insighting

Аз съм на разположение днес и утре. Мисля, че поне още 20-ина ще мога да прегледам, в зависимост от обема. Ако са до 10 стр. статиите, времето ще стигне и за останалите.

Днес (6 май 2015 г.) Гърция е изплатила на МВФ 200 милиона евро от натрупаните лихви по заема за страната, предаде AFP, позовавайки се на гръцкото министерство на финансите.

В същото време Атина e продала съкровищни бонове за 1,137 милиарда евро при лихва 2,97%. Лихвата е непроменена спрямо предишното емитиране на ценни книжа преди месец.

(12 май 2015 г.) Гърция е използвала средства от депозитарна сметка на Международния валутен фонд (МВФ) за спешни случаи, за да изплати 750 млн. евро дълг към фонда, съобщи "Ройтерс", позовавайки се на представител на централната банка.

Източник от правителството е заявил пред "Ройтерс", че Атина е ползвала приблизително 650 млн. евро от тази сметка. Тя е в собствената валута на МВФ - така наречените специални права на тираж (СПТ). Всяка страна, която е член на организацията, получава определена сума спрямо дела си в капитала на МВФ, без да се налага да сключва договор за заем или друго споразумение. Страните, които имат СПТ, могат по всяко време да ги обменят за твърда валута, която да използват по свое усмотрение.

Останалите около 100 млн. евро, с които Гърция е извършила плащането, са от собствените й парични резерви.

На 30 юни Атина трябваше да плати на МВФ 1.6 млрд. евро, като същия ден изтичаше втората спасителна програма за страната.

От юли до декември Гърция трябва да върне 10,3 милиарда евро по главница към МВФ, ЕЦБ и по задължения към ЕИБ, без да се броят лихвите или рефинасирането на тримесечни и шестмесечни държавни облигации, което страната трябва да прави почти всеки месец.

Падежите до края на годината (по главница):

• 13 юли: 455 милиона евро към МВФ;
• 20 юли: 3,456 милиарда евро към ЕЦБ и 25 милиона евро към ЕИБ;
• 20 август: 3,188 милиарда евро към ЕЦБ;
• септември: 1,556 милиарда евро към МВФ с четири падежни дати (4-и, 14-и, 16-и и 21-ви);
• 13 октомври: 455 милиона към МВФ;
• ноември: нищо по главница;
• декември: 1,214 милиарда евро с три падежни дати (7-ми, 16-и и 21-ви).

"Има един единствен начин гърците да оцелеят извън еврозоната. Те трябва да приложат това, което аз наричам "българското решение" - валутен борд. С въвеждането на драхмата, курсът й трябва да бъде фиксиран с еврото. Това ще ги накара да се дисциплинират. Всъщност, това е най-добрият начин гърците да сложат в ред финансите си и да направят реформи. Те трябва да последват примера на България и да въведат валутен борд", каза Ханке.

Теории за парите в стил "природосъобразен стопа­нски ред" съществуват още от 1890 г. Те обаче се отна­сят към капитализма и комунизма, тъй както птоломеевият небесен ред (Слънцето се върти около Земята) към коперниковия (той твърди всъщност обратното). Силвио Гезел предлага парите да се преобразуват в ед­на държавна институция и да се събира един вид такса за ползване на парите, с цел да се запази оборотът им. Лихвата отпада.

…

Предложението на Отани, което се съгласува добре с днешната практика за разплащане, е всеки да има две сметки (конто). В първата, текуща сметка, парите са равностойни на кеш и под­лежат на таксуване за ползване. Втората, спестовна сметка, не се таксува за ползване и по този начин пари­те запазват стойноста си (тъй като необходимата днес инфлация, служеща за намалявяне на държавния дълг и за запазване на пълната заетост, ще отпадне). От длъж­ниците ще се иска само да заплатят труда на банката + една рискова премия - това са суми, които и днес се удържат при всеки превод. Обикновено те не надхвърлят 2,5% годишно сумарно. За да се предотврати задържа­нето на пари у населението (под дюшеците - бел. прев.), се въвеждат от всеки тип банкноти по три в различен цвят. Един път годишно един цвят банкноти ще губят стойноста си (на открито теглене на жребий). По този начи никой не може да извади от обръщение пари или да ги къта, без при това да загуби значителни суми. Основи на реформата е съгласуването между количеството на парите и количеството на стоките, които се произвеж­дат в една икономика. Парите в този случай представля­ват един насрещен кредит за всички стоки и услуги и не нарастват вече експоненциално, без да се отчитат нуж­дите на пазара. Всеки има право на ползването им, но това не означава, че всеки има винаги еднаква сума в ръ­це. Тъй като всеки плаща еднаква такса за ползване на парите и той знае, че парите му непрекъснато намаляват в процеса на извършване на кешови плащания, то той ще взима само толкова пари, колкото му трябват, за да произведе и продаде продукта си. Цената се определя, както и преди, от търсенето и предлагането. Това, което вече го няма, е изкривяването на пазарната картина чрез натрупване на много пари в ръцете на малцина. Ни­кой не разполага с възможността да налага монополни лихви. С други думи казано, досега стопанството зави­сеше от капитала (Шлайер беше казал, че капиталът трябва да бъде обслужван) - сега капиталът се наглася към изискванията на пазара. Той трябва да се самопредлага, за да избегне загуби (т.е. служи ни). Докато лихвата се превръща в частна печалба, таксата за полз­ване на парите е един обществен, правно добре регули­ран фонд. Влезлите в него пари трябва веднага да се вка­рат отново в обръщение, за да се съхрани съотношени­ето между паричните и стокови обеми на пазара. Такса­та се получава фактически от държавата, което служи за намаляване на общото данъчно бреме. Практически, при тази система нито някой се облагодетелства, нито някой губи. Също така, обемът на произвежданите сто­ки ще се съгласува по-добре с цената. Когато нуждата от дадена стока е вече удоволетворена, отсъства прину­дата да се произвежда и продава повече, защото липс­ва реалната лихва върху капитала, чийто източник е бан­ковата лихва. Теоретично погледнато, на всеки (всяка) му (й) е необходимо да работи почти наполовина от до­сегашното ниво, за да постигне същия жизнен стандарт, защото 1/3 до 1/2 от разходите, определящи цените на стоките, днес са всъщност лихви, които при безлихвена­та система отпадат. Ако още по-точно анализираме не­щата, ще видим, че реално положението ще е още по-добро, защото би трябвало да предположим, че качест­вото на стоките ще се повиши, тъй като ще отпаднат вградените днес във всяка стока бързо изхабяване и де­модиране (отпада необходимостта да имаме излишък от капитал, за да се рентират инвестициите). Основанието за подобно допускане е очевидно. След като няма да ни се налага да изплащаме къщите си двойно и тройно (както е днес при системата на лихви и лихви върху лихви), ние можем да ги правим много по-качествени. Ко­гато ние имаме избор: да си сложим парите в спестовен влог, където те не губят стойността си или пък да ги вло­жим във висококачествени мебели и произведения на изкуството, които също не губят стойността си, мисля, че много хора ще изберат втория вариант. (Днес подобни капиталовложения се конкурират с влогове заради лих­ви!) Когато на пазара се търси качество, ще се произ­веждат качествени стоки. Възможно е да преживеем ед­но повдигане на нивото на културата. И за околната сре­да ще настъпят по-добри дни, защото няма повече всяка марка, вложена в природната среда да се състезава с "вълшебната способност на парите да произвеждат лих­ви".

Getting to YES with Yourself – NEW!

Нова еднодневна програма ангажира вниманието и учи как да се вслушваме в инстинктите си, как да надживеем опита от миналото, което ни преследва и как да не оставяме съмненията да замъгляват преценката ни. Защото по време на преговори ние самите можем да се превърнем в свой собствен най-голям враг.

December 10, 2015

Getting to YES with Yourself

William L. Ury

What’s the greatest obstacle to successful agreements and satisfying relationships? The unexpected truth is that often we are.

In this new, one-day program led by William L. Ury, co-founder of the Program on Negotiation and author of the new book Getting to Yes with Yourself (and Other Worthy Opponents), you’ll discover how to uncover and overcome the psychological obstacles that are keeping you from getting to the “yeses” you want.

Leveraging his experience in mediating boardroom battles, labor strikes, and civil wars, Ury will share the valuable lessons he has learned about the most important negotiation we will ever conduct: the one with ourselves. During this highly interactive program, Ury will unpack the six fundamental steps of the inner yes method that can help us get to yes with others:

1. Put Yourself in Your Shoes. What do you really want? Learn to recognize natural reactions that go contrary to your real interests. Explore how to figure out what you really want by listening for your underlying needs, just as you would with a valued client.

2. Develop Your Inner BATNA. Where does power come from? It’s all too common in conflict situations to get bogged down in the blame game and to give away your power unintentionally. Learn to take back your power by taking the driver’s seat. Learn to strengthen your inner best alternative to a negotiated agreement in order to strengthen your outer BATNA.

3. Reframe Your Picture. How can you change the game? Learn to examine your assumptions about scarcity and sufficiency. Create the right mindset for getting to creative solutions.

4. Stay in the Zone. How can you achieve peak performance in your negotiations? In the midst of a conflict, it’s easy to get lost in resentment about the past or anxiety about the future. Gain the tools you need to stay in the present moment—the only place where you can change the situation for the better.

5. Respect Them Even If. How can you break the destructive cycle of conflict? It’s so tempting to meet a personal attack with an equally stringent attack of your own. Improve your ability to deal with difficult people.

6. Give and Receive. How can you create a cooperative dynamic? It’s natural to fall into a win-lose trap and focus only on meeting your needs. In the final step, discover how to change the game to a win-win-win approach.

By taking part in small group discussions and exercises and examining a broad array of case study examples drawn from real-life situations, you will absorb the inner yes method by putting it to work in real-time. By getting to “yes” with yourself, you’ll be better equipped to reach positive agreements, develop healthy relationships, and advance your professional goals.

Faculty

William L. Ury has served as a negotiation adviser and mediator in conflicts ranging from corporate mergers to ethnic wars in the Middle East. Co-founder of Harvard’s Program on Negotiation and Senior Fellow of the Harvard Negotiation Project, Dr. Ury is one of the world’s leading experts on negotiation. He is also the author of The Power of a Positive No: How to Say No & Still Get to Yes and co-author (with Roger Fisher) of Getting to Yes: Negotiating Agreement Without Giving In, an eight-million-copy bestseller translated into over thirty languages.

Author Session: $1,750

Combine this author session with the Negotiation and Leadership: Dealing with Difficult People and Problems and save $750

Negotiation and Leadership: $3,497

One day, in-depth session: $1,750 each

Save $750 when you attend both:

Negotiation and Leadership & Author Session: $4,497

Groups of 2 or more save $500 on each registration.

Hotel Information

The Charles Hotel

Harvard Square

One Bennett Street

Cambridge, MA 02138

To reserve your room, call +1 617-864-1200 or toll free at +1 800-882-1818

Източник: harvard[dot]edu > courses-and-training > executive-training > getting-to-yes-with-yourself

As the Greek crisis is escalating, top analysts and the smartest minds are reflecting on how they would vote in the upcoming referendum.

In the past two days three Nobel economic laureates explained their views on what has been called the 'Greferendum.'

In an article for The Guardian, Joseph Stiglitz analyzed the economic circumstances surrounding the call for a national vote before weighing both options.

Stiglitz said that conditions the Troika of the European Commission, the European Central Bank, and the International Monetary Fund imposed on Greece have been startling resulting in a 25% decline in the country’s GDP and youth unemployment rate exceeding 60%.

"But what is even more surprising is that Europe’s leaders have not even learned. The troika is still demanding that Greece achieve a primary budget surplus (excluding interest payments) of 3.5% of GDP by 2018."

A 'yes' vote would mean an endless depression, he said. While it might finally enable Greece to get debt relief and assistance from the World Bank in the next decades, citizens would have to pay a heavy price, Stiglitz noted.

The result could be a "depleted country – one that has sold off all of its assets, and whose bright young people have emigrated."

The “official” creditors including the IMF do not need the money that is being demanded. Under a business-as-usual scenario, the money returned would most likely just be lent out again to Greece. So, why do they do this? Here is what Mr Stiglitz says:

"Many European leaders want to see the end of prime minister Alexis Tsipras’ leftist government. After all, it is extremely inconvenient to have in Greece a government that is so opposed to the types of policies that have done so much to increase inequality in so many advanced countries, and that is so committed to curbing the unbridled power of wealth. They seem to believe that they can eventually bring down the Greek government by bullying it into accepting an agreement that contravenes its mandate."

Joseph E. Stiglitz, a Nobel laureate in economics, is University Professor at Columbia University. His most recent book, co-authored with Bruce Greenwald, is Creating a Learning Society: A New Approach to Growth, Development, and Social Progress.

In an interview with Deutsche Welle, Christopher Pissarides urged Greeks to vote 'yes' in the referendum on Sunday.

He explains that the whole crisis is a long story of economic mismanagement, and the Greek government is the one to blame for the missed deadline, as they had had six months before the red line. Pissarides says he would vote 'yes' "just to show that the Greeks do want to stay in the euro and they want to sit down at the negotiating table and work out something feasible for the benefit of both Europe and Greece."

The Nobel laureate disagrees with the measures imposed on Greece, saying that the creditors made its debt unserviceable and harmful for the economy. While the debt should be renegotiated, he thinks Greeks "didn't quite negotiate the way they could have done from the beginning to get what they wanted and avoid this crisis now."

Pissarides calls on the Greek to vote 'yes', as with the banks currently closed, he says the Greek people now feel how hard it is to run the banking system and doing business without any support from the side of the European Central Bank. Beginning a new cycle on Monday may start only if the conditions imposed on Greece are feasible.

Sir Christopher Pissarides was awarded the 2010 Nobel Prize in Economics, jointly with Dale Mortensen of Northwestern University and Peter Diamond of MIT, for his work in the economics of markets with frictions. He is professor of Economics at the London School of Economics, professor of European Studies at the University of Cyprus and chairman of the Council of National Economy of the Republic of Cyprus, and professor-at-large of the Hong Kong University of Science and Technology.

Paul Krugman, another Nobel Prize winner shared his thoughts in his New York Times blog. He says he would vote 'no' for two reasons. He sides with Stiglitz saying that the Troika's demands will continue indefinitely and there is no hope for some light in the tunnel. But devaluation spurred by Grexit would not create that much more chaos than already exists, and would pave the way for eventual recovery, as it has already done in many countries.

"The troika clearly did a reverse Corleone — they made Tsipras an offer he can’t accept, and presumably did this knowingly."

Here he again agrees with Stiglitz suggesting that it was made with an intention to dethrone the Greek government, what is disturbing for everyone who believes in the European values.

Paul Krugman is an American economist, a Nobel Prize Winner, Professor of Economics and International Affairs at the Woodrow Wilson School of Public and International Affairs at Princeton University, Centenary Professor at the London School of Economics, Distinguished Scholar at the Luxembourg Income Study Center at the CUNY Graduate Center.

Източник: mql5[dot]com

Православната църква изповядва във Христа едно лице (ипостас) и две природи - божествена и човешка.

Българи от всички краища на света се събират на ежегодния традиционен събор „Кубрат събира потомците си”, който се организира от вестника на българите в Украйна „Роден край” и Всеукраинската Асамблея на българите в Украйна.

Срещата ще се проведе на 13-14 юни 2015 г. в село Малое Перещепина, Полтавска област, където е гробът на владетеля на Стара Велика България Кан Кубрат. Празникът е в рамките на обявената от в. „Родена край” „Година на българското просвещение”.

На Събора участие ще вземат и представители на татарския, кримско-татарския, чувашкия етноси, идентифициращи се като потомци на Стара Велика България, което доказва общата генетическа връзка са българите с прабългарите.

Гостите ще могат да видят фотоизложба от предишните събори.

През първия ден ще се проведат четения на стихове, вдъхновени от съборите и публикувани на страниците на „Роден край”. Предвиден е и турнир по футбол за купата на Кубрат. Вечерта участниците ще се съберат на празничната вечеря с богата концертна програма.

През втория ден ще се проведат Кръгла маса на тема „Величието и мощта на Стара Велика България е във всеки от нас” и екскурзия до град Полтава.

В момента се наблюдава известно икономическо 'забавяне', но предстои глобален бум след 2023 г. Защото светът се "движи" в цикли от по 18 години. Тези цикли влияят върху разпределението на ресурсите. А в основата на този нов модел на споделяне е възможността за получаване на персонализирана услуга на много по-ниска цена.