Отиди на
Форум "Наука"

Мариса

Потребител
  • Брой отговори

    7
  • Регистрация

  • Последен вход

ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Мариса

  1. Ако проследяваш 11 признака, както си го описал/а , разбирам че тръгваш от 22 типа растения. Кръстосваш по 2 с ясноотграничаващи се белези. Ако белезите са алтернативни и няма влияние между доминантния и рецесивния алел (грахът е известен с това си свойство поне от учебниците по биология), то тези, които са хетерозиготни ще проявяват изцяло доминантния белег, не по-различно от хомозиготните по доминантния алел. При това положение в F2 би трябвало да ти се получат 3:1 доминантни към рецесивни по фенотип. За да стане с голяма точност обаче , трябва да използваш голям брой растения иначе случайността може да повлияе резултата ти и да доведе до силно отклонение. Мендел го е правил това с хиляди бройки , за да достигне по статистическия метод до отношението 3:1.... това е доста трудоемка работа, но щом ти се занимава, успех. Идеята е, че винаги трябва да кръстосваш доминантни и рецесивни хомозиготни. След това да кръстосваш растенията от F1 помежду им. Ако кръстосаш хетерозиготен, който външно изглежда като доминантен с рецесивен, ще получиш разпадане 1:1 доминантни към рецесивни още в F1(това е т.нар. анализиращо кръстосване, при което използваш рецесивен индивид , за да провериш дали генома на доминантния по фенотип е хомо или хетерозиготен по доминантния алел). Ако омесиш статистиката на чистите доминантни+рецесивни и хетерозиготните доминантни+рецесивни далеч няма да стигнеш до вече известния резултат 3:1.
  2. Под климактериум се има предвид, че женските индивиди остават живи и в следрепродуктивна възраст. Повечето животни са фертилни до края на живота си и често половозрелите не живеят много дълго (например много насекоми живеят няколко години като ларви, а имагото само няколко дни - като се размножи веднъж и умира; да си спомним и змиорките с епичния им път до Саргасово море, също и сьомгата и т.н) При хората обаче жените живеят много по-дълго, някъде около 40-50год вече спират да са репродуктивни, но днес хората живеят поне до 70-80 и повече години при добри условия на живот. Това се свързва с важната роля в отглеждането на поколението. При другите животни няколко поколения успоредно могат да имат деца, но при хората обикновено, когато детето порастне и вече има свои деца, майката е в следрепродуктивна възраст и няма нови свои деца. Това е така, защото с годините организма остарява и се увеличава шансът за грешки при деленето на клетките, съответно често яйцеклетките, които овулират в една по-напреднала възраст са не толкова жизнеспособни и евентуално от тях може да се развие увреден ембрион. Затова при хората овулацията в напреднала възраст просто спира - за да се предотврати раждането на индивиди с намалени шансове за оцеляване. При другите животни, когато остареят дотолкова , те просто умират или са неконкуретноспособни спрямо по-младите да имат поколение. Защо обаче хората продължават да живеят и след това - в така наречения период климактериум? Един по-дълго живял индивид е натрупал повече личен опит от по-младите и може да го предаде на поколението. Колкото по-дълго е живял обаче, толкова по-нежизнеспособно би било неговото собствено поколение поради споменатите биологини причини. Затова природата е намерила начин как да предаде този опит, отново на индивид носещ нашия генетичен материал - не на наше дете, а на детето на нашето дете. Освен това когато не узрява яйцеклетка всеки месец, хормоналните колебания в организма са много по-малки в сравнение с фертилния период и затова възрастните хора са по-спокойни, по-търпелити и не се "разсейват" с други мисли. Тази теза е намерила подкрепа при изследването на Разред Китоподобни , при тях също женските остават живи и след като вече не могат да имат собствено поколение. Наблюдение на поведението им показва, че "бабите" китове са плътно около своите "внучета" и ги обгрижват. Та това е защо- отговорът е прост, но дано все пак ви е интересно.
  3. Те и кравите имат епител на матката. Но при хората епителът е от два отличаващи се слоя - един базален, който си стои перманентно, него и кравите го имат; и един който се изменя циклично и именно той се олющва и дава характерното кръвотечение. Иначе съм чувала , че и някои от човекоподобните маймуни имат нещо подобно на кръвотечение, но не съм 100% сигурна. Впрочем нещо интересно на подобна тематика: освен жените (т.е. Homo sapiens) климактериум се наблюдава и при някои видове морски бозайници от Разред Китоподобни, знаете ли защо?
  4. Пепсинът действа в стомаха при кисело pH, а трипсинът - в тънкото черво, при основно pH. Пепсинът се съдържа в стомашния сок и се синтезира от клетки в лигавицата на стомаха, а трипсинът се произвежда от панкреаса и заедно с целия панкреатичен секрет се излива в дванадесетопръстника.
  5. В битка за жизнени ресурси сред гъстата тропическа джунгла е еволюирало ето това растение, известно под наименованието "швейцарско сирене": Monstera- род от тропическите гори на Северна и Южна Америка. Името Monstera идва от латински и означава „чудовищен, анормален”. Това растените има изключително интересен начин на преживяване в гъстите вечнозелени гори, където трябва да се пребори с хиляди други растителни видове за жизненонеобходимите светлина, вода, минерални соли, а също и пространство. Възрастните растения живеят високо в короните на дървета на най-малко 20м над земята. Когато плодът падне долу, той загнива и освобождава семената. От тях се развиват поници, които започват да растат по необикновен начин. Те не се издигат вертикално, търсейки най-добре осветеното място, а напротив – пълзят хоризонтално и търсят най-дълбоката сянка. Тази сянка е сигурен белег, че нагоре се издига високо дърво. Енергията в семената ще стигне на поника само за около 2м растеж и ако в този интервал той не успее да се добере до дърво – загива. През периода на търсене поникът не образува листа. Чак когато достигне вертикален дървесен ствол, растението започва да пълзи нагоре по него и образува първите си листа, започвайки да се изхранва чрез фотосинтеза. Нагоре листата стават все по-големи по размер, но по форма са все закръглени, целокрайни. Когато най-накрая, след месеци растеж, монстерата достигне короната на дървото и съответно – светлината, формата на листата се променя съществено от целокрайна в силнонарязана, на дълбоки дупки, откъдето идва и тривиалното наименование на този род – „швейцарско сирене”. Там горе растението разперва своите големи нарязани листа, след време цъфти, дава плод и цикълът на развитие се завърта отново. Днес някои видове, като например Monstera deliciosa се отглеждат като декоративни растения вътре в сгради - у дома или в офиси.
  6. Защо някой , който разбира руски не вземе да го преведе Аз например се интересувам от съдържанието, но не разбирам руски.
  7. Да възобновим тази тема? Вижда ми се интересна. Като начало ще дам малко отговори от мен на вече зададени въпроси и после ще задам аз. 1). Митоза/Мейоза - Мейозата е специфичен вид делене, който се среща само при половоразмножаващи се видове, тъй като целта е да се получат т.нар. полови клетки с намален на половина хромозомен набор. Когато се слеят 2 такива гамети от 2 различни организма, се получава зигота, а от нея се развива новият организъм, носещ генетичните особености и на двамата родители. При мейозата през Профаза I се извършва кросинговър, в резултат на който получените 4 гамети имат уникален набор от алели. Митозатае т.нар. безполово делене, при което директно се получава дъщерен организъм или нова соматична клетка при многоклетъчните организми. Получените дъщерни клетки имат диплоиден хромозомен набори и гените им са напълно идентични с тези на майчината клетка (освен ако не са настъпили грешки при удвояването на ДНК - т.нар. генетични мутации) 2). Нервен импулс - дължи се на предаване на реполяризацията на мембраната на аксона по дължината му на "прескоци" по т.нар. прищъпвания на Ранвие. Как невронът "решава" дали да предаде импулса към друг неврон? Един неврон получава електрични сигнали от хиляди други неврони, някои предизвикват реполяризация на мембраната (активиращи сигнали), а други - хиперполяризират мембраната, съответно инхибиращи сигнали. В началото на аксона се намира аксонното хълмче. Именно в този участък се сумират всички електрични сигнали и според общия резултат, импулсът се предава нататък или не. Това защо кухите вени се наричат така и аз не го знаех, благодаря за информацията а сега от мен един въпрос: Каква е основната разлика между еритроцитите на Бозайниците и еритроцитите на останалите Гръбначни животни?

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...