запъналко

Не го изключваме, просто Именника определено не е хроника - трябва да е имал някаква друга функция и гадаем каква е тя - но май темата беше за Умор.

Мисля, че българите през 10-11 век не са гледали чак толкова лошо на своето езическо минало - например от отговорите на папа Николай става ясно, че българите са искали да се молят за упокоението на душите на своите починали предци, нещо на което папата не е бил съгласен, понеже те са били езичници. Интересна е също така и онзи разказ от Свидас за крумовите закони. Още по-инетересно е едно споменаване от Йордан Андреев в книгата му за ежедневието на българите, че в сръбски ръкопис била разказана следната история: българският владетел Пресиан веднъж годишно свиквал при себе си всички по изтъкнати мъже в държавата си, пред които се явявал облечен в дрехи ушити изцяло от местни материи, като по този начин искал да внуши на своите първенци да не се обличат във вносни дрехи. Ако такъв разказ наистина съществува аз допускам, че в България през 10-11 век са възникнали някакви сборници от разкази, чийто герои са били езически владетели и в които се разглеждали реални или измислени поучителни случки. Подобни разкази има доста в гръцката литература, в които героите са древни философи или царе, също езичници. Апокрифната българска летопис от 12 век също ми дава основание да мисля в тази насока. В този контекст разказите за законите на Крум и облеклото на Персиан може да са били част от този условно казано сборник. Не изключвам вероятността именникът да е бил някакъв своеобразен увод и същевременно възпоминание в този хипотетичен сборник.

По отношение на именника мога да кажа следното: В именника е посочен рода на всички споменати владетели. Ако се обърнем към прабългарските каменни надписи ще видим, че родът се споменава само във възпоминателните надписи и никъде другаде. Всъщност ние не знаем нито рода на владетелите от девети век, нито този на тогава живите (когато са се съствяли надписите) аристократи, чиновници и т.н. Всичко това ми дава основание да считам, че Именникът е имал първоначално характера на възпоминателен документ. Интересно е, че в него не се откриват следи от гръцки - например няма двойно датиране, каквото има по други места, предадени са точно съответните липсващи в гръцки съгласни като б и ш, титлата княз (къненз) е също интересна - тя придава най-вероятно чисто славянското разбиране за характера на властта и титлата на българските езически владетели. От друга страна е интересна датировката, която е изцяло прабългарска. Вероятно именникът е документ, който е възникнал в този си вид в края на 9-ти - началото на 10-ти век изцяло на славянски - т.е. не е превод нито от гръцки, нито от прабългарски, но е ползвал някакви недостигнали до нас документи от канцеларията на езическите владетели. А те на какъв език са били това само Господ знае.

Да, името Сабин си е латинско/романско. За Винех не мога да преценя - в арабски има подобно име Уанах, но то ако се не лъжа е женско. Според мен има два възможни пътя за проникването на подобни семитски елементи сред българите. Първият е да са арабски военнопленници от войната на Тервел с арабите от 721 г. Вторият е да имат нещо общо със сирийците павликяни, които Копроним заселва в Тракия, макар че когато те идват Кормисош вече е бил свалил/изменил рода Дуло и Вокил вече е бил управляващ род. Интересно е също така, че археолозите са на мнение, че т. нар. Крумов дворец в Плиска - строен през осми век силно наподобява ранните Омеадски дворци. В общи линии нашите представи за т. нар. "прабългарски родове" са повече от смътни, но тяхната етническа пъстрота, както и това, че не са били ендогамни, се доказва и от факта, че зетят на Крум е бил чистокръвен византиец по произход. Отделно родовото име Кюригир, за което много изследователи приемат, че не е прабългарско по произход, твърде много наподобява по-късно засвидетелстваното племенно огузко име Юрегир. Ако се върна отново на името Сабин, трябва да отбележа, че е засвидетелстван и женският вариант на това име, макар и от по-късен период (14 век) - Сабина. Не е изключено и имената Сивин/Звиница да са славянизирани или прабългаризирани варианти на Сабин. Впрочем няма да се учудя и ако името Телец също се окаже с романски произход.

Преди доста време по отношение на Умор издигнах тезата, че името му е типично семитско с лека славянизация - Умар на Умор, но във византийските източници май беше записан точно като Умар. Сега като се позамисля въсщност и родовото име Вокил/Укил би могло да има връзка със семитското родово и лично име Уакил. Впрочем Сабин и Винех са също доста интересни имена от гледна точка на етимологията си или по-скоро на липсата на такава.

Някой да знае нещо повече за това http://svetovnizagadki.com/most-na-6-veka/

Накратко - имаме документ от средата на 13 в. Документът е договор между две страни - България (земите, подвластни на цар Михаил Асен и севастократор Петър) и Дубровник. В него изрично е включена клауза, според която дубровнишките търговци могат да ползват мостовете в България и в земите на Петър без да плащат мито. Това означава няколко неща - че по онова време си е имало напълно функциониращи мостове, разположени на пътищата на дубровнишките търговци в България. Те са били достатъчно големи за да преминават през тях керваните на тези търговци и за тях се е плащало някакъв данък. Този данък се е събирал от централната власт или поне неговото определяне е зависело от нея и вероятно поне част от него е отивала за поддръжката на тези мостове. В документа също така става въпрос, че се плащали някакви мита и при преминаването на реки - т.е. тук най-вероятно става въпрос за охраняеми бродове или още по-вероятно за използването на големи салове - дейност, която също трябва да се е намирала в някаква връзка с централната власт. В България има запазени голям брой мостове, а още повече са запазени основи на мостове. Те никога не са били обект на достатъчни задълбочени изследвания за да се каже през коя епоха са били строени и колко време са функционирали. Вероятно 90% от наличните мостове са дошли в този си вид от османско време и по-точно от 16-19 век. Много е голяма вероятността обаче те да са съществували от много по-рано и само да са били ремонтирани и преправяни през този период. Глупостите за пътуващи през средновековието турски работни групи, които строяли мостове по римски образец ги оставям без коментар.

Това, което си написал са пълни щуротии. Междудругото става въпрос за Михаил Асен - синът на Иван Асен II, управлявал между 1246-1256 г.

И как точно се намесват - я дай някакви извори по въпроса

В договорът между Михаил Асен и Дубровник има сведение за наличието на мостове в средновековна България през този период и за събирането на такси при преминаването през тях: "Така също и людете, и търговците на преславния град Дубровник, които идват в земята на светото ти царство и в земята на зетя на светото ти царство — севастократора Петър, да си купуват и продават свободно в казаните земи без щета всякаква стока по своя воля и да не им се взема мито или някаква дан нито в града, нито на събор, нито в села на търговци, нито на мостове, нито на реки, нито на пътища, но да бъдат свободни на всяка място и да пребивават и ходят по своя воля и да се връщат, и да бъдат пазени и закриляни в своите личности и в своето имущество." От този цитат става ясно, че мостовете не са били малко щом дубровничаните са настоявали да бъдат включени в клаузите на договора и определено са имали значение за сухопътната търговия.

Крепостничество от типа на руското до доста дълго време има например в Полша, в Унгария и във Влахия и Молдова. Основният дебат през 19 век в тези страни (без Унгария, където то е премахнато по-рано) е именно за статута на крепостните селяни, но това не е тема за тази част на форума. Сега остават за разискване според мен три въпроса: 1. Как точно манастирите са осъществявали своите "феодални" права над дарените им селища при условие, че на държавната администрация й е било забранено да влиза в тези селища, а ние нямаме никаква информация манастирите да са поддържали някаква своя "светска" администрация занимаваща се със събирането на данъците и най-вероятно такава изобщо не е съществувала. 2. Какви точно права са получавали манастирите - т. напр. наследствената земя на селяните считала ли се е за манастирска или само манастирът е прибирал дължимите данъци (натурални, отработъчни и парични) от нея. 3. Какъв е бил социалният състав на монасите и особено на игумена.

Добре Йончев - приемаме, че крепостничеството не е основен признак на феодалните имения, както впрочем и робството не е признак за наличието на робовладелство, според твоята логика то може да си съществува и без да има роби. Както и да е - сега да се спрем на твоите критерии за едър феодал 1. лице или институция владеещо обширни поземлени имоти, да кажем, че това е налице в конкретния случай, само че и в нашата действителност мога да ти намеря доста частни лица или дружества владеещи обширни поземлени имоти в днешно време в България. 2. Упражняващо права върху стопанисващото ги население - всяка банка в днешно време, която е дала кредит на земеделци упражнява права върху тях като им прибира част от доходите или пък упражнява права върху ипотекираните им имоти, когато земеделецът не може да си погася дълговете. От друга страна почти всички банки в днешно време имат инвестиции в собствена земеделска земя или в земеделски фондове, чрез които притежават обширни земеделски имения 3. Ползващо някакъв имунитет (финансов, административен, съдебен - отделен въпрос в какъв точно обем или степен) спрямо намесата на държавната власт - всички земеделци в днешна България - и едри, и средни, и дребни не плащат данъци върху добиваната от тях продукция, което си е форма на имунитет спрямо данъчната администрация. Хайде сега ти ме обори, че ние днес не живеем във феодално общество

Една от типичните черти на феодалните владения в Централна и Източна Европа (за Западна не съм напълно сигурен) е закрепостеноста на селското население към селищата намиращи се под властта на светски или църковни феодали. Това в някои страни като Полша, Русия, Влахия, Молдова продължава до 19 век, а в различните части на Централна Европа мисля, че до 17-18 век. За Западна трябва отделно да се провери. Мисля, че дори и на най-големите скептици във форума доказах, че във "феодалните владения" на българските манастири от 13-14 век подобна закрепостеност на съществува. Напротив населението от тези "владения" може не само да се движи спокойно из областта и страната, но дори разполага и с определен данъчен и съдебен имунитет спрямо държавната и градската администрация. Това не ви ли кара поне малко да се осъмните в традиционните тези на историографията за манастирите и техните игумени като "едри феодали"???

Хайде тогава почни от тук - http://www.academia.edu/3515002/The_Cities_and_Towns_of_Medieval_Hungary_as_Economic_and_Cultural_Centres_and_Places_of_Coexistence._The_Case_of_Pecs Има доста други материали по въпроса - и да те предупредя, аз наистина угаждам на желанията, но все пак не ме бъркайте с Шехеризада и не очаквайте от мен да ви разказвам научни статии

Устното предание е от много късна епоха - възрожденската и отразява някои типични за тогавашното общество и особено българска интелигенция нагласи. Това особено важи за прословутото еврейско предателство. В най-добрия случай единственото вярно в тази "легенда" може да се окаже преданието за т. нар. Жидов гроб. Не изключвам там наистина да е имало еврейско гробище през средновековието и столичния период на Търново. Лично аз вярвам на анонимната българска хроника, която просто съобщава, че турците превзели Търново като "някакво слабо гнездо". Впрочем това се потвърждава косвено и от Григорий Цамблак, който изпозлва доста витиеватият израз "като замлъкна божието предопределение". Вероятно градът се е предал след преговори - няма следи от щурм нито на Царевец, нито на Трапезица, нито в Асенова махала. Намерените разрушения в царския дворец и стрели вероятно са от последвалото разграбване на двореца, а не вследствие от водено сражение в неговите предели.