SAlexandrov

СпейсЕкс успяха да попречат на Русия да използва Старлинк за военни цели – засега 1 февруари 2026 г. 18:00 ч. Светослав Александров. След като преди три дни украинското разузнаване събра информация, че Русия използва терминали на „Старлинк“ на дроновете си, за да атакува различни цели, днес министърът на отбраната на Украйна Михайло Федоров потвърди, че СпейсЕкс са взели ефективни мерки срещу руснаците. Поне засега, докато не намерят начин пак да кракнат системата. „Буквално часове след като беше докладвано, че руски дронове, оборудвани със Старлинк свързаност действат над украинските градове, екипът на Министерството на отбраната бързо се свърза със СпейсЕкс и предложи конкретни мерки за справянето с проблема. Благодарен съм на президента на СпейсЕкс Гуин Шотуел и лично на Илон Мъск за бързия им отговор и за това незабавно да започнат работа. Бързото решение на Мъск да активира Старлинк и да ни изпрати терминали в началото на пълномащабната инвазия беше критично за оцеляването на нашата държава“, написа Федоров в Х. „Изглежда, че стъпките, които предприехме срещу неоторизираното ползване на Старлинк от Русия, са сработили. Кажете ни, ако още нещо трябва да бъде направено“, отвърна Илон Мъск. Нито Федоров, нито Мъск съобщават какви точно мерки са взети – все пак това е чувствителна информация с военен характер. Но тази сутрин в рускоезичните канали в Телеграм се оплакаха, че „Старлинк“-терминалите, които са монтирани на руските дронове, вече не работят, защото от СпейсЕкс са наложили лимит на скоростта между 75 и 90 км/ч. Това вероятно засяга и украинските дронове – но по неофициална информация те ще заработят отново в близко бъдеще след специална регистрация. Украйна, СпейсЕкс и Русия от дълго време играят на котка и мишка. Преди време компанията на Мъск също е въвеждала скоростен лимит от 40 км/ч. Но тогава руснаците са успели да кракнат системата, като са монтирали т.нар. прокси платки и междинни модули, които подменяли телеметричните данни на терминала. Сега обаче се твърди, че терминалите „Старлинк“ получават данните за скоростта директно от изкуствените спътници, както и от вградени алгоритми. Това ефективно е блокирало възможността на руснаците да използват групировката – но само засега. В средносрочен план вероятно ще намерят начин отново да я кракнат. https://cosmos.1.bg/space/2026/02/01/spacex-starlink-russia/

Един милион спътници?! Точно така! Толкова голям ще е орбиталният център за данни на СпейсЕкс! 1 февруари 2026 г. 09:30 ч. Светослав Александров. Американската космическа компания СпейсЕкс подаде заявка към Федералната комисия по комуникации (FCC) за изграждането на орбитален център за данни. Броят спътници, които трябва да бъдат изстреляни, възлиза на 1 милион – няма шега, няма измама! Ако искате да си представите мащаба на тази мегагрупировка, спомнете си, че „Старлинк“ има едва 9 600 работещи спътника в ниска околоземна орбита, а ако включим и тези, които са вече деорбитирани, общият брой изстреляни спътници възлиза на над 11 000. При това „Старлинк“ е най-голямата спътникова групировка в света. Втората след нея е на европейската компания Ютелсат „УанУеб“, състояща се от около 650 спътника. На фона на тях извеждането на милион спътници изглежда невъобразимо! Ако зрителите на Земята са се впечатлявали от „влакчето“ на „Старлинк“, което минава над главите ни, един милион спътници биха представлявали още по-внушителна гледка – цял „пръстен“ от движещи се обекти! За някои хора това ще е вълнуващ небесен спектакъл, но за други – технологична дистопия. Едно обаче е сигурно – центровете за данни биха представлявали най-реалистичната възможност за извеждането на индустриална дейност в космоса. Тук става въпрос за предсказание, направено от научната фантастика: за преместването на индустрията в орбита. За съжаление класическите примери като, например, миннодобивна дейност на Луната и на астероидите, не са особено реалистични на този етап (макар че има някои фирми като Интерлун, които смятат, че са на прав път да ги направят печеливши). Но при центровете за данни недостатъците автоматично отпадат – електроенергията е непрекъснато налична заради постоянното осветяване от Слънцето, освен това не се налага изпращането на суровини в космоса или транспорта на продукт към Земята. Според Илон Мъск изстрелването на милион спътници, които ще увеличат изчислителната мощ на човечеството, представлява първата стъпка към превръщането ни в цивилизация от типа 2 по скалата на Кардашьов, т.е. цивилизация, способна да усвоява цялата енергия от звездата си. Спътниците ще работят на височини между 500 и 2 000 километра над земната повърхност в слънчево-синхронни орбити, като ще са разположени в тесен „орбитален слой“ и така няма да се пречи на конкурентите със сходни амбиции. Спътниците от орбиталния център за данни ще се свързват посредством лазери към групировката „Старлинк“, използвайки наличната орбитална мрежа, за да рутират трафика към потребителите на Земята. Потребността от масовото изстрелване на спътници, чиято обща бройка ще достигне 1 милион, изисква пълното въвеждане на кораба „Старшип“ в експлоатация и осигуряването на чести полети. По този начин драстично ще бъде смъкната цената на изстрелванията и се отваря пътя за по-нататъшната колонизация на Слънчевата система и усвояването на Марс. Тук е коректно да напомня, че визията на Илон Мъск въобще не включва единична мисия до Червената планета със забиване на знамена и провеждането на научни експерименти. Неговата задача е да превърне космическата експанзия в скучно ежедневие – бъдеще, до което вече се докосваме благодарение на почти ежедневните изстрелвания на „Фалкън 9“ със „Старлинк“. Но милион спътници – това вече надхвърля и най-смелите амбиции на който и да е космически деец. Много е вероятно FCC да сложи ограничение – например преди няколко дни регулаторът позволи на СпейсЕкс да изстреля още 7 500 спътника „Старлинк“, но това е съществено по-малко количество от първоначално зададената цел от 30 000 спътника. И все пак – бъдещето тепърва е пред нас. https://cosmos.1.bg/space/2026/02/01/one-million-satellites/

Марсоходът на НАСА Пърсъвиърънс се придвижи за пръв път посредством генеративен изкуствен интелект! Снимка от повърхността на Марс, заснета от марсохода на НАСА „Пърсъвиърънс“ на 30-ти януари тази година. Photo credit : NASA/JPL-Caltech 31 януари 2026 г. 17:40 ч. Светослав Александров. Марсоходът на НАСА „Пърсъвиърънс“ за пръв път в историята на космонавтиката изпълни придвижване на повърхността на друга планета съобразно маршрут, планиран посредством генеративен изкуствен интелект! Тук не става въпрос за специализираните AI алгоритми, отдавна използвани в науката, а за същата технология, която стои зад модерните чатботове. Този пробив в космическите дисциплини се случва на фона на разгорещени дискусии в обществото относно обещанията и ползите от изкуствения интелект. Но докато много хора виждат основно негативите, най-вече под формата на увеличаващата се фалшива информация и „дийпфейк“ видеоклиповете, които заливат социалните мрежи, за учените изкуственият интелект донася неочаквани ползи. Очевидно сега е станал толкова добър, че може без проблем да планира маршрута на марсоходите! В периода между 8-ми и 10-ти декември „Пърсъвиърънс“ измина около 400 метра на Марс през осеяно със скали поле, като маршрутът бе начертан от визуално-езиковия модел Claude на Anthropic. Но сами можете да си представите, че задачата не се оказа толкова проста, колкото въвеждането на базов промпт. Марс се намира средно на 225 милиона километра от Земята. Огромното разстояние води до забавяне на комуникациите – сигналът между наземното ръководство и марсоходите пътува в продължение на минути, което означава, че управлението на марсоход в реално време е невъзможно, както навремето съветските специалисти са управлявали „Луноход 1“ и „Луноход 2“ на близката до нас Луна. Ето защо през последните 28 години, т.е. откакто през 1997 г. кацна първият марсоход на НАСА „Съджърнър“, маршутите се планират ръчно от работници, които анализират терена и начертават т.нар. „навигационни точки“. Тези навигационни точки са разположени грубо на всеки 100 метра, за да се избегнат всякакви пречки. Този път обаче навигационните точки бяха планирани от изкуствения интелект. Но за да може Claude изобщо да изпълни задачата, НАСА трябваше да тренира бота с висококачествени данни за терена, предоставени от камерата на орбиталната мисия „Марс Риконисънс Орбитър“. Едва след това нямаше проблеми за изкуствения интелект да определи кои са опасностите по пътя и да начертае маршрут. За да са сигурни, че няма да има гафове, специалистите първо изпратиха командите към марсохода-близнак на „Пърсъвиърънс“, намиращ се тук, на Земята, и чак след това бяха излъчени към Марс. Ръководството на мисията смята, че благодарение на Claude екипът сега ще прекарва два пъти по-малко време в планиране и ръчен труд. Това ще освободи времето за повече научна дейност. С други думи, ще знаем много повече за Червената планета! Засега това, което НАСА направи с „Пърсъвиърънс“ на Марс, бе просто демонстрация. Но скоро интелигентни системи ще намерят приложение и на бъдещите луноходи и марсоходи, хеликоптери, дронове. Това е критично важна технология, която е нужна за установяването на постоянно присъствие на Луната и на пилотирани мисии към Марс. За повече информация: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2026/01/31/perseverance-first-ai-drive/

Блу Ориджин зарязва суборбиталния си кораб, за да ускори лунната програма! Спускаемият апарат „Блу Муун“. Photo credit : Blue Origin 30 януари 2026 г. 22:45 ч. Светослав Александров. Днес Блу Ориджин обяви изненадващо, че ще спре полетите на суборбиталния си кораб „Ню Шепърд“ за поне две години. Задачата е всички ресурси и работници на фирмата да се фокусират върху изпращането на хора към Луната! Решението е взето въпреки факта, че „Ню Шепърд“ е изключително надежден суборбитален космически кораб, който е излетял 38 пъти и е извел 98 души в космоса. Но някои космически анализатори като Ерик Бъргър очакваха този развой. Първо, „Ню Шепърд“ никога не е бил на печалба – полетите му бяха субсидирани от Джеф Безос. Второ, суборбиталните космически изстрелвания не впечатляват никого – почти никой не ги гледа, но пък за сметка на това евентуален провал ще доведе до репутационни щети. Трето, през ноември Блу Ориджин постигна възвръщаемост на орбиталната си ракета „Ню Глен“. В този ред на мисли, „Ню Шепърд“ си е изиграл своята роля – да тества технологиите, които могат да послужат за орбитални и лунни полети. Четвърто, САЩ изостават от Китай в лунната надпревара. Макар че съвсем скоро НАСА се очаква да изстреля пилотираната космическа мисия „Артемис 2“, тя ще включва само облитане на Луната, но не и кацане на повърхността на естествения ни спътник. Истинският въпрос е кога ще бъде изстреляна по-следващата мисия „Артемис 3“, която ще включва лунно кацане. Същински мираж би било ако тя успее да излети през 2028 година, какъвто е планът. А това дава сериозни шансове на Китай първи да се завърнат на повърхността на Луната! Основният проблем идва от факта, че към настоящия момент НАСА разчита за плановете си на лунен модул, разработен от СпейсЕкс на базата на „Старшип“. Но „Старшип“ не може да бъде изпращан директно към Луната – той трябва да бъде презареждан с гориво в околоземна орбита. Това ще изисква 15-20 изстрелвания на космически „танкери“. За съжаление СпейсЕкс все още не са показали, че могат да провеждат толкова често изстрелвания на „Старшип“, както го правят с „Фалкън 9“. Това е сериозен риск пред лунната програма и той може да я забави драстично. За сметка на това спускаемият апарат „Блу Муун“ на Блу Ориджин е в състояние да лети директно до Луната, без необходимост от презареждане с гориво. Нещо повече – той е практически готов, поне в товарен вариант, като на 20-ти януари „Блу Муун“ се отправи към Хюстън, за да бъде подготвен за термовакуумните му изпитания преди дебютната му мисия по-късно през годината. Ето защо някои анализатори смятат, че на Блу Ориджин вече им е казано, че те са №1 вариант за изпращането на човек на Луната през 2028 г., защото друга фирма в Америка няма шанс дотогава. Това би дало обяснение на резкия завой, който Блу Ориджин направи днес. Допреди няколко дни фирмата твърдеше, че „Ню Шепърд“ ще продължи да лети и фирмата очаква да увеличи летателната му честота. Но сега залогът е твърде голям. Всички усилия се насочват към Луната. https://cosmos.1.bg/space/2026/01/30/blue-origin-pauses-new-shepard/

УСПЕХ: Петият космически кораб на Варда се завърна на Земята! Снимка от успешното завръщане на „Уинебаго-5“. Photo credit : Varda Space Industries 30 януари 2026 г. 12:30 ч. Светослав Александров. Днес американската космическа компания Варда, която е съоснована от българина Делян Аспарухов, обяви успешното завръщане на Земята на космическия кораб „Уинебаго-5“. Корабът извози до орбита и обратно провизии, предоставени от Военноморските сили на САЩ. Той бе изстрелян през ноември 2025 г., престоя около девет седмици в орбита и днес се приземи в района на базата Куниба в Южна Австралия. Успешното кацане на „Уинебаго-5“ бе изключително важен миг за Варда. Космическите кораби от този тип са тримодулни, но доскоро първият модул бе базиран на универсалната спътникова платформа „Фотон“, произвеждана от фирмата Рокет Лаб. Сега обаче Варда за пръв път произведе сама модула и го използваше за цялостното изпълнение на мисията – от излитането до завръщането. Това е сериозна стъпка напред към цялостна вертикална интеграция! Вторият модул е производствен отсек, създаден от Варда – той притежава необходимото оборудване за подготовка, работа и обработка на материали. Третият модул е самата възвръщаема капсула, отново произведена от Варда, която притежава топлинен щит, съставен от материала на НАСА „C-PICA“. Първоначално разработен в центъра на НАСА Еймс, впоследствие американската космическа агенция умишлено стимулира неговата комерсиализацията. Сега за пръв път Варда разполага с кораб, който е произвела изцяло! Това позволява на фирмата да контролира изцяло всички звена на производството и управлението, съответно да увеличи сериозно летателната честота в бъдеще. Счита се, че „Уинебаго“ може да връща на Земята между 40 и 60 килограма произведен в космоса продукт. След днешното завръщане, Делян Аспарухов пояснява, че равносметката е следната: от 2023 г. досега, когато е изстрелян първият „Уинебаго“, успешно са се върнали четири мисии: „Уинебаго-1“, „Уинебаго-2“, „Уинебаго-3“ и „Уинебаго-5“. Към настоящия момент „Уинебаго-4“ е все още в орбита и Варда има специални планове за него. Напомням на читателите, че Варда е третата комерсиална компания в САЩ след СпейсЕкс и Боинг, която притежава възвръщаема капсула, т.е. способна е не само да превозва товари до орбита, но и да ги прибира обратно на Земята. Фирмата е специализирана върху производството на лекарства в космоса. Подобно на други компании като Палантир и Андурил, финансирани от фонда за рисков капитал Founders Fund, така и Варда взаимства името си от митологията на Дж. Р. Р. Толкин. Варда е една от Валарите – същества, създадени от Еру Илуватар, които придават на музиката физическа форма и така са оформили Арда (Земята). В случая Варда е създателка и повелителка на небесните звезди – т.е. съвсем тематично име за космическа компания. За повече информация: Варда https://cosmos.1.bg/space/2026/01/30/w5-varda-returns-to-earth/

Русия вероятно няма да поправи площадката за Союз в срок 30 януари 2026 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Макар че Роскосмос обеща, че единствената стартова площадка за пилотирани космически кораби „Союз“ ще бъде ремонтирана до месец март, сега става ясно, че този срок вероятно няма да бъде спазен. Новината съобщи космическият журналист Анатолий Зак за своя сайт RussianSpaceWeb.com. Зак се позовава на Игор Бармин, който е ръководител на наземната инфраструктура ЦЕНКИ към Роскосмос. Напомням на читателите, че площадката на Байконур претърпя сериозни повреди след изстрелването на кораба „Союз МС-28“, тъй като обслужващата платформа, разположена под ракетата, се срина в огневата яма. Оказа се, че платформата не е била застопорена съобразно протокола преди полета. Според Бармин е рано да се каже кога ремонтът ще завърши, като основното предизвикателство се корени в това, че новата обслужваща платформа, която предстои да бъде монтирана, е сглобена от компоненти, произведени по различно време. Съответно са възникнали проблеми с тяхната съвместимост, което наложило модификации. Например ядрото на платформата е било произведено през 1977 г. за планиран, но неизпълнен ъпгрейд на друга площадка за „Союз“. Когато то било прехвърлено от склада в град Тамбов към Байконур се оказало, че се налага платформата да бъде довършена с части, намерени на други места, както и с новопостроени елементи. Бармин уверява, че всичките тези проблеми са решими, но освен всичко друго зимните условия на Байконур също затрудняват ремонтните дейности. Отделно има и още фактори, които вероятно ще забавят връщането на корабите „Союз“ в експлоатация. https://cosmos.1.bg/space/2026/01/30/russia-remont-baikonur/

Няма да видим руска космическа мисия с научна цел още поне три години „Луна-26“ няма да лети преди 2029 година. Снимка: Wikipedia User Pline 29 януари 2026 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Продължават анализите на катастрофалния график, публикуван от Роскосмос преди два дни. Оказва се, че Русия няма да изстреля нова научна космическа мисия още поне три години! Нещо повече – отчитайки вероятността за допълнителни отлагания при разработката на космическите апарати, следващата научно-изследователска роботизирана мисия може и да не излети преди 2030 година, дори и финансовото състояние на Роскосмос да бъде оправено с магическа пръчка. Това съобщава независимият космически журналист Анатолий Зак в своя уебсайт с експертни анализи за състоянието на руската космонавтика. Най-голям шанс за реализация има орбиталната роботизирана лунна мисия „Луна-26“, но сега нейното изстрелване е официално насрочено за края на 2028 година. С други думи, да не я чакаме преди 2029 година. Равносметката е ясна: САЩ и Китай ще са изстреляли пилотирани мисии до Луната, докато Русия ще се мъчи да изпрати дотам най-обикновен изкуствен спътник. Още по-фрапиращо е, че за пръв път официалните планове на Роскосмос не споменават дори бегло за подготовката на мисии до Марс и Фобос. Доскоро те редовно бяха рекламирани в официалните прес-съобщения, но вече не. Русия не планира мисии до Марс и Фобос, нито до кометите и астероидите, не се споменава за планове да изучава Слънцето или да прати апарат към Юпитер. Единствената междупланетна изследователска мисия, която оцелява след драстичните орязвания на руския държавен бюджет, е венерианската „Венера-Д“. Сега тя е насрочена да лети през 2036 година – изцяло символична дата. След разпадането на СССР новосъздадената Руска федерация успя да постигне само едно значимо нещо в научно-изследователската космонавтика, което да съперничи на западния свят – и това е да създаде нови космически телескопи. Радиотелескопът „Спектр-Р“, изстрелян през 2011 г., и рентгеновият „Спектр-РГ“, бяха сред най-добрите в света. Но и в тази област вече няма никакъв повод за оптимизъм. Следващият космически телескоп „Спектр-УФ“, който ще работи в ултравиолетовия диапазон, се води за „почти завършен“. Но истината е, че вече десетилетие телескопът кисне в хангара без възможността да бъде изстрелян, понеже ръководството на мисията се опитва да замени западните компоненти с такива, които са руско производство. Защото санкциите не работят, нали… За рентгеновата обсерватория „Спектр-РГН“ са намерени някакви резервни части от предишната „Спектр-РГ“, което позволява да бъде планирано нейното изстрелване през „сравнително близката“ 2032 година… Но най-амбициозният телескоп „Спектр-М“ (Миллиметрон) е отложен за края на 2035 година, отвъд 10-годишния хоризонт на бюджета на Русия. Трагедията е пълна… https://cosmos.1.bg/space/2026/01/29/no-russian-mission-til-2029/

Днес Роскосмос представи плановете си, които звучат като вицове На снимката: космическият апарат „Бион-М“ №2. Фото: Роскосмос 27 януари 2026 г. 23:00 ч. Светослав Александров. Днес Роскосмос публикува новини, касаещи текущото състояние на руския космически отрасъл, а също така представи и своите планове за бъдещето. Заредете се с купа пуканки – смехът ви е гарантиран. Да започнем с най-важното: Роскосмос реши да строи новата си стара станция „Рос“ в орбита с наклон 51.6 градуса, а не в полярната орбита, какъвто бе оригиналният план. По този въпрос вече писах. Но не си мислете, че причината за промяната на решението е недостигът на средства или липсата на нов пилотиран космически кораб, който може да лети в полярна орбита от космодрума Восточний. Не – вече има научна обосновка! Според Дмитрий Баканов, ръководителят на Роскосмос, биологичният спътник „Бион-М“ №2, който бе изстрелян миналата година, е открил, че радиацията в полярна орбита е по-силна от тази на Международната космическа станция. Човек би казал, че това е факт, за който досега не знаехме. Но все пак браво на руските спътници – откриха Америка! Извинявайте, земните полюси… Що се касае до инцидента на космодрума Байконур, който остави Русия без възможност да изстрелва кораби „Союз“ и „Прогрес“ до МКС, т.е. без възможност за пилотирана космонавтика за обозримо бъдеще – имаме виновни! Тук поне няма изненада – според Игор Бармин, научният съветник към директора на ЦЕНКИ, виновен е наземният персонал, който е пренебрегнал инструктажа. Ремонтът на щетите ще струва на Роскосмос 10 милиона рубли. Пак не е много. Сега преминаваме към плановете. Оказва се, че Русия работи по ъпгрейд на лекотоварната си ракета „Ангара-1.2М“, който ще позволи на ракетата да извежда 3.5 тона провизии в ниска околоземна орбита. Тази осъвременена лекотоварна ракета ще е готова… след 2035 година. Руският аналог на ракетата на СпейсЕкс „Фалкън 9“ с метанови двигатели „Амур-СПГ“ ще е готов за полет след 2030 година. Доскоро Роскосмос обещаваше, че прототип „Амур-СПГ“ ще излита на кратки атмосферни полети през 2025 г., което бе пределно ясно от самото начало, че няма как да стане. Реалността е, че „Амур-СПГ“ кисне на чертожната дъска от 2020 г. без перспективи да се случи нещо повече. Сега, след като дебютът няма да е факт преди 2030 г., може да кажем, че Русия изостава от САЩ или по-точно от СпейсЕкс с две десетилетия. Възвръщемата микроракета „Иркут“ с товароподемност 780 килограма до орбита също е насрочена да лети след 2030 година. Очевидно това е последната реинкарнация на проекта „Байкал“. Полетът на „Ангара-А5М“ с модерна степен на водород и кислород? След 2030 година. Очевидно, според графика на Роскосмос, великите събития в руската космонавтика ще разцъфтят през 30-те години. Минаваме на лунната програма. Орбиталната мисия „Луна-26“, която трябваше да лети през тази година, сега е насрочена за 2028 година. Спускаемата роботизирана мисия „Луна 27А“ – за 2029 година. А роботизирана мисия с цел взимане на проби, по подобие на съвременните китайски, е насрочена за 2034 година. Следващият космически телескоп „Спектр-УВ“ е насрочен за 2031 година. А по-следващите „Спектр-М“ и „Спектр-РГН“ не ги чакайте преди 2036 година. Дългоочакваната следваща мисия на Русия до Венера на име „Венера-Д“ трябва да излети през 2036 година. Имайки предвид, че СССР за последно изстреля мисия до Венера през 1984 година, това се очертава да е 52-годишна пауза. Ще чуем ли феновете на руската космонавтика, които не спират да мрънкат как НАСА не е изпращала хора на Луната половин век, да приложат същите стандарти за Русия? Но пък, ако вярвате на популярните публикации в медиите, Русия ще строи ядрени реактори на Луната и ще изпраща пилотирани експедиции към Марс с плазмени двигатели. Ще, ще. За тези и още новини – четете в Туитър страницата на блогърката Катя Павлюшченко. https://cosmos.1.bg/space/2026/01/27/roscosmos-plans/

НАСА избра 34 фирми, любители и организации, които ще следят полета на Артемис 2 На илюстрацията: корабът „Орион“ се сближава с Луната. Image credit : NASA 26 януари 2026 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Когато по-късно през зимата или пролетта пилотираната космическа мисия „Артемис 2“ се отправи на обиколка около Луната, няма да имате никакво оправдание да не вярвате – целият полет ще бъде проследяван от астрономи и радиолюбители. В петък НАСА спря избора си на 34 фирми, организации и частни лица, на които ще разчита за проследяването на радиокомуникациите. Това не е първият път, когато странични лица и организации проследяват пътя на космически кораб на НАСА към Луната. През 2022 г., когато НАСА изстреля „Артемис 1“, 10 доброволци успешно улавяха сигнала от кораба. А в статията на КОСМОС БГ „Независими доказателства, че човек е бил на Луната“ можете да прочетете как са били проследявани полетите на космическите кораби „Аполо“ през 60-те и 70-те години. Днес обаче НАСА обединява усилията с някои от тези доброволци. Както пише космическият експерт Скот Манли – ако разполагате с малък любителски телескоп или радиолюбителска радиостанция, нищо не може да ви попречи да проследявате пътя на „Артемис 2“. Що се касае до тези 34 специално избрани от НАСА лица и организации, от тях агенцията има конкретни очаквания да получат висококачествени данни, които те трябва да ѝ ги предадат. Макар че основното средство за комуникация с „Артемис 2“ си остават системите Near Space Network и Deep Space Network, координирани от програмата SCaN, идеята на НАСА е да построи цяла екосистема от публично-частни партньорства, които да съдействат при завръщането на човек на Луната и при по-нататъшното усвояване на Слънчевата система. Доброволците ще изпращат получените данни към НАСА, като сътрудничеството не е на финансова основа и никой няма да получи пари за тази дейност. Това е една от множеството граждански инициативи на НАСА, в която всеки може да участва. Напомням на читателите, че аз (Светослав Александров) съм успял да направя различни открития в рамките на граждански научни проекти на НАСА, които касаят нови астероиди, звездни системи и кафяви джуджета, а през 2024 г. на мое име бе кръстен астероидът 91335 Александров благодарение на активното ми участие в проекта Daily Minor Planet. Списък с подбрани научни публикации, в които съм вписан като съавтор като част от тази своя дейност, можете да намерите на този линк. Но да се върнем на „Артемис 2“ и предстоящия пилотиран полет към Луната. Избраните четирима частни лица включват трима американци и един канадец – Крис Суайър, Дан Слейтър, Лорета Смолс и Скот Тили (който е от Канада). Сред университетите, които ще са отговорни за проследяването на мисията, присъстват такива от Япония, Швейцария и Канада. Няколко радиолюбителски организации от Аржентина, Германия, Нидерландия и Франция също се очаква да прихванат сигнали. Подбрани са и две държавни агенции – Канадската космическа агенция и Немският аерокосмически център (DLR). https://cosmos.1.bg/space/2026/01/26/nasa-34-volunteers-artemis-2/

Мисията на НАСА ESCAPADE пристигна в околностите на точката на Лагранж L2 преди да се отправи към Марс! На илюстрацията: мисията ESCAPADE. Image credit : NASA 23 януари 2026 г. 17:45 ч. Светослав Александров. Когато през ноември ракетата на Блу Ориджин „Ню Глен“ излетя, общественото внимание бе приковано върху успешното кацане на първата ѝ степен и някак си остана в сянка новината, че тя изпрати към Марс мисията ESCAPADE, построена от Рокет Лаб за нуждите на НАСА. На 20-ти януари бе съобщено, че двата спътника „Блу“ и „Голд“ са пристигнали успешно в района на точката на Лагранж L2 от системата Земя-Слънце! Напомням на читателите, че първоначално ESCAPADE трябваше да бъде изстреляна през есента на 2024 година, когато Земята и Марс бяха в благоприятна позиция за осъществяването на марсианска мисия – възможност, която се открива веднъж на две години. Но тогава Блу Ориджин се забави с разработката на ракетата „Ню Глен“ и освен това НАСА се притесни да изстреля двата спътника с нова, нетествана ракета. Бе взето решение ESCAPADE да лети чак след демонстрационен успешен полет на „Ню Глен“, който бе реализиран през януари 2025 година. Но през ноември, когато стана възможно ESCAPADE да бъде изстреляна на втората ракета „Ню Глен“, позициите на Земята и Марс не бяха подходящи за отправяне към Червената планета. Ето защо бе взето решение двата спътника „Блу“ и „Голд“ да бъдат изпратени временно към точката на Лагранж L2 от системата Земя-Слънце. Сега Рокет Лаб ни информира, че всички двигателни маневри за довеждането на спътниците до L2 са изпълнени успешно!!! „Блу“ и „Голд“ ще престоят на това място до ноември тази година, когато пътешествието към Марс официално ще започне. Задачата на спътниците от мисия ESCAPADE е да изучават магнитното поле и атмосферата на Марс. https://cosmos.1.bg/space/2026/01/23/escapade-arrives-at-l2/

Европа очаква първото изстрелване на новата ракета Ариана 6 в тежкотоварен вариант на 12-ти февруари Снимка от дебютното изстрелване на „Ариана 6“ на 12 февруари. Photo credit : ESA 23 януари 2026 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Съвсем скоро Европа отново ще разполага със своя собствена тежкотоварна ракета! Арианаспейс обяви, че дебютното изстрелване на „Ариана 6“ в конфигурация „64“ ще бъде проведено на 12-ти февруари. Напомням на читателите, че космонавтиката на Европа наскоро се съвзе от изключително труден период. През 2022 година, с избухването на войната в Украйна, европейските предприятия загубиха възможността да ползват европеизираните руски ракети „Союз-СТ“, които дотогава се изстрелваха от космодрума Куру във Френска Гвиана. След това, в края на същата година, ракетите „Вега-С“ излязоха от строя заради авария, а през лятото на 2023 г. тежкотоварните носители „Ариана 5“ бяха окончателно пенсионирани. Така Европа остана временно без способност да изстрелва самостоятелно космически мисии. Този период стана известен в европейската история под названието „ракетната криза“ (на англ. the launcher crisis). Но Слава Богу, бе преодолян успешно. Ракетите „Вега-С“ бяха върнати в експлоатация, а след дебюта на „Ариана 6“ през лятото на 2024 г., бяха проведени още четири изстрелвания. Но всичките пет досегашни полета на „Ариана 6“ бяха в конфигурация „62“ – т.е. в среднотоварен вариант, с два спомагателни твърдогоривни ускорителя. В този вариант товароподемността на ракетата е 10.3 тона до околоземна орбита. Според общоприетата дефиниция, лекотоварните ракети вдигат максимум 2 тона до околоземна орбита, среднотоварните ракети са тези с товароподемност от 2 до 20 тона, тежкотоварните имат товароподемност от 20 до 50 тона, а свръхтежките са с товароподемност от 50 тона нагоре. Затова сега очакваме първото изстрелване на „Ариана 6“ в конфигурация „64“ – тоест с четири твърдогоривни ускорителя. Това ще вдигне товароподемността до 21.6 тона, т.е. „Ариана 6“ ще влезе в тежкия клас ракети. Дебютът официално е насрочен за 12-ти февруари. Освен споменотото по-горе, дебютът на „Ариана 6“ в конфигурация „64“ ще е и първият, при който ракетата ще е оборудвана с големия 20-метров обтекател, вместо стандартния 14 метров – това ще позволи да се качват по-голям брой спътници или повече обемни товари. Ако всичко мине наред на 12-ти февруари, „Ариана 6“ ще изведе в космоса 32 спътника от интернет групировката „Лео“ (старото име бе „Кайпер“) на американската компания Амазон. Това ще е първият от общо 8 полета, които Арианаспейс трябва да изпълни през 2026 година посредством „Ариана 6“. Ако целта бъде постигната, летателната честота ще бъде практически удвоена – през 2025 г. станахме свидетели на четири мисии с „Ариана 6“. https://cosmos.1.bg/space/2026/01/23/ariane-6-heavy-to-launch-12-feb/

УСПЕХ: Блу Ориджин изстреля нови шестима души до ръба на космоса! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : Blue Origin 22 януари 2026 г. 22:00 ч. Светослав Александров. Днес бе проведено първото пилотирано космическо изстрелване за 2026 година! Суборбиталният кораб на Блу Ориджин „Ню Шепърд“ излетя, за да изведе нови шестима души до ръба на космоса и да ги върне обратно на Земята! Имената на пътешествениците бяха: Тим Дрекслър, предприемач и пилот, Линда Ендуардс, пенсионирана гинеколожка, Алейн Фернандез, инвеститор, Алберто Гютререз, предприемач и технолог, Джим Хендрен, пенсиониран военен полковник, Лора Стайлс, директор на Блу Ориджин и отговорник за полетите на „Ню Шепърд“. Всичко по време на днешната 10-минутна мисия, от излитането до завръщането на ракетата-носител със собствения си двигател и капсулата с астронавтите посредством парашути, протече безупречно. Сега фирмата Блу Ориджин може да се похвали, че е изстреляла 92-ма души в космоса! Компанията потвърждава, че изстрелванията на „Ню Шепърд“ ще продължат през цялата 2026 година. Нещо повече – този кораб е основополагащ за изпълнението на визията на Блу Ориджин, която прогнозира, че милиони хора ще живеят и работят в космоса, за да направят живота на Земята по-добър. Тъй като „Ню Шепърд“ е първата пилотирана програма на фирмата, тя позволява да утвърди и валидира възвръщаемите космически технологии, които впоследствие се използват и в останалите програми. Напомням на читателите, че през ноември Блу Ориджин успя да изстреля орбиталната си ракета „Ню Глен“ и да върне нейната първа степен обратно на Земята посредством собствената ѝ двигателна система – технологично постижение, постигано досега само и единствено от СпейсЕкс. Следващото изстрелване (третото) на „Ню Глен“ е насрочено за не по-рано от края на фервуари, като ракетата трябва да изведе в космоса големия комуникационен спътник „Блок 2 БлуБърд“ на фирмата AST SpaceMobile. Забележителното е, че за този трети полет Блу Ориджин ще ползва първата степен, вече върната по време на ноемврийското изстрелване, когато към Марс бе изпратена роботизираната мисия „Ескапейд“, състояща се от два спътника. Това показва, че Блу Ориджин започва да се движи с много бързи темпове – в някои отношения даже по-бързи от ранните години на СпейсЕкс. Когато фирмата на Мъск постигна своето първо ракетно кацане през декември 2015 година, тя не използваше веднага върната степен за следващия полет. Нещо повече – отне година и три месеца след това историческо кацане, преди СпейсЕкс да се осмели да изстреля рециклирана степен. За повече информация: Блу Ориджин https://cosmos.1.bg/space/2026/01/22/blue-origin-launches-six-new-humans/

Комерсиалната европейска ракета Спектрум е в готовност да лети не по-рано от 21-ви януари! На снимката: европейската ракета „Спектрум“: готова за полет! Photo credit : Isar Aerospace 20 януари 2026 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Европейската космическа компания Изар Аероспейс обяви, че второто изстрелване на комерсиалната космическа ракета „Спектрум“ е насрочено за не по-рано от 21-ви януари. В случай че „Спектрум“ излети утре, предаването ще бъде излъчвано на живо от 21:00 часа българско време. Ако метеорологичните условия са неблагоприятни или възникне някакъв технически проблем, възпрепятстващ старта, има резервни възможности на 22-ри и 23-ти януари. При необходимост от по-продължителни отлагания дати са резервирани и през месеците февруари и март. Напомням на читателите, че „Спектрум“ е първата космическа ракета, създадена от модерна космическа компания (т.нар. „НюСпейс“ компания) в Европа, за разлика от класическите „ОлдСпейс“ корпорации като АрианаГруп и Авио, опериращи настоящите европейски ракети „Ариана 6“ и „Вега“. Дебютният полет на „Спектрум“ през март 2025 г. бе неуспешен, но сега Изар Аероспейс се надява на по-голям успех. В случай че изстрелването бъде осъществено благополучно, в орбита ще бъдат изведени пет изкуствени спътника и един технологичен експеримент. Изар Аероспейс е космическа компания със седалище в Германия и офиси на територията на пет държави в Европа. Основната ѝ задача е да осигури самостоятелен и гъвкав достъп на европейската космическа индустрия до космическото пространство, задача, която е особено належаща с оглед на влошаването на геополитическите отношения между Европа и САЩ. Важно е да се подчертае, че освен че ракетата „Спектрум“ се строи от европейски специалисти с европейски технологии, тя също така се изстрелва и от европейски космодрум, Андоя в Норвегия. Според думите на Даниел Метцлер, който е съосновател и изпълнителен директор на Изар Аероспейс, фирмата се е спряла да ръководи дейностите си от Норвегия, понеже местните власти съдействат и издават бързо разрешителните за полет. Но има и нещо по-важно. Амбицията на Изар Аероспейс е да работи с бързите темпове, които налагат американските космически компании като СпейсЕкс и Рокет Лаб. Само по този начин Европа може да бъде конкурентна на световния пазар. Макар че компанията е пред изстрелване на едва втората си ракета, вече кипи производството на още пет ракети „Спектрум“. Също така през настоящата 2026 г. в близост до Мюнхен ще бъде открито ново производствено съоръжение с площ 40 000 квадратни метра. Ако „Спектрум“ постигне успех, ракетата ще притежава капацитет да извежда товари с общо тегло от 1 тон до ниска околоземна орбита, като цената на изстрелване ще възлиза на 10 000 евро за килограм полезен товар. Изар Аероспейс разчита на модерни технологии, позволяващи автоматизация и ускорено производство, като очакванията са, че „Спектрум“ трябва да се произвежда до 40 бройки годишно. Подобно на СпейсЕкс фирмата е вертикално интегрирана, като 80% от компонентите са собствено производство, в това число двигателите „Акуила“, работещи на пропан и течен кислород. Макар че на този етап „Спектрум“ е невъзвръщаема ракета, компанията потвърди, че вече се работи по план за по-нататъшна доработка на първата степен, която ще ѝ позволява да каца след полет и да се използва повторно. Линк към живото предаване: https://cosmos.1.bg/space/2026/01/20/isar-ready-to-launch-spectrum/

УСПЕХ: Космическият кораб Шенчжоу-20 се завърна на Земята! На снимката: „Шенчжоу-20“ след кацането. Вижда се как астронавтите на станция „Тянгон“ са ремонтирали пукнатото стъкло на кораба. Photo credit : CNSA 19 януари 2026 г. 17:15 ч. Светослав Александров. Въпреки че космически отломък пукна един от прозорците на китайския космически кораб „Шенчжоу-20“, което наложи той да се върне без астронавти, в безпилотен режим, днес корабът извърши безупречно навлизане в атмосферата и кацане обратно на Земята. Напомням на читателите, че „Шенчжоу-20“ излетя на 24-ти април 2025 г. с екипаж Чен Дун, Чен Чжунруй и Уан Цзе. След констатирането на повредата тримата бяха върнати на Земята на 14-ти ноември със следващия кораб „Шенчжоу-21“. А за да се осигури транспорт за настоящия екипаж на орбиталната станция „Тянгон“, състоящ се от Чжан Лу, У Фей и Чжан Хунчжан, към нея в безпилотен режим бе изстрелян „Шенчжоу-22“. Тези мерки представляваха допълнително презастраховане – властите на Китай не искаха да поемат риск са живота и здравето на астронавтите. Но както се вижда от днешния развой на събитията, „Шенчжоу-20“ така или иначе бе в достатъчно добро състояние, за да приключи мисията си благополучно. Вместо астронавти, корабът върна на Земята провизии от „Тянгон“. Предварителната инспекция на спускаемата капсула доказа, че товарите са в добро състояние, съобщават китайските медии. https://cosmos.1.bg/space/2026/01/19/shenzhou-20-returns-earth/

Ще успее ли Артемис 2 да спаси 2026 година? Днес ракетата „Спейс Лонч Систъм“ с кораба „Орион“ ще бъдат изведени на стартовата площадка. Photo credit : NASA 17 януари 2026 г. 10:00 ч. Светослав Александров. Историята, казват, никога не се повтаря точно, а по-скоро се римува. Днес космическият кораб „Орион“ ще бъде изведен на стартовата площадка за последна репетиция преди изстрелването на пилотираната лунна мисия „Артемис 2“ и мнозина се питаме: ще спаси ли „Артемис 2“ 2026 година, също както „Аполо 8“ спаси 1968? Твърдението, че „Аполо 8“ спаси 1968 година, съвсем не е преувеличено. Историческата Бъдни вечер, когато Франк Борман, Бил Андерс и Джим Ловъл обикалят Луната и прочитат пасажи от Библията, остава завинаги запомнена като един от най-великите дни от съществуването на човечеството. Това е красивият завършек на една иначе ужасна година, която мнозина искат да оставят завинаги зад гърба си. Днес имаме усещането, че изграденият след Студената война свят се срутва под краката ни. Същото е било усещането и през 1968 – толкова лоши събития връхлитат човечеството, че мнозина имат усещането, че две десетилетия след края на Втората световна война, изграденият ред се срива. Първо на 23-ти януари Северна Корея залавя разузнавателния американски кораб USS Pueblo, а екипажът му бива задържан в продължение на година. След това, на 30 януари, войната във Виетнам търпи неочакван обрат благодарение на офанзивата Тет. Комунистическите сили контраатакуват над 100 града и бази, в това число американското посолство в Сайгон. Това не е най-смъртоносната фаза от продължилата две десетилетия война – но в психологично отношение е най-съкрушаващата. Преди Тет американските политици непрекъснато повтарят, че врагът скоро ще бъде унищожен, че победата е близо, че войната е под контрол. Но макар че САЩ и Южен Виетнам успяват да отблъснат атаките, политическата вреда е вече нанесена. Ако се е казвало, че „врагът скоро ще бъде унищожен“, как това изобщо е допуснато? Най-лошото: ако американското правителство лъже за това, какво още прикрива? Обърнете внимание и на следния факт: през 1968 година 94.6% от американските домакинства притежават телевизор. Можете да си представите, че в технологично отношение телевизорът представлява тогавашният eквивалент на днешните Youtube и TikTok. Войната във Виетнам се превръща в първата война, която директно влиза в домовете, като кадрите се излъчват непрекъснато, ежедневно, в праймтайма. Също както и днес, така и тогава американското общество е силно раздвоено, макар че разделителните линии са донякъде различни. Избухват протести – тези граждани, които са срещу войната, твърдят, че тя е неморална и не може да бъде спечелена. Също така те са убедени, че американското правителство ги лъже (особено в светлината на Тет). Обратно, тези, които подкрепят войната, са на мнение, че само по този начин може да бъде спрян комунизмът и смятат, че протестите са непатриотични и вредни. Различията между поколенията са колосални – деца и родители са убедени, че бездната между тях е непреодолима и че все едно живеят в различни държави. На фона на политическите турбуленции се случват две политически убийства: на Мартин Лутър Кинг – младши и на Робърт Ф. Кенеди. Ако Мартин Лутър Кинг – младши олицетворява борбата срещу расовите неравенства, Робърт Ф. Кенеди е възприеман за последната фигура, която може да обедини Демократите. Феминизмът също добавя още една разделителна линия, защото той поставя под съмнение брака, половите норми и йерархията в семейството. Може да се каже, че съвременните културни войни водят своите корени от 1968 година. В Европа положението не е по-добро – както комунистическият, така и капиталистическият свят преживяват своите дълбоки сътресения. Франция е на ръба на колапса, след като студентските протести срещу авторитарната („буржоазна“) система в университетите обхващат и работниците. Цялата държава е обхваната от стачки, а президентът Шарл дьо Гол се принуждава временно да я напусне. Пролетта на 1968 година е, разбира се, Пражката пролет – реформатори в Чехословакия, начело с Александър Дубчек, се борят да създадат „социализъм с човешко лице“- но СССР и четири държави от Варшавския договор (ГДР, Унгария, Полша и, да, България) нахлуват с танкове и смазват революцията. По това време НАСА практически се е самоизолирала от останалия свят. В агенцията всички работещи са се затворили в своя си социален балон, защото са фокусирани и непоколебими в задачата, че трябва да изпратят човек на Луната до края на десетилетието. Това не е безсърдечие – просто програмата изисква да са съсредоточени, за да успеят. Години по-късно Пийт Конрад, астронавт от „Аполо 12“ и третият човек, стъпил на Луната, ще признае, че в продължение на седем години не е имал време да прочете книга или списание от корица до корица и че само повърхностно бил наясно какво се е случвало във Виетнам, защото мозъкът му бил зает с лунната програма. За съпругите на астронавтите това е добро време. Валери Андерс, съпругата на астронавта Бил Андерс от екипажа на „Аполо 8“, казва, че новините са били „основно Виетнам и колко зле е всичко“. Тя си спомня, че нейният съпруг е имал много приятели сред военните летци и се е чудила дали изобщо ще ги види отново. И наистина някои от тях загинали във войната. Първоначално НАСА предвижда да изпрати „Аполо 8“ в околоземна орбита и само поради страх да не изостане от надпреварата срещу СССР взима решение за обиколка около Луната. Макар че решението е прибързано, „Аполо 8“ се оказва абсолютен триумф. „Мисля, че това бе изключително положително нещо в годината на толкова много отрицателни неща“, спомня си Валери Андерс. Дали същото може да се случи и сега с „Артемис 2“, в случай, че мисията наистина излети по план през тази година? „Артемис 2“ безспорно би излъчила положително послание – и не само от страна на САЩ, но и от страна на Европа. Нека не забравяме, че това не е чисто американска мисия, но и европейското участие е сериозно – сервизният модул, който ще изпрати кораба „Орион“ на окололунна обиколка, е построен от европейската космическа индустрия. Без „Артемис 2“ 2026 г. би била много тъжна, защото паралелите между новата година и 1968 г. са безпорни. Също както тогава, днес младите хора и техните родители имат усещането, че обитават различни светове – младите отхвърлят кариеризма, характерен за родителите им и очакванията, които семействата им изискват от тях. Също както през 1968 г. телевизията, а по-късно през 90-те Интернет, така и днес изкуственият интелект трансформира обществото – институциите не могат да се адаптират, а истината се съревновава с „вайръл“ фалшиви клипове. Хората се страхуват, че изкуственият интелект ще им отнеме работните места и че демокрацията ще рухне. Също както през 1968 г. доверието в правителството на САЩ е нулево, това се случва и днес благодарение на спорните политики на Доналд Тръмп по отношение на Украйна и на предизвикателствата, отправени към НАТО относно Гренландия. Безспорно е, че 1968 и 2026 година си приличат. Историците наричат такива периоди с термина „интеррегнум“ (означава „междуцарствие“) – старият световен ред си отива, новият още не е дошъл, а ние се намираме на мост, без да знаем какво ще намерим от другата страна, когато го прекосим. И на фона на всичко това имаме нова лунна програма. Може ли „Артемис 2“ да се окаже голямото събитие на 2026 г., дори да спаси годината по начин, по който „Аполо 8“ „спаси“ 1968? В известен смисъл отговорът е „Да“. Евентуална успешна мисия на „Артемис 2“ може да доведе до усещане сред хората, че в света още се случват чудесни и хубави неща. Това ще е повод за гордост от страна на инженерите и учените, живеещи в САЩ, Европа и Канада, които заедно ще са постигнали нещо, невиждано от половин век. И все пак са налице и известни разлики между тогава и сега. „Артемис 2“ няма да е новост, а ще е повторение на нещо, постигано и преди. През 1968 г. е съществувал един основен начин за информиране – телевизията. Но днес има множество страници и канали в социалните медии. Общественото внимание е разпокъсано. Няма как то да се съсредоточи върху едно-единствено събитие. Това не променя факта, че „Артемис 2“ (в случай че мисията излети и е успешна) ще е прекрасно събитие, което мнозина почитатели на науката и технологиите ще помнят дълго време. https://cosmos.1.bg/space/2026/01/17/will-artemis-2-save-2026/

АВАРИИ: Две китайски ракети не успяха да изведат спътници в орбита! Снимка от неуспешното изстрелване на „Церера-2“. Източник: Weibo 17 януари 2026 г. 08:50 ч. Светослав Александров. След като по-рано през месеца Индия преживя съкрушителен провал на работната ѝ ракета PSLV, днес бе ред на Китай – две ракети не успяха да изведат спътниците си в орбита! Първо, ракетата „Лонг Марч-3Б“ излетя от космодрума Сичан, за да изведе в космоса спътника „Шичжиян-32“. Синхуа потвърждава, че полетът е неуспешен и сега протича анализ на причините за провала. Предполага се, че е настъпило отклонение от работата на третата степен. След това беше проведено дебютното изстрелване на комерсиалната ракета „Церера-2“, разработена от Галактик Енерджи, с шест спътника на борда. Това е подобрена версия на „Церера-1“ с повишена товароподемност: ако „Церера-1“ може да извежда в орбита до 400 килограма товари, „Церера-2“ трябва да е в състояние да вдига 1 600 килограма. Засега няма официално съобщение, но снимки, направени от любителите в социалните мрежи, показват, че ракетата се е провалила още по време на работата на първата ѝ степен. https://cosmos.1.bg/space/2026/01/17/two-china-rockets-fail/

Частен космически телескоп ще замести иконичния Хъбъл! Космическият телескоп „Лазули“ ще е много по-добър от „Хъбъл“. Image credit : Schmidt Observatory System 16 януари 2026 г. 16:55 ч. Светослав Александров. В продължение на повече от три десетилетия най-популярният космически прибор си остава телескопът „Хъбъл“. Той обаче е сериозно остарял и учените мечтаят за негов заместник. Миналата седмица научихме, че бившият изпълнителен директор на Google Ерик Шмид е вложил сериозна инвестиция за тази цел! Космическите телескопи винаги ще са важни за астрономическите проучвания – но истината е, че плановете на НАСА не включват създаването на нов „Хъбъл“. Макар че през 2021 г. беше изстрелян изключително мощният „Джеймс Уеб“, той бе представен не като заместник, а като наследник на „Хъбъл“. С други думи, „Джеймс Уеб“ надгражда и разширява проучванията на „Хъбъл“, но неговите способности не са същите – например „Джеймс Уеб“ работи в инфрачервената област на електромагнитния спектър, докато „Хъбъл“ провежда наблюдения най-вече във видимата област и по-малко в ултравиолетовата и инфрачервената. Сега Ерик Шмид е вложил сериозна, макар и неоповестена публично сума за създаването на четири телескопа – три наземни и един космически. Особено интригуващ е космическият на име „Лазули“, който бе представен като подобрена версия на „Хъбъл“. Изстрелването може да се осъществи още в края на 2028 г., а научната му програма да започне през 2029 година. Има някои съществени разлики между „Хъбъл“ и „Лазули“. Докато огледалото на „Хъбъл“ е с диаметър 2.4 метра, това на „Лазули“ ще е с диаметър 3.1 метра. И докато „Хъбъл“ работи в ниска околоземна орбита на височина около 550 километра, която сериозно ограничава наблюдателните му способности (но пък прави възможно ремонтирането му от астронавти), „Лазули“ ще бъде изстрелян във висока елиптична орбита с перигей от 77 000 километра и апогей от 275 000 километра. От тази орбита „Лазули“ ще може да провежда по-детайлни наблюдения и освен това околоземните спътници като „Старлинк“ няма да му пречат. Също така „Лазули“ ще бъде оборудван с коронограф, който ще позволява блокирането на светлината от звездите с цел директното изучаване на атмосферите на извънслънчевите планети. Най-важният аспект от създаването на „Лазули“ няма да са техническите му способности, а времето за изпълнение на проекта. Конструирането на амбициозен космически телескоп е времеемко предизвикателство – напомням, че разработката на „Джеймс Уеб“ се проточи четвърт век. Сега организацията на Шмид обещава, че процесът няма да отнеме повече от пет години. Ще следим с интерес развитието на проекта! https://cosmos.1.bg/space/2026/01/16/lazuli-telescope-preview/

УСПЕХ: Пилотираният космически кораб Крю Драгън с четирима души се завърна на Земята! На кадъра: Пилотираният космически кораб „Крю Драгън“ със своите четири парашута се завръща на Земята. Photo credit : NASA TV 15 януари 2026 г. 12:30 ч. Светослав Александров. След безпрецедентна за МКС евакуация по медицински причини, тази сутрин в 10:41 ч. пилотираният космически кораб на СпейсЕкс „Крю Драгън“ се завърна благополучно на Земята със своя четиричленен екипаж. У дома се прибраха астронавтите на НАСА Майк Финк и Зена Кардман, японският астронавт Кимия Юи и руският космонавт Олег Платонов. Според оригиналния план четиримата трябваше да престоят в орбита още месец-два, но неизвестно заболяване на един от тях принуди НАСА да ги върне преждевременно. Американската космическа агенция пази в тайна идентичността на въпросния член на екипажа, като единствено конкретизира, че не е налице спешен случай в медицинския смисъл на израза и астронавтите се връщат единствено, защото се налага да се направят изследвания, каквито в орбита са невъзможни. Самият факт, че завръщането на космическия кораб „Крю Драгън“ и изваждането на астронавтите от него бяха излъчвани на живо, доказва, че разказът на НАСА е правдоподобен. И четиримата членове изглеждаха в добро здраве и настроение. Наземните екипи бяха осигурили носилка, но това няма връзка със заболяването – такава винаги се осигурява след приключването на дългосрочен пилотиран космически полет, тъй като астронавтите често не могат да си стоят на краката след продължителния престой в условията на безтегловност. Руснакът Платонов отказа каквато и да е медицинска асистенция – той много държеше да докаже пред всички, че е в състояние да стои изправен. Временно на Международната космическа станция сега живеят само трима души – руснаците Сергей Куд-Сверчков, Сергей Микаев и американецът Кристофър Уилямс. Макар че казвам „само“, държа да подчертая, че през първото десетилетие на експлоатацията на МКС (т.е. от 2000 г. до 2009 г.) бе стандартно в орбита да живеят трима души. След привършването на строежа ѝ през 2009 г. постоянният екипаж стана шестчленен, а след 2020 г., когато новите комерсиални кораби на САЩ влязоха в експлоатация (които са четириместни), в орбита обикновено живеят седмина души – четирима, доставени с американски кораб, и трима с руски. Вероятно след месец екипажът на МКС ще стане отново седемчленен – следващият кораб „Крю Драгън“ ще бъде изстрелян на 15-ти февруари. Възможно е дори датата му да бъде изместена за по-рано, в зависимост от неговата готовност. https://cosmos.1.bg/space/2026/01/15/crew-dragon-returns-home-3/

УСПЕХ: Китайска компания изстреля аналог на Ню Шепърд! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : CAS Space 12 януари 2026 г. 17:10 ч. Светослав Александров. Китайската комерсиална космонавтика отбеляза интересно развитие днес, след като фирмата CAS Space проведе успешно изстрелване на суборбиталния кораб „Лихонг-1“, който представлява аналог на кораба на Блу Ориджин „Ню Шепърд“. Според информацията, разпространена от китайските медии, „Лихонг-1“ благополучно достигнал височина от 120 километра (т.е. надхвърлил е международно признатата 100-километрова граница, която обозначава началото на космическото пространство), след което се е завърнал на Земята посредством парашут. Това бе първият път в историята на китайската космонавтика, когато комерсиален кораб успя да се завърне с парашут след достигане на космическото пространство! На снимката: „Лихонг-1“ успешно разгръща парашута си. Photo credit : CAS Space На борда на „Лихонг-1“ пътуваше експеримент от областта на материалознанието, който целеше да провери поведението на металите при 3D-печат в космоса, както и биологически експеримент, свързан с излагането на семена от рози на космическа радиация. Засега корабът може да извежда полезни товари до космоса и да ги връща на Земята. В бъдеще обаче CAS Space ще го адаптира и за пилотирани мисии. Крайната цел на фирмата е да създаде орбитален кораб, който ще е в състояние да изпълнява мисии в продължение на една година, като всяка възвръщаема капсула ще може да се рециклира до десет пъти. https://cosmos.1.bg/space/2026/01/12/lihong-launches/

АВАРИЯ: Индийската ракета PSLV се провали за втори пореден път! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : ISRO 12 януари 2026 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Какво се случва с космическата програма на Индия? Това е въпрос, който мнозина си задаваме днес, след като тази сутрин работната орбитална ракета PSLV се провали за втори пореден път. Изстрелването на PSLV бе осъществено в 06:48 ч. българско време, като на борда на ракетата се намираше военният спътник EOS-N1. В началните етапи мисията протичаше нормално, но след включването на третата степен настъпиха отклонения от работата на двигателя. Това е авария, идентична с тази, настъпила при предходния полет на PSLV през май 2025 година. Случващото се е изключително необичайно, тъй като PSLV въобще не е нова ракета – напротив, въведена е през 1993 година и е възприемана за утвърдена и надеждна. Дебютът през 1993 е провал, но считано от октомври 1994, PSLV осъществява серия от благополучни мисии чак до август 2017 г., когато настъпва провал поради неразделяне на обтекателя. Следва нова серия от 21 последователни успешни изстрелвания. И така, до май 2025 година, когато PSLV се проваля заради проблем с третата степен. А сега – втори идентичен провал! Много космически ентусиасти сега си задаваме правдиво въпроса дали индийската космонавтика не е навлязла неочаквано в период на упадък. Напомням, че 2023 година бе изключително триумфална за Индия, като страната тържествуваше с първото си успешно кацане на Луната и изстрелването на мисията си „Адитя“ за изучаването на Слънцето. Следващата 2024 година бе по-спокойна, като Индия начерта плановете си за следващата десетилетка, но макар че нямаше гръмки заглавия, все пак страната продължи с успешните си изстрелвания и комерсиализацията на ракетите. Но вече през 2025 г. забелязахме признаци на спад – Индия сполучи да утвърди среднотоварната си ракета „LVM3“, която летя двукратно, но имаше и провали – освен споменатия на PSLV, през януари страната загуби навигационния си спътник NVS-02, което доведе до забавяния в строежа на местната навигационна групировка. Най-голямото заглавие за космонавтиката на Индия през 2025 г. бе първият полет на индийски астронавт след епохата на съветското сътрудничество Интеркосмос, но както пише анализаторът Джатан Мехта, това все пак бе мисия, която беше осъществена от САЩ по поръчка на индийците, като към нея бива отправяна сериозна критика доколко изобщо е необходима за развитието на местната пилотирана програма „Гаганян“. А самата разработка на „Гаганян“ се сблъска с още отлагания през 2025-та. А сега, новата 2026 не започва никак добре за Индия – и това е безспорно. Въпросът „какво се случва?“ ще продължи да отеква в главите ни, но отговор вероятно ще получим едва по-нататък през годината. Видеозапис от изстрелването: https://cosmos.1.bg/space/2026/01/12/pslv-fails-second-time-in-a-row/

УСПЕХ: Ракета Фалкън 9 изведе в орбита космическия телескоп на НАСА Пандора за изучаването на извънслънчеви планети! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 11 януари 2026 г. 19:20 ч. Светослав Александров. Днес в 15:44 ч. българско време от космодрума Ванденберг в Калифорния излетя ракета „Фалкън 9“ с множество космически апарати, които пътуваха заедно в рамките на нова мисия на СпейсЕкс за споделено извеждане на товари на име „Туайлайт“. Сред тях се откроява космическият телескоп на НАСА „Пандора“, който ще изучава характеристиките на извънслънчевите планети. Сред останалите спътници имаше и такива, създадени с участието на българската фирма EnduroSat. През миналата 2025 г. човечеството отпразнува 30 години от откритието на първата извънслънчева планета (екзопланета), която обикаля около звезда от главната последователност. Но макар че екзопланетните науки вече навлизат в своето четвърто десетилетие, едва наскоро сме придобили скромни способности не просто да разкриваме базисните факти за извънслънчевите планети (т.е. относителен размер или маса и орбитални параметри), но и атмосферния състав и характеристики. Най-добрият астрономически прибор, който позволява характеризация на екзопланетните атмосфери, е космическият телескоп „Джеймс Уеб“. Проблемът с него е, че това е най-мощният астрономически прибор изобщо – т.е. за него има огромно търсене за всякакви научни задачи. Екзопланетите заемат само малка част от наблюденията, през останалото време „Джеймс Уеб“ изучава и други космически обекти. Същевременно, конкуренцията между учените да се сдобият с наблюдателно време е огромна. Няма как „Джеймс Уеб“ да наблюдава извънслънчеви планети непрекъснато – така биха пострадали другите астрономически дисциплини. Космическият телескоп „Пандора“ – илюстрация. Image credit : NASA Нужна е специализирана мисия, която да наблюдава само и единствено екзопланетите и да характеризира атмосферите им. Точно тук идва ролята на новоизстреляния космически телескоп „Пандора“. Той ще съсредоточи вниманието си върху 20 известни извънслънчеви планети, като основен фокус са тези, чиито атмосфери се очакват да са изградени основно от водород или водни пари. Въпросните планети също така са с размери между този на Земята и Юпитер. „Пандора“ е първата мисия, която ще предостави подробен и непрекъснат набор от данни във видимия и близкия инфрачервен диапазон за конкретни екзопланети и звездите, около които обикалят те. Уебсайтът Мъркюри Нюз се позовава на Питър МакДжил, астроном, който е част от екипа на „Пандора“. МакДжил се надява, че космическият апарат може да намери биопризнаци като кислород, въглероден диоксид и метан, но признава, че шансът за това е много малък. Както споменах в началото на тази публикация, телескопът „Пандора“ не летя самостоятелно, а в рамките на мисия за споделено извеждане на множество полезни товари. Друг такъв апарат, качен на борда на ракетата „Фалкън 9“, бе още един космически телескоп на име „Спаркс“. Неговата задача е да изучава активността на нискомасови звезди от M и K-спектрални класове, в това число да следи за наличието на слънчеви петна и изригвания. Данните от „Спаркс“, подобно на тези от „Пандора“, също ще имат астробиологична значимост, защото ще дадат възможност на учените да разберат околностите на кои звезди са достатъчно безопасни, за да позволят съществуването на извънземен живот. Космическият телескоп „Спаркс“ – илюстрация. Image credit : Arizona Space University Сред останалите спътници на борда на ракетата имаше и такива, създадени с участието на българската космическа фирма EnduroSat. Единият от тях е „Хидра 2“, разработен от Aistech Space в колаборация с родната компания. Както се съобщава на страницата на Aistech, това е само един от множеството спътници на групировката „Хидра“, която е посветена да провежда наблюдения на Земята посредством мултиспектрални телескопични технологии. Общо 22 спътника с име „Хидра“ трябва да бъдат изведени. Друг спътник с българско участие е „Фламинго-1“. Той е създаден от Vyoma Space, отново с партньорството на EnduroSat. Както бе оповестено още през 2023 на страницата на българската фирма, именно EnduroSat проектира и строи спътниците на Vyoma, като те са оборудвани с телескопична техника със способност да наблюдава космическите обекти и подробно да картографира околностите на околоземните орбити. Благодарение на EnduroSat тези спътници притежават отлична изчислителна мощ, която им позволява да обработват направените от тях изображения в реално време. Конкретно за „Фламинго-1“, тук е важно да се подчертае, че Vyoma е немска фирма, като днешното изстрелване има значение за осигуряването на данни за ситуационна осведоменост в космическото пространство, които ще подобрят орбиталната сигурност на Европа. Тоест, мисията има стратегическо значение за отбраната на Стария континент. Днешното изстрелване бе четвъртото за СпейсЕкс през 2026 г. и четвъртото за календарната година изобщо. Космическите апарати бяха позиционирани в слънчевосинхронна орбита, която следва земния терминатор (т.е. линията, разделяща деня и нощта). Оттук идва и названието „Туайлайт“ (т.е. „Здрач“). Ракетата-носител „Фалкън 9“ бе оборудвана с първа степен, известна под сериен номер „B1097“, като тя е сравнително нова – това бе едва петият ѝ полет. Преди степента е служила за извеждането на три партиди „Старлинк“ и на спътника „Сентинел-6Б“. Днес отново нямаше никакви проблеми, като на седмата минута след старта „B1097“ извърши меко кацане върху наземната площадка LZ-4. Видеозапис от полета: https://cosmos.1.bg/space/2026/01/11/2026-pandora-launches/

НАСА изкарва ракетата Спейс Лонч Систъм на площадката за последни проверки преди полета до Луната На снимката: ракетата „Спейс Лонч Систъм“ и корабът „Орион“ са в готовност да бъдат изведени на стартовата площадка. Photo credit : NASA 10 януари 2026 г. 13:15 ч. Светослав Александров. На 17-ти януари, в зависимост от техническата готовност и метеорологичните условия, НАСА ще изкара ракетата „Спейс Лонч Систъм“ с кораба „Орион“ на стартовата площадка за последни проверки преди първия пилотиран полет до Луната след половинвековно прекъсване. Гъсеничният транспортьор трябва да превози ракетата и кораба от Сградата за вертикално сглобяване (на англ. Vehicle Assembly Building, VAB) към Площадка №39Б на космодрума Кенеди. Разстоянието е 6.4 километра, но цялата процедура може да отнеме 12 часа. Напомням на читателите, че мисията на име „Артемис 2“ включва изпращането на четирима астронавти, американците Рийд Уайзмън, Виктор Гловър, Кристина Кук и канадецът Джереми Хенсън, на 10-дневна обиколка до Луната и обратно. Макар че не се предвижда кацане на лунната повърхност, това ще е първата пилотирана лунна мисия след завършека на „Аполо 17“ през декември 1972 година. През последните няколко дни наблюдавам, че някои космически ентусиасти са развълнувани, че „Артемис 2“ може да излети на 6-ти февруари. Но това изобщо не е гарантирано. НАСА действително иска да проведе изстрелването възможно най-рано, но това би било възможно само ако всички изпитания минат гладко. От тях най-важното включва пълненето на ракетата с гориво – течен водород и кислород. Тези тестове обаче рядко минават според плановете. Напомням, че изстрелването на „Артемис 1“ бе отлагано многократно от пролетта на 2022 г. до ноември същата година, преди корабът „Орион“ да обиколи Луната и да се върне на Земята в безпилотен режим. Проверките установиха, че са възникнали течове на водород, които са изключително трудни за овладяване. Чак след като проблемите бяха решени, НАСА разреши изстрелването да бъде осъществено. Няма никакъв спор, че недоброжелателни и често силно политизирани коментатори веднага биха се активизирали в социалните мрежи, че едва ли не през 60-те години НАСА е изпращала хора на Луната без никакви проблеми, докато сега има отлагания след отлагания. Но би било нечестно да сравняваме историческия разказ, който всеки е чел, написан безпристрастно в учебниците на отминали мисии, с този на журналисти (не винаги доброжелателни), които се фокусират върху всеки проблем, малък или голям, на съвременните мисии. Истината е, че както сега, така и тогава е имало отлагания. Изстрелването на „Аполо 6“ е било отлагано в течение на цяла година, от края на 1966 г. до ноември 1967 година. Даже по-късно, когато програмата е била в разгара си, продължителните отлагания са били норма. Полетът на „Аполо 13“ е бил отложен от март за април 1970, а този на „Аполо 16“ – от март за април 1972 година. Възможните дати за изстрелването на „Артемис 2“ през близките три месеца са: На 6, 7, 8, 10 или 11-ти февруари. На 6, 7, 8, 9 или 11-ти март. На 1, 3, 4, 5 или 6-ти април. Няма никаква гаранция, че времето ще бъде благоприятно, или че ракетата ще бъде в техническа готовност за който и от тези дни. Но хубавото е, че до края на 2026-та остава още много време, така че се надяваме, че този път наистина ще станем свидетели на пилотиран полет до Луната през тази година. Когато – тогава. https://cosmos.1.bg/space/2026/01/10/artemis-2-to-be-rolled-out/

Българското правителство подкрепи официално новия космически център на ЕндуроСат Image credit : EnduroSat 10 януари 2026 г. 12:30 ч. Светослав Александров. Министерският съвет одобри Меморандум за разбирателство между правителството и българската космическа фирма EnduroSat с цел изпълнението на инвестиционния проект „Развоен космически център“. Новината бе съобщена на страниците на Министерството на иновациите и растежа на Република България. В новия космически център ЕндуроСат ще инвестира €11 милиона, като при реализацията на проекта се очаква да бъдат разкрити 50 работни места. Според информацията, публикувана на страницата на фирмата, инвестицията допълнително ще стимулира създаването на върхови технологии и процеси, необходими за строежа на новия клас спътници на ЕндуроСат. „Всички разработки са предназначени за износ, като основни пазари са ЕС, САЩ, Япония и др.“, се съобщава в прес-съобщението на Министерството на иновациите и растежа. https://cosmos.1.bg/space/2026/01/10/bg-government-endurosat/

ОФИЦИАЛНО: НАСА връща пилотирания кораб Крю Драгън преждевременно заради заболяване на астронавт! На снимката: екипажът на „Крю Драгън“, който скоро ще се завърне на Земята. Photo credit : NASA 9 януари 2026 г. 00:45 ч. Светослав Александров. Вече е официално: за пръв път в историята на американската космонавтика и за втори път в световната, пилотирана експедиция ще бъде прекратена преждевременно не заради технически проблем, а заради заболяване на член на екипажа. Корабът „Крю Драгън“, който първоначално трябваше да се завърне през месец май, сега се очаква да прибере на Земята до броени дни. Решението беше съобщено на специална пресконференция тази нощ. Тъй като медицинските данни са конфиденциални, НАСА все още не ни съобщава кой е заболелият астронавт, нито каква е неговата диагноза. Агенцията обаче ни информира, че той е в стабилно състояние. В този смисъл нямаме животострашаваща ситуация, която да налага спешното завръщане на космическия кораб „Крю Драгън“ до броени часове. Вместо това НАСА описва предстоящото кацане като нормален завършек на мисията на „Крю Драгън“ по медицински съображения, които налагат допълнителни диагностични процедури с прибори, каквито отсъстват в космоса и са налични само на Земята. НАСА също така подчертава, че не става въпрос за травма, нито за форсмажорно обстоятелство, което е възникнало във връзка с подготовката за планираната за днес и вече отложена „космическа разходка“. Става въпрос за заболяване, което е възникнало независимо от оперативната работа на МКС и е непредвидено. При това развитие на обстоятелствата, НАСА планира да изстреля следващия комерсиален пилотиран кораб на СпейсЕкс „Крю Драгън“ в средата на февруари, като се обмислят и по-ранни дати. Важно уточнение е, че случилото се на МКС няма да доведе до отлагане на изстрелването на пилотираната мисия до Луната „Артемис 2“, която, при добра техническа готовност на ракетата „Спейс Лонч Систъм“ и кораба „Орион“, би могла да излети още през февруари. Администраторът на НАСА Джаред Айзъкман потвърди, че програмата на МКС и лунната програма са абсолютно независими една от друга и не се налага двата космически кораба да се изчакват. След като екипажът на „Крю Драгън“, състоящ се от Зена Кардман, Майк Финк (астронавти на НАСА), Кимия Юи (астронавт на Япония) и Олег Платонов (космонавт на Русия) се завърне на Земята, на МКС ще остане само един американски астронавт – Кристофър Уилямс. Той и руските космонавти Сергей Микаев и Сергей Куд-Сверчков, членове на експедицията на „Союз МС-28“, ще поемат цялото обслужване на станцията, докато пристигне нов американски кораб с екипаж. Случилото се дава отговор на въпроса, който многократно задават читателите на КОСМОС БГ: Защо днес, когато отново има американски пилотирани космически кораби, НАСА продължава да качва американци на руски „Союз“-и и обратното, защо руските космонавти се возят на американски кораби? Тези смесени руско-американски екипажи гарантират, че ако възникне някакъв проблем, горе винаги ще има поне един американец и поне един руснак за поддръжката съответно на американския и на руския сегмент – иначе МКС не може да функционира. Видно е, че дори и при перфектна техническа готовност, има някои обстоятелства, които няма как да се предвидят. Астронавтите също са хора и боледуват. Макар че такова обстоятелство се случва за пръв път в американската космонавтика, имало е подобен случай в руската – през 1985 година космонавтът Владимир Васютин се разболява на станцията „Салют-7“ и се завръща преждевременно на Земята с кораба „Союз Т-14“. https://cosmos.1.bg/space/2026/01/08/nasa-medical-issue-return-home/

Европейската космическа ракета Ариана 6 оглави класация за най-бързо въвеждане в експлоатация На илюстрацията: ракетата „Ариана 6“ най-бързо навлиза в експлоатация в сравнение с останалите комерсиални ракети в същия клас. Image credit : ESA 8 януари 2026 г. 20:45 ч. Светослав Александров. Новата европейска космическа ракета „Ариана 6“ неочаквано се наложи като лидер в интересна класация. Оказва се, че тя най-бързо е навлязла в експлоатация в сравнение с всички останали ракети от същия клас, разработени през последните 20 години. Новината бе съобщена от космическия журналист Питър де Селдинг. Журналистът се е натъкнал на графика, разпространена от Европейската космическа агенция, според която „Ариана 6“ е осъществила първите си пет полета в рамките на рекордно кратък 17-месечен период. По този показател новият европейски носител е изпреварил японските ракети „Ейч 2“ и „Ейч 3“, както и американските ракети „Атлас 5“, „Делта 4“, „Вулкан“ и, изненада, дори ракетата на СпейсЕкс „Фалкън 9“! През календарната 2025 г. „Ариана 6“ летя четири пъти. През настоящата 2026 г. летателната честота трябва да се удвои, като очакваме ракетата да излети осем пъти – започвайки с изстрелване с партида спътници „Амазон Лео“, конкурента на „Старлинк“. Постижението на „Ариана 6“ безспорно е съществено. Както нееднократно съм подчертавал на страниците на КОСМОС БГ, дебютният успешен полет на дадена ракета-носител е само половината от работата, която трябва да бъде свършена, за да може въпросната ракета да се наложи на комерсиалния пазар. Иначе казано, технологичният успех не гарантира пазарен успех. Другата половина от работата включва мащабиране на производството и оптимизиране на наземната подготовка, която позволява провеждането на редовни полети, както и печелене на поръчки. Именно на този етап, например, се издъни основаната от Ричард Брансън компания Върджин Орбит – тя фалира, след като ракетата „Лончър Уан“ бе летяла неколкократно до орбита. Разбира се, колкото и добре да се справя „Ариана 6“ на този етап, слонът в стаята си остава същият – нейната невъзвръщаемост. Както съм критикувал неведнъж, европейските космически дейци допуснаха стратегическа грешка през 2014 и 2015 г., когато „Фалкън 9“ вече бе доказала концепциятата за възвръщаемост. Тези дейци решиха „Ариана 6“ да е невъзвръщаема под предлог, че възвръщаемостта би била необходима само ако се налага масовото изстрелване на множество сателити, каквито европейският отрасъл няма. Това бе късогледство, което сега им излиза през носа. Добрата новина е, че отскоро АрианаГруп има план как „Ариана 6“ може да стане частично възвръщаема. Идеята, предложена в рамките на инициативата на Европейската космическа агенция „БЕСТ!“, предвижда страничните твърдогоривни ускорители на „Ариана 6“ да бъдат заменени с течногоривни ускорители, които са производни на първата степен на микроракетата, разработвана от МаяСпейс – дъщерното предприятие на АрианаГруп. Други анализатори обаче са скептични, че тази идея ще бъде приложена на практика – сред тях е и авторитетният космически журналист Ерик Бъргър, който смята, че концепцията е в същата категория като предложената от Юнайтед Лонч Алайънс „Смарт“. https://cosmos.1.bg/space/2026/01/08/ariane-6-fastest-rampup/