batbayan

Болярски пръстен откриха археолози край Велико Търново Този пръстен със сигурност не е направен по българските земи – гемата е правена в някое западноевропейско ателие, вероятно в Италия, смята проф. Николай Овчаров Проф. Николай Овчаров показва находката Проф. Николай Овчаров показва находката Сребърен пръстен от 15 -16 век с монтирана гема откриха археолози при разкопките край църквата "Св. Св. Петър и Павел" във Велико Търново. Екипът на проф. Николай Овчаров и Хитко Вачев проучва некропола и архитектурата на Средновековния манастирски комплекс, обединяващ църквите "Петър и Павел" и "Св. Иван Рилски" в подножието на хълма Царевец. Гемата на пръстена е направена от халцедон. Камъкът е в два цвята - кафяво и млечно бяло. Върху него е резбовано изображение на мъж с венец на главата. Този пръстен със сигурност не е направен по българските земи – дали ще бъде антична гемата или е правена във времето на Ренесанса, тя е правена в някое западноевропейско ателие, вероятно в Италия, каза проф. Овчаров за БНТ. Освен сребърните накити, с които са били погребани знатните боляри, при разкопките са открити керамични съдове, фрагмент от стенопис и капител от ранната украса на манастира. Според археолозите резултатите от работата им досега доказват, че в двора на църквата "Св. Иван Рилски" са погребвани видни боляри и патриарси. Специалистите се надяват още до края на това лято да попаднат и на царски некропол. "Интересното е, че средновековният манастир е бил унищожен в голям пожар – това сега Реклама го разкрихме. Допускам, че става дума за 17 век, за търновските въстания, и за начина, по който турците са репресирали местното население", каза още проф. Овчаров. В началото на тази година на Националната археологическа изложба - 2010 бяха представени някои от най-интересните находки на екипа на проф. Овчаров - златна обица с двуглав орел, носена от родственица на цар Иван Шишман, и сребърен позлатен пръстен-печат с грифон, символ на цар Михаил Шишман от началото на 14-и век. http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3911471 ВИДЕО

Пирамиди стари над 4.000 години откриени во Перу Група перуански археолози во џунглите во северниот дел на Перу откриле две пирамиди, за кои според првичните анализи, се претпоставува дека се стари над 4.000 години Доколку првично датирање на староста на пирамидите биде потврдено, тогаш тоа ќе бидат најстарите храмови откриени досега во Перу. Весникот „Археолоџи“ наведува дека откривањето на двете пирамиди во близина на градот Хаен се доказ дека монумантелната архитектура се проширила преку Андите во перуанските џунгли неколку илјади години пред доаѓањето на шпанските освојувачи во Јужна Америка. Двете пирамиди биле прекриени со бујна вегетација и да нивното откривање од страна археолозите локалните жители ги користеле како отпад. Шефот на археолошкиот тим Квирињо Оливера вели дека пирамидите биле изградени од припадници на културата Бракаморос, кои живееле во амазонските џунгли во реонот на денешната граница меѓу Перу и Еквадор. - Можно е да гледаме во остатоците на една од најраните цивилизации во Перу... Досега не сме откриле ништо толку старо ниту на Андите, ниту на брегот на Пацификот, нагласи Оливера. Остатоците од пирамидите, според него, укажуваат дека тие биле градени најмалку 2.800 години. - Досега се сметаше дека монументалната архитектура никогаш не стигнала до џунглата. Но, ова откритие го покажува спротивното. За да ги изградат овие структури луѓето морале да имаат познавања на инженерството и дизјанот и да имаат голема и стабилна работна сила. Се досега се веруваше дека тие живееле во колиби направени од стебла и лисотви, истакна Оливера. Во една од пирамидите е пронајдена и гробница на маж, изработена околу 800 година пред нашата ера, на чие торзо биле поставени 180 куќички на полжави, а околу неговата главата и екстермитетите биле распоредени морски школки. Се претпоставува дека станува збор за исцелител или свештеник. Според Оливера, откривањето на морските школи е доказ дека тогашните жители на перуанските џунгли одржувале контакти со населението од крајбрежните реони. http://kirilica.com.mk/vest.asp?id=65233

Експедиция по стъпките на морските народи Видео http://skat.bg/news.php?action=7&newsID=13313

Откриха древен олтар в Созопол Археолозите откриха и фрагмент от специален съд кернос, който се свързва с култа към Деметра Сензационната находка бе открита вчера от екипа на доц д-р Кръстина Панайотова, който проучва храма „Свети Апостоли и 20 000 мъченици“ на нос Скамни. Според археолозите става дума за много качествен мрамор. Изображенията върху намерените плочи наподобяват лисица, различават се и растителни орнаменти обясни директорът на НИМ проф. Божидар Димитров. Четири обредни ями, свързани с култа към Деметра и Персефона, откри още екипът на Панайотова. Ритуалните ниши са около църквата, некропола и кулата на крепостта „Каструм домини“. От тях вече са издавени над 200 предмета. Сред тях са глинени фигурки на Деметра и дъщеря й Персефона, както миниатюрни съдове, произвеждани само за ритуалите на този култ. Всички артефакти са от VI-V в. пр. Хр. Божидар Димитров е изпратил на терена реставратор от София. Икона на баташките мъченици дари вчера Димитров на църквата „Свети свети Кирил и Методий“ в Созопол. На 25 юни в нея тържествено ще бъдат пренесени мощите на свети Йоан Предтеча. http://www.sozopol.org/откриха-древен-олтар-в-созопол-3963.html

СО ПОМОШ НА САТЕЛИТСКИ СНИМКИ ОД ЕГИПЕТ Откриени 17 нови пирамиди Дури 17 „загубени“ пирамиди и повеќе од 1.000 неоткопани гробници се наоѓаат меѓу градбите што неодамна беа идентификувани со помош на новите сателитски снимки од Египет. Со прегледот на фотографиите направени во инфрацрвениот дел од светлосниот спектар биле детектирани уште 3.000 древни населби. Пробните ископувања ги потврдиле откритијата вклучувајќи и потврда за две од откриените 17 пирамиди. Двете пирамиди се најдени во Сакара, со што овој регион стана еден од најважните археолошки локации во Египет. Сара Парчак од археолошкиот тим на програмата „Вселенска археологија“ при универзитетот во Алабама вели дека е воодушевена од тоа колку многу открил нејзиниот тим. - Повеќе од една година вршиме интензивни истражувања. Лоциравме огромен број археолошки наоѓалишта низ Египет. Откривме дека многу населби реката Нил ги има покриено со тиња. Ова е само почеток на активностите - изјави таа. Парчак смета дека новата сателитска технологија ќе претставува златен рудник за археолозите бидејќи им дава многу поголема перспектива околу археолошките локации. Тимот анализираше фотографии од сателит во орбита која е оддалечена од Земјата 700 километри. Леталото е опремено со моќна супермодерна камера која на површината на Земјата може да сними објекти со дијаметар помал од еден метар. Инфрацрвеното снимање се користи за да се откријат различни материјали под површината на Земјата. Старите Египќани своите домови и други објекти ги граделе од тули направени од кал и од глина. Тоа се многу погусти материјали од почвата што ги опкружува, па облиците на куќите, храмовите и гробниците многу лесно може да се видат на снимките. - Ова само покажува колку е лесно да се потцени големината и опсегот на човечките населби од минатото - додаде Парчак, која верува дека овде не е крајот на откритијата и дека Египет крие уште многу тајни. Египетските авторитети планираат со помош на сателитската технологија да ги лоцираат и заштитат локалните антиквитети. http://vreme.com.mk/DesktopDefault.aspx?tabindex=7&tabid=1&EditionID=2319&ArticleID=161269

Светилище на Деметра - подарък за археолозите в деня на музеиете Днешния ден на музеите се превърна в истински празник за археолозите в Созопол. За изключителната находка - храм на богинята Деметра и нейната дъщеря Персефона, разговаряме с ръководителя на разкопките - доц. д-р Кръстина Панайотова: Г-жо Панайотова има подарък за вас в деня на музеите, ще ни разкажете ли за най-новата си находка която има тук на нос Скамни. Действително го приемам като подарък и съм много щастлива, защото след месец и половина работа на терен в който започнахме от сграда от 19в., параклис от края на 19в, през средновековен манастир, късноантично светилище част от средновековната крепостна система на града с кула и водохранилище. Попаднахме и на находки от предримския период, т.е. останки от свещенодействия свързани с култа към Деметра и Персефона. Става въпрос за керамични фигурки, теракоти изобразяващи богинята и нейната дъщеря. Също така съдове, един от които е специфичен свързан точно с този култ, нарича се кернос. Черно фигурно ейнохое, което е един много красив предмет, много красива ваза и същевременно много точно датиращ елемент, на който се радваме много също. Знаем, че на остров Свети Кирик и Юлита е имало голяма статуя на Аполон, дали са били свързани тези две светилища, ако там е имало такова? На остров Свети Кирик е не само статуята на Аполон, там е темеността на града, мястото където се намират основните храмове. Храма на бога Епоним-Аполон. До този момент сме открили един храм от архаичната епоха, който е най-стария гръцки храм на територията на България - от кря на 6 началото на 5 в.пр.Хр. Един елинистически храм, няколко олтара един от които архаичния е много голям - 6 на 6 метра. За колониалните размери на Аполония е огромен олтар, но това разбира се може да се свърже също със колосалните размери на бронзовата статуя на Аполон. Но това не означава, че в града в останалите части не е имало отделни светилища и храмове, както има и сега в отделните квартали църкви. Такова светилище на Деметра за първи път ли се намира в Созопол? Податки, че се е почитал култа към Деметра е имало, но за първи път с такава концентрация която посочва наистина мястото където е упражнявано мястото на този култ. Но искам да бъда коректна към нашето откритие, на този етап не сме открили архитектурни останки от храм или светилище. Единствени доказателства, достатъчно красноречиви за упражняването на този култ в този район, което е нормално защото знаем, че култовете, празненствата свързани с тесмофориите с култа към Деметра и Персефона се извършват само с жени и на места където има пещери, скални цепнатини. А къде по-подходящо място в Аполония ако не на този нос, който е по популярен сред населението на цяла България и чужденците, като Скалите. Било ли е практика в античността на мястото на антични храмове да строят след и това други храмове, например през средновековието? Разбира се. Свято място празно няма. Веднъж било свято, може да се сменят религиите, дори етносите. Много често има текета на място на прабългарски капища и тракийски светилища. Не е задължително да са едно върху друго, но са в един район. Има много такива примери. На остров Свети Кирик е една от най-ранните базилики, които са създадени по Черноморието в края на 4 началото на 5 в.сл.хр. Огромна базилика с баптистерии. Там се е намирал и манастира Свети Кирик и Йолита, там е била църквичката Света Тройца, която е съществувала до края на 19 век. Това място винаги е било свято. Доста сте напреднали с разкопките, какво очаквате да намерите още тук? Действително положихме много големи усилия и за месец и половина вече предубихме представа за това което се е случвало през вековете от 6 в.пр.хр. до средата на 20 век, защото имаме останки и от този период. Очакваме още любопитни и подробни находки, открития които да ни дадат по-голяма възможност за интерпретация и отговор на всички въпроси които си задаваме. http://www.burgasnews.com/burgas/kultura/42030--svetilishte-na-demetra-podarak-za-arheolozite-v-denya-na-muzeiete

Подробности за църквата Свети Апостоли на нос Скамни Църквата „Свети Апостоли и 20 000 мъченици“ на полуостров Скамний в Созопол Според видния български архитект д-р Пламен Цанев, известен с реставрацията на множество църкви и крепости в Созопол, Несебър и Велико Търново, след посещението му на археологическите разкопки в Созопол, започнали преди месец със средства, отпуснати целево от българското правителство, вече са ясни няколко неща Това каза Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей. Ясно е, че църквата „Свети Апостоли и 20 000 мъченици“ е построена през първата половина на ХІV в. от брата на византийския император Анастасий Палеолог – време, влязло в историята като Палеологов Ренесанс. Църквата е трикорабна, кръстокуполна, с чудесни пропорции, съответстващи на най-добрите константинополски образци. Била е настелена със скъпи мраморни плочи. Имала е галерия над притвора /балкон/, който е навлизал в наоса1, подпрян на две мраморни колони – запазени са базите им. Този балкон се е използвал от църковен хор. Вероятно е имало камбанария – по това време Византия вече ги строи. Достъпът до галерията и камбанарията се е осъществявал от дървено стълбище, разположено в южната част на притвора. При превземането на Созопол от турците, църквата е ограбена и разрушена. Има следи от голям пожар в южната част на притвора – от дървеното стълбище за горните нива. Вероятно през втората половина на ХV век църквата е била частично възстановена. Колоните са били разместени, направени са зазиждания, като видът на църквата вече е псевдо базилика – централния кораб не превишава страничните. Била е покрита с дървен двускатен покрив. Направена е нова настилка от грубо изработени тухли. От някогашното великолепие е останало малко. Впоследствие и тази църква е разрушена и използвана за източник на строителни материали. http://www.sozopol.org/още-за-свети-апостоли-нос-скамни-3636.html

Правителството ще даде пари само на градовете Созопол и Шумен за представените проекти в класацията „ Чудесата на България”. Това заяви в Созопол министър Симеон Дянков. Проектът на община Созопол е за реставрация на крепостната стена и вече е представен в Министерството на културата. Не стана ясно обаче дали Созопол и Шумен ще получат обещаните по 1 милион лева и дали парите трябва да бъдат отпуснати с министерско постановление. Финансист № 1 изненадващо обясни пред журналистите , че това била класация на в-к „Стандарт”, а не на правителството, въпреки че премиерът и министрите от кабинета лично връчиха символичните чекове с милиона на официална церемония. Класацията на националния ежедневник постави на първо място Созопол с резерват “Старинен Созопол” и островите Свети Иван и Свети Кирик. Тъй като парите обаче се бавят, кметът Панайот Рейзи обясни, че реставрацията ще продължи с пари от общинския бюджет. http://www.sozopol.bg/archives/4017

Правят компютърна възстановка на Царския дворец Уникален филм - компютърна възстановка на Царския дворец и Площада с фиалата ще прави Археологически музей „Велики Преслав”, който спечели проект пред фондация „Америка за България”. Проектът е на стойност 18 100 лв., а срокът за изпълнение е 9 месеца. „Днес стартираме работата по проекта за изготвяне на филма с главен научен консултант доц. д-р Стойчо Бонев от шуменския филиал на Национален археологически институт с музей при БАН. Ще покажем в цялостен завършен вид какво представлява южния площад с малката църква и това съоръжение фиалата /водно огледало/, което няма аналог в досегашните археологически разкопки, извършвани в страната“, каза за ШУМ.БГ директорът на преславския музей Александър Горчев. Проектът включва теренни обхождания, заснимане на отделните обекти, а техническата документация се предоставя безвъзмездно от автора й доц. Стойчо Бонев. „Филмът ще има и научна стойност, защото ще показва начина на градеж по онова време. Той ще бъде преведен на 3 езика – английски, немски и френски и ще се показва на туристите, посетили музея във В. Преслав“, уточни Горчев. Закупените по проекта програмен продукт и лаптоп след реализирането му ще бъдат дарени на кръжока по виртуална археология в математическа гимназия „Нанчо Попович“, която е партньор по проекта заедно с НАИМ-филиал Шумен. http://shum.bg/index.php?item=60284

Търсят Атлантида в Черно море http://www.skat.bg/news.php?action=7&newsID=12711

Дъждът изми скелет при разкопките на нос Скамни в Созопол Дъждът изми скелет при разкопките на крепоста Каструм Домини в Стария Созопол. След проливните дъждове тази седмица леко се показал десния крак и така археолозите намерили скелета. Предполага се, че той е погребан в Некропола, който се е намирал в съседство с църквата в рамките на крепостта. Финансовият министър Симеон Дянков бе на място на разкопките днес. Подопечното му ведомство е осигурило средства за архологическия сезон в града, в размер на 250 000 лева. Същото министерство ще финансира и реставрацията и консервацията на манастира „Свети Йоан Предтеча“ на остров Свети Иван, където бяха открити мощите на свети Йоан през лятото на миналата година. Той бе на неофициално посещение и бе посрещнат в Созопол от областния управител Константин Гребенаров, който е родом от тук. Двамата заедно с директора на Националния исторически музей в столицата Божидар Димитров, видяха как вървят и реставрационните дейности в църквата „Свети свети Кирил и Методий“, където ще бъдат пренесени откритите мощи на светеца. След това посетиха разкопките в Стария Созопол. Ръководителката на екипа Кръстина Панайотова показа на министъра и областния управител находките, открити тези дни на терена. Преди няколко дни археолозите намериха шишенце от френски парфюм, закопано в основите на разкрития параклис. На шишенцето се чете фабриката, където е бил произведен във Франция, която съществува и днес по думите на Кръстина Панайотова. Тя показа находката на министър Дянков. Според стар обичай тук, в Созопол, при строеж на църква или дом в четирите ъгъла се вгражда кандило с миро и светена вода. http://www.sozopol.org/%D1%81%D0%BA%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D1%82-%D0%BF%D1%80%D0%B8-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BA%D0%BE%D0%BF%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%BE%D1%81-%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D0%BD%D0%B8-3438.html

Изследват мощите на Свети Йоан Кръстител, открити в Созопол Резултати от първите комплексни анализи на частиците от мощите на Свети Йоан Предтеча, открити в Созопол през юни миналата година ще има до края на лятото. Кутийката, в която бяха открити реликвдарият и костиците от мощите също вече са обект на проучвания и анализи. Това съобщи проф. Казимир Попконстантинов, ръководител на разкопките на остров Свети Иван по време на заключителната среща по проекта на Фондация „Созопол“, който даде старт на разкопките на остров Свети Иван и Свети Петър. Заради големите археологически открития на созополския остров, за първи път от 77 години насам България ще домакинства Световен конгрес по византология, който ще се проведе от 25 до 27 август. Именно по време на него ще бъдат обявени последните резултати от анализите. Откриването на мощите на Свети Йоан Кръстител е най-значимото събитие за 2010 година На този етап проф. Попконстантинов съобщи, че кутийката с надписа на гръцки е изработена от камък, чийто произход е от Мала Азия или днешна Турция. Установено е също, че алабастъра, от който е направен реликварият е добит от острови в района между Гърция и Турция. Проф. Попконстантинов сподели, че анализите ще ствуват много, тъй като те се правят от специалисти от много различни области, но на този етап българското правителството е осигурило 15 хиляди лева. Екип от 16 души работи по изследванията. http://www.sozopol.org/%D0%B8%D0%B7%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D0%BC%D0%BE%D1%89%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B8-%D0%B9%D0%BE%D0%B0%D0%BD-%D0%BA%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B8-3423.html

Зъбчата железница ще вози туристите до хълма Трапезица Проектът за атрактивното влакче ще струва 4 млн. лева Зъбчата железница ще вози туристите до хълма Трапезица Зъбчата железница с кабини за туристи ще бъде изградена на хълма Трапезица по проект на Министерството на културата, финансиран с 4 млн.лв. по оперативна програма "Регионално развитие". Това съобщи пред журналисти заместник-министърът на културата Тодор Чобанов. По неговите думи първоначалната идея за построяването на лифт, свързващ Царевец и Трапезица била изоставена, защото той би нарушил визията към двете крепости. "Смятаме, че не по-малко атрактивно за туристите ще бъде изкачването със зъбчата железница по подобие на тази, която работи в Будапеща", коментира Чобанов. През този сезон ще продължат археологическите проучвания в Северния комплекс и Югозападната порта на крепостта, както и изграждането на инфраструктурата на хълма. http://www.dnes.bg/stranata/2011/04/08/zybchata-jeleznica-shte-vozi-turistite-do-hylma-trapezica.115754

Реставрираха двуколка от Караново Изложбата "Блясъкът на вечността - Двуколката от с. Караново, Новозагорско"е открита в Националния археологически музей в София В Националния археологически институт с музей. Двуколката е била открита от новозагорския археолог Митьо Кънчев (1923-1991) през 1976 г. на Дългата могила край Караново. Специалистите казват, че Дългата могила е от малкото обекти, където може да се проследи цялостния облик на ритуалната практика при погребение на виден тракийски аристократ. През 1976 г са били разкопани три зидани сводести гроба от II век сл. Хр. и положените край тях коли. Траките вярват в живота след смъртта, затова отправяйки се в Царството на сенките, те са придружавани от всички необходими им вещи от реалния живот. Богатството и броя на положените дарове зависят от ранга на покойника и възможностите на неговата фамилия. В рамките напроекта за представяне на находките край Караново, финансиран от Обединена българска банка (ОББ), е изработен и експониран макет на двуколката и е консервирана и реставрирана апликация на античната кола, която е комбинация от 3 различни материала. Запазените следи от дърво дават представа за нейната конструкция и общ изглед. Впечатляваща е декорацията от бронзови апликации на коша на колата. Още по богато са украсени ярема и сбруите на конете. През 2009 г. ОББ финансира и продължение на разкопките от 2008 г., при които бе открита четириколката край село Караново. Научен ръководител на проекта е археологът и експерт по тракийски колесници Веселин Игнатов от Историческия музей в Нова Загора. http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3727991

Четвърта национална археологическа изложба На 14 февруари се открива четвъртата национална археологическа изложба За поредна година Националният археологически Музей (НАИМ-БАН) в София е основен инициатор и домакин в представянето пред широката общественост на най-впечатляващите археологически открития от изтеклата година. Изложбата „Българска археология” се превърна в една великолепна традиция на археологическата общност от цялата страна. Събитието се очаква с голяма интерес, както от специалистите, така и от широката публика. Откриването на изложбата е насрочено за Деня на археолога: 14-ти февруари. Мястото на срещата е също традиционно и добре известно: Залата за времени експозиции на Националния археологически Музей. Това четвърто издание на най-голямата временна изложба, посветена изцяло на археологическите открития, се реализира с подкрепата на Министерство на Културата на Република България и съдействието на Българската Народна Банка. Съорганизатори на „Българска археология 2010” са НАИМ-БАН и 24 музея от страната – регионални, археологически, исторически и други общински музейни структури: РАМ-Пловдив, РИМ-Кърджали, РИМ-Хасково, РИМ-Ямбол, РИМ-Сливен, РИМ-Бургас, АМ-Варна, РИМ-Добрич, РИМ-Велико Търново, РИМ-Видин, ОП „Стара София” с исторически музей, ИМ-Чирпан, АМ-Раднево, ИМ-Карнобат, АМ-Созопол, ИМ-Поморие, ИМ-Провадия, ИМ-Търговище, ИМ-Исперих, ИМ-Каварна, ИМ Пещера, ИМ-Велинград, ИМ-Самоков, ИМ-Малко Търново. В експозицията, с великолепни материали във витрините и информационни постери до тях, са представени 50 археологически обекта от територията на България. Находките, подредени в зала „Временни експозиции” на НАМ, покриват целия хронологичен диапазон на археологията: от палеолита до Възраждането (ХVІІІ-ХІХ в.). Открояват се уникалните костни останки от праистроически пещерни животни от обектите „Козарника” и „Редака”, Белоградчишко. Много добре са представени и селищата на първите земеделци от новокаменната епоха и невероятния бум в живота на праистроическите хора по времето на каменно-медната епоха. Сред находките от тези обекти са идоли, керамични съдове и различни сечива от селищните могили Хотница, Петко Каравелово, Провадия и Търговище, от обектите при с.Върхари, с.Сърнево, с.Хаджидимитрово, с.Деветак и под самия гр.Созопол. В зората на развитието на тракийската култура също се придобиват все повече нови данни и редки находки. Такива са представени от новооткрития богат некропол от бронзовата епоха край ямболското село Бояново и от най-северозападните краища на България – село Балей, Видинско. Разнообразието на находките от Античността е най-голямо. Тук виждаме следите от първите металургични дейности по нашите земи, открити в рудниците на Ада тепе, Крумовградско. На лице са гробните дарове от най-старата елинска колония по западния бряг на Понта – Аполония, днес Созопол. Огромен и много впечатляващ комплекс представляват изделията, някои от тях произведения на изкуството, от римските градове в Тракия – теракотни фигури от Филипопол, култови предмети от Сердика и Анхиало. Този период на най-силен разцвет в историята ни предоставя и великолепни артефакти от гробните комплекси – монетни съкровища, златни пръстени, обеци и други накити от могилите в Сливенско и Чирпанско. С подобаващи находки са представени и археологическите комплекси от късната античност – крепости и селища от Пещера, Самоковския край и Малкотърновско. Сериозен акцент на експозицията са ранните християнски храмове и техните реликви. Сред тях се открояват стенописите от ранновизантийската базилика в гр. Бяла и нашумелите открития, свързани с култа към Свети Йоан Предтеча, от остров Свети Иван край Созопол. И във витрините, отделени за средновековната епоха има голямо разнообразие. Освен традиционно силните находки от българските столици Плиска, Велики Преслав и Велико Търново, в „Българска археология 2010” виждаме множество разнообразни предмети на бита, оръжия и цели монетни съкровища от средновековните твърдини Перперикон, Кастрици, Калиакра, както и прекрасни комплекти от сребърни и златни накити и великолепни керамични съдове от некрополите при с.Топола и от самата столица Велико Търново. С ІV-та Национална археологическа изложба „Българска археология 2010” реално завършва археологическата кампания за изтеклата година. Чрез тази богата и атрактивна експозиция археологическата общност в България гордо представя пред обществото плодовете на своя труд и доказва за пореден път, че носи огромна част от отговорността за изследването, социализирането и опазването на културното наследство на българите. http://www.sozopol.org/четвърта-национална-археологическа-2683.html

Проф. Овчаров представи две нови находки До 15-ти февруари трябва да се кандидатства за изграждане на посетителския център на Перперикон. Аз съм оптимист, но, разбира се, очаквам една подкрепа и помощ от страна на правителството, за да може Перперикон, който е един от водещите паметници в страната, да заеме своето място. Това заяви археологът проф. Николай Овчаров, предаде репортер на БГНЕС. Той съобщи, че на 1 март по повод националния празник на България в ЕП ще бъде показан филм за Източните Родопи, като акцентите ще бъдат Перперикон и Татул. Сега ще се кандидатства за средства по ОП "Регионално развитие". Проф. Овчаров представи две нови находки. Едната представлява накит аграфа, който датира от около 4 век. Бижуто се е използвало при церемонии, като е прикрепяло дрехата на притежателя си в раменната част. Според откривателя си, предметът показва блясъка, който е имал Перперикон през късната римска епоха. Вторият предмет е пирамидален печат, чиято отпечатваща част е от кост, което се среща за първи път на Перперикон. Печатът е датиран от 10-11 век. Проф. Овчаров предполага, че има връзка между този предмет и оловния печат на патриция Теодоракан. http://shum.bg/index.php?item=56866

Симеон Дянков обеща пари за Шуменска крепост и Голямата базилика Вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков обеща средства за реставрацията на Шуменска крепост. Пари ще има и за Голямата базилика в Плиска, който е един от културно-историческите обекти с национално значение. Това стана ясно при посещението му днес в Шумен. Дянков, който бе придружен от министъра без портфейл Божидар Димитров, бе посрещнат на входа на Шуменската крепост от областния управител Димитър Александров. На срещата присъства и кметът на Шумен Красимир Костов. „Решихме да изберем няколко обекта от голямо национално значение и идеята е в тях да влезе по-голям финансов ресурс веднага. Голямата базилика ще е един от тези обекти, за които в следващите 2-3 месеца ще се подготвя масирано финансиране, така че да стане много по-добре отколкото е сега. Велики Преслав може би ще е един от тези обекти“, каза Симеон Дянков. След като разгледа крепостта над Шумен и след консултация с Божидар Димитров той обяви, че ще бъде хубаво да се довърши цялата източна стена, като се направят още зъбери. „В момента виждаме, че са позволени 4 до 5 зъбера на крепостната стена, поне за мен и за експерта Божидар Димитров има смисъл да се довърши цялата стена. Средствата за този тип обекти не са толкова големи и каквото ми кажат, мисля, че може да се намери. По-скоро е въпрос да се убедят регулаторите – Националният институт за паметниците на културата, че това е възможно да се направи“, каза министърът. По-късно днес Дянков ще се срещне с шефовете на музеи в Шуменско, за да обсъдят кои исторически обекти имат изготвени проекти и имат нужда от финансиране. http://shum.bg/index.php?item=56655

АРХЕОЛОГИЈА Виното е старо 6.000 години Винарница стара 6000 години е откриена во пештера во Ерменија, во близина на планината Арарат. Научниците откопале алати за производство на вино, опкружени со садови за складирање на течноста - најстар доказ за производство на вино од грозје. - Луѓето овде правеле вино многу пред тоа да го практикуваат египетските фараони. Ова е првпат да имаме целосна археолошка слика за производството на вино старо 6100 години - изјави Георги Арешејн, агеолог и лидери на истражувањето. Меѓу пронајдените предмети е кошница за грозје, остатоци од грозје, од лоза, примитивна преса, глинен ќуп кој, најверојатно, се користел за варење, неколку парчиња земјени садови во кои се чувало виното, па и чаша и бокал од кои се пиело виното. Се верува дека винарницата била поврзана со погребните ритуали бидејќи во близина биле пронајдени многубројни гробови. http://vreme.com.mk/DesktopDefault.aspx?tabindex=2&tabid=1&EditionID=2213&ArticleID=154495

Представят нови тайни от разкопките на царските бани Аква Калиде . Наскоро приключилите разкопки в Бургаските минерални бани разкриха нови тайни за античната и средновековна крепост Аква калиде – Термополис и нейните прочути в древността минерални бани, съобщи директорът на Регионалния музей в Бургас н.с.Цоня Дражева. След тригодишни проучвания най-после беше открита крепостната стена на града и северният вход към нея. Така бяха потвърдени сведенията на византийския летописец Прокопий в трактата „За строежите”, който описва строителната дейност на император Юстиниян І (527-565г.) за защитата на града Акве калиде и прочутите бани с крепостна стена: “Там не много далеч от града бликат извори от естествена топла вода, които образуват от само себе си бани за тамошните хора. Обаче на това селище, останало от старо време неукрепено, по-раншните императори гледали с пренебрежение, ако и в съседство с него да се поселили варварски племена и да го посещавали болни, които с риск на живота си получавали там облекчение . Сега обаче имп. Юстиниян го оградил със стени и направил лекуването безопасно.” Откритата крепостна стена е с дебелина 2,60 м, а при северния вход достига до 4,85 м. Тя е с монолитен градеж от обработени каменни блокове и редове от тухли, споени с хоросан. Стената ограждала крепостта от всички страни, но най-добре запазена е в североизточната й част. Тук, близо до входа, бяха открити пет оловни печата, с които са били подпечатвани документи от кореспонденцията на военни и административни лица през Х-ХІ век. Разчитането на длъжностите им - императорски протоспатарий, хартуларий и генимат /чиновник, който събира държавните налози, данъци/, показва, че крепостта е имала важно военностратегическо и административно значение на главния път през Балкана от север към византийската столица Константинопол. Това се потвърждава и от исторически сведения на византийските хронисти. (Ана Комнина, „Алексиада”, „Гръцки извори за българската история”, т.VІІІ, с.53). През 1093г. византийският император Алексий І Комнин води война с нахлуващите от североизток кумани. За да спре нападенията им по Черноморския път към столицата Константинопол, той разполага част от войската си да охранява проходите в най-източната част на Стара планина. Друга армия императорът оставя в стратегически резерв в крепостта Терми (античната Акве калиде). Открит беше и малък бронзов печат с латински надпис, който вероятно е свързан с престоя в средновековната крепост и баните на латинските рицари на Хенри Фландърски през 1205 г. Проучванията на голяма църква от VІ – ХІV в. в централната част на крепостта дава нови сведения за важността на града и като религиозен център. Тук беше открит рядък вид бронзов кръст – „енколпион” от ХІ в, донесен от Ерусалим. През 2010г. приключи проучването на останките от дъното на пресъхналия стар извор. Открити са над 200 антични монети, накити и култови предмети. Най-ценните находки са : тракийска култова брадвичка от сребро и камея от пръстен с гравиран царски орел в хералдична поза. Интересни резултати даде разчитането на монетите, 2/3 от които са автономни бронзови монети, сечени в близките антични градове: Аполония - Созопол и Месембрия - Несебър. Очевидно е, че въпреки честите военни спречквания между тях, гражданите им еднакво ценяли лечебните извори на Аква калиде и почитали техните покровителки - Трите нимфи. При разкопките на баните беше разкрита източната част, наричана вестибюл, от който се преминавало към залите с басейните. За пълното им разкриване голяма пречка сега са полуразрушените сгради на бившата поликлиника, чиито основи са стъпили направо върху старите зидове. Ето защо е необходимо тяхното демонтиране и отстраняване, за да се обезопасят и проучат изцяло минералните бани, които са просъществували без прекъсване цели седемнадесет века, което ги прави уникални за територията на България. Археологическите разкопки се проведоха под ръководството на научен екип: ръководител н.с. Цоня Дражева и зам. ръководител д-р Димчо Момчилов. Те са финансирани от Община Бургас в размер на 50 хил.лв. Откритите културни ценности с национално значение след реставрацията им, ще бъдат изложени в Археологическата експозиция на 18 май 2011г. - Международния ден на музеите. Снимки

Археолози предполагат, че са открили средновековния Близмос През тази и следващата година трябва да приключат археологическите проучвания по трасето на автомагистрала "Марица" с цел освобождаването му за строителни работи, съобщиха археолози за БГНЕС. Това наложи през 2010 г. с финансирането на инвеститора Агенция "Пътна инфраструктура" да се проведат интензивни археологически разкопки на няколко обекта. Изключително интересни и интригуващи са резултатите от проведените досега разкопки на средновековното селище и некропол в м. Бялата вода, на 2 км северозападно от с. Златна ливада, община Чирпан. Селището е възникнало на главния път от Филипопол към столицата на византийската империя Константинопол, в близост до най-големия карстов извор в района. Удивително е, че проектираното трасе на автомагистрала "Марица" в този участък съвпада със стария римски и византийски път. Селището е съществувало повече от 3 столетия, което се потвърждава от изградени в различно време една върху друга сгради и наличието на 3 некропола. Впечатляващи са необичайно големите размери на селището – само в участъка на трасето дължината му надвишава 400 м. Установено е гъсто застрояване и планировка при изграждането му. Това го отличава от проучените досега на територията на съвременна България подобни средновековни обекти и показва неговото важно място в селищната система на византийска Тракия. Откритите материали показват, че на обитателите на селището не е бил недостъпен византийския лукс. Използвана е високотехнологична кухненска и трапезна керамика, една част от която е произвеждана на място, а друга е доставяна от най-големите центрове на Византия. В селището е обработвано желязо, изработвани са оръдия на труда и оръжия. Намереното при разкопките неотпечатано ядро за оловен печат показва присъствие на представител на византийската власт. Данните от писмените извори за края на 12 и началото на 13 в., които се отнасят за кръстоносните походи, споменават, че между Берое и Филипопол, е съществувал средновековния град Близмос, в който са отсядали кръстоносци от ІІІ и ІV поход. По време на разкопките са открити археологически доказателства за присъствие на участници в тези походи на това място. Данните от писмените извори и резултатите от археологическите проучвания позволяват да се предположи, че проучваният обект може да се окаже споменатия Близмос. Обектът се проучва под ръководството на Д. Янков (Регионален исторически музей Стара Загора), гл. ас. д-р Румяна Колева и ас. д-р Чавдар Кирилов (СУ "Св. Климент Охридски"). http://shum.bg/index.php?item=55386

Созопол кандидатства с проект директно в Брюксел Община Созопол съвместно с консултантски екип подготвя проектно предложение, чрез което да се търси финансиране директно от Брюксел, като се използват възможностите на Европейския социален фонд. Проектното предложение „ Созопол-Стар град.Възстановяване на крепостна стена и кули,крайбрежни алеи и прилежащи пространства” е в рамките на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”,където финансирането е изцяло от Европейския съюз. В проекта са включени възстановяване на крепостна стена и кули- входна част и останали невъзстановени сегменти, северна и южна крайбрежни алеи, довършителен етап на Ранен християнски комплекс и озеленяване на прилежащите пространства. Реализирането на един такъв проект ще допринесе Стария Созопол да се нареди подобаващо в листата на уникалните исторически градове по Черноморието. Чрез съхраняването и разкриването на тези богатства, градът ще се превърне в център на морска история, а в унисон с откритите мощи на Св. Йоан Кръстител- и в религиозен и културен център. Така мотивира пред общинските съветници на последната общинска сесия предложението за изготвяне на проект кметът Панайот Рейзи. В обхвата на допустимите за финансиран дейности по Оперативна програма „ Развитие на човешки ресурси” се предвижда възстановяване и реконструкция на обекти от туристическата инфраструктура. Това дава възможност Стария Созопол да се превърне в още по- атрактивно място за отдих и досег с историята за жителите и гостите на града, заяви още кметът Панайот Рейзи, който обясни намерението за кандидатстване директно в Брюксел с желанието на екипа му да се използват всички възможности за кандидатстване по европейските програми. http://www.sozopol.bg/archives/2815

Рухна „Домът на гладиаторите” в Помпей В древния град Помпей (който в началото на първи век от нашата ера е засипан с пепелта на Везувий), под напора на времето се срути „Домът на гладиаторите". Според предварителни данни, причината за срутването на историческата сграда са силните дъждове, които са подкопали основата на сградата. Експертите пък смятат, че дъждовете не са основната причина-според тях за паметниците не се полагат достатъчно грижи. "Домът на гладиаторите" е разположен в зона, където и до момента работят археолози и там няма достъп на туристи. Стените на сградата са рухнали сутринта, когато учените все още не са били на работа и няма жертви при инцидента. Смята се, че сградата е била използвана за тренировка на бойците, преди излизането им пред публика. По стените на дома имаше фрески, от които сега няма и помен, съобщават местните медии, цитирани от КРОСС. Помпѐй е античен римски град, погребан под слой от вулканична пепел след избухването на Везувий през 79 г. Градът е открит през 1748 г., когато са проведени и първите археологически разкопки. В момента е музей под открито небе. Помпей е разположен в италианския регион Кампания, в подножието на вулкана Везувий. В Античността Помпей е типично малко градче. През 1 век пр.н.е. градът влиза в Римската държава. Последните разкопки показват, че в 1 хилядолетие пр.н.е. е съществувало селище при съвременния град Нола, което през 7 пр.н.е. е преместено по-близо до устието на реката. Новото селище, Помпей, според древногръцката митология било основано от Херакъл, но всъщност негови основатели са оските. Името на града може би произхожда от оското бройно числително pompe - пет, макар това да е само предположение. Според историка Страбон населението на града в древността се е състояло от оски, етруски, пеласги и самнити. За ранната история на града, който бързо се разраства, не се знае почти нищо. Откъслечни сведения говорят за въоръжени сблъсъци между гърци и етруски, както и за това, че помпейците попадат под гръцко влияние, приемат гръцкия пантеон и строят в чест на гръцките богове дорийски храм в 525 пр.н.е. По-късно в района на Помпей се налага влиянието на етруските. Именно оттам те възприемат култа към Аполон. След пораженията на етруските при Куме и Сиракуза, през 474 пр.н.е. региона на Кампания отново е завладян от гърците. Между 424 пр.н.е. и 420 пр.н.е. Помпей е владение на самнитите. През 310 пр.н.е. градът успява да отрази грабителско нашествие на римски моряци, изпратени да превземат съседния град Нуцерия, а през 290 пр.н.е. Помпей, както и всички други самнитски градове, се присъединява към римския съюз. http://dnes.dir.bg/news/pompey-7398284?nt=4

Плиска започва реализация на проект на стойност 1,1 млн. лв. за социализация на резервата Днес вицепремиерът посети Шуменската крепост и археологическите резервати в Мадара, Плиска и Велики Преслав във връзка с националната програма за разработване на културно-исторически и религиозен туризъм. Държавата ще отпуска достатъчно пари за археология и за археологическите резервати, защото това е една голяма инвестиция, която ще се възвърне стотици пъти, каза Симеон Дянков при посещението си в Плиска. Той допълни, че трябва да се инвестира в инфраструктурата на археологическите резервати в Плиска, Мадара и Велики Преслав, за да може културно-историческото наследство на България да се показва по-добре пред туристите Следващата пролет в Плиска започва реализация на проект на стойност 1,1 млн. лв. за социализация на резервата, съобщи финансовият министър. Освен това правителството ще отпусне 15 000 лв. за фондохранилището на музея, каза Дянков. Той допълни, че до края на годината ще бъде изработен списък на всички обекти, които ще бъдат включени в програмата за културно-историческия туризъм http://dnes.dir.bg/news/arheologia-pensii-simeon-djankov-magistrala-hemus-7395722?nt=4 Дянков сменя тухли в Плиска За туризъм ще давам пари, обеща вицепремиерът Шумен. Ще направя всичко, за да подкрепим туризма и особено местата с културни и исторически ценности. Това заяви вчера вицепремиерът Симеон Дянков по време на обиколката си из Шуменската крепост, Плиска, Мадара и Преслав. Трябва да привлечем повече гости и да запазим това наследство, коментира министърът, докато се разхождаше из старините на първата българска столица. Там се изпълнява проект за 1,1 млн. лева, който е по европейска програма. С парите ще бъдат пренаредени плочите на дворцовата цитадела. Предвижда се още изграждане на нови пътеки, реставрация на сгради и донареждане на стени, добави и проф. Станислав Станилов, депутат от "Атака". По време на обиколката в Плиска Дянков не хареса само керемидените тухлички, с които са изградени част от досегашните средновековни стени. Много са грозни, трябва да се махнат, каза Дянков. Червени са и са от социализма, но ще струва повече да се съборят, каза обаче Станилов. Дянков призна, че за втори път тази година идва в Плиска, като първия път било през август. Тогава се загубих, но все пак успях да стигна, каза финансист номер 1 и допълни, че са нужни повече указателни табели до старините, които да са поставени още по магистралата от Варна. http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2010-11-07&article=346559

Археолози откриха ковчег на 23 века в Несебър При спасителни разкопки в некропола на древна Месамбрия, археолозите намериха дървен ксовчег, оцелял 23 века Дървен ковчег бе намерен в каменна гробница отпреди 23 века в Несебър Дървен ковчег бе намерен в каменна гробница отпреди 23 века в Несебър. При спасителни разкопки в некропола на древна Месамбрия, археолозите от екипа на доц. Анелия Божкова и Петя Кияшкина, директор на музей "Старинен Несебър", отвориха дълбоко вкопана в земята гробница с два гроба. Дървеният ковчег, който бе намерен вътре, е оцеляло 23 века, тъй като според археолозите гробницата е от III-ти век преди Христа. Върху самият ковчег ясно се вижда погребален венец, от където е и заключението на специалистите, че там е бил положен мъж. Подробното изследване на двата гроба ще продължи през следващите няколко дни. http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3284611

Проф. Николай Овчаров: Очакваме реална оценка за проекта „Векът на цар Симеон оживява“ До края на месеца се очаква оценителна комисия да излезе със становище за реализацията на мащабния проект на община В. Преслав „Векът на цар Симеон оживява“. Проектът е на стойност 6 млн.лв и с него общината кандидатства за финансиране по мярка "Развитие на туризма“ на Оперативна програма Регионално развитие. „Срокът беше до 15 септември, но се удължава до края на месеца. Общината вече инвестира 330 хил. лв. и е готова в тези тежки условия да поеме и 15% съфинансиране на мащабния проект“, каза днес на пресконференция кметът на общината Димо Бодуров. Тя се проведе на разкопките в стария град и на нея присъстваха консултантът по проекта проф. Николай Овчаров и проф. Маргарита Ваклинова, директор на НАИМ към БАН. „От 42 проекта на втори етап сега останаха за оценка 27, сред които и този на Велики Преслав. В конкурса има доста интереси, които се сблъскват, но ние като арехеолози в продължение на години се опитваме да докажем, че този гигантски макет, заложен в проекта е единственият начин обикновените хора и туристите да видят блясъка на В. Преслав от 9-10 век“, каза проф. Овчаров. Той апелира оценителната комисия да бъде обективна. „Да се обърнем и към комисията и да пожелаем да погледне от високо, защото вложените сравнително големи средства ще дадат възможност за развитие на целия регион“, допълни проф. Ваклинова. Припомняме, че уникалният макет е в мащаб 1:10 на дворцовия комплекс и ще бъде издигнат в симеоновата столица Преслав. Той ще бъде разположен на площ 700 кв.м, а високите 3,5 метра сгради ще бъдат изработени от олекотени материали. „Общината работи по проекта вече 5-та година и това е първата голяма стъпка, която би дала представа за облика на Велики Преслав. Още повече, че имаме и уверението за изграждане на инфраструктурата до града“, отбеляза кметът. Според него проблем е, че проектното предложение се оценява от няколко месеца и все още се чака резултат. „Направените забележки са отстранени, всичко сме съгласували с експерти, имаме и Споразумение с Министерството на културата за собствеността“, допълни Бодуров. Направена е и промяна с цел да отпадне като условие новото строителство и сега в проекта е заложено т.н. павилионно строителство. “Проектът има два етапа – да се възстанови вида на сградите и за първи път, чрез реализацията му, да дадем възможност на посетителя да влезе в оригинала, където с анимация и пресъздаване на атмосферата да се почувства блясъка на града. Туристите ще присъстват на един спектакъл, характерен за модерното музейно дело.“, каза проф. Ваклинова. Археолозите смятат, че с реализацията на проекта старата столица Преслав има потенциала да привлича 200-300 хиляди туристи годишно, за разлика от сегашните 21 хиляди. ШУМ.БГ http://shum.bg/index.php?item=52521