Aspandiat

Ако трябва да се търси персонална вина, то най-голям виновник е сръбският цар (обявен в Търново за такъв) Стефан Душан, който с интригите си проваля почти оформения съюз между цар Иван Александър и император Йоан Кантакузин. Причината е съвсем дребнава и късогледа - страхът, че българо-ромейският съюз ще го постави в изолация и може да заплаши предобивките му в Македония и Северна Гърция. Отделен е въпросът, че Иван Александър не проявява далновидност и си поддава на сръбските манипулации. Впрочем не е изключено те да са били подплатени с обещания (може би дори изпълнени) за териториални компенсации.

Не трябва да се пропускат следните 3 битки:

Битката при Скафида (1304 г.)

През 1304 г. цар Тодор Светослав овладява редица градове в Източна Стара планина. Царят завзема и черноморските градове Ктения, Русокастро, Месемврия, Созопол, Анхиало, Агатопол. В отговор византийският император Михаил IX Палеолог и военачалникът Михаил Глава Тархонт струпват войски в околностите на Виза. Двете армии се срещат край Созопол, на река Скафида. След първоначален сблъсък българската войска отстъпва, а византийците, командвани от българските предатели Войсил, брат на Смилец и Радослав, се впускат в преследване, но мостът над реката рухва под тях. Това води до обрат в битката, която българите печелят. Византийският хронист Георги Пахимер твърди, че разгромът на ромеите се дължи на случайно рухналия мост, но всъщност най-вероятно това е било капан устроен от българските войски. Крайният резултат от битката при река Скафида е преминаването на Черноморието в ръцете на българския цар.

Битката за Пловдив (1322 г.)

Тя става по време на краткото управление на енергичния български цар Георги ІІ Тертер. Българите овладяват Пловдив, държан дотогава от византийците и оставят в него голям гарнизон от 2000 тежка коннница, командвана от русина Иван и 1000 алански наемници, начело с Итил и Темир и маджарина Инас. През август 1322 г. българските войски предприемат поход към Одрин и завладяват близките крепости. През септември 1322 г. император Андроник ІІІ предприема контраудар, нахлул в българските владения в Тракия и ги опустошава. Скоро внезапно умира Георги ІІ Тертер и ромеите решават да се възползват от този факт и да превземат Пловдив. Отбраната на града обаче е умело организирана от русина Иван. Свръх това построената от ромеите обсадна кула хлътва в някаква отдавна забравена от римско време подземна цистерна за вода и рухва, което принуждава нашествениците да вдигнат обсадата.

Битката при Русокастро (1332 г.)

С възцаряването на Иван Александър пред младия владетел стоят тежки задачи за решаване. България е понесла тежко поражение при Велбъжд само година по рано (в 1330 г.), а византийците са се възползвали от това и са превзели българските владения в Тракия и Южното Черноморие. Българските войски, командвани от царя, предприемат настъпление с цел отвоюване на загубеното. На 18 юли 1332 г. българи и ромеи се срещат при Русокастро. Битката завършва с пълен разгром на византийците. Всъщност като мащаби тя не е нищо особено - по около 5000 души от двете страни, но с голям политически и психологически ефект. Българите се отърсват от "Велбъждския шок", а ромеите разбират, че България не е безопасен източник на лесни за заграбване територии. Вследствие на победата цар Иван Александър си връща земите между Тунджа и Черно море, а по-късно се възползва от византийските междуособни борби, за да получи в 1344 г. Пловдив и 8 крепости в Родопите срещу обещанието да помогне на Алексий Апокавк, стоящ начело на регенството на малолетния император Йоан V Палеолог, срещу претендента за престола Йоан Кантакузин. В действителност помощта на българите е формална, но съвсем реално е възнаградена със земи в Тракия.

"munca" не значи добитък, а "работа".

Идва наистина от мъка.

Както и синонимът "treaba"(работа): също със слав. прозход (сравни "трябва/требе").

Ноооо, основното е "lucru"(също работа), което идва от лат. "lucra(ri)" .

Последното го има (вече) като неологизъм и в българския - "лукративен".

Благодаря за поправката.

Лука Стойка. 1593 г. Велик логотет. Навярно един от тези за които Юрий Венелин споменава, че след назначаването на такива, дошли от Трансилвания във Влахия и Молдова - особено след ХVІ в., започнали да се правят грешки в тектовете на "църковнославянските" грамоти писани и оформяни от логотетите и живия език в тях се развалил. Това разбира се, не означава още че някои грешки в думите са направили този език друг език. Тогава всеки двойкаджия по български език и литература би бил един Кирил - основател на нов език и алфабета. Отнася се и за един войкаджия по румънски език и литература в румънско училище.

Тъй като няма никаква информация за Лука Стойка в интернет, би ли ми дал връзка за да се запозная с неговия живот, дейност и ВЕРОИЗПОВЕДАНИЕ. Знаейки последното бих дал отговор към кой точно орден състои. Не си и помислям да искам фототипно копие от неговото Отче Наш, защото знам че румънските историци нямат навик да пазят или въобще да се интересуват от оригиналните текстове и съответното им представяне пред публика. А колко по-велика щеше да е историята на Румъния, ако правеха това. Румъния не случи на историци.

Давам пример как се прави:

16.09.1485 г.

- Васална грамота от Стефан Велики. На полях вассальной грамоты, представленной Штефаном Великим польскому королю Казимиру (16.09.1485), имеется "интересное дополнение": "Hес inscnpsio ex valahico in latinum versa est...".

източник: латински.

Несъмнено под васалната грамота на Стефан Велики, написана на официалния за него език, стои неговия печат с надпис на същия този език, а именно този:

Този печат под текста е с надпис на "valachico" за латинската официална диалектика на католика Казимир ІІІ - според уточнението на полето на грамотата, направено в канцеларията на полския католически крал.

Несъмнено щом е официален език за кореспонденция на Стефан Велики, то и на смъртния му одър надписа е на същия този език. А именно надписа от ковчега му, този:

Чакам някаква информация и фотокопия... ако има.

За горното изображение с волската глава в първата си книга Александър Алексиев-Хофарт твърдеше, че това било гербът на Кубрат, но на мен ми се струва малко изсмукано от пръстите това заключение.

ЦИТАТ: "Още Херодот пише за "славянския " език на скитите -

PAPAIOS - знаем , че елините и до днес нямат "Б" . Така става ясно , че името на този скитски бог е "БАБА" , "ПАПА" или "ПАПЯ" , "БАТЯ" . У брачатя сърби БАБА означава - OTEЦ !"

Ами то и у брачатя турци БАБА значи "отец"...

Aпропо няма и нужда дори и да минаваме Дунава .За да се убедим ,че скитско-сарматските имена имат напълно идентични аналози с такива на тракийски . Особенно ДАДА - има такъв мъченик от Мала Азия , сигурно е скито-кимер от Асирийско време ....

Да не говорим ,че имената Коцел или например МОСТИЧ /Мостис / имат само тракийски аналози .

БАСАРА - означава ЛИСИЦА на тракийски . И до днес в Търновско , на вилнеещите жени им викат така .

Много се забравя , че СКИТИ е имало в Древен Египет и Палестина . В днешна Йордания е имало град - Скитопол , а втория по големина народ на земята - траките е имал манастири дори в Палестина .

“Карп, син на Басар (Βάσσαρος)” - има такъв апостол КАРП , на гръцки означава ПЛОД , на трако-дакски СКАЛА.

Познайте , къде е проповядвал Карп - естествено в Македония и Тракия .

Скитите са помогнали на евреите не само през В.С.В. , тази помощ начева още , когато Господ е плашел неразумеющия

RIZAR, а останалите как ще ги тълкуваш? За тях не предлагаш тракийско обяснение.

За 1081г. - При възкачването на Алексий I Комнин - картата според мен е напълно измислена. По това време империята владее и Тракия, и Мизия (дори и да е формално), и земите до Белград и албанските земи с Епир. Както и Македония. Войните с норманите не означават загуби на територии.

Е, аз освен двата филма за експедицията на проф. Виктор Меир, имам и тяхна книга с някои нещица. "Шотландското каре" може и да се окаже Родопско, ИЗОБРАЖЕНИЯ НА НЕСТИНАРКИ (СПЕЦИАЛИСТИТЕ ОТ ЕКСПЕДИЦИЯТА КАЗАХА ЧЕ ТАКИВА СЕ СРЕЩАТ САМО В БЪЛГАРИЯ И УКРАЙНА); имаше обаче изкуствена деформация на черепите на мумиите, което според специалисти е СИГУРЕН МАРКЕР ЗА СТАРОБЪЛГАРСКА НАХОДКА В ТОЗИ РЕГИОН! Има също характерни ,сложносъставни лъкове и стрели, юзди, конска амуниция, съдове и текстил отлично съхранени в сухия климат на Тарим! НАЙ-ВАЖНИ ОБАЧЕ СА ДНК ИЗСЛЕДВАНИЯТА ПРОВЕДЕНИ ОТ Д-Р ПАОЛО ФРАНКАЛАЦИ - ИТАЛИАНСКИ ГЕНЕТИК. ЗАКЛЮЧЕНИЯТА СА ЧЕ МУМИИТЕ СА НА ХОРА ЕВРОПЕИДИ КАВКАЗКИ , ПРИЧЕРНОМОРСКИ ТИП; ВИСОКИ КРАСИВИ ХОРА. Ще поровя в нета за изследванията на Франкалаци, дано изскочи нещо!

Не знам кои са тия специалисти, които твърдят, че където има черепна деформация, там е имало българи. Ами то черепни деформации е имало в Гватемала, Перу, Египет, да не броим скитите и хуните. А за деформирането на черепите на децата с дъсчици в държавата Куча в Тарим съобщават китайските източници, превеждани от Бичурин-Якинф. Но се съмнявам, че по този показател маите, инките и египтяните ще излязат българи...

Да, Аспандиат, но карето си беше налице, виждаше се по най-банален и емпиричен начин с просто око. Една специалистка обясни нещо за тъканите и за еднаквия начин на изтъкаване. Там е проблема.

Лично за мен, като ловя оскъдните парчета от оскъдната информация, която стига до мен, също съществува вариант за българско или на предшественици на българите присъствие някъде на север в Иран, на запад от Китай или дори в Тарим, при тохарите или наоколо, но на какво основание можем да говорим за хуно-българи и пр.?! Всичко е просто едно голямо "може би" и абсолютно нищо повече.

КГ, откочи до Родопите, ще ги видиш тия карета по одеялата. И в цяла БГ по торбички, престилки и къде ли още не. Типично шотландско каре от.... Тарим... напоено с уиски за разтривки

Не бъркай арменците с аромани.

Не ги бъркам аз, а други. И при това хора с високи академични титли

Но как така смятаме, че "Болор" или каквото там е, е българско!!!?!

Кои са ДНК анализите и само до българите ли са близки мумиите?

Кои са идентичните предмети от бита и обичаите им? Снощи точно ги гледах по хистори ченъл и това, което показаха, беше шотландско каре на платовете им. Не друго, а именно шотландско.

Как стигаме до извода, че селищата в Тарим с български?

Кои са земните гранични валове, които са БЪЛГАРСКИ и са предхождали Китайските стени, съответно кои са българските градове, съвременни на древен Китай?!?

Да, Захари Ритор ни казва многозначителното "те имат и градове", но какви са тези градове ние просто не знаем. Можем само да предполагаме, но това е всичко. Не да хвърляме гръмки твърдения без доказателства.

Охо, шотландско каре. Значи или келтската школа дърпа чергата към себе си, или говорим за келто-тохаро-кимерийци, демек рода, хахахахаха.

Такаа, много добре си забелязал и на мен ми направи впечатление и съм го видял и описал в другата тема: "Къде е северната граница при Иван Шишман"". Значи "Загора" е Transalpinus и Хавеселве!

А както сам забелязва Йоан Александър - "по божия милост цар на България или на Загора" /Царска грамота предназначена за венецианския дожд Андреа Дандало, Никопол, на 4 октомври 1352 год./. Тук той използва самоназванието и по вътрешно право на държавата /България/ и известното задграница /предимно в "западните страни"/ име Загора.

Има три гранични исторически области на І и ІІ Българското царство. Едната е южно от Стара планина /Загоре/, другата е Захълмие /Хум, Хелмо, в Босна/, третата е Загора /Хавеселве, Transalpinus/. Ей това е Загората известна за западните страни по отношение на българския цар. За унгарците е Загора - и за нас е Загора. "Гората" е граница, що е зад нея е "За гора". Това е първата за тях гранична българска област и от нея до границата с Константинопол цялата земя е под власт и контрол на съответния цар на българите /Йоан Александър в случая/. Фружин е също признат от унгарците за "господар на Загора" или България. Това е Загора, което е България по вътрешно наименование. Едното е географско /Загора/, другото е по име на народа, титулния в държавата народ, чийто владетел е българския цар.

И митничаря е в Рукеръ /и то при най-скъсената вече граница, буквално преди падане под османска власт/...

Апропо в Трансилвания в многобройните унгарски и не само документи съществува народа "valachi" /балхи/. Те имат свои представители в събранието на Трансилванско воеводство, имат свой език "valachi" /валахски/ и за да се разбират със саксонците и унгарците представители в събранието, се превеждал техния валахски език на латински. Това за мен е вън от съмнение, че страна по тези договори, в документите се отнася за "валахи" /българи - в папска диалектика/. Ако не е, а се отнася за латинци "аромъни" - ето ви още по-старо известие за влашкия латински език от който се превеждало на латински за да го разберат другите латиноговорящи в Трансилвания. И тези известия са даже отпреди 1485 г. - договора на Стефан Велики /в превод Чел Бътрън/. Смятам, че трябва да бъда поласкан, че изкарвам още по-древни известия за ромънския латински език. Ама защо не го претендират Йорга и компания?

Гледам, здраво сте я зачоплили темата за Загора. Ето още едно съвсем объркващо инфо от VІІ век :)

“Сарматия, часта от която е на изток от Загхурай, или пулгхарите-германци, стига до Северния океан, до Непознатата земя, която наричат Палак и Рипиа и така нататък”.

Към малко известните войни трябва да причислим и войната на Добруджанското деспотство с генуезците, която продължава от 1373 до 1387г. За съжаление, за тази война не се знае много. Споменава се обаче, че деспотството е имало флот, който се е бил доста успешно и накрая е бил сключен търговски и мирен договор.

Този флот дори е оперирал в района на Трапезунд.

Това за предишните и сегашните българи нещо не ми звучи убедително.

Някъде бях чел че ромеите наричали Калоян Скилойоан, което ще рече "Кучето Йоан", защото се бил сродил с куманите и ползвал тяхната поддръжка, а византийците наричали куманите кучета.

Или Кучето Йоан, щото са яли българско дърво яко :)

Няма сериозен аргумент, който да може да разклати царския лов.

1.Не може да се търси реалистичност на ранносредовековно метафорично изображение.

2. Конят е в триумфален ход на множество царски изображения, включително и ранносредновековни.

3.Подробности като въоръжението спокойно може да са изтляли. Освен това в посочените от мен примери от НСМ и чинията от Волжка България показват, че не е задължително конникът да бъде въоръжен.

4.Грива са видели всички ранни обследвания на паметника. Друг аргумент тук е, че лъвовете от портите на Плиска и от аула почти нямат гриви.

5.Това върху копието се приема за остатък от знаме тип конска опашка.

6.Къде се намира кучето няма особено значение. Известни са множество различни варианти. Най-интересен е въпросът защо кучето е толкова голямо и важно. Отговорът мисля отдавна е ясен.

7.Няма нито едно свидетелство, че българите имат за инсигния корона. Както вече дебело подчертах, МП показва друго разбиране на инсигниите. А НСМ и едно друго важно свидетелство ни показват, че българите имат афинитет към една конкретна инсигния, която е представена на МК.

8.Владетелят се разпознава по факта, че имаме огромно изображение на скалитте, а под него - цял комплекс.

9.Надпис в първо лице/!/ недвусмислено сочи към владетелска интерпретация, за другите надписи със светско съдържание да не говорим.

10.Хофарт не е никакъв авторитет и творчеството му има по-скоро художествена стойност, отколкото научна.

Имам един въпрос към Маготин: икономически смислено ли е влагането на средства, работна ръка и труд, за да се увековечи един царски лов? Все пак скалният релеф на Шапур, победил Гордиан (или Валериан, може и да греша) е издялан в чест на голяма победа, а не за това, че шахът е пуцал лъвове из Сакастан? Освен това съизмерими ли са икономическите и човешки ресурси на Иран и България, че да се хвърлят толкова усилия, за да видим ранносредновековния Пенчо Кубадински на сафари????

Между впрочем, темата е интересна, затова ще пусна и аз един скромен "принос"

Понеже на друго място във форума (на Аеций линкът) Иванко излага различни изворови данни, от които става ясно, че за власи в Македония се споменава за път в края на Х век, а първите по-редовни сведения са от ХІ век и насетне, ще отбележа, че има още една "интересна" "теория". Според нея споменаванията за арменци в Македония и други краища на България от по-ранни времена (като и местността Арменица около Дупница), били всъщност "армъни", тоест куцовласи.

Така че, власи има и е имало навсякъде. И най-вече около Арарат

не дърпай дявола за опашката, че пак ще се почне. Има цяла тема за това.

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=5550

Аеций, мисля, че е крайно време да те направят модератор-указател. Спести на Иванко ново писане, а на мен търсене Пък и отделно ще си водиш забавните рубрики във форума

вторият вариант не издържа поради особеността на влашкия език. "Латински" в него са обикновените думи, а български - "по-високите", свързаните с абстрактни неща като Бог, свети, воевода и пр. Второ, католическият натиск върху хората във влашко е минимален. Трето - историята не познава пример, в който латинският да е излязъл от църквите на католиците е да е станал разговорен. Всички католически народи говорят на своите си езици и пишат на тях, латински знаят само свещениците.

Никой католически народ не е проговорил латински, а ти смяташ, че някакви българи с името власи са го възприели, поради това, че унгарците са завладяли Видин за кратко?

Ами тогава в Чипровци що не говорят латински. А как стана така, че цяло влашко си остава православно, но под католически натиск става латиноезично?

Хич не излиза картинката.

Да се върнем на темата за завоеванията.

КГ, грешиш, че само ВИП думи били от български, а простите - от влахо-латински. Например румънското "munka" (добитък) идва от старобългарски, днес при нас думата е "мъка".

Идват турците и се заформя нова линия на демографските реалии. Османците достигат до Виена. Падат границите. От Виена до Цариград се пътува без визи. Латинския /5 %/ говор започва да циркулира и даже достига до "Кампо лонго" /Дълго поле/, унгарско католическо францисканско, грешка - румънско име на "църковнославянското" наименование на града Длъго поле. Достигналия до 20 % латинизация латински /римски/ език към средата на ХІХ в. вече дава основание на негово име да се кръсти новата държава под опеката на Франция Румъния.

Това власите ли са го измислили, хахаха? Е какви са тия титани на културата, държавността и цивилизацията, че от 5% да станат 20% латиноговорящите, а после и повече. Че то през ХVІ-ХVІІ век не е имало централна държавна политика на румънизация или латинизация. Изобщо има ли документи, които да показват какъв е етно-езиковият състав на населението на Влашко и Молдава до времето на образуването на Румъния?

А българския характер на влахите и езика им е транжиран основно по пера в други подобни теми на форума. Няма смисъл да повтарям казани неща. Валхи - Балхи. Няма начин едни латини да бъдат назовавани балхи /българи/, освен ако наистина не са българи. Влах е "скитска" дума, а не е латинска. И носи отпечатък на народност. Тази на скитите от района на Балх.

Иванко, бях че преди време някъде, че името "влах" било келтско, но не си спомням подробностите. Ти имаш ли някаква информация за това?

Абсолютно съм съгласен че на обикновенното население почти му е било все тая кой е царя, грък, българин или сърбин. Тези 3 народа са изключително близки и представители на една цивилизация.

Това е така, но за периода ХІІІ-ХІV век. Няма обаче как да се смята, че на българите от VІІІ или Х век им е било все тази дали канът/царят им ще резидира в Плиска или в Константинопол. В периода 681-1018 г. разликите между българи и ромеи са много големи, дори и след покръстването ни в 685 г. Виж, през ХІІІ-ХІV век наистина вече може да се говори за балкано-православна цивилизация.

Виждам, че си много горд с материалния напредък на христянските нации, но за съжаление Христос е на друго мнение, когато казва:

"По лесно камила ще мине през иглено ухо, отколкото богат да влезе в Царството Божие." Това е проблема на т.н. "духовни пастири", че те не разбират същината на посланието на Божия Син, а само се опитват да доминират останалите с измислени канони.

Хаджи Търсач, виж как изопачаваш думите ми - аз наистина се гордея с техническия напредък на Запада, но той не означава непременно богатство. И в сиромашка Индия има богаташи, нали? А що се отнася до това, дали техническият напредък е зло или добро, аз лично предпочитам да ползвам телефон, да имам душ, да ползвам компютър. Но те не са мерило за това доколко съм духовен.

Въпрос: в индуизма и будизма няма ли канони? Не са ли и те измислени? Все пак не съм чувал Буда да е претендирал, че е бог, а следователно не може да претендира и че учението му е безпогрешно.

П.П. Принасянето в жертва на кон, наречено Ашвамедха, не е ли индуистки обичай, или говорим за арийците и техните вярвания, които нямат нищо общо с индуистките?

По принцип значението на тази битка е силно преувеличено.Едва ли несе смята че е фатална за загубата на Македония и някакъв стратегически сръбски успех.Всъщност сблъсъкът е неособоено значителен във военно отоношение и ако не беше смъртта на Михаил Шишман едва ли щеше да остане в историята.Далеч по фатално е сръбсокто завоевание по време на на бунта на "Ивайло".Македония е загубена още преди 40 - 50 години и това е опит на Михаил Шишман да промени статуквото.В този смисъл след тази битка се стига само до запазане на статуквото без териториални изменения.При едно нормално развитие на нещата българската държава би потърсила реванш и промяна на статуквото но турската инвания промения коренно обстановката.Между другото по всичко изглежда че след смъртта на Стефан Душан Иван Александър успява да присъедини областта на изток от р.Струма.Така че ако не бееш турската инвазия българската държава вероятно щеше да си възвърне Македония през втората половина на 14 век.

Прекалено разсъждаваме по съвременен начин. През ХІІІ-ХІV век никой не се е тръшкал, че някаква територия е била фатално загубена. Тогава няма международно право, ООН и прочее спирачки за промяна на границите. Няма и съзнателна политика на асимилация на подчиненото население, няма великосръбска или велигогръцка пропаганда. И в България, и във Византия, а и в Сърбия (ако последната беше изгубила Македония или друга територия) нямаше да има тревога, че се е случило нещо непоправимо. За всяка от страните това е бил временен и поправим успех. Нещата започват да се променят чак към втората половина и края на ХVІІ век, но тогава е нямало кой да се тревожи от подобни процеси и събития - всички сме били в един кюп - този на рая в Османската империя.

Аз мисля, че целият "карък" на Балканите тръгва от злощастната Черноменска битка. Бях срещал някъде, че войските на Вълкашин и Углеша били 17 000 души, а не 60 000. Едва ли турците са били кой знае повече, дори е вероятно да са били доста по-малко. Но целият проблем на Вълкашин и Углеша, а и въобще на балканските държави и феодали, е че воюват конвенционално, по правилата. Стане ли 18 часа (условно), всички се прибират по шатрите. На другия ден съмва, строяване, бой, 500 или 1000 убити от двете страни, после примирие, едната страна отстъпва 5-6 села. След година-две - същата история се повтаря. Джентълменска работа. Затова Вълкашин и Углеша са смазани - едва ли им е минало през ума, че турците ще решат да воюват не по правилата, като ги нападнат през нощта. Подобни "мурафети" Балканите не били виждали от стотина и повече години.

Иначе в средата на ХІV век турците не са особено силни, най-вероятно са били самите те изненадани от неочаквания си успех на Балканите. Горе стана дума, че каталаните буквално ги помляли в Мала Азия. Ако Вълкашин и Углеша бяха успяли да ги разгромят при Черномен, ефектът е щял да бъде не само военен, но и психологически, което може би е по-важното. Турците са щели да разберат, че на Балканите ги чакат неприятности. И обратното - погромът при Черномен хвърля в паника християните и турците се възползват от това, като започват парализираща волята и действията на противниците им серия от перманентни удари по всички направления. В резултат от завоеванията им на Балканите те балансират териториялното си разширение с настъпление и в Анадола. Получава се ефектът на пинг-понг - натрупаният потенциал на единия континент се хвърля в завоевания на другия, и обратното.

Така че, съдбата на Балканите според мен е решена не на Косово поле, дори не и при Никопол и Варна, а още в 1371 г.

Понеже за пореден път Блаже Ристовски твърди че ние сме Анти (източни славяни) а не южни славяни то искам да знам нещо повече за Антите наистина ли са източни славяни и вярно ли е че едно време българската историография е признавала че нашите славяни са от източната група славяни от Антите.Аз лично като ученик навремето винаги съм учил че сме южни славяни.Разбирам че макетата се гнусят от прабългарите и отричат да имат някаква прабългарска кръв ъв вените си но че и по славянска линия искат да сме различни???

Ами напоследък руските учени почнаха да пишат, че антите били смес от славяни и иранци или славянизирани впоследствие иранци. Те напоследък "установиха" също така, че племето "рус" било също иранско, а не шведско. Доколко етнонимът "ант" е славянски, говори записаното от Йорданес в "Гетика" име анти като "антар", с типично иранско множествено окончание "-ар".

Така че бугарите-татари ще излязат бугари-иранци