Galahad

О, има и още как! Но да не избързваме.

Е, значи пауза за аргументите.

По-напред, след като твърдиш, че Сануто казвал, че Иван Асен II бил регент на Балдуин II, би ли ми привел онзи текст на Сануто, в който си прочел това и би ли се аргументирал чрез него?

Не казва точно думата регент, но дава като алтернатива Иван Асен и Бриен, а последния е бил регент. Това го дадох, като допълнение към другите извори, където си е казано, т.е. че този текст не противоречи на тях. В крайна сметка нещата опират до голословно отхвърляне на регенството. По нашите извори си е бил, това не противоречи на Сануто... Като се оспорва, че не е регент къде пише че не е бил.

Но към времето на събитието (1228) той има поне три неженени дъщери, две от които са от брака му с унгарката. Елена не е единствена. Твоят довод не е довод.

И я да ги видим кои са тези 3 дъщери?

Клокотница е в територията на Филипополското херцогство.

Само дето през 1230г. такова херцогство не е имало, че да е на територията му.

Неговите владения не стигат до Филипопол и дори от Акрополитовия текст това е съвсем ясно.

От Акрополитовия текст е ясно, че Родопа не влизала в Солунското деспотство.

Не е изключено в случая с Иванко да е станало нещо подобно, защото ако той е заговорничил с намерението да смени Асен на престола, връх на глупостта би било да се отзове сам посред нощ на Асеневото повикване в двореца.

Да, ама той се озовал в двореца с меч.

За периода до Тертер няма не само известие, но дори и аргументи в полза на схващането, че са съществували частни армии. Примерите за децентрализация, които могат да се дадат (Стрез и Слав да речем) говорят именно за това - ако има васалитет, той е външен, а не вътрешен. Освен това васалитет и политически и териториален сепаратизъм далеч не се покриват.

Като понятия не се покриват. Просто крупните феодали от време на време зачитали суверена, от време на време не. И си имали своя армия. Някои от тези феодали с времето се обособили в държави - каквато е да речем Португалия, докато да речем Бургундското херцогство след звездния си миг през 100г. война си остава част от Франция. Много владетели макар с титли граф, херцог и маркиз и маркиз били практически независими владетели, които воювали и сключвали съюзи срещу своя суверен. Типичен пример е Балдуин Фландърски преди да стане император.

Всъщност в известен смисъл раните наистина са 2 - пробождане в сърцето и в утробата. Но причината за смъртта си е в плексита (и евентуално свързано с него заболяване).

Формулата е в Теодосий. Пробождането е вече споменатия бодеж в сърцето, който усещат болните от плексит. Говоря за усещането за бодеж в сърцето, а не за някакво физическо пробождане там. Затова и е говорил.

За пробождането в утробата може наистина да има заслуга Манастър, но това пробождане не е причинило смъртта - защото е постмортално. Иначе казано, бълг. военачалници (какъвто е и Манастър) не искали да оставят тялото за поругание погребано при Цариград и го върнали. За целта му бил разпорен корема и били извадени вътрешностите (както на фараоните при балсамирането). Ако не се лъжа в Безим. бълг. хроника където се говори за убийството на Мурад се правеше едно отклонение и събитето се сравняваше с това, като Калоян се нарича Скилийон - та там се казва, че припробождането вътрешностите му били изхвърлени. Та що се отнася до Калоян има нещо вярно, но просто при обработката на сглобата е станало друго.

Връщането на тялото показва лоялността на военачалниците и че те не биха оставили убиеца на царя да се измъкне. Разбира се логично е Манастър да побегне, ако е тръгнал слух, че е убил царя, защото не е лесно да се обяснява на озверяла тълпа, че нещо се е объркала.

През 1395г. Шишман не е отбранявал Никопол. За посичането се говори и в Безименната бълг. хроника. В случая Шишман правилно е предприел изчаквателна позиция и е дал кораби турската войска да се прехвърли на юг от Дунава. Въпреки победата при Ровине, турския успех бил доста съмнителен (тъй да се каже Пирова победа) и това силно смъкнало турския вонен рейтинг. Мирчо избягал при Сигизмунд, който пък подготвял голям поход. Шишман не е ходил да помага на Мирчо - това си го е измислил Индиана Овчаров. Но най-вероятно е бил замесен в подготвяния поход на Сигизмунд, тъй като репресивните действия не били само в Никопол, а и в Търново - заточаването на Евтимий, изселването на търновци, избиването на болярите. Най-вероятно е бил оказан турски натиск и на Страцимир и във връзка с това е било посещението на Константин и Йоасаф в Търново.

А за министъра има едно - колкото повече го псуваш, толкова повече се размножава. Тъй че бързо оздравяване.

От всички византийски източници само един е категоричен, че Теодор Комнин е нападнал България: Георгий Акрополит.

В интерес на истаната няма нито един, който да обвинява Иван Асен като агресор. Да не кажа да намеква.

А ето и още един аргумент, който не допуска да приемем, че Теодор Комнин през 1230г. се явява агресор - битката при Клокотница не се разиграва на българска земя.

Това пък откъде се взе. И на чия територия е станало? За улеснение - ГИБИ т. 8 стр. 159.

За това, че е бил регент - освен това, което говори Сануто, все пак да не забравяме известната колона - там Иван Асен казва, че и латинците (фръзите), които вледеели Константинопол се подчинявали на неговата десница. С този период е свързано и получаването на мощите на св. Петка Епиватска.

Че дъщерята е Елена - ами то само тя се разиграва между латинци и никейци. Предложения за друга? Все пак Балдуин не може да се изпосгоди с всички дъщери на Иван Асен.

А за това как латинците с българите щели да нападнат Т. Комнин - ами нали казах - недалновидност и лошо разузнаване. По начало всеки 1 от 4 владетели бил мераклия да управлява Цариград, тъй че всички били потенциални врагове. Това пък ще рече, че Иван Асен нямал голям интерес да засили латинците, преди от регент, да е станал цариградски император. Каква полза има България от силна латинска империя?!? А лошото разузнаване - не се е усетил на време за Бриен. Иначе 1 писмо до Иван Асен и край на българо-латинския съюз.

Хрониката на Вилардуен май-свършва точно на най-интересното - със смъртта на дьо Монфера и изпращането на главата му на Калоян. Калоян се възползвал от преждевременната кончина на маркиза и тръгнал къмСолун - ома това вече го няма. А и Валансиен май не го описва. Май и Хониат пропускаше този момент.

Основните са Акрополит, Ставракий, Теодосий. Има и още някои, но част от тях вторични, като Скутариот и Ефрем.

И откога според теб българската армия се формира на този принцип? Много ми е любопитно мнението ти по този въпрос.

Практически от началото на ІІ царство. Първите 4 Асеневци се опитали да овладят процеса на феодален разпад (характерен за цяла Европа по това време), но след тях феодалния сепартизъм надделял. С Иван Асен си отива и силната армия на централната власт.

Калоян да речем е прибягвал до услугите на въпросния Иванко. А също и на Хриз. Борил пък на Стрез. А имп. Анри на Алексий Слав.

Това, което казваш за Иванко, е много логично и веднага бих го приел, но ми пречи разказа на същия този Хониат за възшествието на Исак Ангел, който сочи, че не е изключено при определени обстоятелства човек да не може да бъде "окошарен" , а тъкмо напротив - да се озове на върха.

Всичко зависи от добрата организация на преврата и в каква степен на подготовка са ги сварили. При Ангелите има една поредица от успешни преврати, но това не значи, че всеки преврат е успявал. За да се намали успеваемостта на превратите често се практикувала системата на съвладетелите. Това усложнявало задачката - Асен бил убит, останал Петър, който взел за свой помощник Калоян, бил убит Петър, останал Калоян.... Докато владенията на Слав, Хриз и Стрез просто изчезнали с тях.

Е, преди САЩ са били Великата харта на свободите и Била за правата в Англия.

Конкретно за състоянието на САЩ има много други фактори. Напр. Географски тя има само 2 съседа - Мексико е сравнително малко, Канада сравнително слабо населена. Изключая вътрешните конфликти на нейна територия, вкл. погранична са се водили 2 войни - за независимост и с Мексико. Другото е било или далече или на перифарни бази, но пак далеч от основната територия. Е, през ІІ СВ гръмнала една бомба в едно забутано място. Това също има голямо значение за устойчивото полит. развитие. Все едно нас да не ни беше освободила Съветската армия през 1944г.

Напротив - мисля, че много добре си ме разбрал. Ако Калоян беше болен, а не прободен, защо въобще ще обвинява някого? Не е ли можел да различава болест от рана?

Това, че някой е болен не означава, че не може да бъде убит. Даже често при владетелите иммено от това се възползвали - влошено здравословно състояние, за да го убият.

Защо е казвал, че е прободен от Манастър - човека е болен, вероятно е губил кръв, с това съзнание, било е вечер, спял е - сънувал, бълнувал.... Версии много. Когато човек спи на сън може да види друга причина за действителна физическа болката - това предполагам всеки го знае от опит.

А сега и аз някои въпроси на които не беше отговорено:

1. Как Манастър се е оказал в своята шатра когато прободения Калоян веднага започнал да вика? Манастър не се оказал вътре пръв, а дошъл по-късно.

2. Защо стражите твърдели, че никой не е влизал?

3. Защо Манастър не е използвал първоначалната суматоха за да избяга, ако той е убиеца?

4. Защо Калоян като е бил толкова убеден, че е прободен от Манастър, че даже и спорил с него по въпроса, в крайна сметка не наредил да бъде убит като заговорник?

5. Защо имаме 1 удар и 2 рани - в сърцето и в утробата?

Винаги съм се чудел как този кратък, но много голям закон е така успешно приложен на практика.

Не е толкова трудно. Като е пропуснато в него това, което няма работа в една конституция, текста става малък.

В сегашната ни Конституция бъка от неща, които нямат никаква работа и какво може да се очаква, освен че няма да е много ефективна. Напр. защо е сложено, че е законен само гражданския брак? Това го има и в семейния кодекс, но с тази разлика, че в този СК има един раздел в края свързан с междунарония елемент - т.е. когато има я чужд гражданин, я свадба в чужбина може да се признае и църковен брак. Същото и за заварените бракове - в Наредбата-закон има разпоредба, която запазва заварените църковни бракове, да ама в сегашната Конституция няма. Всичко обаче се оправя чрез неспазване на конституцията - де факто се приема че ограниченията не важат за чуждестранните бракове и за семейни правоотношения с международен елемент. Цялата бъркотия нямаше да я има ако по литератулно-художествени подбуди не бяха вкарали в Конституцията текста за гражданския брак.

Галерията със снимки от стария Несебър продължава да се попълва. Добавени са гераните в м. "Сладката вода" и стари къщи.

Най- интересната новост са останките от фрески от храма "Св. Йоан Богослов" и най-вече ктиторския портрет, който се отнася към 14 век.

Предстои да се допълни галерията за несебърската крепост, като за да се отваря по-бързо ще бъде разделена на части. Допълнително ще бъдат представени фрески и графити от другите несебърски храмове.

Едва ли се налага да ми обясняваш откъде иде тезата на Златарски за заговор. Не твърдя, че е заговор, пък и не това е въпросът в случая. Ставаше дума от какво е умрял - от плеврит или от рана (кой я е отворил е отделен въпрос - Манастрас, солунски грък, ломбардец или друг).

Ами определено има значение. За да има прободна рана, трябва да има причина. Защо Манастър ще убива Калоян? Ако няма причина, защо тогава се твърди, че го е убил?

Та ако убийството си има свое развитие - потребност, осъзната потребност, готовност за действие и действие, болестта също си има свой генезис. Не ми е ясно защо се твърди, че отбягвам въпроса за кръвта. Няколко пъти посочих, че плеврита често е свързан с друго заболяване - пневмония, пурпура, скорбут, туберкулоза и пак. При тромбопеничната пурпура има кръвоизлими от устата, венците и носът, като до появата на кръвоизлима болният се чувства здрав.

При пневмонията също е възможно кръвохрачене. Тогава болния усеща натиск и горещина в гърдите, сърцебиене. Това също настъпва ненадейно, като болния може да припадне. Ако количеството на кръвта е голямо, болният може да почине от загуба на кръв или запушване на бронхите и задушаване.

Струва ми се, че това е достатъчно да се види, че е напълно възможно не просто да имаме кръв, а в такова количество да изтича, че Калоян да почине и без да е прободен от копие.

За пробождането с копие е казано, че е в сърцето. Там има ребра. За в корема - ако е с джобно ножче как да е, но с копие пак може да останат следи по гръбначния стълб. Особенно пък ако атакуващия е и конник.

Смяташ ли подобен спор за възможен, ако Калоян е бил болен и то още от по-рано (от периода на бездействие, който си свързал с боледуване)?

Това не го разбрах - с прободено сърце и изтърбушен корем може да говори, а болен от дълго време - не е способен да говори.

Севастократор Исак може да е положил приживе основите на заговора, а убийството да е станало след смъртта му. Така погледнато аржумента на Хониат отпада. След убийството обаче Иванко се задържа известно време в Търново, което показва, че е имал някаква опора. Ако е бил сам срещу всички нищо не би пречило на Петър да го окошари веднага. Малко вероятно е и да е получил подръжници спонтанно и неочаквано.

Армията по времето на Константин Тих се формирала на феодален принцип. Иначе казано не царя събирал обща армия и я разпределял между командири, а всеки феодал си имал дружина, с която се явявал по време на война при сюзерена. Това ще рече, че ако Яков би бил жив, то Константин би излязъл с по-голяма армия среищу Ивайло и шансовете му да победи ставали по-големи.

А за Яков като съюзник - нека не бъркаме съюзник в политиката, с най-близък и искрен приятел. Двете неща нямат нищо общо. Съюзът се крепи на сделка, блъф, интереси. Константин се е нуждаел от такъв крупен феодал като Яков, което пък ще рече, че последния трябвало да гледа как да се изтъргува най-добре.

Самото сърце не боли - попитай който искаш медик.

Технически погледнато болката са нервни импулси, които се обработват от мозъка. Говоря как се възприема, е не биологично какъв процес е. В случая имаме пробождане с копие в сърцето и корема - но въпреки това, Калоян с продупчено сърце и корем спори на дълго и широко с Манастър той ли го е пробол. А и Манастър се е озовал в шатрата си, а не в царската когато Калоян започнал да вика. Да не говорим, че царската шатра с е е охранявала, тъй като владетеля бил на война.

Преди похода към Солун има един период на бездействие на Калоян, който може да се свърже с боледуване.

По скелета с Калояновия пръстен не са открити следи от нараняване с копие.

Заговора се извежда единствено от идването на престола на Борил и женитбата му за куманката. Обаче и Борил и Иван Асен били племеници на Калоян, тъй че по-скоро и двамата са претенденти, отколкото някой да се явява престолонаследник.

А и не виждам защо директно се казва, че Петър и Асен са били убити, а за Калоян трябва да се увърта. Все пак св. Димитър е можело просто да накара Манастър да му свърши черната работа, като да речем му се яви на сън 2-3 пъти.

Според същия автор - Йоан Ставракий - св. Димитър е убил не само Калоян, но и Гаврил Радомир, която случка също е подробно описана. Но там св. Димитър въобще не се нуждаел от посредничеството на някой, не се говори за кръв, а само за пробождане и че костите му се разпилели в ада. От другите източници обаче е известно, че Гаврил Радомир е бил убит от братовчед си Иван Владислав по подстрекателството на Василий ІІ. От тук се вижда, че ако има заговор все някой от източниците би го съобщил. А и в двата случая освен Йоан Ставракий си имаме и други автори - Скилица и Дуклянеца за Радомир и Акрополит и Теодосий за Калоян.

Не само законът е източник на право, а и обичая. Днес ролята на обичая е сравнително малка (поне във вътрешното право, в международното е по-голяма), но през средновековието е било по-друго. Още повече, че през средновековието законът се издавал от монарха без посредничеството на парламента, а не както днес държавния глава да има само церемониални функции в законодателния процес. Но това май е тема за един друг раздел.

А за Яков Светослав - ами става дума за една сложна схема от сделки, пазарлъци, изнудване, сметки. Той е бил крупен феодал и минавал за подръжник на цар Константин. И решил да препечели от това, като с доближи до трона. Обявявайки се за цар изнудва управляващите да направят отстъпки. Тъй като е най-важния съюзник на Константин не е така просто да бъде нападнат. И се стига до преговори, в които е осиновен. След това е отровен, с което цар Константин пък губи важен подръжник, положението му сериозно се разклаща и той се оказва неспособен да се справи с въстанието на Ивайло. Една сложна система от интриги и комбинации.

Иванко подобно на Алексий Слав и Стрез се обособил като самостоятелен владетел. Тъй че едвал и е бил чужд на подобни амбиции. А и Асен едва ли е бил толкова ядосан само за това, че се зазяпва по бъдъзката - трябва да сметна сватовството, но мисля, че няма пречка за брак. Все пак щом Иванко е бил достоен за императорска внучка, не е кой знае какво да вземе царска бълдъзка. А и споменаването на севастократор Исак показва, ча най-вероятно тай е бил забъркал някаква интрига приживе

“Царско повествование за измаилтяните за колко години взеха и завладяха цялото вселенско царство”

Хрониката е частично публикувана в книгата на Павлов, Лазаров и Тютюнджев - "Документи за полит. история на среднов. България", В. Т-во, 1989,1992г. В публикувания текст са описани събитията само до паданетона Търновтрад през 1393г. В пълния превод са включени и двата интерлесни пасажа за събитията след битката при Анкара, когато прогонените от османците владетели, вкл. и бъргарските се завърнали в земите си. В едната бележка се споменава за сражение в което турците победили българите, а в другата за превземането на Сифоия и Пирот.

Династичността, вкл. във ВБЦ и Византия не е толкова резултат от действието на някаква правна система за легализация във властта, а просто политическа реалност, поддържана не без усилия.

Първо са били багренородните (т.е. родените, след като баща им е бил вече император) по реда на раждането, а после първородните - по реда на раждането. З атова да речем у нас Шишман прередил Страцимир.

За династичността в България говори Скилица - че българите държали царете им да се от едно коляно. Това е особеност, която отличава бълг. престолонаследие от византийското.

Конкретно за Яков Светослав. Не бих казал, че се е обявил за цар (imperator) по силата на някакви добити чрез брака си за Иван Асенова внучка права

Придобил е права чрез осиновяването от царицата, но тя е имала други виждания кой да е престолонаследник.

Освен това с убийството тронът не е останал вакантен - Петър си е цар по същото време.

Имало междуособна борба между Иванко и Петър, позициите на Иватко в Търново били слаби, императора се колебаел (по време на въстанието Петър често проявявал голяма отстъпчивост при преговорите) и Иванко не успял и трябвало да бяга.

Колкото и пристрастен да е Псел, едва ли е редно просто да отхвърляме разказа му.

Случката е била разказана от Алусиан на Псел - а честността и искреността при първия и скромността при втория определено не са сред добродетелите им. Освен, че бил приятел с Алусиан, Псел е бил твърде близък с династията на Комнините, които били потомци на Иван Владислав. И докато описвал живота на Василий ІІ направил дребен пропуск относно завладяването на България - пропуснал нацяло този епизод. Та затова съм по-склонен да приема написаното от Скилица с добавките на еп. Михаил Деволски. Най-малкото Скилица като управител на Скопие е бил запознат по-отбилизо със събитията в България. В замяна на това пък Псел е доста обстоен в описването на прелестите на царската дъщеря - нищо че бил евнух.

В основата на нестинарството най-вероятно стои култа към божествената двойка Сабазий и Бендида, които с приемането на християнството били заменени със св. Константин и Елена. Соществуващия днес нестинарски ритуал няма християнска основа, дори като легенда - за червените великденски яйца да речем стои разсказа, как Мария Магдалена, казала, че ако Христос е възкръснал всички яйца да станат червени, за хвърлянето на кръста на Йордановден е влизането на Христос в р. Йоардан и кръщението му, за върбовите клонки на Цветница е историята за посрещането на Христос на този ден в Йерусалим с върбови клонки.... Няма и такива елементи и в житията на светците - като напр. кесиите хвърлени от св. Никола откъдето той става покровител на банкерите и дядо Коледа, нито усмиряването на бурята, заради което се счина за покровител на моряците (тази чудесна фреска от Несебърския храм Св. Стефан не можах да я заснема - първо не даваха да се снима, а второ беше много висока - но млъкни сърце... неволи на деня ) .

Тракийските ритуали се отличавали с голяма пищност, но от друга страна и с голяма тайственост. Навярно това по-сетне сложило своя отпечатък и върху християнството, което на изток се отличава със своя мистицизъм. Затова е доста трудно да се каже днес каква е била същността на повечето тракийски обичаи и обреди.

Но от това, което съм виждал от ритуаала, е че жаравата се оформя в кръг, около който се наръсва с вода. Тракийски ритуал сворзан с огъня е описан от Плутарх във връзка с Александър Велики и Август - по издигането на огъня след изливане на ритуално вино се установило, че те двамата ще станат велики владетели. В случоя кръгът от жарава най-вероятно бил символ на слънцето и бог Сабазий с прозвища Залмоксис и Кибезелиус. Иконата пък в ръцете на танцьорите най-вероятно в по-раншен вид е била оброчна плоча. Една друга особеност отличаваща изтока от запада е че изтока е бил по-склонен към картинни и релефни изображения, а по-малко към склуптурна украса. Триизмерната склуптура, която може да се свърже с тракийските божества е рядкост, както и намереното в днешните бълг. земи, което може да се свърже с християнството. Разбира се това, което е достигнало до нас често е релефни оброчни плочки и икони, заради по-голямата устойчивост на материала. Картините върху дървена основа най-вероятно са били много повече, но за съжаление живопистта се е съхранила предимо като стенописи по сгради.

На нестинарките приписвали способността да гадаят, което също е свързано със Сабазий-Залмоксис, който в гръцкия култ може да се свърже с божествата Аполон, Асклепий, Дионисий и Хелиос. Гадаенето на нестинарките следователно ще е произтичало от Сабазий - Аполон.

А той изведнъж изохкал и започнал да обвинява върховния военачалник на войската си Манастрас, че бил наранен от него, защото му се сторило, че го е видял да влиза на кон в шатрата, яхнал чистокръвен бял кон и да забива в сърцето му копието, което носел. И пак отново, и още много пъти го обвинявал, така че и самият Манастрас скочил от леглото си, стреснат от виковете - защото неговата шатра била наблизо - влязъл при него и видял, и чул наяве: "и преди малко пристигна тук на белия си кон и ме прониза с копието си." А Манастрас се уплашил и казал: "Не, василевсе, помилуй и пощади ме! Не съм аз, не съм! Видение ти се е явило, това не еистина!" А василевсът, ранен дълбоко със смъртна рана, страшно се превивал, викал и стенел. Защото бил прободен направо в утробата и потекла чиста алена кръв под него.

В началото на пасажа се говори, че царя бил прободен в сърцето, а в края, че е бил прободен в утробата. Ако е физическо нараняване, значи би трябвало да имаме поне 2 рани, а не една. Но ако е болестно състояние може да усеща болки и в сърцето и в стомаха.

Кървавия плеврит се появява последица от друго заболяване като туберкулоза, рак, пневмония, пурпура, скорбут - е и наранявания на гръдния кош. При него има бодеж в гърдите, което може да се свърже с "духовно пробождане" от св. Димитър.

Ако е имало физическо пробождане не виждам защо никой не го споменава. При убийството на Асен І да речем се споменава, че е имало слухове, че за убийството му е подбуждал севастократор Исак. Тъй че като има нещо такова, обикновено споменават и някои алтернативни възможности.

Опасявам се, че това не е толкова право, колкото политология и журналистика.

Ако беше право щеше да е нещо от рода "Свободата на словото и правни гаранции за неговата защита", Развитие на демократичната държава..."

Преди години бях взел да правя продължение на бай Ганьо. Това беше по Тошово време, ама си останах само на първата историйка. Разбира се нямах намерение да я публикувам, защото ако я занесях някъде можеше да получа почивка на онова хубаво място в Белене. Е, едва ли, ама щяха да ме изключат от комсомола. И сега да минавах за репресиран.

Ами всяко нещо си има предимства и недостатъци. На наборната най-толямото предимство, че е една "народна армия", т.е. се формира от народа и при необходимост може да се обърне срещу правителството. Професионалната са наемници - те служат на този, дето плаща и ако са добре платени хич и не им пука как живеят другите в държавата. А оръжието е в тях. Друго предимство е по-голямата численост и минава, че издръжката и е по-малка.

Професионалната също има свои предимства.

Кадрите са по-добре подготвени. Това е изключително важно в днешното време на високи технологии.

Избягва се така нежеланата казарма.

Има и някои недостатъци. Армията е по-малка. Обаче и с наборна нямаме численост да смажем турците.

А за продължителността на наборната служба. Като е дълга разходите са големи и не стигат за обучение при сегашното състояние на държавата. Парите отиват за папане, а за патрони не остават.

Ами легендите за Крали Марко са няколко пласта. В най-стария основата са тракийски митове. Напр. за Вида самовила - тракийската богиня Бендида. Богиня на ноща, на луната, на женското начало, закрилница на горите. Или крилатия кон.

Следващия пласт е за живота на самия крал Марко - за строителната му дейност, някои семейни приключения. Най-впечатляващото е знаменитата му фраза на Ровине, където се сражавал на страната на турците: "По-добре да загина, но да победи християнската войска".

Следващата фигура е доста тайствена - среща се като Каралюк или Дебел Новак. Двете фигури на Новак и Марко запонали да се смесват още през 16 век и още тогава някои пътешественици твърдят, че това било едно и също лице. Този Каралюк освободил пленени християни и тъй като явно станало с подкрепа на бълг. владетели емир Сюлейман (сина на Баязид І) предприел поход срещу бълг. земи. Кой знае защо това събитие го наричат въстание на Константин и Фружин?

Статия за жен-шена на руски

Името на растението иде от "жен" - човек и "шен" - корен, заради това, че формата на корена наподобява човешко тяло. Това обстоятелство подобно на корена от мандрагора станало причина растението да бъде обградено с тайственост и популярност.

От всичко, което може да се прочете за жен-шена като панацея и лекарство на лекарствата, това растение е най-интересно като ободрителна напитка. Тя за разлика от някои други като кафето и чая не изтощава нервната система.

Растението е тревисто, многогодишно (съществува столетия и с времето така ценения му корен наедрява) - за по-качествен корен трябват поне 10-тина години развитие.

А храст е неговия родственик от сем. Аралиеви - елеутерокока, който има ред от ценните качества на жен-шена.

Храма май е най-известен с подпалването му от Херострат, който направил това само за да остане известен. И успял. После бил изграден доста по-пищно. Но първия храм бил интересен като архитектурно решение заради "възглавницата" в блатото. Той бил изграден в блатото върху "възглавница" която го предпазвала от земетресения. Възобновения храм бил направен също върху нея. С появата на християнството в Ефес пребивавал ап. Йоан и градът е претендент, че там е починала св. Богородица. Тъй че новия християнски център се оказал враждебен към храма на езическата богиня. Сградата станала каменна кариера, което нарушило стабилността на конструкцията. И благого, което векове пазело храма го погълнало.