П. Теодосиев

Британският съвет обяви началото на 8-мото издание на конкурса “Лаборатория за слава”, известен като ФЕЙМЛАБ. По време на това уникално състезание млади учени трябва в 3 минути да представят завладяващо, разбираемо и достоверно различни научни теми. Вече са обявени датите на два предварителни кастинга – на 1 март в София и на 15 март в Пловдив. Националният победител ще пътува до Великобритания, където ще се бори за титлата “комуникатор на науката 2014″. http://bnt.bg/news/n...riya-za-slava-2 Повече в новия брой: Повече за FameLab! http://issuu.com/bgn...cs/bgnauka64/17

Повече за FameLab! http://issuu.com/bgnauka/docs/bgnauka64/17 Можете да го изтеглите от ТУК! (.pdf) http://image.nauka.b...g-science64.pdf Британският съвет обяви началото на 8-мото издание на конкурса “Лаборатория за слава”, известен като ФЕЙМЛАБ. По време на това уникално състезание млади учени трябва в 3 минути да представят завладяващо, разбираемо и достоверно различни научни теми. Вече са обявени датите на два предварителни кастинга – на 1 март в София и на 15 март в Пловдив. Националният победител ще пътува до Великобритания, където ще се бори за титлата “комуникатор на науката 2014″. http://bnt.bg/news/nauka-i-tehnologii/laboratoriya-za-slava-2

Новият 64-ви брой на сп. "Българска Наука" вече е готов. Можете да го изтеглите от ТУК! (.pdf) http://image.nauka.b...g-science64.pdf Чети онлайн: http://issuu.com/bgnauka/docs/bgnauka64 НАУКА - 8 - Бизнесът среща науката - Софийски фестивал на науката - Лаборатория за слава — FameLab Bulgaria - Интердисциплинарен подход на обучение по Икономика с интегриране на технологични образователни иновации и уеб 2.0 приложения - Доц. Илия Пенев институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика – интервю - Верижна реакция причинява невероятен срив на антарктически леден шелф - Стивън Хокинг: Няма черни дупки - 30 - Невероятна технология: Как да търсим за напреднали извънземни цивилизации - Европа на иновациите ИСТОРИЯ - 51 - Китай и предизвикателствата на Далечния Изток (1400-1450г.) - Предсказване на времето през Средновековието ЗЕМЯ - 72 - Анализ на прилаганите гравиметрични методи за локализиране на дълбочинно разположени кухини ФИЗИКА - 82 - Атомната енергия и човекът - 79 БИОЛОГИЯ - 95 - 19-те животни, които убиват най-много хора - Палеоприключения ХУМАНИТАРИСТИКА - 109 - Държавна агенция „Архиви“ - Влияние на социални мрежи върху психическото ни здраве Можете да го изтеглите от ТУК! (.pdf) http://image.nauka.b...g-science64.pdf Чети онлайн: http://issuu.com/bgnauka/docs/bgnauka64

ВРАНИТЕ http://issuu.com/bgnauka/docs/bgnauka63/46 Можете да го изтеглите от ТУК! (.pdf) http://image.nauka.b...g-science63.pdf

http://issuu.com/bgnauka/docs/bgnauka63/21 Можете да го изтеглите от ТУК! (.pdf) http://image.nauka.b...g-science63.pdf

http://www.youtube.com/watch?v=wOWnTNQs6BY

1. Моля, представете се... Казвам се Владимир Божилов и съм докторант по астрофизика и астрономия към Физически Факултет на СУ, като съвсем скоро ми предстои предзащита на дисертационния труд. Освен това съм научен редактор в сп. ВВС ЗНАНИЕ. 2. Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя? Мой ръководител като докторант в катедра Астрономия на Физически Факултет на СУ е доц. д-р Евгени Овчаров. Заедно с него участваме в международни кампании по изследване на далечните ядра на активни галактики – т.нар. квазари и блазари. Освен това, заедно с нашия екип, успяхме да задействаме и вече имаме успешни наблюдения и научни резултати от изследвания от Студентската астрономическа обсерватория – Плана, която на практика отвори очите на София към Космоса. Цялото интервю в брой 63 на сп. "Българска Наука" http://issuu.com/bgnauka/docs/bgnauka63/12 Можете да го изтеглите от ТУК! (.pdf) http://image.nauka.b...g-science63.pdf

Прожекция в Карлово на 28-ми Януари 2014 г. от 18:30 ч. в Културния дом - Камерна зала Филмът беше показан в София, Бургас, Стара Загора, Разлог, Ботевград и Пловдив Повече информация: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=15247

Новият 63-ви брой на сп. "Българска Наука" вече е готов. Можете да го изтеглите от ТУК! (.pdf) http://image.nauka.bg/magazine/bg-science63.pdf Чети онлайн: http://issuu.com/bgnauka/docs/bgnauka63 Наука - 8 - Владимир Божилов докторант по астрофизика - интервю - 10-те най-добри научни истории - Странна физика, екзолуни & хуманоиди: Научни пожелания за 2014 - През 1964, Айзак Азимов си представил света през 2014 - Колкото по-добре е овладян английският език, толкова е по-силна е държавната икономика - Интерактивни технологии - Проектиране на нови начини за опазване на качеството на водата Биология - 46 - Враните - Събиране и съхранение на образци за генетични изследвания. Проблеми и предизвикателства при работа с фосилна ДНК - 73 - Ново проучване откри изключително дълголетие при белите акули История - 85 - Луций Корнелий Сула Феликс Медицина - 93 - Симултантно лечение при гилотинна ампутация на долен крайник в комбинация със свободна кожна автотрансплантация Военно Дело - 96 - Процес на изграждане на C4ISR системи на народна освободителна армия Хуманитаристика - 101 - Организацията, системата и какво се крие зад означението 98/2 - 5 непопулярни факта за популярните социални мрежи - Безсмъртието като проклятие Можете да го изтеглите от ТУК! (.pdf) http://image.nauka.bg/magazine/bg-science63.pdf Чети онлайн: http://issuu.com/bgnauka/docs/bgnauka63

Как социалните мрежи промениха изцяло общуването? През последните 13 години социалните мрежи набраха популярност и се превърнаха от он-лайн сайт за споделяне на информация с приятели до начин на живот и основен канал за комуникация между хората. Според проучване на Ipsos Open Thinking Exchange (OTX) от началото на 2013 година близо 60% от хората, които имат достъп до интернет в света, имат профил в поне една социална мрежа и прекарват повече от 3 часа на ден в мрежите. Това са близо 13% от денонощието ни. Прехвърлянето на живота във виртуалното пространство логично води след себе си до цялостна промяна на начина ни на общуване, насочено към улесняване на комуникацията и увеличаване на изпращания поток информация и разширяване на неговата аудитория. http://issuu.com/bgnauka/docs/bgnauka62/138 Целия материал в списанието! Можете да го изтеглите от ТУК! (.pdf) http://image.nauka.b...g-science62.pdf

Танковете на Нейно Величество Автор: Николай Драгостинов. Центурион 1. Раждането на "Центурион" През 1943 година британският генерален щаб издава спецификация за разработка на танк, който трябва да бъде достоен за борба срещу германските бронирани зверове. Дебелината на челната броня е предвидена да бъде не по-малко от 125 милиметра и способна да издържи попадение на 88 милиметровия снаряд на тигровите оръдия, а дъното на корпуса трябва да намалява поразяващото действие на противотанковите мини. По отношение на двигателя е предписан бензиновия мотор “Метеор” – танков вариант на авиационния двигател "Мерлин" на "Ролс-Ройс", с който е снабден легендарният "Спидфаиър". Оръдието е длъжно да причинява фатални поражения върху тигрите – нещо, с което британските танкове към момента не са могли да се похвалят. Максималната маса на машината е определена да бъде 40 тона. Но четири месеца след началото на разработката по проекта (получил кодово названия А41), конструкторите достигат до извода че указанията за бронезащита и максимална маса в своята съвкупност са неизпълними. Генералният щаб взема в предвид изложените от тях аргументи и установява нова граница – 60 тона максимум. Окончателната спецификация е одобрена през февруари 1944г. и проектът получава зелена светлина. През май същата година е готов първият макет, веднага след което макетната комисия на генералния щаб поръчва още 20 образеца. http://issuu.com/bgnauka/docs/bgnauka62/90 Целия материал в списанието! Можете да го изтеглите от ТУК! (.pdf) http://image.nauka.b...g-science62.pdf

Представяне и разговор върху книгата на MАРИЯ КАЛИНОВА „Детство и интелектуална история у възрожденските автори” тема на разговора: Наследството на Възраждането и българските интелектуалци 10 януари, 18.00 часа Нова конферентна зала Ректорат, СУ С участието на: Тодор Христов, Яни Милчаков, Еньо Стоянов, Камелия Спасова Разговорът е посветен на желанието да се търси метаниво, онази дистанция, която да сговори и синхронизира „късите“ авторитети на Българското възраждане, както и на възможността да се мисли за една по-обхватна, трансисторическа и транскултурна рамка, в която да се впишат българските интелектуалци. Тези сложни завои и перипетии са подхванати в книгата на Мария Калинова „Детство и интелектуална история у възрожденските автори“ (Изд. „Литературен вестник“, София, 2012), тръгвайки от една възрожденска утопия за живеенето в „яв“, на открито и отворено, не насън, а наяве и наистина. Явът като че ли е самата публичност, в която възрожденския интелектуалец – привидно възрастен, а с разсъдък на дете – ще излезе извън „проходилката“ и ще се научи да ходи и говори, с всичките просвещенски конотации, влагани в тези човешки дейности. Дали, когато разговаряме за това наследството на Възраждането, става дума за провал? И какви травми и временни решения произтичат от провала? Или става дума за една недовършена мисъл, която намира завършека си във всяко едно българско съвремие?

Условия за публикация в списание „Българска наука” Статията да се изпрати от самия автор на следния имейл – admin@nauka.bg Препоръчително е статията да не надвишава 15 стр. - Word формат. Изображенията не са задължителни, но е желателно текстът да е подкрепен със снимки или таблици и диаграми. Всяко изображение се предоставя отделно от текста. Всяко изображение трябва да има текст към него и да е описано къде трябва да се постави. Ако не е описано конкретно място за определено изображение, то ще бъде разположено някъде в рамките на текста - по преценка на дизайнера на списанието. Бележките под линия не са препоръчителни. Може в края на текста да има пояснения, ако се налага тяхното наличие. При изпратен текст екипът на БГ Наука решава дали ще го сложи в сайта www.nauka.bg или в списание “Българска Наука”. Всеки материал подлежи на проверка от специалист в областта. Всичко, публикувано в списание „Българска наука”, се публикува и в сайта www.nauka.bg. Тук може да видите всички броеве и да прецените - http://nauka.bg/bgnauka При възникнали въпроси пишете на имейла или тук - в самата тема.

Целия материал в 62-ри брой -http://issuu.com/bgnauka/docs/bgnauka62/19 или http://eusp.nauka.bg/ РЕГИСТРИРАЙ СЕ ЗА Европейски ученически парламент (EUSP) 2014 http://eusp.nauka.bg/

http://issuu.com/bgnauka/docs/bgnauka62/12 Целия материал в списанието! Можете да го изтеглите от ТУК! (.pdf) http://image.nauka.b...g-science62.pdf

От брой 56 Целия материал: http://nauka.bg/a/%D0%BD%D0%B5%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD-%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BA-%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B0-%D0%BD%D0%B5%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BC%D0%BE-%D0%BA%D0%B0%D1%87%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%87%D0%B8%D1%81%D0%BB%D0%B0

Най-красиви изоставените места в света Класация на BuzzFeed.com 1. Христос на абатство San Fruttuoso, Италия 2. Колманскоп в пустинята Намиб 3. Изоставени къщи в Югозападна Флорида 4. Останките на SS Ayrfield в Homebush Bay, Австралия 5. Изоставен Увеселителен парк извън Пекин, Китай 6. Риболовна хижа на брега на езеро, Германия 7. Остров в залива Чесапийк, Холандия 8. Пътят Кери пешеходна зона между Снийм и Кенмеър, Ирландия 9. Припят, Украйна 10. Манастир от 15-ти век в Шварцвалд, Германия 11. Kalavantin Durg близо до Панвел, Мумбаи, Индия 12. Останките на Пегас (ракета-носител) в Макмърдо Саунд, Антарктика 13. Ангкор Ват в Камбоджа 14. Морските крепости Маунсел, построени за защита на Англия по време на Втората Световна Война, Англия 15. Замъкът Боудиъм посторн през 1385 г. в Източен Съсекс, Англия 16. Честохова, Полша изоставено влаково депо 17. Потъналата яхта в Антарктида 18. Изоставена дестилерия в Барбадос 19. Залата Hafodunos в град Llangernyw, Северен Уелс 20. Бобслей писта, Зимните олимпийски игри през 1984 г., Сараево 21. Крако, Италия 22. Руски военен завод за ракети 23. Изоставена мелница от 1866 година в Соренто, Италия 24. Охладителната кула на изоставена електроцентрала 25. Дом-паметник на Българската комунистическа партия на връх Бузлудж, България 26. Изоставения град на Keelung, Тайван 27. Театърът Lawndale в Чикаго 28. Северен Брадър остров близо до Ню Йорк Сити, Ню Йорк 29. Изоставена точилница (Blade Mill), Франция 30. Хотел дел Салто, Колумбия 31. Асунсион, Парагвай 32. Тунела на любовта, Украйна 33. Увеселителен парк (Nara Dreamlan), Япония

Цялата статия - http://nauka.bg/a/%D0%B7%D0%B0-%D1%83%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%B8-%D0%BD%D0%B0%D1%83%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0

Северен елен не само за Коледа http://issuu.com/bgnauka/docs/bgnauka62/46 Субарктически и арктически елен, наречен северен в Европа и карибу в Северна Америка е световно популярен от приказката за дядо Коледа и теглената от елени негова шейна. Името rein /deer/ на викингски хрейн hreinn, която пък идва от протогермански храйназ hrainaz и прото - индоевропейски кройнос kroinos;, което означава рогато животно. При уралските езици - сами - поатцу poatsu , боатцу boazu,,боатсой boatsoj ; марийски - пуцъ pučə и удмурт - путцей pudžej ; Финското поро poro . В Рурсия северните народи го наричат сокжой. Името карибу caribou , от френски , произлязла от думата халибу qalipu, която на микмакски означава снежен копач, поради това, че карибуто разкопава снега, за да намери лишеи за храна. Както и да се наричат всички те са един вид - Rangifer tarandus. Вида има няколко подвида, съществуващи до днес, които са разнообразни по морфологични форми. Разделянето на групи на тези подвидове се основава или на географски райони: Северно американски и Евразийски подвидове; или на екологични групи: високо островни арктически, тундрови и горски. Можете да го изтеглите от ТУК! (.pdf) http://image.nauka.b...g-science62.pdf

Хапчета знание всеки ден http://issuu.com/bgnauka/docs/bgnauka62/16 Можете да го изтеглите от ТУК! (.pdf) http://image.nauka.b...g-science62.pdf

Новият 62-ви брой на сп. "Българска Наука" вече е готов. Можете да го изтеглите от ТУК! (.pdf) http://image.nauka.bg/magazine/bg-science62.pdf Чети онлайн: http://issuu.com/bgnauka/docs/bgnauka62 Наука - 8 - Проф. дмн Николай К. Витанов - интервю - Хапчета знание всеки ден - Докторантите в конкурса за стипендия представиха проектите си - FOREX Life Trade в УНСС - Роботи, построени от деца, укротяват природните стихии - Надграждане на научния потенциал за устойчиво кариерно развитие на младите учени, докторанти и постдокторанти в приоритетни области на полимерната наука Книги - 35 Биология - 46 - Северен елен не само за Коледа - Филогеография – ретроспекция и перспектива История - 86 - Публий Вентидий - пренебрегнатият римски герой - Танковете на Нейно Величество Медицина - 102 - Силуетлифт – минимално инвазивна методика за подържане и подмладяване на лицето Земя - 106 - Географският макроскоп Хуманитаристика - 110 - Пропагандата - Как социалните мрежи промениха изцяло общуването? Можете да изтеглите от ТУК! (.pdf) http://image.nauka.bg/magazine/bg-science62.pdf Чети онлайн: http://issuu.com/bgnauka/docs/bgnauka62

- http://www.cross.bg/trikeri-evropa-kontzlager-1387560.html?fb_action_ids=10201906509042679&fb_action_types=og.likes&fb_source=other_multiline&action_object_map=%5B1440127936200758%5D&action_type_map=%5B%22og.likes%22%5D&action_ref_map=%5B%5D#axzz2njtl8s2K

История на социалните мрежи от Цвета Калейнска Предговор За да достигнат социалните медии мащаба, който имат днес, те извървяват дълъг път. Стартирали като канал за трансфер на информация, те се превръщат бързо в средищна точка на социалното взаимодействие, предоставяйки възможности, които никой друг информационен канал не може да предложи. Самите компютърни мрежи достигат първоначалния си разцвет още през 70-те години, когато компютърните връзки представляват военноориентирана схема за контрол и командване. В последствие се разширяват отвъд привилегированите няколко центъра и хъбове, а с това и се ражда и идеята, че ако имаш няколко компютъра, свързани помежду си може да ги използваш като канал за дискутиране на сходни теми, обновяване на познанствата и изграждане на такива с други хора извън твоя кръг. Началото обаче е трудно и е поставено основно от ентусиасти, решили да преборят съществуващия по това време стереотип, че пред клавиатурата седят само хора без социални умения да общуват в реалността. В този период основно технолюбителите се осмеляват да пробват, но разширявайки бързо обхвата на социалните медии, превръщайки ги във вездесъщия културен феномен, в който се влюбваме 40 години по-късно Цялата статия в 61-ви брой. Можете да го изтеглите от ТУК! (.pdf) image.nauka.bg/magazine/bg-science61.pdf Онлайн: http://issuu.com/bgnauka/docs/bgnauka61/172

Мечките Защо ни впечатляват? Малко животни вълнуват човешкото въображение, така както мечките го правят. Мечките стоят изправени на два крака, очите им са отпред на главата, ходят на цялото си стъпало, хващат нещата с пръстите на крайниците си, люлеят и прегръщат малките си на ръце, както ние го правим, хранят се с каквото ние се храним. Тези подобия са забелязани още в ранна човешка история и затова не е чудно, че мечките ни вълнуват така силно. Повечето култури имат или са имали ритуали, асоциирани с мечките. Мечките или техни части са имали специална магическа и медицинска сила. Цялата статия в 61-ви брой. Можете да го изтеглите от ТУК! (.pdf) image.nauka.bg/magazine/bg-science61.pdf Онлайн: http://issuu.com/bgnauka/docs/bgnauka61/80

Таня Славова, УАСГ, Геодезически факултет, катедра „Висша геодезия“, с тема Локализиране на дълбочинно разположени кухини, посредством гравиметрични методи спечели убедително в конкурентна надпревара конкурса на "Карол" за докторант-стипендиант. От 2011 г. Таня Славова е дипломирана като магистър-инженер по геодезия, а от 2012 г. е зачислена като редовен докторант към УАСГ, катедра „Висша геодезия“. Сериозната си работа в науката започва през 2010-та година. От тогава досега има редица доклади и публикации, които засилват любопитството и желанието, с което посвещава своето време в търсене на многото отговори, които една научна работа провокира. Решението й да кандидатства за редовен докторант е мотивирано от ясното желание да работи по локализирането на подземни кухини. В този проект тя вижда своя възможен принос в знанието ни за земята с точните средства на науката. Среща пълна подкрепа от страна на настоящия си научен ръководител – проф. д-р инж. Славейко Господинов, ръководител на катедрата, към която е зачислена, с когото е работила съвместно при създаването на дипломния си проект и повечето от научните публикации. Част от технологията в основата на изследователския проект, касаеща пещерното картиране, и представена в две нейни публикации (Slavova T., 2012 г. и Slavova T., Kamburov A., Rusev A., 2013 г.), вече е намерила успешна реализация в минното дело у нас. По темата е създаден и филм, а след него идва и покана от страна на водещото международно специализирано списание GIM International за статия с корица на броя за март 2013 г. За много момичета е мечта да попаднат на корицата на списание, а за един млад научен работник това е изключително признание – да си момичето от корицата е не просто световна слава, а мотивация да продължаваш. Да не спираш. Да вярваш, че ти правиш пътека, а не тръгваш по нечии стъпки. Да търсиш отговорите и да знаеш, че това, което правиш има смисъл. Не само за теб. Не само за твоята дисертация. В завършен вид Таня вижда своя труд като успешно проведен изследователски проект в съчетание с качествени фото и видео материали, онагледяващи практическата реализация и резултати. Мечтае нейната работа да достигне отвъд заложените конкретни цели, като бъде представена по достъпен и увлекателен начин пред широк кръг от хора, да привлече и други младeжи към работа в областта на науката. Поредната публикация по темата ще бъде в един от първите броеве на сп. "Българска наука". Главните редактори на специализираното електроннто издание като част от журито в конкурса поканиха тримата финалисти да публикуват статии по своите проекти. Повече за конкурса и финалистите Тримата финалисти в конкурса да докторантска стипендия на Карол представиха проектите си пред голямото жури от 18 човека. Владимир Александров СУ, катедра Биофизика и Радиобиология към Биологически факултет Тема: Определяне на дефици на основни елементи в хранителната среда на растения чрез биофизичен метод, основаващ се на флоуресцентния анализ Методът е иновативен не само за България и дава възможност за анализ на физиологичното състояние на различни видове растения, вследствие на стрес, причинен от дефицит на основни хранителни елементи. Работата включва съставяне на подходящ математически модел и програмиране на невронна мрежа, с която ще може директно на полеви условия да се прилага моделът и да се разпознава с висока достоверност какви хранителни елементи липсват в растението. Методът е бърз, евтин и изключително качествен, при това се използва без унищожаване на обекти и не налага тяхното транспортиране до лаборатория. Може лесно да се преработи и да се още за определяне на замърсявания с тежки метали, бактериологични, гъбични или вирусни заразявания на растенията, за определяне нивото на пестициди, инсектициди и фунгициди в растенията, за определяне дали растението е генно модифицирано или не. Това би позволило спасяване на реколтата, повишаване качеството на реколтата и навременното й прибиране и би имало сериозен икономически ефект при порлагането на метода в агробизнеса. Стоименка Тонова НБУ, департамент „Икономика“, Докторска програма: „Финанси” Тема: Стратегии за управление на риска на инвестиционен портфейл с деривати Проектът разглежда управлението на риска на инвестиционен портфейл с прилагането на пет различни стратегии, с които се цели намаляване или пълно елиминиране на риска чрез преобразуване на един финансов резултат в друг, който притежава по-желани характеристики. Работата предвижда изследване какво е действието на конкретните стартегии в съвкупност – тяхното приложение по отношение на един и същ портфейл в различни моменти и върху различни базови активи, и цялостният ефект, който оказват върху неговото представяне. Докторантката иска да покаже, че у нас използването на стратегии с деривати за управление на риска не получава вниманието, което заслужава, а може да се използва от институционални инвеститори. Тя илюстрира нагледно как приложението на стратегии с деривати за управление на риска дава възможност да се търси по-висока доходност и едновременно с това да се гарантира сигурността на всички онези инвеститори, които инвестират в колективни инвестиционни схеми и чиито средства управляват пенсионните и застархователни компании. Таня Славова УАСГ, Геодезически факултет, катедра „Висша геодезия“ Тема: Локализиране на дълбочинно разположени кухини, посредством гравиметрични методи Дисертацията цели да установи наличието на кухини, тяхното разположение, размери и форма. В България гравиметрични изследвания са използвани за изследване на разломни структури и регистриране на находища но за локализиране на кухини у нас все още не са прилагани. Този иновативен подход е насочен както към областта на геодезията като наука и измерванията, свързани с проучването, строителството и експлоатацията на инженерни съоръжения, така и към широк кръг от специалисти в областта на геологията, геоморфологията, хидрогеологията, биологията, археологията, палеонтологията. Изследването ще позволи подобряване точността, надеждността, ефективността при локализиране, определяне формата и размерите на подземните кухини и изграждане на цялостен модел на кухините, очертаване възможностите за достъп, перспективни направления. Намира неограничено приложение както в природата, така и в урбанизирани райони и дори в сгради, работата е тиха и не предизвиква нарушения на средата. Бяха показани портативните уреди, с които се правят изследванията на терен. Членовете на журито гласуваха за всеки един кандидат по 8 критерия с различна тежест. Резултатите ще бъдат обработени и съобщени през декември. Нашето жури: Топ мениджърите на компаниите в групата на "Карол". Христо Илиев, PhD - нашият първи стипендиант, СУ „Св. Климент Охридски”, Факултет по физика гл. ас. д-р Мария Воденичарова, основател на УС на „Асоциация на докторантите в България” Павлина Иванова, председател на УС на „Асоциация на докторантите в България” Росен Теодосиев, Главен редактор на списание "Българска Наука", Управител на "Българска Наука" ООД, Председател на Управителния съвет на Сдружение "Форум Наука" Петър Теодосиев, Главен редактор на списание"Българска Наука", Управител на "Българска Наука" ООД, Член на Управителния съвет на Сдружение "Форум Наука"