Прочетох внимателно всичко, което сте написали. Всичко това звучи много логично и разумно. Напълно осъзнавам невъзможността в реалния живот някой да се надигне от вечен покой. Правил съм си и цялостни медицински изследвания във ВМА София на физическото и психическото състояния (понеже от 3 години работата ми го изисква) и лекарите не са открили никакъв проблем, а напротив - резултатите са били отлични. Не пуша, пия рядко, за кафета пък и дума не може да става. До към 6-7 клас съм спазвал добър режим на лягане и ставане. Нямал съм проблеми със затлъстяването. Единствения проблем ми е бил нощното напикаване до 5-ти клас. Страхувал съм се от тъмното преди време, но с възрастта си преодолях този страх. И сега единственото място, от което се страхувам нощно време е двора на село. Все си мисля, че нещо дебне там. През последните 2-3 години съм бил сам на няколко пъти в малките часове на нощта на градските гробища и съм се убеждавал, че няма нищо страшно, а напротив - обстановката те кара да се замислиш за много неща. Но в кошмарите ми не е така! Там света е друг - враждебен! Снощи пак сънувах нещо лошо, но за щастие - не си спомням какво, което ме успокоява. Може и да е хубаво да отида на църква. Преди даже хич не исках да чуя за подобни неща, но напоследък много се промених. Обръщам се към Бог винаги, когато ми е трудно и някак си се успокоявам. Не може да се каже, че съм кой знае колко религиозен, но просто вярвам, че Той съществува. Единственото логично обяснение е, че като бях много много малък и все още живеех на село, за период от 3-4 години трима по-възрастни от семейството ми си отидоха от този свят. Спомням си първия ми кошмар... сигурно съм бил на около 3 години. Сънувал съм го няколко пъти. Едно малко и рошаво, червеникаво създание във формата на футболна топка, което ме дебне в къщи, смее ми се, стрелва се към мен, аз падам на пода и то започва да ме гъделичка, а аз плача до спукване. Ужасявах се и за това в Детската градина никога не съм спял на обед. Даже това същество си имаше име - Гъделчето. Сега като се сетя и ми е смешно. Кошмара с брането на домати на гробищата също е много, много стар. Някъде покрай него и имаше някакъв случай с кисела риба, пак взета от гробищата на село и я предлагам на сестра си. С годините кошмарите се промениха и ставаха все по-ужасни, но този с обичая на Кръстовден строши всички класации. Чел съм на много места, че е на хубаво да сънуваш починали твои роднини, но при мен положителните сънища на тази тематика са изключителна рядкост. В повечето случаи са обвити с безумен ужас. Винаги съм избягвал да гледам филми на ужасите и съм наблягал на комедиите, защото определено ужасите не са ми действали добри... визирам "Кошмари на Елм Стрийт" или "Предизвестена смърт". През последните 2 години се справям мъжки с негативното усещане от някои кошмари като отвличам вниманието си с други неща, но не винаги се получава.