SAlexandrov

СпейсЕкс запали успешно двигателите на Вариант 3 на Супер Хеви за пръв път! Снимка от статичното огнево изпитание. Photo credit : SpaceX 18 март 2026 г. 18:15 ч. Светослав Александров. СпейсЕкс проведе успешно първото статично огнево изпитание на най-новия вариант на свръхтежката ракета „Супер Хеви“ – т.нар. „Вариант 3“! Това беше важна стъпка преди дебютния полет на варианта, защото включваше не само генерална репетиция на готовността на новия „Супер Хеви“, но също така и на най-новите двигатели „Раптор“ от „Вариант 3“ и новата Площадка №2 на базата Старбейз! Както писах в публикацията от 9-ти март, „Супер Хеви“ бе оборудван само с 9 двигателя – консервативно решение, за да добият СпейсЕкс увереност, че всичко ще е наред, преди да пристъпят към цялостен тест с 33 двигателя. Огневият тест с деветте двигателя трябваше да продължи 10 секунди, но заради проблем с наземната инфраструктура (не с ракетата) той бе прекратен преждевременно. Въпреки това получените данни бяха достатъчни, за да могат инженерите да заключат, че изпитанието е успешно и че двигателите се стартират и изключват както е предвидено. Сега „Супер Хеви“ ще бъде върната в „Мега Бей 1“ за инсталацията на всичките 33 двигателя и провеждането на огнево изпитание с пълния набор. Дебютният полет на „Вариант 3“ на „Старшип“ наближава!!!! https://cosmos.1.bg/space/2026/03/18/2026-super-heavy-v3-first-static-fire/

Европейската мисия Хера запали двигателите си, за да се насочи към астероида Дидим! На илюстрацията: европейската космическа мисия „Хера“. Image credit : ESA 18 март 2026 г. 07:30 ч. Светослав Александров. Космическата мисия на Европейската космическа агенция (ЕКА) „Хера“ успешно запали двигателите си, за да се насочи към астероида Дидим и неговата луна Диморф. Това са единствените астероиди, чиито орбити са променени в резултат на човешка дейност. Напомням на читателите, че на 24-ти ноември 2021 г. СпейсЕкс изстреля към Дидим и Диморф роботизираната мисия на НАСА „Дарт“ – първото упражнение в историята на човечеството по планетарна отбрана. На 26-ти септември 2022 г. „Дарт“ благополучно удари луната Диморф, за да демонстрира, че разполагаме с нужните технологии, за да пазим Земята от опасни астероиди. Нито Дидим, нито Диморф застрашават нашата планета – те просто служат за „тестов полигон“, за да докажем, че като вид сме едно стъпало напред пред динозаврите и вече не сме беззащитни пред космическите заплахи. На 7-ми октомври 2024 г., за да се валидират резултатите от експеримента, ЕКА изстреля мисията „Хера“. Това е нашият, европейски принос към планетарната защита. „Хера“ се състои от един основен космически апарат с тегло 1 128 килограма и два микроспътника „Милани“ и „Ювентас“. “Милани” ще снеме спектралните характеристики на Дидим и Диморф и ще събере проби от праха, за да търси вода и органични вещества. Вторият микроспътник “Ювентас” ще изучава вътрешната структура на Диморф посредством радар. В периода март-април 2027 г. „Ювентас“ ще трябва да кацне върху самата повърхност на Диморф. Вчера ЕКА съобщи, че „Хера“ е завършила успешно втората си маневра в далечния космос, която трябваше да насочи космическата мисия на точния път към Дидим и Диморф. В хода на маневрата бяха изгорени 123 килограма от бордовото гориво (хидразин), а скоростта на космическия апарат бе променена с 367 m/sec. Според Франческо Кастелини, който е част от екипа за управлението на полета, маневрата е била проведена на три стъпки в рамките на период от четири седмици. Така европейските специалисти демонстрираха, че всички системи на „Хера“ са в изправност за предстоящото пристигане в околностите на Дидим. Като допълнителна част от подготовката специализирани софтуерни ъпдейти бяха изпратени към бордовия компютър. Маневрите за сближение с астероида ще започнат през октомври, а самото пристигане ще е факт през ноември. Детайлното характеризиране на астероидната повърхност ще бъде проведено през декември и януари. Така че следващата есен и зима ще са изключително вълнуващи за феновете на космонавтиката! Ето целия план-график на мисията: Източник: ЕКА https://cosmos.1.bg/space/2026/03/18/hera-fires-engines-to-approach-didymos/

Руският товарен кораб Прогрес МС-33 бе изведен на стартовата площадка на Байконур Снимка от извеждането на „Прогрес МС-33“. Фото: Роскосмос 18 март 2026 г. 06:55 ч. Светослав Александров. Вчера руският товарен кораб „Прогрес МС-33“ бе изведен на стартовата площадка на космодрума Байконур за предстоящо изстрелване на 22-ри март. Това ще е първият полет от площадката след аварията през ноември и последващото ѝ ремонтиране. Космическият кораб ще достави 2.5 тона провизии за астронавтите на Международната космическа станция, сред които присъстват 828 килограма гориво, 420 килограма питейна вода, 619 килограма храна, 52 килограма научно оборудване и 12 килограма медицински пособия. Любопитен факт също така е, че „Прогрес МС-33“ ще извози до станцията нов руски космически телескоп „Слънце-Терахерц“, който ще наблюдава Слънцето в неизучения досега терахерцов диапазон на електромагнитния спектор. Счита се, че данните от експеримента ще разкрият на учените как възникват слънчевите изригвания. Създателят на космическия телескоп е Физическия институт „П.Н. Лебедев“. Ще трябва да бъде проведена „космическа разходка“ от страна на руските космонавти, за да може приборът да бъде монтиран от външната страна на МКС и да заработи. https://cosmos.1.bg/space/2026/03/18/progress-ms-33-rolled-to-pad/

УСПЕХ: СпейсЕкс има вече над 10 000 действащи спътника Старлинк след днешното изстрелване на Фалкън 9! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 17 март 2026 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Днес американската космическа компания СпейсЕкс се превърна в първия спътников оператор в света, разполагащ с над 10 000 действащи спътника!!! Това се случи след като тази сутрин в 07:19 ч. българско време ракета „Фалкън 9“ излетя от космодрума Ванденберг в Калифорния, за да изведе нова партида сателити „Старлинк“. За нуждите на днешното изстрелване бе използвана ракета „Фалкън 9“ с рециклирана първа степен, известна под сериен номер „B1088“, за която това бе 14-тата мисия. Преди степента е извеждала в космоса телескопа на НАСА „SPHEREx“, мисията за споделено извозване на товари „Транспортър-12“, две мисии за нуждите на Националния разузнавателен офис в САЩ и девет партиди „Старлинк“. Днес отново нямаше никакви проблеми, като на осмата минута след старта степента извърши меко кацане върху роботизираната платформа „Разбира се, че все още те обичам“. Това бе общо 33-тото изстрелване на СпейсЕкс за 2026 г., като през настоящата календарна година фирмата изстрелва средно по една ракета на всеки 2.3 дни. Двадесет и шест от 33-те изстрелвания бяха осъществени по програмата „Старлинк“. След днешния полет в космоса има 10 020 действащи спътника „Старлинк“. Всъщност от 2019 г. насам СпейсЕкс са изстреляли 11 529, но част от тях вече са изведени от орбита. Фактът, че броят спътници на фирмата на Мъск е петцифрено число, е забележителен. Към днешна дата никой друг в останалия свят няма даже хиляда. На второ място по брой спътници се нарежда европейската групировка „УанУеб“, която се състои само от 654 спътника. „Старлинк“ представлява величествен проект. Реално това е научна фантастика, станала реалност. За съжаление малко хора го разбират – и това е така, защото повечето от дискусиите относно „Старлинк“ се водят през призмата на орбиталното замърсяване или тази на астронома, тъй като сателитите влошават качеството на нощните наблюдения. Почти не се говори за революцията, която донесе групировката. СпейсЕкс започва да работи концептуално по „Старлинк“ през 2012 г., като извеждането на първите спътници е осъществено през 2019 година. През 2019 г., ако си спомняте, СпейсЕкс отдавна бяха постигнали възвръщаемост на първите степени „Фалкън 9“ и вече сериозно увеличаваха летателната честота. Това от своя страна създаде проблем. СпейсЕкс искаха да провеждат полети колкото се може по-често, за да направят космонавтиката достъпна, следователно да се отправим по-лесно към Марс. Но в света никой не произвежда толкова голямо количество космически апарати или кораби, които могат да запълнят производствения капацитет на „Фалкън 9“ (а какво остава по-нататък за „Старшип“). Така СпейсЕкс решиха сами да създадат пазар, който да може да запълва този капацитет. Въпросът бе да се намери ниша. За съжаление на този етап лансираните от научната фантастика идеи като слънчеви електростанции, добив на вода от Луната или на полезни изкопаеми от астероидите, не са печеливш бизнес. През 2019 г. единственият шанс за такъв бизнес бе този в сферата на комуникациите (сега, през 2026 г., се открива нова възможност – центрове за данни в космоса). „Старлинк“ осигурява високоскоростен и бърз интернет от космоса. Съвременният човек трудно разбира защо това е важно, тъй като отдавна е спрял да възприема интернет за велико технологично постижение и го счита за даденост. Така е забравил, че битовете информация трябва да преминават през реки, планини, долини, океани и така нататък. Нийл Стивънсън е написал чудесна статия, която разказва за прокарването на най-дългия трансокеански оптичен кабел, което е направено през 1996 година. Това е брутално трудно и невероятно инженерно постижение. Логичен въпрос е: защо не бъдат прехвърлени комуникациите към космоса, където няма физически бариери? Най-удобно е да се позиционират спътници в геостационарна орбита, където те висят постоянно над една точка на Земята и могат да предават информация към съответните региони. Проблемът е, че геостационарните позиции са далече – на 35 000 километра над земната повърхност, а сигналът, дори и да пътува със скоростта на светлината, има нужда от време, за да измине пътя от Земята към спътника и обратно. Тоест, при геостационарните интернет спътници винаги има лаг от 500-700 ms. Затова най-добре би било спътниците да са в ниска околоземна орбита. Проблемът е, че в такъв случай те непрекъснато обикалят около Земята, т.е. една работеща групировка трябва да е голяма – състояща се от стотици, даже хиляди сателити, за да може да се гарантира, че наземните приемници винаги ще попадат в техния обхват без да има прекъсване. Опити за създаването на такива групировки има още от 90-те години, някои от които подкрепяни от сериозни бизнесмени като Бил Гейтс („Теледесик“). Но всички те завършват с неуспех или фалит по обективни причини. Първо, все още няма ракети, които да могат да летят често и да извеждат множество спътници. Второ, строежът на спътници и наземни терминали е трудно от финансова гледна точка начинание и не е ясно, дори и услугата да потръгне, дали приходите ще покрият разноските. Преди СпейсЕкс всеки друг се е провалил. Дори и европейската групировка „УанУеб“, която започна да се развива горе-долу по същото време като „Старлинк“, се препъна. В началото тя тръгна много добре – бяха събрани милиарди долари инвестиции и бяха произведени нужните няколкостотин спътника, за да започне работа. Но фаталният проблем при нея бе, че не разполага със свои ракети. За извеждането на групировката компанията УанУеб плащаше на Арианагруп да служи като посредник за изстрелванията на спътниците посредством руски ракети „Союз“. И накрая през 2020 г. фирмата се принуди да обяви фалит. Е, за нейно щастие малко по-късно консорциум, ръководи от Бхарти Глобал и правителството на Великобритания, реши да спаси групировката. СпейсЕкс е революционна компания, защото тя създаде евтини и възвръщаеми ракети. Фирмата на Илон Мъск е и вертикално интегрирана във всяко едно отношение – тя си произвежда ракетите, спътниковите компоненти, спътниците, почти всичко сама. Докато останалите претенденти трябваше да закупуват услуги от трети страни на пазара. Не по-малко важно ограничение е, че за разлика от традиционните комуникационни спътници, където един спътник в геостационарна орбита е достатъчен за предоставянето на услуга, при нискоорбиталните е необходимо първо да завършиш голяма част от своята групировка и тогава може да очакваш да печелиш. СпейсЕкс от своя страна имаше сериозно предимство да е натрупала 13-годишен „стаж“ в разработката на собствени възвръщаеми и евтини ракети, които съответно се появиха в точния момент за извеждането на групировката „Старлинк“. Ето как икономиката не успя да сработи при никой друг и само при СпейсЕкс. Единственият въпрос е дали скоро ще се появи още някой, който да пропука монопола на Илон Мъск. Амазон вече изстрелва своите сателити от групировката „Лео“, същото го правят и китайските претенденти. Предстои да видим как ще се развият те! Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2026/03/17/spacex-10000-starlink-satellites/

Историческа дата: Отбелязваме 100 години, откакто Робърт Годард изстреля първата течногоривна ракета! Тази снимка на Робърт Годард и неговата ракета е заснета от съпругата му Естер на 8-ми март 1926 година. След неуспешен опит на този ден, довел до няколкодневно отлагане, ракетата е изстреляна благополучно на 16-ти март. 16 март 2026 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Днес е знаменит ден – навършва се точно един век, откакто американският изобретател Робърт Годард изстрелва първата в историята на човечеството течногоривна ракета! С това Годард нарежда своето име до имената на руснака Константин Циолковски и немеца Херман Оберт като един от отците на съвременната космонавтика. Макар че ракетата лети само в продължение на 2.5 секунди и достига височина 12 метра, постижението е забележително. Това, разбира се, не е първата ракета, създадена от човешка ръка. Такива съществуват от столетия, но повечето от тях са твърдогоривни (барутни) ракети, които не са особено ефективни и приложими. Най-ранните ракети се появяват в Китай през около 1200 г., по време на династията Сун – натъпкани с барут бамбукови пръчки и запалвани с фитил. Те служат за фойерверки или по-рядко за подпалвания по време на война. По-сериозно военно приложение ракетите намират в Майсурското кралство в Южна Индия в края на 18-ти век по времето на Типу Султан, като новото при тях е, че са изготвени от желязо, а не от бамбук. Вдъхновен от Майсурското кралство, през 1804 г. британският изобретател Уилям Конгрийв създава сходни ракети с далекобойност около 2 километра. Но до края на 19-ти век ракетите притежават сериозни недостатъци: те са само твърдогоривни, неточни са и са нестабилни по време на полет. Ето защо с разпространението на артилерийските оръдия ракетите са почти изоставени. Роден през 1882 г., Робърт Годард е крехко и болнаво дете. Заради честите му боледувания от простуди, бронхити и плеврит, се налага да отсъства от училище. Принуден да стои в дома си за продължително време, младият Робърт открива любовта към четенето. Особено интересни за него са хвърчилата и балоните, като на 16-годишна възраст се опитва да конструира алуминиев балон. По същото време попада на научно-фантастичния писател Хърбърт Уелс и неговата книга „Война на световете“. Така, вдъхновен от нея, решава да посвети живота си на космическите полети. Заради тази страст изобретателят бива подиграван и охулван през голяма част от живота си. През 1904 г. Годард постъпва в Политехническия институт Уустър и учи там до 1908 година, когато придобива бакалавърска степен. Следването е белязано от инцидент през 1907 г., когато изобретателят решава да тества барутна ракета в мазето на университета. Важното е, че университетската администрация решава да не го изключи. През 1914 г. Годард се сдобива с два патента. Единият е за течногоривна ракета, а другият – за многостепенна ракета, работеща на твърдо гориво. На свои разноски започва да провежда проучвания за ракетна тяга, осигурена от различни видове барут. Проучванията спечелват подкрепата на института Смитсониан, който след 1917 г. започва да финансира Годард с надеждата, че неговите ракети биха могли да изведат прибори отвъд атмосферата. През януари 1920 г. Смитсониан публикува официално труда на Годард, озаглавен „Метод за достигане на екстремни височини“. В тази публикация изследователят подчертава ограниченията на актуалните за времето си балони. Към тогавашна дата научно-технологичното развитие е започнало да доближава своя предел – балоните могат да летят най-много до височина 20-30 километра, докато съществена част от атмосферата се намира над тази височина и остава неизследвана. Но Годард отива дори по-далече в смелите си идеи: той предлага посредством ракети не само да се изследват неизучените атмосферни слоеве и асоциираните с тях полярни сияния, но също така да се стигне и до Луната! Проблемът е, че по това време много хора, дори и грамотни журналисти, вярват, че ракетата се нуждае от въздух, който изхвърлената от соплото струя трябва да притиска, за да се придвижва напред. Няма ли въздух, няма опора, следователно ракетата не може да се движи. Ето защо Ню Йорк Таймс публикува силно подигравателна статия, в която вестникът подлага под съмнение доколко е разумно Смитсониан са продължава да финансира работата на Годард. Годард, пише авторът на текста, „не притежава нужното познание, преподавано ежедневно в гимназиите“. Годард се опитва да отговори на критиките, като пише статия за Сайънтифик Американ, в която подчертава, че ракетите работят на принципа на Третия закон на Нютон – ракетният двигател изгаря гориво и изхвърля горещите изгорели газове назад с огромна скорост през соплото, като това е силата, която тласка ракетата напред. Важното е, че този тласък се осъществява между ракетата и нейните собствени изгорели газове, а не между ракетата и околната среда. За съжаление Третият закон на Нютон не е приложим в пресата и колкото и да се опитва да се аргументира, атаките към Годард не стихва. Ето защо изобретателят решава да се оттегли от публичното пространство и вече не поддържа контакт с много от другите учени, но продължава да работи. През това време Годард развива параноя, че други могат да откраднат идеите му, още повече, че космическите ентусиасти в Германия се активизират през 20-те години. Така историческото първо изстрелване на течногоривна ракета, чиято стогодишнина празнуваме днес, се случва в тайна. Не е изнесена реч. Няма интервюта. Няма вестник, който да разтръби събитието. Годард изстрелва общо 8 ракети, подпомаган от неговата съпруга Естер, но нито едно от тях не става обществено достояние. Робърт Годард не споделя за най-значимото събитие в ракетостроенето през първата половина на 20-ти век в продължение на цяло десетилетие. Едва след като Смитсониан, а също така и авиаторът Чарлз Линдберг и Хауи Гугенхайм (които са спомогнали за спонсорството на Годард и са осигурили възможността да работи далече от хорските очи) притискат изобретателя да публикува нов доклад през 1936 г., истината излиза наяве. Описанието на Годард за проведения полет е съвсем сухо, в няколко реда, отбелязващи постигнатата височина и време. Сякаш нищо съществено не се е случило! Истината е, че заради секретността на Годард, логичен резултат от неприятния му сблъсък с журналисти, развитието на ракетостроенето вероятно е претърпяло застой. Както немците, които създават „Фау 2“, така и американските и съветските инженери години по-късно трябва да преоткрият това, което Годард вече е постигнал. За разлика от Циолковски, който е теоретик и доказва математически, че ракета може да достигне космоса, трудът на Годард превръща теорията в практика. Годард е този, който доказва експериментално, че една ракета може да лети с течно гориво. За пръв път е използвана комбинацията от гориво (бензин) и окислител (течен кислород). Той е човекът, който въвежда основните елементи от конструкцията на една ракета: горивни помпи, горивни камери, сопло, жироскопичен контрол. Благодарение на Годард течногоривните ракети вече не са просто идея на хартия, а работещо решение. На 17 юли 1969 г., т.е. един ден след успешното изстрелване на кораба „Аполо 11“ към Луната и три дни преди кацането, Ню Йорк Таймс публикува официално „извинение“ към Робърт Годард. То е под формата на три кратки изречения: в сух стил вестникът признава, че ракетите могат да летят във вакуум. За съжаление Годард е починал отдавна, още през 1945 г. Той никога не доживява своето признание. Съпругата на Робърт Годард, Естер, изиграва решаваща роля, за да може той да получи признание посмъртно – и то във времена, когато историята е на път да запомни Фон Браун и немската ракетна програма като основополагащи за космическата епоха. Естер Годард съхранява трудовете, снимките и лабораторните бележки на мъжа си и спомага те да бъдат публикувани. https://cosmos.1.bg/space/2026/03/16/100-years-robert-goddard/

Новият космически телескоп на НАСА Спаркс изпрати първите си снимки! Първите снимки от „Спаркс“, получени на 6-ти февруари, показват наблюдения в близката ултравиолетова област (ляво) и в далечната ултравиолетова област (дясно). Photo credit : NASA/JPL-Caltech/ASU 13 март 2026 г. 08:10 ч. Светослав Александров. На 11 януари ракета на СпейсЕкс „Фалкън 9“ изведе в космоса два малки космически телескопа „Пандора“ и „Спаркс“, които ще изучават характеристиките на звездни системи с извънслънчеви планети. Вчера НАСА показа първите снимки от „Спаркс“, които потвърждават потенциала му за научни наблюдения. Първите снимки от нова космическа мисия са винаги важни, защото те трябва да докажат, че приборите функционират нормално и мисията е в готовност да премине към изпълнението на цялостната си изследователска програма. Това е особено важно за космически телескоп като „Спаркс“, тъй като неговият успех зависи от способността му да провежда прецизни наблюдения в ултравиолетовата област на електромагнитния спектър. Напомням на читателите, че задачата на „Спаркс“ е да изучава активността на нискомасови звезди от M и K-спектрални класове, в това число да следи за наличието на слънчеви петна и изригвания. Тези данни ще имат астробиологическа значимост, защото ще дадат възможност на учените да разберат околностите на кои звезди са достатъчно безопасни, за да позволят съществуването на извънземен живот. „Спаркс“ е първият космически телескоп в историята, който ще може да наблюдава продължително и едновременно множество нискомасови звезди за дълъг период. В рамките на едногодишната си мисия „Спаркс“ ще фокусира вниманието си върху 20 такива звезди, като периодът на наблюденията ще трае между пет и 45 дни. Макар че тези звезди са по-дребни, бледи и хладни в сравнение с нашето Слънце, те проявяват много по-голяма активност от него. Честите изригвания могат драстично да променят условията на екзопланетните атмосфери и дори да ги направят негодни за живот. За повече информация: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2026/03/13/nasa-sparcs-first-photos/

НАСА обяви мисията Артемис 2 за готова за полет На снимката: През януари „Артемис 2“ бе изведена на стартовата площадка за поредица от тестове. Photo credit : NASA 13 март 2026 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Вчера беше важен ден за подготовката на изстрелването на пилотираната мисия „Артемис 2“ към Луната, след като НАСА проведе дългоочаквания Преглед за готовността на полет. Всички екипи единодушно гласуваха, че ракетата и корабът са в техническа готовност за старт. На специална пресконференция НАСА обяви, че извеждането на стартовата площадка ще бъде осъществено на 19-ти март. Възможни дати за изстрелване има между 1-ви и 6-ти април и ако този прозорец бъде изпуснат, следващата дата за полет е 30-ти април. Агенцията се готви агресивно изстрелването да бъде факт през април и на този етап други възможни дати не се обсъждат. Също така бе съобщено, че няма да се налага да се провеждат други изпитания. След успешното проведено „мокро“ изпитание през втората половина на февруари, всичко НАСА няма нужда да прави цялостна репетиция на обратно броене отново. Проблемът с хелиевия теч, който наложи връщането на ракетата в хангара и ремонт, възникна след благополучното изпитание, а то е дало достатъчно добри данни, за да се уверят инженерите, че ракетата може безопасно да изведе астронавтите в космоса. В хангара хардуерът бе изпитан отново. Според Лори Глейз, зам. администратор на НАСА, уплътненията са подменени с нови, където е нужно, и има увереност, че следващият път, когато ракетата бъде заредена с гориво, това ще е денят, в който тя ще излети. Предстои да видим дали оптимизмът на НАСА е оправдан. Съдейки от историята на програмата „Артемис“, много от нас не смеем да се зарадваме и ще си отдъхнем чак когато „Артемис 2“ най-накрая литне. Ако литне. https://cosmos.1.bg/space/2026/03/13/artemis-2-frr-complete/

Легендарният инженер и научно-фантастичен писател Джентри Лий се пенсионира от НАСА! На снимката: Джентри Лий (вляво) и Артър Кларк разглеждат своята книга „Рама 2“. 12 март 2026 г. 16:55 ч. Светослав Александров. На 10 март легендарният инженер Джентри Лий се пенсионира от Лабораторията за реактивно движение на НАСА. В хода на своята почти шестдесетилетна кариера Лий е работил по всяка американска мисия, кацнала успешно на Марс, помогнал е на Карл Сейгън да създаде поредицата „Космос“ и заедно с Артър Кларк е написал няколко научно-фантастични романа. На 11 март, ден след пенсионирането си, Джентри Лий даде интервю за водещата Сара Ал-Ахмед от Планетарното Радио. Лий е главният герой в нов документален филм на име Starman, който тръгна по кината през февруари. „Аз съм един от най-големите щастливци, живели някога“, споделя Джентри Лий във филма. „Аз бях част от това единствено поколение, което имаше шанса да изучава за пръв път Слънчевата система“. Джентри Лий се ражда на 29 март 1942 година. Още като петгодишно дете той започва да пресмята батинг статистиката на неговите любими бейзболни играчи, като по този начин открива красотата на математиката и това предопределя пътя му на инженер. Завършва магистърска степен по аерокосмическо инженерство в Масачузетския технологичен институт (MIT). Според страницата на Лий на сайта на НАСА той започва да работи в агенцията през 1968 г. по програмата „Вайкинг“, която довежда до първите в историята на човечеството кацания на Марс през 1976 година. След 1977 г. Лий става водещ инженер на проекта „Галилео“ – първата мисия, която изучава Юпитер с орбитален космически апарат и атмосферна сонда. Снимка от повърхността на Марс, заснета от „Вайкинг 2“ Докато Джентри Лий е включен в проекта „Вайкинг“ за първото кацане на Марс, той се запознава с легендарния учен Карл Сейгън, като двамата работят по различни аспекти. Сейгън работи по камерите, докато Лий е директор по научното планиране и анализ. Но макар и двата космически апарата от програмата (т.е. „Вайкинг 1“ и „Вайкинг 2“) да постигат успешно кацане на Червената планета, двамата учени са разочаровани от начина, по който медиите отразяват новината. Лий и Сейгън смятат, че обществото има нужда от по-дълбоко и вдъхновяващо обяснение за смисъла от космическите изследвания и мястото на човечеството в тях. Ето защо на 26 декември 1976 г. двамата изследователи се срещат в дома на Лий и решават да създадат телевизионно шоу. Първоначално то се казва „Човек в космоса“, но накрая е преименувано на „Космос: Лично пътуване“, а хората обичайно го знаят просто като „Космос“. Към средата на 80-те Джентри Лий ръководи мисии в Лабораторията за реактивно движение на НАСА и работи по редица космически проекти. Неговата репутация на брилянтен космически инженер привлича вниманието на писателя Артър Кларк и неговите издатели. По това време Кларк вече има славата на легендарен научно-фантастичен автор, благодарение на неговите книги „2001: Космическа одисея“ (издадена през 1968 г.) и „Среща с Рама“ (издадена през 1973 г.). От тях „Среща с Рама“ печели престижните награди Хюго и Небюла. Идеята на издателите е да създадат реалистична в научно отношение фантастика и като част от този замисъл Артър Кларк и Джентри Лий пишат първия си роман „Люлка“. Романът „Среща с Рама“, най-успешната самостоятелна книга на Кларк, обаче създава същински главоболия на писателя. Налице е огромен читателски интерес да разберат как ще се развие историята. „Среща с Рама“ е замислена като космическа мистерия – гигантски извънземен космически кораб (на име „Рама“) навлиза в Слънчевата система, към него е изпратена експедиция, но учените не успяват да научат почти нищо за него и накрая „Рама“ напуска системата. Идеята на Кларк е да остави романа с отворен финал и едно запомнящо се изречение: „Рамианите правят всичко по три пъти“. Посланието на писателя е, че Вселената е обширна и до голяма степен непознаваема. Но читателите настояват за продължение. В течение на години Артър Кларк отказва, защото знае, че това ще разруши мистерията и замисъла на неговата книга. Най-сетне, след дълго убеждаване от страна на фенове и издатели, той се съгласява на продължение, но само ако то бъде написано в съавторство. Съавтор на Кларк става Джентри Лий. Така се появяват „Рама 2“, „Градината на Рама“ и „Рама се разкрива“. Но макар че на кориците на тези книги присъства като първи автор и с големи букви името на Артър Кларк и под него с по-малки букви това на Джентри Лий, и трите продължения са писани основно от Джентри Лий, докато Кларк е консултат и дава някои идеи (това е потвърдено от самия Кларк). Реакцията към продълженията не е еднозначна. Критици и фенове се съгласяват за едно: стилът на оригиналния роман „Среща с Рама“ и този на продълженията не е един и същ. Като писател Артър Кларк поставя на предно място в книгите си космическите перспективи и научните идеи. Човешките отношения рядко влизат във фокус. Това е класическа, „твърда“ научна фантастика. Но Джентри Лий поставя акцент върху междуличностните конфликти, сложността на индивидуалните характери и моралните дилеми. Така продълженията на „Рама“ вече излизат от жанра на космическата мистерия и се превръщат в психологическа драма. Именно това не се харесва от голяма част от читателите, което се отразява в множество негативни ревюта в Goodreads и Reddit. Много от коментиращите определят Джентри Лий като слаб писател. Но дори и това да е вярно, никой не може да отрече, че е брилянтен инженер, който е работил по истински космически мисии. През 90-те години кариерата на Лий продължава да е блестяща. Той помага за осъществяването на мисията „Марс Патфайндър“, която е изстреляна през 1996 г. и през 1997 г. кулминира с успешно кацане и спускане на първия в историята марсоход на Червената планета. Лий работи и по мисията „Дийп Спейс 1“ – авангардна мисия, чиято основна цел е да демонстрира работоспособността на йонен двигател и приложимостта на автономната навигация. През 1999 г. мисията посещава астероида 9969 Браил, а през 2001 г. – кометата Борели. През новото хилядолетие Джентри Лий продължава да дава експертна помощ и на други космически проекти. Той е съдействал за кацанията на марсианските мисии „Спирит“ и „Опортюнити“ (2004 г.), „Феникс“ (2008 г.), „Кюриосити“ (2012 г. – досега) и „Пърсъвиърънс“ (2021 г. – досега). Наистина – това е блестяща кариера, на която Лий сложи край на 10 март. А за нас остава да пожелаем на ветерана спокойни старини и дълъг живот. https://cosmos.1.bg/space/2026/03/12/legendary-gentry-lee-retires-from-nasa/

Китай потвърди, че се отправя към Южния полюс на Луната през тази година На илюстрацията: мисията „Чанг’e 7“ в орбита около Луната. Photo credit : CCTV/Inside Outer Space screengrab 12 март 2026 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Китайските медии потвърдиха, че изстрелването на амбициозната роботизирана мисия „Чанг’e 7“, която първа трябва да потърси директно вода на Южния полюс на Луната, остава насрочено за тази година. Както пише Ленърд Дейвид за своя сайт, това е изключително комплексна мисия, която се състои от множество компоненти: релеен спътник, орбитален апарат, спускаем модул, луноход и „хопър“ – подскачащо устройство, което може да се придвижва от едно на друго място. Именно този „хопър“ ще навлезе сред един от вечнозатъмнените кратери на Луната, до дъното на който никога не достигат слънчеви лъчи. Там може да има залежи на воден лед. Междувременно изследователите от Института по технологии в Харбин провеждат лабораторни тестове, които целят да подпомогнат мисията „Чанг’e 7“. Създаден е специален материал, който симулира грунда на Южния полюс. Впоследствие ще бъде симулирано и присъствието на лед в условията на вакуум и суровите температури, които падат до -240oC. Напомням на читателите, че лунният Южен полюс остава недоизследван и до днешна дата. Макар че индийците се хвалят, че са първата страна, кацнали там, това не е съвсем вярно – тяхната мисия „Чандраян-3“ успешно кацна на 69.37° южна ширина. Може да се каже условно, че това е разширеният южен полярен регион на Луната, но е далеч от най-интересните в научно отношение места – т.е. вечнозатъмнените кратери. Американската комерсиална мисия „Атина“ на Интуитив Машинс кацна много по-близо до Южния полюс на Луната миналата година (84.79° южна ширина). За съжаление обаче спускаемият апарат се преобърна и бяха заснети само една-две снимки (вж. горе), като научната програма не бе изпълнена. Сега китайците имат реален шанс да изпреварят целия останал свят в научните изследвания. https://cosmos.1.bg/space/2026/03/12/china-moon-mission/

УСПЕХ: Частната американска ракета Алфа на фирмата Файърфлай се върна в експлоатация! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : Sean Parker/Firefly Aerospace 12 март 2026 г. 07:20 ч. Светослав Александров. Днес орбиталната ракета „Алфа“, създадена от американската фирма Файърфлай Аероспейс, се завърна успешно в експлоатация 10 месеца след предходния провал! Това е страхотна новина на фона на продължаващия монопол от страна на СпейсЕкс. Подобно на множество други разработчици на ракети, Файърфлай премина през сериозни перипетии и дългогодишни забавяния. Дебютът на „Алфа“ бе през септември 2021 г. – тогава един от двигателите на първата степен отказа 15 секунди след началото на мисията, което доведе до цялостно прекратяване на полета на втората минута. На 1-ви октомври 2022 г. бе проведено второто изстрелване, като тогава ракетата достигна орбита, но по-ниска от очакваното. Спътниците навлязоха в земната атмосфера седмица по-късно и изгоряха. След още една година, на 15 септември 2023 г., „Алфа“ постигна цялостен успех, но два месеца по-късно, през декември, сценарият от 2022 г. с достигането на по-ниска орбита се повтори . На 4-ти юли 2024 г. пак имаше цялостен успех и изглеждаше, че най-лошото е зад гърба на фирмата. Но на 25-ти април 2025 г. „Алфа“ претърпя пълен провал поради проблем по време на разделянето на степените – първата степен избухна, отнасяйки със себе си двигателя на втората степен и така орбита не бе достигната. През август Файърфлай Аероспейс обяви, че причината за провала е установена – прегряване на първата степен заради по-различния профил на мисията в сравнение с предходните изстрелвания. Ракетата трябваше да се върне в експлоатация през септември, но същият този месец настъпи още една авария, този път в наземни условия: първа степен на „Алфа“ експлодира на стенд заради замърсяване на горивопроводите. Изумително е, че Файърфлай Аероспейс успя да се съвземе толкова бързо след миналогодишните перипетии и днес сполучи да проведе напълно успешен полет! Но нека не забравяме – фирмата е изключително сериозна и има успехи в други области. През март миналата година построеният от нея спускаем апарат „Блу Гоуст“ постигна напълно успешно меко кацане на Луната. Към днешна дата Файърфлай Аероспейс остава единствената фирма в световен мащаб, постигнала безпроблемно прилуняване. След днешното благополучно изстрелване, което бе проведено в 02:50 ч. българско време, в орбита бе позициониран демонстрационен спътник на Локхийд Мартин. Това бе последният полет на „Алфа“ в конфигурация Блок 1. Следващата мисия, насрочена по-късно за годината, ще е първата за ракетата в конфигурация Блок 2. Понастоящем първата степен на „Алфа“ е дълга 18.4 метра, а втората – 6.0 метра. Блок 2 ще удължи първата степен до 20.1 метра и втората до 6.2 метра. Понастоящем товароподемността на „Блок 1“ е 1 030 килограма товар до орбита. Фирмата не е оповестила колко ще се вдигне товароподемността с „Блок 2“, но може да предположим, че ще е от порядъка на 1 100 – 1 200 килограма. Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2026/03/12/firefly-alpha-returns-to-flight/

Първата ракета Супер Хеви от т.нар. Трети вариант достигна до Площадка №2 на базата Старбейз! На снимката: най-новият „Старшип“ по време на изпитания. Photo credit : SpaceX 9 март 2026 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Програмата на СпейсЕкс „Старшип“ достигна до преломен етап, след като първата ракета „Супер Хеви“ от най-новия „Вариант №3“ беше изведена на новата „Площадка №2“ на базата „Старбейз“. С това окончателните предполетни изпитания могат да започнат! Междувременно горният компонент от системата, изделието „Шип 39“, което представлява първият готов за полет „Старшип“ от „Вариант №3“, завърши своята изпитателна кампания в „Маси“, където бе подложен на криогенни тестове. Дебютното изстрелване на „Вариант №3“ наближава! Новата „Площадка №2“ представлява критично важен етап от разширяването на космодрума „Старбейз“ в Тексас. Подобно на самите ракети, площадките на СпейсЕкс също търпят итерация и постоянно развитие. Така „Площадка №2“ не е точно копие на „Площадка №1“. Тя притежава подобрена система за рециклиране на водата – напомням, че при изстрелването на „Старшип“ се изливат тонове вода за предпазване на стартовия комплекс и околните структури от вибрациите, акустичната енергия и екстремната горещина. На „Площадка №2“ са монтирани нови картерни помпи, които събират водата от огневата яма (още една разлика в сравнение с „Площадка №1“, където се използваха стоманени плочи вместо класическа яма). Сега тази система от затворен цикъл позволява бързо рестартиране на предстартовите изпитания, без да се налага да се чака повторно пълненене на резервоарите. На 17-ти февруари водната система на „Площадка №2“ бе изпитана за пръв път. Същевременно месец февруари беше изключително натоварен не само откъм изпитания на стартовия комплекс, но също така и откъм предстартовата подготовка както на „Супер Хеви“ (изделието „Бустър 19“), така и на самия „Старшип“ (иззделието „Шип 39“), които преминаха разширена тестова кампания в „Маси“. За тези от вас, които не са запознати как протича подготовката на „Старшип“, напомням накратко: производството на ракетите и на космическите кораби се провежда в съоръжението „Звездна фабрика“ (на англ. „Старфактъри“). Там суровините се превръщат в летателни апарати, като ракетите „Супер Хеви“ се сглобяват в т.нар. „Мега Бей 1“, докато горните степени „Старшип“ се асемблират в „Мега Бей 2“. Щом даделно летателно изделие бъде завършено, то бива прехвърлено в „Маси“ – там то бива напълнено с течен кислород и метан (т.нар. криогенно изпитание), за да се валидира неговия структурен интегритет. Тоест, да се знае, че е издръжливо и няма да гръмне. Ако тези изпитания бъдат преминати успешно, изделието се връща обратно в съответния „Мега Бей“. Там „Супер Хеви“-тата и „Старшип“-овете биват оборудвани с двигатели. Важно е да се уточни, че ракетите и корабите не преминават през криогенните изпитания с монтирани двигатели – така самите двигатели биват запазвани, ако настъпи някакъв проблем и ракетата гръмне. Което понякога се случва. След като изпитанията в „Маси“ биват преминати, ракетата и корабът биват транспортирани поотделно до стартовата площадка (в настоящия случай „Площадка №2“) – там те биват скачвани един към друг и изстрелвани. Но преди това се организират последните тестове, които включват репетиция на обратното броене и статични огневи изпитания. В конкретния случай първият „Супер Хеви“ от най-новия „Вариант №3“, т.е. изделието „Бустър №19“, е преминало през криогенните изпитания в „Маси“ и е готово за статично огнево изпитание на „Площадка №2“. Наблюдателите на базата „Старбейз“ докладваха, че понастоящем към него са монтирани само 9 двигателя, вместо нужните 33 за полет. Все пак това е първото изделие, при което двигателите са от новата итерация „Раптор №3“. Това е сериозен ъпгрейд в сравнение с предните две итерации – тягата на „Раптор №1“ бе 1 814 kN, на „Раптор №2“ – 2 256 kN, а сега на „Раптор №3“ е 2 746 kN. Тъй като предстои първата предстартова подготовка на „Вариант №3“, не очаквайте всичко да мине гладко – може да възникнат проблеми с двигателите, които очакват тяхното заменяне. „Вариант №3“ представлява сериозен ъпгрейд на системата „Старшип“ – ако товароподемността на вече пенсионирания първи вариант бе около 60 тона до орбита, а на втория (също пенсиониран) – около 100 тона до орбита, то третият вариант е с товароподемност 150 тона до орбита. Именно този вариант се очакваше да стигне до Марс – но сега, с оглед на разгарящата се космическа надпревара между САЩ и Китай, целта вече е Луната. Според Илон Мъск дебютното изстрелване на първия „Старшип“ от „Вариант №3“ може да е факт до четири седмици. Разбира се, това е оптимистичен график. Оглеждайте се кога ще приключат статичните огневи изпитания – едва след успешен техен завършек ще бъде зададена конкретна дата за полет. https://cosmos.1.bg/space/2026/03/09/first-superheavy-v3-reaches-launch-pad/

Първият частен космически телескоп направи първите си наблюдения! Първите данни от новия частен космически телескоп „Моув“. Image credit : ESA/Blue Skies Space 6 март 2026 г. 07:00 ч. Светослав Александров. Макар че комерсиалният сектор от години участва дейно в космическото развитие, създавайки телекомуникационни спътници и сателити за наблюдения на Земята, досега астрономическите наблюдения от космоса се провеждаха само от държавни агенции. Но това се променя – на 29 ноември ракета на СпейсЕкс изстреля европейския частен телескоп „Моув“. Сега екипът представи официално първите научни данни от него! Напомням на читателите, че „Моув“ е собственост на британско-италианската фирма Дийп Блу Спейс. Важно е да се подчертае, че макар и телескопът да е частен, той все пак е спонсориран посредством грант, осигурен от Европейския съюз (съобразно инициативата Хоризонт Европа), като на страниците на Европейската комисия се съобщава, че ще доведе до голям напредък за европейската наука благодарение на партньорството между водещи институции в региона – в това число унгарския микроспътников производител C3S, нидерландската фирма ISISPACE и британския университет Кент. „Моув“ е 13-сантиметров космически телескоп, помещаван в корпуса на 16-U спътникова платформа, като основната му научна задача е да изучава мощните звездни изригвания в ултравиолетовия диапазон на електромагнитния спектър. Към този момент тези изригвания не са достатъчно добре проучени, а това е важно, за да могат изследователите да разберат какво е тяхното влияние върху извънслънчевите планети и съответно дали те повлияват на техния потенциал да бъдат обитаеми. След няколкоседмични проверки на научната апаратура на „Моув“, на 9-ти февруари телескопът насочи взора си към известната звезда Алкаид в съзвездието Голяма мечка. Звездата е много по-гореща от нашето Слънце, изключително ярка именно в ултравиолетовия диапазон, т.е. представлява подходящ тестов обект за възможностите на „Моув“. Резултатът от наблюденията е представен на показаната по-горе графика. Според информацията, публикувана на сайта Space.com, бъдещето пред комерсиалната космическа астрономия се очертава да е добро. Марсел Тесений, изпълнителният директор на фирмата Дийп Блу Спейс, обаче смята, че тя винаги ще стои в сянката на правителствено-финансираните космически мисии, които разширяват пределите на технологичните възможности на човечеството. Но всички знаем колко бавно се разработват тези държавни космически телескопи. От друга страна частният сектор може да стъпи върху вече утвърдените технологии и да ги използва по нов начин. Така например, докато инженерите конструираха телескопа „Джеймс Уеб“ в продължение на четвърт век, „Моув“ бе направен само за три години! Това не е и единственият космически телескоп, проектиран от Дийп Блу Спейс. През 2027 г. очакваме изстрелването на „Туинкъл“ – специализирана мисия, която ще изследва спектралните характеристики на извънслънчевите планети, а също така ще изучава кометите и астероидите в Слънчевата система. https://cosmos.1.bg/space/2026/03/06/private-space-telescope-first-light/

Японската частна ракета Кайрос се провали за трети пореден път Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : Space One 5 март 2026 г. 10:30 ч. Светослав Александров. Тази сутрин в 05:10 ч. бе проведено третото изстрелване на ракетата „Кайрос“, създадена от японската комерсиална компания Спейс Уан. И за трети пореден път ракетата претърпя провал. Подобен развой е напълно очакван за една млада космическа компания и не е задължително да е определящ за цялостната ѝ успеваемост. СпейсЕкс преживя три поредни провала на малката си ракета „Фалкън 1“ през 2006, 2007 и 2008 година. Фирмата успя на четвъртия път, а днес е водещ космически превозвач, провеждащ по едно изстрелване на всеки един-два дни. Това обаче не променя факта, че инвеститорите, сред които присъства и известният японски гигант Canon, могат да поставят под съмнение бъдещето на Спейс Уан. Отделно японската космонавтика се намира в криза, която е също толкова сериозна, колкото беше тази на европейската космонавтика през 2022-2023 година. През декември голямата ракета „Ейч 3“ не успя да изведе спътник заради проблем с механизма за отделяне на обтекателя. По-малката ракета „Епсилон“ претърпя съкрушителен провал още през октомври 2022 г. и от тогава досега не се е върнала в експлоатация. Ето защо Японската космическа агенция (JAXA) се принуди да резервира два полета на американски ракети „Електрон“, собственост на Рокет Лаб, за да може да поддържа полетите на космическите си мисии. Неуспехите на японските ракети оказват натиск върху цялата програма – по-късно през 2026 г. Япония трябва да изстреля мисията „MMX“ до марсианската луна Фобос, за да вземе проби от нея и да ги върне на Земята, а сега не е ясно доколко ще е реалистично изстрелването да бъде осъществено в срок. Що се касае конкретно до „Кайрос“, първото изстрелване на ракетата, през март 2024 г., приключи секунди след запалването на двигателя на първата степен с мощна експлозия. При вторият полет през декември 2024 г. ракетата загуби контрол върху управлението минута и половина след началото на мисията. Днес зрителите в близост до космодрума забелязаха, че експлозията е настъпила на 70-тата секунда, а по-късно екипът на фирмата потвърди, че тя е резултат от умишлено задействане на системата за аварийно прекратяване на полета „след установяване, че постигането на успех ще е трудно“. Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2026/03/05/kairos-third-failure-in-a-row/

НАСА поправи ракетата Спейс Лонч Систъм за мисията Артемис 2 Горната степен на „Спейс Лонч Систъм“. Photo credit : NASA 4 март 2026 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Днес НАСА обяви, че проблемът, който попречи на мисията „Артемис 2“ да излети през този месец, е вече отстранен. Ракетата „Спейс Лонч Систъм“ ще бъде изкарана на стартовата площадка отново за евентуален опит за изстрелване през април. Както съобщава НАСА, проблемът е бил съвсем дребен – уплътнение, което се е отместило и е задръстило тръбопроводите, които подават хелий към ракетата от наземните системи. Екипите анализират причината за този дефект и ще предприемат мерки, за да предотвратят повторното му възникване. Защо такава дреболия води до едномесечно отлагане, вместо проблемът с уплътнението да бъде разрешен на стартовата площадка? По принцип много от историческите и съвременните системи за изстрелване на ракети притежават мобилни и многоетажни платформи, които позволяват на техниците да ги обслужват, докато са на стартовата площадка. Ракетата „Сатурн 5“, която е извеждала пилотираните кораби към „Луната“ през 60-те и 70-те години, също е притежавала мноегажна мобилна кула: Но понеже днес НАСА не разполага с финансирането от 60-те (около 0.5% от днешния федерален бюджет спрямо 4-5% по време на лунната надпревара), понеже на НАСА бе изрично заповядано да рециклира и използва хардуера от космическите совалки (за да пази работни места), понеже така и не се очакваше „Спейс Лонч Систъм“ да лети често – такава кула никога не бе построена. Това практически гарантира, че всеки дребен проблем, който възникне на труднодостъпна локация, гарантира демонтирането на ракетата и връщането ѝ в хангара, понеже единствено там има многоетажна конструкция. Преди предишното изстрелване на „Спейс Лонч Систъм“ – с мисията „Артемис 1“ през 2022 г., ракетата трябваше да бъде върната в хангара общо три пъти, два пъти по технически причини и веднъж, за да бъде защитена от ураган. Така полетът, вместо да бъде осъществен през пролетта, стана факт през късната есен. Има и още нещо – честото връщане на ракетата в хангара и повторното ѝ извеждане е съпроводено от вибрации и сътресения, които създават допълнителен риск уплътненията да се разхлабят, да има нови течове, задръствания, които да вкарат предстартовата подготовка в цял цикъл от ремонти и безкрайни отлагания. В космическите среди често пъти се говори и повтаря като мантра, че „космосът е труден“. Да, космосът е труден – но когато зависиш от капризите на политиците и пестиш от компоненти, от които не трябва да пестиш, той става още по-труден. Ето – това е причината защо през 60-те години е било по-лесно да се лети до Луната, отколкото е възможно днес. https://cosmos.1.bg/space/2026/03/04/nasa-repairs-sls/

Русия вероятно няма да поправи площадката за Союз в срок На кадъра: техници работят по възстановяването на Площадка №31 на Байконур. Фото: Роскосмос 3 март 2026 г. 12:10 ч. Светослав Александров. Роскосмос се похвали, че единствената стартова площадка на космодрума Байконур за товарни кораби „Прогрес“ и пилотирани „Союз“ е напълно възстановена. Това позволява следващото изстрелване, т.е. на кораба „Прогрес МС-33“, да се осъществи в срок на 22-ри март. Напомням на читателите, че по време на изстрелването на пилотирания кораб „Союз МС-28“ в края на ноември, мобилната платформа, намираща се под ракетата, рухна в огневата яма. Както се съобщава на страниците на Роскосмос, през зимните месеци над 150 работника трябваше да ремонтират Площадка №31 в рамките на рекордно кратък срок. Най-сложната задача представляваше монтажа на няколко елемента на мобилната кула, които са дълги 19 метра и тежат 17 тона. Наложило се е да бъдат прехвърлени през огневата яма, което изисквало създаването на специална методика. Успешният ремонт ще е повод мнозина да си отдъхнат, тъй като аварията на площадката представляваше най-голямата заплаха за съществуването на Международната космическа станция от началото на нейната експлоатация. Макар че превозът на провизии и астронавти към МКС може да се осъществява както с руски („Прогрес“ и „Союз“), така и с американски космически кораби („Драгън“ на СпейсЕкс), има някои дейности по поддръжката на станцията, които могат да се извършват само от руснаците. Става въпрос най-вече за десатурацията на жироскопите, за която е необходима двигателната система откъм руския сегмент – а презареждането ѝ с гориво може да бъде осъществявана единствено с руски товарни кораби „Прогрес“, но не и с „Драгън“ – руските и американските системи на МКС не са стандартизирани една спрямо друга и съответно са несъвместими. https://cosmos.1.bg/space/2026/03/03/baykonur-pad-repaired/

ГОРЕЩО: НАСА преформулира и ускорява програмата Артемис! Окололунната обиколка на „Артемис 2“ ще бъде последвана от околоземен тест с „Артемис 3“ догодина. Photo credit : NASA 27 февруари 2026 г. 18:00 ч. Светослав Александров. Днес администраторът на НАСА Джаред Айзъкман обяви смел и реалистичен план за ускоряването на програмата на НАСА „Артемис“, който може да доведе до кацане на Луната през 2028 година преди Китай! Напомням на читателите, че Джаред Айзъкман летя в космоса през 2024 г. като комерсиален астронавт с кораб на СпейсЕкс „Крю Драгън“ и се отдалечи от Земята на разстояние 1 400 километра – най-голямото отдалечаване на човек от планетата ни след епохата „Аполо“. Днес Айзъкман ръководи НАСА и се опитва да постави агенцията на стабилна траектория към Луната. Според стария план след като „Артемис 2“ полети през тази година, мисията щеше да бъде последвана от дълга пауза преди да станем свидетели на „Артемис 3“ – първото кацане на човек на Луната след епохата „Аполо“. „Артемис 3“ щеше да се осъществи през 2028-2029 година. Но отлаганията на „Артемис 2“ през последния месец убедиха Айзъкман, че този план не е добър. Предишният полет на „Артемис 1“ бе осъществен през 2022 година. Заради редките изстрелвания НАСА губи ценен опит и работно темпо, вследствие на което едни и същи проблеми изскачат преди всяка следваща мисия. НАСА слага точка на това. Новият план предвижда „Артемис 3“ да не каца на Луната – но за сметка на това тази мисия ще бъде осъществена още през 2027 година. След като астронавти обиколят Луната с „Артемис 2“ през тази година, догодина „Артемис 3“ се очертава да лети под формата на пилотирана изпитателна околоземна експедиция, наподобяваща „Аполо 9“ – астронавтите ще се скачат със спускаемия лунен модул („Старшип“ на СпейсЕкс или „Блу Муун“ на Блу Ориджин – зависи кой се представи по-бързо). След като „Артемис 3“ приключи, в началото на 2028 г. ще излети „Артемис 4“ – именно това ще е първото кацане на човек на Луната след края на програмата „Аполо“. Задачата на Айзъкман е отсега нататък всяка година да ставаме свидетели на изстрелване по програмата „Артемис“. Въпреки промяната на профила на „Артемис 3“, новият план не предвижда отлагания – а напротив, ускоряване на програмата. По-честите изстрелвания ще позволят натрупване на опит и по-ранно завръщане на човек на Луната. Другата драматична промяна включва отказ от ъпгрейда на „Артемис 2“. УРА! Край на вариантите „Блок 2“ и „Изследователската горна степен“, които ще усвоят милиарди долари грешни пари!!! Мисиите от „Артемис 4“ нататък ще летят със „стандартизирана“ степен – т.е. под този ефвемизъм трябва да разбираме, че ракетата „Спейс Лонч Систъм“ ще бъде оборудвана с комерсиална горна степен, вероятно „Центавър“ на Вулкан. „Спейс Лонч Систъм“, разбира се, няма да е вечна – в един момент ще бъде заменена от комерсиални носители. Но докато това се случи, тя трябва да лети и да не кисне в хангара. Отсега нататък – всяка година изстрелване! https://cosmos.1.bg/space/2026/02/27/artemis-program-accelerated/

Европейската междупланетна мисия Джус засне междузвездната комета 3I/ATLAS! Снимка на 3I/ATLAS от „Джус“. Photo credit : ESA/Juice/JANUS 27 февруари 2026 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Страхотен завършек на месец февруари благодарение на космонавтиката на Европа! Европейската космическа мисия „Джус“, която понастоящем пътува към Юпитер, засне междузвездната комета 3I/ATLAS!!! Според ръководителя на ЕКА Йозеф Ашбахер тази рядка снимка бе получена от научната камера на „Джус“ по време на нейната калибровка. Това се оказа невероятна възможност за учените да изучат 3I/ATLAS. „Комети като 3I/ATLAS представляват капсули на времето от други звездни системи. Всяко тяхно наблюдение ни помага да разберем как планетите и кометите се формират в Галактиката“. Европейската космическа агенция също така потвърждава, че макар и с междузвезден произход, 3I/ATLAS проявява поведение, което напълно съответства на „нормалните“ комети. Самата фотография бе получена на 6-ти ноември, когато разстоянието между „Джус“ и кометата бе около 66 милиона километра. През целия ноември мисията използваше пет научни прибора, за да събира информация за междузвездния пътешественик. Но въпреки че снимките и данните бяха направени отдавна, учените ги получиха едва през изминалата седмица. Това е така, защото доскоро „Джус“ се намираше откъм срещуположната страна на Слънцето спрямо Земята. Съответно голямата антена, която служи за предаването на научни данни, бе използвана като топлинен щит. Така че изследователите трябваше да чакат дълго, за да могат да използват антената и да получат снимката. Това е причината, поради която я виждаме днес, а не още през ноември. https://cosmos.1.bg/space/2026/02/27/juice-photographs-3i-atlas/

Китайската мисия Тянвън-2 се готви за пристигане на астероид през това лято! Снимка на Земята, заснета от китайската мисия „Тянвън-2“. Виждат се корпуса на космическия апарат и китайското знаме. Photo credit : CNSA 27 февруари 2026 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Едно от най-големите събития през настоящата година ще е пристигането на китайската мисия „Тянвън-2“ в околностите на астероида 469219 Kamo’oalewa. Космическият апарат, който бе изстрелян през май 2025, е в добро състояние и е в готовност за кулминацията на проекта! За съжаление, за разлика от американската космическа програма, където редовно биват публикувани подробна информация и фотографии от мисиите, китайците предоставят сведения много по-рядко. Миналата година бяха дадени два ъпдейта – първият, скоро след изстрелването, когато ни беше съобщено, че всичко протича нормално, като беше публикувана снимка на разгърнатите слънчеви панели. И вторият, на 1-ви октомври, по случай Националния ден на Народна република Китай, когато бе представена показаната по-горе фотография на китайското знаме и на Земята. За разлика от предишната мисия „Тянвън-1“ до Марс и някои от мисиите „Чанг’e“ до Луната, когато китайците ни информираха за маневрите в далечния космос, този път такава информация не ни се предостави. Но сега, в края на февруари, китайците най-накрая оповестиха дългоочаквани новини за „Тянвън-2“. Според Чжоу Джиши от Китайската национална космическа администрация мисията е в добро състояние и се очаква да може да изпълни плана си – доставка на проби от астероида 469219 Kamo’oalewa в края на ноември 2027 година. Чжоу не ни каза кога пристигането на астероида ще е факт, но крайната дата показва категорично, че ще е тази година – вероятно в началото на юли. Тогава, подчертава Чжоу, „Тянвън-2“ ще започне бавно да снижава височината си. Първо ще се намира на 20 километра над повърхността, после ще слезе на 3 километра, след това на 600 метра и накрая на 300 метра. Космическият апарат притежава набор от 11 научни прибора и три различни метода за събирането на проби от повърхността. След като събраните проби бъдат достави на Земята през ноември следващата година, „Тянвън-2“ отново ще напусне Земята и ще продължи пътя към втората си цел – кометата 311P/PANSTARRS. Там мисията ще пристигне през 2034 година. Чжоу подчерта, че мисията „Тянвън-2“ е само една от множеството, планирани в рамките на програмата „Тянвън“, а следващите ще бъдат изпълнени в срок. „Тянвън-3“ е мисия, която трябва да събере проби от Марс и да ги достави на Земята. Изстрелването ѝ ще се случи през 2028 г. и ако изпълнението бъде успешно, Китай без съмнение ще изпревари САЩ в това начинание. „Тянвън-4“ пък ще изучава системата на Юпитер. Мисията ще бъде изстреляна през 2030 г. и след две облитания на Венера ще се отправи към юпитерианската луна Калисто. Целта е умишлено подбрана да е различна от тази на вече изстреляните мисии на НАСА „Европа Клипър“ и на Европейската космическа агенция „Джус“. „Европа Клипър“ ще се фокусира върху юпитерианската луна Европа, а „Джус“ – върху Ганимед. Китайците определено искат да се отличават и да направят нещо, което никой друг не е свършил. https://cosmos.1.bg/space/2026/02/27/tianwen-2-status-update/

Космическият телескоп Джеймс Уеб картографира атмосферата на Уран! Нова снимка на Уран, заснета от космическия телескоп „Джеймс Уеб“. Photo credit : ESA/Webb, NASA, CSA, STScI, P. Tiranti, H. Melin, M. Zamani (ESA/Webb) 23 февруари 2026 г. 08:00 ч. Светослав Александров. За пръв път в научната история международен екип от изследователи успя да изготви подробна карта на вертикалната структура на горната атмосфера на Уран! Благодарение на космическия телескоп на НАСА/ЕКА/ККА „Джеймс Уеб“, учените наблюдаваха планетата, докато тя направи пълно завъртане около оста си, разкривайки бледото сияние на молекулите над облаците. Новите резултати ще спомогнат да разберем как планетите от типа „леден гигант“ (каквито са Уран и Нептун) преразпределят енергията си в горните атмосферни слоеве. Изследването бе ръководено от Паола Тиранти от Нортумбрийския университет в Нюкасъл, Великобритания. То се фокусира върху картографирането на температурата и плътността на йоните в тези атмосферни слоеве, лежащи на 5 000 километра над най-високите облаци на Уран. Този атмосферен регион се нарича йоносфера, тъй като газовете се йонизират и взаимодействат със силното магнитно поле на планетата. Данните обрисуват най-подробната картина къде се образуват полярните сияния на Уран и как те се повлияват от необичайния наклон на магнитното поле, а също така как атмосферата се е охлаждала през последните три десетилетия. „За пръв път бяхме в състояние да видим горната атмосфера на Уран в три измерения“, съобщава Паола Тиранти. „С чувствителността на Уеб може да проследяваме как енергията се пренася през атмосферата на планетата и дори да видим какво е влиянието на неравномерното ѝ магнитно поле“. Новите научни данни потвърждават, че Уран все още търпи охлаждане – тенденция, която започна в началото на 90-те години. Екипът измери средни температури от около 150oC, по-ниски стойности, установени в сравнение с предишните наземни телескопи и космически мисии. Две ярки области на полярни сияния бяха открити в близост до магнитните полюси на Уран, съчетани с отчетлив спад на емисиите и йонните плътности в региона между двете области. Подобни „тъмни“ региони са били откривани и преди на Юпитер, където геометрията на магнитното поле контролира как заредените частици пътуват през горната атмосфера. „Магнитосферата на Уран е една от най-странните в Слънчевата система“, подчертава Паола. „Тя е наклонена и отместена спрямо оста на въртене, което означа, че полярните сияния се завихрят около повърхността по комплексен начин. Уеб ни показва колко надълбоко тези ефекти се простират в атмосферата. Разкривайки вертикалната структура на Уран в такива детайли, Уеб ни помага да разберем енергийния баланс на ледените гиганти. Това е критично важна стъпка към характеризирането на гигантските планети извън Слънчевата система“. Резултатите от това проучване са публикувани в престижното списание Geophysical Research Letters. Космическият телескоп „Джеймс Уеб“ е най-мощният и най-голям телескоп, изстрелян в космоса. Европейската космическа агенция (ЕКА) е осигурила неговото изстрелване с помощта на европейската ракета „Ариана 5“. Нещо повече – работният спектрограф на „Джеймс Уеб“ NIRSpec, с който е направено това откритие, е предоставен от ЕКА. Приборът, работещ в средната инфрачервена област MIRI, също е построен на 50% от консорциум на европейски институти в партньорство с Лабораторията за реактивно движение към НАСА и Университета в Аризона. За повече информация: ЕКА https://cosmos.1.bg/space/2026/02/23/james-web-maps-uranus/

Наближава дебютното космическо изстрелване на германската фирма RFA На илюстрацията: немската ракета RFA One. Photo credit : Rocket Factory Augsburg 22 февруари 2026 г. 11:15 ч. Светослав Александров. Германската ракетостроителна компания Rocket Factory Augsburg (RFA) е в последните етапи на своите приготовления преди дебютното изстрелване на орбиталната си ракета! Според информацията, разпространена от уебсайта European Spaceflight, 30-метровата ракета на име RFA ONE притежава товароподемност от 1 300 килограма до ниска околоземна орбита. Отделно фирмата разработва и ускорителна степен на име „Редшифт“, която ще може да довежда спътници и полезни товари до специализирани орбитални позиции. Пак същият сайт ни информира, че понастоящем усилията са фокусирани върху въвеждането в експлоатация на площадката за изстрелване на космодрума СаксаВорд, намиращ се на Шетландските острови в Шотландия. Очаква се в близко бъдеще да бъде проведено и първото статично огнево изпитание на RFA ONE. Първоначално RFA планираше да проведе първото си изстрелване през 2024 година. Но тогава през август първата степен на ракетата експлодира на стартовата площадка заради пожар в турбопомпите на един от 9-те двигателя. По това време очаквахме да станем свидетели на първото изстрелване на европейска частна ракета до седмици, но експлозията постави на пауза мечтите на RFA за близо две години. От тогава досега са въведени редица мерки подобни инциденти вече да не се случват и се надяваме, че най-лошото е зад гърба на компанията. Напомням на читателите, че RFA въобще не е единствената фирма в Европа, която се опитва да създаде съвременни комерсиални ракети. През март 2025 г. Изар проведе дебютното си изстрелване на ракетата „Спектрум“. То завърши с провал, но все пак никога досега модерна комерсиална (нюспейс) компания в Европа не се бе опитвала да изстреля своя собствена ракета. Сега Изар е пред осъществяването на втория си полет – първоначално очаквахме той да бъде проведен през януари, но заради повреда на клапан бе отложен за март. https://cosmos.1.bg/space/2026/02/22/rfa-nablijava-debuten-polet/

УСПЕХ: Ракета Фалкън 9 излетя и се върна за рекорден 33-ти път!!! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 22 февруари 2026 г. 08:45 ч. Светослав Александров. Американската космическа компания СпейсЕкс отбеляза нов рекорд в сферата на ракетната възвръщаемост, след като тази сутрин ракета „Фалкън 9“ летя и се върна на Земята за 33-ти път!!! В орбита бяха изведени нови 28 спътника от интернет групировката „Старлинк“. Изстрелването бе осъществено в 05:47 ч. българско време от космическия център Кейп Канаверал. За нуждите на полета бе използвана ракета „Фалкън 9“ с рециклирана първа степен, известна под сериен номер „B1067“. Нейният предходен 32-ри полет бе реализиран в началото на декември, т.е. отне 2.5 месеца, докато бъде подготвена за нова мисия. Днес отново нямаше никакъв проблем и след рекордното ѝ 33-то изстрелване „B1067“ извърши меко кацане върху плаващата платформа „Недоимък на достойнство“. Това бе 22-рото изстрелване на „Фалкън 9“ и 22-рото изстрелване на СпейсЕкс за 2026 година, с което фирмата на Илон Мъск отново се позиционира като абсолютен лидер – още повече, че в световен мащаб са осъществени 38 изстрелвания, от които 35 са успешни. Общо САЩ имат 24 изстрелвания през календарната година, с което са на първо място, на второ са Китай с 10 изстрелвания. Руснаците са трети с две изстрелвания, европейците са четвърти с едно успешно изстрелване, а на последно място засега са Индия само с едно изстрелване, което обаче е завършило с провал. https://cosmos.1.bg/space/2026/02/22/2026-spacex-rocket-record-33rd-launch/

Очаквано: Таратайката Артемис 2 пак се повреди, няма да се лети до Луната през март! Ракетата „Спейс Лонч Систъм“ – проблеми след проблеми след проблеми. Photo credit : NASA 21 февруари 2026 г. 18:45 ч. Светослав Александров. Напълно очаквано – космическата „Жигула“ на НАСА „Спейс Лонч Систъм“ отново се повреди! Проблемът е толкова сериозен, че вероятно ще се наложи връщане в хангара за ремонти, но при всички случаи полет до Луната през март няма да има. Според информация, разпространена от агенцията, установен е проблем с подаването на хелий към втората степен на ракетата. И това се е случило след анализ на данните днес, на 21-ви февруари. За да могат да върнат „Спейс Лонч Систъм“ в хангара, екипите трябва да махнат платформите около нея, за което обаче е необходимо да утихне вятърът – а точно такъв е прогнозиран за утре… Едно е сигурно – всичко това нямаше да се случи, ако не се разчиташе за завръщането на Луната на тази стара таратайка, проектирана не от инженери, а от политиците в Конгреса през 2010 година – и то с цел да пази работните места на работещите от космическата совалка на НАСА. „Спейс Лонч Систъм“ остаря още през 2018 г., когато ракетата на СпейсЕкс „Фалкън Хеви“ излетя и изпрати „Тесла“ на път към Марс. Още тогава „Спейс Лонч Систъм“ трябваше да бъде пратена да бунището и да се премине към алтернативен вариант с „Фалкън Хеви“ и „Крю Драгън“. Втората най-добра възможност бе през 2020 г., когато СпейсЕкс доказа, че може да вози хора в космоса. И сега вероятно не е късно – с непрекъснатите повреди на ракетата, полетът продължава да се отлага още и още и още. Вероятно все още не е късно да бъде пенсионирана „Спейс Лонч Систъм“ и да бъде преминато към алтернативна система като „Фалкън Хеви“ или „Ню Глен“, дори това да означава да няма пилотиран полет до Луната през тази година – просто защото придържането към тази ракета може да гарантира вечни проблеми и отлагания и да няма полет така или иначе тази година… https://cosmos.1.bg/space/2026/02/21/artemis-2-breaks-again/

НАСА изпълни безупречна репетиция на обратното броене на Артемис 2! Този път нямаше течове: обратното броене бе преустановено 29 секунди преди старта, както бе планирано! Photo credit : NASA 20 февруари 2026 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Тази нощ НАСА успешно зареди ракетата „Спейс Лонч Систъм“ с гориво и проведе безупречна репетиция на обратното броене! Безпроблемният завършек на това изпитание открива пътя към изстрелването на „Артемис 2“ по-късно през пролетта – първата пилотирана мисия на човечеството към Луната след повече от половин век пауза. Към този момент НАСА все още не е потвърдила, че първият опит за изстрелване ще бъде направен през март – това зависи и от други фактори, включително метеорологични. Но агенцията потвърди, че днес, на 20-ти февруари, астронавтите Рийд Уайзман, Виктор Гловър, Кристина Кук и Джереми Хенсън ще влязат официално в карантина. Това ще ограничи вероятността някой от тях да се разболее неочаквано преди старта. Но да се върнем към днешната репетиция. За разлика от идентичното изпитание в началото на месеца, този път нямаше изненадващи горивни течове – поне не такива, които надвишават пределните лимити (защото водородът винаги протича). След цялостното зареждане на „Спейс Лонч Систъм“ с гориво, екипите изрепетираха обратното броене двукратно. Целият тест бе абсолютно безпроблемен с едно изключение – имаше временно прекъсване на комуникациите, което наложи прехвърляне към резервен комуникационен метод. Но инженерите своевременно откриха коя апаратура дава отклонения и възстановиха нормалния ход на комуникациите. Малко неща остават да бъдат свършени преди изстрелването. През следващите дни техниците ще монтират кранове край ракетата, за да обслужат и тестват повторно системите за аварийно прекратяване на полета – това би се наложило ако възникне фатален проблем при полета (мярка за безопасност, която винаги се прилага, но стискаме палци никога да не се стига до нея). Също така екипът по затварянето на вратата на кораба ще изрепетира тази процедура още веднъж, за всеки случай – за да няма неочаквани изненади в деня на изстрелването, когато настанят астронавтите. Затварянето на вратата не е тривиална процедура – преди корабът да бъде допуснат до полет, екипите трябва да са абсолютно сигурни, че е добре херметизиран. В случая с програмата „Артемис“, която в миналото толкова ни е разочаровала поради неспазването на срокове и често възникващите проблеми, винаги си казваме: нека не се каним. Но след днешния успешен завършек на изпитанието, май този път нещата наистина са на финалната права. За повече информация: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2026/02/20/2026-artemis-2-countdown-test-success/

НАСА официално приравни инцидента с кораба Старлайнър към тези с Чалънджър и Колумбия! Космическият кораб „Старлайнър“ в орбита. Photo credit : NASA 19 февруари 2026 г. 22:20 ч. Светослав Александров. Днес, по време на специална пресконференция, НАСА представи официално резултата от разследването на инцидента с кораба „Старлайнър“, който през 2024 г. остави двама астронавти временно заклещени на МКС. Агенцията публикува страховити разкрития и вече класифицира аварията от същата категория като катастрофите на совалките „Чалънджър“ и „Колумбия“! Макар че този път не загинаха хора, а Бъч Уилмор и Съни Уилямс се завърнаха успешно на Земята с кораб на СпейсЕкс, проблемът е бил изключително сериозен и съдбата на двамата астронавти е висяла на косъм. „Ако не бяха възстановили работоспособността на двигателите на кораба и ако скачването с МКС не се беше осъществило, изходът от мисията щеше да е много, много по-различен“, категоричен бе администраторът Джаред Айзъкман. Както пише журналистът Ерик Бъргър, Айзъкман безспорно представлява положителна промяна за културата на НАСА. Агенцията най-сетне поема отговорност. Обикновено, когато възникват проблеми и аварии, НАСА се измъква с клишета от сорта на „космосът е труден“, „екипите правят всичко възможно“, „гордеем се с всички“. Не и този път. Тук не става въпрос само за конкретния технически проблем, който е свързан с отказа на двигателите на „Старлайнър“ или течовете на хелий откъм горивната система. Далеч по-сериозни са ръководните проблеми. Има виновни на много нива. Установена е вина в предишното ръководство на НАСА. Бе посочен персонално като виновен и предишният администратор Бил Нелсън. Виновно е, разбира се, и ръководството на Боинг. Айзъкман представи официално открито писмо във връзка с резултатите от разследването, от което става ясно, че другата седмица комисията за безопасност на НАСА ще бъде изслушана от Конгреса. „Нека да започна с най-важната точка. „Старлайнър“ има конструктивни и инженерни недостатъци, които трябва да бъдат коригирани. Но най-притеснителният провал не е хардуерът. Това е процесът на взимане на решения и управлението, които, ако не бъдат поправени, ще доведат до създаването на култура, която е несъвместима с пилотираната космонавтика“, категоричен е администраторът. „Грешки бяха допуснати още при зачеването на програмата и продължиха в хода на изпълнението, включително при управлението на договора, цялостната показност, проявата на техническа взискателност и процесът при взимането на решения. Боинг бяха тези, които построиха кораба и още от самото начало НАСА се съгласяваше с отклоненията, допускайки той да лети. Докато разработката течеше, бяха допускани компромиси и неадекватна квалификация на хардуера, които се простираха отвъд цялостното разбиране на НАСА. Що се касае до отклоненията, те възникват в рамките на всички големи аерокосмически програми и сами по себе си не са нещо необичайно. Но инженерната реалност е, че „Старлайнър“ с неговите недостатъци по отношение на пригодността му се превърна в много по-ненадежден кораб в сравнение с другите кораби, както отбелязахме в този доклад. Но тук, в НАСА, ние управлявахме този договор. Ние одобрихме този кораб. Изстреляхме астронавти с него. Взехме решения от скачването до дейностите след приключването на мисията. Голяма част от отговорността и вината лежи в нас“, пише Айзъкман. От завръщането на „Старлайнър“ на Земята отминаха вече 18 месеца. През това време НАСА и Боинг работят заедно за коригирането на проблемите. Но администраторът на агенцията заявява категорично: следващото изстрелване няма да бъде осъществено, докато техническите проблеми не бъдат осъзнати и коригирани, докато горивната система не бъде призната за годна и докато препоръките от разследването не бъдат внедрени. Айзъкман призна също така за редица проблеми още от преди изстрелването до чак след завръщането. Макар че предишният безпилотен полет показа, че има дефект на горивната система, рисковете никога не бяха осъзнати, не бяха предприети корективни мерки, а на ръководно ниво е било приемано аксиоматично, че Комерсиалната програма на НАСА за пилотирани полети може да бъде успешна само ако „Старлайнър“ излети. Администраторът на НАСА призна, че докато мисията е била в ход, отношенията между Боинг и НАСА са се влошили до „непрофесионално поведение“ – т.е. вярно е, това което някои медии са писали, а именно, че ръководителите са си крещели. Но дори и след завръщането на кораба на Земята проблемите са продължавали – въпреки признаците, че аварията е от Категория А, това така и не било обявено. Причината – отново са се притеснявали за репутацията на „Старлайнър“… Пресконференцията завърши с изречението: „Подведохме Съни и Бъч“. Вярно е. Целият доклад може да бъде свален от този линк. https://cosmos.1.bg/space/2026/02/19/nasa-starliner-report/

Как може да спрем бягството на европейските космически компании към САЩ? На снимката: европейската ракета „Спектрум“ на фирмата Изар. Photo credit : Isar Aerospace 19 февруари 2026 г. 08:00 ч. Светослав Александров. В днешните времена, когато все по-често си говорим за необходимостта от технологичен суверенитет и по-голяма самостоятелност на Европа от американските технологични услуги, трябва да обърнем внимание и на един друг проблем. Много европейски космически компании не успяват да надраснат своята начална (т.е. „стартъп“) фаза и когато останат без средства, на помощ се притичват американски инвеститори – под условието да се преместят в САЩ. Проблемът е толкова сериозен, че някои експерти в индустрията го наричат „изселването на космическите стартъпи“. Подробен материал по темата написа анализаторката Тереза Пултарова за уебсайта Суперклъстър. Пултарова ни напомня как през последния четвърт век младите космически компании (т.нар „нюспейс“ фирми) трансформираха космическия отрасъл на САЩ, защото успяха да създадат услуги, които са много по-евтини и по-бързи от тези на старите агенции и корпорации. Топ 3 фирмите са СпейсЕкс, Блу Ориджин и Планет Лабс. Понастоящем СпейсЕкс е отговорна за повечето космически изстрелвания и се оценява на $800 милиарда. Макар че основаната от Джеф Безос фирма Блу Ориджин се развива по-бавно, тя се оценява на $100 милиарда. Фирмата Планет Лабс, която революционизира спътниковия отрасъл със своята флотилия от околоземни спътници, се оценява на $7 милиарда. Има и много други компании. Но в Европа, подчертава анализаторката, има само една-единствена фирма-еднорог, чийто капитал се оценява на милиарди. Това е финландската компания ICEYE на стойност €2.4 милиарда. Тази компания бе основана през 2014 г. и понастоящем е най-големият световен оператор на спътници, оборудвани със синтетично-апертурни радари. Тоест те могат да наблюдават Земята денонощно, дори и през облаците. На второ място Пултарова посочва българската космическа компания EnduroSat, която произвежда софтуерно-базирани спътници и се оценява на €200 милиона. Но като изключим ICEYE и EnduroSat, най-често споменаваните имена на европейски космически фирми са ракетните разработчици Изар, PLD и RFA. Те обаче все още не са доказали, че могат да отговорят на очакванията. Съществува голям шанс не всички от тях да оцелеят. Тереза Пултарова даде за потенциален пример британската фирма Орбекс, но между писането на нейния материал и днешния ден фирмата вече обяви, че прекратява дейностто си – т.е. примерът за провалена компания е напълно уместен. Какво не е наред с Европа? През 2020 г. в Мюнхен, Германия, бе основана компанията за рисков капитал Alpine Space Ventures, като един от съоснователите ѝ е Бълънт Алтън, който допреди е работил в СпейсЕкс. Задачата на Alpine е да инвестира в млади европейски стартъпи. Той подчерта, че докато в САЩ, където държавни агенции като НАСА, Агенцията за космически разработки и Департментът по отбраната подкрепят младите предприятия, в Европа традиционно липсват такива клиенти, които са критично важни за израстването на отрасъла. Една от фирмите, които е научила по трудния начин, че Европа не предоставя гладък път към успеха, е Mynaric. Тя води своите корени от Немския аерокосмически център. Описвана като един от най-напредничавите стартъпи в Германия, наскоро бе принудена да приеме предложението да бъде изкупена от американската фирма Рокет Лаб след като остана без пари. В случая обаче тази компания е създадена преди 15 години. При нея основният проблем е, че тя е започнала да създава лазерни терминали от самото си начало – но докато днес лазерните комуникации се използват на „Старлинк“, на Амазон „Лео“ или на китайските мегагрупировки, то през 2008-2009 г. тези услуги още не съществуват. Има ги и тези случаи, при които таймингът е лош – създадеш технологичен продукт, който е добър, но времето му още не е дошло. В началото Mynaric успява да набере средства от ангел-инвеститори и фондове за рисков капитал, най-вече в Германия, но тези пари не са достатъчни за мащабирането на производството. Нужни са още €50 милиона, ето защо инвеститорите препоръчват на фирмата да излезе на борсата. Просто няма други варианти – програмите в Европа, било то към Европейската космическа агенция или към Немския аерокосмически институт, могат да осигурят няколко хиляди, но не и милиони евро. По това време в САЩ се появяват спътниковите мегагрупировки – първоначално те се възпримат като научно-фантастична мечта, но бързо стават реалност и се превръщат в следващия голям тренд в областта на телекомуникациите. Mynaric бързо се сдобива с клиенти – но Йоаким Хорварт, техническият ръководител на фирмата, забелязва нещо интересно. Продуктът се изкупува по-скоро от американски, а не от европейски клиенти. Компанията открива дъщерно дружество в Калифорния, но все още успява да поддържа производството си в Европа. Накрая през 2024 г. некачествено произведен компонент, който не може лесно да бъде подменен, води до отлагания. Понеже Mynaric е публична компания, тя трябва да обяви затрудненията си в общественото пространство – а именно, че ще произведе една трета от прогнозното количество продукт. Това пак е много голяма бройка, дотогава другите конкуренти са успявали да произведат максимум едно-две изделия за неимоверно по-висока цена. Но очакванията на пазара са различни и акциите се сриват. Точно в този момент калифорнийската Тихооканска инвестиционна управленска компания изкупува дяловете на Minaric и сега препродава фирмата на Рокет Лаб. Правителството на Германия ще трябва да одобри сделката. Ръководството все още се надява, че ще успее да съхрани звеното си на европейска почва, но фактът си е факт: сега предприятието ще стане собственост на Рокет Лаб, САЩ. Този пример, подчертава Тереза Пултарова, е само един от множеството подобни. Основателите и на други европейски фирми са говорели пред Супер Клъстър за своите трудности при осигуряването на финансиране в Европа, както и за това, че получават постоянно предложения от инвеститори да се преместят в САЩ, ако искат да се сдобият с подкрепа. „Натискът да се преместиш в САЩ, ако си европейска/или британска фирма, е постоянен“, споделя основател на такава компания под условието да е анонимен. „Става въпрос за пари, но става въпрос и за инерция. Американската екосистема е по-добре настроена, за да преобразува финансирането в реални способности и да прехвърля тези способности през етапите на доставки, регулации и мащабиране“. Други основатели на фирми се оплакват от колебливостта на Европа да поема нови рискове, което води до неспособността да се създадат нови технологии. „Единственото, което се финансира тук, е ако някой копира това, което СпейсЕкс правеше преди 15 години“, посочва друг анонимен лидер на компания. „Има около 12 копия на Фалкън 1, които се финансират в Европа. Но Фалкън 1 бе задънена улица даже за СпейсЕкс“. Друг фактор, посочва Пултарова е, че макар и да има привидно обединение на пазара в Европа благодарение на Европейския съюз, континентът остава фрагментиран и инвеститорите избират внимателно къде да приютят своите бизнеси. Държавите предпочитат да подхранват своите си „шампиони“, но това означава, че растежът на дадена фирма остава ограничен до средствата във въпросната държава. Някои от основателите на космически фирми продължават да се борят за бъдещето си в Европа поради усещане за дълг, семейство или неприязън към американския начин на живот. Но други напускат космическия сектор. Един от тях признал на интервюиращата, че е продал своите дялове в местна космическа фирма и започнал да работи в сферата на изкуствения интелект. Що се касае до Mynaric, Йоаким Хорварт признава, че опасността да бъде принуден да се премести в Щатите винаги е висяла над главата му. „Хората ни питаха многократно – защо го правиш в Европа? Защо си толкова глупав? За нас, понеже израстнахме в Немския аерокосмически център, искахме да останем близки с тях. Но откъм страната на капитала със сигурност щеше да ни е по-добре в САЩ“. Има ли надежда, пита се Тереза Пултарова? През последните години напрежението между Европа и Русия нараства, а взаимоотношенията със САЩ под управлението на Доналд Тръмп се влошават. Това принуждава европейските правителства да преосмислят своите стратегии. Миналият септември Германия обяви, че ще инвестира €35 милиарда за космически технологии в интерес на отбраната. Този бюджет е еквивалентен на цялата Европейска космическа агенция!!! Според анализатора Пиер Лионет това е критично важна инвестиция. „Преди Германия влагаше за военни спътници по-малко от €400 милиона годишно. Сега сякаш Германия казва – ние умножаваме многократно нашите инвестиции за космос“. Други държави също следват примера на Германия, макар и не в същите мащаби. Франция обяви, че ще увеличи инвестициите за спътникова отбрана с €4.2 милиона през следващите пет години. Но дали геополитическият натиск ще се окаже нужната спасителна лодка за недохранения европейски космически отрасъл, остава отворен въпрос. Проблемът не опира само до финансиране. Според анализатора Далас Касабовски начинът, по който протичат европейските търгове, пречи на иновациите. „Европейският правителствен подход е: това са ми конкретните изисквания. Докажи, че ще ги изпълниш и аз ще работя за теб“, казва Касабовски. „Но тези изисквания са като рецепта и не оставят пространство за иновации. Те изхвърлят някои играчи, които имат различни оферти или работят по различен начин“. Но според Алтън от Alpine Space Ventures това се променя. „Талантът и техническата готовност са тука. Това, което липсваше е, пазарният натиск – но вече и той пристига“, категоричен е той. https://cosmos.1.bg/space/2026/02/19/evropeiski-kompanii-bqgstvo/