След внимателен прочит на темата се установява,че след първият пост дефакто всички останали нямат връзка със заглавието,затова нека това да е вторият пост,свързан с него.
За да се отговори на този сложен въпрос,е редно първо да се дадат определения за понятията,които се съдържат в него.Войната е продължение на дипломацията с по-други средства.А целта на самата дипломация е да прокламира интересите на една страна,т.е. да оспорва или защитава мирните договори подписани след последната война,така че в общи линии,се получава един кръговъртеж.Но като се вгледаме по-внимателно ще видим,че огромната част от държавите,да не кажа всички,тези,които са дипломатите и войниците, са създадени именно чрез военни действия.Заключаваме,че войната е основно средство за легитимиране на народ,нация,идеи,закони,вяра,и въобще интереси.И отново навлизаме още по-дълбоко в мрака на философията,защото си задаваме как чрез войната са създадени съвременните държави,като знаем,че историята познава много народи,които са били асимилирани.Къде и как са изчезнали те?И по-важно-защо?А отговорът е клише-един народ се самосъхранява,когато следва доктрина,която го обединява,т.е. общият интерес.Когато народът се раздели,той бива претопен.Асимилираните народи са много повече от днес съществуващите,което ни води до заключението,че тъй като днес съществуват множество многонационални държави,все пак има някаква надежда един хубав ден народите да се обединят в един,т.е. да имат общ интерес,за да може най-накрая да използваме думата човечество.Тази цел е,това за което сме на тая планета,и който не го е разбрал,ще има да трови на живота останалите още дълги години.Най-мощният военен съюз НАТО е съставен от държави,които открито подкрепят премахването на границите,и въобще онова,което наричате глобализация(все като го чуя,се сещам за канализация).Тези страни са осъзнали дълбоката цел на своето съществуване,и са решили,че трябва да станем един централизиран свят.Водени от по-горе написаните заключения,те са решили,че чрез войната ще се постигне тази цел,тъй като самите те са създадени така.Както виждаме,успехите им клонят към нула.Техните заигравания най-много да доведат до ядрена война,заплаха,която си е съвсем реална с оглед на ситуацията на дипломатическите маси.Но откъде идват тези проблеми?Все пак,политиците,които определят съдбините ни,не са малоумни хора,и знаят много добре,че конфротацията няма никога да доведе до световно обединение.Проблемът е,че всеки от тези политици иска по-голямо парче от баницата,защото ако не го направи,няма да го изберат на следващите избори.С това си отговаряме на въпроса защо Китай е световна икономическа суперсила,а не Индия например.Разбира се,някой ще каже че има и други причини,да,това е така,но всички те са следствие от по-горното.Да се върнем на войната.Тя се обявява от политици,за да защитят интерес.Но този техен стремеж означава нахлуване в двора на съседа,който от своя страна нанася ответен удар.Този сценарий,дами и господа,се повтаря и ще се повтаря още хиляди години или поне докато не пуснат ядрена ракета в някой населен район.Откъде иде всичко това?Защо за да защитим себе си,трябва да нападнем?Защо е така?Много просто.Защото тази система всъщност работи и то доста добре.А и защото ако не нападнеш,ще бъдеш нападнат.За съжаление това не се изучава в школото.Колко години трябват на един човек,за да започне да открива причинно-следствени връзки или поне да разсъждава?Народът го е казал-човек цял живот се мъчи .
И най-после,след като дефинирахме въпроса,можем да го преформулираме и да създадем теза,която да се разгледа.Според мен заглавието трябва да се чете Кога човек ще спре да защитава собствените си интереси? или,за да не сме толкова песимистични,Защо човек не се радва на това,което има,а иска още?
Дотук с моя пост,ще пиша друг път,че е 3 сутринта,а имам задължения през деня.Надявам се да има интерес към темата,тъй като тя излиза от рамките на диалозите,които се водят в ежедневието и само може да обогати мисленето на всеки един,който прояви своето мнение.
