-
Запознай се с Милвана!
Тя е майка на две момчета – на 8 и на 2 години и това е първото, което казва за себе си.
Магистър е по „История и теория на културата” от Софийски университет „Св. Климент Охридкси”. По- голямата част от студентските си години прекарва в Народната библиотека. Описва ги като много вълнуващи, заради възможността да чете хиляди страници, посветени само на един проблем, да експериментира, да гради хипотези и най-важното – да открие своята ниша на изследване. Това Милвана описва като детективска работа.
Започва професионалния си път като стажант-обучител в неправителствена организация. След това девет години работи в друга голяма НПО за защита правата на децата и развиване на социални услуги. През годините позицията ѝ в организацията се променяла, а заниманията ѝ били свързани с управление на международни проекти, провеждане на обучения за учители и социални работници, дейности за превенция на насилието и по изслушване на деца в Съда. В този период Милвана е организирала дългосрочни кампании, списвала бюлетина, редактирала печатните издания на организацията. Отговаряла и за популяризирането и прилагането на подхода резилианс в училищна среда, който подпомага естествената способности на детето да израства през трудни ситуации.
Работила е в МОН.
Като много малко момиче Милвана мечтаела да стане изобретател. От там се ражда и нейната представа за обучението. За нея то трябва да бъде време, в което можеш да рисуваш своя проект на небивала машина. Но за да го правиш, когато си дете, казва тя, ти трябва самочувствие, спокойно място, където си обичан и любопитство, за да разбереш какво са правили изобретателите преди теб и какво знание може да ти помогне при изобретяването.
Сега, в работата си, тя използва не само конкретни знания, но и най-важното за културолозите разбиране, че културата е поведение, формирано в среда и формиращо среда. Ето защо за Милва е важно не само какви факти можем да поднесе на децата, но и да обърне вниманието им към въпросите – “В каква среда се е случило явлението?”, “Защо ни е интересно да знаем за него?”.
Мисли, че щастливото детство се опира на това детето да се чувства сигурно и подкрепено на ключовите за него места. Такива места, според Милва, му дават защита, насърчават развитието на талантите му, дават му свобода да задава милионите си въпроси и „напето“ да демонстрира онова, което умее.
За нея такива бази на сигурността могат да бъдат семейството, приятелите, училището, клубове по интереси. Смята, че Музейко – като общност на хора, които уважават любопитството и интереса на децата към науката – е такова място.
Казва, че Музейко я е намерил, докато тя го е търсела.
Сега в работата си в научния център, Милва харесва най-много четири основни неща. Първото от тях са децата – съсредоточените им лица, когато с голямо внимание или с пълна енергия опознават Музейко. Истински се вълнува, когато с един кратък въпрос към детето тя и колегите ѝ провокират порой от развълнувани думи за онова, което децата „винаги са си знаели“ за Земята, звездите, гравитацията, фосилите, мимикрията, прилепите, изобретателите… и всичко :). “Това е искра.“, казва тя.
Второто са родителите, които заедно с децата си четат табелите или си разказват истории. Третото са колегите ѝ – високо ерудирани, общителни и бързо адаптиращи се към всяка нова ситуация. Не на последно, ѝ харесва как се чувства тя, като част от екипа.
Когато общува с деца, Милвана се стреми да насочи дискусията така, че заедно с малчуганите да достигнат до приетите от науката заключения, като отправна точка са знанията на самото дете. Продължава да учи себе си да отстъпва още една крачка назад от разказването по посока на слушането.
В свободното си време Милва обича да се разхожда с децата си и да чете. Има желание и да пише, а ако някога се осмели за това, то ще бъде “разказ за разказите на хората, които те ежеминутно си споделят – с движение, с кимване, със стисване на длани.”
Можете да се срещнете с Милвана в Музейко, където тя и нейните колеги с нетърпение очакват всеки следващ посетител, с когото да се разходят в света на науката и да поиграят на въпроси и отговори.
Разказите на австралийските аборигени за повишаването на морското равнище са запазени от 13 000 години
in Праистория
Публикува
Според двама австралийски учени, обществото на аборигените пази спомени за крайбрежието на Австралия, датиращи от 11 000 – 5 300 г.пр.Хр.
Проф. Патрик Нън от Университета на Слънчевия бряг и д-р Ник Рейд от Университета от Нова Англия анализират аборигентски разкази от 21 места по крайбрежието на Австралия, като всяка история разказва за време, когато морското равнище е било много по-ниско, отколкото е сега.
„Сегашното морско равнище на Австралия е било достигнато преди 7 000 години и всякакви истории за повишаването му трябва да датират от много преди това.“
Източник: http://nauka.bg/a/%D1%