SAlexandrov

Така, мисля че е време да се открие една подобна тема и да копна колкото се може тук... Каквото имам. Орбитална станция Мир Орбитална станция Мир е един от най-успешните космически проекти през изминалия век и едно от връхните постижения на СССР. Мир е първата постоянно обитаема космическа станция и първата станция от "трето поколение", конструирана години наред посредством добавяне на модули. За рождена дата на комплекса се счита 20-ти февруари 1986 година, когато е изведен основния модул посредством ракетата Протон в околоземна орбита. Впоследствие през годините са добавени модулите Квант 1, Квант 2, Кристалл, Спектр и Природа. В тази конфигурация Мир просъществува до 23-ти март 2001 година, когато е свалена от орбита и потопена в Тихи Океан. Четете още за Мир: http://www.cosmos.1.bg/index.php?option=co...5&Itemid=27 Буран - съветската совалка През 1974 година съветската лунна програма Н1-ЛК е окончателно спряна. Успехът на американските лунни мисии и провалът на СССР да изпрати човек на Луната води до налагането на обществено мнение, че в съветската технология нещо куца, че СССР изостава в отношение на космическата техника. Съветските учени се опасяват от новата програма на НАСА, която предвижда разработката на космически кораб за многократна употреба ( совалката ). Има ли СССР необходимата технология, за да успее да догони САЩ и да изстреля свой собствен кораб, подобен на совалката? Тази статия е посветена на историята на Буран – един от последните успехи на съюза преди разпадането му. Опасенията на СССР през 1974 година са основателни – САЩ иска да използва космическата совалка за военни мисии. Съветското правителство е притеснено от това. Ракетните инженери започват щателно да проучват американската технология предвидена за совалката. Работата върху подобен проект е поверена на НПО Енергия. Човекът, който оглавява програмата е Глушко – веднага след като Н1-ЛК е спрян и Мишин престава да бъде глава на бившето ОКБ-1. Скоро след започване на проучванията се разбира със сигурност, че СССР наистина няма технологията да копира дизайна на САЩ! Първо, СССР няма опит с големи твърдогоривни ускорители, особено сегментирани бустери, каквито ще използва САЩ. Такива ускорители са съставна част от дизайна на американската совалка. Те осигуряват над 70% от енергията необходима за достигане на околоземна орбита. Второ, разработката на течногоривни двигатели със затворен цикъл, особено такива, работещи с водород и кислород са далеч под възможностите на съветска Русия! Четете повече за Буран: http://www.cosmos.1.bg/index.php?option=co...8&Itemid=27

Всъщност, по-правилно е да се преведе Джуно - Юнона. Ама явно в България се е наложило имената на корабите да си останат едно към едно както НАСА иска. Например Аполо и в България си е Аполо, но в СССР - Аполон. На това основание превеждам и космическите агенции - НАСА, ЕСA

Точно SARJ-а. Но не само- и старата греда P6 има разкъсани слънчеви панели.

И още критика - сега П6 е повреден! Честитоооо!

Критиците на пилотираните полети имат нов повод да критикуват Международната космическа станция. След последната космическа разходка беше установено, че свързката между гредата и слънчевите панели на гредата Старборд С3/С4 се е повредила много бързо. Неприятен шум е довел до инспекция на механизма и изненада - железни стърготини! Като се има впредвид, че този хардуер е нов - гредата бе изведена през юни, само преди четири месеца и вече е започнала да се поврежда, това изобщо не е нещо което успокоява привържениците на космическите полети. Според новината в СПЕЙС.КОМ дори има шанс повредата да забави извеждането на новите модули - Колумбус и Кибо. Както се бе изразил един критик на станцията "След толкова много отлагания и проблеми МКС ще бъде завършена точно навреме, за да може да бъде пратена в океана."

Изследване на Юпитер. Минало и бъдеще: http://www.cosmos.1.bg/index.php?option=co...1&Itemid=27 - Галилео! Минало - неотговорени въпроси http://www.cosmos.1.bg/index.php?option=co...8&Itemid=27 - ДЖУНО - мисията, която ще бъде изстреляна към Юпитер в близките години.

Здравей, това не значи, че не правим опити. За КОСМОС БГ предвиждах да намеря информация за българските проекти, които ще бъдат изстреляни, включително българския проект за мисията Чандраян - инструмента РАДОМ-7. Опитах се да се свържа с БАН, но още нямам отговор от тях.

не виждате ли че се майтапя с лунната конспирация

или тези, които ги филмират във Холивуд

Ама я вижте - на видеото и снимките от МКС няма звезди! Дали не е някаква конспирация и дали цялата операция не е предварително филмирана в Холивуд? шегувам се!

Да не би да са решили да повтарят Аполо 17 в околоземна орбита?

Уоу... Нови Хоризонти е пратен по такава траектория като гледам графиката, че ако искаш да влезеш в орбита ще ти трябват 300 000 тона гориво.. Затова си е и обикновено облитане

Като начало съм съгласен, че орбиталните конструкции са ключ към колонизирането на Слънчевата система. Искам обаче да те питам нещо и се надявам да ми отговориш: Защо критична апаратура се поврежда на МКС повече от допустимото? Като прост пример давам: жироскопите. За последен път през това лято астронавтите поправиха жироскоп на борда на МКС. А жироскопите излязат ли от строя космическите кораби няма да могат да поддържат правилната ориентация. И не само на МКС, но и на Хъбъл жироскопите непрпекъснато сдават багажа. От това би следвало да си направим следните изводи: 1. НАСА не знае как да направи така, че критичната апаратура на борда на орбиталните станции като жироскопи да функционира за продължителен период от време. Което би означавало, че със съвременна техника трябва да забравим да колонизираме Луната и планетите. 2. НАСА е замесена в някаква конспирация така, че МКС и Хъбъл да изискват полети на совалка да летят до тях, за да може да има смисъл от цялата пилотирана програма. Което показва, че Хъбъл, МКС и совалката трябва да бъдат прекратени. Ако приемем че точка 1 е вярна, то това означава, че НАСА просто не може да прави жироскопи и космически кораби. Но аз бързо отхвърлям тази първа точка, защото сондите Вояджър, които са космически апарати, стабилизирани по трите оси (т.е. имат жироскопи), работят вече повече от 30 години и критичната апаратура не се поврежда. На практира критичната апаратура на безпилотните кораби - Галилео, Касини, марсианските орбитални сонди и куп други апарати не се поврежда. Само МКС и Хъбъл са проблемни, които искат поддръжка. Така че за мен втория извод е много по-вероятен. Жироскопите на борда на МКС и Хъбъл трябва да се повреждат непрекъснато, за да може да има совалки, които да ги поддържат. Това прави така, че от совалката има смисъл.

М-м-м доволен съм. Тук имам малко описание на мисията ( копирам го от сайта си ): http://www.cosmos.1.bg/index.php?option=co...3&Itemid=27

http://www.cosmos.1.bg/index.php?option=co...34&Itemid=2 Честито на всички лунни маниаци! Човек най-сетне се завръща към Луната. В Рамките на по-малко от месец и половина са изстреляни две лунни сонди.

и дано няма продължителни отлагания, че ми писна вече

Давайте предложения за интересни теми, които биха могли да бъдат реализирани, както към страниците на Българска наука, така и към моя проект.

От Слънчевата система само първите две струват

http://www.cosmos.1.bg/index.php?option=co...23&Itemid=2 Публикувана е информация за текущия статус на совалката. Накратко - полетът на 23 октомври е одобрен, според НАСА без риск за живота на астронавтите. И да стискаме палци, че този път всичко ще мине без отлагания.

Всъщност, ако трябва да съм честен Spirit има доста по-добри познания от мен специално за ракетната техника и знае много по-добре от мен как една ракета фукционира. Но явно нервите не са му издържали в темата... Та така... Nakun ... всеки си има право на мнение. Ти си имаш твоето, аз и Spirit си имаме свое собствено. От друга страна не казвам, че като гледам изстрелване на совалка не се чувствам щастлив, че човечеството е достатъчно порастнало в технологично отношение за да лети в космоса. Напротив, чувствам се щастлив със всеки изминал полет. Но истината е, че от 70-те години насам нещата наистина са се "закучили" ( жаргонно казано ). Наистина, тогава хората са очаквали колонизация на Луната и планетите и големи структури в околоземна орбита. Разбираемо е, че очакванията на обществото не са оправдани. Разбираемо е, че една Международна космическа станция не удовлетворява хората. Разбираемо е, че хората недоволстват, че подскачаме като бълхи нагоре-надолу до околоземна орбита и обратно. И наистина, на много МКС е скучна. То се вижда по чуждестранните форуми от какво се интересуват хората - те се възхищават от мисии като Mars Rovers, Mars Reconnaisance Orbiter, Kaguya, Cassini-Huygens, Stardust, Deep Impact, Galileo, Venus Express и New Horizons. И е разбираемо, че очакват с голямо нетърпение наследниците на тези мисии - Mars Science Laboratory, Luna-Glob, Phobos-Grunt, Juno. Искам да спомена, че от 1996 година човечеството има постоянно присъствие на Марс от роботизирана техника. Искам да спомена също така, че хората се радват, че в следващите 10 години на Луната ще има постоянно присъствие от роботизирана техника. И то много повече се радват от завършването на МКС например. Навремето хората очакваха, че първата американскастанция - Скайлаб ще бъде издигната в по-висока орбита и ще бъде използвана като база за пращане на хора към Луната след 1979 година. Причината, че това не стана е совалката - първия полет на Колумбия бе отложен до 1981 година и използването на Скайлаб след тази дата бе невъзможно. Още тогава се появяват първите негативни критики по совалката. Днес МКС както и да я гледаме не може да я преопределим за база към Луната - в неправилната орбита е. Единствената възможност за такъв комплекс е да бъде използвана като лаборатория за микрогравитационни изследвания. Пропуснах ли да отбележа, че следвам молекулярна биология? Ето от тази гледна точка разсъждавам, че ако центрофужния модул не бъде изстрелян смисъла на МКС е на практика нулев. А един евтин спътник от типа на Марс Гравити Биосетълайт ще е много по-полезен но проекта страда от финансов недоимък... Не знам дали Кибо и европейския Колумбус са добра база за сериозна наука. Аз наистина се надявам за това! Ако Кибо и Колумбус се докажат биха могли да замажат критиката на совалката и станцията. Дано...

Може ли някой критик да ми даде по приличен отговор защо въобще такъв проект като МКС съществува? Разбира се, че можем. Сред разпадането на СССР Русия няма средства за да изведе в Космоса нов голям комплекс като Мир 2. НАСА също е нямала пари да изведе големия си комплекс Фрийдъм, отчасти заради високите такси, които се пилеят по совалките. Така че руския сегмент на МКС е остатък от Мир 2, а американския - остатък от Фрийдъм. За това вече говорих. И споразумението между Русия и САЩ включва МКС да бъде изведена в тази абсурдна орбита, в която се намира вмомента и заради която и Русия, и САЩ недоволстват. А има ли някой защитник на станцията и совалките, който ще ми даде приличен отговор защо Русия и САЩ изоставят МКС след 2010 година? Мога само да кажа, че всичко опира до икономиката на държавите която води до обединяване на нациите Донякъде си прав - зависимостта зависи от бюджета за космическите изследвания. Но държа да отбележа тук, че много хора недоволстват точно от този начин, по който се работи. И надеждата за пилотираните полети по отношение на станции е именно в частния сектор. Както виждаме Бигълоу Аероспейс успешно изстрелва два модула, които са прототип на модули за строежа на частна орбитална станция. Надуваемите модули пестят много от парите по изстрелването на големи модули - защото на Земята те са компактни и малки, а в космоса стават големи и голям комплекс може да бъде изстрелян и с помощта на малки ракети. Още една критика към НАСА - много хора смятат, че околоземните полети и станциите трябва да бъдат изцяло прехвърлени на частния сектор, а агенцията трябва да се занимае със строежа на нови ракети, които да ни отведат на Луната и Марс. Така хем ще си имаме орбитални станции, хем планетите ще са ни осигурени. Но за това никой досега не се е сетил, нали? И затова много хора смятат, че МКС е фукня вече - защото частния сектор има пълния потенциал да развие хем бизнес, хем научна изгода от тази работа. МИР веднага е разработена и пригодена за совалките които ще я посещават за да може станцията да бъде довършена. Погрешно твърдение. Модулите, които са изстреляни след разпадането на СССР - Природа и Спектр са изведени от ракетата Протон. Единственият модул, който е изстрелян от совалка е този модул, който осигурява достъп на американските астронавти на борда. Тази първа фаза, както я наричаш ти, също е остро разкритикувана. Отчасти поради езиковата бариера. Отчасти поради остаряващия комплекс - достатъчно е да спомена само за големия пожар на борда. Ако не можем заедно да постройм една международна станция в ниска около земна орбита на каде сме тръгнали тогава? Държа да отбележа, че първите станции бяха построени след полетите до Луната. В частност Скайлаб. И през тези отминали времена хем имахме полети до Луната, хем имахме Скайлаб и Салют и пилотираната програма имаше много повече смисъл от днес. Отправените критики към совалката са напълно излишни. Това е едитственият начин за транспорт на товар до МКС. ... но ако МКС беше пригодена за обикновените ракети и корабите Союз, а не за совалката днес нямаше да ги има много от проблемите. А тези бъгави лаптопи може да се случи да се бъгнат и по време на мисия до Марс или Луната. Това какво ти говори? Очаквам отговор на въпросите си. С удоволствие ще отговоря. През 1969 година човек кацна на Луната, а през 1975 година Викинг кацна на Марс много преди съвременните компютри и много преди лаптопите да са така разпространени. Компютърната технология на корабите Аполо е сравнима с тази на съвременен електронен бележник. Още едно доказателство за абсурда на совалките и станцията...

Защото един експеримент е неоправдан, когато загиват много хора. Освен това обществото бе подведено. Ние искаме ракета, която да изпраща хора до Луната и Марс а не да оправяме бъгави лаптопи на 300 километра над нас.

Така... към NAKUN ще отговоря по-подробно на прост език. През 1969 година човек стъпи на Луната. Това бе очевидно голям напредък за човешката технология. Но ракетите, използвани за тази цел - Сатурн 5 очевидно не отговоряха на всички изисквания за качествено изследване на Луната и колонизиране на планетите. Първо: ракетите и корабите Аполо са за еднократна употреба. Второ: Поддръжката на такъв голям тежкотоварен носител е трудно. Видно е, че мисиите от Аполо 18 натам бяха спряни, а последната действаща ракета Сатурн 5 бе използвана за изнасяне на станцията Скайлеб. Естествено по този начин не може да се работи за колонизация на цялостната Слънчева система. За тази цел се търсеше начин за разработката на нов кораб, който да изведе в околоземна орбита конструкциите на първите орбитални комплекси, които да бъдат база на бъдещите изследвания и полети към Луната и Марс. Този кораб трябваше да отговаря на следните изисквания: 1. Да бъде използван за многократна употреба 2. Да изисква минимална поддръжка и да бъде подготвен за полет през 2-3 седмици. 3. Цената по изстрелването да бъде минимална 4. Да бъде безопасен и гъвкав Космическата совалка, която влиза в полет през 1981 година не отговаря на нито едно от тези изисквания. По първа точка - не цялостната конструкция се използва многократно. За да се пестят пари при разработката на совалката се прави голям компромис - вместо ракетоплан-носител се внедрява гигантски горивен резервоар а орбитъра се монтира латерално. Това действително пести пари по разработката, но резултатите се виждат и днес - пяната пада, хората умират. По втора точка - совалката се поврежда при всеки полет и изисква огромна поддръжка, която не може да бъде свършена за две седмици. Вместо това ремонтите продължават цели месеци. По трета точка - совалката е толкова скъпа колкото и другите космически кораби. Ракетата продължава да бъде предпочитана за извеждане на полезен товар. За четвърта точка нямам думи просто- резултатът е виден. Две катастрофи в рамките на 20 години. През 1986 година, когато Челинджър се разпада при излитането вече е окончателно ясно, че совалката не е идеалната машина и надеждите на американците не са оправдани. 1986 година се оказва съдбоносна - същата тази година се ражда и станцията Мир. Русия е много по-добре от САЩ в космическото пространство. Русия има непрекъснато хора в космоса и орбитална база, а американците нямат нито едно от тези неща. Гигантските проекти на НАСА за колонизация на Слънчевата система, в частност Луната и Марс се сгромолясват с гръм и трясък - НАСА не успява да реализира и плановете за околоземната си станция Фрийдъм. Ироничното е, че след разпадането на СССР Русия няма пари да поддържа орбитални станции ( както и САЩ ) и Международната космическа станция не е част от напредъка на човечеството, а остатък от амбициозните космически програми на двете страни . Американския сегмент на МКС е остатък от разработката на Фрийдъм, а руския - остатък от разработката на Мир - 2. МКС е и оптимизирана за совалката, което допринася за множество проблеми. Като резултат: 1. Орбитата на МКС не удовлетворява нито Русия, нито САЩ. Това е първата голяма критика за станцията. Тя не е подходяща за изпращане на мисии до Луната и Марс, така че МКС никога няма да бъде използвана за тази цел. Русия не може да извършва наблюдения на цялата територия на страната от борда на МКС. Това обяснява твърдението на Spirit, че Русия не се интересува от съдбата на МКС. 2. Ако МКС не може да съществува без совалката бъдещето на МКС след 2010 година е неясно. Кой ще я обитава? Ако се очертава само ЕСА и Япония да купуват полети на Союз до там - за модулите Кибо и Колумбус - това няма да е достатъчно. Нито японският, нито европейският товарен кораб не са готови, но дори и да са готови те няма да превозват голямо количество багаж от станцията обратно. 3. Ако МКС изостава от график ( до 2002 година краен срок за завършване на строежа бе 2006 г, сега - 2010 година ) - станцията ще бъде използвана за изключително кратко време и научната цел се обезсмисля. какво ще кажем за всичко това?

Така, да почвам от началото: Но повярвай ми, че ако NASA имат ВЪЗМОЖНА алтернатива за STS с която да подкрепят своята икономия за да няма това пилеене на пари по програмата, то те отдавна да са намерили решението ако е имало такова. Самият администратор на НАСА - Майк Грифин призна след катастрофата на Колумбия, че совалката е грешка. Веднага започна търсенето на алтернатива- и бе намерена в завръщането на стария дизайн за космически капсули. Следващия кораб - Орион се явява повече като ъпгрейд на Аполо отколкото на совалката. И не може да си тръгнал с амбицийте да колонизираш други светове, завръщане на Луната и строене на бази там и в същото време да нямаш и на идея поне малко какво е влиянието върху човека в космоса както и ред други процедури които се извършват на МКС и то в наша полза. Тази станция е подвижна лобаротория на която се провеждат експерименти където тук на Земата просто не могат да бъдат проведени! Това е абсолютно погрешно твърдение. МКС, която се намира изцяло в околоземна орбита е защитена до голяма степен от вредните космически влияния защото попада в обсега на земното магнитно поле. За да се изследва комплексното влияние на космическите въздействия трябват мисии, които да са зад поясите на Ван Елън. Така че МКС остава единствено лаборатория за изследвания на микрогравитационни изследвания. Но подобни експерименти могат да бъдат проведени и с капсули Фотон, а също така дори на ЗЕМЯТА - чрез тестове в легнало положение. Даже симулирането на марсианска мисия на Земята е много по-лесно отколкото в космоса. Едно е да изпратиш робот да ти свърши работа, друго е да изпратиш човек. Точно към това се стремим...да не бъдем чак толко зависими от тях, а самите ние да можем да правим свойте постижения като това драстично променя успеха на една мисия. Да изпратиш някой роувър или лендър за изучаване на Марс е савсем различно нещо от това да изпратиш успешно човек на Марс. Това твърдение поне отчасти е подвеждащо. Не можем да бъдем независими от роботите - дори на МКС се използват достатъчно. Достатъчно е само да споменем роботизираната ръка. За съотношението от постиженията робот-човек в космоса е ясно, напоследък се говори в новините за постижения само от роботи. Имам впредвид истински научни постижения а не скок до орбита, закачане на поредната греда и връщане. Съгласен съм обаче, че да се изпрати човек на Марс е коренно различно от изпращането на робот. Но дори и в този случай МКС ни учи не как да живеем в космоса, а как да не живеем. Всяка година на борда на станцията се повреждат критични инструменти - това би било недопустимо при една евентуална мисия до Марс. За това сега го има този проект като Международна Космическа Станция и в него се влагат най-много пари. Той просто е необходим за реализациата на амбициозните ни планове. Както споменах по-горе - експериментите на МКС могат да бъдат дублирани с по-прости кораби без много пари. Ако имаше по-добър варянт за пренасяне на товар и екипаж до МКС който да им излезе по-евтино естествено от NASA до сега да са намерили решение на проблема. Проблемът тук е в начина, по който МКС е проектирана. Голяма част от критичните апаратури са предназначени само за совалка. Но ако се върнем при ситуацията с Мир - тя бе построена само с помощта на ракети и поддържана само с помощта на ракети. Така че совалката не е необходима нито за строежа нито за поддръжката на орбитален комплекс - руснаците пределно ясно доказаха, че това може да се направи и по обикновения начин . Ти го изкара все едно само за едната совалка мислят на борда на МКС което е много далеч от истината. Върни се към по-горното ми обяснение. МКС бе проектирана така, че критичната апартура да може да се доставя там само от совалки. Така че МКС без совалката не може да съществува. Аз се съмнявам, че тя ще изкара и до 2013 година. Дано не се превръщам в лош пророк.

Аз като чуя за Касини-Хюйгенс се сещам и за Галилео и като се сетя колко години е бавена тази мисия заради совалката ( Челинджър инцидент ) и кръв ми капе от сърцето. Всъщност, това са единствените мисии които са имали някаква научна стойност и са свързани със совалката - Галилео, Магелан, Хъбъл. Това са.