Р. Теодосиев

В следващите два броя на списанието ще има по една специална публикация както за центъра в Баку, така и за лятната школа в Момчиловци и присъствието на БГ Наука. Очаквайте в началото на следващата седмица новия брой!

http://www.focus-news.net/?id=n1547349 Българска Наука взе участие в лятната школа.

Много интересна тема. В една от лекциите по време на програмата "Космически предизвикателства" човек от НАСА и Singularity University обясни на всички студенти какво е това 3D принтер и как ще промени бъдещето ни... Идеята както се разбира от клипчето в първото мнение идва от там, че в открития космос не може да се поръча от земята и да се достави някой инструмент или повредена част. Една трета от Международната космическа станция е резервни части, това струва много пари и не осигурява на 100% сигурност при евентуална авария. В тази статия: http://www.engadget.com/2011/06/26/solar-sinter-solar-powered-3d-printer-turns-sand-into-glass-ren/ - се показва една много добра идея за използването на 3D технологията. Може да видите в клипчето един друг начин, в който се прилага 3D принтирането. <iframe src="http://player.vimeo.com/video/25401444?title=0&amp;byline=0&amp;portrait=0" width="640" height="360" frameborder="0"></iframe> В момента се работи и върху създаването на принтер, който да принтира човешки органи. До момента успехите в тази насока стигат до принтиране на тъкани, но не и на цели органи, все още науката е в начален стадии в тази насока, но се работи... Идеята е да се вкара индивидуално ДНК и да от него да се създаде точно копие на органа, който ще се смени. Има принтери, които принтират цели къщи, което е изпробвано след земетресенията в Чили. Но тук идват другите проблеми - юридическите..., няма законодателство, което да е адекватно на тази технология. Няма процес на изработка...има материал и готов продукт... В едно не далечно бъдеще може да си поръчваме модели от интернет и да си принтираме сами в къщи нов телефон или нови обувки...

Барабани на улицата http://www.youtube.com/watch?v=2C7TWdZdBkg

Едно невероятно актьорско изпълнение

Новия брой на списанието ще бъде посветен на програмата STS и ще проследим цялата история на космическите совалки... Нямаше как да не кача тази снимка тук:

Дръмбой (още драмбой) е музикален перкусионен инструмент от групата на металните лабиални инструменти. Представлява метална пластина, при която устата служи за резонатор. Свирещият захапва тясната част на инструмента със зъби и привежда в трептене стърчащото вън от устата му езиче, чрез удари на палеца на дясната ръка. Известен е още и като "бръмбазък", "бръмчило", "дръндар", "комар". Един от най-разпространението инструменти из всички народи и почти във всеки фолклор се среща. Така изглежда един обикновен "бръмбазък". Аз имам същият като на снимката. Един хубав и подробен каталог на всички видове - http://www.szilagyi-jewsharp.com/ ( http://szilagyi-jewsharp.com/doromb-catalog-small.pdf ) Английското има на инструмента е Jew's harp Това е едно видео в което автора представя различни видове дръмбой - бръмбъзък(Jew's harp) Едно обяснение как се свири на този музикален инструмент - бръмбъзък (Jew's harp)

Едно забавно клипче на BBC

Тук е обяснено за културологията - http://www.phls.uni-sofia.bg/display.php?page=kulturologia Настоящата работа е правена за дисциплина Културологични изследвания, теоретични модели и преодоляване на граници, като моята идея беше да покажа колко безгранична е културата като такава...

Последната космическа совалка – „Атлантис”, извършва последния си полет. С последния полет от 8-ми юли 2011 г. тази част от американската космическа програма ще се приземи завинаги. Какъв ли знак е това? http://nauka.bg/index.php?mod=front&fnc=pub_page&pid=12869 - целият материал!

Една песен обикаля света... Stand By Me | Playing For Change | Song Around The World <iframe src="http://player.vimeo.com/video/2539741?title=0&amp;byline=0&amp;portrait=0" width="640" height="427" frameborder="0"></iframe> <iframe src="http://player.vimeo.com/video/24282429?byline=0&amp;portrait=0&amp;color=4e9d44" width="640" height="360" frameborder="0"></iframe> <iframe src="http://player.vimeo.com/video/24790207?byline=0&amp;portrait=0&amp;color=4e9d44" width="640" height="360" frameborder="0"></iframe>

Скъпи приятели, Имаме удоволствието да Ви представим http://spaceedu.me – портал за космически науки, технологии и новини. Тук ще намерите пълната информация за всички важни събития от Света на космонавтиката и образованието. Порталът е свързан с мрежите на водещите космически организации и програми и Ви предоставя лекции, новини и важни анализи в синтезиран вид. Чрез 5-те стрийм канала Вие ще имате достъп до: космическо образование, мултимедия и документални филми за Космоса, новини, история на космическите изследвания и научни анализи относно възможността за живот във Вселената. По този начин, всеки ден за 10 – 15с мин. Вие ще можете да научите най-важното от космическия сектор. Проектът http://spaceedu.me е следваща стъпка в развитието на програма „Космически предизвикателства“. Регистрацията е напълно безплатна и ще Ви отнеме не повече от 30-ина секунди. Станете част от Програма „Космически предизвикателства“ Facebook: http://www.facebook.com/pages/Space-Challenges-Program/202722093080010 Twitter: http://twitter.com/#!/spacechallenges Станете част от космическото общество, Екипът на „Космически предизвикателства“

През не толкова далечната 2008 година една група студенти изучаваща "Културология" посещава психиатричната болница СБАЛНП "Св. Наум"... В процеса на наблюдение културологът започва отвън навътре. Така направихме и ние, когато отидохме в психиатричната болница СБАЛНП "Св. Наум". Историята на болницата започва през 1938 година, като тогава тя разполага с 40 легла. Днес се прилагат и внедряват: диагностика, лечение и рехабилитация; профилактика; методична и консултативна дейност; експертна дейност; обучение на студенти, специализанти и докторанти; научноизследователска дейност; разработване и внедряване на нови методи за диагностика и лечение; изпитване на лекарства. В търсене на културна цялостност и културата като граница в различните психични състояния на човека. Границата, която ние поставяме и съществуването на култура в самото заведение. Преди да попаднем в психиатричната клиника, всички бяхме със съзнанието, че отиваме в "лудницата". Общественото мнение влияе на личното такова и думата "луд" придобива значение, което се различава от действителността. Когато минеш бариерата, пред теб излизат различни видове сгради от различни периоди на болницата. Всяка сграда е с точно определена цел и функционалност. В психиатрията всеки кабинет е част от едно цяло отделение, което само по себе си е част от болничното заведение. Всяко отделение работи самостоятелно, като е част от цялостния процес, извършващ се в психиатрията. В самото заведение никой не пристига по спешност, а всеки постъпва там с уговорен час или в следствие на определени медицински тестове. Нашата цел е да установим наличието на култура и границата, която разделя културата от некултурата. В нашите изследвания ние гледаме обективно и непредубедено. В изводите се съветваме със специалисти, както в медицината, така и в културологията. По време на нашата "разходка" попаднахме в детската неврология. Там установихме, че попадат не само неврологии, но и психиатрични случаи. На въпроса „Как общуват лекарите с пациентите?” имаше равнозначен отговор. При всички пациенти се изисква много внимание и търпение. Всяко дете получава нужните грижи, като повечето деца са придружени от родителите си в клиниката. Самите лекари отбелязват различно ниво на интелект при различните етноси в нашето общество. В зависимост от интелектуалните и психични способности на пациента те поставят въпросите си или по-директно, или по-възпитано. Ние бяхме свидетели на двата типа общуване. Присъствахме на неврологичен преглед на момиче около 13-14 години. Пациентката страдаше от постоянно главоболие. Прегледът се състоеше от проверка чувствителността на крайниците. Докторът бодеше пръстите на краката й с метална игла в различна последователност и питаше кой пръст докосва, докато момичето бе в легнало положение. След това рисуваше числа с метална игла по крака на пациентката и питаше за нарисуваното число. Лекарят накара момичето да седне, за да провери дали периферното й зрение функционира, като я накара да гледа точно в очите му, докато правеше жестове с едната или другата си ръка и задаваше въпроси коя от ръцете си движи. Този тест е необходим, защото един от симптомите за деменция е отслабване на зрението. При различните главоболия има нарушения, водещи до психиатрични заболявания. Пациентката трябваше да си пипа носа с разперени ръце, за да се направи проверка на ориентацията. Тя се оказа в добро психическо състояние и й се преписаха медикаменти за лечение на главоболието. Държанието на доктора към пациентката беше учтиво и културно, като към възрастен и равноправен човек. Момичето отговаряше адекватно на всеки зададен въпрос и се държеше възпитано. Показа култура на поведение и възприятие. В случая тя беше както активен, така и пасивен носител на култура. Поемаше и приемаше всичко, което лекарят й кажеше и я караше да направи. И в същото време тя беше за нас, хората, които изследваме културната граница, активен носител, тъй като самата тя ни предоставяше информация, важна за нашето изследване. Тя бе дадена като пример за интелигентен и нормален в психично здраве пациент и за това как един обект сам по себе си е активен и пасивен носител. Докторът предложи да ни даде друг противоположен пример. Заведе ни в стая, в която е настанена пациентка заедно с майка си. Младо момиче на 15 години от ромски произход. Дошла е с довода, че страда от епилепсия. Лекарят обясни предварително, че проявлението на болестта зависи от това в коя част на мозъка е активността, но най-често се изразява в епилептичните припадъци, конвулсии, спазми и често е съпътствана от загуба на съзнание. А дадената пациентка се оплаква от припадъци. Майка й обяснява, че когато се ядоса, дъщеря й започва да вика, да мята с крака и ръце, да свива и стиска очите си и в последствие губи съзнание. Беше ни казано, че този вид припадаци са психогенни, т.е. когато няма голяма умствена активност. Момичето няма завършен 5 клас и не може да напише името си. Докторът пред нас я караше да го направи, тя отговори, че не може. Майка й разказа как веднъж дъщеря й се ядосала, взела детето на брат си, което е 3-годишно, и го завела на пазара. Оставила го там само и се прибирала вкъщи. Пациентката беше с 50-60% от обичайния за обикновените хора коефициент на интелигентност. Момичето бе болно от деменция - олигофрения. Когато излязохме от стаята, където бяха настанени пациентката с майка си като придружител, ни обясниха, че е практика хора от ромският етнос да симулират различни психиатрични болести с цел пенсиониране и получаване на пенсия още докато са малки. Подобен е и този случай с момичето, което посетихме. Тя най-вероятно ще бъде пенсионирана поради олигофрения, а не, както са се надявали, епилепсия. Пенсията за епилепсия е много по-висока от тази за деменцията. От наблюденията си през целия този процес, на който бяхме свидетели, установихме, че културата не присъства в този тип поведение. Още в началото се забелязваше неразбиране на ситуацията и на случващото се около пациентката от самата нея. Лекарското лице задаваше кратки и директни въпроси. Интересното, което се забеляза, е, че при първото момиче, което беше в нормално психично състояние, докторът се обръщаше на "Вие", а при ромката- директно на "ти". Обясниха ни, че това е така, за да може да се разбере, че се говори на нея. Което само по себе си говори за ниска култура и разбиране на външния свят. Според Фуко лудостта не е култура, защото при нея липсват образци, няма два еднакви свята. Ние бяхме свидетели на това положение. Видяхме как самата липса на разбиране на околния свят и липсата на идентичност разчупва стените на нашите разбирания за свят и влиза в един друг, затворен и ограничен. Но това не трябва непременно да означава, че липсва всякаква култура. Всеки човек, независимо дали той е сам на самотен остров или сред цяла тълпа разбойници, които според други автори са лишени от култура, е носител на култура. Тя е заложена при индивида и всеки допир до него е допир до култура. Цялата некултура се носи от културния носител. Цялостите се определят една друга и при взаимодействията помежду си. Основната ценност на културата е човекът, защото културата не би могла да съществува без него, при условие, че културата има ценност. Като за пример може да дадем, че активният носител е уникална ценност. В подобни затворени общества, като пациентът бе представител на един етнос, той ни бе пример за некултура. Там тя е неразбираемо понятие. В подобни общности се губи самата граница и трудно може да се определи къде седи тя. Некултурата тук седи на високи позиции и активните носители почти не присъстват. Погледнато от културологична гледна точка, животът им минава в пасивни отражения на културата. Имахме интересна среща с психично болен. Докато ние ходехме от отделение в отделение, от сграда в сграда, ни спря човек. Помисли ни за студенти по медицина и започна да ни предлага различни книги, които настояваше, че ги продава двойно по-евтино отколкото можем да ги намерим. Ние обяснихме спокойно, че не сме студенти по медицина. Той настоя да купим книгите. След като му отказахме отново, той започна да вади други и да пита дали ще ги купим и тях. Отново учтиво му обяснихме, че няма да купим нищо и той каза: "...аз познавам един ваш колега, който завърши и после полудя". Обърна се и се насочи към психиатрията. Това събитие породи в нас смут и объркване. В първия момент всички мислеха, че човекът е болен, но казаното от него ни накара да се замислим. След разговорите, които имахме с лекарите от болницата, ние установихме, че тези хора нямат самокритичност и не могат да оценят и да критикуват направеното от тях смаите. Това води до изводите, до които стигнахме с втората посетена от нас пациентка от ромски произход. Затвореният свят ги отдалечава от общоприетата култура и известните и приетите за нормални от обществото състояния. Границата, която можем да поставим в тези два случая, е една. Границата е между общоприетата култура и тази материя, която се отрича да бъде култура. Но тъй като всеки идивид е носител на култура, независимо каква е тя и дали ние я приемаме или не, тя присъства в тяхния свят. И границата е между тяхния свят и нашия общоприет. Ако човек излезе гол на улцата и започне да се смее, това би било всякаква липса на култура. Но тъй като той няма самокритичността, която притежаваме обикновените хора, той е от другата страна на изградената от нас граница. Но тук ще споменем не само тази нова материя на културата, а и нашата общоприета. По време на нашите наблюдения и изследвания ние имахме пряк допир с лекари и медицински лица. Повече от тях ни приеха с неохота и неразбиране, граничещо със злоба. Когато влизахме в главната психиатрията, излезе един лекар, не се представи и започна да крещи и да ни гони. Обясни, че нямаме определен предварително час и е много зает в момента да обърне внимание на когото и да било. Това се случи веднага, като чу целта на нашето посещение. Имахме още няколко подобни срещи с медицински лица. От тези срещи ние установихме, че понятието култура се разбира от общоприетата форма на "културен човек" или културата като форма на възпитание. Мисленето и разбирането на културолога за културата е различно от това на другите хора. Хората, които не се занимават с проблематиката на културния феномен и границата на културата. Културологът трябва да задава ясно интересуващите го въпроси и не трябва да задава такива, които могат да объркат отговарящия. Когато се зададе въпроса „Каква е културата на болния?" отговорът от страна на медицинското лице е еднозначен. Започват да отговарят и обясняват за възпитанието и навиците на пациентите, което не е в интерес на нашето иследване. Сблъскахме се с този проблем и установихме, че въпросите, задавани от нас, трябва да са ясни и прости, отговарящи на общата култура и не трябва да навлизат в изучаваната от нас материя. В заключение установихме, че тази граница съществува и тя е в зависимост от разбиранията на околните и на обществото. От гледна точка на културолога тази граница е променлива и тя разделя културата от некултурата. Активните и пасивните носители като едно цяло са носители на култура. Всеки индивид носи със себе си заложената културна граница и тя го определя като активен или пасивен носител.

ПЕПЕЛ НАД ВОДИТЕ По-апокалиптично настроените биха видяли в това доста силна библейска сцена. И тя е, но всъщност се дължи на вече станалата тривиална причина – Чилийският вулкан. Пепел от вулкана Пуйеу напълно е покрила 210 кв.км. от едно от най-големите езеро на Аржентина, на име Науел – Уапи. Така почти половината от 529-те кв.километра площ на езерото, от едно от най-красивите места в Латинска Америка и в света, се превърна в едно от най-странните. Водата е покрита с дебел слой вулканична пепел, която плува на повърхността и придава на мястото неповторим извънземен вид. Търсачи на силни усещания се гмуркат в пепелта и под водата. В дълбоките части това несъмнено е доста опасно. Ефектът върху екологията на езерото от това явление вероятно няма да е много добър – пепелта спира слънчевата светлина на голяма площ и вероятно някои видове животни и водна растителност ще пострадат. Оказва се, че самата природа си прави планетарни екологични шеги, може би за да напомни на хората, че не те са най-големият екологичен проблем на Земята... Пепелта в някои части на Чили и Аржентина е навсякъде и не се знае кога и как ще бъде почистена. Преди: Сега:

Класацията е направена от Института за национална политика, като включва и рейтинг на университетите, според реализацията на техните студенти след завършването им. К Л А С А Ц И Я на висшите училища в Р България за периода юни 2010 год.-юни 2011 год. 1. Медицински университет (МУ)- София 2. Университет за национално и световно стопанство (УНСС)- София 3. Университет по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ) - София 4. Софийски университет „Св. Кл. Охридски" 5. Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий" 6. Варненски свободен университет „Черноризец Храбър" 7. Русенски университет „Ангел Кънчев" 8. Национална художествена академия 9. Национална академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов" 10. Стопанска академия „Д.А.Ценов" - Свищов 11. Шуменски университет „Епископ Константин Преславски" 12. Технически университет-София / Химикотехнологичен и металургичен университет - София 13. Лесотехнически университет - София 14. Университет по хранителни технологии - Пловдив 15. Нов Български Университет КЛАСАЦИЯ на специалности на висши училища с висока степен на приложимост в българската обществена практика 1. „Право"; „Публична администрация" / Софийски университет „Св. Кл. Охридски" 2. „Медицина"; „Стоматология" / Медицински университет - София 3. „Международни икономически отношения"; „Право" / Университет за национално и световно стопанство - София 4. „Информационни ресурси на туризма"; „Информационно брокерство"; „Духовност и лидерство"(маг. програма) / Университет по библиотекознание и информационни технологии / - София 5. „Актьорско майсторство" / Национална академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов" 6. „Национална сигурност" / Варненски свободен университет http://perspektivi.info/events/news/1505-2011-06-14-10-10-23

Има голяма вероятност китайската икономика да е тръгнала към "твърдо приземяване" след 2013 г., твърди известният икономист Нуриел Рубини. Известният с мрачните си прогнози анализатор смята, че свръхинвестициите в инфраструктура, които Пекин сега прави, за да избегне кризата, ще повлияят негативно, тъй като подобно ниво на финансиране не може да бъде поддържано. Докато Рубини пояснява, че новите пътища и влакове в Китай са наполовина празни, проф. Чарлс Хъмфри, който преподава в Пекин, говори за другия проблем - изцяло новите и почти празни градове, които китайската държава строи с бясна скорост. Балоните във втората икономика в света изглежда, стават все по-видими. http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sedmicata/2011/06/13/1105527_vecherni_novini_13_juni/ Цялата новина: http://www.reuters.com/article/2011/06/13/us-roubini-idUSTRE75C1OF20110613 Празните градове на Китай: http://www.opendemocracy.net/charles-humphrey/china%E2%80%99s-housing-bubble

София Шигаева: Български език се изучава в два факултета на Славянския университет в Баку София Шигаева – директор на Центъра за български език и култура към Славянския университет в Баку, Азербайджан, пред Агенция “Фокус”. Фокус: Г-жо Шигаева, откога съществува Центърът за български език и култура към Славянския университет в Баку? София Шигаева: Университетът е открит с подкрепата на Посолството на България в Азербайджан на 4 октомври 2004 г. Центърът беше открит от българския президент Георги Първанов. Центърът за български език и култура способства за популяризирането на българския език, културата и историята на България и е насочен към развитие на културните връзки между Азербайджан и България, работи за приобщаване на младежта към културата, образованието, просветата, науката на двете държави, както и за усъвършенстване на учебния процес в областта на българистиката. Фокус: Кои са партньорите ви в България? София Шигаева: Нашият университет има договор за сътрудничество със Софийския университет „Св. Климент Охридски”, с Шуменския университет „Епископ Константин Преславски” и с Университета за национално и световно стопанство (УНСС). В момента много близко си сътрудничим с Историческия факултет на СУ. Наши преподаватели ще ходят в България на лятна школа това лято, а оттам трябва да дойдат преподаватели, за да преподават в нашия университет. Фокус: Има ли интерес към българския език и култура от страна на студентите в Баку? София Шигаева: Да, естествено. При нас български език се изучава в два факултета – „Международни отношения и регионознание” и „Право”. В момента се обучават над 30 студенти от Азербайджан в двата факултета. Имаме и студенти, които изучават магистратура българистика. Фокус: Откъде е този интерес у студентите да изучават български език? София Шигаева: По принцип това е държавна политика, която е насочена към развиването на връзките между Азербайджан и европейските страни. Дейността на нашия университет бе пренасочена към развиването на връзките със славянските държави – освен България, това са регионите на Чехия, Полша, Гърция, Беларус, Русия, Украйна. Фокус: По какви проекти работи Центърът за български език и култура? София Шигаева: Има един проект „Българският език в Азербайджан”, който трябва да напишат нашите преподаватели. Сега още се занимаваме с него. Като перспектива смятаме да направим справочник за студенти, които следват български език в „Странознание” за България. Имаме идея и да напишем азербайджанско -български речник – и на двата езика. Подготвяме разговорник на азербайджанско-руски-български. Ще има и книга – как се развива българският език в Азербайджан в края на XX век и началото на XXI век, какъв интерес има към езика, какви връзки има между двете държави, има ли някакво свързващо звено между нас, някакви исторически условия. Фокус: Има ли български преподаватели в Центъра? София Шигаева: За съжаление, засега няма български преподаватели. Имаше такива, които дойдоха при нас за няколко месеца, за да преподават и си заминахме. Иначе в университета имахме една преподавателка, която преподаваше на нашите студенти, а тази година имахме двама преподаватели от Историческия факултет на Софийския университет, които обещаха през следващата година да дойдат за повече време да преподават. Фокус: Колко души работят във вашия Център? София Шигаева: В Центъра има директор – това съм аз, лаборант и оператор. Засега в изследователския център работят двама или трима души. Фокус: Вие също сте идвали в България, в Софийския университет. Какви събития организирате в София? София Шигаева: Когато дойдем през лятото, ще организираме лятна школа за нашите студенти от Историческия факултет. Тя ще бъде през втората половина на юли в село Момчиловци. Там нашите колеги ще организират един курс по българистика, който ще включва практически език, история, култура, ще има културна програма за нашите студенти с цел да се запознаят с университета и ръководството. Следващият етап ще бъде, надявам се, да дойдат двама преподаватели от Историческия факултет да преподават някои дисциплини на нашите студенти – за международните отношения и външната политика на България, както и най-новата й история. Нашият център по принцип не е обучителен, а само способства за популяризирането на езика. Аз превеждам на различни мероприятия, свързани с историята, обичаите, различни срещи с дейци на културата, а също и на азербайджанските празници. По този начин приобщаваме българите, които живеят в Азербайджан, към азербайджанската култура. Поддържаме силни контакти с Посолството на България в Азербайджан, което също често организира различните посещения на държавници, празници в посолството, където има различни мероприятия. Нашите студенти участват в тях. Фокус: Как оценявате отношенията между България и Азербайджан? София Шигаева: България е една от славянските държави, с които нашата страна е заинтересувана да има някакви връзки, което е добре и за в бъдеще. Фокус: Какви са впечатленията ви от България, когато сте идвали тук? София Шигаева: Впечатленията ни са много хубави. Много ми харесва и културата, и отношението на хората. Фокус: Има ли българи в Азербайджан? С какво се занимават? София Шигаева: Има, но не мога да ви кажа точно колко са. Някои от тях например са женени за бизнесмени. Има много чужденци, които живеят и работят в Азербайджан. Те работят в различни структури – българите работят в посолството, в транспорта – самолетни компании, технологиите, GSM-компании. Сигурно са поне 100 души, а може и повече. Повечето българи живеят в Баку, сред тях има и такива, които живеят тук много отдавна или са родени тук и имат български произход. Освен Баку, българи живеят и в други градове, като Ганджа, където имаше много българи, както и в Шеки, който е побратимен град с Габрово. Аделина ГЕОРГИЕВА http://www.focus-news.net/?id=f17951 Снимките са предоставени от доц. Костадин Грозев от неговото посещение в центъра:

Извънземен свят над Чили На 4-ти юни 2011 г. светът видя поредното природно явление с библейски характеристики, този път в Чили. На около 50 години големият вулкан Пуйеу изригва и предлага на хората да се замислят за мощта на иначе малката ни планета. И за красотата й, защото гледката е наистина величествена и красива. Сред плътните черни облаци с титанични размери трещят мълнии, чието ехо се разнася в огромните райони на Андите. Пепелта покрива всичко, а огромни количества от нея се смесват с водите на големи територии и заплашват да затлачат коритата и да предизвикат големи наводнения. Изригването е станало на 800 км. южно от Сантяго, на 2240 м. от чилийската страна на Андите и е било предшествано от няколко средни земетръса. Евакуирани са около 4000 души. Град Сан Карлос де Барилоке е целият под десетсантиметрова вулканична пепел. Изригването напълно парализира транспортната система на Чили и отчасти на Аржентина. Пътищата са покрити с дебел слой пепел, стотици автомобили са хванати в капан. Наложило се е много от наличните в страната булдозери и ... снегорини, да бъдат впрегнати в национална акция по разчистването на пътищата. Затворени са учрежденията, на хората е наредено да останат по домовете си, от чиито покриви свалят големи количества прах и пепел, отменени са всички непланови операции, затворени са училищата. Всички полети от две от аржентинските летища са отменени. Поначало пепелта от вулканите е сериозна заплаха за самолетите, но в Чили тя направо ги направи негодни за летене. Отменени са общо 100 полета в Аржентина и 35 в Чили. Следващото изригване се очаква след около 50-60 години. Дано фотографията тогава да е на още по-високо ниво.

Звездното небе от НАО Рожен http://nao-rozhen.org/vremenna/2m_i_Mlechen_pyt_15FpS.htm

Спях! Бях на едно оживено кръстовище и това, което ми направи огромно впечатление бе, че всички спряха! На кръстовището имаше спрени поне 20 автомобила, от които само 3 продължиха без да спрат. Смятам, че е важно за всички нас на този ден да спрем за момент!

През 2000 година учени открили странен нов вид мравка в Амазонската дъждовна гора. Насекомото е наречено Martialis heureka, като в груб превод може да се каже "мравка от Марс", като е с невиждан до сега начин на живот. Мравката е бледа и живее под земята, като се смята, че е от първите видове наследили древните мравки. Повече: http://en.wikipedia.org/wiki/Martialis_heureka

В предаването "Красива Наука" по БНТ тази събота излъчиха най-интересното от Фестивала на науката... Българска Наука беше както медиен партньор на събитието така и участва в организирането на едно невероятно шоу "Доктор Дулитъл" Гледай цялото предване от тук: http://bnt.bg/bg/productions/129/edition/14601/krasiva_nauka_28_maj_2011_izdanie_posveteno_na_sofijskija_festival_na_naukata В събота, 28-ми май, от 16:50 ч., предаването „Красива наука" ще бъда посветено на Софийския фестивала на науката. Той се проведе в Докторската градина в София от 11-ти до 15-ти май и бе организиран от Британски съвет и Форум Демокрит, под патронажа на Министерството на образованието, младежта и науката и в партньорство със Столична община. Екипът на предаването „Красива наука" засне едни от най-интересните събития и гости в рамките на фестивала. Сред тях бяха Франк Бърнет, първият професор по комуникация на науката в Обединеното кралство. Той е биохимик и един от създателите на международния фестивал „FameLab International„ който се провежда в град Челтъм, Обединеното кралство. Неговата презентация озаглавена „Бар наука", ще провокира зрителите да се замислят за науката в добре познатите храни и напитки, и с най-обикновени монети, подложки за чаши и кибрит ще разкрие тайните на необикновени феномени. Друг специален гост на Софийския фестивал на науката бе Марк Луни. Първият победител на британското издание на „Лаборатория за слава Famelab" ще обясни физиката чрез акорди от Вивалди до AC/DC. Той ще разкрие тайната на Страдивариус и ще покаже нагледно как вибрациите на струните може би могат да дадат отговор на Големите Въпроси за вселената. „Красива наука" ще срещне зрителите и с Д-р Спирос Кицинелис от Гърция който ще представи темата за науката в сънищата - какво представлява сънят, какво знаем и не знаем за сънищата? Всичко това и още интересни моменти от Софийския фестивал на науката ще видите само в специалния брой на „Красива наука" тази събота по БНТ1. Автор на телевизионното предаването „Красива наука" е Петя Тетевенска, сценариен екип и редактори са: Мария Чернева, Йоана Левиева-Сойър, Миглена Стойчева, Иван Радев, Николай Ячев. Отговорен оператор Недялко Данов, международни редактори Невена Бонева и Мартин Гицов. Студиен режисьор Мирослав Димитров, видео режисьор Христо Йоргов.

По предварителни оценки на ООН, повече от 3 милиона морски съда в света са претърпял корабокрушение. Тези някога величествени кораби, които днес лежат на морското дъно или се намират по крайбрежията, напомнят, че нищо в нашия свят не е вечно. Някога тези кораби са браздяли морето, а сега са като печален на миналите дни.