Отиди на
Форум "Наука"

phoenix

Потребител
  • Брой отговори

    7
  • Регистрация

  • Последен вход

ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ phoenix

  1. Преди големия взрив е имало материя събрана на едно място супер сгъстена със температура от порядъка на число с 27 нули, и това означава ли че ако се разширява още, абсолютната нула ще стане още по-студена
  2. Знаете ли какво, прави сте!Ще си дам още две години да видя как ще се променят нещата мисленето ми, какво ще се случи през това време и ако нещата се оправят ви обещавам, че ще пусна само едно мнение да ви изразя благодарност и да кажа как се е развило всичко накратко...Започнал съм фитнес, нови приятели, нов живот в Испания и се надявам тук да не са така повърхностни както в България....БЛАГОДАРЯ ВИ!
  3. Тя тотално ме отряза искам повече от всичко да умра дори веднъж се рязах по тялото за да видя дали боли много, много пъти съм се чудел как да го направя, страх ме е да го направя, страх ме е ако го направя, какво ме чака отвъд, има ли Господ, ще ме накаже ли, ще разбере ли болката ми и да ми прости, страх ме е ако взема хапчета че може да ме спасят, мислил съм да си купя пистолет бързо и безвъзвратно,ако съм сигурен че няма бог бих се самоубил на мига, защото ако всичко просто свърши за мен няма разлика дали на 75 или на 16, нека тя да страда и да живее с мисълта че тя ме е убила, не ми пука...тя знаеше какво може да направи и нямам предвид секс или да я карам да ходим, а нещо съвсем елементарно, нека да страда, нека да живее с тая мисъл, че заради повърхностното и мислене този когото нарича най-добър приятел се е самоубил заради нея, заради болката която ми причини, заради самочувствието ми което погреба дълбоко под земята, заради кошмарите които ме измъчват 2 шибани години, заради ада в който превърна светът ми.Колко ценен е за вас живота на мен не ми пука, вие нямате представа какво е когато знаеш, че нищо няма да направиш на тоя свят, това е моята истина, моето мислене, щастието ми е като шинелът на Акакий Акакиевич - дори да го постигна с нечовешки лишение и усилия, то скоро ще ми бъде отнето прав си за крал Аюстейн и другият човек, обаче аз искам една малка частица щастие, дори с риска да ме трови, досега не съм бил щастлив, толкова е зле че първите и единствени две марихуани досега които пуших нито се смях нито нищо, при първата започнах да повръщам да се потя да ми бие сърцето и пак бях щастлив защото не мислех за проблемите си с нея, седмица по-късно пуших за втори път и пак не ми беше весело, но не ми беше и зле и пак спрях да мисля за това, продължих след първия път защото се надявам да е малко по-добре, да съм малко по-щастлив
  4. Никой не смята за нечестно, когато изрода умира в края на филма,а и светът пак ще се върти, макар че ми се ще да умра и да знам, че променям нещо, мисленето поне на някой...аз сам кова съдбата си и се питам същото като Шекспир - дали е по-достойно да търпиш стрелите на свирепата съдба или обнажил меч да се опълчиш и да ги зачеркнеш всички, едно убодване и заспиваш... нещо такова май беше миналата година съм го учил кажи го това на най-студеното и безсърдечно момиче, или поне към мен беше такава
  5. Благодаря ви много, всички имате право, и аз сам зная, че е така, но не мога да я забравя имам слаба воля...Извън България съм вече от около два месеца и се запознах с нови приятели, които се моля да са по-верни и по-добри от предишните които се натискаха с нея у нас, пред мен, с извинение "-ама брат аз те уважавам, просто бях пиян снощи"...тя да се дърпа от мен все едно не съм човек...няма смисъл, извинете ме, че ви загубих от времето...както казва един познат (той не знае за проблемите ми)"Не унивай, всичко е загубено!" Тийнейджърска депресия звучи подигравателно и не искам да ви обиждам, но нима си мислите, че когато едни проблеми не са ваши, те са по-малки.Никога не си мислете, че на някой му е по-лесно отколкото на вас... тая мисъл откакто я чух ме плени.Животът е безценен, заради това което можеш да направиш, шанс да промениш нечий друг живот! Аз нямам такъв шанс, не веднъж съм се молел да умра аз, мен да ме блъсне кола, мен да ме наръга някой ненормален, отколкото да умре някой който наистина има смисъл да живее...Хора, моля ви се променете си малко мисленето, злобно е да искате от някой да се измъчва и да страда...те убиха миналото ми и спомените ми, аз ще убия бъдещето и болката си...Ако за вас живота е песен за мен не е!Опитвах се да се разсейвам с компютърни игри, защото в тях пишеш код и си Бог, досега винаги съм избирал трудния път, но само веднъж се моля за лесния, искам да знам, че съм направил нечий ден значим, че има човек който да събере цялата вселена в мен, но вместо такъв човек намерих повърхностна и злобна жена, родителите и се карат...Питам я защо не ми кажеш веднъж обичам те и тя: "-ами те нашите не си го казват и затова", но винаги би го казала заради друг, аз цял живот съм клоун - разсмивам другите, но все аз съм тъжен...Дали е лудост да сложиш край на живота си, или знак че си прогледнал безцелието на света и той е недостоен за теб.Кое е по красиво, да умреш като мъж, или да страдаш и да живееш като страхливец...
  6. Не знам, само на въпросното момиче съм споделял за товаи... незнам лесно е да се каже отстрани, трудно е когато нямаш воля и желаеш да дишаш, а с всяко издишване живота затяга хватката си.Наруших всичките си принципи, дори в опит да забравя замалко за тия неща опитах трева, всъщност два пъти и сега за коледа пак ще пуша...Опитвам се да се боря с демоните си, но се преборих с единствения демон който трябваше да опазя и да остане - съвестта. В опити да се спасявам се удавих във морето вече не виждам сала не ти виждам лицето толкова са далече тези скапани острови очи толкова далечно блестят като две звезди обещанието дадено от мен ще бъде спазено да потърся помощ за сърцето си премазано кое в кой е не е в теб вината просто нещата са така че в мен я няма красотата искрата гасне точно в центъра на огъня е най-студено зае@и тия рими за мен нищо те не значат искам да кажа как без теб очите ми плачат дращат по снимките ти а струните влачат изговаряйки името ти Поля Поля след завоя обърнах се и осъзнах че теб те нямаше всичко вехнеше а земята под мен пропадаше и въпреки това от ада имах изход бяг няма щастие приятели има болка и враг враг деня ми няма слънце щото нямам тебе ти за мен беше най-красивото и мило бебе Рап от Беге до Палма няма джаз няма фънк няма реге без де@а твойта мама мога да запаля всяко цвете както вехнат цветовете чакам да се слеят световете в пъстрата палитра носена на гръб от ветровете но мечтите тя реже ги като с мачете като с катана дърпам давя се затънал в катрана в дълбока яма изход няма бягам изплашен по коридори без врати виждам лица но липсват им очи боли колко съдби трябва да вземеш господи или болката ти е храна моето слънце залезе и настана тъмнина душа борба за щастие и моля те приятелството само подари ми с нова роля пак ярка светлина с любов деня озари ми вдъхнови ме пак да изпиша за лицето ти рими шанс любими моменти простете ми че загубих ви в транс жив див накрай ме да се чувствам не в тоя срив по-обречен от заразен със ХИВ усмивката е в архив запечатан скрит със парола и в мозъка си ровя за нея ако трябва от ковчега да я изровя не мога да си позволя загуба в края на житейска парабола битка библейска водя срещу дявола трудна работа и кво като умрях десетки пъти та нали съм феникс ту в едното ту в другото поле като игра на тенис огъня отвътре нажежи химикалката листа пламъка изяде ми замъка само с няколко залъка Изтъркаха се римите банални стават думите всеки ден пред мен да предпочиташ другите болката изгаря но душата ми е вече мъртва в сърцето имам дупка помогни да я закърпя будя се заспивам кошмар и ад прикривам усмивки фейк кажи личи ли че умирам тъжно е кво да кажа за постъпката ти да мръсно е искаш да направиш нещо знай че късно е ти дръпна спусъка ти си тая дето стегна въжето спря ми сърцето ще запомниш ли лицето ще запомниш ли очите ми погледни истини хиляди в тях крият се туптейки във гърдите ми прегръщаш ме целуваш ме в мечтите ми реалноста е такава че се давя в сълзите си рисувайки устните ти и живота свърших боите си след това залбуда появи се кратка и луда казах си ето Господ не иска така да бъда отмина заблудата и съм готов да се прекърша земята тегли ме иска топло да прегърне студеното сковано тяло завинаги да обгърне вървя по път от който никой няма да се върне Аз съм птица аз съм феникс аз съм частица сакрално в общество профанно за еденица време бе идеално но изчезна изпари се като дъжд в нажежена пустиня дълго скитах се от тук от там си просех милостиня деня стана седмица седмицата месец месеца година на два пъти намерих кивота но го изгубих късмет дори без нищо с теб как се чувствах принц в дворец в тази приказка светлината ми догаря като свещ душата ми изпепелява красотата като пещ горещ бях но вече съм изстинал лириката вече не попива болката която като океан залива пари като коприва но няма лек няма билет няма път за излизане от ада и някъде по пътя спрях да се боря демона напада предадох се пречупих се продадох се отдадох се на мечтата си увлякох се прецаках се опарих се ден след ден гледам един и същи изтъркан епизод и всеки ден моля Бог да напише моя некролог всеки ден искам да съм друг всеки ден се проклинам не вярвах в Бог но го моля да избирам искам помощ искам да съм като преди да не съм толкова лош искам да мога да плувам давя се в сълзите мечтите в храносмилането на свят зависещ от парите лъжи на всеки ъгъл болка за изрода за глупака кръгъл кой бях а кой станах порастнах а ти си Ам Гъл дали спя или съм буден все в кошмар ли съм труден реалноста удари ми шамар изглежда че съм буден кой съм къде съм с кой съм чувствам се изгубен заблуден презрян сигурно защото съм толкова счупен Живота ми е изгубена магистрала не парабола а спирала воден от злината слуга на дявола не избирам пътя си следвам знаците губя ума си толкова съм изморен заспивам дори в съня си света студен мрачен скован от ледников период болката която топиш цял живот вървиш горд ходех с наведена глава затва не виждах слънцето вдигнах очи и в мен тя пося с любов зрънцето което порасна стана здраво високо до небесата и в тоя момент дойде смърта да жъне с косата аз съм семпай за теб сенсей режа с катана самурай всеки който посегне към моя рай отива в ада съзнанието ми гори на клада хвърлена граната ако си в Сахара тая рима е водата а жаждата която те мъчи е измамата не го правя за манджата правя го защото съм психо тихо кормя в нощта сянката ми е безкрайна слята с мрака даващ мощта да те превърна в кукла водена от моята ръка света е театър с малцина кукловоди тъпа пиеса за всеки човек достоен стоят поне хиляда псета моя рап убива без да оставя видими отпечатъци анихилира нищожните ти мозъчни зачатъци нормално ли е да пиша чак толкова тъмни и депресивни неща на 16 години
  7. Здравейте,аз от около две години имам суицидни мисли и много ми е трудно да потърся помощ, затова реших да се регистрирам и да пусна тема тук...Не си мислете, че е тийнейджърска депресия преди да сте ме изслушали.Аз съм момче след два месеца ще направя 17 години...Всичко започва много отдавна, още от малък имам проблеми с момичетата, досега не съм имал гадже не съм се целувал с език, комплексирах се, ако преди се чувствах като цар на света, сега живея в един ад без пламъци, ИМАМ НУЖДА от ПОМОЩ.В депресия съм, нищо не ми се прави, нямам желание, нямам воля, всичко изведнъж загуби смисъл, ако преди мислех като Шекспир, че човекът е венец на всички живи твари, то сега мисля, че човекът е просто животно, което се ражда, храни, воюва за женски и територия... ако преди бях усмихнат сега съм тъжен.Проблемът ми е в това, че моята ситуация е като затворен кръг, от който има само един изход.Харесвам едно момиче вече от около четири години, на третата година бях извън България при родителите си за един месец и точно тогава тя осъзна, че и тя ме харесва.Аз се прибрах в България и станахме гаджета, а тя каза "-ако ще ходим, да е тайно, че ще ми се подиграват, ако разберат".Аз разбира се на седемдесет и седмото небе от щастие най-накрая в този студен свят аз ще получа любов, близост (имам предвид духовна), но нещата започнаха да вървят на зле, нито веднъж тя не ме целуна, прегърна, хвана за ръка (за ръка ме хвана по тва време една позната от две седмици, в автобуса)и така шест месеца, аз страдах, тя получаваше любов от всеки, но винаги пренебрегваше моята.Заряза ме защото съм грозен, или поне нейните приятелки ме нямат за супермен.Аз съм жалък, молел съм я със сълзи на очи да ми направи някакъв намек както на другите, тя не можа с мен.Аз съм изрод, аз съм вече мъртъв и само тялото ми е останало...Аз съм поетична натура пиша рап текстове, направих си татуировка Исус на горящ кръст с надпис "само Господ може да ме съди" с надеждата, ако го има да ми помогне. Реших да ви пиша, защото ме е страх, не се познавам вече, страх ме е да не направя в тежък момент непоправима грешка...Почти всяка нощ сънувам кошмари, в последния ми кошмар бях сред полета и планини, ту трева, ту скали и изведнъж навсякъде около мен започна да извира вода (в съня съм на остров), аз започнах да бягам водата ме понесе към центъра на град, който беше празен...Кажете ми има ли смисъл един такъв живот, на неудачник, един изрод...Заради това момиче се преместих извън България при родителите си с надеждата да я забравя...Вече я загубих тотално, от позната стана приятелка, после най-добра приятелка, а накрая като сестра и не мога да спра да се обвинявам затова, че съм грозен изрод, чувствам се виновен защото искам да съм щастлив.Пълноценен ли ще е живота ми, без някой с който да споделям всичко.Загубих всичко и всички, а топлината която ме топлеше доскоро в празния, повърхностен свят е на път да изпепели душата ми...Имам много поетични текстове за това какво е да си на дъното, колко е трудно, как в един момент желаеш смъртта пред това да кажеш на баща си, че си един неудачник без приятелка.Ето ви мислите на един човек сериозно обмислящ самоубийство, човек на кръстопът.Ако ми помогнете с някоя мисъл, с някой съвет...ще съм ви благодарен докато съм жив, макар че много хора са ми казвали остави я, забрави я, изглежда ми непосилно.Искам да умра и искам да живея, но знам, че и двете са невъзможни едновременно.Ако съществува Бог, той би разбрал, колко ми е трудно и колко съм страдал...МОЛЯ ВИ, аз имам нужда от помощ и се осмелих да я поискам...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...