slavov

Няма спор - който има нужда от това, разбира се

Също така в "Човекът и неговите символи" на чичо Густав има изключително полезна информация за сънищата. Опитния търсач на извън материално-рационално-сетивни Истини би могъл да осъзнае смислени знания. Книгата може да се чете и без задълбочени познания за архетипите, несъзнаваното и прочие. Ако някой засака да дава поща

Привет на търсещите! Приятно ми стана като видях такава тема. Изключително важна и пълна с проблеми и парадокси. Истината за мен е многопластова и разнородна и оттам съществуват множество истини. Относно това, което прочетох нагоре за относителността на истината, ще цитирам: "С настояванията си, че не съществува универсална истина, тези, които смятат истината за нещо относително, всъщност се придържат към тази идея като към универсална истина. ", Марк Чан И сякаш казвайки "Всичко е относително" или "Истината е относителна", превръщаме и нашето твърдение в такова. Няма да се опитвам да давам дефиниция на понятието "Истина", най-малкото защото за мен тя не трябва да има словесна рамка. И думите ми ще я ограничат до нещо, което със сигурност не е, най-малкото защото аз не съм Истината. Но тук се явява един проблем, защото реално аз съм истина за себе си. Смятам, че Истината може да бъде: Моята истина, Твоята(вашата, тяхната) истина , абсолютната истина и т.н. Тук някои хора с лека ръка могат да отхвърлят Абсолютната. Но да кажем, че някъде там дори отвъд времето и пространството, съществуват в нищото някакви Нищочета... ние няма как да знаем и оттам докажем, дали те наИстина съществуват или не, защото сме ограничени. Затова смятам, че "по-голямата капка в морето" може да ни даде по-голямата (по-истинната) Истина, която ако можем да приспособим ползотворно към нашата мигновена същност, тя ще се превърне в Истина и за нас. Затова можем да търсим и отсяваме по-голямата рамка от текущата наша. И ако за един човек (примерно) концепцията за Прераждането а тотална Лъжа, то за друг ще бъде огромна Истина. Тук нямам в предвид вярата в прараждането, а знанието за него. Вярата е заслепена в случая, затова не я броя. И ако първият е имал плачебен живот, не се е опознал и осъществил, вървял е против себе си, не е обичал истински и т.н., а вторият е изпълнил така да се каже 'мисията си'... Дали Истините за втория не са му дали по-Истински живот? А това значи ли, че животът на втория е бил по-лъжовен? или по-малко Истински? ...... Твърдението "Аз съществувам" се превръща в Истинно. Но ако има по-голяма истина от него: примерно, че моето съществуване е скрито и илюзорно за мен. Това реално може, да бъде по-голяма Истина. И така "Аз съществувам" започва да носи в себе си малко или много Лъжа и Истина едновременно. Пфу - добре, че това пасва на дуализма, че се самообрекох Всеки момент от живота носи дадена психологическа Истина, както бе казал един виден психоаналитик. А можем ли да сравним Истините? А правилно ли ще бъде за нас? П.С. Простете разхвърляността на мислите ми, надявам се, че сте ме разбрали По-здрави!

Има един интересен филм по този въпрос: "Waking life". Но там мотива за нивата на осъзнат сън е използван основно, като ключов момент в сюжета, поддържащ интереса т.е. не е сигурно, от там нататък защо са го използвали. Но определено има интересни идеи и предполагам, ще ти хареса. А относно осъзнатите сънища имаше една бг книга : "Изкуството на осъзнатото сънуване" има я в един спирален сайт (да не правя реклама). Аторът лично на мен не ми е особено известен, но книгата е интересна. Иначе не питай психолозите за осъзнати сънища: няма да могат да ти отговорят компетентно. Най-малкото защото нито Фройд, нито Юнг са ги изследвали достатъчно подробно, че да съставят конкретна теория. Обаче има една съществена разлика, че Юнг е създал Аналитичната Психология благодарение на преживявания от сънища, благодарение на разни техники за активно въображение (ако така се превеждаше) и прочие. Така че относно сънищата лично аз мога да ти препоръчам да прочетеш критично Юнг. И не обръщай внимание на онези индивиди, които го наричат "луд" (тъй като си е говорил с разни духове). В смисъл, те са донякъде прави, но пък и явно не разбрали, че критерия за нормалното идва от общественото мнение, което както всички знаем няма как да е със сигурност истинно. Има и разни други писания за осъзнатите сънища, но в някои от тях използват доста окултни и езотерични термини и рационалният тип би се объркал лесно. Не знам от кои си и по какво си падаш, за да ти препоръчам нещо по-конкретно, но мисля, че ме разбра какво имам в предвид. П.С. Съществуват и един спорове затова дали е достатъчно благоприятно да си осъзнаваме сънищата. Едни казват "всички се храним, но не не всички знаем как, нали?" Други пък смятат, че когато съзнанието се намеси в естествения процес на сънуване, може да размъти съновния език, правейки го още по-неясен за разбиране, и дори, че било грешно да си осъзнаваме сънищата, белким нещо сме се наранили психически и тем подобни. Няма да изказвам мнение. По-добре като една tabula rasa да започнем търсенето, отколкото изманипулирани от мнението на разни "знещи". Сещам се да перифразирам една хубава мисъл: "Не търси стъпките на търсачите, а това, което те са търсили" Ползотворно търсене!

Прав си, не различих несъзнаванЕто. А Несъзнавано и несъзнаваното са едно и също нещо. "то"-то отзад какво го бърка? Защото ти спомена Висшия свят, който е свързан с несъзнаваното. Но няма така лесно да си изравним езиците, така че нека ви предложа една друга идея за връзката Тяло-Душа : връзката Тяло-Душа-Дух. Какво е Дух или той не съществува? Може да се получи интересен дебат

От кого/какво черпиш знанията за Несъзнаваното, че така без да ти мигне окото му лепна етикет "невежо състояние"? Много по-велики хора от нас са достигали до вътрешните си дебри, именно търсейки в несъзнаваното... Няма как да знаеш, докато не го преживееш. Нека не отричаме нещата, които не познаваме.

Откога съществува правилно мислене? И как може едно мислене да е неправилно? Кой определя кое е правилно и не? С интерес очаквам отговорите.

Почти съм съгласен с Вас. От преувеличения ми тон, комбиниран с ирония няма как да се отсъди, че говоря за пример за всеобщност. За останалото сте прав. Замислям се какви ли могат да бъдат методите за познание? И щом има методи, значи ли че някои от тях ни носят "по-голяма истинност" от други? Споделете, за да си изравним езика. П.С. "Нормален" е абстрактна дума. Както бе казал Юнг: "Покажете ми един нормален, а аз ще ви го излекувам" П.С.С. Оставям с впечатлението, че защитавате някаква позиция, но не разбирам каква. Моля и това споделете

Интересно ми е как изглежда, ако изобщо това е истина. И изобщо може ли да се разбере. Как ще се опише без да се наблюдава. Силно се съмнявам ако има разлика тя да е някаква съществена, тъй като така излиза, че само от нас зависи дали изобщо обекта ще изглежда някак. Дори и никой да не го наблюдава дървото в гора ще си бъде такова, каквото е. Или не :? Е, в друг паралелен свят може дървото да го няма, тъй като някой го е отсякъл или това няма общо с идеите на КМ?

И по-добре май, че ако почнат и те да се мислят за велик критерии за това какъв трябва да бъде човек (щото нали, аджеба, училите 4-5 години някаква си наука познават тоолкова добре човешката психика и душа, че вече и Бог надминаха), както напоследък се случва с психолозите, щяхме да я закъсаме

Конкретно с Парапсихологията, не знам някой да я обвързва конкретно. Но в моето съзнание има общо. Защо? Не съм специалист по КМ, но от чутото и прочетеното съм стигнал до следното: Мислите ни буквално творят реалността. Въпроса е, че има една уловка тук, която не казва кои точно мисли. А всъщност са тези мисли, които са с ясни намерения и изградени от чиста, безусловна вяра т.е. които съдържат най-много енергия вложена (съзнателно или не) от нас. Например: Ако се опитвам в продължение на известно време да накарам една обикновена чаша да левитира би трябвало да успея. Защото аз съм като чашата и чашата е като мен. Изградени сме от някакви си там частици, взаимодействащи си постоянно. Които на пръв поглед се движат хаотично (и затова не може да се предвиди следващото им местоположение) Разликата е обаче, че чашата няма самосъзнание за себе си. И затова вероятно ако тя се опита да ме накара да левитирам, няма да успее :D Но засега и аз няма да успея да вдигна чашата защото знам, че има някаква гравитация (или просто не съм повярвал във силите си) или защото на допир ми се струва твърда и какво ли не... Малко се отплеснах. А опирайки се и на състоянието на осъзнат сън (при което можеш буквално да си създаваш сънуваната реалност и да и влияеш както пожелаеш) и знаейки, че при сън мисълта и времето съществуват по различен начин ; И да вземем и факта, че в състояние на най-дълбока медитация (с честота на мозъчните вълни в делта ниво - 0-4hz) (което се случва и при дълбок сън) хората са способни да извършват неща, непосилни на нормалното ни състояние в ежедневието; Бих прибавил и влиянието на думите с тяхната вибрация върху молекулния състав на водата (доказано от Масару Емото)... Пфу, много примери станаха. Та тогава цялата идея на квантовата физика ми се вижда доста приложима и оттам доказуема не само на теория. И от всичко това феномени като Ванга, Едгар Кейси и т.н. не изглеждат толкова необясними. Дано съм предизвикал интерес П.С. Даже май съществуваше и нещо странно комбинирано (нечия прищявка навярно), наречено Квантова Психология, чиято цел е да покаже как работи квантовата физика в реалността. Обаче не знам до колко са успели

Керемидата не съм искал да я обвързвам със синхроничността, споменах я защото някъде из мненията четох за нея. Умишлено се изказвам ненаучно, с цел да се опростят нещата, но изглежда това малко ме спъва Всъщност смятам, че човек трябва да се старае да опознава себе си. А опознавайки се ще намери това, което му пречи да бъде себе си (и това, което иска да бъде) и това трябва да се контролира. И едновременно с това по-лесно може да надмогне заложения му егоцентризъм или по-точно тази част от него, която му пречи. Самата дума контрольор тук малко ме обърква. Ясен пример за контрольор бих счел да е несъзнаваното. Или по-скоро това, което още не се съзнава. Прост пример символите в сънищата. От успехите на Юнг да опознае доста надълбоко своята душа и несъзнавано можем да съдим за това. И тук би дошъл един още по-интересен въпрос за мен: "Какво съм аз?" Дали някакво същество изградено от слоеве, като всеки следващ е "по-дълбок". Дали пък само психика в някаква обвивка? Или някакъв Аз, който има няколко нива, че пък и даже някои от които го управляват? Не излиза ли концепцията робска и ограничена от свобода на избор? Или пък Дух в Тяло, който трябва да научи нещо от този си живот?... Малцина могат да дадат отговори? И то не като обективни истини за другите (защото не е и нужно), а като субективни истинни отговори с най-голямо значение за тях? Пфу, Започнах да се отплесвам... П.С. Говорейки на тема свързана с душата и нашата същност, нямам как да не стигнем до мистифициране и не смятам, че в това има нещо лошо Лошото е само, че тук Психологията като наука не може да каже кой знае какво...

Подобно нещо е книгата на Робърт Монро "Пътуване извън тялото". Имаше един филм из колибка за изследване на сънищата. обаче за жалост не мога да го открия в момента.(става въпрос, че един човек в будно състояние предаваше информация на други заспали и след това сравняваха резултатите) Също така с подобна насоченост са изследвания на хора от запада, върху източните езотерични учения. (книги хиляди няма да изброявам) Експериментиране с халюциногени... и преживявания чрез тях извън тялото. Но за тях бая хора ще се разбунтуват, че не са научни и ще са прави Е, на който му е нужно измерване, за да знае нещо, негов проблем А относно влиянието върху материята. За мен квантовата физика го доказва, и всички тия идеи във филми като "The secret" "What the bleep do we know" и т.н. Макар и поднесени повърхностно с доза истина. Ако очакваш под научно изследване нещо изписано с подточки и обяснени причинно-следствени връзки, ще те разочаровам. А и как да обясниш нещо, което е по-широко от рамката на науката. И пример има за това: Всички опити да се обясни Бог. Да не говорим отделно, че вече и думата Наука почва да придобива абстрактен смисъл, нали зависи кого питаш. Или ние съдим от масата/социума... Старая се да не го гледам, че всички виждаме до какво състояние се е докарал.

Подобни 'откачени' неща като излизане от тялото, влияние върху материята и т.н. вече са доказани и то научно (чрез измервания). Те няма как да се признаят от типичните учени, тъй като човек има склонността да вярва в това, което му изнася, казано на прост език. И каквото и да се представи (без значение факти, концепции или теории) на обикновения учен, той почти винаги първо ще се огледа за това, което оборва тезата, а не подкрепя. Интересно ми е дали обаче човек, който отрича подобни неща е чел нещо по въпроса. И то не само чел, а и разбрал. И дали го е правил от своя гледна точка (пристрастна) или се е опитал да бъде максимално неутрален? Обаче представете си какво би се случило ако учен, известен ( занимаващ се цял живот с нещо, което той почита като невероятна истина в дадена научна област ) разбере, че това същото е просто една дребна, нищожна, материална част, непотребна практически в реалността? Е, аз ако бях, нямаше и да искам да повярвам. И идва въпроса: А дали наистина познаваме нещата, които отричаме? И имаме ли силата да признаем пред себе си, че по-голямата капка в морето може да ни даде някоя по-голяма истина от нашата? Или все още субекта си остава с великата представа за Истината?

Интересно нещо се оказва по този въпрос Синхроничността - http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B8%D0%BD%D1%85%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82 - тук е загатната идеята. А като цяло: Случайности не съществуват. Ние сами ги пораждаме. И не можем да ги разберем, тъй като те са продукт на това наше Аз, което нормалния човек не познава - и оттам не може да контролира. Като за този "Аз" близки синоними са несъзнавано, подсъзнателно. Но и ги използвам тук неправилно, тъй като те могат само да ни насочат да се опитаме да разбере тънките нишки, които свързват това, което не можем да осъзнаем/преживеем. П.С. За въпроса защо пада(следствие) керемидата. Науката ще търси причината и ще отговори: Защото съществува земно притегляне. Но интересен става мига в който се намесва философията (тъй като тя търси смисъла) и запитва: А защо съществува земното притегляне?

Привет на всички. С удоволствие се включвам и аз. Първо се сещам да коментирам онзи коментар, който казваше, че в Уикипедия било написано такова и такова... Истината е, че преди време в Уикипедия беше написано различно определяне (за мен по-вярно) за науката Психология, но това няма как да го знае човек, ако не следи често. Но както и да е - това не е важно. По-важен е въпроса дали съществува душата: Работата е там, че съществува. За тези, които отричат или не са запознати достатъчно или просто вярват в това, което им изнася да вярват. И имат право да се съмняват. "Познанието започва от почудата" е казал Аристотел. Да дадем точно и ясно определение на думата 'Душа' ще бъде изключително трудно, защото винаги ще има нещо недостатъчно в него. Със сигурност душата е нематериална. Дали е изградена от фина материя или някакъв друг вид материя, това вече не е сигурно. И да, това не са аргументи, които доказват, съществуването на Душата (представям си какъв ли дебат ще излезе ако се заговори и за Духа ) Та... Интересно ми е как така тези така интелигентни учени отричат съществуването на душата, а не отричат подсъзнанието например. И то не може да се докосне. Къде можем да открием споменаването на душата: В религиите, във Философията, в езотеричните течения и може би на последно място в Психологията. Яко, а : Науката за душата почти не говори за душата. Единствено може би Карл Г. Юнг се е спрял най-подробно на нея. Но тук трябва да го прочетете сами, за да не ви обърквам допълнително. В следствие с идеята за 'душата' ми идва на ум и концепцията за Психиката. Какво, аджеба, е това? Отваряйки един речник, можете да намерите определението за Психика на минимум 15 реда Спирам с разсъждаването и без това доста хаотично стана. Дано съм провокирал някои въпроси. Наслука! П.С. Момчета и момичета - говорете по-просто. Пред кого толкова имате да си чешете егото, че да използвате разни сложни думи. Ние на прост език като си говорим не се разбираме пък камо ли като почнем да използваме засуканите научни термини, водещи към по-голямо объркване.