practor

Църквата "Свети Димитър Солунски" е разкопана за първи път от скромния гимназиален учител и основател на археологическото дружество в Търново Моско Москов. Резултатите са публикувани в самостоятелна брошура=книжка. Наистина Моско Москов открива, доколкото си спомням под олтара, два мъжки и един женски скелет. В отчета за проведените разкопки той подчертава, че приживе мъже са били с висок ръст, защото "пищялките"(подбедриците) им били ,ако не се лъжа около "аршин" или "лакът"?!?!? Москов предполага, че погребаните са Петър, Асен и сестра им!!!!!!! Според мен това е велико прозрение, тъй като за гроба на Калоян от "Свети 40 мъченици, изобщо не се е знаело!!! Костите изчезват не през 20-те години, а по време на румънската окупация на Търново през 1919 година!

Благодаря за линковете и се убеждавам, че точно Виенското копие е пилум - имам предвид дългото и тънко пробождащо острие, което впоследствие е облечено и "позлатено",натруфено. Останалите не съм ги виждал. Личи си на снимката,чийто линк си ми изпратил. Явно ти по-добре разбираш римското въоръжение. Не изключвам възможността всички "копия на съдбата" да са по-късни изработки.

Имаш ли линк, защото съм го виждал и трябва да ти кажа, че си е чист "пилум"!

Забравих - Кивота не е съхранен, има запазено описание в Библията, а Граалът като реликва е измислен някъде през ХІІ-ХІІІ век, следователно и той не е съществувал.

Други свети реликви безспорно има. Някои от тях са автентични, други са създдени през среднте векове или са от по-ново време. Едни от най почитаните реликви са парченца от кръстното дърво, на което бил разпнат нашия Господ Бог Иисус Христос.Изнамерено и Въздигнато е от майката на император Константин света Елена. Друга реликва е т.нар. "Копие на съдбата", с което бил пронизан Иисус на кръста. Има съмнения в автентичността му, но доколкото си спомням , сериозни експерти твърдят, че е автентичен римски "пилум" от І век.Така че е напълно възможно точно с това копие да е сложен край на мъките Господни. Съхранява се във Виенския национален исторически музей. Мистификатори от рода на Дан Браун са направили пари, пишейки за това "копие на съдбата". Много интересна реликва, по всяка вероятност автентична, е т.нар. Торинска плащеница, с която било увито тялото на Христос след снемането му от кръста. Има и други реликви, но за тези се сещам на първо четене.

Поне за себе си не съм намерил отговор на въпроса за "първичния етнос", който е възприемал разнообразни влияния и така се е появил българският народ. Пък и този спор ми се струва доста схоластичен - иранизирани тюрки, алтайци, тохари ли сме или тюркизирани, алтаизирани,угризирани иранци? Това ми прилича на спора за яйцето и кокошката! Безспорно има тюрко-алтайски културен пласт, безспорно има силен ирански елемент, особено във "високата култура" на българите, има и опосредствано китайско влияние (календара), но не бива да се подценява хунското начало, особено в идеологията и държавната традиция (Авитохол и Ирник), по-късната несъмнена близост и родственост с авари и хазари, която е била осъзнавана както от самите българи, авари и хазари, така и от византийските автори! Късно римските и особено ранно византийските автори много пъти се отнасят небрежно към употребта на етникони. Някой път са склонни да преувеличават (описанията на "звероподобните" хуни), а друг път,когато следват на очевидцибезпристрастно наблюденията и описанията, с които разполагат, изтъкват, че не могат да отличат хуните от сарматите!!!!!!! Тогава, питам аз, за какъв народ става дума ?

Изобщо не откривам топлата вода, но забелязвам нещо, което просто вади очите - всеки си е възприел някаква хипотеза и я защитава със зъби и нокти. И се докарва от девет дерета вода, за да докаже ,че собствената хипотеза е вярна, а другите са грешни или почти грешни! Пак ще подчертая две неща, които на всички са ясни - преди 354 г. няма никакви сигурни данни за българите. Къде са били преди това, какъв е езикът им, как и при какви взаимодействия са създали свой етнически и културен модел - всичко е въпрос на предположения. Второ - някои от надписите от първата половина на ІХ век са тюркски, макар и писани с гръцки букви. Защо са на тюркски език ? Има и една странна "мода" сред интересуващите се от тази проблематика - в тюрко-алтайската теория се влага нещо срамно, мръсно, неудобно за нас съвременните българи, и в противовес се налага ираноезичната теория, която ни отдалечава от "Тюркските" корени, които видите ли, ни сближават със съвременните турци?!?!?!

Прабългарското преселение в Европа е пряко свързано с етногенетичните процеси не само на прабългарите,но и на десетки, стотици други народи, племенни групи, племена. При това, контактите с различни култури, религии, обичаи, нрави, суеверия, вярвания и пр. протичат динамично и без някакъв установен модел. Англосаксонската социологическа школа е съставила един интересен вариант на "цикъл на междурасовите контакти". Под раса не се разбира цвят на кожата, а етнокултурни типове : Първи етап:Среща на два или повече етнокултурни типа. Ако срещата протича по линията на конфликтите и последвало разминаване, това означава, че взаимните влияния са повърхностни, нетрайни и не оставят съдбоносни следи в етногенезиса на срещналите се култури. Втори етап: Съревнование на културите. Очертаване на суперстрат и субстрат. През този етап интензивността на сбълъсъка на културите е най-силна, но и най-кратка по време. При налагане политическата воля на суперстрата над субстрата се приемат и отдават влияния. В зависимост от продължителността на съревнованието, тези влияния са относително по-дълбоки от първия етап, но и те са обратими. При разминаване на културите, дезинтеграцията им, обособяване на собствени политически организации, изобщо при всяка промяна на статуквото, приемането и отдаването на влияние се прекратява, следите от тези влияния също могат да бъдат заличени от времето или да останат поради близост в религията, социалните или битовите характеристики и пр.пр.Хронологически този етап е значително по-продължителен от първия. Трети етап: Приспособяване на на културите.Постепенно се създават общи религиозни, културни, езикови, материални, битови и други модели, които носят чертите на суперстрата и субстрата. Относително лесно могат да се проследят корените и източниците на новата духовна и материална култура, споменът за тях се съхранява на фолклорно-митологично ниво и в официалната книжнина (ако има такава, без значение е езикът ,на който се създава). Този етап е най-продължителен по време и неговите рамки се измерват с десетки и стотици години.Следите от взаимните влияния са толкова силни, че те могат да бъдат възприети от изследователи като първични. Дори и да настъпи разделяне на културите, те толкова са се приспособили една към друга, че могат да бъдат възприети като родствени, с общ произход и пр. Четвърти етап: Акултурация. В немскоезичната социология този етап се обозначава като асимилация. При него вече има качествено нова етническа единица с нова материална и духовна култура, която има свой език, бит, вярвания, историческа памет, самосъзнание, менталност. По същество става дума вече за качествено нов народ, който има културни близости със своите предци, но не може да се идентифицира еднозначно с никой от тях. Този нов народ може да навлезе в нов цикъл на расови отношения с други народи и и култури като супер-или субстрат. Съзнавам, че този историко-социологически модел може да бъде критикуван, но той ни дава възможност да разглеждаме етногенезиса на българите по един по-строен и следователно по-обективен начин. Така ще бъдем по-близо до научната дискусия, а не до празните наддумвания - иранци ли сме, тохарци ли сме, алтайци или просто сме "булгамак?!

Просто предлагам да си съставим относително стабилна теоретична рамка и като я имаме, тогава ще можем да задълбаем в частно научните проблеми на преселението, етногенезиса и т.н. Освен това - трябва да забравим предварителните си нагласи за тюркски, алтайски, ирански и други теории, защото ако тръгнем от някаква предварително зададена позиция има вероятност ,и то голяма, да игнорираме онези факти, които противоречат на възприетата вече от нас теория. В такъв случай, мисля, че не е необходимо да поучавам някого, непременно ще стигнем да грешни постановки или направо смехотворни. Поначало, сигурно сте забелязали, че нашата историческа наука страда от методологическа безпомощност.

Наистина темата е повече от интересна, но за съжаление преките данни ,с които разполагаме за това преселение, са толкова оскъдни, че едва ли ще може да се изработи някаква хипотеза, която е научно обоснована и коректна. Преди всичко трябва да направим няколко уточнения, за да имаме добра основа за разсъждения. Именник на българските ханове - единственият български паметник, макар и съхранен в късен летопис - руски препис. 1.Годините за Авитохол и Ирник, съответно 300 и 150, са неоспоримо легендарни. Тогава, имам питане, трябва ли да ги възприемаме като буквална хронологическа податка или са свързани със сакрално-митологично възприемане на времето? В библейски текстове времето на бащите винаги е два пъти повече от времето на синовете,т.е. векът на бащите е златен, векът на синовете е сребърен, а железният век е реален и той е настоящето;да не забравяме че думичката век не означава хронологически период от 100 години. 2.Тъй като годините на Авитохол и Ирник безспорно са легендарни, тогава имаме ли право да ги отчитаме като реално историческо време? 3. Какъв е календарът, използван в Именника - китайски,зороастрийски или не знам какъв си друг ? 4. Този календар, използван в Именника лунен ли е, лунно-слънчев, или слънчев ? Абсолютно задължително е да уточним това, иначе се получават разлики от стотина години. 5. Защо в началото са поставени имената Авитохол и Ирник - и те ли са български владетели или е търсене на политико-идеологическа обосновка на властта на Дулосите ? Да не забравяме, че тази практика, да се търси родство на владетелския дом с хуните, е широко разпространена - такава етиологична легенда има при тю-кю (тюркюти според Гумилев) ,при аварите, при маджарите...сигурно има и други! 6. Има ли сред дискутиращите хора, които владеят китайски, фарси, стари тюркски и ирански езици, или пак ще я караме по Петърдобревски - през руски речници и мноооого фантасмагории...?! Засега толкова! Поздрави!

Ако се доверим н тази "реконструкция" на зороастрийски храм, ще трябва да признаем и хуните за зороастрийци - спомнете си тухните бронзови котли, които и досега си остават загадка !!!

Е, ти с тоя пример, съвсем ме срина!

А останалите 10% са от библейско-еврейски произход!