Drake

Римски пръстен от III век бе открит в околностите на Крукърн, Съмърсет с металдетектор от Джейсън Маси. Пръстенът е изработен от 24-каратово злато и черен оникс с гравирано изображение на богиня Виктория, управляваща колесница.   Търсачът на съкровища открил първоначално 30 медни и сребърни римски монети, а след това и пръстена с тегло от 48 гр.  В момента находката се изучава от изследователи в Британския музей и след тяхна оценка откривателят и собственикът на земята ще си поделят по 50 % от стойността ѝ.

https://www.bbc.co.uk/news/uk-england-somerset-45028623

http://www.dailymail.co.uk/sciencetech/article-6018423/Amateur-treasure-hunter-unearths-1-800-year-old-Roman-signet-ring-Somerset.html

А тази не ти ли харесва?

На нос Калиакра, археолози откриха нефритен амулет – катарама,  за който се смята, че вероятно е произведен в Китай.

"Днес 29 септември доц. Бони Петрунова, ръководител на екип от археолози, даде пресконференция, на която обяви резултатите от проучванията, които бяха проведени това лято на крепостта на територията на нос Калиакра. На пресконференцията присъстваха кмета на община Каварна Нина Ставрева и екипа от специалисти, работили това лято на археологическите разкопки, съобщиха от Община Каварна.  Най-уникалното археологическо откритие на сезона и за всички предишни години досега на нос Калиакра е амулет, изработен от нефрит. Доц. Петрунова обясни, че подобен предмет, изработен от бяло-зелен нефрит, не е откриван досега в България. Нефритът е минерал, много устойчив и удобен за гравиране, а белият нефрит е известен още като императорски, изключително почитан в Китай, отбеляза доц. Петрунова. Това по думите ѝ е „брилянтно изработена“ катарама, използвана от китайците в древността. От едната страна на катарамата е изобразена ловна сцена с патици и соколи. Тя има своето символно значение – носи усещането за успех и благоденствие и е характерна за културата на монголите. Като време се датира от XIV век. Предполага се, че нефритеният предмет е пристигнал в крепостта на нос Калиакра като дар и по думите на доц. Петрунова, при всички случаи е символ на властта. Тя отбеляза, че в престижните аукционни къщи по света такъв предмет се търгува за сума между 20 000 и 40 000 евро. Предстоят изследвания на предмета и когато те приключат, той ще бъде върнат в Каварна и ще стане част от фонда на Историческия музей в града. Археологическата находка доц. Петрунова определи като голям успех както за морската община, така и за българската археология."

https://www.actualno.com/dobrich/otkriha-unikalen-amulet-ot-nefrit-na-nos-kaliakra-news_635882.html
 

Преди 2 часа, Южняк said:

Може пък сградата да е малко по-стара? Целият комплекс е подчертано християнски, ти го знаеш това. Може и да не е бил строен на голо място, а върху сгради с по-стара традиция. Целя комплекс е изява на ярко християнство, наднационално. Архитектурата на останалите сгради е гръко-римска, има три големи бани с подово отопление, което прилича на римското от армира. Баните са измежду най-красивите сгради, отоплението е идентично с това във вила армира от римската епоха - традицията от римските времена е спазена и то точно от нас.....

Да комплексът не е бил строен на голо място, а върху аула построен от Омуртаг според шуменски археолог доц. Стойчо Бонев. Пак според него, баните, водоснабдителната система и различни части от аула са инкорпорирани в двореца на Симеон. 

... върху висока равна тераса, е издигнат Големият царски дворец, определян доскоро, съвършено погрешно, като „Вътрешен град“. Той е изграден на същото място, където повече от половин век преди това живее и се развива аулът Преслав. При своята работа в края на ІХ в. строителите не стъпват на празен терен. В стария аул те заварват сполучливо ситуирани постройки, хигиенни съоръжения, централизирана водоснабдителна мрежа. При организиране на вътрешното пространство в районите, където Дворецът съвпада с територията на аула, са взети предвид съществуващите архитектурни и благоустройствени конструкции. Някои от тях след реконструкции, преустройства и добавки се вместват успешно и в Дворцовия център. Строителната програма, реализирана специално за неговото устройване, обаче е много по-грандиозна и впечатлява и днес с мащабите си. Издигната е нова Тронна палата, която заедно с Двореца на аула, обособяват ядрото, официалната част на владетелската резиденция...  

http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/BG_grad.pdf

Не споделям изводите на bulgaroid  

Цитирай

хуни и българи са едно и също нещо,фактически един народ ...

но все пак ще опровергая твърдението, че няма сведения които да свързват произхода на българите с хуните със следните цитати

Дякон Игнатий, в житието на патриарх Никифор пише:
    „С тези си дела се отличил Лъв, врагът на истината, спрямо божествените работи и спрямо тези, които живеели с почит. А кой не би оплакал най-горещо приятелството или договора, който сключил със съседните хуни, като постъпил така срамно и безчинно? Защото той си послужил с техните обичан, а те с нашите и по този начин се доверили на взаимните си споразумения. Тогава можело да се види императорът на ромеите със своите ръце да излива на земята вода от чаша, да обръща собственоръчно конски седла, да се докосва до тройна юзда, да вдига трева нависоко и да се гордее с всички тия неща, а езичници да се докосват с нечестивите си ръце до нашите божествени символи и да се кълнат в силата им.”

    Продължителят на Теофан:

    „Към вярата той (Лъв) толкова силно свирепстваше, щото смяташе за добро да не произнася името божие. Защото, когато с клетва сключваше 30-годишния договор с хуните, тъй наричаните българи, и довършваше мирните съглашения, понеже с клетва трябваше да ги потвърждава и заякчава, не употреби при това нашите (светини) — бога и небесните сили или станалата по плът майка на Христа бога — за очевидци и свидетели на казаното и извършваното, но като някоя варварска душа, лишена от благочестие, употреби за свидетели на извършваното кучета и онова, с което нечестивите народи принасят жертви, и (ги) разсичаше; и не се гнусеше за потвърждение да произнася през уста това, с което те си служеха, а християнската вяра повери на ония, които щели да бъдат някога си от нас, както по-подобаваше, обърнати в нея.” (Theoph. contin, ed., Bon., р. 31,8–21 ; (по ГИБИ,V,с.113)). http://www.protobulgarians.com/Statii za prabaalgarite/Kletvata pri prabaalgarite.htm

Сведението от хрониката на Йоан, епископ на Никиу

 "And when the inhabitants of Byzantium heard this news, they said: 'This project is concerned with Kubratos, chief of the Huns, the nephew of Organa, who was baptized in the city of Constantinople, and received into the Christian community in his childhood and had grown up in the imperial palace.' 48, And between him and the elder Heraclius great affection and peace had prevailed, and after Heraclius's death he had shown his affection to his sons and his wife Martina because of the kindness (Heraclius) had shown him. 49. And after he had been baptized with life-giving baptism he overcame all the barbarians and heathens through Virtue of holy baptism. Now touching him it is said that he supported the interests of the children of Heraclius and opposed those of Constantine. "

И да завърша с Йоан Цеца 

„И тогава всички пристигнаха в Авлида с кораби. С тях бе Ахил – многославният син на Пелей и на Тетида, дъщерята на философа Хирон“. Бе предводител на хуните – българите-мирмидонци на брой две хиляди и петстотин“. 

http://www.promacedonia.org/gibi/10/gal/10_104.html

 

Преди 16 минути, resavsky said:

http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/OBIChAYaT_NA_IZKUSTVENATA_DEFORMACIYa_NA_ChEREPA_PRI_PRABLGARITE.pdf

Най доброто изследване за ИЧД което съм срещал.Ясно се казва че при хуните ИЧД няма.Не знам откъде реши че е бъкано с ИЧД при хуните.Жеаното е едно но реалността нещо съвсем друго.

Да, "те такова животно нема", както е казал шопът след като видял жираф. Може все пак да отвориш линка, който постнах в същата тема преди няколко дни.

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5289542/ . А иначе д-р Живко Войников може и да е голям авторитет в неврологията, но за ИЧД е любител ентусиаст с

интереси в областта на историята и сравнителната лингвистика.

Няколко снимки от Корея (южна).

И една доста неприятна новина свързана с тази тема, но за съжаление много характерна за нашия регион. Преди малко повече от седмица въпросният археологически обект край Кисамос е бил атакуван от съвременните варвари. В резултат, на което  десет отпечатъка са били изсечени от скалата и откраднати ... 

A number of fossilised footprints believed to belong to a hominid ancestor of modern humans have been stolen from Kissamos archaeological site on Crete island in Greece, by a person or persons unknown, authorities revealed on Thursday. Ten of some 40 footprints on the Kasteli site have been cut away and removed from the rock, where they were found by a Polish paleontologist

http://www.tornosnews.gr/en/greek-news/society/27177-fossil-footprints-of-early-human-ancestor-stolen-from-archaeological-site-in-kasteli-crete.html

Преди 7 часа, resavsky said:

А тогава ми кажи защо при хуните няма изкуствена черепна деформация 

Едно научно изследване за различията в изкуствената деформация на черепа при хуните от Унгария и  ИЧД от Грузия от същия период бе публикувано в PLoS One  през февруари 2017 г. Изложението на статията започва със следното изявление:

 An intentionally modified head is a visually distinctive sign of group identity. In the Migration Period of Europe (4th– 7th century AD) the practice of intentional cranial modification was common among several nomadic groups, but was strongly associated with the Huns from the Carpathian Basin in Hungary, where modified crania are abundant in archaeological sites. The frequency of modified crania increased substantially in the Mtskheta region of Georgia in this time period, but there are no records that Huns settled here.

Ако статията представлява интерес може да я прочетете от тук: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5289542/

On 13.09.2017 г. at 16:31, Южняк said:

Добро начало, Дрейк, но още си на плиткото.

Вторият проблем, който трябва да отметне любознателния изследовател е това, че майката на Давид, Рут, е моавитянка. Давид е хиброс само по баща, а по майка е от канаанитското царство на юг от юдея, Моав. По тази причина, физическите описания на хибросите в библията и танах, независимо от автентизма си, само частично се отнасят до девид. Трябва да проверим как са описали древните източници жителите на Моав. И така, кои са моавитяните? Какви са и как са изглеждали? Някой знае ли? Танах, нещо, или арменската библия, а защо не и корана? Някакво инфо за външния вид на моавяните? Кои са били те? Имат ли наследници в наши дни? Как изглеждат тези наследници? 

Все още здраво заседнал в плитчините, държа да отбележа, че Рут не е майка, а прабаба на Давид. Ако може да се вярва на Талмуда, то майка му се е казвала Ницевед (Нацбад).  За нея се твърди че произхожда от Юдея.  Едва ли външния вид на моавитяните се е отличавал съществено от този на израилтяните. Да поясня, моавитяните, амонитите и едомитите са били считани за езичници и врагове от израилтяните. Ако Давид бе имал външност характерна за моавит, едва ли би могъл да стане цар.

Цитирай

The Moabite language differed only dialectally from Hebrew, and Moabite religion and culture were very closely related to those of the Israelites. Nevertheless, Moabites were excluded from the Jewish community (Deuteronomy 23:3–6), where the name Moab became a typical denomination for the enemies of God (Isaiah 25:10).

Южняк, любопитно ми е има ли публикувано някакво ДНК изследване на финикийци от Леванта. Да припомня, че преди година излезе изследване на митохондриална ДНК на скелет на финикиец от Картаген от преди 2500 г., което изненадващо показа хаплогрупа U5b2c1. https://phys.org/news/2016-05-ancient-dna-phoenician-carthage-european.html

Преди 15 часа, Южняк said:

 Не виждам прчина дейвид да не е риж, но мисля, че в оригинала едва ли е описан като риж и вероятно преводите не са съвсем точни. идеалът за красота по това време в този регион не на руси красавици/красавци, с някои изклщчения.

 

Това че, преобладаващата част от населението на Ханаан са били брюнети и идеалът им за красота е включвал гарвановочерна коса, е безспорно. Но освен Давид и косите на Исав в Танах (Еврейската библия) са описани като "admoni" и по-точно в раздела Невиим (Пророци). Статията в сайта на "Еврейска енциклопедия" и преводът на "admoni" като червен е на Emil G. Hirsch, Immanuel Benzinger, Solomon Schechter, Isaac Broydé, Joseph Jacobs.

Цитирай

The hair of the ancient Hebrews was generally black (comp. Cant. iv. 1, v. 11). In Eccl. xi. 10 black hair is designated as a sign of youth in contrast with the white hair of age. Josephus narrates ("Ant." xvi. 8, § 1) that Herod dyed his gray hair black in order to appear younger. Black hair was in any case considered beautiful, black being the general color, while light or blond hair was exceptional. David is designated as "admoni" = "ruddy" (I Sam. xvi. 12, xvii. 42), this expression being also applied to Esau's hair (Gen. xxv. 25). 

Любопитно е, че единствената открита досега коса на мъж евреин от I век след Христа  в т. н. "Гробница на плащеницата" има червеникав цвят.

http://journals.plos.org/plosone/article?id=10.1371/journal.pone.0008319

Според сайта www.jewishencyclopedia.com, в Стария Завет, Давид е описан като  "admoni"  - червенокос, а не блондин.

Бих посъветвал Гербов да не се доверява много на превода на Google, а иначе crimson и purple са различни цветове. Римските императори са носели пурпурни одежди, а не червени. Ако разгледате изображенията на императори от мозайките  на Св. София ще се убедите в това. Червените ботуши се появяват на по-късен етап. Юстиниян и Константин, доколкото си спомням са изобразени със сандали. Единствената плащеница на римски император запазена до наши дни и направена в Константинопол е тази на Карл Велики. Тя също е в пурпурен цвят.

Две реконструкции на предполагаемия череп на крал Робърт Брус. Според учените от университетите на Глазгоу и Ливърпул, въпросният монарх е страдал от проказа. 

http://www.dailymail.co.uk/sciencetech/article-4013210/Pictured-700-year-old-face-Robert-Bruce-revealed-time-thanks-3D-scanning-skull.html

Преди 20 часа, Стоедин said:

През последните няколко дена чета книга за кръстроносните походи и ми направи впечатление, че мамелюците са описани точно като еничарите като философия  на създаване и развитие на корпуса им. Разликите са, че не еволюират в събиране на християнски деца и далеч по радикално се намесват във властта. Някой има ли информация за други подобни примери за създаване на военни съединения от покръстени друговерци с високо КПД? Туркопулите във Византия? Куманите в руските княжества? Нещо подобно в нашата история дали има? Дали няма нещо подобно при наследниците на Александър Македонски и местните народи от Персия, Сирия, Египет и т.н.?

Еничарите до голяма степен ми напомнят на спартанските деца обучавани от малки за войници, но със съгласието на родителите им, естествено.

Техни предшественици са създадените в Абасидския халифат отряди от роби тюрки и кавказци, приели исляма и наричани гулям.  Първоначално само като телохранители на халиф Абдалах Ал Мамун (813-833 г.), а по-късно при неговия син, халиф Ал Мутасим Биллях (833-842 г.), вече като ядро на армията му. Само за няколко десетилетия станали толкова влиятелна сила, че между 861 – 870 г. свалили и издигнали на  престола четирима халифа. Любопитно е че почти по същото време в Ал Андалус, Магреба и завладяната от араби Сицилия се появява техен аналог, наричани – сакалиба. През 844 г. отряди от негри и сакалиба са телохранители на Кордовският емир Абд ар Рахман II (822-844 г.), а при неговите наследници гвардията е изцяло съставена от тях (сакалиба). Сакалиба в този регион, са наричани роби военнопленници прели исляма, обикновено франки, саксонци, венди, а по-късно и пленени скандинавци(викинги). При разпадането на Кордовския халифат през 1031г., сакалиба стават владетели на поне две от новообразуваните таѝфи.

Представители на най-малобройния и описан едва през 2003 г. като отделен вид кит, този на Омура ( Balaenoptera omurai)  бяха заснети само преди ден  

Преди 3 часа, templar1307 said:

Благодарности Дрейк, иберийските ордени са енигма за мен. Обаче това ме озадачава - 

ако кабалерос означава рицари това е огромно число. През 1244 г. при Ла Форби Храма, Хоспитала, Тевтонците и Лазаритите изкарват общо около 750 рицари.

Ами съответствието не е съвсем точно. Може би за XIII век най-правилно е да приемем, че кабалерос = конници. Може да считаме за рицари т.н. кабалерос инфансонес, които са от благороден произход, част от тях са васали на краля и имат малки землени участъци или бенефиции, а други са васали на магнатите, трети живеят в селища или имения и се различават помежду си по имотното състояние и т.н. Друга част са кабалерос виланос, които не са от благороден произход и заемат средно положение между инфансоните и пеоните, обикновено са собственици на земя или имат имущество на стойност 300-400 мараведи, понякога дори търговци от градовете, като задължитено условие е да имат кон, оръжие и да носят военна служба в конницата. Различават се и по въоръжението си -  тежковъоръжения конник е - hombre de los armas, а лековъоръжения - jinete е въоръжен с метателно копие или дротик, като снаряжението му най-често включва само щит и шлем.

Да, друг интерeсен факт е, че в ордена на Калатрава, подобно на други военни ордени, освен братя е имало и "сестри". Е те се сражавали само на духовното поприще в четири женски манастира, под юрисдицията на магистъра на Калатрава, следвайки устава на цистерианския орден. 

Орденът на Калатрава

През XII—XIII век, военните ордени станали влиятелен фактор в обществения живот на християнските кралства на Иберийския полуостров. В 30-те години на XII в. в Арагон и Каталония се появили тамплиери и хоспиталиери. Графът на Барселона, Рамон Беренгер III се присъединил към ордена на тамплиерите през 1131 г., а кралят на Арагон, Алфонсо I дори завещал кралството си през 1134 г. на ордените на Храма и Хоспитала. Скоро след това в Кастилия, Леон и Португалия също били създадени командории на тамплиерите и хоспиталиерите. Въпреки щедрите дарения на замъци и имения от местните владетели, основна сцена на дейността и мисия за двата ордена били защитата на Йерусалим и Светите земи. В битките с маврите на полуострова ударна сила на Реконкистата станали създадените на местна почва ордени на Сантяго, Калатрава и Алкантара. Най-старият от иберийските военно-духовни ордени е орденът на Калатрава.  

През 1147 г. Алфонсо VII (el Emperador) превзел едноименната крепост (на арабски قلعة رباح  Кала’ат Раба’а), намираща се в Ла Манча, на север от прохода Пуерто Мурадал (сега Деспеняпенос) и след  три години я дарил на ордена на Храма.  Според хрониката на Родриго Хименес де Рада, през 1157 г.  тамплиерите я изоставили, считайки за невъзможно да я защитават. Кралят на Кастилия,  Санчо III  предложил крепостта и земите около нея във владение на всеки, който може да я удържи и защити южния път към столицата Толедо. Раймундо (Рамон Серат), абат на цистерианския манастир Св.Мария във Фитеро, окуражаван от фрай Диего Веласкес – бивш рицар и член на кралския двор, приел тази мисия и с част от монасите на абатството си, а също и многоброен отряд воини (светски братя и кръстоносци от Навара и Кастилия), се отправили към крепостта. 

До края на 1158 г. те успели да се закрепят в Калатрава и околностите ѝ, а само след три години да безпокоят с нападения пограничните земи на Алмохадите. По този начин монасите цистерианци и светските братя обединили духовното си призвание със защита на анклава от маврите, създавайки нов военен орден. През 1162 г. абат Раймундо починал, а две години по-късно за пръв магистър (maestre)  на Калатрава бил избран рицарят дон Гарсия. През същата 1164 г. папа Александър III в своя була, а Генералния капитул на цистерианците чрез Forma Vivendi, признали новата институция в състава на Цистерианския орден, поставяйки братя рицари (freires) и монаси в една и съща категория. Братята рицари се задължавали да спазват Цистерианския устав, да приемат монашеските обети за послушание, бедност и целомъдрие, да носят „безцветни” (бели) цистериански мантии с качулки и скапуларий, бели сюрко над ризниците, както и да спят с доспехите си, да дарят цялото си имущество на ордена.

Крепостта на Калатрава, по късно (1217 г.) преименувана на Стара Калатрава    

Представител на Генералния капитул редовно посещавал тяхната главна крепост-манастир. През 1169 г. 17-годишният крал на Кастилия,  Алфонсо VIII използвал братята рицари на Калатрава като ядро на кампаниите си срещу маврите. През 1173 г. той им дарил всички превзети от тях замъци, а през следващата година 1/10 от всички приходи на кралството и им обещал 1/5 от всички свои бъдещи завоевания. Орденът получил многобройни дарения на имения и села от благородниците в Кастилия. През 1177 г. Алфонсо VIII с армия съставена предимно от кабалерос на Калатрава превзел гр. Куенка, намиращ се до границата с Арагон. Кралят на Арагон, който присъствал при обсадата (на Куенка), ги дарил с крепостта на Алканиз през 1179 г. Там била учредена голяма енкомиенда (имение и командория), пред която била поставена задача за борба с маврите от Валенсия. По-късно тя се превърнала в една от най-важните крепости и до голяма степен автономна командория на ордена на Калатрава в Арагон.

От 1187 г. орденът бил под опеката на абата на Моримон в Бургундия, който налагал правила на поведение и дисциплинарни предписания, а орденът на Калатрава бил считан за филиал на неговия манастир.  Начело на ордена стоял магистър (maestre), на чийто пост  винаги бил избиран брат рицар, a негов заместник бил кастеланът или ковчежник (clavero). По-надолу в йерархията стоял Великият приор (prior mayor), на когото били подчинени духовниците. Той принадлежал към монашеския дял на ордена и бил избиран от абата на Моримон. Освен това в ръководството на ордена влизали Великите командори на Кастилия и Арагон (commendador mayor), интендантът (obrero mayor) и знаменосецът на ордена (alférez). Всяка командория  на ордена трябвало по устав да се състои от 12 орденски братя, но през следващите столетия техният реален брой спаднал до четирима. Знамето на ордена представлявало правоъгълник в бял цвят, често завършващ с две косици („лястовича опашка”).  

На  него първоначално бил изобразяван симетричен черен кръст с лилиевидни краища, по-късно кръстът станал червен, а след това лилиите били заменени със стилизирани букви М (Дева Мария). През този период орденът на Калатрава се разпрострял от Валенсия до Португалия, посредством сдружаване с други нови ордени. Орденът на Сан Хулиан де Перейра (по-късно известен като Алкантара) в Леон и португалският орден на Евора (преименуван по-късно на Авис) станали сателити на ордена на Калатрава. Те имали подобни цистериански връзки и приели старшинството на магистъра на Калатрава. Орденът на Калатрава и неговите филиали за кралете на Кастилия и Арагон (Алфонсо VIII и Алфонсо II) станали първата истинска регулярна армия на Реконкистата. Гарнизоните на Калатрава не напускали граничните земи, когато приключели феодалните им задължения към краля, както правели васалите му, нито пък застрашавали  неговата власт, когато превземели нова крепост.

Кръстът на Калатрава в през първите две столетия от съществуването на ордена

За да не допусне в пограничните земи монопол на ордена на Калатрава, крал Алфонсо VIII поддържал и ордена на Сантяго. Братята рицари на Сантяго следвали  Устава на Св.Августин и първоначалната им мисия била защита на поклонниците към Компостела. По своя устав и начин на живот те се доближавали до модела на хоспиталиерите, както братята от ордена на Калатрава следвали модела на тамплиерите. Рицарите на Калатрава получили автономия да разширяват анклава си на юг, да създават енкомиенди, както и да контролират заселването на региона с колонисти.  Орденът получавал значителни доходи от военна плячка, както и от продажбата в робство на пленниците мюсюлмани. За ордена на Калатрава  годините на бурен възход и успехи приключили през лятото на 1195 г. При Аларкос на 19 юли 1195 г. армията на Алфонсо VIII била напълно разгромена от Алмохадите водени от халиф  Абу Юсуф Якуб ал Мансур.

Сред хилядите загинали кастилци и орденски братя били магистрите на Сантяго и Евора. Магистърът на Калатрава оцелял, но загубите на ордена в жива сила (убити и пленени) били толкова големи, че изоставили главната си крепост (Калатрава) и замъците на юг от Толедо без съпротива, понеже нямало достатъчно  рицари, с които да ги отбраняват.   „Кралят на маврите завладял (голяма) плячка и взел някои замъци, а именно кулата Гуадалерзас, Малагон, Бенавенте, Калатрава, Аларкос и Каракуел, след което се върнал в своята страна.” (Chronica Latina Regum Castellae ) Всички от по-горе изброените замъци били собственост на ордена на Калатрава. Оцелелите братя рицари намерили убежище в Зорита лос Канес, техен замък на североизток от Толедо. Морално съкрушен и с намалена до минимум територия, орденът на Калатрава  бил на крачка от пълното си унищожение.

Рицари на Калатрава, миниатюра от Cantigas de Santa Maria of Alfonso X, ок. 1280 г.

Въпреки тежкото положение в Кастилия, Алфонсо VIII продължил да подкрепя рицарите на Калатрава и през 1196 г. им дарил всички имоти на кратко съществувалия орден на Трухильо. През 1198 г. магистър Мартин Перес де Сионес повел група кабалерос и пеони на юг и завзел неголяма крепост, наричана от християните Салватиера, както и намиращия се на 3 км от нея замък Дуеняс. Там била преместена щабквартирата на ордена и променено името му на орден на Салватиера. Този символичен акт на предизвикателство бил истинска авантюра. Салватиера била по на юг от всички бивши владения на ордена и обкръжена от земи контролирани от мюсюлманите. През юли 1211 г. мощна армия маври от Магреба и Ал Андалуз, предвождана от четвъртия халиф на Алмохадите – Мухамад ибн Якуб ан-Насир, обсадила Салватиера. Стените ѝ били атакувани от 40 обсадни машини и щурмувани многократно.

Алфонсо VIII не успял да събере достатъчно воини и изпратил послание до магистър Руй Диас де Янгуас да предаде крепостта. След 51 дни яростни сражения, оцелелите защитници напуснали Салватиера с оръжието си и с цялото имущество, което можели да вземат. Братята от ордена за втори път, трябвало да изпитат унижението, да предадат на мюсюлманите собствената си резиденция. Продължителната обсада принудила халифа да изостави плановете за поход срещу Толедо и да разпусне армията си. След дипломатическа мисия в Рим на архиепископ Родриго, папа Инокентий III обявил кръстоносен поход и изпратил писма до френските епископи с указания, да убедят вярващите да приемат кръста и помогнат на краля на Кастилия във войната срещу неверниците мюсюлмани.

Рицар на Калатрава, фреска от катедралата на Теруел 

През седмицата преди Петдесетница, 20 юни 1212 г., в Толедо се събрали кралете на Кастилия, Арагон и Навара, техните васали, епископи и кабалерос, отряди на градските милиции, братя рицари от военните ордени, папският легат Арно Амори, кръстоносци от Поату, Прованс, Аквитания, Гаскония и Турен. Авангардът на обединената армия превзел Малагон на 24 юни, при което французите изклали всички мюсюлмани в замъка. След няколкодневна обсада ал-ка’ида на Калатрава предал крепостта на 1-ви юли. Алфонсо VIII не разрешил на кръстоносците да я разграбят и я поверил на оцелелите братя рицари на Салватиера. Това разгневило французите, които заявили, че са измамени с лъжливи обещания за богата плячка и те прекратили участието си в похода. Армията на тримата крале, само за няколко дни върнала под властта на ордена още четири замъка – Аларкос, Каракуел, Бенавенте и Пиедрабуена.

Кръстоносците преминали покрай Салватиера без да губят време с обсада и пресекли през таен проход планината Сиера Морена, понеже Пуерто Мурадал бил блокиран от Алмохадите.  На 16 юли в долината на Толоса (Las Navas de Tolosa), Алфонсо VIII взел своя реванш, разгромявайки огромна армия на халиф Мухамад ан-Насир в най-знаменитото сражение и повратна точка на Реконкистата.  В битката загинал алфересът на Салватиера, а магистър Руй Диас загубил десницата си и трябвало да абдикира. През 1214 г. починал щедрият благодетел и патрон на ордена на Калатрава/Салватиера – крал Алфонсо VIII, а големите кампании срещу маврите били подновени едва при неговия внук Фернандо III. В този период братята рицари възстановили първоначалното име на ордена, превзели и разрушили напълно замъка Дуеняс през 1213 г.

На неговото място, използвайки хиляди пленници маври, братята изградили мощна крепост и манастирски комплекс, наречена Нова Калатрава (Calatrava la Nueva), където орденът преместил своята щабквартира през 1217 г. Стара Калатрава (Calatrava la Vieja) останала по-далеч от границата и изгубила своето стратегическо значение. През 1221 г. орденът на Монфрауи се присъединил към този на Калатрава. Магистрите на Калатрава се заели с укрепване позициите на ордена в Кастилия, което не им пречело да придобиват владения в други кралства на полуострова и извън него. През 1224 г. в долното течение на р.Висла на хълма Тимау до гр. Меве, сега Гниев,  се издигнал замък-манастир на Калатрава. В него повечето братя рицари и гости били от Германия. Задачата на този филиал на ордена на Калатрава била защитата на Померания от набезите на езичниците пруси. 

Нова Калатрава, столица на ордена от 1217 г.

Командорията в Тимау била свързана с Оливския манастир на цистерианците  край Данциг (Гданск), който бил опожарен от прусите малко преди пристигането на кабалерос на Калатрава. Командорията просъществувала до 1230 г., когато нейните функции приел учредения през 1228 г. полско-немски Добжински орден (milites Christi fratres de Dobrin). Той имал само 35 братя рицари и прекратил съществуването си през 1235 г., когато се влял в Тевтонския орден. Рицарите на Калатрава взели дейно участие във всички походи на Фернандо III. Салватиера била превзета през 1225 г. Последвали я завоевания на: Ал Байяси, Андухар и Мартос през 1226 г., Баеса през 1227 г., Кордова 1236 г, Ниебла и Уелва през 1238 г., Есиха и Лусена през 1240 г., Ориуела и Мурсия през 1243 г., Архона, Мула и Лорка през 1244 г., Картахена през 1245 г., Хаен в 1246 г., Аликанте в 1248 г.,  а след дълга обсада през декември 1248 г. се предала Севиля – най-големия град в Ал Андалус.

Под властта на маврите останал само емиратът на Гренада. От 1254 г. кралят на Кастилия започнал да участва в избора на длъжностните лица на ордена на Калатрава. Икономическите интереси на ордена не се ограничавали само в дарените или завоювани от маврите земи. Подобно на други големи сеньории, орденът на Калатрава нерядко „поглъщал” бегетерии (свободни села), като постепенно се внедрявал в тях, установявайки властта си над част от селяните.  Иберийските военни ордени често завладявали села и земи, принадлежащи на градовете, а понякога напълно подчинявали консехос под властта си.  Владенията на ордена на Калатрава в края на XIII  – началото на XIV век достигнали 15000 km² с многобройни селища и имения. През XIII век орденът станал сериозна военна сила на полуострова, способна да изкара 1200 -1500 кабалерос на бойното поле.

От 80-те години на същото столетие в ръководствата на иберийските военно-духовни ордени все по-често влизали представители на най-висшите аристократически фамилии (ricohombres), а магистрите на Калатрава се считали за равни на принцовете. През 1292 г. магистър Руй Перес Понсе поискал заплащане, когато Санчо IV го помолил да изпрати гарнизон в Тарифа. През XIV век рицарите на Калатрава все по-често нарушавали обета си, да не воюват срещу християни, участвайки в различни  размирици и династични конфликти. Голямото богатство и благополучие на ордена довело до ожесточена борба за власт, вътрешнополитически сблъсъци, опити за смяна на магистри и приори, а понякога разкол и двувластие. Монасите от Моримон продължили да извършват инспекции в командориите на Калатрава и налагат наказания. През 1336 г. абат Рено забранил да бъдат допускани подозрителни жени нощем в крепостта на Алканиз.

Фреска от крепостта на Алканиз, около 1320 г.

През 1342 г. армия предвождана от Алфонсо XI, магистрите на Калатрава, Сантяго и Алкантара обсадила гр. Алхесирас , който се предал след две години. Отношения между ордена на Калатрава и крал Педро I Жестоки (упр. 1350 – 1366 г.) прераснали в открит конфликт. Магистър Хуан Нунес де Прадо бил изтезаван и обезглавен по заповед на краля след обвинение в измяна. Педро I назначил за магистри  на Калатрава и Сантяго братята на своята любовница. През 1354 г. част от братята рицари избрали за магистър на Калатрава, Великия командор Педро Естеванес Карпентейро. Той изправил 600 „копия” срещу „законния” магистър Диего Гарсия де Падиля и превзел Нова Калатрава. На следващата година „антимагистърът” бил принуден да се предаде на милостта на краля и бил заклан собственоръчно от Педро I.  Диего Гарсия де Падиля бил възстановен като магистър и назначен още за майордом на Кастилия.

По-късно той преминал на страната на граф Енрике де Трастамара, незаконен брат и съперник на  Педро I в Първата кастилска гражданска война. Магистърът бил пленен и починал като затворник.  В този конфликт (1351-1369 г.) отряди рицари на Калатрава, Сантяго и Алкантара се сражавали и от двете враждуващи страни.  Следващият магистър на Калатрава, Мартин Лопес де Кордоба бил екзекутиран от крал Енрике II през 1371 г., като опекун и поддръжник на дъщерите на Педро I. С папско разрешение от 1397 г. рицарите на Калатрава престанали да носят скапуларий и качулка. От 1400 г. орденските братя рицари започнали да обличат къси сиви туники с пришит на гърдите червен кръст, като запазили дългите бели плащове. Промяната в облеклото отразявала упадъка на идеалите на създателите на ордена. Кралете на Кастилия оказвали все по-силен натиск при „избор” на магистър.

Избраният през 1404 г. „кралски кандидат”, маркиз Енрике Вилена, имал съпруга и въпреки, че дотогава нямал нищо общо с ордена получил разрешение за развод и бил утвърден за магистър от папата. През 1407 г. в ордена на Калатрава настъпил разкол – група рицари издигнали за магистър, Великия командор на Кастилия, Луис де Гусман, който намерил убежище в командорията на Алканиз (Арагон). Магистър Вилена продължил да съжителства със съпругата си и вместо с военно дело, се отдал на интелектуални занимания. През 1414 г. Генералния капитул на цистерианците в Сито обявил за недействителен избора на Вилена и признал за магистър на Калатрава Луис де Гусман. През 1421 г. армия, която включвала части на военните ордени, предвождана от конетабъла на Кастилия, магистрите на Калатрава и Алкантара разгромила войската на Насридите при Игеруела, а след това отряд предвождан от командор на Сантяго превзел гр. Уескар.

Магистър на Калатрава на трон и братя рицари от ордена, миниатюра от Библията на дук Алба, ок.1430 г

През 1442 г. престарелият магистър Луис де Гусман занемарил задълженията си, след което Великият командор Хуан Рамирес де Гусман настъпил към Нова Калатрава, начело на 500 конници и 1200 пехотинци. При Барахас, по заповед на магистъра, клаверо Фернандо де Падиля  с 1200 конници и 800 пехотинци, ги пресрещнал и разгромил напълно. Хуан де Гусман бил пленен. Намесата на крал Хуан II през 1443 г. довела до нов разкол. Кралският кандидат се оказал изменник и бил свален, а на изборите не бил излъчен победител и тримата конкуренти си поделили владенията на ордена. Най-силният от тях, Педро Хирон успял до 1457 г. да отстрани съперниците си и обедини ордена, както и успешно да манипулира Хуан II и Енрике IV, последните крале от кастилската династия. Между 1455 и 1463 г., рицарите на Калатрава, предвождани от Педро Хирон, ежегодно извършвали походи срещу маврите, като през 1462 г. превзели гр. Арчидона.

Презираният от аристократите, крал Енрике IV Безсилния (el Impotente) в опит да получи подкрепата на ордена на Калатрава срещу метежниците, се съгласил да освободи от монашески обет магистър Педро Хирон и да го ожени за своята сестра Исабел (Изабела Кастилска).  Шестнадесетгодишната Исабел била ужасена и прекарала цяло денонощие в молитви. След получаване на разрешение от папата, известният с многобройните си похождения магистър, начело на силен отряд от орденски братя се отправил към Мадрид. По пътя, магистърът жених се разболял от ангина и след 3 дни починал.  Преди смъртта си, Педро Хирон успял юридически да предаде властта над ордена на осемгодишния си незаконен син. Реалната власт била в ръцете на четирима официално утвърдени рицари регенти. При управлението на Педро Хирон (1445-1466г.) и неговия син Родриго Телес Хирон (1466-1482 г.), орденът имал 56 командории и 16 приорати, 200 000 селяни работели за него, а чистият годишен доход възлизал на 50 000 златни дуката.

Карта с владенията на военните ордени през XIII-XIV век

Родриго Хирон бил убит през 1482 г.  от маврите със стрела при безплодния щурм на Лоха, воден от Фернандо II, крал на Арагон. Във войната между Арагон и Португалия, през 1482-1487 г. , орденът на Калатрава за последно се сражавал на бойното поле на страната на Арагон. През 1487 г. починал последният магистър на Калатрава – Гарси Лопес де Падиля, а крал Фернандо II (Фердинанд Католик) получил с папска була от Инокентий VIII правото да управлява ордена като магистър.  След превземането на Гранада от маврите през 1492 г. отпаднала нуждата от поддържане на мощна военна сила.  На изборните дотогава длъжности – Велик командор, клаверо и алферес били назначавани протежета на краля. Папа Александър VI Борджия през 1494 г. освободил всички испански военни ордени от обета за безбрачие, „за да се избегнат скандали с наложниците”. 

Бургундските монаси от Моримон били отстранени от делата на ордена на Калатрава. През 1523 г. папа Адриан VI, по молба на краля на Испания и император на Свещената Римска империя Карлос I  (Карл V Хабсбург), окончателно подчинил Калатрава и другите военни ордени в Испания под властта на краля. Папа Павел III освободил братята рицари от испанските ордени от всички монашески обети, като фактически ги изключил от монашеското съсловие. В края на XVI век орденът на Калатрава се превърнал в номинален собственик на доходни имения, разпределяни от краля сред неговите приближени, фаворити и доверени чиновници.  След поредица от конфискации при Бурбоните и Жозеф Бонапарт, орденът на Калатрава бил закрит през 1838 г.

Съвсем елементарно е. Дадох ти примера с Чисмен за да подкрепя казаното в поста на Евристей. Хронистът изобщо не се е интерсувал, кой води отряд/група/банда местни селяци. Всякакви хипотези и приумици за някакво участие на Алексий Слав в бойни действия с латините като предводител на войска през 1207 г. са безпочвени фантазии. Само за сведение, титлата деспот му е дадена от император Анри.

Преди 2 часа, resavsky said:

А кой да командва тези "местни българи" в Родопите през 1206 година?

За сведение, маркиз Бонифас/Бонифаций е обезглавен на 4 септември 1207 г. в югоизточните части на Родопите. Вилардуен е написал, че е убит от местните българи. За сведение, единственият военноначалник на Калоян споменаван в този регион  е куманин - Чисмен. Също така, през 1207 г. в Мелник се подвизава севаст Василий Вамбулинос, а не Алексий Слав.

1 hour ago, resavsky said:

Ако деспот Слав е командвал българския отряд организирал засадата на Бонифаций Монфератски /такова предположение вече изказах в другата тема за тази личност/ това би обяснило поне до известна степен брака му с дъщерята на император Анри.Бонифаций и Анри въобще не са първи приятели и Анри едва ли е бил толкова разомчарован  при новината за смъртта му.От друга страна победата над могъщия Бонифаций несъмнено е издигнал личния престиж на деспот Слав.

Изглежда, че сведенията на Жофроа Вилардуен и Анри дьо Валансиен не ги броим за нищо ... Последният в своята "Историята на император Анри" много добре е описал защо император Анри жени дъщеря си за деспот Алексий Слав и кога научава за съществуването на въпросния "полудивак". Между другото, става въпрос за незаконна дъщеря, която иначе не би могъл да омъжи за никой западно-европейски владетел. Друго за отношенията му с Бонифаций  - лоши, колко лоши може да са, след като Анри става зет на маркиза през 1207 г., а няколко месеца след това при среща в Кипсела тъстът доброволно дава васална клетва на своя зет. Освен това на същата среща, няколко дни или седмица преди смъртта на маркиза, се договарят за конкретни съвместни действия срещу Калоян (през октомври 1207 г)...

Quote

So the emperor went thitherward, and he left Conon of Bethune to guard the land near Adrianople, with one hundred knights. And they came on the set day to the place of meeting in a very fair field, near the city of Cypsela. The emperor came from one side, and the marquis from the other, and they met with very great joy; nor is that to be wondered at, seeing they had not, of a long time, beheld one another. And the marquis asked the emperor for tidings of his daughter Agnes; and the emperor told him she was with child, and the marquis was glad thereof and rejoiced. Then did the marquis become liegeman to the emperor, and held from him his land, as he had done from the Emperor Baldwin, his brother. And the marquis gave to Geoffry of Villehardouin, Marshal of Roumania and Champagne, the city of Messinopolis, and all its appurtenances, or else that of Seres, whichever he liked best; and the Marshal became his liegeman, save in so far as he owed fealty to the emperor of Constantinople.

They sojourned thus in that field for two days, in great joy, and said that, as God had granted that they should come together, so might they yet again defeat their enemies. And they made agreement to meet at the end of the summer, in the month of October, with all their forces, in the meadow before the city of Adrianople, and make war against the King of Wallachia. So they separated joyous and well content. The marquis went to Messinopolis, and the Emperor Henry towards Constantinople.

                     Geoffrey de Villehardouin, Memoirs or Chronicle of The Fourth Crusade and The Conquest of Constantinople

Преди 3 минути, T.Jonchev said:

Но Акрополит изрично отбелязва, че Иванко бил пръв братовчед (протексаделфос) на Асен.

Мда, освен това Анри дьо Валансиен категорично заявява, че Алексий Слав е първи братовчед на Борил и остава претендент за трона на "Велика Влахия". Възможността да е син на Иванко клони към нула.