самотния вълк

Много сложни разсъждения има по-горе в темата...

Много често атеистите са обвинявани, че те също вярват, че няма бог. Но, поне при мен, не е вяра, а убеждение. Знам, че няма бог. И това знание е подкрепено с факти. Няма нужда да доказвам, че по принцип не съществува някъде си из вселената или извън нея някакъв абстрактен, висш разум. Достатъчно е да се докаже, че няма богове, така, както са описани в съответната митология. С абсолютна сигурност мога да заявя, че на Олимп няма богове. Със същата сигурност може да се заяви и, че небето е една оптическа илюзия, а не е "твърд", както е описана в битие. И на това илюзорно небе категорично не се намира престола на бог, нито някакъв храм, както се твърди в библията. На небето не се намира и дворецът Валхала. Така може да се продължи с всеки мит. И щом се докаже, че фактологията около съответната митология не е вярна, то значи, че няма и боговете, свързани с тази митология.

Бе то е ясно... атеистите са гадняри - скрити комунисти, ислямисти и езичници

На някои май трябва календар. За 2013г

Степен на образование, IQ и атеизъм

Публикуваната статистика през 1998 година в списанието Nature
показва, че процентът на вярващите в Бог или задгробен живот в САЩ е
минимален сред членовете на Националната академия на науките - само 7 %
от интервюираните в сравнение с 85 % от цялото население.^[13] Като цяло тенденцията е на намаляване на броя на вярващите с увеличаване на образованието.^[14]

Тази тенденция е забелязана в 39 изследвания, проведени между 1927 и 2002 г.^[15]
Има корелация и между коефициентът на интелигентност и образованието и
тя също е обратна - колкото по-голям е интелектът, толкова по-малка е
религиозността.^[16] Отрицателната корелация между IQ и религиозност е отбелязана и в изследванията на Каназава.^[17]

В Русия са получени подобни резултати. Сред тези с висше образование
за православни се считат 52 %, сред тези със средно образование — 67 %, с
незавършено средно — 88 %^[18][19][20]

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%82%D0%B5%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC

Сигуро и в Националната академия на науките на САЩ е пълно с агенти на комунистите

Знам, че уики не е много актуална като информация, но всеки може да си провери посочените източници

Значи се се ориентирал и няма да се налага да бъдеш убеждаван, че Зевс и политеистичната му компания, за която днес се подмяташе в една друга тема са неправилния избор.

Не ми е ясно само защо гледате на иноверците, като продавачи на свещи, които ама много напират да ви продадат стоката си и непременно ще се скъсат да ви убедят, че трябва да приемете тяхната вяра? В крайна сметка вие ще идете в казана, ако не сте направили правилния избор, а ако вярващите грешат, то като свършат земните им дни ги чака съвсем същото, което чака и атеистите - да се включат в кръговрата на природата.

Едно е да се иска нещо да се обясни, ама за агитка и заплащане питайте в централата на БСП. Не бъркайте Бог с др. Сергей Станишев и 40-50-те "наши", дето пишат в нета.

Нещо ми се губи логиката. Тук не се ли дискутира религиозна метафизика. а не политика?

Та като оставим политиците настани и свалим прашясалите лозунги от началото на 90те. защопък Зевс да е неправилен избор?

Ами първо трябва да се види в кой атеизъм вярваш, та да е по-лесно да бъдеш насочен. Ако си от комунистическия ще ти допадне повече радикалния ислям, защото ще можеш да взривяваш църкви, както нашите другари вдигнаха във въздуха "Св. Неделя", а папа Йоан Павел ІІ считаше, че я има и българската комунистическа следа в атентата срещу него. Ако си падаш по нещо, което не е толкова институционално, тъй като си от "атеистите, дето им е все тая" то може да се насочиш към шаманизма ... Та ако кажеш от кои атеисти си, ще е по-лесно да се прецени кое по ще ти допадне.

Политизирането не е особенно добър подход. ама си е въпрос на избор

Иначе ,,, какво значение има какъв атеист съм. нали има един правилен бог?

Е, как в кой?! В... правилния...

Ама кой е првилния,,,

Докато някой вярващ не ме убеди ... ще си остана атеист

А в кой точно бог да вярвам

Не мога да говоря за всички атеисти. но някъде четох една мисъл, която споделям

С вярата не се спори, тя е част от вътрешния мир на личността и е безсмислено. Но може да се спори с фактите

Та и аз това правя понякога

Аз като малък не съм чел много, книгите които съм чел са най вече прикъски

Трите тома на Братя Грим

Двата тома Български народни прикъски

Хитър Петър която съм я чел да не кажа хиляди пъти...

Най сериозните книги които съм чел са "Робинзон Крузо" от Даниел Дефо и "Малките дедективи и гълтача на мечове" от А. Линдгрен и още няколко за които в момента не се сещам.

Преди година прочетох Поразяващата рака на Карл Май много хубава книга.

Интересно,,,

Карл Май няма такава книга. макар че това е най-популярния му герой и обикновено от негово име се разказва

Преди доста години казвах -Наследникът от Калкута, Сега тя и много други

май говорим за различни неща

аз обсъждам хипотезата когато реалното убийстово се установи преди да има присъда за мнимото. при това положениие за какво двойно лежане в говорим?

ти явно клониш към 23 и 25 ако правилно съм разбрал, не мисля че има основания

13. Тогава Иисус дохожда от Галилея на Иордан при Иоана, за да се кръсти от него.
14. А Иоан Го възпираше и думаше: аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти
ли идеш при мене?
15. Но Иисус му отговори и рече: остави сега; защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда. Тогава Иоан Го допуска.
16. И като се кръсти, Иисус
веднага излезе из водата, и ето, отвориха Му се небесата, и видя Духа Божий да слиза като гълъб и да се спуща върху Него.
17. И ето, глас от небесата, който казваше: Този е
Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение.

Много любопитно...

Пасаж, в който ясно си личи, че отец и син са различни, се ползва от вярващите като доказателство за Троицата. Колкото и да го мисля, виждам две личности и евентуално св. Дух, който излиза от отец. Ще помоля за разяснение.

Ами последните думи на Исус на кръста: "34. А на деветия час Иисус извика с висок глас:
Елои, Елои, лама савахтани? което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?" Марк. 15:34.

Исус сам на себе си ли говори и се пита защо се е изоставил?

Има едно нещо - право на защита

Не може в този процес да бъде осъдена за нещо за което не е обвинена. Вярно, обвинена е за убийство на любовницата, но при определени обстоятелства и съответните доказателства, По това обжинение за се защитава в процеса.

Реалното убийство на любоницата е съвсем отделно престъпление, което тепърва трябва да се разслева и да се привлече по него като обвиняема. Не моге да стане с изменение на обвинението в хода на този процес.

А съпругът й е абсурд да бъде подсъдим ако преди това не е привлечен като обвиняем.

ако не е опавдателна, делото трябада се прекрати и върне на прокуратурата за доразследване

филма не го знам

Но вашият пример е, че я съдятза инсценираното убийстово, а после се разбира, че има алиби за него и то е реалното убийство на любовницата

значи е разслевано мнимото, при което е убит X, но го смятат за любовницата. Като се устаниви, че е Х съпругата трябва да бъде опавдана и да почне друго разследване срещу нея за любовницата и друго срещу съпруга за Х

Това е така защото алибито предполага друга фактическа обстановка. Съдят е за любовницата, удошена в град А, а се оказва че това е убийството на Х а в съшото време съпругата е застреляла любовницата в град

Тъй че ще си имаме две обвинения, като тя няма да бъде оправдана, а
ще бъде осъдена за убийството на любовницата, а съпругът за убийството
на "мнимата любовница".

Ако обаче е осъдена за убийството на любовницата, която все пак
действително е убита по същото време, то тогава няма да бъде оправдана
защото по делото е бил представен грешен труп, но си е установено
категорично, че съпругата е убила любовницата.

Няма как да стане в същия процес. Имаме време място начин на извършване не е само предмета на престъплението

Имаме вече друго птестъпление, което не е разследвано и за него не е била привлечена като обвняем. По същато причина и съпруга не може да бъде осъден в този процес.

Може да има само опавдание по първото обинение и начало на две нови разследвания

Това не го разбрах много. Ако я съдят за мнимото убийство, което като фактическа обстановка няма нищо общо с истинското, тогава може да говорим за оправдаване.

Ако имаме само "грешка в трупа", но останалата фактическа обстановка си е вярна ще си я осъдят за убийството, а за другото убийство - другия извършител. Все пак ако трупът бъде унищожен това не означава, че убиеца няма да бъде осъден. В смисъл ако са събрани доказателства, че съпругата наистина е убила любовницата, но като доказателство е представен друг труп, то няма да има оправдаване. Вече чисто процесуално как ще бъде решен въпроса зависи от ситуацията - може да има връщане на делото, може да има възобновяване и т.н. Отпадането на едно доказателство не означава оправдаване, ако има достатъчно други, още повече пък, ако отпадналото доказателство бъде заместено с друго годно.

Ако обаче доказателствата са за убийството на мнимата любовница, то пак зависи от конкретната ситуация. В зависимост от етапа може да продължи срещу съпругата за истинската любовница със съответните доказателства, ако е из съдебните инстанции може да бъде върнато или възобновено. Пак технически е въпросът дали двете убийства ще се разгледат в едно дело - тогава тя ще има ново обвинение с новите данни, а съпругът и ще има обвинение за другия труп.

Ако съпругата пък попогрешка беше убила друго лице (вапр. сестрата-близначка на любовницата), то тогава вече можеше да бъде оправдана за любовницата, тъй като такова престъпление няма, да бъде осъдена за близначката при всички случаи с изменение на обвинението поради промяна на фактическата обстановка, а съпругът да бъде осъден за убийството на мнимата любовница.

Кое не е ясно?

Това си е вашия пример и в него няма грешка в предмета

А какво точно е зло?

Бог казва "Не убивай"

Тогава убийството зло ли е?

Но казва и "18. Врачка да се не оставя жива.
19. Всеки скотоложник да бъде предаден на смърт.
20. Който принася жертви на богове, освен на едного Господа, да бъде изтребен."

Тогава убийството на врачка, скотоложник и принасящ жертви на други богове зло ли е?

Работата е там, че навсякъде се говори за един световен потоп, а не за няколко локални наводнения.

Няма такива прилики, че да може да се твърди, че едното е препис на другото или поне подражание. При взаимстването напр. най-често има възприемане на имена, като към старите герои просто се добавят нови. Дори да се появи ново име, то обикновено паралелно остава и старото име на героя. Библейският потоп е родствен с тези описани в Междуречието по основните признаци, по които е близък и с останалите световни потопи.

Естествено, че навсякъде ще се говори за световен потоп. Ама въпросът е какво са разбирали съответните народи под "свят", дали са влагали същото съдържание, което влагаме и ние.

Устните предания на атапаските за световен потоп предизвикан от топене на снеговете, едва ли визира и заливане на Сахара от стопения сняг. Съмнявам се те да са подозирали за съществуване на огромна територия покрита с пясък и камъни. По скоро техния свят е докъдето могат да стигнат с кучешките впрягове през тайгата. И когато след сурова зима, при топене на снега, целия им познат свят е останал под вода, то целият им познат свят е наводнен. За тях това е световен потоп, който влиза в митологията, а за нас си е обикновено малко локално наводнение.

По-сложно щеше да е въ вфилма, ако докато съпругът е инсценирал убийството на любовницата, то съпругата наистина да я беше убила през това време, а да я осъдят за мнимия труп, пък след това да се разкрие, че алибито й е, че по това време е била ангажирана ама наистина с това, за което са я осъдили. Те това е сложен казус, но у нас трагедии няма - ген. Марин щеше да издаде указ за помилването й дори да няма право да го стори, а министър Маргарита Попова щеше да го приведе в изпълнение въпреки че нито е законен, нито е приподписан от нея, но тъй или иначе няма как без нейна благословия да пуснат някой от затворите, тъй като са на подчинение на министъра на провъсадието. Та това е милата родна картинка, макар решението което би се получило у нас изобщо няма да бъде одобрено като решение на казус.

Да уточним нещо...

Имаме ли труп на лицето Х, който е представен за трупа на любовницата или няма?

И в двата случая по това обвинение съпругата е невинна. Ако е осъдена, то това е съдебна грешка, ако разкритията са станали по време на процеса, следва да бъде оправдана по това обвинение. Фактът, че алибито й е реалното убийството на любовницата е едновременно основание да бъде оправдана по обвинението за мнимото убийство и за повдигане на ново обвинение за реалното убийство.

Ако при мнимото убийство на любовницата, все пак има извършено убийство на лицето Х, то това си е

основание за продължаване на разследването.

Няма разлика

Според Иван Ненов "субект на престъпление може да бъде само вменяемият, достигнал до определена възраст човек".

От друга страна имаме състави на престъпления, които изискват и определени качества от субекта на престъплението. Христоматиен в теорията е примерът, че жена не може да бъде субект на престъплението изнасилване като извършител, но може да бъде субект в останалите две форми на съучастие - подбудител и помагач.

Налага се да се самопоправя, защото току що попаднах на един сайт на Ангел Кънчев, където виждам начало на критика срещу моята критика на д-р Ценов (www.bgpatriot.com/web/bg/topics/bulgaria/history/cenov/cenov_critics.php). За жалост все още не е написано нищо, касаещо основните въпроси, за които е моят коментар - напр. за това как Кубрат живее ту в ΙV, ту в VII век или за солунския "цар Михаил" и за Лъв Гомост - баща на Константин Кирил Философ според Г.Ценов. Ще ми бъде любопитно какво, освен отрицание на аргументите ми, може да се каже по тези въпроси. И не само по тях, разбира се.

разгледах въпросната критика на критиката.

В отговора на 5, авторът пише -

"мизи, македонци, трако-илирийци - понятия на топонимна основа, т.е. поселниците на Мизия, Македония, Тракия и Илирия." и малко по-долу в същия параграф:

"Когато Ценов казва, че българите са мизи, той не казва, че всички поселници на Мизия са българи."

Тук авторът, критикувайки Йончев, в опит да докаже правотата на Г.Ценов, стига до прозрението, че в Средновековието под мизи се е разбирало жители на областа Мизия. Което може да означава различни народи, които пре определено време или заедно са обитавали въпростаната територия. Което обаче категорично е в противоречие с постановката, че българите са наследници на старите мизи от тракийски произход. Това от своя страна разбива самата теория на Ценов за местен - тракоилирийски произход на българите.