Й. Табов

В. Ягич е бил влиятелен историк с група от български историци - негови последователи. Тук обсъждахме нападките, с които тази група буквално е водила война с Ганчо Ценов. Защо? Защото за Ценов днешна Македония, старите Дардания и Епир са били български земи, от старо време в диоцеза на Българската църква; за Ценов Св. Климент е бил българин ... Ягич е един от "създателите" на визията, че съвременните македонци са били и са нещо различно от българите. Ето една негова творба; от заглавието се вижда, че за него известното "Добромирово Евангелие" е "старомакедонски паметник". Всъщност той е насъсквал Златарски и сие срещу Ценов. И досега има хора, които карат "по заветите на Ягич". Добре е да се замислят ...

Готски гени у днешните българи има, макар и не много - 4 %, а азиатски няма. Защо? Кои са били повече и са живели в БГ повече време - готите или "прабългарите" на риха Исперих?

Ако някои се интересува от повече подробности, може да погледне статията Династията в Именника на българските ханове от европейска гледна точка - има я в мрежата, в Academia.edu

Това беше от „Речника” на А. Курти и А. Пеполи. А ето и по-подробно от Кранциус - там владетелят на баварите е с титлата какан … има и за Атила...:

Какво са аварите? Ето ви едно мнение:

Още нещо. По много признаци градът Плиска се свързва с "печенегите" (или "скитите" според изворите), с периода от края на 10 век до началото на 12 век. Вижте напр. статията МOДЕЛЬ ДИНАМИКИ МОНЕТНОГО ОБРАЩЕНИЯ В СРЕДНЕВЕКОВОЙ ПЛИСКЕ - има я в мрежата. Какво са представлявали печенегите, ккакъв е бил езикът им, писали ли са надписи? TabovPanayotova-CoinsPliska.pdf

"Прабългарите" от Именника не са оставили никакъв надпис. След тях - след Умор - разни надписи се разглеждат като български. Такъв е например един надпис от Мала Мирче, който започва така: "княз бег мала мирче...". В него се споменава огнестрелно оръжие - думата колобър е производна на колобрина, т.е. колобър е нещо като мускетар. Вероятно това е надгробен надпис на войник от дружина на Мала Мирче. Вижте моята статия Надпись «Кана Маламира» или «Мала(го) Мирче» ? Linguistique balcanique, LV (2016), 1, 115-124. Има я в мрежата. Една група надписи се свързва с "кан Омуртаг". И тук имаме "княз бег"; освен това имаме и "таг" - титла, използвана по нашите земи още през античността, зафиксирана е в извори. Това ни насочва към доста по-късни времена - в нашата история имаме "перс" Омур, убил Момчил и завладял царството му, т.е. станал "от бога владетел на българите", а не по наследство от баща си. Вероятно "таг" е гръцки запис на думата "тадж" - свързана например с Тадж Махал, Таджикистан ... Какно да се прави - имаме си патриоти ...

Въпросът за езика е интересен и важен. На различни места има надписи, останали от наемни дружини, например има надпис от варягите в Атина. Паралели и аналози трябва да се търсят у различни народи. В някои наемни дружини е имало хора от различни народи; на какъв език са общували ...? Например "македонците" на Роже де Флор, към чиято "мешана салата" (това е средиземноморския смисъл на думата "македонци") са се присъединили и турци? Ако приемаме, че числата са написани "с гръцки цифри", то ясно е, че е най-вероятно числото "УНЕ" в началото да е влашко; това е в унисон с титлата жупан, името Пиле, вероятно и с други детайли. Опитите да се свърже надписа с "прабългари" според мен е изкуствен.

Как чете надписи Бешевлиев - вижте напр. статията Й. Табов. Средневековые топонимы в Южных Балканах и география Величкой епископии св. Климента Охридского. Linguistique balkanique LIII (2014), 2-3, 121-152. Има я в мрежата.

Кое според вас е "извор"? Например сведението, че Константин Велики е прекарал акведукт от България до Цариград? То от извор ли е, ръкописът с това сведение по-ранен ли е, или е по-късен от тези, за които пише Хунгер+

При рабона с "изворите" човек трябва да бъде много критичен. Ето какво пише за гръцките извори Хунгер, един от най-големите специалисти по гръцки ръкописи: Херберт Хунгер. Империя на ново средище. ЛИК, София, 2000. "Голяма част от гръцките ръкописи, запазени до днес и представляващи свидетелства за античната и византийска литература в цялост, произхожда от XV-XVI в. Ако и много от това да е дело на западни писатели, значителна част от текстовете от този период трябва да се припишат на емигриралите от Крит на Запад византийци. Някои от тези мъже се препитавали от преписване и от търговия с ръкописи. За да направят по-атрактивни кодексите, спасени от Византия или измъкнати по някакъв друг начин, те ги допълвали, понякога успешно, с липсващи начални и крайни листове, измислени заглавия и везано писмо, подменяли имената на авторите и се опитвали да пробутат фалшификати за съчинения на античните автори. Въпреки тези нерадостни особености, постиженията на гръцките писатели от времето на Хуманизма не бива да се подценяват. Ако и много повече от инстинкт за самосъхранение, те са имали значителен принос, наследството на древна Елада, грижливо пазено от византийците в продължение на цяло хилядолетие, да не стане жертва на превратностите на времето, но в рамките на победния поход на Хуманизма да оплоди цяла Европа." с. 496 Усуква го доста - но ясно е, че почти всичко е от 15-16 век; много текстове са "ренесансови разкази", украсени, изменени ... За българите = богомили - разбира се, те са от Тартария ... от Волга де ... и са "мръсно племе" от армията на Гог и Магог ... В тези текстове е пълно с вътрешни противорчия ...

Цитираната статия е от "Палеобулгарика", Кръст с влашки надпис на “жупън” Костандин Йордан Табов, Николай Тодоров

Имаме ориентири: - числото YNE - Пиле жопан - Пиле е име, а жупан - титла от ХV в. в румънски документ. Вижте и статията

българи е бугари на сръбски, булгари на латински, вулгари на гръцки ... кое е истинското ? Аспарух може да е иранско, а кой е Аспар рих?

Неотдавна излезе статията Династията в Именника на българските ханове от европейска гледна точка. Родознание/Genealogia 3-4, ХХV (2020), 19-35. Има я в мрежата и може да се види и прочете. Резюме. В съвременната историческа наука преобладава мнението, че „пра-българите” – народът на описаната в Именника на българските ханове династия – е от азиатски произход. В същото време генетичните изследвания показват, че „азиатските гени” сред съвременните българи са пренебрежимо малко. Резултатите от тези изследвания са импулсът за търсене на нова теза за произхода на „пра-българите”; тук е представена хипотезата, че „пра-българите” са били от народите, определяни в науката като „готи”.

Първите две от горните диаграми показват разпределението на двете "балкански" хаплогрупи; в БГ те са представени по около 25 % от населението.

И още 2 диаграми за количествено разпределение на хаплогрупи - E1b1b и I1

С натрупването на данни от генетични изследвания на отделни индивиди естествено се е оформил интерес към „генетичните” връзки между групи хора („популации”), и особено между народи; търсила се е „генетична” връзка между отделни народи и на техни общи корени; правени са опити да се проследи евентуално движение („преселение”) на народи. Среща се дефинирано „генетично разстояние” между народи. Европейските хаплогрупи Според Еупедиа, хаплогрупите, характерни за европейското население, са: I1 I2*/I2a I2b R1a R1b G J2 J*/J1 E1b1b T Q N Сред българите те са разпространени в проценти съответно така (данни от декември 2018): 4 20 2 17 11 5 11 3 23.5 1.5 0.5 0.5 Т.е. може да се каже, че „средният българин” има „условна хаплогрупа”, съставена от компоненти от различни хаплогрупи; тези компоненти имат различно „тегло”. Най-чести у българите са E1b1b, I2*/I2a , R1a, R1b и J2 . За Македония процентите са съответно 3 23 1,5 13,5 12,5 4 14 2 21,5 1,5 0,5 0,5, а за Сърбия са 8,5 33 0,5 16 8 2 8 0,5 18 1 1,5 2 Тези данни с много параметри показват, че проблемът за „роднинство” между народите е доста по-сложен, отколкото за установяване на роднинство между индивиди. Следва диаграма на: Хаплогрупата I2*/I2a: количествено разпределение в Европа (с по-тъмни кръгове са отбелязани страните, в които процентът на I2*/I2a е по-голям).

Добавка: в посочената статия ще видите и какво е "колобрина" и да се сетите какви са били "колобрите", които са си служили с такива нещоа...

Преди много години писах на едно място, че "ТАГ" е титла - нещо, което трябва да се знае. Тадж Махал, Таджикистан ... Кой може да е тагът Омур? Персът Омур? За "канас" вижте моята статия "Надпись кана Маламира или Мало(го) Мирче"? - има я в мрежата, в Academia.edu .

Напълно е възможно ПЖ да имат стар вариант, от който може да са останали старинни детайли и пасажи. Например "моравизми" и т.н. Но в ПЖ в достигналия до нас вид има и късни елементи, които са от 15-16 век. Така че преписът, който се използва за ПЖ, е късен. Той има достатъчно качества на късна редакция, обработена и изменена. Старите преписи са били кратки - като Успението. Не е изключено авторът на Успението да е ползвал някой стар вариант на ПЖ и добросъвестно да е взел оттам сведението, че К. е българин. Вижте какво цитирах за гръцките ръкописи (Хунгер); такива неща са в изобилие и при славянските.

Киселков е направил подробен анализ, по правилата на науката, изводът е - П.Ж. са по-късни, от 15 в. Ако някой иска да отхвърли анализа и извода, той трябва да разгледа аргументите, да ги разкритикува по същество. Но Бертштейн няма доказателство, че кодексът с П.Ж.М е от 13 в. При това положение остава Успение Кирилово ...

На фона на тези извори - "гръцките" ръкописи, които са дело на западни автори - да си спомним, че имаме бъпгарско Житие на Кирил ("Успението"), което пряко и ясно заявява, че Кирил е българин. Това го атакуват с твърдение, че имало друг текст, ужким по-стар, в който пише друго ... Добре позната картина - противоречиви извори, избираме тези, които ни допадат, а другите обявяваме за недостоверни, късни, отдавна отхвърлени, .... Голяма част от ръкописите не се показват изобщо. А там има интересни особености ... Но вече "на масата" излиза все повече информация - дигитализация, различни методи за анализ на данните в паметниците и т.н.

Първо да напомня нещо важно за изворите - вкл. и тези, които са цитирани по-горе и които е ползвал и ГЦ. Ето какво пише за тях един голям специалист - Хунгер: Херберт Хунгер. Империя на ново средище. ЛИК, София, 2000. Стр. 496 "Голяма част от гръцките ръкописи, запазени до днес и представляващи свидетелства за античната и византийска литература в цялост, произхожда от XV-XVI в. Ако и много от това да е дело на западни писатели, значителна част от текстовете от този период трябва да се припишат на емигриралите от Крит на Запад византийци. Някои от тези мъже се препитавали от преписване и от търговия с ръкописи. За да направят по-атрактивни кодексите, спасени от Византия или измъкнати по някакъв друг начин, те ги допълвали, понякога успешно, с липсващи начални и крайни листове, измислени заглавия и везано писмо, подменяли имената на авторите и се опитвали да пробутат фалшификати за съчинения на античните автори. Въпреки тези нерадостни особености, постиженията на гръцките писатели от времето на Хуманизма не бива да се подценяват. Ако и много повече от инстинкт за самосъхранение, те са имали значителен принос, наследството на древна Елада, грижливо пазено от византийците в продължение на цяло хилядолетие, да не стане жертва на превратностите на времето, но в рамките на победния поход на Хуманизма да оплоди цяла Европа."

Още през 1907 г. Державин пише подробна аналитична рецензия за първата публикация на ГЦ за "автохтонната теза". Ще а сложа тук, а за изясняване на оценката на Державин ще сложа и 2 страници от неговата история на БГ, откъдето е ясно, че за него ГЦ е по-добър от Зл. Державин не е просто рецензент, а добър познавач на българската история .... Прародина и праязыкъ болгаръ (Н Державин).pdf