Отиди на
Форум "Наука"

П. Теодосиев

Администратор
  • Брой отговори

    2651
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    16

Отговори публикувано от П. Теодосиев

  1. maixner3_web.jpg?itok=g6uMT96q

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

    Замръзналата мумия Йоци е била изследвана обширно откакто е намерена през 1991г.

    Изследователи са извлекли най-старата до сега геномна секвенция на патоген от тялото на 5300-годишната ледена мумия Йоци.
    Малко са труповете, които са привлекли повече внимание в научната сфера от Йоци. Той е бил намерен през 1991 г. обвит в лед. На височина повече от 3000 метра е открит от планинари, проучващи Тиролските Алпи, Италия. Смятало се, че смъртта му е настъпила заради стрела в гърба, но изследователите показват, че Йоци е страдал от голям брой здравословни проблеми, включително кариеси, втвърдени артерии и вероятно лаймска болест.

    През 2010 г. изследователите, използвайки компютърна томография, забелязват, че стомахът на Йоци е добре запазен. След като го отварят, те откриват, че посленото му блюдо съдържало месо от дива коза и зърна от диви растения. Групата, водена от биомулекулярния археолог Алберт Цинк в Института за мумии и замръзнали останки в Болзано, Италия, решава да търси следи от H. pylori.

     

    Целия текст: http://nauka.bg/a/

  2.  

    Quote

     

    Раздадоха наградите на Столичната библиотека "Читател на годината"
    За втора поредна година бяха раздадени наградите на Столичната библиотека "Читател на годината" в националната кампания за насърчаване на четенето.

    Официалната церемония се проведе на 8 януари (петък) от 12:00 часа в Мраморното фоайе на Столична библиотека. В кампанията за популяризиране на четенето се включиха регионалните библиотеки в страната, които излъчиха своите победители. Наградата за всички отличени с приза е посещение на Европейския парламент в Брюксел, осигурено от Мария Габриел.
    “Читател номер 1 на 2015 г. е филологът Стефан Мавров“, допълни Цинзова. Със своеобразния си рекорд от 250 заети от библиотеката книги през 2015, той се превръща в читател на годината.
    Стефан Мавров: “За мен тази награда означава много в условията на едно общество, което е много бездуховно. Човек да чете означава да бъде в хармония със себе си.”
    Най-активен виртуален читател е Мила Григорова. Имаме и една специална награда – за Анитя, която е незряща, но активно взима книги и ги сканира.
    Библиотеката награди и своите читатели в различните категории - най-четящо семейство, най-четящ тийнейджър, най-активен читател и др. Кметът на София Йорданка Фандъкова връчи приза на най-четящото семейство – Фридман. „Бащата е член на библиотеката от 1990 г. Но при нас четат и жена му, двамата му сина и дъщеря му” каза кметът.
    На церемонията бяха отличени и най-четените съвременни български автори в Столичната библиотека - Стефан Цанев, Георги Господинов, Владимир Зарев, Людмила Филипова и Иво Сиромахов.

     

    Цялото: http://nauka.bg/a/

  3. BAJ.png
    
    В списъка на индексираните списания в наукометричната база данни Scopus e вече и Bulgarian Astronomical Journal, издание на Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория (ИА с НАО). Главен редактор е Даниела Филипова. За сега в базата данни са свалени последните две години 2014-2015. Изданието има ISSN 1313-2709. Езикът на публикуване е английски, а редакционният борд - международен. Списанието има все още малко цитати, но познавайки го, българските учени могат да променят ситуацията.

    http://resursi.blogspot.com/

    • Upvote 1
  4. 567ab3f0c0beb_broi84.thumb.jpg.ef5f65058

    Изтегли: http://image.nauka.bg/magazine/bg-science84.pdf

    Чети онлайн: http://issuu.com/bgnauka/docs/bgnauka84

    bgnaukabutton.gif

    Наука

    Сп. „Българска наука“ отпразнува своята 10 годишнина в „Перото 9 стр.
    Европейски ученически парламент (EUSP) 2016 12 стр.
    Лешоядите се завръщат в Кресненския пролом 14 стр.
    Глобалното затопляне идва по-бързо от очакваното 21 стр.
    Тайните на бирата Гинес 23 стр.
    Интервю на Невян Митев за парк - музея „Владислав Варненчик“ 25 стр.
    Градът под тепетата – Древен и вечен 28 стр.

    Биология
    Най-старото дърво в 1 снимка 39 стр.
    Половината от дървесните видове в Амазония са застрашени от изчезване 42 стр.
    За питонa всяко хранене е като “Деня на благодарността” 44 стр.
    Липсващото звено между гнездата на динозаврите и тези на птицитеците 47 стр.

    Земя
    Ще изригне ли някога Витоша? 50 стр.
    „Средновековен топъл период“ – може би не толкова топъл все пак - 53 стр.
    Глобалното затопляне може да задуши живота на Земята 56 стр.

    Медицина
    Употребата на марихуана се  е удвоява от 2001 до 2013, като в същото време се наблюдава и повишаване на
    пристрастяването към нея 59 стр.
    Генетиката – да погледнем в бъдещето без да вредим… 61 стр

    Астрономия
    Космическата 2016 година 63 стр.
    Нашата звезда Слънцето 68 стр.
    Древни звезди в центъра на нашата галактика съдържат отпечатъци от ранната Вселена 84 стр.
    История на наблюденията и полетите до Венера 87 стр.

    История
    Последната римска династия (Част II) 94 стр.
    Игри и развлечения във Византия, византийския свят  и останалите части от средновековна Европа 104 стр.

    Хуманитаристика
    Концепцията за време и идентичност на кръга „Стрелец”  122 стр.
    Най-добрите и най-лошите места за живеене в света 133 стр.
    БГ Наука пътешества  –  Сатурналии на север /18-21 декември 2008 г./ 137 стр.
    Петгодишен юбилей на Сдружение за исторически реконструкции Скития Минор -151 стр.

    Изтегли: http://image.nauka.bg/magazine/bg-science84.pdf

    Чети онлайн: http://issuu.com/bgnauka/docs/bgnauka84

    bgnaukabutton.gif

    • Upvote 1
  5. DATE: 20th of December 2015

    Time: 17-18:15 Bulgarian Time (please log in to the webinar 10 minutes prior the event!) 

    Link: https://eun.webex.com/eun/j.php?MTID=mb147bf2b2f035c8b1f14edc9b28411ef (You must have JAVA installed. See instructions at the end of the text)

    Meeting number: (in the file)

    Meeting password: (in the file)

    IMPORTANT: DON'T FORGET TO FILL OUR SHORT QUESTIONNAIRE AFTER THE WEBINAR. THANK YOU! http://goo.gl/forms/eY7W4nmrwQ

    WEBINAR TITLE: Making Science Real in Schools: Creativity and Innovation in STEM 

    Classrooms in Bulgaria 

    WEBINAR INFO:

    Short and general description of the purpose of your event / meeting: The one-hour webinar "Making Science Real in Schools: Best practices for Creative STEM Classrooms in Bulgaria" will outline the goals of the MARCH project (www.sciencemarch.eu), the key findings of scope-analysis conducted in the framework of the project, and will focus on the best practices for Creative STEM Classrooms from Bulgaria. 

    Duration: 75 minutes

     

    Повече информация във файла:

    SofiaWebinar_20Dec2015_programme.pdf

  6. slope-lineae.jpg

    Периодично променящите се линии по хребетите на Марс се дължат на течаща вода. Credit : NASA

    Продължаваме с поредицата от празнични статии, които традиционно се публикуват на страниците на КОСМОС БГ покрай празниците Рождество Христово и Нова година!

    Първата статия беше посветена на космическите проекти, които са планирани за изпълнение през 2016 година, за прогнозите и очакванията. Във втората статия беше направен обзор на успешните мисии през изминалата 2015 година.

    В днешната статия ще бъдат показани най-значимите научни открития през 2015 година в областта на космонавтиката.

     

    Светослав Александров. Въпреки че технологичните постижения сами по себе си са повод за гордост - било то първото посещение на Плутон, успешният възвращаем полет на ракета до космоса и обратно, или пък съживяването на спускаемия апарат "Филе" на кометата Чурюмов-Герасименко за малко през това лято, цялостният обзор за 2015 година не би бил пълен без научните постижения. С технологичните постижения се гордеем и за тях съдим какъв е прогресът в космонавтиката. Научните открития разширяват нашия кръгозор. Откритията, направени през 2015 година, са достатъчни, за да бъдат пренаписани учебниците!

    И така, кои са най-значимите научни открития през 2015 година? Четете тук!

    1. На Марс все още има вода в течно агрегатно състояние.

    slope-lineae.jpg

    Периодично променящите се линии по хребетите на Марс се дължат на течаща вода. Credit : NASA

    Макар че от дълги години знаем за присъствието на вода на Марс под формата на лед, до този момент нямахме категорични доказателства, че на Марс може да има вода в течно агрегатно състояние. Това най-накрая беше потвърдено през тази година! Благодарение на данните, получени от автоматичната междупланетна станция на НАСА "Марс Риконисънс Орбитър", знаем, че присъствието на периодично променящи се ивици по хребетите на Марс е обусловено от действието на вода, която периодично избликва на повърхността. Да, на Марс е твърде студено - температурата през по-голямата част от времето е под нулата, но водата на Марс е наситена със соли, които понижават нейната температура на топене.

    2. Енцелад, спътникът на Сатурн, притежава глобален океан!

    Global-ocean-enceladus.jpg

    Структурата на Енцелад. Credit : NASA/JPL-Caltech

    Учените от доста време са наясно, че под повърхността на Енцелад има някакъв воден басейн съгласно наблюденията, според които периодично от Южния полюс избликват гейзери. Но до тази година никой нямаше представа с какви мащаби е този басейн. Благодарение на гравитационните данни, получени от автоматичната междупланетна станция на НАСА "Касини" днес знаем, че на Енцелад има не просто малко езеро, а цял глобален океан!

    Благодарение на това откритие Енцелад се оказва също толкова важен, колкото спътника на Юпитер - Европа (за който също се знае, че притежава голям океан под повърхността).

    3. Открита е планета, която е почти идеален близнак на Земята!

    Earth-vs-new-planet-ws.jpg

    Земята (вляво) и новооткритата планета (вдясно). Credit : NASA/JPL-Caltech/T. Pyle

    Екипът на мисията на НАСА "Кеплер" потвърди съществуването на планетата "Кеплер-452b", която е почти идеален близнак на Земята. Звездата, около която обикаля, е от тип G2 - т.е. с големина и характеристики на нашето Слънце. Планетата е с 60% по-голяма от диаметъра на Земята и една местна година продължава 385 земни дни.

    4. На Плутон има синьо небе и воден лед!

    pluto-blue-sky-water-ice.png

    Тази снимка, направена от цветната камера MVIC на автоматичната станция "Ню Хърайзънс", показва изненадващ син цвят на атмосферните мъгли на планетата. Credit : NASA/JHUAPL/SwRI

    Eдна от най-големите изненади, които разбрахме относно Плутон, е че планетата има синьо небе, подобно на това на Земята! Синият цвят обаче не се дължи на кислорода, както е при нас, а на комплексни органични молекули, известни под името "толини". Те са тези, които разсейват светлината в синята област на електромагнитния спектър.

    Толините също така се натрупват на повърхността Плутон под формата на екзотичен лед. На Плутон има и воден лед - това също бе потвърдено от автоматичната станция на НАСА "Ню Хърайзънс".

     5. Марс губи атмосферата си!

    mars-solar-storm-ws-jpg.jpg

    На илюстрацията - слънчева буря, която се сблъсква с Марс и "издухва" част от атмосферата на планетата. Credit : NASA/GSFC

    Автоматичната междупланетна станция на НАСА "Мейвън", която обикаля около Марс от септември 2014 година, след едногодишно изучаване на планетата успя да потвърди скоростта, с която слънчевият вятър издухва атмосферата й. Оказва се, че всяка една секунда Червената планета се разделя със 100 грама газ от своята атмосфера.

    Благодарение на измерванията от "Мейвън" учените са категорично убедени, че някога в далечното минало атмосферата на планетата е била достатъчно плътна, за да позволи съществуването на реки и езера.

    6. Нашата Луна има много сложна структура

    Yutu-very-large-rock.jpg

    Скали, заснети от китайския луноход. Credit : CNSA

     В края на 2013 година Китай се превърна в третата държава след САЩ и СССР, осъществила кацане на Луната. Спускаемият апарат "Чанг'e 3" и луноходът "Юту" продължават да работят на повърхността на Луната до ден днешен. Тази година китайските учени оповестиха голямо откритие за естествения ни спътник - за пръв път беше потвърдено, че лунната кора е изградена от много слоеве. Открити са поне девет геологични пласта! Един от най-интересните слоеве се намира на дълбочина от 140 до 240 метра под повърхността, изграден е от пирокластични скали, и е доказателство, че под лунния грунт са погребани множество летливи вещества.

    Откритието е направено с помощта на радара на лунохода "Юту", който може да разкрива структурата на лунната кора до дълбочина 400 метра. Това е най-мощният радарен инструмент, работил някога на Луната.

    7. За пръв път е открит молекулен кислород на комета!

    10-dec-2015-OSIRIS-Rosetta.jpg

    Снимка на кометата Чурюмов-Герасименко, направена на 10 декември 2015 г. с помощта на камерата OSIRIS. Credit : ESA/Rosetta/MPS for OSIRIS Team MPS/UPD/LAM/IAA/SSO/INTA/UPM/DASP/IDA

    Това е много важно откритие! Химичният елемент кислород (O) е много широко разпространен, той е третият най-често срещан елемент във Вселената. Но молекулният кислород (O2) се открива сравнително рядко, защото е високо реактивен и бързо взаимодейства с други вещества. През изминалите години молекулен кислород е откриван на луните на Юпитер и Сатурн, но сега за пръв път е потвърдено наличието му и на кометите!

    8. Вселената умира!

    speedy-star-running.jpg

    Снимка, направена от телескопа "Спицер". Credit : NASA/JPL-Caltech

    Вече е установено със сигурност - нашата Вселена умира. Международен екип от учени използваше данните на множество наземни и космически телескопи, за да измери енергийното излъчване на над 200 000 галактики във Вселената. Оказва се, че продуцираната енергия в днешно време е половината от това, което е било преди 2 милиарда години. Лека-полека нашата Вселена минава постепенно в стара възраст. И накрая ще умре.

    Ако има нещо успокоително в този факт, то е, че няма да го доживеем нито ние, нито нашите деца, нито нашите внуци, нито нашите пра-пра-пра-пра-правнуци. Ще се случи след милиарди години.

    9. Белите петна на Церера и церерианските мъгли

    25-feb-white-spot-ceres.jpg

    Credit : NASA/JPL-Caltech/UCLA/MPS/DLR/IDA

    Тази година автоматичната междупланетна станция на НАСА "Доун" влезе в орбита около планетата-джудже Церера и засне бели петна на повърхността. Беше открито, че едно от тях, което се намира в дъното на кратера Окатор, е съпътствано от мъгла, която се носи над повърхността му. След едногодишно проучване бе установено, че най-вероятно белите петна представляват солни наноси. Възможно е под повърхността на Церера да има солена вода, която да излиза на повърхността - солта остава там, а водата се изпарява и това причинява странните церериански мъгли.

    10. SOHO откри 3 000 комети!!!

    soho-3000-comet.jpg

    Това е 3 000-тната комета, която е открита от автоматичната станция SOHO на 13 септември 2015 година. Credit : NASA/ESA/SOHO

    Автоматичната междупланетна станция SOHO има за задача да наблюдава Слънцето. Благодарение на нея ние обогатихме познанията си за нашата звезда. Като изключим тази основна цел, тази космическа мисия е пример как понякога се случват непланирани научни открития, които нямат нищо общо с поставената в началото задача. Така е в науката - понякога търсиш нещо, а откриваш съвсем друго!

    През 20-годишнината от експлоатацията на SOHO станцията започна да се използва за търсене на комети, без това да е нейното предназначение. И то не от учени на НАСА и Европейската космическа агенция (ЕКА) - а от любители, които се ровят в публично достъпните снимки, качени в мрежата! Над 95% от кометните открития на SOHO са направени от хора, които не са свързани с космическите агенции.

    На 13 септември бе официално потвърдена 3 000-та комета, открита с помощта на SOHO! Точно така, в период от 20-годишната експлоатация на космическия апарат са открити 3 000 комети! Това е невероятно постижение и огромно по обем познание за малките тела в нашата Слънчева система.

    http://www.space-bg.org/

    http://www.cosmos.1.bg/

    • Upvote 1
  7. large-preview-8g94x8k.jpg?itok=d5oJHPdA

    Биолози от университета Акрон в САЩ под ръководството на Бор-Кай Сюн (Bor-Kai Hsiung) открили, че тарантулата в хода на еволюцията 8 пъти придобива онзи син цвят на окраската, който е близък до сянка. Учените са заключили, че този цвят, за разлика от по-голямата част от случаите в животинското царство, не е в следствие от сексуалния подбор. За изследването разказва BBC News цитирайки статия в списание Science Advances.

    Изводът се потвърждава и от факта, че тарантулите имат лошо цветно зрение и по време на ухажването окраската не е от значение. Изследователите събрали всички известни публикувани данни за тарантулите и изградили голямо родово дърво от този вид, което обединява по-малки схеми. Оказва се, че 40 от 53-те родове имат същото яркосиньо оцветяване. Като се вземе в предвид дисперсията на родовете със синя окраска, те смятат, че най-малкото число на изменение, което трябва да съответства на тези резултати е 8, т.е. тарантулите притежават такъв цвят 8 пъти в хода на еволюцията, независими една от друга. Същия нюанс на цвета с дължина на вълната – 450 нанометъра.

    Цялата статия: http://nauka.bg/a/

     

  8.  
    large-preview.jpg?itok=UUwmuCTT

    Голяма група изследователи, представители на 21 страни, според проучване на амазонските гори заключили, че повече от половината видове дървета в региона са застрашени от изчезване. За да се запазят трябва специални мерки, обобщават учените в доклад публикуван в списание Science Advances.

    Площта на горите в басейна на Амазонка е започнала да намалява от 1950 година. Учените все още не разбират добре как това се отразява на отделните видове растения. Изследователите съпоставили достъпни данни от различни години с данни от настоящата картина и прогнозирали динамиката на изчезване на видовете в бъдеще. Според техните изчисления от 15 000 вида дървета 36 – 57% сега са застрашени от изчезване в съответствие с критериите на Червената книга.

    „Ние не твърдим, че ситуацията внезапно е станала лоша. Ние предлагаме нова, по-точна оценка на това как гората на Амазонка вече изчезва и ще продължава да изчезва в бъдеще.“ - пише авторът на статията.

    Целия материал: http://nauka.bg/a/

    • Upvote 1
  9. Вижте кой оглави Съюза на учените

    Проф. Венелин Енчев оглави Съюза на учените. В големия салон на БАН се проведе извънредно Общо събрание на пълномощниците на Съюза на учените в България. На заседанието единодушно за председател беше избран проф. Венелин Енчев. Той е химик, ръководител на лаборатория „Теоретична химия“ в Института по органична химия на Българска академия на науките. Негови автобиографични данни са публикувани в справочника Who’s Who in the World.

    На извънредното събрание бяха обсъдени и приети и становища на Съюза на учените относно Закона за висшето образование и Закона за насърчаване на научните изследвания, които ще бъдат изпратени до парламентарната комисия по „Наука и образование“.

     

    http://big5.bg/obshhestvo/vizhte-koj-oglavi-syuza-na-uchenite.html

  10. 74 брой - 79 531
    75 брой - 73 565
    76 брой - 125 400
    77 брой - 201 556
    78 брой - 185 880
    79 брой - 398 677 
    80 брой - 790 752
    81 брой - 26 617
    82 брой - 49 300 
    83 брой - 39716

    84 брой - 658


    Общо до сега всички 11 броя от януари до декември = 1 977 893 преглеждания на списанието!
    Средно по 179 808 за брой :)

     

     

    ТОП 10 януари 2015 Общо изтеглени    
    /magazine/bg-science73.pdf 80,175    
    /magazine/bg-science74.pdf 24,647    
    /magazine/BG-Science-Action.pdf 3,697    
    /magazine/bg-science72.pdf 6,472    
    /magazine/bg-science66.pdf 5,928    
    /magazine/bg-science71.pdf 4,962    
    /magazine/bg-science69.pdf 4,282    
    /magazine/bg-science68.pdf 2,770    
    /magazine/bg-science70.pdf 2,531    
    /magazine/bg-science36.pdf 1,231    
           
           
    ТОП 10 февруари 2015 Общо изтеглени    
    /magazine/bg-science74.pdf 36,819    
    /magazine/bg-science75.pdf 45,099    
    /magazine/BG-Science-Action.pdf 5,286    
    /magazine/bg-science73.pdf 16,799    
    /magazine/bg-science71.pdf 2,886    
    /magazine/bg-science72.pdf 2,500    
    /magazine/bg-science69.pdf 1,362    
    /magazine/bg-science70.pdf 3,787    
    /magazine/bg-science66.pdf 5,752    
           
           
    ТОП 10 март 2015 Общо изтеглени    
    /magazine/bg-science76.pdf 71,042    
    /magazine/bg-science75.pdf 25,459    
    /magazine/BG-Science-Action.pdf 4,032    
    /magazine/bg-science74.pdf 6,355    
    /magazine/bg-science73.pdf 6,760    
    /magazine/bg-science72.pdf 3,735    
    /magazine/bg-science29.pdf 529    
    /magazine/bg-science71.pdf 1,957    
    /magazine/bg-science69.pdf 2,318    
    /magazine/bg-science66.pdf 834    
           
           
    ТОП 10 април 2015 Общо изтеглени    
    /magazine/bg-science76.pdf 50,115    
    /magazine/bg-science77.pdf 62,487    
    /magazine/BG-Science-Action.pdf 4,005    
    /magazine/bg-science75.pdf 2,151    
    /magazine/bg-science74.pdf 1,601    
    /magazine/bg-science71.pdf 832    
    /magazine/bg-science73.pdf 1,442    
    /magazine/bg-science36.pdf 9,348    
    /magazine/bg-science72.pdf 931    
    /magazine/bg-science70.pdf 1,196    
           
           
    ТОП 10 май 2015 Общо изтеглени    
    /magazine/bg-science77.pdf 101,720    
    /magazine/bg-science78.pdf 51,479    
    /magazine/bg-science74.pdf 924    
    /magazine/BG-Science-Action.pdf 3,090    
    /magazine/bg-science71.pdf 2,492    
    /magazine/bg-science76.pdf 3,313    
    /magazine/bg-science75.pdf 856    
    /magazine/bg-science29.pdf 1,292    
    /magazine/bg-science61.pdf 992    
    /magazine/bg-science30.pdf 78    
           
           
    ТОП 10 юни 2015 Общо изтеглени    
    /magazine/bg-science78.pdf 109,726    
    /magazine/bg-science79.pdf 136,497    
    /magazine/bg-science74.pdf 5,311    
    /magazine/bg-science71.pdf 2,679    
    /magazine/bg-science73.pdf 10,503    
    /magazine/bg-science69.pdf 7,761    
    /magazine/bg-science72.pdf 7,313    
    /magazine/bg-science70.pdf 6,293    
    /magazine/bg-science77.pdf 27,252    
    /magazine/BG-Science-Action.pdf 3,888    
           
           
    ТОП 10 юли 2015 Общо изтеглени    
    /magazine/bg-science79.pdf 177,163    
    /magazine/bg-science73.pdf 3,432    
    /magazine/bg-science74.pdf 3,113    
    /magazine/bg-science71.pdf 2,004    
    /magazine/bg-science70.pdf 1,661    
    /magazine/bg-science72.pdf 2,291    
    /magazine/bg-science69.pdf 2,801    
    /magazine/bg-science78.pdf 9,582    
    /magazine/BG-Science-Action.pdf 2,299    
    /magazine/bg-science77.pdf 7,238    
           
           
    ТОП 10 август 2015 Общо изтеглени    
    /magazine/bg-science80.pdf 120,695    
    /magazine/bg-science79.pdf 71,869    
    /magazine/BG-Science-Action.pdf 2029    
    /magazine/bg-science78.pdf 6,674    
    /magazine/bg-science77.pdf 1,867    
    /magazine/bg-science74.pdf 761    
    /magazine/bg-science73.pdf 599    
    /magazine/bg-science76.pdf 930    
    /magazine/bg-science72.pdf 287    
    /magazine/bg-science69.pdf 329    
           
           
           
    ТОП 10 септември 2015 Общо изтеглени    
    /magazine/bg-science80.pdf 565,391    
    /magazine/bg-science81.pdf 12,513    
    /magazine/bg-science79.pdf 10,566    
    /magazine/BG-Science-Action.pdf 796    
    /magazine/bg-science78.pdf 7,213    
    /magazine/bg-science77.pdf 992    
    /magazine/bg-science64.pdf 59    
    /magazine/bg-science27.pdf 139    
    /magazine/bg-science29.pdf 50    
    /magazine/bg-science76.pdf 438    
           
           
    ТОП 10 октомври 2015 Общо изтеглени    
    /magazine/bg-science81.pdf 13,757    
    /magazine/bg-science82.pdf 19,850    
    /magazine/bg-science80.pdf 104,059    
    /magazine/bg-science79.pdf 2,450    
    /magazine/BG-Science-Action.pdf 146    
    /magazine/bg-science78.pdf 120    
    /magazine/bg-science64.pdf 101    
    /magazine/bg-science27.pdf 83    
    /magazine/bg-science76.pdf 9,136    
    /magazine/bg-science23.pdf 77    
           
           
    ТОП 10 ноември 2015 Общо изтеглени    
    /magazine/bg-science82.pdf 29,450    
    /magazine/bg-science83.pdf 9,031    
    /magazine/bg-science81.pdf 347    
    /magazine/BG-Science-Action.pdf 347    
    /magazine/bg-science80.pdf 607    
    /magazine/bg-science79.pdf 132    
    /magazine/bg-science29.pdf 82    
    /magazine/bg-science78.pdf 1,086    
    /magazine/bg-science74.pdf 1,482    
    /magazine/bg-science23.pdf 218    

     

    ТОП 10 декември 2015       Общо изтеглени
    /magazine/bg-science83.pdf 30,685
    /magazine/bg-science79.pdf 576
    /magazine/bg-science84.pdf 658
    /magazine/bg-science82.pdf 920
    /magazine/bg-science78.pdf 2377
    /magazine/bg-science77.pdf 229
    /magazine/bg-science76.pdf 228
    /magazine/bg-science75.pdf 1709
    /magazine/bg-science73.pdf 202
    /magazine/BG-Science-Action.pdf 237

     

    • Upvote 2
  11. B

    C

    D

    E

    F

    G

    H

    I

    K

    L

    M

    N

    O

    P

    Q

    R

    S

    T

    U

     

    • Upvote 3
  12.  

    Quote

     

    Приликите между динозаври и птици стават все по-многобройни: структурата на скелетите, перата, а сега и гнездата. Популярно схващане е, че повечето динозаври са заравяли своите яйца подобно на крокодилите, но сега ново изследване показва, че някои от тях са строили отворени гнезда по земята, като така са поставили основата на конструкциите използвани от съвременните птици.

     
    sn-dinonests.jpg?itok=dG9Jek6e

     

     

     

     

     

     

     

     

     

    Според анализи на фосили от черупки на яйца хадрозаурите (изобразен от ляво) заравяли своите яйца с пръст или гниеща растителност, подобно на съвременните крокодили, докато еволюционно по-напредналите, по-подобни на птиците динозаври като овирапторите (от дясно) инкубирали яйцата си в гнезда на открито. Снимка: Julius T. Csotonyi

    Въпросът как са изглеждали гнездата на динозаврите е в основата на изследване, проведено от Дарла Зеленицки, палеобиолог от Университета в Калгари, Канада и нейни колеги. Проблемът, който се открива пред екипа учени е, че анализирането на доказателства за жизнената дейност на фосилни животни, каквито са гнездата, е обезсърчително, тъй като подобни структури и материалите използвани за направата им, обикновено не са добре консервирани и не се запазват с времето. Когато палеонтолозите открият гнездоподобна структура, в чиито състав има клечки или друга растителност, въпросът, който изниква е: „Дали те са част от оригиналната структура на гнездото или са се появили по-късно със седимента, който е помогнал за консервирането на гнездото“. За да придобият представа за гнезденето на динозаврите, Зеленицки и нейните колеги обръщат погледа си към най-устойчивата част от гнездото – яйцето. Изградени основно от калциев карбонат, те често остават изключително добре запазени. В обектива на наблюдение са размерите и подредбата на порите по древните черупки на яйцата. В заровени гнезда, като тези на крокодилите, топлината необходима за излюпване на яйцето идва от разлагането на лежащата отгоре органична материя и абсорбираната в почвата слънчева светлина. Притокът на въздух в заровените гнезда е ограничен и поради тази причина е необходимо яйцата да имат повече и по-големи пори, които да осигуряват достатъчно кислород. При птиците е тъкмо обратното, заради откритото съприкосновение с въздух и слънчева светлина, техните яйца остават слабо порести.
     

     

     

     

     

     

    Целия текст: http://nauka.bg/a/

    • Upvote 1
  13. Кое откритие според вас заслужава най-много гласове?

    Остават 4 дни до края на гласуването, което може да направите тук.

    http://news.sciencemag.org/2015/12/vote-your-scientific-breakthrough-year-winner?utm_source=newsfromscience&utm_medium=facebook-text&utm_campaign=breakthroughFB-1152

    1-science.jpg

    • Upvote 2
  14.  
    Quote

     

    nevqn%20mitev%20%281%29.JPG?itok=uyFvuzV
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     

    Интервю за списание „Българска наука“ даде Невян Митев - музеен работник в парк- музей „Владислав Варненчик“ във Варна. Той сподели интересни факти за институцията, в която работи, както и за последния кръстоносен поход, състоял се към средата на XVвек.

    През тази година музеят отбеляза годишнината от битката при Варна с кръгла маса, какви бяха акцентите на нея?

    Кръглата маса бе посветена на 571-та годишнина от Паметната битка на народите, разиграла се пред стените на средновековната крепост Варна. В научното мероприятие взеха участие университетски преподаватели, музейни работници и местни краеведи. Особено оживена дискусия предизвика темата за гроба на крал Владислав Варненчик. Искам да отбележа, че на този етап изворите са противоречиви и не разполагаме с никакви археологически данни, които да ни позволят да локализираме гроба на краля, ако въобще има такъв.  Причините за неуспеха на кръстоносната армия са вечната тема, която буди интерес сред изследователите. Макар да са добре известни и анализирани, все още има някои дискусионни моменти. Естествено генералната грешка е на младия крал, но причините за неуспеха са много по-дълбоки. Противоречията в коалицията, предателството на папския флот и пр.

    С какви други събития успяхте да привлечете посетителите на тази паметна дата- годишнината от битката при Варна?

    В официалната част взеха участие главнокомандващия на Военноморските сили, зам.-кмета, зам.-областния управител, районни кметове. Бе извършена заупокойна молитва за загиналите от протосингела на Варненската и Великопреславската митрополия. Цялото мероприятие бе съпроводено от  невероятния оркестър на военноморските сили.  Също така през целия ден, 10 ноември, входът на музея бе свободен за всички посетители.

     

    Целия материал: http://url.nauka.bg/vladiskavvarnenchik

  15.  

    Quote

     

    Кое ни прави по-щастливи?

     
    happiness.jpg?itok=Im5Q3D7k

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

    Проучване сочи, че сексът и алкохолът ни правят по-щастливи от децата и религията.

    Парите може и да не могат да ни направят щастливи, но сексът и алкохолът със сигурност могат – според ново проучване.

    Скорошно проучване на Университета в Кантербъри, Нова Зеландия, откри, че партитата и сексът са високо оценени в „скалата на удоволствията”, докато благотворителността, религията и отглеждането на деца са на по-задните позиции в топ пет на любимите ни занимания.

    Проучването, водено от Карстен Грим, включваше анализиране на текстовите съобщения на участниците, за да бъдат оформени така наречените „карти на удоволствието”.

    Участниците оцениха популярни занимания в три категории: удоволствие, значение и ангажименти.

     

    • Upvote 1
  16. Скъпи приятели и малки изследователи! 
    На 6.12. от 16 ч. Общност за свободно образование ви кани да открием тайната на науката чрез експерименти заедно със Science for kids - научни занимания за деца!
    Живеем във време, в което техниката и научните открития са неизменна част от нашето ежедневие и изучаването и заниманията с наука играят ключова роля в подготовката на децата за съвременният живот. Разкриването на тайните на магичния свят на науката спомага за развитието на логически и аналитични способности, нужни за възприемането на реалността по един по-ясен и разбираем начин. Децата са родени изследователи и често се сблъскват с множество въпроси. Когато сами открият и разберат, че между явленията и предметите от заобикалящия ги свят съществува връзка и успяват да приложат това знание в други области те израстват емоционални, уверени и критични.

    Заниманието ще бъде демонстрационно и е подходящо за деца над 6 г. възраст. При достатъчен интерес, ще има регулярни седмични научни занимания. 
    Моля попълнете регистрационната форма, тъй като местата са ограничени.
    http://goo.gl/forms/7MvGkMyI6Z

    Времетраене: 90 минути.
    Вход: Свободен

    https://www.facebook.com/events/932615793486071/

    • Upvote 1
  17. bgnauka83.thumb.jpg.00feca05a7945aeb0d35

    Изтегли: http://image.nauka.bg/magazine/bg-science83.pdf

    Чети онлайн: http://issuu.com/bgnauka/docs/bgnauka83

    bgnaukabutton.gif

    Наука:

    Сп. „Българска наука“ отпразнува своята 10 годишнина в „Перото - 8 стр.
    БУМ! Златина - 15 стр.
    В истински празник се превърна петото юбилейно издание на наградите „За жените в науката” 18 стр.
    Музикалните навици говорят за психичното ни здраве 21 стр.
    3D принтер може да възстанови сърца, артерии и други важни органи 22 стр.
    Искам детето ми да заобича книгите! 25 стр.
    „Лошите“ родителски амбиции 29 стр.
    Съвременни методи за опазване на новоразкрити археологически структури 31 стр.
    Илия Вълев: Етнологията не изучава само народните традиции, но и всекидневната култура 34 стр.
    Астрономът Никола Каравасилев е стипендиантът на Карол за 2016 г. 43 стр.

    Физика:
    Как да получим повече енергия от фотоните 49 стр. 
    17 факта за времето 43 стр.
    Белите хроники на Витанов: Макс Планк 54 стр.

    Биология:
    Пластмасови отпадъци замърсяват водната повърхност, дори в Антарктика 84 стр.
    Масово измиране в Древността води до доминация на дребните рибки 87 стр.
    Рибите и жабите могат да пренастройват зрението си 89 стр.
    Топ 5 на погрешните схващания за еволюцията: Наръчник за демистификацията на основите насъвременната биология  91 стр.
    Най-старата ДНК последователност може да разкрие древните тайни на животинските предци 96 стр.
    Открит е най-малкият охлюв в света: Acmella nana 98 стр.
    Оцеляването на африканските лъвове зависи от създаването на специлани коридори 100 стр.

    Медицина:
    Затлъстяването при децата бързо намалява с ограничаване приема на захар (без да е свързано с
    калориите) 103 стр.
    Понякога паразитите могат да причинят раково заболяване при страдащите от ХИВ 106 стр.
    Невероятни факти за твоето тяло 108 стр.
    Микроделеции – неинвазивни пренатални тестове? 109 стр.
    Учени направиха карта на местата на тялото, на които докосването е позволено и очертаха границите
    табу 112 стр.

    Астрономия:
    На Марс се наблюдава Северно сияние 114 стр.
    Гаснеща звезда унищожава своята планета 116 стр.
    Спътникът на Марс Фобос е обречен! 118 стр.
    Космическият телескоп Кеплер открива нова планета, която не би трябвало да съществува 120 стр.
    Акатсуки ще опита да влезе в орбита около Венера! 122 стр.
    Филм за Слънцето от НАСА - Ultra-HD (4K) 124 стр.
    Блу Ориджин извърши възвращаем космически полет 125 стр.

    Земя:
    Великото херцогство Люксембург - малко, подредено, стандартно и впечатляващо 128 стр.

    История:
    Последната римска династия 140 стр.
    Защо едни от първите ръкописни български истории са създадени от монаси? (пр. Паисий Хилендарски,Спиридон Габровски) 147 стр.
    Археолози откриха гробница на заможен микенски войн в Гърция 155 стр.
    „Историята оживява“ в иновативния образователен проект VIVAHISTORY 162 стр.


    bgnaukabutton.gif

    • Upvote 2
  18. Едно момиченце на 3 г. знае химичните елементи и това е само малка част от нещата, които е прочела и научила. Как бихте го коментирали?

     

     

    At 3 years old, this little girl knows elements like Xenon and Scandium. I thought those were reindeer.

    Posted by

    Ellen DeGeneres

    on Monday, November 23, 2015

    https://www.facebook.com/ellentv/videos/10153916814637240/

    • Upvote 1
  19. След изследването на фосили на дребно морско същество, открити под Намибия, се предполага, че първите животни, развили сложен скелет, са съществували преди 550 милиона години.

     
    151106091139_1_900x600.jpg?itok=9NbWEbNh

     

    Откритието е първото, което споменава най-ранните сложни животни на Земята. Това може да има връзка и с много от днешните животински видове, живели милиони години по-рано, отколкото ни е било известно преди.  

    Доказателствата до сега са сочили, че най-старият сложен скелет (на примитивни същества – гъби и корали), е съществувал през периода Камбрий, започнал преди 541 млн. години. Дълго време учените са предполагали, че сложният скелет е съществувал и преди този период, но са нямали доказателства. 

     

    Цялата новина: http://nauka.bg/a/%D1%81%D0%BB%

    • Upvote 2

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...