Отиди на
Форум "Наука"

kle4kar

Потребител
  • Брой отговори

    36
  • Регистрация

  • Последен вход

ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ kle4kar

  1. благодаря ви за отзивите, в крайна сметка си купих въпросната книга и мисля че наистина освен че е първата английска книга посветена изцяло на нашата история, друга причина да си я купи човек няма
  2. Преди няколко дни прочетох следното в Уикипедия: "..На 8 юли 1876 г. в Чипровци пристигат четите на Панайот Хитов и други български войводи и Берковският край въстава. Главните боеве стават при Чипровския манастир. След като въстанието е потушено, пашаджик, командващ берковските турци, наредил инквизиции на населението от Чипровския край." (http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%86%D0%B0) Някой знае ли дали наистина е имало въстание в берковските села или просто това са бойни действия на емигрантските чети?
  3. Някой дали може да каже откъде бих могъл да намеря въпросната книга (Подготовката на Велчовата завера 1940)? Предварително благодаря
  4. така и предполагах, но все пак мнение специално тази книга? изобщо що за личност е била тази т. нар. Мерсия (а всъщност Мърша)?
  5. Здравейте, имам възможност да купя История на България 1393-1885 на Макдермот, някой знае ли дали книгата става? Мнение за авторката като цяло?
  6. това е, остава простия факт че това въстание е известно единствено по една (мисля че вече загубена) родова хроника. няма предания, никакви намеци в народни песни, каквито и да било конкретни податки в турски иили руски архиви, нищо..
  7. Здравейте, преди няколко дни попаднах случайно на Славейков на "Атлас по история на България" на БАН, издание 1963 г. От предговора разбрах че това е всъщност първият подробен български исторически атлас и първият издаден след 1944 г. Повечето от картите са подобни на тези от големият Военно-исторически атлас, може би са били използвани като основа за последния. Не разполагам с атласи и карти от преди 1944 г., но явно няколкото издадени такива (освен преиздадения преди няколко години „Българите в техните исторически, етнографически и политически граници 679 - 1917“) са били доста повърхностни и фокусирани само върху средновековната ни история и етническия въпрос. ще кача няколко карти които са по-любопитни, обещавам да не слагам картата отразяваща изпълнението на първия двугодишен народостопански план
  8. kle4kar

    Гьобекли Тепе

    Знаете ли нещо за разкопките на Гьобекли Тепе?
  9. или поне знае ли някой на кое издателство е?
  10. А след битката България изпада ли в някаква формална зависимост от Сърбия, "протежето" Иван Стефан е на трона около една година. Тази битка е наистина една от най-травмиращите за самочувствието на българите до ден днешен; сърбите посрещат османците с многобройни княжества управлявани от амбициозни и жизнени династии, а за българите (може би поради липсата на достатъчно източници) остава усещането за залязли, безперпективни държавици които не успяват да оставят особен спомен за гибелта си..
  11. Хм, това въстание наистина си остава мътна история, поне да имаше някакви сериозни податки от османските архиви.
  12. прав си, но така XVIII век щеше съвсем да повехне откъм въстания, та рекох да го придвижа малко
  13. Здравейте, някой дали би могъл да ме упъти къде мога да намеря Йосифов, Й., Българските въстания 1393-1878, С., 1998 Благодаря предварително
  14. Здравейте, повечето инфо по темата, което бяхте така добри да споделите, вкарах категория Български въстания на Уикипедията http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%...%BD%D0%B8%D1%8F
  15. Благодаря за препратките, за тях знам, но освен че имало 18 въстанали села, нищо повече не се казва за самото въстание.
  16. Здравейте, Първо, благодаря на хората от форума писали в темата "Марино въстание" и други, повечето неща които те написаха вкарах в "Български въстания" на Уикипедиата Искам да помоля който има някакво инфо за т. нар. "Видинско въстание" през 1876 да напише нещо, доколкото разбрах става въпрос за няколко видински села въстанали по време на сръбско-турската война, но кои, кога точно, дали наистина е имало въстание или просто са помогнали на сръбски части влезли в областта, имало ли е и какви бойни действия Предварително благодаря. Имало и една книга по въпроса: Въстанието във Видинско 1876 г., автор Генади Вълчев
  17. поздравявам те с тази карта малко е скромна, липсват например сърбоавстрийците, сърбогерманците и сърбофранцузите, но сите останали сме там. например там са сърбо-македоците (в некои фашистички среди наричани сърбомани) луно, луно ... земльо македонска...
  18. Раковски е бил дълго време уебден че сближението със Сърбия е правилният път за освобождение на България. След това обаче се разочарова и оттогава не Сърбия, която има изключително благоприятно разположение и планинска граница, а Румъния, от която ни разделя Дунава, става средиште на българските революционери. А за да мине чета от Румъния след Дунава са следвали десетки километри равнини строго контролирани от османците ... По мое мнение, въпреки станалото по време на 2 Балканска война (за което основна и главна причина е кристално чистата и възвишена глупост, късогледтсво и арогантност на Фердинанд & Cо.) това е може би най-лоялният ни съсед. Много често ние българите забравяме че домът на хъшовете е било именно Влашко и че Румъния дава хиляди жертви по време на войната 1877 - 1878. И че румънците в крайна сметка не са просили за Добруджа ами тя им е била натикана като компенсация от скъпите ни братушки, които винаги са ни смятали за Задунайская губерния и които до ден днешен са готови да ни е... м... в интерес на Сърбия ("Сербия - ето Россия Балканов"). А ето и какво е казал Pаковски за Сърбия: "Сръбската политика относително на българите... Всякому человеку натежава неотменна длъжност да брани народните си права с всичките си сили и възможни средства. А който презира и пренебрежава тая свята длъжност, той не е словесен человек, но едно безсловесно животно, кое се проявява на света и свършва живота си, без да остави никакъв спомен от делата си. Отечество и народност са две най-хубави, най-сладки и най-утешителни речи за чувствителний человек и той жертвува за тях всичко, що има най-драгоценно на света. Похвален е онзи, който може да принесе една настояща и явна полза народу си, а еще по-похвален е онзи, който предупреди едно тайно зло, кое се за в бъдущност приуготовлява с ласкателство и измама народу му и кое всяк не е в състояние да узнай. А най-паче когато това зло се сплита от человеци познати и щат да се показват уж доброжелатели и приятели, понеже от явнаго неприятеля всяк се пази и взема предусторожните си мерки против неговите дела. Сърбите, ако да се сближават доста тясно по езику си с българите и ако да живеят в непосредствено съседство с тях, обаче всякоги са били смъртни неприятели български и никоги не са престанали да им противодействуват, когато им се е появявало и най-малкое счастливо и благоприятно обстоятелство. Такива жалостни примери вижда человек твърде много и всичката съхранена история по появлението им на Балканский полуостров до падението им под турская власт. Омразата е била тук вкоренена в тях, щото в устата им народното име българин се изкривило на... в. "Бъдъщност", Белград, края на лятото, 1863 г." "Политическите отношения сръбского княжества с България в днешните времена Многажди сме мислили да напишеме политическите отношения Сръбскаго княжества с България в днешните времена, т.е. откак е това княжество (силаго Андриянополскаго договора 1829) добило своя днешна полунезависимост и живее и то политично в някакви си ограничени сношения със сузеренская власт и съседшгге му свободни народи. Но преважни причини задържавали са нас досега от това ни намерение. Първа же и главна причина е била, че описаваши самая истина и неискрений ход политици того княжества към българите, неотбежно би било да се появи едно голямо незадоволствие и студенина в последните, като онеправдани и изложени на завладетелната хища първих, коя тии си въображаят да приготвят и за коя делом са много такива постъпки досега показали, както щем ги изложи. Втора же причина нашего досегашнаго въздържания е била надеждата, че тии щат се поправи и щат предузе други един ход в политиката си, както е праведно и полезно за два съседи народа, сродни по езику и по вероизповедания, имеящи едного и истаго неприятеля, една и иста съдбина за в бъдущност. Но, излъгани в нашата надежда, унуждаваме се днес като верни чада народа си да извадим на бял свят тая неприятелска постъпка и да обърнем вниманието на всичките верни синове отечества си върху тойзи най-важен за нас предмет. Нашето описание никак не ще бъде нападателно, но ще бъде като едно приятелско упоменание към нашите съседи братя сърби, дано би могли да ги наклоним да внидат в правий път съседства и братства. Ние трябва да знаеме и всяк час да си напомняме, че раздорите и несъгласията в старите времена са докарали и нас, и тях в това жалостно днешно положение и че не може се другояче поправи освен с общо едно съгласие и с братски искрен и любовен съюз. Истина, че на света има и едно начало, да всяк народ, кой живее политично, трябва да гледа най-първо своята собствена полза, своето увеличение и своята слава да възвиши, ако и на щета других - на основание правди по-силнаго и правди завладеная - но Сръбското днешно княжество не е в това състояние относително към българите. То е обкръжено от толкова и такива противни обстоятелства за такъв един успех, щото такава една мисъл и предприятие не само са невъзможни работи за него, но еще ако си въображава да ги следова, може да дойде до една жалостна пропаст. Днешната же западна европейска политика, както е всякому познато, тъй бодро и занимателно пази в подобни движения на Възток, щото не щади ни злато, ни сребро, ни проливане скъпоценния си кърви, да не би се някак си без нейния воли, а най-паче без нейния користи и най-малкая промяна учинила по тия места. Векът на завладенията и увеличенията за малките и слабите народци веке е проминал и мислите за такива блистателни подвиги се вземат и сматрят от европейските крепки и силни държави като детински играчки и като смешни мечтания!... Има еще едно друго начало, кое, непонятно в самата му права граница от неопитни някои си разпалени глави, действува много в тях и докарва ги да подпадват в най-смешни за в бъдущност мечтания. А то е историческите права всякого народа. Истина, че всяк народ трябва свято да се държи от своите исторически права и да се старай с всичка си сила да ги задобие и да достигне пак до тях, но само на законните и неотменните свои истинни исторически права, а не на завладетелните права, кои он трябва строго да пази да не възбужда, защото тогава всичките народи, кои са някогаж имали самобитност, имат да представят с необорими доказателства такива от завладения добити себе права, коих са по няколко си векове имали и от коих са се явно ползували. Самите и святите права за зависимите и полузависимите днес народи са да се ограничат на своята народност, т.е. на своят чист елемент. Затова и днешната европейска политика извади от няколко години насам това начало на свят, право народности, кое, ако и да не се искрено навсякъде от нея подпомага, обаче се по нещо ,си добива, а пред явното мнение света владее веке всеобщото одобрение непохитности того права. Имаме скорошни еще примери, че зависими народи, кои са искали да прескочат границите на историческите си права в самото си движение за освобождения от угнетителев си, не само са посрещнали голями препятствия, но били са побиени най-много от своите съседи, коим народния права са искали да потъпчат. А то са маджарите във възбунението си против Австрия в 1848, кои тутакси се видяха нападнати от всичките славяни за самата причина, че тии гордо поискаха да ги удавят под изключителното име маджари и Маджарско царство. Народ, кой е имал свое прошествие, кой има своя писменост и своя народна книжнина, кой е веке почувствувал своя мила народност и кой е веке наумил да се бори един ден за своя независимост с толковечните и силните си завладетели, не дава никак си да се онеправди и погази от малки и слаби съседни народи, кои истим начином ищат да отхвърлят несносната зависимост от главнаго и силнаго завладетеля. Той е в състояние да се съедини със стараго си завладетеля и да съвоюва заедно против новаго, доде го конечно съкруши. Такива примери се виждат доста в световната история, а най-нов е пред нас горенаведений маджарски бунт, де видяхме славяните съединени с австрийците, своите стари завладетели. Има еще друго нещо, на кое може нашите братя сърби да облагат своите надежди, че могат да изиграят истата игра в Турска днес Европа, която изиграха пиемонтезите в Италия. Може би нихните тия надежди да се подхранват от някои си умилни погледи францушкой политици, кое ги накара и да се впустят в толкова безплодни еще и опасни приплетки със сюзеренската власт. Но ние знайме твърде добре тия умилни погледи на какви само основания им се метнаха от страни франции. Франция, а може би и Англия, показват, че ищат да подпомогнат такова едно сръбско движение, но само тогава, когато видят и се уверят, че всичките тия славянски народи в Турско са подпълно съгласни и съединени помежду си, щото да може Сръбското княжество, предприятие не само са невъзможни работи за него, но еще ако си въображава да ги следова, може да дойде до една жалостна пропаст. Днешната же западна европейска политика, както е всякому познато, тъй бодро и занимателно пази в подобни движения на Възток, щото не щади ни злато, ни сребро, ни проливане скъпоценния си кърви, да не би се някак си без нейния воли, а най-паче без нейния користи и най-малкая промяна учинила по тия места. Векът на завладенията и увеличенията за малките и слабите народци веке е проминал и мислите за такива блистателни подвиги се вземат и сматрят от европейските крепки и силни държави като детински играчки и като смешни мечтания!... Има еще едно друго начало, кое, непонятно в самата му права граница от неопитни някои си разпалени глави, действува много в тях и докарва ги да подпадват в най-смешни за в бъдущност мечтания. А то е историческите права всякого народа. Истина, че всяк народ трябва свято да се държи от своите исторически права и да се старай с всичка си сила да ги задобие и да достигне пак до тях, но само на законните и неотменните свои истинни исторически права, а не на завладетелните права, кои он трябва строго да пази да не възбужда, защото тогава всичките народи, кои са някогаж имали самобитност, имат да представят с необорими доказателства такива от завладения добити себе права, коих са по няколко си векове имали и от коих са се явно ползували. Самите и святите права за зависимите и полузависимите днес народи са да се ограничат на своята народност, т.е. на своят чист елемент. Затова и днешната европейска политика извади от няколко години насам това начало на свят, право народности, кое, ако и да не се искрено навсякъде от нея подпомага, обаче се по нещо ,си добива, а пред явното мнение света владее веке всеобщото одобрение непохитности того права. Имаме скорошни еще примери, че зависими народи, кои са искали да прескочат границите на историческите си права в самото си движение за освобождения от угнетителев си, не само са посрещнали голями препятствия, но били са побиени най-много от своите съседи, коим народния права са искали да потъпчат. А то са маджарите във възбунението си против Австрия в 1848, кои тутакси се видяха нападнати от всичките славяни за самата причина, че тии гордо поискаха да ги удавят под изключителното име маджари и Маджарско царство. Народ, кой е имал свое прошествие, кой има своя писменост и своя народна книжнина, кой е веке почувствувал своя мила народност и кой е веке наумил да се бори един ден за своя независимост с толковечните и силните си завладетели, не дава никак си да се онеправди и погази от малки и слаби съседни народи, кои истим начином ищат да отхвърлят несносната зависимост от главнаго и силнаго завладетеля. Той е в състояние да се съедини със стараго си завладетеля и да съвоюва заедно против новаго, доде го конечно съкруши. Такива примери се виждат доста в световната история, а най-нов е пред нас горенаведений маджарски бунт, де видяхме славяните съединени с австрийците, своите стари завладетели. Има еще друго нещо, на кое може нашите братя сърби да облагат своите надежди, че могат да изиграят истата игра в Турска днес Европа, която изиграха пиемонтезите в Италия. Може би нихните тия надежди да се подхранват от някои си умилни погледи францушкой политици, кое ги накара и да се впустят в толкова безплодни еще и опасни приплетки със сюзеренската власт. Но ние знайме твърде добре тия умилни погледи на какви само основания им се метнаха от страни франции. Франция, а може би и Англия, показват, че ищат да подпомогнат такова едно сръбско движение, но само тогава, когато видят и се уверят, че всичките тия славянски народи в Турско са подпълно съгласни и съединени помежду си, щото да може Сръбското княжество, като имеящо веке полунезависим политически живот, да ги представя пред тия сили, кои може би тогава да му дадат първенство над тях, да одобрят военните движения против завладетеля. Но то не само че нищо еще основно не е направило върху това отгоре, но еще с неразмислените постъпки на своите политици, а най-паче на изтуплената си мнима интелигенция /образована част народа/ докарало е такива големи незадоволствия между най-важното и най-ближното му славянско племе, храбрите черногорци и ерцеговци, щото уравнението между двете династии е невъзможно, без да отстъпи една от тях своите права другои. Колкото за българите, ако и да нямат еще политичен живот, тии обаче досега не са се дали, нито щат се да тъй безусловно да се представят от сърбите пред западните сили. Не защото не желаят такова едно нещо, но защото ищат първо да додат до основни споразумения със сърбите и да знаят за каква бъдущност щат вниди в такова едно велико поприще, кое ще им стои твърде скъпо. Тии не са веке в онова състояние, както са били във време на първото движение сръбско и гръцко и в руските разновременни битки против турков, да тичат възторгно на бойното поле за кръста и за вярата само и защото боят е против общия неприятел, да жертвуват живот и имение и после не само нихното отечество да не добие нищо, но еще да бъдат презрени от своите братя и нихните имена даже да не найдат никакво си място в историята на тях народи, коим са с неизказана храброст помогнали за независимост. Той тъмен век за българите веке проиде, тя мъгла невежества и несвестности се разиде. Сърбите са мислили, а може би някои си еще да мислят, че българите са изгубили военний дух, чрез кого са в старост тъй славно отличавали, и че сега тии не са друго освен един миролюбив земеделски народ, кой от само себе си до никакъв успех независимости не може да доде. Това мнение е било общо в Сръбското княжество и оттамо е било разпространено и между австрийските сърби. Исто така и за духовното развитие българскаго народа твърде криви или никакви почти понятия доскоро не са имали тии наши съседи братя по езику и по вероизповеданию. Това же бе дало повод управляюпщм Сръбское княжество да си намислят, че те, имеящи полунезависим си политичен живот, могат да усвоят тойзи миролюбив и земледелчески народ и да съставяТ едно велико Душаново царство. Тая велика идея се роди най-напред в незрелите глави на интелигенцията им и тя почна да се разпространява и между простому народу, кой до него време не правеше разлика между българина и сърбина и в самите си песни и попредания признаваше и проповядваше, че неговите братя българи са имали свое царство в Търново и свои последни царюве Шишмана и Страшимира, че в Търново и в Охрида е била българска независима патриаршия и че нихний първи просветител св. Сава в Търново се е ръкоположил, тамо е починал, тамо е посветен и в Сърбия пренесен. Българските царюве и сръбските кралюве са имали понякогаж и сродства от брачни съюз и че като сръбската независимост пропадна на Косово поле със смъртта княз Лазарова под Мурада първаго, сина Баязитоваго. Интелигенцията се впусти еще по-далеко, тя почна да пише някакви си исторически отломки и да съставя някакви си драми от старите времена с явни укорения и презрения против българите, кое почна да възбужда в необразованите еще сърби една народна мързост. Българското народно име почна да се взема с една отвратност и някаква си отмъстителна помисъл. Интелигенцията навлече и неопитното правителство да обрати вниманието си за разпространение на границите не по правий и естествений си ход към Босна и Ерцеговина, де живее негов чист сръбски елемент, но към Видин и София, сърцето на България! Присвоените в последните времена няколко окръжия, от Българ/ска/ Морава до Тимока, кои еще отчасти говорят чист български език, а отчасти помесан със сръбски, доказват явно наша реч и то е живо доказателство хода сръбской неправедной към нас политици. Видин се сматри и мисли от нашите братя сърби за тяхно неотбежно за в бъдущност притежание! Многи знаменити чиновници мислят и се надеят, че скоро щат виде сръбский байрак забит тамо и че щат завъртя сръбское коло по веселовидните му равнини! Но при всичките си тия блистателни мисли тии не могат отказа, че такъв един сияен подвиг без бракя бугари не може се извърши! Тии мислят и са уверени, че българите щат се повлече с тях, щат се би с общия неприятел, щат да храни и други потребности изобилно без никакво предварително условие и че тии като изкусни военни и познати юнаци щат ги управля и предводи на бойното поле! в. "Бъдъщност", Белград, края на лятото 1863 г."
  19. Знам че във форума се пиШе само на кирилица но просто текста е на английски Разбира се повечето от въстанията в Северозападна България са повече или по-малко плод на "сръбската гнила политика" но пък случилото се с българските радикали потърсили помощта на Сърбия през 1835 - 1856 води до съштествено отрезвяване на нашите хъшове относно намеренията на Сърбия и в крайна сметка пълното изместване на революционното движение в далеч по неподходяштата от военна гледна точка Румъния. А и не всички движения са такива - най-голямoто въстание, Видинското, е плод изцяло на инициатива на местните първенци и последвалото "Изложение" поставя може би за пръв път българския въпрос пред Европа. 40 години по-рано съштото такова движение довежда до автономията на Сърбия от разкапаната тогава Османска империя.
  20. http://www.ohiou.edu/~Chastain/ac/bulgaria.htm Bulgarian uprising (1850) Bulgarian uprising (1850) Ever since the Turks conquered Bulgaria at the end of the 14th century, the local Slav and Christian population, undeterred by the stringent rule and bloody repression, kept revolting and staging armed uprisings. Whenever Turkey fought a war with any of the European Christian powers and was defeated, Bulgarians rose up. In late spring 1850, a delayed reaction to revolutionary events in central Europe occurred in the north-western part of Bulgaria. Bulgarian peasants had all the time been opposed to the feudal oppression which, as practiced by the Ottoman regime, involved a direct robbery disguised as tributes levied by Turkish feudal lords. Bulgaria's first young intelligentsia strove to make Bulgarian peasants correlate the demand for abolition of primitive feudal oppression with the claim for autonomy for the Bulgars. It was too early at that time, in confrontation with the still prevailing Ottoman power, to envision the full freedom for Bulgaria. After the Hungarian revolution had fallen, several thousand revolutionaries began arriving by August 21, 1849 in t he Turkish city and fortress of Vidyn in northwestern Bulgaria. There came almost a thousand Poles, several hundred Italians, and less than a hundred Germans. Among the revolutionaries were Lajos Kossuth, Josef Bem, and other Hungarian and Polish generals. On October 30, 1849, they began moving to another Turkish fortress, Shumla (today's Shumen). Contacts with interned soldiers of the Hungarian revolution, prominent politicians and generals among them, their independent and critical attitude to Turkish authorities, a possibility to communicate with the Poles due to language affinities, all encouraged Bulgarian leaders. In 1849,in an area between the western part of the Balkan mountains and the Danube, preparations for an uprising commenced. Although appearing later as spontaneous, the uprising had been carefully planned and prepared. At the beginning of 1850, peasant representatives gathered in the Rakovitsa monastery and set the date of June 1, 1850 as the first day of fighting. Military leaders were appointed. The program of demands put forth to the Turkish authorities sought consent to the sale of land to individual villages and abolition of Bulgarian peasants' tributes to the Muslim feudal lords. All the Hattisherif decisions and generally all the Tanzimat acts were to be fully implemented. The initial fights of the Bulgarian uprising took place between May 27 and June 8, 1850, but the principal actions, as planned, were carried out between June 1-12, 1850. About a thousand-strong peasant party, without firearms, led by Captain Kriztio, took the town of Lom. Soon, however, a battle with a well-armed Turkish detachment broke out near the town. The insurgents lost, Kriztio was killed, but the Bulgars did not scatter and, led by Ivan Kulin, set forth toward Belogradchik. Further four hundred volunteers joined them en route. About three thousand insurgents commanded by Petko Marinov marched toward Vidyn to block the fortress. The regular Turkish army, however, defeated the insurrectionaries after a two-hour battle; the Bulgarian forces split up into smaller groups and scattered in various directions. The longest operation of the Bulgarian forces took place near the town of Belogradchik. Several thousand volunteers who had only two-hundred guns between themselves blocked the town for ten days. When the regular Turkish troops, reinforced by bashibosouks, arrived from Vidyn, a whole-day battle ensued. The insurgents retreated to the mountains, some moving to Serbia; the Turks did not dare to pursue them. The Bulgarian uprising involved a total of ten thousand Bulgarian peasants, about seven hundred being killed in combat. Appeals for help to Russia whose army was stationed in Wallachia, on the other bank of the Danube, was unsuccessful, since the tsar's army would never support the fight for peoples' freedom. The Serbian duchy also failed to assist the insurgents significantly. For their part, the Turks began a bloody vengeance. About three thousand peasants, mostly women and children, were slain. All Bulgars were killed in Belogradchik. Although the peasants sent a delegation to Istanbul to deliver the "Islozhene", the terror did not abate. Europe, however, witnessed the aftermath of the insurrection with a growing outrage. Bulgarian activists prepared a lengthy memorial in French and passed it to foreign diplomats. Diplomatic pressure on the Sublime Porte resulted in concessions. Principles of land management and the tax system were changed, families of the murdered Bulgarians were paid compensations. Although their effort ended with a defeat, the insurgents of northwestern Bulgaria won a partial victory as the agrarian relationships in the country changed. All that stimulated Bulgarians' political identity and agitation for independence. The Vidyn uprising of 1850 was a delayed echo of the European revolutions of the two preceding years. Slawomir R.Kalembka Bibliography Dimitrov S., Vastanieto ot 1850 godina v Balgarija, Sofija 1972. Dokumenti za novata istorija na balgarskija narod is venskite darzaven archiv 1830-1877, I, Sofija 1948. Kasev D."Vastanieto na seljanite v Severozapadna Balgarija prez 1850 g. i negovite pricini" Istoriceski pregled, 1949/1950, No. 4-5.
  21. През 1833 г. българското население в Белоградчишко, Берковско, Нишко и Видинско предприема подготовка за въстание, но засилените мерки за сигурност от турските власти в тези райони и военно-политическото напрежение около урегулирането на териториалната граница на Сръбското княжество с Османската империя възпрепятстват избухването на българско въстание. Но подготовката за въоръжена борба не престава. Неколкократните контакти между сръбските власти с делегации на селски старейшини от Нишко не дават определени резултати, но под натиска на угнетяващата действителност в пределите на Османската империя в началото на 1835 г. шестнайсет села въстават, като заявяват, че “на турчина повече рая не можеме да бъдеме”. С посредничеството на Аврам Петрониевич (кехая на княз Милош Обренович) е договорено, че “никакъв господар или спахия или техен субашия не може да отива в селото, освен когато се отделя десятъкът.” Установен е размерът на спахийските и господарските вземания. Тези договорености осигуряват някакви придобивки за селяните и слагат край на вълненията в Нишко от 1833-1835 г. Много малко са изследванията за революционните ни дейци - емигранти в Сърбия по време на турското робство. От 1835 до 1850 г., когато избухва голямото Видинско въстание, селяните от Северозападна България въстават 7 пъти, организирани от емигрантите в Сърбия. Почти всички са били поощрявани от сръбските правителства. Те им давали щедри обещания, че ще помогнат не само с оръжие и боеприпаси, но и с войска. Така избухват първото и второто Пиротско въстание през 1835 и 1838 г. Между тези две въстания са и Берковските: през 1836 г. - Манчовата размирица, и през 1837 г. - Върбановото въстание. През 1841 г. на връх Великден избухва голямото българско Нишко въстание, на което също един от организаторите е Пуйо войвода. И това въстание е потушено най-жестоко. Избити са хиляди българи - предимно жени, старци и деца. Изпепелени са 225 села и сринати до основи 16 манастири и църкви. Това довежда до международна намеса и анкета начело с францувина Жером-Адолф Бланки. Целейки не само да се докара пред султана, но и че плановете му за заграбване на Нишки и Видински окръг могат да се провалят, ако Турция даде на тази област българско самоуправление, още по времето на въстанието през 1849 г. Гарашанин разпоредил организаторите, Пуйо войвода, Никола Сръндак, Коста Чавка, Цоно от Власотинци и други да бъдат задържани. Така подготовката на бунта, която се извършвала в Сърбия, била пресечена. Пуйо войвода успял да избяга. Прибрал се в родното си село Бойница, Кулско, и подготвил въстанието. Успял да вдигне 7 големи села в тази околия и две във Видинско. След потушаването му границата е затворена и дадена зелена улица за турските издевателства. Пуйо войвода със сина си даскал Вълчо, свещеник Владислав и още 9 техни сподвижници успели да се промъкнат през блокадата и отишли в заграбения през 1833 г. град Зайчар, където били в близки приятелски отношения с местната власт. Веднага Гарашанин не само нарежда да бъдат задържани, но и оковани във вериги, да бъдат предадени на турците. Това станало на граничната застава на Връшка чука. Пуйо войвода е осъден във Видин на смърт и обесен. В затвора е убит свещеник Владислав, даскал Вълчо е пуснат в края на следващата, 1850 г. по застъпничество на княз Стефан Богориди.
  22. Скопие. Под звуците на легендарна песен “Другарю Тито, кълнем ти се” и извадки от речите на Йосип Броз е била направена първата копка на паметника на бившия югославски президент пред Дома на Армията на Република Македония на 29 ноември. Това пише днес македонският вестник “Вечер”. Паметникът ще бъде издигнат от членовете на Сдружението на гражданите, които почитат личността и делото на Тито. Първата копка е била направена по повод годишнината от Деня на Второто заседание на Антифашисткото събрание за народното освобождение на Югославия, пише още вестникът.
  23. Остави ги тези през 19 век, дъвкани и предъвквани са. Далеч по интересно е кога и какво е ставало по затънтените османски владения навътре в балканския полуостров 15 - 18 век. Жалко че липсва сериозен български труд който да обхваща всички въстанически и хайдушки движения в този период.
  24. Ето две сръбски карти; на едната Софиа под кодовото име "Средац" е в рамките на сръбско завоевание; на другата манастирът "Св. Иован (?!) Рилски" влиза в границите на Душанова Сърбия: http://www.picvalley.net/v.php?p=u/50/49975_501.JPG http://www.picvalley.net/v.php?p=u/50/49977_527.JPG
  25. И все пак доколко са реални според теб подобни въстания за които почти няма източници (Второ Търновско; Марино; "въстание на архиереите" 1734)? Дали това са само фолклорни преувеличения и желанието на един род помешчици да се сдобие със шикозен произход или почиват на реални исторически факти?

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...