П. Теодосиев

Просто число е такова естествено число, което се дели само на единица и на себе си. Следователно тези числа не могат да бъдат разложени. Първите 10 прости числа са 2, 3, 5, 7, 11, 13, 17, 19, 23 и 29. Числото 1 не е просто число, въпреки че е било считано за такова в миналото. Причината за това не е нещо загадъчно, а просто за да се направи валидна основната теорема на аритметиката. [1]. Създаването на метод за откриване на прости числа е математическо приключение, продължаващо векове наред - от древните египтяни до днес. Все още предстои да бъде намерен точен модел в лабиринта от числа, въпреки че е имало многобройни опити. Свойствата на простите числа се изследват задълбочено теорията на числата - клон на математиката фокусиран върху естествените числа. Цялата статия - Прости числа Щракни картинката, за да видиш анимацията. Още по темата:

Вуду - привидни истини и същностни характеристики Автор: Калина Хицова Тук ще разгледаме представите и същността на Вуду религията. Тя често бива използвана за сюжет във филми, видеоклипове, игри, както и за обяснение на странни явления. Но отговарят ли създадените чрез Холивуд и медиите представи на истината? С това ли се изчерпва същността на Вуду практиките? Тези въпроси следва да бъдат разгледани. Общоприети нагласи и виждания Многобройни филми запознават зрителите десетилетия наред с вуду практиките. Сюжетите биват различни: изчезнали деца, обладани хора, възкръснали мъртъвци, тайнства, секти, вуду кукли, черни магии, зли жреци. Това, което е общо между всички тях, е жанрът: ужаси и трилъри. Мотиви са страхът, отмъщението, омразата, съмнението. Несъмнено най-застъпените теми са тези за зомбитата и вуду куклите. Зомбито е оживен мъртвец. Създава се, за да изпълнява заповедите на господаря си – вуду магьосник. Изглеждат страховито. Вършат злини. Нямат собствена воля и се контролират от друг. Всяват ужас най-вече защото не могат да бъдат убити, след като така или иначе вече са мъртви. Интересно е да се отбележи как мъртвец може да бъде предпазен от зомбиране. Гробът на мъртвеца трябва да бъде залят с бетон, за да не може да бъде разкопан, а самият труп трябва да е със зашита уста, за да не може да се отзове, когато господарят му го вика. Освен това върху гроба може да бъде поставен нож, за да може умрелият да се защити от злия магьосник. Пронизването на вуду кукла се използва за проклинане. В куклата се забива игла и това рефлектира като физическа болка върху човека, на когото е нарочена. Те са изработвани от восък, към тях се прикрепят косми, парче от дреха или нокти на жертвата. Чрез тайни заклинания жрецът овладява душата и чрез куклата успява да осъществи влияние над човека. Вуду елементите могат да бъдат проследени и в музикалния бизнес. Сред най-популярните изпълнители попадат: Godsmack- Voodoo, Jimi Hendrix- Voodoo Chile, Prodigy- Voodoo people, Michael Jackson- Thriller, Fergie - Voodoo doll. Текстовете на песните говорят за страх, тъмнина, забрава, демони. Цялата статия - http://nauka.bg/index.php?mod=front&fnc=pub_page&pid=12423

Унгарското танкостроене в годините на Втората световна война (1939-1945 г.) Автор: Красимир Кънчев "Специална награда" от " Конкурса за научна статия" Танкът е бронирано верижно бойно средство, чието основно оръжие е оръдието и е предназначено за унищожаване на наземните бойни сили и съоръжения на противника. Изобретен по време на Първата световна война (1914-1918 г.), танкът намира своето истинско приложение и е основна бойна машина по време на Втората световна война (1939-1945 г.). Темата: „Унгарското танкостроене в годините на Втората световна война (1939-1945 г.)” е интересна по няколко причини. По време на Втората световна война Унгария е ценен съюзник за Вермахта. В унгарските сухопътни войски (съставени от три армии, всяка от които в състав от по три армейски корпуса), танковите съединения заемат особено място в операциите срещу Югославия и СССР. Въпреки, че в моторизираните бригади на Хондведшега (б.а. - наименование на унгарските въоръжени сили) е на въоръжение бронирана техника, произведена в чужди военни заводи (германски, чехословашки, италиански и френски) унгарските машини са по своему интересни с историята на създаването си, тактико-техническите характеристики и използването по време на бойни действия. Страната е и от малкото съюзници на Райха, наред с Италия и Япония, които имат собствено производство на танкове и друга бронирана техника. Темата е интересна не на последно място, защото унгарците бидейки и български съюзник във войната, България и Унгария решават по различен начин проблема с необходимостта от бронирани машини. Цялата статия - http://nauka.bg/index.php?mod=front&fnc=pub_page&pid=12422 Toldi I. MBT с 20mm оръдие Turan MBT с 40mm оръдие танк Landsverk L60B на шведската фирма Landsverk AB от град Ландскрона Panzer IV

ПЕРГАМ Нажежени като пещ автобуси карат туристите по покритото с белезникав прах шосе от Константинопол на юг към градчето Бергамо. Пътят не е дълъг, но уморително еднообразен. Скали, храсталаци, кипариси. От двете страни на пътя селца, бедни и жалки. Къщите от сурови тухли се пукат на слънцето и се размекват от дъжда. По-голямата част от Мала Азия е хълмиста, почти без всякаква растителност. Лете през горещините потоците пресъхват. Малкото езера са солени. Бергамо уютно се е разположил между издухани от ветровете скали в долината на плитководната Каик. Сравнително малък, но спретнат и зелен, този град със заострени като молив минарета е заел цялото удобно за заселване място по двата бряга на реката. Отвсякъде го заобикалят скали. Най-високата и най-стръмната от тях се издига на изток от Бергамо на височина 270 метра. От прозорците на автобуса тази скала се вижда, много преди да се покаже самото градче. Но внезапно след завоя на шосето като по някакво чудо тя губи естествените си очертания и се превръща в огромен мъртъв град. Цялата статия - http://nauka.bg/a/%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%BC Модел на акропола в Пергам Скица от 19-ти век на Пергам Карта на Пергам План на Акропола от 1881 на Карл Хюман

Бентът Хувър, първоначално известен като Бентът Булдър е бетонна дъгова гравитационна язовирна стена в Black Canyon (Черния Каньон) на река Колорадо, на границата между щатите Аризона и Невада. Когато е завършен през 1936 г. той е и най-голямата електростанция, и най-голямата бетонна постройка в света. Задминат е и в двете отношения от Бентът Гранд Кулей през 1945 г. В момента е 35-та по-големина водноелектрицеска централа в света. Язовирната стена разположена на 30 мили (48 км) на югоизток от Лас Вегас, Невада, е наречена на името на Хърбърт Хувър, който играе ключова роля в нейното построяване, първо като министър на търговията, а по-късно и като президент на САЩ. Строежът започва през 1931 г. и е завършен през 1936 г., повече от две години предсрочно. Язовирната стена и електроцентралата са управлявани от Бюрото по мелиорация към Министерството на вътрешните работи на САЩ (* в САЩ министерството на вътрешните работи се занимава с управление на федералната собственост и за разлика от повечето държави в САЩ полицията и службите за сигурност не са към това министерство). Бентът Хувър е в Националния регистър на историческите паметници от 1981 г., а през 1985 г. е определен за Национална историческа забележителност. Езерото Мийд е резервоарът създаден зад бента и е наречен на името на Елууд Мийд, който е ръководил строежа на бента. Цялата статия - http://nauka.bg/index.php?mod=front&fnc=pub_page&pid=12417

Взривът! Пълна история на вселената Aвтори:Крис Линтът Брайън Мей сър Патрик Мур ВЗРИВЪТ! Пространство, време, материя... Вселената се е родила преди 13,7 милиарда години. Безкрайно малка отначало, тя се е разширявала по-бързо, отколкото можем да си представим. Брайън Мей, Патрик Мур и Крие Линтът обясняват как е станало всичко това от момента, в който възникват времето и пространството, до образуването на първите звезди, галактиките и планетите и до еволюцията на човешки същества, способни да вникнат в нашия собствен произход и в крайната ни участ. После, още нататък в безкрайното бъдеще, много след като Земята е била погълната от червения гигант - Слънцето. Историята е разказана на ясен и достъпен език, в точната последователност на събитията, без никаква математика. ВЗРИВЪТ! е една удивителна история. Фантастика ли е това? Авторите се надяват, че не е, тъй като в основата й са трудовете на велики учени, като Алберт Айнщайн, Стивън Хокинг и стотици други блестящи умове. Наслаждавайте се и оставете въображението си да се развихря. Купи: http://ciela.bg/?p=book_view&aid=129 Тази книга е предоставена от ИК "Сиела" като награда за конкурса "Моят Свят"

Случайност и необходимост в природата- тихизмът на Чарлс Пърс Автор: д-р Николай Иванов Тихизмът Името на американския прагматист Чарлс Пърс (1839-1914) изпъква сред най-видните умове в историята на американската философия и наука. Геодезист, астроном, математик, логик, семиотик и философ, той се заема с решаването на задачи и проблеми на различни научни дисциплини, оставяйки ярка следа в някои от тях . Пърс, първият философ, прокламирал Прагматическия принцип , създава своя метафизика, основана на постиженията на съвременната наука. Основана на доктрината за Трите категории , на еволюционизма, на агапизма и синехизма , научната метафизика на Чарлс Пърс рисува картината на една развиваща се, движена от закономерности и случайности вселена, която, съгласно принципа на непрекъснатостта, се приближава към етапа на финално конвергиране на всички идеи, на цялото ни знание, етап, в който ще са налични само закономерности и хармония. Тихизмът е учение, чрез което Чарлс Пърс обяснява наличието на спонтанност и незакономерности във вселената. Тихизмът се противопоставя на детерминизма на XIX век, но без да достига до ирационализъм. В настоящата статия аз ще имам за цел критическото излагане на Пърсовия тихизъм, обосновавайки тезата, че, макар и антидетерминистка по същността си, тази доктрина по никакъв начин не позволява отклонение от научния метод и научния възглед за света през XIX век. Пърс се конфронтира с детерминистите, без обаче да подкрепя някаква форма на ирационализъм. Реалността е независима от нашето мнение за нея, а природните закони- независими от нашите лични желания. Всъщност, тихизмът е напълно съвместим с научното мислене, доколкото той предполага наличието на незакономерности в света, но допуска тяхното рационално обяснение. Много са факторите, които обуславят придържането на Пърс към тихизма: Хегеловото (както и на други философи като Чонси Райт ) пренебрежение към механицизма, застъпването за свободната воля, работата с логиката на случайността (и това, което днес се има предвид под теория на вероятностите). Според Пърс космологическото развитие не преминава през детерминирани етапи, нито пък има определена сила, която поражда преминаването от Първичност през Вторичност в Третичност. Природата от своя страна става все по-закономерна и детерминирана, но въпреки това не е неправилно да се отстоява твърдението, че в нея са налични незакономерности (irregularities). В своя труд “Редът в природата” Пърс отбелязва: “Един елемент на чиста случайност оцелява и ще остане дотогава, докато светът не стане абсолютно съвършена, рационална и симетрична система, в която умът най-после е кристализиран в безкрайно отдалеченото бъдеще” . През 1868 г. той пише, че незакономерностите в природата са повече от закономерностите . Това полага началото и основата на тихизма... Цялата статия: http://www.chitatel.net/tychism-charles-peirce/

Механизми и аспекти на действие между Филмини и аудиторията му Автори:Анастасия Рахова Радослав Иванов Обектът на изследването е фестивалът Филмини като събитие, което е насочено към популяризиране на късометражно кино. Явлението насочва преди всичко целите си към запознаване на публиката с нови форми на кинематографично изразяване, и съответно – с техните автори. Имайки предвид поставените главни цели, се предполага, че фестивалното събитие ще може да се превърне в организиращо ядро, което центрира около себе си освен търсения на подобни художествени продукти, и обмена на опит, свързан с продуцирането, и качественото пазарно реализиране на такъв тип кинопродукция. Също така, сред целите, които фестивалът си поставя, е стремежът той да стане платформа за кино-професионалисти и любители. С оглед на информацията, която продуцентът на фестивала Елена Мошолова ни предостави, тук в общи линии се резюмират някои черти на фестивала в рамките на спецификата на българския културен пазар. Групата хора, които в последствие стават екип на фестивала, започва да се занимава първоначално с организирането му около година преди неговото първо издание. Посочва се, че първоначално определените цели, които новосформираният екип си поставя, са осъществени и продуцентът споделя оценката, че дебютът на фестивала може да се определи като изключително успешeн. Относно това, тя допълва, че първото издание на Филмини е изиграло своя положителен ефект както върху цялостната публика, така и върху млади професионалисти, занимаващи се с кино. В момента екипът на фестивала се състои от 10 души, като първоначалният брой на хората е бил 7. Всеки от членовете на екипа има свои диференцирани задачи в рамките на организацията. Тук е необходимо да се отбележи, че взаимоотношенията между хората от екипа са такива на равнопоставеност, на базата на което организационната йерархия на явлението може да се определи като хоризонтална система на организация....... Целия материал - http://nauka.bg/index.php?mod=front&fnc=pub_page&pid=12414 Късометражни филми: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=4562

Какво е "Europeana" Europeana е проект, с който ЕС прави една голяма крачка за запазване на културното наследство на стария континент. Всяка книга, публикация, картина, дори аудио и видео материали имащи културна и историческа стойност ще може да бъдат намерени на едно място – Europeana.eu За да се постигне е нужна организация от всички културни институции в страните членки. Това ще даде достъп на всеки искащ да се докосне до която и да е картина, до ръкописи и други ценни артефакти без да е нужно да пътува до съответния музей или библиотека. Над 2,5 милиарда книги съдържат европейските библиотеки, но за съжаление едва около 1% са били налични в цифрова форма преди пускането на Europeana. От Комисията относно предоставянето на достъп до цифрови версии на произведения от културни институции от цяла Европа съобщават още 2008 г., че ще отпуснат за периода 2009-2010 г. около 120 мил. EUR за подобряване на онлайн-достъпа до културното наследство на Европа..... Цялата статия - http://nauka.bg/a/europeana-%E2%80%93-%D0%BE%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%BD-%D0%B1%D0%B8%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%BA%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%BE-%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE

“ПРЕДИМСТВАТА НА ОРГАНИЧНИТЕ ПРОДУКТИ” Автор: Калина Хицова Имам за цел да разясня естеството на органичните продукти. В тази връзка ще разгледам различията им спрямо стандартните продукти, които се намират на пазара. На базата на тези сравнения ще проследя предимствата на единия пред другия вид храни. Важно е още в самото начало на работата да се отбележи, че има различни практики в наименуването на органичните храни. Употребяват се прилагателни като био, биологични, органични, екологични, но що се отнася до областта на хранителните продукти, те са просто синоними и предполагат еквивалентна употреба. Най-простата дефиниция за биоземеделие е, че това е естественото обработване на земята, подчинено на природните закони. Всъщност, за да се зададе едно по-задълбочено определение, е необходимо не просто да се каже „какво е” биоземеделието, но едновременно с това да се изтъкне и „какво не е”.

Статия за него: http://nauka.bg/index.php?mod=front&fnc=pub_page&pid=12410 (и за двете) Висшият съд на инквизицията, наречен „Suprema” /Consejo de la Suprema I General Inquisition/ Портрет на Алонсо де Салазар Фриас

Завзети ли са българските земи окончателно от oсманците през 1396 година? Общоприето е, че краят на Второ Българско Царство идва през 1396 година когато турците нахлуват във Видин и пленяват цар Иван Срацимир. Това събитие е предшествано от превземането на Търново, столицата на Търновското царство, на 17 юли 1393 год. и окончателното падане на царството със смъртта на Иван Шишман и превземането на последната крепост, Никопол, през 1395 год. Последователното превземане на България (1388, 1393, 1395, 1396...) и изникването на нови извори, неизвестни до преди 50 години, подлагат под съмнения дали всъщност 1396 година е последната година от османското превземане на България – всички ли български земи губят свободата си и независимостта си? И за щастие, и за съжаление има голям избор от години предложени от различни историци, които можем да приемем за край на Българската държава. Пламен Павлов и Иван Тютюнджиев предлагат като крайна година 1422, а пък скептиците (В. Златарски и др.) са на мнение, че за реално съществуваща българска държава може да се говори най-много до 1413 год., когато е сключен договор между Видинското царство и турците след битката при Чамурли. Има и такива обаче, които казват, че България е просъществувала 50 години след 1396 и предлагат години като 1430 (от тогава Видин присъства като османски санджак в архивите), 1444 (Битката при Варна и освобождаването на северна България) или пък 1453 (превземането на Константинопол) като крайни дати. Но коя всъщност е наистина годината или поне коя е най-правдоподобната? Този въпрос е много спорен и може би няма конкретен отговор, но основното нещо е, че свободни български територии просъществуват и след 1396 г. Цялата статия тук - http://nauka.bg/inde..._page&pid=12409

Две смъртносни земетресения – необичайно активна ли е Земята? Автор – Андреа Томпсън Превел: Тихомир Георгиев Предвид земетресенията, от които пострадаха пострадаха Самоа1 и Индонезия2 и труса, който разруши Л'Акуила, Италия в началото на миналата година3 изглежда, че Земята е била доста нестабилна през изминалата година. Това обаче не е така. „Това не е нещо необичайно в рамките на 2009 г.“ казва Джон Белини, геофизик от Геоложкото дружество на САЩ. Доколкото не е необичайно да има няколко силни земетресения през дадена година, тези трусове могат да имат различен характер, да се случват в различни типове разломи и да задействат различни поредици от събития, включително цунами и дори други земетресения. Учените трърдят, че двете земетресения в Самоа и Индонезия може да са свързани, но все още не знаят дали е така. Междувременно, изследователите вече имат някои обяснения защо земетресението в Самоа причини цунами, а индонезийското – не. Година от земетресения Земната повърхност е разтърсвана от над милион земетресения всяка година. Хората усещат повечето от тях съвсем слабо или въобще не ги усещат. Колкото е по-голям магнитудът, толкова по-редки са земетресенията. По света в рамките на една година средно има 17 земетресения с магнитуд между 7.0 и 7.9, а тези с магнитуд над 8.0 са средно само веднъж годишно. Логаритмичното естество на скалата за измерване означава, че земетресение с магнитуд 8.0 е десет пъти по-силно от това с магнитуд 7.0. Подводното земетресение в близост до Самоа има магнитуд 8.0 според Геоложкото дружество на САЩ4. Земетресението с епицентър близо до Суматра, Индонезия е с магнитуд 7.6 (а това от Л'Акуила – 6.3). Тези земетресения напълно се вместват в осреднените данни за дадена година. „Просто имахме твърде натоварена седмица.“ казва Белини Различни последствия Самоанското земетресение причини цунами връхлетяло островите в Южния Пасифик, изравни със земята градове със вълни от 3 или повече метра и причини смъртта на много хора, докато индонезийското причини само малко, местно цунами. Трусът бе причина за по-голямата част от жертвите и щетите в Индонезия. Щетите нанесени от земетресение не са въпрос само на това колко силно е земетресението. Те „зависят от това как става разрушението на земната кора“ каза Белини пред LiveScience Движението на земната кора покрай бреговете на Суматра е било на дълбочина около 80 км. Самоанското земетресение, причинило цунами, е било много по-близо до повърхността – на 18 км. „Необходимо е повърхностно земетресение за да се появи цунами“ казва Белини. Видът на разрушението на земната кора оказва влияние дали ще се образува цунами или не. Самоанското земетресение е край разлом, при който част от част от тектоничната плоча се надига нагоре, действайки като гребло и придавайки енегрия на водата. Понякога този ефект на енергиен трансфер е минимален или разломът се движи хоризонтално, а не вертикално, Цунамито в Индийския океан през 2004 г. бе причинено от колосално земетресение с магнитуд 9.3. През 2005 г. земетресение с магнитуд 8.7 на същия епицентър не причини цунами. Учените твърдят, че със сигурност е било достатъчно силно за да направи това. Причините защо не е остават загадка. Свързани земетресения? Един любопитен аспект на скорошните събития е колко близо са те във времето и пространството. Близостта може да захрани спекулациите, че първото земетресение е причинило второто. „Не бих казал, че е невъзможно“ казва Леонардо Сийбър, старши изследовател в Института за земни изследшания Ламонт-Дохърти5 в Ню Йорк. В поледните десетилетия учените доказаха, че едно земетресение може да стане причина за сеизмични явления далеч от него, каза Сийбър. Наример публикация от 2008 г. показа, че изключително силните земетресения могат да причинят много по-слаби земетресения на отдалечени от тях места по целия свят. Друго изследване от миналата година разкри така наречените „земетръсни дублети“ - при които едно силно земетресение е причина за друго с подобен магнитуд (за разлика от вторичните трусове, които са по-слаби от основното земетресение). Такива дублети се случват, макар и рядко. А сега в ново изследване бе обявено, че силни земетресения могат да отслабят зоните на разломите на другата страна на света. Публикацията разкри, че земетресението в Индийския океан през 2004 г. е отслабило зоната на разлома Сан Андреас в Калифорния. „Не е толкова лесно да бъде доказано“ каза Сийбър пред LiveScience. Според него е възможно близостта на земетресенията да е просто съвпадение, „защото има достатъчно земетресения“, така че две от тях да се случат по едно и също време. Въпреки това, все още е много рано сеизмолозите да разберат дали земетресенията са свързани, въпреки, че Белини се съгласи, че това е възможно. „Те са по границите на една и съще тектонична плоча“ обясни той, така че напреженията може да са били пренесени по разлома. „Този не е нещо, което ще бъде разкрито на една нощ“ допълни той –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– 1- земетресение на 29 септември 2009 г., по данни към 03 октомври загиналите са най-малко 189 човека, стотици са ранени 2- земетресение на 30 септември 2009 г., по данни към 03 октомври е потвърдена смъртта на 715 човека, възможно е броят на жертвите да надхвърли 1100. 3-земетресението на 6 април 2009 г. причинява смъртта на 307 човека. 4-Геоложкото дружество на САЩ използва моментната магнитудна скала. 5-изследователски център в Колумбийския Университет в Ню Йорк Карта показваща епицентъра на земетресението в Италия в началото на миналата година Снимки от земетресението в Индонезия на 30 септември 1 октомври 2009 г. Остров Суматра, Индонезия, след цунамито предизвикано от земетресението през 2004 г. Индонезия - Банда Аче северния бряг (преди цунами) Индонезия - Банда Аче северния бряг (след цунами)

Адаптиране на космическа технология за лечение на рак на гърдата Изследователи от Медицинския център на Университета Ръш и от Националната лаборатория в Аргон извършват съвместно изследване, за да определят дали техниката за получаване на изображение използвана от НАСА за проверка на космическите совалки може да бъде използвана, за да се определи предварително увреждане на тъкани, което често се случва при пациентки с рак на гърдата, които са лекувани с лъчетерапия. Изследването проучва използваемостта на триизмерната термална томография в радиационната онкология. Предварителните резултати от изследването са обявени на годишната среща на Американското дружество за радиационна онкология (ASTRO), проведена в Чикаго в периода 1-5 ноември 2009 г. При около 80 процента от пациентките с рак на гърдата, които биват подложени на лъчетерапия, се наблюдава остра кожна реакция в различни степени. Най-острите реакции причиняват дискомфорт и болки на пациентките и понякога се налага прекъсване на терапията. Степените на кожната реакция варират и е трудно да бъдат предсказани. „Понеже реакциите обикновено се появяват между 10 и 14 дни след началото на терапията, ако можем да предвидим кожната реакция по-скоро, то ние ще можем да приложим превантивно лечение за да максимализираме ефективността и да минимализираме прекъсванията на лъчетерапията“ казва д-р Кетрин Грим, професор по радиационна онкология в Ръш. Целия материал: http://nauka.bg/index.php?mod=front&fnc=pub_page&pid=12406

Рак на панкреаса – откритие предлага ново възможно лечение Малки частици, които могат да пренасят медикаменти и да уцелват ракови клетки могат да предложат надежда за лечение на хората с рак на панкреаса. Новото изследване, което ще бъде представено през ноември на Годишната среща на Американската асоциация на учените-фармацевти (ААУФ) в Лос Анджелис, описва проникващи в тумора микрочастици (ПТМ), които са създадени специално, за да преминават през трудни за илфиртриране бариери и да доставят лекарства по-ефективно и по-ефикасно, отколкото при обичайната химиотерапия, при която лекарствата се инжектират венозно. Цялата новина - http://nauka.bg/index.php?mod=front&fnc=pub_page&pid=12405

Нов метод открива тумори без да уврежда здравите клетки Двама доценти от Университета на Роуд Айлънд, биофизиците Яна Решетняк и Олег Андреев, са разработили технология, която може да открие ракови клетки и да осигури лечение, без да увреди здравите клетки около тях, като по този начин значително намали страничните ефекти. Двамата учени са получили дарения за над 6 милиона щатски долара за последните четири години. Освен това редица здравни и фармацевтични компании са проявили интерес към тяхната работа. Възможно е, казва Андреев, един ден техният метод да бъде използван като универсална процедура, подобно на мамографията или колоноскопията. Техният безвреден тест може да локализира проблема преди още пациента да се е почувствал болен. Ключът е в нивата на киселинност на клетките. Докато при нормалните клетки рН е 7.4 с малки вариации, то раковите клетки изразходват голямо количество енергия, тъй като пролиферират бързо, като изпомпват протоните навън и създават вътрешноклетъчен рН между 5.5 и 6.5 (колкото по-малко е числото, толкова по-висока е киселинността). И докато учените от години знаят за киселинността на туморите, те не са измислили как да я измерят. Целия материал: http://nauka.bg/index.php?mod=front&fnc=pub_page&pid=12404

Загубата на големите хищници причинява колапс на екосистемите Автор – LiveScience Превел: Тихомир Георгиев Катастрофалното намаляване в световен мащаб на броя на големите хищници като вълци, пуми, лъвове и акули води до увеличаване на броя на по-малките „мезохищници“, които причиняват големи икономически и екологични щети, е извод направен в ново изследване. Откритията, публикувани на 1 октомври в списание Bioscience, показват, че за последните 200 години в Северна Америка има намаление на броя на всички големи хищници на сушата, докато в същото време са се увеличили популациите на 60 процента от видовете мезохищници. Проблемът е глобален и става все по-сериозен, казват учените, а се виждат малко на брой решения. Един пример - в части от Субсахара популациите на лъвове и леопарди са намалели, което е позволило увеличаването на следващите по ред хищници – павианите. В някои случаи деца са спирани от училище, за да стоят в къщи и да пазят семейните градини от нахални павиани, които нападат и обират реколтата. „Проблемът е комплексен и много от последствията не са известни“ каза Уилям Рипъл, професор по горски екосистеми и общества в Щатския университет на Орегон. „Но има свидетелства, че силното увеличение на популациите на мезохищници е изключително сериозен проблем, който влияе на екологията и икономиката.“ Учените казват, че по цял свят се наблюдават случаи на драстично намаление или дори цялостно унищожение на популации на първични хищници като вълци, лъвове или акули. Обикновено това е умишлено и понякога е причинено от разрушаване на естествената среда, лов или риболов, В много случаи на това е гледано с одобрение от хората заради страх от персонална атака или загуба на техния добитък. Но се разбра, че това води до ред проблеми, включително такова разрушаване на екосистеми и икономики, пред което проблемите причинявани от първичните хищници изглеждат нищожни. “Извършил съм много изследвания на дивата природа в Африка и хората навсякъде задават един и същ въпрос - какво правим?“ казва доцентът в Щатския университет на Орегон Клинтън Епс, който изследва взаимните влияния на хората и дивата припода. „Най-важното е да се разбере, че тези проблеми са комлексни, не е толкова просто да се отървем от вълците или лъвовете и да си мислим, че сме решили някакъв проблем. Трябва да бъдем по-внимателни относно това, което изглежда лесно решение.“ На унищожаването на вълците често се гледа благосклонно от страна на фермерите, които се страхуат от нападение над техния добитък. Това обаче води до увеличаване на броя на койотите - „мезохищници“, които преди са били ограничавани от вълците. Койотите нападат вилорогите антилопи и овцете, а опитите за контрол над броят им са изключително скъпи, като възлизат на стотици милиони долари. „Очаква се икономическите щети причинени от мезохищниците да надхърлят тези причинени от големите хищници и това е във всеки сценарий, в който мезохищниците участват в същият или в нов конфликт с хората“ пишат учените в техния доклад. „Броят на мезохищниците обитаващи дадена площ е по-голям от този на големите хищници и затова показват по-голяма съпротива спрямо опитите за контрол“. Проблемите не се ограничават само до екосистемите на сушата. Популациите при акулите например, са намалели сериозно поради свръхулов. На някои места това е довело до голямо увеличение на популациите на скатовете, което на свой ред причинява колапса на добива на миди по крайбрежието, а оттам и до екологични и икономически загуби. Целия материал: http://nauka.bg/index.php?mod=front&fnc=pub_page&pid=12403

Тефлон, замърсяване на околната среда и токсично действие Веселина Михалева Резюме: Тефлон е търговското наименование на синтетичният материал политетрафлуоретилен. Той притежава уникални свойства, и има редица приложения, като едно от най-разпространените е използването му като покритие на незалепващи съдове за готвене. Въпреки че тефлонът не е токсичен, направени изследвания показват, че при определени температури от тефлоновите съдове се отделят опасни частици и газове, които са токсични вторични продукти. Според изследванията, газовете отделени от съдовете за готвене са комплексна смес, която се изменя с измененито на температурата. Не са правени изследвания за това дали отделените газове се натрупват в готвената храна, но някои от компонентите в тях са с високо токсично въздействие върху хората. Ключови думи: политетрафлуоретилен, Тефлон, токсичност І. ВЪВЕДЕНИЕ Тефлон е търговското наименование на високополезен синтетичен материал – политетрафлуоретилен. Той е открит случайно през 1938 г. от младият 27-годишен учен Рой Плънкет, който бил химик в Дю Понт. Плънкет работил в сферата на охладителните агенти. Много химикали използвани като охладителни агенти преди 30те били опасно експлозивни. Дю Понт и Дженерал Моторс разработили нов тип невъзпламеняващ се охладителен агент – форма на Фреон и го нарекли refrigerant 114, чието техническо наименование е тетрафлуордихлоретан. Плънкет се надявал да направи подобен охладител чрез реакция на хлороводород с компонент наречен тетрафлуоретилен, който бил слабо познато вещество. Той затворил газа в метални флакони с изпускателни вентили. Поставил ги в сух лед за да охлади и втечни тетрафлуоретиленовият газ. Неговият експеримент с охладителя изисквал от Плънкет и асистентите му да изпускат тетрафлуоретиленовия газ от флаконите в сгорещена камера. На сутринта на 6ти април 1938 г. Плънкет открил, че не може да извади газа от флакона. Той и неговите асистенти с изненада установили, че през нощта газът се е превърнал в бял, ронлив, люспест прах. Това бил полимерът политетрафлуоретилен, който по-късно - през 1945 г. е регистриран като търговска марка "Тефлон" от ДюПонт. Тефлон не се е произвеждал масово за търговски цели почти 10 години след откриването на материала. Дотогава той имал сравнително ограничено приложение в промишлеността. В началото на 50-те години на миналия век един френският инженер Марк Грегоар, научил за Тефлон и измислил начин да го използва в рибарските си такъми, за да не се оплитат. А на жена му й дошло наум, че може да се приложи и при тенджерите и тиганите. Съпругът й покрил с Тефлон един от тиганите, с които тя пържила и успехът бил невероятен. След няколко години той вече продавал годишно над 1 милион тигани и тави, покрити с Тефлон под създадената от него марка "Тефал". Тефлонът е химически неутрален към всички материали, а в началото неговата супер хлъзгавост създавала проблеми при технологията за направата на готварски съдове. Трудно е да залепиш материал, по който всичко се хлъзга. Затова тефлонът се набраздява по различни начини, например чрез пясък под налягане, след което се залепва. Тефлонът намира широко приложение в съвременния бит. Масово се използва за направата на тенджери и тигани, в текстилната промишленост, както и в редица високотехнологични уреди и дори в космическата индустрия. Намира приложение и в медицината, под формата на съдови импланти и протези. Но основната му функция е, че не позволява залепването и загарянето, поради което се оказва почти незаменим за направата на съдове и прибори за готвене, както и на ютии. Записан е в Книгата на рекордите Гинес като най-хлъзгавия материал на Земята. За разработката на материала компанията Дю Понт получава през 1990 г. „Национален медал за технология” от президента на САЩ Джордж Буш-старши. Откривателят на тефлона - химикът Рой Плънкет, който умира през 1994 г., многократно е награждаван. Цялата статия - http://nauka.bg/index.php?mod=front&fnc=pub_page&pid=12401

Модифицирането на Валутния борд – добър или лош път към ускореното присъединяване на България към Еврозоната. Автор: Анна Костакиева Търсейки тема, която да ме впечатли и имайки предвид целта на настоящия материал, а именно да направим преглед на проблем, касаеш банковата и паричната система, нямаше как да не се спра на любимия на всички нас Паричен съвет. Настоящата работа е базирана основно на данните в медиите, тъй като единственият източник на първоначална информация е едно интрвю със създателя на тази идея. Статията има за цел да резюмира една доста интересна идея относно „модифицирането” на Валутния борд. В нея бих желала да се позова на публикациите относно проблема, мнението на професионалистите в тази област, така както и да изложа собственото си мнение по въпроса. Както всички знаем през юли 1997 г. у нас изпълнението на монетарните функции на БНБ бе поето от т.нар. паричен съвет (също наричан валутен борд) – особен вид монетарен режим с парична политика, която прави невъзможно използването на централната банка като кредитор от последна инстанция и елиминира възможността за инфлационното финансиране на фискалния дефицит. За да бъдат разбрани възможните ефекти на дефицита по текущата сметка върху макроикономическата стабилност в страната, налага се накратко да се спрем върху функционирането на валутния борд. Така основните черти на класическия валутен борд могат да се резюмират в 4 точки: 1. Обезпечаването на местната валута с резервна чужда валута. 2. Наличие на строго фиксиран курс спрямо валутата, избрана за резервна. 3. Забрана със закон на централната банка да служи като кредитор от последна инстанция, която елиминира възможността местната централна банка да осребрява ценни книжа, емитирани от правителството с нова парична емисия, или да рефинансира търговските банки чрез сконтови заеми. 4. Осъществяване на банковия надзор от институция, различна от централната банка, за да се избегне потенциален конфликт на интереси. Валутният борд е институция, която има няколко основни характеристики: • валутният борд е задължен да купува и продава неограничено чужда валута (т.нар. резервна валута – долар или евро) срещу местна валута в брой или по банков път; • валутният борд поддържа валутен резерв, който покрива парите в обръщение (т.нар. паричен агрегат М0); • валутният борд не отпуска кредити на правителството; • валутният борд не провежда монетарна политика – не извършва операции на открития пазар, не определя целеви лихвени проценти, не отпуска рефинансиране, не купува или продава валута по свое желание (валутният борд купува и продава валута само при поискване от граждани, фирми или банки); • валутният резерв се инвестира в нискорискови и ликвидни активи, деноминирани в резервната валута; • няма ограничения за външнотърговски и международни капиталови трансфери. Задължението на валутния борд да обменя неограничено резервната валута срещу местна валута и обратно означава, че страната възприема монетарната политика на страната с резервната валута. Съответно лихвените проценти и инфлацията в страната с валутен борд следват и зависят от лихвите и инфлацията в резервната страна (САЩ - ако резервната валута е долар, Еврозоната, ако резервната валута е евро). По тази причина за резервна валута обикновено се избира стабилно международна валута. В Българската народна банка са създадени три управления – управление “Емисионно”, управление “Банково” и управление “Банков надзор”. Управление “Емисионно” играе ролята на валутен борд, като активите му покриват 100% от неговите пасиви. Управление “Емисионно” управлява международните резерви на БНБ като изискванията за инвестирането им са много строги – те трябва да са инвестирани в активи, които са емитирани от институции, чиито задължения са оценени с една от двете най-високи оценки на две международно признати агенции за кредитен рейтинг. Активите на управление “Емисионно” не могат да се инвестират в България, за да не може да се провежда парична политика и за да се избегне риска от невъзможност за обмена им в резервната валута. В закона съществува експлицитна забрана за отпускане на кредити от страна на БНБ към правителството, с изключение на кредитите от МВФ, които само счетоводно се завеждат в баланса на БНБ. В пресата през последните 12 години непрекъснато излизат заглавия, които възхваляват Валутния борд : Българският валутен борд - спасителен пояс, който има своя цена – в. „Дневник”, 01.03.2009 "Райфайзен": Финансовият сектор в България е защитен от валутния борд – в. „Дневник”, 24.06.2009 Жокерът на България – валутен борд по време на глобалната криза – www.investor.bg, 22.10.2008 Валутният борд е най-силното предимство на България – www.money.bg , 30.10.2008 Валутният борд ще предпази лева от срив - www.lev.bg, 30.11.2008 МВФ: Валутният борд е големият ви плюс – в. „Дневник”, 28.10.2008 МВФ: България трябва да запази валутния борд до присъединяването си към Еврозоната – www.bpost.bg, 24.10.2007 Валутният борд остава най-важната институция в икономиката – в. „Дневник”, 07.12.2006 Мнозина финансисти, управители на банки и финансови предприятия, представители на световни финансови организации, членове на международни институции, които следят развитието на родната икономика заявяват публично увереността си в Паричния съвет: Валутният борд в България е стабилен – www.expert.bg, 16.01.2010 Валутният ни борд остава стабилен – в.”Труд”, 08.12.2009 Ситибанк: Валутният борд в България ще издържи на финансовата криза – www.investor.bg, 24.02.2009 Райфайзен рисърч: Валутният борд в България е стабилен – в.”Дневник”, 30.01.2008 МВФ: Валутният борд е стабилен и работи много добре – в.”Дневник”, 18.12.2007 Икономист интелиджънс юнит: Никое правителство няма да разклати борда – в.”Дневник”, 28.10.2007 МВФ: Валутните бордове в България и Балтика ще устоят на натиска – в.”Дневник”, 16,11,2007 Бордът в България е стабилен въпреки предизвикателствата – в.”Дневник”, 28.01.2001 Наистина, няма как да се отрекат множеството плюсове, които Паричният съвет донесе на българската икономика: стабилен лев, приток на инвестиции, насърчаване на икономиката, противодействие срещу банковата паника, обзела страната след кризата през 1996-1997, когато се наблюдаваше масов фалит на банки и най – вече, Валутният борд спомага за възвръщане на доверието във финансовата система: „Валутният борд в България има изключително позитивна роля за икономиката. Доказателство за това са огромният приток на доверие и инвестиции, които страната получи през последните години.” – изявление на Уорън Коутс, бивш помощник директор на Международния валутен фонд (МВФ), ръководител на техническата мисия в България по време на въвеждането на валутния борд. Широкозастъпено от политици и икономисти е становището, че Валутният борд е най-силната защита на България срещу отрицателните последици от световната финансова криза в наши дни и той трябва да остане до присъединяването на България към еврозоната. „Изключително важно е България да запази валутния си борд до влизането в еврозоната. Това е котва на стабилност за страната, особено важна в сегашната ситуация.” - това каза Марко Анонциата, главен икономист на "Уникредит груп", на дискусия на банката, посветена на присъединяването на страните от Централна и Източна Европа в еврозоната. Съвсем естествено, след присъединяването на България към Европейския съюз възниква въпросът за въвеждането на европейската парична единица и как, и кога да се случи това. За тази цел е необходимо страната ни да реализира такива показатели, които да отговарят на критериите за присъединяване: • Средногодишната инфлация не трябва да надвишава средната за трите страни с най-ниска неотрицателна инфлация + 1,5 пункта. • Бюджетният дефицит трябва да бъде до 3% от БВП. • Стабилен валутен курс спрямо еврото. България е с фиксиран курс към еврото от 1.95583 лв. за 1 евро и е заявила, че ще го запази до влизането в еврозоната. • Държавният дълг не бива да превишава 60% от БВП. Тъй като постигането на тези параметри не е никак лесна задача и изисква време, е предвидено първата стъпка да се направи като България стане член на предприсъединителния механизъм ERM II. Това е механизъм на обменните курсове, създаден на мястото на старата Европейската валутна система (ЕВС), която става остаряла и неприложима с въвеждането на еврото. Целта на ERM II е да поддържа стабилни обменни курсове между еврото и участващите национални валути, така че да се избегне прекомерните колебания на валутния курс на вътрешния пазар. Специфични критерии за присъединяване към ERM 2 няма, като всяка страна сама решава кога е готова да пожелае присъединяванети си към този валутно – курсов механизъм. Процедурата се състои от подаване на молба за присъединяване, одобрение от Европейската централна банка (ЕЦБ) и Съвета на финансовите министри и поемане на редица политически и икономически ангажименти. Препоръчително е да се членува поне 2 години в тази зона, преди да се въведе еврото в дадената страна членка. Въпросът е как да стане това? Една от идеите за ускоряване на този процес е интересното предложение на Илиян Михов, професор по макроикономика и иконометрия, който неотдавна публично сподели своето виждане за модификация на Паричния съвет. Основен аргумент е, че подобен на този модел се използва от централната банка на Китай от 2003 г. насам. Какво представлява мидифицирания паричен съвет всъщност? Страните с фиксиран валутен курс могат да използват фискална политика, за да намалят отрицателните ефекти на рецесията. За съжаление при валутен борд фискалната политика трябва да се използва много внимателно, за да не доведе до загуба на доверие в стабилността на борда. Според идеята за модифициране на паричния съвет има и друга възможност. Когато времената са добри и има приток на капитали, централната банка може да бъде по-консервативна и да стерилизира част от ефекта на притока на капитал върху паричната маса. Това ще позволи на банката да има определена възможност да омекоти ударите, когато капиталите напускат страната. Всъщност това е едно доста драстично предложение за промяна на начина, по който БНБ функционира. “Можем да си го представим като банка с двоен мандат: при силен приток на капитал тя се държи като банка, която има за цел ниска инфлация (например 2-4%)”. За да може да постигне тази цел, централната банка трябва да има възможност да издава ценни книжа и когато ги продава събира излишъка от пари. В ситуация на икономическа криза или прекомерно количество на пари в обращение , тогава банката би могла да изкупи обратно тези книжа, с което увеличава паричната маса. Ако се стигне до изкупуване на всички книжа, тогава банката действа като обикновен валутен борд (т.е. изпълнява своя основен мандат да запази валутния курс). Важното е, че при тази система банката е винаги по-консервативна от обикновения валутен борд, т.е. парите са винаги по-малко или равни на парите, които валутният борд би напечатал. Също така важно е да се отбележи, че банката няма право да изкупува държавни ценни книжа. Според специалиста, такава система може да помогне на България и да влезе в еврозоната по-бързо, защото ще улесни контрола върху инфлацията, която в момента е ниска, но след кризата се очаква тя отново да нарасне. А това затруднява и забавя изпълнението на критерия за инфлация и дори и да се включим в ERM II, това няма да доведе до присъединяване към еврозоната. Идеята за реформиране на борда, съвсем естествено според мен, търпи силна критикаот страна на икономистите. Позовавайки се на теорията и практиката на паричната политика те отричат възможостта да съществува едновременно поддържане на фиксиран валутен курс и таргетиране на инфлацията. А именно това е последицата от модифицрания валутен борд, тъй като той предоставя на централната банка тези две функции едноременно. Защото в моменти на усилен икономически растеж, централната банка ще емитира облигации, с което ще влияе върху инфлацията, и едновременно с това ще трябва да поддържа фиксиран валутен курс. А по своята същност инфлационното таргетиране изключва намеса на валутния пазар т.е. поддържане на определено ниво на валутния курс. Ако притокът на капитали идва в страната заради относително по-висока доходност, централната банка трябва да предлага облигации с достатъчно висока доходност, за да се конкурира за привличане на тези капитали към издаваните от нея ценни книжа. Така банката неминуемо ще влияе върху лихвения процент, което е забранено на централната банка при валутен борд - тя няма самостоятелна парична политика и не би следвало да има. Издаването на облигации е свързано с плащане на лихва по тях от страна на централната банка. Тъй като БНБ инвестира в нискорискови книжа, може да се очаква лихвите по актива на БНБ да са по-ниски от лихвите по издадените от нея облигации. С други думи, БНБ ще генерира постоянна загуба. Тази загуба ще трябва да бъде покривана от държавния бюджет. Типичен пример за това е централната банка на Израел, която следствие на такава политика поглъща милиарди долара субсидии от праителството, за да компенсира загубите си. Следователно се предполага, че правителството трябва да разполага с фискални излишъци и да ги трансферира към БНБ, а за най - голямо съжаление това в България е невъзможно, защото не разполагаме с такива средства. Но дори да разполагахме, подобна ситуация води до загуба на благосъстояние, тъй като е по –добре да се вложат в друга сфера на икономиката или да се прибавят към фискалния резерв, вместо да служат за покриване на загуби. Още по – голям проблем това е, че БНБ в действителност няма да може да стелиризира потока от капитали, а дори напротив – високите лихви, които се очаква да се събират от подобни облигации поради тяхната сигурност и покритето им с резервна валута, неминуемо ще увеличат притока на капитали. Не трябва да забравяме, че в отворените граници на ЕС този процес няма как да се предотврати. Особено значение някак има и идеята за обратното изкупуване на облигациите тъй като е трудно да се предположи точно кога предварително закупилите от тези ценни книги инвеститори ще пожелаят да ги продадат. Обратното изкупуване при криза се възприема като лоша новина за чуждестранните инвеститори и анализатори и е почти сигурно, че ще предизвика паника, а тя от своя страна ще доведе до изтичане на капитали. А пък и ако идеята беше достатъчно добра, досега все някога щеше да бъде реализирана. Нека не забравяме, че в малка България има достатъчно умни хора, специалисти във финансите, които едва ли не са забелязали политиките на Израел, Китай и Чили до момента. Най – вероятно и някои друг е разсъждавал на тази тема досега, но нека се замислим защо тя не е била реализирана през всичките тези години. Отговорът може би се крие в нейната ненужност и неоснованост…особено сега, на прага на ЕRM II и Еврозоната, когато трудният път е вече извървян. Не без значение е и фактът, че промяната в Паричния съвет води след себе си технически проблеми, а също така трябва да бъде и политически съгласувана и приета. А за правителството това означава преди всичко излишни разходи и промени в законодателството. Освен това не трябва да се забравя и фактът, че модифицираният валутен борд представлява промяна в паричния режим. Т.е. заедно с влизането в еврозоната ще станат две промени в паричния режим. Това е свързано с излишни разходи, направени веднъж с цел да се спечели доверието във „стария” борд. Възниква необходимостта да се спечели доверето към „новия” реформиран борд отново. Никому не е нужно да разхищава време и средства в тази и без това затруднена ситуация, в която се намира страната ни. И накрая вместо да спести време, тази реформа ще удължи пътя към така мечтаното въвеждане на общата парична единица за всички европейци. В крайна сметка, със или без реформи в паричния съвет, България така или иначе ще въведе еврото както е по план и за следващите 2 години едва ли ще е възможно „новия борд” да спечели същото това доверие, каквото „стария” успя да си залужи за 12. И както завършва резюмето на дискусията, проведена по повод реформирането на борда на 9 ноември 2009 година….то едно е сигурно – загубите за пореден път ще бъдат повече от ползите!

Терапия лекува цветната слепота при маймуни Джийна Брайнър – LiveScience Маймуни, които са имали цветна слепота1 сега могат да се насладят на всички цветове на света благодарение на генна терапия. Резултатите показват потенциала на тези методи евентуално да могат да излекуват зрителни проблеми при хората – от цветна слепота до други състояния, които водят до пълна слепота. Приматите, наречени Далтън и Сам са два възрастни мъжки саймира2, които още по рождение имали червено-зелена цветна слепота – състояние, което и при хората по-често се среща при мъжете, отколкото при жените. Пет месеца след като учените инжектирали човешки гени в очите на маймуните, двамата са можели да виждат червено, сякаш винаги са имали тази способност. Тъй като са иползвани човешки гени и очите на маймуните са сходни с нашите, поне що се отнася до цветното зрение, изследователите се надяват, че същата процедура може да доведе до положителен резултат и при хората. „Хората, които имат цветна слепота чувстват, че пропускат нещо” казва изследователя Джей Нийтс, професор по офталмология във Вашингтонския Университет в Сиатъл. „Ако можехме да намерим начин да правим същото нещо като при маймуните, безопасно за човешките очи, мисля, че би имало много хора, които биха искали това лечение”. Детайли за откритията се публикуват в списание „Нейчър”, в броя от 17 септември. Целия материал може да прочетете ТУК- http://nauka.bg/index.php?mod=front&fnc=pub_page&pid=12400 Източник: http://www.livescience.com/animals/090916-colorblind-monkey.html

16 юни, 1969, Изстрелването: Символ на човешкото величие От Айн Ранд Откъс от „Аполо 11”, Обективистът, Септември, 1969 „Независимо с какви дискомфорти и разноски трябва да се справиш, за да дойдеш тук” казва гид на НАСА на група гости като заключение на обиколката на космическия център на нос Кенеди, 15 юни, 1969. „ утре сутрин ще има седем минути, които ще ви накарат да осъзнаете, че си е заслужавало.” Така и беше. Изстрелването започна с голямо петно ярък, жълто-оранжев пламък, разпръскващ се във всички страни изпод основата на ракетата. Изглеждаше като обикновен огън и аз мигновено почувствах силно безпокойство, като че ли това беше горяща сграда. В следващия момент пламъкът и ракетата бяха скрити от такова помитане на тъмно червен огън, че безпокойството изчезна: това беше част от едно такова необикновено преживяване, че не би могло да се сравни с каквото и да било друго. Тъмно червеният огън се раздвои в гигантски крила, сякаш пожарен кран изстрелваше потоци огън нагоре, директно срещу зенита – и между двете крила, срещу тъмното като в рог небе, ракетата се издигна бавно, толкова бавно, че сякаш висеше застинала във въздуха, светъл цилиндър, със заслепяваща елипса от бяла светлина в основата, като преобърната свещ, чийто пламък е насочен към земята. Тогава осъзнах, че всичко това се случва в пълно мълчание, тъй като чух крясъците на птиците, които обезумели се изстрелват далеч от пламъците. Ракетата се извисяваше все по-бързо, леко накланяйки се, а изопнатият й бял пламък оставяше тънка спирала от синкав пушек зад нея. Тя се беше издигнала в синевата, а тъмно червеният огън се беше превърнал в огромни талази от кафяв пушек, когато звукът ни достигна: беше дълъг, яростен удар, не ехтящ звук, а именно удрящ, стържещ звук, като че ли Космосът се сцепваше. Но пък изглеждаше неуместен и маловажен, защото беше звук от миналото и ракетата вече отдавна безопасно ускоряваше надалеч от обхвата му – въпреки че беше странно да осъзнаеш, че са минали едва няколко секунди. Осъзнах, че неволно махам на ракетата. Чух ръкопляскащи хора и се присъединих към тях, проумявайки общия ни мотив; беше невъзможно да наблюдаваш пасивно, човек трябваше да изрази с някакви физически действия чувството, не триумф, а нещо повече: усещането, че незатулената линия на движение на този бял предмет беше единственото нещо, имащо значение във Вселената. Това, което видяхме, в неприкритата му същност – но в реалността, а не в творба на изкуството – беше конкретизираната абстракция на човешкото величие. Фундаменталната значимост на триумфът на Аполо 11 е не политическа; тя е философска; по-конкретно, морално-епистемологическа. Смисълът на гледката се състоеше във факта, че когато тези тъмно червени криле бяха разтворени, човекът разбра, че не наблюдаваше обикновено явление, а катаклизъм, който ако беше отприщен от природата, щеше да заличи човешкото съществуване – разбра също и, че този катаклизъм беше планиран, пуснат и контролиран от човека, че тази невъобразима мощ бе контролирана от неговата сила, покорно служейки на неговите цели, пробивайки път на деликатно издигащ се „занаят”. Човек разбра, че този спектакъл не е плод на някаква бездушна природа, като например aurora borealis, на случайност или на късмет, но че е непогрешимо човешки – с човек като синоним на величественост; че една цел и продължителните, непрекъснати и дисциплинирани усилия са довели до постигането на тази серия от моменти; и че човек успява, успява, успява! За пръв път, макар и за седем минути, най-лошото което виделите го можеха да почувстват бе не „Колко малък е човекът на фона на Гранд Каньон!”, а „Колко велик е човекът и колко безопасна е природата, когато бъде овладяна!” Че сме видели демонстрация на най-доброто от човека, това никой не можеше да отрече – това беше и причината за привлекателността на събитието и за зашеметеността и вцепенеността, в която ни остави. И никой не можеше да оспори, че сме видели постижение на човека, съответстващо на капацитета му като рационално същество – постижение на разума, на логиката, на математиката, на тоталното посвещаване на абсолютизма на реалността. Усещането за безсилие е лайтмотив в живота на повечето хора, особено днес – безсилието пред неизразими копнежи и липсата на познание относно начините на постигането им. В перспективата на рушащия се свят Аполо 11 прокарва историята на една дръзка цел, нейното изпълнение, нейния триумф и метода за постигането й – историята за и демонстрацията на върховния човешки потенциал. Преведе: Мария Стойчева

Психономия Основи на възгледа Цялата статия - http://nauka.bg/index.php?mod=front&fnc=pub_page&pid=12397 Психономия е понятие с гръцки корен. Първата му част, психо, е производна на наименованието на древногръцката богиня на душата - Психе, а втората, номос, означава закон. Така с понятието психономия се означава школата в направлението психотерапия в психологията, която се занимава с изучаване на характера на актуалните закони на психичното, от една страна, и къде и как те намират приложение в Света, в който живее индивида, от друга. Благодарение на това тя спомага за качествената универсализация на индивидуалното съзнание. Това става чрез вътрешното хармонизиране на различните тенденции у отделния индивид и чрез освобождаването му от безпричинното съжителство с веригите на илюзиите. Така тя съдейства на индивида да открие вътрешния си покой и увереност, които са най-добрата среда за изява на най-съкровените му душевни копнежи и за удовлетворителното им реализиране. На най-основно равнище тя отстранява преживяването за тежест от бремето на възприятието за неспособност да се превръща наличната информация в познание. Известно е, че това, което превръща наличната информация в познание е съзнателността. Това, което не е известно на широката аудитория е, че тя има две съставки като всяка една от тях съдържа част от другата в себе си. Тези две съставки са разум и емоция. Когато те бъдат обединени в най-висшата си степен у един индивид, той получава шанса да се докосне до началната искрица божественост у себе си – съзнателността. Тогава той може да я приеме и да попадне в онова състояние, за което мъдреците казват, че докато се намира в него човек нищо не знае и нищо не прави, а всичките му нужди и желания са удовлетворени. Погледнат отстрани такъв човек изглежда най-обикновено с тази разлика, че той самият казва, че няма никакви нужди и желания и е щастлив от това. Обаче всички знаем, че няма човек без нужди и желания. Затова, когато срещнем такъв човек, ние сме склонни да не му повярваме, въпреки че той твърди, че е щастлив. Каква всъщност е истината? Истината е, че подобен човек няма усещане за някакви нужди и желания по простата причина, че те биват своевременно задоволявани от случващото се в живота му. Това става сякаш от само себе си по един начин изглеждащ точно толкова естествен, колкото естествено е и тяхното възникване. Това е почти невероятно за останалите хора, въпреки че в такова състояние клопките на житейските обстоятелства биват елегантно избягвани. Всичко това се дължи на факта, че на това ниво на съзнанието човек е достатъчно мъдър, за да не попада в тях и достатъчно велик воин, за да не му се налага да воюва за каквото и да било. Би могло да се каже още, че психономията обрисува онова, което, поради своята косвена (индиректна) проявеност, изглежда непроявено и затова търси, и намира, своята изява в онова, което е пряко (директно) проявено. По този начин тя обхваща всички форми, които информационното съдържание може да има спрямо съзнанието – непроявеността, процеса по нейната трансформация и нейното проявление. И така, психономията запознава индивидите с принципите, на които е подчинено нашето съществуване. Когато даден индивид реши да се ограмоти с тези принципи, той получава възможност да се раздели безболезнено с вредните за него и за близките му навици на възприемане на Света и на случващото се в него и да придобие отново радостта от всяко свое начинание. Такъв ефект може да бъде привлекателен предимно за онези, които със сигурност знаят, че всяка външна ситуация е огледало на вътрешната им такава. Това са хора, които уважават себе си и не се страхуват да направят необходимото, за да постигнат в максимална степен психичното си благополучие по единствения възможен начин, който гарантира не само неговата устойчивост, но и усещането за успех и удовлетвореност – чрез съзвучие с динамиката на космичната енергия. В този ред на мисли следва да се отбележи, че психономията е насочена предимно към онези, които са ходили на много места и навсякъде са намирали по нещо ценно, но то все не им е било достатъчно тъкмо поради своята частичност. За да не се озове в такова положение, психономията предлага един цялостен поглед към живота на индивида и системен подход към всеки негов отделен детайл. Тя отстоява възгледа, че само така, чрез качественото познаване на прилагането на психичните закони, се осигурява пълното отстраняване на илюзиите, които препятстват живителната сила на струящата от дълбините на човешката душа любов. А именно благодарение на тази сила животът като пътуване може да бъде превърнат в приятно приключение, което кореспондира с честотата на първичния мир. Всеки, който веднъж се почувства огрян от тази любов и си спомни нейното вълшебство, няма как да продължи да остава безразличен към нея, защото тя го превръща не само в проводник на висшата емоционална стабилност на жизнеутвърждаващата й същност, но и в съзнателен и творчески съзидател във всеки един миг от неговото съществуване. Цялата статия - http://nauka.bg/index.php?mod=front&fnc=pub_page&pid=12397

Великите изобретения на човечеството. Луксозна енциклопедия Ларус Мишел Ривал Чрез хронологичния си подход, книгата поставя всяко изобретение в собствената му епоха и в определен контекст. Разкрита е историята на 150 изобретения, но най-голямо внимание е отделено на великите открития като огъня, земеделието, колелото, писмеността, металургията, нулата... Но не са пропуснати и ,,по-малките” изобретения, които засягат – дори преобразяват – нашето всекидневие до такава степен, че трудно можем да си представим живота без тях: кибрита, асансьора, прахосмукачката, автоматичната писалка... Специално внимание е отделено на последните нововъдения и технологии, нахлуващи стремително в нашето ежедневие. Купи: http://ciela.bg/?p=book_view&aid=172 Тази книга е предоставена от ИК "Сиела" като награда за конкурса "Моят Свят"

Можете да го изтеглите от ТУК! (.pdf) http://image.nauka.b...g-science29.pdf Новини - стр. 7 - IBM обяви, че е изработил най-бързият микропроцесор в света - Технологичните компании работят над мисълта - Извънземни океани, ще могат да бъдат заснети от телескопи - Нова разработка на Intel или смъртта на видеокартите - «Прогрес М-07М» потегля за Международната космическа станция - Бъдещият Луноход на Китай приближава - Лебедовата песен на „Дискавъри” - Начало на нова енергийната революция? - Електронен каталог на музейните реликви от Съединението на България. Биология -Влечугите в България -Диви гълъби Род Columba -Соколи Астрофизика -Хипотези в астрофизиката: с какво тъмната материя е по-добра от НЛО? Физика -Произход на магнитното поле на Земята Архитектура -Ал-Масджид ал-Харам История -Императорски погребения в късната Римска империя: промяна и приемственост -6 АПРИЛ 885 г. – УСПЕНИЕ НА СВЕТИ МЕТОДИЙ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКИ, АРХИЕПИСКОП НА ПАНОНИЯ Хуманитаристика -chitanka.info - за непредвиденото в закона -Нашият избор – българският език! Технологии - СВИДЕТЕЛСТВА ЗА НАЧАЛОТО НА КОРАБОСТРОЕНЕТО И КОРАБОПЛАВАНЕТО - Пистолети: Beretta - БЕЗСМЪРТНИЯТ СИРАКУЗЕЦ Изтегли новия брой!!!

В новия брой на в. "Капитал" статията на броя е за висшето образование - http://capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2010/09/03/955682_shest_idei_koito_shte_raztursiat_vissheto_obrazovanie/ Говори се колко сме назад от Европа, Америка, как трябва да вземем пример и с две думи тук лесно се взима диплома, която после се чудим какво да я правим...Лично на мен ми хареса материала, но искам да видя вашето мнение по въпроса? Аз също уча в България и не мога да кажа, че не съм доволен, макар че винаги има неща, които могат да се направят по-добре, преподавателите могат да бъдат по-"земни" и т.н. Ето и малък цитат от статията: цялата статия - http://capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2010/09/03/955682_shest_idei_koito_shte_raztursiat_vissheto_obrazovanie/