Р. Теодосиев

"Честито чудо на езика": "Времеубежище" на Георги Господинов спечели "Букър" https://www.dnevnik.bg/kultura/2023/05/23/4487101_vremeubejishte_na_georgi_gospodinov_specheli_nagradata/ © Facebook/The Booker Prizes Романът "Времеубежище" на Георги Господинов спечели международния "Букър". Романът "Времеубежище" на Георги Господинов спечели Международната литературна награда "Букър". Авторът си поделя отличието заедно с Анджела Родел, която преведе книгата на английски. Церемонията се проведе в Лондон, а председател на журито беше френската писателка Лейла Слимани. "Това е задълбочена работа, която изследва много актуален въпрос: Какво се случва с нас, когато спомените ни изчезнат? Георги Господинов успява чудесно да се справи както с индивидуалните, така и с колективните съдби, и именно този сложен баланс между интимното и универсалното ни убеди и докосна", каза Слимани. Георги Господинов благодари на организаторите, на преводача Анджела Родел, на своите читатели и на издателство "Жанет-45", които издават книгата. Той нарече "Времеубежище" едновременно "политическа и човешка книга". Господинов поздрави и останалите номинирани, като каза, че всички книги са невероятни и трябва да се прочетат. Отличието му беше връчено в навечерието на 24 май и Господинов използва случая, за да честити празника на всички българи. "Честит празник, честито чудо на езика", каза той. Наградата е в размер на 50 000 британски лири и се разделя между автора и преводача на книгата - победител. Досега отличието са печелили автори като Салман Рушди, Маргарет Атууд, Казуо Ишигуро и Джулиан Барнс. "Времеубежище" от Георги Господинов (откъс) Господинов е първият български автор, който е номиниран и печели международен "Букър". "Времеубежище" е третият му роман след "Естествен роман" и "Физика на тъгата". "Ню Йоркър" и "Гардиън" го обявиха за една от книгите на 2022 година, а "Таймс" сравни българския автор с Джордж Оруел. Романът донесе на Господинов и първата награда "Премио Стрега Еуропео", получена от писател от Източна Европа. След като влезе в краткия списък за "Букър", "Времеубежище" оглави и класацията на най-слушаните аудиокниги в България. Заедно с Георги Господинов за наградата се бориха още Мариз Конде за "Евангелието според Новия завет"; Чун Мйънг Гуан за Whale ("Кит"); Гауз за Standing Heavy, Гуадалупе Нетел за Still Born ("Мъртвороден") и Ева Балтазар за Boulder ("Скала"). Наградата "Букър" е едно от най-важните събития в литературния и издателски свят. Връчва се от 1969 г. за роман, написан на английски език. От 2005 г. се дава и Международна награда "Букър", за която могат да се състезават автори от цял свят с романи, преведени на английски. https://www.dnevnik.bg/kultura/2023/05/23/4487101_vremeubejishte_na_georgi_gospodinov_specheli_nagradata/

Декларация, прочетена от депутата Манол Пейков от трибуната на Народното събрание от името на парламентарната група на "Плодължаваме промяната" - "Демократична България". Текстът е взет от профила на издателя във фейсбук. "Уважаеми г-н председател, Уважаеми колеги, дами и господа – Късно вечерта на 23 май, в навечерието на най-светлия и най-вълнуващия български празник – празника на българските букви – сред величествената гледка на Скай Гардън в Лондон, българският писател Георги Господинов и преводачката му на английски език Анджела Родел получиха Международен Букър за литература – навярно най-престижната световна литературна награда, съизмерима единствено с Нобеловата (която обаче се връчва за цялостно творчество, за разлика от Букър, която се дава за една-единствена книга). В следващите няколко месеца "Времеубежище" на Господинов ще заема лично, специално отделено за целта място в десетки хиляди книжарници на петте континента; и ако историческият прецедент е някакъв лакмус, тиражите на книгата в световен мащаб ще се покачат между 20 и 100 пъти. Не просто месеци, а години наред Господинов ще бъде най-добрият, най-блестящият посланик на страната ни, хилядократно по-популярен и по-влиятелен от всички български политици и дипломати, взети заедно; хората по цял свят ще се смеят и ще страдат с неговите герои, а когато се спомене магическото име "България", прочелите и харесалите книгите на Георги Господинов ще изпитват внезапна топлота, защото вместо с обичайните клишета, тиражирани на Запад по отношение на източноевропейците – наркотрафик, проституция, каналджийство, евтина работна ръка – те ще свързват страната ни с героите, идеите, думите и образите, прочетени в книгите на Господинов и загнездени в ума и сърцето им. Изкуството и културата са меката сила на един народ. Те прокарват пътища там, където оръжията и парите не могат. Имам привилегията да познавам отблизо пътят на Господинов през последните 25 години. И трябва да ви призная, че успехите му – както и на почти всички негови колеги от литературната сфера – не само че са постигнати без н и к а к в а държавна подкрепа, но са се случили в ъ п р е к и бездействието, неадекватността и липсата на отношение на държавните ни институции по отношение на българската култура и изкуство. Дами и господа народни представители – Ние с вас имаме огромен дълг към българската култура. Оркестрантите от Националното радио взимат заплати колкото чистачките във фоайето на радиото, а повечето служители на Министерството на културата – по-малко от касиерка в средно голям селски супермаркет. България продължава да няма свой независим център за книгата, който да подкрепя издаването и промотирането на българска литература зад граница. И ако съседна Сърбия успява да издаде на чужди езици над 100 свои автори годишно, преводите на български художествени книги рядко минават 10 на година. Сайтът на прочутата ни програма "Превод", подкрепяща подобни издания – чийто бюджет за радост на всички ни скочи двойно миналата година – все още предлага на чуждестранните издатели входна страница на български (вместо на английски) език, на която не можеш да се регистрираш, ако нямаш български данъчен номер. Датата на обявяването на самата програма и нейният бюджет са непредсказуеми и се обявяват година за година и месец за месец. Участията ни в ключовите световни книжни изложения, когато изобщо се случат, винаги са организирани в последния момент и са напълно лишени от визия и ясна цел. Библиотечният фонд в страната е в огромното си количество безнадеждно остарял, а обновяването се случва крайно спорадично, без концепция и план. Дами и господа, колеги – Георги Господинов беше един от първите ни творци, заговорили за отваряне на врата не от България към света, а от света к ъ м България. Той също така беше първият, който заговори за "спокойствието да бъдеш българин". Патриотизмът, колеги, не е истерия; той е спокойствие и съхраняване на личното достойнство – както твоето собствено, така и на отсрещния. Да си патриот не означава да си татуираш Ботев и Левски на прасеца и да псуваш кръшно съперника от някоя съседна на нас страна по време на приятелски футболен мач. Патриотизмът, приятели, е любов, а не агресия. Да си патриот означава да обичаш езика си, да помагаш на съседите си, да създаваш около себе си острови на спокойствие и нормалност. За да може някой ден те да се слеят в материк. И всички да се чувстваме удобно и уютно в кожата си на българи. Ако искаме да заемем достойното си място сред семейството на европейските народи, трябва да спрем да се обграждаме с бодливата тел на ксенофобията, с фиксациите по миналото си величие и с непробиваемите стени на "свещената" ни национална валута. Ако искаме успехът на Господинов да не бъде единично, случайно явление, а да се превърне в пъртина, по която да минат и други – трябва да издигнем българската култура на полагащото й се място и да я превърнем в национален приоритет. Честит празник, честито чудо на езика, колеги. Благодаря ви за вниманието и спорна седмица." https://www.facebook.com/photo/?fbid=10161045230190152&set=a.10150398940495152

Главнокомандващият на въоръжените сили на Украйна Валерий Залужни и командващият силите на НАТО в Европа Кристофър Каволи проведоха телефонен разговор, по време на който обсъдиха укрепването на украинската защита с изтребители F-16 и увеличаването на доставките на боеприпаси. Те обсъдиха и техническото осигуряване на вече прехвърлената техника, екипировката и числеността на украинските войски. https://t.me/drmjournal/5258

#Китай, #Узбекистан и #Киргизстан ще построят железопътна линия, заобикаляща Руската федерация. Тристранното споразумение, подписано на срещата на върха в Китай, означава, че тези три страни ще имат по-кратък маршрут до Европа, без да преминават през територията на международно санкционираната Русия. Както отбелязва Eurasianet, маршрутът на пътя е окончателно договорен след години на спорове. През септември миналата година беше сключено предварително споразумение за изграждането на ново железопътно трасе, а новият документ, подписан миналата седмица, определя конкретни стъпки за изпълнението на този проект: от инженерни чертежи до модела на финансиране. https://t.me/drmjournal/5253

Много късно разбрах, че ще идва и няма да мога да присъствам...А толкова ми се иска

Войната в Украйна | Тихото начало на контраофанзивата Армията на Киев вече организира заблуждаващи маневри и контраудари по целия фронт, за да прикрие времето и мястото на основната си атака Не трябва да се изключва и вариант, при който Украйна за изненада на всички нанася основния си удар в... Бахмут © Reuters Момчил Милев 18 май 2023 12:30 https://www.capital.bg/ След кулминацията на анемичната зимна военна кампания на Владимир Путин в Донбас и края на знаменитата украинска "блатиста" пролет, когато придвижването по "черни" пътища става почти невъзможно, условията за решителна украинска контраофанзива като че ли вече изглеждат достатъчно подходящи. Не очаквайте обаче новосформираните сухопътни бригади на Киев, оборудвани със западна военна техника, да потеглят към фронта с фанфари и бойни маршове и решителният щурм да има някакво формално начало. Както и през лятото на миналата година, по-малката украинска армия ще трябва да разчита на бързината, маневреността, комбинирането на тактическите предимства на различни оръжейни системи и най-вече на изненадата. Последното обаче този път ще се окаже много, много по-трудно. Каквото и въоръжение да получава от САЩ и държавите от НАТО, украинската армия най-вероятно ще продължава да е изправена пред количествено превъзхождащ я противник. Това важи в особено голяма степен след обявената от Путин в началото на миналата есен "частична" мобилизация на поне 300 хил. руски запасняци. За изминалите от тогава до сега около 8 месеца Кремъл в някаква степен успя да подкара системата за набиране и преподготовка на отслужилите мъже, като така ще може да поддържа постоянен приток на някакви нови войници към фронта независимо от загубите. Кремъл компенсира качеството с количество Според различни оценки на западните разузнавания дори след изтощителните и кръвопролитни битки през зимата, където първите запасняци бяха хвърляни в атака като своеобразен "жив щит", Русия продължава да разполага с между 150 и 200 хил. военнослужещи, разположени в окупираните територии. И макар повечето от тях да не са калени в десетки сражения кадрови бойци, а частично обучени, демотивирани и лошо оборудвани мобилизирани руснаци, стратезите на Путин могат да компенсират липсата на качество с количество. Особено след като имаха повече от половин година, за да изградят дълбоко ешелонирани защитни линии и да се подготвят за евентуално преминаване в отбрана. Положението на контраатакуващата страна допълнително ще бъде затруднено от обстоятелството, че този път в много по-малка степен ще разчита на ефектна на изненадата и няма да бъде подценявана от врага. Когато през миналия септември украинската армия удари окупационните сили край източния град Изюм, атаката хавана генералите на Путин напълно неподготвени, дезорганизираната руска армия премина в хаотично бягство и това доведе от сравнително бързо отвоюване на почти цялата Харковска област. На юг, в западен Херсон, окупаторите бяха принудени да се оттеглят отвъд река Днепър, тъй като изпратените от САЩ далекобойни ракетни установки с "хирургически" удари ефективно неутрализираха мостовете в региона и складовете с боеприпаси, превръщайки снабдяването и логистичната поддръжка в истински ад. Докато частната военна компания "Вагнер" се мъчи да превземе последните квартали на Бахмут, украинската армия може да се опита да обкръжи силите на кремълския олигарх Пригожин вътре в града, възползвайки се от публичното му противопоставяне с официалното командване на руската армия. Източник: Reuters Този път обаче руските генерали отлично знаят къде е най-логичното място за следващата решителна украинска контраофанзива. Затова последните, а вероятно и следващите няколко седмици със сигурност ще минат под знака на постоянното надлъгване между Москва и Киев и провеждането на заблуждаващи маневри, които отвлекат вниманието от основните ударни сили на противника. Удар в Запорожие, но дали ще е първи? Вече нееднократно е споменавано, че най-вероятното и стратегически най-значимото евентуално направление на украинската контраофанзива е в Южна Украйна и по-точно в Запорожието и Източен Херсон. Целта на подобна атака ще бъде прекъсването на т.нар. "сухопътен коридор", който свързва "континентална" Русия с окупирания Крим. Без него анексираният още през 2014 г. украински полуостров може да бъде снабдяван само с кораби и през огромния мост над Керченския проток, свързващ Азовско и Черно море, който на един по-късен етап със сигурност отново ще стане мишена на украинските ракетни войски и специални диверсионни отряди. В региона се намира също така и АЕЦ "Запорожие" - най-голямата ядрена централа в Европа. Всичко това обаче е твърде очевидно, за да бъде проспано от стратезите на Путин. В очакване на украинската контраофанзива руската армия вече половин година изгражда няколко отбранителни линии от окопи, фортификационни съоръжения, противотанкови прегради и минни полета, чиято дълбочина на някои места заема около 30 км от около 100-километра широкия "сухопътен коридор" между актуалния фронт в Запорожието и крайбрежието на Азовско море. Подобни защитни позиции има и северната част на самия Крим, както и по крайбрежието на полуострова, макар че до момента Украйна не е демонстрирала каквито и да е възможности за провеждане на военноморски десанти. Всичко това означава, че за Украйна би било крайно неразумно и почти самоубийствено да хвърли в челна атака точно тук новосформираните си поне 12 сухопътни бригади, 9 от които оборудвани със западна бойна техника. Доста по-вероятно е силите на Киев първо да потърсят пролука в този руски аналог на отбранителната линия "Мажино", да се опитат да я заобиколят или пък със заблуждаващи маневри да излъжат руснаците да изтеглят войските си другаде, преди да нанесат решителен удар. СЪДЪРЖАНИЕ ОТ DIGITALK [Подкаст] След 10 години ще се возим в автономни автомобили РЕКЛАМА Десант през Днепър? Доста вероятно е украинският генерален щаб вече да вкарва в действие именно последния подход. През последните няколко седмици от все повече източници изтича информация, че армията на Володимир Зеленски трайно е успяла да прекоси Днепър и да започне да изгражда стабилни позиции, както по множеството големи острови в устието на най-голямата украинска река, така и по източния бряг, който се води контролиран от Русия. Тук може да става дума, както за информационно-психологическа операция, целяща да отклони сериозни окупационни сили от укрепения запорожки фронт, така и за реална подготовка за масиран десант през Днепър, с която украинците светкавично да излязат в тила на врага и край подстъпите към Крим. Вторият вариант обаче би бил доста рискован за Киев, тъй като форсирането на голямата река ще постави неговата армия в почти същата неизгодна позиция по отношение на военната логистика като армията на Путин в Западен Херсон. Друг вариант би бил украинската армия да не нанесе удар по най-очевидната ос - от градчето Орихив към Токмак и регионалния център Мелитопол, а алтернативен маршрут към крайбрежието на Азовско море. Такъв би бил пътят от градчето Въгледар в западната част на Донецка област към регионалния център Мариупол, който има силно символично значение както за украинската, така и за руската страна. През последните месеци украинската армия може да се похвали със сериозни успехи в този район като например поредното разбиване на формирования от тихоокеанската 155-та бригада от руската морска пехота, която изгуби няколко десетки бронирани машини в рамките само на няколко дни, опитвайки се да щурмува Въгледар. Контраофанзива в този участък от фронта обаче също би била хазартна, тъй като, за разлика от линията Орихив - Токмак - Мелитопол, се намира в непосредствена близост до основната руска войскова групировка в Донбас и дори до територията на самата Русия. Мат в Бахмут? Не трябва да се изключва и вариант, при който Украйна за изненада на всички нанася основния си удар в... Бахмут, който продължава да е сърцето на руската настъпателна операция в момента. Индикации за нещо подобно също има, тъй като през последните няколко дни стратезите на Киев инициираха няколко успешни локални контраатаки по фланговете на оспорвания още от миналото лято неголям град в Донецк, който се превърна в основна арена на актуалната "битка на изтощение". Така, докато частната военна компания "Вагнер" се мъчи да превземе последните квартали на Бахмут, украинската армия може да се опита да обкръжи силите на кремълския олигарх Пригожин вътре в града, възползвайки се от публичното му противопоставяне с официалното командване на руската армия. Твърде вероятно е обаче въпросният кремълски властови сблъсък да е просто постановка и активно мероприятие на спецслужбите, целящо да вкара контраофанзивата в капан. В Киев очевидно ясно си дават сметка за това, а актуалните "течове" на информация за контакти между Пригожин и украинските спецслужби са нагледно доказателство, че генералите на Зеленски едва ли ще захапят стръвта. В навечерието на "острата фаза" на набиращата скорост контраофанзива Киев предприе, както асиметричен отговор на руската подготовка за отбранителна война, така и дипломатически стъпки за подсигуряване на продължаваща военно-техническа помощ в случай на още по-дълго проточване на конфликта. Защото, дори през следващите месеци да се реализира най-оптимистичният сценарий за прерязване на сухопътния коридор между Русия и Крим, тази контраофанзива няма автоматично да доведе до край на войната (или поне не веднага) и едва ли ще е последната. В края на миналата седмица Великобритания изненадващо призна, че е предоставила на Украйна свои крилати ракети Storm Shadow с обсег около 250-300 км. Само няколко дни по-късно удари с въпросните "умни" боеприпаси бяха нанесени по сепаратисткия мегаполис Луганск (до момента извън обсега на HIMARS, който е около 85 км), което означава, че по проекта за интеграцията им с използваните от украинските ВВС екссъветски изтребители се е работило поне от няколко месеца. Независимо какво количество Storm Shadow са били дадени на Киев, самата идея за тяхното съществуване ще принуди руската армия да изтегли мнооого по-навътре в страната центровете за контрол и управление, бойната авиация, големите складове с боеприпаси, основните горивни депа и всякаква друга важна военна инфраструктура. Няколко дни по-късно украинският президент Зеленски проведе и изненадваща европейска обиколка, като по време на посещението си във Франция, наред с "десетки бронирани машини и "леки танкове" AMX-10RC" получи обещание и за крилати ракети SCALP - местния аналог на Storm Shadow. Много е възможно подобни ангажименти да са поели също италианският премиер Мелони и германският канцлер Шолц, който освен това планира да предостави още танкове Leopard 1, бойни машини Marder, колесни самоходни гаубици и зенитни установки IRIS-T в безпрецедентен "военен пакет" на стойност около 2.7 млрд. евро. Великобритания и Нидерландия пък официално се ангажираха да сформират международна коалиция за предоставяне на западни бойни самолет за нуждите на Украйна. Така че, независимо от развитието й, настоящата контраофанзива едва ли ще сложи точка на руската инвазия в Украйна в обозримо бъдеще... https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/voinata-v-ukraina/2023/05/19/4484788_ukrainskata_kontraofanziva_bezshumno_zapochva/?utm_source=newsletter&utm_medium=email&utm_campaign=es_otblizo_kakvi_sa_opciite_za_sledvashch_blgarski_evrokomisar&utm_term=2023-05-22

Може да продължите дискусията за танковете тук: или тук:

Хайде и капитана вече няма да пише в този раздел, защото във всеки пост само обижда както потребителите така и екипа на форума. Хайде сега да се чете с разбиране и мислене, а не само да се пишат глупости.

Аз само не разбирам от къде идва това съмнение в целия колективен запад? Една държава, която няма вътрешна тоалетна да се мери с всички високо технологични държави?!?! Как си го представяме? Те руснаците ако нямаха атомно оръжие до сега и държава да нямаха? Всичи там лежат на стари лаври от съветско време и от космоса се видя какво могат и колко струват. А вие там какво виждате?

Обучението на украински пилоти за управление на американския многоцелеви самолет F-16 ще започне през лятото. Това заяви британският премиер Риши Сунак по време на срещата на Г-7 в Хирошима. Вече няколко страни от НАТО заявиха желание да подкрепят Украйна в обучение на пилоти, а Нидерландия в даряването на самолети. https://t.me/drmjournal/5247

Ситуацията в района на Бахмут към 15:00 часа. https://www.facebook.com/photo/?fbid=639082684903522&set=a.451841593627633

Тук си говорим с източници и доказателства. Доказателства за руските твърдения няма, а ако ти имаш - то дай ги да ги видим. Украйна ще се превърне в една модерна и западна държава, в която нещата ще се наредят и руснаците ще мечтаят да поне да посетят и видят, а камо ли да живеят. Ще се говори за войната много и много неща ще излязат и много ще се извиняват руснаците не само на Украйна, а и на целия свят. Точно както е било с Германия, защото в момента агресора и диктатора е от Русия.

Оригиналното видео:

Ръководителят на концерна Rheinmetall заяви, (https://www.bild.de/politik/inland/politik-inland/diese-panzer-will-rheinmetall-in-der-ukraine-bauen-83994458.bild.html) че основната задача на новото им съвместно предприятие с Укроборонпром ще бъде ремонтът на бронираните машини, които вече са на въоръжение, както и създаването на производство на бронетранспортьори. В бъдеще ръководството на Rheinmetall обмисля възможността за производство на модерно оборудване в Украйна, по-специално танкове Panther и бойни машини на пехотата Lynx. https://t.me/drmjournal/5244

В това видео Ви показвам, по-малко от месец след възстановеното влаково движение в участъка от линия 8 от Михайлово до Оризово как вървят ремонтните дейности между Чирпан и Оризово. Пожелавам Ви приятно гледане, и ако това видео Ви харесва , абонирайте се за канала ми за да не изпускате предстоящите такива видеа. Дойде ред и на Втора Главна железопътна линия № 2 София – София-север - Левски - Горна Оряховица - Синдел - Варна от Националната железопътна мрежа на България е двойна (с изключение на участъка Ресен – Горна Оряховица), електрифицирана и с нормално междурелсие (1435 mm). Дължината ѝ е 543 km, което я прави най-дългата железопътна линия в България. Видеото е заснето от локомотив 80-037 Хан Кардам на влак 2611. Пожелавам Ви приятно гледане и ако Ви харесват подобен тип видеа оставете по един, коментар и се абонирайте за канала ми за да не изпускате новите интересни видеа които Ви очакват съвсем скоро! Вижте всички видеа в канала: https://www.youtube.com/@NikolaiKozarski