Ниагара

Вие сам се опровергавате, след като продължавате да разсъждавате изкуствено ограничено, при това преиначавайки моите думи. Не съм казала нищо за наличие или не на вакуум, нищо за движение спрямо абсолютен вакуум. Измисляте си, за да прилъжете хората че е останало нешо от аргументацията ви. Освен това, от всички възможности, защо приехте че вярната е светлината да бъде вълна? Доколкото съм запозната с квантовата механика, това е далеч от истината. Забелязвате ли, вие не можете да излезете от коловоза които сам сте си поставил - един ограничен избор на идеи, нарочен за 'правилен', и поради това всички останали са 'погрешни'. Изборът не лежи на никаква рационална основа. Така заблуждавате главно себе си. Ама вие сериозно ли? Нима? И претендирате че разбирате физика? Чуйте сега и научете нещо и от кака ви Ниагара! Нито един физичен закон не е експериментален факт. Нито един! Нещо повече, нито един физичен закон не е доказуем експериментално, поради което не може да е доказан. Нима някой е проверил този закон с всички тела? На всяко място във вселената? С всякакви възможни скорости? Ако има някой, който да го е направил, веднага си връщам думите назад. Но само това може да бъде доказателство, всичко друго е само проверка. Проверката не е и не може да бъде доказателство. Колко хвърляния са нужни на една монета, за да се докаже законът, че вероятността за падане на ези е 50%? Не може да се докаже този закон, може само да се провери с достатъчна точност. Нещо повече, обзалагам се с вас, че вие не можете да представите дори експериментални данни, подтвърждаващи закона за събиране на скорости при участващи в него скорости над 10 км/с. Как тогава решихте, че този закон е доказан? Това вашето е като вярата в Бог. И после, ТО била погрешна. Само на думи, разбира се. Колкото ви е доказан закона. А вие не само сляпо приемате този закон за верен, ами го прилагате за модели, в които той дори не е верен теоретично - такива като ТО. Резултатът всички го видяхме - купища логически грешки и нищо от физиката. И прасетата няма да ви помогнат с такава рехава аргументация без логика в нея.

Поласкана съм, значи не съм само аз тази, която е разкрила елементарната софистика във вашите разсъждения! Жалкото е само, че не сте го виждал по-често... Твърде ограничено разсъждение. От споменатият опит се вижда, че има три възможности: или няма етер, или има етер който не определя по никакъв начин скоростта на светлината, или има такъв етер за който споменавате. Как обаче решихте че само третата възможност е вярна? По начина по който оценявате как други теории били 'погрешни'? В предишният постинг се тръшкахте защо хората от споменатите факти стигали прибързано до извод че нямало етер, а тук сам се втурвате слепешката в същият частен избор. Правите емоционален, а не логически избор. Иначе казано - произвол. Разбира се, произвол в случая е оправдан (аксиоматичният подход при построяване на една теория също е своего рода произвол), но това не прави останалите възможности погрешни, както вие ги обявявате. И не оправдава заглавието на вашата тема. След като сте избрали неизвестно как само едната от възможностите, на какво основание разпространявате този закон за събиране на скорости за оценка на другите, в частност ТО? Може да е истина (не знам) че този закон е непротиворечив с избраният от вас модел, но забележете - всичката ви досегашна аргументация се основаваше на това, че той е несъвместим с ТО. Не намирате ли това положение за съвсем естествено, след като ТО е друг модел, и следователно закона за събиране на скорости не може да се използува като аргумент стрещу нея? Използуването му извън модела за който е валиден е много тежка логическа грешка. Всички видяхме вашите аргументи дотук - низ от логически грешки..

Напълно ме разочаровахте, г-н Петков. Не само че логическото мислене ви е сериозен проблем, но и оценката на аргументите по важност куца. Ако забелязахте, аз не твърде че етер има или няма. Аз твърдя че моделът, базиран на етера на база класическата механика не работи, както показва експеримента. Поради което следствието от модела, любимият ви закон за събиране на скорости, увисва без покритие. Може някой друг модел да е верен, но законът за събиране на скорости трябва да се изведе от него, а не да се лепва където трябва и където не като аргумент срещу ТО. Г-н Петков, аз се включих в тази тема, защото ми беше интересно какви аргументи можете да кажете срещу ТО. А вместо аргументация, вие го избихте на третокласна софистика. При това шита с бели конци. Бих ви посъветвала, ако ще е софистика, да е софистика - вземете малко лекции по реторика, правилата как се подрежда аргументация която да не е очевидно невярна (поне малко да затрудните потенциалните си слушатели), конструкцията на съждението и други тънкости. Прекрасни лекции чете проф. Руменчев от Юридическият факултет, струва си да се слушат дори факултативно. Повярвайте ми, ще ви е от полза - ако не да опровергаете ТО, поне другите ще си мислят че го правите. А сега какво - нищо.

Трудно е да се разсъждава логично, г-н Петков, но вие имате всички шансове да го постигнете. Ето, правите първите си стъпки в тази посока: Обърнете внимание на това което сам казвате - хората са търсили. Сега се попитайте - защо са търсили? И лесно ще си отговорите - защото моделът им е предсказвал нещо - моделът, който вие срамежливо отричате че го имало изобщо (това не е логическа грешка, тука умишлено бъркате, а умишлената грешка се нарича лъжа). А след като са търсили и не са намерили, и опитите им са се провалили - единственото логическо следствие е, че моделът им е погрешен. И последното логическо следствие - след като моделът им се е оказаал погрешен, неговото следствие, законът за събиране на скорости за който сте се хванал като удавник, е неприложим като аргумент срещу други модели. Бях ви обещала урок по логика? Ето, така се прави. Да, той също е закон. Опитно доказан. Предполагам, този циркаджилък който показвате, е предназначен да предизвика съчувствие и да приемем казаното от вас като аргумент на вашата теза?

Вместо да питате всеизвестни неща, защо не прочетете дискусията, тук всичко е написано? Или ви е по-лесно сам да го преоткривате, лутайки се между много неистини? Четете какво сте написали и до какво стигате: и малко по-долу си отговаряте спрямо какво може да се движи наблюдателя: Охо, най-после сетихте ли се спрямо какво трябва да се движи наблюдателя, за който питахте в началото? Сетихте ли се, че в класическият вълнов модел наблюдателят може да се движи и спрямо средата, и че именно при такова движение скоростта на светлината ще трябва да е различна? Защо беше това бързане и празнословие? Не сте ли забелязал, че всеки път когато се разбързате, допускате грешка? Сега изясни ли ви се защо класическият модел със среда не работи, поради което се дъните със закона за събиране на скорости като аргумент? Смея да повторя, че няма такъв факт ('спрямо наблюдателя'), а факта е спрямо апаратурата в която вашият 'наблюдател' е само един чарк. Няма да стане истина това, колкото и да го повтаряте. Ако ще се лъжем, променете поне заглавието на темата: "Сто лъжи че СТО Е НЕВЯРНА", за да си дойдат нещата на мястото и да знаят хората за какво се говори тук. И за кое протестирате че са пълни глупости, срещу възможността на наблюдател да се движи относно средата според класическият модел, или срещу първият принцип на относителността? Или това е стандартен защитен израз, който целите да се възприема като аргумент? Само да вметна, споменаването на експериментални факти в случая показва несъстоятелността на класическият вълнов модел което искам да ви отбележа (за да не се лъжете повече да използувате закона за събиране на скорости като аргумент), и не е основание за някакъв протест. Като ви чета само колко грешки направихте тук за една нищо и никаква теория като СТО, косите ми настръхват как сте се оплели във вашата хипотеза ХСВ... Вторият принцип на Айнщайн също е работещ. Независимо че на вас неизвестно защо не ви харесва - емоционалните аргументи тук не работят. Ще доказвате ли нещо, или само ще се правите на палячо?

Интересуваме се. И интересът ни показва следното: при среда, скоростта на вълната зависи от скоростта на наблюдателя. Което, съчетано с първият постулат (по който, както разбрах, вие нямате никакви възражения) наблюдателят може да се счита в покой, поради което скоростта на вълната за него ще зависи от скоростта на източника. Ами интересувайте се, г-н Петков, не е никак сложно. Прочетете малко акустика, ако не можете да си го представите. Като следствие какво се получава: че класическият модел на вълна в среда не съответства на наблюдението. И следователно следствията от този модел не могат да се използуват като аргументи срещу друг модел. Виждате ли как прекрасно работи логиката? Това твърдение може да се обърне, и 'доказателствената' му сила не се променя: след като с приемане на вторият постулат влизаме в противоречие със закона за събиране на скорости, това означава само че закона за събиране на скорости е л....н и требе да се изхвърли колкото може по-далече, та да не вони. Аргументацията е същата каквато и вие ползвахте. Сега разбирате ли, че хич я няма тази аргументация? Твърде пресилено се изразявате. Погледнете по-горе какво остана от закона за събиране на скоростите. Нещо започнахте да се въртите в кръг?

Всичко би било добре, ако постулатите им съответстваха на реалността. Но не би. Според Нютоновите постулати скоростта на светлината трябва да зависи от скоростта на източника. Вие обаче, приемайки следствието от тези постулати - законът за събиране на скоростите с който толкова парадирате, влизате в противоречие с постулатите приети от Айнщайн. Поради тази логическа грешка нищичко не можете да докажете срещу ТО. Какво правите вие във вашата хипотеза не е от значение за тази тема - с вас ще се занимаваме после, когато (и ако) докажете нещо срещу ТО, стига да можете. Защото само с логически грешки нищо не се получава, поне както се вижда досега. Тогава защо непрекъснато намесвате името му и името на ТО във вашите построения? Непрекъснато го споменавате, като че ли ви е отмъкнал кифлата от закуската. Да, това се опитвате досега безуспешно да докажете. Продължавайте. Ако се постараете да не правите логически грешки във всяко свое твърдение, може да имате по-голям успех.

Те хората са го доказали, но изхождайки от други постулати. Иазползуването тук, без да се докаже съвместимостта с използуваните постулати е логически недопустимо - и ви завърта в безкрайният кръг на цикличните доказателства. По този начин е невъзможно да оправдаете името на темата си - допускайки такива нови твърдения с ранг на постулати (както в случая, взето от никъде, или изведено от някакви други постулати) вие вече не доказвате нищо свързано с ТО. Много е елементарно, Петков - като не прилагате елементарната логика, а правите такива грешки, нищо не може да докажете.

Г-н Петков, точно подчертаното ви твърдение не следва от никъде. Ако сте забелязали, Айнщайн не използува такива спорни твърдения никъде - преди да е показал тяхната приложимост. И ако се зачетете в неговите следствия, той доказва че в контекста на неговите постулати вашето твърдение е невярно. Значи всичко е много просто - ако вие успеете да докажете вашето твърдение, вие ще докажете невярността на неговата теория. Но лаишкият ви подход ('вярно до доказване на противното') не върши работа - вие въвеждате просто нов постулат, който е несъвместим с останалите, което убива всякаква логика по-нататък. Това съвсем не означава, че времето за което светлината ще достигне до приемника в неподвижната система ще бъде същото.Такова допускане е напълно произволно - то може да е верно, може да не е. И само ако докажете че е верно, значи сте доказали че ТО не е верна. Но дотогава ще трябва да се помъчите. Точно за това става дума. На какво основание вие твърдите, че необоснованото твърдение е верно или погрешно. Ако 'това е така, следствието ще е такова' - това е механизмът на логиката която следва Айнщайн. Вие просто твърдите, че 'ако това не е така, следствието няма да е такова'. При това положение и двете твърдения са верни, верността на едното не изключва верността на другото както си мислите вие, това е елементарна комплементарност в логиката. Всичко друго е в ръцете на експеримента, да покаже кой крив, кой прав. Изборът на основата - в случая постулатите на Айнщайн - вие по никакъв начин не доказвате че са погрешни. Необосновани са дотолкова, доколкото и всеки друг постулат, доколкото и постулатите във вашата неизвестна никому хипотеза. Вие подхождате чисто емоционално и просто не ги приемате. Но това няма никакво отношение към г-н Айнщщайн и неговата теория, а касае само вас. И моля, въведете малко култура в изразите си, ако не искате да почивате още известно време. Това не е селски пазар. Ако не знаете какво е това 'доказателство', готова съм да ви изнеса една безплатна лекция по елементарна логика.

Ако ми позволите да се намеся, аз бих ви отговорила така. Това че не виждате други инструменти лесно може да се обясни с вашите недостатъчни познания. То не може да бъде аргумент срещу каквото и да е. Новите инструменти са тези, които идват от ТО. А не можете ли да си представите, че не новите инструменти трябва да са следствие от Нютоновите, а обратно, Нютоновите да са следствие от новите. Не хронологично, а логическо следствие. Казано просто, Нютоновите инструменти са верни само при ограничени условия. Тези условия, според ТО се заключват в относително движение със скорости много малки в сравнение със скоростта на светлината - нещо, което е нормално за ежедневието ни, както и за ежедневието на Нютон, за който става дума. Именно този нов модел, свързан с ТО, е по-близко до обективната реалност отколкото Нютоновият. Поне така сочат наблюденията, доколкото съм информирана.

Бихте ли разяснили каква е връзката между виждането, както вие го наричате, и изчислението с ЛТ? И защо при 'виждането' намесвате изобщо ИС и някакви относителни скорости?

Доколкото разбирам, това за което говорите, е пътят на светлината и времето за което тя ще го измине в отправната система на приемникa. Но смея да припомня, че това не са параметрите които ще се измерят в неподвижната система (и с които там трябва да се определя скоростта на светлината). Както сам обяснявате по-нататък, пътят е различен в двете системи. И както сам неизвестно от къде приемате, че времето било еднакво. Но това малко по-долу. Прекрасно! Не бих могла по-точно да го опиша. Напълно съм съгласна с вас. Попремълчали сте само че времевият интервал там се определя по същият начин, чрез отбелязване на моментите на излъчване и на приемане на светлината. Но какво следва от това? Ето тук допускате поредната си логическа грешка. Подчертала съм уловката, на която сам се хващате, и която логически не следва от никъде. На какво основание допускате някаква абсолютност на този интервал (да бъде един и същ за всички отправни системи)? Това неоправдано твърдение (което не следва от никъде!) срутва цялото ви доказателство. Наистина, както се видя по-горе, времевият интервал за който става дума е определен в отправната система на приемника/наблюдател. Кое ви дава тогава право да делите величината път, определена в неподвижната система, на времевият интервал, определен в друга отправна система? Да определяте скоростта на светлината в едната отправна система по две величини, определени в различни отправни системи? Елементарни грешки, нали? От където следва че съвсем погрешно е заключението: Виждате ли колко е просто всичко, като се внимава? И как неоспоримото според вас е напълно оспоримо? И съвсем не на място звучи въпросът ви: Един от отговорите се съдържа в коментарът по-горе: дали интервалът време за който стана дума е абсолютен? Но въпросът ми беше с друга насоченост. Засега приемам че нямате никакви експериментални данни. При това положение за каква грешка на Айнщайн говорите изобщо (като оставим настрана вашите собствени току-що дискутирани грешки)? Спрямо какво е сбъркал след като нямате експериментални данни за сравнение? Ако е сбъркал спрямо вашите собствени представи, съгласна съм, те са погрешни (коментарът по-горе) и е нормално мислещ човек да не се съгласява с тях, но е твърде пресилено такова несъгласие да се нарича грешка. А г-н Айнщайн изглежда доста мислещ.

Няма нужда да крещите, а да мислите. Окото ви е приемник. Можете ли с него да определите скоростта на светлината, която попада там? Не можете. Да, приемник и апаратура не са едно и също нещо. Приемникът е само част от апаратурата, която измерва пътят на светлината и времето за което тя го е изминала. Но ако вашето око може да мери време, браво на вас!

Бъдете спокоен, г-н Петков, аз също няма да ви ритам докато сте паднал. Просто ми доставя голямо удоволствие да откривам елементарните логически грешки, които вие, при всичките велики качества които имате, не можете да забележите. Вече споменах, че скоростта на светлината не се измерва спрямо приемника, а спрямо цялостната апаратура, в която приемникът е една гайка. И само в частният случай, когато приемникът е неподвижен спрямо тази апаратура, може да се твърди горното. А така, приемайки го на доверие за вярно и в област в която не е така, получавате задължително погрешни резултати. Такива са опитните факти, и тяхното преиначаване, както се опитвате да направите, е не логическа грешка, а просто лъжа. Логиката за която споменавате не изисква такава зависимост. Допускайки я, вие правите отново поредната логическа грешка. Която е ваша, не на Айнщайн. Тук нещата не могат да се решат с логика. Още повече че логиката ви се базира на някакво сакрално тайно значение на думата 'относително' което само вие си мислите че разбирате, и нищо от самата логика. Петков, дайте си още малко труд, и помислете - вашата логика няма нищо общо със заключението което искате да натрапите - за някаква връзка на скоростта на светлината със скоростта на приемника. Г-н Петков, за да обвинявате Айнщайн в грешка, трябва да имате доказателства че вие сте прав. Имате ли експериментални доказателства? Нямате? За каква грешка става дума, след като нямате доказателства? И само с погрешни заключения се опитвате да докажете нещо? Вие поентвате едно погрешно твърдение, и мислите че това е достатъчно? Дали в този клуб могат да минат такива дребни хитринки?

Четете Айнщайн! И внимавайте за какво става дума в тази тема - не да се доказва че СТО е вярна, а да се доказва че НЕ Е ВЯРНА! И точно това доказателство се изплъзва на г-н Петков, въпреки многословните му уверения.

Нали това правя - доказвам, че Петков бърка още в основните положения като прави елементарни логически грешки и подменя твърденията на Айнщайн. Какво повече трябва да доказвам?

Нима? Какво отношение имат кварките към различимостта на събитията с атома на водорода? И какво му е различно на пространство-времето? Защо когато говорим за събития непрекъснато уточнявате за гледна точка на наблюдател, и то на СТО? Говорете по-ясно, защо трябва да уточнявам всяко изречение?

Малоум 2, не ви приляга точно вие да ме учите на материализъм. Вие, който подменя 'отправна система' със субективното 'гледна точка', подменя 'изучаване' с 'измисляне, подменяте едни събития с други осакатявайки понятието едновременност, щото не ви изнася. За каква философия на физиката споменавате, след като сам вие сте и обърнали гръб? И какви събития разграничавате с водородният атом, и как ги разграничавате най-вече, щом примерът ви беше за неразличими събития?

Г-н Петков, като ви чете човек, веднага в съзнанието му възниква едно малко момче, наказано в килера, което тропа с крака и се тресе от гняв, че капризите му не се изпълняват и великите му желания не се оценяват. Как да се оценят, като независимо от многото думи, които сте излял, аз не видях нищо, ама съвсем нищичко, което да оправдава названието на тази тема - "СТО Е НЕВЯРНА". Купища заявления, много самохвалство, и нито едно доказателство или аргумент - като изключим 'доказателствата' набъкани с логически грешки, които дискутирахме досега, и които не оправдават името на темата. Как да отговоря на твърдения като следното: 'Майни ма от тия мераци дето апаратурата улавяща светлината требело по дефолт да е неподвижна .. Подвижното огледало в мисленния опит на Айнщайн въобще не е неподвижна апаратура в неподвижната ИС..Остави и забрави!..' след като вие изобщо не си давате труд да схванете какво имам пред вид под апаратура? Нали ви казвам, от такива текстове само лъха на малко ядосно момче, на което не му се урежда работата. Ако целта на темата ви е само да пишете несъществено и много, модераторът е прав да ви наказва, дори е малко. Заемете се със същността на темата си - аргументирано, без хитрини.

Малоум, от вашите съобщения лъха силно на субективизъм. Нима мислите, че ако няма човек, който да се е кръстил изследовател, събития няма да се случват? Нима е нужен човек, който да даде име на определена природна закономерност, за да съществува тя? Нима ако човечеството изчезне, няма повече да има едновременни събития по смисъла, по който сега ги разделяме от останалите? Мисля че с този ваш субективизъм си вкарвате ограничения, които природата не налага. Няколко пъти подмятате за някакви ограничения в разграничаване на събития по време и място. Аз не виждам никакви проблеми в това - две събития са едновременни ако са принципно неразграничими във времето. Както и две събития в пространството. Какви проблеми имате вие с това?

От вашите разсъждения не следва нищо подобно. За да прикриете една своя грешка, вие допускате парадокс. А логическото мислене забранява това - достигайки до парадокс, то доказва че изходната позиция е несъстоятелна. Затова изводите ви са несъстоятелни. Запазете си празнното философстване за друг форум. Ако много държите на него, трябва да покажете как то следва чрез осмисляне на зададената основа, която обсъждаме - постулатите на Айнщайн. Желая ви успехи в това направление! Философските знания за света не може да предхождат емпиричното познание, нал' тъй! Омръзна ми да ви показвам елементарните грешки: от пострулатите на Айнщайн следват точно обратното на това, което вие неизвестно от къде сте си измислили. И по този начин си вкарвате автогол, допускайки в спора противоречащи си тези. Разбирам ви, г-н Петков, когато с простата логика разсъжденията ви се довеждат до противоречие, за да не се признаете за загубил, твърдите че това не е противоречие, а нова възможност. Щом допускането че цветът на нещо е бял не се оправдава, а то е черно, по вашата логика трябва да следва че бялото е черно, нали? Не е това пътят. Абсурд е, защото противоречи на всякакви наблюдения. Тук не минава изопачението ви, че скоростта на светлината била една и съща относно наблюдател. Оказа се че дори няма такъв факт, а това е поредната ви измислица! Както споменах, това с наблюдателя са поредните ви измислици. За да не бъда голословна, ще се обоснова. Имам един приятел в Института по физика към Бан. Та днес докато си пих кафето с него, му разказах за тази дискусия, и той ми обясни интересни неща. Той много се смя като му обясних какво наричате наблюдател. Според него, приемникът на светлина навсякъде се наричал приемник, а не наблюдател. Наблюдател било нещо по-комплексно, но да не се отвличам. Според него, наблюдаването на светлината (от вашият наблюдател) не е достатъчно за да се определи нейната скорост. Наблюдаването на светлината е само едно събитие. За определянето на скоростта на светлината са нужни две събития. Едното за да се излъчи, другото за да се регистрира. Събитията имат определени пространствени координати и се случват в определен момент. И източникът, и приемникът на светлината може да се движат както искат. Важни са мястото и моментът на тези събития, а те се определят от наличната апаратура, която трябва да изпълнява ред изисквания - да е еталонирана и калибрована, и още други които не ги запомних (ако ви интересува, ще го попитам). Тази апаратура регистрира и двете събития, и чак тогава може да се говори за скорост на светлината. Която е скорост относно тази апаратура, не относно приемника ('наблюдател' според г-н Петков). А тази апаратура с неподвижни измервателни средства е основата на отправната система - за това и постулатът на Айнщайн е формулиран за скорост в ИС, което значи скорост относно тези неподвижни измервателни средства, и наблюдател не се споменавал изобщо в постулатите. Експериментът показал, че резултатът за скоростта на светлината не зависи от това дали наблюдателят/приемник е неподвижен или се движи в тази ИС. И вече впоследствие, ако приемникът е неподвижен относно тази апаратура, може да се прехвърли свойството на светлината (изразено чрез нейната скорост) и върху него. А не както вие, Петков, и тука впрягате каруцата пред коня. Но така както г-н Петков самоволно кичи всеки наблюдател с това свойство, няма такъв филм.

Вижте сега как се опитвате да ме манипулирате, като изваждате едно твърдение от контекста и отговаряте само на изваденото. Става дума за следният цитат: Въпросът ми има предисторя, която е необходима за да се разбере смисълът му. Ето я: Виждате, че въпросът ми е свързан с подмяната на една двойка събития (във вашият пример избухване на супернови) със наблюдението на сигнала от тях, който е друга двойка събития. Това което сте ми отговорил за Айнщайн обаче, не се отнася за моят въпрос. Допуснал сте две основни грешки: Първата, при относителността на едновремеността на събития Айнщайн разглежда една и съща двойка събития, регистрирани според различни координатни системи. Докато въпросът ми беше за подмяна на една двойка с друга двойка. Такава подмяна при Айнщайн няма. Втората грешка е може би поради незнание. Вие твърдите, че според Айнщайн в другата система събитията не изглеждали едновременно. Докато твърдението на Айнщайн е императивно, че те не са едновременни. Има малка но твърде съществена разлика в двете формулировки. Твърдението ми е принципно срещу подмяната на двойките събития, дали те изразяват едновременност или не няма значение. Променете нужното състояние на удобно вам, това не променя поуката от твърдението ми. Ако не можете да го преживеете, извинявам се. Освен това вие приемате нещата втърде лично. Аз се намесих в разговорът ви с Малоум, и отговорих на вас само защото вашата позиция беше по-смислена от неговата, и само исках да ви помогна с уточнение. А вие ще ме изядете направо.

Към г-н Петков. Г-н Петков, помолих ви ако няма какво да казвате, не го казвайте толкова многословно. Но вие действате като грамофон - не четете какво казвам, само пишете - и то писания пълни с логически грешки. И много баластра, с която се опитвате да ги потулите. Ще коментирам само същественото: Запомнете какво сте казали, ще ви връщам към него. Да, точно от тези думи които казвате, подчертала съм ги с червено (и които казахте под различна форма и преди) ми се привижда, че решаваме мисленият опит на база постулатите на Айнщайн. Тези следствия, които вие така ясно изказвате, следват и не са в противоречие с тези постулати. Не знам защо се страхувате да го кажете, но е факт че решавате задачата в съответствие на споменатите постулати. Какво беше това отричане, какви бяха тези чудеса? Но това не е важно. Важното е, че отново правите поредната си логическа грешка. Вече я дискутирах - еднаквото разстояние от източниците и еднаквата скорост на светлината не са достатъчно условие за да достигне светлината от тях едновременно и до момчето, и до момичето. Нужно е още нещо - източниците да са светнали едновременно и за момчето, и за момичето. И вече показах, че това е невъзможно. Само като странична забележка, с подчертаното твърдение вие отричате закона за събиране на скорости на Галилей, за който толкова сълзи проляхте. С което влизате в противоречие със собствената ви аргументация от последните постинги. Но вие поставяте рекорд - правите и втора грешка (разбира се, за да оправдаете първата). И тя е, че допускате че светлината може да достигне едновременно два различни и несъвместени обекта, каквито са момчето и момичето. Веднъж вече я допуснахте тази грешка, тук: А защо това е логическа грешка? Много е просто: в координатната система на единият от двамата, светлината изминава различни пътища за еднакво време (според вас). Тоест в тази система тя трябва да се движи едновременно с две различни скорости. Което е абсурд. Допускайки този абсурд, вие искате да докажете че едновременността не е относителна. Кого се опитвате да измамите? Подчертах основната нишка на мисълта ви, за да изпъкне над останалият баласт. И да се види, че това е само твърдение, не аргумент. Аргументът има две страни - база, 'поради това че...', и следствие: 'поради това че... следва ...'. Като базата трябва да е достоверна, а следствието наистина трябва да е свързано по логически път с нея. Във вашето твърдение по-горе няма нито едно от двете. А както показах по-горе, дори там където се мержелее някаква база, следствията са подменени с логически грешки. Убедете ме че не съм права, но с аргументи. Колкото до зациклянето - аз само показвам простите логически проблеми във вашите разсъждения. Ако ви се струва, че зациклям, значи сте прекалил.

Ами прочетете за какво става дума, щом не ви е ясно. И там ще разберете, че точно сигналите които наблюдавате (тоест събитията свързани с регистрацията на тези сигнали) се преименува на събития 'избухване на супернови'. Това не е ли смесване? И това че по условие тези събития са неедновременни, не пречи да ги наречете едновременни. И започват едни разсъждения за едновременност...да не ги коментирам. Защо да няма? Ако регистрацията се извършва на мястото на събитията, точно това ще се получи. Но сте прав, изразила съм се неясно. Става дума за едновременност между събитията във всяка група. Покажете къде го прави Айнщайн. Или пък не го прави, а? Аз се намесих само защото вашите разсъждения за едновременност се отдалечиха твърде много от общоприетото. Не може да се започне, подменяйки едните събития с другите. И наблюдавайки едновременно достигналите до нас сигнали, да твърдим - да, суперновите са избухнали едновременно.

Вече споменах - грешката е в това, че обърквате събитията и имената им, и тук намеса на СТО аз не виждам. Очевидността за която аз говоря, няма нищо общо с някакъв датчик - събитията 'избухване на свръхнова' и 'виждане на светлина от избухването на свръхнова' са две съвсем различни събития - най-малкото защото се случват на различни места и по различно време, с или без датчици. Грешката ви е, че след като обърквате събитията едно с друго, вие обърквате и понятието едновременност свързано с тях. Появяват се уроди като 'едновременни за нас'. И цяла поредица логически грешки, произтичащи от тази объркана база. Грешка е и това, че използувате някакви термини, които нищо не означават - например това, 'реално настояще'. Нима има нереално настояще? Нима настоящето (реално или не) се ограничава само до събитията случващи се с конкретният датчик? Какво общо има изследователят и неговите въпроси? Нима събитията не се случват и без него? Или вие изповядвате някакъв вид субективизъм? Ако е така, моля за извинение.