SAlexandrov

СпейсЕкс тихомълком разработи нов възвръщаем космически кораб Старфол и изстрелването му е до дни Илюстрация, показваща разделянето на „Старфол“. Image credit : SpaceX 18 юни 2026 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Покрай новината за IPO-то на СпейсЕкс не бива да забравяме, че основната задача на фирмата си остава разработката и изстрелването на ракети и космически кораби. Оказа се, че през последните месеци тихомълком бе разработен нов възвръщаем кораб на име „Старфол“ и нещо повече – дебютният му полет може да стане реалност още след три дни. Любопитен факт е, че ние не научаваме тази новина благодарение на прессъобщение на СпейсЕкс. За пръв път информация за съществуването на „Старфол“ ни предостави Блумбърг в своя статия от месец юли 2025 г. за бъдещото използване на „Старшип“ за производство на космически лекарства. Работник в СпейсЕкс съобщил на журналистите за проекта „Старфол“ (малки безпилотни капсули, които ще са в състояние да извозват произведените продукти от космоса обратно на Земята) под условие за анонимност, понеже информацията е конфиденциална. Не е трудно да се досетите защо е конфиденциална – от една страна военните се интересуват от кораби за бърз превоз на товари от Земята до орбита и обратно, а от друга СпейсЕкс ще навлезе в нишата на фирми като съоснованата от българина Делян Аспарухов компания Варда, които се занимават точно с тази задача. През последните няколко седмици правителствени съобщения официално потвърдиха, че програмата „Старфол“ наистина съществува. Първо, през месец май Федералната авиационна администрация (ФАА) оцени благоприятно проекта като щадят околната среда, така давайки формално разрешение за провеждането на демонстрационен полет на два прототипа на капсули „Старфол“. Второ, сега, през юни, на страницата на ФАА можете да видите и официалната дата за изстрелването на „Старфол“ – 21 юни. В случай че полетът бъде отложен, резервна възможност за старт има на 22-ри юни. Предстои да видим кога и изобщо дали СпейсЕкс ще публикуват официално някаква информация за „Старфол“ преди или след провеждането на мисията. Но дори и сега ние знаем достатъчно. „Старфол“ представляват дисковидни капсули, които ще бъдат произвеждани масово и ще летят често. Всяка капсула има диаметър 3.1 метра, висока е 0.75 метра и ще може да превозва полезни товари с тегло до 1 тон. Топлинният щит на капсулите е изграден от въглеродни влакна, а за плавното спускане се разчита на система от пилотен парашут, драг парашут и единичен основен парашут. Топлинният щит се изхвърля непосредствено преди приводняването, след което специални кораби прибират приводнилите си капсули за по-нататъшна екстракция на полезния товар и неговата обработка. Това е поредната стъпка на СпейсЕкс към цялостна вертикална интеграция на орбиталното производство от излитането до кацането. Фирмата вече разполага с редовно летящи ракети като „Фалкън 9“ и, надяваме се, скоро и „Старшип“. Благодарение на „Старфол“ тя ще има и кораби, които ще могат бързо да се завръщат от орбита. https://cosmos.1.bg/space/2026/06/18/spacex-starfall-mission/

УСПЕХ и РЕКОРД: Европейската ракета Ариана 6 изведе в космоса нови 36 спътника на Амазон! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : ESA/CNES/Arianespace/ArianeGroup 17 юни 2026 г. 22:30 ч. Светослав Александров. Днес, когато новите американски ракети „Ню Глен“ и „Вулкан“ са изведени от експлоатация заради експлозии и аномалии, Европа е тази, която се притича на помощ на американската фирма Амазон! Днес европейската ракета „Ариана 6“ изведе нови 36 спътника, поставяйки и нов рекорд за космическата индустрия на Стария континент! Изстрелването бе осъществено в 15:21 ч. българско време от космодрума Куру във Френска Гвиана. Предишният полет, осъществен на 30-ти април, бе последният за „Ариана 6“, при който ракетата бе оборудвана с по-старото поколение твърдогоривни ускорители „P120C“. Днес бе първият път, при който бяха използвани новите и по-качествени ускорители „P160C“. Така в космоса бяха изведени 36 спътника „Лео“ на Амазон – с четири повече в сравнение с партидите, изведени при изстрелването на предходните две ракети „Ариана 6“. Това е рекорд за европейската космонавтика – никога досега ракета от серията „Ариана“ не е извеждала толкова тежък товар! С ъпгрейда на ракетата благодарение на новите ускорители „P160С“, това бе не само дебютен полет за тях, но сега общата товароподемност на конфигурацията „64“ на „Ариана 6“ възлиза на 22 тона до ниска околоземна орбита. Най-важното обаче е, че европейската космическа компания Арианаспейс се превръща в надежден партньор, когато в САЩ няма налична алтернатива (освен „Фалкън 9“ на СпейсЕкс, но това е конкурентна фирма на Амазон със собствена групировка „Старлинк“) . Журналистът от „Арс Текника“ Ерик Бъргър генерира днес това AI изображение, което прекрасно илюстрира настоящата ситуация: Image credit : Eric Berger Към днешна дата, мнозинството от спътниците на Амазон са изстреляни със старите ракети „Атлас 5“, които са оборудвани на първите степени с построени в Русия двигатели „РД-180“. Тъй като покупката на „РД-180“ от страна на САЩ е прекратена по геополитически съображения, това означава, че „Атлас 5“ е пред пенсиониране – остават само тези полети, за които са останали двигатели. В случая с групировката на Амазон „Лео“, останало е едно-единствено изстрелване с „Атлас 5“. Ето защо Амазон са резервирали полети на три нови ракети – американските „Вулкан“ и „Ню Глен“ и европейската „Ариана 6“. Но от тях единствено „Ариана 6“ изпълнява летателния си график, при това към този момент безаварийно. В края на месец май ракета „Ню Глен“ избухна на стартовата площадка по време на наземен тест, повреждайки критично важната наземна инфраструктура, като това е единствената площадка, позволяваща полети за този носител. Спекулира се, че причината за аварията е повреда на двигател „BE-4“. И тъй като ракетата „Вулкан“ използва същият тип двигател, това означава, че и „Вулкан“ е изведена от експлоатация, докато се докаже, че „BE-4“ е достатъчно надежден. И това не е единственият проблем с „Вулкан“ – полетите бяха спрени даже още преди това, защото при последната мисия имаше аномалия с твърдогоривен ускорител… Космическият отрасъл на Европа няма такива проблеми. Днешният полет бе трети успешен за „Ариана 6“ през настоящата 2026 година. А през изминалата 2025 г. ракетата отбеляза четири безупречни мисии. Интересно нещо е животът – съвсем доскоро „Ариана 6“ бе критикувана като морално остарял носител. Тази критика е до голяма степен правдива – все пак „Ариана 6“, за разлика от ракетата на СпейсЕкс „Фалкън 9“, както и тази на Блу Ориджин „Ню Глен“, няма никакви елементи на възвръщаемост. И все пак, като изключим СпейсЕкс, „Ариана 6“ е най-доброто в средния/тежък клас, с което западният свят разполага. И това е повод за гордост – сега Европа не е пътник, който разчита на милостта на САЩ и Русия. Напротив, сега Европа е основният превозвач за американските спътници! https://cosmos.1.bg/space/2026/06/17/ariane-6-launches-record-36-satellites/

Европейско-японската мисия БепиКоломбо завърши маневрите по сближение с Меркурий! Снимка на Меркурий, заснета от „БепиКоломбо“ през 2025 година. Photo credit : JAXA/ESA 16 юни 2026 г. 17:00 ч. Светослав Александров. Ако пилотираният полет около Луната „Артемис 2“ през април бе най-очакваното събитие за 2026 г. в сферата на лунната и междупланетна космонавтика, то предстоящото пристигане на европейско-японската роботизирана мисия „БепиКоломбо“ около Меркурий е второто най-значимо събитие. Вчера ЕКА съобщи, че „БепиКоломбо“ изпълни успешно последната си маневра за сближение с най-близката до Слънцето планета! Както се съобщава официално на страницата на мисията в социалната мрежа X, това е краят на активното сближаване с Меркурий посредством двигателите на Меркурианския трансферен модул. От тук насетне „БепиКоломбо“ ще продължи своето пътешествие в пасивен режим, докато пристигне в околомеркурианска орбита през ноември тази година. Успешното изпълнение на двигателните маневри е повод всички фенове на мисията да си отдъхнем, тъй като досега стояхме на тръни. „БепиКоломбо“ бе изстреляна на 20 октомври 2018 г., като мисията трябваше да пристигне в околомеркурианска орбита в края на 2025 година. За съжаление, както писах през месец май 2024 г., тогава бе констатиран сериозен технически проблем, който доведе до невъзможност Меркурианският трансферен модул да осигурява нужната електроенергия за цялостната работа на йонните двигатели. Впоследствие след намесата на екипа работоспособността на двигателите бе възстановена до 90%. Това позволи сближаване с Меркурий по ревизирана траектория, но до отлагане на навлизането в околомеркурианска орбита за края на 2026 година. Но по-добре късно, отколкото никога, по-добре закъснял успех, отколкото окончателен провал! Меркурианският трансферен модул и йонните му двигатели си свършиха благополучно задачата и сега „БепиКоломбо“ се сближава с Меркурий!!! Напомням на читателите, че от цялата група планети от земен тип (Меркурий, Венера, Земя и Марс), Меркурий е най-слабо изучаваната. Причината затова е близостта на Меркурий до Слънцето. За да може дадена мисия да даближи планетата, тя трябва да сниши параметрите на хелиоцентричната си орбита. Това е трудна задача – много по-лесно е да се изпрати кораб до Плутон или извън Слънчевата система. При снижаването на хелиоцентричната орбита, гравитацията на Слънцето ускорява всяка една мисия, съответно тя има нужда от изключително много гориво, за да може да влезе в орбита около Меркурий. Тъй като на този етап не разполагаме с големи ракети, които биха могли да изстрелят цялото това гориво, единственият реалистичен вариант е да се разчита на гравитационни маневри – т.е. мисията използва гравитацията на планетите от Слънчевата система, за да се забави. В случая с „БепиКоломбо“ бяха необходими общо девет такива облитания – 1 на Земята, 2 на Венера и 6 на Меркурий. Всеки път планетите бяха използвани като „спирачка“, за да може скоростта на „БепиКоломбо“ да стане достатъчно ниска, за да влезе в орбита около Меркурий през ноември. Стратегията на гравитационните маневри за достигане на Меркурий е предложена от учения Джузепе (Бепи) Коломбо (1920-1984), който измисля уравненията и изчисленията, залегнали в мисията на НАСА „Маринър 10“, изстреляна през 1973 година – това е първата мисия в историята на космонавтиката, която демонстрира приложимостта на гравитационните маневри чрез облитането на планети, и първата мисия в историята на космонавтиката, изследвала Меркурий. За цялата история на космонавтиката до Меркурий са били изстрелвани само три мисии. Освен „Маринър 10“ – мисия, която облетя Меркурий през 1974-1975 г., бе успешно реализирана и мисията на НАСА „Месинджър“, която след изстрелването си през 2004 г. първа навлезе в орбита около Меркурий през 2011 г. и го изучаваше до 2015 година. Сега е ред на „БепиКоломбо“. Но „БепиКоломбо“ е най-сложната мисия, изпращана някога до Меркурий. Даже в началото на нейното планиране (т.е. края на 20-ти век) се предвиждаше да бъде добавен мъничък спускаем апарат с общо 7 килограма научни инструменти, но докъм 2003 година той беше орязан поради бюджетни ограничения. Сега няма да се каца на Меркурий, но дори и в настоящия си вид „БепиКоломбо“ е комплексна роботизирана експедиция – тя се състои от два апарата – европейски „Меркуриански Планетарен Орбитър“ и японски „Меркуриански Магнетосферен Орбитър“ (или още кръстен „Мио“). Понастоящем двата апарата пътуват заедно в комплект, като те бяха извозени от Меркурианския трансферен модул. Непосредствено преди влизането в околомеркурианска орбита, този модул ще бъде изхвърлен, като за довеждането ще се използват системите на „Меркуриански Планетарен Орбитър“. След пристигането в околомеркурианска орбита, „Мио“ ще бъде пуснат в свободен полет. Стискаме палци и се надяваме за цялостен успех! https://cosmos.1.bg/space/2026/06/16/bepicolombo-last-burn-before-mercury/

Фестивалът „Ало, Космос | Говори България!“ се завръща за шестото си издание на 26 и 27 юни! 15 юни 2026 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Фестивалът „Ало, Космос | Говори България!“ отново ще радва космическите ентусиасти на България за шести пореден път, макар че сега ще се проведе за пръв път в двудневен формат – на 26-ти и 27-ми юни. Отново домакин и партньор на събитието ще е София Тек Парк. Това е едно от най-мащабните научни събития в България, посветени на космическите изследвания. Фестивалът „Ало, Космос | Говори България!“ се организира от Атлантическия клуб в България и STEAM and Space Cluster Bulgaria, с подкрепата на Посолството на САЩ в България, София Тех Парк и под патронажа на Министерството на образованието и науката на Република България. Както се съобщава на страниците на София Тек Парк, в официалното откритие ще се включат председателят на Управителния съвет на парка Васил Караиванов, президентът на Антлантическия клуб Соломон Паси, зам.-кметът по дигитализация на Столична община Иван Гойчев и други. По време на първия ден, 26-ти юни, посетителите ще се срещат с водещи лица от България и света в космическия отрасъл – учени, инженери, иноватори. Сред тях съм и аз (Светослав Александров), като лекцията, която ще изнеса, се казва „Моето космическо пътешествие: от откриването на нови светове да търсенето на живот под чужда светлина“. Ще бъде организирана онлайн среща с бившия астронавт на НАСА Тимъти Копра, който понастоящем е Главен директор по човешкото изследване на космоса във Voyager Technologies, както и с аналоговите астронавти от България д-р Владимир Божилов и д-р Петър Ефтимов, участници в аналоговата мисия AM-109 към центъра за обучение на аналогови астронавти в Полша. Програмният координатор на водещата българска космическа компания EnduroSat Моника Рангелова ще ни разкаже как технологиите ни правят по-човечни. Вторият ден, 27-ми юни, ще постави фокус върху кариерното развитие и реалните възможности за младите хора в сферата на науката, технологиите, инженерството, изкуствата и космическите индустрии (STEAM). Посетителите ще имат възможност не само да се вдъхновят, но и да предприемат първите си реални кариерни стъпки чрез панелни дискусии, кариерни сесии, проверки на CV и LinkedIn профили, както и чрез интерактивни изложби на иновации и технологии. Легендарният „Златен учител“ на България Теодосий Теодосиев ще провокира аудиторията с темата, че безплатни неща във вселената няма, а практическият път от класната стая до истинските космически проекти ще бъде разкрит от предприемачи, сред които инж. д-р Петко Динев (основател на Imperx) и Георги Къдрев (CEO на Imagga и Kelvin Health). Повече информация за фестивала можете да научите на този уеб адрес: https://hello-space.eu/ https://cosmos.1.bg/space/2026/06/15/hello-space-26-27-june/

Напусна ни големият астроном и изследовател Алан Хейл На снимката: Алан Хейл позира пред телескопа, с който е съоткрил кометатата Хейл-Боп. 11 юни 2026 г. 07:00 ч. Светослав Александров. На 6-ти юни на 68-годишна възраст ни напусна големият астроном и наблюдател на комети Алан Хейл. Той е известен най-вече със съоткриването на кометата Хейл-Боп, която мнозина от нас помним от детството си. Алан Хейл се ражда през 1958 г. в Тачикава, Япония, където по това време баща му служи към Военновъздушните сили на САЩ. Още докато е на няколкомесечна възраст неговото семейство се завръща обратно в Щатите, където заживява в Аламогоро, Ню Мексико. Така детството на младия Хейл преминава под ясното и пустинно небе на Ню Мексико – именно това го вдъхновява да се занимава по-късно с астрономия. В началото на 70-те години подрастващият Алан наблюдава кометата Таго-Сато-Косака с телескоп, купен като подарък от баща му. Самата комета е забележителен обект – открита е независимо от астрономите Акихико Таго, Ясуо Сато и Козо Косака през 1969 година, като последните двама са едва на 19 и 17 години. Бъдещият астроном завършва гимназията на Аламогоро през 1976 г., след което постъпва във Военноморската академия на САЩ в Анаполис, Мериленд. Там той придобива бакалавърска степен по физика. След кратка служба в различни военноморски бази в Сан Диего и Лонг Бийч, Калифорния, Алан Хейл напуска Военноморските сили и през 1983 г. постъпва в Лабораторията за реактивно движение – основното място, където се разработват безпилотните роботизирани мисии на НАСА. Там той е инженерен изпълнител за Мрежата за дълбок космос, като така спомага за сближението на мисията „Вояджър 2“ с планетата Уран през 1986 година. И досега „Вояджър 2“ остава единствената космическа мисия, посетила Уран и Нептун. Но след историческото посещение на Уран, Алан Хейл напуска Лабораторията за реактивно движение и се завръща в Ню Мексико, готов да преследва мечтата си да се превърне в професионален астроном. Той постъпва в Държавния университет „Ню Мексико“, където през 1989 г. придобива магистърска степен, а през 1992 г. – докторска. Докато трае докторатът, Хейл се отличава като отличен наблюдател на комети и в негова чест Юджийн и Карълайн Шумейкър кръщават астероида 4151 Аланхейл още преди да завърши, през 1991 година. След като завършва доктората си, Алан Хейл открива, че възможностите за работа за астрономи не са големи – брутална реалност, с която много учени се запознават по трудния начин. Кариерата му към този момент е забележителна – докторска степен, служба към Военноморските сили, работа по „Вояджър 2“, научни публикации, но въпреки това не успява да си осигури сигурна академична позиция. Ето защо през 1993 г. той създава Югозападния институт по космически изследвания (днес Институт „Земен изгрев“). И именно това прави последващите събития толкова значими – когато преживява мига на най-голямата си слава, той не е университетски астроном, а независим изследовател, който провежда наблюденията от дома си в Ню Мексико с телескоп, купен втора ръка – 16-инчов рефлектор. Истината е, че към средата на 90-те Алан Хейл спира да търси нови комети, тъй като решава да се посвети на семейството си и на неговата съпруга Вики. Да се откаже от тази мечта не е лесно – тук трябва да напомня, че за разлика от откриването на астероиди, издирването на комети е изключително трудоемка задача. За разлика от астероидите, които отразяват слънчевата светлина постоянно, кометите стават ясно видими едва след като развият кома и опашка, т.е. когато са достатъчно близо до Слънцето, за да се нагреят и да отделят летливи вещества. В днешни дни е почти невъзможно да откриеш своя собствена комета със свой собствен телескоп – докато стане достатъчно ярка, за да я наблюдаваш, автоматичните програми вече са я засекли. Известните търсачи на комети като Доналд Махолз са прекарвали хиляди часове, наблюдавайки небето, при това трябва да познаваш звездното небе достатъчно добре, за да различиш всеки необичаен мъглив нашественик. Алан Хейл има щастието да работи във времената непосредствено отпреди автоматичните програми като Каталина и Pan-STARRS, но дори тогава е било изключително трудно. Но макар че се е отказал да търси нови комети, все пак е останал посветен на целта си да наблюдава колкото се може повече вече открити комети до края на живота си. И именно тогава, през 1995 година, съдбата му предоставя подарък. Една нощ той наблюдава кометата 71П/Кларк, след което насочва телескопа си към няколко звездни купа в Стрелец, чакайки времето да наблюдава кометата 6П/д’Арест. Точно в този момент Алан Хейл забелязва блед, мъгляв обект. Това наблюдение завинаги ще запише името му в историята. Алан Хейл си мисли, че няма как това да е нова комета. Той очаква, че друг човек вече я е открил. Но когато проверява базите данни и разбира, че в този регион на небето няма известна комета, изпраща имейл към Централното бюро за астрономически телеграми. И все пак по същото време още един астроном-любител на име Томас Боп е видял мъглявия обект с телескопа на свой приятел, докато е наблюдавал небето от Аризона. Тук обаче съдбата се е усмихнала на Хейл, тъй като Боп се е намирал в район без обхват на мобилния телефон, така че е трябвало да запали колата си и да шофира до дома си, за да изпрати телеграма към Централното бюро. Така телеграмата на Боп пристига едва след имейла на Хейл – ето защо кометата се казва Хейл-Боп, а не Боп-Хейл. Но и досега няма яснота кой от двамата съоткриватели пръв е наблюдавал кометата. Кометата Хейл-Боп, снимана в началото на 1997 г. Photo credit : Philipp Salzgeber (CC-BY-SA-2.0-AT) В крайна сметка Хейл-Боп се превръща в най-известната комета на 20-ти век. До 1997 г., когато вече мнозина от нас си я спомняме, тя става много по-ярка от Халеевата комета и е лесно видима за невъоръжено око в продължение на 18 месеца. Това е твърде необичайно – макар че и досега биват откривани множество комети, повечето никога не се задържат продължително и никога не стават достатъчно ярки, за да бъдат наблюдавани с просто око. Но Хейл-Боп се превръща в културен феномен и поради още една причина: тогава е зората на ранния интернет. Това е едно от първите астрономически събития, отразявани онлайн и наблюдавани от масовата аудитория. Освен това астрономическото събитие е белязано и от трагедия – масовото самоубийство на сектата „Райски порти“. „Райски порти“ е една от най-смущаващите секти в историята. Този религиозен култ е съоснован от музиканта Маршал Епълуайт, който след като преживява предсмъртно видение след инцидент през 1972 година, започва да смесва християнството с вярата в НЛО. Последователите на сектата вярват, че телата са временни убежища на душите им и самоубивайки се, душите се качват на извънземен кораб. Но каква е връзката с Хейл-Боп? Всъщност нито Алан Хейл, нито Томас Боп имат някаква вина за случилото се, а друг астроном-любител на име Томас Шрамек твърди по телевизията, че е фотографирал голям обект, който следва кометата Хейл-Боп. Последващите наблюдения доказват, че въпросният голям обект е просто звезда, но късно – в сектата „Райски порти“ покълва убеждението, че това е извънземният кораб, който ще ги вземе. В края на март 1997 г., когато Хейл-Боп е на най-близко разстояние от Земята, Епълуайт и 38 последователи изпиват смъртоносна комбинация от фенобарбитал и водка. Малко преди масовото самоубийство, на уебсайта на сектата е качено следното съобщение: „Хейл-Боп ще затвори Райските порти… Нашите 22 години на ученичество тук, на Земята, най-накрая достигат своя завършек“. Това е най-голямото масово самоубийство в историята на САЩ, свързано с религиозен култ. След голямото си откритие, Алан Хейл изнася множество лекции, дава интервюта, пише статии, както и три книги. В периода 2004 – 2006 г. той е водещ на радиопредаване, а като част от инициативите на основания от него институт, води „научни дипломатически експедиции“ до Иран и Зимбабве. Алан Хейл спира да наблюдава небето след 2025 г., когато е покосен от множество заболявания, свързани с напредналата му възраст. За целия си живот изследователят е наблюдавал общо 533 комети – забележителен брой. В личен план делото му бива продължено от съпругата му Вики, неговите двама сина Захари и Тайлър, както и тримата внуци. https://cosmos.1.bg/space/2026/06/11/alan-hale-dies/

На 9-ти юни НАСА ще обяви имената на астронавтите от мисията Артемис 3 Астронавтите на „Артемис 3“ ще тестват готовността на спускаемите апарати за кацане на Луната. Image credit : NASA 8 юни 2026 г. 08:00 ч. Светослав Александров. На 9-ти юни в 18:00 ч. българско време ще станат ясни имената на астронавтите, които ще участват в изпълнението на следващата мисия от програмата „Артемис“ – „Артемис 3“. Събитието ще бъде излъчвано на живо на сайта НАСА Плюс, както и в канала на агенцията на Youtube. През месец април НАСА благополучно изстреля мисията „Артемис 2“ – първото пилотирано пътешествие на човек до Луната след 53-годишно прекъсване. „Артемис 2“ бе своеобразен аналог на мисията „Аполо 8“ от декември 1968 година, която представляваше окололунна обиколка. Предстоящата мисия „Артемис 3“ пък представлява своеобразен аналог на „Аполо 9“ от март 1969 г. – изпитание на спускаемия апарат за кацане на Луната в околоземна орбита. И все пак има някои съществени разлики. „Аполо 8“ изпълни спирачна маневра за навлизане в стабилна окололунна орбита, докато „Артемис 2“ не влезе в окололунна орбита, а просто обиколи Луната по т.нар. траектория на свободно завръщане (подобно на „Аполо 13“). „Артемис 3“ също няма да е идеално копие на „Аполо 9“. През 1969 г. лунният модул „Спайдър“ бе изстрелян едновременно с командния модул на „Аполо“, т.е. с ракетата „Сатурн 5“. Спускаемите апарати, които ще се използват за предстоящото завръщане на Луната, няма да се изстрелват с ракетите „Спейс Лонч Систъм“. Те се разработват от комерсиални компании, в случая СпейсЕкс и Блу Ориджин, и ще бъдат изстрелвани със съответните комерсиални ракети – „Старшип“ със „Супер Хеви“, а „Блу Муун“ – с „Ню Глен“. НАСА се надява, че до средата на 2027 г. поне един от двата спускаеми апарата ще е готов за „Артемис 3“. Наскоро обаче ракета „Ню Глен“ експлодира на стартовата площадка по време на статичен огневи тест, което със сигурност ще доведе до отлагания в изпитанията от страна на Блу Ориджин. От друга страна „Старшип“ изпълни почти безупречно последния си изпитателен полет, който представляваше дебютът на „Вариант 3“. След изстрелването на „Артемис 3“ през 2027 година, астронавтите ще трябва да изпълнят скачвания между техния кораб „Орион“ и поне един от двата спускаеми апарати, тествайки неговите възможности в околоземна орбита. Ако поредицата от изпитания бъдат успешни, „Артемис 3“ ще проправи пътя към „Артемис 4“ – мисия, която се очаква да бъде изпълнена през 2028 г. и да доведе до първото пилотирано кацане на Луната след това на „Аполо 17“ през 1972 година. https://cosmos.1.bg/space/2026/06/08/artemis-3-announcement/

Да, вярно е – американските астронавти се евакуираха временно заради течовете в руския сегмент на МКС На снимката: руският модул „Звезда“. Photo credit : NASA 6 юни 2026 г. 08:45 ч. Светослав Александров. Вчера НАСА издаде заповед петима астронавти на МКС да потърсят убежище в кораба на СпейсЕкс „Крю Драгън“, след като агенцията изрази несъгласие с начина, по който Роскосмос искаше да ремонтира модула „Звезда“ заради влошаващите се течове на въздух от руския сегмент. Тези течове възникнаха още през 2019 г., като станцията „издиша“ някъде откъм преходния тунел на „Звезда“. Но къде точно, специалистите все още не могат да установят със сигурност – опити за ремонт се правят от дълго време, но и досега не са довели до очаквания резултат. Миналата година заради течовете даже се наложи да бъде отложено изстрелването на комерсиалната пилотирана мисия „Аксиом-4“ с кораба „Крю Драгън“, а самият Илон Мъск заяви, че е време остаряващата МКС да бъде пенсионирана. В началото на 2026 г. уж си отдъхнахме, след като руснаците заявиха, че са ремонтирали успешно „Звезда“ и модулът вече не тече, но през месец май проблемът се завърна. На 1-ви юни ситуацията рязко се влоши, съобщи НАСА – по време на разтоварване на товарен кораб „Прогрес“ бе установено, че МКС вече губи 0.9 килограма въздух всеки ден! Ето защо Роскосмос взе решение да даде ход на сериозна ремонтна дейност, включваща прерязването на скоба, за да могат руските космонавти да имат достъп до проблематичната област. НАСА не се съгласи с решението, защото процедурата можеше да доведе до нарушаване на конструкцията. Ето защо агенцията заповяда на екипажа на „Крю Драгън“, както и на извозения със „Союз МС-28“ американски астронавт Крис Уилямс, да се скрият в кораба на СпейсЕкс, докато траят ремонтите. Все пак Роскосмос накрая се съгласи, че е по-добре да бъдат проведени допълнителни измервания и инспекции, преди да се стигне до ремонт. В резултат на това НАСА отмени евакуацията. Напомням на читателите, че модулът „Звезда“ бе изстрелян през 2000 г., което означава, че е в експлоатация вече близо 26 години. Това е безпрецедентно – предишната орбитална станция, руската „Мир“, бе в експлоатация 15 години, преди да бъде свалена от орбита – а няколко години по-рано вече бе станала опасна. НАСА и партньорите от друга страна предвиждат да използват МКС до 2030 година, когато трябва да станат готови комерсиалните станции. Международната космическа станция се състои от два сегмента – руски и американски (американският включва и европейската лаборатория „Колумб“ и японската „Кибо“). Американският сегмент заема около 80% от обема на станцията, докато руският – едва 27%, но тъй като руският модул „Заря“ е платен и е собственост на САЩ, реално руският дял е 20% от обема на станцията. https://cosmos.1.bg/space/2026/06/06/american-astronauts-evacuate-temporarily/

Експлорейшън кампъни проведе успешно атмосферно изпитание на космическия кораб Никс Прототипът на космическия кораб „Никс“ се спусна с парашутите си на 19-ти май в пустинята Мохаве. Photo credit : The Exploration Company 5 юни 2026 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Европейската космическа компания Експлорейшън кампъни проведе успешен атмосферен изпитателен полет на прототипа на космическия кораб „Никс“, с помощта на който ще бъдат превозвани товари, а някой ден евентуално и астронавти до ниска околоземна орбита. Изпълнението на благополучното изпитание бе обявено публично от фирмата на 4-ти юни, като самият тест е бил проведен на 19-ти май в пустинята Мохаве в Калифорния. Хеликоптер е издигнал прототипа до височина 2 800 метра, след което капсулата била пусната в свободен полет. Тя първо разгърнала двата си спирачни (драг) парашута, които я стабилизирали, а след това са се разтворили успешно и четирите основни парашута. Накрая капсулата „Никс“ се приземила меко. Това бе изключително важно изпитание, тъй като на 24-ти юни 2025 г., както тогава писах на страниците на КОСМОС БГ, по време на дебютния космически полет на прототип на „Никс“, по-голямата част от летателния план бе изпълнена – корабът достигна орбита, поведението му бе стабилно, а след това навлезе в атмосферата и премина успешно през фазата на най-голямото нагряване. Малко преди планираното приводняване обаче радиовръзката прекъсна. Така че проведеният наскоро тест изрепетира именно тези окончателни етапи от полета. Експлорейшън кампъни планира през 2028 г. да проведе орбитална изпитателна мисия на „Никс“, в рамките на която корабът ще трябва да се скачи с Международната космическа станция и да достави провизии. Тук е важно да се подчертае, че Европейската космическа агенция (ЕКА) избра тази фирма, както и Талес Аления, за да разработят комерсиални космически кораби в рамките на програма, аналогична на програмата на НАСА отпреди 15 години за създаването на товарни обслужващи кораби. Именно тази комерсиална програма в САЩ доведе до появата на корабите на СпейсЕкс „Драгън“ и на Нортроп Груман „Сигнус“. https://cosmos.1.bg/space/2026/06/05/exploration-company-tests-nyx-spacecraft/

Отбелязваме 60 години от първото меко кацане на НАСА на Луната – Сървеър 1! Снимка от повърхността на Луната, заснета от „Сървеър 1“ на 3 юни 1966 година. Photo credit : NASA 3 юни 2026 г. 7:55 ч. Светослав Александров. На 2 юни се навършиха точно 60 години от първото успешно меко кацане на НАСА на Луната – роботизираната мисия „Сървеър 1“. Макар че то бе осъществено четири месеца след прилуняването на съветската мисия „Луна 9“, „Сървеър 1“ доказа, че американците са много по-напред в технологично отношение от СССР. Това е така, защото „Луна 9“ представлява инженерно компромисно решение. Целият летателен корпус се разбива в повърхността – оцелява само малката 99-килограмова капсула с камера и научна апаратура. Ето каква е схемата на кацане на съветската мисия: на височина от около 8 300 километра над Луната автоматичната станция се завърта и преориентира така, че двигателите да сочат към повърхността. Прекратява се околоосното въртене. Когато радарният висотомер отбележи, че станцията е на височина 75 километра, се подават команди за запалване на спирачните двигатели и за надуване на специални омекотяващи въздушни възглавници. На височина от 250 метра се изключва главният спирачен двигател и остават да работят четири по-малки двигателчета. На височина от 5 метра специален датчик докосва повърхността и подава команда за пълно спиране на двигателите. Капсулата с научната апаратура се изхвърля и въздушните възглавници омекотяват сблъсъка с повърхността. След няколко подскока „Луна 9“ се застопорява. Но макар че тази схема за кацане осигурява първенство на СССР, тя не би била подходяща за кацането на пилотиран кораб с космонавти на Луната. Точно това прави американската мисия „Сървеър 1“ – американската безпилотна мисия демонстрира директно технологията, нужна за реализацията на „Аполо 11“. Снимка от повърхността на Луната, заснета от „Сървеър 1“. Photo credit : NASA В периода 2 юни – 1966 г. до 7 януари 1968 година са изстреляни седем апарата от серията „Сървеър“. От тях пет постигат меко кацане на Луната, включително „Сървеър 1“. Това е сериозно постижение, защото съветският триумф „Луна-9“ пристига след 11 предходни провала. „Сървеър 1“ каца от раз. Малцина са постигали лунно кацане от първия път – по-късно в историята с това ще се похвалят китайците, когато през декември 2013 г. тяхната мисия „Чанг’ъ 3“ се спуска на повърхността на естествения ни спътник, както и комерсиалната американска фирма Файърфлай, която на 2 март 2025 г. прилунява успешно роботизираната мисия „Блу Гоуст“. Но да се върнем на „Сървеър“. Всеки един от спускаемите апарати от тази серия е висок 3 метра, базиран е на алуминиева тетраедрална рамка с маса 27 килограма, като на всеки ъгъл на тетраедъра има по едно краче, а в централната му област е разположен твърдогоривен спирачен ракетен двигател. Масата на двигателя съставлява 60% от масата на целия апарат. Всеки един спускаем апарат е екипиран с доплерова система за измерване на скоростта, която директно подава информация към бордовия компютър. И докато спускаемата апсула „Луна-9“ удря повърхността със скорост 22 км/ч, то „Сървеър 1“ я докосва плавно със скорост 3 м/с. Снимка от повърхността на Луната, заснета от „Сървеър-1“. Photo credit : NASA Последният радиоконтакт със „Сървеър 1“ е установен на 7 януари 1967 година. Всички фотографии са заснети и излъчени в периода 2 юни – 14 юли 1966 г., общо 11 240. За разлика от американската мисия, съветската „Луна 9“ заснема само няколко десетки снимки, които биват стиковани в рамките на четири панорамни изображения. При това съветската мисия работи само 72 часа. Благодарение на програмата „Сървеър“ учените за пръв път получават подробни изображения на лунните скали. Някои от спускаемите апарати превозват инструменти, които позволяват да бъде проведен пряк химичен анализ на лунната повърхност. Благодарение на тези експерименти днес знаем, че тъмните морета на Луната са богати на желязо и титан, докато планинските региони са богати на калций и алуминий. По-късно тези резултати са потвърдени и от астронавтите на програмата „Аполо“. Така че днес ние празнуваме важна 60-годишнина. Хубавото е, че за разлика от предходните годишнини, когато се чудехме кога ще се завърнем, този път може да кажем, че пилотираните лунни експедиции отново са възобновени благодарение на обиколката на „Артемис 2“ около Луната през месец април. Времената отново са вълнуващи! https://cosmos.1.bg/space/2026/06/03/60-years-surveyor-1-moon/

Изненадващо стартовата площадка на Блу Ориджин се оказа без сериозни повреди Илюстрация на „Ню Глен“. Image credit : Blue Origin 2 юни 2026 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Стартовата площадка на Блу Ориджин, където преди няколко дни експлодира ракета „Ню Глен“, изненадващо се оказа без сериозни повреди. От компанията са уверени, че ракетите отново ще започнат да летят преди края на тази година. Както съобщи в X изпълнителният директор Дейв Лимп, горивният комплекс заедно с резервоарите за кислород, течен водород и втечнен природен газ са в добро състояние. В това отношение Блу Ориджин са извадили истински късмет, защото това са компонентите, чиято изработка и доставка отнема много време. Водната кула също е невредима. Голямата обслужваща кула е повредена, но не непоправимо – тя ще бъде ремонтирана на място, вместо да се налага демонтаж и строеж на нова. В сградата за интеграция има първа степен, озаглавена „Никога не ми казвай какви са шансовете“, както и три горни степени „GS-2“. Те също са незасегнати и са в добро състояние. Дейв Лимп отхвърли спекулациите, че експлозията ще бъде използвана като повод за пенсиониране на текущата конфигурация 7×2 (т.е. седем двигателя на първата степен и два на горната) и ще се мине директно на 9×4 (девет двигателя на първата и четири на втората). Напротив, производството на 7×2 върви с добри темпове и експлоатацията на тези ракети ще продължи по план. Що се касае до разрушеното транспортно-изправящо устройство, Блу Ориджин от известно време работят по алтернативна система за вертикална интеграция и изправяне – така че сега ще минат директно на нея и няма да строят ново такова устройсто. Всичко това ще позволи възобновяването на полетите на „Ню Глен“ до няколко месеца. https://cosmos.1.bg/space/2026/06/02/blue-origin-new-glenn-good-shape/

УСПЕХ: Китай изненадващо изстреля новата си ракета Лонг Марч-12Б! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : China Aerospace Science and Technology Corporation 1 юни 2026 г. 17:00 ч. Светослав Александров. Днес Китай, без да предупреди предварително, проведе изненадващо дебютното изстрелване на ракетата „Лонг Марч 12Б“ – китайски клонинг на „Фалкън 9“, който в бъдеще ще трябва да постигне частична възвръщаемост. Изстрелването бе осъществено в 11:40 ч. българско време, като в полярна орбита бяха изведени 18 спътника от групировката „Циенфан“. Сега тази групировка има общо 180 спътника в космоса, с което изпреварва групировката „Гуоуан“ (със 168 изстреляни спътника). „Циенфан“ и „Гуоуан“ са най-големите мегагрупировки-аналози на „Старлинк“, които са в етап на строеж от страна на Китай. „Лонг Марч 12Б“ е почти точен клонинг на „Фалкън 9“. Американската ракета е висока 70 метра, а китайската – 72 метра. Стартовата тяга на „Фалкън 9“ е 845 тона, а на „Лонг Марч 12Б“ – 819 тона. Ако на първата си степен „Фалкън 9“ притежава девет двигателя „Мерлин“ на керосин и течен кислород, то „Лонг Марч 12Б“ е оборудвана с девет аналогични двигателя „YF-102R“, работещи със същата горивна смес. По отношение на товароподемността американската ракета е малко по-мощна – вдига 22.8 тона до орбита в невъзвръщаем вариант, докато китайската – 20 тона. За дебютния ѝ полет „Лонг Марч 12Б“ бе оборудвана с макети на крачета за кацане, като опит за връщане на степента този път не бе предвиден – това е задача, която остава за бъдеще. До този момент китайците са опитвали да върнат степените на две ракети – на „Лонг Марч 12А“ и на „Чжюкуе-3“, но и двата опита завършиха с неуспех. Все още очакваме да видим коя ще е първата китайска ракета, постигнала частична възвръщаемост. https://cosmos.1.bg/space/2026/06/01/china-launches-long-march-12b/

Открихме нов близкоземен астероид посредством нововъведения към проекта The Daily Minor Planet телескоп Бок! Наблюдавания от нас близкоземен астероид. Photo credit : NASA/Zooniverse/Daily Minor Planet 31 май 2026 г. 09:20 ч. Светослав Александров. Няколко граждански учени, работещи по гражданския научен проект на НАСА Daily Minor Planet, сред които съм и аз, открихме близкоземен астероид посредством данни от 2.25-метровия телескоп „Бок“ на Кит Пийк! Публикацията (електронен циркуляр) бе качена официално днес на страниците на Minor Planet Center, а гражданските учени, отбелязани като съавтори, включват E. Chaghafi, S. D. Alexandrov, T. G. Fisher, P. Maiorana и C. S. Perrella. Наши са наблюденията, за които се присъжда откривателство (символът звездичка в циркуляра). Астероидът е получил предварително обозначение 2026 KS3 – моментът, в който може да го считаме за наше откритие. Разбира се, не е изключено до момента, в който той получи окончателен номер, да се окаже, че има други обсерватории, които са направили три последователни наблюдения и на тях да бъде присъдено финалното откритие. Също така не е изключено някой ден откритието да се откаже преоткритие и обектът да бъде свързан с някой друг, намерен преди – това е нормално за изследователската практика. Но циркулярът (MPEC) остава в историята, а заедно с него – приносите на гражданските учени. Към момента на откритието 2026 KS3 бе с магнитуд 22.2. Макар и близкоземен, астероидът не е заплаха за Земята. Вероятната категория на 2026 KS3 е Амор – т.е. не пресича орбитата на Земята. Изображенията, довели до откритието, бяха анализирани от нас на 24-ти май, когато в България отбелязвахме Деня на българската писменост и култура. Това е първият близкоземен астероид, който бе открит с участието на граждански учени посредством телескопът „Бок“ – този телескоп бе въведен в експлоатация за нуждите на проекта на 2-ри март. Ето какъв е моят разказ (т.е. Светослав Александров) за събитията от 24-ти май и последващите няколко дни: „На 24-ти май, точно в деня, в който празнувахме Деня на българската писменост и култура, няколко граждански учени от цял свят, които сме част от проекта на НАСА Daily Minor Planet, открихме бързо движещ се обект на снимките от 2.25-метровия телескоп Bok на Кит Пийк, управляван от Университета на Аризона. Въпросните снимки бяха заснети в нощта по-рано, на 23-ти май. Телескопът отскоро е на разположение на гражданските учени, така че е исторически момент за този проект Веднага информирахме ръководството на проекта и Карсън Фулс, ръководителят, върна отговор, че е подал измерванията към MPC (Minor Planet Center). Ако обектът бъде качен в страницата за потвърждаване на близкоземни астероиди (NEOCP), той обеща, че ще се опита да насрочи наблюдения, но това е под въпрос – защото времето в Аризона е лошо… За тези от вас, които не знаят, за разлика от бавните астероиди в главния пояс между Марс и Юпитер, при близкоземните (които бързо прелитат до планетата ни), всяка минута е ценна – иначе губиш откритието! Обектът се появи на NEOCP и се проточи мъчителното чакане… Но два дни по-късно екипът успя да направи потвърждаващите наблюдения, явно времето се беше изяснило. Постепенно броят наблюдения нарасна от 4 (нашите първи), на 7, а накрая и на 15 – оказа се, че телескопите на Халеакала (на Хаваите) също са успели да наблюдават обекта, като част от наблюденията са предоткрития – т.е. преди нашите, откривателски наблюдения. Вече към четвъртък-петък имахме увереност, че са налице достатъчно наблюдения за публикация, така че очаквахме публикацията още в петък, но тя не се появи. В събота също не се появи, но тази сутрин, в неделя, на страницата на MPC публикацията вече беше качена! И астериксът – символът, който определя откривателя, е връчен на нас! Ние направихме откритието – няколко души, сред които и аз (S.D. Alexandrov). Това е един от моментите, за които живея… Още не мога да го смеля какъв луд късмет извадихме.“ https://cosmos.1.bg/space/2026/05/31/daily-minor-planet-bok-asteroid-discovery/

УСПЕХ: Ракета Атлас 5 изведе нови 29 спътника на Амазон! Снимка от тазнощното изстрелване. Photo credit : ULA 30 май 2026 г. 19:50 ч. Светослав Александров. Тази нощ в 02:53 ч. българско време от космическия център Кейп Канаверал във Флорида, САЩ, бе проведено успешно изстрелване на ракета „Атлас 5“ с нови 29 спътника от групировката на Амазон „Лео“. След вчерашната експлозия на ракетата „Ню Глен“ на площадката „LC-36“ на Кейп Канаверал, която бе най-мощната ракетна експлозия в историята след тази на „Н1“ на Байконур на 3 юли 1969 г., мнозина се зачудиха дали няма да последват отлагания за другите полети от космодрума Кейп Канаверал, както и от съседния Кенеди. Но въпреки всичко вчера си бе съвсем нормален работен ден за останалите космически компании. В 15:57 ч., съвсем скоро след аварията, СпейсЕкс проведе поредното регулярно и успешно изстрелване на ракета „Фалкън 9“ с партида спътници „Старлинк“ от „LC-40“ на Кейп Канаверал. След това Юнайтед Лонч Алайънс, операторът на „Атлас 5“, потвърди, че подготовката за мисията на „Лео“ продължава по план. Космическите изстрелвания не спират, космонавтиката трябва да се развива. Тазнощното изстрелване на „Атлас 5“ изравни рекорда на тази ракета за най-тежкия полезен товар, изведен с нея – около 18 тона. Първоначално рекордът бе поставен на 4-ти април, както бях писал на страниците на КОСМОС БГ. За да може „Атлас 5“ да е в състояние да провежда такива мисии, тя лети в конфигурация „551“ – с пет спомагателни твърдогоривни ускорители и 5-метров обтекател, способен да побере сателитите. Като цяло днешното бе 12-тото изстрелване по програмата „Лео“ на Амазон, като 29-те спътника се присъединиха към съществуващите 300, които вече се намират в орбита. Общо 3 276 трябва да бъдат изведени – далеч по-малко от над десетхилядите спътника на СпейсЕкс, но все пак внушителна бройка, което ще изисква над 80 изстрелвания, поръчани от различни оператори – в това число СпейсЕкс, Блу Ориджин и ЮЛА и Арианаспейс. Сериозен проблем представлява фактът, че „Ню Глен“ експлодира вчера, което изведе Блу Ориджин от възможностите за изстрелвания, а в зависимост от причините за проблема може да се окаже, че новата ракета „Вулкан“ на ЮЛА също може да не полети скоро, тъй като притежава същите двигатели на първата степен като на „Ню Глен“. Отделно, по време на някои от предишните полети на „Вулкан“ имаше аномалии със страничните твърдогоривни ускорители, така че ЮЛА си има свои собствени главоболия. Загубата на „Ню Глен“ безспорно е най-болезнената – тази нощ „Атлас 5“ изведе 29 спътника, но „Ню Глен“ е в състояние да изпраща по 48 спътника накуп. https://cosmos.1.bg/space/2026/05/30/atlas-v-launches-29-leo-satellites/

УСПЕХ: Пилотираният космически кораб Шенчжоу-22 се завърна на Земята! Снимка от днешното завръщане. Photo credit : CNSA 29 май 2026 г. 16:30 ч. Светослав Александров. Днес пилотираният космически кораб на Китай „Шенчжоу-22“ с астронавтите Чжан Лу, У Фей и Чжан Хунчжан се завърна успешно на Земята посредством меко кацане на площадката Дунфън. Напомням на читателите, че тримата бяха изстреляни на 31-ви октомври с помощта на космическия кораб „Шенчжоу-21“ и първоначалният план предвиждаше те да се завърнат на Земята именно с този кораб. Но тъй като екипажът на „Шенчжоу-20“, състоящ се от Чен Дун, Чен Чжунруй и Уан Дзие, установи, че техният кораб е повреден поради попадение от орбитален отломък, бе взето решение да ползват „Шенчжоу-21“ за завръщането, докато „Шенчжоу-20“ бе деорбитиран и върнат в безпилотен режим на 19-ти януари тази година. А пък корабът „Шенчжоу-22“, който бе изстрелян 25-ти ноември в безпилотен режим, послужи за завръщането на Чжан Лу, У Фей и Чжан Хунчжан. Така, въпреки преживените трудности, мисията завърши с пълен успех. На борда на „Тянгон“ остават да работят астронавтите Чжу Янчжу, Чжан Чжъюен и Ли Дзяин. Тримата бяха изстреляни на 24-ти май с кораба „Шенчжоу-23“, който остава скачен към китайската космическа станция. Всичко това се случва, когато Китай започва тясно да интегрира пилотираната си космонавтика с лунната изследователска програма. Наскоро говорителят на Китайската пилотирана космическа агенция (CMSA) потвърди, че Китай „няма да пощади усилия в това да постигне първото китайско пилотирано кацане на Луната преди 2030 година“. Понастоящем кипи подготовката за изстрелването на роботизираната мисия „Чанг’e 7“, което вероятно ще бъде през август. След днешната експлозия на ракетата на Блу Ориджин „Ню Глен“ по време на наземен тест, китайците се превръщат във фаворит да осъществят първата мащабна изследователска мисия на Южния полюс на Луната. „Чанг’e 7“ ще кацне в този регион и ще изследва вечнозатъмнените кратери с луноход и дрон. https://cosmos.1.bg/space/2026/05/29/shenzhou-22-returns-home/

АВАРИЯ: Ракета Ню Глен на Блу Ориджин експлодира по време на наземен тест! Кадър от експлозията. Photo credit : NASASpaceflight.com stream 29 май 2026 г. 07:00 ч. Светослав Александров. Светът току-що стана свидетел на най-мощната експлозия на космическа ракета от 3 юли 1969 г. насам, когато „Н1“ експлодира на стартовата площадка. Само че този път ракетата „Ню Глен“ на Блу Ориджин бе тази, която избухна! Аварията може изцяло да преобърне лунната надпревара в полза на Китай! Драматичният развой на събитията се случи по време на опит за статично огнево изпитание на „Ню Глен“. От всички възможни сценарии за провал, това категорично е най-лошият. Авария по време на полет (каквито бяха миналогодишните провали на „Старшип“ или редките откази на горните степени на „Фалкън 9“) не е особено сериозна: следващата ракета стои на Земята и чака да бъде изстреляна. Авария на самата стартова площадка е абсолютна катастрофа за частната компания, както и за начертаните планове за години напред. Когато съветската ракета „Н1“ избухна на стартовата площадка, броени седмици преди изстрелването на „Аполо 11“ с Нийл Армстронг, Майк Колинс и Бъз Олдрин, това бе абсолютна загуба за космическата програма на СССР не просто поради психологически съображения – самият стартов комплекс с цялата наземна инфраструктура бе унищожен. Въпреки че тогавашните години също бяха времена на надпревара, на бърз напредък и развитие, крахът на „Н1“ изведе от експлоатация площадката на космодрума Байконур за 18 месеца. „Н1“ щеше да полети отново чак на 26 юни 1971 г., когато претърпя нов провал, а тогава и апетитът на СССР за полети до Луната бе намалял – Щатите бяха провели множество полети до Луната и надпреварата бе загубена. Какво означава всичко това за съвременната лунна надпревара? Последствията ще са много, много тежки. Вярно е, че „Старшип“ е основният вариант на НАСА за пилотирано кацане на Луната по време на мисията „Артемис 4“ – но с ракетата „Ню Глен“ трябваше да бъде изведена мисията „Лунна база 1“ по-късно през тази година. Също така бе предвидено да прати към Луната двата големи лунохода, които да се използват от астронавтите. Конкретно за „Лунна база 1“, това бе мисия, която трябваше да кацне на Южния полюс на Луната тази есен. И какъв обрат, дами и господа! След изключително успешната мисия „Артемис 2“ през април – пилотираната обиколка около Луната, първият пилотиран полет до естествения ни спътник след повече от половин век пауза – сега може да станем свидетели на първата загуба за САЩ в новата надпревара. Когато през това лято „Чанг’e 7“ отлети към Луната, тази китайска мисия ще кацне на Южния полюс и ще изследва мястото за пръв път със спускаем апарат, луноход и дрон. „Аварията напълно извежда Блу Ориджин от цялостната картина на Артемис през следващите 12 месеца, най-вероятно“, категоричен е журналистът Ерик Бъргър. „Всички тези мисии за лунната база, човече, ужасно е“. Със сигурност сега шефовете на НАСА ще се хванат за главите и ще се опитат да преценят кои мисии могат да бъдат прехвърлени на други ракети като „Старшип“ или „Фалкън Хеви“. Така че ще следим внимателно развоят на събитията. Засега е твърде рано да се каже каква е причината за аварията на „Ню Глен“, както и мащабите на повредите на стартовата площадка. Но можем да предположим – експлозията на ракета „Фалкън 9“ със спътника „Амос-6“ през 2016 г. наложи СпейсЕкс да подмени цялостната стартова монтировка и почти всички наземни системи в съседство, а тя бе с далеч по-малки последствия от днешната. Единствената добра новина, ако изобщо може да говорим за добри новини днес, е, че персоналът бе в пълна безопасност, както и че 48-те спътника на Амазон „Лео“ бяха в хангара, а не на борда на ракетата. „Целият персонал бе проверен и е в безопасност. Все още е твърде рано, за да знаем каква е първопричината, но вече работим, за да я открием. Много тежък ден, но ще възстановим всичко, което трябва да се възстанови, и ще се върнем към изстрелванията. Струва си“, написа Джеф Безос. „НАСА е наясно с аномалията, която се случи тази нощ на Стартовия комплекс 36, която включваше ракетата „Ню Глен“ на стартовия комплекс в Кейп Канаверал. Космосът не прощава, а създаването на нов тежкотоварен превоз е изключително трудно. Ще работим с партньорите си, за да проведем цялостно разследване на аномалията, ще преценим краткосрочните последствия и ще се върнем обратно към изстрелванията на ракети. Ще предоставим повече информация за последствията върху програмите Артемис и Лунна база, когато бъде налична“, коментира администраторът на НАСА Джаред Айзъкман. https://cosmos.1.bg/space/2026/05/29/new-glenn-explodes-launch-pad/

НАСА представи плана си за строежа на лунна база Тристъпковата визия за строеж на лунна база. Image credit : NASA 27 май 2026 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Започвайки от тази година и продължавайки през следващото десетилетие, НАСА започва да полага основите на своята лунна база. Тристъпковият план за строежа на базата бе обявен официално от агенцията снощи, като тя започва преход от посещения на Луната към създаването на тамошна инфраструктура. Първият етап от изграждането на лунната база започва сега и ще продължи до 2029 година, като задачата е да бъде осигурен редовен транспорт до лунната повърхност с цел провеждането на експерименти. Първите три мисии, „Лунна база 1“, „Лунна база 2“ и „Лунна база 3“, са насрочени да бъдат изстреляни през тази година, започвайки от есента. „Лунна база 1“ предвижда кацане на спускаемия апарат на Блу Ориджин „Ендюрънс“ върху Свързващия хребет на Шакълтън, част от южния полярен регион на Луната. НАСА ще строи базата в района на Южния полюс на естествения ни спътник, като „Лунна база 1“ ще трябва да достави научни прибори и да снижи рисковете при кацането в този опасен регион. „Лунна база 2“, втората мисия, насрочена за тази година, включва кацане на спускаемия апарат на Астроботик „Грифин“, който ще трябва да стовари около 500 килограма товари, в това число лунохода на Астролаб „Флип“. Мисията „Лунна база 3“ ще бъде реализирана посредством спускаемия апарат на Интуитив машинс „Тринити“, като тя ще достави товари, осигурени от Южна Корея и Европейската космическа агенция. По-нататъшните мисии след „Лунна база 3“ ще бъдат обявени по-късно. Същевременно НАСА връчи договор на Астролаб за $219 милиона и на Лунар Аутпост за $220 милиона, като сумите са фиксирани. Задачата на компаниите е да построят два големи лунохода, с които астронавтите ще могат да изучават лунната повърхност. Луноходите ще са автономни, командвани от Земята, и ще са в състояние да бъдат насочвани и да се срещат с астронавтите. НАСА би желала поне един от тези два лунохода да е готов за мисията „Артемис 4“, която ще кацне на Луната в края на 2028 година. За изграждането на лунната база ще са нужни спускаеми апарати, дронове, луноходи. Image credit : NASA И двата лунохода ще бъдат доставени на лунната повърхност посредством спускаеми апарати на Блу Ориджин, като договорът за всяка доставка възлиза на $234 милиона. Интересна мисия от първата фаза, насрочена за 2028 г., е „Муунфол“, която ще изпрати към Луната четири дрона. Задачата им е да извършват подскачания от един регион на друг, като разузнават къде има безопасни места за кацане на бъдещите пилотирани експедиции. Прототипът на хардуера се конструира от Лабораторията за реактивно движение на НАСА, а транспортният кораб, който ще превози дроновете от околоземна орбита до Луната, ще бъде построен от фирмата Файърфлай. Първата фаза, която ще е основно роботизирана, трябва да приключи до края на 2029 година, като ще бъдат осъществени 25 изстрелвания, в рамките на които на Луната ще бъдат доставени общо 4 тона полезни товари. Следващата стъпка предвижда строеж на ядрени и слънчеви електростанции. До 2032 година, когато започне третата фаза, базата трябва да осигурява полупостоянно присъствие на астронавти на Луната. Напомням на читателите, че до този момент НАСА е изстреляла две мисии от програмата „Артемис“: безпилотната „Артемис 1“ и пилотираната „Артемис 2“, съответно през 2022 г. и 2026 година. Следващата пилотирана мисия „Артемис 3“ остава насрочена за средата на 2027 г., когато един или и двата пилотирани спускаеми модула, на Блу Ориджин или на СпейсЕкс, трябва да са готови за изпитание в околоземна орбита. Подготовката за „Артемис 3“ явно ще протича, докато НАСА провежда поредицата от първични роботизирани мисии за установяване на базата на Луната. НАСА няма много избор, освен да ускори плановете си, тъй като Китай има лунна програма в много напреднал етап. Дори и най-ранните мисии на САЩ до лунната повърхност от серията „Лунна база“ се очакват да излетят със закъснение, тъй като те ще бъдат изстреляни през есента, но още през лятото китайската мисия „Чанг’e 7“ ще бъде изстреляна към Южния полюс на Луната. Там тя ще кацне и ще изучи вечнозатъмнените кратери посредством дронове. Обърнете внимание, че дори и съобразно новия амбициозен план на НАСА за лунна база, американските лунни дронове ще се появят през 2028 г., т.е. след две години. А китайската лунна база също трябва да достигне до етап на полупостоянна обитаемост през 30-те години. Втората лунна надпревара е в ход, а пилотираната мисия до Луната „Артемис 2“ миналия месец бе само началото. За разлика от първата лунна надпревара през 60-те и 70-те години, този път САЩ и Китай не се състезават за това кой ще кацне на Луната, а кой ще изгради трайна инфраструктура на нея. https://cosmos.1.bg/space/2026/05/27/2026-nasa-moon-base-plan/

УСПЕХ: Дебютното изстрелване на Старшип-В3 ни доближи още една стъпка до Луната и Марс! На кадъра: „Старшип“ в космоса! Photo credit : SpaceX 23 май 2026 г. 06:30 ч. Светослав Александров. Късно тази нощ в 01:30 ч. българско време СпейсЕкс проведе своето първо изстрелване на най-новия вариант на „Старшип“ – т.нар. „Вариант 3“ (накратко „Старшип-В3“). Полетът постигна зашеметяващ успех – успех, който бе нужен на всички. Успех, който удовлетворява НАСА, защото сега позицията на САЩ в лунната надпревара е далеч по-сигурна. „Поздравления за екипа на СпейсЕкс и Илон Мъск за невероятното изстрелване на „Старшип-В3″. Още една стъпка към Луната… още една стъпка към Марс“, написа администраторът на НАСА Джаред Айзъкман в социалната мрежа X. Като за дебютен полет на чисто нова ракета, разбира се, не всичко мина идеално. Един от 33-те двигателя „Раптор 3“ на носителя „Супер Хеви“ се самоизключи по време на извеждането към космоса, а след отделянето на степените, още няколко не успяха да се запалят повторно и да доведат „Супер Хеви“ до планираната траектория за приводняване, като освен това самото приводняване бе твърдо. Горният компонент (самият „Старшип“) също претърпя преждевременно изключване на един от шестте двигателя. Но това не доведе до загуба на мисията – бордовият компютър остави останалите пет двигателя включени за по-дълго време, довеждайки кораба до предвидената суборбитална траектория. Снимка на „Старшип“, направена от един от първите функционални спътници, изведени в космоса от кораба. Photo credit : SpaceX Там „Старшип“ изведе в космоса 20 спътникови макета, както и два функциониращи спътника „Старлинк“ (общо 22 апарата). Това бе първият път, когато новият кораб на Мъск изпрати в космоса действащи космически апарати! Спътниците бяха оборудвани с камери за заснемане на топлинния щит на кораба. Няма как да се преувеличи – полетът на „Старшип-В3“ бе забележителен успех. Разбира се, винаги е забележителен успех, когато чисто нова ракета изпълни летателния си план. Но в случая ние станахме свидетели на: 1. Първият полет на „Старшип“ и „Супер Хеви“ от новия „Вариант 3“. 2. Първият полет, осъществен с изцяло нови ракетни двигатели – „Раптор 3“. 3. Първата мисия на „Старшип“ с функционални космически апарати, а не само макети. Кадър от разделянето на степените. Photo credit : SpaceX В хода на мисията беше отрепетирано: успешното излитане от базата „Старбейз“, работоспособността на „Супер Хеви“, „горещото разделяне“ (т.нар. хотстейджинг) на „Старшип“ от „Супер Хеви“, достигането на планираната траектория в космоса, демонстрацията на работоспособността на „Старшип“ въпреки загубата на двигател, освобождаването на всички 20 симулатора на спътници, освобождаването на 2 действащи спътника „Старлинк“, успешното навлизане на „Старшип“ в атмосферата и събиране на данни за състоянието на топлинния щит, демонстрацията на маневрата за бъдещо обръщане и завръщане на „Старшип“ на базата „Старбейз“, довеждането на „Старшип“ до планираната траектория за приводняване в океана, демонстрацията на преобръщането на „Старшип“, което е нужно за кацането, и меко кацане в океана на „Старшип“. Кадър от мекото приводняване. Photo credit : SpaceX Триумфът на СпейсЕкс дойде след изключително трудна 2025 година, когато „Старшип-В2“ претърпя три поредни провала през първата половина и макар и оставащите две мисии през втората половина да бяха успешни, през ноември ракетата, първоначално предназначена за дебюта на „Старшип-В3“, се разпадна по време на криогенен тест. Ето защо мнозина се притеснявахме, че през 2026 г. ще станем свидетели на сходни аварии при въвеждането на „Старшип-В3“ в експлоатация. Но СпейсЕкс прекара по-голямата част от първата половина на 2026 г. на Земята – тествайки максимално системите. Така между предходния и приключилия днес полет изминаха седем месеца – рекордна пауза за програмата. Но чакането си струваше. Дебютът на „Старшип-В3“ бе изключителен успех. НАСА безспорно може да си отдъхне – „Старшип“ е и един от двата спускаеми апарата (другият е на Блу Ориджин), предназначени за меки кацания на Луната. След успешната пилотирана окололунна обиколка на „Артемис 2“ през април, сега агенцията подготвя „Артемис 3“ – мисия, която ще демонстрира готовността на тези спускаеми апарати в околоземна орбита. Все още остава много работа, преди НАСА да одобри „Старшип“ за полети на астронавти, но „Вариант 3“ е проектиран именно с този замисъл. Новият кораб, изстрелян днес, вече бе оборудван с четирите порта за скачване и трансфер на гориво, които ще са нужни за по-нататъшното му презареждане и отправяне към Луната. Все още предстои да бъде направена демонстрация на такова презареждане с гориво, отправяне към Луната и кацане на Луната в роботизиран режим. „Старшип“ все още не е постигал дори стабилна околоземна орбита, макар и засега това да се прави умишлено за нуждите на изпитателната програма. След днешния успех обаче, дори и по-скептично настроените коментатори очакват, че не е далеч времето, когато „Старшип“ ще навлезе в активна експлоатация. https://cosmos.1.bg/space/2026/05/23/starship-v3-launch-success/

Руският сегмент на МКС отново протече Руският модул „Звезда“ на МКС. 22 май 2026 г. 23:30 ч. Светослав Александров. Макар че в началото на годината беше обявено, че руските космонавти са успели да спрат изтичането на въздух откъм руския сегмент на МКС, сега става ясно, че проблемът отново се е проявил. На 1-ви май, след като космонавтите разтовариха кораба „Прогрес МС-34“, те отново установиха, че налягането в тунела „ПрК“ между модула „Звезда“ и шлюза откъм кораба спада. Новината бе съобщена от Арс Текника, като уебсайтът се позовава на собствени източници в НАСА. Агенцията продължава да се държи изключително дипломатично спрямо Роскосмос, като официалната позиция остава същата: пукнатините не застрашават живота и работата на МКС. Но настроението вътре в самата НАСА е коренно противоположно на фона на публичния оптимизъм: американските специалисти използват рискова матрица „5 от 5“, за да оценяват заплахите на МКС, а руските течове вече са класифицирани от най-висока степен, пета. Все по-често в дискусиите се появява израза „катастрофален провал“, като се изчисляват вероятностите. Напомням на читателите, че първите пукнатини в руския сегмент на МКС бяха открити през 2019 година, като към момента на откриването им модулът „Звезда“ вече бе престоял близо 20 години в космоса. Важно е да се подчертае, че това е изключително стар модул: базисната му структура е произведена още през 1986 година. Понастоящем американската космонавтика за пръв път след епохата на програмата „Аполо“ е в много добро състояние, като през месец април, след 53-годишно прекъсване, с успешното изстрелване на мисията „Артемис 2“ НАСА възобнови пилотираните пътешествия до Луната. Но макар че фокусът днес е именно Луната, като плановете включват строеж на бази в обозримо бъдеще, не бива да забравяме, че постоянното човешко присъствие в околоземна орбита има геополитическо и стратегическо значение. Сериозен проблем е, че МКС е стара станция – нейният строеж бе завършен през 2011 г. и първоначално плановете предвиждаха нейното извеждане от експлоатация още през 2015-2016 година. От тогава досега НАСА непрекъснато удължава експлоатационния срок, като понастоящем международните партньори са се споразумели станцията да се ползва до 2030 година. Новите комерсиални космически станции, за съжаление, все още не са готови. Ето защо в американския Конгрес бе внесено предложение експлоатацията на МКС да бъде удължено с още две години, до 2032 година. В противен случай ако МКС бъде деорбитирана през 2030 година, но комерсиалните станции (например тези на Васт и Аксиом) още не са построени, то САЩ и западният свят като цяло ще останат без постоянно присъствие в орбита. Единствената постоянно обитаема станция в световен мащаб ще остане китайската „Тянгон“. Фактът, че проблемът с изтичането на въздух откъм тунела „ПрК“ си остава нерешен, повдига основателни въпроси доколко е разумно НАСА вечно да отлага края на експлоатацията на МКС. Нито проблемът ще се реши от само себе си, нито станцията може да бъде подмладена. Със стареенето рисковете за екипажите непрекъснато ще растат. Дано комерсиалните фирми се раздвижат и станциите им да станат готови в най-краткия възможен срок. https://cosmos.1.bg/space/2026/05/22/russian-segment-iss-leaks-again/

СпейсЕкс и командирът на Фрам2 обявиха плана си за първата комерсиална пилотирана мисия до Марс Снимка, заснета по време на историческата мисия „Фрам 2“ в полярна орбита. Photo credit : SpaceX/Fram2 22 май 2026 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Спомняте ли си за историческата мисия „Фрам2“ при която през 2025 г. четирима комерсиални астронавти летяха за пръв път в човешката история до полярна орбита около Земята с кораб на СпейсЕкс „Крю Драгън“? Вчера командирът на тази мисия Чън Уан и СпейсЕкс обявиха първата пилотирана експедиция, която ще прелети край Марс! Както се съобщава на уебсайта на фирмата на Илон Мъск, мисията ще бъде изпълнена посредством кораба „Старшип“ и ще трае две години. Тя все още няма да каца на Червената планета, но ще прелети край нея, след което ще се завърне на Земята. Преди тази комерсиална експедиция до Марс, Чън Уан ще се присъедини към екипажа на Денис и Акико Тито, като тримата ще излетят на обиколка около Луната по време на първата комерсиална мисия на „Старшип“. СпейсЕкс напомня, че през май 2020 г. проведе своето първо изстрелване на астронавти до околоземна орбита и от тогава досега 78 души от 20 държави са изпълнили 20 мисии с пилотираните кораби „Крю Драгън“. Седем от тези 20 мисии са комерсиални. Сега фирмата се готви да разшири достъпа на човек отвъд околоземна орбита, до Луната и Марс. https://cosmos.1.bg/space/2026/05/22/spacex-fram2-crewed-mars-mission/

„Старшип“ на стартовата площадка преди предстоящия полет. Photo credit : SpaceX 21 май 2026 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Ден преди дългоочакваното дебютно изстрелване на „Вариант 3“ на „Старшип“, СпейсЕкс официално подаде регистрационната форма S-1 – задължителният „паспорт за борсата“, преди фирмата да излезе на публичния пазар чрез Първично публично предлагане (IPO). Документът за пръв път след четвъртвековна непрозрачност разкри финансите на СпейсЕкс. От попълнения документ S-1 става ясно, че основаната от Илон Мъск космическа фирма е генерирала $18.7 милиарда консолидирани приходи през 2025 година. Без изненада, голяма част печалбата се дължи на групировката за спътников интернет „Старлинк“ – $11.4 милиарда. Въпреки този растеж, СпейсЕкс все пак има $4.9 милиарда загуби през същата година. Съществена част от загубите се дължат на xAI – компанията на Илон Мъск за изкуствен интелект, която наскоро се сля със СпейсЕкс. СпейсЕкс са пренасочили близо 60% (т.e $12.7 млрд) от разходите си към AI отдела, но въпреки това този отдел продължава да работи на загуба. Посредством излизането си на борсата, СпейсЕкс цели да привлече $75 милиарда инвестиции, като фирмата ще се оценява общо на $1.75 трилиона. Това се очертава да е най-голямото IPO в историята. СпейсЕкс ще излязат на борсата с два класа акции – Клас А, които ще носят 1 клас, и Клас Б, които ще носят 10 гласа. Илон Мъск притежава 12.3% от Клас А и 93.6% от Клас Б, което му осигурява 85.1% управленска мощ при гласуване. Тази структура на акциите практически ще гарантира, че решенията ще се взимат от Мъск. Предприемачът ще заема длъжностите „изпълнителен директор“, „технически директор“ и „председател на съвета на директорите“. Рядкост е, когато компаниите излизат на борсата, да концентрират толкова много власт в един човек. Междувременно продължава подготовката за изстрелването на „Старшип“ през идната нощ, на 22-ри май. Стартовият прозорец се отваря в 01:30 ч. българско време и ще трае три часа. Това ще бъде общо 12-тият полет за програмата, но първият за „Старшип“ от най-новата итерация: „Вариант 3“. За разлика от предходни мисии на „Старшип“, при които бяха извеждани единствено макети на „Старлинк“, това ще е първата мисия, при която в космоса ще бъдат изведени и функционални спътници. Ще има 20 симулатора на „Старлинк“, но също така и два функционални спътника. Задачата на спътниците е да снимат и анализират топлинния щит на „Старшип“, което е важно за бъдещата възвръщаемост на горната степен. Прекалено много неща лежат на плещите на СпейсЕкс и стартовата система „Супер Хеви“ със „Старшип“, която вече твърде закъснява. Изумително е, че първите „подскачания“ с кацания на „Старшип“ започнаха през 2019-2020 г., а първото изстрелване на целия комплекс „Супер Хеви“ със „Старшип“ бе през 2023 година – но три години по-късно, ракетата все още е в етап на изпитания и не е достигнала оперативна готовност. Твърде много от плановете на СпейсЕкс зависят не само от оперативните ракети „Фалкън 9“ и „Фалкън Хеви“, които летят без засечки, а именно от „Старшип“ – стартова система, на която са възложени надеждите за пилотирани полети до различни дестинации в Слънчевата система – първо Луната, а по-нататък Марс. Но само пилотираната космонавтика не може да осигурява пазар на „Старшип“. Също както „Старлинк“ осигури пазар за „Фалкън 9“, така и бъдещите спътници, които ще изграждат орбиталните центрове за данни, ще подплатят нужната практическа полза на „Старшип“. Именно поради тази основна причина СпейсЕкс излиза на борсата – Мъск залага, че изкуственият интелект не е „балон“, а е бъдещето на цивилизацията заедно с космическата експанзия. Планът изглежда разумен, но доколко е изпълним, тепърва предстои да разберем. https://cosmos.1.bg/space/2026/05/21/spacex-finances-first-time/

Първият европейски скафандър бе доставен на МКС! Скафандърът на Декатлон може да бъде обличан само за две минути. Photo credit : Decathlon 21 май 2026 г. 08:00 ч. Светослав Александров. След като на 17-ти май товарният космически кораб на СпейсЕкс „Карго Драгън“ се скачи с МКС, на борда на станцията бе доставен първият скафандър, създаден в Европа! Разработеният от консорциум, включващ Френската космическа агенция (CNES), Института по космическа медицина и физиология (MEDES) и производителя на спортни стоки Декатлон, „Евросют“ ще бъде изпитан от астронавтката Софи Адено и ще служи за вътрекорабни дейности. Напомням на читателите, че макар и Европа от десетилетия да притежава свои собствени космически ракети и спътници, дълго време така и не се стигна до разработката на скафандър – било то за вътрекорабни, било то за извънбордови дейности. Причината за това е проста – европейците никога не са имали свои собствени пилотирани космически кораби. Европейски астронавти са летели на борда на руски и американски кораби и съответно са използвали руски или американски скафандри – например руските „Сокол“ за вътрекорабни или „Орлан“ за извънбордови дейности. В края на 80-те и началото на 90-те години космическата програма на Европа планираше да конструира своя собствена совалка на име „Хермес“, но проектът бе преждевременно прекратен, без да се стигне до никакъв полет. Съответно и скафандрите, проектирани за нея, никога не бяха създадени. ПОДКРЕПЕТЕ КОСМОС БГ! На 18-ти май започна най-новата кампания за събиране на средства за покриване на актуалните разходи. Изпратете дарение на този линк!, или набързо посредством Revolut: @svetosauzx През 2023 г. обаче Френската космическа агенция (CNES) сключи договор със Спартан Спейс, Института по космическа медицина и физиология (MEDES) и производителя на спортни стоки Декатлон за създаването на вътрекорабен скафандър. През май 2024 г. ЕКА обяви, че Софи Адено и Рафаел Лиежоа са първите представители на най-новия астронавтски отряд, които ще се отправят на дългосрочна мисия. През юли 2025 г. Френската космическа агенция потвърди, че Адено ще изпробва новия „Евросют“ – прототипа на скафандъра, създаден в рамките на инициативата, а резултатите от изпитанията ще предопределят окончателния дизайн. Понастоящем Адено изпълнява своята мисия на МКС, като след нейното изстрелване на 13-ти февруари са отминали малко повече от 90 дни. Първоначално престоят ѝ трябваше да трае девет месеца, но наскоро НАСА ревизира графика за изстрелвания и посещения на станцията, което означава, че Адено ще престои около седем месеца. Въпреки всичко задачата остава – европейската астронавтка ще изпита току-що доставения прототип на „Евросют“. Изпитанията ще установят дали скафандърът наистина може да бъде обличан и събличан за две минути без чужда помощ, както е предвидено, а също така ще провери дали с него могат да се извършват фини процедури, включително работа с тъчскрийн дисплеи. Ако тестовете преминат успешно, Декатлон ще използва научения опит, за да започне да произвежда окончателния вариант на скафандъра до края на това десетилетие. Не бива да ни изненадва да виждаме името на Декатлон до това на престижни научни и космически институции. Спортният производител от години създава обувки, раници, дрехи и екипировка за екстремни спортове. Новият „Евросют“ представлява естествена еволюция на продуктите на бранда в най-екстремната възможна среда – космоса. https://cosmos.1.bg/space/2026/05/21/eurosuit-delivered-iss/

Два свята, две космически мисии, един дом – поне засега Вляво: Земята, заснета от астронавтите на „Артемис 2“ през април. Вдясно: Марс, заснет от мисията „Психея“ през този месец. Credits : NASA/JPL-Caltech/ASU Additional processing: S Atkinson 19 май 2026 г. 17:00 ч. Светослав Александров. През месец април астронавтите на „Артемис 2“ заснеха нашата Земята като сърп, докато пътуваха към Луната. На 17-ти май роботизирана мисия на НАСА „Психея“ се сближи с Марс и го фотографира по идентичен начин. Два свята, един дом – поне засега. Ето още една компилация от снимки, изобразяваща Земята, Луната и Марс. Снимките на Земята и Луната са направени от „Артемис 2“, тази на Марс – от „Психея“: Credits : Moon, NASA/Artemis II Crew ; Mars, NASA/JPL-Caltech/ASU/MSSS/Kevin M. Gill Междувременно на Земята продължават да се свалят фотографиите, които „Психея“ засне, докато се сближаваше с Марс на 17-ти март. Ето изображение на полярната шапка на Южния полюс на планетата: Photo credit : NASA/JPL-Caltech Всички необработени изображения можете да свалите от този уеб адрес: https://solarsystem.nasa.gov/psyche-raw-images/ https://cosmos.1.bg/space/2026/05/19/two-worlds-one-home-for-now/

Започнаха да пристигат снимките след посещението на Марс от мисията на НАСА Психея! Снимка на Марс, заснета от мисията на НАСА „Психея“. Credit : NASA/JPL-Caltech/ASU/MSSS/Kevin M. Gill 17 май 2026 г. 20:45 ч. Светослав Александров. На 15-ти май мисията на НАСА „Психея“ се сближи на 4 500 километра с Марс, за да използва гравитационното поле на планетата с цел да се ускори към астероида Психея! Днес, на 17-ти май, започнаха да пристигат първите снимки от посещението на Червената планета. Към момента на писането на тази публикация, на Земята са получени единствено фотографии от Камера А – една от двете идентични камери на борда на космическия апарат. Все още няма снимки от резервната Камера Б. Предстои получаването и на цветните изображения. Ето част от заснетите фотографии на Марс: Credits: NASA/JPL-Caltech/ASU/MSSS/Kevin M. Gill Изглежда, че мисията „Психея“ е прелетяла над регионите Syrtis Major Planum и Isidis Planitia. Ето мозаечно изображение, съшито от получените на Земята фотографии: Photo credit : NASA/JPL-Caltech/ASU/MSSS/Thomas Appéré https://cosmos.1.bg/space/2026/05/17/psyche-mars-photos/

Пилотираният космически кораб Шенчжоу-23 бе изведен на стартовата площадка Снимка от днешното извеждане на кораба „Шенчжоу-23“. Photo credit : CNSA 16 май 2026 г. 20:45 ч. Светослав Александров. Днес китайската ракета „Лонг Марч-2Ф“ с пилотирания космически кораб „Шенчжоу-23“ бе изведена на стартовата площадка на космодрума Дзюцюан за предстоящо изстрелване до станцията „Тянгон“ през следващите няколко дни. По традиция китайските медии са лаконични – точната дата за изстрелване все още не е оповестена официално. Споменава се единствено, че ракетата и корабът са в добро техническо състояние и че редица инспекции и изпитания предстоят да бъдат проведени през идните дни. Едва тогава ще имаме по-голяма яснота за датата и часа. През последния ден биват обявявани и имената на астронавтите. Едно нещо обаче става ясно – Китай планира един от членовете на екипажа да престои на борда на орбиталната станция „Тянгон“ около една година. От една страна, така китайската космонавтика ще може да натрупа опит в дългосрочните космически експедиции, което е важно и за предстоящия строеж на лунна база. От друга страна ако един от астронавтите остане една година, „Шенчжоу-23“ ще има свободно място за кацане и така ще може да върне на Земята пакистантският астронавт, който ще бъде изстрелян през октомври 2026 г. на краткосрочна мисия със по-следващия пилотиран кораб „Шенчжоу-24“. Това ще бъде първият чуждестранен астронавт, който ще посети орбиталната станция „Тянгон“ – досега тя е била посещавана и обитавана единствено от китайски астронавти. Така китайците потвърждават ангажимента си да отворят своята космическа програма за по-широко международно сътрудничество. https://cosmos.1.bg/space/2026/05/16/shenzhou-23-rolled-to-pad/

УСПЕХ: Товарният космически кораб Карго Драгън излетя към МКС! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 16 май 2026 г. 10:15 ч. Светослав Александров. След няколкодневни отлагания поради лоши метеорологични условия, тази нощ в 01:05 ч. българско време ракета на СпейсЕкс „Фалкън 9“ изведе на път към МКС товарния космически кораб „Карго Драгън“ с 2 948 килограма провизии за астронавтите и научни експерименти. За нуждите на днешния полет бе използвана ракета „Фалкън 9“ с рециклирана първа степен, известна под серийния номер „B1096“, като това бе шестото изстрелване за нея. След приключването на нейната работа, степента извърши меко кацане върху наземната платформа LZ-40 по-малко от осем минути след старта. Капсулата за този конкретен „Карго Драгън“, обозначена под сериен номер „C209“, летя за шести път – нов рекорд за товарните кораби, макар и не за цялата програма „Драгън“, тъй като пилотираната капсула „Индевър“ („Крю Драгън“) също е летяла шесткратно. Скачването на „Карго Драгън“ с модула „Хармъни“, който е част от американския сегмент на МКС, ще се осъществи на 17-ти май в около 14:05 ч. българско време. Сред научните експерименти, които пътуват към орбиталния комплекс, присъства такъв за оценка на точността на наземните симулатори на микрогравитация, опит с костозаместител от дърво, който може да доведе до пробив в лечението на заболявания като остеопороза, както и експеримент, който трябва да провери как червените кръвни клетки и далакът се променят в космически условия. Високотехнологичен прибор ще изучава заредените частици около Земята, специално проучване ще търси отговор на въпроса как се образуват планетите, а също така друг прибор ще изследва отразената слънчева светлина от Земята и Луната. Космическият кораб „Драгън“ ще остане скачен с МКС до средата на юни, след което ще бъде натоварен отново с товари за транспорт към Земята, както и с отработени научни експерименти. След разкачването на кораба той ще извърши меко приводняване в близост до бреговете на Калифорния. За повече информация: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2026/05/16/cargo-dragon-launches-iss-7/