glishev

Е, то не е въпрос на съгласие помежду ни, а на реална научна конвенция.

Въпросът не е дали ги чете някой (четем ги, но иронично), а как именно ги четем. Романа е напълно прав да пита защо си правите труда да пишете именно тук, където Ви четем особено иронично, да не кажа саркастично. Ето, има Конгресна библиотека, там Ви ценят повече... никой не е пророк в страната си

"Дружина" и в нашата, и в руската историография се ползва в частност за "старата" и "младата дружина" на новгородските и киевските князе. "Комитат" се отнася до малко по-ранната организация на германските и келтските примитивни "кралства".

Браво, момчета!

Трудолюбивите тракийски селяни орат нивите си с двойки кротки слонове, традиционно наричани Белоталк и Сивушкида (вероятно тракийски прозвища на божества на плодородието като Дионис и Персефона). Ето защо браздата на тракийската нива става дълбока и добивите на пшеница водят до такъв излишък и продажби, че тракийските царе се побъркват от поръчки на тежки златни съкровища.

Покрай слонските двойки и култа към слоноглавия Дионис-Белоталк-Ганеша не е чудно, че наблюдателни историци като Херодот сравняват траките с индийците.

Сварилий Чесънит (романизиран трак, ученик, асистент и приемник на Апиций) в своето съчинение "За тракийската кухня", кн. V, пар. 14 твърди, че пълнен хобот по тракийски е традиционно сватбено ястие на бесите. Оттук произлиза и традицията за поднасяне на т. нар. ястие "драконова опашка" сред бритите, повлияни от тракийските обичаи в космополитната атмосфера на Римската империя. А проф. Димитран Божитраков от Търновската академия предполага, че небезизвестното ястие "родопски калмар" в Античността е представлявало не нещо друго, а тракийски хобот на шайби.

Да, на фински Ruotsi е Швеция, от Roþsland, Страната, до която трябва да се гребе (или Страна на гребците) на староисландски/староскандинавски.

Инак, "комитат" е латинизъм, същото като "дружина", но може да се отнесе и до неславянски организации. Не върви да кажеш, че мюрингите започват съществуването си като "дружина" или "дружинно кралство". Терминът си е "комитат".

Извинете, пише се "апогей".

Рос или Рус вероятно първоначално е име на шведски комитат. Разбира се, не населението на Русия произлиза от Скандинавия, а името на политическото му обединение, доколкото първият княз Рюрик все пак е именно шведски комитатен конунг със своята свита. Може да се каже, че появата на руските държави е най-трайният резултат от викингските нашествия. А, да - и град Дъблин

Благодаря на всички ви, много сте мили

Достатъчно е да се види какво съм писал в тази тема, че ще направи Гърция и да се види какво се случи след това, за да стане ясно, че съм прав. Същото беше и за Украйна, когато червените тролове твърдяха, че площадите са разчистени от протестиращи и всичко е приключило. Е, приключи, ама не както им се искаше на тях, а както аз казах, че ще стане.

В България вече 70 години има фиктивни избори, което обаче не означава, че има демокрация. В много диктатури има избори, но те не са демокрация. И в Румъния имаше избори, но при първия сгоден случай изправиха семейство Чаушеско до стената.

За съжаление този, дето прави вълшебствата е Мерлин, а не Галахад. Тъй че чудеса не мога да направя. Промените са процеси, които текат, а революциите отстраняват пречки. Когато една страна изостане, има повече революции, но те са си част от един процес (напр. в Русия има Февруарска, а след малко повече от десетилетие Октомврийска). Във Франция също си имат няколко. Промените стават, когато обществото е готово да ги направи. У нас например наред с идеята за освобождение от турско вървят за независима църква и за развита образователна система. Това обаче е обществен процес, а не дейност на отделни водачи. Затова когато изпращат владиците на заточение и обесват Левски всичко си продължава, като се появяват нови лица.

Горе може и нищо да не се е променило - едни и същи хора си седят в парламента и само сменят партиите, в които са зачислени. Но долу стават промени. Бавно и неусетно като растежа на човек, който е пред очите ти - изглежда един и същ, но за тези, които го виждат по-рядко, той изглежда променен. Обществените процеси са като влак - много по-бавно от кола набират скорост, но и много повече време и разстояние им трябва да за спрат.

Струва ми се излишно да коментирам глупостите, как обществото щяло да иска да яде на корем и да няма закони. В комунистическото общество е така, обаче неизбежно се стига до празни магазини и режим на тока. Тъй че желанията на обществото в крайна сметка винаги стигат до идеята, че за да се яде трябва да се работи, а ако не стигнат измират от глад. Жестоко, но в природата за да се живее, трябва да се яде, а храненето с идеи се оказа крайно неефективно.

България и Гърция имат чудесни условия за развитие като природо-географски дадености. Бъгът е в софтуера. Мненията на Кал и Ник в тази и другите теми са типичен пример за този бъг. Те са доволни от управленския модел в България и Гърция, но все се жалят, че тези страни са бедни и слаби. Ако управлението е добро, то държавата не е бедна, а пък ако е лошо, то няма как да стане богата. При лошо управление дето се вика в Сахара пясък ще внася (или в новия вариант Русия ще започне да внася нефт от Иран).

Общо взето, смятам, че имаш основания, но понеже темата е топла, пари, е хубаво да внимаваме с актуалните политически импликации.

Нямам против да прегледам целия исторически и изобщо хуманитарен раздел за коригиране на правописни грешки.

Колкото до това "Ослепяването е наказание за изменници", това не е сериозен довод. Защото изменници от византийска гледна точка са всички български войници, не само тези при Ключ.

Да, а пък май нямаме сведения за други такива ослепявания. Или битката при Ключ с нещо е изнервила Василий, или цялата история звучи малко странно.

Не е лошо да напишеш, Монте Кристо

Спандю, що бе, поне като работна хипотеза това на Ресавски за опасната Италия има някакъв смисъл. Може да се отхвърли постепенно, но пък нищо не пречи да се разгледа.

Извън чисто историческата страна на нещата, конфликтът между Василий и Самуил е интересен и в литературно-психологическо отношение. Това са много силни личности, действащи решително, начело на големи сили. Същевременно имат и интересни лични особености, доколкото това може да се прецени. Сблъсъкът им има епически измерения и е подходящ за романи, пиеси и филмови сценарии.

И на мен това ми е интeресно: че в 1018 ослепявания няма. Може би наистина битката при Ключ не е била чак толкова решаваща, поне не в краткосрочен план?

Мерси, Вълк, открих и магазинче за английски бири, така че бих го посетил

Лорде, предлагам изтребването на вавилонската рибка да стане отправна точка на търсенето на нашия извънземен грант. И понеже Романа спомена бира, то рибката ще се изтреби във вид на пържена цаца.

В края на юли 1014 поредната кампания на Василий ІІ завършва с победа, бележеща началото на края за Самуилова България. Битката при Беласица, Ключ или Клейдион има решаващо значение за успешния завършек на "делото на живота" на императора и за краха на епичната борба за запазване на българското царство, продължила почти половин век срещу все по-засилващата се византийска заплаха.

ХІ в. е време на много драматични сражения и големи политически промени. Именно падането на Първото българско царство "открива" поредицата дълбоки промени в европейската история. Гибелта на св. Олаф при Стиклестад, създаването на нормандското кралство в Южна Италия, битките при Хейстингс и Манцикерт са част от изключителните събития на века, сред които попада и българо-византийският сблъсък при Ключ.

Според изворите (за периода това са най-вече Скилица и Кекавмен) цар Самуил умира малко повече от два месеца по-късно, в началото на октомври, когато вижда завръщането на ослепените си войници, "освободени" от плен като подигравка и заплаха от византийска страна. Драматичен край на враждата между двама забележителни владетели и пълководци; и изключително трагичен момент в нелеката българска история.

Но колко са ослепените пленници? 14 000 според Кекавмен, 15 000 хиляди по Скилица, 8000 по българския превод на Манасий. Каква част от армията са те? Възможно ли е в края на царуването си Самуил наистина да е събрал за битката 45 000 въоръжени мъже - след десетилетия на постоянна война и при постепенни териториални загуби след 1001 г. (и колко ли са били ромеите и техните жертви тогава)? Ако толкова са пленниците, то колко са загиналите в самия бой? Всички пленници ли са ослепени? И какво става с ослепените (пък и с евентуалните неослепени, ако има такива)? Има ли основание в хипотезата, че тази жестокост е наказание за смъртта на военачалника Теофилакт Вотаниат?

Ако битката е решаваща, защо Самуил умира чак два месеца по-късно и дали смъртта му действително е свързана с появата на пленниците? И защо императорът не продължава кампанията си след победата, а се завръща в Мосинопол? Дали въпреки сражението просто не е било възможно България да бъде покорена още тогава или със забавянето си Василий е допуснал грешка, която му струва още четири години сражения?

Най-сетне - как кореспондира известието за жестокостта на Василий ІІ с данните, че той на драго сърце влиза в преговори с българските аристократи, щедро им раздава титли, оставя ги във владенията им, пощадява дори роднините и наследника на Йоан Владислав и не променя натуралните взимания от завладените земи след края на войната в 1018? ("Българоубиец" е относително късно название на Василий ІІ от ХІІ в., за да бъде той отличаван от Василий І). Дали тук няма известно противоречие, сочещо най-малко евентуално преувеличение на цифрите в изворите? Разбира се, не бива да се забравя, че членовредителните наказания, включително ослепяванията са част от традиционното отношение към неуспешни бунтовници във Византия - но дали след толкова десетилетия на война Самуил и неговите войници са схващани просто като обикновени бунтовници?

Темата изглежда благодатна за задаването на много въпроси, които се надявам да бъдат добре разгледани тук. Разбира се, разчитам строго да се придържаме към чисто медиевистичната страна на разисквания проблем.

Идеалист Ще отпаднат само външните министерства, а и те веднага ще се преструктурират в министерства по усвояване и разпространение на галактическия език. Ако ще извънземните да дойдат, администрацията е вечна и ще папка винаги. Ето защо предлагам своя научен проект на БГ-наука

Скуби, това в някой роман може да си го чел Такива неща съм срещал за Самуил, Калоян и Йоан Асен Втори, ама са художествени измислици...Някой да е срещал документ за сътрудничество на българската държава и богомилите или ще се окаже, че сме най-православни на света? Във една Византия например Кантакузин нещо се беше забъркал със зилотите, но за тях не съм много наясно дали имаха религиозни особености или само социализма ги влечеше

Дали Ивайло не се добира до короната с помоща и на богомилите? Спекулирам...

Е, не сме по-православни от ромеите, но те все пак са имали императори-еретици по иконоборческо време, а ние - само царе-схизматици като Калоян и Борил Зилотите са турбоправославни, всъщност Църквата и досега работи с техния понятиен апарат. Те всъщност много си падат по исихастите и в четиринайсети век солунските полурепубикански зилоти са нещо като светското крило на исихасткото учение, което инак вирее само в манастирите. Обединява ги крайната им антикатолическа позиция. От зилотска и исихастка гледна точка католиците са по-голямо зло и от богомилите, и от османците. Тоест императорите-униати като Йоан V, Йоан VІІІ и Константин ХІ са основните виновници за падането на православните царства под османска власт. Много е интересно да се проследи как тукашният исихаст (и зилот) патриарх Евтимий подминава в съчиненията си темата за униатството на Калоян, когато говори за него.

Слава Богу за опровержението! Божо, както казват "Господари на ефира", пак е сбъркал. Лошото е, че покрай такива божовщини дори и да излезе нещо голямо, значимо и истинско, то рискува да попадне сред ненормалния климат на еженевните "чудеса" и "епохални открития".

За колоната на Омуртаг вероятно си прав. Впрочем, надявам се сега никой да не реши, че Омуртаг е бил християнин. А за тази на Крум - е, Калоян може и да е бил наясно, че и Крум в известен смисъл е "дядо на царството му", тоест че колоната представлява интерес от гледна точка на българската слава.

"Реставрацията" на "майката на църквите" си е ужас и безумие.

Но да оставим това, то е офф-топик. Извинявай, Пандора, темата беше за цар Калоян и севастократор Калоян.

Разбира се, царете св. Петър І и Самуил от Х-ХІ в. не принадлежат на една и съща династия и не са роднини помежду си. Това е достатъчно добре известно. Нямаме никакви данни и да са роднини на Асеневци, разбира се. Но са достатъчно популярни - Тодор, родният брат на Калоян взима царското име "Петър" в памет на св. цар Петър І, а от писмата на Григорий Антиох знаем, че в ХІІ в. из българските земи са се пеели τραγουδíαι, тоест героични песни за "оня прочут Самуил, който и досега е в устата на българите", ако правилно си спомням думите на Григорий. В този смисъл Петър и Самуил са "дядовци на царството" на Калоян, както той казва в писмото си до Рим, не защото буквално са прадеди на владетеля (което те не са), а са наистина дядовци на самото царство - тоест са предшественици на новия владетел. Разбира се, Калоян не би имал нищо против и те наистина да бяха негови собствени прадеди.

За това чий може евентуално да бъде пръстенът (и скелетът) вече говорихме. Там много е прибързано с определянето на находката като цар Калоян (горе-долу в божодимитровски стил). Впрочем, мисля, че можем да разберем дали скелетът и пръстенът са на севастократора - като просто сравним лицето на севастократора от портретното му изображение в Бояна с черепната възстановка на скелета. Май образите не съвпадат.

Отдавна си имам сериозен научен план за изследване на езиците на извънземните.

1. Излизам от работната хипотезата, че извънземните и регистрираните в човешка среда "ангели" са един и същ обективно съществуващ феномен с различни имена в различни човешки култури. Хипотезата почива на факта, че регистрираните в човешка среда "ангели" явно говорят езици, изразими с човешки говорен апарат (вж. 2.), тоест разполагат с физическа плът и следователно са по-скоро извънземни, а не някакви свръхестествени същества.

2. В т. нар. харизматични общности на реформирани християни редовно се описва т. нар. "глосолалия", тоест обсебване от ангели и проговаряне на "ангелски" езици - а понякога и превод от "ангелски" езици. Според хипотеза 1., това са езиците на различни извънземни.

3. Трябва да се обиколят голям брой харизматични църкви и да се направ обширна серия звукозаписи на глосолалия, включително и с понякога наличния превод. Това е натрупването на езиков материал и на розетски тип преводи за разшифровка.
4. Звукозаписите от църквите трябва да се пускат на отвлечени от извънземни за евентуално разпознаване на езика.
5. Звукозаписите трябва да се транскрибират като текст (вероятно с транскрипционни знаци), да се класифицират по структурни признаци като повторения и да се сравнят с преводите и с реакциите на отвличани от извънземни, за да се постигне предварителна класификация на "ангелските", тоест извънземните езици.
6. Предварителната класификация на "ангелските", тоест извънземните езици се сравнява с ангелологичната класификация от "Небесната йерархия" на авторитетния късноантичен автор Псевдодионисий, за да се уточни дали има постоянен pattern, тоест закономерност между античните и модерните феномени на контакти с "ангели", тоест извънземни.

В случай на ясна връзка между античните текстове, модерните срещи с "ангели" в църквите и с отвличания от извънземни би трябвало да се стигне до ясна класификация на извънземните езици, структуриране на нещо като извънземно езикознание (предлагам термина "екстратерестриална лингвистика" или по-просто "екстралингвистика"), оттам - на начало на нещо като етнология и сравнителен речник на извънземните езици. Класификацията и изследването ще са от практическа полза и на правителствата в официализирането на контактите им с извънземни, и на църквите в разбирането на пророчества, и най-вече на астрофизиците в опитите им да установят къде из Вселената има форми на разумен извънземен живот.

Разбира се, за всичко това е нужен сериозен грант - за офис, архив и библиотека, хонорари на сътрудници, пътни разноски и звукозаписна апаратура. Предлагам екипът на БГ-наука да състави детайлизиран проект и да започнем да търсим грант от уважавани научни институции и меценати с цел така необходимото класифициране на извънземните ("ангелите") по езиков принцип.

1. Glishev: Гербов и Йончев са прави, за съжаление.

Инак да, никак не е сигурно, че Калоян с пръстена е именно цар Калоян. Сигурно е само, че скелетът и пръстенът са на знатен българин от Второто царство, носещ това име. В този смисъл не е напълно изключено това да е било царят, било севастократорът, било някой трети знатен мъж на име Калоян.

2. Пандора: Това е много жалко, защото, ако вече сме обявили, че това е царят, някак си не иде изведнъж някакви изследвания да покажат друго.

Да наистина би могло да се провери дали са от едно семейство. Предполагам все още не се гледа на такива изследвания като обичайна практика. Или пък всеки историк избързва, блазнейки се от медийна слава.

3. К. Гербов: Никой не е застрахован от грешка при тълкуване на историческите артефакти. В случая няма да се получи кой знае какъв конфуз, защото сегашната чалга аранжировка на църквата „Свети Четиридесет мъченици”, където има гробове на Кубрат и Аспарух, може да бъде надмината художествено, само ако се добави и някоя царица.

Някой да знае какви „изследвания” е използвал Божидар Димитров, за да предложи в църквата „Свети Четиридесет мъченици” да има гроб на Кубрат?

4. Doris: Такава е традицията в тая църква. Сигурно още по времето на Иван Асен ІІ е имало някой да мърмори "Що за чалга аранжировка е да се слагат тука колони на езичниците Омуртаг и Крум..."

Курсивът по-горе е от мен. Мисля, че Пандора и Гербов хванаха най-точно какво се случва у нас. Бутафория, Лего и ура-патриотарщина без достатъчно сериозни изследвания. Откровени лъжи. Гробът на Кубрат (вероятно) си е в Малая Перещепина, а това тук в най-добрия случай е почетен кенотаф, направен от патриотични подбуди. За Аспарух важи същото, но да напълним една старинна църква с модерни кенотафи е жив кич. Това за избързването и медийната слава е вярно, а можем да добавим и любовта към грантове.

Мисля, че още дори само "тамплиерите" в България, уж открити от Овчаров (кръстовете им бяха българско възрожденско изкуство от ХVІІІ-ХІХ в.), трябваше да доведат до остра обществена и научна реакция. После т. нар. "Сердикийски едикт" продължи пътеката на псевдоисторията у нас. За тракоманията, "вампира" и строежите на измислени крепости от пластмаса изобщо да не говорим. "Цар Калоян", за когото не сме сигурни дали е царят, е направо бял кахър на всичкия този фон.

За мен особено тревожна е новостроящата се Голяма базилика в Плиска... а ето че тази вечер по новините на БНТ чух, че бил открит гробът на св. Боян Енравота. Дъно няма.
Античността и Средновековието у нас са тотално съсипани от иманярство и псевдонаука. Положението е отвратително, а дерибеи като Божо Димитров и компания продължават да свинстват.

Бел. мод.
Временно отварям темата, колкото да кажа, че екипът в момента умува над малката форумна драма. Мисля, че в случая няма да има повод за тревоги

Надявам се скоро да можем да отворим тук - без напуснали, обидени и прочие.

Колкото по-сериозен е един уфолог, толкова по-близо до Четвърти километър живее