st_jordan

Здравейте, Magister militum! Вие сте от любознателните и непредубедени млади хора, които задават смислени въпроси и които професор scaner има предвид в своето изявление: Автор scanner: „По-голямо внимание трябва да се обръща на останалите, интересуващите се участници, стига да задават смислени въпроси и да желаят коректнио отговори. Пък заядливите антирелативисти оставете на мене" Ето част от вашия диалог. Автор Magister militum: „ scaner, как и къде мериш земното ускорение? И какво е то в активните областти на Земята и Слънцето? Автор scanner: „Какво имаш пред вид под 'активна област'?" Автор Magister militum: „Имах предвид самостоятелните областите в които действа или само земния гравитационен потенциал или само слънчевия гравитационен потенциал. Съответно какви ще са средните стойности на двете?" Автор scaner: „Струва ми се некоректно определен въпроса така. Няма такива области, в които ще действа само земния или само слънчевият гравитационен потенциал. Навсякъде действа сумата им. За справка, слънчевият гравитационен потенциал в околността на земната орбита по величина е съизмерим със земният на повърхността на земята, така че тука сме подвластни и на двата потенциала. Разбира се, земният бързо намалява с отдалечаване от земята." Нека оставим настрана неговата любима ОТО, от която този човек нищо не е разбрал и да проверим подчертаното по-горе категорично твърдение на професора. Абсолютната стойност на слънчевия потенциал в точка на земната орбита се изчислява от израза: Фс = GM/R , където гравитационната константа G = 6,672 . 10-11 [m3/(kg.s2)], Радиус на земната орбита R = 1,49.1011 [m] Маса на Слънцето M = 1,99.1030 [kg] Фс = 8,911.108 [m2/s2] По същата формула Маса на Земята 5,9766.1024 [kg] Радиус на Земята r = 6,371.106 [m] Фз = 6,259.107 [m2/s2] Фс/Фз = 14,236 Величината Фс е 14 пъти по-голяма от Фз. Ако не греша в сметките (тъй като днес е неделя), този убийствен резултат е първото потвърждение за обективната същност на понятието сфера на влияние – крайна област на свободно падащата земна гравитационна система, която е „изолирана" от действието на външното поле. От името на дисидентите и лично от мое име благодаря на Magister militum за смислените въпроси.

Здравей, „dear" Шпага! Това обръщение май беше употребено от моите млади и обаятелни съперници, но аз се радвам за теб и се утешавам с това, че и другите мъже с изискан вкус те забелязаха веднага. Тъй като съм на няколко аперитива, боя се да не изпадна в непростимо откровение, затуй пристъпвам към въпроса. „ След като става дума за "крайна пространствена област /сфера на въздействие, сподвижен вакуум, СВ", и ако именно СВ е светоносната среда, въпросът ми е: КАКВО я "носи" светлината извън упоменатата крайна област? " Първо, няколко думи за крайната област на гравитационното поле, която (златна му уста на бай Петко) наричаме вече сфера на влияние. Значи Земята (материалното тяло) не „влачи", а просто влияе, настройва тази среда със строго определена силова характеристика - най-вече интензитет и потенциал – и тази сферично симетрична конфигурация се възпроизвежда непрестанно около масовия център и значи се премества заедно със Земята при нейното постъпателно движение около Слънцето. От свойствата, най-вече от интензитета и потенциала на полето в тази област зависят абсолютно всички механични процеси. Например падането на телата към центъра на полето, поведението на махалото, чиято равнина на люлеене пресича центъра на полето и запазва ориентацията си в пространството и пр. Извън тази област, всички изброени механични процеси вече зависят от интензитета и потенциала на слънчевото поле – падане към центъра на Слънцето, равнината на махалото ще пресича същия център и пр. Оттук нататък се иска само една смела стъпка и да се приеме, че и оптическите процеси протичат в зависимост от свойствата на полето в същата област. Преди това няколко думи и за лъченията, които се разпространяват със скоростта на светлината – тъй наречените фотони, неутрино и антинеутрино. Установено е, че освен енергия и честота, същите имат и собствен механичен (въртящ) момент или спин – целочислен спин (1h) за фотоните и полуцял (1/2h) спин за неутрината. На тази особеност се дължи „вълнообразното" движение на трите лъчения, както и на елементарните (веществени) частици – електрон, протон и пр. Прибягваме до следващата груба механична аналогия. Можем да си представим фотонът като вихър със строго определена енергия, който няма собствена маса и който се премества от точка в точка на средата (сферата на влияние) с крайна скорост, чиято големина и посока се влияе от свойствата на средата в същата област – потенциал и интензитет. И сега на конкретния въпрос: КАКВО я "носи" светлината извън упоменатата крайна област? " Извън земната сфера на влияние, фотонът (вихърът) навлиза безпрепятствено и се разпространява по същия начин в слънчевата сфера на влияние, където всички механични и оптични процеси вече зависят от силовите свойства на слънчевото гравитационно поле. Досега в никой пост не съм влагал подобно старание, очаквам служебна благодарност! пп Шпага, виждам, изтекла е много вода докато съм умувал, но нямам вече време да ги прегледам, ако имаш „уточняващи" въпроси, следващия път.

Господин професоре! Съгласно цитираното по-долу изявление, аз съм един от заядливите, но също тъй от интересуващите се участници във форума, коректните въпроси на който изискват смислен отговор. Цитат, автор scanner: „По-голямо внимание трябва да се обръща на останалите, интересуващите се участници, стига да задават смислени въпроси и да желаят коректнио отговори. Пък заядливите антирелативисти оставете на мене" Не обичам да се повтарям, но за да сме наистина коректни, ще цитирам как се развива дискусията между нас. scaner, на 23 август 2010 - 10:28 , каза: „Magister militum, какво имате пред вид че няма такъв факт като константността на скоростта на светлината? Това твърдение е премного потвърдено, и е твърд факт." Автор Magister militum: „scaner, не разбрах въпроса ти! При мен се показва някакво странно изречение......без смисъл." автор st_jordan: „Здравей, професоре! При мен излиза цялото изречение, но пак няма смисъл. И карай по-спокойно брат, че от вълнение си се поосрал в изказа си. Все пак ще отговоря. Този твърд факт е отречен от най-великата личност на хилядолетието – Алберт Айнщайн. В своята статия „За влиянието на силата на тежестта върху разпространението на светлината" (1911г), която е тъй да се каже зачатието на общата ТО, Айнщайн преоткрива (според някои автори) следващата зависимост: (1) C = Co (1 + Ф/C2), където Со е скоростта на светлината при нулев гравитационен потенциал, а С е локалната, непосредствено измеримата скорост на светлината в точка с гравитационен потенциал Ф. По надолу в същия §3 пише: „Съгласно тази теория, принципът за постоянството на скоростта на светлината не е валиден в тази формулировка, която е заложена в обичайната теория на относителността." Това твърдение на Айнщайн „премного се потвърждава" от дадената по-горе зависимост (1), която обяснява автоматически резултатите от опита на Майкелсън-Морли. В сравнително малката област на експерименталната лаборатория, земният гравитационен потенциал Ф е постоянна величина и от този „твърд факт" убедително следва, че непосредствено измеримата от прибора скорост на светлината С е постоянна величина във всички посоки на областта." Цитат, автор scanner: „Здравейте st_jordan! Мъничко си объркал формулата, тя трябва да бъде: C = Co (1 + Ф/Co2) Принципът за постоянство на скоростта на светлината се отнася за величината Co." За ваше сведение професоре, формулата (1) е „объркана" не от мен, а от Айнщайн. Можете да проверите това в оригиналната статия на немски език, както в руския и английския превод на събраните съчинения на Айнщайн. По-важно обаче е вашето твърдение (А): (А) „Принципът за постоянство на скоростта на светлината се отнася за величината Co ." Вие не сте изтъкнали никакви други възражения по формулата (1), и следователно приемате обяснението, че „Со е скоростта на светлината при нулев гравитационен потенциал, а С е локалната, непосредствено измеримата скорост на светлината в точка с гравитационен потенциал Ф." По силата на тази аргументация следва извод (Б): (Б) „Величината С е локалната, непосредствено измеримата скорост на светлината в точка с гравитационен потенциал Ф. Следователно измерената на земната повърхност скорост С = 299 792 458 m/s е променлива величина, която зависи от потенциала (Ф) на земното поле в точката (малката област) на измерването " От други ваши изказвания се стига до извода: (В) Постоянството на скоростта на светлината е безспорно доказан експериментален факт и това е скоростта C = 299 792 458 m/s - тъй наречената универсална световна константа. Последното ви изявление професоре е шедьовър на абсурда - „Какво означава това, че не е константа, а променлива? Променлива на какви параметри? Имате някакви факти, които другите нямат? От 1983 година скоростта на светлината е константа по закон. Изменени са еталоните за дължина и време така, че скоростта на светлината да бъде 299 792 458 м/с." . Ще коментирам след като отговорите на въпроса: 1) Кое от трите (А, Б, В) твърдения е вярно? За посветените по същността на проблема е достатъчно да прегледат само подчертаните изрази и пасажи.

Здравейте, госпожо Doris! С цитираното по-горе мнение относно контурната графика за ефективните потенциали на Слънцето и Земята вие целите да внушите съмнение във въведената от Лаплас сфера на активност, както и в понятието сфера на влияние (СВ), според последната и съвсем редна корекция на ХСВ. Словото е велика сила, госпожо Doris! Аз владея донякъде тази сила и мога да ви отровя вечерта, но не желая да постъпвам така, защото сте интелигентна и чувствителна дама. Помислете и ще се уверите, че аз използвам контурната графика за ефективните потенциали на Слънцето и Земята за онагледяване и по-лесно схващане същността на понятието, иначе трябваше да чертая подобна графика. Във формулата на Лаплас също се използва разстоянието от центъра на Слънцето до Земята (R = 1 а. е.), тъй като радиусът на земната сфера на активност е незначителен в сравнение с R , и значи полето на Слънцето около областта е близко до хомогенно (в отговор на aleksandar).

Здравейте, госпожице Ниагара! Имам доблестта да призная, че вашият сарказъм и скритото възмущение са напълно справедливи, затова съм длъжен да ви отговоря, и с това да се разделим с добро, дето се казва. Преди това е редно да се изкажа по темата на уважаемата Дорис. За да стане ясно що е антирелативизъм, трябва да сме наясно с понятието релативизъм, релативистки ефекти, чийто смисъл се разкрива в следващото забележително изказване на Айнщайн: „Въпросът за това, реално ли е лоренцовото съкращение, няма смисъл. Съкращението не е реално, доколкото то не съществува за наблюдателя, движещ се заедно с тялото, същевременно то е реално, тъй като то може да бъде принципно доказано с физически средства за наблюдателя, който не се движи заедно с тялото". [Эйнштейн. А. Собрание научных трудов. М., 1965, с. 187, Т.1]. Представата за един доказан с физически средства реален процес, и който в същото време реално не съществува, е първокласно логическо противоречие, или по-право казано, е безумие. До същата представа водят и останалите релативистки ефекти, най-вече прословутата относителност на едновременността, стареенето на близнаците и пр., които са резултат от постулата за постоянството на светлинната скорост във всяка инерциална система. Подобна велика истина се проповядва и в общата ТО. Всеки добре запознат и вярващ в ОТО релативист трябва да приеме, че системата на Птоломей и системата на Коперник са еквивалентни, изцяло равностойни. Значи мнимото, т. е. лъжливото, относителното денонощно въртене на Слънцето около Земята е толкова реално, колкото и движението на Земята около Слънцето. За пресичане на евентуалните възражения по казаното по-горе, ще цитираме най-авторитетния изследовател, последовател и интерпретатор на ТО – Макс Борн, в чиято книга Эйнштейновская теория относительности, на стр. 334 четем: „Итак, с точки зрения Эйнштейна, Птоломей и Коперник в одинаковой мере правы." Но забележете: за разлика от глупавите релативисти, умният релативист Макс Борн казва, „с точки зрения Эйнштейна"... От дадените примери се вижда, че понятието релативизъм е синоним на парадоксалното, на мнимото, на шизофренията и лъжата. Следователно антирелативизъм означава здрав разум, реализъм, и нищо повече. По справедливото жалване на госпожица Ниагара се налага да повтарям някои отегчителни подробности. Изразът - „Бяха склонни за издаване на авторско свидетелство, ако не споменавам, че принципът на действие е в разрез с теорията на относителността." - не се отнася до привлечените отвън хабилитирани експерти. Така ме съветваха специалисти, с които съм обсъждал действието на устройството. По онова време не издаваха патенти, а авторски свидетелства, и към тях сумата от 150 лв. По същото време аз получавах четири пъти повече пари на месец, тъй че нито свидетелството, нито парите са били мотив за моето упорство. Eкспертите от ИНРА по някое време наистина бяха склонни за издаване на авторско свидетелство, но моите аргументи, както тогава, така и сега, бяха подчертано критични по отношение принципите и същността на относителността. Целта беше не толкова авторското свидетелство и 150 лв, а по-скоро да предизвикам опитна проверка на устройството по инициатива на ИНРА – имаше такъв параграф в закона – тъй като нямах възможността сам да набавя приемник фотодетектор, каквито се произвеждаха тогава единствено в американската фирма „Ханиуел". Бях млад и зелен като теб, въобразявах си, че ако приборът проработи, теорията на относителността ще рухне. Иначе, познавам доста и съм убеден, че болшинството научни работници са достойни хора, с изключение на някои патологични измамници.

Отново те предизвиквам, "професоре"! Този път вдигам мизата на 1000 лева, които ще внеса като дарение на сп. БГ Наука, ако аз съм сбъркал формулата. Но ако ти грешиш, значи наистина си идиот, чиято цел е да мърсува по всяка тема и с когото не бива да се спори. http://redwing.hutman.net/~mreed/warriorshtm/impostor.htm

Здравей, професоре! При мен излиза цялото изречение, но пак няма смисъл. И карай по-спокойно брат, че от вълнение си се поосрал в изказа си. Все пак ще отговоря. Този твърд факт е отречен от най-великата личност на хилядолетието – Алберт Айнщайн. В своята статия „За влиянието на силата на тежестта върху разпространението на светлината" (1911г), която е тъй да се каже зачатието на общата ТО, Айнщайн преоткрива (според някои автори) следващата зависимост: (1) C = Co (1 + Ф/C2), където Со е скоростта на светлината при нулев гравитационен потенциал, а С е локалната, непосредствено измеримата скорост на светлината в точка с гравитационен потенциал Ф. По надолу в същия §3 пише: „Съгласно тази теория, принципът за постоянството на скоростта на светлината не е валиден в тази формулировка, която е заложена в обичайната теория на относителността." Това твърдение на Айнщайн „премного се потвърждава" и от дадената по-горе зависимост (1), която обяснява автоматически резултатите от опита на Майкелсън-Морли. В сравнително малката област на експерименталната лаборатория, земният гравитационен потенциал Ф е постоянна величина и от този „твърд факт" убедително следва, че непосредствено измеримата от прибора скорост на светлината С е постоянна величина във всички посоки на областта. Ако имаш и други питания, welcome!

Здравейте, Amazon! Първо, искам да ви поздравя за вашия удачен избор и активно вече участие в клуба по теоретична физика към БГ Наука! Благодаря и за вашето искрено съжаление, че с право са ми отказали патент! Тъй като съм работещ данъкоплатец, също тъй и запален любител на световния тенис (в момента играят Анди Родик и Марди Фиш), не мога да си позволя вашето разточително празнословие и ще отговоря кратко, ясно и точно на вашето предизвикателство. За хитроумното предложение да се патентова огнепръскачка, основана на кихането на Змей Горянин – това си е ваше собствено изобретение, и освен това не съм на вашето научно ниво, за да го коментирам. А сега, тъй като нямам излишно време и не си падам по идиотските препирни, на които вие очевидно сте ненадминат майстор, предлагам на всеослушание едно джентълменско и съвсем законно споразумение. При обсъждането на всеки следващ абзац или „коз" от вашия подробен анализ, всеки от нас да внася предварително сумата от 100 лева като дарение за списание БГ Наука, на което съм почитател и редовен читател. Който от нас извади по-голям „коз", изтегля своя залог обратно, а сумата на прецакания остава в сметката на списанието. Вярвам, след представяне на съответните факти и аргументи, в общността на клуба, както и отвън, ще се намерят компетентни и справедливи арбитри, мненията на които ще определят чия теза е коректна. За гарантиране на строго и съвестно изпълнение на споразумението е достатъчно само едно просто, но особено важно и задължително условие: 1) Всеки от нас излиза от анонимността и се представя със собственото име, фамилия и електронен адрес. Това условие не нарушава сигурността на личността, и същевременно дава реална възможност за контрол и спазване на споразумението; по-конкретно – позволява лично и публично оповестяване трансфера на договорените суми. Всъщност, всеки човек с почтени намерения и чиста съвест, няма основание да крие и да се срамува от собственото си име. Като страна, чието достойнство е засегнато от вашите безпочвени твърдения, аз ще извадя най-налепите от тях, по които ще се проведе дискусията. Ще цитирам само част от вашия претенциозен „анализ", която е в скандално противоречие с принципите и същността на общата теория на относителността: „Защото и двата лазера се движат със Земята в сумарното гравитационно поле на земята, Луната и най-вече Слънцето. Ако имаше някакъв ефект, то той трябваше да се прояви поради движение в полето на слънцето (аналогия: ефектът поради който вие разчитате да работи вашият уред в земното поле), което по величина на потенциала е почти равно на земното, а движението в него става с осезаема скорост, много по-голяма от предполагаемият самолет в полето на земята". Препоръчвам ви да прегледате поне първите няколко страници от „Основи на общата теория на относителността" и да обърнете внимание в какво се заключава същността на принципа на еквивалентността, но се съмнявам дали ще проумеете изцяло абсурда на подчертаните по-горе бисери, затова ще ви помогна. Земята свободно пада в гравитационното поле на Слънцето и може условно да се разглежда като знаменития падащ асансьор, в крайната област на който действието на външното поле се анулира. Полето на Слънцето, неговият интензитет и потенциал в крайната област на падащата система, според вашия гуру, са равни на нула и прочее. Това е достатъчно да осъзнаете собственото си неведение и батака, в който сте затънали във финалната част на „анализа". И накрая, ако вие, господин Amazon, не приемате моето предложение, не се напъвайте да отговаряте и да увъртате. Нямам време и никакво желание да влизам в безполезна полемика с подобни опоненти. http://www.youtube.c...feature=related

Честит рожден ден, момче! Обръщам се така от симпатия и щото съм по-голям (не казвам по-стар; ние – любимците на Fortuna – нямаме възраст). И внимавай какво си пожелаваш! Боговете ни наказват, като изпълняват желанията ни! http://vbox7.com/play:50805e7e

Здравей, Amazon! Ако все още проявяваш интерес, в темата на бай Петков съм прикачил файл с описанието и принципното действие на прибора. Разработката е теоретична. Ако имах пробен образец, сега щях да ловя риба край някой екзотичен остров! http://www.youtube.c...feature=related

Здравей, бай Петков! Изпращам ти файл с описанието на злополучния Лазерен скоростомер, както и част от решението на отрасловата и контролната експертиза. Работя по твоята хипотеза. Ако се пресее плявата, има възлови моменти, на които може да се издигне математическата част. Предисловието към твоята работа ще започва така: На колене братя българи! Шапки долу! Пред вас е теорията на ... и т. н. http://www.youtube.c...h?v=xE0UA8RREX4 Lazeren_skorostomer.doc

Здравей, luboznatelnia! Виждам, че съм прибавен в списъка на твоите (и моите) приятели, иначе нямаше да ти обърна внимание и не бих се включил в жълтата тема на тази госпожа, тъй като имам силно развито обоняние. Бившият летец, чиито излияния тази госпожа продължава да цитира и злорадо коментира, това съм аз – st_jordan. Веднъж имах неблагоразумието да бъда на една маса с този драскач – автора на научната статия - и ако тогава бях по-предвидлив, щях да го изритам от масата най-безцеремонно. Наред с нескопосания стил, фактите в статията са преиначени до унизителната представа за летец-изтребител с куфарче в ръката, тръгнал да „оборва" Айнщайн и то чак до БАН! Истината за случая е съвсем различна. В авиобазата Граф Игнатиев попаднах на информация за устройството и принципното действие на лазерния жироскоп. На подобен принцип (отчитане на ефекти от първи порядък) разработих лазерен прибор за измерване на постъпателни скорости. Идеята беше да се комбинират двете устройства, с цел създаване бордна навигационна система за летателни апарати, която наред със скоростта и пространствената ориентация, да отчита и координатите (подобно на GPS-а, за която тогава даже не бяхме чували). След като подадох в ИНРА надлежно оформените документи, защитата продължи рекордните три години. Беше забавна история. Накрая с участието на експерти от БАН-ИЯИЯЕ, тъй че те идваха при мен, а не обратното. Бяха склонни за издаване на авторско свидетелство, ако не споменавам в описанието, че принципът на действие е в разрез с теорията на относителността. На заключителната защита изобщо не се явих. Всичко това е документирано и може да се предостави на усърдната госпожа за продължаване на разследването. http://redwing.hutma...toxicgranny.htm По въпроса на моя непознат любознателен приятел успях да открия на руски статията „Проблема пространства и времени в современной физике" на световно известния американски физик Wallace B. G. Добре е да се разгледа цялата статия, или най-малкото последния абзац на стр. 262 и цялата страница 265. http://www.elibrary-...y/Wallace1.html Поклон пред паметта на Стефка Съботинова!

Здравей, бай Петков! Аз също имам доста възражения по хипотезата за сподвижния вакуум. В същото време съм възхитен от менторския тон на твоите опоненти, които, без изключения, не разбират същността и проблемите на релативизма, и чиито „аргументи" се базират най-вече на следващите извадки от „Фанатизмът" (автор Орлин Баев) тесногръда зависимост от парадигма, авторитет, рамки и установени коловози; умствена ограниченост, невъзможност или отказ да се види и разбере друга гледна точка; агресивна нападателност към „чуждото" и „различното", липса на (емоционална) толерантност и приемане на различията и противоположностите; кучешки защитен инстинкт за нападателна агресивна защита на господаря си – приетият его-идеал в лицето на авторитети и парадигма; (вкопчване в спасителните сламки на норми, рамки, правила, познавателни системи, авторитетни фигури, робство на едно ригидно суперего, ригидни правила/ допускания получаване на перверзно удоволствие от нараняването, причинено на „друговерците"; силен съзнаван или не стремеж за приобщаване на инакомислещите към приетите убеждения; емоционално обгрижване на „своите" – приелите същата ценностна и познавателна система, но презрение, агресия или съжаление към различните; липса на творческа свобода в съжденията – липса на способност за творческо надграждане и пробив, на свобода в полета на съзнанието; А сега, според моето виждане, квинтесенцията, т. е. най-важното от същността на цялата работа се заключава в откъса: „Така стигнахме до идеята, че всяка частица вещество се съпътства в движението си от полева форма на материята която ние ще наричаме СВ (сподвижен вакуум). Този сподвижен вакуум е практически сподвижен с частицата в близката на нея околност в пространството, докато в по-отдалечените зони тази сподвижност се нарушава..." и прочее, ти се възвръщаш към идеята на класиците за съществуването на материална среда (етер, ефир), която има свойството да предава взаимодействията, включително и енергията на лъченията с една крайна скорост – скоростта на светлината. Спирам до тук, и ако не възразяваш, аз ще открия нова тема „Математически модел на ХСВ" , където ще опитам да развия математическата част, ако се излиза от основните положения, на които се издига хипотезата. Saluti dalla Sicilia! http://vbox7.com/pla...f5ca22&al=1&vid

Здравей, госпожице Ниагара! Отново прибързано се прехласваш по собствената си изтъркана вече софистика, която издава липсата на въображение и оригинална мисъл. Но по-добре нека обсъдим статията на релативиста по правилата на физиката, които са нещо различно от твоите превзети женски емоции („Ах, Doris, изпреварихте ме!) От нашите срещи в другия клуб, госпожице Ниагара, знаеш, че аз работя с потвърдени (от различни източници) факти и аргументи, също така и с точно формулирани физични понятия, под ударите на които често изпадаш в глуха защита. Тъй като приятелят от БАН те заряза, ето един безплатен (за сега) урок от мен, относно понятието период, в отговор на твоята нелепа интерпретация за наблюденията на Рьомер. Преди това, ако си жена, ето що значи да си жена! http://vbox7.com/play:fdf184f2 И ВСЕ ПАК ЗЕМЯТА СЕ ВЪРТИ! Observations_of_Romer.doc

Автор на цитата е Дорис: Госпожо Дорис, вашият коментар се базира на един от огромната маса нескопосани релативистки материали и въпреки нежеланието да влизам в диалог с вас, след като отново зачеквате проблема, ще направя пореден опит за изясняване на фактите, открити при наблюденията на Рьомер. Следва мнението на Дорис, което е язвително в началото, невярно в средата и безсмислено накрая: „И идеите и примерите ви са от преди няколко века. Ето правилното обяснение на наблюденията на Олаф Ромер: http://physics.usask...dick/Roemer.pdf Когато Земята се отдалечава забавянето е от по-дългия път, който трябва да измине светлината при новото положение на Земята спрямо Йо, когато тя излиза от сянката на Юпитер и т.н.." Редно е да поясните откъде сте изровили „правилното обяснение на наблюденията на Олаф Ромер:" - http://physics.usask...dick/Roemer.pdf, което е свидетелство за неведението на автора по същността на проблема, или пореден опит на дявола да тълкува евангелието. Превел съм част от материала, с цел да излезе наяве неосезаемата за лековерието граница между полуистината и лъжата: „Измерване скоростта на светлината от Ремер В 1676 г датският астроном Олаф Ремер открива, че скоростта на светлината е крайна и измерва нейната стойност като наблюдава движенията на луните (спътниците Йо, ...) на Юпитер. Ремер забелязва, че периодите Т (времената за една обиколка) изглежда нарастват, когато Земята се отдалечава от Юпитер, и същите намаляват, когато Земята се приближава до Юпитер. Той приема, че това се дължи на крайната (а не мигновена, безкрайна) скорост на светлинната скорост. Когато дистанцията между Земята и Юпитер се увеличава - с нараствания делта d в продължение на една обиколка, примерно на спътника Йо - тогава периодът Т на неговото въртене се увеличава с времеви нараствания Делта Т = делта d/c; значи се изисква повече време докато луната се появи отново иззад сянката на Юпитер относно земен наблюдател. Периодите на въртене за четирите спътници, известни на Рьомер са Т(йо) = 1.769 денонощия ..." и т. н. Останалата част може да се преразкаже по дадената в материала схема. Започваме изследването от положение първо, (сините точки на схемата), когато Земята се намира най-близко до Юпитер и означаваме това разстояние с Rmin. Следващото, да го наречем положение трето (зелените точки на схемата), настъпва след 199.4 денонощия, когато Земята е най-далече от Юпитер; означаваме това разстояние с Rmax. Значи в течение на тези 199.4 денонощия Земята се е отдалечила от Юпитер на допълнително разстояние D = 3x10^8 km, което фактически е диаметърът на земната орбита. По-нататък, неизвестният (за нас) автор на вашия документ твърди, че в положение трето, когато Земята е най-отдалечена от Юпитер, нарастването на дистанцията с D = 3x10^8 km ще предизвика увеличение на периода Т за една обиколка на спътника Йо с делта Т = 1000 s. Последното, оцветено в червено твърдение, което подкрепяте и вие е абсолютно невярно. Авторът на вашия материал госпожо е невежа или по-вероятно е мошеник. Потвърдено е, и може да се провери отново, че в първото положение (Rmin), както и в най-далечното положение (Rmax), при които скоростта на Земята по линията Земя-Юпитер е равна на нула, продължителността на периода за една обиколка е Т = 1.769 d, и не се променя; промяната, т. е. закъснението (1000 сек) е закъсняване както на началото, така и края на периода, но процесът от началото на затъмнението, до следващото затъмнение продължава 1.769 d. В противен случай астрономите би следвало да оповестят, че периодът на спътника е 1.769 д (плюс или минус 1000 сек) ; или вие трябва да отговорите за кое положение на Земята – най-близкото или най-далечното – се отнася измереният с голяма точност резултат (1.769 д)? За да се убедите, че вашата статия не е коректна, върнете се на моя , или ваш превод и прегледайте първо оцветения в синьо текст, който е всепризната истина, изказана най-напред от Рьомер, по отношение на която обаче се премълчават следващите факти. Рьомер установява, че от положение първо, когато радиалната скорост на Земята (по линията свързваща Земята и Юпитер) е нула, периодът е 1.769 д, след което започва да расте, и придобива максимална стойност след около 100 д, в положение второ, където скоростта на Земята спрямо Юпитер е максимална (29,8 km/s); след тази точка, периодът започва да намалява и след 199.4 дни, в положение трето, където скоростта на Земята спрямо Юпитер е нула, периодът за една обиколка на Йо отново е 1.769 д. Към следващите положения периодът намалява, с максимален спад в положение четири, след което скъсяването на периода се прекратява и в началното положение (първо), периодът отново е 1.769 д. Сега ви моля да обмислите внимателно оцетения в червено абзац от дадения най-горе превод. „Когато дистанцията между Земята и Юпитер се увеличава - с нараствания делта d в продължение на една обиколка, примерно на спътника Йо - тогава периодът Т на неговото въртене се увеличава с времеви нараствания Делта Т = делта d/c; значи се изисква повече време докато луната се появи отново иззад сянката на Юпитер относно земен наблюдател." След изтъкнатите до тук факти и аргументи, и като разчитам на вашата интелигентност, се надявам да стигнете до извода, че твърденията на автора са полуистина, която е най-коварната разновидност на лъжата, а именно: Периодът наистина се увеличава или намалява (с около 15 сек), но в положенията, където Земята има различна от нула скорост на отдалечаване или сближаване с Юпитер; обаче в най-далечното (Rmax) положение на Земята, където скоростта на Земята спрямо Юпитер е нула, началото на затъмнението, както и краят на периода (следващото затъмнение) закъсняват с 1000 сек, но продължителността на периода (1.769 д) си остава същата, както в най-близката (Rmin) позиция на Земята спрямо Юпитер. Моля, прегледайте отново файла: http://www.cybershad..._Ole_Reomer.doc Ако след всичко това сте на първоначалното си мнение, аз не съм в състояние да ви помогна.

Ниагара, публикувано: 15 юли 2010 – 04:16 „Начесах си крастата за днес, хайде на купон!!!" Евала моето момиче, макар че малко се притеснявам за твоето здраве - гледам над сто мнения за нула време - това е много яко чесане. Е, вярно че излизаш със старите к. хватки, но важното е, че успяваш да принизяваш темата и майсторски да предизвикваш автора и неговите събеседници. Продължавай в същия дух скъпа, бай Петко няма да издържи, накрая ще ти тегли една майна и ще го изгонят от клуба. Искам да те приветствам и за хитрата смяна на пола. Отдавна трябваше да го сториш, мила. Аз винаги съм бил убеден, че отговаряш на всички изисквания. Надявам се, операцията е минала успешно, след като имаш вече и приятел от БАН. Голяма палавница си! Ако все още си девствена, ще ти поискам ръката ! (шегувам се) А сега по темата. Ако духът на специалната ТО трябва да се охарактеризира с едно изречение, то е: Извеждане, приложения и следствия на закона за разпространение на светлината в инерциални системи. 1) Специалната ТО се изгражда на постулата за постоянството на светлинната скорост във всяка инерциална система, който се среща най-често в следната формулировка: Светлината се разпространява по един и същ закон, с една и съща постоянна скорост (с) във всички инерциални системи. Следващото изключително важно условие за логическата коректност и приложенията на постулата е дефиницията на понятието инерциална система, за целта на което трябва да се изоставят всевъзможните клишета от популярната литература и да следваме закона за инерцията, който гласи: Всяко материално тяло на което не действат никакви сили се намира в състояние на покой или праволинейно равномерно движение. Това състояние на телата се нарича инерциално, а координатната система, свързана с подобно тяло е инерциална система. Известно е също, че в специалната ТО понятието етер (среда на взаимодействията и светлината) се изхвърля от употреба и губи всякакъв смисъл. Следователно инерциалната система в специалната ТО е абсолютно празно (плоско) пространство; крайна област, изолирана от проникването на гравитационните полета, изолирана от действието на всякакви външни сили, включително гравитационните. Почти всички нормални хора, чиято мисловна дейност се ръководи от законите на логиката би трябвало да признаят, че в заобикалящата ни действителност не е възможно съществуването на подобни призрачни, абсолютно празни области. Става ясно, че гари, влакове, кораби, източници, приемници и пр. от разиграните до тук примери, крайните области на които са проникнати от полевата материя, и по-точно са неразривна част от земното гравитационно поле, нямат нищо общо с дефинираната по-горе инерциална система и изобщо не отговарят на условията за прилагането, действието и следствията на втория постулат. От изтъкнатите аргументи следва, че постулатът за постоянството на светлинната скорост няма физичен смисъл. Казано по друг начин, не съществуват реални, абсолютно празни (инерциални) области, за които е в сила вторият постулат. Това се потвърждава и от всички тези безконечни, безплодни и повтарящи се до втръсване дискусии по едни и същи логически противоречия, които са следствия от неправомерните приложения на постулата. 2) Извеждане на математическия израз, следствията и приложенията на закона за светлината в специалната ТО (следва) Една нежна песен за истинските дами от БГ Наука. http://www.youtube.c...h?v=PnkJVL76dnQ

http://redwing.hutma...toxicgranny.htm

Здравей, Шпага! Разсичаш възлите по-умело от Александър Македонски – имам предвид превъзходната задача на Zaphod, единственото възможно решение на която е дадено от теб гениално просто. Аз също се радвам на нашата среща. Дойдох, видях, поздравих и се впускам в атака. Поводът за това са съблазнителните пози на бай Петковите опоненти, което е грехота да се пропуска. За избягване на нечисти подозрения , ще цитирам стих от Орлеанската дева. След като описва с подробности голото тяло на Девата и стига до най-деликатното място, Волтер (Франсоа-Мари Аруе) завършва така: „... а за всеки взор нечист, смокинов лист, скрива малката и роза, но нито стих ни проза, могат в този час, да опишат туй, което виждам аз! В почивните дни ще отговоря изчерпателно на уважаемите (все още) дами Дорис и Ниагара, чиито заключения и квалификации са прибързани и несправедливи. Шпага, поздравявам те с една тъжна песен. http://vbox7.com/play:d7fb9005

Поздравявам всички участници в клубовете на БГ Наука! Специални поздрави за бай Петков и неговите събеседници! Настоящото мнение е предназначено за Ниагара, освен това е първото от моя страна във вашия клуб и ако има технически неизправности и проблеми с отварянето на файла, моля за снизхождение. В отговор на въпроса - - прикачвам следващия публикуван вече ( в dir.bg) материал, който пряко засяга бай Петковата тема и най-вече възраженията на уважаемата дама. Observations_of_Ole_Reomer.doc