Отиди на
Форум "Наука"

SAlexandrov

Модератор Космически науки
  • Брой отговори

    2898
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    35

ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ SAlexandrov

  1. Локхийд Мартин, Наноракс и Вояджър планират собствена станция през 2027 г. На илюстрацията - планираната станция "Старлаб". Image credit : Nanoracks 26 октомври 2021 г. 18:30 ч. Светослав Александров. Освен частната компания Аксиом и екипа на Блу Ориджин-Сиера-Боинг, заформя се и трети екип за създаването на комерсиална орбитална станция. Миналата седмица Локхийд Мартин, Наноракс и Вояджър оповестиха собствен план за конструкция на околоземна база на име "Старлаб", която трябва да бъде готова през 2027 година. Подходът на Локхийд Мартин обаче е коренно различен от този на Аксиом и на Блу Ориджин. Напомням на читателите, че Аксиом ще започнат да строят своята станция посредством МКС, като ще скачат първия модул към международния комплекс през 2024 година. Блу Ориджин пък ще добавят колкото се може повече модули съобразно търсенето и възможностите на комерсиалния сектор. "Старлаб" е нещо съвсем различно - станцията ще бъде малка, ще притежава една трета от жизненото пространство на МКС и ще може да помещава на борда до четирима астронавти. Това ще позволи "Старлаб" да бъде изстреляна наведнъж посредством едно изстрелване, подобно на някогашната станция "Скайлаб" на САЩ и за разлика от Международната космическа станция (или сега създаваната китайска станция). "Старлаб" ще се състои от един базисен обитаем модул, който ще е надуваем и ще бъде проектиран от Локхийд Мартин. Към него ще има възел за скачване, захранващ и горивен комплекс, както и роботизирана ръка по подобие на тази на МКС "Канадарм 2". Станцията ще помещава и модерна научна лаборатория, която ще позволява провеждането на разнообразни изследователски и дори производствени процеси. Напомням също така, че НАСА има интерес от съществуването на подобни комерсиални станции, тъй като Международната космическа станция няма да е вечна. Понастоящем се предвижда тя да бъде експлоатирана до 2024 година, но вероятно срокът ще бъде удължен до 2028-ма или 2030-та. При всички положения се налага спешно да се вземат мерки за създаването на нови орбитални бази, за да може западът да не отстъпи близкия космос на други политически режими и държави като Китай и Индия. За повече информация: Локхийд Мартин https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4208-2021-lockheed-nanoracks-voyager-station
  2. Хеликоптерът Инджинюъти изпълни успешно 14-тия си полет на Марс 26 октомври 2021 г. 11:00 ч. НАСА оповести днес, че хеликоптерът "Инджинюъти" е успял да изпълни безаварийно своя 14-ти полет на Червената планета. Хеликоптерът се е отправил на 2.7 метра в източна посока, след което е кацнал отново - сравнително скромно постижение в сравнение с предходните излитания. Но не гонене на рекорди бе целта този път. Понеже зимата в района на кратера Йезеро наближава и атмосферното налягане се понижава, екипът пожела да тества нови настройки за по-високи обороти на ротора. Всичко премина според очакванията и "Инджинюъти" доказа, че може да лети дори и при такива сурови условия. Снимка, заснета от "Инджинюъти" по време на 14-тия му полет на Марс. Photo credit : NASA/JPL-Caltech https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/4207-2021-ingenuity-14th-flight-complete
  3. Блу Ориджин, Сиера, Боинг и партньори оповестиха, че започват работа по орбитална станция Станция "Орбитал Рийф". Image credit : Orbital Reef 25 октомври 2021 г. 20:30 ч. Светослав Александров. Частните компании Блу Ориджин и Сиера Спейс оповестиха днес интересен проект на име "Орбитал Рийф". Това представлява изцяло частна станция, която ще бъде построена в ниска околоземна орбита. "Орбитал Рийф" ще представлява космически "бизнес парк" със смесена дейност, който ще трябва да доведе до откриването на нови пазари в космоса и да предостави инфраструктурата за поетапното развитие на икономическа активност с все по-големи мащаби. Ще се разчита на възвръщаеми космически технологии, напреднала автоматика, материалознание и логистика, които трябва да смъкнат традиционно високите цени, ограничаващи достъпа до орбита. Станцията ще бъде построена на отворен принцип, като с по-нататъшното развитие ще се добавят модули, скачващи възли и допълнителни съоръжения. Очаква се "Орбитал Рийф" да е готова през втората половина на десетилетието. По проекта работят множество организации. Блу Ориджин ще създаде основните модули и ще осигури възвръщаема ракета "Ню Глен". Сиера Спейс ще конструира голям обитаем модул, възлов модул и ще предостави совалката си "Дрийм Чейсър" за превоз на товари и екипажи. Боинг ще построи научен модул и ще извозва пътници посредством кораба си "Старлайнър". Редуайър Спейс ще създаде установки за разгръщане на апаратура в открития космос и ще участва в провеждането на научни експерименти. Университетът Аризона ще ръководи глобален консорциум от университети за оптимизиране на изследователската дейност. Ако сте прочели внимателно отговорностите на компаниите, няма как да не ви е направило впечатление, че се предвижда извозването на астронавти да става посредством кораба на Боинг "Старлайнър" (макар че и "Дрийм Чейсър" е предвидена, совалката се създава засега в товарен вариант и все още не е започнала работа по пилотирана версия). За СпейсЕкс и "Крю Драгън" въобще не се и споменава. Това не остава незабелязано от космическите експерти. "Тъй като тази услуга (т.е. на "Старлайнър") вероятно ще е с 50-100% по-скъпа от "Крю Драгън", това има интересни последствия в сравнение с това, което Аксиом и Наноракс/Локхийд планират да направят", пише журналистът Ерик Бъргър от Арс Текника. Напомням на читателите, че Наноракс съвместно с Локхийд и Аксиом също работят по космически станции. Но важното е, че частният сектор в САЩ се развива. Тепърва предстои да станем свидетели коя визия ще се наложи и кой от екипите ще успее. За повече информация: Orbital Reef https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4206-2021-orbital-reef-unveiled
  4. Най-сетне! Ракетата Спейс Лонч Систъм и корабът Орион са напълно сглобени за полет до Луната! На снимката: техниците прикачват кораба "Орион" към ракетата "Спейс Лонч Систъм". Photo credit : NASA/Frank Michaux 24 октомври 2021 г. 11:30 ч. Светослав Александров. Най-после! За пръв път след края на програмата "Аполо", НАСА отново разполага с ракета и космически кораб за полети до Луната! Това се случи по-рано през тази седмица, когато носителят "Спейс Лонч Систъм" беше за пръв път прикачен към кораба "Орион". Според информацията, разпространена от американската космическа агенция, дебютното изстрелване е планирано за февруари 2022-ра година, когато "Орион" ще се отпрати на пробно безпилотно пътешествие към орбитата на естествения ни спътник и ако то е успешно, следващото ще е с астронавти. "Спейс Лонч Систъм" и "Орион" не са най-любимите проекти сред космическите ентусиасти, които през последните години се наслаждаваха на успехите на "Фалкън Хеви", "Крю Драгън", "Ню Шепърд", "Електрон", множеството стартъпи на малки ракети. За разлика от всичките постижения на новите космически фирми (описвани сборно под названието "НюСпейс", в сравнение със стария космически отрасъл, състоящ се от бюрократизирани корпорации като Боинг, Локхийд Мартин, Еърбъс -т.нар. "ОлдСпейс"), ракетата и корабът на НАСА изглеждат като реликва от миналото. Нещо повече - в определени отношения те могат да се възприемат като крачка назад дори спрямо старите космически совалки. Например, основните двигатели на совалките се рециклираха и ползваха многократно, докато при "Спейс Лонч Систъм" ще се изхвърлят след всеки старт. Но както коментира космическият експерт Ей Джей Маккензи в своя статия за The Space Review, основното предимство на програмата на НАСА не е технологично, нито е икономически обосновано, а е политическо. Заради факта, че "Спейс Лонч Систъм" и "Орион" осигуряват множество работни места, те са практически имунизирани от политическите сътресения и през последните години непрекъснато получаваха предвидените за тях средсва, че даже и повече. И нито един представител на американския Конгрес не се осмели да прекрати работата по тях. През 2021-та година най-после станахме свидетели на сериозен прогрес - основната степен на "Спейс Лонч Систъм" премина на два пъти през статично огнево изпитание - първото приключи преждевременно поради технически проблем, но второто бе пълновременно и напълно успешно. Това даде зелена светлина за цялостното асемблиране на ракетата и прикачването ѝ към "Орион". Сега, след като и тази стъпка е изпълнена, предстои цяла серия от комплексни изпитания на вече сглобената ракета и кораб преди изстрелването догодина. Дебютната мисия на "Орион", озаглавена "Артемис 1", ще продължи общо 25 дни, през шест от които корабът трябва да престои в орбита около Луната. Тази първа мисия ще е без хора на борда и ще оттренира изстрелването, отправянето към Луната, влизането и излизането от окололунна орбита, завръщането към Земята и кацането. Ако всичко мине успешно, ще бъде даден ход на подготовката за "Артемис 2", която ще излети през септември 2023-та и ще е първата пилотирана експедиция отвъд пределите на околоземната орбита след приключването на "Аполо 17" през декември 1972-ра година. Екипаж от четирима души ще обиколи Луната и ще се върне на Земята. След това плановете на НАСА са неясни. Мисията "Артемис 3" формално е все още планирана за септември 2024 г., но датата зависи от още един компонент, който все още не е разработен - от спускаемия апарат, който трябва да превози астронавтите от окололунна орбита до повърхността на естествения ни спътник. По-рано през годината НАСА избра задачата да бъде поверена на СпейсЕкс, но другият претендент Блу Ориджин оспорва решението и е в съдебен спор с американската космическа агенция, което блокира разработката. Не по-малко сериозен проблем е свързан и с факта, че новото поколение космически скафандри все още не са готови. За повече информация относно предстоящия полет на "Артемис 1": НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4204-2021-sls-orion-fully-stacked
  5. УСПЕХ: Европейската ракета Ариана 5 постави важен рекорд по време на днешния си полет! 24 октомври 2021 г. 10:30 ч. Днес в 05:10 ч. българско време от космодрума Куру във Френска Гвиана излетя европейска ракета "Ариана 5". В хода на 38-минутна мисия тя изведе в геостационарна орбита два комуникационни спътника. Според информацията, разпространена от Европейската космическа агенция (ЕКА), ракетата е успяла да вмъкне в геостационарната орбита полезен товар с общо тегло 11.2 тона, което е рекорд за "Ариана 5". Това е постигнато последством специален цилидричен адаптер, който е позволил двата обемни спътника да се вмъкнат под обтекателя. Единият спътник (SES-17) е на люксембургската компания SES и тежи 6 411 килограма, а другият (Syracuse-4A) е военен сателит за нуждите на Франция с тегло 3 853 килограма. Очаква се двата космически апарата да работят в космоса около 15 години. Днешният полет също така бе важна тренировка преди критичната декемврийска мисия на "Ариана 5", по време на която ще бъде изстрелян космическият телескоп "Джеймс Уеб". Източник: ЕКА Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : ESA/CNES/Arianespace https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/4203-2021-ariane-5-sets-record
  6. Тази идея я имаше и с Хъбъл, но не се осъществи. Прочие, НАСА имаше такъв телеробот, който работеше на МКС и имаше доста гъвкави ръце, но се повреди и оттогава не е бил връщан обратно горе. Иначе Джеймс Уеб има пръстен за скачване с кораби при нужда от ремонт.
  7. Астероидната мисия Дарт пристигна на космодрума Ванденберг за предстоящото изстрелване през ноември 22 октомври 2021 г. 08:05 ч. Космическата експедиция "Дарт" на НАСА е втората от общо две астероидни мисии, предвидени за изстрелване през тази година. Но докато първата "Луси" бе изстреляна миналата събота с ракета на ЮЛА "Атлас 5", притежвааща построени в Русия двигатели "РД-180", "Дарт" ще излети в края на ноември посредством ракета "Фалкън 9" на американската компания СпейсЕкс, която разполага с изцяло американски технологии и американски ракетни двигатели. СпейсЕкс не е новак в междупланетните полети - компанията вече е изстрелвала успешно междупланетната мисия на НАСА "DSCOVR" до точката на Лагранж L1 от системата Земя-Слънце, както и лунната мисия на Израел "Берешийт". Все пак през изминалите години американската космическа агенция продължаваше да разчита на утвърдени ракети от стария космически отрасъл като "Атлас 5" и "Делта 4 Хеви". Сега тенденцията се обръща - все повече се разчита на СпейсЕкс, като фирмата на Илон Мъск трябва да изстреля мисия на НАСА до астероида Психея през 2022 г. и мисия до юпитерианската луна Европа през 2024 година. Но дотогава има още време. Фокусът днес е върху ноемврийското изстрелване на "Дарт". На 20-ти октомври НАСА оповести, че космическият апарат е вече пристигнал на космодрума Ванденберг в Калифорния. "Дарт" е първата мисия в световната космонавтика, която ще изпробва технологии за защита от опасни астероиди. След изстрелването през ноември, роботизираната експедиция ще се отправи към двойната астероидна система Дидим-Диморф. На 2-ри октомври 2022 г. "Дарт" ще се опита да отклони от траекторията Диморф, като за тази цел умишлено ще разбие малка сонда върху неговата повърхност. Нито Дидим, нито Диморф застрашават Земята, така че "Дарт" представлява суха тренировка, ако някой ден бъдем застрашени. За повече информация: НАСА На снимката: техниците от лабораторията Джон Хопкинс опаковат "Дарт" в специализиран контейнер преди преместването му на космодрума Ванденберг в Калифорния. Photo credit : NASA/Johns Hopkins APL/Ed Whitman https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/4202-2021-dart-arrives-vandenberg-base
  8. СпейсЕкс за пръв път изпълни успешно огнево изпитание на Старшип с двигател, оптимизиран за работа във вакуум Кадър от огневото изпитание. Photo credit : SpaceX 22 октомври 2021 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Късно тази нощ в 03:16 ч. българско време беше проведено огнево изпитание на прототипа "Старшип SN20". За разлика от предходните изпитания, този път към прототипа бе монтиран и съответно бе запален специален ракетен двигател "Раптор", който е оптимизиран за работа във вакуум. По-нататък "Старшип SN20" ще бъде оборудван с три двигателя, оптимизирани за работа във вакуум, както и с три стандартни (общо шест). По време на тазнощния тест прототипът имаше само два двигателя, един стандартен и един за работа във вакуум. СпейсЕкс категорично подчерта на официалната си страница в социалната мрежа Туитър, че при изпитанието е бил запален именно вакуумният двигател. Напомням на читателите, че СпейсЕкс разработва кораба "Старшип", както и неговата ракета "Супер Хеви", с намерението да изстрелва товари и хора в околоземна орбита, към Луната и най-вече Марс (голямата цел на Илон Мъск). НАСА е вече избрала да извозва астронавти до повърхността на Луната в рамките на програмата "Артемис" посредством "Старшип". Но преди да се стигне до това, СпейсЕкс първо трябва да проведе тестов орбитален полет на ракетата и кораба си. За тази цел обаче е необходимо компанията да получи разрешение от американския регулатор, Федералната авиационна администрация. Регулаторът понастоящем извършва оценка на влиянието на дейностите на СпейсЕкс върху околната среда, като агенцията събира обществени мнения до 1-ви ноември и те ще бъдат включени в окончателния доклад. Едва след това ще може да бъде завършен лицензионният процес и евентуално СпейсЕкс да получи зелена светлина за дебютното орбитално изстрелване на "Старшип". Видеозапис от изпитанието можете да изгледате на този линк в Twitter https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4201-2021-vacuum-engine-test-starship
  9. НАСА търси решение на проблем с незастопорен слънчев панел на мисията Луси 20 октомври 2021 г. 08:05 ч. Макар че в събота изстрелването на астероидната мисия на НАСА "Луси" премина успешно, впоследствие стана ясно, че един от слънчевите панели не е правилно застопорен. Това не е особено сериозен проблем. НАСА ни уверява, че и двата слънчеви панела генерират електроенергия и всички подсистеми на борда на автоматичната междупланетна станция работят нормално. Все пак има известно притеснение дали няма да има последствия, когато "Луси" се отдалечи от Слънцето или докато маневрира в космоса. "Космическата мисия "Луси" е в безопасност и е стабилна", съобщава шефът на научния отдел на НАСА Томас Зърбъкън. "Двата слънчеви панела са се разгърнали, но единият може да не е напълно застопорен. Екипът анализира данните, за да определени следващите стъпки. Този екип е преодолял множество предизвикателства до този момент и аз съм уверен, че ще възтържествува и сега". Източник: НАСА Космическата мисия "Луси" - илюстрация. Image credit : NASA https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/4199-2021-lucy-mission-solar-aray-issue
  10. Космическият телескоп Джеймс Уеб е вече на космодрума Куру във Френска Гвиана Снимка от разопаковането на телескопа "Джеймс Уеб" на космодрума Куру във Френска Гвиана. Photo credit : ESA 20 октомври 2021 г. 08:00 ч. Светослав Александров. След четвърт век на разработка, космическият телескоп "Джеймс Уеб" е най-после готов за полет! На 12-ти октомври той пристигна на европейския космодрум Куру след дълго пътешествие по вода от САЩ към Френска Гвиана, а на 16-ти октомври бе разопакован. С това започна двумесечната работа, която включва монтирането на телескопа към европейската ракета "Ариана 5" и финалните проверки на предстартовите системи. Изстрелването е предвидено за 18-ти декември. Сигурно вече ви е направило впечатление, че този иначе разработен в САЩ телескоп ще бъде изстрелян посредством европейски космически носител. Това е услуга, която Европейската космическа агенция (ЕКА) прави на Щатите в замяна на наблюдения и научни данни. Подобен обмен е нормална практика - например през 2016 година европейската мисия "ЕкзоМарс-2016" бе изстреляна с руска ракета "Протон", като руснаците получиха пълен достъп до изследователските сведения и право да монтират собствени инструменти на орбитъра. Но не изстрелването с добрата стара и надеждна "Ариана 5" е плашещо. В рамките на първите три седмици след началото на полета "Джеймс Уеб" ще трябва да изпълни самостоятелно изключително рискованото разгръщане. Няма право на грешка. Ако нещо се обърка, както бе с "Хъбъл" в началото на 90-те години на миналия век, не е възможно "Джеймс Уеб" да бъде ремонтиран. Докато "Хъбъл" е позициониран на височина около 540 километра над земната повърхност, новият телескоп ще бъде изпратен надалеч, на 1.5 милиона километра от Земята, в близост до втората точка на Лагранж L2 от системата Земя-Слънце. "Тези, които не се притесняват или даже не са ужасени относно това, не разбират какво всъщност се опитваме да направим", коментира шефът на научния отдел на НАСА Томас Зърбъкън. "Ние се трудихме упорито, за да организираме екипа за тази задача и това на моменти бе трудно пътуване. Мисията притежава обезпокоителна история с епизоди, които бяха разочароващи или даже объркващи за най-добрите шампиони на Уеб". За успешното разгръщане е необходимо да се изпълнят около 50 еднопосочни процедури, свързани с активацията на подвижни компоненти. В хода на тези 50 процедури са набелязани 350 критични стъпки, които трябва да бъдат изпълнени перфектно. Това са категорични точки на провал - ако една от тях не бъде премината по план, мисията приключва. Рискът е много голям - ако, например, трябва да сравним разгръщането на "Джеймс Уеб" с кацането на марсохода "Пърсъвиърънс" през февруари, тук са налице три пъти повече възможности за провал. Така че стискаме палци! Вижте видео от пристигането на "Джеймс Уеб" на този линк (Youtube връзка) https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4198-2021-james-webb-unpacked-launch-site
  11. УСПЕХ: Американска ракета Атлас 5 изпрати в космоса амбициозната астероидна мисия Луси! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : NASA TV 16 октомври 2021 г. 13:45 ч. Светослав Александров. Днес в 12:34 ч. българско време от космическия център Кейп Канаверал във Флорида излетя ракетата на американската компания Юнайтед лонч алайънс (ЮЛА) "Атлас 5". Снабдена с мощен ускорителен блок "Центавър", ракетата изпрати в междупланетното пространство амбициозната мисия на НАСА "Луси" - Вояджърът на астероидните пътешествия. Също както през 70-те и 80-те години на миналия век американската роботизирана станция "Вояджър 2" е посетила всички планети от външната Слънчева система и е снимала множеството им спътници, така и "Луси" ще се сближи с общо осем астероида. Единият от тях принадлежи към основния астероиден пояс, а останалите седем са от т.нар. клас Троянски астероиди на Юпитер - т.е. малки небесни тела, които споделят орбитата на Юпитер и кръжащи около Слънцето отпред или отзад спрямо гигантската планета. Защо мисията е важна? Астероидите представляват фосилните останки от зараждането на Слънчевата система и изучаването им може да ни даде ценна информация за ранната еволюция на Земята. Космическият апарат неслучайно е кръстен "Луси" - на името на известния австралопитек, чието откритие през 1974 г. се оказва решаващо за разбирането на еволюцията на хоминидите и появата на съвременния човек. За нуждите на днешното изстрелване бе използвана ракета "Атлас 5" в конфигурация 401, което означава 4-метров обтекател, нула спомагателни твърдогоривни ускорители и единичен двигател "RL-10" на ускорителния блок "Центавър". През първите четири минути от полета се разчиташе на построен в Русия двигател "РД-180", след което първата степен бе изхвърлена и беше запален двигателят "RL-10" на американската фирма Аероджет Рокетдайн. "Центавър" е рестартируема криогенна степен и представлява едно от най-големите постижения на американската космонавтика, поради което е изключително ценна за изстрелването на междупланетни мисии. Днес "RL-10" работеше 13 минути, след което се изключи веднага щом "Центавър" достигна първична околоземна орбита. След кратко кръжене около Земята, на 40-тата минута след старта двигателят се запали отново, този път за шест минути. Всичко мина според очакванията и "Луси" бе въведена в околослънчева орбита. Ще мине известно време на дълго пътуване, преди "Луси" да започне да достига основните си цели и да изпълнява научната си програма. Първоначално предстоят две облитания на Земята, през октомври 2022 г. и през декември 2024-та. Чак на 20-ти април 2025 г. автоматичната станция ще се срещне с първата си научна цел - астероида от главния пояс Доналд Йохансън, който е кръстен на името на откривателя на австралопитека Луси. Пристигането на "Луси" в района на първата партида троянци L4 е предвидено за 12-ти август 2027 година и изучаването им ще продължи до ноември 2028 година. След това мисията ще се отправи към Земята за ново облитане през декември 2030 година с цел корекцията на траекторията - и "Луси" ще се устреми към втората партида троянци L5. Пристигането в тази част на Слънчевата система е планирано за 2033 година. За да се пестят средства, за научната програма на "Луси" са използвани инструменти, производни на тези от мисията на НАСА "Ню Хърайзънс", която през 2015 г. посети Плутон. Приборите са общо четири - камера с висока разделителна способност L'LORRI, камера с инфрачервен спектрометър L'Ralph, термално-емисионен спектрометър L-TES и високочестотна антена за измерване на масата на астероидите на базата на Доплеровия ефект. Едно нещо е сигурно - положено е началото на вълнуваща експедиция, която ще продължи над 12 години и ще поддържа интереса на изследователите през цялото време. Видеозапис от изстрелването - Youtube връзка https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4196-2021-atlas-5-lucy-mission-launch-success
  12. Защо псевдоучените не се отказват никога от вярванията си дори на фона на фактите На снимката - астронавтът на НАСА Едгар Мичъл по време на престоя си на Луната на 6 февруари 1971 година. Credit : NASA 22 юни 2020 г. 18:00 ч. Светослав Александров. Случи се неизбежното. Живеем във времена на засилен интерес към Луната и нови роботизирани мисии - на САЩ, на Индия, на Китай, се отправиха към естествения ни спътник. Беше ясно, че в един момент тези мисии не просто ще изпратят нови снимки на лунната повърхност, но и ще прелетят над местата, където са се спускали историческите експедиции от 60-те години, най-интересни от които са тези от пилотираната програма на НАСА "Аполо". Преди броени дни бе оповестено, че руските експерти Виталий Егоров и Игор Тирски са успели да открият останките от "Аполо" на фотографиите от китайската автоматична станция "Чанг'e 2". За космическите ентусиасти е вълнуващ самият факт, че няколко десетилетия след лунните екскурзии оставеният хардуер и следите на астронавтите се различават доста добре. Не всички обаче останаха впечатлени. Някои от стандартните тролове и псевдоучени в социалните мрежи за пореден път се включиха с изказвания, че продължават да смятат програмата "Аполо" за грандиозна фалшификация и че новите снимки нямат стойност. Това е поводът да напиша тази статия. Забележително е как определени хора са не просто неграмотни, но и упорстват в своята неграмотност до такава степен, че се чудиш доколко мъдър е бил Карл Линей да кръсти човека с названието Homo sapiens (sapiens = мъдър, разумен). Че човек е стъпил на Луната, това е исторически факт. Всеки би следвало да се чувства спокоен да вярва в този факт, защото това не е просто твърдение на някоя си лъжлива държава (в случая САЩ). Напротив, има множество независими доказателства, за които нееднократно съм писал - доставените скални и почвени проби, съветското проследяване на траекториите на "Аполо" с антената ТНА-400 в Крим, проследяванията на великобританската обсерватория Джодрел-Бенк, западногерманската обсерватория Бохум и испанската обсерватория Френсевиля, прихващането на радиосигналите от радиолюбители, визуалните потвърждения за изпълнението на транс-лунните маневри, наблюдавани от жителите на Хаваите и прочие. Да отричаш автентичността на пилотираните експедиции "Аполо" и да ги отписваш като филмова фалшификация е проява на огромно невежество на фона на всичките тези доказателства. И въпреки това някои хора го правят. По информация от Тренд, един-двама от всеки десетина българи не вярват, че човек е стъпвал на Луната. Именно затова анализаторите предупреждаваха, че когато новите мисии на САЩ, Япония, Китай и Индия започнат да снимат останките от "Аполо", това няма да провери вярванията на псевдоучените. Дали имаме едно доказателство в повече или по-малко, за тях няма голямо значение. За един псевдоучен нищо не е достатъчно и той ще продължи да рационализира, да върти и да суче, за да се изкара прав. Може да бъдем сигурни - ако натикаме трима-четирима отрицатели на "Аполо" в един кораб "Крю Драгън" и го изстреляме с ракета "Фалкън Хеви" към орбитата на Луната, те пак не биха повярвали, дори и да видят със собствените си очи следите от астронавтите. Фактите никога не са достатъчни дори и когато стопроцентово, абсолютно доказват, че човек греши. Може да дадем елементарен пример с предсказанията за края на света. През последните десетилетия определени хора ни убеждават как и кога ще свърши светът, правейки изчисления на базата на календара на маите. Спомням си за голямата паника през 2012 година и даже няколко години по-рано бяха направили доста популярен кинофилм. Естествено, тогава светът не свърши. Но изумително - хората, стоящи зад подобни теории, никога не се отказват! Те са убедени, че краят наближава, правят повторни изчисления и отново убеждават останалите в правотата си. Последното пресмятане бе, че апокалипсисът ще дойде през тази неделя - и естествено, той пак не дойде. Чакаме с нетърпение следващата дата Упорството на тези "пророци" от десетилетия вълнува психолозите, които анализират причините защо някои псевдоучени са толкова наивни и глуповати. Именно посредством изучаването на поведението на такава група хора, американският психолог Леон Фестингър и неговият екип създават през 50-те години на миналия век теорията за когнитивния дисонанс. Фестингър и колегите му се внедряват в сектата на Дороти Мартин, представителите на която вярват, че извънземни на име Пазителите ще дойдат, за да ги спасят със своите летящи чинии от всемирен потоп. През октомври 1954 г. учените успяват да се сближат с г-жа Мартин и тя ги допуска близко до себе си. Така изследователите имат възможността да наблюдават реакцията на лидерката на сектата. На 17 декември Мартин и нейните последователи излизат на улицата в 7:00 часа, за да чакат своето грабване от Пазителите. Минават около двадесетина минути ... и нищо не се случва. Госпожа Мартин влиза обратно в къщата си, следвана от своите последователи. Започва дискусия какво не наред. Накрая членовете на сектата стигат до заключението, че неуспешното грабване представлява подготовка към истинското грабване. "Летящите чинии наистина ще дойдат, когато времето назрее, но всеки трябва да бъде много добре обучен", описва реакцията Фестингър в книгата си "Когато пророчествата се провалят", издадена през 1956 година. Какво научава екипът от психолози, оглавяван от Фестингър? Членовете на сектата са изпитали т.нар. "когнитивен дисонанс" - т.е. попаднали са под въздействието на две противоречиви мисли (едновременно са повярвали, че извънземните е трябвало да дойдат, но са осъзнали, че не са дошли). Когнитивният дисонанс е неприятно преживяване за всеки човек. Той може да реагира по един от следните начини: 1. Като се опита да забрави за събитията, причинили дисонанс; 2. Като промени становището си по въпроса или 3. Като потърси нова информация, която ще му помогне да изглади противоречията. Човекът в когнитивен дисонанс може също така да избере да се вкопчи още повече към старите си вярвания, дори и новата информация да ги оборва. В полунощ на 17-ти срещу 18-ти декември г-жа Мартин обявява, че е приела телепатично съобщение от извънземните - този път те наистина идват и всички трябва да излязат навън да бъдат грабнати, иначе в противен случай ще бъдат изоставени. Участниците в сектата чакат до 2:00 ч., но отново от летящите чинии няма никаква следа. Същото се случва на 21-ви декември, както и на 24-ти декември - последното става известно под названието "Разочарованието на Бъдни вечер". Огорчението е особено силно, тъй като сектата е информирала медиите, за да дойдат да наблюдават събитието и всичко се случва пред очите на журналистите. В този момент когнитивният дисонанс става изключително силен - вече няколко пъти е направено предсказание и няколко пъти то не се сбъдва. Но тогава сред наблюдателите присъства още един учен, колега на Фестингър, който дотогава е бил неизвестен за сектата. Г-жа Мартин и останалите не могат да се отърсят от когнитивния дисонанс и заключават, че непознатият е представител на извънземните, който е дошъл да ги посрещне. Г-жа Мартин го кани в дома си и го гощава добре. Впоследствие ученият-наблюдател описва пред колегите си поведението на участниците в сектата - когато вярата им не се оправдала, те започнали нервно и настоятелно да търсят обяснение какво точно се е случило. Г-жа Мартин до последно била убедена, че ученият е представител на извънземните. "Сигурен ли си, че не ми носиш никакво съобщение? Сега, когато сме сами, може да поговорим", настоявала тя. След толкова много разочарования някои членове на сектата осъзнават, че всичко е голяма глупост и напускат общността завинаги. Но не всички. Дори самата г-жа Мартин никога не признава, че е сбъркала и по-късно основава Ордена на Сананда и Санат Кумара, кръстен на имената на двамата Пазители, като се изявява като гуру под името Сестра Тедра. "Един твърдо убеден човек много трудно може да бъде променен", пишат Фестингър и колегите му в книгата "Когато пророчествата се провалят". "Кажете му, че не сте съгласни с него и той ще се обърне настрани. Покажете му факти или графики и той ще се усъмни в твоите източници. Обърнете се към логиката и той няма да разбере вашата гледна точка. Представете си, че на него му бъде предоставено доказателство - недвусмислено и неоспоримо, че вярата му е грешна. Какво ще се случи? Този човек ще се появи отново, не просто непоколебим, но даже още по-убеден в истинността на своите вярвания, отколкото е бил преди". В днешната епоха на интернет се разпространяват всякакви глупости - и това, че човек никога не е стъпвал на Луната, е само една от тях. Замислете се и за останалите безобразни вярвания - например, че няма коронавирус и че пандемията е предизвикана от 5G мрежите. Много е трудно да се оборват лъженаучни теории - за вярващия в псевдонауката тези вярвания са равносилни на истина. Безспорно е, че човешките мозъци се провалят много често в установяването на реалните факти. Еволюционните биолози са наясно, че разумът не е възникнал с целта човек да решава абстрактни проблеми, а за да може човечеството да оцелява. Това се гарантира най-добре, когато хората се организират в рамките на групи и комуникират помежду си. Според книгата "Енигмата на разума", написана от изследователите Уго Мърсиър и Дан Спербър, основната сила на разума се проявава когато рационализираме нашите собствени вярвания и когато използваме аргументация, за да убедим останалите в нашата правота. Предимството е, че това ни помага да си създадем социална среда, но големият недостатък е, че по този начин изпадаме в логически клопки, една от които е "склонността на потвърждение" (англ. confirmation bias) - т.е. тенденцията да търсим само тази информация, която пасва на вече съществуващите ни вярвания, а същевременно игнорираме информацията, противоречаща на възгледите ни. Като резултат принадлежността на човек към дадена група, а не търсенето на чистата истина се явява по-силният мотивиращ фактор за това кое мнение ще подкрепи. Но хората от една общност разсъждават по един начин, а от друга - по друг, като отклонения не се допускат. "Промяната на мнението се третира като срамна и недопустима постъпка", пише Габриел Димитров, един от съоснователите на Българско рационално общество. От зрелите хора се очаква да са постоянни в своите възгледи. Никой не обича фурнаджийски лопати. Или ако се пренесем обратно в полето на започнатата в началото на статията дискусия за кацането на Луната, дори т.нар. български фенове на авиацията и космонавтиката са разделени на групички. Едната група отрича американските постижения, а другата - руските. Т.нар. "русофили" трудно биха казали, че човек е стъпвал на Луната, защото това означава да признаят превъзходството на САЩ. Аналогично и в другата групичка вече се срещат хора, които се убеждават едни други, че полетът на Гагарин е фалшификация. Периодично двете групи влизат в препирни, а резултатът от споровете е само този, че някои хора си правят вятър на устата. Никой не би се отказал от собствените си възгледи, защото е останал убеден от аргументите на другите. Да се откажеш от възглед е предпоставка да се дискредитираш пред съмишлениците си. А и никой не обича да го правят на глупак. Ако се откажеш от нещо, в което си вярвал доскоро, това означава, че първоначалната ти преценка не е била правилна - значи все едно признаваш, че си бил глупак. Уви, много хора разсъждават така... Естествено, тази моя статия не би променила нищо по отношение на възгледите на читателите на сайта. Но се надявам поне някои от хората да запомнят, че търсенето и придържането към истината би следвало да са с по-голям приоритет от това дали тази истина пасва на личните им възгледи и дали тя ще се посрещне с одобрението на хората от тяхното обкръжение. Прочие, най-добрите учени в света са тези, които имат смелостта да ревизират позициите си съобразно най-актуалната и достоверна научна информация. Но за съжаление научната сфера си остава една от малкото области в нашето общество, в които промяната на схващанията в светлината на новите факти се цени. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3435-2020-why-pseudoscientists-never-change
  13. Ракетата за първата мисия на НАСА до Луната от програмата Артемис най-сетне започва тестове На снимката: основната степен на ракетата "Спейс Лонч Систъм" бе издигната преди началото на критичното изпитание през тази година. Photo credits : NASA/SSC 24 януари 2020 г. 08:00 ч. Светослав Александров. През този месец НАСА най-сетне успя да достави първата степен на ракетата "Спейс Лонч Систъм" в центъра Стенис, където ще започне нейното сериозно изпитание. Изпитанието ще отнеме голяма част от настоящата 2020-та година и ако завърши успешно, ракетата ще е готова за първата мисия на НАСА до Луната в рамките на програма "Артемис" (на български - "Артемида"). Тази дебютна мисия "Артемис 1", очаквана през 2021-ва, ще е безпилотна и ще включва тестово изпращане на кораба "Орион" до орбитата на Луната с цел проверка на системите му. В случай че приключи успешно, втората мисия "Артемис 2" ще е пилотирана и ще е свързана с изпращането на астронавти до окололунна орбита. Това ще е първият пилотируем полет отвъд околоземна орбита след края на експедицията "Аполо 17" през 1972-ра година. Кулминацията на програмата "Артемис" се очаква да е през 2024-та година, когато на повърхността на Луната ще кацнат хора. Преди това обаче трябва да се докаже работоспособността на разработваната от Боинг и НАСА ракета "Спейс Лонч Систъм". Изпитанието, което ще бъде проведено през тази година, ще се проточи няколко месеца и ще завърши с осемминутно запалване на четирите двигателя "RS-25" - също както би било по време на реална мисия. "Тази критична серия от тестове ще демонстрира, че горивната система на централното ядро на ракетата е в готовност за мисии до далечния космос", съобщава Рик Гилбреч, директор на центъра Стенис. "Обратното броене към следващата голяма епоха в космическите изследвания за тази нация е вече в ход". След приключването на огневото изпитание, ракетната степен ще бъде инспектирана и подготвена за нейното завръщане към космическия център на НАСА Кенеди. Там тя ще бъде прикачена към останалите компоненти и подготвена за полет. Така се очаква да започне следващата пилотирана програма на САЩ за изпращане на хора отвъд околоземна орбита и до Луната. За повече информация: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3158-2020-sls-to-begin-green-run-test
  14. Космическият кораб Биг Фолкън ще започне да провежда кратки атмосферни тестови полети още през 2019 година На илюстрацията: ракета "Биг Фолкън" по време на нейното изстрелване. Image credit : SpaceX 13 март 2018 г. 17:05 ч. Светослав Александров. По време на технологичен и културен фестивал в Остин, Тексас, който беше проведен тази неделя, космическият предприемач Илон Мъск организира сесия, на която представи бъдещите планове на неговата космическа фирма СпейсЕкс. За съжаление това, което беше оповестено от Мъск, остана зле интерпретирано от журналистите. Появиха се бомбастични заглавия в медиите, че голямата ракета на СпейсЕкс "Биг Фолкън" ще лети до Марс още догодина. Това не отговаря на истината. В тази статия представям реалните планове на СпейсЕкс през следващите няколко години. Но първо, нека да напомним какво компанията постигна в последно време. В периода между 2010 и 2018 година в експлоатация бяха въведени ракетите "Фолкън 9" и товарните кораби "Драгън". Ракетите днес успешно летят на редови мисии и изпращат в орбита спътници, както и полезен товар до "Международната космическа станция". В началото на тази година в експлоатация беше въведена и свръхтежката ракета "Фолкън Хеви" с товароподемност 50-64 тона до околоземна орбита. До края на 2018-та трябва да бъде проведен тестовият полет на първия кораб "Драгън 2" за превоз на хора до околоземна орбита, а от 2019-та нататък трябва да има редовни пилотирани рейсове до "Международната космическа станция". Колкото и да са забележителни горепосочените постижения на СпейсЕкс, това не е достатъчно за амбициите на Мъск. Да, както "Фолкън 9", така и тежкотоварната версия "Фолкън Хеви" са невероятни машини. Но с тях можем да пратим хора най-много до орбитата на Луната. Не и по-далече. СпейсЕкс като компания е създадена с една определена цел - пилотирани полети и колонизация на Марс. Когато говорим за изпращането на човек до Марс, "Фолкън Хеви" няма да е достатъчна. Затова след като бъде приключена разработката на пилотирания кораб "Драгън 2", той, както и старите ракети "Фолкън 9" и "Фолкън Хеви" ще бъдат оставени на разположение на НАСА и на комерсиалния пазар. Те ще продължат да се използват, но ще са приключен етап в еволюцията на ракетното семейство "Фолкън". С други думи, дизайнът им вече няма да се променя. Основните инженерни и творчески ресурси на СпейсЕкс ще бъдат пренасочени към създаването на междупланетната пилотирана архитектура "Биг Фолкън". "Биг Фолкън" ще се състои от две части - ракета и космически кораб. Ракетата ще представлява масивен бустър с цели 31 двигателя "Раптор". "Раптор" са нов тип двигатели, изцяло различни от сегашните "Мерлин" и работят с течен кислород и метан. Изпитанията на двигателите започнаха през 2016 година, а по думите на Мъск работата по транспортната система е вече в напреднал етап. Ракетата-носител ще извежда в орбита космическия кораб, колосална машина с дължина 48 метра и диаметър 9 метра. Поне на теория корабът ще е в състояние да извежда до другите планети екипажи от по 100 души. С това колонизацията на Слънчевата система ще започне. Но освен всичко друго, корабът "Биг Фолкън" ще може да се ползва и за суборбитални туристически полети, както и за бързи пътешествия от единия край на Земята до другия. По думите на Илон Мъск първо е започнала работата по космическия кораб "Биг Фолкън", след което ще се пристъпи към работата на ракетата-носител за междупланетни мисии. Илон Мъск действително очаква корабът (или поне някакъв негов прототип) да е готов до 2019 година, за да започне своите първи полети. Но това няма да са все още мечтаните екскурзии до Марс. "Ако сме късметлии, ние ще сме в състояние да проведем кратки подскачащи полети с космическия кораб "Биг Фолкън" може би през следващата година", оповести Илон Мъск на 6-ти февруари по време на пресконференция след полета на "Фолкън Хеви". Това действително означава, че целта на Илон Мъск е корабът "Биг Фолкън" да започне тестови полети през 2019 година, но те ще са аналог на полетите на ракетата "Грасхопър" през 2012-2013 година. "Грасхопър" бе атмосферна ракета на СпейсЕкс, която можеше да се издига до няколко километра височина и да извършва спускания и кацания. Именно благодарение на придобития с нея опит частната компания постигна възвръщаемост на ракетите "Фолкън 9" и ускорителите на "Фолкън Хеви". Точно такива ще са първите полети на "Биг Фолкън", когато започнат (надяваме се) още догодина, макар че отлагания не са изключени. Първоначално космическият кораб ще се издига на височина до няколко километра, след което ще се спуска плавно на Земята. Това все още няма да са космически полети, а ще са ниско атмосферни. Едва след като те са успешни и станат рутинни, чак тогава ще започнат суборбиталните изпитания на "Биг Фолкън". Мъск очаква първото изстрелване на цялостния комплекс ракета+кораб "Биг Фолкън" към Марс да е през 2022 година, но отново подчертавам - това е желаната дата от предприемача, като съвсем не е задължително срокът да бъде спазен. Нека напомним, че Мъск обеща през 2011 година "Фолкън Хеви" да лети през 2012-2013 година. Реално полетя през 2018 година. Все още очакваме полетите и на първите хора с "Драгън 2", които продължават да се бавят. Няма как - усвояването на космоса е бавен и поетапен процес. Делят ни все още дълги години от първите пилотирани полети до Марс. Но вече сме много по-близко до тяхното провеждане, отколкото бяхме преди едно десетилетие или две. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2122-2018-big-falcon-tests-beginning-in-2019

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...