SAlexandrov

НАСА публикува над 12 000 снимки от Артемис 2! Снимка на Луната, заснета от американската астронавтка Кристина Кук – първата жена в историята на човечеството, пътувала отвъд околоземна орбита. Photo credit : NASA 4 май 2026 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Вчера НАСА качи на уебсайта си цялостния набор от над 12 000 фотографии, заснети от астронавтите на „Артемис 2“ в хода на тяхната мисия от Земята до Луната и обратно! Някои от изображенията спират дъха ни, други, очаквано, са с лошо качество, а трети ни поднесоха неочаквани изненади! Няма никакъв спор – фактът, че Рийд Уайзман, Кристина Кук, Виктор Гловър и Джереми Хансен успяха да заснемат над 12 000 снимки, е забележителен! По време на историческата обиколка на кораба „Аполо 8“ около Луната в края на 1968 г. са фотографирани 862 снимки. В хода на цялата мисия „Аполо 11“ през 1969 година, когато астронавтите Нийл Армстронг и Бъз Олдрин се превръщат в първите хора, стъпили на Луната, са получени 1 408 снимки. Най-натоварената в научно отношение експедиция в рамките на програмата „Аполо“ е последната – „Аполо 17“ през 1972 г., като тогава са получени 3 584 фотографии. Но нищо не може да се сравни с направените над 12 000 снимки на „Артемис 2“, което е очаквано – фотоапаратите „Хазелблад“, използвани в хода на „Аполо“, са работили с филмови ленти и всеки кадър е трябвало да бъде внимателно преценяван. „Артемис 2“ бе първата пилотирана екпедиция до Луната в епохата на цифровата фотография. Астронавтите на „Артемис 2“ са успели да заснемат звездното небе от борда на кораба „Орион“: Звезди в илюминатора. Photo credit : NASA Както е добре известно и както много обичат да ни натякват конспиролозите – не на всички снимки от Луната се виждат звезди. Когато камерите са настроени така, че да могат да снимат ярката повърхност на Луната или огряната Земя от космоса, т.е. с кратко време на експозиция, звездите (които са бледи обекти) не се визуализират. Но при увеличаване на експозиционното време звездите могат да бъдат визуализирани. Както съм писал на страниците на КОСМОС БГ, това е постигано дори и по времето на програмата „Аполо“ – точно така, правилно четете, има снимки и от предишната лунна програма, на които се виждат звезди и това е факт, който конспиролозите премълчават. Но това, което ме изненада в хода на „Артемис 2“ бе, че астронавтите са успели не просто да снимат звездите – а както пише любителят астроном Стюарт Аткинсън, дори са фотографирали конкретни съзвездия като Голяма и Малка мечка! Голяма и Малка мечка – необозначени… Голяма и Малка мечка – с обозначения. Photo credit : NASA/Stuart Atkinson За мен, парадоксално, най-интересни са тези снимки, които не са естетически изрядни. Има ги в хода на всяка мисия, но понеже не са особено красиви, рядко попадат в медиите. Ето една такава: Photo credit : NASA Също така, особено любими са ми изображенията, показващи Земята и Луната в илюминатора: Земя в илюминатора. Photo credit : NASA Луна в илюминатора. Photo credit : NASA Разбира се, фотографиите на самата Луна изобилстват и са много: Цялата галерия можете да разгледате на сайта на НАСА на този линк (цъкнете тук). https://cosmos.1.bg/space/2026/05/04/nasa-artemis-2-huge-archive/

УСПЕХ: Казахстанско-руската ракета Союз-5 (Сункар) проведе първия си полет! Кадър от днешното изстрелване. Фото: Казкосмос/Роскосмос 30 април 2026 г. 22:30 ч. Светослав Александров. След отлагания, които се проточиха в течение на цял месец, днес в 21:00 ч. българско време новата казахстанско-руска ракета „Союз-5“, още известна под названието „Сункар“, излетя за пръв път от стартовия комплекс Байтерек на космодрума Байконур! В хода на днешното изстрелване не бе предвидено достигане на орбита, ето защо на борда на „Союз-5“ летя макет на спътник. Полетът служеше за валидация на работоспособността на наземните системи, както и на първата и втората степен на ракетата. Роскосмос съобщава, че ракетата е следвала зададената траектория, а накрая втората степен и макетът са паднали по план в Тихия океан. Напомням на читателите, че космическият център Байтерек бе създаден през 2005 г. като съвместен проект на Русия и Казахстан с цел разработката на наземен комплекс на Байконур за изстрелването на ракети с екологично чисти горива. Казахстанците дълго време недоволстваха от факта, че руснаците изстрелваха ракети „Протон-М“, които редовно аварираха и замърсяваха природата с отровното гориво хидразин. Първоначално от Байтерек трябваше да летят новите руски ракети „Ангара“, като бе предвидено да се преобразува пусковата установка №40 за ракети „Протон“ на площадка 200. По-нататък плановете на Русия отново се промениха, като идеята бе да се създаде площадка на базата на старата инфраструктура за „Енергия“. Но и този вариант не бе реализиран. Най-накрая се стигна до сегашния вариант, вече осъществен: наземната инфраструктура, останала от украинските ракети „Зенит“, бе използвана, но не за „Ангара“, а за „Союз-5“ („Сункар“). Задачата на „Союз-5“ е именно да замени украинските ракети „Зенит“, които вече не могат да се изстрелват от космодрума Байконур по очевидни причини. Освен копие на „Зенит“, новите „Союз-5“ трябва да са конкурентоспособни на пазара, доминиран от СпейсЕкс. Което на теория е реалистично не заради възвръщаемостта на „Фалкън“-ите, а заради евтината работна ръка в Казахстан и Русия. Но на практика е невъзможно, защото нито един западен партньор не би резервирал изстрелване на „Союз-5“ поради санкциите. https://cosmos.1.bg/space/2026/04/30/soyuz-5-sunkar-launches/

УСПЕХ: Европейската ракета Ариана 6 изведе в космоса нови 32 интернет спътника на Амазон! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : ESA/CNES/Arianespace 30 април 2026 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Новата европейска космическа ракета „Ариана 6“ продължава да се утвърждава като втората най-надеждна средно- и тежкотоварна ракета в западния свят след „Фалкън 9“, след като днес изведе в космоса още 32 спътника от интернет групировката на Амазон „Лео“. Изстрелването бе осъществено в 11:57 ч. българско време от космодрума Куру във Френска Гвиана. Това бе второто изстрелване на „Ариана 6“ в конфигурация „64“- т.е. тежкотоварна, с товароподемност 21 тона до орбита. Общо за всички ракети „Ариана 6“ (като включим и среднотоварните конфигурации „62“) бе седмото, както и шестото поредно напълно успешно. Единствено при дебютния старт през лятото на 2024 г. имаше проблем – след безпроблемното извеждане на основните спътници, спомагателният двигателен блок (APU) отказа при рестарт поради сензорна аномалия, което попречи на горния двигател да изпълни финалната деорбитираща маневра и осуети отделянето на две възвръщаеми капсули. Това е факт, който е важно да бъде подчертаван – с шест последователни напълно успешни мисии, новата европейска работна ракета „Ариана 6“ се превръща в изключително важен играч на международния космически пазар. Като изключим недостижимата ракета на СпейсЕкс „Фалкън 9“, която лети почти всеки ден или през ден, няма друга ракета, която да е достъпна за западния свят и да постига същата успеваемост. Многообещаващата „Вулкан“, която трябва да замени остаряващата „Атлас 5“ с руски двигатели „РД-180“, е летяла вече четири пъти, но при два от полетите настъпиха проблеми със спомагателните твърдогоривни двигатели, изразяващи се в разпадане на соплото. Последният полет на ракетата на Блу Ориджин „Ню Глен“ на 19-ти април демонстрира кацане на първата степен, но завърши с провал поради недостатъчна тяга на втората, довела до извеждането на полезния товар в погрешна орбита. Не на последно място, предходната мисия на японската ракета „Ейч Три“ също се провали при изстрелването на 22-ри декември. Това прави „Ариана 6“ много ценна ракета не просто в световен мащаб, но и за нуждите на изграждането на интернет групировката „Лео“ на Амазон. За да може групировката да заработи пълноценно, трябва да бъдат изстреляни общо 3 200 спътника посредством разнообразни ракети – „Ариана 6“, „Ню Глен“, „Вулкан“, „Атлас 5“ и даже „Фалкън 9“. Но „Фалкън 9“ е ракета на конкуренцията – СпейсЕкс разполага със собствена развита групировка „Старлинк“ и е разбираемо, че Амазон, като компания на Джеф Безос, не обича да разчита на услугите на Илон Мъск. Ракетата „Атлас 5“ е пред пенсиониране – остават само две изстрелвания с нея за нуждите на „Лео“. А останалите носители и техните проблеми вече споменах. Единствено „Ариана 6“ се справя прилично. Днешното изстрелване бе последно за „Ариана 6“, при което ракетата бе оборудвана с по-старото поколение твърдогоривни ускорители „P120C“. Бъдещите ракети ще бъдат оборудвани с по-новите и по-качествени „P160C“. Така месец април приключва триумфално за Европа и европейската ракетна индустрия – в началото на месеца именно посредством Европейския сервизен модул на кораба „Орион“ бяха изпратени астронавтите от „Артемис 2“ на обиколка около Луната. Сега, в неговия край, Европа демонстрира своите космически способности. Европа може – отделен е въпросът, че трябва да проявява по-голяма политическа воля, за да изпълнява самостоятелни космически програми. Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2026/04/30/ariane-6-launches-successfully/

Днес ракетата Фалкън Хеви се върна в експлоатация след година и половина пауза! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 29 април 2026 г. 17:45 ч. Светослав Александров. След двудневно отлагане поради лоши метеорологични условия, днес в 17:13 ч. българско време ракетата на СпейсЕкс „Фалкън Хеви“ излетя от американския космически център Кенеди! Това бе първият полет на „Фалкън Хеви“ след пауза, продължила година и половина. На път към геостационарна орбита се отправи 6.6-тонния спътник „ViaSat-3 F3“. Той ще се отдели от горната степен на ракетата-носител около пет часа след старта, така че все още е рано да кажем дали мисията е успешна или не. Днешното изстрелване бе първото за „Фалкън Хеви“ след октомври 2024 г., когато мощната ракета изведе мисията на НАСА „Европа Клипер“ на път към Юпитер. Също така за пръв път от близо две години станахме свидетели на една позабравена картина – тандемно кацане на двата странични ускорителя: Кадър от тандемното кацане на двата странични ускорителя. Photo credit : SpaceX За съжаление, при изстрелването на „Европа Клипер“, НАСА имаше нужда от цялата мощ на ракетата, за да набере нужната скорост към Юпитер, поради което нямаше заделен запас от гориво за кацането на ускорителите, съответно те бяха изхвърлени в океана. Преди днешния ден, за последно на 25 юни 2024 г. бяха върнати странични ускорители, след изстрелването на метеорологичния спътник „GOES-19“. Очевидно СпейсЕкс не са забравили как се прави това дори и след две години – днес отново всичко бе успешно и кацането на ускорителите бе безупречно! Това бе общо 12-тият полет на свръхтежката ракета „Фалкън Хеви“ след нейното въвеждане в експлоатация през 2018 г., когато по посока Марс беше изстрелян автомобилът „Тесла“ и манекенът „Старман“. До края на 2026 г. очакваме още поне две изстрелвания на „Фалкън Хеви“ – с най-новия космически телескоп на НАСА „Нанси Грейс Роман“ и на мисията на американската фирма Астроботик „Грифин 1“, която ще кацне на Южния полюс на Луната. https://cosmos.1.bg/space/2026/04/29/falcon-heavy-launches-2/

Интервю с Атанас Стефанов – млад български откривател на извънслънчеви планети 28 април 2026 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Наскоро един от най-известните учени от НАСА Джентри Лий се пенсионира след половин век работа в космическата агенция. Лий, който е и популярен научно-фантастичен писател и съавтор на Артър Кларк, описва себе си като „един от най-големите щастливци, живели някога“, защото е „част от единственото поколение, имало шанса да изучи за пръв път Слънчевата система“. Тоест, поколението, изучило първо планетите от Меркурий до Нептун (и Плутон, разбира се J ) с космически апарати. Струва ми се, че през първата част на 21-ви век живее още едно щастливо поколение – това, което за пръв път започна да изучава характеристиките на тези планети, които обикалят около звезди, различни от Слънцето. Това се случва благодарение на създаването на мощни наземни и космически обсерватории, каквито в началото на космическа епоха бяха непостижими. В края на 2025 г. отбелязахме 30 години от откритието на първата такава планета (екзопланета), обикаляща около звезда от главната последователност. За тези три десетилетия научихме много – и продължаваме да научаваме! Важно е да се подчертае, че в екзопланетната революция участват не само космически агенции като НАСА, но и други професионални учени, както и любители. А в България един от централните проекти по темата е EXO-RESTART. Днес искам да ви запозная с Атанас Стефанов – един от най-младите учени у нас, които се занимават с откриването и изучаването на извънслънчеви планети. През 2025 г. Атанас Стефанов или Наско, както ще го наричам в интервюто, добива популярност, след като открива планетата GJ 3998 d в рамките на международен екип, а през тази година той стана съавтор на откритие на още една планета – GJ 1137 c. По тези и други теми ще прочетете повече в настоящето интервю. -Здравей, Наско! Радвам се, че се нави да дадеш интервю за КОСМОС БГ. Макар че този въпрос е банален, няма как да го прескочим. Разкажи нещо повече за себе си. Разкажи как започна да се интересуваш от космос и кое те вдъхнови да работиш точно по темата за извънслънчеви планети. Благодаря ти за поканата, Светльо. Аз съм момче, което наблюдава света и се опитва да облече всяко събитие, случващо се с него, в числа, за да може по-добре да го разбира, и да показва любовта си към него. Продукт съм на Клуба на знаещите „Квант“ – Пловдив, както и на Националната олимпиада по астрономия. От есента на 2023 съм докторант към Института по астрофизика на Канарските острови, където специализирам в търсене на планети около хладни джуджета (червени и оранжеви). Не съм сигурен дали аз избрах астрономията, като че ли по-скоро тя избра мен. Привлече ме от ученик с това, че съчетава много различни науки: математика, физика, химия, а отскоро и биология. С нея дотук, изглежда, се разбираме много добре. Имах шанса да работя по екзопланетен проект по време на магистърската си програма, и това ме подтикна да потърся докторантска програма в тази област. Екзопланетите ме вълнуват, най-вече защото са област, развиваща се с главоломна скорост – но честно казано, с удоволствие щях да се занимавам и с всяка друга тема, богата на математическо моделиране и разглеждаща общи проблеми. -Мисля, че не е тайна за читателите – повечето от извънслънчевите планети се откриват на базата на косвени методи. Разкажи повече за тези методи, с които ти работиш. Основният метод, с който боравя, е методът на лъчевите скорости. Когато една планета е в орбита, макар и да има незначителна маса в сравнение със звездата си, планетата все пак е в състояние да упражнява гравитационно притегляне върху звездата и да предизвика в нея слабо движение. Звездите, около които обикновено търся планети, биха се премествали със скорост от порядъка на няколко метра в секунда – съизмеримо с обикновена човешка походка. Действително си прав, че в известен смисъл методът на лъчевите скорости е индиректен, тъй като ние търсим планети чрез движенията на звездите им, а не виждаме тях самите. – Но това, че не виждаме самите планети, води до един друг проблем. Съществуват имитатори, например звездните цикли на активност, които могат да доведат до проявата на сигнал, наподобяващ „клатушкането“ на звездата – което всъщност наблюдаваме при търсенето на планети съобразно метода на лъчевата скорост. Това ни води точно до нашумялата тези дни ваша статия за звездата GJ 1137. Оказва се, че вие сте очаквали да намерите планета като Юпитер в далечна орбита… Но вместо това сигналът е породен от 16-годишния магнетичен цикъл около звездата! Разкажи повече за това? Това, което читателите със сигурност искат да знаят: колко сигурни, колко надеждни са откритията на извънслънчеви планети? Въпреки, че методът на лъчевите скорости има свои собствени предимства (например, че не ти е нужно повторение на цяла планетна орбита, за да я откриеш, за разлика от метода на транзитите, да речем), индиректността му въвежда свои собствени проблеми. Да допуснем, че открия сигнал от 1 метър в секунда в данните на дадена звезда. Дори и този сигнал да бъде статистически значим, а не случайно отклонение на уреда, дължащо се от неговата инструментална грешка, сигналът сам по себе си не означава задължително, че сме намерили планета. Истината е, че звездите и особено хладните джуджета могат да бъдат особено непослушни, що се отнася до звездната активност, която те проявяват в лъчевите скорости. Те често имат петна по хромосферите си, досущ като тези на нашето Слънце. Ако петната са достатъчно големи (или хладни), те могат да възпроизведат сигнал – често неразличим от този на една планета – но с период, равен на този на околоосното въртене на звездата. По тази причина ние обикновено започваме нашите търсения с обследване на краткосрочната звездната активност, а именно: с каква скорост се върти звездата, от какъв характер са активните зони по нейната хромосфера, и така нататък. От време на време се случва звездата да проявява и дългосрочна активност. Например, нашето Слънце е известно със дългосрочните си единадесетгодишни магнитни цикли, които обръщат полюсите му. Това обаче има отражение и в броя слънчеви петна по диска – и аналогът на тези събития в хладните джуджета могат да добият проявление и в лъчевите скорости като сигнали с период между година и няколко десетки години. Това хвърля прах в очите особено на професионалните астрономи, които търсят Юпитерови и Сатурнови аналози, и въобще като цяло масивни планети с подобни орбитални периоди. Не всички резултати са надеждни, особено по-старите проучвания, които исторически са обхващали по-кратки времеви периоди, но правим всичко възможно по силите си. В конкретния случай шестнадесетгодишния сигнал, който преди се е бил смятал за Юпитеров аналог, се оказа магнитен цикъл на GJ 1137, силно подобен на Слънчевия. За сметка на това успяхме да характеризираме и краткосрочната звездна активност на звездата, и след нейната корекция се пръкна и планета с период 9 дена, с други думи новото откритие GJ 1137 c. -Тази новооткрита от вас планета е от типа „свръхземя“. Свръхземите са доста актуални – включително и за тези от нас, които се занимаваме с астробиология. Няма да те занимавам с това обаче, подозирам, че и на читателите съм омръзнал с дъвченето на тази тема. Но дори и да изключим астробиологията, свръхземите са интересни сами по себе си. Още повече, че в Слънчевата система такива планети, междинни между Земята и ледените гиганти като Уран и Нептун, няма. Можеш ли да ми кажеш доколко науката се доближава към това да разберем какви са условията на тези планети и какво представляват? Какво всъщност представляват свръхземите? Може ли изобщо да кажем на този етап? Екзопланетната наука е верижка с безброй брънки, от които аз съм се провесил на първата – тяхното търсене. В общ план, свръхземя е всяко тяло, с маса поне земната, но значително по-маломасивно от Нептун. Конвенциите се сменят от брънка на брънка. За нас, “търсачите”, свръхземите са тела с маси между 1 и 10 земната. Трябва да се каже, че както при GJ 1137 c, така и при всички останали планети, открити с метода на лъчевите скорости, ние успяваме да измерим само минималната ѝ маса. Липсва ми професионален опит в по-нататъшното обследване на вече открити планети, за да коментирам отвъд тяхното присъствие, но имам впечатлението, че не сме толкова напред, що се отнася до пълното разбиране на условията им. За много от вече откритите планети все още не знаем дали имат въобще атмосфери. При повечето, за които знаем нещо атмосферно, са публикувани само отделни молекули (като водни пари, въглероден двуокис, метан), а не пълна атмосферна картина. За щастие, космическият телескоп James Webb бързо ни проправя път в това отношение, а бъдещи мисии като ARIEL ще обследват стотици, може би хиляди атмосфери. -Нека сега да се откъснем малко от планетите и да обърнем внимание на звездите, около които те обикалят. Самият аз, знаеш, съм работил по проект, свързан с космическия телескоп TESS и съм съоткривал двойни и четворни звездни системи, а също така по проект, свързан с космическия телескоп WISE, съм съоткривал кафяви джуджета, т.е. междинни обекти между звезди и планети. За теб от други интервюта знам, че фокусът ти е върху планети, обикалящи около хладни звезди. Значи имаме пресечна точка, хаха! Мисълта ми е, че това, което ме срази като човек, който влезе в тези проекти като граждански учен (и то любител) е колко разнообразна е Вселената! Нещо повече, звездите като Слънцето се срещат сравнително рядко във Вселената, около 7% от звездите в галактиката, за разлика от M-джуджетата, които са 75-80%. Интересен ми е твоят поглед като човек, професионалист, който се занимава основно с метода на лъчевата скорост (метод, който аз не познавам). Защо днешният фокус пада именно върху тези хладни звезди? Защото са по-лесни за наблюдение, защото по-лесно е да се направят изчисленията? Има ли нещо, което може да ни заинтригува относно хладните звезди? Не е ли по-добре да насочим фокуса си към слънчевоподобните? Червените джуджета действително са добре представени в екзопланетните проучвания. Но това се дължи на техните практически предимства при откриването на планети, а не непременно защото са по-вероятни „родители“ на планети. Червените джуджета са теоретичният фаворит при търсене на планети чрез метода на лъчевите скорости, тъй като са леки, и планетите ги придърпват повече. За сравнение: една сестра на Земята би придърпала червено джудже със скорост от метри в секунда, а слънчевоподобна звезда – само със 9 сантиметра в секунда. Разбира се, че исторически, с техническото развитие на инструментите, с които боравим, първо ще открием планетите около червените джуджета, а след това около слънчевоподобните звезди (т.е. жълтите). Широката общественост не трябва да разглежда тези открития като резултат от фокусиран интерес към червените джуджета. Като професионална общност ние сме сравнително разнопосочни – търсим навсякъде. Нашите усилия трябва по-скоро да се разглеждат като постепенно вдигане на булото на природата, зад която се виждат очаквани тенденции при откритите обекти. Подобно на всички кораби, които пристигат на един пристан, естествено е първо да видим мачтите, после носовете и чак тогава киловете им. -Като допълнение на горния въпрос … кога очакваш, според теб, най-после да открием Земя №2? Или ако трябва да стесня въпроса – планета, която е с размер и маса, сходни с тези на Земята (да кажем, отклонението не е повече от 5%), около слънчевоподобна звезда, с година приблизително колкото земната… Очаква ли се, очертава ли се? Според твоето лично гледище – важно ли е за науката, или е по-добре да се радваме на прекрасното разнообразие във Вселената? По начина, по който се движи както науката ни, технологичното ни развитие, но и самия свят, бих заложил до 2035. Мисля, че до края на десетилетието ще успеем да открием сестри-кандидатки на Земята, но ще отнеме време да опишем техните атмосферни условия, ако имат такива… Нека бъде ясно, че моето предсказание има тежест на това, което би дал всеки друг човек. Дали Земята е уникална, е въпрос, който е тормозил не един учен, философ, или теолог, и отговорът би имал страхотни последствия на обществено ниво. По тази линия бих препоръчал романа „The Hercules Text“ на Джак Макдевит (все още неиздаден на български, бел. ред.). Но бих искал да ти разкажа нещо друго. В момента, в който провеждаме това интервю, сме открили почти 6300 екзопланети. Измежду тях нито една от тях не споделя поразителни прилики със Земята. Това би трябвало да е по-показателно от всичко друго, че Земята е градина, за чиито лехи трябва да се грижим с любов – а дотук се справяме твърде зле с това. -Можеш ли да ми кажеш, най-общо, какви други прибори, обсерватории и евентуално какви други методи очакваме да навлязат в науката през следващите няколко години? За мен лично, но от гледната точка на астробиологията, веднага бих казал – тези коронографи, които позволяват директно заснемане на земеподобни планети или директен анализ на тяхната светлина… Но такива мощни прибори биха дошли след 2045 г., евентуално, с HWO… Две десетилетия, това е много време! Какво очакваме в по-близък времеви план? При метода на транзитите, очакваме телескопа PLATO, с планирано изстрелване 2027 година, да започне да търси земеподобни планети около слънчевоподобни звезди. Това ще ни даде насока във въпроса колко е неповторима Земята. При метода на лъчевите скорости, очакваме да достигнем инструментална прецизност от 10 сантиметра в секунда и по-надолу, в продължение на години. Дотук сериозни заявки прави ESPRESSO, наземен спектрограф на телескопа ELT в Паранал, пустинята Атакама. Както вече уточнихме, Сестрата на Земята би придърпвала слънцето си със скорост от около 9 сантиметра секунда. PLATO може би ще я намери, но няма да може сам да я претегли – ще ни трябва „патерица“ от нашата собствена повърхност, която ESPRESSO може да предостави. При атмосферите, очакваме ARIEL, където очакваме изстрелване в близките пет години. Очаква се чрез спектрографските анализи ARIEL да изучим стотици нови екзопланетни атмосфери, до степен, в която вече да можем да говорим за тенденции, вместо за изолирани случаи. -Насочваме се към финала… Какво би казал на следващото поколение изследователи, тези, които завършват училище или университет. Какво послание би отправил към тях като млад откривател? Да не се отказват. Астрономите дължат възможността да работят това, за което горят, колкото на привилегия, толкова и на собствената си упоритост. Изследователската работа в своята същност разширява границите на човешкото знание – естествено е тя да е трудна. Ако човек се влюби в този процес, няма да усети нито ден, в който да не се чувства като в свои води. -И накрая, наистина за финал: Коя ти е най-голямата мечта в твоята кариера? Да я довърша жив и здрав, и от съществото ми да излязат колкото се може повече планети и познание, без това да тежи на мен самия или на хората, които обичам. https://cosmos.1.bg/space/2026/04/28/atanas-stefanov-interview/

Днес СпейсЕкс ще възобнови полетите на Фалкън Хеви след година и половина пауза На снимката: ракетата „Фалкън Хеви“ в очакване на своето изстрелване днес. Photo credit : SpaceX 27 април 2026 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Ако всичко мине по план, днес свръхтежката ракета на СпейсЕкс „Фалкън Хеви“ ще се завърне в експлоатация след година и половина прекъсване. За последно ракетата летя през октомври 2024 г., когато изведе мисията на НАСА „Европа Клипер“ на път към Юпитер. Днес на път към геостационарна орбита ще се отправи 6.6-тонният спътник „ViaSat-3 F3“. Стартовият прозорец се отваря в 17:21 ч. българско време и продължава 85 минути. В случай че полетът не бъде осъществен днес, резервна възможност е налична на 28-ми април в 17:17 ч. българско време. СпейсЕкс ще осигури излъчване на живо в социалната мрежа X. След изстрелването на „ViaSat-3 F3“, този път няма да чакаме дълго, докато станем свидетели на нов полет на „Фалкън Хеви“. Най-рано през лятото трябва да бъде проведено изстрелването на мисията „Грифин 1“ на частната компания Астроботик, която ще трябва да кацне в района на Южния полюс на Луната. А през септември ще бъде осъществен дългоочакваният полет на най-новия космически телескоп на НАСА „Нанси Грейс Роман“ – това е най-мащабният и скъп космически телескоп, който ще излети след полета на „Джеймс Уеб“ през 2021 година. Но не може да не е направило впечатление на космическите фенове, че ракетата „Фалкън 9“ лети практически ежедневно, докато след силно популяризирания дебютен полет на „Фалкън Хеви“ през 2018 г. с автомобила „Тесла Роудстър“, досега тя е летяла едва единадесет пъти. Но истината е, че „Фалкън Хеви“ остава нишова ракета, която се използва предимно за тежки военни мисии, геостационарни комерсиални спътници и междупланетни мисии. Уви, все още няма толкова много междупланетни и лунни мисии, а основният пазарен двигател за такава ракета непрекъснато се свива. В периода 2000-2010 година телекомуникационните спътници тежаха типично 5-8 тона, но напредъкът в микроелектрониката, електрическите ракетни двигатели (ЕРД) и разработката на по-леки спътникови корпуси доведе до свиването на тяхното тегло до под 6 тона – т.е. във възможностите на „Фалкън 9“. Отделен е въпросът, че „Фалкън 9“ непрекъснато бе подобрявана и благодарение на оборудването ѝ с двигатели с по-голяма тяга, удължаването на горивния резервоар на втората степен и най-важното, постигане на възвръщаемост на първата степен след полети до геосинхронна трансферна орбита, тя се превърна в основна работна ракета. И ако първоначалната товароподемност на „Фалкън 9“ през 2011 г. бе 4-5 тона до геосинхронна трансферна орбита, то в края на миналото десетилетие тя вече стигна до 8-9 тона. Това се оказва сериозен проблем за пазарната ниша на „Фалкън Хеви“ – при рециклиране на трите ѝ ядра, товароподемността ѝ към геосинхронна трансферна орбита пада до около осем тона, което е приблизително като на „Фалкън 9“ в невъзвръщаем вариант. За вдигането на товароподемността до 16 тона до геостационарна трансферна орбита трябва да се изхвърли централното ядро. Икономиката е безпощадна: за среднотежки космически апарати „Фалкън 9“ е достатъчна, а за наистина тежки – или изхвърляш степените на „Фалкън Хеви“, или ако ти трябва по-евтин превоз, чакаш „Старшип“ да стане готов. В случая с днешния полет на „ViaSat-3 F3“, това е един от редките случаи, когато „Фалкън Хеви“ е необходима – ракетата трябва да вмъкне спътника във високоенергийна геосинхронна трансферна орбита, като летателният профил е дълъг, близо петчасов, с множество запалвания. Това е извън възможностите на „Фалкън 9“. За редките полети на „Фалкън Хеви“ никак не помага и фактът, че традиционните геостационарни спътници са на изчезване – поръчките за нови такива спада драстично, като през 2024 г. бяха подписани само осем нови договора. Това е очаквано – тежките телекомуникационни сателити, които едно време съществуваха, за да обслужват дистрибуторите на кабелна телевизия, вече отпадат. Няма го вече този клиент, който плаща за кабелна телевизия. Старите корпорации отговориха на това предизвикателство, като се сляха и консолидираха – Viasat с Inmarsat, Eutelsat с OneWeb, SES с Intelsat, като целта чрез това сливане бе да се обединят различните групировки в различните орбити. Сега фирмите се опитват да сменят геостационарния модел с хибриден, при който геостационарните спътници се допълват от такива в средна околоземна или ниска околоземна орбита. https://cosmos.1.bg/space/2026/04/27/falcon-heavy-launch-preview/

Европейските модули за прекратената станция Гейтуей са поразени от корозия. Защо научаваме чак сега? Прекратената космическа станция „Гейтуей“. Image credit : NASA 26 април 2026 г. 10:00 ч. Светослав Александров. През 1991 г. британските железници се сдобиха с позорна слава, след като оправдаха закъсненията на влаковете си с това, че върху релсите е паднал „неподходящ тип сняг“. Вчера популярният европейски космически блогър Ендрю Парсънсън изпадна в сходна ситуация, като влезе в спор с администратора на НАСА Джаред Айзъкман относно „неподходящия формат“ за оповестяването на информацията за европейските кородирали модули на вече прекратената станция „Гейтуей“. Първо, малко контекст: доскоро НАСА планираше да построи в далечна орбита около Луната космическата станция „Гейтуей“. Този план щеше да осигури работни места за работещите по проека МКС, но същевременно значително да усложни кацането на лунната повърхност (доколкото успявам да науча, съобразно стария план бяха нужни около 15 презареждания на „Старшип“, а сега – само 4-5). Съответно, логично, проектът бе прекратен от администратора на НАСА Джаред Айзъкман. Но наскоро научихме за още един шокиращ факт – двата модула HALO и I-Hab, корпусите на които са произведени от италианското предприятие Талес Аления, са поразени от корозия. Проблемът е решим и съобразно становището на Нортроп Груман, цитирано от Арс Текника, ремонтът ще бъде изпълнен до третата четвъртина на годината. Но не в това е въпросът – производствени дефекти и проблеми възникват понякога и те биват коригирани. Проблемът е в начина, по който научихме. Новината не ни бе съобщена от Европейската космическа агенция (ЕКА). Нито от предприятието – производител Талес Аления. Ние го научихме от самия Джаред Айзъкман, администраторът на НАСА, по време на изслушване в американския Конгрес. Което повдига въпроса – защо, критикувайки (обикновено правдиво) проблемите на американските политики, отново получаваме положителен пример от САЩ за това какво означава свобода на словото и защо отказваме да се поучим от това? Ситуацията с Парсънсън е емблематичен пример. Парсънсън е собственик на уебсайта European Spaceflight, като, според описанието на самия сайт, е създаден, за да промотира „отличието на континента (т.е. на Европа) в космоса“. И на фона на този чутовен гаф, той каза следното: „Талес Аления Спейс ми сподели, че ще излезе със становище в началото на следващата седмица. Аз мисля, че това е катастрофален пиар провал, но все пак съм заинтересуван да чуя какво ще ни кажат. Също така си мисля, че докато Джаред Айзъкман бе пределно ясен относно фактите, това бе погрешният формат и форум за обявяването на тази информация, а неговият избор да не обяви корективните мерки бе озадачаващо“. „С уважение, но аз не съм съгласен, че това бе погрешният формат“, незабавно отвърна Айзъкман. „Аз свидетелствах под клетва пред Конгреса на САЩ. Зададоха ми въпрос за състоянието на хардуера на „Гейтуей“. Дадох честен отговор и споделих нашето намерение да работим заедно с индустрията и с партньорите си и да се насочим, ако е подходящо, към работа на лунната повърхност. Удачно е да преразгледаме отново стенограмите, ако нещо не е станало ясно. Смятам, че е донякъде интересно, че стандартите се изместват – може би не непременно от ваша страна, но първоначалното ми описание на проблема беше оспорено като „напълно невярно“ или дори по-лошо, а сега вече се признава за фактически вярно, като вниманието се измества към това дали е трябвало да спомена за „план за отстраняване“, при положение че не съм сигурен, че съществува детерминиран подход за отстраняване, нито че такъв изобщо е оправдан на този етап. Националната политика на президента Тръмп е да се завърнем на Луната, да установим постоянно присъствие на лунната повърхност (а не над нея) и да построим лунна база. И аз не се съмнявам, като се базирам на очаквания принос на великите ни международни партньори, ча астронавтите на НАСА и съюзниците ни ще стоят рамо до рамо на лунната повърхност за години напред“. В този момент щеше да е проява на добър журналистически усет от страна на Парсънсън да сложи край на спора, но той отвърна: „С уважение, администратор Айзъкман, вашият отговор беше, в най-добрия случай, непълен. Не споменахте за работата, която е била извършена за установяване на причината и какво би могло да се направи занапред. Също така подходихте доста свободно към тълкуването на „доставено“ и създадохте впечатлението, че именно това – и само това – би било причината „Гейтуей“ да се забави, при положение че съобразно всички налични данни това е само един от многото елементи, които изостават от графика. Говорите за желание да работите с международни партньори по база на Луната – начинание, което ще изисква огромни финансови приноси от тях. И все пак, когато ситуацията изискваше известна учтивост към тези партньори, не предоставихте на ЕКА и Талес Аления никакво предупреждение, че възнамерявате да насочите вниманието на световните медии към тях. Искрено не разбирам как това е част от изграждането на партньорства. Възможно е напълно да отстоявате политиките на администрацията на Тръмп, както изисква вашият мандат. Но от моята гледна точка отново и отново го правите за сметка на партньорите си. И, честно казано, очаквах повече от вас.“ Както сами можете да се досетите, тази реакция бе основателно разкритикувана от десетки коментиращи. Правдиво бе обърнато внимание на факта, че Парсънсън, като известен космически блогър в Европа, не би следвало да се оплаква от Айзъкман, че не пази репутацията на европейските си партньори. Напротив, трябва да се придържа към журналистическите стандарти: а именно, защо европейската космическа индустрия сама не е признала предварително за проблемите и защо се налага някой друг да го прави? В началото се отричаше, че има проблем. Сега, след като проблемът излезе наяве, се признава, че има проблем, но оплакването е относно начина, по който проблемът бива изсветлен. НАСА се променя, това е безспорно – при това в положителна светлина. Доскоро американската космическа агенция прикриваше гафовете на партньорите си. Колко пъти бяха замазвани излагациите с Боинг и кораба „Старлайнър“? Новият администратор Джаред Айзъкман обаче не се поколеба да застане срещу Боинг – фирма със сериозни лобита в Конгреса, т.е. да я настъпваш не е добра идея. Нещо повече, той класифицира провала със „Старлайнър“ от 2024 г. като „Клас А“ провал – т.е. от същата категория, като катастрофите на „Чалънджър“ и „Колумбия“. Никой досега не се осмеляваше да го прави. Айзъкман пръв го направи. И сега, какво? Трябва ли да очакваме, че НАСА е длъжна да прилага различни стандарти и към останалите си подизпълнители като Талес Аления – само защото е европейска фирма и европейците са прекалено чувствителни, за да научат истината? „Няма значение какво прави Джаред, това винаги няма да се впише в някакъв новоизмислен стандарт, който си съчинил, за да отклониш отговорността от европейските подизпълнители“, казва друг коментиращ. „Вместо да приемеш, че тези, които защитаваш, са се провалили, ти се заяждаш с думите на Джаред и тяхното възприятие. Неумението да бъдат приоритизирани резултатите е точно това, от което Америка се опитва да се откъсне. Бих добавил, че макар и Америка да предпочита да построи база с партньорите си, ние ще я направим със или без тях. Бихме предпочели европейските инвестиции, но не настояваме за тях. Ако твоите думи са представителни за отношението в Европа, това не е добър показател. Ако Европа изобщо иска да има бъдеще в космоса, да се оплакваш от неучтивост в лицето на провала гарантира, че няма да си успешен в бъдеще. Космосът не е учтив. Станете по-добри!“ https://cosmos.1.bg/space/2026/04/26/gateway-space-station-corroded/

УСПЕХ: Товарният кораб на Роскосмос Прогрес МС-34 излетя към МКС Изстрелването на „Прогрес МС-34“ тази нощ. Фото: Роскосмос 26 април 2026 г. 09:20 ч. Светослав Александров. Само 35 дни след изстрелването на „Прогрес МС-33“, тази нощ в 01:21 ч. Роскосмос изстреля следващия си товарен кораб „Прогрес МС-34“. Необичайно високата летателна честота на руските кораби се дължи на факта, че Роскосмос се опитва да навакса с доставките до МКС след аварията на стартовата площадка през ноември, която доведе до пауза в изстрелванията. Скачването на „Прогрес МС-34“ с орбиталния комплекс ще бъде осъществено след два дни, на 28-ми април, в 03:01 ч. българско време. На борда на космическия кораб пътуват 2 518 килограма провизии, в това число 700 килограма гориво, 420 килограма питейна вода, 50 килограма кислород, както и нов скафандър „Орлан-МКС“. Видеозапис от изстрелването: https://cosmos.1.bg/space/2026/04/26/progress-ms-34-launches-to-iss/

Седем органични молекули бяха открити за пръв път на Марс от марсохода Кюриосити Снимка на повърхността на Марс, заснета от марсохода „Кюриосити“ на 23-ти април. Photo credit : NASA/JPL-Caltech 24 април 2026 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Марсоходът на НАСА „Кюриосити“ проведе анализ на най-богатата на органични вещества скала на Марс. От установените 21 органични съединения седем от тях бяха намерени за пръв път на планетата. Засега учените не разполагат с информация дали тези молекули са създадени посредством биологични или геологични процеси (и двете възможности са вероятни), но със сигурност откритието потвърждава, че в далечното си минало Марс е притежавал всички необходими условия, за да поддържа живот. Нещо повече, списъкът с органични молекули, които могат да бъдат съхранени в марсианските скали въпреки милиардите години и въпреки излагането на радиация, непрекъснато расте. Откритието бе официално публикувано във вторник в научното списание Nature Communications. Скалната проба бе анализирана от „Кюриосити“ още през 2020 година. Тя носи името „Мери Анинг 3“ – кръстена на Мери Анинг, известна английска палеонтоложка и колекционерка на фосили. Счита се, че скалата е била покрита от езера и потоци преди милиарди години. Това е бил своеобразен оазис на Марс, който периодично се е появявал и впоследствие е пресъхвал. Така в него са се натрупали глинени наноси – перфектното място за съхранение на въглерод-съдържащите молекули, дори след като днес планетата е студена и суха пустиня. Сред новоидентифицираните органични молекули присъства хетероциклично съединение, съдържащо азот. Това е молекула, предшестваща ДНК и РНК. Подобна находка никога досега не е намирана нито в метеорити на Земята, попаднали от Марс, нито от спускаемите апарати и марсоходите, които работят на марсианската повърхност. Беше намерен и бензотиофен – органично съединение, съдържащо сяра. То е било откривано в някои метеорити, поради което някои учени предполагат, че по този начин на ранната Земя са били „посявани“ предшестващите молекули на живота в ранните етапи от еволюцията на Слънчевата система. Новото откритие допълва това от 2025 г. – когато на Марс бяха открити дълговерижни въглеводороди като декан, ундекан и додекан. И двете открития са направени посредством прибора SAM – специална лаборатория, помещаваща се във вътрешността на марсохода „Кюриосити“. Марсоходът, посредством пробивна машина, разположена на „ръката“ му, раздробява скалния материал до прахообразна пудра. Тази пудра бива подавана към фурна, поддържаща високи температури, като в хода на този процес се освобождават газове. Те впоследствие биват анализирани. Освен това SAM провежда т.нар. „мокри“ химични опити – пробите биват разтваряни в предварително подготвен разтвор, при което протичат химични реакции, водещи до разграждането на големите молекули – молекули, които иначе трудно биха могли да бъдат открити. Интересен факт е, че са приготвени само два разтвора от тетраметиламониев хидроксид – поради това учените трябваше много да внимават, преди да подберат скала на Марс, която да е подходяща за анализ. Все пак имаха на разположение само два опита. Пробата „Мери Анинг 3“ бе първата, подложена на този анализ. За контролен анализ бе направен експеримент на Земята с парче от метеорита Мърчисън, за който се знае предварително, че съдържа органични молекули. Резултатите от опита потвърждават, че материалът от „Мери Анинг 3“ може да се е получил от разпадането на комплексни съединения, които могат да са свързани с живота. За пръв път такива опити биват провеждани на Марс благодарение на „Кюриосити“, но центърът на НАСА „Годард“, който е построил лабораторията SAM, подготвя сходни прибори за бъдещи мисии. Такъв прибор ще бъде добавен към европейския марсоход „Роузалинд Франклин“, който ще бъде изстрелян през 2028 г., както и на мисията на НАСА „Драгънфлай“, която през същата година ще се отправи към Титан, луната на Сатурн. За повече информация: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2026/04/24/seven-organic-molecules-mars/

Сбогом, Союз!!! Площадката за руски ракети на европейския космодрум Куру бе разрушена! Снимка от изстрелването на руска ракета „Союз-СТ“ от европейския космодрум през 2018 година. Photo credit : Arianespace 24 април 2026 г. 08:10 ч. Светослав Александров. Комплексът за изстрелването на руски ракети „Союз“ от европейския космодрум Куру във Френска Гвиана е вече част от историята. Вчера обслужващата кула за „Союз“-ите бе съборена, с което космическият развод между Европа и Русия стана де факто окончателен. Новината бе съобщена от авторитетния журналист Анатолий Зак. Именно той попадна на видеото (вж. по-долу), на което се вижда как основите на обслужващата кула за „Союз“ биват взривени. Напомням на читателите, че партньорството между Европа и Русия, благодарение на което руските ракети „Союз“ бяха изстрелвани от Френска Гвиана, бе емблематично за епохата на международно сътрудничество през ранния 21-ви век. Проектът бе финансиран от Арианаспейс, ЕКА и Европейския съюз на стойност от €320 милиона, като френската космическа агенция (CNES) бе основен оператор. Това бе инициатива, от която трябваше да спечелят както Европа, така и Русия. Европейците щяха да добавят руските ракети „Союз“ към флотилията си от европейски ракети „Ариана“, докато руснаците щяха да получат важно географско предимство. Куру е близо до Екватора и ако една руска ракета „Союз“ може да извежда 1.7 тона товари до геостационарна трансферна орбита при полет от космодрума Байконур, то от Френска Гвиана тази товароподемност се вдига до 2.8 тона. Първото изстрелване на европеизирана руска ракета „Союз-СТ“ бе осъществено на 21 октомври 2011 г., като в космоса бяха изведени два спътника „Галилео“. Това беше първият път в историята, когато руски ракети „Союз“ излетяха от територия, която не е принадлежала на държава от бившия СССР, каквато е Казахстан. В периода между 2011 и 2022 г. общо 27 ракети „Союз-СТ“ бяха изстреляни от центъра във Френска Гвиана. Те изпратиха в космоса европейски навигационни спътници „Галилео“, интернет спътници „УанУеб“, комерсиални комуникационни спътници и европейски научни мисии. Партньорството приключи буквално за една нощ. След като Русия нападна Украйна през февруари 2022 г., Западът наложи санкции. Като контрамярка тогавашният шеф на Роскосмос Дмитрий Рогозин заяви, че ще преустанови полетите на всички руски ракети „Союз“. Така последната руска ракета, излетяла от европейския космодрум, бе „Союз-СТ“ на 10 февруари 2022 г., когато в орбита бяха въведени 34 спътника „УанУеб“. Още два европейски спътника „Галилео“, които бяха доставени на площадката в очакване на своето изстрелване през април, останаха без превоз. В края на 2024 г. френската космическа компания МаяСпейс (която е дъщерна на АрианаГруп) получи правото да реновира бившата площадка за „Союз“ за собствените си ракети. Разбира се, това означаваше, че първо излишните съоръжения трябва да бъдат премахнати. Една епоха си отива, но друга идва. Европа вече няма да зависи от услугите на руските космически ракети. Отсега нататък от европейските космодруми ще летят само европейски ракети. https://cosmos.1.bg/space/2026/04/24/soyuz-pad-kourou-demolished/

Ще стане ли България най-после член на ЕКА? Карта на държавите, които участват в ЕКА. България, Хърватия и Малта са европейски коопериращи държави, те не са нито асоциирани, нито пълноправни членове. Image credit : ESA 22 април 2026 г. 08:00 ч. Светослав Александров. На последните парламентарни избори в България, абсолютно мнозинство спечели партията Прогресивна България. В платформата на тази партия е изрично заложено задълбочаване на интеграцията с европейския космически отрасъл, като станем асоцииран член на ЕКА. Ще се случи ли това най-после? В платформата на Прогресивна България на сайта си е необходимо да положите известни усилия, ако искате да се запознаете с космическите политики, които партията предвижда. Трябва да цъкнете на менюто „AI в администрация, образование и икономика“, след което на „Виж пълна програма“. В PDF файла космосът е споменат няколко пъти. Веднъж, по точката „Превъоръжаване на въоръжените ни сили“, където космосът е изброен сред високите технологии, които трябва да бъдат внедрени. След това, в главата „България – регионален хъб за иновации и технологии“, изрично е подчертано „Активно участие на България в европейските технологични инициативи в сфери като космически технологии, сигурни комуникации, наблюдение на Земята и стратегическа цифрова инфраструктура“, и „Присъединяване на България като асоцииран член на Европейската космическа агенция.„ Присъединяването ни като асоцииран член на ЕКА е задължителна стъпка преди пълноправното членство. Понастоящем статутът на България в космическата агенция е такъв на Европейска кооперираща държава (ECS) с активен PECS план. Други европейски държави с такъв план са Хърватия и Малта. Важно уточнение е, че макар че този статут ни позволява да участваме в ограничена част от научните проекти на ЕКА, българските граждани нямат правото да се кандидатират в отряда на астронавтите. Веднъж щом станем асоцииран член, ще придобием това право. Все пак е важно да се направи уточнение, че макар и гражданите на асоциираните членки де юре ще могат да кандидатстват за астронавти, де факто реалността е по-сложна: вноската за асоциирани членки е много по-ниска от тази за пълноправните членки, съответно е малко вероятно ЕКА да избере астронавт от такава държава без драстично увеличение на инвестицията. Кипър, Латвия, Литва и Словакия са асоциирани членки, но въпреки допустимостта за кандидатстване, нито един гражданин на асоциирана членка не бе избран при последния подбор. Все пак асоциираното членство е само стъпка към превръщането в пълноправно членство, когато държавата е длъжна да плаща пълен членски внос съобразно икономиката си, но също така ще има пълно право на глас и правото да определя стратегията на агенцията. Засега ние сме само на преходния (подготвителен) етап – в програмата PECS. Не сме дори асоцииран член. С наличието на пълно мнозинство в Парламента, няма да е проблем за Прогресивна България да задвижи нужните процедури за интеграцията ни в ЕКА. Ще следим внимателно дали заложеното обещание в платформата ще бъде изпълнено. https://cosmos.1.bg/space/2026/04/22/bulgaria-esa-membership/

EКА даде ход на нов граждански научен проект за работа с космическия телескоп Евклид Снимка, заснета от европейския космически телескоп „Евклид“. Photo credit : ESA 21 април 2026 г. 20:15 ч. Светослав Александров. Днес Европейската космическа агенция (ЕКА) откри нов граждански научен проект, който позволява да работите директно с непубликувани досега данни от европейския космически телескоп „Евклид“ и да откривате загадъчните гравитационни лещи, допринасяйки за разбирането на мистериозните тъмна материя и енергия. Проектът е част от цялостна поредица граждански научни проекти, известни под названието Space Warps. Аз вече съм участвал в предишен проект от поредицата, известен под името DES Vision Transformer, като съм съоткривал гравитационни лещи посредством инициативата Dark Energy Survey, но с наземна камера, монтирана на обсерваторията Церо Тололо: Сертификатът на Светослав Александров, издаден за участие в проекта DES Vision Transformer по-рано през 2026 г. с потенциално откритите от него кандидати на гравитационни лещи Сега вие ще имате възможността да работите с данни от космическия телескоп „Евклид“. Както се съобщава на страниците на Европейската космическа агенция, телескопът всеки ден изпраща огромно количество научни данни (100 GB ежедневно!), а ресурсите те да бъдат анализирани не стигат. Разчита се на изкуствен интелект, разчита се на професионални учени, но всичко това не е достатъчно. Ето тук идва ролята на желаещите – т.е. на вас. Вие ще работите с данни, които директно пристигат от европейската космическа мисия – т.е. снимки, които не са обнародвани официално. Това е така, защото ставате част от този екип, от този проект на ЕКА! Новият проект изисква анализа на 300 000 изображения, които предварително са селектирани от изкуствен интелект и от вас се очаква да потвърдите дали те съдържат гравитационни лещи или не. Професионалните учени прогнозират, че с ваша помощ могат да бъдат открити над 10 000 нови лещи. „Евклид“ е европейска мисия, построена от европейската космическа индустрия с известна помощ и от НАСА. В консорциума „Евклид“ участват над 2000 професионални учени от 300 института в 15 европейски държави и всички те са произвели научните инструменти или участват в анализа на техните данни. С други думи, вие се присъедявате към една изключително мащабна инициатива. Защо гравитационните лещи са важни? Накратко, това е визуалният ефект от изкривяването, което масата и гравитацията оказват върху времепространството. Може би сте виждали този ефект във филми като „Интерстелар“. Това е феномен, който е предсказан от Общата теория на относителността и ви дава възможност да изучавате части от Вселената, които иначе много трудно биха могли да бъдат изследвани. Чрез гравитационни лещи могат да бъдат изследвани много далечни галактики, те дават възможност да бъде измервано разширяването на Вселената и да изучавате индиректно тъмната материя. За повече информация как да участвате: ЕКА https://cosmos.1.bg/space/2026/04/21/esa-new-citizen-science-project/

Седмица след завръщането на Артемис 2, провалът на Блу Ориджин спъна лунната програма Кацането не е проблем – липсата на надеждни горни степени се превръща в ахилесовата пета за програмата „Артемис“. Photo credit : Blue Origin 20 април 2026 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Седмица след триумфалното приводняване на четиримата астронавти на „Артемис 2“, програмата за завръщане на Луната претърпя първата сериозна спънка заради вчерашния провал на Блу Ориджин. Парадоксално, проблемът не е в неспособност да се каца, а в липсата на надеждни горни степени за ракетите-носители. Двете основни компании, които разработват спускаеми апарати – СпейсЕкс и Блу Ориджин – изглежда вече уверено владеят кацането, при това не на Луната, където липсва атмосфера, а на Земята след достигане на орбитална скорост – задача, която е значително по-сложна. Факт е, че само тези две фирми в цял свят могат да постигат успешно такива кацания и нито една друга държавна агенция, нито една друга частна компания не може да рециклира степените си. Но Блу Ориджин сега се сблъсква със същия проблем, с който се сблъска СпейсЕкс миналата година – проблематични горни степени. Нека да си спомним, че миналата година СпейсЕкс демонстрираха безупречни кацания на „Супер Хеви“, като експлодираха не първите степени, а самите „Старшип“-и (горните). Дори ако трябва да споменем „Фалкън 9“ (най-надеждните ракети в цял свят, по-добри и от „Союз“), единствените аномалии с тях касаеха горните им степени. В краткосрочен план САЩ са застрашени да загубят най-близката цел в лунната надпревара, очертана през предстоящите месеци – първото роботизирано кацане в района на вечнозатъмнения кратер Шакълтън, където има залежи от вода и летливи вещества – ценни ресурси за бъдещите обитатели на лунните бази. Понастоящем Китай подготвя за изстрелване мисията „Чанг’ъ 7“, която ще извърши кацане близо до Шакълтън през втората половина на годината. Спускаемият апарат на Блу Ориджин „Блу Муун“ наскоро премина през термо-вакуумните си изпитания и имаше реален шанс да изпревари „Чанг’ъ 7“, но сега след аварията на горната степен на „Ню Глен“, може да не успее да излети в обозримо бъдеще. Липсата на качествени горни степени засяга и пилотираната космонавтика. За изпълнението на мисията „Артемис 2“, първият пилотиран полет до Луната след 53-годишно прекъсване, бе използвана конфигурация на ракетата „Спейс Лонч Систъм“ с т.нар. „Промеждутъчна горна степен“, която е взаимствана от „Делта 4“. В тази конфигурация плюс Европейския сервизен модул на „Орион“, космическият кораб е с ограничена способност по отношение на delta-v, т.е. не може да отиде самостоятелно до ниска окололунна орбита. Той може да направи облитане на Луната по траекторията на свободно завръщане, както бе случаят с „Артемис 2“, или да достигне т.нар. Далечна ретроградна орбита около Луната, както бе случаят с „Артемис 1“. Причините, поради които способностите на „Орион“ са ограничени, са отдавна дискутирани на уебсайта на КОСМОС БГ, и са свързани с множеството политически компромиси, с каквито някогашната далеч по-способна програма „Аполо“ не се е съобразявала. Ракетата „Спейс Лонч Систъм“ никога няма да има по-мощна горна степен – докато тя съществува, ще се използва промеждутъчната горна степен. Доскоро се предвиждаше Боинг да построи т.нар. „Изследователска горна степен“, която трябваше да позволява превоза на тежки провизии и астронавти до Луната, но след като разходите затова бяха оценени на $2.8 милиарда, сегашното ръководство на НАСА логично прекрати тази разработка. Вместо това ще се използва комерсиална горна степен от типа на „Центавър“. Но НАСА също така е започнала да ограничава ролята на „Спейс Лонч Систъм“, като отсега нататък програмата „Артемис“ ще разчита все повече на комерсиални носители като „Старшип“ и „Ню Глен“. Нещо повече – вече не се планира да се използват възможностите на „Спейс Лонч Систъм“ за директното изпращане на кораба „Орион“ до Луната, поради което мисията „Артемис 2“ се очертава да е последната по рода си. Сега „Спейс Лонч Систъм“ ще изпраща кораба единствено до ниска околоземна орбита, където ще се скачва с лунните модули – „Блу Муун“ или „Старшип“. И именно тези модули ще трябва да поемат още една задача, освен да кацат на Луната – да доведат кораба до окололунна орбита. Което означава, че отсега нататък лежи на плещите на СпейсЕкс и Блу Ориджин да стабилизират проблематичните си горни степени. С оглед на факта, че спускаемите апарати, за разлика от тези на „Аполо“, ще имат нужда от презареждане с гориво в орбита, налице е необходимост от изключително прецизна работа на тези степени. Третият полет на „Ню Глен“ е вече в историята. Предстои да видим как ще се справи следващият „Старшип“, който наскоро премина успешно през огневите си в изпитания и до броени седмици ще бъде изстрелян. Миналата 2025 г. бе тежка за програмата – втората итерация на „Старшип“ претърпя няколко провала на горни степени и чак през второто полугодие постигна успехи. Ако третата итерация, която е на път да дебютира, премине през аналогични спънки, то перспективите САЩ да изпреварят Китай към повърхността на Луната бързо ще се превърнат в мираж. НАСА разполагаше с комфорта да разработва ракетата „Спейс Лонч Систъм“ в продължение на 16 години, в случая с кораба „Орион“ – на 21 години. СпейсЕкс бяха избрани да строят спускаем апарат през 2021 г., а Блу Ориджин – малко по-късно. Фирмите са имали ограничено време да разработят системите си, а отлаганията при такъв тип програми са нормални. И все пак, отлаганията са лукс. 2030-та година, датата, която Китай са поставили като краен срок да кацнат на Луната с екипаж, наближава застрашително. https://cosmos.1.bg/space/2026/04/20/bo-failure-artemis-consequences/

Блу Ориджин за втори път върна степен на Ню Глен; спътникът е в погрешната орбита Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : Blue Origin 19 април 2026 г. 19:45 ч. Светослав Александров. Днес Блу Ориджин записа името си в историята на космонавтиката, превръщайки се във втората фирма след СпейсЕкс, изстреляла рециклирана първа степен на орбитална ракета и върнала я обратно на Земята. Триумфът обаче бе помрачен часове по-късно, след като се оказа, че спътникът е в погрешната орбита. Изстрелването на ракетата „Ню Глен“ беше проведено в 14:25 ч. българско време от космическия център Кейп Канаверал в САЩ, със закъснение от около 40 минути заради неоповестен публично технически проблем. Ракетата-носител бе оборудвана с рециклирана първа степен, известна под названието „Никога не ми казвай шансовете“, за която това бе втори полет. Дебютната ѝ мисия бе проведена през ноември, с мисията на НАСА до Марс „Ескапейд“. Важно уточнение е, че за днешния втори полет, степента бе преоборудвана с нови двигатели. След като свърши задачата си, „Никога не ми казвай шансовете“ извърши меко кацане върху роботизираната платформа „Джаклин“, позиционирана в Атлантическия океан. Кадър от приземяването. Photo credit : Blue Origin Спътникът „Блубърд-7“, собственост на AST SpaceMobile, трябваше да се отдели от горната степен на ракетата-носител на 75-тата минута след старта, но когато това време отмина, Блу Ориджин запази мълчание за изхода от мисията. Едва още един час по-късно фирмата потвърди, че спътникът се е отделил успешно от „Ню Глен“ и наземното ръководство е осъществило връзка с него, но се намира в погрешната орбита. Засега все още няма яснота дали орбиталните параметри могат да бъдат коригирани, за да изпълни „Блубърд-7“ своята мисия. Няма спор, че аномалията помрачава триумфа на Блу Ориджин – клиентите не се интересуват дали фирмата-превозвач връща степените си или не, те се интересуват от това да стигнат правилната орбита. И все пак ракетната възвръщаемост е бъдещето – сега вече има две фирми, които могат да изстрелват орбитални ракети с рециклирани първи степени – това са СпейсЕкс и Блу Ориджин. Постижението им не е повторено от нито една друга държавна агенция или компания в света, макар че очакваме скоро китайците да се отчетат с успех. Следващият опит за връщане на китайска орбитална ракета ще е на „Лонг Марч 10B“ – и се очертава да е факт до края на април. https://cosmos.1.bg/space/2026/04/19/blue-origin-launches-reused-new-glenn/

Ракета на СпейсЕкс Фалкън Хеви ще изведе към Марс европейския марсоход Роузалинд Франклин На илюстрацията – марсоходът „Роузалинд Франклин“. Image credit : ESA 19 април 2026 г. 08:15 ч. Светослав Александров. НАСА направи своя избор с коя ракета ще бъде изпратен към Марс европейският марсоход „Роузалинд Франклин“ – и това е ракетата на СпейсЕкс „Фалкън Хеви“! Мисията се ръководи от Европейската космическа агенция (ЕКА), която ще построи транспортния модул и спускаемия апарат – но НАСА помага за някои неща. Сред помощта, осигурена от американците, е включен изборът на ракета-носител и услугите, свързани с изстрелването, доставката на радиоизотопни нагреватели за системите на марсохода и спирачни ракетни двигатели, нужни за кацането. Напомням на читателите, че усилията на ЕКА да изпратят марсоход на Червената планета датират от десетилетия, но различни геополитически фактори ги спъваха. Разработката на марсохода започна през далечната 2005 г. като концепция в рамките на европейската космическа програма „Аурора“. За да пести средства, през 2009 г. европейците сключиха договор с НАСА за съвместно изпълнение на програмата на име „ЕкзоМарс“, която включваше изстрелването на две мисии – на орбитална през 2016 г. и на марсохода през 2018 година. Проектобюджетът на президента Барак Обама през 2012 г. обаче сложи точка на партньорството между НАСА и ЕКА, защото се оказа, че разходите за космическия телескоп „Джеймс Уеб“ (който впоследствие излетя чак през 2021 г.) нарастват главоломно и НАСА не може да си позволи да се посвети на амбициозна изследователска програма, свързана с Марс. Така европейците се принудиха да потърсят нов партньор – Русия. Руснаците се съгласиха – и през 2016 г. бе изстреляна първата мисия от програмата „ЕкзоМарс“ на име „Трейс Газ Орбитър“, посредством руска ракета „Протон-М“. Мисията продължава да работи в орбита около Марс и до ден днешен. За осъществяването на втората мисия – с марсохода „Роузалинд Франклин“, руснаците трябваше да осигурят още спускаем апарат „Казачок“, освен ракета „Протон-М“. Втората мисия бе отложена, първо от 2018 за 2020 г., а после допълнително за 2022 г. заради проблеми с изпитанията на парашутната ѝ система за кацане. Всичко изглеждаше наред в технологично отношение за изстрелването през 2022 г. – когато Русия нападна Украйна. Това доведе до прекратяването на всякакво сътрудничество между Европа и Русия, което включваше и край на съвместната инициатива „ЕкзоМарс“. Но Европа реши да изпълни мисията на марсохода „Роузалинд Франклин“, като създаде собствен спускаем апарат. През 2024 г. бе сключено ново партньорство с НАСА, за доставката на американска ракета-носител, двигатели за кацане и радиоизотопни нагреватели. Сега изглежда, че мисията сблъсква с дежа вю. Днешният президент Доналд Тръмп се готви за ново орязване на бюджета на НАСА. Прочие, такъв опит бе направен от него през изминалата 2025 г., но той бе осуетен от Конгреса. И докато около партньорството между САЩ и Европа отново виси несигурност, този път Европейската космическа агенция е категорична, че е подготвена за всякакъв сценарий и ако Щатите се отдръпнат, европейците имат пълната технологична възможност да продължат работата самостоятелно и да осигурят изстрелването на „Роузалинд Франклин“ в срок през 2028 година. Изглежда, че работата по европейския марсоход най-накрая достига до финалната права. За повече информация: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2026/04/19/spacex-falcon-heavy-launch-rosalind-franklin/

Ракетата Ню Глен премина успешно през огнево изпитание преди предстоящия ѝ полет Кадър от днешното статично огнево изпитание. Photo credit : Blue Origin 16 април 2026 г. 19:30 ч. Светослав Александров. Днес в 14:45 ч. българско време Блу Ориджин подложи своята ракета „Ню Глен“ на статично огнево изпитание, което премина успешно. Това проправя пътя към третия полет на ракетата, който може да е факт още на 19-ти април, в неделя. Мисията е от изключително важно значение за основаната от Джеф Безос фирма, тъй като „Ню Глен“ е оборудвана с рециклирана първа степен, която се върна от космоса след успешен полет в края на 2025 година. Досега единствено СпейсЕкс са провеждали изстрелвания на ракети с рециклирани първи степени – макар че друга фирма, Рокет Лаб, също е връщала успешно първи степени, все още не ги е изстрелвала повторно. Така че, ако предстоящият трети полет на „Ню Глен“ бъде успешен, Блу Ориджин ще се превърне едва във втората компания в световен мащаб след СпейсЕкс, изстреляла ракета с рециклирана степен. Предвиждаше се в рамките на този полет да бъде изпратен към Луната спускаемият апарат „Блу Муун“, но той все още не е в готовност, ето защо „Ню Глен“ ще изведе в орбита спътника „БлуБърд-7“ на фирмата AST SpaceMobile. Що се касае до „Блу Муун“, наскоро спускаемият апарат изпълни успешно термовакуумните си изпитания в центъра на НАСА „Джонсън“ и сега предстоят последни проверки преди неговата мисия. През втората половина на 2026 г. „Блу Муун“ ще бъде изстрелян, вероятно с четвъртата ракета „Ню Глен“. Задачата на апарата е да извърши меко кацане в района на Южния полюс на Луната. Така надпреварата между САЩ и Китай става още по-разгорещена, тъй като наскоро китайският спускаем апарат „Чанг’ъ 7“ също пристигна на космодрума Уенчан и е в етап на предстартова подготовка. И двата апарата целят да се прилунят край вечнозатъмнения кратер Шакълтън, където се предполага, че има големи залежи от вода и ресурси за бъдещите лунни бази. https://cosmos.1.bg/space/2026/04/16/new-glenn-static-fire/

Супер Хеви и Старшип-Вариант 3 преминаха успешно през огневите си изпитания! Кадър от статичното огнево изпитание на „Супер Хеви“ – Вариант 3. Photo credit : SpaceX 16 април 2026 г. 08:00 ч. Светослав Александров. СпейсЕкс проведе успешно пълновременни огневи изпитания на ракетата „Супер Хеви“ и на кораба „Старшип“ с пълния набор от двигатели, което е ясен показател, че дебютното изстрелване на конфигурацията в т.нар. „Вариант 3“ ще бъде проведено съвсем скоро. Напомням на читателите, че както писах на 18-ти март, тогава „Супер Хеви“ премина през огнево изпитание, но ракетата бе оборудвана само с 10 двигателя. Това бе разбираемо и консервативно решение, тъй като СпейсЕкс трябваше да добият увереност, че всичко с последната итерация на двигателите „Раптор“ е наред. Изпитанието също така бе частично – заради проблем с наземните системи то бе прекратено преждевремнно. И все пак беше успешно – даде възможност на СпейсЕкс да продължи подготовката за пълновременното изпитание с целия набор от 33-двигателя. Именно такова пълновременно изпитание бе осъществено безупречно тази нощ. А ден по-рано бе изпълнено аналогично изпитание и за горния компонент на системата – кораба „Старшип“. Третият вариант на ракетата „Супер Хеви“ и кораба „Старшип“ е наистина забележителен – със своите 33 двигателя „Раптор“ от третата итерация, „Супер Хеви“ притежава 9 240 тона обща тяга, повече от всяка друга ракета в човешката история. Ако втората итерация на „Старшип“ можеше да извозва до 35 тона полезни товари до орбита, сега третата е в състояние да вдига 100 тона. Това е истинска ракета от класа на някогашната лунна „Сатурн 5“ – но във възвръщаем вариант. Именно „Старшип“ трябва да доведе до колонизация на Слънчевата система, Луната и Марс, благодарение на пълната си възвръщаемост и презареждането с гориво в орбита. Възвръщаемост отдавна е внедрена на ракетите „Фалкън 9“, но само частично – на първите степени, докато вторите се произвеждат нови. А презареждането с гориво е изцяло нова технология – за да може „Старшип“ изобщо да лети до Луната, вероятно ще се наложи десетина изстрелвания на специализирани „танкери“. Сега след изстрелването и завръщането на Земята на астронавтите от „Артемис 2“, които през този месец осъществиха първото пътешествие до Луната след 53-годишно прекъсване и я обиколиха, предстои изпълнението на „Артемис 3“ през 2027 г. и „Артемис 4“ през 2028 г., които трябва съответно да изпитат спускаемите апарати първо в околоземна орбита, а после – на повърхността на Луната. Това означава, че дотогава „Старшип“ трябва да е готов. Вече всяко отлагане по програмата „Старшип“ може да застраши целта САЩ да кацнат отново на Луната преди Китай. Ето защо НАСА не разчита само на СпейсЕкс – Блу Ориджин са разработили спускаем апарат „Блу Муун“, който е по-прост и вероятно ще бъде разработен и по-бързо. Така че е напълно реалистично да ползва именно „Блу Муун“ за първото пилотирано лунно кацане след повече от половин век прекъсване. Но няма спор, че ако „Старшип“ започне да лети редовно, както „Фалкън 9“, именно този кораб ще доведе до същинска революция в космическите превози. Видеозапис от днешното изпитание на „Супер Хеви“. https://cosmos.1.bg/space/2026/04/16/starship-superheavy-variant-3-static-fires/

Китайската мисия Чанг-ъ 7 пристигна на космодрума Уенчан за изстрелване по-късно през годината Кадър от пристигането на „Чанг’ъ 7“ на космодрума Уенчан. Photo: CCTV 16 април 2026 г. 07:10 ч. Светослав Александров. Китайската роботизирана лунна мисия „Чанг’ъ 7“ пристигна на космодрума Уенчан за предстоящото ѝ изстрелване през втората половина на годината. Предстартовата подготовка вече е в ход за осъществяването на интригуващ полет до Южния полюс на Луната. Безспорно „Чанг’ъ 7“ ще е вторият най-интересен полет до Луната през 2026-та след „Артемис 2“, който очакваме с голямо нетърпение. Това ще е първото изследване на вечнозатъмнен кратер в района на лунния Южни полюс, а както знаем, сред този тип кратери може да има залежи от вода, летливи вещества и други ресурси, които биха могли да се използват от обитателите на бъдещите лунни бази. За тази цел „Чанг’ъ 7“ ще включва луноход, който ще издирва лунната вода посредством радар, но също така и „хопър“ – подскачащ робот, също оборудван с аналитични прибори, който ще може да извършва поредица от полети, приземявайки се всеки път на ново място на разстояние от 10 до 15 километра. Хопърът се очаква да се превърне във втория апарат след марсианския хеликоптер на НАСА „Инджинюъти“, осъществил управляваем полет на друго небесно тяло освен Земята. Любопитен факт откъм организационна гледна точка е, че отскоро агенцията на Китай за пилотирана космонавтика CMSEO започна работа по интегрирането на програмата „Чанг’ъ“ под нейната шапка, с което китайците практически потвърждават намерението си да изпратят хора на Луната. В началото на месеца пилотираната космическа мисия на НАСА „Артемис 2“ изпълни обиколка около Луната, като това бе първото пътешествие към естествения ни спътник с екипаж след декември 1972 година, когато приключи „Аполо 17“. Китай работи по свой собствен пилотиран космически кораб за лунни мисии, който през февруари летя на суборбитален изпитателен роботизиран полет с цел изпробване на спасителната му система. Дебютният му орбитален безпилотен тестов полет е насрочен за по-късно през тази година. Що се касае до предстоящата роботизирана мисия „Чанг’ъ 7“, както и по-следващата „Чанг’ъ 8“, насрочена за около 2028 или 2029 г., те се водят за предшественици на бъдещата китайска лунна база. Тъй като „Чанг’ъ 7“ ще излети сега, китайците фактически изпреварват САЩ и останалите държави в инициативата за търсенето на летливи вещества сред лунните полярни кратери – напомням, че работата по американския луноход „Вайпър“ бе временно замразена и едва наскоро беше отново възобновена с цел изстрелването през 2027 г. за доставка на Луната посредством лунен модул на Блу Ориджин „Блу Муун“. „Чанг’ъ 8“ пък ще изпробва метод за получаването на тухли от лунния грунд – с което китайците ясно показват, че ще строят базата си от местни ресурси. https://cosmos.1.bg/space/2026/04/16/chang-e-7-arrives-wenchang/

УСПЕХ: Вторият товарен кораб на Нортроп Груман „Сигнус XL“ отпътува към МКС! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX/NASA 11 април 2026 г. 15:30 ч. Светослав Александров. Днес в 14:41 ч. българско време от космическия център Кейп Канаверал в САЩ бе изстреляна ракета на СпейсЕкс „Фалкън 9“, която изпрати към МКС втория товарен кораб на Нортроп Груман от серията „Сигнус XL“. За разлика от корабите от по-старото поколение „Сигнус“, които можеха да возят до орбита около 3 856 килограма полезен товар, новите „Сигнус XL“ са в състояние да извеждат 4 990 килограма. Дебютът на „Сигнус XL“ бе през септември миналата година. Но както старите, така и новите кораби на Нортроп Груман не притежават способността да връщат товари от МКС обратно на Земята – след като мисията им приключи, те изгарят в земната атмосфера, подобно на руските кораби „Прогрес“. Единствените кораби с тази способност са тези на СпейсЕкс „Карго Драгън“. На борда на изстреляния днес „Сигнус XL“ пътуват поредица от научни експерименти, които ще бъдат изпълнени от астронавтите на Международната космическа станция с цел подпомагането на програмата за усвояване на Луната „Артемис“. Сред тях е нов модул, който ще бъде монтиран към Студената атомна лаборатория – съоръжение на МКС, което генерира облаци атоми и позволява те да бъдат охладени до една десетомилиардна от един градус над абсолютната нула. Това е много по-студено от стандартната температурна обстановка в космоса. При тези условия атомите почти не проявяват движение, което позволява на учените да изследват фундаменталните им свойства и квантовите им характеристики. Очаква се изстреляният днес модул на лабораторията да увеличи сериозно изследователския ѝ капацитет. Друг опит касае изследването на кръвните стволови клетки в условия на безтегловност с цел получаването на голям брой терапевтични клетки. Резултатите от този опит могат да подобрят възможностите за лечение на различни кръвни и ракови заболявания. Експериментът Nanoracks-ITSI ще измерва как радиосигналите, изпратени от Земята, се променят, докато преминават през горните слоеве на земната атмосфера. Тези измервания ще подобрят моделите, които предсказват влиянието на слънчевата активност и космическото време. Това влияние включва влошаване на работоспособността на GPS навигацията и радарните системи за проследяване. Не на последно място, експериментът CBIOMES ще проучва взаимоотношението между организмите и чревния им микробиом. По-конкретно ще бъдат изучавани промените в кръгли червеи на клетъчно ниво с цел откриването на начини за поддържане на микробиомната стабилност, като резултатите от опита могат да помогнат за опазването на здравето на астронавтите при мисиите им до Луната и Марс. Пристигането на кораба „Сигнус XL“ е насрочено за понеделник, 13-ти април, когато той ще бъде прихванат от роботизираната ръка на МКС „Канадарм2“. https://cosmos.1.bg/space/2026/04/11/cygnus-xl-launches-to-iss/

УСПЕХ: Артемис 2 се завърна на Земята! Кадър от завръщането. Photo credit : NASA 11 април 2026 г. 03:30 ч. Светослав Александров. „Артемис 2“, първата пилотирана мисия до Луната на 21-ви век, е вече в историята, след като днес в 03:07 ч. космическият кораб „Орион“ извърши безупречно приводняване в Тихия океан в близост до бреговете на Сан Диего! На Земята се прибраха командир Рийд Уайзман, пилот Виктор Гловър и специалисти на мисията Кристина Кук и Джереми Хансен. В хода на 10-дневната мисия Кук стана първата жена в историята на човечеството, напуснала ниска околоземна орбита и летяла до Луната, Хансен – първият неамериканец, а Гловър – първият чернокож. Напомням, че по времето на ранните програми на НАСА „Мъркюри“, „Джемини“ и „Аполо“ през 60-те и 70-те всички астронавти бяха бели мъже с американско гражданство. Днешното навлизане в атмосферата и приводняването бяха нееднократно описвани като най-опасния момент след изстрелването. Скоростта на „Орион“ при навлизането бе 38 367 километра в час, близо 40 пъти по-голяма от тази на звука! При такава скорост един летателен апарат би могъл да мине разстоянието между Ню Йорк и Токио само за 20 минути. Но „Орион“ трябваше да се забави до безопасните 32 километра в час, нужни за приводняването. Голямото притеснение бе свързано с това, че топлинният щит на космическия кораб притежаваше известен дефект – когато „Артемис 1“ летя през 2022 г. в безпилотен режим с идентичен щит, в хода на анализа след полета бе установено, че големи парчета от материала avcoat, който изгражда щита, се бяха откъснали. Когато това бе установено, подготовката за полета на „Артемис 2“ бе в напреднал етап и нямаше как щитът да бъде сменен без това да доведе до още по-големи отлагания. Ето защо ръководството на НАСА взе решение изстрелването на „Артемис 2“ да се осъществи въпреки дефекта. Симулациите и изпитанията бяха показали, че ако бъде сменена траекторията на полета, няма да има никакви проблеми за астронавтите. Въпреки всичко 6-те минути на радиозатишие, които неизбежно съпътстваха „Орион“ при навлизането в атмосферата, докато корабът бе обгърнат от нагорещена плазма, представляваха инфарктно чакане. Щеше ли радиоконтактът да бъде възобновен? Щяха ли астронавтите да се обадят? Можете да си представите облекчението, когато гласовете на астронавтите отново се чуха! Полетът на „Артемис 2“ от Земята до Луната и обратно бе изпълнен безупречно. Но тъй като това бе дебютният пилотиран полет на кораба „Орион“ (така че мисията представляваше изпитателна за него), нормално бе да се очакват някои дребни проблеми, които трябва да бъдат коригирани. Освен че от „Артемис 3“ нататък корабите „Орион“ ще летят с топлинни щитове без дефекти, ще се наложи да се преправят хелиевите клапани на Европейския сервизен модул, които през последните дни от полета леко протичаха. Вероятно преправянето няма да се проведе за „Артемис 3“, мисията догодина, която ще изпита в околоземна орбита пилотираните лунни модули (на Блу Ориджин или СпейсЕкс) – но ще трябва да бъде направено за „Артемис 4“, първото кацане на човек на Луната след края на епохата „Аполо“, насрочено за 2028 година. Но дотогава остава още много. Днес е време за празнуване! Уайзман, Гловър, Кук и Хансен изпълниха невероятна мисия, в хода на която те не само обиколиха Луната и снимаха прекрасни гледки като слънчево затъмнение и изгледи на земния изгрев и залез от естествения ни спътник. Нещо повече – „Артемис 2“ постави нов рекорд за най-голямото отдалечаване на човек от Земята, възлизащ на 406 771 километра. Предишният рекорд, който сега бе счупен, беше поставен непланирано от астронавтите на „Аполо 13“ през 1970 година, когато екипажът обиколи Луната по същата траектория след като корабът се повреди. Астронавтите на „Артемис 2“ обаче се надяват, че следващият рекорд няма да бъде поставен след още половин век. Очакванията са, че със завършека на днешния полет, скоро ще започнат редовни курсове до Луната и по-нататък към Марс. Какъв прекрасен ден бе днес! Едно е сигурно – когато, живот и здраве, изпратим 2026-та година през месец декември, ще си спомним, че на фона на мрачните събития в света се е случило и нещо хубаво – пилотиран полет до Луната. https://cosmos.1.bg/space/2026/04/11/artemis-2-returns-home/

Роскосмос най-накрая спомена нещичко за пилотирания полет до Луната 9 април 2026 г. 08:00 ч. Светослав Александров. След като Роскосмос близо седмица пазеше мълчание относно изстрелването на „Артемис 2“, днес това мълчание започна да се пропуква. Официалният Телеграм канал най-накрая спомена… нещичко. Но начинът, по който е споменато, говори много. „На 12 април 1961 г. хората за пръв път се отдалечиха на 327 километра от Земята. По това време рекордните полети в света едва надвишаваха 50 километра. Всичко се промени с полета на Юрий Гагарин. Неговият подвиг стана символ на достижението на амбициозни и невероятни цели. Днес хората работят на МКС на височина над 400 километра и извършват пилотирани мисии до Луната. Но тези достижения щяха да останат мечти без първия полет на човек в космоса“, се казва в прес-съобщението. Хора летят към Луната! Без да се споменават имена. Без агенции. Без „НАСА“. Без „Артемис“. Това са просто анонимни хора, които някак си летят към Луната, сякаш това се случва само по себе си. Наблюдаваме класическа пропаганда в страдателен залог, с който тоталитарните режими са добре запознати. Например „използвана е сила за възстановяване на реда“, „бомбардирани са сгради“ и т.н… Тактиката е да се скрие извършителят на действието, като резултатът се представя като неизбежно следствие, а медиите се мъчат да внушат чувство за обективност. Същата тактика Роскосмос прилага и спрямо „Артемис 2“. Мисията не може да бъде игнорирана. Тя е твърде видима. Твърде настояща, твърде случваща се в сегашно време. Но след седмица умуване, пиарите на Роскосмос най-сетне намериха правилната граматична конструкция как да отразят събитието, като не споменат автора. „Хора извършват пилотирани мисии до Луната“ стои като нещо, което се случва като природен факт, вместо като конкретно постижение на НАСА, Европа и Канада с конкретен космически кораб и конкретни астронавти. И забележете в какъв е контекстът: Причината е полетът на Гагарин – всичко останало е следствие. „Артемис 2“ е просто събитие, което се случва надолу по веригата като резултат от тази първопричина. Американците не са тези, които отиват към Луната – човечеството отива към Луната, а всичко започна с Гагарин. Роскосмос се къпе в славата, без да отразява кой всъщност върши постижението. Хештагът „ЦифраНедели“ е също показателен. Пилотираният полет до Луната бива поместен сред статистическите рубрики – тези, които хората четат по диагонал и най-лесно забравят. Не е на предна страница, не е съобщение, не е поздрав. Това е просто факт, който влиза в статистиката – и то в третия параграф. И все пак забележителното е, че дори това мижаво, пренебрежимо съобщение представлява признание и капитулация пред реалността. Цензурата се пропука, макар и леко. „Артемис 2“ принуди това да се случи. Това е доказателство, че мисията е прекалено значима, за да бъде потулена – дори и в тоталитарна държава със строго контролирани медии. https://cosmos.1.bg/space/2026/04/09/roscosmos-mentioned-something-about-moon-mission/

Артемис 2 започна своето завръщане към Земята Снимка на земния залез, заснет от астронавтите на „Артемис 2“. Photo credit : NASA 8 април 2026 г. 16:55 ч. Светослав Александров. След като на 6-ти и 7-ми април пилотираната космическа експедиция „Артемис 2“ проведе историческото си облитане на Луната, сега тя пътува обратно към Земята. Тази нощ в 03:03 ч. българско време космическият кораб „Орион“ запали успешно двигателя си в продължение на 15 секунди с цел корекция на курса. Завръщането e насрочено за събота, на 11-ти април, в 03:07 ч. българско време. Всички системи на борда на кораба продължават да функционират изрязно, с едно изключение – тоалетната, и по-точно системата за изхвърляне на урина, която все още прави проблеми. Като цяло обратното пътешествие протича гладко. Междувременно научните екипи започнаха да анализират получените снимки и изследователски данни, направени в хода на лунното облитане. Част от изображенията са публикувани на сайта на НАСА (линк: https://www.nasa.gov/gallery/lunar-flyby/). Общото количество събран снимков материал възлиза на 175 гигабайта, от които 50 гигабайта са свалени на Земята – голяма част посредством експерименталната лазерна комуникационна система. Към научните данни присъстват и гласови описания, направени от астронавтите, докато са наблюдавали местностите на Луната. Съгласно политиките на НАСА за прозрачност, абсолютно всички научни данни и снимки ще бъдат архивирани и направени обществено достояние най-късно до шест месеца след завръщането на „Артемис 2“ на Земята. Обещани са и два научни доклада – първият ще е посветен на структурата и дейността на научния екип, а вторият – предварителен доклад с оценка на това как мисията е изпълнила поставените пред нея научни цели. https://cosmos.1.bg/space/2026/04/08/artemis-2-begins-return-earth/

Русия отложи изстрелванията на безпилотните си мисии до Луната Няма да станем свидетели на руска мисия до Луната още дълго време. Илюстрация: ИКИ-РАН 7 април 2026 г. 21:40 ч. Светослав Александров. Днес академик Сергей Чернишев, който е вицепрезидент на Руската академия на науките (РАН), обяви, че изстрелванията на най-новите руски безпилотни мисии до Луната ще бъдат отложени. Както напомня Медуза, през декември 2023 г., непосредствено след като „Луна-25“ се разби върху лунната повърхност, „Луна-26“ трябваше да лети през 2027 година, „Луна-27“ (два апарата „а“ и „б“) – през 2028 година, а „Луна-28“ – най-късно до 2030 година. Такъв бе поне планът тогава. През септември 2025 г. Лев Зельони, директорът на Института по космически изследвания (ИКИ) към РАН, обяви, че полетът на „Луна-26“ ще се състои през 2028 година, като не коментира датите на по-късните мисии. Зельони обаче конкретизира, че руски пилотиран полет до Луната не се очертава да е факт преди 2036 година. Днес телеграм каналът „Юра, прости“, който отчасти се позовава на Чернишев, представи новия график. „Луна-26“ наистина не се очаква да лети преди 2028 година, „Луна-27“ се отлага за 2030 година, „Луна-28“ – чак за 2036 година. „Луна-29“ може и да сколаса за 2032 година – малко по-ранна дата от преди обявената 2025 година, а „Луна-30“ се отлага от 2032 за 2034 година. Още по-любопитното е, че се разработва т.нар. стратегия за усвояване на Луната до 2060 година. Не, това не е виц. Правилно четете. Единственото положително, което може да се каже за руската лунна наука е, че е построен един прибор „ПмЛ“, който ще изучава характеристиките на лунния прах – и той ще бъде изстрелян с китайската мисия „Чанг’e 7“ през втората половина на тази година. https://cosmos.1.bg/space/2026/04/07/russia-delays-launches-moon-missions/

ГАЛЕРИЯ: Снимките на Луната, заснети от астронавтите на Артемис 2! Тази снимка на земния залез бе заснета вчера от астронавтите на „Артемис 2“. Виждат се ясно облаците на Земята над Австралия и Океания. На Луната се забелязва кратерът Ом заедно с неговите тераси покрай ръбовете, плоското дъно и централните му възвишения. Photo credit : NASA 7 април 2026 г. 19:25 ч. Светослав Александров. Днес, ден след историческото посещение на Луната от пилотираната космическа експедиция „Артемис 2“, бяха публикувани снимки с висока разделителна способност, заснети от астронавтите! В тази публикация представям най-интересните от тях. Отново земният залез със същите региони, описани по-горе, на Земята – Австралия и Океания, на Луната – кратерът Ом. Photo credit : NASA Пълното слънчево затъмнение, снимано от астронавтите на „Артемис 2“. Лунната повърхност е затъмнена, но се вижда ясно слънчевата корона като блед ореол около естествения ни спътник. Яркият сребърен обект близо до левия ръб на изображението е Венера. Сивата формация на лунната повърхност в близост до хоризонта е Морето на кризите. Photo credit : NASA Още една снимка на Слънчевото затъмнение, като трите големи точки вдясно са планетите Сатурн, Марс и Меркурий. Photo credit : NASA Към края на затъмнението Слънцето започна да се показва зад Луната. Photo credit : NASA Астронавтите на „Артемис 2“ успяха да снимат басейна Ориентале (още известен като Източния басейн). Това е един от най-младите и добре запазени ударни кратери на Луната. Концентричните кръгове около него дават информация на учените как сблъсъците с астероиди променят повърхностите на планетите. Очаква се благодарение на новите наблюдения и изследвания да бъдат подобрени моделите, обясняващи кратерообразуването и геологичната история на Луната. Photo credit : NASA Тази снимка, заснета от астронавтите на „Артемис 2“, показва кратера откъм обратната страна Вавилов в близост до ръба на по-големия и стар басейн Херцшпрунг. Вижда се преходът между гладката материя край вътрешния планински кръг и пресечения терен около ръба на кратера. Photo credit : NASA Тази прелюбопитна снимка, заснета от астронавтите на „Артемис 2“, ни показва кратеристия терен по източния ръб на басейна Южен полюс–Айткен в близост до терминатора. Басейнът Южен полюс–Айткен е най-големият и най-старият басейн на Луната и той предоставя информация на учените за древната геологична история, която се простира милиарди години назад в миналото. Photo credit : NASA Екипажът на „Артемис 2“ фотографира част от терена на Луната в близост до терминатора, границата между деня и нощта. Слънчевите лъчи, падащи под нисък ъгъл, хвърлят дълги и драматични сенки. Така пресечената топография на Луната се визуализира максимално, като могат да бъдат разграничени кратери, хребети и структурите в басейните. Открояват се кратерите Юл, Биркхоф и Стебинс. Photo credit : NASA Започнах тази галерия със земния залез – сега я завършвам с тази снимка на земния изгрев. Photo credit : NASA https://cosmos.1.bg/space/2026/04/07/artemis-2-photos/

УСПЕХ: Мисията Артемис 2 облетя благополучно Луната! Кадър, показващ залеза на Земята зад хоризонта на Луната от борда на кораба „Орион“. Photo credit : NASA 7 април 2026 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Пилотираната космическа експедиция „Артемис 2“ приключи своето историческо седемчасово облитане на Луната тази нощ! Това бе първото завръщане на човечеството към естествения ни спътник от 1972 г., когато бе реализирана мисията „Аполо 17“. Поредицата от епохални събития започна снощи в 20:56 ч. българско време, когато астронавтите на НАСА Рийд Уайзман, Виктор Гловър и Кристина Кук, както и канадският им колега Джереми Хансен, счупиха рекорда на „Аполо 13“ за най-голямо отдалечаване от Земята, възлизащо на 400 171 километра. По време на 40-минутното прекъсване на радиосигнала, докато „Орион“ преминаваше зад Луната, корабът и екипажът му направиха най-голямото сближение с естествения ни спътник в 02:00 ч. българско време, когато разстоянието до лунната повърхност бе само 6 545 километра. Две минути по-късно екипажът постигна максимално отдалечаване от Земята, възлизащо на 406 778 километра. Докато астронавтите прелитаха над Луната, те фотографираха и описваха лунния терен, който включва кратери, древни лавови потоци, пукнатини и хребети. Астронавтите отбелязваха разликите в цветовете, яркостта и текстурите, които предоставят информация на учените за състава и произхода на лунната кора. Наблюдаваха също така залез и изгрев на Земята. След това астронавтите имаха възможността да наблюдават слънчево затъмнение, което продължи близо час. Докато Луната бе затъмнена, екипажът успя да изследва слънчевата корона – най-външната част на атмосферата на Слънцето. Бяха забелязани и светлинни проблясъци в резултат от попаденията на микрометеорити върху лунната повърхност. Подобни попадения трудно се заснемат от роботизирани мисии, както и от наземни телескопи. Това е чудесен пример защо през 21-ви век, в епохата на компютрите, изкуствения интелект и роботите, продължава да е актуално и необходимо да изпращаме астронавти да изследват Луната, а някой ден и планетите. Учените с нетърпение очакват да разгледат снимките, фотографирани от астронавтите. Понастоящем те биват даунлоудвани на Земята. По-късно през деня (на 7 април) астронавтите ще дискутират своите наблюдения с научния екип, като събитието ще бъде излъчено и на живо. Най-актуалните снимки ще можете да свалите от този уеб адрес, когато станат достъпни: https://www.nasa.gov/artemis-ii-multimedia/ За повече информация: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2026/04/07/artemis-2-completes-historic-moon-flyby/