andreiS40

Хитлер не е толкова, цитирам: ,,фанатизиран доктринер", колкото рисков играч! Действията Хитлер, още по време на мирната заплашителна ревизия на версайския договор (първото рисково действие на Хитлер е ремилитаризацията на Рейнланд). Политиката на ,,силова игра на нерви", съчетана с умела дипломация, прилагана, по отношение на високомерната, но абсолютно импотентна френска външна политика през 30-те години на ХХ век, дават много добри резултати за Хитлер. Поне до едно време. До инвазията в Полша, която обаче така, или иначе е неизбежна! Хитлер е изключително рисков играч във външната палштика. Още по време на мирната ревизия на версайския диктат, с действията си Хитлер изправя неведнъж на нокти германският генералитет, защото по това време, Вермахта, още е в процес на стратегическо развъщане, окомплектоване с личен състав и не е готов за водене на военни действия. Само ще Ви припомня поведението и съдбата на генерал Лудвиг Бек.

Дападениета на Германия срещу Полша крие риск за Берлин, само по отношение на западната граница. Това (нападението над Полша) е ,,последната капка" в чашата с търпение на Великобритания и Франция. Именно затова и тези дйржави оявяват война наа Германия на 3 септември 1939г. По отношение на СССР в полската кампания, няма никакй риск за Германия. СССР на Сталин просто няма, за какво да напада (на този етап) Германия, при условие, че с германо-съветският пакт от 23 август 1939г.,,правата" и интересите на СССР в Източна Европа са спазени, че и гарантирани. За какво му е на СССР да напада Германия през 1939г., особено и още по-малко да се намесва под предлог германската инвязия в омразната им Полша? Няма никаква логика подобно външнополитическо поведение. Напротив, логиката (от гледище на Берлин и Москва), е Германия и СССР да унищожат Полша. Освен това, през 1939г. РККА въобще не е подготвена за война, срещу противник, като Германия(която от своя страна също е неподготвена да воюва). Представянето на РККА в ,,Зимната война" (1939-1940г.), срещу иначе слаба ( за мащабите на СССР), като военен потенциал държава, каквато е Финландия е особено показателно. Да не забравим, че в 1939г. не и изтекла и една година от сталиновите чистки над средния и висшия ешелон от кадрови офицери на РККА. Червената армия е с буквално осакатен офицерски корпус! Иначе, когато Германия, в съюз със СССР напада и унищожава Полша, неприятното за Хитлер, е че ,,ан блок", война на Германия обявява и Великобритания. Хитлер е рисков играч, но НЕ Е бил глупак и последното нещо, което цели и търси е война с Великобритания и в перспектива и нова световна война. Идеалният вариант за него (Хитлер) е бил да унищожи Полша, а след това и Франция(последната да я извади от играта, кято континентална Велика сила) поотделно, на части, по възможност при неутралитет на Великобритания.

Като българин няма как да защитавам версайската система от догавори, но не мисля, че ако Полша беше по-нормална държава, по отношение на националните малцинства на нейна територия, в частност, по отношение на германското малцинство, съдбата й щеше да бъде по-различна, т.е. по-лека, в сравнение с текущата реалност. Примерът с бруталното разпарчетосване на Чехословакия, повод за което са претенциите на Германия кйм Судетите, е много показателен в това отношение. Дори при коректно отношение на Варшавя спрямо германците в Полша, това нямаше да попречи на Хитлер да ликвидира Полша, възприемана в Берлин, като уродлив копелдак от Версай. В най-добрият случай, дори поляците да следваха линията на поведение, която следва Чехословакия при правителството на Хаха през 1938-1939г., Полша щеше да има сходна съдба (т.е. окупация-анексия, с послачедващо германизиране на част от населението и заместването му с немци). Просто, още след 1936г. Полша няма полезен ход, дори и глупакът Ридз-Смигли да не е бил на власт.

Даа, няма как да не се съглася с горецитираното мнение на потребителят DEAF. Сталин, не е очаквал Германия толкава бързо да атакува СССР. От друга страна, след като на Мюнхенската конференция 1938г., СССР е практически изолиран, при унищожаването на Чехословакия, Сталин търси реални опции за бързо излизане от това положение, което е крайно неприемливо от гледна точка интересите и ревизионистичната стратегия на СССР, по отношение Източна Европа. За всички в Кремъл е било кристално ясно, че съглашателството с Германия, по отношение на Източна Европа е крайно необходимо и неизбежно. Благодарение на германо-съветския пакт за ненападение от 23 август 1939г. и секретният протокол към него, Сталин получава две важни неща: 1. Развързва си ръцете, по отношение на Литва, Латвия и Естония. В малка по-далечна перспектива и по отношение на въпроса за Бесарабия. Съдбата на Полша е ясна (анексиране, посредством подялбата й между Генмания и СССР, по линията ,,Кързън"). 2. Поне временно осигуряване на стабилност от към Германия. Макар, че по т.2, краткосрочно СССР печели влияние и бързи териториални придобивки, но с цената на обща граница с Германия. Сталин просто не е подозирал, колко рисков играч е Хитлер. Към 23 август 1939г., голям дипломатически успех за СССР и Сталин, е това, че Москва напрактика получава зелена светлина да анексира Прибалтика и подготовка на връщането на Бесарабия, получава половината Полша, а срещу това, не дава почти нищо на Германия. (доставките на стратегически суровини за Райха, си вървят, дори по времето на престарената, пропагандна конфронтация, между СССР и Германия, по време на гражданската война в Испания). Сталин е много спокоен, защото истинската краткосрочна цел на Германия е архиврагът - Франция. Просто, Сталин не си е направил добре сметката, че насреща си има лидер, който е склонен да рискува. Сметките на Сталин, за това, че Германия ще се вкопчи в безперспективна война на запад, срещу Франция и Великобритания, остават частично верни(напрактика само по отношение на Великобритания, която издържа на немския натиск). За СССР всичко би било идеално, Германия и Франция да затънат в продължителна война. Е, да, ама не става точно така! Въпреки всичко това, за СССР и Сталин, сделката, съзаклятието, ако щете го наречете от 23 август 1939г. е много изгодна, от гледище ревизионистичните цели и амбиции на Москва. Просто REAL POLITIK, в най-чист и неподправено циничен вид! Сталин бърка само в преценката си за Хитлер, като лидер, кято държавник. Просто Хитлер е прекалено рисков, непредсказуем играч. В дългосрочен план, в Москва допускат и се е готвят за маневрена война на западната граница. Това не е нещо ново, не е и осъдително. В крайна сметка, това е основна мирновременна функция на всяка армия и изобщо въоръжени сили на държава. Всичко това, не променя фактът, че в периода: 01.09.1939-17.09.1939-.22.06.1941г., агресорите в Европа са Германия, СССР (а да и Италия, но тя е слаб играч). Съучастието между Германия и СССР е не просто закономерно, обосновано, но и напълно обяснимо. Германия и СССР са двете големи и реални ревизионистични сили в Европа, които разрушават статуквото на версайската система от мирни договори. Затова и пактът от 23 август 1939г. катализира започването на Втората световна война на Европейския театър на военните действия.

Леко допълнение, това което става с Полша, е анексия!

Ньет, ньет, Ньет! Дори и Полша да беше върнала "Полския коридор" на Германия, дори /да приемем, някаква изключитено нереалистична алтернативка/ и Полша да се "откаже" от суверенитета си върху Померания и Силезия, това нямаше да я спаси. При такъв развой, а ла "Чехословакия - Мюнхен 1938г.", нищо няма да спре Хитлер, да разпореди нападение над Полша. Пак казвам, Полша е военно по-слаба, при това значително по слаба от Вермахта / най-вече доктринално и организационно/. Хитлер няма, за какво да ,,пощадява" Полша, след като си е осигурил благосклонният суверенитет на СССР /дори съучастието му/, а подготовката на войната срещу архиврагът Франция, изисква поляците да бъдат неутрализирани. Последното е относително лека задача за Вермахта. Самата кампания от септември 1939г. го доказва наяве.

АБСОЛЮТНО ВЯРНО И ТОЧНО КАЗАНО РЕСАВСКИ! Никакво дългосрочно стратегическо партньорство и/или ,,съюзничество", между Германския райх / сред 1933г., че и преди това по времето на Ваймарската република/ и Полша не може да съществува! Това просто би противоречало на обективно съществуващата действителност и в този смисъл е невъзможно. / Не ми привеждайте като обратен пример, договора за признаване на границите и за ненападение от 1934г,. сключен между Германия и Полша/! За Германският райх и за Хитлер, архивраг е Франция, а след това и Полша /заради Померания и Силезия, а също и ,,Полския коридор"/ . СССР е дългосрочен враг в стратегическите цели на Хитлер , защото на Третият райх са му необходими суровини, храни и територия, /"Жизнено пространство"/, които СССР владее. За Сталин и СССР Полша също е враг / в периода 1922-1939г. двете държави взаимно се подриват, чрез работа на разузнаванията с мацинствата/. За националсоциалистическа Германия, а и за СССР, самото съществуване на Полска държава е политическа аномалия. И Юзеф Пилсудски да беше останал жив и да бъде на власт през 1939г., съдбата на Полша щеше да бъде същата. Господ е милостив към Пилсудски и си го прибира, девет месеца, преди ремилитаризацията на Рейнланд през март 1936г. Конфликтът, между Гурмания и Полша е много, много голям. Национално-териториален проблем, превръщащ се в конфликт. Поляците нямат никакво намерение да отстъпват хинтерланда, около Данциг, още по-малко в Силезия и Померания. Освен това, Германия е в пъти по-силна икономически и военно от Полша и няма да се спре да си вземе, това за което претендира. Дори, ако разиграем една алтернативка / При такъв сценарии е наложително във Варшава да са на власт конформисти, които виждат единстваната възможсност за оцеляване, в политиката на директно съглашателство с Германия, но не виждам, как такива ще са на власт във Варшава/ и Полша действа сходно, както действа и правителството на Хаха в Чехословакия през септември 1938г., то съдбата на Полша щеше да бъде подобна. При съществуващата конюнктура в международните отношения в Европа през 1938-1939г.-1940г., няма никакъв шанс или вероятност за оцеляване/съществуване на полска държавност, дори в краткосрочен план! Полша е разположена между две свръхсили, които се борят да пълна доминация в Европа, освен това полската държава е в латентни конфликти с тези свръхсилии самото й съществуване, се третира в Берлин и в Москва, като териториално ощетяване на Германия и СССР! Във външнополитически план, Полша, разчита на Франция, а сетне на Великобритания, които обаче са неподготвени за война и са доста далеч, за да окажат своевременна помощ. Въобще, поляците са обречени още от 1936г. /ремилитаризацията на Рейнската област, когато за всечки става ясно, че Париж нито има волята, нито ресурсите за защитава установената от него версайска система от договори/. При тази ситуация, поляците могат само да показват чудеса от храброст и саможертва, да умират с достойнство, но до тук! Друг въпрос е, че за СССР установяването и съществуването на директно държавна граница с Германия е опасно. В този смисъл, от гледна точка на Москва, ликвидирането на полската държава и анексирането от страна на СССР на източнтиге полски територии през семптември 1939г. , съставлява грешка /от военностратегически характер/. А, че СССР си е агресор, това е факт, който не поражда никакъв съмнение за историците /освен тези в Руската федерация/.

Съгласен съм, че в междувоенният период, Полша /особено след Пилсудски/, води една меко казано опасна, дори неадекватна външна политика. Олицетворение на тази политика е фактическото включване на Полша в разпарчетосването на Чехословакия /анексията на Тешин/. По тези факти не спорим! за полският шовинизъм, напомнящ на сръбския също знам, но това не може да бъде основание за оправдаване на това, което ще се случи с Полша и с полския народ през 1939г. и в периода 1939г.-1945г.Но, днес руснаците реагират, като ощипани невести, когато някой гласно припомни фактите, че през септември 1939г., СССР и Германия действат, като съюзници, при което СССР анексира източна Полша /днешен Беларус и части от северозападна Украйна/.