Отиди на
Форум "Наука"

aristid

Потребител
  • Брой отговори

    13
  • Регистрация

  • Последен вход

ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ aristid

  1. Според мен не са били по-низши в нито един аспект, освен ако не смяташ, че технологично по-изостаналите общества са "по-низши", но ще ти трябват много убедителни аргументи, за да го докажеш Не е точно двустранен конфликт. Той е предизвикан от заселването на европейците на американския континент и постепенното изтикване на местното население. Индианците не са убивали белите, защото са ги смятали за по-низши, а защото са защитавали родните си земи, прехраната си и живота си. Може да няма, а може и да има. Американското общество е оформено от ценности, които са го доминирали още преди да съществува самата държава САЩ. Там винаги културната идентичност е била по-важна от етническата и един от елементите в нея е, че те се смятат за богоизбран народ. Не че са единствените в това отношение ...
  2. Моето убеждение е, че действията ни към хората се основават на отношението ни към тях. Ако ти нападаш човек и го убиваш, ограбваш или гониш надалеч, значи ти го смяташ за по-нискокачествено създание, срещу което можеш да си позволиш подобно поведение. Няма начин да се изправиш срещу някого, когото смяташ за равен на себе си, еднакво достоен и със същите права, и да се втурнеш да го унищожаваш. Много трудно ще ме убедиш, че белите колонисти са смятали индианците за равни на тях, но поради "непреодолим и неизбежен конфликт" е трябвало да ги елиминират. Вероятно и негрите роби също са били смятани за равни на белите, но поради някаква "неизбежна необходимост" е трябвало да работят като роби в продължение на много поколения. Хайде да не си затваряме очите пред действителността. P.S. Не е задължително да се опитваме да оправдаваме жестокостите, извършени в миналото, с необходимост или целесъобразност. Много по-честно според мен е грешките да бъдат признати и да не се повтарят повече. Както направи неотдавна австралийският парламент, който прие декларация с която се извини на местните аборигени за бедите, които колонизацията им е причинила. Бъди здрав!
  3. Понеже темата е за ценностите, върху които се основава капитализмът, ще си позволя да предложа една друга гледна точка, която не опровергава споделените в дискусията тези, а по-скоро ги допълва от малко по-различен ъгъл. Ценностите, които са залегнали в съвременните общества имат дълга история, която по правило се корени в етиката на различните религиозни системи. В продължение на почти цялата история на човешката цивилизация религията е била тази, която е давала моралните императиви, определяла е кое добро и кое лошо, и пряко или косвено е направлявала живота на вярващите. В последните няколко столетия религията губи позиции за сметка на "светския" елемент, но нейната роля в оформянето на човешкия светоглед е все така голяма и бих казал "непреходна", защото културните ценности на днешните общества са се оформили още във времената, когато господството на религията е било без конкуренция и тяхната същност не се е променила много оттогава. Аз ще се огранича основно с водещата днес световна сила, САЩ, която може да се смята за еталон на "чистия" капитализъм. Но САЩ освен "страната на неограничените възможности", са и една от най-религиозните страни в света. И това не е толкова заради това, че президентът полага клетва с ръка върху Библията. Не е и заради това, че на американските банкноти пише "Ние вярваме в Бога". Не е дори и заради това, че в райони като Средния Запад например живее значително население, които са ревностни консервативни християни и се смятат за пазители на традиционните ценности (макар че този факт сам по себе си е от голямо значение). Същината е това, че мирогледът на хората е оформен именно от религиозни ценности, които се предават от поколение на поколение вече няколкостотин години. Това са протестантските ценности, сред които специфична роля изиграват някои калвинистки учения и чиято същност (както аз ги разбирам) се състои в това, че човек сам определя собствената си съдба. До началото на ХVІ век католицизмът господства в Европа, като общоприетото схващане е било, че съдбата на човека в отвъдното зависи от това как той се е "представил" на земята, т.е. дали е водил праведен живот (което ще рече според тогава установените църковни канони, определящи какво трябва и какво не трябва да се прави). Съответно Църквата е била единствения посредник между човека и Бога и само тя е можела да тълкува божието слово (т.е. да определя кой как да живее). Когато започва Реформацията, протестантите подлагат това на съмнение. Мартин Лутер издига идеята за лична връзка между човека и Бога, която отхвърля нуждата от посредници. От тук до идеята, че човек сам си е господар на живота има само една крачка ... и тя бързо е направена. Акцентът се променя от колективното към индивидуалното начало и отделната личност е поставена на централно място. Този елемент аз считам за ключов в оформянето на "капиталистическия мироглед", особено в САЩ. Случайно или не, на английски "аз" (І) се пише с главна буква... Смисълът на тази нова философия е горе-долу такъв: "Никой не може да ми каже какво да правя с живота си. Нито църква, нито държава, нито родители; уважавам ги и ги зачитам, но животът си е мой. Имам свободата да избирам какво да правя и си понасям отговорността, когато сбъркам". Това може да даде мотивация, несравнима с нищо друго, и да освободи енергии, които иначе ще си останат заспали. Тук се коренят и импулсите на "частната инициатива". Нищо чудно, че капиталистическото общество се характеризира с такава динамика и толкова високи темпове на развитие. От голямо значение е и доктрината на калвинистите за предопределението, според която някои хора по рождение са определени да бъдат спасени, а на други е отредена съдбата на "вечни мъки" на оня свят, каквото и да направят през земния си живот. Калвинизмът е изиграл важна роля в културата на някои европейски държави и САЩ. Последователите на това учение са били убедени че те са сред "избраните от Бог", и след като им е била оказана такава висока чест още преди да се родят, те са се чувствали задължени да я оправдаят. Резултатът отново е водене на "праведен" живот, но вече не защото някой го нарежда отгоре, а защото това е индивидуален, личен избор. Отново стигаме до идеята за това, че всеки се разпорежда с живота си, което освен всичко друго означава, че не можеш да обвиняваш някой друг за житейските си неудачи. Много хора в нашата страна днес все още отказват да приемат това и очакват поредния спасител да ги "оправи", т.е. да промени живота им без те да правят нещо по въпроса. С течение на вековете ролята на религията избледнява, поне във видимия живот, но ценностите, вградени от нея, си остават. Мисля че (по-скоро без да го съзнават) много американци следват калвинистката етика и както своите предшественици са убедени, че са сред избраните да бъдат спасени. Оттук например идва и техния непресъхващ оптимизъм и увереност в силите си, които могат да се резюмират с фразата "Аз мога" - което не е нищо друго освен нова версия на непоклатимата увереност че "Аз съм избран", модифицирана според днешните реалности. Оттук идва и отношението към не-американците, в което има отчетлива нотка на високомерие. Не е случайно че много от американските лидери твърдят, че имат "мисия", че са "призвани да победят злото", че тяхната страна "разпръсква светлина" и т.н. Метафори? И да, и не ... Убедеността, че те са "докоснати от бог" се проявява тук съвсем явно. Някога изтреблението на индианците е било оправдавано с това, че са "пречка за прогреса". Може би обаче убеждението, че те не са сред "избраните" е дало моралния картбланш да бъдат смятани за по-нискокачествени хора и съответно да бъдат избити или прогонени. Разликата между отношенията "вътре" в обществото и тези с "външните" получава съвсем друго измерение, ако се има предвид, че "вътре" сме само "избраните", а "отвън" са останалите, които не са били осенени с божията благословия. Нямам намерение да съдя дали протестантството или калвинизмът в частност са по-добри или по-лоши религии; това е безсмислен въпрос. Всички религии са еднакво ценни, както и всички хора също. Това, че си постигнал успех, не ти дава оправдание да злоупотребяваш с него, в това съм напълно съгласен с Александър Невски. На силния подхожда да бъде толерантен. В това отношение капитализмът има още много да доказва...
  4. Създаването на една държава е процес, който изисква достигането на определено ниво в организацията на обществото. Необходимо е да се натрупа достатъчно богатство, което се разпределя неравномерно и така постепено се оформят различни прослойки, които не са равноправни - отначало като материално богатство, а впоследствие и като социален и икономически статус. Държавата мобилизира ресурси за изграждане на големи съоръжения - например строежи или напоителни съоръжения. Тя осигурява поддържането на определен ред, по правило свързан с определени задължения и завимости на нейните поданици. И това са само част от нейните функции. В първите векове на новата ера славяните все още са живеели при "племенна демокрация", процесите на социално разлоение не са били напреднали, нито пък са се предприемали мащабни обществени начинания. Така че при тях наистина е налице известно изоставане, което е свързано до голяма степен с две обстоятелства: 1) природните условия, при които са живеели и 2) отдалечеността им от Рим и античния средиземноморски свят, които са били центърът на високоразвитата култура през тази епоха. Бих казал, че славяните не са създали държави по-рано, защото не е имало нито необходимост, нито ресурси за това. Сравнението с германските племена показва голямото значение на културните контакти. Германците живеят при сходни екологични условия и материалната им култура през късната античност е приблизително на нивото на славянската. Но при тях "ветровете на промяната" задухват по-рано, стимулирани от близките им връзки с Рим. Франкската държава е основана върху територии, които вече в голяма степен са романизирани. Още в първите години от съществуването си тя приема християнството и впоследствие франкските крале поддържат тесни връзки с римските папи, което им помага да утвърдят кралството като водеща сила в Западна Европа. В същото време при балтийските племена, населяващи територии на север и северозапад от славяните, процесът на държавообразуване закъснява още повече, подобна е ситуацията и с угро-фините на север и изток от тях, както и със скандинавците, защото първите държави в този регион възникват между 800 г. и 1000 г. Тук става въпрос за обективни икономически и политически процеси, които отнемат определено време. Изоставането може да се компенсира, както показва примерът с маджарите, изключително примитивно племе, излизащо направо от железния век, но озовало се в центъра на Европа, в една област с високоразвито стопанство и култура, и не след дълго варварите маджари стават ... европейци.
  5. Най-ценното, което римляните оставят след себе си, са традициите към спазването на законите и създаването на много богата практика по тяхното прилагане. Като хора прагматични, те не си падат по сложните идеологии, а се опитват да направят функционирането на държавата максимално ефективно. Като хора наблюдателни и цинични те не са си правили илюзии за човешката природа и са били наясно че държавата ще преуспее, когато се управлява не от добри хора, а от добри правила. Изразът "лош закон, но закон" е най-доброто свидетелство за това. Повечето държави в древността (а и не само тогава) са били силни, когато са били силни управниците им. Рим е бил силен дори когато се е управлявал от некадърници, а такива не са били малко (особено през епохата на империята). Това е така, защото нещата са зависели не само от волята на владетеля, а от създадената система на отношения и правила в обществото. Така се създава и усещане за справедливост, поне докато законите се спазват и прилагат за всички. Друго нещо много важно според мен - религиозната толерантност. Като цяло римляните са били внимателни към обичаите и вярванията на завладените народи и са избягвали да ги преследват или да налагат своята религия, освен в случаите, когато тяхното отстояване е било пряко свързано със стремеж към независимост. Разбира се това не е било от човеколюбие, а резултат на добре премислена стратегия на приобщаване на покорените народи към Рим, но все пак е било факт. Тази политика на античния Рим е в пълен контраст с политиката на християнския Рим, който го наследява и който се характеризира с религиозна нетърпимост и насилствено налагане на единна религия. Така че без да идеализирам римляните и да пренебрегвам отблъскващите страни на тяхното общество, аз мисля че Рим е дал на своите приемници постижения като върховенството на правото и религиозната свобода - неща, които днес се възприемат като нещо естествено, но не винаги е било така. Римляните не са открили нито едното, нито другото, но са успели да ги превърнат в принципи на управлението, които са пуснали достатъчно дълбоки корени, за да оцелеят и след като Рим отдавна е бил изчезнал.
  6. Щом като смяташ темата за изчерпана и не желаеш да дискутираш повече - ОК. Ти си оставаш на своята позиция, аз на моята. Бъдещето ще покаже (може би) кой има право.
  7. 1. Първоначална дума: *kwékwlos (колело) Когнати в тохарския: Тохарски А – kukal (кола) Тохарски В – kokale (кола) Тук имаме промяна на първоначалното значение от колело на кола – понятия, които са твърде близки по значение и дори по звучене. Такава промяна не се смята за нещо необичайно. Често се случва да се наименува цялото (колата) с името на някоя от най-характерните му части (в случая колелото), както изглежда се е случило в тохарския. 2. На мен не ми е известно да има обща дума в тохарския език за „колело” и „слънчев диск”. Има си отделна дума за „слънце”, освен това има за „кръг” и то в две значения: уerpe – кръг (геометрична фигура) от ПИЕ корен *h3érbhis sark, serke - кръг (в смисъл на цикъл, кръговрат) от ПИЕ корен *serk- Прото-ИЕ (и тохарите впоследствие) много добре са разграничавали „колело” като част от транспортно средство от геометричната фигура „кръг” или от „кръговрата” на сезоните например. 3. Наистина в някои ИЕ езици думата днес има двойно значение, но в повечето от тях означава само „колело”, а не кръг. В гръцкия думата kuklos означава „кръг”, а kuklа (което е множественото число на kuklos) – „колела”. В случая първоначалното значение (което за мен е колело) се е променило на кръг и то само в единственото число. Не ми е известен език, където думата да означава единствено „кръг”. Така че изглежда далеч по-логично и достоверно „колело” да е първоначалното значение, защото то се е запазило навсякъде или почти навсякъде, докато допълнителните значения са много по-рядко срещани. 4. Ник, хващаш се за един детайл, а пренебрегваш цялостната картина. Факт е, че е направена реконструкция на поредица от думи в ПИЕ език, свързани с транспортни средства на колела. Дори привържениците на по-ранния произход на ПИЕ език не могат да го отрекат и се опитват да модифицират теориите си така, че да обяснят това обстоятелство. Така например К. Ренфроу смята, че ПИЕ език се е запазил единен в първите хилядолетия след появата си и едва по някое време след откриването на колесния транспорт е започнал да се разпада на отделни езици. Доколко тази хипотеза е достатъчно убедителна е друг въпрос, но фактът че дори такъв заклет привърженик на „фермерската” теория е принуден да се съобразява с тези реалности е достатъчно красноречив.
  8. В изследването на Наклех, Ринг и Уорноу началото на разпадането на прото-ИЕ език се датира към 4000 г. пр.н.е., така че по този въпрос няма единно мнение. Прото-ИЕ език съдържа термин (*HwlHn-), чиито производни в повечето дъщерни езици означават „вълна” или „направено от вълна”. През по-голямата част от неолита дългата вълна, от която се произвеждат дрехи и други изделия, все още не е била позната, така че не са съществували и думи, свързани с нея. Ранните опитомени овце не са я притежавали. Овцете с такава вълна са специална порода, получена след много векове на селекция. Това вероятно е станало най-напред в Месопотамия около 4000 г. пр.н.е., откъдето новата порода се е разпространила в Европа и Азия, така че думи за вълна не могат да се датират отпреди това време. Мисля че колело и кръг са различни понятия. Първоначалната дума, възстановена на базата на когнатите (думите с общ произход) за „колело” в ИЕ езици, е *kwékwlos. Думата произлиза от ИЕ корен *kwel-, глагол който означава „въртя се”. Съответно *kwekwlos означава „нещото, което се върти”. Определено става въпрос за въртящо се колело, а не за геометрична фигура. Ето някои думи от ПИЕ език, възстановени от лингвистите, които представляват интерес за темата: *kwékwlos – колело. В някои ИЕ езици съответната производна дума означава освен колело, още и кръг или слънчев диск. В тохарския kukal означава „кола”. *rot-eh2- – колело. В някои езици означава едновременно колело и кола. *ak*s- (h2ek´s-i-) – ос (на колелета). *h2iHsó- (*h3iHsó-) – ок на кола (теглич). В някои езици означава „прът”, в други „прът за впрягане” (хетски hišša – прът за впрягане). *wéĝheti- – пътувам (с кола). В различните езици има значение на карам, возя, превозвам, пренасям, придвижвам се. Производните съществителни имат значение на „кола” в някои ИЕ езици. Както се вижда, в прото-ИЕ език е съществувал определен набор от думи, свързани с колесни превозни средства. Древните индоевропейци са ги използвали да се придвижват и да пренасят товари с тях на различни разстояния. Единственият клон на ИЕ езици, който може би не съдържа тези общи първоначални думи, са анатолийските езици, които първи се отделят от общия ИЕ ствол. Така че ИЕ може да са усвоили придвижването с коли след като прото-анатолийците са се отделили или приблизително по това време, което добре се съгласува с получената от Наклех, Ринг и Уорноу дата на отделянето на прото-анатолийските езици – около 4000 г. пр.н.е.
  9. Уточняването на периода, когато се е говорел прото-ИЕ език е важен момент от дискусията за ИЕ прародина. До момента обаче проучванията в тази посока дават противоречиви резултати. Съществуват изследвания, които дават една твърде ранна, неолитна възраст на прото-ИЕ език. Те обаче са критикувани относно достоверността на методиката си; други изследвания получават една по-късна дата, от порядъка на 4000 г. пр.н.е. Ето едно такова, правено в последните няколко години. www.cs.rice.edu/~nakhleh/Papers/81.2nakhleh.pdf В полза на по-късната дата говори според мен фактът, че ИЕ езици все още са твърде сходни като граматика и фонология. Тъй като всеки един език се изменя във времето, колкото по-древна е неговата възраст, толкова повече се отличават произлезлите от него езици и толкова по-трудно могат да бъдат направени връзките между тях. А ИЕ езици си приличат твърде много и това е забелязано преди повече от 200 години. Някои особености в речника на ИЕ народи също насочват към сравнително късна възраст на техния общ праезик. Изглежда че прото-ИЕ са познавали колелото и са използвали колесни превозни средства (думите за колело например в днешните ИЕ езици имат общ произход, който отвежда към времето на прото-ИЕ език). Макар че грънчарското колело е открито през V хил. пр.н.е., най-ранните свидетелства за колесни превозни средства датират от около 3500 г. пр.н.е. (в Близкия изток и Европа). Възможно е по това време те да са били използвани от племената в степите северно от Кавказ и от високоразвитата Триполска култура. Във всеки случай липсват данни за употреба на колелото за превоз отпреди 4000 г.пр.н.е, което предполага, че древният прото-ИЕ език е бил говорен след тази дата. По подобен начин стоят нещата с друг елемент от бита на древните индоевропейци – тъкането на вълна (думата за „вълна”, подобно на „колело” има общ, прото-ИЕ произход). Макар че овцата е опитомена много отдавна, трябвало е да изминат няколко хилядолетия преди да бъдат селектирани породи, от които да бъде получавана вълна. Най-ранните свидетелства за вълна датират отново към средата на ІV хил. пр.н.е. Освен от Месопотамия те идват и от севернокавказката Майкопска култура (селището Новосвободная). Но и тук няма никакви данни отпреди 4000 г.пр.н.е. Изглежда че съществуването на прото-ИЕ език едва ли може да се датира към период, по-древен от тези дати. Това не опровергава хипотезата за балканската прародина на ИЕ езици, но представя по друг начин тяхното общество. Древните прото-ИЕ вероятно не са били неолитни фермери, а племена на един по-висок етап на развитие, вече в халколитната епоха. Експанзията на ИЕ следователно е свързана не с разпространението на земеделието (което вече е било установено), а с миграция на племена, притежаващи метални сечива и оръжия. Тяхната прародина би трябвало да бъде търсена именно в контекста на етническите размествания през халколитната и бронзовата епоха.
  10. Човешката еволюция не е била равномерен процес, при нея има редуване на периоди на продължителна стабилност и малки промени с периоди на ускорено развитие, поява на нови видове и значителни изменения в материалната култура. Изглежда че климатичните промени са играли ключова роля в еволюцията на хоминидите. Практически всички „скокове” в човешкото развитие съвпадат с периоди на застудяване и засушаване на климата, когато в Африка влажните тропически гори отстъпват място на безбрежна суха савана. И докато много животински видове не успяват да се приспособят към тези промени и изчезват, нашите предшественици всеки път успяват да излязат от тези природни изпитания по-усъвършенствани и по-успешни. Ето само няколко примера. Преди около 4-5 млн. години с намаляването на територията на горите някои човекоподобни маймуни преминават към живот сред саваната, като при това преминават към изправено придвижване на два крака. Това пък освобождава ръцете и така по-късно става възможно използването и производството на различни предмети за сечива и оръжия. Следващата голяма промяна е преди 2.5 млн. години, когато започва ново глобално застудяване и идва времето на ледниковите епохи. Съвсем скоро след това се появяват и първите хора (хоминидите от рода Хомо), които притежават по-голям мозък и изработват каменни сечива. Впоследствие най-успешният представител на тази група, Хомо еректус, става ефективен ловец, овладява огъня и става първият хоминид, който се разселва извън Африка в Европа и Азия. През следващия милион години обемът на мозъка нараства с пъти – от 400 куб. см. до около 1000 куб. см и повече. За сравнение през последния милион години мозъкът е нараствал много по-бавно докато достигне днешните 1300-1400 куб. см. Това означава че най-мащабните биологични промени са се случили по времето на Хомо еректус и още той до голяма степен вече е бил „въоръжен” с най-добрия възможен „инструмент” в главата. Преди 1.2 млн. години светът е обхванат от поредната студена вълна, която изтласква на сцената нов човешки вид – Хомо родезиенсис (според други изследователи по-скоро нов вариант на Хомо еректус), който изработва значително по-усъвършенствани каменни сечива – двустранно обработени юмручни клинове (т.нар. ашелска технология), които са голяма стъпка напред в сравнение с примитивните инструменти от речни камъни, използвани дотогава. Следващата голяма промяна е преди около 300-350 000 години и съвпада с поредно голямо заледяване. Тогава се появява среднопалеолитната технология, която е свързана с производство на значително по-сложни и усъвършенствани сечива и нови методи на разцепване на камъка (съответно по-лесни и разнообразни начини за набавяне и обработка на храната). Хоминидите, извършили тази революция, вероятно са били предшественици на неандерталците и съвременните хора. И двата последни вида прилагат среднопалеолитните техники в продължение на десетки хиляди години. И накрая, нашият собствен вид се появява преди около 200 000 години или малко по-късно – това е период на ново интензивно застудяване; според някои учени през това време човешката популация в Африка значително е намаляла, оцелял е новият, приспособен Хомо сапиенс. Впоследствие хората се разселват по всички континенти и там където минат, не остават други човешки видове. Биологичната еволюция отстъпва място на все по-ускорена културна такава – процес, който продължава с пълна сила и днес.
  11. Да, генетичният дрейф не може да бъде пренебрегнат и аз съм съгласен, че някои генетични последователности може да са изчезнали за времето от колонизирането на Америка. Например сред днешното коренно население на континента съществуват 5 митохонодриални ДНК хаплогрупи – A, B, C, D и Х (всичките с азиатски произход). Напълно възможно е при първоначалната колонизация от Берингия да е имало носителки и на други хаплогрупи или на различни, днес несрещащи се варианти на съществуващите, които след това да не са дали потомство и техните линии да са се загубили. По този начин се получава намаляване на генетичното разнообразие в сравнение с първоначалната популация – една от последиците на генетичния дрейф. Положението е малко по-различно, ако се разглеждат хипотези за заселване от Европа или Австралия например. Примерно да предположим, че преди 15 000 години някои от представителите на солутрейската култура са успели да достигнат до Америка. Може да се предположи със сигурност, че сред тях е била разпространена митохондриалната хаплогрупа Н. Днес тя е най-разпространената в Западна Европа и нейната експанзия се свързва с пост-ледниковото резаселване на континента именно от ареала на солутрейската култура (Франко-Кантабрия). Други митохондриални хаплогрупи като U и V също са много разпространени в тази област. Вероятно е имало и други. Впоследствие, ако се вземе предвид механизма на генетичния дрейф, би следвало да очакваме, че някои от оригиналните линии ще се загубят, а други ще увеличат честотата си и разнообразието като цяло ще намалее. Днес обаче в Америка липсват всякакви генетични следи от присъствие на древни европейци. Така че тук не може да се говори за генетичен дрейф (т.е. намаляване на честотата и дори изчезване на едни последователности за сметка на други), защото тук не са налице никакви последователности. В най-добрия случай може да се предположи сценарият за неуспешна колонизация, при която колонистите са изчезнали напълно. Но и при Европа, и при Австралия това е малко вероятно. Налице са огромни водни пространства за преодоляване; нямаме материални (веществени) доказателства; нямаме никакви генетични следи... Смятам, че нито европейците, нито австралийците са успели да достигнат до Новия свят. Въпросът за времето и етапите на колонизиране на Новия свят е твърде дискусионен, но като че ли продължителните изследвания вече очертават някаква по-ясна картина, която си личи и от цитираните от теб проучвания. Изглежда че по някое време преди 35 000 до 25 000 години предшествениците на първите американци са се установили в Берингия, където са преживели и последния ледников максимум, по време на който броят на населението се е намалил. Към края на заледяването е започнала и колонизацията на Северна и Южна Америка, както изглежда по крайбрежието, като за няколко хиляди години хората са достигнали до най-южните точки на континента. Все пак не може да се изключи вероятността за по-ранно проникване от Берингия, още преди пика на последното заледяване. За това говори например интересният факт, че в Южна Америка има по-голямо езиково разнообразие, отколкото в Северна и Централна Америка. Според лингвистите по-голямото езиково разнообразие може да е признак за по-ранно населяване на определена зона, тъй като е имало повече време първоначалният език (или езици) да се разклони на различни варианти (подобно на оценката, че по-голямото генетично разнообразие сочи към по-голяма древност на обитаване на дадена област). Едно по-нетрадиционно обяснение за този факт е сценарият, при който хората са навлезли в Америка преди последния ледников максимум, след което студът ги е изтласкал на юг, към Южна Америка. Там те са прекарали най-студения период, след което са заселили отново и Северна Америка от юг, вместо от север. Това, което може да се каже със сигурност за човека от Кенуик е, че той не е европеид и откриването му по никакъв начин не подкрепя хипотезата за праисторическа миграция от Европа към Америка. Доказателство за това са изследванията на зъбния му профил. В хода на своето разселване от Африка хората претърпяват две съществени изменения в конфигурацията на зъбите, като и двете засягат само част от човешката популация. Първото изменение - появата на т.нар. сундадонти – възниква в Югоизточна Азия и днес характеризира населението на този регион и на много от тихоокеанските острови. С напредването на хората на север се появяват синодонтите – днес с такъв зъбен профил се характеризира населението на северната част на Китай, Монголия, Североизточна Азия, както и коренното население на двете Америки. Тези промени в зъбите напълно отсъстват в Европа и Западна Азия, като по този начин профилът на зъбите се превръща в характерен отличителен белег, по който може да се идентифицира произходът на определен човек. Анализът на зъбите на човека от Кенуик показва, че той е бил сундадонт, което подсказва, че далечните му корени могат да бъдат търсени в Югоизточна Азия. Сундадонти са айну и някои австралоидни народи в Пасифика. Физическата прилика на човека от Кенуик с тези етноси се допълва и от другите компоненти като краниални показатели и т.н. На основата на тези данни може да се предположи много древна връзка на част от първоначалните колонизатори на Новия свят с Югоизточна Азия. Пристигайки в тези земи от Африка, хората претърпели еволюционна промяна на зъбния апарат, при която се появил сундадонтния модел. Оттам те продължили пътя си по тихоокеанското крайбрежие на север, достигнали до Далечния изток, където някои от тях се установили за постоянно (от тези хора след хиляди години щели да се обособят айну). Друга част продължила на север, достигайки Берингия и след това Северна Америка. От тази заселническа група произхожда и човекът от Кенуик. Както показват изследванията, най-древните човешки останки от Новия свят демонстрират значително разнообразие в антропологично отношение. Това показва, че първоначалните колонизатори на Берингия и след това на Америка не са били етнически хомогенна група. Сред тях е имало сундадонти, синодонти, прото-монголоиди (?), хора, приличащи на днешните айну и т.н. Събирайки се от различни краища на огромния азиатски континент в Берингия и след това колонизирайки Америка, те са били подложени на сложни взаимоотношения, смесване и възможно изчезване на някои от тях. Тези процеси тепърва предстои да се изясняват.
  12. Генетичните изследвания сочат, че Америка е била заселена от азиатския континент очевидно през Берингия, която през този период е била голям континент, способен да приютява значително население. Вероятно хората са живели в Берингия в продължение на хиляди години, като отделни групи от тях са преминали на американския континент преди да настъпи последния ледников максимум. С началото на заледяването голяма част от Северна Америка била покрита с лед и пътят през Берингия бил вече невъзможен. Тези, които били успели да преминат, се разселили по целия континент чак до южната му периферия. Солутрийската хипотеза лично на мен не ми изглежда достоверна. Прекосяването на заледения Атлантик преди 15 000 години прилича повече на филм, отколкото на историческа реалност. Това е огромно разстояние, което изисква не само много време и големи усилия; това предполага създаване на една цяла култура, основана на експлоатиране на океанските ресурси – нещо, за което нямаме никакви данни до момента. Археологическото сходство не трябва да се абсолютизира. Еволюцията на археологическите култури в Новия свят не е добре изучена, но остриетата Кловис спокойно могат да имат локален произход. Защо да се подценяват древните индианци и да се смята, че не могат да развият технологията си без европейско участие?! Що се отнася до хаплогрупата Х, тя е наистина „Х”, тъй като нейният произход и разпространение все още до голяма степен са загадка. Обаче ако „американската” Х произхождаше от „европейската”, тя щеше да е нейна издънка, един вид „дъщеря”. Това, което на мен ми е известно, че те са имали общ предшественик, но са се разделили като отделни линии много отдавна, т.е. те са по-скоро „сестри”. Общата им предшественичка Х2 вероятно е била разпространена в Централна Азия / Сибир, откъдето хората са се разпространили в две посоки – на запад към Европа и на изток към Берингия. По време на последния ледников максимум носителките на хаплогрупата Х очевидно са изчезнали от първоначалните си региони и са оцелели само в двата края на своя маршрут – в Европа и Северна Америка. Голямата древност на тяхното разделяне обуславя и големите генетични разлики между тях.
  13. Това откритие хвърля допълнителна светлина върху един спор, който отдавна се води сред учените – кога сме станали напълно съвременни хора. Според някои изследователи преди около 50 или 40 000 години в резултат на някаква генетична мутация е възникнал съвременният човек – със способност за абстрактно мислене, език и ново ниво на културно развитие (този преход обикновено се свързва с появата на къснопалеолитните технологии). В същото време обаче се натрупват все повече факти, които доказват, че нашите далечни предшественици са били напълно съвременни още много преди да напуснат Африка и да се разпръснат по цялото земно кълбо. От времето на африканския среден палеолит датират множество иновации, които биха били немислими без наличие на символно мислене и способност за творчество (изработване на сечива от кост; риболов с харпуни; използване на минерални пигменти за рисуване по скали, обекти и собственото тяло, при погребенията и дори за лечение; носене на украшения като висулки и мъниста от раковини; дори размяна на стоки на далечни разстояния). Самата среднопалеолитна технология за производство на каменни сечива вече е забележително постижение, тъй като представлява многоетапен процес, който изисква крайният резултат да е фиксиран в ума на човека. Така че не е изненада, че хората са умеели да лепят инструментите си още преди 70 000 години. Вероятно бъдещите открития ще покажат, че са умеели и много други неща ....

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...