B0081

Здравей, Малоум!

Чета - следя - спора ви със Сканер, но тъй като доста го зациклихте, ще си позволя да те питам нещо друго, свързано с хипотезата ти:

След като отдавна е установено, че Вселената не е статична, а се разширява, и то ускорително, как този факт се връзва с твоята неподвижна вакрешетка? Как изобщо може вакуумът да е неподвижен при това положение?

Здравей Шпага.

Хубав въпрос,да видим какво ще ти отговори Малоум.

Между другото да се намеся с въпрос към теб и едно предположение.

И аз съм чувал че вселената се разширява,даже ускорително,но не съм го видял с очите си. Ти лично какви аргументи в тази посока можеш да предстваиш? Дори не е лични а научни които знаеш. (не се заяждам,просто търся лесна информация)

И предположението е че :всъщност се разширява материята. Тоест това което "виждаме" като разширение е самата материя,а фона в който се разширява е неподвижния вакуум (безкраен,нали е безкрайна вселената).

И според мен етера е неподвижен.

Но мисля че трябва да направя едно уточнение.

Ако вселената беше празна (без материя която познаваме),и запълнена само със етер, то той би бил наистина неподвижен.

Обаче във вселената има и материя.Околко тази материя е възможно да се образуват сфери на влияние (от ХСВ ).Само че самата материя не увлича този етер (нещо с което не съм съгласен с Петков),но го променя. Тази промяна оказва влияние на движение на телата и светлината около масивни обекти.И един вид етерът който е в близост до масивни тела придобива донякаде свойства на подвижен етер.Но всъщност той все пак остава неподвижен.

Лунното ускорение a_Л=Gm_Л/R_Л²=6,67.10^-11.1,16.10²¹/(1738.10³)²=0,0026 м/сек²

Един човек с тегло 85 кг тежи на Луната около 220 грама! Не е верно изчислението, че лунната гравитация е 6 пъти по-слаба, а около 220 пъти по-слаба!

А и още нещо :

Не е ли 0,026 м/с. ?

И какво тегло ще има тяло от 85 кг на земята,при 9.8 м/с ускорение ? Щом така го пресмяташ на луната.

Няма теория. която да обяснява образуване на облаци, затова няма какво да се разбира. Аз поставих два въпроса, на които никой не е отговорил. Колкото до лунните жители, известен е запис на радиолюбител от САЩ при кацане на разговор мисля на Олдридж със Земята на един от корабите Аполо: "О Господи, те са тук", след което честотата на връзка се променя. Доказан е фактът, че всички кадри от стъпване на космонавти на Луната са фалшиви, направени в земно студио. Затова има много хора, смятащи, че американците не са кацли никога на Луната. Имаше дори филм "Полетът на Кеприкорн". Фактът, че на американците беше забранено да кацат повече на Луната, е причина за приключване на програмата Аполо.

Не ме интересува къде ще бъде преместена темата.

Масата на Луната изчислявам по изведения от мен закон

m_Л=r_Л²R=(1738.10³)².384400.10³=1.16.10²¹ kg

Лунното ускорение a_Л=Gm_Л/R_Л²=6,67.10^-11.1,16.10²¹/(1738.10³)²=0,0026 м/сек²

Един човек с тегло 85 кг тежи на Луната около 220 грама! Не е верно изчислението, че лунната гравитация е 6 пъти по-слаба, а около 220 пъти по-слаба!

Само един въпрос :

Радиуса на луната от каде си го взел?

Да не би да си бил на луната, и си измерил радиуса й?

След като не ти харесва масата на луната изчислена по класически метод,защо използваш радиуса на луната от уикипедията ?

Би трябвало да се усъмниш в правдивоста на радиуса на луната.

Сигурен съм че вселената има още с какво да ни изненада.

Т.е имаме цикличност от Big Bang-Big Crunch-Big Bang-Big Cruch и тн. нататък.

И след като разрешим въпроса кое е първото кокошката или яйцето, ще преминем към следваща дилема : кое е първото Big bang или Big crunch

Иначе идеята е добра.

Здравей B0081,

това което ми обясняваш за силата на привличане ми е ясно и съм съгласен.

Обаче въпросът за приливите не стои така.

"А защо Слънцето не създава такива приливи като Луната,е защото слънцето не се върти около земята. Земята може да създава приливите на повърхноста на Слънцето, но Слънцето няма как да създава на земята такива приливи.Понеже пак се намесват инертните сили при орбитирашото тяло."

Ако въртенето на Луната създаваше приливите, те щяха да стават през две седмици - минимум и максимум. Въртенето на Земята и гравитационните връзки създават приливите. По-голямата сила на привличане трябва да предизвика по-голям прилив, но не става така. Аз писах на Сканер, как обяснявам този парадокс. Не знам какво е твоето обяснение, но нещо не ти е ясно.

Очахвах да не разбереш какво ти написах,но не съм очаквал да го разбереш така криво,както си го разбрал.

Ще трябва да ти го обесня по цветно:

Първо да видим връзката Земя-Луна.

М/у земята и луната действа гравитационо превличане. Можем да прекараме една мислена линия от центъра на земята до центъра на луната.Това грубо казано е линията по която действа гравитацията. Понеже земята се явява централно тяло около което се върти луната, водният басеин намиращ се на тази линия (линия с луната),не може да противодейства със инерцията си в противоположната посока на лунното грави-превличане.Затова в тази "точка", водата се наддига по посока на луната.

Слънце- земя :

Прекарваме една мислена линия м/у слънцето и земята. Когато водният басеин се намира на линията на слънцето,басеинът е подложен на гравитационо превличане на слънцето.Но в същото време този басеин се движи със скороста на земята, по орбитата, и на тази вода и действат инертнити сили в противоположна посока на гравитациона сила.Затова слънчевия прилив е много по малък от лунния,въпреки че силата м/у земята и слънцето е по голяма от тази на земята и луната.

Ай чао.

Защо плоска земя да обяснява по-лесно гравитацията? Аз лично се съмнявам.

Сигурно би било много по трудно.

Така е, Знакът на силите не се променя, но Земята променя положението си спрямо силите, като се върти.

Видът на частиците има значение. Частиците, свързани със Земята и Слънцето имат висока проникваща способност, като достигат до земното ядро. Те преминават през Луната, също през океаните почти без съпротивление. Така слънчевата гравитация не оказва съществено влияние на Луната, а също не предизвиква приливи и отливи на океаните, но предизвиква слабо повдигане и спадане на земната кора.

Здравей Пенчо.

Въпросът за Луната, Земята , и Слънцето, вече беше повдиган преди във форума.И беше изяснен. Но явно ще трябва отново да се изяснява специално за теб.

Силата м/у Слънцето и Луната е по голяма отколкото м/у Земята и Луната. Но това въобще не значи че луната трябва да отлети към Слънцето.Пак още по малко това се дължи на етерни частици (че не отлита).

Ако проследиш внимателно движението на луната ще го разбереш.

Все пак ще се опитам да го обесня.

Луната не само се върти около земята,но в същото време се движи по орбита заедно със земята около слънцето. Това значи че грави-силата която създава слънцето спрямо луната се балансира от инертната сила на масата на луната. И желанието на Луната да отиде към слънцето изчезва, докато тя се движи със някаква скорост по орбита около Слънцето.Същото се случва и със Земя - Луна.

Разбираш ли всичко е балансирано,ако нямаше този баланс отдавна трябваше да се сбогуваме с луната. Так че това че силите се различават никак не значи че някое тяло трябва да отиде някаде,защото ти просто забравяш че тези тела се движат.Ако не се движеха е друг въпроса...

А защо Слънцето не създава такива приливи като Луната,е защото слънцето не се върти около земята. Земята може да създава приливите на повърхноста на Слънцето, но Слънцето няма как да създава на земята такива приливи.Понеже пак се намесват инертните сили при орбитирашото тяло.

Дано да съм успял да обесня достъпно.

Не може да се направи опит във вода, защото ще се повреди електронната везна. Но не е необходимо.

Разочароваш ме Пенчо. Доста развинтено въображение си имаш за теориите на света и природата, но пак за сметка на това ще удавиш везната във вода.

И как реши че не е необходимо ? странна работа, ти ли определяш кое е необходимото и кое е обходимото ? Бог ли си ?

Като направиш летяща чиния, да не забравиш да ми се обадиш.

Аз пропуснах да отбележа, че различията в теглото зависят също от плътността. Не знам защо е така. Очаквах да направиш повече опити. При моите измервания се получи по-голямо тегло в легнало положение на тела с относително тегло под 2,7 и над 10,5. Това са тела от дърво и пластмаса, също от олово и сребро. При тела с относително тегло между 2,7 и 10,5 се получи разлика в обратно направление - легнали тела тежат повече от изправени, като желязо, мед, бронз. При алуминий и аз получих еднакво тегло.

http://img545.imageshack.us/img545/7558/teglo.jpg

Относителното тегло на кварца, мисля че беше близко до алуминия. Опитай с дърво и желязо, още по-добре - с олово.

Поздрави П.Б.

Предполагам не можеш да направиш тези опити във вакум. Но би могъл да ги направиш във вода например.Интересно какви ли разлики ще даде тогава.

Отнсно плътноста на различните материали се сещам за нещо,но не съм сигурен дали има общо с твоите опити. Между материалите с еднаква плътност действа по голяма сила на "привличане, отколкото м/у материалите с различна плътност.Например вода с вода или вода с масло, но ти би трябвало да го знаеш,защото това засяга твоята хипотеза със етерни частици.

Обичам подробностите. Ето какво намерих в инета, не знам колко е достоверно:

"Генри Кавендиш (Cavendish, 10.10.1731-24.02.1810, Ницц, Англия) физик и химик, измерил силу притяжения двух тел, впервые практически доказав справедливость закона всемирного тяготения, определяет значение G=6,75*10-11 с помощью изобретенных крутильных весов, значительно совершенствовав прибор Дж. Митчела и проведя 17 измерений. (Впервые значение G определено данным способом). Свинцовые шары имели массу 167кг и 0,8кг и находились на расстоянии 0,2м. (Сегодня значение G = 6.673*10-11 установлено этим же способом в 1942г Гейл из Национального бюро стандартов в Вашингтоне). В 1798г определил плотность Земли в 5.18 г/см3 и вычислил ее массу в 6*1021т."

Има.. Има няколко варианта за измерване.

Притиснат съм от липсата на свободно време и като резултат от това ще разкъсам поста си на части.

В този пост ще започна от първия.

Поздрави Б.

Все още очаквам продължението на поста,и другите варианти за измерване на силата на превличане м/у две тела.

Искам да попитам Scaner (или който знае), какъв е проблема при представяне на закона за вс.превличане със следните стийности :

F = G*M1*M2 / R² = 6,67.10^-10 * 6.10²³ * 1 / (6,371.10⁶)².

Може би върпоса ми малко е необмислен.Но все пак.

Или , какъв е начина за практическото измерване на G ?

След като магнитните полета са различни, не може да съществува гравитационна константа, пишеш наизуст. Защото магнитмото поле създава центробежна сила върху сателита, но още не си узрял за тези неща. Запознай се по-подробно с Теорията на електромагнитната вселена. Там има много верни неща.

Всеки си ги разглежда нещата от своята гледна точка. За теб всичко е резултат на електромагнитно взаимодействие.

Би ли могъл да обясниш всъщност какво е магнит? Защо някои материали притежават магнитните свойства,а други почти не притежават. Да обясниш принципа на действието.

И друго, при материалите със силно изразени магнитни свойства и материали със слабо изразени магнитни свойства дали има разлика при инерционо/неинерционо движение,при липса на магнитно взаимодействие от друг обект?

Вярно е, но само на Земята. На Марс този коефициент е друг, на Венера съвсем друг и т.н. За това казвам, че гравитационна константа не ъществува.

Да, на Марс ще се промени този коефициент.Но при условието че ще еталонираме този (същия като на земята) един килограм маса, в същото тегло (сила) като на земята. Не знам дали е разбираемо това което написах .

За да запазваме понятие за теглото,не е хубаво да променяме този коефициент.Иначе колко му е, може и да го променим на земята, да прееталонираме един килограм ,и ще получим друг коефициент.Но този коефициент ще остане,не защото някой го е измислил и по късно измерил, а защото той има реален количествен израз в природата.

И не е сила.

Това че един килограм може да е равен под някаква форма на един метър, не превръща метъра в килограм

При орбитално движение не може да има разлика между двете сили. Възможно е временно едната да преобладава, после другата - при елиптично движение. Центробежната сила, обаче съвсем не е фиктивна сила. Тя е напълно реална сила, произлизаща от централното тяло и насочена към сателита. Това всящност е налягане на магнитното поле. А то зависи само от масата и скоростта на въртене на централното тяло. Нютон не е взел в предвид скоростта на въртене и е допуснал грешката да нарече един обикновен коефициент гравитационна константа. Тази грешка не е забелязана от Айнщайн, поради липса на теоретично обяснение на гравитацията и той я повтаря, доверявайки се на Нютон.

Проблемът в твоето твърдение - че движението на сателит зависи от въртенето на централното тяло,е че, централното тяло не може да притежава много сателити с различни маси на различни разстояния (освен ако не са подредени по някакъв ред по маса).Колкото и да са неточни изчислянията на сегашната наука, няма как да изкараш масата на някои планети много по различни от сегашните.Например масата на Марс няма как да е много по голяма от сегашната,а за да ти е вярна теорията,тя трябва да бъде по голяма. Колко може да е по различна плътноста на Марс от Земната?

Т.е. ти твърдиш че орбитирането на сателит около централно въртящо се тяло има пряка зависимост м/у скороста на въртене на централното тяло масата на сателита. Какво правим с другите сателити които се движат не според твоите условия? Променяме масата и ги нагаждаме към твоята теория?

Ако m₁=1 kg, m₂=1 kg и r=1 m , то F=G т.е. G e силата на привличане между 2 тела с маси по 1 kg, които са на разстояние 1 m едно от друго.

Така е.

Но ти убягва една подробност.

От формулата за скоростта на сателита се вижда, че тя не зависи от масата на сателита, но очевидно зависи от масата на централното тяло и от скоростта му на въртене. Следователно ако разгледаме две централни тела с маси М1 по-голямо от М2, с еднаква скорост на въртене и два еднакви сателита около тях, те ще се движат с еднаква скорост, на същото разстояние. Тоест произведението M1G1=M2G2, откъдето следва, че G2 е по-голямо от G1. С други думи универсална константа G не съществува!

Наисти е очевидно че скороста на сателита зависи от масата на централното тяло.Но от кое е очевидното за въртене на централното тяло,не ми е ясно.

Всъщност връзка има...,но не мисля че си на прав път. (това е моето мение)

Възможно е гравитационата сила да не е равна на инертната. Може да има малка разлика м/у тези сили.

Например земните спътници на малка височина имат ограничено време на въртене - няколко години, след които падат и изгарят. Обаче спътниците на геостационарна орбита имат практически неограмичено време на ротация. Тяхната скорост на въртене съвпада със скоростта на въртене на магнитното поле.

Обикновенно ,до колкото знам (може и да греша), сателити на ниска височина не се движат само от силата на гравитацията,имат си и двигатели.Това е неоходимо защото те не се движат във чист вакум,малко или много те се "търкат" в атмосферата.И при свършване на срока на дейност на някой сателит,той се извежда от същите двигатели в по горните горните орбити за да не пречи на новия в бъдеще.Случвало се и да падат сателити и боклуци от там,но чак пак както ти го казваш че след няколко години те неминуемо падат и изгарят,ми се вижда невероятно.

След като казваш че сателит на геостационарна орбита би останал на орбитата си постоянно,защото се върти в синхрон с магнитното поле,това значи че телата които не се движат в синхрон с това магнитно поле ще падат към земята.

Луната не се върти в синхрон с магнитно поле на земята, защо още не е паднала?

Аз честно казано, започвам да се притеснявам.

Пенчо, първо отваряш такава тема с таково заглавие,а после си говорим тука за митове,легенди,слухове.Може би всичко това и да е вярно,аз лично не съм проверявал и нямам доказателства че това дето ти казваш не е така.Всъщност и не ме интересува особено. Мен ме интересуват Нютон и Айнщаин, и каде са им грешките.

Не виждам смисъл да се спрягат подобни въпроси относно кухата земя и т.н. Нека си говорим за Нютон и Айнщайн.

Ако Шпага може да ви помогне....

Е,то със Шпага под ръка всеки може....

Малко да разведря обстановката

Между прочим, в новия брой на Бг наука има не лоша статия за Астрофизиката.Та там до някаде се засягат въпросите реалитивизма-нереалитивизма....

Здравейте.

Според мен :

Да кажа по меко, че е неуместно да се приравняват религията и традицията.

Всъщност по света имаме повече от една религия,т.е имаме различни религии. Различни интерпретации водещи към едно и също.Основата на всичките религии е Вярата.Това е всъщност което трябва да се изледва,а не самата религия.

Вярата е неделима част от човешката същност,човек се ражда и умира с нея.Човек изгубил Вярата,губи себеси.

Религията е необходимото следствие на Вярата.Хората за да обеденят своята лична Вяра в една обща Вяра, трябва да създадат условия за това, което се нарича религия.

Ако се разсъждава по този въпрос замо въз основата на религия,това няма да доведе до точен резултат.Религиите са били използвани като сила за власт във въобще нерелигиозни цели.

Да, религията е опиум, защото може да даде на човека това което нищо друго не може да му даде.И това е Вярата,особено това важи за изгубилите се в хаоса хора.

Да вярваш в нещо и да имаш Вяра са различни неща.

Не, просто казах че има специални частици - преносители на взаимодействие, които се движат от единият атом до другият. Тези частици са бозоните, към които спадат фотоните и глуоните.

СИлата намалява към центъра само в т.н. Нютоново приближение на ОТО, когато при слаби полета можем да ползуваме законът на Нютон. При това положение имаме стабилни звезди и планети, в които ядрените и електромагнитните сили могат да противодействат и да уравновесяват гравитационната сила.

При черните дупки е друго, там полетата са свръхсилни, там вече е съществено изкривяването на геометрията, което пък от своя страна ограничава възможните траектории на частиците. При такива условия нищо не може да противодейства на гравитацията, всичко започва да се движи към центъра. И интересното е, че вътре в черната дупка всички възможни траектории имат една обща точка - центъра. Тоест тяло попаднало под хоризонта на събития, каквото и да прави, ще падне в центъра. В този център силата става безкрайност, и ОТО не може да се прилага. Тоест тук се стигат границите на приложение на ОТО, и трябва да се прилага квантовата механика за да се разбере какво става. Но засега това е много трудно.

Значи ако се докаже че фотоните (за глуоните не съм в час) са качество на "етера",а не самостоятелна частица,това значи че "етера" съществува.В полза на това се сещам за това че самия фотон не може да бъде наблюдаван.Т.е ние не виждаме самата светлина,ние виждаме материята посредством светлината.Светлината е като носител на информация.Но без взаимодействието с материята (с предмети,окото и т.н) светлината е нищо.

Представям си например една пластелинова топка,която като засиля и ударя в един ръбест предмет,запазва информацията за формата на предмета.След това мога на даблюдавам тази форма върху самия пластелин.С фотоните може ли да се постигне подобното ? Например холограмата (без атмосфера,би ли била възможна холограмата)?

Относно черните дупки, благодаря за разяснението.

Здравейте!

Много дълга е тази тема, за основите на които почиват класическите представи и ОТО. Може книги да се напишат за тях. Ако имате конкретни въпроси, задавайте.

В съвременната физика взаимодействието е точно материя-материя, посредством частици които се движат в пространството между две тела. Това също е дълга тема, но много добре развиваща се в момента част от физиката на елементарните частици, под формата на Квантова теория на полето. Тя засега изключително точно обяснява част от взаимодействията на материята, без необходимостта от етера с неговите неестествени свойства. Не е нужна някаква среда, пространство-времето играе роля на такава, макар и да няма аналог с някакваи класически среди.

По въпросът с гюлето. Имайте пред вид, че теглото е всъщност силата с която гравитацията притегля тялото. Във вътрешността на земята силата намалява линейно към центъра (до нула в центъра, от стойността която знаем за нея върху повърхността). Така че с простото правило за пропорцията може да сметнете теглото: 1.(6500-3000)/6500 = 0.54 кг.

Относно взаимодействието материя-материя, искате да кажете че ядрата на атомите и електроните се докосват при взаимодействията?

По въпросът с гюлето.

След като силата намалява при приближаването към центъра,как е възможно да се получи черна дупка ?

Като трупа маса едно тяло,съответно увеличава гравитационата си сила,която на повърхноста е максимална.Но в центъра на тялото силата на гравитацията е нула,колкото маса и да трупа. Та черната дупка не може да се свие в този център. Да не би да се свива леко по в ляво ?