sharkani

Ще попиша и за другите неща. За това, виж :: http://en.wikipedia.org/wiki/Human_mitochondrial_DNA_haplogroup , номерът би бил да се композира вирус, които трепе само притежателите на L-groups, което никак не би било трудно - въпрос на инвестиции.. . Генетичното многообразие на човека е най-високо в Африка, поради което се приема, че именно тя е Родината. Всички out-of-Africa humans произлизат от M & N etc. haplogroups. Който избие L-овете ще вземе Африка. А за Нобелова награда за геноцид не съм чувал ... По-скоро международен наказателен съд, но Царството ще намери луд генерал, който да опере пешкира.

Frujin, Забравяш ролята на Царство България в Конго в: 1. производство и разпространение на наркотици 2. оффшорно банкиране и оправяне на пари за периода 1960-2010 ,<div>3. сянката в тази времева линия на Втората Конгоанска война - ако в тази от нашата ВЛ умря 1/10 от населението на Конго, колко ли биха загинали в серия ожесточени конфликти траещи над четвърт век?</div><div>&nbsp;както и инцидента от 21.12.2012 при който избухва епидемията на хеморагичната треска Вирунга, известна още като "Белината" защото убива само черни - инкубационен период 1 месец, смъртност &gt;90% за 24часа. ЦБ отрича и успешно се защитава срещу обвиненията че "Белината" е ГМО създадено в лабораториите на "на н.Ц.в. Единни въоръжени сили" в Драч, Западно Конго. 3. Съединението на 06.09.2016 между Република България вкл. Македония+ и Царството България в една унитарна държава. Царството се състои от балканска България ( Горната земя Българска ) и Конго ( вкл. цялата обезлюдена централна, източна, западна и южна Африка ) = ( Долната земя Българска ). </div>

Stinka (Rom), Много си прав за обстоятелствата, но не и за последствията. Болести: Именно откриването през 1880-та на маларийния вектор, и на ред други технологически нововъведения, прави възможно the Scramble for Africa, т.е. заемането на екваториално-тропическите зони ( докато колонизацията на добрите земи протича от 15-17-ти век ). Нахлуването на европейците в РИ е мощен епидемичен двигател, който главно мори местното население, като им "разджурква" епидемично-имунните региони. Примерно РИ Конго и шарката... И това само с няколко десетки хиляди бели "имигранти"! Общото население на цяла Суб-Сахарска ( Черна ) Африка е около 100 млн. души към 1900-та. Смятам, че ако планомерно се заселят 7 млн. пришълци при отлична инфраструктурна, финансова и медицинска база, ще загинат пренебрежително малък %, докато от местните надали ще оцелеят повече от 4-5 милиона - и то разпръснати из трудните земи. Климат, околна среда, ресурси: през 1960 от Конго избягват над 100 000 белгийци. Не ми се търсят статистики, но изводът е, че болестите морят бедните-местните, докато богатите-пришълците-белите имат достъп до медицинска превенция и грижи. През 1902 в Америка климатикът излиза на пазара. Точно по време на предложения Преходен период 1888-1910-та в РИ в пазарна интродукция преминават десетки ключови технологии , които оформят облика на 20-ти век. Трудната среда ще индустриализира и технизира и урбанизира обществото на заселниците принудително. Трудната среда ще действа толкова стимулиращо на научно-техническото развитие ( не света, не само на местно ниво ), колкото голям военен конфликт - колонизационното усилие за Конго ще бъде голям потребител и ще генерира и финансира голямо търсене на много технологии и приложения, които иначе в РИ "изчакаха" ПСВ и ВСВ. Климатът и в Конго е местно явление - има "оазиси" - високи места и пр. където могат да се установят "ъпгрейдваните клонинги" на София, Варна, Охрид, Драч ... Вж. какъв е климата на Киншаса ( http://bg.wikipedia.....BC.D0.B0.D1.82 ) - райска работа , ми че то по-добре от Сингапур, бе! Днес в РИ ООН оценява примерно хидроенергийните ресурси на ДР Конго на достатъчни да задоволят проектираното електроенергийно потребление на цяла Африка. Изкопаеми и др. ресурси: практически ВСИЧКО: вси метали и въглеводороди, дървесина, ... Селско стопанство: каучук ( до каучуковия крах от 1911-та година, освен ако не се приложи опита на британска Малайзия и не се премине и към местно индустриално използване, вместо прост износ ), захарна тръстика ( захар, спирт, ром, сладкарски изделия ), какао и кафе, памук ( текстилна индустрия ) и други технически култури, тропически плодове, наркотици ... въобще експортно ориентирано интензивно земеделие ( cash crops ), което да замести традиционното българско натурално малко стопанство ( оцеляло на практика в РИ у нас до 1990-те ). Четох скоро, че, примерно по отношение на захарната тръстика - Бразилия има ( заради климата ) около десет пъти по-голяма термодинамична и икономическа ефективност отколкото САЩ - затуй на тях им е изгодно да варят етанол за гориво на ДВГ-та и да ползват тръстичената шума за ТЕЦ-ове. Демография: индустриализацията и урбанизацията обикновено убиват прираста, но не и ако поддържането на Total Fertility Rate от 6-8 деца на жена през живота и бъде национална политика поддържана десетилетия наред финансирана чрез (за сметка на) безогледната експлоатация на природата и местните. България-в-Конго ще избегне смъртността във войните, които иначе бихме водили в началото на 20-ти век и българите няма да живеят на разпокъсано землище - демографският потенциал ще срещне максимума на икономическия. При TFR 6-8, годишен ръст от около 3.5% , българското население в новата родина ще се удвоява веднъж на по-малко от 20 години ( 72 : 3.5 ~ 20 ) . Да предположим, че демографската картинка ще се смени от около 30 млн. местни + 0.1 млн. БГ преселници към 1890-та на 3-4 млн. местни и 16-17 млн. бели към 1914-та когато избухва ПСВ. Грубо - 0.1 към 1890 / 14 към 1910 / 40 към 1930 / 80 към 1950 / 160 към 1980 / над 300 млн. около 2000 г.сл.Хр. Нещо като САЩ. === Да довършим "уйдурмата" през ПСВ всичките ни съседи + Италия са про-Централни защото им се обещава да си разпределят опразненото Княжество. Гърция до Стара Планина, Сърбия граничеща с Румъния на Янтра, уголемена Албания за италианците + евентуално Египет-Судан ... От друга страна Леополдия има претенции върху всички теиритории от които са преселени българи към Конго по договора за Замяната. В РИ с 5 млн. население имаме към 600 000 армия. В Конгоанската времева линия сме мега-фактора на Африканския театър с над 1 млн. бойци. От тях половината се бият в Европа и в Близкия изток. За награда накрая получаваме всички немски колонии във Африка и земите между тях + купуваме Мадагаскар ... над 10 000 000 км2 територия. САЩ не се налага да се месят и си остават регионална силица. След ПСВ този Версай е "справедлив" и създава нещо като Европейски съюз ( + Русия - без революция и + Британската империя ), който продължава да държи света в империя-от-империи и до ден днешен. "Патрони" са великите сили като Великобритания-Франция-Белгия-Русия + техните опитомени врагове: Иберия, Италия, обединена Германия ...

И т'ва не е лошо. На и около Балканите, обаче, остават около 5 милиона, какво се случва тук в оригиналните земи? 10-20 млн. проектирано към 1990-те ( когато в РИ се разпада СССР ) навежда на териториален мащаб от порядъка на Казахстан - или, ако включим РИ компонента от около 50% на средноазиатското руско, украинско и др. население - даже повече. Такава Средноазиатска България би граничила пряко с Волго-Уралския регион - Татарстан, Башкирия.., което би мотивирало идеи за обединение? Карти?

Ние българите доста си поначупихме главите в опити за национално обединение, та ми хрумна, че едно радикално решение като да се махнем оттук - всичките! - и да започнем някъде другаде начисто, би имало нелоши дългосрочни последствия.: През Юли 1887 Княз на България става не Фердинанд, а Леополд II Белгийски. В реална, а не персонална уния... Сделката е териториална трампа на суверенитет. Леополд получава лично суверенитета върху територията на Княжеството, а българската държава получава суверенитета върху Конго. Леополд е Цар на българите под Търновската конституция и Тук, по време на Прехода и Там, след него. Да речем преходният период е 22 години от 1888 до 1910 през които паралелно се изгражда инфраструктура ( вкл. "двойници" на основните оригинални български населени места ) и се премества цялото-и-само-българското население от територията на Княжеството ( и от околните държави - Османската и Руската империи, Румъния, Сърбия ... ) към Конго - колко? към 6-7 милиона човека?. За финансиране на преселването се насочва и използва, примерно, 50% процента от брутния продукт на Княжеството и на Конго за времето на прехода. Частното имущество на преселниците се компенсира пропорционално размера на дадената ( Княжеството ) срещу получената ( Конго ) територия. Международната Африканска Асоциация - личната корпорация на Леополд ведно с цялото и имущество по света се прехвърля под едноличния контрол на Българското правителство. ( примерно превърната в правителствен департамент по каучука, слоновата кост .. и някои други определени ресурси от които преди това прави пари Леополд ).. Под формата на цивилна листа за монарха, българите се задължават да изплащат скромен дивидент на Цар Леополд Първи Български от бизнеса на МАА - да речем 10% считано след 1910-та, които намаляват с по 1% до 1% към 1920-та. Кралство Белгия + обезбългареното Княжество България ( превърнато в лично, частно владение на белгийския монарх ) + българизираното Конго ( под суверенитета на държавата на българите ) и след 1910-та остават не само в реална уния, но и в митнически, валутен, военен и пр. съюз. Територията на обезбългареното Княжество се превръща в сцена за строителство на моделна частна държавна утопия на краля - Леополдия: подбрани заселници, елегантна архитектура, език - естествено (!) френски, конституция - съгласно най-модните тенденции в осмислянето на идеалната католическа държава. Въобще, разкош. В РИ 1881-1908 в резултат на мощната експлоатация и изтребление на местните загиват между 20% и 50% от населението на Конго. Смятам, че ефектите от инвазия и настаняване на около 7 милиона души за период по-кратък от четвърт век би имало последствия по-лоши и от колонизирането на Америките. Приемам, че не повече от 5% от местното население би оцеляло. ПСВ свършва с 2-3 пъти по-малко жертви и 2-3 пъти по-бързо с Леополдия навряна в слабините на Централните сили. Конго ( Царството на Българите ) анексира всички немски и половината португалски колонии в Африка ... Стамболов ( живял в тази времева линия до 1941-ва ) е българският Роудс, Рокфелер, Морган взети заедно.

... хайде, да опитаме нещо по неконфликтогенно ;-) ... 1406 г.н.е. един от най-големите http://en.wikipedia.org/wiki/Treasure_ship от Първата експедиция на http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B6%D1%8A%D0%BD_%D0%A5%D1%8A , натоварен с прасета, коне, зайци, кокошки, семена на пшеница и други култури, сечива и инструменти се загубва в "Западния ( Индийския ) океан" и след няколко седмично плаване напосоки достига повреден до западно-австралийските брегове, в плодородната умерена/субтропична зона на съвременен Пърт ( http://www.thebioenergysite.com/news/contents/08-06-26Map.gif или http://www.thebioene...08-06-26Map.gif или http://www.wine-region-tours.com/images/map_aust_wa.jpg или http://www.perthtourist.com/e_images/map/Perth_area_map_e.jpg и най-вече :: http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/0d/Wa_region_wheatbelt.gif/441px-Wa_region_wheatbelt.gif !!! ). Повечето мъже от около 1000-та оцелели пътници и екипаж са занаятчии/инженери/земеделци. Китайски жени, всред тях, естествено, няма.

andreiS40, Абсолютно си прав, че варианта "пълно, трайно и окончателно военно решение" е хиперболизиран, краен и нарочно пресилен! Подчертавам НАРОЧНО. Целта на стигането до крайност, на изпълването на границата на това, което е физически, икономически и логически възможно, е именно да се очертае максимума във възможното състояние на Б-я като резултат от комбинирането на наличните и ресурси към изследвания момент. Аналогично на приложение на минимакса от теория на игрите. Спектърът на възможни състояния има минимум (0) и максимум (1) в дадените ресурсни граници и те респективно се изразяват в обхвата състояния: от пълна загуба - изчезване на народа (0) до пълна победа - елиминиране на външните опасности (1), като (1) е най-вероятно състояние подобно на това, което описвам, щото с наличните ресурси ( пари, технологии, население ), вероятността да се постигне повече от (1) е пренебрежимо, астрономически малка... Ако изследваме "дробните" състояния помежду 0 и 1 ( които са безброй много във всеки практически смисъл и при всяка обозрима "разделителна способност" ), то текущата реалност и другите по-консервативни реализации образуват преобладаващото "вариантно население" на този спектър, като вероятността от сбъдването на близки към екстремумите (0) или (1) състояния, клони към нулата. С други думи статистическото разпределение на възможните състояния на системата България със стартова точка и състояние периода 1900-1912 си е нормално. Да, Екстремумите са с клоняща към Нула вероятност, НО както при всяка много сложна система ОБЩИЯТ БРОЙ резултати от комбинаторния взрив на взаимодействие на ресурсите и първоначалните избрани състояния е наистина огромен. Число с милиони или милиарди цифри, даже без да отчитаме факта, че системата Б-я е отворена. В този смисъл въпреки, близката си до нула вероятност за сбъдване и (0) и (1) са представени с по гугъли и гугъли бройки в тоталния репертоар от гугълплекси и гугълплекси отличими едно от друго възможни състояния. Та, след като съм подчертал , че ОТЧИТАМ и ЗНАМ, че вариант (1) е хем хипер-ниско вероятен, хем представен в значимо число в спектъра на всички-възможни-състояния, нека се върнем към някои важни детайли и уточнения: ( нещо ми изчезнаха някои от контролите на "публикуване" затова цитирам с <<< ... >>> ) <<< думите ти дори не са историческа алтернативка! думите ти са просто проекция на патриотичното ти въображание.... Историческата алтернативка, не означава само фантазиране, а очертаване на възможни други варианти, ,,сцеарии" на развитие на България, с оглед на оценката на миналите грешки, на знанията дза тях и предлаганите решения, за да се избегнат.... >>> всяка алтернативка ( НЕЗАВИСИМО от прилаганите методи ) разглеждаща евентуално друго развитие на обществена система в миналото е историческа. Не се ползват "чудеса", deux ex machina, etc. похвати. Придържаме се САМО към синхронните към епохата технологии, знания, социални структури, финансови и икономически възможности ... Иначе, погледни първите 4 абзаца в този постинг. ДА(!), нищожна вероятност, но маркираща граница на възможното. <<< българия не може непрекъснато да оцелява и да побеждава във война с всички!Практически в кръгова отбрана! ... Война и лоши отношения с Турция, Сърбия, Румъния ,Гърция не бива и не можем да си позволим...Просто човешкият ни потенциал е малък....Икономическият също..... Впрочем опитахме се с ,,главата напред4, ама си я счупихвме и после загубихме почти всичко, о между двете световни войни бяхме обградени от агресивно настроени антибългарски държави, които бяха организирани в 1934г. в ,,Балканска антанта", само търсещи повод да ни окупират.......... >>> Да. Опитът показва, че НИКОЙ не може да оцелее, чрез отбранителна стратегия. За да има успешно и трайно военно решение, начинът е тотална и окончателна нападателна война. Принципът е "Няма съсед, няма проблем" - най-простото и радикално решение. ( Да си припомним немските стратегии за периода 1871-1945-та. ) Във вариант (1) - т.е. максимизация на постиженията / резултата от прилагане на ресурсите - се водят изцяло офанзивни, светкавични войни на унищожение, целта на които е съществуването на непосредствените ни съседи да бъде ПРЕКРАТЕНО. Анти-българската Балканска антанта е един вид неизбежна в почти всички варианти на историята, в които Б-я има съседи с конкурентни планове. Няма съседи = няма антибългарска антанта. Това е "идеалното развитие". Естествено, съседите имат съседи - и то Велики сили, и освен унищожаване на съседите, ние се нуждаем от средства да възпрем намесата на Великите, т.е. завоеванието да има крайна точка, която да сме в състояние да задържим, както и се нуждаем от завършващ ход - българизация на териториите. Сега да помислим възможно ли е въобще това, на база съществуващите ресурси? Единствения мислим начин е военен. Тогава отговорът на предния въпрос се свежда до отговора, на въпроса КАКВА военна машина ни е необходима за да постигнем подобна цел, и КАКВА от всички възможни военни машини е възможна/достъпна за Б-я за разглежданата епоха? Военна машина, която: 1. Да превземе всички съседи, 2. Да усмири Великите сили, 3. Да българизира териториите. Ами, смятам, че описаната военна машина в основния пост е възможна 1. технологически, 2. военно-организационно и 3. демографски и е достъпна 4. финансово, 5. индустриално и 6. икономически. 1. технологически, ще "натъртя" с примери след последния цитатен абзац най-долу. 2. военно-организационно - имаме данни от текущата ни реалност, че командването на Б-я е достатъчно отворено към нови методи на воюване, ако се концентрираме върху военно-иновационната част: "огневия вал" , използване на самолети за бомбардировки ( бомбата "Чаталджа" ), избор на торпедни корабчета ( основен рефрен, който превъзниква във всички междудържавни асиметрични войни - по-слабият залага на малки, бързи, евтини решения, които да "бият" големите, бавни и скъпи средства на по-силния; трябва да се отчете и инерцията в интересите на държавните разходи - големите имат уклон да харчат повече за по-скъпи системи с маргинализираща се ефективност. ) и пр. и пр. ( Същата тенденция виждаме и в Наци.Германия, която е лидер в приложения на техно-иновации, целта на което е да се компенсира огромната ресурсна асиметрия в полза на противника ). 3. демографски - не толкова малка страна. Б-я е около 2 пъти по-голяма от Сърбия и Гърция към 1912-13, а общото число на българското население на и около Балканите е колко? - общо поне 7 милиона. А, блицкригът Е решение и в демографско-икономически план. Той позволява да се ограничат загубите до непосредствените такива, и да се избегне капитализирането на разходите ( в хора и пари ) за военното усилие. Дългата война съсипва слабите. Обратно, светкавичната война е в състояние да нокаутира колоси. ( Япония така побеждава Русия през 1904-1905 ) 4. финансово и 6. икономически - Б-я е член на Латинския Монетарен Съюз ( 1886-1926 с прекъсвания поради войните ), което, ако не друго, ни дава перфектна база за калкулиране на обменните курсове и покупателната сила. По исторически данни за 1912-та индустриалното производство на Б-я е с обем около 120 млн. лева, което е равно на еквивалентната сума в швейцарски франкове. БВП трябва да е бил между 1 и 2 милиарда лева ( франка ) на година в такъв случай. Бюджетите на Княжеството/Царството растат равномерно от 120-тина до над 300-та млн. лева годишно в периода 1900-1911-та. В текущата реалност в периода 1908-1912 Б-я харчи стабилно около 1/4 от бюджета си за военни нужди - главно внос на въоръжение. По общи оценки цената на Балканските войни за Б-я е в порядъка на от 1.3 до 2 милиарда лева (!) и анализът показва, че това е било поносима цена ( под 100% от годишния БВП ), предвид факта, че Балканските войни не се спъват икономическия прогрес на Б-я и чак голямата ни "набутвация" ПСВ ни разклаща сериозно. През 1915-та се включваме що годе свежи в ПСВ ( и доказваме, че Сърбия и Румъния са превземаеми за седмици даже от една пост-Междусъюзническа войска на Б-я! - да не говорим за Върховната таква ). ТА, аз казвам, че АКО в периода 1900-1912 България харчеше по 1/4 от бюджета си за изграждане на Върховната армия ( като описаната в горния постинг - с 1000 самолета и катера, 50 000 оръдия и 500 000 картечници и 750 000 състав, 500 000 Действаща армия ... ), общата сума на военни разходи би била горе-доле в следния порядък: 1900 - 30 млн. 1901 - 35 млн. 1902 - 37 млн. 1903 - 40 млн. 1904 - 45 млн. 1905 - 45 млн. 1906 - 50 млн. 1907 - 55 млн. 1908 - 60 млн. 1909 - 70 млн. 1910 - 80 млн. 1911 - 80 млн. 1912 - 90 млн. ------------ Тотал: > 650 млн. ( всъщност не знам дали реалните цифри от текущата история не са и по-"лоши" ). Пак повтарям, ако войните са кратки - общо 2-3 месеца, издръжката на армията и на военното усилие като цяло, би била в пъти по-ниска, което ни дава парадоксалния резултат, че "идеалното развитие" би ни струвало под 1 млрд. лева, няколко пъти по-малко от текущото. По исторически счетоводни данни, изделията за оборудване на Върховните въоръжени сили биха ни стрували: 1000 бр. самолета - под 10 000 000 лева. ( 700-800 двигател, останалите между 4000 и 7000 за готов продукт - трудно да се преценят поради ефекта на собствени производствени мощности, но за консерватизъм удвояваме най-високия брутен резултат ). 1000 бр. нападателни лодки - под 10 000 000 лева. 500 000 бр. пушки Мондаргон - под 100 000 000 лева. 50 000 бр. безоткатни 100мм оръдия - под 100 000 000 лева. т.е. под 1/3-та от военния бюджет на текущата реалност ни дава тази fire power. Останалите 2/3 ЩЕ стигнат за: - няколко милиарда патрона 0.303 Маузер, - няколко хиляди торпеда ( тип "мокри-горелки"), - горивото за самолетите и лодките, - капиталовите разходи за внос на машинно оборудване и строителство на фабриките за консумативи, - няколко милиона снаряда за recoilless guns, - няколко стотин хиляди бомби тип "Чаталджа", - осигуряване и логистика на храни, дрехи, обувки и пр. за войската, - резервни части... и ВСИЧКО! 5. Индустриално - индустрията не е суха цифра от тефтера, да, ако някои е възприел по-горното цитиране на индустриален обем за 1911-та като "доказателство" за индустрия, която да може да произведе тези военни блага ;-) . НО, индустрия се купува. Нашата индустрия от осъществената времева линия крета бавно в растежа си поради ред фактори, но главно поради липса на силен пазар, който да я захранва. Държавните поръчки захранени от резервоар с обем 600-700 млн. лева създават ДОСТАТЪЧНО голям местен пазар за да може да се създаде тази индустрия която е необходима: - самолетите и лодките се правят от местната дърводелска и тапицерска и лютиерска индустрия ( с вносни машини и двигатели ). - мондрагонките се правят на вносни поточни линии швейцарско производство. - безоткатните оръдия ( нищо повече от 2-2.5 метра стоманена тръба, "фи 100" + тринога + един кюнец отзад за отражател-сопло ) се поръчват и внасят "от Запад" като елементи на примерно водопроводна система - общо говорим за 125 км тръби ( колкото за Рилския водопровод ) или за около 1000 тона стомана ( колко ще струва, толкова през 1900-1910-та??? ). - мазута за лодките и бензина за самолетите го закупуваме от Румъния /// на кредит , естествено платим през 1913-та, ;-) /// - боеприпасите - се произвеждат на вносни поточни линии швейцарско производство, с вносни суровини, където не могат да се ползват местни. и т.н. В никой смисъл не се налага да се ползва нещо, което не съществува или не може да бъде доставено от международния пазар. <<< а са внасяни от Унгария... За какви десетки хиляди оръдия говориш,? >>> 1. Технологично. Ей такива оръдия: http://blog.pawshpal.com/wp-content/uploads/2009/09/recoilless_ass1.jpg Ей такива самолети: http://cookingroma.files.wordpress.com/2010/09/bleriot_xi_thulin_2.jpg Подобни лодки: http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e9/Turbinia_At_Speed.jpg/300px-Turbinia_At_Speed.jpg & http://en.wikipedia.org/wiki/Turbinia Ей такива пушки: http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/87/Mondrag%C3%B3n_rifle.jpg/300px-Mondrag%C3%B3n_rifle.jpg & http://en.wikipedia.org/wiki/Mondrag%C3%B3n_rifle

Stoedin, Да, вариантът ти е много детайлен и пълнокръвно реалистичен. Идеалното развитие ( като оптимум на постиженията ) неминуемо би включвало, обаче, тотално наше военно надмощие на Балканите ( не само спрямо комшиите, но и спрямо Великите сили, които биха се намесили и биха изпортили нашите военни победи. ) + даване на Силите на това, което искат. Предвид техните стратегии, ми се струва, че има решение при което "и агнето сито, и вълкът цял". Скицираната по-горе от мен мега-армия би била в състояние не само да смаже всички съседи в бърза поредица същински блицкригове ( като по учебник, т.е. превземане и капитулация на противниците за по няколко седмици всеки ), но и да установи реален контрол над територията с потенциал да отблъсне атаки от заинтересованите Велики сили. Българските държавници и военни много добре са знаели, че е почти неизбежно да се скараме със съюзниците от Балканския пакт и, че дипломатическите ни ресурси са незавидни за да задържим което искаме, дори да успеем да си го вземем. Единственото решение на проблема би било да смажем комшиите и да устроим пир за Великите сили от останките им. Представете си, че в алтернативката използвайки описаните по-горе ( бюджетно и технологически достъпни в епохата ) военни средства, независимо от хода на разговорите със съюзниците, нападаме Турция месец по-рано от договореното. Само с Първа армия от 150-200 000 души и всичката ни авиация и флот. Още преди да са мръднали съюзническите войски към границата на Османската империя, последната вече е капитулирала безусловно ( към 20-ти Септември 1912-та ) дала е всички свои европейски територии на България и Западна Анатолия е окупирана от специализиран корпус състоящ се от състава на не-Действащата армия, "опълчението" и пр. Насъсквани от шашардисаните Велики сили, след кратко колебание Сърбия, Румъния, Гърция и Ч.гора анализирали погрешно данните за внезапния срив на Отомания с това, че тя видиш ли се оказала много слаба, окуражени от това , че сега играта е "всички срещу един" и от силния гръб от практически всички ( явно и тайно ) Велики сили, които не признават Османската капитулация са на анти-българска позиция ... нахлуват през границите с цел София. ( да речем, към края на Октомври 1912-та ). Първа армия превзема Румъния, Втора армия - Сърбия и Ч.гора, Трета армия - Гърция в рамките на около месец след опита за инвазия. После? Даваме: 1. На Австро-унгария: Влашко, Западна Сърбия ( без Белград, Поморавието и т.н. ), Ч.гора без Шкодренския басейн и ивица от изток, Санджак. Отстъпваме им владението на о.Корфу за 99 години. Австро-унгарците се поопъват на наглата оферта и извършват инвазия по Виа Милитария, нашите ги пропускат и им устройват чувал и тотален разгром при , да речем, Ниш. След това събитие и заплахата да бъдат тотално изложени пред другите Велики сили, поради сериозна опасност от контранастъпление на Б-я в Панония, кандисват. По договора с Австро-унгария те си прибират всички не-българи от тези части на Сърбия и Ч.гора, които остават при нас, и формират отново на Западните Балкани, Кралство Илирия ( все едно Сърбо-Хърватско-Словенското Княжество от реалната история ) като конституент на разширен вариант на http://en.wikipedia.org/wiki/United_States_of_Greater_Austria . Унгарците недоволни от ролята си в реформираната империя възстават, но с българска помощ са "върнати в клуба". 2. На Русия: Даваме цяла Молдова и им отстъпваме владението на о.Крит за 99 години ( с правото да го презаселят изцяло само с българи, които имат в тяхната територия ) 3. На Англичаните: за 99 години ползването на по няколко десетки км2 за военноморски бази при: Атия и Самсун. 4. На Германците: играем по тяхната стратегия и им даваме права за достъп, добив и пазари в териториално запазената Османска империя. Техния "диагонал Хелголанд-Басра" им е гарантиран. Фердинанд организира териториите както следва: България е територията, която е на Балканите вкл. континентална Гърция ( всички небългарски населения в тази територия са изселени в Мала Азия ). Фердинанд е Цар на България ( под демократична Търновска конституция ) и Император на Кобургия ( не-европейските територии на екс-Османската империя ). Кобургия е абсолютна монархия с три модуса на териториално управление. Ареалите с български колонисти, се организират като анклавни териториални единици съгласно териториалното устройство на Б-я: общини, околии, области ... , териториите с арменско, гръцко, асирийско и пр. компактно население се управляват централизирано с ограничена форма на местно самоуправление, а останалото - е "царството на меча" , управляват военните - система подобна на френската администрация на Алжир по време на Втората Бонапартистка империя. Кобургия ползва "под наем" българската армия и правителство със специализирани отдели. ... По инициатива на Б-я в Европа се създава "Съвет на Европа" в състав: Великобритания, Франция, Германия, Русия, Италия, България/Кобургия, който съвет продължава добрите традиции на Първата глобализация: унифициране на металните пари, мерки теглилки, стандартизация и най-важното с точност до 1 км2 разпределя света на зони на интереси. Примерно Персия се разпределя между Русия, Кобургия и Великобритания; Манджурия, Тибет и Монголия към Русия ... САЩ се занимават с Америките ( без Канада и други твърди колонии на Силите ). Няма спорове, няма ПСВ.

Фружин, Може би, номерът е България да разполага с много по-сериозна военна машина към 1912-та, т.е. по-добре да похарчи себестойността на войните от около 2 млрд. лева? http://pishtov.blogspot.com/2006/11/blog-post_06.html 1. ВОЙСКА: В реалността - към 639 567 състав, от които в Действащата армия - 366 000 + 14 670 души македоно-одринско опълчение ( с разузнавателно-диверсионни функции ). ( През ПСВ към 01.09.1918 - 885 175 души състав! )... знаем точните данни за трите армии, конницата, флота, авиацията и опълчението в реалността. В алтернативата - да речем 750 000 личен състав, от които 500 000 Действаща армия? Примерно Три армии по 150 000 души + 25 000 "опълчение" + 25 000 кавалерия? 2. ОРЪЖИЯ: в реалността - всичко е внос. Купуват се общо взето модерни оръжия, но много скъпо - някъде пишеше, че оръдията ни излезли осем пъти по-скъпо на парче отколкото биха излезли немските и пр. в алтернативата - още от 1900-та Б-я се насочва към изграждане на собствена военно-промишлена база. 2.1. пушки и картечници. - в реалността - "343 650 пушки и карабини и 212 311 000 патрона (в т. ч. и за картечниците), или приблизително по 600 за всяка пушка." ( това между другото сякаш дефинира и размера на Действащата армия? ) + 88 картечници Максим, които формират само 36 тежко-картечни групи. - в алтернативата - >500 000 пушки http://en.wikipedia.org/wiki/Mondrag%C3%B3n_rifle & http://world.guns.ru/rifle/autoloading-rifles/switch/mondragon-r.html и 1 500 000 000 патрона собствено производство ??? SIG в реалността почти фалира от това, че Мексико не плаща поръчката си. В алтернативата България може да "спаси" SIG като му налее капитали ( т.е. тайно да изкупи Швейцарското Промишлено Дружество ), срещу построяването в Б-я на няколко фабрики за такива пушкала + офсет от наша страна за държавни поръчки за SIG Bulgarien AG за ЖП и други инфраструктурни и машинни проекти. SIG e договорила 160 франка на бройка с Мексико към 1901-ва г. , ако сами си ги правим ( по 50 000 бройки на година между 1901-ва и 1911-та ) - биха ни излезли по 100-120 франка парчето. ВИЖТЕ характеристиките. Стрелят със същия калибър като максимките, НО имат няколко пъти по-голяма скорострелност! По тогавашната номенклатура Мондрагоните биха били класирани като тежки картечници. На единична стрелба имат и нелоши снайперски качества. При такъв вариант Б-я ще има все едно половин милион "тежкокартечни групи". Спестяваме си парите за максимките и личния състав за максимските картечарски разчети. Цена - 50-70 милиона лева. 2.2. оръдия в реалността - 1116 оръдия купени прескъпо през френска фирма. в алтернативката - 50 000 оръдия ??? -- През 1910-та американецът Дейвис създава безоткатното оръдие. http://www.subchaser.org/files/Freeman-08-eff-anti-aircraft.jpg & http://www.quarry.nildram.co.uk/img315.jpg & http://en.wikipedia.org/wiki/Davis_gun Безоткатните оръдия имат същата огнева мощ по калибър при 10-12% от масата на стандартните. Цената му би била под 10% от тази на равностойните стандартни. Безоткатното оръдие е просто една тръба с шокове от задната страна за увеличаване скоростта на изходните газове ( по-голям контра-импулс ) и за дисипация. Няма движещи се части. Е, харчи между 200 и 1000% от пропеланта на класическите, НО при калибър от примерно 100-120мм ще тежи само 40-50 кг барабар с триногата, и може светкавично да се пренася с коне, магарета, катъри и мулета ( че, и на ръце ) през баири и дерета ... Тръбите и другите няколко компонента би могло да се поръчат "безобидно" ( като за водопроводен проект ) на различни изпълнители из Европата и да се сглобяват тук. Боеприпасите - произвеждани в българските фабрики на SIG. Така бихме могли да имаме няколко десетки хиляди оръдия на същата себестойност ( вместо 4 оръдия на 1000 пехотинци, по 50-100 оръдия на 1000 пехотинци?! ) 2.3. военноморски сили в реалността - 6 бр. 98-тонни миноносеца. Купени ПАК от Шнайдер, сигурно много солено, внесени "контрабандно" на части ... в алтернативката - 1000 бр. дървени торпедни лодки. По 50 фута. 30-50 възла скорост. Българско производство. Газене до около метър - могат да се промъкват и по реки. По същество нищо повече ( или по-малко ) от вариант на казашките чайки от 17-ти век, съоръжен с компактна двигателна установка ( малки, мощни парни двигатели по 1000 франка парчето ? ). Само 4-5 души екипаж , всеки въоръжен с 100-патронни Мондаргони. Носещи 4 торпеда ( българско производство ) запускани с просто устройство + по няколко безоткатни оръдия. Евтини и лесни за производство, бързи, леки, с обхват от стотици мили. Когато трябва да се появят в друго море освен Черното, ги качваш на влака ( докъдето стигат линиите ), и/или ги превозваш по суша на животинска или човешка тяга. Освен като торпедни лодки се ползват и за десантни съдове, събират по 40-50 човека. ( подобни малки дървени свръхбързи торпедни лодки са хит през 1916-1919 - http://en.wikipedia.org/wiki/Torpedo_boat#Small_torpedo_craft ) Цена: 10-тина милиона лева 2.4. авиация в реалността - 26 или 29 бр. Берилио и 1-2 привързани балона. в алтернативката - 1000 бр. собствено производство "откраднат" Берилио дизайн ( казват, че това е първия истински самолет ), с по-мощничките 100 к.с. мотори, които дават 90-100км/h крейсерска скорост. По исторически фактури от ПСВ един самолет се доставя за между 5000 и 8000 долара, двигателите отделно са фактурирани по 700-800 щ.д. През 1910-та някакъв руснак предлага на Б-я за 250 000 лв. да купи няколко самолета и да основе работилница за производство както и школа за летци. Интересът на Б-я към военната авиация съществува от няколко години по-рано. Самолетите от тази епоха се правят от дърво, жици за пиано и плат. Да се направят 1000 самолета, не изисква по-голяма технологична и индустриална база от направата на 1000 файтона. Само двигателите трябва да се внасят и има откъде. + (!) Бомбата "Чаталджа" е създадена от българин ( http://history.rodenkrai.com/new/bylgarska_aviaciq/pyrviqt_bylgarski_diplomiran_pilot.html ) през Балканските войни в реалната история и прототипи са изпробвани над Одрин. 20кг експлозив, който отваря 2м дълбока и 4-5м широка "рана" при попадение. Алтернативните български Берилио , могат да носят по 5-6 "Чаталджи". На ден, при 4 полета на разстояние от 100км = доставка на половин тон експлозив до целта от всеки един самолет. Цена - към 10-тина милиона лева.

Selous, СПОР -- Намерението ми в никакъв случай не е да изродим темичката в безплодни спорове. Затова ще се опитам да подкрепя схемата с конкретни осъществени примери от нашата времева линия. Смятам, че това е най-надеждния метод за отсъждане на това дали нещо, което е физически и логически възможно би могло да се случи или не ( но, естествено, не и за това дали е принципно възможно, което е съвсем друга тема). ИСТОРИЯ -- Хммм. Приложима ли е историята въобще при "историческото моделиране", освен като библиотека с доказателствен материал? ( Да, разделът е назован "Историческо моделиране", но предвид догмата "няма ако..." , по скоро е за ретро-модАлиране. ) Предвид използваните методи в историята ( преразказ с елементи на разсъждение на изворов материал, считан към съответния момент и от съответния автор за достоверен ), не бихме могли да приемем, че именно историята е изчерпателна и фундаментална наука за миналото. Затова се налага да ползваме данни и заключения от изследванията на миналото чрез други логически и природни науки ( историческа демография, география, икономика, зоология, ботаника, палеоклиматология ... ). Ако говорим за историчност в т.нар. "обективен" смисъл, то пак няма проблем - събитията са отчетени според най-доброто ни познание за епохата, и опитът да се види "какво би станало ако" се базира само на модифициране на тези събития и евентуалните последици от тези промени. ИНЖЕНЕРСТВО -- Диалектиката проблем-решение е вездесъщ. Дали си Оливър Кромуел в неговата си епоха - който борави с информацията в обхвата си на достъп, или външен-бъдещ наблюдател, който борави с данни от Паметта за епохата и личностите ... във всички случаи си в позицията на "Инженера" , който има група цели и група средства за осъществяването им. Да, съгласен съм би било диахронно или парахронно да идентифицираме проблеми в общества в миналото и да им предложим решения с методи, които те не са имали или не са изобщо могли да имат ( "бог от машината" ). Именно за това се опитвам да се придържам към известната ни за периода ресурсна кошница, и да избягвам приложението на гледни точки, знания, мисловност, до които тогавашните хора и общества са нямали достъп. СУВЕРЕНИТЕТ -- Освен формализиране на изхода от Свещенната Римска империя ( СРИ ) на Холандия и Швейцария, договорите не пораждат никакви други суверенни политии. Вестфалският мир закрепва положението, такова каквото е трябвало да бъде преди, а не някакви нови реалии. В никой смисъл немските държавници не са суверенни. Принципа "какъвто владетеля, такава и религията" има вътрешно-конституционно значение за СРИ, и практическата му стойност е да помири СРИ отвътре чрез поредния скалъпен компромис, а не да прокламира независимост на конституентите на Империята. Имедиацията би могла даже да се разглежда като ( формално ) усилване на властта на Императора и имперските институции, чрез премахване на опосредстващите звена на властовата йерархия и въвеждането на директен контрол. НО, да продължаваме да коментираме това би било едно несъотносимо към дискусията отклонение. Теоретизациите на автори от онази епоха и от съвременната, в никой случай не са в причинно-следствена връзка с реалната политика, която се осъщестява на практика ( Иисус не е теолог, нито Цезар политолог . Теоретиците, които никога не са държавници, само "виртуализират" в думи някаква: текуща, минала или желана реалност. Суверенитета е в творбите на Боден, Гроций и с-ие, т.е. в ансамблите от букви на техните книги, но НЕ Е - нито в ансамблите от букви и в духа на Вестфалските договори, нито - да не говорим - е изоморфен на живата реалност - тъканта от десетки милиони хора, обитаващи това пространство, в това време ... Държавите или са под чуждо влияние или влияят над други. Примерите, за реален суверенитет се броят на пръсти в човешката история ( такива политии, които нито властват на други , нито те са господствани отвън, просто няма - даже съвременна Швейцария всмукала да управлява 1/3-та от свободния финансов капитал на планетата е твърде могъща в посока навън, за да я приемем като наистина ревностно суверенна, а не просто протекционистична). ПРОТЕСТАНТСКИ ИМПЕРИИ -- Швеция? Дания? Англия? Дания? Или ти имаш предвид федерализма? - още в древните му варианти федерирането означава, че съединените субекти запазват същността си на такива. Федерацията е държава от държави. Ами, то по този признак излиза точно обратното: Въпросът става, коя протестанстка държава НЕ Е федерирана? В нашата времева линия практически всички протестантски държави са империализирани и федерирани: Англия - с Уелс, Шотландия, Ирландия ... Дания с Норвегия ( по унията ), Германските протестанти са или в Империята или конфедерации и сзи, САЩ? - хем протестантски проект, хем федерален, хем имперски; Холандия - федерация на 7 провинции и много енергичен строител на империи, ... РИЧАРД КРОМУЕЛ -- Имах предвид целия период на Протектората, на диктат на Кромуелови. Оливър успява да вземе властта до степен да моделира конституцията според нуждите си. Ричард е формално на власт само около 9 месеца. Ричард е сам срещу разнообразни сили, които се възползват от изчезването на "страшилището" от сцената, за да го отстранят. Новият модел армия не го харесва, защото не е военен. АКО таткото имаше на разположение няколко години да започне строителството на Англо-Холандската общност ( инициативата е холандска, между другото ), то тогава Ричард по НЯКОИ времеви линии би имал по-широка платформа на която да стъпи и да се укрепи. ПОЛША -- Интеграцията на казаците ( Рутения ) би дало на Ян Собиески ресурсите да направи конституционния ред на Жечпосполита по авторитарен ( с няколко идеи по "абсолютистки" ). "Колонизациата на Сибир, чак до Япония" и "невъзможността да бъде осъществена такава империя сухопътно" са в ПРОТИВОРЕЧИЕ с реалната история, в която този подвиг е извършен от Русия ( реалната Русия до Кримската война яко се разширява в С.Америка - Форт Рос при Сан Франциско и Хавайските и бази!!! ). В алтернативката Хабсбургите потъват поради загубата на колониите на Испания и Португалия, а Русия няма казачеството на своя страна. В реалната история Русия ( без Полша и западните и южните славяни ) закономерно запълва политическия вакуум между Урал, Тихия и Арктическия океан, в алтернативката по КАКВА причина това би затруднило повече империята на Жечпосполита, разполагаща с пъти повече хора, пъти по-добра технологична, икономическа и културна база. При липса на проблеми от север, изток и запад Собиески би смазал Османлиите устремно. <<<<<<<<<< Въобще тази алтенатива първо и най-важно не отчита мисленето на хората. Културният им хоризионт и от там и политическите им нагласи и идеологии. Не отчита и традициите. Не отчита и развитието на военното дело и начините на воюване, а в по-широк план и развитието на техниката, техническите познания и прогрес. Не отчита и географските особености. >>>>>>>>>>>>>> ??????????????????????? <<<<<<<<<<<<<<<<<<която съумява да постигне решаващо превъзходство над друга държава. Англия е държавата и като плод на това превъзходство тя завладява Нидерландия и решава да я обедини в протестантски commonwealth. >>>>>>>>>>>>>>>>>>>>> Съюзът е доброволен. <<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<Тази общност ще има ли военният потенциал да завладее със сила нещо из Европа? Не няма. >>>>>>>>>>>>>>>>>>>> Няма и нужда. Първоначалната и цел, съгласно паметта на реалната история, е да вземе за Англия и Холандия презокеанските империи на Испания и Португалия. "Врътката" с поглъщането на северните протестантски германии и Скандинавците, лежи на яхване на вълната на възход и падение на Швеция. <<<<<<<<<<Има гигантски, огромен стратегически потенциал за установяване на морска мощ.>>>>>> Не само това, но и съответната нагласа. Холандците не колонизират, а в повечето случаи предпочитат да завладяват готови колонии. Холандският флот, ведно с английския флот и човешки ресурси МОЖЕ и би могъл за много кратко време да сведе Испания и Португалия до изходната им точка като морски империи. Смятам, че даже ще им вземат Азорите, Канарите и Мадейра. <<<<<<<<<< Но на сушата - щом не може да овладее нещо със сила, дали не може успешно да отбива атаките на останалите със сила? Доста спорно е, вкл. и като вземем предвид огромната й морска мощ. А ако няма силата да завладява би ли мога да убеди останалите към доброволно присъединяване? >>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>> На сушата се жонглира със силите на останалите: Нокаутираните Испания и Португалия ЩЕ бъдат довършени и завладени от Франция. Католическа Франция няма да е съюзник, но ще бъде "синхронник". Швеция освен Полша тормози и северно-германски държавици - какъв по-естествен покровител от Големия протестантски бял брат за тези немци от Англо-холандците. Последните не могат да смажат само Швеция, но могат да се възползват от полския нокдаун срещу Швеция в първия рунд и във втория рунд ведно с обидените немци и с подкупените с бъдещата Нова калмарска корона датчани, да опитомят Швеция за общността. ВСИЧКИ и ВСЕКИ в Кромуеловата протестантска политическа федерация получава много повече отколкото би бил в състояние да си вземе сам. Националните им идентичности никои не ги пипа. Крайният резултат е перфектен съгласно постулатите на геополитическия мистицизъм: Протестантите ( чрез няколко стотин "щати" с езици само от германската група на индоевропейските ..., федерирани в Общността ) имат пълно господство над Земната периферия ( Америките, южната половина на Африка, Индия, Южен Китай, Индокитай, Австралия и Океания ), а католическия свят властва тотално над Хартланда. Интересното е, че това обрисува един 100% християнски и почти 100% бял свят ( болести дето изтребват местните се пренасят от по-големички групи от пришълци -- с Черна Африка, пък и с по-населената Южна Азия би се случило същото, което и с оригиналното население на Америките, АКО ги бе сполетяло масирано заселване на европейци, започнало не в края на 19-ти, а в началото на 18-ти век. ... ), говорещ на само няколко индоевропейски езика.

Selous, СУВЕРЕНИТЕТ -- Не. По конституция, формално принцовете на Германия ( Свещенната римска империя ) остават субординати на Императора. Правомерния термин е имедиация ( обезпосредстване ), в смисъл, че безбройните държавици стават равни ПОД императора. Върховната съдебна инстанция на всички е Императора по закон. Никой от договорите не споменава суверенитет. Договорите съставляващи системата на Вестфалския мир са много скалъпен компромис, хибрид между международен договор между Франция, Швеция и Империята ( за първите две даже има провизии за право на интервенция в Германия ) и конституционен акт ангажиращ конституентите на Империята. Не случайно тогавашния Папа е много против тези договори. Геополитическото равновесие е много крехко ( по-надолу, ще се опитам да аргументирам де-вестфализацията като закономерен изход от концентрацията на сила в един от полюсите / верижната реакция би била неизбежна ) --- Германия си остава мозайка от фрагментирани до безумна степен автономни територии ( не случайно германският обединителен дуализъм се доминира от двата колониални клона на Немството на изток в бъдещето - Прусия и Австрия ). Всякакви интерпретации за суверенитет в съвременната правова интерпретация на понятието, отнесени към пост-Вестфалския период са пресилени, некоректни и са романтичен опит да се пренесат сегашни реалии към едно минало, което не може да ги носи, т.е. анахронизация. РИЧАРД КРОМУЕЛ -- ... бил е наложен от татко си - Оливър. После, контра-кромуеловите сили в Новия Модел Армия го свалят, недоволни от резултатите на неговите политики, т.е. неуспеха на проектите му. Ако Оливър беше поживял още малко, вероятно пак щеше да бъде свален при същата резултантност, а той или сина му - Ричард биха останали ако проектите му бяха печеливши... Един успешен Кромуелов Англо-холандски съюз през 1653-та би обърнал нещата на 180 градуса. Доколко Ричард е посредствен управник? Ами, нямаме основания да отсъдим, щото той никога реално не е успял да упражнява власт. От друга страна, дългата продължителност на живота му, съвсем нетипична за епохата, показва ясно, че човека хич не е за подценяване - явно е разполагал с добри инстинкти за лавиране и оцеляване - ТОЧНО характеристиките за владетел-консолидатор. АНГЛО-ХОЛАНДСКИЯТ СЪЮЗ -- Може би най-стабилната му структура е тази , която споменах: Правителство оглавено от Р.Кромуел след 1659-та в Лондон; Търговски и военен флот, както и борса, банкиране и др. в Лондон, но доминирани от Нидерландските магнати; Великобритания и Ирландия като продоволствен и промишлен хинтерланд; Формална столица Дренте / Холандия ( и без това е "федерален окръг" в състемата на Холандската република, където е Парламентът ( върховенство на актовете на парламента над всички и всичко в общността, подобно на уестминстърската система ), двукамарен с представителство на общото население и на държавите конституенти ( 10 в началото - холандските провинции и британските държави ... но с "фина настройка" позволяваща на Протектора да стой здраво на власт. Това би могло да се постигне с много широка вътрешна автономия на страните-конституенти, и "ограничаване" на властта на съюза до монопол в: международната търговия и отношения, валутния и монетарен режим, въоръжените сили и войната, корабоплаването, чартирането на колонии и презморски компании ... и подобни. ) и По-новия модел армия с командване и главна база в Дренте - реципрочно на Флотовете, сухопътните сили се базират в Холандия, но под предоминиращо Английско командване и състав от предимно от Британските острови ( + мощен рекрут от германските протестантски държави и държавици ). Основният проект на Общността е да вземе моретата. Имали са сериозни намерения в РИ ( Нова Холандия в Бразилия ) и бритите и холандците да отнемат със сила Америките от иберийците. И вярвам, че са имали капацитет да го постигнат след като комбинираният им флот е в пъти по-голям и с оглед на Франция и печелещите съперничеството Бурбони. ( по-долу за Франция и Испания ). Приемам, че към 1670-та и от двете Америки и от Източните Индии и Африка са напълно изритани Испания и Португалия, и мястото им е заето от Кромуеловата Англо-холандска общност. ПОЛША -- Жеч Посполита тръгва назад, САМО защото изпускат казаците в краткосрочен план и поради приоритизирането на Америките в международната търговия, което и съсипва изгодния зърнен бизнес , който я е направил велика сила от 15-ти век нататък. Имено полско-руско-шведско-немските отношения и взаимодействия в този алтернативен свят, в който испано-португалското злато и богатства ( дефлация + увеличаване цените на хранителните продукти след това... ) секват потока си към континента, след като Англо-Холандците им избиват Америките и Източните Индии от ръцете, са по тази алтернативка, катализатора запазването на Полша и превръщането и в хегемон на католическия изток. Фаворита ми за консолидатор е Ян Собиески , разбира се. Възползвайки се от бедите на Потопа, от бедите на континенталната икономическа криза развихрила се от загубата на католическите презокеански владения, недоволството на Папството от предателския Вестфалски мир, гарнирано със секване на испанското и португалското злато към Рим ... Собиески не само че, включва Рутения в съюза и казашките водачи в Шляхтата, НО и им дава привилегии и използва казашките саби за да смаже вътрешната опозиция на полските магнати, които са повикали шведския крал и са подкрепили претенциите му към Полската корона, установявайки нов конституционен авторитарен режим на реформираната и разширена Жеч Посполита. Вълната на Потопа се обръща мощно на север, до степен Швеция да бъде застрашена и да се налага да бъде "спасявана". След като реши проблемите си на север и изконсумира остатъците от съсипаната империя на Хабсбургите, съдбата на Полша е ясна: католически обединител на славянството с казашки войско завоюващи даже с по-бързи отколкото в РИ темпове Сибир и Централна и Източна Азия. Без баланса между неосъществените в тази времева линия Австрийска и Руска империя - османлиите не успяват да просъществуват по-дълго от 1720-та. Католическа пан-славянска Полска империя се разгръща в следващите 100-150 години от Виена до Япония и от Северния ледовит океан до Гърция/Индия/Сиам - хипер-вариант на Руската от нашата времева линия, но "на куб" - събрала мощта на "нашите" Руска, Австрийска и Османска взети заедно. Възможно ли е? Ами, да - в РИ Русия многократно отказва съюз с Полша защото се страхува да бъде превзета отвътре. Населението на Посполитата през 1650-та е около 15 милиона, на Европа общо към 100-тина, без съвременната територия на Русия 70-тина, т.е. като махнем Рутения и Приполярието и татари и други неруски елементи, даже в РИ би се развихрил вариант подобен на колонизацията на Африка от европейските сили през РИ 1880-1914 г. -- от една страна малка развита територия с голямо, компактно и хомогенно население от друга имаме голяма празна територия с разнородни неорганизирани населения - популационното налягане запълва вакуума на голямата територия с обитателите на малката. Пример от РИ: Руската експанзия в Сибир или Американската в Дивия запад / Даже сега в РИ Полша би имала 70млн. население ако не бяха световните войни, без да е била империя, а екс-империята Русия в сегашната РИ има около 100-на милиона руснаци ... Мега-полша е била напълно възможна. Загубата е, както казах от това, че са били достатъчно глупави да отблъснат казаците, вместо да ги наградят с приемане в нобилитета и неминуемата полонизация , свързана с това. ШВЕЦИЯ -- една от авторите на Вестфалския диктат със силно изострени апетити и след това. В РИ Полша не е единствената жертва на нападение и геополитически амбиции. По Вестфалските договори и след това Швеция е агресивна и срещу северните немски братски протестантски държави. В АИ Англо-холандците се намесват на страната на немците. Формират военен съюз със северните членове на бившия немски Протестантски съюз и с Дания-Норвегия ( вечния съперник на Швеция ) и със сила връщат Швеция в правия път на протестантсткото братство. Протестантските немци започват процес на влизане в Общността. Ударена от юг от Собиески / Жеч Посполита и в гръб от останалите протестантстки германи, Шведския крал губи играта. Датската династия взема и тази корона, възстановявайки персоналната Калмарска уния, като цената, която плаща е Скандинавия да влезе в Кромуеловата общност. ( по общностно-конституционни съображения скандинавците участват с няколко конституента в Общността: Швеция, Дания, Норвегия с провизии за подобен статут на Исландия, Гренландия и Нова Швеция в С.Америка, което павира пътя към няколко неща: 1. участие на монархии във федералната квази-република, което идеално пасва на немските протестантски принцове; 2. пример за бъдеща консолидация всред фрагментираните немски монархии в рамките на Общността - сянка в нашата времева линия е окрупняването, което Прусия постига до 1871-ва. ; 3. Прецедент, който дава възможност на презокенските колонии да добият статус на пълноправни конституенти на общността - конституционна рамка за разширение на Commonwealth-a ; 4. Ричард Кромуел като зет на Калмарския монарх? ;-) ). След преврата-интервенция във фалиралата политически, военно, конституционно и икономически Швеция, ТАЗИ северна война се пренася на изток, и като резултат излаза на Посполита на Балтийско и на ( северно ) Бяло море е отрязан, което окончателно дефинира полския имперски вектор на изток / юго-изток. Като "компенсация" за датското им коронуване Велика Швеция става още по-велика. Освен Финландия, Естония и Ингрия, които им се оставят като владения ( с тенденция и на тях да им бъде дадено пълноправно членство в Общността, "когато узреят" ) и дефинирането на границата в Латвия при пруска Курландия, им дават отскубнатите от руски ръце ( след изпепеляването на Архангелск и Мурманск от англо-холандския флот ) Карелия, Колския полуостров, администрацията на Лапландия, както и Бярмаланд ( ивица приполярна земя по паралела от устието на р.Нева - до С.Урал - арх. Нова земя вкл. ). Швеция е в датската уния и член на Общността, но получава неколкократно териториално разширение и достъп до колонизация на Общностните презокеански територии. В мирния договор между Посполита и Общността се урежда клаузата, че Общността НЯМА да се разширява повече на изток и юг от Балтика. ФРАНЦИЯ -- войната между Франция и Испания не е свършила с Вестфалските договори. В нашата реална времева линия тази война се губи от Испания, предвид териториалните отстъпки, които последната прави в полза на френските бурбони. В алтернативката Франция се възползва от ампутацията на презокеанските империи на двете иберийски държави и направо ги превзема. Бурбинската реформа в Иберия се случва стотина години по-рано отколкото в нашата история. Хабсбургите губят основната си база. ( сянка в нашата времева линия на подобен тренд, е, че ВИНАГИ Испания е във френските геополитически планове - бурбонията от 18-ти век, наполеон през 19-ти ... извод ако и когато могат французите си вземат този полуостров ... )За да си подсигури гърба, Франция се договаря с Кромуеловата общност и те тайно очертават линиите на интересите си през Ниските земи и Германиите. Превземането на Иберия от Французите, помага на консолидацията на бившите испански и португалски владения отвъд океаните под англо-холандска власт и същевременно затваря Средиземноморието за англо-холандците, така както англо-холандците затварят океаните и балтика за останалите европейци. Френското "предателство" и съюза на протестантските немски държави с Кромуеловата общност взривява крехкия Вестфалски компромис в Германиите. Папата няма на кого да разчита освен на поляците и се опитва да контрира националистическите имперски амбиции на Французите, ( след като Хабсбургите са сринати от Запад, атакувани от юго-изток от османлиите и дискредитирани всред Немството ) , и катализира полска интервенция в Германиите и Сев.Италия като коронясва Ян Собиески за Император на Свещенната римска империя, избран от Диета на която се явяват само представители на католическите немски лендери. Северняците окончателно биват тласнати към пълномащабен съюз при Кромуел. ГЕРМАНИИТЕ -- Геополитическия импулс от превземането на иберийските задморски колонии, усилен от възползването на Франция от това събитие и от динамиката и резултата от Северните войни, изригва и разсича германиите на две - северни Германии ( протестантски и член на Общността на Кромуел ) и южни Германии - католическия юг на остатъците от Хабсбургските владения, Бавария и др. по класическата германска "разломна линия". И в нашата времева линия Германиите никога не успяха да се обединят дори само за един ден: През 1871-ва северняците доминирани от Прусия не взеха Австрия, тя си е извън Бунда и досега ... Първоначално Южна Германия ( Остатъка от Свещенната римска империя ) + Италия биват гарантирани от Собиески като Император, но в по-дългосрочен план Папата разбира, че за да съвмести и Френския и Полския империализъм, без да ги губи за римо-католическата сфера има нужда от буферна зона между тях. Около 1720-та централна Европа - фрагментираните в безброй държавици в насипно състояние Южна Германия и Италия са събрани в общ чувал, който демаркира лимеса на амбициите на Френското кралство и на Полония. Папството придобива конституционното право да коронова Император по негово осмотрение по предложение на имперската диета. След смъртта на Собиески, новият император е ( примерно ) швейцарец, и столицата на Империята се връща в Рим, където и е мястото. Естествено понятието за религиона толерантност отпада в тази Европа, и мирното съвместно съжителство на католици и не-католици става невъзможно - на практика и по закон. И без това централна западна Германия е над 60% обезлюдена към 1650-та от пред-Вестфалските войни, главно за протестантска сметка предполагам, по Новия мир от 1720-те, се извършва "препарцелиране" на германската територия относно това, кои лендери минават в Кромуеловата Общност и кои в папската Свещена Римска Империя. С Новия мир се узаконява и хегемонията на Прусия над Общностните Германии. Имперските Германии и Италии, поради католическия уклон ( Империята все пак представлява експандиран вариант на Папската държава ) се развиват по пътя, който в нашата времева линия асоциираме с около-Алпийските земи и страни - Швейцария, Австрия, Лихтенщайн, Монако ... интровертни и дефанзивни народи, концентрирани върху фина механика, драгоценни метали и финансови операции. Папството насадено в такава среда се сдобива с могъщ механизъм за финансово влияние и господство над немалкия католически свят. ИРЛАНДИЯ : опростестанчва се на 100% ( пълна Ълстъризация ) , чрез масирано заселване с емигранти от земите, които остават католически по условията на Новия мир: френски и наварски хугеноти, южно-германци, бохемски калвинисти ... СВЕТЪТ 1900 алт.

Добавка: 1. Нещо Брадфорд май не ми се беше закачил на предния постинг. 2. Количествено-статичстическото многословие на предходния пост би могло да бъде обобщено до следното допускане: "Елинска империя е поне 250 пъти по-вероятна от Римска. Спартанска поне 100 пъти, ако отчетем грубо тежестта на шанса, не Спарта а друга полития да успее в такова начинание, сравнявайки ги по относителна мощ". De Long.pdf

Г-н Невский, Не. Не се опитвам да прокарам теза на всяка цена, щото видиш ли Спарта или Атина или въобще античната гърчолия "ме кефи". Опитвам се да създадем дискусия, която здраво да стъпи на "джуркането" на обективни оценки. Преди да продължа, само вмятам, че в никакъв случай не можем да приемем, че веригата от събития изграждаща нашия свят във времето, се състои от събития с най-голяма вероятност на случване. За да изчислим дали нашия ( "реалния" ) свят е най-вероятен от всички които са били или са възможни ( "алтернативните" ), трябва да установим някаква база за оценка, нали? В горния смисъл оценката на вероятността на реалното спрямо възможното е еквивалентна на изчисление на броя светове които приличат на "реалния" спрямо тези които са подобни на постановката "алтернативен" из целия комбинаторен репертоар на това, което наричаме свят. Но и без да навлизаме в дълбините на онтологията и съвременната теоретична физика, съгласно цифрите и влачената от тях статистика, ще излезе ( при най-груб количествен метод и "джуркане" на икономическо-демографски показатели ), че световете в които Спартанската империя се е осъществила са хиляди пъти по-многобройни обитатели на ( хипотетичния ) общ репертоар на Възможното. Данни: Естествено, данните са груби и неточни допускания, но все пак ни дават граници "от .. до" и възможност да съпоставим диапазоните. 0. Прикачвам тук един много интересен материал на J. Bradford De Long от края на миналия век, който обобщава динамиката на популационния и икономически растеж за цялото минало на човечеството, и би могъл по-нататък ( ако има дискусия ) да ни даде база за оценка и на икономическите фактори в имперското строителство. 1. Данните, които ще ползвам за Рим са от тук: Защо Рим? Към 400 г.пр.Хр Рим контролира само около 1000 км2 територия и надали плътността на населението е по-голяма от средната за полуострова - ако на горе-долу половин съвременна Италия ( без островите, без Юга на Магна Греция и само до долината на р.По на север ), живеят 4-5 млн. души, то Рим от минус 400-та година, излиза, че "съдържа" едва около 30-40 000 души: заедно с етруските, самнитите, робите, жените, старците и децата, селяните наоколо и пр. ... Това (!!!) провинциално градче си отглежда империя , която в апогея си 500 години по-късно държи 5 000 000 км2 територия ( 5000 пъти по-голяма ), обитавана от около 50 милиона души ( > 1250 пъти по-голямо ); ( грубо 1/4 от световното население ). Темпът на удвояване на Рим е средно веднъж на около 50 години ( явно много добър резонанс са хванали сърфирайки по Вълните на Кондратьев ). 2. За данните за елинската цивилизация и съседите - нека за целта на настоящото упражнение да се доверим на тези оценки: Антична демография През 404 г.пр.Хр. елинската общност може грубо да бъде класирана в три групи - горе долу 1/3 от полисите са в Атинската империя, 1/3 в Пелопонеската лига, и другата 1/3 са "независими" - достатъчно силни или достатъчно далеч за да се влияе ежедневния им полисен живот от боричканията на кандидат-хегемоните. НО, все пак процесите на концентрация на властта са достатъчно развити. Политиката и историята на ВСЕКИ от развитите и силни полиси, се характеризира главно от неговите неуморни опити да установи тотален контрол върху Общността. Даже при тотално поражение, победените бързо се връщат на имперските "релси" ( пример: Втората Атинска империя / лига ). Причината за това някоя полития да установи трайна хегемония да не се случи, е не в специфичната им елинска култура ( която е определено и доказано завоевателска ), а поради относителния паритет на силите към всеки един момент. В момента в който се появява достатъчна сила, която да неутрализира останалите и да установи монопол на властта над полисите, кохерираното елинство показва на какво е способно. Говоря за Македонското царство на Филип и Александър, чията пан-елинска хегемония за 10-12 години превзе цяла юго-западна Азия. Нетрайността на образованието на Александър Македонски се дължи на лошия му примитивен конституционализъм. Недостатък, който Спарта не би имала, бидейки модел за публично законодателство на целия античен свят ( вкл. Рим: двама консули = двама царе / Сенат = Герусия / ... ). Успеха на Рим е в това, че той е що годе сам на полуострова, който пък от своя страна е глуха провинция, и червейчето има време да порасте до змия, когато никой не му обръща внимание. АКО някой елински център бе установил по-трайна тотална хегемония, то такава империя би стъпила на около 10 000 000 души население ( 250 пъти по-голямо от синхронното римско такова ) и на над 200 000 км2 ( 250 пъти по голяма от синхронната римска такава ) контролирана територия ( въпреки прибрежността на полисите и относителната липса на дълбочина в хинтерланда, имаме над 1000 колонии из Голямото Средиземноморие ), като линейните измерения на елинското пространство са стотици пъти по-големи отколкото римските, поради това, че територията им не е "кръгче" е общирна мрежа, свързана чрез най-евтината транспортна медия - морето и поставяща ги близко до изчерпателен набор от ресурси : природни, човешки, търговски... Възможните елински хегемони са малко на брой - Атина, Спарта, Коринт, Тива, Македон, Сиракуза, Масалия ...? От всички тези Спартанският държавен строй ( "Ликургията" ) сякаш най-много пасва за изграждане на имперски / общностен / конституционен ред. През 400 г.пр.Хр. единият кандидат-хегемон - Спарта - току що е смачкал другия кандидат-хегемон - Атина. АКО бяха задържали както своята "третина" - Пелопонеския съюз, така и Атинската, като после кротко и бързо асимилират останалата трета на "необързаните" и тази империя поддържаше същия темп на растеж ( удвояване на всеки 50 години ), стартирайки от същата дата 400 г.пр.Хр. то за 500 години би трябвало е да е в състояние да изконсумира целия свят и цялото човечество. ( Естествено имаме предвид спирачните критерии, но за една многоклетъчна империя като предлаганата за тази алтернативна Спарта, няма да важат същите фактори като за Града-империя. ). Е, при първоначална база от 10 млн. души и темп на удвояване на 50 години, няма как Спарта да владее 10 млрд. през 100 г.сл.Хр. щото просто ги няма на белия свят, но бумовете и сривовете в експанзията могат да бъдат оценени по географията и демографията - някои зони са по-богати, после идват територии, които не съдържат нов човешки материал и т.н. Сори, опитах се да бъда кратък , но изложението се разля в под-обяснения.

Ето! Проблемите са били идентифицирани. Решението е закъсняло и недостатъчно. АКО Спарта бе изобретила и въвела механизъм подобен на дискутирания от мен през 404 г.пр.Хр. , т.е. да беше останала стъпила върху поваления най-силен враг, замествайки неговата империя, с империя на по-справедливи и универсални устои ...

Точно "на практика" контекста допуска. Историческите поврати избухват като шамар в лицето на съвременниците. Пример №1: Арабия от началото на 7-ми в. сл.Хр. : "насипен" конгломерат от интензивно враждуващи и воюващи "полиси", и един идеолог, който под формата на думи им дава спойката да изригнат като вулкан от нищото и да установят с ураганен устем ( почти ) глобална империя. Същото и при този спарта-вариант. Пример №2: Филип и Александър Македонски. Пример №3: Рим Най-общо казано Империите избухват неочаквано/непредсказуемо и за техния ( пулс ) растеж и оттегляне играят роля най-генералните фактори на растежа. Всеки растеж е ускорителен , ако тренда не бъде счупен докато графиката на растежа изглежда все още хоризонтална, неминуемо се достига критична маса и общо взето вътрешните фактори спирачки на растежа се изчерпват до скоростта на развиване на управленския капацитет спрямо размера на управляваното. Лошият пример в случая е Рим: той набира скорост от ЕДНА географска точка, и никога не се откъсва реално от модела център-периферия ; столица/прованс ... / считам, че интерпретацията за "еничарска" Спарта като един по-ранен Рим е неправомерна -- Спарта има стотици полиси като центрове за експанзия, които асимилира на няколко "хапки", поглъщайки цели клонове от колонии след като интегрира полисите-майки ( НЯКОЛКОТО метрополии ); докато Римската система е твърде централизирана. Спарта би достигнала мащаба на Рим от 3 в. сл. Хр. още в началото на 4-ти в. пр. Хр., без да воюва "на парче" , а чрез ЕДНА единствена "софтуерна" маневра на "препрограмиране" на елинството. Нещо повече за такава система разпростираща Ликурговите ( модифицирани ) закони не само над спартанците, а чрез тях над ВСИЧКИ ( даже без значение етноса, в този смисъл ликургията би имала заряда на общочовешка универсалност, както всеки успешен проект за световна религия ), такава империя няма да има никога понятие за чужденец, чужбина, не-свои, ... Няколко пъти се опитах да подчертая, че превръщането на Спарта от един от полисите във полис на полисите, БИ стъпвало на религията и на социо-техники от общата елинска култура. Това е оффтопик , но КАКВИ данни и изследвания ползваш при осъждането на смърт на Запада. Интересно ми е.

Хмм. Периодът е сложен, но примерно: Ричард Кромуел остава Лорд-Протектор на обединената общност ( един вид пожизнено избираем държавен глава на президентска република ), защото в РИ го "уволняват" хората от New Model Army, докато в тази АИ Англо-холандската протестантска република той си създава "Newer Model Army", наричана още Nieuwer Model Leger ( NML ). Формална столица на съединената Общност е Дренте , хем да им се даде бизнес на бедните хорица там ( и без това не са пълноправен член на Холандската република ), хем благ жест от страна на Кромуел към Нидерландия, хем демонстрация към католическите сили из Европа, че федералният проект е със сериозни и дългосрочни измерения И в Европа включително. Де факто столицата е Лондон. В Дренте заседава Парламента на Общността, както и там е базирано командването на NML ( макар и с преимуществено британски състав ), докато Протектора и неговото правителство са в Лондон, където е и обединеното командване на флота ( макар и със още по-засилено холандско присъствие от колкото в РИ ) . Европа се поляризира на Север-Юг по конфесионална линия по повод серия от въоръжени конфликти завършили с успешно отбити от Общността атаки срещу Дренте / Холандия. Към периода на смъртта на Кромуел в Общността са включени всички протестантски страни в Европа. Освен Великобритания ( с протектората Ирландия ) и Холандските републики - Дания-Норвегия ( с владения ), Швеция ( с протектората Финландия и др. ), Прусия-Бранденбург и всички други германски протестантски княжества. ( вж. картата ). През 1720 - нов Вестфалски мир разделящ Стария континент на северна / "германско-протестантска" част и южна / "романо-католическа" такава. Хабсбургите не успяват да реализират тази Австрия от РИ, защото Полша остава силна, поради факта, че не търпи конкуренцията на Новия свят, затворен за католическа Европа от Реконтрареформационните войни. Протестантството губи територии в своя европейски юг, но Америките и Южна Африка са достатъчен lebensraum за милиони мигранти. Колониите които те създават директно получават членство в Общността, когато "узреят" достатъчно. Commonwealth of England, Scotland, Ireland, Guelders, Holland, Zeeland, Utrecht, Overijssel, Friesland, Groningen, ... Prusia, ... Virginia, Georgia, Newe Holland, Transvaal ... etc. etc. В резултат на контра-контрареформацията Испания и Португалия губят цялата си империя, както и короната на католическата Свещена Римска Империя. Нея е доминира Франция. Русия не се осъществява. Мястото на Русия и на Австрия в тази АИ се заема от Жеч Посполита със свещена католическа мисия да обедини "вси славяни". Естествено, новата Римска империя, освободена от теглото на колониализма, смазва Отоманците и исляма въобще ориентирайки силата си на юг-югозапад. ... to be continued

Потърси google for "armed helots" & "combatant helots". Да, елитните единици са пълноправните спартанци, и илотите са с помощни функции, но помощни и в битка(!). Изрично се казва, че освен бойно-полеви работници са били във фаланговия строй, са оказвали лека стрелкова подкрепа в битка ( щото за спартанеца било недостойно да се бие с лък от разстояние ), и че освен лека пехота, са били често снаряжавани и като хоплити. Илотите са имали път към агогито като трофими ( храненици на спартанец, който им плаща обучението ). Е, спартанци не са ставали, но освобождаването на илоти е масово и регулярно явление. 2-ро, илотите НЕ СА роби, а нещо като крепостни. Те са задължени да обработват участъци държавна земя, която нямат право да напускат без държавна санкция, и да дават всяка година апофора / до 50% от реколтата. Излиза, че спартанците нямат роби, роби може да са имали техните периеки ( "съседи" = не-робски и не-илотски не-граждани на Спарта, които живеят в Месения и Лакония и които въртят занаяти и търговия и имат право на поземлена собственост ). НО, не това е въпросът. Освен bottleneck демографията, основен и фатален проблем на Спарта е ежедневната им зависимост от илотите и от не-спартанци за физическо и икономическо оцеляване. Нанасянето на ликурговите закони от Спарта над цялото Елинство към датата на превземането на Атина, би решило ВСИЧКИ тези противоречия от раз: - Няма нужда от местни периеки, защото обитателите на всеки един от включените в Спартанската система полис биха изпълнявали тази функция. ( Примерно вместо местни занаятчии-периеки, които да им коват мечовете и копията, Спарта би имала достъп до най-доброто от най-доброто и все по-доброто произведено из полисите, купувано с годишната полисна "апофора" в пари ). За спартанска местна администрация на събирането и разходването на държавни средства, спартанците си имат "кадри" - техните образовани жени. - Няма нужда от местни илоти и роби, защото Спарта "язди" полисите, а не човеци, и така страданието свързано с робството и експлоатацията става проблем на полисите, не на полиса-от-полиси, Империята. Месенците могат да бъдат освободени и да изчезне проблема с "врага наблизо" ( даже по естествен географски път биха се превърнали в привилегировани снабдители с храни за Спарта, плащани с парите на останалите полиси ). - Няма нужда от забрана за притежание на драгоценни метали, защото те постъпват към спартанеца по единствения възможен път - като "пенсия" от Държавата, след 50-60 годишна възраст, когато войнският му път свърши ( ако оцелее ). Пенсионерът не е воин, следователно не е гражданин ( освен, ако не е на държавна, геронтократическа служба ) - Няма нужда от реални промени в обществото / конституцията. 2 царе, 5 ефори, 28 геронти, няколко стотин апели ( по-принцип в Апелата участват всички спартиати ... които се намират в Спарта на всяко пълнолуние... т.е. проблемът с общото представителство се решава автоматически - колкото събере площада от тези които не са разпратени "по служба" из империята. ) - Забранява се на полисите да се бият и да имат самостоятелни въоръжени сили. Военното дело е изключителен прерогатив на Общността ( Омония? ). Общността ( Спарта ) представлява всички елини ( и неелини по-късно ), не чрез рехаво събрание на представители на полисите, а директно, чрез службата на най-добрите им фенотипни образци за Общността. Пример: новозавладяната Атина. Спарта вместо да инсталира некви 30 олигарси, въобще не се меси на вътрешната политика на полиса. Само назначава "комендант" или "координатор" на Съюза в Атина. Спарта ( Омонията / Общността ) определя годишна апофора ( данък , членски внос ) на база глава от населението ( цялото- свободно и несвободно, граждани и метеки ), еднаква за всички, и комендантът е ангажиран с организацията на точно и справедливо събиране на апофората. Също: отговаря за отбраната, сигурността ( чрез Криптея ), И набора и първоначалната селекция на деца за агогито ( които да придобият качеството на спартанци по-късно. ). Ако спартанците ( омоите на Омонията, не само на града както преди ), са към 1% от населението на Омонията, то тогава би трябвало подобен набор да съставлява към 1% от годишната раждаемост. Атика се оценява от историческата демография на няколкостотин хиляди души общо население, при раждаемост както в съвременна Нигерия, това са колко? няколко стотин деца подбрани от няколко хиляди кандидати на година? ) За разлика от ориенталското еничарство / мамелючество , това спартанско , би било не само доброволно , но и престижно, и един кандидат от няколко би бил одобряван. ... некви такива. и всичко това с едно стохотворение от Делфи, купено с една каручка златна пара, а?

Англичаните са по "убедителни" в Първата Англо-холандска война и Уестминстърския мир от 1653-та учредява политически Commonwealth of England, Scotland, Ireland and the United Netherlands като единна държава? ( Ричард Кромуел - остава Лорд Протектор на тази уголемена Общност и след 1660-та , до смъртта си през 1712-та. ) Какви са шансовете за успех на О.Кромуеловата мечта Англо-Холандския съюз да отвоюва и двете Америки от Испания ( и Португалия )? Други протестантски държави в Европа като нови членове на Общността в последствие? ( Дания? )

Защо обсъждаме въобще въоръжаването на роби? То Е било масова практика в Спарта именно поради тяхната малочисленост и глупава демографска политика ( именно воюващи(!) илоти и наемници ), но в случая не това е въпроса. Въпросът ми, явно се налага да го перифразирам, е: какво би станало ако Спарта възпроизвеждаше спартанци, разчитайки не само на пресъхващия резервоар от 10 000 души на местното си лаконско население, А бе впрегнала демографския и генетичен потенциал на ЦЯЛОТО елинство от 10-тина милиона? Логиката е по спартански проста и ясна: Спартанците са милитаризирани, защото са консервативни, интровертни и така искат да си подсигурят мир в който никой да не ги закача. Гледат реално много-много да не воюват за да им изкара резервоара от "равни" по-дълго време защото бавно и трудно се възпроизвежда. От всяка гледна точка губеща стратегия. Това е все едно да имаш 100 лева и вместо да се опиташ да спечелиш повече, кански да се мъчиш да спестиш и да изкараш жив максимално дълъг срок с тях. Не са нужни съвременни познания по демография, биология, икономика за да е ясно, че спартанците ще погинат / угаснат, както и става. ( затова именно много чужденци и врагове са били спонсорирани като трофими = храненици да минат агогито )... ТА, единствения вариант за спартанците да постигнат вечен мир Е като завладеят големия лошия свят ( римският подход ). ОК, за да завладеят света ( без да го спартизират, а само за да го омиротворят и да си осигурят околна среда за спокойно "спартиране" ), те имат нужда хем от запазване на ликурговата система, хем от постоянни попълнения на свежа кръв. Към 404 BC те постигат империя завземайки Атина, но не остават на тази позиция и правят милион грешки както със досегашните си съюзници, така и с новите си владения. АКО Спарта беше използвала придобития Елински съюз ( победилия Пелопонески + разгромената и завладяна Първа Атинска империя ), като го конституира по ликурговата си система...

Всички, теории за Прародината се въртят около Черно море: или Балканите, или степта на север от Ч.море, или Анатолия ... Renfrew се поотказа напоследък ( за пореден път ) от куплирането на земеделието ( растениевъдството - което предатира IE с няколко хилядолетия ) с разпространението на IE. Wiik и др. =-> "вторична" балканска прародина и двигател на разпространението НЕ зърнените култури, а коня и колелото. Конят се одомашава в западния край на Евразийската степ ( Долнодунавската равнина, т.е. Балканите вкл. ) няколко хилядолетия след като културите в региона са вече усвоили земеделието. Първите коняри и колесничари получават огромно транспортно технологично и енергетично предимство ( един човек = около 100 вата, кон = около киловат )... Балканската хипотеза разрешава противоречията и проблемите и на двата теоретични мейнстрийма - Курган и Анатолия ( в Анадола има "пласт" от не-IE , преди хетите и др. ), както и обяснява защо съществува древен не-IE езиков остров в Кавказ ( двата източни вектора на IE разпространение, които се движат респ. на север и на юг успоредно на "гръбнака" на Алпо-Хималайската верига в Азия - тохарския, който завзема степта до Ордос и Манджурия и индо-иранския, който "рикошира" в Бирма - "обтичат" и подминават Кавказ ). На северо-запад в Европа "магистралата" е Дунав-Майн-Рейн.

От Кавказ.

miroki, съгласен. ( иначе, езиците на западните славяни щяха да са изчезнали ).

Хммм. АКО си прав, то правотата ти би мъкнала като неминуема последица след себе си две неизбежни неща: ПЪРВО, и бъдещето е абсолютно детерминирано и би трябвало да си го "спомняме", ВТОРО, значи ВЕДНО със Света съществува механизъм с достатъчен капацитет за обработка на информация ( "omniscentia" ) , та да може да селектира от цялата мириада на комбинаторния взрив на всички възможни поредици събития, именно тази , която "в действителност" се случва.

Те са използвали илоти и роби във ВСЯКА кампания. Робската войска е била норма , не изключение, макар и нежелано и срамно явление. "Еничаризацията" / мета-полисизацията на Спарта би решила този проблем веднъж за винаги. "Крепостник-рицар"??? Нима милитаризираните монашески ордени са се състояли само от благородници? Всъщност тайната на успеха им е именно в това, че са предлагали алтернатива на светското скотско съществуване.

Съгласен съм, че за тях, по всичко личи, стабилитета е върховната "религия". НО, светът ги въвлича в неприятности, и разрешаването им изисква иновации, които СА прилагани ( и в РИ ). Спартанците стигат ( по принуда ) не само до идеята за "архе" , но и до нейната реализация - Пелопонеския съюз. Друг е въпросът, че конструктът е нескопосан и именно тяхното колебание да направят крачката ги донатъпква в капана. "Еничаризацията" на спартиатството е именно такова евентуално решение , което би довело до утилизацията на империята, която са добили по принудата на обстоятелствата, за оцеляването и растежа на тяхната собствена родна любима система. Историята показва, че грешката е била фатална. Всяка анти-растежна / контра-експанзивна политика води до това. Статиката е възможна за "живите" системи само под една форма - окончателна и необратима дисипация, т.е. смърт. А, относно развалата на нравите, и оттам на устоите на тяхното общество, в резултат на стичането на богатство? - ами, всъщност не богатството, а противозаконното му присвояване и разпределение е причината. В конфликта между твърдия закон и личното облагодетелстване, печели егоцентризма. Не богатството , а корупцията ги съсипва ( макар, че погрешната им демографска стратегия е истинската причина - погледнете т.нар. Теорема на Тихонов - във всяка динамична система, превалират факторите, чиято продължителност на въздействие е съизмерима във времето с размера на релевантния период - корупцията става възможна тогава когато спартиатското общество е вече твърде малко и слабо за да може да си позволи да спазва своите закони. При осигурен растеж на богатството и на човешкия ресурс, това не би се случило ). Схемата за избягване на корупцията ( в случая - неизбежното разлагане на обществото, на което са му паднали резервите / "заряда" под минимума нужен за поддръжка на самото му функциониране ), би била много проста - всичко е Държавно, до момента на "пенсионирането" = истинското гражданско пълнолетие, когато всеки оцелял ( и неговите наследници ) получава своя дял от генерирания резултат. Оппа! ДВЕ грешки - 1. даже спартанците масово и почти винаги са ползвали робска и наемна войска ( което безспорно е било компромис по отношение на конституцията им ) и 2. НЕ говорим за робска войска тук, а напротив - за възможен механизъм по който САМО спартанците се занимават с война в целия елински свят, т.е. система която обезсмисля ползването на външни рекрути или въоръжаването на роби и е много по законна в ликурговия смисъл. Не случайно насочвам точката на дивергенция към средата-края на 5-ти век пр.н.е. В този свят Спарта печели Пелопонеската война и ЧРЕЗ "еничарската" реформа задържа завладяното по начин, който и позволява да не допусне подмяна и корупция и компромис в прилагането по отношение на собственото и законодателство. "Еничаризацията" е усилвател на същностните характеристики на ликурговата система. Спарта става мета-полис. Гражданите и "равни" над всички , а не само всред тяхното си малко и топящо се общество. Представете си , че Агис ( номер еди кой си ) през 404 пр.н.е. си купува от Делфи следното пророчество: "Само спартанците имат право да се бият, всички хора които минат агогето са спартанци и никой друг, Спарта не е вече полис а полис на полисите... " Отделните полиси са освободени от тегобите на милитаризма. Тяхното задължение е само да плащат годишната си вноска към Спарта, която образува и издържа войската, флота и държавната администрация. Полисите не воюват помежду си и споровете между тях се решават от Общността = Спарта. Спартанските жени регулират търговията и финансите на ниво Общност. Полисите нямат основания да се чувстват зависими от друг полис, защото официално властта в Общността се държи и от техните синове и дъщери ( "който има качества, може да стигне и до върха" ) ) Тази войска е Народът на Общността. Спарта рекрутира младежи ( и девойки ) от цялата Общност и ги превръща в спартанци ( омои / "равни" ). Въобще достъпът на Атиняни, Тиванци и други от стотиците полиси в Общността до Спарта = Общата държава-на-държавите минава САМО през пътя на предлагане на деца за агоге, и успешното им завършване и оцеляване през войнската кариера. Старите спартанци имат даже механизми за да останат за столетия доминиращ фактор и в тази система: Не ставащите за агоге или отпаднали техни деца са идеални брачни партии за полисните местни върхушки. Селекция на стари спартанци за Криптеята, насочени династични бракове за да се избегне отпадането на двете хераклови паралелни династии от спартанския трон ... и пр. Резултатът от подобна система би бил, такъв, че след няколко поколения - може би отново към 330-те, Спарта е глава на всички гръцки полиси ( + най-вероятно Египет, Леванта / Финикия , Иберия, Балканите и Италия ) -- всъщност при персонално агоге, даже няма въобще никакво значение кой какъв произход има - берберското сираче от Африка може да покаже по-добри лични спартански качества от синчето на стратега от Атина ... -- и разполага с 15-20 милиона човеци ( граждани, метеки и роби в около 1000 полиса ) от които спартанците ( "равните" в Общността ) са около 1% ( не 3-4, а към 150-200 000, т.е. рекрут / селекция на само 10-тина деца на година от всеки полис ... ) , издържани с около 10% от БВП на Общността ( събиран като годишни вноски от полисите ), и способна да извърши Александровия подвиг "на квадрат". Говорим за разгръщане към края на 4-ти век пр.н.е. на "турбо-стероидна" версия на Римската империя, каквато е била към края на 2-ри в. от н.е. ... и при това растяща "автокаталитично" в позитивна обратна връзка - колкото повече, толкова повече ( Мечо Пух експонента ). За Общността / Спарта / Държавата , която е абсолютно всеядна по-отношение на човешкия материал и свръх-ефективна в селекцията и експлоатацията на най-добрия наличен такъв за своите нужди - "свой" би била тази полития която плаща, а този която не плаща ( вече или все още ) "плячка", без значение дали са гърци, траки, араби или индийци. През този алтернативен 4-ти век пр.н.е. бихме наблюдавали Трета вълна на гръцка колонизация. Колкото повече плащащи ( в пари и в агоге кандидати ) полиси направят нови полиси-"приплод", толкова по-добре. Полисите без жертви от външни нападения, междуособици и без разхищения за милитаризация, ще оптимизират демографията си и роенето на нови полиси ще се интензифицира. Спарта няма да има нужда даже да изразходва ресурс за да направлява или финансира колонизационните усилия на нейните поданици-полиси. Тя като военно-административна машина ще има грижата да не дава на членовете на стадото от полиси: да се бият помежду си, да спират да плащат или да позволява да плащат на друг освен на Спарта. Още, самата Спарта ( Общността ) не се занимава с роби, производство и пр. Това е бизнес на полисите, техен въпрос е как ще си организират нещата. Това би решило и илотския въпрос. За Спарта ( центъра ) би било по-лесно да купува със събраното от поданиците-полиси с държавни поръчки всичко, което е необходимо за издръжката на мета-държавния апарат ( за които доставки полисните бизнеси остро ще се конкурират, което би било мощен двигател за иновации - най-простия пример в оръжейната сфера ) ... с няколко думи, подобна система би била по-спартанска от това, което спартанците са успели да постигнат в реалността - проста, ефективна, справедлива и точна конституция на всички. ... ...