*abi*

Преди 2 часа, ramus said:

А дали това е единствената "причина"?

Причини много. Причина може и да е и дистанцирането от сериозен диалог, спрямо несериозни твърдения - като това, че Юнг "не е говорил за самопознание" в онзи дълбок смисъл, в който разбираме неговите идеи, накратко представени тук: https://awestruckwanderer.wordpress.com/2014/09/09/carl-g-jung-the-trouble-with-self-knowledge/

Преди 2 часа, ramus said:

А аз предлагам проста и лесна проверка - например нещо съвсем простичко - от същия мегаломан и обсебен да разкрива опита , вижданията и тезите си. Вие задавате въпрос към мен. Аз задавам въпрос към вас. Равноправно и равнопоставено... По-горе вече направих няколко такива предложения

Другата причина е, че това са дълбоко лични теми, които касаят индивида, а не риалити  шоу, което непрекъснато се стараете да организирате в почти всяка тема, където се включвате. Към подобно зрелище няма интерес - нито да бъде четено, нито да се участва в него. 

Не зная и защо се припознахте в мегаломана...но не си правете труда да ми обяснявате.

Контекстът беше друг - че в момента никой наоколо не е "превъртял" до там, че да се върже на подобни предложения и да загуби контакт с реалността. Реалност, в която хората умеят да бъдат поне малко по-дискретни първо към себе си и после към останалите в тези деликатни теми.

Казах каквото мисля по този въпрос и не очаквайте повече включване от мен по него.

Коментарът ми по това мнение е - малцина са дорасли за Юнг.

Защото това е дълбочинната анализа, за която стана въпрос към средата на темата. Защо мисля, че е въпрос на "дораснал"? Човек може да се опознае доста добре и чрез Съзнаваното и не повърхонсто, а да достигне до дълбоки изводи за съдържанието и степените. Само по себе си Съзнаваното разкрива много за личността,  за да се поеме към желаната вътрешна промяна, водеща до израстване/индивидуация. Докато дълбочинният анализ (особено ако човек има самочувствието да се опита да го прави самостоятелно) се нуждае от задоволително самопознание на Съзнателно ниво. Тоест, човек вече трябва да е що годе запознат с до скоро непознатата си личност (да я признава и приема) и едва тогава да се продължи по-напред.

Здравите психично хора, решили да разберат малко повече за себе си - чрез Съзнаваното могат да разберат достатъчно интересни аспекти. И да спрат до някъде.  Но за да се справят с дълбочинен анализ се изисква ...все повече опит чрез вече осъзнатото, прочит и готовност за нови разкрития (някои ще са доста неочаквани). Например човек може да е живял много дълго време с идеята, че "пъпната връв е скъсана", но да се окаже подвластен на майката и бащата, дори незрял. Или изобщо да няма представа колко е воден от Анимус/Анима и как са се отразили на досегашния му живот.

Дорастването е вид готовност, но и наличие на ерудиция у желаещите. Както и предходен опит със Съзнаваното към реорганизация, стъпка по стъпка.

Без нужната ерудиция не можем да стигнем до някакви по-адекватни изводи и поне малко напредък.

Когато тя липсва за идеите на Юнг и Фройд, те могат да заприличат на налудничави.

Ето защо не са лъжица за всяка уста или ако човек държи да се подложи на този вид терапия, но не е достатъчно ерудиран е добре да се обърне към компетентен аналитик. Понеже ерудицията за разбирането и вникването в Юнг и Фройд трябва да се доближава до академично ниво.

Може да коментираме Юнг и Фройд колкото искаме, но коментарите ни нека са предшествани от въпроса: "Имам ли ерудицията?"

Преди 2 минути, Втори след княза said:

Така е, малцина са заклеясали при Юнг.

Поправка - малцина са дорасли за Юнг.

Преди 3 часа, ramus said:

Изброих в думичките си доста основания и аргументи, извеждания и обобщения - вие защо точно подбрахте 'отрицанието', вместо да опитате да се занимаете със смисловия пълнеж на написаното.

Има два варианта сънищата да не означават "нищо" и да са неразбираеми.

Първият, че тълкуващият се е занимал с опити за тълкуването им в етап, в който не е имал достатъчно познания/начетеност и опит.

Вторият, който пряко се отнася и до първия е - не познава важни аспекти на Сянката си. Тоест, има погрешна представа за себе си и е съвсем нормално да отрича смисловите послания. Ако не е наясно със естеството на своята индивидуалност, особено ако не познава аспектите на своята Анима/Анимус няма как да разбере символите.

Преди 3 часа, ramus said:

Защото Юнг не е писал нищо за себепознание.

"Неговата цел винаги е била да помага на хората да опознаят себе си, така че чрез самопознание и внимателно използване на своите възможности, да постигнат пълноценен, богат и щастлив живот" - из предговора на Човекът и неговите символи.

"Но интроспекцията и самопознанието също могат да имат голямо значение" Юнг, Човекът и неговите символи

"Тълкуването на сънища и символи изисква интелигентност. Последната не бива да се превръща в механична система и да се тъпче в мозъци без въображение. Тя налага познание за индивидуалността на сънуващия и нарастващо самопознание от страна на тълкуващия" (ако сънуващия и тълкуващи яса едно и също лице, се налага опознаването на собствената индивидуалност с цел нарастващо самопознание) Юнг, Човекът и неговите символи

/самопознание и себепознание са синоними./

***

Опасявам се, че навремето когато сте се докоснали до Юнг и Фройд не сте разбирали достатъчно добре материята. В това няма нищо притеснително, аз също не съм била достатъчно добре подготвена някога и го казах поне 4 пъти в темата. Това неразбиране е оказало роля да не може да извлечете полезна информация от сериите сънища. По-притеснителното е, че стъпвате на лаврите от онова докосване, защото в противен случай нямаше да твърдите, че Юнг не е писал за "себепознание" ( да се твърди нещо така категорично, а да е невярно - само по себе си е притеснително). И това е заради отрицанието. А защо имате такава тенденция да "отричате" и да зачерквате, това което Ви затруднява на даден етап - това само Вие можете да разкриете сам за себе си - не държа да Ви опознавам до там. 

Според мен Вие не се познавате достатъчно добре и за това няма никакъв смисъл да правим анкети, в които аз ще разказвам за себе си, а Вие ще описвате един Непознат.

Преди 1 час, Втори след княза said:

Много ми хареса историята на психоаналитика от Канзас Джордж Кели.

Който по някакъв инстиктивен (описан като съзнателен) път минава от методите Фройд по скоро към методите на Юнг - обърнал се е към символи и подсказвани чрез съня насоки, адаптирайки ги към действителността. И да си е "измислял" той е бил скачен с проблемите на тези хора. Използвайки тази пласебо-техника им е давал нови ракурси. Такива техники се използват във позитивната психология и са много ефективни при децата. Без да обидя по никакъв начин фермерските семейства ще спомена, че при хората с по ниска образованост пласебо-техниките са много ефикасни и авторитетът играе голяма роля (дори да е местната акушерка). Това, което е правил надали щеше да се получи така успешно при друг тип интелектуални нагласи.

Преди 9 часа, ramus said:

Но не е задоволително като обяснение отникъде.

Нито че го намирам за такова.

Но няма нито едно състоятелно доказателство за нея.

И нищо - една голяма бърканица сред която някой смята че е напипал разковниче.

Но не е.

И досега не е...

И няма как да стане.

не са сериозни и издържани откъм научен подход което и да е от описанията за извеждане на изводи от сънувания.

няма никакъв систематичен подход който да е адекватен и да опише точно и в пълнота какво, кога и кое - точно се сънува...

Никой никъде не го е намерил - относно сънуването.

Но извън този нагласен театър - няма нищо...

Нищо на което може да се опре, нищо върху което може да се надгражда. 

Никъде няма ...

Може би никога няма...

Поиграх си, за да подскажа, че това е позиция на отрицание.

Общо взето в половината тема говорихме за отрицанието по време на терапията и отрицанието в нас към Себе си.

Във връзка с текста, ще кажа следното - съществено е какви очаквания имаме към съня. Повечето хора очакват той да е с предсказателен елемент. Но защото изключително рядко сънищата са с предсказателен елемент, остават разочаровани, че сънят нищо не е предсказал. Сонъвниците се списват с цел подчертаване предсказателна символика и за това са ненадеждни за тълкувания. Други тръгват с идеята, че ще разберат нещо много важно за себе си, но ако преди това нямат що годе реалистична представя за някои съдържания на Сянката, за своя Анимус или Анима (ако следваме Юнг) или за по-лесно откриваемите връзки в То-Аз-Свърх Аз ( прим. Фройд), също няма да изведат каквото и да било съществено от своите сънища.

Не всеки сън може да се разбере, не всеки сън задължително е показателен. Нито анализа чрез сънища е подходяща за всеки. Личното ми мнение е, че всеки може да открие повече за вътрешния си свят, чрез Съзнаваното, дори сам, използвайки прости техники като "огледалото". Но ако иска да се порови още по-надълбоко може да използва и сънищата си - стига преди това да се познава достатъчно добре.

За това ще задам въпроса си по следния начин "Преди да отречем тълкуването на съня като средство за себепознание, познаваме ли на съзнателно ниво достатъчно добре Себе си?"

Едва след отговора на този въпрос, можем да се изкаже обективно до колко нашите сънища "говорят" и до колко са пълни безмислици.

Преди 4 часа, Incorrectus said:

КН е функционална възможност, психична структура, ако искате, която какво представлява в действителност никой не знае. За наличието на такава се съди само по нейните продукти - митове и сънища. Защото в тях се съдържа информация, която не е лична. Или с по-обикновени думи казано, която човекът, който е сънувал, няма откъде да знае, за да е запаметил и да възпроизведе после насън.

Намирам това за задоволително обяснение на този етап. 

Преди 8 часа, Incorrectus said:

Предава се психично, за генетично не съм чувал, не съм наясно с генетиката. Ако компонентите на психиката не се предаваха от поколение в поколение, щеше да е налице невероятен хаос в усещанията, чувствата, интуицията и мисленето. Те нямаше да се схождат от човек към човека и хората нямаше да могат да контактуват един с друг. Децата нямаше да подлежат на обучение.

Разбрах. Не съм наясно как се предава психично, но няма нужда да задълбаваме чак толкова. Благодаря за пояснението.

Ясно и за другото. Затрудни ме словореда в руския текст 

Само нещо последно, за да си изясня графиките, с които се обяснява как Юнг разглежда психиката. Колективното несъзнавано е психично съдържание, което се "намира" у всеки? Тоест, Колективното несъзнавано е общо за всички хора? Може да Ви се струват глупави въпросите ми, но явно не съм сама в хаоса иначе ню-ейдж нямаше да се развива. Питам защото докато се чете Юнг на моменти звучи като нещо "външно" от където се черпи информация. КН наистина изглежда като "външно" даващо насоки и май така го чувстват хората, когато се "свържат" с него. Юнг всъщност обяснява, че то е вътрешно познание, общо и унаследено за психиката, нали?

Преди 4 минути, Incorrectus said:

Както се унаследяват телесните белези на вида хомо сапиенс, по същата логика.

Това разбрах и аз и да не би информацията от този тип да се предава у нас генетично. Носим я в себе си.

Това за унаследяването на идеите е много смело предположение. / Ошибиться здесь невозможно - още по-смело заключение/

Преди 3 минути, Incorrectus said:

Таким образом, я вижу в этих видениях отнюдь не случайность, а возрождение идей, потенциально существовавших от века, которые можно встретить повсюду и в самые разные эпохи, — следовательно, идей унаследованных. Ошибиться здесь невозможно („Концепция коллективного бессознательного “)!

 В какъв смисъл е употребено "унаследени" от цитата?

Преди 34 минути, Incorrectus said:

Между другото същото се отнася и за мен. Преди около 15 години, когато разбрах, че Юнг трябва да се изучи, а не да се чете за приспиване, се заех сериозно и имах серия от големи сънища. И вече 15 години - нищо. Само понякога дреболии. Имам своето обяснение за липсата на сънища през тези години, но то е лично.

Може ли да се обясни като не-лично по някакъв начин? Чрез хипотетичен пример или поне като техника за достигане на състояние без сънуване?

Преди 19 часа, caress… said:

Това е и една от причините да не мога да твърдя с такава сигурност, че знам какво е синхроничността.

Май никой не знае със сигурност. Разполагаме с формулировки и насоки кое би било синхронност и кое не, но какво е и какво ни дава (и дали изобщо ни дава нещо) все още е мистерия. От една страна сякаш има подредба, от друга сякаш това няма кой знае какво значение - уж-подребата не помага особено, за да се случва нещо съществено. Дори може да започнем да изпитваме дискомфорт от един вид липса на контрол над събитията. Не е случайно, че Богът не се явява всеки ден, на всеки

Преди 12 минути, dora said:

Какво, ако обаче сме родени в Китай или Япония?

Може би чрез метода правят аналогиите на архетиповете и ги извеждат, чрез своите митологии...Или все още юнгианството не е развито до толкова или не е предпочитан метод...

Интересен въпрос.

1 hour ago, caress… said:

Хм...хм... Човек, при желание, може да започне да вижда синхроничност навсякъде и във всичко. Дори сам да придаде кореспондиране или подтвърждение в реалността. Conformation bias. 

Да, при желание може. Но "при желание" означава да се оглежда за това което търси. Синхроничност е точно обратното. нито се оглеждаш, нито го мислиш, нито се интересуваш от това и изведнъж се натрисаш на него.

Имам много голям опит със синхроничностите и много добре знам кое е случайност, кое е търсена "случайност" и какво е синхроничност.

1 hour ago, caress… said:

Голяма част от информацията, която поемаме през деня, не стига до съзнанието ни или се появява под форма на интуиция, сън. Телесните и други промени в бременна жена, която все още не подозира за това, също могат да бъдат доловени от други хора, които са внимателни наблюдатели. В това няма нищо свръхестествено искам да кажа. Така де, понякога лулата е просто лула.

Тя живее в чужбина и контактите ни са били за ЧНГ. И трите път съм я сънувала в момент без "ни вест, ни кост".  Така, че нищо телесно не съм долавяла, нито някакви информации от деня.

По въпроса за работата. Попаднах на поредната история за човек, тръгнал да търси духовното:

https://dnes.dir.bg/na-fokus/izdireni-istorii-narichat-go-shaman-ili-kak-v-edin-finansist-zhivee-dushata-na-indianets

Тези сценарии се оказват устойчиво упорити Предполагам защото през младостта си опипваме границите на възможностите. Но когато стигнем до тях и потърсим щастието в себе си, то може да се окаже, че вече не е в работния процес. Има го и обратния вариант - в някакъв момент на по-късан етап човек да се ентусиазира за работата, за която тайно е мечтал в предходните години - именно за да се реализира "пълноценно". 

Според мен за едни удовлетворението действително е в социално-работния процес. За други хора обаче е в оттеглянето от светското и отдаването на духовни практики. А трети просто си живеят живота и така им е най-добре

Скуби, не знам дали се шегуваш обаче забавното е, че заради тези 11ки и аз сънувах тези дни две лица и двойственост. Този сън е повлиян от това, че виждам 11 по-често от обикновеното напоследък. И завладяната от него мисъл го проектира и в съня - "днес", в случая е повлиял на виденията.ам). Дори да се шегуваш, пак е весело, че шегата ти отговаря на мой сън от преди няколко дни.

Ето това са синхорностите. Странни съвпадения, които за едни може и нищо да не означават, но у друг да предизвикват странното усещане за подредба на събитията. А дали има смисъл в тях - не може да се каже, освен ако след една синхронност не се случи събитие, което да ѝ кореспондира. Това вече е "предсказателния" елемент.

Преди 13 часа, Incorrectus said:

Преди 16 часа, Малоум 2 said:

Сънищата са преместване на информацията от временната памет (дневна, примерно) на подходящо за минимална енергия място, за съществуване на символите, участници във "видяното" през деня и, съответно - предизвиканите, "видените" спомени. 

Всеки, който е сънувал поне няколко пъти в живота си, ще се съгласи, че символите в съня не са алегории, защото тогава биха се отнасяли към нещо познато, както пишете („видяното“).

Искам да внеса една корекция от позицията на винаги сънуващ и помнещ сънищата си човек.

В повтарящите се сънища присъстват много спомени от места и хора, като това е "познато". Хората може изобщо да не са променени (случвало се е и образът да е променен, но в съня знам "кой" е сънуваният човек), но местата и обектите винаги са с някаква промяна. Не помня да съм сънувала място или обект, които да не са изменени по някакъв начин - напълно (тогава сънят дава по свой начин информация къде се намирам и кой е обектът) или частично. Например мога да сънувам дома си доста видоизменен. Границите му не се променят, но разпределението и интериорът определено са изменени. Или пък мястото е то, но не е то.

Обрвам статийната теза и всеобщото, доста лековато схващане, че се "сънува видяното през деня".

Не се сънува само видяното през деня. Ние активно сънуващите (защото има такава категория хора за психологията) можем да потвърдим, че се сънуват напълно непознати сценарии, непознати личности, но и спомени, починали хора, лица невиждани от години, в сънищата присъстват емоции, усещания, че и идеи за миризми. За това когато четем разказите на Юнг и последователи за сънищата на техни пациенти не се отнасяме лековато към тях.

Или когато става дума за "предсказателен" сън, например "зъбите" ( дадох пример по-горе) е резултат на "видяното днес".  Активно сънуващите знаем, без да можем да тълкуваме добре, че сънищата ни преливат от минало, настояще, вътрешни убеждения и блянове, всякакви вариации на теми и събития. Изрязяват страхове, надежди, но правят и предсказания.

Ако приемем тезата, че "видяното днес" ни кара да сънуваме тази нощ всичкото това, то тогава в реалността съществуват знак, че някой ще почине (сънищата и зъбите). Когато такъв символ е повтаряем то излиза, че в реалността винаги на сънуващия н-брой такива сънища този знак му се изпречва на пътя и той задължително го сънува през нощта. Става още по-интересно ако разбием символа на две - когато сънувам паднал зъб е смърт, но развален или окървавен е болест (не задължително моя, може да е на близък, с когото не сме чувало две-три седмици). Значи аз, в някакъв момент през деня винаги попадам на нещо, което ми подсказва, че някой (от по-тесния кръг) ще се разболее сериозно или почине. Но това са редки, специални сънища, то ...може да се изведе, че животът е детерминиран и знаците за това са в реалността, като аз се натъквам на тях...После ги сънувам, чрез символи. По същия начин след три различни във времето сънища се събуждах с убеждението (направо мога да кажа "знанието"), че моя близка е бременна - и трите пъти беше вярно. Значи и трите път през деня се натъквам на знак за това, сънувам, тълкувам.

Разбирате, че това просто няма как да е вярно. Сънищата определено не отразяват само и единствено видяното през деня. Да, има и такива, но те са само една част от сънуваното.

Но аз се питам какво правим с тези, които "не сънуват" (всички сънуваме, но някои хора изобщо не помнят и е като да не сънуват). Има ли нещо по този въпрос при Юнг? До колкото помня бе казано, че все пак имат поне един, два силни сънища и се разчита на тях.

1 hour ago, Skubi said:

И жената ме посрешна весела и ми  дава един плосък камък /на който с червена боя е написано 11./ като ми казва, че от днес номерът на къщата ще е 11. Досега не съм знаел значението на това число...

Благодаря Скуби! Точно се притеснявах, че 11 не се е появявало цял ден, а ето - бе споменато цели 2-пъти.

Вижте как точно то, а не други, далеч по-ценни за разискване аспекти, е привлякло участието във темата. Случайност!?!

За да сънувате още по-интересен сън тази нощ ще споделя, че на 18.11.2018 погледнах десктопа точно в 18:18 ч. и нямаше как да не закова поглед.  Ако последващ сън разкрие нещо по този въпрос, моля.

Преди 45 минути, caress… said:

За мен, добър критерий за интеграция, е отсъствието на момента "осъждане на Другия". Такива хора са единици.

осъждането на Анимата или Анимуса у нас или по принцип да бъдат съдени другите хора?

Съзнавам :) , че пълна интеграция надали е възможна. Но и малко по-напред е много напред в такъв сложен процес.

Преди 26 минути, Малоум 2 said:

Падащи зъби

Зъбите често фигурират насън. Ако ви се е присънило, че ви падат зъбите, това може да означава опасение от загуба на нещо важно или страх да изглеждате непривлекателни.

Юнг твърди, че всеки сън е с индивидуално тълкувание и се отнася единствено и само до сънуващия що се касае до символите в личен план. Изключвам единичните случаи на сънуващи, които предсказват всеобща беда. Ако щете дори те са индивидуално насочени, защото сънуващият става дори чрез своя сън участник в бедата, предсказвайки я. В Англия има един доста известен сънуващ, който е насочвал властите към конкретни предстоящи събития и те са били факт - катастрофи и т.н.

Винаги когато сънувам зъбите си някой умира или следва болест. Тоест, горното тълкувание не ме касае и доказва индивидуалната насоченост на символите. Не може да го прием в смисъла на "опасения от загуба на на нещо" - ако трябва да е коректен и според Юнг редакцията е следната "Ако ви се е присънило, че ви падат зъбите, сънят отразява неосъзнато предчувствие за някакво неприятно събитие свързано със загуба". И се  явява не личностно-символен, а един вид пророчески.

ПС. В горното пише "загуба на нещо", докато при мен винаги е "загуба на някого".

Преди 2 часа, Incorrectus said:

По отношение на съзнанието - не ги отделям. Да, каузално, разбира се, то е продукт на несъзнаваното. Вече няколко пъти казвам, че границата между несъзнавано и съзнание е плуваща и условна. Просто локализирам „местоположението“ на морала. Моралната колизия възниква тогава, когато трябна да се вземе самостоятелно решение, което заради свободната воля - енергията на Аз-а - може да поведе човека contra naturam. В животинския свят такъв проблем не съществува. Животното живее като част от своята природна среда, живее в несъзнваваност за себе си. Няма диференцирано аз-ово съзнание, няма опасност от дисоциация чрез нарушаване на собствената идентичност с природата. Примери в това отношение са актуални. Няма животински вид, който да руши своята природна среда в човешки мащаби. Човекът унищожава своята среда, което е дейност именно contra naturam. 

В крайна сметка това е дългосрочен еволюционен механизъм. Ще оцелее не моралният или мислещият, а приспособеният, неосъзнатият. Защото мислещият винаги може някъде да сбърка, докато неосъзнатият е недиференцирана част от природата. Той и неговите подобни ще съществуват, образно казано, докато съществува природата.

От Битие става ясно, че да имаш съзнание (да осъзнаеш своята голота), да знаеш добро и зло е равносилно на това да бъдеш Бог, а следователно да правиш каквото си искаш. Да, но това природата не го разрешава. Отнема ти безсмъртието, живееш кратко, за да не би ако заживееш вечно да направиш много поразии срещу естеството.

В „Отговор на Йов“ Юнг показва, че божеството е неморално. Морален е Йов, а старозаветното божество се държи като негов съперник, непрекъснато му иска обяснения и се хвали единствено със своята мощ. Това може да се види в текста. Божеството не разбира въпроса на Йов, защото е неосъзнато. В Битие е същото. В текста не се вижда никаква висша справедливост, а божеството се държи като егоистичен диктатор, загрижен за своята власт, която пази силово с меч и Херувим. Христос, Синът Божи, е морален, но това е вече друг въпрос.

Много хубав анализ, достоен за коментари и размисли.

1 hour ago, caress… said:

Това, което наблюдаваме в живия живот е, че след 40 успешно интегрираната анима в мъжете ги прави по-зависими, по-склонни да се съобразяват и да показват чувствата си, по-меки, топли и човечни, търсещи съгласие, а не противостояние или битката, за да са герои. При жените се наблюдава обратния процес - от зависими от отношенията и поставящи нуждите на другите на първо място или опитващи се да се подстроят под нуждите на мъжа и децата, се променят с по-силна тяга към самостоятелност, занимания със себе си и заради себе си, независимост.

Горките мъже! Не се шегувам :)

Благодаря за книжката, ще я прегледам и ще задам въпроси ако се породят.

Преди 3 часа, Incorrectus said:

Като обективен елемент на природата колективното несъзнавано няма морал, какъвто също няма природата, защото моралът предполага съзнание за Аз, за моята отделност или част от общото.

Точно тази неяснота ме притеснява, защото при приматите се наблюдават някакви, биха могли (да бъдат сметнати за такива) морални  зачатъци в постъпките. И ако Съзнанието е атрибут на Вселената, а моралът е елемент на съзнателната дейност, защо да се отделя едното от другото? Зная, че мислите за моралната свобода са много привлекателни, а ограниченията понякога крайно неприятни, но като продукт на Съзнанието моралът не може да се отделя. Значи моята логика казва следното - Ако Колективното несъзнавано е обективен елемент на природата, като се отнася пряко към Съзнанието "резервоар на натрупан опит" (цитирам), този опит не може да се трупа без гъвкавия морал. Може да е изключително гъвкав моралът, но "без морал" архетипите нямат образи. Всяко тяхно описание и разбиране е и етично-морално натоварено. Дори и в примерите за примитивните племена всяка история разкирав морални елементи - дървото-дух помага (помощта е морален ангажимент) или чудовището вреди (също морално натоварен образ). Ако архетипът няма морална ангажираност към човека, той няма никакъв смисъл да се прояви, защото ролята му загубва авторитетност.

И яз някак си виждам процесът като обратен Аз към Колективното несъзнавано - тогава в него се натрупва и "морал". Всъщност точно този процес е описан в Битите, но наопаки. Божеството създава един вид без-азовите Адам и Ева, но ги наказва за неетична постъпка. Или Божеството е морално или Адам и Ева го натоварват с морален ангажимент. От там насетне Творецът е олицетворение на Висшата справедливост и Милосърдието - въплътява цялата възможно етика и морал, включително е и ревниво.

Дори да приемем, че Колективното несъзнавано е с толкова древни корени, колкото първия жив организъм поел по своя път, то в даден момент в него се трупат първите еволюционни съзнателни елементи, а там някъде са наченките на морала - необоходим за настоящия ев. етап.

2 в 1

1. Разбирам последното и принципно е вярно. Но! За съжаление болшинството от хората са на неправилното място, в неправилния момент. Като трудолюбието е присъща на по-малък % хора. Останалата част са посредствено-трудолюбиви или мързеливи. За това конкуренцията е един вид естествен процес. Значи ли това, че до един няма се реализират? Не, ще се реализират като личности защото те намират смисъл в други дейности, странични на работния процес. Компетентността (и качеството) също така са свързани със стандарти, които по места са ниски, липсва нужното обучение, както и необходимия контрол за достигане на заложен стандарт. За това един човек може да живее с впечатлението, че върши дадена работа много добре, но преместен на по-висок стандарт да се окаже малоценен. Освен това желанието за развиване на компетентност не е универсално, нито е присъщо всеки му. То не е някаква даденост, с която разполагаме всички. Обикновено го правим само за области, които са ни крайно интересни, за това няма как да очакваме повсеместно да се случи подобно нещо. На нас японците може да ни се струват почти перфектни, но това е поради видимия стандарт, контрола и традицията за постигането му. Предвид самоубийствата не може да се каже, че такъв стандарт прави хората щастливи и реализирани - докато перфекционизмът там е почти култов, почти идеален за страничния наблюдател. Много от тях са роботизирани марионетки, които въобще не са на правилната за тях житейска линия. За разлика от тях нашето Западно общество някак си по-лесно снишава стандарта дори в името на духовното. Мисля, че по-трудно ще намерим японци заселени трайно в Индия от европейци - предположение, нямам данни. Имам резерви срещу един толкова перфектен свят, защото не е психологически присъщ на всеки.

Накратко - вие може да срещнете човек, който е крайно компетентен за Древен Египет, дори без да е следвал Египтология. Същевременно да е посредствен в работата си, но на едно задоволително ниво, за да се задържи на нея (необходимост). Въпреки това той отговорно ще отива там всеки ден, ще се придържа към стандарта и дефакто - работи. Изпълнява условията - компетентност, отговорност, работа - но не се събират на едно и също място (в офиса). Критериите са изпълнени.

Искате ли едно упражнение в две части? Хайде съвсем позитивно да приемете, че за следващата година, че винаги попадате на добри специалисти, които отговарят на Вашите стандарти. Да видим дали ще се промени матрицата. Второто е Огледало - помислете над това, защо тези хора предизвикват дискомфорт. ( Предлагам и втората част, защото съм минала през абсолютно същия дискомфорт и когато се огледах, открих своите области на некомпетентност, безотговорност и мързел, причините за тях и това много бързо ме помири със Света.) 

2. Благодаря за статията, прочетох я. Общо взето съвпада с моите виждания, защото в синхронностите за сега не съм намерила "смисъл". Ако изобщо мога да говоря за смисъл, то е от опит. Забелязала съм, че такива събития се появяват много често при две ситуации - а) когато човек е под високо емоционално напрежение (Вашите приятели) б) когато човек започне да се ровичка в себе си и "вселенското". Иначе са спорадични, до там, че могат да бъдат забравени (а както писах преди хората, несънуващи живи сънища, ги забравят по-лесно). Опитът ми до сега казва следното - синхронностите са индикатор за приближаването към центъра на Мандалата. Не говоря за някакво послание, а са като проявите на интуицията, предчувствията и т.н. Предполагам, че в някакъв "смисъл" потвърждават съществуването на Колективното несъзнавано. Юнг е бил много предпазлив при лекции и в писмен вид, но приживе близките му издават някои подробности, които показват, че е не е бил чак толкова рационално настроен. Струва ми се, че той е имал много дълбок интерес към ирационалното.

Ако на този етап съм скептична - това е относно тълкуването на сънищата. Имам си хипотеза - Юнг е бил много добър Психолог и съответно тълкуванията му някак си понапаснати за чрез това, което човекът срещу него е разкривал чрез Съзнаваното. Искам пак да прочета за връзката му с Паули, имам доста да преглеждам по други теми.

Сега най-много ме занимава как човек разбира архетипа на своята Анима/Анимус. Има ли някаква методика да се справи сам?