simeonkk

Ами релативистите това твърдят. Но това, че се оказва, че обективното е непознаваемо, не означава, че науката не е истинска. Просто трябва да се скъса с убеждението, че може да се познае "природността" на нещата. Това, че те не са обективни и натурални, не пречи да не са реални, както казах преди, в своето последствие. Медицината действа! Нютон действа! Изстрелват совалки благодарение на Нютон. Науката действа тук и сега, защото светът отговаря на нейните интенции. Просто сме свикнали да виждаме съществуването през субстанция, а не през отношения. Всъщност, ако започнеш да мислиш така, разбираш, че ако имаше нещо природно, то може би, нямаше да е толкова силно прокарано през схемите ни на мислене както социалните категории. Малко е парадоксално. Много хора се бъгват ( буквално ) когато мислят за тези неща, защото така моралът, добротата, ВРЕМЕТО, полът, ръката, чайникът, цветът, небето, птицата се деконструира и губи своята устойчивост, а хората имат нужда от нея за да оцеляват. Получава се така, че дори да знаеш тези неща, ти живееш по същия начин, защото просто не можеш да се ориентираш без основи. Аз, например, винаги съм мислел, че майчинството е инстинкт, че любовта към детето е инстинкт, но попаднах на едно предаване ТАБУ по National georaphic и видях как има племена, в които ако бебетата са близнаци или с един по-малък пръст, биват изхвърлени в храстите без никакво чувство за вина и без нито една сълза. Майките бързат да се отърват от тях, защото вярват, че ще ги сполети беда, т.е. близнаците са лоша поличба. Дотук с инстинкта. Или древна Гърция? Там, ако си гражданин и спиш с жена си кретен. Правилното е било да спиш с мъже. И всички са спали с мъже. Спали са с жени само с цел разплод. Дотук с вродеността на сексуалността и т.н.

Повярвай ми. Много са мислили по въпроса за абсолютния наблюдател. Невъзможно е. Ти си исторично същество. Ти мислиш ОБЕКТА, който си НАИМЕНУВАЛ, КАТЕГОРИЗИРАЛ. Знаеш му цвета. Цялото гледане и наблюдаване и изследване, независимо от метода е в тясна връзка с предпоставките които имаш. Ще дам прост пример. Една картина е: За физика - молекули, атоми За биолога - няма значение За художника - обект на естетическо наслаждение или отвращение Общото за тях е, че знаят името - картина, но... За един абориген - може да е покривка, пратка от бога, нов вид тоалетна. Има една шега с която се доказва, че гениалността също е социално конструирана. Ако Моцарт със специфичното облекло и пианото го стоварят в някое племе в Африка, всички ще се разбягат или ще го изядат, т.е. трябва да имаш предпоставките да слушаш Реквиема. Ако ги нямаш - няма да е гениално. Няма да е и музика. Самите физици си признават, че не могат да решат проблема с абсолютния наблюдател.

Само казвам, че всеки процес и всеки обект са социално произведени. Това естествено е идеология, както онтологичното виждане за субстанциите. Ако всеки процес и явление са социално произведени, то следва че причинното обуславящо процесите ( социални ) и обектите ( пак социални ) е исторически произведена категория на науката. Самата наука като физиката ( която безкрайно уважавам ) и биологията и т.н. претендират за изучаване на обектите в тяхното "чисто" състояние, т.е. науката обективира, забравяйки че това което обективира съществува само в социалните отношения. След като го обективира и натурализира през самата себе си ( тя е главната институция за производство на знание ) тя го експанзира. Получава се така, че слънцето е водород и хелий, а не Бог, независимо, че има култури в които е Бог. Врътката е, че науката дава този специфичен цинизъм на модерното общество да "набива" "правилното" знание независимо къде отиде. От тук термина "примитивни култури". Филмът "Боговете сигурно са полудели" перфектно илюстрира това. Всъщност никой философ, физик, социолог, който приема, че формата на разум и рационалност, която не отговаря на нашата, не е по-глупава и по-неправилна ( а за да направиш това заключение ти е нужна историческа рефлексия за твоите предпоставки, които са "от само себе си", "природни" ) няма да има смелостта да каже, че физиката описва обектите "обективно". Голяма част от този проблем се крие в СОЦИАЛНАТА категория ЕВОЛЮЦИЯ, която позволява да се мислим линейно като върха на черешката, плод на хилядолетна история идиоти. И от тук питам как социална категория ( еволюция ) може да опише нещо обективно и природно? Не може. Тя е фикция, реална в своите последици.

Аз искам да попитам, реалност за кой? Въпреки тази преекспонирана глобализация, културното различие все още съществува, а културният релативизъм ( който от много философи е смятан за глупост, просто защото няма какво да кажеш ) обяснява точно това - огромните разлики във възприятието на обектите. Реалността е плод на социализация и обществена договореност. Науката ( "природната" ) също допринася за едно, според мен, вредно мислене на света, защото тя е тотално против историчността. Науката, като биологията легитимира знание и го прехвърля навсякъде без да има усет за културните различия, нерефлексирайки върху собствената си историчност. Полът е такъв пример. Западното общество мисли пола през полов орган, докато има места, където пенисът и вагината нямат никакво отношение в конструирането на пола. Друг пример е самото тяло. Ние виждаме човек през тялото. Има ръце, крака, нос и т.н. Всичко е категоризирано, описано и най-важното легитимирано като обективно знание през механизма на науката, докато има места където човекът не се привижда през тялото, а през социален статус и т.н.

Има един социолог -Пиер Бурдийо, който казва, че тези опозиции са фиктивни и измамни. Структурализъм-феноменология, обект-субект и т.н. Той решава проблемът с две основни за неговата теория понятия - поле и хабитус. Полето са обективните структури, които действат на субекта, а хабитусът е просто казано - субективното действие. Интересното тук е, че хабитусът представлява нещо като инстинкт как да действаш и какво да правиш в определена среда и самият хабитус е детерминиран от полето, т.е. структурата. Новото при Бурдийо е, че според него агентите могат да променят структурата, защото могат да действат противно на "практическия усет", който им дава полето. Общо взето Бурдийо е марксист и структурата надделява при него, но мисля че е интересен като автор, точно защото е единственият, който се опитва да разруши тези изкуствени опозиции.

Погледнато исторически, времето такова каквото сега го възприемаме се появява по време на индустриалната революция и то с определена цел. Под влияние на нуждата от категоризация, специализация и подредба на всекидневието, часовникът започва да се използва все по-усилено. Иначе погледнато от субстанциална гледна точка то не съществува. Аз принципно отричам отнологичността на нещата заради историческата им възникналост. Времето е социална договореност, реална в своите последствия тук и сега.