niki1973

След редица материали прочетени в този и други форуми, а също и материали в Интернет, ме гложди въпроса защо аджеба се възвелича и превъзнася Сърбия като героичен защитник на християнството на Балканите, като от прочетеното досега установих и осъзнах (историята ми е хоби, но на любителско ниво)че има достатъчно исторически сведения в които са описани сръбски действия в обратна насока (изключая битките при Плочник, която не постига никакъв ефект и битката при Косово в която ако сърбите бяха победили ефекта също ми се струва съмнителен).Та според вас кои са причините - умела пропаганда, прикриване на историческа истина, историческо късогледство или др.

Не съм сигурен дали превземането на Драч и адриатическото крайбрежие въобще през ІХ-ХІ век има някаква икономическа мотивация. По-скоро е било военностратегически мотивирано - да се предотвратят византийските нападения и диверсии в тила на българите. През ХІІІ век владеенето на Драч вече има и икономически мотив, но венецианците отрано са се сетили за това и след 1204 г. слагат ръка на тази крепост, ако не се лъжа, и така де факто блокират българския (и византийския) икономически излаз към Италия. Затова българи и ромеи се ориентират към голямата врата към Западните Балкани - Солун.

Реално е така, но икономическия мотив не се развил според мен по простата причина че града се е задържал твърде малко в пределите на Българската държава.Според мен в тая алтернативка ако го задържим минимум поне 50 год. Драч би едно от най-важните пристанища на Българското царство, наред с Варна ако приемем че и тя е в пределите му(малко местен шовинизъм ).Сериозно подходено, всички стоки идващи от изток и североизток биха могли да минат от Кримския полуостров през Варна за Драч, спестявайки дългите и несигурни морски преходи(такивата ще бъдат много по кратки), избягвайки плащания и налози на трети държави - така поставено ще се плаща само на Българското царство и от него директно за Италия и Западна Европа.

Евентуално се присетих как биха изглеждали лицата на Византийския и Немския император, ако такова нещо се осъществи .

Един излаз на Адриатическо море не би бил за престиж, а би променил коренно историята на България...

То ние и в реалната история имаме такъв (завладяването на Драч), ама бързо го губим.И все пак може ли едно по точно обяснение, тъй като аз съм на мнение че един излаз на Бяло море би бил по важен тъй като би дал абсолютен сухопътен контрол на България, но при създалата се алтернативка не е много вероятен тъй като би стреснало много Византия.

Добре дошъл на новия колега

Споделям казаното от niki1973. Това е трябвало да прави Симеон, да набляга на укрепването на севера и запада, а не да се втурва да съкрушава Византия.

Пред такова едно действие обаче има няколко пречки:

1/ религията на евентуалните му западни съюзници (макар, че схизмата не е настъпила, противоречията са налице), което би направило съюзът труден, ако не невъзможен. Защо немците биха искали да се съюзят с българите?

2/ необходима е била много сериозна държавническа визия, за да се набляга на засилването на райони, които към момента са слабо привлекателни - далеч от големи търговски центрове, неприятни климатично като Влашката низина, диви и мрачни като Карпатите, незащитени като степите отвъд делтата на Дунава.

3/ от юг Византия не би спяла... Освен може би при много тънка игра, заключаваща се в убеждаването й, че с разширението си на север България я пази и разнася православието и може би, но не знам е ли това изобщо реалистично, провокирането на някой и друг конфликт на юг от Византия за да се ангажира тя там.

Е не толкова гръндж колега, но в общи линии сте прав.Баш шефа на България, уж полугрък, уж с много приятели в Константинопол, пък се млатят де що се видят.

Сега сбито на въпросите -

по въпрос А - Както каза RIZAR оставяме Далмация на Византия(нека те се карат с папата за тамошните раби божи и десятака от тях).Един враг по малко.Може би само някое излазче на Адриатичеко море за престиж.На север Немското кралство преживяло и яло попарата на маджарите, би погледнало по благосклонно на един християнски съсед пък и било то схизматик.А и ако българската политика е на принципа "бавно, полека и народа порасте с няколко века", сиреч да не дразним силно Немското кралство, мисля на първо време няма да имаме проблеми.

по въпрос Б - При положение че в един момент два от горе изброените географски райони се оказват в центъра на държавата. чрез прехвърляне на население, заселване на пленници и федерати за век-век и половина могат и да се заселят що годе.

по въпрос В - С тези "спокойни " източни граници и "добри" южни съседи араби, не мисля би било проблем ангажираността на Византия.Една добра традиция би било на всеки 5-10 години да се организира пратеничество до арабите, а по късно селджуките, с цел да не спада бойния дух на византийската армия .

Забележи, от 865 до 895г. имаме 30 години дълбок мир. От 895г. започват геополитическите глупости на Симеон. Друг е въпроса, дали византийците са му оставили друг избор...

Реално при едно силно стоене на България на изток с продължаване на политиката на противопоставяне на едни конни народи на други -(примера печенеги-маджари) и при една уравновесена Централно-европейска политика, България би могла към края на IX-нач. на X в. да се превърне в една "Русия" на Централна и Южна Европа и естествен геополитически център за повечето славяни, която да противостои на експанзионистичната политика на Папищашкия Запад .

Последното ми изказване бе в леко веселяшки стил, но все пак раздела е алтернативна история .От друга страна такъв шанс мисля теоретично е съществувал, практически е нямало как да се осъществи(Константинопол с неговите богатства и престиж винаги е бил пред очите на българските царе, а и Византия трудно би се отказала от имперските си амбиции в северна посока)

Все пак благодаря за предоставения фактологичен материал на потребителя RIZAR, който обогати моите иторически познания.

Според мен, заради грандоманията на Симеон е изтърван "златния шанс" да бъде формирана една българска империя от Балтийско до Бяло море

- Тази голяма геополитическа игра е била провалена от следните фактори -

1.Папската политика за Средна и Източна Европа от този период ;

2. Мощното унгарско нашествие;

3. Политиката на немското кралство, действащо в унисон с папската политика (предимно с отчитане на собствените интереси);

4. И най-вече незвидната роля на Византия, която не е могла да се примири с нарастването на значението на България, като геополитически магнит на славянските сили от Източна и Централна Европа -

Елиминирайки т.2 и 4 -Приемаме че унгарците са ликвидирани като опасност, Византия се примирява със ситуацията(дава ръководна роля на България в християнизирането на славяните, и остава за себе си ролята на духовен център на Православието) и се концентрира на изток срещу арабите..

В резултат на това, не би ли могла българската експанзионистична политика да се насочи на север и северозапад?.

Да приемем, че след победите на цар Симеон на Византия през 917 г. същия решава далновидно да си осигури тила и да приключи с маджарския проблем в Панония.За целта да речем скл. военнен съюз с Немското кралство, наема печенегите и постига целта си.Маджарите са ликвидирани или присъединени като федерати.Оттук нататък следва да помислим алтенативно какво би станало, ако цар Симеон реши отново далновидно да се откаже от мечтите си за Константинопол и насочи усилията на север и северозапад( за Византия това е изгодно, предвид постоянните проблеми на източните граници, а и предстои схизмата).Възможен ли е български излаз на Балтийско и Адриатическо море (завладяване на Хърватско), особенно след схизмата.Това естественно при наследниците на Симеон(Приемаме че Византия е пасивна, впредвид православния характер на държавите, неминуемия сблъсък на България с Немското кралство, изгодата от мира по северната и граница и концентрацията и над източните и проблеми)