*abi*

Преди 4 минути, dora said:

Не четем различни материали.

Защото няма как това да стане с рутитен медицински преглед, който щял да потвърждава преобладаващия психогенен характер.

Трябва преглед от поредица специалисти, различнен от рутинния преглед, за да се отхвърлят една по една възможните физиологични причини.

Така, както го е написал, личният лекар трябвало да види пациента и да потвърди, че симптоматиката, която изпитва пациентът, е психогенна, това изобщо не е нещото, което следва да направи личният лекар. Той трябва да го препрати към специалист, който да отхвърли наличието на заболяване.

 

Струва Ви се странно поради спецификата на бг. здравеопазване. Под рутинен аз разбирам - отива се при личния лекар. Той дава направление. Предполага се за Отоларинголог. Отоларингологът преценява да се продължи ли напред или не. Ако да - напред, докато се изчерпа рутината.

Това е "рутинното" при нас. Не е само едно ходене до личния лекар.

А ако личният лекар е лош диагностик, небрежен, мързелив, изтощен от бумащина или в лошо настроение и отпрати пациента с таблетки за смучене... И това се случва за съжаление. Но дълбоко се съмнявам, че ако постъпи така личният лекар ще е заявил "вземете таблетките, това което ви се случва е с психогенен характер". Тогава личният лекар е за бой. Не някой друг...

Преди 4 часа, dora said:

За да намали стреса, по същата логика човек може да намали кафето, да се запише на някакъв спорт или просто да върви пеша от работа до вкъщи - но за целта не е необходимо да плаща на терапевти...

Конкретни симптоми не са плод на стрес, а на психическа травма. Тя трябва да се лекува с контролирана терапия. Иначе симптомите може и да отшумят, но само временно. Докато травмата не се преодолее, симптомите ще се появяват отново. И както казах - въпреки терапията, някои травми не се преодоляват, защото хората продължават да съучастничат в собствената си драма. А психотерапиите не са чудотворни...Все едно човек с хранително разстройство да не пази и хранителен режим, като очаква само и единствено терапевтът да причини отслабване например.  

Ако греша - поправете ме.

Преди 4 часа, dora said:

Ако човек се "оправя" от някакви тинтири-минтири, или защото терапевтът му е симпатичен, той няма никакво разстройство.

Но тогава предлагането на "терапия" на хора, които нямат нужда от такава (дайте да ви убедя, че нещо не ви е наред, за да ви излекувам от него), това реално е престъпно възползване от наивността на хората.

Прощавайте, но аз не видях да се предлага терапията по този начин.

Точно обратното! Още в началото на статията, четвърто изречение си пише черно на бяло: " Рутинният медицински преглед е задължителен, за да потвърди преобладаващия, психогенен характер на симптомите, което дисквалифицира неоснователните хипохондрични нагласи. Лечението на психогенните буца в гърлото и трудно преглъщане, е психотерапевтично." - http://orlinbaev.blogspot.com/2017/09/blog-post_18.html

Просто няма как да отидеш при терапевт ако Отоларинголог не те е диагностицирал с психогенна дисфагия. Отиваш с диагнозата. А ако пациентът не е бил правилно диагностициран от медиците и нещата се влошат то за Бога, няма да е напълно виновен психотерапевтът към когото е препратен.

Не знам, имам чувството, че от самото начало на темата всички четем намеренията на О.Б. "различно".

Преди 4 часа, dora said:

Все повече се убеждавам, че този конкретен терапевт не прилага диференциална диагноза (тоест да се установи по научно утвърден начин какви са причините за даден симптом), което го прави потенциално опасен за клиентите му.....

Това звучи много притеснително.

Но пък има следното - хора със психосоматични симптоми първо се обръщат към лекари. Последното, което им хрумва е, че може да е на психическа основа. Съответно ако те стигнат до О.Б. ще е именно по препоръка на медици. Вижте по-долу.

Преди 4 часа, dora said:

Това, което ми се струва, че е имал предвид е, че намаляването на стреса може да помогне на този тип симптоматика, но само в случаите, в които тя е безобидна, преходна и се дължи на стрес - а не на рак на ларингса, примерно!!!!

За да намали стреса, по същата логика човек може да намали кафето, да се запише на някакъв спорт или просто да върви пеша от работа до вкъщи - но за целта не е необходимо да плаща на терапевти...

Ами не, не е точно така и това мога да го твърдя със сигурност. Симптомът, когато е психосоматичен, трябва да се установи причинителя. И често човек не си дава сметка за него. По една случайност познавам човек с този симптом. Историята е следната - минава се през какви ли не прегледи по съвет на личен лекар и в края на краищата се стига до извода, че причината е психическа. Но не е направена връзката "преглъщам" - "не мога да преглътна стореното". Симптомът се е появил точно по време на сторваното. Но лицето не прави връзката с психиката, а тръгва по изследвания. Едва в последствие е насочено към психотерапевт - точно защото симптомът е психосоматичен.

И разбира се препоръките от терапевта са общо взето същите. Причината за симптома е ясна. Въпреки терапията той отново се появява след време. Защото стореното не е от нещата, които лесно се "преглъщат". Медикаментозното лечение и терапията няма да помогнат, защото понякога решението е радикално, но не е взимано. Без да влизам в подробности.

Лицето не пие кафе, а и определено е имало нужда от медикаменти и психологическа подкрепа. Не съм съгласна, че "нужда от терапевт няма". Има, защото когато не си наясно какво се случва с теб, няма да се "излекуваш" с разходки в парка. Освен това травмата бе силна - дълбоко се съмнявам, че такива симптоми са от чист каприз. За да си докараш психогенна дисфагия, нещата не опират до прекаленото кафето и липсата на разходки. 

***

Би било изключително странно човек със физическа болка да отиде първо при О.Б. или който и да било и едва след това да тръгне на лекар. Освен това се съмнявам, че О.Б. би сложил веднага "своята диагноза" - както казах той отказва прием без препоръка, без поставена предварително диагноза и ако не е напълно сигурен, че симпотматиката е в неговата компетентност.

И изобщо не се ходи при психолог или психиатър ако не се установи по някакви предварителни пътища, че лицето е за такава терапия. До сега не съм чувала нито един случай, в който лицето самоволно да се е диагностицирало, че е първо за тях, а едва после за всичко друго.

Включително училищните психолози при най-малкото съмнение за някакви отклонения изпращат децата на невролог, енцефалограма, включително и на пълен психологически преглед (сложна процедура, която се изпълнява от цял екип държавно избрани специалисти), като едва след резултатите започват активна работа с детето. Разбира се тези неща не стават на сила - зависи от волята на родителите. Ако те се откажат да се погрижат (пък нека детето е напълно здраво) и неглижират даден проблем - това не е по вина на психолозите.

ПС. Разказах горното, защото бях заинтригувана от статията - тя описва проблем, който по случайност съм виждала как се развива. За това имам и мнение по въпроса, а не само общи приказки или "логика".

Преди 11 часа, tack said:

Освен основните(профи) дисциплини имам знания(не познания) по...,които лекарите специализират след като се дипломират.Без тях пък моята професия е немислима и една от тях е неврология(а с нея се изучава и психиатрия).

Много се радвам за Вас и ще си позволя няколко въпроса - като към лекар. Според Вас коя специалност е по-удачна: Неврология или Психиатрия? Какъв основен език е по-удачен за реализация в Европа: немски или английски? Какво развитие препоръчвате на един млад студент в медицината?

Ще съм безкрайно благодарна за мнение. Ще ми направите голяма услуга.

странности всякакви...

но той и разделът е такъв :)

магнетичен...

Защо смятате, че О.Б. или който и да било "няма от къде да знае" такива подробности. Вие как ги научихте? 

Какво е имал предвид? Прим. хистерия (има статии в раздела). И няма как да се сбърка със шизофренията. Цялостната картина е различна и тя се разкрива по време на терапията. Ако пациентът е със шизофрения,  ще бъде препратен където трябва.

А дали това е начинът? Това не мога да го знам: http://orlinbaev.blogspot.com/2017/09/blog-post_18.html

Но съм готова да се хвана на бас, че точно такъв тип терапия помага на определени пациенти и съм убедена, че някои хора "не могат да преглътнат нещо" и това се проявява психосоматично. Освен това и психиатри препоръчват йога, разходки в природата, медитация,  дишане и т.н. техники като съпътстващи терапията на определени разстройства.
 

Преди 17 часа, tack said:

Може да Ви е малко трудно за прочит написаното от мен,но по-разбираемо не знам как да го обясня.

Разбираемо е, но ми стана по-интересно къде сте завършили и доволен ли сте от степента на обучение.

Преди 17 часа, tack said:

Олеле майко!!! Фокус-мокус и всичко е ''мед и масло''.Не доумявам защо сте го написали.И то в мн.ч-''случаИ с изключително тежко ОКР..." Лично ''АЗ'' отдавна не вярвам в Торбалан! Виждам,че сериозно се интересувате от това ОКР.Не обичам  да поствам линкове,но специално за Вас давам един-какво казват ''Светилата по този въпрос". 

Притесни Ви, че в цитатът пише "изключително тежки ОКР"? Може би сте прав, че е "изхвърляне".  А ако все пак е истина - но трябва да разпитаме самия терапевт.

Написаното беше цитат от блога на О.Б.. Може да не е много ясно технически цитирането, в моя постинг, за това подчертавам - не е написано от мен. Но това ще ми го простите, защото пък Вие не ползвате шпацията технически Това в кръга на шегата.

Изобщо не се интересувам сериозно от ОКР. Но се интересувам от психология, от причините за човешките страдания от поради  емпатия. Приятно ми е да имам познания, вълнуваща е човешката психика.

Когато някоя тема ме заинтригува, се зачитам и ето защо смятам, че написаното за комбинираната терапия е вярно по-същество:

http://citeseerx.ist.psu.edu/viewdoc/download?doi=10.1.1.504.7374&rep=rep1&type=pdf

Зачетох и ето тук: https://iocdf.org/about-ocd/treatment/

Общо взето казва същото. В цитираната от Вас брошура също...

***

Честно казано не разбирам какво искате да подчертаете - че конкретния терапевт няма как и му е невъзможно да помага при ОКР? Но и във линка който давате е упоменато, че едни терапевти се справят по-добре с ОКР от други... А ако този се справя? Редно ли е да твърдим, че не се справя? С какво разполагаме, за да твърдим едното или другото - подчертах единствено, че се говори за справяне, като нямам пълната картина.

Сега, ако разчитаме за избора на терапевт по начина на писане/изразяваме на колегата (изразни средства, стил и т.н.)... то имам забележки и към начина, по който Вие пишете. Трябва ли да Ви се доверя?

Това не е лична нападка, но не разбирам защо се отрича и възможността за терапевтичната харизма. Ние в момента нямаме никакви конкретни сведения за това каква успеваемост има О.Б. На кого да вярваме - на нашата преценка или все пак да потърсим повече информация преди да отсъдим...

Защо изключваме харизмата? По отношение на харизмата си имам теория - мисля, че на "обикновените хора" (уплашени, че нещо страшно става с тях) подобен формат на писане би се харесал. Разбира се че брошурата https://iocdf.org/wp-content/uploads/2014/10/What-You-Need-To-Know-About-OCD.pdf е изключително интелигентно поднесена! Но дали за българската мисловна действителност един подход като този на О.Б. е по-приемлив на този етап - ти ела при мен по "народно му", аз ще ти помогна "професионално".

****

И тук се повдига един много сериозен въпрос - брошури като тази къде може да намери българският читател? Ето я за трети път:

https://iocdf.org/wp-content/uploads/2014/10/What-You-Need-To-Know-About-OCD.pdf

Поне аз не съм попадала на подобни, нито на сайт (обществено здраве), който да образова интелигентно, детайлно и достъпно хората. Чудно ли е тогава, че се привличат към терапевти на "техния език", защото с друг формат, лицензиран държавно, одобрен и структурно поднесен от А до Я, те просто не разполагат?

Ако има образователен линк на български - моля. Може пропускът да е мой, за което се извинявам.

Преди 6 часа, tack said:

При съмнение на ''нещо'',което не е на ред в психиката на всеки човек е необходимо(да не кажа задължително) консултация и експертно мнение само и единствено от психиатър.Ако съществуват колебания се търси и ''второ мнение'',отново при психиатър.Те са спецовете със ''специализацията в тази сфера на насоченост''и най-вече с медицинско образование.Правилната диагнозтика и евентуално лечение в началото са най-важни.Психиатърът решава индивидуално дали съответния проблем е за него или не!!! Пиша това,защото последните години се навъдиха какви ли не ...лози,...певти и всякакви ''екзотични,мистични и фамозни''с разни курсове,часове и накрая взел ''диплянката/те''(сертификат/и) и вече си мисли,че е ''хванал онзи за шлифера''. Достатъно се изписа за ''нож с две остриета'', ще добавя и ''тъпата дръжка''.Мисля,че това е достатъчо за ''сверка на часовника''. Хубав ден на всички. 

Напълно подкрепям.

Но Слава Богу и го казвам, защото е така - имаме и "-лози", които веднага схващат ситуацията и препращат към психиатър.

В това бъдете сигурен. Тоест, дори човекът се "обърка" и да се насочи към психолог ако попадне на правилното лице, ще бъде насочен в правилната посока.

Преди 3 часа, dora said:

"Буржоазният" Фройд започна да се чете чак през 1990те

Редактирам се тук - мислех, че имам по-ранно издание, но наистина са от 90-те! 

Преди 3 часа, dora said:

Ако някой знае за добри скорошни примери за учебници - от български автори, ще съм радостна да напише.

Попаднах на нещо много прилично при антиквар. Но сега е в кашон. Щом се добера до него ще имам грижата да го цитирам.

Мисля, че нещата са се подобрили доста напоследък. Има голям интерес към специалността и тя се развива. Но мен ме притеснява друго - липсата на харизма. Психологията е харизматична, тя е за определени натури. Притеснявам се, че точно те са рядкост, а не материалите, семинарите и полаганите усилия в тази област.

В някакъв смисъл стана модно образование - това пък е още по-притеснителното. Не може да се учи психология, защото е "модерна" или заради личен престиж. А се случва...манекенки всякакви...

Преди 3 часа, dora said:

Оттам и моите съмнения по прочетеното, но тъй като не познавам човека,  нищо не мога да кажа.

За ОКР се препоръчва и терапия. Тоест, пациентът може да си взима лекарствата, но съвсем спокойно може да се подложи и на терапия.

Нека не изхождаме с презупцията, че О.Б. ще "вземе" всеки за терапия (отбил се първо при него) и изобщо няма да препрати към психиатър. Това ще са инсинуации ако не сме го проверили, нямаме доказателства и т.н. Съмнявам се и да накърнява по този начин репутацията си. Би бил...глупак.

Това е вярно по същество:

- Прекаленото разчитане на психофармака! При тежко ОКР е допустимо дори успоредно приемане на медикаменти и провеждането на ефективна психотерапия. Но - само при действително тежко и с години и години поддържано състояние, при това докато човекът усвои стратегиите за справяне чрез собствените си сили. Тогава медикаментите се спират по схема и се работи на чисто. Имал съм случаи на хора с изключително тежко ОКР, приемащи шепи от антипсихотици и антидерпесанти, многократно хоспитализирани, които когато усвоят подходящите стратегии, отношение, методология, постепенно спират психофармака, а разчитането на собствените потенциали довежда усилията им до цялостно освобождаване от състоянието.

http://orlinbaev.blogspot.com/2017/03/blog-post.html

Не важи за всеки, ясно е. Но придружените с терапия лечения може да са много ефективни.

Преди 4 часа, tack said:

Дори сте го написали ''болднато''- безспорно,проверено и не подлежи на съмнение.Коректно би било да споменете(или да напишете) поне инициалите и на другите двама от споменатата от Вас тройка.Във всяко състезание победителите(3-мата най-добри) се качват на почитната стълбица и според представянето си получават съответния медал.Така е правилно според мен.

За съжаление не помня другите две имена, но сред тях О.Б. бе препоръчан на мой познат, който ме помоли за справка, защото имам познанства в средите. Той сам си е избрал О.Б. И му помогна. Препоръката дойде от две имена, които са изключително добри специалисти, с награди, принос и т.н. Имена на които може да се има доверие, вкл. преподават (но не са преподавали на Баев). Не е нужно да навлизаме в подробности - тук не е място за реклами. О.Б. бе споменат заради статията. Това е единствената причина да бъде коментиран. Освен това ако се споменават имена ще има обвинения в пристрастие, което смятам да си спестя.

Може да четете тук: http://www.beinsadouno.com/board/forums/forum/172-психология-и-психотерапия/

И да си създадете сам мнение. Не случайно няколко пъти споменах, че пише там и всеки може да си прецени - да се довери ли, да хареса или отрече...

Сега моето лично мнение - при толкова писаници на тема психология от кого ли не из форумите е видно, че има хора, които са готови да излеят душата си он-лайн, но не и да посетят терапевт. Ангажираността в тази насока от терапевти за мен е приемлив начин да се оказва някаква помощ. В края на краищата е по-добре да получат първоначална насока така, отколкото да не получат никаква. Налага се да приемем, че дигиталната ера ще предлага и подобни опции - дори и да имаме възражения към тях.

Преди 5 часа, tack said:

Ако става въпрос за генерализирано тревожно разстройство-то наистина е сериозно.С такива случаи се заниимават психиатрите.По-леките форми(тревожни разстройства)отново са деликатни,защото е възможно да са съпътстващи с други по-тежки заболявания.Тук важна роля играе отново професионалната лекарска намеса,които чрез съотватната ДД(диференциална диагноза) изключват неврози,психози etc,други състояния и заболявания,които са със сходна симптоматика.Пиша това,защото преглеждайки 'блогът' на въпросния терапевт,попаднах да доста 'странни неща'',които според мен не са ''лъжица за неговата уста''(лично мнение).А преглеждайки офф.му сайт видях,че няма медицинско образование.Курсове,курсове,часове...etc.

До колкото си спомням е завършил психология, но в нбу. На както се казва - може пък да има харизмата...

Ние не знаем следното - дали О.Б. преценявайки състоянието препраща към психиатър. Защото има случаи, в които пациентите чуват едно име, запазват час, но при първата среща се вижда, че случаят е по-специфичен. Няма да влизам в подробности, но при интелигентно съобщаване на симптомите дори в предварителен разговор по телефон се разбира, че лицето има нужда първо от медицинска помощ.

За това моля, нека не приемаме за дадености "как процедира" О.Б. или който и до било без да имаме личен опит с терапевта. В случая, който споменах по-горе нещата наистина не бяха чак толкова сериозни и терапията имаше нужния ефект.

Но ми прави впечатление това, което болднах в цитата. Може ли да линквате, за да видя какво имате предвид? Не съм се ровила в сайта му подробно.

Така или иначе трябва почистване, защото гръмките послания имитиращи "загриженост" са меко казано...неуместни.

Преди 38 минути, dora said:

На воденето на лични борби срещу конкретни психотерапевти също не му е мястото тук.

Не е срещу конкретни психотерапевти, а срещу психотерапията изобщо, като Фройд и Юнг са олицетворяващите "всички до един".

Не бяха упоменати някакви препоръчителни "неразравящи" теарпии, нито каквато и да било конкретика.

Битката  е лична. Аргументите свършиха и започнаха посланията.

***

Аз съм сигнализирала за почистване, но ако искате го направете и Вие, защото и пишещите в раздела ще му носим отговорността, за реакциите на "бик към червено".

тук няма психолози (и практикуващи), а участници с интереси към психологията и евентуално изучавали психология като част от образованието си.

това го знаете много добре, защото участниците в темите сме 4 човека и не сме криели, че обсъждаме от интерес

което ми говори, че тенденциозно ползвате темите за разчистване на лични сметки с терапевтите/психолозите - изобщо

в противен случай не бихте инсинуирали естеството на участията.

темата е за заключване

а в следваща тема, в която ще позволите да правите същите спекулации  - ще ви поискаме и бан.

Преди 15 часа, Втори след княза said:

да се предпазваме от изповеди пред психотерапевти

да не посещаваме психотерапии, които искат да навлизаме и споделяме тайни кътчета от душата си.

От самото начало темата ми прилича на някакво "разчистване на сметки".

Преди 11 минути, Втори след княза said:

Трябва ли да се учат на вас за да станат велики?

Медиците (в цялата история на медицината и днес) върху кого се учат?

Преди 34 минути, Втори след княза said:

А вие имате ли цялата информация та приемате, че едно лице е уравновесено/ неуравновесено?

Фактът, че е споделена лична информация с цел лаф-моабет  ми е достатъчен да си създам мнение.

Дали написаното съдържа цялата истина е друг въпрос. Например изобщо не знаем самозван аналитик ли е дамата, има ли разрешително да практикува а анализа и т.н.  Дори не знаем дали всичко не е въображаеми причина-следствие.

Преди 51 минути, Втори след княза said:

Защо смятате, че е била жена?

 

Не четете (не разчитате съдържанието, не асимилирате текста) дори собствените си публикации!

Лек ден Ви желая.

/" При мен проблема е не, че аз съм ходила на психоаналитик, а моят бивш приятел и както се досещате тя успя да ни раздели след 3 години, откакто той започна да и споделя за нас. Още в началото тя беше казала, че не съм за него, че сме много различни и така в продължение на 3 години все такива неща му говореше. Освен това е приятелка на майка му. Той по едно време също подозираше, че има нещо общо това и че може би тя споделя някои неща на майка му, но въпреки това накрая явно е успяла да го убеди. / - а дали наистина е жена или мъж...само дамата написала публикацията знае пола. Аз се придържам към пола обявен в текста заради лексикална точност.

Преди 10 минути, Втори след княза said:

Обърнахте ли внимание, че в документите на асоциацията няма избрана Етична комисия?

Наистина бълвате глупости на килограм!

Комисия по етика

• Александър Ангелов
• Боян Страхилов
• Галина Дойчинова
• Георги Антонов
• Евгений Генчев
• Захарина Савова
• Румен Георгиев – секретар

Преди 11 минути, Втори след княза said:

Днес от Асоциация Анимус по радио "Хоризонт" казаха, че съобщенията за домашно насилие намаляват защото жертвите губят доверие.

В кого губят доверие? В Асоциацията или в правозащитните органи.

Сега какво се загрижихте за жертвите на насилие? Нали не  трябваше да се "споделя" нищо "уличаващо" с терапевтите.

1. http://spodeli.net/3/story-4084.html

Тук същото лице отново споделя драмите с приятелката, на майката на приятеля. Това лице уравновесено ли Ви се струва? Според Вас уравновесено ли е да се споделя лична информация от подобен тип с напълно непознати, публично. Вие на какво основание се доверявате на нечия драма и разполагате ли с цялата информация по случая, за да имате категорично мнение, че именно терапевтката е виновната?

2. Лубиц. И ракът може да е в ремисия и след време човекът отново да се разболее.

Ремисия (на латински: remissio „намаление, отслабване“) означава период от развитието на дадена болест или клинично състояние, през който човек или е свободен от симптомите си, или те са овладени и проявите им остават относително стабилни с течение на времето. Ремисиите могат да бъдат: резултат от естествения ход на заболяване проявяващо цикличен характер (например, малария, маниакално-депресивна психоза); спонтанни (например, при бъбречнокаменна болест) или в резултат на лечение (например, шизофрения, хронична дизентерия, различни видове рак и други). В зависимост от степента на намаляване на субективните и обективни признаци на заболяване различаваме пълна и непълна ремисия. Пълна ремисия в някои случаи (например, хламидия) може да продължи в продължение на месеци и години, а в други - нестабилни и бързо се състояния се следва от нов пик (рецидив) на заболяването. При пълна ремисия е възможно все още да има някои признаци на заболяването (напр., хромозомни аномалии при левкемия), така че в много случаи се изисква продължаването на поддържащо лечение. В други случаи, дългосрочно пълна ремисия трудно се разграничава от практическото възстановяване (например, остра лимфобластна левкемия при деца).^[1].

Дора е права

Започва да става досадно.

Преди 14 часа, Втори след княза said:

А сега представете си едно по- широко тълкуване на споменатото в ЕК "ако чрез това се нанася вреда на клиента или съществува явна опасност за клиента или други хора". Първо, от клиента се изземва правото да решава кое е в негова полза/вреда и се пренася на друго, странично, лице, на което търсещият помощ не е възложил такива права. Второ, не става дума за "опасност за живота", а за каквато и да е опасност,( т.е. може и опасност да разбие брака си и да го направи на два доста хубави брака :) ). Тази опасност се преценява от терапевта и не се обсъжда предаването й на "тези, които могат да предприемат адекватни действия в дадената ситуация" (в шеговития пример- на съпругата). Трето, което е интимно, то е важно не само за израстването на клиента, но и за други хора.

Сега се изживявате и като некадърен правист.

1. Нарушенията на ЕК (Етичния кодекс) се разглеждат задължително, независимо дали представляват закононарушения и се преследват по силата на други закони на Р. България.

2. Сведения за нарушенията на етическите норми могат да постъпват както от клиенти, така и от колеги или стажанти – обучаващи се колеги.

3. Заявленията за нарушения трябва задължително да се представят в писмен вид, с подробно излагане на аргументи за нарушенията на ЕК. Те трябва да са подписани с пълното име и адрес на заявителя.

Никой нормален практикуващ  няма да си рискува практиката с интригантствания между съпрузи, камо ли да се свърже със едно от двете лица, за да сигнализира за "опасности", касаещи брачните отношения.

***

Започвам да се чудя дали заслужавате сериозно отношение (адекватни отговори) към плитки съждения, да игнорираме щуротиите, които бълвате на килограм...как точно да се отнесем към ситуацията?

Идеи?

Преди 10 часа, Втори след княза said:

Напредвате. Похвално.

Но Вие не напредвате с източника за небрежния килър.

Преди 3 часа, tack said:

Дано да е успешен(както твърдите).

Не го твърдя аз - това е мнение в средите. За да има такова мнение, значи има добри резултати. Знаете, че тези неща стават от уста, на уста. Ако има достатъчен брой доволни от терапията, значи терапевтът е успешен. Тревожно разстройство не се преодолява лесно.

Преди 3 часа, tack said:

Ако написаното от Вас е вярно...тук вече нещата не са трагични,а направо плашещи!!!

Ако Ви е уплашило това, че има голям брой нуждаещи се - да, има нуждаещи се. А ако знаете колко народ може да си оправи важни, ежедневни-екзистенциални проблеми само с две-три посещения...но си живеят с тях, защото са предубедени, че отидат ли на "луд лекар", значи непременно са "луди".

Но ако той приема по 3-4 човека на ден в приемните си дни и те имат нужда от определен брой сесии, бройката не е чак толкова плашеща.

Преди 3 часа, tack said:

Мъжът си е мъж(биокогично,физиологично)-с полова хромозомна двойка XY,а жената-жена ,с две еднакви XX полови хромозоми.Оттам нататък ''я камилата,я камиларя''.Всичко тече,всичко се променя и всичко е ''според зависи''!

Статията не твърди нещо различно. Цитатът се отнася до съмнителни, хиперболизирани образи, които понякога срещаме и обикновено усещаме, че зад фасадата се крие друго.

Авторката си вярва според мен - не виждам друга причина за списването на статията (която и аз не одобрих по ред причини - просто не се пише така за тези неща - видно от реакциите на всички).

Преди 12 часа, caress… said:

Това, което трудно се разбира у Юнг, е значимостта, която той отдава на нуминозния опит.

Последните две изречения съдържат и есенцията на аналитичната терапия, чиято цел е извоюване или осъзнаване на колкото се може повече несъзнавани територии.

В опит за потвърждаване на Колективното несъзнавано. То може да се потвърди само при нуминозно преживяване.

Впрочем О.Б. описва свое нуминозно преживяване в статията за рака. От там и този подход/виждане към проблема.

Само, че нуминозното преживяване не се отнася до това, за което говорихме - индивидуалните различия между хората. Със или без него те си остават видими. Не прави мъжа по-силен/слаб и не променя характеристиките - променя може би само отношението и разбирането за тях.И не при всеки преживял го.

Преди 12 часа, caress… said:

Последното го установихме и в този форум, колко много хора не осъзнават, че вярват ежедневно в това, че животът им няма да приключи точно днес. Че ще ни има и утре, и след месеци, дори години, десетилетия.Чехов отбелязва, че човек е това, в което вярва, а Юнг го доказва по емпиричен път,

Това вярване не е погрешно и се извежда емпирично. Животът наистина не свършва "утре". "Утре" е по-изключение и ако хората вярваха, че ще свърши "утре", всъщност биха живели под огромно напрежение. Тези вярвания са необходимост.Извежда се и "средна продължителност на живота". И е много добре, че човек прекарва живота си и в "безсмислени" неща. Едно от най-приятните моменти са тези, на безметежната почивка - без никакъв смисъл и никаква цел, далеч от смисъла и целите. В противен случай застава 24/7 изправен пред най-неприятните екзистенциални въпроси, чиито истини трудно се понасят.

Преди 12 часа, caress… said:

Индивидуацията е процес, който трансформира дуалността, но какво значи това на практика? Означава, че на съзнателно ниво спираме да делим обектите или хората на мъже и жени, млади и стари, на бели и черни, на хетеросексуални и хомосексуални и т.н., а на мястото на тези дуалности, се появява синтезираното и комплексно разбиране за човека, което включва и биологичния му пол, неговата сексуална ориентация, произход и т.н., но човек не се изчерпва само с тези определения, нали?

Не съм намирала за сега подобен прочит при Юнг. Подобно "зануляване" на признаците ще води до липса на критерийност. Човек може да бъде по-малко критичен, но не може и не трябва да спира да различава характеристиките на обектите. Без това да пречи на синтезираното и комплексното приемане на хората - такива каквито са.

Едно е да надрастеш предразсъдъците към другите, да приемеш и себе си и със своите слабости и силни страни и друга да загубиш делимост, защото би означавало да не съзнаваш ничия идентичност. А хората се стремят точно към това - да бъде приемани, но с тяхната идентичност. Тя определя нуждите им - примерно нуждите на младите и нуждите на старите хора, инвалидите, предпочитанията им, диетата им и какво ли не. Тези нужди са различни, на пук на изключенията от "правилата".

***

Сетих се къде го прочетох, защото засегнахме темата за смъртта (финала на статията):

http://webstage.bg/li-ri-chni-otkloneniya/5748-iskam-iskam-kakvo-iskash-arvin-yalom.html

Общо взето до три от тези изводи на Ялом за екзистенциалната болка съм стигнала и аз, по опит и логика (за това настоявам, че процесът е болезнен, защото е предизвикан от болезнени въпроси, често с болезнени отговори). Не се бях замисляла само за "изначалната самота".