Avatara

ЗАЩО НЕ БИВА ДА ИМАМЕ ДОВЕРИЕ НА ИНФОРМАЦИЯТА В INTERNER Какво пише в internet*: (един от многото примери на конкретен въпрос) select cast(list(trim(RDB$FIELD_NAME)) as varchar(10000)) from RDB$RELATION_FIELDS where RDB$RELATION_NAME = 'YOUR_TABLE' and RDB$FIELD_NAME not in ('ID') -- include other fields to NOT copy into :FIELD_NAMES; NEW_ID = next value for YOUR_TABLE_ID_GENERATOR; execute statement ' insert into YOUR_TABLE (ID,' || FIELD_NAMES || ') select ' || cast(:NEW_ID as varchar(20)) || ',' || FIELD_NAMES || ' from YOUR_TABLE where ID = ' || cast(:ID_OF_RECORD_TO_COPY as varchar(20)); * Определено изглежда впечатляващо, нали? А сега как това се прави в реалния живот: (решаване на поставения въпрос, по възможно най-елементарния начин ) CountUpdateRecords:= FALSE; EnableUpdate:= TRUE; в slave таблицата/таблиците и получавате 7-12 пъти по добра производителност и 4 пъти по-висока надеждност. Няма да споменавам колко време ще спестите. Между впрочем това е много малка част от примерите, с които може да се докаже ползата от четенето на специализирани печатни издания пред търсенето в Google.

Моля да ме извините, но нали говорим за този ресурс? 30.04.2017 14:56:46.100 ms On Before Navigate [ Navigate Frame No: Navigate Frame No: 1, URL: https://mozilla.github.io/http-observatory-website/ ] 30.04.2017 14:56:46.150 ms On Get Host Info [ Size = 20 ] 30.04.2017 14:56:46.499 ms On Get Host Info [ Size = 20 ] 30.04.2017 14:56:46.611 ms On Navigate Complete [ Navigate No: 1; URL = https://mozilla.github.io/http-observatory-website/ ] 30.04.2017 14:56:47.125 ms On Document Complete [ All frames loaded ] ------------------------------------------------------------------------------------------------------- ADDRESS URI ------------------------------------------------------------------------------------------------------- IP Address: 151.101.112.133 URI: https://mozilla.github.io/http-observatory-website/ Host: mozilla.github.io Protocol: https Path: /http-observatory-website/ Params: - Bookmark: - ------------------------------------------------------------------------------------------------------- HTTP REPORT ------------------------------------------------------------------------------------------------------- Server: GitHub.com Response: HTTP/1.1 200 OK Accept Patch: - Accept Ranges: bytes Location: - Location: - Cache Control: max-age=600 Connection: keep-alive Disposition: - Encoding: - Language: - Content Length: 8,57 KByte Content Type: text/html Content Version: - Expires: 30.04.2017 Last Modified: 02.03.2017 Pragma: - ------------------------------------------------------------------------------------------------------- SYSTEM INFORMATION ------------------------------------------------------------------------------------------------------- Title: Observatory by Mozilla Full URL: https://mozilla.github.io/http-observatory-website/ Domain: mozilla.github.io Protocol: HyperText Transfer Protocol with Privacy IP Address: 151.101.112.133 Host: Wrong IP Current Path: /http-observatory-website/ Current URI: https://mozilla.github.io/http-observatory-website/ Secure Level: 128 Bit Server: GitHub.com Response: HTTP/1.1 200 OK Accept Patch: - Accept Ranges: bytes Location: - ****************************************** ( няма пък да ви кажа ) Location: - ****************************************** (тук съвсем няма да ви кажа ) Cache Control: max-age=600 Connection: keep-alive Disposition: - Encoding: - Language: - Content Length: 1,78 KByte Content Type: text/html Content Version: - Expires: 30.04.2017 Last Modified: 28.12.2016 Pragma: - Cookie: - Default Charset: windows-1251 Charset: utf-8 Created Date: 04/30/2017 Modified Date: 04/30/2017 Update Date: - File Size: 8,57 KByte Zone: Internet Unique ID: ms__id1 Directory: - Base URL: N/A Media: - Unencoded URL: https://mozilla.github.io/http-observatory-website/ Compat Mode: CSS1Compat ------------------------------------------------------------------------------------------------------- WEB DOCUMENT META INFORMATION ------------------------------------------------------------------------------------------------------- Description: Observatory by Mozilla is a project designed to help developers, system administrators, and security professionals configure their sites safely and securely. Keywords: Subject: Има още много, но мисля, че няма смисъл. Цялата информация (не само това, което виждате, а и тоталното кеширане на ресурса и/или замяната на компоненти) отнемат точно 00:00:01:026 ms. Моля да ме извините, но когато някъде прочета как web-базирано приложение ще оценява друг web-документ или ресурс започвам да изпитвам леко притеснение. И за да съм спокоен първо проверявам проверяващите. Аз дори на RIPE информацията нямам доверие, какво остава за другото.

Време е да покажем как изглежда новото поколение компютърни игри и как трябва да се правят. И така, нека видим кой бе най-добър през месец февруари 2017 година. Как в Германия се правят компютърни игри на Delphi Изгледайте клипа много внимателно. Има какво да се види и над какво да се помисли.

Make Bulgar, Най-учтиво Ви моля да се върнете назад и внимателно да изчетете това, което съм написал. Но преди това Ви моля да ми отговорите на един много елементарен въпрос: Вие лично какъв точно вид производствен процес сте управлявали?* Ако сте управлявали такъв няма как да не сте запознати с действащите в момента международни, регионални и национални разпоредби и нормативни актове в т.ч. такива, касаещи екологията**. Сега да поговорим за ветрогенераторите. Ако наистина поне малко познавахте тази технология нямаше как да не знаете, че един от хората допринесли най-много за развитието на тази технология е Жак Ив Кусто. Да, но той разработва една съвсем различна концепция (вертикална ос и турбина, вместо лопатки). Неговата конструкция гарантира много по високи стойности на КПД при много по ниски експлотациони разходи. Съвсем друг е въпросът, че след ветрогенератора потокът запазва своя ламинарен характер. Ако поне малко разбирахте от динамика на въздушните маси нямаше как да не знаете какво е критерий на Рейднолдс (Re), както и какво е уравнение на Навие-Стокс (но за него все пак трябва да се знае какво е това частно диференциално уравнение и как се решава). Ясно съм написал с какво се занимавам. Ако не сте запознат въпроса с ламинарните и турболентни въздушни потоци е изключително важен в ... медицината, микро биологията и микроелектрониката. Предполагам, че сте чували, че съществуват неща като "чисти помещения" и "операционни зали". Това, което се случва в тях важи с пълна сила и за откритите пространства, но в много по-големи мащаби и с много-по сериозни последствия. Определено Вие сте човек с висока компетентност и притежавате задълбочен поглед върху дискутираната материя. Все пак моля да бъда извинен, но "прелитащите" гарги са изключително интелигентни животни. Аз не съм убеден, че човекът е венец на природата, но това е лично мнение. Сега за "медната жица". Аз знам какво е меден проводник, но не знам какво точно е "медна жица". Простете невежеството ми. Но нека да обсъдим Вашата теза. Да приемем, че средно в един автомобил се влагат допълнително 10 kg емайлирани медни проводници (ротор, статор, допълнително оборудване). От средното си образование съм запомнил, че съдържанието на мед (Cu) в един тон руда средно е около 6% или това са 60 kg на тон руда. Ако допуснем идеалният случай, при който в процеса на производство нямаме никакви загуби (идеален процес), би следвало един тон да е достатъчен за 6 автомобила. Според статистиката през 2016 година в света в процес на експлоатация са се намирали над 1 милиард леки автомобили. Да приемем, че се налага да заменим шестотин милиона с електрически. И сега малко елементарна математика от началното училище. Необходимо допълнително количество електролитна мед = 600 000 000 x 10 = 6 000 000 000 kg. Мисля, че не е нужно да изчислявам, колко милиарда тона медна руда ще бъде нужна само за тези автомобили. Сега да се върнем отново към статистиката. Очаква се броят на автомобилите към 2050 година да достигне 2,5 милиарда. Ако паметта не ме лъже в момента запасите на Киргистан (примерно) от медна руда са около 819 681 000 тона (няма един милиард тона). 819 681 000 тона руда << 6 000 000 000 000 тона руда (необходима за 600 000 000 автомобила) Обърнете внимание на недостига. 599 991 803 900 или приблизително 600 000 000 000 тона. Впечатляващо. Сега бъдете така добър и поговорете с колегите от МГИ и ги попитайте как точно се добиват 1 000 000 тона медна руда. В този ред на мисли не е ли по-добре да заменим бензиновите/дизеловите двигатели с пневматични, турбинни, водородни и др.? Те могат да бъдат изработени от композитни/керамични материали и няма да има нужда да се копае в такива мащаби. Леки са и са много практични от гледна точка на последващо рециклиране. Да не споменавам, какво е тяхното КПД. Сега да видим "слънчевите панели". Един фотоволтаик с размети 1,0 x 0,5 метра произвежда средно 100 W електрическа мощност. Каква повърхност е нужна за мощност от 2 MW примерно? Ако фотовилтаичните панели бъдат покрити със сняг те едва ли ще бъдат толкова ефективни, ако не са покрити със сняг. Истински ефективните инсталации, преобразуващи слънчевата енергия ползват NaCl (или казано по-просто - готварска сол) заради уникалните физични свойства. Да, но тези инсталации с висок КПД и режим на работа 7x24x365 (седем дни в седмицата по двадесет и четири часа за триста шестдесет и пет дни в годината) освен, че са много по-екологични и евтини не са волтаици, в класическия смисъл на таи дума. Сега ако ми позволите малко ще опресня паметта Ви за това, колко модерни са фотоволтаиците. 1839 година - Едмон Бекерел - открива фотогалваничния елемент (това е деветнадесети век). 1843 година - Христиан фон Грогтус (не съм сигурен, че се изписва точно така) и Джон Дрейпър - Първи закон на фотониката (връзка между фотохимично действие и погълната светлина). 1905 година - Алберт Айнщайн - Втори закон на фотониката. 1928 година - Георги Ганов - Тунелния ефект. 1946 година - Ръсел Ол - Първи патент за съвременнен слънчев преобразувател. 1947-1967 години - Александър Теренин - Изследва фотониката на молекулярно ниво. 1954 година - Пирсън, Фулер, Чапин - Първият фотоелемент с КПД по-високо от 5%. 1958 година - първите спътници с енергийни преобразуватели на слънчева светлина. 1970 година - първите преобразуватели ползващи галиев арсенид (за него вече писах). 1974 година - Хидеки Ширакава - първите проводящи полимери. 1991 година - първите преобразуватели на титанов оксид. Истинската "революция" в тази област обаче е от скоро. Визирам т.н. Dye-Sensitized Solar Cell (DSSC), които наистина са екологично решение в прекия смисъл на тази дума. Използването на оцветители позволи на тази технология да направи сериозна крачка напред, но все още има редица проблеми, които предстои да бъдат решавани. Обективно погледнато Гретцел клетката има много малко общо с класическите фотоволтаици, но нека не изпадаме в технически подробности. Извинете ме, но обичам да водя дискусия от която мога да науча нещо полезно. Ще се съгласите, че да се спори въз основа на емоции и лични нападки е загуба на време. И тъй като разбирам, че определено моите разсъждения не са от полза за никого мисля, че е редно да се оттегля. Все пак, както споменахте едва ли имам някаква компетентност в областта на технологичните решения. Моля Ви все пак никога да не се отнасяте неуважително и най-малко с презрение към хората на науката. Ако искате да получите нещо не е възпитано да обиждате този, който съвсем добронамерено споделя проблемите пред, които е изправен. Благодаря Ви за отделеното време. С уважение Avatarа (елементарен индивид, който нищо не разбира) P.S. Всяко едно твърдение би следвало да бъде подлагано многократно на проверка. * По разбираеми причини ще се въздържа да питам за научни публикации. ** Извинете ме, но поведението Ви като цяло силно ми напомня на случая с преговорите за въглеродните емисии в България. Останах изумен, когато разбрах, как българската страна преговаря с японската делегация на ... английски. Повярвайте за японците това бе много забавно, но не и за експертите. За разлика от техническия екип, преговарящите нямаха и най-малка представа, че японците ползват специална азбука (катакана) когато пишат техническа документация. Малка подробност, но с висока за България цена. :-)

Fantom4e, Ще се радвам да ми обясните за рециклирането на "батериите" (предполагам, че се визират акумулаторните такива, а не смесителните батерии, които са нещо много различно и за тяхното "рециклиране" наистина ще може да си говорим сериозно). Ако обяснението е сериозно, обещавам да запозная с него колегите. Що се отнася го GiGadgest (редно да се изписва с g след d), то има много с "зелените" технологии. Да започнем с водородните двигатели. Както се знае в UK от 2017 започва серийното производството на мотоциклети с такъв двигател. Във Франция и Япония предстои пускането на автомобили. За разлика от хибридните и чистите електро автомобилите тези са много по-евтини, с по-голяма мощност (вече съм писал за камионите) и определено с пъти по-екологични от гледна точка на технологията на производство (която не знам защо редовно пропускате като фактор). Или да поговорим за т.н. "експлозивни двигатели" (моля да не се бърка експлозия със взрив). Ако не ме лъже паметта те не ползват високовъглеродни горива.Има доста интересни решения и в тази насока. И един много елементарен въпрос, имащ непосредствено отношение към електромоблите: Наистина ли сте забравили, че както при ротора, така и при статора на електрическите двигатели имаме намодки от меден проводник, който е със специално покритие? Не вярвам образователната ни система да е изпаднала чак толкова. Добивът на цветни метали, изтеглянето и лаковите покрития едва ли са от най "екологичните" производства. Представяте ли си колко меден проводник ще е нужен ако всеки от използваните към момента автомобили бъде заменен с електрически такъв? Съмнявам се, че всички залежи от мед (Cu) на Земята няма да покрият подобно безумие. А електролитната мед освен за автомобили има и много други приложения, които също са важни. Ясно съм написал за бележниците за многократно използване. Хартията не може да се рециклира постоянно. Някога в България се използваше слама за получаване на висококачествена хартия. Комбинатът бе в Сукарно, близо до Козлодуй. Проблемът при рециклирането и получаването на хартия е водата. Това е много сериозен проблем. Мога да продължа с конкретни публикации на този сайт, но мисля, че няма смисъл. На сайта се разглеждат прототипи. Процесът от идея до прототип не е нещо, към което може да се отнасяме с насмешка, а и струва доста скъпо. GiGadgest е част от една много по-голяма структура, в която са колегите от Фламандския медицински институт, немските педиатри, Световната федерация по роботика (ако сте забравили дълги години неин председател бе проф.М.Константинов), Embarcadero, HOLST, Fanuc и др.. Но понеже виждам, че продължава да има неразбиране на елементарни неща, ще Ви запитам: С оглед на случващото се в момента, как мислите функционират ветрогенераторите в Централна Стара планина и фотоволтаиците в Добруджа? Сигурни ли сте, че работят нормално? Сигурни ли сте, че ще са в състояние да покрият експлотационните си разходи (дори не споменавам за инвестиционните такива)? В този ред на мисли ... Считате ли, че изсичането на лесозащитните пояси (отново Добруджа) бе добра идея? А за него "еколозите" мълчаха, така както мълчаха за жестоката сеч в районите на водохващанията в Централна Стара планина. Забележка: Последният въпрос е извън темата. От друга страна дискусията, която водя за пореден път доказва, че каквато и технология да се покаже на хората те не само, че няма да я възприемат, но и ще намерят хиляди аргументи за да убедят другите, че това са пълни глупости. И защо тогава да запознаваме хората с нови технологии, а?

И ... По добре веднъж да покажеш отколкото хиляда пъти да обясняваш (не, че някой ще те прочете) ... Запознайте се с истински "зелени" технологии на посочения по долу сайт. От бележник, чиито странници могат да се ползват многократно, през авангардни устройства за ежедневието до наистина големи проекти. Някога в България бяхме част от тази система (визирам IT сектора, който не е само програмиране и олимпиади, а нещо много повече), но от години ние сме се превърнали от генератори на идеи и технологии в най-обикновени консуматори. Гледайте и мислете. Мислете и си задавайте въпроси. Никога не спирайте да задавате въпроси. Никога не се поддавайте на "модни", "креативни" (тази дума определено все повече ме дразни) и "авангардни" решения, без да сте се убедили, че имат реална практическа полза. Истината е много по-проста и определено често е извън научните звена, университетите и големите корпорации. GiGadgest Забележка: Дали на някой му харесва или не светът следва своя логика на развитие. Тъжно е, че ние, които вече сме стари живеем в настоящето, и дори понякога си позволяваме да мечтаем, докато тези, които би следвало да ни сочат бъдещето живеят в 80-те години на двадесети век. Е, все пак понякога е забавно да си разбъркваш яйцата с квадрокоптер ...

MakeBulgar, Учитивият въпрос изисква възпитан отговор. Аз съм от тези с докторатите, тези, които имат редица публикации в престижни издания и на които се заплаща (и то доста добре) за да анализират един или друг проблем. Освен инженерна специалност (TMMOM) съм изучавал и наука, наричана "Ергономия". Член съм на IFAC, както и на други международни институции. Чел съм (а и в момента чета лекции, но вече не в България, защото всички катедри бяха закрити) по МИС (Медицински Информационни Системи). Аз съм един от тези, които си позволиха "еретичната" мисъл, че T-вълната е изключително важна за диагностика на редица сърдечни заболявания, което ми е коствало много. Нападките тук са като детска песен, след "наглостта" да изкажа на една конференция твърдението че ЕКГ* е преди всичко пространствен вектор, а не равнинен и трябва да се разглежда като пространствен, но това бе преди много години. Основната тема на изследванията ми е била и си остава in vivo процесите и как те се влияят от външни фактори в т.ч. и геомагнитни колебания. В този ред на мисли може да обсъдим доколко предкамерното мъждене е нещо безобидно, но за мен лично е важно какви са причините за възникването му. Може да поговорим и за образната диагностика и проблемите, пред които е изправена. Тук не визирам само и единствено позитронната томография, но и ядремо-магнитния резонанс. Съвсем друг е въпросът за проблемите с грешката при този вид диагностика. Запитайте някой, лекар колко е лесно томографите да локализират възпалителен процес в мека тъкан. А това определено го няма в учебниците, а още по малко в internet. Медицинската информатика е военна наука. Била е такава и ще си остане такава, защото медицината, съчетана с инженерните науки дава редица стратегически и оперативно тактически предимства. Тези предимства понякога са решаващи. България има изключително голям принос в това направление.Все още в някои направления, ние сме много по-напред от други много по-богати и развити държави. За да се случва това се налага да работим съвместно с микробиолози, неврофизиолози, фармацевти, експерти по информационни технологии, специалисти по металознание и композитни материали, кибернетици, инженери, които разработват системи за обработка на сигнали в т.ч. и нискочестотни такива**, и пр. и пр. и пр.. Практиката ме е научила, че трябва внимателно да се вслушвам във всичко, което споделят колегите. Приемането на гледна точка, различна от моята за мен отдавна е ежедневие. Когато жертваме нещо в името на това, което се определя като прогрес трябва да бъдем изключително внимателни. Съгласете се, че едва ли ще ми позволите да направя дисекция на жив човек в името на прогреса. В историята има много подобни примери, но резултатите винаги са били определяни като "геноцид". Ако все пак някой счита, че трябва да жертваме неща като продължителност на човешкия живот, устойчивост към вирусни и/или бактериални заболявания (инфекции) и др., не е зле да се замисли дали цената е оправдана. Тук не става дума за етичен казус, а за най-елементарен прагматизъм. Емоциите не са аргументи. Желанията ни - също***. Искам да благодаря на всички за изказаните мнения. За мен те са важни, защото ми позволяват да видя какво мислят другите, по тема, която е изключително важна. Определено ще се наложи да коригирам подхода си към различни проблеми, въз основа на това, което виждам. Това е опит, който няма цена. С уважение Avatara * Темата за зоните с различен електрически потенциал в човешкият организъм е изключително интересна. На практика миографските сигнали са предмет преди всичко на авиониката (шлемовете на пилотите са нещо много интересно и се правят строго индивидуално), както и на редица други науки, от които медицината е на последно място. ** Нискочестотните сигнали, които се генерират от живите организми са предмет на сериозни изследвания. Китовете са в състояние да комуникират без спомагателни средства, дори да се намират в различни океани. Делфините има една от най-добре развитите комуникационни мрежи, пред която internet изглежда като дете. Всичко това представлява сериозен интерес за отбранителната индустрия. Освен познатите ви квадрокоптери (неправилно наричани "дронове", тъй като не са автономни), съществуват модерни дронове, които патрулират в моретата. Наскоро Китай публикува информация за залавяне на такова устройство, ноп селд като го разгледаха с усмивка го върнаха на държавата собственик. *** В класическата диалектика има принцип, според който решенията са резултат от сложен процес на противопоставяне (теза-антитеза- синтеза). Антитезата не означава отричане, а друга гледна точка. Извинявам се, но не ми допада, когато една дискусия започва да прилича на спор между футболни агитки за това как трябва да се играе тенис на маса. И във футбола и в тениса на маса има динамика, но тя е различна, а познаването на различията е нещо важно. Да не забравяме, че не друг, а учените от Оксфорд дълги години са били едни от най-яростните поддръжници на геоцентричната система. Ако сега това се спомене ще се обидят. . . . Освен леки автомобили има и влекачи. Има самосвали, с товароносимост 75 тона. За сведение аспусите на подобни машини не се правят от стомана (атова говори много за двигателите). Може да поговорим и за селскостопанските машини. В момента това е сериозно обсъждана тема. Все по-често се чуват гласове за преход от интензивно към екстензивно земеделие, което би позволило използване на малки агрегати. Галиевият арсенит е изключително ценен материал, а рециклирането при него е първостепенна задача за много институти. Петролът не се използва само и единствено за горива. Това е несериозно. От петролът се извличат много полезни продукти, без които ежедневието ни е немислимо. Що се отнася до атомната енергия (ядрена, все още няма за гражданска употреба), то тя е тази при която няма въглеродни емисии (те са нулеви) и единствената, която може да произведе базова мощност. Без базова мощност няма болници, електрфициран градски транспорт, електрически влакове, дейтацентрове и пр. и пр.. Един мой колега обича да казва често: "I know something but not everything." ("Поназнайвам нещо, но не всичко", свободен превод). Не може да разглеждаме един глобален въпрос, от позицията на частните случаи. Това е неправилен от научна гледна точка подход (поне историята го е доказала по безпорен начин). Не е зле преди да се говори за екология да се осмисли долната графика. Все пак на нея се базира всичко, което ни заобикаля.

Ох. Така е. С много от нещата е така. Като споменахте 5502 си помних за Z80 и определено много доброто решение на старичкия Правец 8М, който съчетаваше в едно тези два процесора. За промишлени цели си беше много добро. Работили сме с немската Sket по проект, който ги ползваше и резултатът беше съвсем приличен. Не знам дали "облачните" услуги ще донесат кой знае какви печалби, защото бизнесът става все по стиснат и при положение, че може да си купи два диска по 2 TByte (които за един завод са достатъчни), и да плаща някаква заплата на един техник за поддръжка, ще приеме някой да му пази информацията (независимо какво му се обещава). За сега в Русия се забелязва засилена тенденция от отказ от този вид услуга (само преди две години имаше обратен процес), но през последните няколко месеца все по-често чувам от колеги, че сериозно обсъждат прекратяване на действащи договори. Големите IT-компании са като големите финансови институции, ако ги погледнем като политика на управление. Благодаря ви за отделеното време. За мен тази дискусия е изключително полезна. Удоволствие е да се обсъжда темата, когато има допълване във възгледите.

Здравейте, Не знам колко от коментиралите написаното от мен имат техническо образование, но определено искрено ме развеселихте. Не знам откъде да започна, но нека поговорим за екологията. Какво означава "непълно рециклиране"? Дали би имало разлика ако се налага да се рециклират 100 броя от един продукт или 1000 броя от същият продукт? Какви биха били разходите в единият и другият случай и какъв би бил рандеманът? Още по забавно - КПД (Коефициент на Полезно Действие) 6%. А останалите 94%? Шегувам се. Мисля, че ясно съм написал "базова мощност". Мощността е физична величина, която в конкретният случай аз съм разгледал като отношение на пренесената енергия за определен времеви интервал към големината на този интервал. Ако го кажа по-просто това е работата, която електрическият ток извършва за единица време и се изчислява от зависимостта: P = U.I, където U е напрежението (във волти), а I е токът (в ампери). Пример за размисъл (ненаучен) Помолете някой приятел електротехник да ви захрани устройство, което ползва напрежение от 12V и консумира мощност от 100 W на разстояние 200 метра и вижте как ще реагира . Изчислете какъв проводник и с какво сечение ще бъде нужен за да се осъществи подобно начинание. Елементарна електротехника, която се изучава в курса по физика в средните училища (конкретно физиката от 8-ми клас). Всеки преминал през военно обучение и запознат с работа със свързочни средства няма как да не знае как в полеви условия се зареждат акумулатори. Визирам стандартни акумулатори генериращи 12V напрежение използвани при УКВ и КВ свързочни средств, в случай, че не разполагате с генератор нито с достъп до действаща, електрическа мрежа (намирате се в полеви условия). Това също е процес, който е добре да бъде осмислен, защото при отворените системи влиянието винаги е двустранно. С това донякъде отговарям и на уважаемият от мен Make Bulgar на обвинението в "псевдонаучност". За екологията ... Всички зададени от мен въпроси са тема на поредица от международни конференции за опазване на околната среда и екосистемите през последните години. Не знам какво и как се чете, но колегите от Холандия съвсем сериозно поставят въпроса за вредите от ветрогенераторите. Ако не ме лъже паметта в СУ все още се преподава "Физика на земята, въздуха и водата", а тази наука изследва разликата (и последиците за климата) между ламинарен и турболентен въздушен поток. Ако ниските въздушни потоци бяха "турболентни" в ниските слоеве ... авиацията и птиците щяха да имат много сериозни проблеми (това с "фунията" ще го пропусна). Още по плашещи са докладите за въздействието на инфразвука, генериран от ветрогенераторите върху живите организми. От две години това е един от най-сериозните въпроси, за решаването на който се инвестират огромни средства. Фотоволтаиците ... Ясно съм написал "микрофлора". Има огромна разлика дали ще са разположени върху покрив, в пустинята или ще са върху нормална почва (та било и кяфява горска с високо киселинно съдържание). Но дори в пустинята те не са толкова безобидни. За да ме разберете, не е зле да се заинтересувате каква е връзката между пясъците в Сахара и тропическите гори. Това е много сериозен въпрос и също е тема на сериозни научни изследвания. Но ако говорим за България просто помолете Службата за съвети в земеделието да извърши анализ на почвите в района, където има инсталирани фотоволтаици (изследванията са напълно безплатни и всеки може да ги изиска, като само трябва да бъдат взети проби по надлежния ред). Това е стандартна процедура, а резултатите са наистина тревожни. Автоматичното управление в редица случаи е дистанционно. В момента масово се използва СВЧ. До момента не съм видял гражданска установка, която да ползва SSB* (примерно). Светлинното замърсяване ... Защо не попитате един офтамолог за да научите нещо? В България имаме прекрасни специалисти в тази област. Те ще ви обяснят до какво точно и какви последици има светлинното замърсяване. И в заключение ... Освен в internet информация има и в годишниците на СУ и БАН. Това, какво си мисля аз и това какво мислят експерти, които се занимават с определен проблем са две различни неща. Тези, които познават проблемите в детайли задават въпроси. Въпросите изискват отговори. Благодаря на всички за това, че сте коментирали написаното от мен. С уважение Avatara (свадлив старец, страдащ от склероза) * - SSB - Единична странична модулация (еднолентова модулация). Позволява се използването и за граждански цели. За справка виж. Обща лицензия 207

Няма незаменими звена ... Да, но има "неповторими" такива. Ако ми позволите съвсем елементарен пример - цигулките на Страдивариус (или тези на Гуарнели или тези на Амати). Те са изработени от бор. Абсурдно, но факт. Звукът им обаче не може да бъде повторен по никакъв начин. Съвсем друг е въпросът, какво трябва да разбираме под "природосъобразни" или още по-лошо - екологични? Никой от т.н. "зелени" не иска да отговори на елементарни въпроси, като: 1. А какво правим с акумулаторите, след като бъдат изведени от употреба? (мълчание) 2. Ветрогенераторите не преобразуват ли ламинарните въздушни потоци в турболентни? (мълчание) 3. Каква площ трябва да покрием със соларни панели за да получим базова, а не пикова мощност? (мълчание) 4. Какво се случва с микрофлората под соларните панели? (мълчание) 5. До какво довежда електромагнитното замърсяване? (мълчание) 6. А т.н. "светлинно замърсяване"? (мълчание) Мога да продължа. Проблемът е, че в момента сме потопени в море от "информационен излишък", който е чиста проба "информационен шум". Докато не се избавим от това, няма да даваме адекватни отговори. Нарушени са основни философски принципи, касаещи познавателния процес. Забавно е, че в момента не друг, а науката се е превърнала в своеобразен стожер на религията. От години "академичната общност" (моля да ме извинят всички нейни представители, но те нямат вина а това, защото трябва да се хранят) е деградира по експонента. Причината за това е субсидирането (не "финансиране", а "субсидиране", защото отдавна финансирането е ликвидирано, а и в условията на неолиберализъм то няма как да съществува. При големите научни звена (най-вече транснационалните) този проблем е още по сериозен. Ако някой ви каже, че "големите открития" се правят с "големи пари", го помолете да се запознае с резултатите от Седма и Шеста рамкови програми на ЕС. Те са отчайващи. Милиони са похарчени за ... нищо. Що се отнася до Нобеловата награда, то отдавна тя е политически PR, а не нещо сериозно. Има нобелисти, които са откровени плагиати, но да не навлизаме в подробности. Ако има нещо, което винаги ме е разсмивало то това е IT сферата. Много е забавно как технологии от тридесетте години на миналия век ни се представят като "авангардни". Да не говорим за безсилието на големите компании, които крадат най-безсрамно. Извинете, но българите сме като аборигени, пред които някой мошеник дрънка наниз мъниста. Ние вярваме във всички глупости, с които ежедневно ни ... дезинформират. Върнахме се петдесет години назад и още толкова в страни от правилния път. И защо да се допускат хората до технологии, които никога няма да оценят? Защо? Нали си спомняте за прасетата и бисерите? Прасето иска помия. Ако му бъдат хвърлени бисери, то просто няма да ги оцени. Аз съм готов да се обзаложа на каквото искате, че ако решим да подарим необработен диамант на случаен гражданин, най-много той злобно да го хвърли по нас. Все пак за да се превърне в брилянт е нужно търпение и труд, а и двете са дефицитен продукт в общество от консуматори. Край. Спирам. Извинете ме.

Здравейте, Моля да ме извините, че се включвам в дискусията, но за мен лично тя е безкрайно интересна и до момента просто четях постовете. Самата идея, че познанието трябва да се дари на човечеството (независимо какви и колко благородни са мотивите за това) е не само погрешна, но и опасна. Когато Прометей подарил на хората огъня (символ на познанието), първото, което те направили е било да запалят чергата на ближния. Когато военните позволиха на човечеството да ползва internet, за да обменя знания и идеи, то създаде троловете, професии като блогер и SEO_оптимизатор, Google, Facebook, селфито и copy/paste. Avatara P.S. Няма да коментирам откритията в медицината, защото там определено ще попадна в конфликт на интереси.

Никога не съм споменавал, че Linux е подходящ за CAM системи. Все пак знам какво е "промишлен стандарт". По принцип, когато разработвам системи за работа в реално време за мен са по-важни тактовите генератори и системните шини. Все пак не мисля, че пренаписването ще бъде лесно. На теория е така, но практиката (поне до момента) говори съвсем друго. Все пак аз съм от поколението, което е започнало с assembler и съм леко недоверчив. Шегувам се. Мисля, че големият проблем тепърва предстои. Доколкото знам не друг, а Huawei купи контролния пакет акции на Cisco и определено скoрo ще погълне и Apple. Китайците имат логика, с която ми се е налагал;о да се сблъскам и тя определено не ми допада. В момента IBM скубят коси заради сделката с Lenovo, но преди години по същата схема загубиха и най-голямото си финансово перо - това на криногренните, измервателни прибори. Когато "бизнесът" управлява загубите са гарантирани (за справка HP). Не случайно Доналд Тръмп поиска среща с ръководството на големите IT компании. Проблемите са сериозни. Мдааа ... Няма желаещи да пишат драйвери. Лошо е, че стават все по малко. Друго си е copy/paste ... на отворен код. Не се сърдете, но това е масова практика.Наскоро един колега от Турция изтегли от internet всички свои разработки. Личните ми притеснения от т.н. "отворен код" е наличието в много от библиотеките на стеганографски записи. Лошо е, че антивирусните не реагират, но това е разбираемо. Все пак става дума за друг принцип на анализ. Лично аз не виждам каква е ползата от "отворения код". Ако някой е професионален разработчик няма как да не знае, че за САЩ (примерно) е нужно кодовете да се регистрират в ECO, а там контролът е много стриктен и се носи наказателна отговорност, ако някой си позволи своеволия. Отворения код, просто заобикаля един правен казус, но ... лично аз имам съмнения, доколко това е от полза не само за потребителите, а за целия IT-сектор. Не ме приемайте на сериозно. Просто дискусията ми е приятна.

Моля да бъда извинен, но все пак аз оставам с някои резерви относно развитието на Linux като операционна система. Като начало ще посоча само факта, че и до момента при Linux (както и при UNIX) се наблюдава нещо, което е в тотален разрез с наука, известна като "Метрология". Според Linux денят се състои от 86400 секунди, което от гледна точка на упоменатата наука не се счита за коректно. Пример: На 19.01.2038 година променливата time_t, която отчита секундите от 01.01.1970 год. ще достигне стойност от 2 на степен 31, което грубо казано ще доведе до ... отрицателно време. Забавно, но факт. Да се борави на Linux с милисекунди (или с микро) си е сериозно изпитание. Да, но съвременните машини с CPU оперират с милисекунди, което е сериозно препятствие при разработка на професионални CAM (Computer Aided Manufacturing) системи. Има и още нещо, за което в Linux Foundation не обичат да говорят - въпросът какви графични стандарти ползват? Тук имаше няколко доста забавни куриоза, като в един от случаите се стигна до сериозни пререкания с голяма компания за разработка на графична периферия. За мен Linux e (и ще бъде) една от многото сървърни платформи. Мисля, че би следвало да продължи да се усъвършенства. Не е допустимо и до момента грешка, за която всички алармират от 2011 година, да не е отстранена, още повече, че тя допуска да се получи неоторизиран достъп като root администратор. Има и по-фрапиращи неща. Горещо препоръчвам прекрасният труд на Рамеш Хатараджан (Ramesh Natarajan) "Linux 101 haks". http://langevin.univ-tln.fr/cours/UPS/extra/Linux-101-Hacks.pdf Същвствува и една "специфична" група от проблеми, с които Linux ще трябва да се справи. За съжаление всички те са свързани с TEMPEST (Transient Electromagnetic Pulse Emanation Standard). Тепърва предстои покриване на изискванията на MIL, NTISSI, NATO SDIP и др.. Когато човек държи на някого или на нещо, той прави всичко възможно за да му помага. Обичам Linux, но не мога да си затварям очите пред проблемите. Това би било предателство към самата идея. В момента ми се налага да работя със сървъри (списъкът е над 370 странници), някои от, които са толкова екзотични, че е трудно да се повярва, че човешка мисъл би могла да роди нещо подобно. Ако Linux продължи да следва настоящата линия на развитие, в един момент ще последва Novell, с всички произтичащи от това последици. Все пак не друг а именно Microsoft са основен донор на Linux (както и Cisco, Fujitsu, HP, Huawei, IBM, Intel, NEC, Oracle, Samsung, а такива "спонсори" не дават нищо просто така) а само преди година един от членовете на ръководството на компанията ясно заяви, цитирам: "Време е да изрежем това зловредно образование.". Лошо е, че колкото и да не ми харесва (а и съдейки по това, което се случва с активното оборудване, ползващо Linux, през последните месеци) активно се работи в това направление и едва ли това е еднолично решение. Моето лично мнение е, че Linux трябва да се върне към здравите си корени. Мисля, че е време да се извърши реформа на ниво ядро. Визирам истинска сериозна реформа, в която да видя реална паралелна обработка, а не многонишковост, която ми се представя за "паралелност". Искам да видя възможност за работа в реално време. Искам да видя един различен подход в управлението на интерфейсите. Искам да видя нормална поддръжка на 10 G мрежови карти. За съжаление дори компания като Edison вече споделя мнението ми, а това е тревожно. И понеже стана дума за предишни публикации, аз просто ще приведа един цитат, без коментар: " ... Ако обаче се върнем 15 (петнадесет) години назад няма как да не си спомним за откритата от Рандал Шварц (Randal L Schwartz), критична уязвимост в много от използваните в Linux библиотеки. От тогава и до днес периодично има сериозни пробиви в сигурността, които биват обяснявани с меко казано, абсурдни аргументи. Обикновенно някой „експерт” ни успокоява и много убедително ни убеждава как, цитирам: „всичко може да се поправи с корекцията на два програмни реда” ...".

Много хубава статия.

Напълно съм съгласен с гореизложеното. Мдааа ... Мобилните оператори. Познати са ми. Eдин от тях разположи UPS-модулите си на петия етаж в сградата на ДНА в Стара Загора. Допълнително ускъпяване в резултат на подсилване на плочата с двойни T-образни профили, монтаж на телфер и пр. и пр.. Лично за мен най-голямата дивотия е използването на СВЧ-сигнали за пренос на информация. Много скъпа поддръжка, ниска ефективност, да не говорим за т.н. "странични ефекти". Тепърва ще се заплаща цената за лудостта наречена GSM комуникация. Но тази цена ще бъде висока и определено няма да оправдае никакви "печалби". В армията когато се работи със СВЧ, независимо от мощността (подчертавам това, защото то е много важно) винаги се съблюдават определени предписания. По принцип гражданските технологии винаги са се подчинявали на абсурдна логика, но това е извън моята компетентност. От "големите" познавам Tektronix, Rоhde&Schwarz (ученическа любов), както и някои по-малко известни, но определено интересни компании. Като се замисля, ако попитате някой за Philips (примерно), едва ли ще може да Ви каже какво точно произвеждат и това е разбираемо. Sun познавам от техните "мобилни дейтацентрове". Двадесет или четиридесет футови контейнери. Талигите за тях се произвеждат в Tatra Vagonka в Югославия. Самикте контейнери също се комплектоват в района. Производителност няколко десетки пет флопса и капацитет от няколко стотин петабайта. Има такива, които се монтират на камиони, но те са по-малки. Microsoft, Motorola, IBМ, General Electric и др. са от редовните ни клиенти. Като цяло, колегите са изключително ерудирани специалисти и прекрасни хора. Истината е, че както Sun, така и много други са в някаква степен зависими от това, което правим. Понякога се шегуваме, че сме неизбежни като смъртта, но реално гледаме да не се занимаваме с хора извън системата. Те са прекалено сложни за разбиранията ни. Ние сме просто устроени и още по-прости като начин на мислене. Много Ви благодаря за дискусията. За мен тя е от голяма полза. Желая Ви весели празници и щастлива Нова година. С уважение Г.Т.Герасимов CSA NGIT

Уважаеми Nemo, Повярвайте ми, ако съм написал някакви разяснения, то съм се съобразявал, че и други (освен мен и Вас) четат понякога написаното. Не всички са на Вашето ниво. Понякога е нужно да разясним на хората използваната терминология, нали? Изненадахте ме с твърдението си, че корпоративният свят е закостеняла структура. Изглежда познаваме два много различни корпоративни свята. Не знак с кои корпорации сте работили и работите, но ще се радвам ако споделите своя опит. Ако не греша в предходния си пост ясно съм споменал Sun Solaris, RedHat, Novel SUSE и Linux в съвсем конкретен контекст на изложението. Windows е споменат при дистрибуциатя на Firebird. Моля да ме извините, но аз съм обикновен инженер и по тази причина не съм в състояние да анализирам абстрактни (добре, че не са имагенерни) определения. Аз работя със стандарти и технологични карти. Аз нищо не предлагам. Не съм търговец и никога не съм бил. Що се отнася до C по добре да се цитират Керниган и Ричи и това, което са написали. Относно C++ може просто да си изтеглите някои от последните доистрибутиви на RC (дори някой от 2015 година ще свърши работа) и след внимателен анализ отново да се върнем на тази тема. Извинете ме, но лично за мен Wikipedia не е сериозен източник, по ред причини. От последния Ви пост оставам с впечатление, че Вие концентрирате вниманието си изцяло и единствено върху web-базирани приложения. Поправете ме ако греша. Ако говорим само и единствено за web, то ще се постарая да премина на една друга плоскост. Все пак до момента аз визирам въпроси, свързани с архитектурни концепции, а не само и единствено web. Пак повтарям, че говорим за много различни неща. Вие започнахте с бази от данни, а сега говорите за web (от big data към web, дори за мен е малко плашещо). И тъй като споменахте за web сървъри, работещи като обратни проксита (reverse proxy), ми стана безкрайно интересно. Това, което аз знам за използването на Reverse Proxy е следното (поправете ме ако съм допуснал грешка): Намаляване на натоварването на web сървъра, посредством кеширане на съдържанието* (web accelerator); Позволява да бъде намаленио времето за достъп до web ресурса (не визирам само сайтове); Разпределяне на натоварването, в случай че ползваме повече от един web сървър, но трафика преминава през proxy; Защита от общи web-базирани атаки; В случай на необходимост компресиране на съдържанието. На практика имаме типичен web-ускорител, който няма нищо общо с инструментите за разработка. Тези ускорители може и да са част от бизнес логиката, но това не е задължително. За да ме разберете, има огромна разлика между това да ползвате Apache Traffic Server или Squid (типични Reverse Proxy) и това Вие сам да напишете имплементиран Reverce Proxy модул. Това са много различни неща. Аз знам какво е Varnish и Nginx, но също така знам каво е някой да напиша свой собствен proxy сървър, също толкова добре както да напише REST-сървър. Ще се радвам, ако ми покажете свои разработки. Това определено е от голям интерес за мен. От години следя всичко свързано с оптимизацията на трафика. С пожелания за един прекрасен ден. С уважение Георги Тодоров Герасимов (заядлив старец със сприхав нрав) * По принцип reverce proxy сървърите основно кешират, но това е друга тема.

Уважаеми Немо, От последният Ви пост разбрах, че когато говорите за "скалируемост" Вие визирате само и единствено СУБД. Моля да ме извините, но в разглежданията си аз съм анализирал термина малко по разширено. Това навярно се дължи на факта, че едно време ни учеха, че при Finite State Machine (FSM или казано по-просто: едносесийно мрежово съединение) броят на използваните процесори не влияе на скалируемостта както и при използването на нишки (threads). Мисля, че във втория случай моделът може да се окаже не само нескалируем, но и дори неефективен, най-вече при някои ОС, които за да не Ви ядосам няма да споменавам. Това си го изясних, но моля да ме извините, че не съм убеден в правотата на тезата, че за по-добра производителност е нужна по-добра машина. . Тук ако ми позволите ще вметна малка забележка. Има грешки, които се дефинират като "политически" (това е термина). Когато говорим за "отказоустойчивост" и "производителност" при системи трябва да имаме предвид редица фактори, за да може да дадем отговор на много въпроси. Съгласете се, че ако нямате непрекъсваемо захранване, при изключване на ел.захранването ще имате сериозни проблеми (дори да ползвате Oracle) и нулева производителност, дори при най-модерната архитектура. Ако неправилно сте проектирали системата за превключване на токовите кръгове, ще имате още по-сериозни проблеми при включване на ел.захранването, а това ще генерира и огромни щети. Тези въпроси нямат нищо общо със СУБД. Да не споменаваме за спецификите на различните ОС (все пак има сериозни различия между Sun Solaris и RedHat и Novel SUSE примерно). Да не споменавам настройките на апаратната част и ОС, които трябва да се направят. Съвсем дръг е въпросът за т.н. "вътрешна свързаност" защото ако ползвате контролери с 40 Gbit скорост на обмен и мрежа с cat.5 нещата няма да се получат. Но съдейки по написаното от Вас, разбирам чв Вие сте сериозен експерт и имате доста богат опит и приемам, че аз не разбирам правилно въпросите Ви, за което моля да бъда извинен. Явно аз съм разбрал следното: Вие визирате High Availability cluster (HA) или казано на разбираем български език "отказоустойчив клъстер". За незапознатите, това е група от сървъри, която е проектирана така, че да позволява висока степен на достъпност при минимално време за престой. Ако това го няма е възможнно приложенията и мрежовите сървиси да се окажат недостъпни в един момент, а това не е желателно. Това обаче автоматично ни препраща към термини като Network Attached Storage (NAS) и Storage Area Network (SAN), а това според мен (ще извините невежеството ми) са архитектурни решения. Алгоритмите за въстановяване след отказ (поне доколкото съм запознат) са Apache Cassandra и Hector, но и те имат само коствена връзка с използваната СУБД. Oracle Real Application Clusters е софтуер на Oracle и касае основно Oracle RDBMS (обектно-релационната система на компанията Oracle). С оглед на гореизложеното не виждам как мога да посоча "пример" който да е релевантен. Все пак говорим за доста различни неща, а както вече писах няма как те да бъдат сравнявани. Ако следвам тази логика би следвало да ставняваме самолет с лек автомобил, просто защото и двете са превозни средства. Познаването на различията е важно. Това важи с огромна сила при технологиите за т.н. "вътрешна диагностика". Лично аз имам наблюдения върху тези на Intel, но от колеги съм чувал много интересни неща за Asus, които са впечатляващи. От друга страна да се разглежда апаратната част като нещо самостоятелно, когато говорим за устойчивост и производителност на една система е неразумно. Дори компания като NEC, която произвежда сървъри от висок клас си сътрудничи с EMC. Това е сериозна тема и аз се отнасям към нея сериозно. Сега за цената ... Искам пак да попитам нали разбрахте, че аз говоря за Firedac и Firebird? Firedac има цена, когато е enterprice и това е нормално. Firebird не се продава и никога не се е продавала. За това има доста добре написани лицензионни договори. В момента може да се ползва както стандартен сървър (clasic) така и суперсървър до версия 3.0.1. Има 32/64 Bit версии за Windows и версии за Linux. . . . Лично за мен "backend" (задна част) звучи доста двусмислено. Редно е да споменем, че в случая визираме логиката, която изпълнява това, което крайният потребител изисква. Да, но има много по точен термин, когато става дума за приложения, който се нарича "слой на бизнес логиката" или BUS. Това е онова нещо, което се намира между представителния слой (или "тънкия" клиент) и DAO (как само звучи, а). В този ред на мисли да запитам при СУБД редовете не се ли наричаха "записи" (records), а колоните "полета" (fields)? Backend (простете невежата) според web-разработчиците е всичко онова, свързано с генерация на кода и оптимизиране на конкретна архитектура. Все пак ако не ми изневерява паметта (извинете, но напоследък много забравям) при писането на код и избор на език трябва да бъдем много внимателни най-вече в частта стратегия. Няма как да не знаете, че Java и други функционални езици изискват да се събира "боклука", докато императивните такива като C, C++ (който не е C), Delphi (който не е Pascal), Fortran и др. вършат това "почистване" съвсем самостоятелно. Малка разлика, но за хора като мен много полезна. Има и други, но в момента не си ги спомням. Гинкобилобата струва скъпо, а пенсията вечно недостига. Наистина е приятно да дискутираме тази тема. С уважение Георги Тодоров Георасимов (скромен български полуинтелигент) P.S. Славия - шампион, но едва ли ще доживея това да се случи.

Веднага отговарям. На DX мога да направя всичко което IDE Java прави без никакво изключение, и без да се налага да пренаписвам код (много ми е интереснo да видя какви оператори има в Java за работа с множества в т.ч. такива с размита логика, примерно, но това е друга тема). Най-лесно е това да се извърши посредством малко допълнение, като това, но изборът е много по-богат (просто този лично на мен ми допада най-много). http://winsoft.sk/java4delphi.htm Помня Eclipce, когато все още се разработваше от IBM в рамките на Visual Age (IBM са ми слабост, заради техният Composer, който бе прекрасен компонент на Web Sphere). Идеята при Eclipce беше да се разработват приложения за IBM на различни програмни езици. Концепцията при RX и DX е диаметрално противоположна - един език и неограничен брой платформи, без да се налагат изменения в кода. Вярно, че при Eclipce с OSGi нещата леко се промениха. Ако не ме лъже паметта тазгодишният Simultaneous Release на Eclipce се нарича Neon и в него има много съществени подобрения, но все пак става дума за нещо много различно. Eclipce е прекрасна платформа за разработка на разширения на съществуващи приложения. В този ред на мисли създадените от QNX Java Development Tools (JDT), C/C++ Development Tools (CDT) са много добри. Но когато говорим за корпоративни решения и Eclipce трябва да споменем Swordfish. Когато говорим за NetBeans трябва да разбираме Oracle, нали така? За да работите обаче с NetBeans ще се наложи да инсталирате Sun JDK или J2EE SDK, с всички произтичащи от това последици (това е тема, която е предмет на доста сериозна дискусия). Все пак трябва да приемем, че ако говорим за професионални приложения е много по-добре да ползваме Java Studio Enterprice. Ако обаче говорим за наистина сериозни разработки и NetBeans ще се наложи да споменем и Oracle Solaris Studio, а това означава, че освен C++ (за къде без него) ще се наложи да споменем и Fortran, а самото споменаване на този език за програмиране в България може да доведе до психоделична реакция (шегувам се). От друга страна има малка (но съществена) разлика между NetBeans Visual Library и FireMonkey и VSX. Молбата ми е да не правим сравнение между различни неща. По тази логика може да сравним багер с кран, защото и двете се използват като машини в строителството. Просто всяка машина има своето предназначение. След като изяснихме този въпрос е време да пристъпим към дискусия, която може да бъде изтълкувана като скрита реклама. Скалируемост ... Много забавна дума. Разширяваме, но плащаме колкото се може по-малко. Като знам колко струват т.н. "консултантски услуги" на бизнеса (аз работя в реалния сектор) ми настръхва косата. Въпросът е, че годината е 2016 (ако не греша) и тенденциите в реалната икономика (най-вече стратегическите) са доста различни от тези от края на 8--те и началото на 90-те години на миналия век. Модерният термин в момента е къстомизация (от custom design). Все пак masproduction в реалната икономика имаме през XiX век, а от тогава до сега сме се развивали, нали? Съвременна поточна линия за полиуретан (например) в момента произвежда месечната продукция от началото на 2000 година за 15 (петнадесет минути), при много по-малки разходи за обслужване. Още по-интересно е при леярското производство, промишленото отглеждане на кристали (има и такова производство), добива на шисти и високовъглеродни компоненти, хартиено целулозната промишленост и др.. Въпросът за скаларуемостта е въпрос на икономическа стратегия и е комплексен, а не само и единствено въпрос на платформа. За да бъда разбран мога да спомена, че това неразбиране е сходно с неразбирането на разликата между "стартираща" и "малка" фирма. Според мен е по-скоро въпрос на неяснота в терминологията, но определено това не е силната ми страна. Отказоустойчивост ... на база (поне аз така го разбрах, но се извинявам ако греша) ... Предполагам, че визирате Firebird? Firebird е безкрайно интересна като СУБД. Да започнем с разликите в начина, по който се извършва индексирането във FB и това в DB2, Oracle, MySQL и др.. Разликата е фундаментална. Да не говорим за преносимост, мащабируемост, отказоустойчивост и пр. и пр. и пр.. При Firebird това е много ... елементарно, което го прави невероятно надеждно. Най-вече за БД над 40 GByte. Аз лично в момента работя с няколко промишлени бази, всякa от които е над 40 TByte и нямам проблем. Ако обаче говорим за Firedac то това е нещо съвсем различно. За Firedac няма значение "какво стои отзад". Дали това е Oracle, Subbase, Intrabase, My SQL, DB2 или неструктурирана БД няма значение. Просто, леко и ... безкрайно ефективно решение. Темата е доста обширна. Но все пак искам да подчертая, че не може да правим сравнение между несравними неща. Все пак аз говоря за съвременни средства с мощен апарат за паралелна (не "многопоточна" а именно "паралелна" обработка, което е нещо съвсем различно), аз разглеждам средство за разработка (а не инструмент за поддръжка) и т.н.. Ако говорим за web базирани приложения (агрегиране, анализ на трафика, анализ на съдържание, REST сървъри и пр.) тук просто няма място за сравнение. Време за разработка, цена, производителност на системата (това е сложна тема, защото производителността е величина, зависима както от апаратна така и от програмна част, а не само на програмната такава) и други показатели говорят сами за себе си. Наистина въпросите са много актуални, а темата е безкрайно интересна. Тази дискусия ми доставя невероятно удоволствие, за което Ви благодаря. С уважение Георги Тодоров Герасимов CSA NGIT

За тези, за които Linux e религия, a Delphi е мръсна дума. https://community.embarcadero.com/blogs/entry/setting-up-ubuntu-server-for-the-delphi-on-linux-beta Понеже от години чета как Delphi (RAD студио и де що е производна) "умира" искам да кажа, че не се случи точно така. Добрата новина е, че Starter Edition както за Delphi, така и за C++ са напълно безплатни. Дръпнете си ги и сами ще усетите предимствата на професионалната среда за разработка. Това, което установих за себе си, че Firedac с лекота се справя с бази данни с размер от няколко десетки TByte (не е грешка при това става дума на бази данни на Firebird), да не говорим за възможностите, които библиотеката за паралелни изчисления предоставя. Ако наистина сте професионалисти, просто опитайте. Няма да съжалявате.

Понякога няма да ме разбирате какво пиша или какво говоря. Причината за това е, че всяка моя теза се основава на определен вид ресурс и познание. Понякога публикувам примери, които остават неразбрани. Предлагам да пробвате ето това: https://www.embarcadero.com/products/delphi/starter/promotional-download/?&utm_source=Facebook_Paid&utm_medium=social&utm_campaign=100OFF_Delphi_DesktopOnly Знам, че тук няма FireMonkey, както и всичко свързано с iOS и Android, но поне ще може да се докоснете до съвременна технология (визирам такава от 2016 година, а не от края на 90-те на миналия век). Безплатно и поне ще може да водим актуална дискусия. За мен въпросът: "Как се прави?" е много по-важен от: "как се ползва?" и "Как функционира?".

Здравейте, Преди няколко дни ми се наложи да проведа беседа с колеги юристи занимаващи се с въпросите на защитата на авторски права при системите с отворен код. Това, което се наложи да обсъждаме в детайли е лиценза MIT. Мисля да отделя специално внимание на темата, защото определено е много важно. А дотогава вижте какво могат системите със "затворен код" и така омразното за българските програмисти Delphi. Клипът показва само малка част от това, което може да се направи с RAD Studio и Firemonkey. Вярно, че не е като да е написано с Ruby, Python, Java, C# и пр, но не е лесно да сочиш пътя на другите, нали? Малък пример на Delphi (със "затворен код")

ВАЖНО! Ако наистина проявявате интерес към темата с това, какво може да се извлече от internet (в т.ч. и от т.н. "Dark Net") горещо ви препоръчвам да посетите сайта на Embarkadero и да изтеглите RX 10.1 Berlin Start edition. Продуктът е напълно безплатен и е с доста ограничения, но това не е проблем за примерите, които предстои да разгледаме.

Да продължим с темата за това, че много неща няма да ви се харесат (то не че някой ще ви пита, но все пак от куроуазия - според тълковния речник: израз на внимание и зачитане на някого; любезност, добър тон). Преди малко си позволих да прегледам повърхностно вярата в отворения код и доколко безопасно е да се ползва HTML та било това и HTML 5. Тук ще си позволя да предоставя на вашето внимание няколко интересни материали за четене (не че ще ги прочетете, но нали трябва да се аргументираме, дори когато каузата ни е обречена на неуспех). Като начало ще започнем с един пасаж, който ме изуми с наглостта си. Корпоративният лобизъм не е нещо ново, но когато говорим за internet и за отворен код, последиците са страшни (виж Първи принцип на Герасимов за системите с отворен код). Като начало да видим какво пише в W3C. Ето един много забавен пасаж: https://www.w3.org/TR/2012/CR-battery-status-20120508/ След като се запознах детайлно с него се успокоих. Аз съм просто един лаик. Истинските кибертерористи са някъде другаде. Но нека продължим с така милите ми Mozilla Firefox и Google Chrom. Моля да ми позволите да направя малко, академично отклонение и с риск да ви бъда досаден, да насоча вашето внимание към един много интересен анализ, http://eprint.iacr.org/2015/616.pdf Ако дори след това все още вярвате в добрата фея и дядо Коледа, то ще се наложи да бъда малко по-груб. http://randomwalker.info/publications/OpenWPM_1_million_site_tracking_measurement.pdf Мдаааааа. Хубаво е човек да вярва в нещо и да си мисли, че някъде в киберпространствово има едни добри чичковци, които ни обичат. Още по добри от тях са "белите хакери" (може да са го прали с Ariel, но това е друга тема, които бдят (като във песен на Веско Маринов) над невинният потребител. Всички те искат да направят живота ви много по-добър (е и да станат малко по-богато, но това се подразбира). Ето ви и пример с едно от благородните им начинания. http://www.npr.org/2016/05/17/478266839/this-is-your-brain-on-uber И ако сте се почувствали прецакани (да не употребявам друга дума), то време е да ви успокоя. Има и по-гадни неща (макар пак да са си същите). https://www.wired.com/2015/02/powerspy-phone-tracking/ Личният ми съвет е да си купите възможно най-скъпия смартфон и да се отдадете на преследване на покемони. Естествено е, че ще си го купите на лизинг и ще плащате за трафика, но така ще подпомогнете световната икономика, която както знаем всички е в перманентна криза. Бъдете щастливи и вярвайте в светлото бъдеще/ То е малката, черна точка в далечината, която виждате.

Из "Теоретични аспекти на вярата" . . . Първи принцип на Герасимов за системите с отворен код: (взаимстван от филмите за Джеймс Борн, и слабостта му към произведения в жанра на нео-кибер-пънка) Всяка система с отворен код се подчинява на нарежданията, спуснати от АНС (англ.National Security Agency / Central Security Service, NSA / CSS) *. * Този принцип е в сила независимо от това в какво вярват потребителите и разработчиците. Основно следствие на първия принцип на Герасимов за системите с отворен код: (за любителите на конспирации препоръчвам последния филм за упоменатия Джеймс Борн, за да навлязат в същността на тезата) Всяка система с отворен код, която гарантира сигурност на потребителите и безплатно ползване, гарантира на своите създатели сериозни парични обезщетения и социален просперитет, ако стриктно изпълняват първия принцип на Герасимов за системите с отворен код. В подкрепа на тази си теза прилагам няколко адреса, които имат непосредствено отношение към използването на HTML5 на вашето мобилно устройство. Признавам, че много от информацията би следвало да се разглежда като чисто мошеничество, но все пак тези хора не са случайни и ръководят сериозни структури. Пример за величието на съюза в сферата на отворения код между Nokia и Mozilla: Battery Status API И ако не разбирате за какво говоря, то нека видим какво казват по въпроса тези, които се възползват от него. Интересни виждания на Шанкар Ведантам (Shankar Vedantam) и Кара Алисън (Kara McGuirk-Alison), свързани с нашумяло мобилно приложение, което си е чиста проба далавера: This is you brain on UBER А за тези, които все още се опитват да докажат как Chrome, Mozilla Firefox и Opera са "много, ама много по cool от гадния IE" горещо препоръчвам да вземат да си сменят зададеното по подразбиране значение TRUE на dom.battery.enabled във FALSE. За съжаления за Crome това няма как да стане, но вие не се отчайвайте. Ако си мислите, че не можете да се справите с тази задача, защото не ви достигат познания веднага си помислете за онези, които ловят покемони за да прогоните от себе си всякакви подобни съмнения. Що се отнася до безсмъртната и бронирана вяра в Linux, обещавам да ви запозная с доклад от една конференция в Канада от 2003 година, както и с една разпечатка от 2016 година. Много е интересно да се прочете какво пишат колегите от Intel, за тази OS и най-вече за това, което ядрото и прави. Ще останeте очаровани, колко стриктно Linux Fondation се придържа към стандартите на United States Department of Defense (по нашенски Пентагон, но на латински това означава нещо, за което не е редно да се говори). Няма да повярвате какво усърдие влагат разработчиците в благородното си начинание да следват пътя на Силата.

Здравейте, Няколко пъти прочетох внимателно както превода, така и оригинала на написаното от Ерик Реймън. Определено има доста моменти, които аз не мога да приема, най-вече като непосредствен свидетел на определени събития. Нека подложим на анализ само пасажа, касаещ Netscape Communications Inc. Това, което авторът пропуска, че по време на визирания в есето период, компанията е подложена на сериозен натиск от страна на Web Standards Project (WaSP), който в момента познавате като консорциум (не е грешка, именно консорциум) World Wide Web Consortium (W3C), чиито цели са ясно дефинирани. Мисля, че е излишно да споменавам, че не друг а AOL, "погълна" и на практика ликвидира Netscape, оставяйки и развивайки само и единствено Mozilla Foundation и провеждайки масирана медийна кампания за "ползите" от "свободното и открито" програмиране. Влиянието на W3C е много силно в Европа, но това има съвсем елементарно обяснение. В Континентална Европа, Великобритания и САЩ стандартите са препоръчителни, което е различно от патентното законодателство, което е много различно за UK и САЩ и Централна Европа. Реално това бе едно перфектно проведено оперативно мероприятие, щедро финансирано от държавния бюджет на САЩ. Разбирам емоциите на автора, но действителността е твърде сурова. За да бъде узаконена вашата разработка (та дори да е написана на Linux) ще е нужно да се сдобиете със следните документи: Чернова на сертификацията (Draft) Работен проект (Working Draft) Последно известие (моля за извинение за превода, но на английски е Last Call) Възможна рекомендация (Candidate Recommendation) Предлагана рекомендация (Proposed Recommendation) Дори да разполагате с всичко това, W3C си запазва правото да не ви предостави рекомендация, което реално обезмисля, всичко, което сте направили. Целият положен труд ще бъде заличен, а вие ще бъдете подложен на жестоки подигравки в специализираните форуми. Още по-лошо ще стане, ако проявите упорство и преминете от другата страна и решите да се противопоставите на статуквото. Без всички изискуеми документи (преминали през съответните бюрократични процедури) вашият софтуер може да бъде блокиран с решение на правителствена комисия или агенция и дори може да лежите в затвора, тъй като софтуерът (независимо за коя точка на света говорим) подлежи на лицензионен режим, аналогичен на този за лекарства, наркотици, алкохол и оръжие (не е шега, а реален, правен казус). Съвсем друга е темата за авторски права и патентите. При патента има срок, а авторските права са доживотни и седемнадесет години след смъртта на автора, ако не бъдат предявени претенции. Авторът някак тихо избягва този аспект. Това е разбираемо защото все пак от някъде би следвало да имате материални постъпления, за да може да живеете и да си плащате сметките. Логиката на "узаконения грабеж" ми е добре позната. Повярвайте към момента ме считат за един от най-жестоко ограбените IT специалисти в света. Дори Microsoft не са ги крали толкова, колкото мен, но най-забавно е, че сред тези, които са го вършили ще срещнете имената на много фондации, за които авторът пише. От друга страна това е повод за гордост. Все пак се краде това, което има някаква стойност, нали? С уважение Avatara