Р. Теодосиев

Проф. Димитър Вацов: Кокошките на властта – по-важни от хората, или за моралния дебилизъм Източник: https://bnrnews.bg/hristobotev/post/44961/prof-dimitar-vacov-kokoshkite-na-vlastta Проф. Димитър Вацов, преподавател по философия в НБУ и председател на Фондация за хуманитарни и социални изследвания - София, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" "Археология на моралния дебилизъм" в проучването си за аварията в Чернобил през 1986 година. Моралните дебили "Те са събирателен образ – много хора, лица, индивиди попадат в този събирателен образ по онова време. Става дума за това, че България е най-тежко засегнатата страна в Европа от гледна точка на облъчване, поето от населението. От друга страна, ние съвсем не сме страната, която е тежко засегната от "облака", т.е. радиацията, която попада на територията на България, е значима, но ние сме 8-и в Европа по степен на заразяване на територията. Има гигантски контраст между това, че територията е по-слабо заразена, а населението е максимално заразено на някои места с дози, близки до тези в Припят, около самия Чернобил. Тази диспропорция се дължи на това, че властите не вземат мерки. Първо, пазят информационно затъмнение. Седем дни след като облакът влиза в България, за първи път се обявява по телевизията, че има радиация, и се препоръчва да не се ядат марули и децата да не играят в пясъка. Учените радиолози са предлагали много повече мерки по това време, но властите, в лицето Любомир Шиндаров по това време зам.-здравен министър и главен санитарен инспектор в Народната република, и Иван Пандев, шеф на Комитета за развитие на атомната енергия за мирни цели по това време, те излизат по телевизията и препоръчват само тези мерки и то седем дни след като облакът е дошъл. Което означава, че в най-тежката радиационна седмица населението остава абсолютно без да знае какво се случва. Оставят хората, без да могат да се погрижат сами за себе си. Те отлично са знаели, защото Тодор Живков е лично предупреден от тогавашния съветски посланик Гърков, още преди облакът да дойде тук в края на април. Още от 30 април всички военни окръжия започват да мерят радиацията във въздуха, в почвата, във водите, в млякото, в месото и в плодовете и зеленчуците и три пъти на ден докладват на Гражданска отбрана. Те имат щаб, който изготвя сводки, а тези сводки всеки ден отиват едновременно в правителството и в Политбюро на БКП. Ден по ден, окръг по окръг, продукт по продукт се знае, че радиацията е хиляди пъти повече спрямо естествения радиационен фон. Много малко хора знаят за това. Но за сравнение Чаушеску, който се смяташе за кръвопиец обявява на 2 май хората да се пазят, същото правят и в Югославия. Само нашите пазят цяла седмица партизанско мълчание. На 24 май, много преди радиацията да е изчезнала, лъжат през БТА, че е изчезнала и отменят всички мерки. Правят го най-вече за да спасят туристическия сезон на морето. Това се вижда през свидетелски показания. Много ги е било страх да не се уплашат от радиацията чуждите туристи, защото България е в постоянен дефицит на твърда валута по това време, левът е с изкуствено поддържани котировки за вътрешния пазар и те не искат да изтърват доларите и германските марки от западните туристи по Черноморието." За да не бъде изтърван един сезон "По тази причина не са отменени и детските лагери на морето. На 9 май постоянната правителствена комисия по съвет на акад. Хинковски, тогава ректор на Селскостопанската академия, която мери радиацията в храните, изрично предупреждава Григор Стоичков да спрат бригадите и детските лагери, както и всякакви мероприятия на открито. В същия ден Стоичков издава такава заповед за мероприятия на открито, обаче тя потъва в небитието, като никакви бригади не са спрени и още на следващия ден започват да пристигат искания от местни стопански ръководители, които молят да им се пратят бригадири – ученици и студенти, защото не могат да съберат реколтата. И бригадири се пращат. Т.е. бригадите от ученици през тази година въобще не спират и 365 хиляди ученици и студенти отиват на бригада през 1986 на радиоактивното лято. Тези стопански ръководители на Млечна промишленост, Родопа, Булгарплод, Билкооп, всички те също са знаели за радиацията, защото са били привиквани редовно в правителствената комисия." Страховитите "хигиенни" мерки "Без населението да знае, правели са две неща. Едното е силно радиоактивно заразени продукти месо, мляко, плодове и зеленчуци да се отлагат в трайни продукти. Т.е. да се правят на сирене, кашкавал и да се консервират с цел Йод 131, радиоактивен елемент, който силно насища България след 1 май, този Йод 131 е с много кратък период на полуразпад – около 7-8 дни. Т.е. те са очаквали, че като се отложи консумацията на тези продукти, Йод 131 ще се разпадне и ще падне радиоактивността им. Само че те пропускат факта, че заедно с Йод 131 в българската атмосфера и почви попадат два вида Цезий, Стронций, които са радионуклеиди, които имат много по-дълъг полуразпад, Стронцият до 80 години. Тези радиоактивни елементи всъщност влизат в употреба от населението именно през тези консервирани храни и се трупат в телата на българите. Това е тяхната "икономическа" логика – да не изгубят един лев. Либия ни връща цял кораб с радиоактивно заразени шилета и нашите вместо да ги изгорят, ги пускат за преработка в консерви и българите ги консумират. Вторият тип "мерки", които се вземат, са в месокомбинатите и млекокомбнатите. Те са наречени – разреждане. Има се предвид разреждане на радиацията. Силно заразени продукти, като месо и мляко, се смесват с по-слабо заразени партиди мляко и месо. За да може общата им радиоактивност да падне до приблизително нормални нива, които норми обаче те приемат произволно тогава. Само и само да не изхвърлят продукти. По същия начин постъпват и с животинските фуражи, с които хранят животните и респективно се заразяват през тях, а по хранителната верига се заразяват и хората. Те не изхвърлят никакви продукти, колкото и да са радиоактивно заразени, само ги разреждат. Въпреки че учените изрично ги предупреждават през есента на 1986, че ако продължава така, се качва рязко нивото на Цезий в организма на хората и настояват да се купят чисти фуражи. Въпреки това властта не го прави, а пускат за изхранване на животните фуражите, окосени през пролетта и лятото на 1986 по време на радиоактивните дъждове. През май-юни 1987 точно година след аварията в Чернобил, тук в България имаме втори Чернобил, защото нивата на радиоактивност на храните, на млякото и на месото стигат и даже надминават тези от по време на аварията. Това е наречено от българските радиолози по това време "Българският Чернобил", защото това е само тук у нас, никъде другаде в Европа и дори в Комунистическия лагер властите не са допуснали такова нещо. Затова наричам тази власт "морални дебили" – ужасяващ български патент, който по изчисления на радиолозите от онова време допринася за около 30% от натоварването на българите с радиация." С какво се храни властта "Властта се е хранела с изцяло чиста храна. На специален режим още от 2 май 1986 УБО (управление за безопасност и охрана), част от Държавна сигурност и тайната полиция на Народната република. Та УБО отговаря освен за охрана и за материалното благополучие на висшия ешелон политици в България тогава. УБО има две лаборатории – химикобактериологична и радиологична. По това време те проверяват всеки продукт, който отива на трапезата на висшата власт и номенклатура в България. Те консумират храна единствено от собствените стопанства на УБО, които имат такива във всяка резиденция. Там се произвежда изцяло контролирана радиологично продукция, с която се храни номенклатурата. Освен това им се внася и храна от чужбина. Потресаващо е как ген. Бончев, зам.-шеф на УБО, казва, че те веднага са окосили радиоактивната трева, за да не я ядат животните в стопанствата на УБО, но не са я изхвърлили, а са я продали на млекопреработващото стопанство "Средец", с която радиоактивна трева са се хранели животните, от които се добива месо и мляко за народа в София. Най-шокиращи са свидетелствата на членовете на УБО, които казват, че са хванали работници, които да изкопаят почвата в птичарника с кокошки за чисти яйца в резиденция Врана. Работниците изкопават тогава горния слой на почвата, която е заразена и асфалтират птичарника, за да се разхождат кокошките на незаразена почва. В същото време българските деца си играят в пясъчниците, които са огромен радиационен фон, народът ходи по улиците, които са с огромен радиационен фон. Кокошките на властта са били по-важни от хората в държавата. Работниците, които са свършили тази работа, поемат огромни количества радиация, но това няма значение за УБО, защото важни са чистите кокошчици, които ще снасят чисти яйца за властта. Със заповед на ген. Кашев, шеф на УБО, номенклатурата пие само минерална вода, газираните им напитки се произвеждат само с минерална вода, а се мият с дълбококладенчова вода. Животните на УБО също пият дълбококладенчова вода. В това време народът пие вода от Искъра, от който УБО не са искали дори да ядат риба, защото е била силно радиоактивна. Т.е. животните на УБО са били по-важни от населението на България. За млякото определят горна граница за радиоактивност от 2000 Бекерела на литър. За да я постигнат, започват да го смесват – заразено с не толкова заразено. От сводките към правителството в архивите се вижда, че то е надхвърляло дори тогава тази "норма", но не бива извадено от употреба. В докладите на УБО за властта се вижда, че когато млякото за номенклатурата достигне най-много 70 Бекерела на литър, то бива обявявано за негодно за консумация. Само че не бива изхвърляно, а го пренасочват към магазинната мрежа. Т.е. номенклатурата пие мляко, заразено най-много с до 70-10 Бекерела на литър, а гражданите пият 2000 и нагоре. Населението не е предупредено да не пие млякото от личните си стопанства. Най-силно заразени са районите от Стара планина, Розовата долина и части от Родопите. Там има случаи, в които според сводките млякото е достигало 40 000 Бекерела на литър. Децата там са пиели това мляко от кравите на бабите си и за един месец са поели радиационен фон колко човек може да поеме за целия си живот според СЗО. Въобще не ги е интересувало какво се случва с хората, отговорността към населението е била никаква." Живите отговорни и чувството за вина "Такава не им е присъща. Давам от тях – Андрей Бунджулов, тогава шеф на Комсомола и шефът на Националния бригадирски щаб Валентин Петков, тези хора са живи и здрави и до днес, аз ги предизвиквам да излязат и да кажат публично как така са изпратили 365 хиляди ученици и студенти на бригада и 450 хиляди деца са били изпратени на морето на лагери, при положение че те са знаели за опасността и огромната радиоактивна обстановка тук и това е доказуемо през документи. Тия хора нямат никаква чест или достойнство дори да се извинят. Това е колективна безотговорност, безличен начин на живот това е техният живот в лъжа. Покрай Чернобил се вижда, че най-големият мит е, че Комунизмът може да се справи добре с кризи заради твърдата ръка и дисциплината. Още повече, че за Чернобил не е имало тежка забрана от Москва тук да се мълчи. Нашите просто са се скатавали и снишавали, докато мине бурята (любим израз на Тодор Живков, използван от всички номенклатурчици). Много е важно да се каже, че при властта тогава никъде няма подписани документи за дадени заповеди от високо ниво. Такива документи със преки заповеди има само от зам.-министри или министри. Няма никакви писмени следи и подписи за заповеди и това е причината да няма осъдени висши политически и партийни дейци и номенклатурчици от онова време. Под заповедите на Тодор Живков седи винаги средният ешелон с подписа си. Партията взема всички решения, но не оставя никога следи. Този модел е опасен и трябва много да се пазим от възпроизвеждането му, защото този модел е мечтата на днешния политик. Трябва да търсим постоянно прозрачност в управлението ни днес, да я изискваме от всяка власт.

Украинският граждански самолет Ан-28, който има легендарен статут в украинските сили като "ловец на Шахиди", след като беше преустроен за нужните цели, има над 150 потвърдени свалени обекти, а вече е адаптиран и да изстрелва прехващащи дронове по време на полет. https://t.me/drmjournal --------- Sophie Bugor: Искам да ви покажа колко са страхотни украинските войници Бойци от ВСУ евакуираха 77-годишна жена от „сивата зона“ с помощта на наземен робот. Тя е била забелязана от оператори на дронове от 60-та бригада на Лиманското направление – жената е вървяла по обстрелван път сред тела на загинали. За да не я изплашат, покрили робота с одеяло с надпис „Бабо, качвай се“. Жената се качила и била изведена на безопасно място. Още трима цивилни били съпроводени от дронове до точка за евакуация, откъдето били взети с бронирана машина. Операцията продължила около четири часа. Тези неща са инстински повод за гордост

"Доналд Тръмп е без съмнение най-глупавият човек, седял някога в Белия дом", заяви лидер на демократите в Камарата на представителите на САЩ. „И в крайна сметка този човек и републиканците напълно и безрезервно предадоха Америка. Те провалиха икономиката, провалиха здравеопазването, провалиха прилагането на имиграционното законодателство и сега ни завлякоха в безразсъдна и скъпоструваща война, която сами си създадоха“, каза Хаким Джефрис. https://www.facebook.com/BesarabskiFront2.0/posts/pfbid02SfrLt

Вече четвърти ден в Туапсе не успяват да потушат пожара след атаката на украински безпилотни летателни апарати. https://t.me/s/drmjournal „Туапсе вече го няма“! Руснаци съобщават за мащабна екологична катастрофа в Туапсе, сравнявайки ситуацията с Хирошима и Чернобил. В града вали „нефтен дъжд“, а смогът от гигантския пожар вече е достигнал Сочи, Армавир и Ставропол. Еколози предупреждават, че Краснодар може да е следващият засегнат град. Жителка публикува видео, в което призовава за „човечност“. „Ние сме просто обикновени хора, които страдат също като вас. Това, което ни отличава, е само, че може би на вас са ви промили мозъците. Хора, бъдете човечни.“

Третата война в Персийския залив ще има дълготрайни последици върху енергийните пазари Остатъчните рискове и разрушената инфраструктура ще поддържат цените на високо ниво https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2026/04/23/4902279_tretata_voina_v_persiiskiia_zaliv_shte_ima_dulgotraini/

Докато всички се опитват да разчетат изявленията на Доналд Тръмп и да предскажат следващия му ход, в Европа тихо се разгръща една от най-сериозните геополитически трансформации от десетилетия. За да разберем защо започна, е достатъчно да се вгледаме в едно число: 10. 10 — толкова са доставките на втечнен природен газ (LNG), които Катар няма да изпълни за Италия до средата на юни. Не отложени — отменени. QatarEnergy обяви форсмажор след ирански удари по комплекса Рас Лафан, които извадиха от строя около 17% от LNG износа на страната. Възстановяването може да отнеме между 3 и 5 години — щети за около 20 млрд. долара годишно и сериозен удар за всички контрагенти. И още едно число, за което в Брюксел не обичат да говорят: 100% от петрола за Бавария преминава през едно-единствено италианско пристанище. За Австрия това са 90%, а за Чехия — около 50%. Всичко минава през трансалпийския тръбопровод TAL, започващ от терминала в Триест. С други думи: индустриалното сърце на Централна Европа зависи от Италия. А Италия? Тя внася около 95% от газа си и произвежда над 40% от електроенергията си от него. Преди кризата 45% от нейния LNG идваше от Катар. На този фон Джорджа Мелони предприема ход, който почти не беше отразен публично: в рамките на 48 часа тя се среща с престолонаследника на Саудитска Арабия, емира на Катар и президента на ОАЕ. Без шум. Без декларации. Но с ясна цел — нова енергийна архитектура в свят, в който Ормузки проток вече не е надежден маршрут. Тук идва ключовият момент: Мелони, често представяна като „европейския съюзник“ на Тръмп, демонстрира точно обратното — стратегическа автономия. Това не е популизъм. Това е реална властова игра. Какво всъщност постига тя? Саудитска Арабия. Фокусът не е просто върху петрола, а върху тръбопровода „Petroline“ — създаден да заобикаля Ормузкия проток. Той пренася до 7 млн. барела дневно до пристанище Ямбу на Червено море. Оттам — през Суецки канал — директно към Средиземно море. Тоест: по-кратък и по-сигурен маршрут към Италия. ОАЕ. Тръбопроводът Habshan–Fujairah (ADCOP) извежда до 1.8 млн. барела дневно извън Ормузкия проток. Това е втори независим коридор. Катар. LNG в краткосрочен план отпада като опция. Но Италия предлага индустриална помощ за възстановяването на Рас Лафан — стратегически ход, който ѝ осигурява приоритет в бъдещите доставки. Допълнително, Рим получава достъп до проекта Golden Pass LNG в Тексас чрез партньорството на Катар с ExxonMobil. Това не покрива напълно загубите. Но прави нещо по-важно: изгражда алтернатива. Всеки барел, пристигнал в Триест, може за дни да достигне до заводите на BMW в Бавария, нефтохимията край Виена или чешките рафинерии. Триест вече не е просто пристанище — той е входът към индустриалната сигурност на Централна Европа. И това не е импровизация. Това е част от План Матеи — дългосрочната стратегия на Италия за енергийни и инфраструктурни партньорства в Средиземноморието и Африка. Компании като ENI, Fincantieri и Elettronica вече са дълбоко интегрирани в тези процеси. Първо. САЩ все по-трудно функционират като глобален гарант. Дори най-близките им идеологически съюзници в Европа действат самостоятелно. Второ. Европа започва да се държи като субект, а не като придатък — бавно, но необратимо. Трето. Зависимостта от един доставчик се оказва стратегическа грешка — независимо дали става дума за Русия или Катар. Четвърто. Италия се превръща в енергиен хъб с реален политически лост. Това ще има последици за цялата вътрешна динамика на ЕС. Новата енергийна карта на Европа не се обсъжда — тя вече се рисува. И парадоксално, именно хаосът в Близкия изток ускорява нещо, което доскоро изглеждаше невъзможно: европейска стратегическа автономия. Via Политически дневник

Хайде тогава подобни "новини" да не ги споделяме тук във форума. Стараем се да сме източник на проверена информация, а не да помагаме за разпространение на дезинформацията.

От Frontline Monitor: Тезата, че Русия воюва „с една ръка“ в Украйна, продължава да циркулира в западните и родни медии и рубрики през 2026 г. главно чрез три аргумента: официалния отказ на Кремъл да обяви повторна вълна на мобилизация, липсата на масиран удар с цялата налична бомбардировъчна група, както и теоретично запазения растеж на брутния вътрешен продукт. Въпреки това прегледът на публично достъпните числа от SIPRI[1], Института за изследване на войната (ISW)[8], Carnegie Endowment[12], Kyiv Independent[5][9], Moscow Times[10][13] и германския икономист Янис Клуге[11] очертава противоположна картина – тази на икономика, армия и общество, инвестирали целия си възможен ресурс около войната. Армията – двойно по-голяма численост, но разгърната до предела По данни на Military Balance и публични бази данни на ISW, руската армия е нараснала от около 900 000 души в началото на 2022 г. до около 1,5 милиона активни военнослужещи в началото на 2026 г., при обща разрешена численост от 2,39 милиона, определена с указ на Владимир Путин[4]. На украинския театър към началото на 2026 г. са разгърнати между 600 000 и 700 000 души според оценки на Главното управление „Разузнаване“ на украинското МО и Council on Foreign Relations[15] – ръст от около четири пъти спрямо момента на инвазията от февруари 2022 г. Първоначалната групировка войски тогава наброяваше около 160 000–190 000 души. Всичките оперативно-стратегически обединения на Русия – Западен, Южен, Централен, Източен, Ленинградски и Московски военен окръг – имат ангажирани подразделения на бойното поле в Украйна. В основната си част бригадите и полковете на Въздушно-десантните войски, Морската пехота на всички флотове (дори Северния и Тихоокеанския), 76-а, 7-а и 98-а десантни дивизии, както и някога елитните 155-а и 40-а бригади, са на фронта или в процес на възстановяване след ротация. Това оставя много скромен оперативен резерв извън украинския театър – обстоятелство, което експерти от Института „Карнеги“ описват като оперативен таван на разгръщане без нова мобилизация[12]. Военният бюджет – 6,3% от БВП по официална линия, близо 40% от федералните разходи Федералният бюджет на Русия за 2026 г. предвижда 14,9 трилиона рубли директни военни разходи, или 6,3% от БВП според SIPRI[1]. Ако се добави разделът „национална сигурност“ – Росгвардия, ФСБ, МВР с техните бойни подразделения, оперативни разузнавателни служби – съвкупният показател достига около 38% от целия федерален разход, т.е. близо 7% от БВП[1][2]. Това е исторически максимум за Русия след разпадането на СССР и надвишава военните разходи на всички държави–членки на ЕС, взети заедно, измерени в паритет на покупателната способност. Отделно в публикации на UkraineWorld[2] и New Eurasian Strategies Centre[16] се посочва, че „скритите“ разходи през държавни компании, регионални бюджети и субсидии за военно-промишления комплекс добавят още 2–3 процентни пункта. Изчисленията, обобщени през февруари 2026 от Meta-Defense[3] и аналитичната платформа Re:Russia[17], поставят реалните военни разходи в еврова равностойност между 130 и 165 млрд евро годишно – над 10 пъти повече от руския военен бюджет през 2013 г., последната година преди анексирането на Крим. Военна икономика – не преходно натоварване, а структурна преработка Руската икономика не се намира „в режим на мобилизация“ в буквалния съветски смисъл на израза, но понесе сериозни структурни пренастройки. Индустриалната база работи на три смени в сектори като производство на бронетанкова техника (Уралвагонзавод), боеприпаси (Техмаш, КБП Тула), ракетни системи (Тактическое ракетное вооружение) и дронове (Алабуга, където се асемблират Шахед/Геран под лиценз на иранската HESA)[7]. Дял от над 25% от руския БВП е обвързан пряко или косвено с военно производство[16], а ръстът на икономиката, който беше отчетен в периода 2023–2025 г. на практика беше резултат от държавните поръчки в отбраната. Кампаниите за набиране на военнослужещи по договор, което беше гръбнак на попълването на загуби, показва сериозни признаци на умора. Руските въоръжени сили и частните военни компании набираха по 30 000–40 000 души месечно през 2023–2025 г., т.е. около 1 000–1 300 души на ден[11][12]. През първото тримесечие на 2026 г. обаче, според анализ на Янис Клуге, темпът е паднал с 20%, до около 800 души на ден – най-ниската стойност от началото на 2024 г. насам[11]. Kyiv Independent[18] и Moscow Times[13] цитират данни, според които изплатените обезщетения за загинали във войната през януари–март 2026 г. надхвърлят 25 000, а разчетът на Bloomberg от февруари показва, че за трети месец подред загубите надхвърлят набора[13] – оперативен дисбаланс, който руските власти се опитват да компенсират чрез скрити мобилизационни списъци (задлъжнели лица за комунални услуги, обичайни дребни нарушители) и удвоени бонуси за сключване на договор в множество региони[18]. Въздушна компонента – основен клиент на украинския фронт Според данни на украинското ВВС и публични доклади на ISW, повече от две трети от тежката бомбардировъчна авиация (Ту-22М3, Ту-95МС, Ту-160), заедно с основната част от изтребителите Су-34, Су-30СМ, Су-35 и вертолетния парк Ми-28Н и Ка-52, са ангажирани по украинското направление, с над 100 бойни полета дневно в спокойни периоди[8]. Стратегическата авиация, разпределена между авиобазите Енгелс-2, Оленя и Украинка, участва в среднощни смесени вълни с дронове, крилати ракети Х-101/Х-555 и хиперзвукови Х-47М2 „Кинжал“[7]. Дронове и ракети – индустриален мащаб Производственият капацитет на Шахед-136/Геран-2 е сред най-ясните индикатори за това колко е ангажирана Русия. По данни на Главното управление на разузнаването (ГУР), цитирани от Kyiv Independent, производството на завода в Алабуга (Специална икономическа зона в Татарстан) вече достига до 2700 дрона месечно[5]. Институтът за наука и международна сигурност (ISIS) изчисли, че през декември 2025 г. Русия е изстрелвала средно 166 Шахеда дневно[6], а през март 2026 г. – рекордните 208 дневно, с единичен пиков удар от 948 дрона и 35 ракети за 24 часа през нощта на 23 срещу 24 март 2026 г.[7]. Главнокомандващият на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) предупреждава, че целта на Москва е 1 000 дрона дневно до края на 2026 г.[19]. Производството на крилати и балистични ракети (Х-101, „Калибър“, Искандер-М, Искандер-К, 9М723) се стабилизира около 100–120 единици месечно, според оценка на Ukraine War Analytics[20]. Външни подпори – Пхенян и Техеран Твърдението, че Русия води войната „сама“, също не издържа на проверка. Към началото на 2026 г. около 11 000 военнослужещи от Корейската народна армия, 10 000 пехотинци и около 1 000 инженерни сили, са разгърнати в Курска област, където действат под руско командване и използват собствена артилерия и реактивни системи за залпов огън[9]. Военното разузнаване на Южна Корея оцени общия обем на доставените от КНДР артилерийски снаряди на най-малко 12 милиона към средата на 2025 г.[21], а по данни на Reuters през 2024–2025 г. Пхенян осигури до 100% от снарядите, изстрелвани по някои участъци на фронта[10]. Отделно Иран достави хиляди дронове от тип Шахед-131/136, балистични ракети Fath-360 и технологии, прехвърлени в Алабуга[7]. Но резултатът на земята остава скромен В основата на аналитичния парадокс стои именно съотношението между мобилизирания ресурс и постигнатите резултати. Според актуални данни на ISW, обобщени от Russia Matters, в периода април 2025 – април 2026 г. Русия е превзела около 4913 кв.км. или 0,8% от територията на Украйна[8]. Общата територия под контрола на руските сили, включваща Крим и частите от Донбас, заети преди февруари 2022 г., е 118 567 кв.км. или около 19% от Украйна, като от ноември 2022 г. до момента чистият прираст е едва около 1,3%[8]. През март 2026 г. е отчетен и рядък, но фиксиран от ISW случай, в който руските сили губят 31 кв.км. за месец, преди да си върнат инициативата в последната седмица на март[8] – показател за достигнат оперативен таван при сегашните ресурси. Ключовата особеност в тези данни: Русия не е превзела нито една регионална столица (областен център с над 100 000 жители) извън тези, които контролира от 2014 г., и не е взела под контрол нито една от съхранените индустриални агломерации на Украйна – Харков, Запорожие, Днипро, Херсон. Най-голямото превзето населено място през последните 18 месеца остава Бахмут (около 70 000 жители преди войната), последвано от Покровск, Угледар, Курахово, Торецк и Авдеевка[8]. Това са относително малки градове, с огромна цена – например руските загуби за превземането на Авдеевка се оценяват на над 16 000 убити и тежко ранени само в един участък. Оперативна интерпретация Изложената до момента фактология води към недвусмислен извод: Русия вече се намира в тотална война срещу Украйна. „Нормалният“ живот на руското общество се поддържа по изкуствен път: със селективна мобилизация, огромни бонуси за сключване на договор, безпрецедентна цензура и информационен контрол и икономическо преструктуриране, финансирано от натрупания суверенен фонд и високите цени на изнесените суровини. Единствената неизползвана ескалационна стъпка, освен ядрения арсенал, е всеобщата мобилизация, която носи изключително висок политически риск и икономически би унищожила остатъка от гражданския сектор[12]. Това носи и отчетлива оперативна последица. Изчерпаният човешки и производствен ресурс днес означава, че ако бойните действия спрат, Русия ще има поне една година относително високо производство, без заместващо потребление от фронта. Оценки на френския анализатор Клемент Молен от този месец [14] и на британския RUSI сочат, че при спиране на огъня за 12 месеца Москва би могла да натрупа резерв от около 100 000 стратегически дрона, 8 млн артилерийски снаряда и милиони FPV системи – количество, надвишаващо многократно всичко, което е налично в запасите на повечето европейски армии. Именно към този сценарий, а не към сегашните темпове на войната в Донбас, тревожат военните щабове в Талин, Рига, Вилнюс и Варшава. Логиката е проста и базирана на числата. Днес военно-промишленият комплекс на Москва работи в режим на пълно потребление: практически всичко, което се произвежда (2700 Шахеда месечно, 100–120 балистични и крилати ракети, милиони снаряди, доставени от КНДР или произведени на местна почва) отиват директно на фронта в Украйна и се изразходват за броени седмици. Натрупване няма. В момента, в който бойните действия спрат – с примирие, замразяване на огъня или отложена политическа сделка – потреблението пада до нула, но производството по политическа или икономическа инерция не намалява поне още 12-18 месеца. За този период Русия би натрупала запас, който според анализи на британския RUSI, френския IFRI и полския OSW може да включва около 100 000 стратегически дрона, 8-10 млн артилерийски снаряда, 1200–1500 крилати и балистични ракети, милиони FPV дронове и възстановена бронирана техника от над 200 000 складирани корпуса на Т-62, Т-72 и Т-80. Това е арсенал, който на практика надвишава съвкупните запаси на повечето европейски армии, включително на Бундесвера и именно това е референтната точка за общото отбранително планиране в държавите, които споделят обща граница с Русия или Беларус. Полша вече е на 4,7% от БВП за отбрана (най-високият показател в НАТО) Естония на 3,4%, Латвия и Литва над 3%, при запазен ангажимент за увеличение. Тези бюджети не се обясняват с настоящото представяне на руската армия в Костянтинивка и Покровск. Те се обясняват с проекцията, че денят след края на войната в Украйна ще завари Русия с натрупани ресурси за нова военна кампания, а политическите решения на кабинетите в Берлин, Рим или Париж, не са способни да променят тази аритметика, освен ако не са съпроводени с еквивалентно усилие на европейска земя. Източници 1. A Budget for a Fifth Year of War: Military Spending in Russia's Budget for 2026 (SIPRI) https://www.sipri.org/publications/2026/sipri-insights-peace-and-security/budget-fifth-year-war-military-spending-russias-budget-2026 2. Russia's 2026 Budget: Built for War, Not Peace (UkraineWorld) https://ukraineworld.org/en/articles/analysis/russias-2026-budget-war-not-peace 3. Has the Russian defense budget reached its sustainability threshold by 2026? (Meta-Defense) https://meta-defense.fr/en/2026/02/26/budget-de-la-defense-russe-2026-plafond/ 4. Putin signs decree to increase army to 2.3 million personnel (RBC-Ukraine) https://newsukraine.rbc.ua/news/russia-expands-its-army-to-record-numbers-1772646632.html 5. Russia can produce up to 2,700 Shahed-type drones per month (Kyiv Independent) https://kyivindependent.com/russia-can-produce-up-to-2-700-shahed-type-drones-per-month-intelligence-says/ 6. Monthly Analysis of Russian Shahed 136 Deployment Against Ukraine (ISIS) https://isis-online.org/isis-reports/monthly-analysis-of-russian-shahed-136-deployment-against-ukraine 7. Drone Saturation: Russia's Shahed Campaign (CSIS) https://www.csis.org/analysis/drone-saturation-russias-shahed-campaign 8. The Russia-Ukraine War Report Card, April 8, 2026 (Russia Matters / ISW) https://www.russiamatters.org/news/russia-ukraine-war-report-card/russia-ukraine-war-report-card-april-8-2026 9. Nearly 11,000 North Korean troops stationed in Russia's Kursk Oblast at start of 2026 (Kyiv Independent) https://kyivindependent.com/nearly-11-000-north-korean-troops-stationed-in-russias-kursk-oblast-at-start-of-2026-media-reports/ 10. North Korea Supplying Up to 100% of Russian Artillery Shells Used in Ukraine (Moscow Times / Reuters) https://www.themoscowtimes.com/2025/04/15/north-korea-supplying-up-to-100-of-russian-artillery-shells-used-in-ukraine-reuters-a88745 11. Russian recruitment fell by 20% in Q1/2026 (Janis Kluge, Russianomics) https://janiskluge.substack.com/p/russian-recruitment-fell-by-20-in 12. Does Russia Have Enough Soldiers to Keep Waging War Against Ukraine? (Carnegie Endowment) https://carnegieendowment.org/russia-eurasia/politika/2026/02/russia-internal-resources-war 13. Heavy Losses Make Russia Unlikely to Launch Major New Offensive – Bloomberg (Moscow Times) https://www.themoscowtimes.com/2026/02/25/heavy-losses-make-russian-unlikely-to-launch-major-new-offensive-bloomberg-a92044 14. Clément Molin on X — base thesis https://x.com/clement_molin/status/2046143553005363399 15. Comparing the Size and Capabilities of the Russian and Ukrainian Militaries (Council on Foreign Relations) https://www.cfr.org/in-brief/comparing-size-and-capabilities-russian-and-ukrainian-militaries 16. A budget without a future: How the Russian economy stays afloat (New Eurasian Strategies Centre) https://nestcentre.org/a-budget-without-a-future/ 17. The Crisis of Effective Contracts (Re:Russia) https://re-russia.net/en/analytics/0351/ 18. As Russian losses in Ukraine mount, the Kremlin strains to avoid full mobilization (Kyiv Independent) https://kyivindependent.com/inside-russias-2026-draft-strategy/ 19. Russia targets 1,000 daily drones on Ukraine by end of 2026 (NV / Zelensky statement) https://english.nv.ua/nation/thousand-shaheds-a-day-zelenskyy-speaks-about-russia-s-plans-to-launch-attacks-on-ukraine-50592549.html 20. Russia Missile Production 2026: Capacity, Rates, and Sustainability (Ukraine War Analytics) https://ukraine-war-analytics.com/analysis/russia-missile-production-2026.html 21. North Korea Supplied Russia with More Than 12 Million Artillery Shells – S. Korean Intel (Kyiv Post) https://www.kyivpost.com/post/56255 -- Frontline Monitor в социалните мрежи: https://linktr.ee/FrontlineMntr Ако харесвате работата ми: https://buymeacoffee.com/FrontlineMntr https://revolut.me/frontlinemntr

По случай 150 години от Априлското въстание Виктор Комбов създава интерактивна карта. В нея са събрани на едно място основните селища, революционните окръзи, четите и ключовите моменти от подготовката и хода на въстанието. Картата е изградена на няколко нива – от общия поглед към Балканите през 1876 г. до най-горещите точки като Панагюрище, Копривщица, Батак и Брацигово. С всяко приближаване се разкриват нови детайли и истории, а чрез интерактивните маркери може да се проследят събитията на място. Проектът е изцяло отворен и може да се използва свободно, включително за учебни цели. Ако някой има желание да допринесе за развитието му, може да се свърже директно с Виктор Комбов. Линк към картата: https://viktorkombov.github.io/1876/ Използвани инструменти: QGIS и Leaflet. Основен източник: „История на България“, том 6, БАН. Виктор Комбов: Направих този проект в знак на почит към хилядите знайни и незнайни български герои, които жертваха всичко свое, за да дадат по-добро бъдеще на отечеството си. Надявам се, че днес ние, съвременните българи, ще продължим да ги помним - не само като част от историята, а като хора, чиито избори и саможертва имат значение и днес. И че ще се постараем всичко това да е имало смисъл. Източник: https://www.facebook.com/viktor.kombov/posts/pfbid029Ns6

Около 51% от американците са на мнение, че умствената яснота на президента "се е влошила". Около 62% от американците не одобряват действията на Тръмп ttps://www.dnevnik.bg/sviat/2026/04/21/4905101_okolo_62_ot_amerikancite_ne_odobriavat_deistviiata_na

Президентът Тръмп заяви в интервю за CNBC, че морската блокада на САЩ над Ормуз остава в сила, докато не бъде постигнато окончателно споразумение с Иран, като подчерта пълния американски контрол над протока. Тръмп заяви също, че не желае да удължава споразумението за спиране на огъня с Иран, като добави, че САЩ са в силна позиция за преговори. https://t.me/drmjournal

От Копейкин: Вчера публикувах едно старо изказване на Асен Василев от 2023 г., в което той казва: „Моят прочит е, че проруските сили в България ще вземат превес в следващите 18 до 24 месеца в парламента, за първи път от 1996 г. насам. Въпросът е дали ще го вземат, след като сме в еврозоната и в Шенген, т.е. количеството щети, които могат да нанесат, са по-малки.“ Тези от вас, които ме следят отдавна, знаят, че аз бях категорично против „Сглобката“. Само мисълта ППДБ да влезе в коалиция с ГЕРБ ме караше да се ядосвам. Погледнато от днешна гледна точка, съм длъжен да си призная, че може би тогава не съм преценил ситуацията правилно. Повече от ясно е, че в ППДБ са виждали сигнали, които всички ние отвън сме пропускали. Със сигурност ситуацията за България днес без „Сглобката“ щеше да е много по-различна. Мнозинство на Румен Радев без страната ни да е в Шенген и еврозоната би било много по-лошо, отколкото е сега. Знам, че много хора тогава, включително и аз, се разочароваха от ППДБ. Самият Асен Василев призна, че основната им грешка е била това, че не са обяснили достатъчно ясно идеята за „Сглобката“ на хората. Днес вече е ясно! „Сглобката“ наистина си е струвала жертвата. България е в Шенген и еврозоната и щетата, която Радев може да нанесе сега, е в пъти по-малка, отколкото щеше да е без Шенген и еврозоната! Това е важен урок лично за мен. Вече ще се старая да вниквам в детайлите по-внимателно и да гледам по-дългосрочно, когато анализирам дадена политическа ситуация! Много се надявам ППДБ да преценят внимателно следващите си ходове при сегашното положение! Бъдещето на страната ни зависи от това!

Хуманоидни роботи излязоха на трасето по време на полумаратона в Beijing E-Town на 19 април 2026 г., състезавайки се в категории за автономно и дистанционно управление. Движещи се редом с човешките участници по същия маршрут — но по отделни трасета — събитието демонстрира най-новите постижения в мобилността на роботите. Няма ускорение на видеото.

През 1966 г. една далечна машина изпрати нещо удивително - първия ни поглед към Земята отвъд самата нея. Зърнест, монохромен, несъвършен. Но това промени всичко. За първи път видяхме, че „тук" може да бъде и „там". Две години по-късно картината се опресни. Малък син свят, изгряващ над безплоден хоризонт - ярък и жив. Той не беше просто наблюдаван; той беше почувстван. Този образ не просто ни информира, той ни разтърси. Днес, десетилетия по-късно, картината отново се изостря. Тънък сърп, сияещ в тъмнината, всяко завихряне на облаците и всяка шир на океана, пресъздадени с поразителна яснота. Не просто запис на това къде се намираме, а тихо напомняне за това в какво сме се превърнали. Три епохи. Откритие. Осъзнаване. Яснота. Наредени една до друга, те са повече от изображения. Те са летопис на възприятието на човечеството, което бавно се учи да вижда себе си. Кой момент те докосва най-силно и защо? Пред кой от тези образи би се спрял най-дълго?

🗣 Въпреки договореностите, постигнати по време на срещата между САЩ и Русия в Аляска, Вашингтон не се е отказал от плановете си за сдържане на Москва и подкрепя плановете за създаване в Европа на нов военен блок с участието на Украйна, заяви министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров. „Ето, сега се замисля нов блок с Украйна като основен участник“, добави Лавров. По думите му инициативата за този блок идва от САЩ и се прокарва от специалния представител на Тръмп по украинските въпроси Келог: Източник: https://t.me/s/drmjournal

Руски хакери допускат грешка и разкриват собствената си операция Хакерската група Fancy Bear, свързвана с Отдел 26165 на ГРУ, стои зад редица шпионски кампании, включително пробива в имейлите на Демократическата партия в САЩ през 2016 г, атаки срещу международни организации и намеси в европейски правителства. Пропуск в сигурността позволява на изследователи от CtrlAltIntel да проследят активна операция в реално време, развиваща се между 31 януари и 11 март 2026 г. След пробив в пощите на военни и държавни служители, хакерите получават достъп до вътрешната комуникация. По този начин една поща се превръща в отправна точка за нови цели. България също попада в обхвата на операцията като част от по-широка регионална мрежа от цели. Засегнати са държавни и военни служители в Европа. За този период са атакувани над 170 украински, 67 румънски, 30 гръцки, 8 сръбски и 4 български правителствени служители. Отначало са компрометирани 4 акаунта от Областна администрация Пловдив (pd[.]government[.]bg). След това в обхвата на атаката попадат и свързани пощи от mod[.]bg, abv[.]bg, balkanistudies[.]bg и mail[.]bg. Това е било дългосрочна шпионска кампания, насочена към събиране на информация от държави в Европа, включително такива, свързани с НАТО и подкрепата за Украйна. Разследването показва колко лесно едно уязвимо звено може да отвори достъп до цяла мрежа от институции и комуникации. Отново се повдига въпроса доколко организациите в България са подготвени за подобен тип атаки с ефект на верижна реакция, за да не се превърнат в най-слабото звено в системата. https://t.me/drmjournal

Спътникови снимки от Soar сочат, че Иран извършва разчистване на отломки в няколко подземни ракетни бази, включително обекти в Хомейн и южно от Табриз в западната част на Иран. Според експерти, ударите на САЩ и Израел са нанесли щети предимно на входовете, докато вътрешната инфраструктура остава непокътната. ------ Екипът ни следи дейността на Харакат Асхаб ал-Ямин ал-Исламия“ (HAYI) - нова организация, за която се подозира, че има връзки с Иран, и която пое отговорност за антисемитски нападения в цяла Европа през март и април, включително подпалване на център на еврейската общност и синагога в Скопие. В момента организацията е обект на разследване от страна на властите в Северна Македония. Инцидентът в Скопие, за който организацията пое отговорност, се случи през великденския уикенд, като целта бяха синагогата и общностният център. Асхаб ал-Ямин се появи в началото на март и няма предишна активност. Смята се, че е „прикриваща група“, която в някои случаи наема местни криминални лица или структури, свързани с проирански мрежи, за да извършват палежи, вандализъм и други актове. https://t.me/s/drmjournal

Пейзажът на бронетанковите сили в Европа през 2026 г. се отдалечава от мащабите, характерни за годините на Студената война и се насочва към по-малки, но боеспособни сили, изградени около модерни платформи, дигитална интеграция и мобилност, съобщава Army Recognition. По общ размер на флота Турция остава първа с 2381 танка, следвана от Гърция с 1385, докато Полша в момента разполага с около 897. Основен аргумент на анализа обаче е, че реалният баланс се променя под повърхността на тези числа. Това е от значение, защото не всички танкови състави притежават еднаква военна стойност. Големият инвентар на Турция все още разчита в голяма степен на по-ранните варианти M48 и M60, докато Гърция продължава да поддържа значителен брой танкове Leopard 1 заедно с по-модерните модели Leopard 2. За разлика от тях, Полша гради своята мощ около нови и модернизирани основни бойни танкове, които са далеч по-подходящи за водене на война с висока интензивност в рамките на НАТО срещу равностоен противник. Според рамката на Army Recognition, бъдещата танкова мощ на Европа се определя по-малко от общия инвентар и повече от това каква част от бронетанковия състав реално може да оцелее, да се бие и интегрира в модерното бойно пространство. ‎ Основните танкови сили на НАТО Германия разполага с около 313 танка Leopard 2, от които 104 са в най-модерния вариант 2A7V, както и още 209 в конфигурации 2A5 и 2A6. Това са едни от най-модерните основни бойни танкове в Европа, предлагащи висок клас на защита, съвременна оптика и цялостна дигитална интеграция на бойното поле, въпреки че сравнително малкият им брой ограничава потенциала за мащабно разгръщане. Франция поддържа флот от 200 танка Leclerc, от които 51 единици са модернизирани до стандарт XLR, който набляга на автоматизация, мобилност и възможности за мрежово водене на война. Обединеното кралство експлоатира 213 единици Challenger 2 и преминава към стандарт Challenger 3, който въвежда ново основно оръдие, подобрена броня и модерни сензорни системи, насочени към възстановяване на върховите бойни характеристики. Испания разполага с 274 танка, от които 219 единици Leopard 2E и 55 единици Leopard 2A4, формирайки една от по-балансираните и модерни бронирани сили в Европа. Швеция оперира със 110 танка Strv 122, които са считани за един от най-модерните варианти на Leopard 2 в експлоатация, докато Швейцария поддържа 134 танка Leopard 2, адаптирани към националните изисквания. Обръщайки поглед към Скандинавия, Финландия разполага с 200 танка Leopard 2, разделени между вариантите 2A4 и 2A6. Дания има 44 танка Leopard 2A7V, докато Норвегия поддържа 36 броя Leopard 2A4 с още единици на склад. Португалия разполага с 34 танка Leopard 2A6, докато Австрия оперира с 53 Leopard 2A4, които представляват по-малки по размер, но далеч по-способни сили, съобразени с НАТО. Централна Европа извършва преход, който ще я отдалечи от платформите от съветската епоха. Унгария действа със 110 танка, сред които варианти Leopard 2A7HU и 2A4HU заедно с по-стари T-72. Чехия оперира с 58 танка, комбинирайки Leopard 2A4 с модернизирани модели T-72M4CZ, докато Словакия поддържа по-малък смесен парк от Leopard 2A4 и T-72. Поглеждайки към Балканите, много държави остават силно зависими от наследени системи. Румъния оперира с 377 танка, от които 220 единици са T-55AM, 103 са TR-85, а 54 са TR-85M1. България продължава да поддържа 90 варианта на T-72, а Сърбия разполага с 229 танка, сред които 195 броя M-84, 30 броя T-72MS и малобройна партида M-84AS1. Словения оперира с 14 танка M-84, а Кипър разполага с 82 броя T-80U и 52 броя AMX-30B2. Италия разполага с около 150 танка C1 Ariete, въпреки че усилията за модернизация продължават. Нидерландия вече не поддържа свой собствен танков състав, а вместо това допринася за танково подразделение, съвместно с Германия – Leopard 2 – модел, който отразява нарастващата отбранителна интеграция в НАТО. ‎ Полша се превръща в бронираното острие на НАТО в Европа Army Recognition описва Полша в момента като страната, полагаща най-всеобхватни усилия за модернизация на своите бронетанкови сили в Европа. Настоящият ѝ състав включва 180 броя K2 Black Panther от Южна Корея, 117 броя американски M1A2 и 116 танка M1A1 Abrams, 105 броя Leopard 2A5 и 97 броя Leopard 2PL, заедно със състав от 205 по-стари танка PT-91 и 46 единици от остаряващия модел T-72. По-важна от днешната цифра е траекторията: Полша се стреми към 1000 танка K2 и K2PL, което в крайна сметка може да увеличи общия ѝ танков състав до около 1800–1900 танка. Ако тази амбициозна цел бъде завършена, Полша не просто ще изпревари Гърция със значителна преднина в класацията, но също почти ще изравни Турция по общ брой, докато разполага с много по-модерна сила. Това би пренаредило фундаментално йерархията на бронетанковите сили на Европа. Вместо класация, доминирана от стари запаси, източният фланг на НАТО ще бъде закотвен от държава, която съчетава масовост, модерна броня, индустриална подкрепа и пълна оперативна съвместимост в алианса. За Русия това е много по-голям проблем от поредната европейска таблица с инвентар. ‎ Русия все още има мащаб, но Европа запълва празнината в качеството Army Recognition предполага, че Русия все още разполага с много по-голяма танкова сила като цяло – с около 3460 танка на активна служба и над 2100 допълнителни по-стари машини на склад. Това число обаче идва с огромна уговорка: голяма част от флота все още се състои от остарели дизайни и силно модернизирани платформи от съветската епоха, като T-55, T-62, по-стари варианти на T-72 и някои семейства T-80, заедно с по-новия T-90M. Москва все още може да генерира бронирана маса, но Европа, особено членовете на НАТО на източния фланг, се движи към силова структура с по-малко слаби звена. Според анализа силата на Европа все повече се опира на Leopard 2, Abrams и K2: платформи с по-прецизен контрол на огъня, по-висока оцеляемост, по-съвременни термовизионни прицели и много по-дълбока дигитална интеграция. С други думи, Русия може все още да има „повече стомана“ на хартия от повечето отделни европейски държави, но НАТО концентрира все повече и по-добри танкове на местата, където те имат най-голямо значение. ‎ Стандартизацията превръща Европа в по-трудна мишена Една от най-важните тенденции, подчертани от изданието, е разпространението на стандарта Leopard 2A8 и мащабната консолидация около три водещи западни танкови фамилии: Leopard 2, Abrams и K2. Германия настоява за приемането на Leopard 2A8, Чехия се движи към замяна на танковете от съветската епоха с този стандарт, а от други оператори се очаква да последват примера с модернизация или покупки. Този вид сближаване е важен от военна гледна точка, защото бронираната мощ на НАТО става по-лесна за поддръжка, надграждане и съвместно разгръщане. Континент, изграден около общи или тясно свързани модерни платформи, е много различен от такъв, разчитащ на „кръпки“ от остарели национални флотилии. Докладът на Army Recognition говори за бронирана екосистема, която става по-стандартизирана, по-дигитална и по-оперативно съвместима – точно такъв вид структура, която укрепва способността на НАТО да поддържа мащабни бойни действия на източната си граница. ‎ Центърът на тежестта се мести на изток Турция, Гърция, Румъния, Испания и Германия остават важни играчи, но техните роли стават все по-различни. Турция води по размер на флота, Гърция запазва масовост за региона, Германия има едни от най-модерните Leopard 2, а Испания поддържа балансирана модерна сила. Но центърът на тежестта се мести на изток – към страните, които виждат Русия не като далечен стратегически проблем, а като основна военна заплаха. Ето защо превъоръжаването на Полша се откроява. Това не е просто купуване на танкове; а изграждане на масивна бронирана сила, пригодена за война на НАТО срещу Русия. Както ясно се посочва, че именно това отличава Полша от повечето армии на страните от Европа. Тя заменя старите системи, разширява общия брой и обвързва тези придобивки директно със структурите на алианса, веригите за доставки и бойното планиране. Най-важният извод от класацията на Army Recognition е, че балансът на бронетанковите сили на Европа вече не може да бъде измерен само с общите цифри. Турция може все още да оглавява списъка числено, като Русия все още превъзхожда повечето отделни държави по мащаб, но тенденцията се движи в полза на НАТО там, където е най-важно: по източния фланг, с все по-модерни флотилии, споделена логистика и боеспособни формирования. Така че голямата новина не е, че Европа изведнъж е изкарала повече танкове от Русия. Очевидно това не е така. Голямата новина е, че Европа, водена от Полша и стандартизацията на НАТО, изгражда структура на бронетанковите войски, която изглежда значително по-опасна, отколкото старата „математика на танковете” предполага. По-рано се появиха съобщения, че по време на атака, продължила почти цял ден, украински танк Leopard 1A5 е издържал на 52 удара от FPV дронове и дронове „Мълния“ на руската армия, след като екипажът го е подсилил с многослойна анти-дрон защита. Източник: https://www.facebook.com/FrontlineMonitor/posts/pfbid02EEqkPeR

Бюрото за защита на Конституцията (SAB), една от трите разузнавателни служби на Латвия, публикува специален доклад, посветен на въздействието на западните санкции върху икономиката на Руската федерация, чиято основна теза е, че санкциите работят, нанасяйки значителни щети, въпреки наложения от Москва наратив за успешното им преодоляване. Според доклада повечето представители на путиновия режим осъзнават мащаба на икономическите проблеми, породени от войната срещу Украйна и натиска от санкциите. Въпреки това държавните институции представят ситуацията в благоприятна светлина. „С висока вероятност основният център за вземане на решения в Кремъл, Владимир Путин, получава изкривена информация за развитието на руската икономика, която акцентира върху разказите за успешното икономическо развитие, без да отразява проблемите и рисковете", се посочва в доклада. Според SAB тази изкривена картина укрепва убеждението на Путин, че въздействието на санкциите е второстепенно в сравнение с целта да наложи контрол над Украйна. Докладът привежда конкретни данни, базирани на това, което службата определя като разузнавателни данни, включително руски вътрешни оценки. В периода 2022-2025 г. Руската федерация е похарчила още около 130 млрд долара за закупуване на западни стоки под санкции – продукти, които преди войната е взимала директно на значително по-ниски цени. До 2030 г. различни рискове, сред които западните ограничения, могат да свият руската външна търговия с близо 175,5 милиарда долара, като най-значимият фактор (загуби от 136 милиарда) е пряко свързан със санкциите, вторични санкции срещу търговски партньори, ембаргото и митническите тарифи на САЩ. Това представлява около 5% от текущия обем на руската външна търговия. SAB стига до извод, че в краткосрочен план санкциите няма да променят конфронтационното поведение на Русия, но в дългосрочен план те остават сред най-ефективните инструменти за ограничаване на способността на Кремъл да заплашва Запада. Службата предупреждава, че дори частично разхлабване на санкциите би дало на агресора допълнителни финансови ресурси за ускоряване на превъоръжаването и за кампании за влияние по света. Оценката е в унисон с анализи на Atlantic Council и The Carnegie Endowment for International Peace, според които дори при оптимистични сценарии руската икономика ще се свие с поне 20% до края на десетилетието спрямо прогнозите отпреди нахлуването в Украйна. ‎ Източник: https://www.facebook.com/FrontlineMonitor/posts/pfbid02o2JGQ

На прима виста - Иран има изконна цел както политическа, религиозна и държавна такава да унищожи цял народ - евреите. От друга страна самата Израел няма такива цели и се стреми да оцелее сред враждуващи народи.

"Храмът никога не бива да се превръща в затворила се крепост, която се пази от всички околни", убеден е проф. Калин Янакиев, преподавател във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и автор на множество книги и изследвания, свързани с християнството. От 2015 година той е и иподякон. За Великден той гостува в специалното издание на подкаста "Дума на седмицата" с Ива Дойчинова, за да говори за Възкресението, за чудото и прошката, за вярата и пътя към нея, за църквата и хората в нея. "Възкресението е победа над самата смърт, няма по-голяма победа, от тази. Това е последната победа. Възкресение или Великден, както го наричат повечето хора, е особен празник. Той се различава от тези празници, в дните на които ние си спомняме нещо, което е било отдавна и е свършило. Възкресението, обаче, по моето дълбоко убеждение, е един много особен ден. Ден, който след като е изгрял тогава, рано сутринта, когато Христос се появил за първи път, не залязва. Той постоянно присъства в нашите дни", каза проф. Янакиев и добави: "Как може да се свърши един ден, в който се е свършила смъртта? Това е ден след свършека на дните. Светите отци на църквата от ранните векове го наричат по един много особен начин.- ден първи, ден осми и ден невечерен. Първи ден на свършилото се отминаващо време. Първият ден на абсолютно новото битие. Ден осми след онези повтарящи се седмични дни и ден, който няма да залезе, ден невечерен. Много особен ден, който винаги присъства в дните ни по някакъв незрим начин. Поне един път в седмицата, в неделя или още повече един път в годината ние влизаме в този ден". Гледайте във видеото пълния запис на разговора с проф. Калин Янакиев.

Честито, ти как виждаш нещата сега?

Алексей Смирнов, бивш губернатор на руската област Курск, беше осъден на 14 години затвор по обвинения в корупция. Смирнов, който беше губернатор между май и декември 2024 г., беше арестуван по обвинения в измама миналата година заедно с първия си заместник Алексей Дедов. Двамата мъже бяха обвинени в присвояване на публични средства, предназначени за отбранителни укрепления по границата с Украйна. Арестите им дойдоха, след като украинските военни започнаха изненадваща офанзива в Курска област през август 2024 г. и завзеха големи територии. Украйна се оттегли от региона в началото на миналата година след руска контраофанзива. Предшественикът на Смирнов, Роман Старовойт, който стана министър на транспорта на Русия през май 2024 г., се простреля миналия юли на фона на съобщения, че и той е разследван по делото за корупция. "Комерсант" съобщи, че Смирнов е свидетелствал, че Старовойт е организирал схема за подкупи, при която подкупи от изпълнители, избрани за изграждане на гранични укрепления и възстановяване на окупираните райони, са били разделяни между регионални служители. https://t.me/s/drmjournal

Иран отхвърли предложението за примирие, докато наближава крайният срок, поставен от президента Доналд Тръмп, за отваряне на Ормузкия проток. https://t.me/s/drmjournal