SAlexandrov

Напусна ни Джим Ловъл – легендарен астронавт от мисиите Аполо 8 и Аполо 13 Джим Ловъл 8 август 2025 г. 23:00 ч. Светослав Александров. На 7-ми август почина легендарният астронавт на НАСА Джим Ловъл. Ловъл е един от първите хора, които напускат пределите на ниската околоземна орбита като участник в екипажа на „Аполо 8“ през 1968 година, първият човек, който лети до Луната два пъти и единственият от двукратно летелите до Луната, който не е стъпвал на нея. Джим Ловъл е роден в Кливланд, Охайо, на 25 март 1928 година. През 1952 г. завършва Военноморската академия на САЩ и става летец-изпитател. Избран е в отряда на астронавтите на НАСА през 1963 година. На 4-ти декември 1965 г. Ловъл лети в космоса за пръв път на борда на кораба „Джемини 7“ на рекордна за времето си 14-дневна мисия заедно с колегата си Франк Борман. На 11 ноември 1966 г. Ловъл, заедно с Бъз Олдрин, изпълняват последната мисия от програмата „Джемини“ – „Джемини 12“. По времето на програмата „Аполо“ Ловъл първоначално е избран за резерва на „Аполо 9“ заедно с Нийл Армстронг и Олдрин на мисия, която предвижда да тества лунния модул във висока околоземна орбита. Впоследствие, понеже Майкъл Колинс трябва да напусне основния екипаж на „Аполо 9“ заради операция на гръбначния стълб, Ловъл заема неговото място. Но съдбата отрежда друго – заради отлаганията в разработката на лунния модул, НАСА се отказва от първоначалните тестове в околоземна орбита и решава да прати „Аполо 8“ директно към Луната на обиколка, без кацане. Скоро след това Ловъл е прехвърлен в екипажа на „Аполо 8“ заедно с Франк Борман и Бил Андерс. На 21 декември 1968 г. тримата се превръщат в първите хора, напуснали околоземна орбита и отправили се на пътешествие около Луната. На Бъдни вечер Ловъл, Борман и Андерс влизат в окололунна орбита и оттам прочитат пред телевизионните зрители пасажи от библейската книга Битие. Следващата мисия, която е предвидена за Ловъл, се оказва „Аполо 14“. Но Дийк Слейтън, ръководителят на астронавтския отряд, желае на „Аполо 13“ да лети Алан Шепърд – избор, който ръководството на НАСА отхвърля, понеже Шепърд е прекъснал работа за известно време. Шепърд има нужда от допълнителна подготовка, за да стане годен за мисия до Луната. Ето защо Слейтън предлага на Ловъл да поеме мисия „Аполо 13“, а Шепърд да остане за „Аполо 14“. Ловъл се съгласява. „Защо не?“, се пита той. „Каква може да е разликата между Аполо 13 и Аполо 14“? Разликата се оказва колосална. „Аполо 13“ с екипаж Джим Ловъл, Джон (Джак) Суайгърт и Фред Хейз излита на 11 април 1970 година. На път към Луната, по време на рутинна процедура, свързана с разбъркването на течния кислород на командния модул, астронавтите чуват тъп удар. Наземното ръководство вижда необичайни данни – в това число рестартиране на главния компютър, и започва да диагностицира. На космическия кораб писва аларма. Суайгърт се свързва със Земята: „Окей, Хюстън, имахме проблем тук“. „Тук е Хюстън. Повторете, моля“, не закъснява отговорът. В този момент се включва Джим Ловъл с по-подробни обяснения. „Ах, Хюстън, имахме проблем. Имахме спад във волтажа на бъс В“. Историята запомня репликата на Суайгърт и Ловъл другояче – за да вложат повече драматизъм, създателите на художествения филм от 1995 г. „Аполо 13“ променят фразата „Хюстън, имахме проблем“ на „Хюстън, имаме проблем“. И това не е единствената разлика – във филма астронавтите и наземният екипаж незабавно се впускат в работа, понеже системите отказват една след други. В реалността обаче няма толкова голям драматизъм – скоро показателите за електрическото напрежение се нормализират. Всички смятат, че става въпрос за някаква дреболия – някакво отклонение от работата на инструментите. Единствено Хейз се притеснява повече заради тъпия удар, като Ловъл и Хейз предполагат, че може би става въпрос за микрометеоритно попадение. Едва няколко минути по-късно започва каскадата от проблеми – волтажът пада до нулата, две от трите горивни клетки на водород и кислород не работят, а опитите за възстановяване на тяхната работа не се увенчава с успех. На 14-тата минута след инцидента Ловъл е първият, който забелязва, докато поглежда през прозореца навън, че корабът изпуска газ. Най-важният приоритет става осигуряването на достатъчно количество кислород и поддържането на електроенергията. Понеже наземното ръководство предполага, че течът произлиза от Горивна клетка №3, то заповядва на астронавтите да я излючат. Това автоматично води до отмяна на лунното кацане, защото правилата гласят, че корабът не бива да влиза в лунна орбита само с две работещи клетки. До един час ръководителят на полета Джийн Кранц решава какво трябва да се направи – лунното кацане се отменя, „Аполо 13“ продължава към Луната, облита я и се насочва обратно към Земята. Лунният модул служи като спасителна лодка – и понеже заради повредите на командния модул на горивната му система не може да се разчита, двигателят на лунния модул се ползва за корекция на курса. Заради уникалната траектория на завръщане, до ден днешен „Аполо 13“ е носител на рекорда за пилотиран кораб, отдалечил се на най-голямо разстояние от Земята – 400 171 километра. Този рекорд и досега остава неразбит. За сравнение мисията „Поларис Доун“ от септември 2024 г. – най-голямото отдалечаване на астронавти след програмата „Аполо“, постигна максимално отдалечаване, възлизащо на 1 400 километра от Земята. Тримата астронавти от „Аполо 13“ се прибират успешно – но за Ловъл близката среща със смъртта го променя завинаги. През 1999 г. той споделя следното: „вече не се страхувам от никакви кризи“. Когато има проблем, Ловъл си мисли: „Можех да си отида от тоя свят още през 1970 година. Още съм тук. Още дишам. Не се страхувам от кризите“. Ловъл напуска НАСА през 1973 г. и минава в частния сектор. Астронавтът така и не стъпва на Луната, а в интервю през 1995 г. споделя, че загубата на тази възможност е нещото, за което му е най-много тъжно. Но с годините Ловъл приема това, което съдбата му е отредила и оценява факта, че провалът на „Аполо 13“ му е донесла повече слава, отколкото щеше да му донесе, ако мисията бе успешна. https://cosmos.1.bg/space/2025/08/08/james-lovell-apollo-13-dies/

Китай изпита успешно спускаемия си модул за пилотираното лунно кацане Кадър от изпитанието. Photo credit : CNSA 8 август 2025 г. 12:00 ч. Светослав Александров. Вече изглежда все по-вероятно, че следващите астронавти, които ще стъпят на повърхността на Луната, ще са китайци. На 6-ти август Китай проведе първото цялостно изпитание на лунния модул „Ланюе“, с помощта на което бяха отрепетирани всички процедури по спускането, кацането, съприкосновението с повърхността и отлитането. Тестът бе проведен в специално съоръжение, разположено в провинция Хъбей. Разпространеното видео ни показва, че за симулирането на лунната гравитация е била използвана система от въжета, а пламъкът от двигателя е с жълт цвят – показател, че се използва горивна комбинация от хидразин и диазотен тетроксид. Това лято се очертава да е изключително успешно по отношение на подготовката на Китай за изпращането на човек на Луната. През месец юни вече писах на страниците на КОСМОС БГ, че бе изпълнен благополучен изпитателен полет на лунния кораб „Менгжоу“, в хода на който бяха тествани способностите му на системата за аварийно спасяване. Лунната надпревара през второто десетилетие на 21-ви век е изключително интересна. Понастоящем НАСА сглобява ракетата „Спейс Лонч Систъм“ и кораба „Орион“ за изстрелването на пилотирана мисия до Луната през 2026-та година. Но тази мисия, кръстена „Артемис 2“, само ще обиколи естествения ни спътник и няма да кацне на него. Все пак това ще е първото пътешествие на астронавти до Луната след повече от половин век прекъсване. Следващото американско пилотирано кацане за Луната е планувано да се осъществи в хода на мисията „Артемис 3“ – но за това е нужно спускаемият апарат, базиран на „Старшип“, да е готов. Докато Китай отбелязва успех след успех през това лято, програмата на СпейсЕкс „Старшип“ забуксува. През този месец очакваме следващото изстрелване на „Старшип“ и предстои да видим доколко е успешно. Но дори и да е успешно, то няма да гарантира, че Щатите ще наваксат. Китайците просто се опитват да клонират програмата „Аполо“, така че техният опит да достигнат Луната може да се окаже по-бърз за изпълнение. Американската стратегия може да се окаже по-добра в дългосрочен план, защото тя разчита на разработката на системи за презареждане на гориво в орбита, което ще доведе до цялостното усвояване на Слънчевата система. Но тъй като стратегията изисква създаването на нови технологии, изпълнението ѝ е по-бавно. НАСА очаква пилотираната обиколка до Луната да е факт през 2026 г., а пилотираното кацане – през 2028 година. Китайците обещават пилотираното кацане да се случи „преди 2030 година“. Важно е обаче да се подчертае, че американските срокове са оптимистични, докато китайските – консервативни. Когато китайците казват, че ще кацнат на Луната „преди 2030 година“, това означава, че е най-късната възможна дата. Космическата програма на Китай почти винаги изпълнява план-графика в срок, а отлаганията са рядкост. Обратно, план-графикът на САЩ не винаги отчита непредвидените обстоятелства и затова отлаганията са по-чести. https://cosmos.1.bg/space/2025/08/08/chinese-lanyue-module-tested/

Тръмп се опитва да прекрати две космически мисии за изучаването на фотосинтезата и глобалното затопляне Космическият спътник „OCO-2“. Image credit : NASA 6 август 2025 г. 09:45 ч. Светослав Александров. Администрацията на американския президент Доналд Тръмп е предприела стъпки за прекратяването на две мисии, които изучават фотосинтезата и глобалното затопляне. Мисиите са изключително важни от практическа гледна точка и се използват пряко от фермерите. Известни под названието Orbiting Carbon Observatories (съкратено на лат. OCO), съответно „OCO-2“ и „OCO-3“, това са единствените финансирани от държавния бюджет космически апарати, специално проектирани да осъществяват мониторинг на парниковите газове. „OCO-2“ е самостоятелен спътник, изстрелян през 2014 г. с ракета „Делта 2“, докато неговият наследник „OCO-3“ е монтиран към Международната космическа станция. Ако планът на Тръмп се осъществи, самостоятелният спътник ще изгори в атмосферата. Значимостта на двете мисии бе препотвърдена през 2023 г., когато по време на годишния отчет бе констатирано, че „данните са от изключително високо качество“. Но мисиите „OCO“ се оказаха много важни непосредствено след като бяха изстреляни – макар че те са проектирани да изучават глобалното затопляне, учените установиха, че могат да се използват и за измерването на растителния растеж. Това е така, защото фотосинтезата има специфичен спектрален отпечатък – и двата прибора могат да го измерват без проблем. Ето как „OCO-2“ и „OCO-3“ се използват в съвремието за изготвянето на точни карти на фотосинтезата в глобален мащаб. Сега, както съобщава NPR в своя публикация, екипът на Доналд Тръмп се опитва да прекрати работата на двете мисии. Вече съм отразявал на страниците на КОСМОС БГ, че Тръмп иска да ореже бюджета на НАСА наполовина, но както Сенатът, така и Камарата на представителите са представили свои проектобюджети, отхвърлящи орязванията на Тръмп. Тук е важно да се подчертае, че според Законодателството на САЩ президентските проектобюджети нямат особено висока стойност – те са просто предложения. Решението какви пари да получават държавните агенции се определя от Конгреса и от неговите две камари (Сената и Камарата на представителите). В миналото американските президенти са притежавали способността да откажат финансиране, дори и то да е постановено от Конгреса – чрез процедура, наречена „задържане“ (на англ. impoundment). Процедурата се е използвала широко от Томас Джеферсън (през 1801 г.) чак до времената на Ричард Никсън. Именно Никсън до такава степен злоупотребява с този властови лост, че той му е отнет със закон, гласуван през 1974 година. Новият закон предвижда възможността президентът да предложи орязването на специфични средства по определени пера, но орязването влиза в сила само ако то бъде одобрено от Камарата на представителите и Сената в рамките на 45-дневен период. Освен това Конгресът не е законово задължен да гласува тези предложения – нещо повече, в годините след Никсън конгресмените са игнорирали повечето президентски заявки. Администрацията на президента Доналд Тръмп очевидно желае да възкреси тази стара и незаконна практика – ето защо през месец юли Демократите в Конгреса изпратиха остро писмо към временно изпълняващия длъжността администратор на НАСА Шон Дъфи. Писмото напомня на Дъфи, че Конгресът и само Конгресът има законното право да финансира или да отказва финансирането на мисии, съответно да ги прекратява, а не Тръмп и неговия директор за управление на бюджета. Всеки опит да се постъпи другояче представлява незаконно задържане. Но признаците, че екипът на Тръмп постъпва точно така, са налице – миналият месец уебсайтът NASAWatch съобщи, че НАСА вече инициира конкретни стъпки за прекратяването на мисии, като че ли президентският законопроект е приет. Сега новият материал от NPR ни информира, че точно това се случва с мисиите „OCO-2“ и „OCO-3“. Очевидно се работи по т.нар. „План F“, който предвижда опции за тяхното прекратяване. NPR се позовава на Дейвид Крисп – дългогодишен учен от НАСА, който е проектирал двата инструмента и е ръководил двете мисии до неговото пенсиониране през 2022 година. Крисп твърди, че работещи в НАСА са се свързали с него, за да „почерпят технически опит“. „Това е, което научих в хода на директната комуникация с хората, изпълняващи въпросните планове. На тях не им е позволено да ми кажат, че точно това им е заповядано да правят. Позволено им е да ми задават въпроси. Зададоха ми много остри въпроси. Единственото, което може да мотивира въпроси от такъв тип е, че някой им е заповядал да направят план за прекратяване“, категоричен е Крисп. Медията съобщава, че двама работници в НАСА са се свързали под условие да им бъде запазена анонимността, защото им е казано, че ако разкрият какво се планира, ще бъдат уволнени. Работниците потвърждават, че става въпрос за прекратяването на проекти, чието финансиране е орязано в законопроекта на Доналд Тръмп. Истинският въпрос за мнозина е дали Конгресът ще съумее да стане готов с бюджета преди 30 септември, когато приключва тази фискална година. Ако това се случи, Тръмп няма сериозни ходове, но ако до началото на Фискалната 2026 г. (която започва на 1-ви октомври) няма готов бюджет, администрацията може да се опита да заповяда на федералните агенции да работят съобразно президентския проектобюджет. Ако това стане и започне изпълнението на план за прекратяването на мисиите, дори и в случай че след няколко месеца Конгресът възстанови финансирането, ще бъде прекалено късно. Позицията на екипа на Тръмп изглежда ясна – преди да се присъедини към него, Ръсел Воут е писал част от текстовете на „Проект 2025“ за преправянето на американското правителство. В този документ Воут е заявявал, че „климатичният фанатизъм на администрацията на Байдън изисква цялостно правителствено разплитане“. https://cosmos.1.bg/space/2025/08/06/oco-2-mission

УСПЕХ: Космическият кораб Ню Шепърд изведе нови шестима туристи в космоса! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : Blue Origin 3 август 2025 г. 16:00 ч. Светослав Александров. Днес в 15:42 ч. българско време Блу Ориджин изстреля успешно суборбиталния си пилотиран космически кораб „Ню Шепърд“. До ръба на космоса и обратно пътуваха нови шестима туристи. Цялото пътешествие продължи около десетина минути. Макар че „Ню Шепърд“ не достига орбита, корабът надхвърля признатата от всички държави 100-километрова височинна граница, разделяща земната атмосфера от космическото пространство. След всяко изстрелване ракетата-носител се завръща на Земята посредством собствения си двигател, докато капсулата с пътниците се прибира чрез система от парашути. Днешният полет протече безпроблемно. Най-известният сред днешните пътешественици бе Джъстин Сън – 34-годишен милиардер, създател на блокчейн платформата Трон. През юни 2021 г. той спечели мястото си на борда на „Блу Ориджин“ на търг, инвестирайки $28 милиона. Сън бе придружен от индо-американеца и предприемач Арви Бахал, от турския бизнесмен и фотограф Гюркан Ердем (с което Турция вече има трима астронавти от началото на 2024 г.), от журналистката и пуерториканка Дебора Марторел, от англичанина Лайънел Пичфорд, който притежава сиропиталище в Непал, както и от американския предприемач Джей Ди Ръсел. За Ръсел това е второто пътешествие – той вече летя на борда на „Ню Шепърд“ през ноември 2024 година. След днешното изстрелване Блу Ориджин вече имат 14 пилотирани космически полета след дебютното изстрелване на 20-ти юли 2021 г., когато основателят на фирмата Джеф Безос полетя навръх 52-годишнината от „Аполо 11“ и първото стъпване на човек на Луната. Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2025/08/03/blue-origin-new-shepard-launch-success

УСПЕХ: Пилотираният космически кораб Крю Драгън излетя към МКС! Снимка от днешното изстрелване. Photo Credit: NASA/Aubrey Gemignani 1 август 2025 г. 22:30 ч. Светослав Александров. След еднодневно отлагане поради лоши метеорологични условия, днес пилотираният космически кораб „Крю Драгън“ с четиричленен екипаж на борда бе благополучно изстрелян от космическия център Кенеди в 18:43 ч. българско време. Това е 11-тата редовна мисия, която СпейсЕкс осъществява съобразно договор с НАСА за ротация на астронавтите на Международната космическа станция. За нуждите на днешния полет бе използвана капсулата на име „Индевър“, за която това бе шеста мисия – рекорд в сферата на възвръщаемостта за програмата „Крю Драгън“! Скачването е насрочено за неделя, 2-ри август, в 10:00 ч. българско време. „Това бе абсолютно трансцедентно, бе пътешествието на живота ми“, сподели Зена Кардман, командирът на мисията, след достигането на орбита. За нея това е първото космическо пътешествие. Кардман трябваше да почака дълго, докато стигне до този преломен за живота ѝ миг. Беше предвидено да командва деветата мисия на СпейсЕкс по програмата на МКС, която излетя през септември 2024 година. Но заради повредата на кораба на Боинг „Старлайнър“ Кардман бе изхвърлена от тогавашния екипаж на „Крю Драгън“, за да освободи място за завръщането на заклещените астронавти Бъч Уилмор и Съни Уилямс. Кардман е придружена от Майк Финк, който е пилот на излетелия днес „Крю Драгън“. За Финк днешното пътешествие е четвърто в неговата кариера, но забележителното е, че предишните му полети са осъществени посредством старите совалки на НАСА и руските кораби „Союз“. Той се завърна в космоса след 14-годишно отсъствие. Кардман и Финк са американски граждани, астронавти на НАСА. Международните членове на днешния екипаж са японецът Кимия Юи, който вече е летял до МКС през 2015 с руския кораб „Союз ТМА-17М“, и руснакът Олег Платонов – новак като Кардман. Финк и Юи също трябваше да почакат, докато се класират за днешната мисия. Първоначално бе предвидено да летят на първата редовна мисия на кораба на Боинг „Старлайнър“, но след безкрайните му проблеми двамата бяха прехвърлени на „Крю Драгън“. Тези, които не харесват Илон Мъск или не споделят мечтата за космическа колонизация, са се вторачили върху последните аварии на „Старшип“ и напълно са пренебрегнали революцията, която се случи под носа им благодарение на „Крю Драгън“. През последната година този кораб на СпейсЕкс буквално измъкна пилотираната космонавтика от половинвековен застой. Само в периода септември 2024 – август 2025 г. „Крю Драгън“ летя общо шест пъти. Две от мисиите бяха исторически – „Поларис Доун“ (септември 2024 г.) постигна рекордно висока околоземна орбита с апогей 1 400 километра, най-далечното разстояние, пропътувано от човек след края на лунната програма „Аполо“, както и първото оттогава през радиационните пояси на Ван Алън. А пък „Фрам 2“ (април 2025 г.) представляваше първият в историята на космонавтиката пилотиран полет до полярна орбита. Прочие, преди едва шест години (през 2019 г.) „Крю Драгън“ експлодира на стартовата площадка и обществеността сочеше с пръст какъв провал е този кораб. Но тогава малцина можеха да предположат до каква революция ще доведе в обозримото бъдеще, даже оптимистите го подцениха. А какво биха казали циниците, когато „Старшип“ почне да жъне успех след успех? Тук е коректно да подчертая, че вчера „Старшип“ успешно изпълни статично огнево изпитание – само месец след предходната експлозия при аналогично изпитание. Разбира се, за този успех няма да прочетете изобщо в българоезичните медии и е отразен в много малко англоезични. Уви – успехите не са зрелища за тълпата… Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2025/08/01/crew-dragon-launches-iss-3

УСПЕХ: Индия изстреля в космоса $1.5-милиардна мисия на НАСА за наблюдения на Земята Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : NASA 30 юли 2025 г. 23:45 ч. Светослав Александров. След десетилетно сътрудничество между Индия и НАСА, днес индийска ракета „GSLV“ изпрати в космоса най-скъпоструващата мисия за наблюдения на Земята. Ако мисията се планираше не през 2014 г., а в днешно време, надали правителството на САЩ щеше да одобри строежа на $1.5-милиардния изкуствен спътник. За нуждите на изстрелването бе използвана ракета „GSLV MkII“, като стартът бе осъществен в 15:10 ч. българско време от космическия център Сатиш Дхаван в Индия. Ракетата прецизно вмъкна спътника с име „NISAR“ в предвидената орбита на височина 745 километра над земната повърхност. През следващите няколко дни спътникът ще трябва да разгърне своята антена с диаметър 12 метра, критично важна за работата на двата синтетично-апертурни радара. Всъщност названието „NISAR“ представлява съкращение от „NASA-ISRO Synthetic Aperture Radar“. Както Индия, така и НАСА са осигурили по един синтетично-апертурен радар, работещи в различни диапазони. Този на НАСА е по-подходящ за наблюдения на почвената влага, горите и придвижването на ледените наноси върху земната повърхност. Индийският е способен да наблюдава селскостопанските култури, пасищата, построените от човека съоръжения. Важно е да се подчертае, че работата на класическите оптични спътници е силно затруднена от облаците и метеорологичните явления, но синтетично-апертурните радари могат да проникват без проблеми през облачната покривка, както и да провеждат наблюдения през нощта. Както ни информира статия на сп. Нейчър, сътрудничеството между Индия и САЩ се разгръща през първата половина на предходното десетилетие по естествен път, понеже се оказва, че както индийските, така и американските учени желаят да разполагат с мощна радарна мисия за наблюдения на Земята. Ако всичко мине наред с разгръщането на антената, спътникът ще започне да предоставя данни в рамките на следващите 90 дни. Но както съобщава журналистът Ерик Бъргър от уебсайта Арс Текника, надали инициативата щеше потръгне по същия начин, ако се беше случила в днешни дни. Нещо повече – Белият дом иска да ореже по-голямата част от средствата на НАСА за наука, в това число и програмата за наблюдения на Земята. Все пак понастоящем изпълняващият длъжността Администратор на НАСА Шон Дъфи приветства днешното изстрелване, което е положителен знак, тъй като длъжностно лице на Доналд Тръмп спомена в положителна светлина мисия, която ще има значение за изучаването на глобалното затопляне. Видеозапис от изстрелването: https://cosmos.1.bg/space/2025/07/30/india-launches-expensive-earth-satellite

Дебютното изстрелване на австралийска орбитална ракета завърши с провал Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : Gilmour Space Technologies 30 юли 2025 г. 19:00 ч. Светослав Александров. Днес в 01:35 ч. българско време от австралийския космодрум Боуен частната компания Gilmour Space изстреля ракетата „Ерис“ – първата орбитална ракета, проектирана и построена в Австралия. За съжаление полетът продължи само 14 секунди, преди ракетата да рухне в близост до площадката. Gilmour Space очакваше такъв развой на събитията – все пак е изключителна рядкост дебютният полет на орбитална ракета да бъде успешен. „Независимо дали успеем да напуснем стартовата площадка, да достигнем Max Q, или да преминем целия път до космоса, всяка секунда от полета ще предостави ценна информация, която ще подобри надеждността на ракетата и нейните способности за бъдещите ѝ полети“, съобщи фирмата още през февруари. Екипът изглежда доволен. В становище, качено в социалната мрежа X, Gilmour Space отчита, че е деменстрирано успешно запалване на двигателите, напускане на стартовата кула и изпитание на първата степен на „Ерис“. Това е нормална реакция – буквално всяка частна компания се радва, ако при дебют ракетата поне излети от стартовата площадка и напусне кулата. Но безспорно остава много работа – все още предстои да бъде демонстрирана цялостна работа на първата степен, разделянето на степените, работата на горната степен и вмъкването на полезен товар в орбита. Това явно ще бъде свършено по-нататък. Днешният полет е исторически за Австралия, тъй като страната си е поставила за цел да придобие по-голяма самостоятелност. В миналото австралийският космически сектор е играел съществена роля в космическата надпревара, но винаги в партньорство с други държави. Още през 60-те в Австралия са построени рекорден брой наземни станции, приемащи сигналите на спътници и космически кораби, които предоставят работа за над 700 души. Именно австралийските станции през 1969 г. приемат първите изображения от мисията „Аполо 11“, когато Нийл Армстронг и Бъз Олдрин се превръщат в първите хора, стъпили на повърхността на Луната. В днешно време Австралия продължава да сътрудничи на американците – например австралийските бази понастоящем служат за кацането на съвременните кораби „Уинебаго“ на американската фирма Варда, съоснована от българина Делян Аспарухов. Но Австралия никога не успява да разработи свои ракети за изстрелването на собствени спътници и кораби. Досега са осъществени две успешни орбитални изстрелвания от австралийска територия – на модифицирана ракета „Редстоун“ (кръстена „Спарта“) през ноември 1967 г. и на ракета „Блек Ароу“ през 1971 година. Но отново това са чуждестранни ракети, а не австралийски – „Редстоун“ е американска, която все пак успява да изведе в космоса първия австралийски изкуствен спътник „WRESAT“, а „Блек Ароу“ – британска ракета, която извежда спътника „Просперо“. В сравнение с тях „Ерис“ е изцяло австралийска ракета. Нейният дебютен полет трябваше да бъде осъществен още през март, но той бе отложен заради тропическия циклон Алфред. Следващият опит бе през май, но тогава обтекателят неочаквано се отдели от ракетата, докато тя се намираше още на стартовата площадка. Последваха дълги ремонти и следващият опит бе предвиден за края на юни – уви, отново настъпи малшанс заради силните ветрове в региона на космодрума. Чак днес „Ерис“ успя да отлепи от стартовата площадка и да излети. Успешен или не, днешният полет е исторически – все пак той си остава дебютен опит за австралийско орбитално изстрелване. Мъдростта в космическия отрасъл гласи, че дебютът е най-трудната част при създаването на всяка ракета, а за Gilmour Space той вече е в миналото. Прекалено много препятствия трябва да бъдат преодолени, преди дадена ракета изобщо да полети, препятствия от всякакво естество – метеорологични, технологични и бюрократични (докато се оформи цялата документация и бъде получено разрешение). Ето защо всяка млада космическа фирма празнува дебютния си старт, независимо от успеваемостта му. Всички знаят, че вторият път ще е по-лесен. Gilmour Space вече подготвя хардуера, нужен за второто изстрелване на „Ерис“, така че в обозримо бъдеще фирмата ще опита отново. https://cosmos.1.bg/space/2025/07/30/gilmour-space-launch-failure

Пилотираният космически кораб Крю Драгън бе изведен на стартовата площадка Снимка от извеждането на „Крю Драгън“ на стартовата площадка. Photo credit : SpaceX/NASA 28 юли 2025 г. 09:00 ч. Светослав Александров. В неделя, на 27-ми юли, пилотираният космически кораб на СпейсЕкс „Крю Драгън“ бе изведен на стартовата площадка. Изстрелването на четиричленен екипаж, сред който присъстват руснак и японец, е насрочено за 31-ви юли в 19:09 ч. българско време. Това се очертава да бъде единадесетият редовен полет, който СпейсЕкс ще осъществи съобразно договор с НАСА с цел ротация на астронавтите на Международната космическа станция. Командирът на екипажа е 37-годишната астронавтка на НАСА Зена Кардман, която ще лети в космоса за пръв път. Пилотът на кораба е опитният американски астронавт Майк Финк, като за него това ще е четвъртото пътешествие в орбита. Международните членове на екипажа са японецът Кимия Юи, който вече е летял до МКС през 2015 с руския кораб „Союз ТМА-17М“, и руснакът Олег Платонов – новак като Кардман. Любопитен факт е, че Финк и Юи трябваше да летят в космоса като членове на първата редовна мисия на пилотирания кораб на Боинг „Старлайнър“. Но след като миналата година възникнаха проблеми с дебютната му изпитателна мисия, които наложиха безпилотното му завръщане, целият план-график се обърка и НАСА се принуди да разчита на СпейсЕкс за обозримо бъдеще. Все пак Майк Финк се надява, че ще може да види „Старлайнър“ в полет съвсем скоро – Боинг и НАСА плануват следващото изстрелване на кораба за началото на 2026 година. Вероятно „Старлайнър“ ще полети в безпилотен режим, за да може всички да се уверят, че проблемите с него са решени. Няма съмнение, че СпейсЕкс е абсолютен лидер в космонавтиката през 2025 година, като ракетите „Фалкън“ и корабите „Драгън“ продължават да летят редовно. Работата по програмата „Старшип“ отново потръгна. Вчера поредният кораб „Старшип“ бе изведен на тестовата площадка Маси с цел криогенни изпитания, като това се случи само 39 дни след експлозията на предходен кораб. Мнозина предполагаха, че аварията ще доведе до дългомесечни отлагания заради нуждите от ремонти на Маси. Нищо подобно. Наистина, при другите фирми и държавни агенции подобни аварии водят до отлагания, които могат да се проточат до две години. Не и при СпейсЕкс. Ветерани от НАСА, постъпили на работата във фирмата, споделят, че нещата, които в държавната програма са се вършили в течение на години, в СпейсЕкс се приключват за дни. https://cosmos.1.bg/space/2025/07/28/crew-dragon-rolled-launch-pad-2

УСПЕХ: Европейската ракета Вега-С изведе в космоса пет изкуствени спътника! 26 юли 2025 г. 09:00 ч. Светослав Александров. Триумф за европейската космонавтика – днес лекотоварната ракета „Вега-С“ излетя успешно от космодрума Куру във Френска Гвиана в 05:03 ч. българско време, извеждайки в космоса общо пет изкуствени спътника! Успехът бе изключително важен от психологическа гледна точка за космическия сектор на Европа. Напомням на читателите, че на 21 декември 2022 г. „Вега-С“ претърпя провал и това бе тотален шок, тъй като войната в Украйна тепърва се бе разразила, а европейската индустрия практически бе загубила останалите си ракети – полетите на „Союз“ от Куру бяха преустановени заради краха в отношенията между Роскосмос и ЕКА, а „Ариана 5“ бе малко преди своето пенсиониране. Отне две години, докато европейските специалисти анализират причините за аварията и въведат корективни мерки. „Вега-С“ се завърна в експлоатация с благополучен старт на 5 декември 2024 г., а днешният полет бе трети оттогава. Това означава, че ракетата вече е натрупала три последователни успеха! Един от изстреляните днес спътници бе „МикроКарб“, разработен от Френската космическа агенция (CNES). Този 180-килограмов сателит ще трябва да картографира източниците и уловителите на въглеродния диоксид в световен мащаб. Ако всичко мине по план, „МикроКарб“ ще работи в слънчевосинхронна орбита при височина от 650 километра над земната повърхност в продължение на пет години. Другите четири спътника бяха част от френската групировка „CO3D“ и те са построени от Ербъс. Задачата им е да изготвят стереоизображения на земната повърхност с разделителна способност до 50 сантиметра. Данните ще могат да се ползват както за военни цели, посрещайки нуждата от прецизна и модерна картография, така и за научни цели в областите на хидрологията, геологията, градското планиране, управлението на ресурси. Видеозапис от изстрелването: https://cosmos.1.bg/space/2025/07/26/vega-c-launch-success

УСПЕХ: Руска ракета Союз-2.1б изведе в космоса научните спътници Йоносфера-М №3 и 4 Снимка от днешното изстрелване от космодрума Восточний. Фото: Роскосмос 25 юли 2025 г. 13:30 ч. Светослав Александров. Тази сутрин в 8:54 ч. българско време от космодрума Восточний бе проведено изстрелване на ракета „Союз-2.1б“ с ускорителен блок „Фрегат“ и два научни спътника „Йоносфера-М“ №3 и 4. С това четириспътниковата групировка „Йоносфера-М“ бе завършена. Като вторичен полезен товар на ракетата пътуваха още 18 микроспътника. Един от тях, „Нахид-2“, представлява телекомуникационен спътник на Иран. Останалите 17 са руски и те бяха освободени в околоземна орбита посредством диспенсъри, разработени от руската космическа фирма Аероспейс Кепитал (за повече информация – на сайта на фирмата). Изстрелването на микроспътници чрез ракети „Союз“ се ръководи от АО Главкосмос – дъщерната организация на Роскосмос, която е отговорна за предоставянето на космически услуги на световния пазар. Обаче след разгара на войната в Украйна през 2022 г. повечето от традиционните партньори на Русия се отдръпнаха. Останаха държави като Иран и Беларус. Подробно описание на научните задачи на основния полезен товар, „Йоносфера-М“, можете да прочетете в предходната публикация на страниците на КОСМОС БГ на този линк. Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2025/07/25/soyuz-ionosfera-3-4-launch-success

УСПЕХ: СпейсЕкс изстреля мисия на НАСА за изучаване на земното магнитно поле! Снимка от вчерашното изстрелване. Photo credit : SpaceX 24 юли 2025 г. 09:00 ч. Светослав Александров. Снощи в 21:13 ч. българско време от космодрума Ванденберг в Калифорния бе проведено успешно изстрелване на ракета на СпейсЕкс „Фалкън 9“, а на борда ѝ се намираха два спътника за изучаване на земното магнитно поле, съставляващи мисията на НАСА „TRACERS“. Ракетата също така превози и два частни спътника – „LIDE“ и „SkyCraft 4“, както и три микроспътникови мисии с участието на НАСА. „Фалкън 9“ бе оборудвана с рециклирана първа степен, за която вчерашният полет бе 16-ти. На осмата минута след старта степента извърши меко кацане върху наземната площадка LZ-4 в Калифорния. Горната степен доведе „TRACERS“ до целевата околоземна орбита на височина 590 километра над земната повърхност. Задачата на „TRACERS“ е да изучава процеса, наречен магнитна реконекция – процес, при който слънчевото магнитно поле се свързва пряко със земното. За тази цел двата спътника ще летят във формация, като единият ще следва другия. Те винаги ще са обърнати към Слънцето, докато прелитат над Северния и Южния полюс – там, където в земното магнитно поле има пролуки и където се наблюдава магнитна реконекция. За повече информация: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2025/07/24/spacex-launches-nasa-tracers

Европейска ракета Вега-С ще изведе научни спътници на 26-ти юли На снимката: техниците опаковат спътниците под обтекателя на европейската ракета „Вега-С“. Photo credit : ESA/CNES/Arianespace 22 юли 2025 г. 10:00 ч. Светослав Александров. На 26-ти юли в 05:03 ч. българско време от космодрума Куру във Френска Гвиана ще бъде проведено изстрелване на лекотоварната европейска ракета „Вега-С“, а на борда ѝ ще пътуват пет изкуствени спътника. Това ще е втората мисия на „Вега-С“ през настоящата 2025 година. Основният полезен товар на ракетата е групировката CO3D, състояща се от четири изкуствени спътника, построени от Ербъс. Задачата на спътниците е да изготвят стереоизображения на земната повърхност с разделителна способност до 50 сантиметра. Данните ще могат да се ползват както за военни цели, посрещайки нуждата от прецизна и модерна картография, така и за научни цели в областите на хидрологията, геологията, градското планиране, управлението на ресурси. Петият спътник на борда на ракетата е френският „МикроКарб“, който ще картографира природните уловители на въглеродния диоксид, както и неговите източници. Основният прибор на спътника представлява дисперсивен спектрометър, който ще може да измерва атмосферната концентрация на въглеродния диоксид с висока прецизност. https://cosmos.1.bg/space/2025/07/22/vega-c-launch-preview/

Ракета Союз-2.1б бе изведена на космодрума Восточний за изстрелването на научната мисия Йоносфера-М Ракетата-носител е в готовност за полет. Фото: Роскосмос 22 юли 2025 г. 09:30 ч. Светослав Александров. Ракета-носител „Союз-2.1б“ бе изведена на стартовата площадка на космодрума Восточний за едно от много редките научни изстрелвания на Роскосмос. Полетът на спътниците „Йоносфера-М“ №3 и №4 заедно с 18 вторични микросателита е насрочен за 25-ти юли в 08:54 ч. българско време. Това е втората двойка спътници от четириспътниковата групировка „Йоносфера-М“, с което тя ще бъде завършена. Напомням на читателите, че първите два спътника бяха изстреляни успешно на 5-ти ноември миналата година. Както съобщава руският космически журналист Анатолий Зак, задачата на мисията „Йоносфера“ е да изучава едноименния регион от близкия космос, простиращ се на височина 50-2 000 километра над земната повърхност. Поради влиянието на слънчевата и галактичната радиация, йоносферата съдържа заредени частици, йони и електрони, които се образуват при взаимодействието на неутралните атоми и молекули с рентгеновите и ултравиолетовите лъчи. Като резултат йоносферата може да провежда електричество и да отразява радиовълните. Понеже електрическият заряд, който се генерира в магнитосферата, впоследствие се разпространява сред йоносферата, той играе критична роля при формирането на магнитни бури и други явления. Откъм практическа гледна точка изучаването на йоносферата може да позволи да предсказваме т.нар. „космическо време“, което влияе на редица космически и наземни системи. Критичното свойство, което дефинира условията в йоносферата, е концентрацията на заредени частици и тя се измерва чрез радио пулсации, които се отразяват от тях. Руснаците са кръстили този метод с термина „йонно сондиране“ и той за пръв път е тестван през 1970 г. от съветския спътник „Космос-381“, както и от „Интеркосмос-19“ през 1979 година. Впоследствие СССР предвижда да създаде цяла спътникова групировка, но от нея е изстрелян единствено краткоживущият „Космос-1809“ през 1987 г., непосредствено преди съветската икономика заедно с бюджета за космонавтика да рухне. Все пак през 90-те години НАСА се притичва на помощ и с американско участие през 1996 г. е монтиран експеримент на борда на орбиталната станция „Мир“ и с това приключва съветският принос към тази научна област. След 2000 г. Институтът по космически изследвания към РАН се опитва да възкреси работата по проекта на име „Йонозонд“, който предвижда конструирането на пет космически апарата – четири „Йоносфера“ и един „Зонд-М“. Но руската федерална програма за периода 2016-2025 г. ограничава средствата за „Йонозонд“, което доведе до отлагането на „Зонд-М“ за следващото десетилетие. Все пак четирите „Йоносфера“ бяха построени и след множество перипетии, първите два от тях бяха изстреляни през ноември, а сега предстои изстрелването на последните два. https://cosmos.1.bg/space/2025/07/22/soyuz-2-1b-rolled-launch-pad/

НАСА откри млада извънслънчева планета, която свива размера си Илюстрация на извънслънчевата планета TOI 1227 b. Горе вляво: рентгенови данни, получени с космическия телескоп „Чандра“. X-ray: NASA/CXC/RIT/A. Varga et al.; Illustration: NASA/CXC/SAO/M. Weiss; Image Processing: NASA/CXC/SAO/N. Wolk 21 юли 2025 г. 17:30 ч. Светослав Александров. Благодарение на проучване, направено с космическия телескоп на НАСА „Чандра“, изследователи откриха необичайна екзопланета, която свива размера си! В бъдеще от свят, подобен на Юпитер, тя ще се превърне в малка пустинна скала. Планетата е кръстена TOI 1227 b и тя обикаля около звезда от типа червено джудже, намираща се на 330 светлинни години от Земята – т.е. съвсем наблизо за космическите мащаби. TOI 1227 b е позиционирана много близко до своята звезда – на по-малко от една пета от разстоянието между Меркурий и Слънцето. Освен това планетата е изключително млада, едва на 8 милиона години. За сравнение Земята е на 5 милиарда години, т.е. хиляда пъти по-стара. Звездата TOI 1227 е съществено по-малка от Слънцето, има само една десета от неговата маса. Във видимата област тя изглежда много по-бледа от него. Но благодарение на космическия телескоп „Чандра“ научаваме, че TOI 1227 излъчва много по-голямо количество рентгенови лъчи в сравнение с нашето Слънце и буквално бомбардира своята планета! Учените смятат, че планетата TOI 1227 b притежава маса, сходна с тази на Нептун, но като размер наподобява Юпитер. „Ние считаме, че планетата е подпухнала или се е раздула, до голяма степен заради прииждащата бомбардировка от рентгенови лъчи, които получава от звездата си“, смята Джоел Кастнър от Института по технологии – Рочестър (RIT) и един от съавторите на научната статия, приета за печат в The Astrophysical Journal. „Бъдещето на тази планета не изглежда добро“, потвърждава Александър Бинкс от Тюбингенския университет, също съавтор на статията. „Планетата може да се свие до една десета от текущия си размер и да загуби над десет процента от теглото си“. Понястоящем на всеки 200 години TOI 1227 b губи атмосферна маса, сравнима с масата на цялата атмосфера на нашата Земя! Учените са категорични, че планетата ще остане изцяло без атмосфера за по-малко от един милиард години. За повече информация: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2025/07/21/nasa-shrinking-exoplanet/

УСПЕХ: СпейсЕкс изстреля 24 спътника на конкурента си Амазон! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 16 юли 2025 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Днес в 09:30 ч. българско време, навръх 56-годишнината от полета на първата пилотируема спускаема мисия до Луната „Аполо 11“, СпейсЕкс изстреля ракета „Фалкън 9“ с партида спътници „Кайпер“ на своя конкурент Амазон. За нуждите на днешния полет послужи ракета с чисто нова, нелетяла досега първа степен, която се присъедини към флотилията на СпейсЕкс под сериен номер „B1096“. На осмата минута след старта степента извърши меко кацане върху плаващата платформа „Недоимък на достойнство“. Сега предстои „B1096“ да бъде подготвена за втория си полет. Не е необичайно СпейсЕкс да изстрелва спътници на конкурентите си – в миналото с ракети „Фалкън 9“ са били изпращани сателити на OneWeb, Viasat и O3b MPower. Но преди Илон Мъск и Джеф Безос поне временно да си протегнат ръка, имаше известна интрига. Редовните читатели на КОСМОС БГ сигурно си спомнят, че през 2022 г. Амазон сключи договори за обща сума от близо $10 милиарда с всички ракетни оператори-конкуренти на СпейсЕкс. Договорите предвиждаха спътниците от интернет групировката „Кайпер“ да бъдат изпращани в космоса посредством ракети „Ариана 6“, „Ню Глен“ и „Вулкан“. Този ход обаче бе оспорван от инвеститорите на Амазон, които обвиниха Безос, че нарочно пренебрегва най-често летящата ракета на СпейсЕкс – „Фалкън 9“. През 2023 г. започна съдебно дело с мотива, че Безос не играе съобразно пазарните правила. Амазон отхвърли тези обвинения, но все пак през декември същата година сключи договор със СпейсЕкс за изстрелването на три партиди спътници. Сега, през 2025 г., иронията е пълна – въпреки налятите $10 милиарда в конкурентите на СпейсЕкс, нито една от останалите ракети не е в готовност да извежда спътниците на Амазон. Макар че „Вулкан“ летя два пъти, а „Ариана 6“ и „Ню Глен“ – по веднъж, предстои много работа, докато се стигне до серийно производство и редовни мисии. А що се касае до Илон Мъск, вие можете да кажете всичко за него – че е неприятен характер, че политическите му позиции са отвратителни, че общественото му поведение е неприемливо. Но едно не сте в състояние да оспорите – ракетите му летят. Ако искате да изстреляте свой собствен апарат в космоса, най-бързият начин, по който това може да се случи (без да чакате години на опашка при някоя от старите корпорации) е именно с ракети на СпейсЕкс. Точно сега обаче Безос надали би се оплаквал. Лицензионното споразумение, сключено с Федералната авиационна комисия, изисква до края на юли 2026 г. в орбита да бъдат изпратени 1 600 спътника „Кайпер“ – т.е. около половината от началната групировка от 3 000 спътника. Това е амбициозна задача и тепърва предстои да видим дали може да бъде изпълнена. Като изключим тазсутрешната мисия, партиди на „Кайпер“ са били изстрелвани в рамките на още два полета, през април и юни, посредством остарелите ракети „Атлас 5“ – а те са пред пенсиониране. Към днешна дата Амазон разполага с общо 78 спътника в орбита. https://cosmos.1.bg/space/2025/07/16/spacex-launches-kuiper-satellites/

УСПЕХ: Пилотираният космически кораб Крю Драгън с мисия Аксиом-4 се завърна на Земята! На кадъра: полският астронавт Славош Узнански след неговото завръщане на Земята. Photo credit : Axiom Space 15 юли 2025 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Първите астронавти на Индия, Полша и Унгария след епохата на Интеркосмос се завърнаха на Земята днес, след като космическият кораб на СпейсЕкс „Крю Драгън“ извърши меко приводняване в 12:32 ч. българско време. Това бе четвъртата комерисална мисия към МКС, организирана от частната компания Аксиом Спейс. За нейното изпълнение СпейсЕкс предостави чисто нов, нелетял кораб от серията „Крю Драгън“, който получи името „Грейс“. Така фирмата на Илон Мъск вече разполага с пет пилотирани космически кораба за многократна употреба. Мисията „Аксиом-4“ бе командвана от бившата астронавтка на НАСА и настоящ директор на Аксиом Спейс по програмата за пилотирани експедиции Пеги Уитсън. Към Уитсън се присъединиха Шубханшу Шукла от Индия, Славош Узнански от Полша и Тибор Капу от Унгария. Четиримата бяха изстреляни на 25-ти юни, т.е. престояха в орбита близо три седмици. Напомням на читателите, че благодарение на „Аксиом-4“ Полша и Унгария станаха първите държави от Централна Европа, които някога са се възползвали от съветската програма за взаимопомощ „Интеркосмос“ и са имали космонавти, а сега, благодарение на американските фирми СпейсЕкс и Аксиом Спейс, вече имат и астронавт. Днешното кацане на „Крю Драгън“ бе едва второто приводняване на пилотиран кораб в близост до бреговете на Калифорния. Дебютното бе през март, когато СпейсЕкс изстреля първата в историята на космонавтиката експедиция с екипаж до полярна орбита. Фирмата на Илон Мъск доскоро връщаше корабите си край Флорида, но заради опасения, че компонентите им падат в населени места, кацанията бяха преместени за постоянно в Калифорния. Следващото изстрелване на пилотиран кораб „Крю Драгън“ е насрочено за 31-ви юли, като това ще е 11-тата мисия, която СпейсЕкс ще изпълни съобразно договор с НАСА за ротацията на постоянния екипаж на МКС. Тази мисия ще продължи между шест и осем месеца. Видеозапис от завръщането: https://cosmos.1.bg/space/2025/07/15/crew-dragon-axiom-4/

УСПЕХ: Товарният космически кораб Тянжоу-9 излетя към станция Тянгон! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : CNSA 15 юли 2025 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Днес в 00:34 ч. българско време от космодрума Уенчан бе проведено успешно изстрелване на китайска ракета „Лонг Марч 7“ с деветия товарен кораб от серията „Тянжоу“. Три часа по-късно корабът извърши автоматично скачване с орбиталната станция „Тянгон“. На борда на кораба пътуваха 7.2 тона провизии, които ще се използват от настоящите обитатели на станцията. Напомням на читателите, че те излетяха през април с кораба „Шенчжоу-20“ и са Чен Дун (командир), Чен Чжунжуй и Уан Цзе. Харесвате ли материалите на КОСМОС БГ? Подкрепете блога финансово на този линк, за да продължи да съществува! Освен необходимите храна, вода, гориво и научни експерименти, „Тянжоу-9“ превози за астронавтите два чисто нови скафандъра, както и модерни фитнес уреди с цел предотвратяването на типичната за живота в космоса мускулна атрофия. Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2025/07/15/tianzhou-9-launches-docks-tiangong/

И Камарата на представителите отряза Тръмп за съкращенията на НАСА Повече пари за „Артемис“ и полети до Луната, но по-малко за фундаментална наука предвижда Камарата на представителите към Конгреса на САЩ. Photo credit : NASA 15 юли 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Драстичните съкращения на парите за НАСА, предвидени от администрацията на Доналд Тръмп, вече почти със сигурност няма да се случат, след като вчера Камарата на представителите представи своя вариант за бюджета на агенцията. Напомням на читателите, че миналата седмица Сенатът каза „Не“ на Тръмп. Сега, когато и Камарата на представителите се произнесе, вече може да сме малко по-спокойни, защото очевидно Конгресът на САЩ е категоричен, че драконово орязване на бюджета за НАСА няма да има. Както съобщава сайтът Space Policy Online, Камарата на представителите предвижда финансирането за НАСА да е $24.8 милиарда – т.е. същото както при предходната фискална година. Има обаче съществени различия в сравнение с проектобюджета на Сената – например Камарата на представителите реже от бюджета за фундаментални научни изследвания (ще бъдат дадени $6 милиарда вместо сегашните $7.3 милиарда), но ги дава за изследователски дейности и полети до Луната и Марс – $9.7 милиарда в сравнение със сегашните $7.7 милиарда. Увеличението, разбира се, касае програмата „Артемис“. Макар че Камарата на представителите предвижда по-малко пари за фундаментална наука в сравнение със Сената, нейният законопроект е много по-добър в сравнение с този на Тръмп, който поиска едва $3.1 милиарда. Отново напомням – бюджетът все още не е окончателен. През следващите месеци Сенатът и Камарата на представителите трябва да стигнат до финален компромис и когато това стане, бюджетът ще бъде пратен към президента Доналд Тръмп за неговия подпис. https://cosmos.1.bg/space/2025/07/15/house-rejects-nasa-cuts/

Отбелязваме 60 години от първото успешно посещение на Марс от космическа мисия! Eдна от първите снимки на Марс, заснети от „Маринър 4“ и изпратени към Земята на 14-ти юли 1965 година. Photo credit : NASA/JPL-Caltech 12 юли 2025 г. 18:15 ч. Светослав Александров. На 14-ти юли човечеството ще отбележи 60 години, откакто Марс е посетен и заснет за пръв път от космически апарат – от американската мисия „Маринър 4“. Макар че получените снимки разбиват на пух и прах мечтите, че на планетата може да има разумен живот, е положено началото на нейното шестдесетилетно активно изучаване. Днес Червената планета бива изследвана подробно от роботизирани орбитални и спускаеми мисии, а снимките от марсоходите биват качвани в интернет до няколко часа след тяхното получаване. Но през първата половина на шестдесетте учените знаят малко факти за Марс. В края на 19-ти век италианският астроном Джовани Скиапарели съобщава, че е наблюдавал линейни структури, които той кръщава с думите „канали“. По-късно Пърсивал Лоуъл доразвива идеята и твърди, че каналите са с изкуствен произход и са построени от развита цивилизация на умиращата планета с цел да транспортират вода от вече наблюдаваните и известни за науката ледени шапки. Още в началото на 20-ти век учените стигат до извода, че това предположение е погрешно и заключават, че каналите са оптическа илюзия, но предположението остава популярно сред широката общественост и сред авторите на научно-фантастична литература. Допреди началото на космическата епоха и изстрелването на първия изкуствен спътник, най-добрата снимка на Марс е заснета през 1956 година посредством наземен телескоп и е тази: Най-добрата снимка на Марс отпреди космическата епоха, заснета през 1956 година. Photo credit : Mt. Wilson Observatory. Космическата мисия на НАСА „Маринър 4“ е изстреляна благополучно на 28-ми ноември 1964 г., няколко седмици след аварията на „Маринър 3“. „Маринър 4“ е оборудван с камера, чийто аналогов сигнал бива преобразуван в цифров и последствие бива изпратен към Земята със скорост около 8 бита в секунда. Това означава, че отнема десет часа, докато едно изображение бива напълно изпратено! На Земята то пристига под формата на единици и нули, след което компютрите трябва да обработят тези данни, за да може изображението да се визуализира. Но понеже компютрите по това време са изключително бавни, учените са нетърпеливи и не желаят да чакат. Понеже на всеки пиксел съответства число, което е показател за яркостта, изследователите решават да нарисуват снимката на ръка!!! Получената картина е поставена в рамка и е представена на тогавашния ръководител на Лабораторията за реактивно движение към НАСА, Уилям Пикъринг: Ето как тази картина се явява първото изображение на Марс, получено от космически апарат, което е показано по телевизиите. Разбира се, впоследствие компютрите си свършват работата и накрая истинската снимка бива визуализирана. Ето я и нея: Но истинският шок настъпва, когато пристигат изображения като това: Тази фотография е истинска изненада за изследователите! Дори и много от тях вече да са се отказали от идеята, че на Марс има канали, те все още продължават да вярват, че на планетата може да има развит живот. Терен, покрит с кратери, подобно на Луната, е последното, което са очаквали! Всичките им мечти са разбити на пух и прах! По иронията на съдбата по-късни мисии ще докажат, че на Марс все пак няма такова голямо количество кратери и „Маринър 4“ по чиста случайност е прелетял над малкото кратеристи местности. Изображенията, получени от космическия апарат, покриват само 1% от марсианската повърхност и ще минат години преди НАСА да изпрати по-мощни роботизирани апарати и да изготви подробни карти. Но през лятото на 1965 г. става ясно единствено това, че човечеството трябва да се прости с мечтите си за обитаемия Марс. Важното обаче е следното: започва нова епоха в космонавтиката. Епоха, в която изследването на Червената планета не е ограничено само от възможностите на телескопите, но може да се осъществява и пряко, посредством космически мисии. https://cosmos.1.bg/space/2025/07/12/60-years-mariner-4/

Сенатът се противопостави на Тръмп за орязването на бюджета на НАСА И все пак, ще се лети към Луната. Image credit : NASA 11 юли 2025 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Вчера, на 10-ти юли, комисията на Сената по определянето на държавния бюджет за 2026 г. гласува законопроект, който отхвърли проектопредложението на Тръмп да съкрати финансите на НАСА за наука с 47%. Законопроектът е изготвен на двупартийна основа, като основните му инициатори са демократът Крис Ван Холън и републиканецът Джери Моран. Той бе приет с 15 на 14 гласа, макар и по-късно да трябваше да бъде оттеглен заради спор, свързан с местоположението на щаба на ФБР. В бъдеще ще бъде прегласуван. Новината, разбира се, е много добра – тя е показател, че Конгресът не смята просто да се съгласява с проектопредложенията на Доналд Тръмп, а ще е налице истинска опозиция. В случая законопроектът на Сената предвижда да финансира НАСА с $24.9 милиарда за 2026 г., малко над бюджета на НАСА за 2025 година. „Отхвърлихме орязването на бюджета, което щеше да разруши науката на НАСА с 47% и щеше да доведе до прекратяването на 55 работещи и бъдещи мисии“, съобщава сенатор Ван Холън. Освен възстановяването на научната дейност, законопроектът на Сенатът се противопоставя на Тръмп за пенсионирането на ракетите „Спейс Лонч Систъм“ и корабите „Орион“ след третата мисия на лунната програма „Артемис“. Предвижда се работата по тях да продължи и в бъдеще. Но въпреки, че новината е добра, все още е твърде рано да се радваме. Напомням, че Конгресът на САЩ е двукамерен. Засега разполагаме с проектопредложението само на Сената, т.е. на горната камара. Все още предстои да видим какво ще е то на Камарата на представителите – възможно е тя да предложи орязване. Превръщането на проектопредложението в закон е сложен процес, който включва компромис между Сената и Камарата на представителите и накрая се подписва от президента на САЩ. Докато не видим окончателен вариант, развръзката още не е настъпила. Освен това не е ясно дали окончателният закон ще стане готов до 1-ви октомври, когато е началото на Фискалната 2026 година. Много често не се стига до готовност, което води до това Конгресът да гласува Продължаваща резолюция – тя позволява на държавните институции да работят според нивата на финансиране от предходната година. Има обаче случаи, когато Конгресът е силно фрагментиран и представителите не могат да гласуват дори такава Продължаваща резолюция. В такъв случай се стига до „правителствено спиране“. За последен път този кошмарен сценарий се случи през 2019 година, по време на първия мандат на Доналд Тръмп. Заради спор относно границата между САЩ и Мексико, правителството спря работа за 35 дни. https://cosmos.1.bg/space/2025/07/11/senate-rejects-trump-cuts/

Астронавтът Тери Въртс: видяхме с руските космонавти как Русия бомбардира Украйна, а после те се присъединиха към партията на Путин Американският астронавт Тери Въртс. Photo credit : NASA 10 юли 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Бившият американски астронавт Тери Въртс разказа смущаваща история, която се е случила на Международната космическа станция. Стана ясно, че той е наблюдавал от орбита как Русия бомбардира Украйна заедно с руските си колеги – и останал шокиран как след това те се присъединили към Путиновата партия Единна Русия. „Вечерях с тях всяка вечер. Имахме културна програма, в която те ме учиха, знаете, думи от руския език, които нямаше как да научим по време на уроците. Прекарвахме хубаво време заедно. Тогава бях с моя командир от кораба „Союз“, Антон Шкаплеров, преди да излетим, когато руснаците нападнаха Крим. Всичко това се случваше. И си спомням, вие знаете, че Обама не правеше нищо по този въпрос. Това е най-немощният отговор, който можех да си представя. Това, което трябваше да направим, е да построим инфраструктура за природен газ. Трябваше да ударим Путин в портфейла. Трябваше ние да даваме на Европа природен газ и да подкопаем Русия. Това трябваше да го направим през 2014 година. Едва сега, десетилетие по-късно, сме положили началото на този процес. Но както и да е – той (Шкаплеров) имаше навика да обикаля наоколо, защото, знаете, имахме купони петък вечер. И той скандираше : „Крим наш, Крим наш“. Той бе от Крим. Той бе герой от Севастопол, роден е в Севастопол. И неговата жена е украинка. Това беше онзи перверзен империализъм, за който тогава още не знаех. Бях наивен. Това бе през 2014 г., но си спомням, че си мислех : „това е супер странно, че моят колега-космонавт е толкова щастлив просто от едно анексиране, все пак не сме 1939“. После през януари 2015 или февруари, мисля, че беше януари, прелитахме над Европа. Бях с моя колега Саша Самокутяев, един друг космонавт. Той ми даде фланелка на ЦСКА, това е руски спортен клуб. Играеше хокей там. Така получих хокейна фланелка с моето име на гърба. И те винаги ми бъркат името при произнасяне: казват „Вьортс“ вместо „Въртс“. Гледахме през прозореца, летяхме над Европа и си казахме: О, ето къде е Украйна. И изведнъж видяхме тези мънички червени отблясъци на Земята. Гледахме как руснаците бомбардират украинците през 2015 година. Това беше като прозрение. Но начинът, по който на него му повлия, на него и на моята колежка Елена Серова, жена-космонавт, както и на Макс Сураев, с когото летях на първия си полет, всичките те се присъединиха към партията на Путин в Думата и подкрепиха войната. Има още няколко космонавти в Дума, с които не съм летял. Тези хора са едни от най-просветените в света. Или по-скоро би следвало да са такива“, разказва Въртс за Киев Индипендънт. „Политическото сътрудничество на МКС е също толкова неустойчиво, колкото и повредените руски модули“, пише астрофизикът Питър Хейг в X. „Не бива да се преструваме, че просто правим наука заедно като единна човешка раса“. Чуйте разказът на астронавта на този линк: https://cosmos.1.bg/space/2025/07/10/terry-virts-russia-ukraine/

Македонска астронавтка участваше в изпълнението на аналогова мисия на Аксиом-4! Изследователската база LunAres в Полша позволява изпълнението на аналогови мисии. Photo credit : LunAres Research Station 9 юли 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Понастоящем на борда на Международната космическа станция бива изпълнявана мисията „Аксиом-4“, благодарение на която за пръв път след епохата Интеркосмос в орбита летяха граждани на Индия, Полша и Унгария. А през юни в базата ЛунАрес, Полша, бе изпълнена аналогова мисия на „Аксиом-4“, като в нейния екипаж участваше Мартина Димоска от Северна Македония. Ако не сте запознати с термина „аналогов астронавт“, пояснявам: това е човек, който изпълнява симулирани мисии на Земята, имитиращи такива на борда на орбиталните станции, Луната или Марс. Макар че аналоговите астронавти не летят в космоса, те биват подлагани на същите ограничения, които търпят същинските астронавти – изолация, постоянен мониторинг, натоварен график. Техните мисии са важни за науката, защото показват как хората се адаптират при дългосрочни изолационни условия. Изследователската станция LunAres в Полша е създадена през 2017 година с цел изпълняването на симулационни мисии до Луната и Марс, като съоръжението е в състояние да поддържа шестчленен екипаж в продължение на две седмици. Макар че станцията е частна, нейните създадели си сътрудничат с ЕКА и космическата агенция на Полша. На 4-ти юни в LunAres заработи поредната мисия, като нейната задача бе да бъде повторена космическата мисия „Аксиом-4“, но в наземни условия. Това е от изключително важно значение за Полша, тъй като понастоящем в космоса лети полякът Славош Узнански, съответно LunAres може да служи като контролен експеримент на неговата научна дейност. Както пише полското издание на National Geographics, първо в LunAres влезе петчленен екипаж, който симулира настоящия постоянен екипаж на МКС. Седмица по-късно към петимата души се присъедини и екипажът на четиричленната аналогова мисия на „Аксиом-4“. Тя включва: Марчин Дробик – IT инженер от фирмата KP Labs Мартина Димоска – аналогов астронавт от Северна Македония Амрит Каркит – художник от Непал Джош Кивиярви – ръководител на полета от НАСА. Родената в Кичево участничка в аналоговата мисия „Аксиом-4“ Мартина Димоска е същинска звезда в Северна Македония. Тя е не само първата македонска аналогова астронавтка, но и първата жена-аналогов астронавт от Балканския полуостров изобщо. Димоска е основател на Международния космически алианс (International Space Alliance), регистриран както в Северна Македония, така и в САЩ под формата на неправителствена организация. Според информацията на сайта на организацията, задачата на ISA е да децентрализира космическите изследвания и да насърчава разнообразието в STEM-сферата. Димоска е сериозен популяризатор на космонавтиката в Северна Македония – както съобщава в своята LinkedIn страница, през 2024 г., благодарение на нейна собствена инициатива, комерсиалният астронавт Eйман Джахангир изстреля македонското знаме в космоса по време на неговата мисия на борда на кораба на Блу Ориджин „Ню Шепърд“. Според интервю, което Димоска е дала за Greater Cleveland Partnership, началото ѝ е било трудно заради липсата на ресурси и ментори в нейната страна, а единствените космонавти на Балканите са българите Георги Иванов и Александър Александров. Ето защо тя се е развивала, като е търсила възможности в международен мащаб и е участвала като доброволец в множество проекти. Така Димоска е успяла да създаде контакти с експерти и да създаде силна мрежа в международната космическа общност. Нейното истинско развитие е започнало от състезанието на НАСА Space Apps Challenge, като в началото тя е била обикновен участник, спечелвайки награда в Скопие през 2014 г., а впоследствие се е издигнала до ментор, съдия и местен ръководител. Мартина признава, че за човек от страна като Северна Македония, която не е нито член на ЕС, нито на ЕКА, има доста бариери да се занимава с космическа кариера, но благодарение на възможността да е аналогов астронавт тя получава обучение подобно на същинските астронавти и допринася за напредъка на науката. https://cosmos.1.bg/space/2025/07/09/lunares-axiom-mission-4/

Безпрецедентно: всички бивши шефове на НАСА се обединиха срещу предлаганите финансови съкращения! Мисията „Озирис-Апекс“ („Озирис-Рекс“) е сред застрашените, ако проектобюджетът на Белия дом мине. Image credit : NASA 8 юли 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Безпрецедентна опозиция в САЩ – всички някогашни и все още живи шефове на научния директорат на НАСА, от всяка президентска администрация – от тази на Рейгън до Байдън, излязоха с обща декларация, осъждайки предлаганите от Белия дом финансови съкращения с 47% на научните дейности. Декларацията бе изпратена към ръководствата на комисиите в Сената и Камарата на представителите. Подписалите документа са Джон Грънсфелд, Алфонсо Диаз, Ленард Фиск, Уесли Хънтрес, Алан Стърн, Едуард Уейлър и Томас Зърбъкън. Те вкупом предупредиха, че проектобюджетът на Белия дом ще доведе до оттеглянето на НАСА от „дузина текущи, изключително успешни и продуктивни научни мисии“. Някогашните лидери отправиха призив към Конгреса да се противопостави на директора на бюджета на Белия Дом – Ръсел Воут, който е основният инициатор в екипа на Доналд Тръмп за драстични финансови съкращения. „Противното означава да отстъпим американското водачество в космоса в полза на Китай и други държави“, се казва в декларацията. Източник: Планетарното общество https://cosmos.1.bg/space/2025/07/08/nasa-chiefs-unite/

НАСА откри нова междузвездна комета – какво знаем за нея? Илюстрация на траекторията на новооткритата комета 3I/ATLAS. Image credit : NASA/JPL-Caltech 7 юли 2025 г. 16:50 ч. Светослав Александров. На 1-ви юли спонсорираният от НАСА телескоп ATLAS в Рио Уртадо, Чили, докладва, че е открита комета, която произлиза от междузвездното пространство. Това е едва третият обект с междузвезден произход, намиран в историята на човечеството, който е навлязъл в Слънчевата система. Новата комета получи названието 3I/ATLAS (като I означава Interstellar) и понастоящем се намира на 670 милиона километра от нас. След този първоначален доклад бяха намерени наблюдателни данни в архивите на още три телескопа ATLAS, пръснати по света, както и на транзиентното съоръжение „Цвики“ към обсерваторията Паломар. Тези „предшестващи откритието“ наблюдения датират най-рано от 14-ти юни. Към днешна дата постъпват още множество данни от различни съоръжения. Намирането на междузвездни обекти е рядкост – първият такъв бе 1I/’Oumuamua през 2017 г., последван от 2I/Borisov през 2019. Но този трети 3I/ATLAS e най-големият и най-яркият. Учените основателно са развълнувани, защото може да разкрие ценни сведения за появата и еволюцията на други звездни системи. Откъде астрономите са сигурни, че 3I/ATLAS е междузвезден обект? Всичко зависи от орбитата – в случая тя е хиперболична (вж. илюстрацията горе) с ексцентрицитет 6.2 – всеки обект с ексцентрицитет над 1 пътува по траектория, която не е свързана със Слънцето. 1I/’Oumuamua имаше ексцентрицитет 1.2, а 2I/Borisov – 3.6. Но 3I/ATLAS категорично ги засенчва. Със сигурност знаем също така, че 3I/ATLAS e комета, защото, както в случая с 2I/Borisov, са наблюдавани кома и опашка. Най-труден бе първият случай – с 1I/ʻOumuamua, като този обект бе открит прекалено късно, едва когато напускаше Слънчевата система. Ето защо беше трудно за астрономите да потвърдят неговата природа и тръгнаха спекулации, че може би представлява извънземен кораб. Няма спор – най-вълнуващо за науката ще е, ако сме в състояние да посетим междузвезден обект посредством космически кораб. За съжаление със своята скорост от 60 километра в секунда, 3I/ATLAS е прекалено бърз за съвременната техника. Към днешна дата няма ракета, нито построен космически апарат, който може в спешна готовност да бъде изпратен към новата комета. Това подчертава необходимостта да разработим нужните за тази задача технологии дори не от научна, а от чисто практическа гледна точка, защото астероидната (кометната) опасност е сред най-големите глобални заплахи за човечеството. „Това е периодично напомняне от страна на природата, че ние сме отговорни за това да ръководим оперативно ефективни космически програми. За последен път, когато обект с такъв размер не ни подмина на косъм, се стигна до края на динозаврите. Те нямаха космическа програма. Ние имаме, но с нашата даже не може да решим как да се завърнем на Луната или да доставим проби от Марс. Ние просто видяхме тази колосална свръхскоростна космическа планина. Докато не придобием оперативната способност да нулираме такава опасност, ние сме в категорията на космическата програма на динозаврите“, написа Кеси Хендмър, бивш инженер на НАСА и настоящ предприемач, в Туитър. Този статус бе цитиран от Илон Мъск с пояснението: „Вярно“. Все пак тук е уместно да напомня, че през 2022 г. НАСА успешно демонстрира отклоняването на астероид посредством мисията си „Дарт“. Но това бе само началото – много нови космически кораби трябва да бъдат конструирани, включително такива в спешна готовност да отпътуват, за да може да се борим с космическите заплахи. За повече информация: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2025/07/07/2025-new-interstellar-comet/

Големият Красив Законопроект налива $10 милиарда за Луната и Марс, но не решава проблемите на НАСА Проектът за станция около Луната „Гейтуей“ получава сериозна финансова инжекция. Image credit : NASA 4 юли 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Приетият от Конгреса „Голям Красив Законопроект“ на Тръмп налива ударно $10 милиарда за изпращането на хора до Луната, но въпреки това не решава големите проблеми, пред които НАСА ще се изправи през следващите няколко месеца. За да схванете какво представлява този „Голям Красив Законопроект“, трябва да сте наясно с начина, по който функционира американската държава. Жаргонът, който се използва около законопроекта, включва думички като „апроприация“, „бюджет“, „реконсилация“, но това са технически термини, до голяма степен непознати даже за американските читатели, а какво остава за българските журналисти. Ето защо Колин Хамил от Американската астрономическа общност пояснява за всички, за да го разберем – понастоящем в Конгреса протичат два процеса, наречени апроприация и реконсилация. „Големият Красив Законопроект“ е част от процеса реконсилация, който се занимава с данъци и с т.нар. задължителни програми (като например програмата за национална сигурност и програмата за здравно подпомагане медикейд) – по този начин правителствените харчове за тях се контролират директно, без да се чака годишният бюджет. Това е напълно отделен процес от апроприацията, която е отговорна за определянето на бюджета на федералните агенции, в това число НАСА. С други думи – проектобюджетът на Белия дом, който предвижда драстични орязвания за НАСА през фискалната 2026 г., все още не е обсъден в Сената и Камарата на представителите. Консенсус между двете камери за този проектобюджет трябва да бъде постигнат до 1-ви октомври, когато е началото на фискалната 2026. Ако такъв консенсус не бъде постигнат дотогава, трябва спешно да се приеме Продължаваща резолюция, даваща възможност на правителствените служби да продължат работа съобразно бюджета от предходната година. Но ако и такава Продължаваща резолюция не бъде гласувана, се стига до т.нар. „правителствено спиране“ – кошмарен сценарий, защото тогава цялото правителство преустановява работа и служителите не си получават заплатите. Разбира се, написаното по-горе не променя факта, че Големият Красив Законопроект е по-скоро добра новина за НАСА, доколкото повечето пари за космос винаги са добре дошли. Поправките в бюджета, наливащи тези средства, са предложени от сенатор Тед Круз със специфичната директива да се подсигури, че САЩ ще победят Китай в новата надпревара за Луната и страната ще остане лидер в световната космонавтика. Ето за какво ще отидат повечето от гласуваните $10 милиарда за НАСА: Строеж на нова роботизирана мисия до Марс – „Марсиански Телекомуникационен Орбитър“ – за това ще бъдат заделени $700 милиона, като мисията ще трябва да подпомага програмата за събиране на проби от Марс и бъдещите пилотирани експедиции. Строеж на окололунна станция „Гейтуй“ – за това се заделят $2.6 милиарда, пълният набор от средства, необходими за нея. Две ракети „Спейс Лонч Систъм“ за мисиите „Артемис 4“ и „Артемис 5“ до Луната – по това перо се заделят $4.1 милиарда. Това е заявка от страна на Конгреса, че работата по програмата „Артемис“ ще продължи и след „Артемис 3“ – мисията, чрез която човешки крак отново трябва да стъпи на Луната. Космически кораби „Орион“ – $20 милиона ще бъдат дадени за изготвянето на четвърти кораб, нужен за „Артемис 4“. Международната космическа станция ще получи $1.25 милиарда, за да може да се поддържа нейната работа през следващите 5 години, както и да се подсигури, че САЩ ще завършат прехода от нея към работа на нови комерсиални орбитални станции. Ще бъдат дадени и $325 милиона за кораба, който трябва да изведе МКС от орбита след приключване на експлоатационния ѝ срок. Както подчертава Колин Хамил от Американската астрономическа асоциация, тези $10 милиарда отиват основно за пилотирана космонавтика. Никакви средства няма да бъдат заделени за Научния директорат на НАСА. С други думи, научната дейност си остава сериозно застрашена, проектобюджетът на Доналд Тръмп продължава да предвижда орязване на разходите за астрофизика и планетарни проучвания, както и прекратяването на работата на работещи мисии като „Озирис-Апекс“ до астероида Апофис и „Джуно“ около Юпитер. И докато Конгресът се ангажира да не позволи на Тръмп да спре програмата за завръщане на Луната, доколкото тези милиарди долари са финансови инжекции, нужни за стария отрасъл в лицето на Боинг, Нортроп Груман и сие, и осигуряване на работни места в съответните щати, засега няма сериозна дискусия, която да позволи на агенцията да съхрани научната си дейност. Основният човек от екипа на Тръмп, който се бори за драстичното орязване на научния бюджет на НАСА, е Ръсел Воут. Тъй като цялата енергия в Конгреса през последните седмици беше фокусирана върху Големия Красив Законопроект, дейностите по апроприация още са в начален етап. Имайки предвид, че предстоят летни отпуски, почти е сигурно, че до 1-ви октомври бюджет за 2026-та няма да бъде гласуван и ще се стигне до Продължаваща резолюция. Според журналиста Ерик Бъргър от Арс Текника, Воут работи много упорито в такъв случай проектобюджетът на Тръмп, а не нивото на финансиране за фискалната 2025 г. да се превърне в оперативен план за НАСА при отсъствие на бюджет за фискалната 2026-та. За тази цел той се обляга на тактики, известни под техническите термини „анулиране и задържане“. И ако това се случи, още на 1-ви октомври НАСА ще е принудена да спре близо половината си от работещите мисии. Космическите телескопи ще спрат да събират данни. „Джуно“ ще прекрати работата си около Юпитер. „Озирис-Апекс“ няма да стигне астероида Апофис. И така нататък. Лошото е, че дори и Конгресът да възстанови средствата на по-късен етап, даже това да е само след няколко месеца, вече ще е късно. Хората, работили по тези проекти, ще са напуснали – те все пак трябва да си намерят работа и да изкарват пари, за да живеят. И няма да има кой да рестартира отново мисиите. Опасността за НАСА все още не е отминала. https://cosmos.1.bg/space/2025/07/04/one-big-beautiful-bill-nasa/