Aspandiat

Не непременно. Сарматската връзка във произхода на крал Артур е изследвана обстойно в по-горе посочената книга.

Знае се за сарматските конни сили в Британия - в състава на римската армия...."Светият грал" в легендата за крал Артур не е някаква християнско-фантастична приумица или измислица от Дан Браун, или от християнските фанатично-фиксирани автори и богослови, това е чашата "Нартамонга" от Нартския епос, от която пият богатирите Нарти - сътрапезници, съдружници и приятели, на масата на която се хранят..(ето и "свитата" къде е!!, и вероятно трябва да се да се запитаме дали Крум "почти насила" е карал славянските вождове да пият /според някои визант. автори- за да се "фука", хвали), или защото те за станали негови сътрапезници, станали част от кръга му?/. Заб: "чашата" е ирански жречески първо-символ, развит при ираноезичните/иранокултурните скити и сармати/..Забитият в земята меч Ескалибур от легендата за крал Артур е алано-сарматския меч, който аланите забиват в земята, и комуто се покалнят във връзка с вярата си в Арес (воина) /Ам.Марцелин/, който меч в Нартския епос е надарен със божесвената сила /оръжието при Нартите се има божествен произход и способности/.. И други в този смисъл..

Нови книги:

http://www.iriston.com/nogbon/print.php?newsid=315

Данная книга, как и труд Г. Рида «Артур — король драконов» (2006) — о сармато-аланской основе Артурианы, но более фундаментальное и глубокое исследование. Структурно книга состоит из 10 глав и четырех частей: культурный и исторический фон (о скифах, сарматах, аланах и осетинах); персонажи (сравнительная характеристика героев легенд); темы и образы (меч в камне и змеиный образ) и Святой Грааль.

Открывается монография весьма содержательным предисловием американского ученого Джона Коларуссо.

Одно из неоспоримых достоинств книги — высокий научный статус. Кроме расширенных авторских примечаний к каждой главе, исторических карт и рисунков, книга снабжена подробными комментариями редакции, а источники и литература содержат более 600 наименований. К достижению её высокого уровня в русском переводе приложили немало усилий К.К. Кочиев (ответ. редактор, переводчик), А. Королев (комментарии и перевод), Е. Алексеев (переводчик) и В. Пальчиков (редактор ).

После выхода первого издания (1999), книга получила высокую оценку на Западе; вот как писал о ней известный ученый Виктор Г. Мейр: «Это не только самая важная книга, когда-либо написанная о легендах, связанных с королем Артуром и его рыцарями, но и просто одна из наиболее значительных научных работ этого столетия в области гуманитарных наук».

http://allingvo.ru/RADIO/uacamonga.htm

Дори и да е имало сарматски части в римска Британия, добре е известно, че отвъд Ламанша тежката кавалерия е донесена от норманите след 1066 г. Всъщност именно те правят от Англия модерна средновековна държава.

А иначе името Аrthur идва от келтското arth "мечка", родствено с иранското arsha "мечка".

Многобройни са и неопспорими:

Към 2 век броят на робите значително надвишава броят на свободното население. Така се стигнало до класическия етап на робовладението в Римската империя.

http://209.85.129.132/search?q=cache:bIrWM...lient=firefox-a

ВI—П вв. н. э. в эпоху ранней Римской империи наблюдается общая экономическая и социальная стабилизация римского общества, создаются благоприятные условия для хозяйственного процветания, общественной жизни, развития культуры и цивилизованного образа жизни не только в центре державы — в Италии, но и во всех римских провинциях. Это происходит в процессе романизации провинций, т. е. распространения классического рабства римского типа и связанных с ним интенсивных форм хозяйства, более динамичных социальных структур, высокой римско-греческой античной культуры.

http://www.hist.msu.ru/Departments/Ancient/n/10.htm

Однажды в сенате предложили установить специальный костюм для рабов, но предложение было отклонено, так как сочли опасным демонстрировать рабам их численность

Число рабов в Афинах было очень велико. Согласно переписи, произведенной при архонте Деметрии Фалерском (309 г. до н. э.), в Аттике было 21 000 свободных граждан, 10 000 метеков и 400 000 рабов (Ctesicles, ap. Athen. VI. p. 272, c): здесь рабское население так сильно превышает по численности свободное, что некоторые авторы вообще отвергают эти сведения (Niebuhr, Hist. of Rome, vol. II. note 143), а другие предполагают искажение числа и считают, что вместо 400 000 следует читать 40 000 (Hume, Essays, vol. I. p. 443)

На Сицилии, поставлявшей Риму столь огромное количество зерна, число сельскохозяйственных рабов была громадным: притеснения, которым они подвергались, дважды довели их до открытого восстания, а их численность позволила им некоторое время противостоять римской власти. Первая из этих рабских войн началась в 134 г. до н. э. и закончилась в 132 г. до н. э.; вторая началась в 102 г. до н. э. и продолжалась почти четыре года.

Огромное количество пленников, захваченных в постоянных войнах республики, и рост богатства и роскоши на войне увеличили численность рабов до непомерного размера .

http://ancientrome.ru/dictio/article.htm?a=214826960

http://la.wiktionary.org/wiki/servus - задължителна отправна точка за разискване на "славянско море".

Трябва ли да разбираме, че през V век на територията на Полша и Белорус са живели не славяни, а роби, на които им е писнало в един момент да робуват (на кого обаче!?!?!?) и тръгнали да търсят свобода на територията на....робовладелската Източна Римска империя???

Блестяща история Последни Римо-прабългарино Флавий Аврамеций, сигурен съм, че Дъглас Адамс щеше да се гордее с теб!

Забрави само да споменеш и за робите славяни (съюзници на чифутите разбира се), които с въображаемото си море заляли непретопяемите прабългари и ги принудили да говорят на техния език, но бързо били претопени в прабългарския национален казан на справедливостта.

Великолепна история. Копирал съм си я в текстови формат. Дано само по-сериозните форумци схванат закачката, а не я приемат буквално и като.... унугундурофобско излияние, поръчано-платено от вековния семито-хамитски враг

Естествено е, че няма да пусна нищо. Ще пусна там, където му е мястото. И ти щеше да ме изненадаш приятно, ако беше понаучил нещо в резултат на всички тези приказки, които се изприказваха. Колкото до успех и провал - не си ти който ще даваш оценки.

Вече ти го написах, явно си пропуснал да го прочетеш. Чети повечко, току виж разбереш някои работи. Нищо лично, Жоре, но ти си толкова малко значим за моето его, че дори повдигането на темата ме кара да се смея. Колкото до опитите да ме изпъдиш от форума - те са веселяшки, както и стремленията ти да се занимаваш с наука...

И двамата сте много готини. Знаете ли, че ако седнете да обърнете 3-4 ракии заедно някоя петък вечер, може и да установите, че всъщност по много въпроси имате общо мнение

Айде, и ти ли си българофобен криптоюдей като мене?

Не, българофонен криптомарсианец... оцелял след прокарването на магистралата Сириус-Калотина-Балхара. Пряк потомък на Набу Кудури Чукундур и трако-хуно... (последният да затвори вратата) Орфей

Най-добре е модераторите да открият рубрика "Историческа публицистика или начини да се смеем онлайн." Много ще разведрява духовете.

Направо могат да те направят тебе модератор. Ще почвам с прегледа на форума от твоята рубрика

Много як фейлетон. Ще си го копна за спомен.

Последний Римо-Ромеецо, надявам се, че този талант не го хабиш само във форума, а и на места, където тези писания могат и на хартия да излязат. Имам обаче една многооооо сериозна забележка. Допуснал си груба фактологична грешка!!!!

"Еврейската бомба взривила Фаетон, вследствие на което злощастната ни прапрапрародина се превърнала на астероиден пояс.".

Имаш ли ум в главата, да си видял евреин да хвърля бомби ей така без нищо?!?! Матриал ей така никой не хаби. Пуснали са я, защото там трябвало да минава галактическата магистрала Андромеда-Сириус-Калотина-Оризово-Балхара. Цялата операция като цяло минала хуманно - една юдео-масонско-вогонска ескадра пуснала колкото си требе бомби върху палестино/балистано-хунорския Марс.

После, след тази сравнително голяма вселенска трагедия, се появил хуно-трако-дако-гето-гото-славяно-мизио-българинът Орфей и запял "Като Русия няма втора, тъй могъща на света, тя е нашата опора, тя е нашта висота." Така временно се поускокоили страстите. До времето, когато калпазанинът Авраам не си вдигнал чукалата от хуноро-трако-гето-гото-българския Ур Халдейски. Защо обаче го наричали Халдейски, е повече от очевидно. Х често минава във Ф, а то - в П. А както вече всички знаем, П и Б са взаимозаменяеми. Така стигаме до първите 3 звука БАЛ. Повече не ни трябва, за да сме сигурни, че става дума за хуноро-трако-гето-гото-българи.

Естествено, Авраам като духнал, намалели данъчните постъпления в Ур Балдейски. Но трябвало да мине време, докато хуноро-трако-гето-гото-българите натрият носовете (дълги и криви, да не забравяме това) на потомците Авраамови. С това се заел цар-кан-княз (все е от бога поставен) Набу кудури уногундур чукундуро-кутригур (последното е по линия на майка му, който била от племето на Кутио-Кутригурите от Загроските планини. И тъй, великият Набу кудури уногундур чукундуро-кутригур, който го знаят неправилно повече като Навуходоносор, заврял Авраамовите отрочета в свински задник (голямо унижение, впрочем), а някои взел във Българон (с второ име Вавилон), за да му тълкува сънищата.

Но накрая настъпила епоха от 1000 години мир и любов, за която предрекъл още Нострамус 20 века по-късно. Дори в Кавказ се поизмесили криви чифути и горди уногундуро-чукундури и заради това онождане на разбъркано днес се ловим за гушите този брат на Кубрат на име Шамбат отде му се е пръкнало името...

Шалом Алейкум

Жив и здрав

"докато на запад рицарството еволюира главно на база на т.нар.свити, членовете на които се оземляват."

Въпрост ми е: ако тази феодална, земеделско-аристрократична /такава е явно през "средата" на среднвековието?/, институция има военен произход, то можем ли отречем всякакви външни за Западна европа влияния, и да разглеждаме институцията като "чисто" западноевропейска?..

.."Свитите" при ранносредновековните българи са известни като "вътрешните" или "хранените хора"..

А дали изобщо трябва да се търси непременно някакво влияние върху формирането на западно и централноевропейската и персийската военни системи? Във Франция тежката кавалерия се появява до голяма степен за отпор на норманските нашествия от ІХ век. В Германия - заради нуждата от ефективна конница, която да се противопостави на маджарските нашествия. В Полша и Унгария след 1100 г. - заради заплахата от германската тежка кавалерия. Не виждам причина някакво влияние да е прескочило от Иран към Париж.