Eньо

Левски работи първоначално индивидуално като ентусиаст с „Прокламация от името на Привременното правителство в Балкана" в джоба, но за да бъде легитимен и по-убедителен в работата по места се принуждава да влезе във формата на БРЦК и да се примири със унизителното за него разделяне на комитетската мрежа в българско на трима апостоли. Налага да дели районите с Ангел Кънчев и Димитър Общи. Обаче Левски не може да понесе унижението, и вместо да изпълнява заповедите на БРЦК да въведе във съответните комитетти новите апостоли само ги влачи със себе си, оставя ги да чакат в хановете, и той уж да огледа обстановката, отива на лична среща с комитетските дейци ... Справка, стенограмите от разпитите ...

Българските въздушни асове: Петър Бочев, Чудомир Топлодолски, Стоян Стоянов и Христо Кръстев пред хангар на летище Божурище Подпоручик Христо Костакев - роден на 9 април 1919 г. в Стара Загора. Неговият първи самостоятелен полет става на 4 септември 1940 г. През лятото на 1941 г. заедно с други юнкери-летци е на тримесечна специализация в Кралската въздухоплава­телна академия в гр. Казерта - Италия. Тук той лети на самолети „Бреда-25" и „Ро-41" (учебен изтребителен самолет). На 30 януари 1942 г. Цар Борис III произвежда випуска в първо офицерско звание и подпоручик Костакев става адютант на Първи разузнавателен орляк в летище Божурище, където лети на самолети „Чучулига", „Врана" и „Гарван". През октомври 1943 г. по собствено желание постъпва в изтребителната школа на летище Долна Митрополия и я завършва в края на годината. В начало­то на 1944 г. в 6-ти въздушен полк - летище Карлово, Костакев преминава на френския изтребител „Девоатин-520", а след това е преведен на служба в 3/6 орляК в летище Карлово, Където преминава на самолет „Месершмит 109". От началото на февруари е включен в състава на бойния разчет в орляка за борба с влитащите над тери­торията англо-американски самолети. Нощната бомбардировка над София на 29 срещу 30 март 1944 г. изигра ролята на доразузнаване на целите, за да влетят на 30 март около 600 бомбардировача „Б-24 с изтребителна охрана от 300 самолета „Москито и „Тъндърболт" на Височина 8000 м. На 30 март Костакев е единственият летец в летището. Болен на легло, с гнойна ангина, към 10 часа сутринта е събуден от тревожния вой на сирените. Тичешком излиза на плаца, дооблича се там. Тук единствен е самолетът на Командира на орляка. Без да се колебае, Костакев бързо взема най-чудатото решение в живота си, да полети в бой, макар и болен, без собствена охрана и при това на незачислен нему самолет. Всеки здравомислещ пилот при наличието на тези три фактора би се заслонил като зад законен параван и не би излетял в това напрегнато българско небе! Достигнал 8000 м. височина Костакев открива мно­гобройна въздушна армада към подстъпите за София. Веднага се насочва към челната, най-лявата „Крепост" от колоната, състояща се от 60 самолета в сгъстен клинов строй. Необезпокояван от изтребители, Костакев атакува отдолу с огън избраната цел и още с първата атака прострелва „Крепостта", която експлоадира. От нейна­та експлозия е засегната и летящата в съседство с нея машина, която също експлоадира. В турболентната въз­душна зона на верижните експлозии попада и самолетът на Костакев, върху който се стоварват парчета от разрушените „Крепости". Самолетът му става неуправ­ляем. Време за радост и възторг от пълната победа няма. Светкавично менящата се обстановка кара пило­та да вземе бързо решение. Когато самолетът му се стабилизира в положение на летене, Костакев вижда, че зад него се отделя бяла диря. Разбира, че е повреден радиаторът и за да не се запали, трябва да се изгаси двигателя. От този момент тритонният самолет продължава да лети само благодарение на пилотското майс­торство на Костакев, пред когото сега се изправя наново въпросът: да скочи ли с парашут, или да кацне принуди­телно, като спаси машината. Височината бързо се стопява и пилотът решава да кацне в една „равна" нива, която в последния момент се оказва терасовидно лозе с телефонен стълб в полосата накацане. На 2-3 метра над терена пилотът прави лека маневра, за да избегне стълба, но не успява. Самолетът се удря в него, при което лявото крило се откъсва и машината забива нос в земята. Плувнал в пот, Костакев увисва, забързан на седалката. Нервно напрегнат, той не може да прецени колко време е висял така. Но ето че самолетът под тежестта на опашката се връща в нормално положение, заставайки на „три точки". Тогава Костакев отваря кабината и като по чудо, без ни една драскотина, излиза от нея. А наоколо полетое почерняло от народ. Мъжете тичат, за да окажат помощ, жените да дадат водица,а децата да го хвалят и да викат: „Ура, герой!" Чак сега разбира, че стеклите се хора го смятат за герой. Наред с двете „Крепости" в околностите на Кошарево, Брезнишко, по волята на съдбатанамират гроба си и 18-те летци от двадесетчленния екипаж на свалените от него бомбардировачи. Във Втората световна война записаха имената си много въздушни асове, ала с една-единствена атака да се унищожат два бомбардировача от типа „Б-24" е не само отлично изпълнен служебен дълг, но и горещ израз на безграничното родолюбие, напластявано в душата на летеца още от най-ранната му възраст. Заради това и заради летателния му професионали­зъм на Костакев са присъдени 6 въздушни победи. Награден е и с орден “За храброст” IV степен. Въпреки това дошли­те след деветосепемврийскияпреврат от СССР ръководители на Българското въздухоплаване счетоха Костакев за неподходящ да остане в редовете на нашите военновъздушни сили. През 1946 г. той е уволнен от авиацията по разпореждане, вместо силите и опитът му да бъдат използувани при обучението на новите авиаторски кадри. Почти забравен от обществеността, от години бо­лен в родния си град, Костакев умира на 19.6.1994 г., без да узнае, че на 6 май с.г. заради бойните му заслуги е повишен в звание „полковник" от запаса. Капитан Димитър Светозаров Списаревски - Спаич е български летец-изтребител. Той загива при първия си боен полет, след като сваля тежък американски бомбардировач Б-24 чрез въздушен таран, по време на бомбардировките на София през Втората световна война. Подпоручик Стефан Маринополски Участва в първият въздушен бой между българските изтребители и американските бомбардировачи на 01.08.1943 г. През ноември е в ход операция “Приливна вълна” на съюзническата авиация срещу България. Орлякът изпълнява бойни мисии на 14.11.1943, 24.11.1943 и 10.12.1943 г. за прехват на бомбардировъчни формации. Трета бойна задача на 2/6 орляк е на 10.12.1943 г. На тази дата за нанасяне на въздушен удар към София се насочват 50 американски тежки бомбардировача Consolidated В–24 Liberator под прикритието на 50 изтребителя Lockheed P–38 Lightning. От Враждебна излитат изтребителите от 662 ято с две крила по от по 4 самолета Dewoitine D.520. Двете четворки атакуват челно една противникова бомбардировъчна група. В завързалия се въздушен бой групата е отклонена към Стара планина. В този ден получава своето първо бойно “кръщение” подпоручик Стефан Маринополски. На летище Карлово 642 ято и 652 ято провеждат учебни стрелби. След като към 11:30 ч. получават заповед, самолетите кацат за презареждане с гориво и бойни муниции. Веднага след това излитат всичките боеготови 16 самолета, както и три крила от 642 ято и 652 ято, догонват оттеглящия се противник и влизат в бой по крилно и по двойки. Капитан Павел Павлов запалва един противников бомбардировач, но при атаката загива и самият той пред безпомощните погледи на водените от него летци Симеон Пенчев, Крум Атанасов и Стефан Маринополски. На 20.12.1943г. следва поредната – четвърта – бомбардировка на София. В небето на столицата Маринополски атакува бомбардировач B–24 от 98 BS на 376 BG на 15 Air Forсe, за която той си спомня петдесет и пет години по-късно пред журналиста Любен Овчаров: “…На 20 декември 1943г. нашият 2/6 орляк излетя с “Девоатен”-ите , воден от капитан Бошнаков. Беше около обяд. Първата противникова вълна, изсипала бомбения си товар над кв. “Хаджи Димитър”, отлиташе към Княжево, когато откъм Сливница се появиха “летящи крепости” В-24. С десен завой откъм Самоков се насочихме да ги посрещнем. Бях заместник–командир на 652 ято и водех “крило” от четири самолета… Прицелих се в крайния бомбардировач, натискам спусъка, стрелям и минах по целия фронт на крепостите от 500 – 600 м. Не видях да ги охраняват изтребители. Забелязах пламък – дали от противовъздушната артилерия, дали от някой бомбардировч или светкавица от облак? После разбрах, че точно в тоя момент Списаревски се удря в една от американските крепости над Пасарел. Аз продължих атаката и стана каквото исках -- от крилото на един “Либърейтър” избухна огън, машината запуши, взе да пропада. Следях я известно време, докато изчезна от погледа ми сред възвишенията западно от Босилеград. Дотам прогонихмевтората противникова група и се завърнахме на летище Враждебна….” Ето как е отразен въздушният бой в “Доклад за бойните действия на 2/6 орляк при нападението на София на 20.12.1943г.: “Самолетите от 652 ято, с водач поручик Неделчо Бончев, взима височина и преследва противниковите бомбардировачи с 3 самолета, тъй като четвъртият каца принудително поради загряване на водата и маслото в двигателя. Някъде към Босилеград те застигат и от височина 7600м. атакуват отпред и отгоре задната от двете противникови групи бомбардировачи. Поручик Бончев забелязва, че при стрелбата по “Либърейтъра” в един от десните мотори избухва пламък. Поручик Маринополски пък докладва, че е запалил левия краен мотор на друг бомбардировач. След атаката самолетите се насочват към летището, тъй като са достигнали предела на своето действие и кацат в 14.20 ч. Загуби на противника - Подпоручик Стефан Маринополски сваля бомбардировач. ” На 10.01.1944г. подпоручик Стефан Маринополски излита начело на 652 ято за прехват на американските бомбардировачи, атакуващи София. На 1500 м. височина се поврежда стъпката на витлото на машината му и той е принуден да се върне на летището. През януари 1944г., 652 ято е превъоръжено с Bf 109G – 2/G–6. Подпоручик Маринополски участва във въздушния бой над София на 17.04.1944 г. – “Черния Великден”. Досега българските летци са се изправяли пред бомбардировачите В-24 и техния обичаен ескорт от изтребители Р–38. На 17.04.1944 г. те откриват един нов противник – Р-51, “мустангите” от 31 FG за първи път се появяват в небето над София. При тази първа среща, българските летци объркват силуета на “Мустанг” - а с този на “Месер” - а. Грешката се оказва фатална. За няколко минути 9 “Месер”-а избухват в пламъци. Загиват 4 пилоти. 9 летци са ранени. Едно събитие от 23.06.1944 г. ще окаже влияние върху съдбата на Маринополски. На тази дата формация от В–24 и В–17 от 15 Air Forсe атакуват петролните рафинерии в Плоещ. Сред тях е и В–17 № 42–5951 “Описоня” от състава на 341 BS от 92 BG с екипаж в състав: командир – лейтенант Едуин Андерсън, втори пилот - лейтенант Уилям Саймънс, бомбардир – лейтенант Дейвид Кингсли; бордови механик – сержант Джон Майер; стрелец – радист сержант Лойд Кейн; опашен стрелец – сержант Майкъл Съливан; стрелец – сержант Стенли Кмиеч; стрелци - сержант Мартин Хетинг и сержант Харолд Джеймс. При приближаването към целта, бойната формация е атакувана от немски изтребители Bf 109 и Fw 190. Изтребителите свалят два В–17 докато американските бомбардировачи навлизат в зоната на ПВО. В момента, в който се приготвя да хвърли бомбите си, “Описоня” е поразена в лявото крило от артилерийски снаряд точно зад двигател № 1. Втори снаряд поврежда витлото и разрушава системата за кислород. Андерсън успява да овладее управлението на машината и да поддържа курса. В-17 привлича вниманието на няколко Bf–109. Изтребителите изваждат от строя двигател № 2 и от лявото крило излиза облак бял дим. Един 20–мм снаряд сериозна ранява сержант Съливан в ръката и дясното рамо, разкъсва и парашута му. Въпреки раните Съливан се довлича до страничните отсеци, където Хетинг и Джеймс се опитват да му окажат първа помощ. Тъй като не успяват, те викат на помощ лейтенант Кингсли. Той поставя превръзка, стегната с турникет, която спира връвоизлива. Но Съливан не е единствения ранен, сержант Кмиеч, също е засегнат. Тежко повреден, с ранените членове на екипажа, “Описоня” напуска въздушното пространство на Румъния и навлиза над България. Самолетът трудно поддържа височина и командирът лейт. Андерсън издава заповед да се изхвърли зад борда всичко, което би облекчило апарата. “Описоня” следва своя път, който я извежда към Карлово. Узнали за приближаването на американски бомбардировач, командирът на немската мисия при 2/6 орляк майор Кюле дава заповед на подчинените си за излитане. След няколко минути “Описоня” е прехваната от четири български (Асен Ковачев; Антон Барев, Христо Петров и Петър Петров) и четири немски изтребителя. В–17 е поразен и тежко се устремява към земята. Лейт. Андерсън издава заповед екипажа да напусне самолета. Докато здравите членове на екипажа скачат от смъртно ранената машина, лейт. Кингсли помага на ранения серж. Съливан да изпълзи по купчината гилзи, за да скочи от машината. Без да се замисля, Кингсли разкопчава парашута си и го поставя на Съливан и му помага да скочи през отворения люк. Няколко секунди по–късно “Описоня” заедно с лейт. Кингсли се разбива в землището на карловското село Сърнигор. Жестът на лейт. Кингсли е оценен с най–високото отличие – Ордена на Конгреса му е присъден посмъртно и днес една въздушна база в Орегон носи неговото име. Стефан Маринополски пристига с автомобил на мястото на катастрофата. Научава, че трима американци са арестувани и отведени в кметската управа. Там намира Хетинг, Майер и Съливан. Като вижда, че Съливан има нужда от медицинска помощ, качва американците в колата и ги откарва в офицерския стол в Карлово, където на Съливан е оказана медицинска помощ. Скоро към тях се присъединяват Андерсън и Кмиеч. Българските пилоти приемат пленниците като гости. На следващия ден американските летци са отведени в София, а по–късно изпратени във военнопленническия лагер в Шумен. На сбогуване един от тях подава на Маринополски кутия “Лъки страйк” с изписан адрес: “Мартин Хетинг, Виксбург, Мичиган” и му казва: “Посетете ме след войната!”. 39 години след това, през октомври 1983 г. Маринополски пътува до Анкоридж, Аляска, където се среща с Хетинг. Не след дълго той открива и останалите ветерани от екипажа на “Описоня”. На 23.04.1984 г. всички се събират в Арлингтън пред гроба на лейтенант Дейвид Кингсли. За кавалерско отношение към пленниците Маринополски е награден с Медала на Конгреса на САЩ. Поручик Любен Кондаков е роден в Сливен на 14 април 1915 г., а загива на 17 април 1943г. на 29 години. Генерал-майор Стоян Илиев Стоянов - участва в 35 бойни полета срещу англо-американските самолети при бомбардировките на София и страната. Признати са му 15 въздушни победи за четири свалени английски и американски самолети, за участието му в свалянето на още два и за нанасяне на сериозни повреди на други четири самолета. През 1939 г. завършва в Германия школата за изтребители във Вернойхен и курс за инструктори-изтребители. Става инструктор в Изтребителната школа - Карлово и от 1942 г. е поручик - командир на ято изтребители Месершмит 109 от 6-и изтребителен полк. На 1 август 1943 г., огромна армада от над 170 американски 4-моторни бомбардировачи Б-24 "Либърейтър" и Б-17 "Флаинг Фортрис" преминават над България - летят към базата си в Северна Африка, след като са нанесли удар по петролните рафинерии в Плоещ, Румъния. Те изпълняват операция "Приливна вълна" чиято цел е нарушаване снабдяването на германската армия с гориво от Румъния. В битката срещу група съюзнически бомбардировачи българските изтребители постигат първите победи за българската военна авиация: 4 свалени бомбардировача - два от поручик Стоян Стоянов и по един от подпоручиците Петър Бочев и Кръстев. Стоянов участва в 35 бойни полета срещу англо-американските самолети при бомбардировките на София и страната. Признати са му 15 въздушни победи за четири свалени противникови самолета, за участието му в свалянето на още два и за нанасяне на сериозни повреди на четири самолета.

Става въпрос за стратегически, предварително замислени и планирани дневно-нощни удари на англо-американската авиация от базите в Южна Италия срещу германските съюзници, сред които е и Царство България. На 6.4. 1941 г. частите на Вермахта започват изпълнението на операция „Марита" срещу Гърция и на директива № 25 срещу Югославия и през същия ден около 15,30 ч. един югославски самолет бомбардира западната част на София. Същата вечер срещу българската столица е нанесен въздушен удар от 37-а английска бомбардировъчна ескадрила с 6 самолета „Уелингтън". Ударите срещу София се повтарят и на 15 април 1941 г. в 1,15 ч. и в 3,20 ч. през нощта английски самолети бомбардират София, летище Враждебна и двете противовъздушни батареи във Военното училище и тази на летище Божурище. През февруари 1943 г. от Германия са доставени първите 16 броя изтребители „Месершмит" Бф 109 Г-2, след които до началото на 1944 г. пристигат още от типа Г-2 и Г-6, Като общият им брой достига 145. С първите Ме-109 Г-2 се въоръжава 3/6 орляк, който заминава на 10 август 1943 г. за летище Божурище, където остава до края на войната. Командир на орляка е капитан Чудомир Топлодолски. Сформираните през 1941 г. 1/6 и 2/6 изтребителни орляци с командири съответно Капитан Руси Русев и капитан Николай Бошнаков преминават от чехословашките изтребители „Авиа" Б-534 „Доган" на френските изтребители „Дебоатин 520", което става през есента на 1943 г. 1/6 орляк остава на летище Марно поле, Карловско, а 2/6 орляк заминава за летище Враждебна, където постепенно преминава на Ме-109. Така директно за отбраната на София отговарят 2/6 и 3/6 изтребителни орляци, които поради близостта на столицата могат бързо да се включат в нейната защита. На 1 август 1943 г. съюзническото командване започва изпълнението на операция „Приливна Вълна" - бомбардиране на плоещките нефтени рафинерии. На този ден е и първият бой между български изтребители и американски бомбардировачи, но той не е във връзка с отбраната на София. Тогава нашите летци изтребители посрещат завръщащите се от Плоещ бомбардировъчни формации. Поручик Стоян Стоянов сваля един Б-24 „Либърейтър" и поврежда друг. По един Б-24 свалят и подпоручиците Петър Бочев, Иван Бонев и Христо Кръстев. Първият масиран въздушен удар срещу българската столица е нанесен на 14.11.1943 г. от 91 бомбардировача Б-25 „Мичъл" охранявани от 49 изтребителя Локхийд П-38 „Лайтнинг". Въздушнопредупредителната служба подава късно тревога за 3/6 орляк и той излита, когато противникът е вече над София. Във въздуха са 13 Ме-109 Г-2, които нямат време да заемат бойна позиция на необходимата височина. Загива фелдфебел Йордан Славов Тодоров, а фелдфебел Никола Краличев и офицерският кандидат Павел Павлов кацат принудително. Вторият удар по София е нанесен на 24.11.1943 г. и в него участват 60 бомбардировача Б-24 „Либърейтър" и 40 изтребителя П-38 „Лайтнинг". Тревогата е дадена навреме и 3/6 орляк излита начело с Капитан Топлодолски, вземайки своевременно необходимата височина от 7000-8000 метра. Капитан Топлодолски и фелдфебел Христо Цанков свалят по 1 Б-24 „Либърейтър". Повредени са 3 бомбардировача - от капитан Топлодолски, поручик Стоян Стоянов и подпоручик Михаил Григоров. Във въздушния бой на този ден загива подпоручик Митю Дисов. Радио Лондон съобщава за 10 незавърнали се самолета, тежко засегнати и са паднали извън територията на България. Третият удар по София е проведен на 10.12.1943 г. и него вземат участие 60 бомбардировача Б-24 „Либърейтър", които са охранявани от 60 изтребителя П-38 „Лайтнинг". Срещу тях излитат 24 „Девоатин" от 2/6 орляк и 17 Ме-109 Г-2 от 3/6 орляК. Атаките на българските изтребители разстройват бойния строй на бомбардировачите, които пускат бомбите си напосоки. Повредени са три противникови бомбардировача (от поручик Асен Ковачев, поручик Любен Кондаков и фелдфебел Александър Петковски) и четири изтребителя П-38 “Лайтнинг". Във въздушен бой с противникови бомбардировачи загива командирът на 652-ро ято от 2/6 орляк капитан Павел Лазаров Павлов. Четвъртият Въздушен удар по София е нанесен на 20.12. 1943 г. и него вземат участие около 60 бомбардировача Б-24 „Либърейтър" под прикритието на около 50 изтребителя П-38 „Лаитнинг". От българска страна във въздушния бой вземат участие 2/6 орляк - с 24 Девоатин и 3/6 орляк - с 16 Ме 109 Г-2. Свалени са три бомбардировача Б-24 „Либърейтър" (от поручик Димитър Списаревски и подпоручиците Стефан Маринополски и Генчо Димитров) и 6 изтребителя П-38 „Лайтнинг". Повредени са 5 Б-24 и 1 “Лайтинг” На този ден поручик Димитър Светозаров Списаревски извършва първия в българската авиационна история таран на противников самолет, жертвайки своя живот за родината. Във въздушният бой загива и подпоручик Георги Кюмюрджиев. Новата 1944 г. започва за софиянци с тревога за ново въздушно нападение и само падналата гъста мъгла спасява София от планираната бомбардировка на 4 януари. Долетелите противникови бомбардировачи не успяват да открият целите. На този ден българските изтребители не излитат. Само след няколко дни - на 10 януари, София е подложена на първия от замислените комбинирани дневно-нощни удари на англоамериканската авиация, който поставя началото на най-тежките изпитания за гражданите и средствата за противовъздушна отбрана. За първи път над София се появяват четиримоторните бомбардировачи „Боинг" Б-17 „Флайинг Фортрес" („Летяща Крепост"), като техният брой е 143, а на „Либърейтърите" - 37. Те се охраняват от 100 „Лайтнинг"-а. Срещу тях излитат 23 ,Девоатин"-а от 2/6 изтребителен орляк и 16 Ме-109Г от 3/6 изтребителен орляк. На този ден при отбраната на София участва и германската Първа група от 5-а изтребителна ескадра „Айсмеер", която е дислоцирана на летище Враждебна. Българските и германските летци свалят 8 бомбардировача и повреждат 3. Свалени са и 3 изтребителя, а 8 са повредени. Във въздушните боеве загива фелдфебел Симеон Михайлов, а германската група загубва своя командир капитан Герхард Венгел. Въпреки героизма на българските и германските летци и огънят на на артилерия амгло-американския противник прелита на 5 вълни над София и успява да нанесе значителни щети. През нощта на същия ден около 80 английски самолета „Уелингтън" бомбардират отново столицата. Това причинява още по-големи разрушения и пожари, поради което започва евакуация на държавните учреждения и населението. След тази бомбардировка англичаните извършват нови 4 нощни удара по София: на 16 март с 50 самолета, на 17 март с 25 самолета, на 24 март с 40 самолета и на 29 март с около 40 Де Хавиланд „Москито". На 30.3.1944 г, е извършено най-тежкото въздушно нападение над София. То е осъществено от 450 бомбардировача Б-24, Б-17, Б-25 "Митчел" и Хендли Пейдж „Халифакс", които се охраняват от около 150 изтребителя П-38 „Лайтнинг". В отбранителните боеве вземат участие 1/6, 2/6 и 3/6 орляци, водени от своите командири -Капитаните Русев, Боишаков и Топлодолски. 1/6 орляк излита от летище Марно поле, Карловско, с 28 „Девоатин"-а, а 2/6 орляк (базиран на летище Враждебна) излита с 25 самолета - 19 Ме-109 Г-2 и 6 „Девоатeн"-а. Дислоцираният на летище Божурище 3/6 орляк излита с 20 Ме 109Г-6. От Изтребителната школа в Долна Митрополия излита една четворка от учебно-бойни изтребители „Авиа" Б-135 начело с капитан Кръстю Атанасов (началник на школата), в която влизат още пилотите инструктори: поручик Петър Манолов и фелдфебелите Йордан Фердинандов и Недю Колев. На този ден българските летци изтребители свалят 4 бомбардировача, като във въздушните боеве се отличава подпоручик Христо Костакев, който улучва една крепост, която експлодира във въздуха, и разрушава още една, летяща до нея. Другите два бомбардировача са свалени от поручик Неделчо Бончев и подпоручик Виктор Атанасов. Повредени са 9 бомбардировача и са свалени 3 изтребителя П-38 „Лайтнинг" - от поручиците Богдан Илиев и Васил Шишков и от подпоручик Генчо Димитров. Повредени са 3 противникови изтребителя. Загиват поручик Иван Бояджиев и фелдфебелите Йордан Кубадинов и Христо Цанков. С парашут скачат подпоручиците Божидар Кузмов и Иван Касиянов. Последната бомбардировка над София се извършва на 17.4.1944 г. като в нея вземат участие 350 бомбардировача Б-24, Б-17 и „Стърлинг" охранявано от 100 изтребителя П-47 „Тъндърболт" и П-51 „Мустанг". Ударът срещу София нанесен в 12,20 ч. последователно на 8 вълни с излизане на групите от запад, северозапад, север и североизток. Българската ротивовъздушната артилерия участва в отразяването на ударите на англо-американската авиация с всичките си 12 тежки батареи. От 2/6 орляк излитат 16 Ме-109 Г-6 и 2 „Девоатин"-а, които провеждат първата си атака понятно над София, но изненадан от силното изтребително прикритие на противника, орлякът се разделя на две групи, които продължават атаките си при отлитането му над района на Кюстендил. От 3/6 орляк излитат 14 Ме-109 Г-6. Орлякът успява да проведе една атака по противника преди излизането му над София, след което го преследва до жп линията Кюстендил-Горна Джумая. От 1/6 орляк излитат само 5 ,Девоатeн"-а и се явяват над София след оттеглянето на противника. При неравния въздушен бой е свален един Б-24 с таран, извършен от поручик Неделчо Бончев от 2/6 орляк. Това е вторият таран в българската авиационна история след този на капитан Димитър Списаревски. Поручик Бончев успява да се спаси, скачайки с парашут. Повредени са 5 противникови бомбардировача и 1 изтребител. В този въздушен бой българските изтребители понасят най-големите загуби за цялата война. Това се дължи на обстоятелството, че те за първи път участват във въздушна битка с едномоторните изтребители П-51 „Мустанг". По силует последните много приличат на месершмитите и нашите летци в началото на боя ги смятат за свои. Някои от тях даже ги приканват с разклащане на крилете да се приближат, но когато се открива грешката, е твърде късно. Загиват 4-ма пилоти от 2/6 орляк (подпоручик Веселин Рачев, поручик Христо Арнаудов, поручик Димитър Попов и подофицер Атанас Кръстев) и 2-ма пилоти от 3/6 орляк (поручик Любен Кондаков и подпоручик Иван Стефанов). Поради повреди в самолетите и ранявания във въздушните боеве принудителни кацания извършват 3-ма летци, и други 3-ма се спасяват с парашут (между тях и командирът на 2/6 орляк капитан Николай Бошнаков). Датата 17.4.1944 г. в историята на българската изтребителна авиация остава като „черния" Великден. След тази дата усилията на съюзническата англо-американска авиация се насочват срещу румънския петролен център при Плоещ. При това положение новата задача на нашите изтребители е да пресрещат американските бомбардировъчни формации, завръщащи се от Румъния. До 26.8.1944 г., когато е последното въздушно противоборство над България, нашите изтребители свалят 37 бомбардировача и 16 изтребителя. Повредени са 48 бомбардировача и 22 изтребителя. На територията на България падат 120 противникови самолета, в които загиват 256 души. Пленени са 329 съюзнически летци. От българска страна във въздушните боеве загиват 16 летци изтребители, а други 6 при изпълнение на служебните си задължения. Това статистиката, но зад нея се крият огромната смелост и воля на българските и германските летци при борбата им с англо-американската противникова авиация. Презирайки смъртта, всеки път те излитат за защита на своето отечество с ясното съзнание,че вероятността да загинат е многократно по-голяма от тази да оцелеят! И днес, повече от 60 години след последните въздушни боеве над България, ние продължаваме да черпим вдъхновение от подвига на онези достойни българи и германци, бранили небето на родината ни от набезите на англо-американските бомбардировачи през 1943-1944 г. Български пилоти пред страховития Messerschmitt Bf-109. Бомбардировачи В-24 "Летяща крепост" поразени от кап. Списаревски.

В архивите уважаеми КГ. В архивите .... По-точно в стенограмата на въпросната сесия на съдбоносният ден 13 декември 1941 г. в 18.30ч. Ето и тук също, но е предствена със малки съкращения, разбираемо защо : "Дипломатически документи по участието на България във Втората световна война" автор: Цочо Билярски издателство:Синева година наиздаване: 2005

Тези лоши хора, дето не са наши хора ги търпяхме четвърт век, гледайки как разоряват родината ни и за това много моля - Вън!!! Народа излезе и ви го каза ясно ...

За наша радост имаме български опит в твърдата дезактивация с регенеративен цериев процес Ce(SO4)2. Също така за пръв път в световната практика при рязане на атомни реактори в кръговете на активният контур и горещата част на СВО-1 се въвеждат преносимите установки за дезактивация: -кабини за дезактивация с въздушна струя - кабини за мокра абразивна дезактивация - кабини за химическа дезактивация - помещения за химическо и ултразвукова дезктивация и помещения за цериева дезактивация

Техните интереси тук се защитават от щафетно сменящите се на всеки четири години (послушни) марионетни правителства. Министерски съвет през последните 23 години се проявява като строго йерархизирана колективна диктатура управляваща с декрети (постановления), като участниците се сменят, а предначертаната линия остава и пребъдва ... http://www.mh.government.bg/Articles.aspx?lang=bg-BG&pageid=381

Ударите срещу София - дневните и нощните на 10 януари, дневнните на 30 януари и заключителните удари на 30 март бяха рутинни операции срещу държава, присъединила се към остта и обявила война по всички закони нa междуародното право. Нека си припомним, как на 13 декември цар Борис III и министър-председателят Богдан Филов подпрени и от мощно "Ура" на мнозинството на 25-ото народно събрание, обявиха война - петата след 1878 г. - този път на Англия и на Америка. Те изрекоха следните закани: Ще им натрием носа! Ще им дадем да помнят на подлите англичани и на мръсните американци! Долу Америка! Долу Англия ... http://www.youtube.com/watch?v=BDFN_qR3Rkg

Блестящо! И много показателно драги Alexander. Частупката "българите сами са си виновни" е основен лайтмотив на рушителите на отечеството ни: Опитахме се през 90-те години да установим няколко компании на българска земя, но установихме, че сме ограничени от бюрокрация и от вашата мафия по онова време. Нашите хора бяха заплашвани, нашите предприятия бяха разрушавани и най накрая решихме, че цената, в лицето на тези лични заплахи на нашите служители и щетите по нашите съоръжения (понеже ние не искахме да плащаме подкупи), са твърде много. Затова ние напуснахме няколко джойнтвенчъра, в които бяхме влезнали в България и това се случи с много други бизнеси и компании, които САЩ се опита да установи... Ричард Ран

Ето част от заплашително писмо на Левски адресирано до заможни българи: ...Денятъ на общонародното востание, което наближава ще бъде и денъ на справедливо возмездие. Тогава на всекиму ще сe иска отчетъ и тяжко томува, който нищо не е направилъ за своя народъ. У когото няма работа, грозно ще се наказва, а фамилiята му ще бъде изгонена изъ българско. Вiя му пiйте iоще кръвтъ и предавате ги на мръснiятъ мъчителъ! Разберете! Решили сме вече! Или да ви съберемъ, или да ви поразимъ - или сто и петдесетъ лири ще ви бъдатъ по-мили или веченъ животъ съ цялата ви фамилiя! В. Лъвскiй

За съжаление индивидуалистичното му его го доведе до разрив с Централният комитет и със сподвижниците му в Българско и на края изпада в пълна изолация и депресия: Който не е чист, убивам го, на неразбрания не му давам, което видя, че не е за него, изпитвам човек в работа и така го пускам по-нататък. Левски до Д. Хр. Попов и Централния комитет в Букурещ, 16.IX.1872 г. Мислете и правете, защото в онова време, турчинът щом разбере нашите човешки закони и ги признай, то той ще намери място, равно с българина, а днешните твърдоглави и изедници-българи грозно ще се наказват... Писмо на В. Левски до чорбаджи Петко Карлово, 1871 г. За да се избавят затворниците (комитетски хора в Лясковец), трябва да се убие сега и синът му, ако той не е чист. Ако с предателски думи е показан (издаден) Марин и са го запрели, то не трябва да го майте (бавите). И тайно, само ония, които ще го извършат… Работата вършете, но умно... Писмо на Левски до Христо Иванов, 4.VIII.1872 г. Недобри, т.е. чорбаджии-изедници и ненародни, които не искат да вземат участие в народното дело, а предават — трябва да се убиват с време. Пимо на Левски до сливенци лятото на 1871 г. А аз Ви казах, че трябва, но няма такива хора, а вие ми посочихте Ангел Кънчев и Димитър Общи. На Ангел Кънчев му казах като на учен човек, че тая работа да я научи човек като него и да я върши безпогрешно, то трябват му не по-малко от четири години, като се скита по всички страни и се среща с различни хора, мнения и пр. и пр. А той взе тия думи, като че ли присвоявам привилегии за себе си ... 12.XII.1872 г.

Защо Левски нарича турския султан "цар" ?

Преструктурирането е наразделна част от меморандумите - "паричен заем на траншове (стенд-бай споразумения) срещу изпълнение точка по точка на препоръките за преструктуриране" http://www.imf.org/external/np/ms/2011/052011.htm Оцеляваме с продажба на релси и жилища Джоанна Димитрова, директор "Финанси и държавна собственост" в Нaционална компания "Железопътна инфраструктура" - Г-жо Димитрова, как НКЖИ ще затяга колана, за да излезе от кризата? - Оценявам, че новото ръководство на компанията е обърнало внимание първо на нейното преструктуриране, на минимизирането на разходите, на изваждане на неоперативните активи от дейността на компанията. - Кои активи например? - Например от гарите, за които вече е решено, че няма да се експлоатират, се демонтират релсите и тези, които са годни, се влагат за вторично използване. Негодните се бракуват и веднага се предлагат за продажба, за да може да постъпят свежи пари в компанията. - Има ли вече продадени релси? - Да. Около 2,6 млн. лева е получила компанията от продажбата на неоперативни активи...

Философията на Световната банка и дъщерното и дружество МВФ е "пари срещу реформи", все едно някой да ти заеме дребна сума пари за текущи нужди и всеки ден да те кара да правиш по нещо, например първият ден да си срежеш маркуча на пръскачката за лозе и да скочиш с краката няклко пъти вържу нея и да я продадеш на вторични суровини за скрап за 9.80 лв., вторият ден да си срежеш гумите на мотокултиватора и да го разпродадеш на части, с обещанието, че този, от който си взел заема ще ти услужи с модерен трактор и няма да плащаш за услугата през три годишен гратисен период, третият ден ще поиска да дадеш на концесия за 30 години кладенеца си и така нататък, и така нататък ... МВФ: Закъснявате със затварянето на болници 8 Май 2003г. "...Броят на болниците не е намален. Разходите за тях или трябва да се платят от бюджета, или ще има натрупани дългове..". Това каза ръководителят на мисията на МВФ за България Джералд Шиф по радио "Дойче веле". Той пристига в София в петък, за да инспектира как върви изпълнението на споразумението с фонда. "...Техническият екип на фонда вече е тук. Бюджетът беше одобрен от МВФ с предпоставката, че ще бъдат извършени реформи за намаляване на разходите. Това обаче не е направено" - каза Шиф... Важни моменти от петото "stand-by" споразумение с МВФ подписано от българското правителство на 11 април 1997 г. Като резултат от преговорите Р. България ще получи около 180 млн. долара - 150 млн. долара за внос на зърно и останалите за платежния баланс, като преди това ще трябва да изпълни редица условия. Останалите около 470 млн. долара от програмата ще бъдат разпределени на равни части в тримесечията до края на март 1998 г. като реди всеки транш обаче ще трябва да изпълняваме доста условия. Валутен борд Правителството поема ангажимента да въведе валутен борд, като това вероятно ще стане от началото на второто полугодие. Целта е новият парламент да приеме закона за валутния борд скоро след като новото правителство поеме властта. Специфичните параметри заедно с необходимите промени във финансовата и структурната политика ще бъдат одобрени при тогавашните обстоятелства. Основните изисквания са: 1. да има фиксиран курс на базата на резервна валута 2. да няма заеми от БНБ за правителството 3. заемиза банките се допускат само ако съществува системен риск за банковата система итези заеми са напълно обезпечени и провизирани 4. БНБ да престане да контролира лихвените нива. БНБ ще се преструктурира в емисионно управление (или валутен борд), който ще има 100% покритие в чужда валута и банково управление - кредитор от последна инстанция по ясно определени условия. Ще има и независимо управление за банков надзор. Бюджетната политика - в държавния сектор да бъдат съкратени 58 000 души на равни дялове през последните три тримесечия от годината. - за заплати от бюджета за 1997 г. не могат да отидат повече от 709 млрд. лева. - пенсиите, които сега са под 10 долара, ще стигнат 34 долара през четвъртото тримесечие. - субсидии за селското стопанство - само в много ограничени размери и ще бъдат заложени в бюджета. - в областта на приходите да се вземат предписаните мерки за увеличаване на събираемостта. - през април трябва да се създаде централна служба, като нспекторите от тази централизирана служба ще следят почти непрекъснато големите дружества от ранга на Нефтохим, НЕК, БДЖ, като целта е да се осигури събираемостта от тях. -друга мярка предписана от МВФ, която трябва да мине веднага през парламента, е вдигането на прага за регистрация по ДДС на 50 000 долара, т.е. около 100 млн. лева. - много бързо трябва да се прекрати регистрацията по ДДС на всички фирми с годишен оборот от облагаемите сделки под това ниво. - по препоръките на МВФ се изисква и увеличаване на срока за възстановяване на данъчния кредит, след като инфлацията тръгне надолу. Преди първия транш трябва да се ограничат зоните за временен внос. - по препоръка на МВФ в областта на подоходните данъци трябва да се подобри събираемостта от свободните професии и изобщо върху доходите извън трудов договор, като аблицата трябва да се направи така, че ефективната данъчна ставка да е относително постоянна. - оценките на имотите за данъчни цели трябва да са равни на пазарната им цена. - също така МВФ препоръча лихвата за закъснели плащания на данъци да се вдигне до 5 пункта над основната. - до началото на 1999 г. трябва да се приеме и влезе в сила нов закон за облагане на доходите, като през следващите няколко месеца правителството ще гарантира минимални доходи със собствени средства, заеми от Световната банка, ЕС. - работниците, уволнени от закритите държавни предприятия, да получат наведнъж 250 долара. Още толкова ще се дават, ако безработният започне бизнес и наеме поне още един член от семейството си. - скритите дефицити - неразплатените от бюджета разходи, могат да създадат проблеми при въвеждането на валутен борд и затова те да бъдат изчистени до края на май и да не бъдат допускани повече. - при валутен борд бюджетът трябва да се справя със своите разходи и да прибягва до кредит от централната банка. - в най-скоро време трябва да се създаде специална сметка "фискален резерв". В нея ще влизат съществуващите бюджетни и извънбюджетни средства в левове и чужда валута, приходите от приватизация и външното финансиране за да е служат като предпазен буфер при управлението на паричните потоци на бюджета. Банков сектор - преди въвеждането на валутен борд българският банков сектор трябва да се стабилизира като показатели за капиталова адекватност и ликвидност и да се намали възможността БНБ да изпълнява функцията на кредитор от последна инстанция и по този начин да отпаднат дори хипотетичните възможности за оздравителни и спасителни операции за банките през бюджета. - основната цел на споразумението МВФ – Българско правителство е съсредоточено в това българските държавни банки да бъдат приватизирани до края на 1998 г. като п редхождащото условие по споразумението е България да поеме незабавен и бърз ангажимент от 50 млн. долара за оздравяване на "Биохим" за сметка на бюджета. - така основният ангажимент, които поемаме в рамките на споразумението с МВФ е оздравяване (със собствени средства на първата фаза) и приватизация на банките. "Международните финансови институции искат да видят чисто български ангажимент за стабилизация на банковата система", заяви на пресконференция шефът на Булбанк Чавдар Кънчев, който е и член на Съвета зафинансова стабилизация. "Подкрепата за държавните банки за осигуряване на достатъчна платежоспособност и ликвидност ще бъде предоставена само в контекста на фундаментални промени в управлението - както под формата на договор за управление, така и на приватизация", се казва в договорения с МВФ меморандум за икономическа политика. - мениджърският договор, както и приватизацията като форми, гарантиращи промяна на управлението, ще се прилагат както в периода преди, така и след въвеждането на валутен борд. Като подходящи за сключването на мениджърски договори според МВФ и българското правителство се смятат чуждестранни финансови институции с утвърден авторитет и българската Булбанк. "Целта на договорите за управление ще бъде да подготвят банките за приватизация...", се казва в меморандума с МВФ. - в договореностите не се изключва опцията договорът за управление по принцип да бъде обвързан с ангажимент за рекапитализация, тоест дава се право на инвеститора (независимо дали част от акциите примерно остават държавни) върху управлението и/или върху избора на мениджмънт на банката. "Всяка операция, осигуряваща на други държавни банки достигане на приемлива ликвидност или платежоспособност преди края на април, ще се съпровожда със сключването на договори за управление до тяхната приватизация", се посочва в меморандума. - за да привлече по-надеждни инвеститори правителството се ангажира да премахне всички пречки за чуждестранни вложения в български банки. - още преди първия преглед на мисията, вероятно през юни, правителството заедно с БНБ се ангажира с промени в нормативната уредба, позволяващи деноминиране на капитала на банките в чуждестранна валута и по-благоприятно третиране на нереализираните печалби и разходите за провизии. Банковата приватизация - ще бъде извършвана на няколко етапа: - първи - финализиране на напреднали сделки при две банки (вероятно Обединена българска банка и Експресбанк) до края на септември. Условията по приватизацията на още две държавни банки трябва да бъдат уточнени към края на годината, а към средата на следващата и за останалите две от общо шест опериращи към момента държавни банки. Тъй като Банковата консолидационна компания в момента е с основен набелязан приоритет продажба на банките, в условията е посочено назначаването на консултант към холдинга с признат опит в приватизацията. Изборът трябва да бъде съгласуван между българското правителство и Световната банка. - при приватизираните държавни банки трябва да бъдат покрити минималните показатели за поне 8% капиталова адекватност, като търговските банки, независимо от формите на собственост, при невъзможност да покрият стандартните изисквания за съотношение на капитала към рисковите активи подписват меморандуми за разбирателство с управление "Банков надзор" на БНБ и се отчитат по него на месечна база. - "Нито една банка, която не е здрава и не е ликвидна, не може да влезе във валутен борд ..." Необходими стъпки, за подготвяне на банковата система за работа в условията на валутен борд: 1. Министерството на финансите всекидневно да предлага неограничени количества 7-дневни ДЦК, докато БНБ постепенно до средата на май трябва да прекрати операциите на открития пазар и необезпеченото рефинансиране. 2. лихвата да се определя всяка седмица на база доходността на аукционите за седемдневни държавни ценни книжа до края на април. 3. БНБ да организира аукциони на ЗУНК-ове на цена, равна на сегашната минимална. 4. правителството ще премахне ценовите ограничения за търговията на ЗУНК-овете до първия преглед. 5. лихвите на ДСК трябва да са близки до пазарните нива. Платежен баланс Ускорената приватизация ще помогне с около 350 млн. долара през 1997 г. като недостигащите за тази година около 1 млрд. долара ще бъдат финансирани от МВФ, Световната банка, заедно с Япония и пакета от ЕС и Г-24. - българското правителство се ангажира да ограничи нарастването на външния си дълг със заеми или гаранции със срок на връщане над 1 година. Това се отнася както за правителството, така и за БНБ. - България може да разчита на около 150 млн. долара заем от МВФ за внос на зърно. - правителството да намали импортната такса с 1 пункт (т.е. до 4%) от 1 юли 1997 г. като по-нататък тази такса да бъде премахната изцяло. - България поема и ангажимента да премахне прага от 50 000 долара за регистриране на чужди инвестиции, който не позволява на по-дребните фирми да изнасят печалбата си като правителството да декларира, че няма да въвежда ограничения във валутния и вносния режим. Структурна реформа - през следващите две години да се приватизират всички предприятия и половината от националната инфраструктура. - списъкът с предприятия за ускорена приватизация е допълнен и в в него вече влизат предприятия, които притежават 22.5% от всички държавни активи. - до края на май да бъдат продадени друга група предприятия, които държат 4.5% от държавните активи. - за приватизация през тази година ще бъдат предложени 31 от всичките 41 предприятия от група Б на списъка за изолация. - с писмо за намеренията българското правителство да информира МВФ за избор на консултантът за БТК - предвиждат се промени в законодателството за ускоряване на приватизацията. - с втория и третия кръг на масовата приватизация се очаква да бъдат приватизирани други 13% от държавните активи. - до първия преглед на програмата в края на май или началото на юни трябва да бъдат закрити останалите 23 от 64-те предприятия в списъка за ликвидация. - до края на май правителството ще реши дали да закрива още предприятия. - от първи април започват да действат програмите за оздравяване на предприятията в списъка за изолация - в бюджета за 1997 г. ще бъдат предвидени до 20 млн. долара субсидия за БДЖ. - от 1 април фиксираните цени на водата, въглищата, топлата вода за промишлени нужди, електроенергията, природния газ, течните горива и телекомуникационните услуги няма повече да се субсидират. - в духа на поетите ангажименти да бъдат увеличени цените на брикетите, отоплението за населението, транспорта, като първоначално за тях се предвиждат известни субсидии. - след този скок цените ще продължат да се движат всеки месец, като до края на май трябва да се премахне и контролът върху печалбата от продажба на земеделски продукти и да се отменят всички забрани върху износа. Предвиждат се също изпълнение на поетите ангажименти за либерализиране на пазара на земята. Рисковете - едно от главните условия на валутният борд е изпълнение на бюджета при липсата на банково финансиране на дефицит. - за в бъдеще бюджетът ще трябва да събира достатъчно приходи от населението , за да покрие предвидените разходи. - във фискалната сфера се разчита на драстични промени в данъчните закони - либерализацията на цените и закриването на губещите предприятия неизбежно ще доведат до допълнително нагнетяване на социалното напрежение ...

Икономика, народопсихология, преходен хол от социализма ... Виждам, че упорито преповтаряйки мантрата за мнима вина от дамгата на социализма, правиш услуга на г-н Зелик, човека който успя през 5-годишният си мандат чрез глобалната политика на Световната банка и нейните филиали МВФ и ЕБВР да превърне света в двуполюсна фискална менажерия - на държавите господари от Г-20 и останалия (трети) свят, който вече само ще се използва като източник на евтини суровини, износ на капитали, жива плът и евтина работна ръка. До скоро това бяха само държави от Латинака Америка, Южна Азия и Африка, но към "етикета трети свят" успешно бяха присъединени и православни държави от бившия Източен блок - Румъния и България не случайно присъединени към ЕС с общ договор. Днес, близо десетилетие след "приемането", българите се убеждават че страната им е приета в ЕС не като равноправен член, а само про форма, за да бъде лишена държавата им от своя суверенитет и с това да се улесни прилагането на все по-суровите и нехуманни експериментални методи на разрушаване на постиженията в икономиката, социалната, образователната и здравната сфери и прилагане на изпитаните алгоритми на латиноамериканският метод на поддържане на контролирана вечна бедност на ниво на биологично оцеляване, подплатена с поддържане на "законността" на щафетно сменящите се марионетни правителства чрез морална поддръжка с периодични похвали за поддържане на рейтинга от държавите - господари ...

Би ли изброил топ десетте постижения на Борил за "стабилизиране на страната"? Нека не забравяме че през 1218г. Иван Асен II го блокира в Търновград и след седеммесечна обсада го пленява и наказва с ослепяване... защо ли?

Нека не забравяме, че България е страна в режим на "валутен борд" и трябва стриктно да изпълнява "съветите" на Световната банка и МВФ за ежегодишно поеишаване цената на ел. енергията с10%, продължаване закриването на болници, съкращаването на дейности на БДЖ и закривне на още линии и продължаване бракуването на вагони и демонтаж на релси, продължаване даване на концесия минимум по 25 обекта месечно и изнасяне на безценица на суровините, продължаване политиката на изземване здравните и пенсионни осигуровки на българите за строежи на магистрали и пътища срещу комисиона за спестени веро пари и така нататък, и така нататък и така нататък ...

Не виждаш ли, че "посланника" като папагал преповтаря изтърканите частушки от "докладите" на Световната банка и МВФ целящи да вменят чуство за вина на ограбваните от тях народи ...

Никой не иска от теб да станеш политик - общински съветник или депутат... Не разбра ли, че политика е цялата тази гама на контактуване - личностна единица / властимащи. Политика е всяко повишаване на цени примерно, или увеличаване на данък, или увеличаване на глоби, понеже с това се променят двустранно правилата и приоритетите, а с това и вероятността за оцеляване на въпросната биологична единица и потомството и ... като защитна реакция въпросната единица в зависимост от законите на съоъветната държава към която е привързана реагира с обобрение или неподчинение. В следствие на това, биологичната единица която ние условно наричаме "човек" от една страна и властимащите от друга можем да разглеждаме като скачени съдове взаимно зависещи един от друг, и с условие единствено - властимащите да разхлабват примката около врата на "човека данъкоплатец/избирател/потребител в сублимния моменти при признак на настъпваща клинична смърт, за да продължат съществуването си като паразитират за сметка на човечеството гостоприемници...

De acord! / (съгласен) ...

Васил Левски е обесен на 18 февруари.

Според мен Борил е в дъното на заговор за узурпиране на трона. Целгуба (Мария) набързо прежалва покойния си съпруг Kалоян и скоро се омъжва повторно за новия цар Борил. Калоян има две деца, син на име Витлеем, вероятно починал като малък, и дъщеря, която както знаем играе важна роля по-нататък. При това положение законен престолонаследник е асеновият син Йоан, по онова време на около 13-14 години, а не братовчед му Борил, който е син на сестрата на Калоян. Йоан заедно с брат си е принуден да избяга в Русия с помоща на верни боляри. Относно загубените територии визирах Белградска и Браничевска област ...

Реален БВП на глава от населението и темп на прираст България 2000г. - 6.3% 2012г. - 1.4% http://www.nsi.bg/spagebg.php?SHP=1&tab=2

Народната борба по нашите земи се възражда след забраната по време на социализма. Кумчев пак тръшна пехливаните на Трифон Зарезан Новият стар победител в пехливанските борби в Асеновград на 1 февруари - Трифоновден - Димитър Кумчев, освен коча спечели и 20 л. червено вино, от спонсора на събитието – Винарска изба Дядо Пламен. В местността св.Трифон въпреки ветровитото време, около параклиса се бе изпълнило с граждани, чакащи започването на борбите. Освен организаторите на събитието и наблюдателите, пейзажът се допълваше и от стандартните за подобен род мероприятия димящи кебапчийници, сергии с бонбони,захарен памук и играчки, които придават усещане като че си на старовремски панаир. По традиция борбите се откриваха със схватки между децата, макар, че те ентусиазирани, бяха започнали да мерят своите сили, доста преди да бъде чута първата съдийска свирка, борейки се кой когото хване върху тепиха. Голямата награда по традиция бе овен, който и тази година спечели станимаклията Димитър Кумчев. Освен нашенци, на борбите премериха сили и участници от други градове, като сред тях се отличи участникът от Казанлък – Божидар Бояджиев, който се класира на второ място и взе утешителна награда и 10 л. червено вино. http://asenovgrad-online.com/snimki/item/6521-%D0%BA%D1%83%D0%BC%D1%87%D0%B5%D0%B2-%D0%BF%D0%B0%D0%BA-%D1%82%D1%80%D1%8A%D1%88%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%B5%D1%85%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%84%D0%BE%D0%BD-%D0%B7%D0%B0%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%B0%D0%BD Махни това политическо изказване от подписа си.

ISTORIK, и в България вестници бол, но правилата на предстоящите избори са все още табу за широките маси избиратели, и няма яснота след последните изменения на избирателния кодекс. Излиза, че според Чл. 34. (1) непредставените в Народното събрание и нямащи членове на Европейския парламент партии нямат право да дават предложение за състав на секционните избирателни комисии. Тогава - кой ще отваря урната за гласуване и ще изважда съдържанието й? - кой ще установява резултатите от гласуването? - кой ще попълва данните в черновата и в протокола на СИК? - кой ще преброява подписите положени в избирателните списъци? - кой ще брои пликовете и бюлетините намерени без плик? - кой ще отваря пликовете и ще изважда съдържанието им? - кой ще брои бюлетините, извадени от пликовете за гласуване? - кой ще отговаря за изготвянето на извлеченията от протокола и обявяване на резултатите от гласуването в секцията? - кой ще предава протокола на СИК в РИК и - кой ще опакова останалите книжа и материали и как ще ги предава на общинската администрация? и въобще, кой ще определя правилата на играта? Пак ли парламентарно представените? А иначе,фън-предизборната надпревара вече е стартирала ...