SAlexandrov

Астронавтът Джаред Айзъкман: Не става въпрос дали Илон Мъск е добър, а че всички останали са лоши На снимката: Джаред Айзъкман по време на първата комерсиална космическа разходка. Photo credit : SpaceX 19 октомври 2024 г. 11:00 ч. Светослав Александров. Комерсиалният астронавт-рекордьор Джаред Айзъкман, първият човек, напуснал пределите на долните ниски околоземни орбити след половин век пауза, командир на програмата “Поларис” и първият частник, излязъл в открития космос с комерсиален скафандър, написа ценен коментар във връзка с проблемите на лунната програма на НАСА “Артемис” и напомни, че бъдещето е достатъчно оптимистично. Коментарът на Айзъкман идва в отговор на статия от Майкъл Блумбърг, в която Блумбърг се придържа към тезата, че програмата “Артемис” трябва да бъде прекратена и не бива да се правят опити да се изпращат хора на Луната, като вместо това е по-удачно тя да бъде изучавана с роботи. Ето какво написа Джаред Айзъкман: “Не знаех, че Майк Блумбърг е приближен до космическата индустрия и правителствените договорни отношения. Неговите тези не са нови и аз съм съгласен с повечето от тях, като е хубаво да имаме човек като Майк, който със силен глас образова хората по теми, с които може би не са добре запознати. Правителството като цяло, не само НАСА, има проблем с това да предостави най-добрия продукт на най-ниска цена заради изключителното консолидиране между отбранителните и аерокосмическите фирми. Ще ви издам нещо: знам, че звуча като развалена грамофонна плоча по темата, но моето мнение е базирано на десетилетен опит като изпълнителен директор и основател на отбранителна аерокосмическа компания. Виждал съм от първа ръка как работят големите първенци и съм свидетел как застрашават конкурентоспособността на нацията ни. Заключението ми е, че тези компании не са се сблъсквали със сериозна конкуренция през последните няколко десетилетия, а без този конкурентен натиск са се раздули до такава степен, че не могат да работят по проект за фиксирана сума, без да губят пари. Междувременно договорите от типа “разходи плюс” са предназначени да се влачат с години за сметка на данъкоплатците. Правителството е обусловено да си мисли, че това е единственият път. Но аз отдавам на НАСА голямо признание, че имаше прозрението да създаде Комерсиалните програми за превоз на товари и астронавти. Ако изключим тезите в статията (бел. прев. – на Блумбърг) и програмата “Артемис”, НАСА наистина е започнала да осъзнава стойността на договорите за фиксирана сума и осигуряването на най-добрия продукт на най-ниската цена. Знаете, това често се обръща на дебат в стил СпейсЕкс срещу всички, феновете на Илон срещу всички останали, но проблемът не касае само космическата индустрия. Проблемът се е разпрострял върху целия отбранителен сектор. В много случаи тук не става въпрос колко добър е Илон, а колко лоши са станали старите космически компании. Има обаче повод за голяма надежда, докато големите първенци в отбранителната индустрия биват измествани от фирми като СпейсЕкс, Рокет Лаб, Андурил и скоро, уверен съм в това, Блу Ориджин също ще направи своя ценен принос. Знам, че не съм споменал купища новобранци, това не е с цел да ги пренебрегна. Светът има нужда от повече фирми като тези и по-малко корпорации от миналото, ако искаме нашите деца да гледат как астронавтите на НАСА и други астронавти постигат велики неща на Луната, Марс и по-далече. Ето тук не съм съгласен с Майк и очевидно съм пристрастен, но наистина вярвам, че имаме нужда от човешко присъствие там – да изследваме, да се учим, да построим вълнуващото бъдеще, в което хората живеят сред звездите. Просто не трябва да фалираме нашата държава или да увредим способността си да решаваме проблемите на Земята.” https://cosmos.1.bg/space/2024/10/19/isaacman-artemis-delays/

Четири дни след изстрелването, Европа Клипър е в добро състояние На илюстрацията: “Европа Клипър”. Image credit: NASA/JPL-Caltech 18 октомври 2024 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Четири дни след изстрелването на “Европа Клипър”, най-важната научно-изследователска планетарна мисия на десетилетието, днес НАСА потвърди, че бордовите ѝ системи са в добро състояние. Това означава, че слънчевите панели генерират нужното количество електроенергия, температурните характеристики на роботизирания космически кораб са в нормите, той е стабилен и е в добра ориентация, а наземните екипи осъществяват двупосочна радиокомуникация. Тепърва обаче предстои цялостна проверка на всички подсистеми, в това число на научната апаратура. Това ще стане през следващите седмици. Една от най-важните задачи през първите часове след изстрелването (осъществено на 14-ти октомври с ракета на СпейсЕкс “Фалкън Хеви”) бе разгръщането на гиганските слънчеви панели. Процедурата завърши успешно! С размер от 30 метра по размах на слънчевите панели, т.е. колкото на баскетболно игрище, “Европа Клипър” е най-големият космически кораб, изпращан някога в междупланетното пространство. Следващата голяма стъпка пред мисията е облитането на планетата Марс, което трябва да е факт през февруари. Пристигането в орбита около Юпитер е насрочено за април 2030 година. След това “Европа Клипър” ще започне поредицата от сближения с луната Европа, изучавайки характеристиките на океана ѝ и потвърждавайки дали той притежава необходимите условия за живот. https://cosmos.1.bg/space/2024/10/18/europa-clipper-working-nominally/

Илон Мъск е неразбран 15 октомври 2024 г. 17:00 ч. Светослав Александров. Илон Мъск е човек, който предизвиква противоположни реакции сред хората. Или е обичан, или е мразен. Ако дадена негова фирма се провали, той е виновен, ако успее – направили са го инженерите напук на него. Но как така се получава, че компаниите му са водещи в цял свят и каква е ролята на Мъск? Истината е, че предприемачът до ден днешен остава неразбран. Кеси Хендмър, инженер, бивш служител на НАСА и настоящ предприемач, е написал подробна статия по темата. Препоръчвам ви да я прочетете цялата в оригинал, тук ще се спра на най-важното. Хендмър разбира, че да пише по такава щекотлива тема е рисковано и непременно ще си навлече гнева на мнозина. Той е наясно, че Илон Мъск е далеч от перфектен и има много трески за дялане. Но проблемът е, че 99% от критиката не е добронамерена, не е точна, което означава, че широката общественост остава неинформирана какво прави Илон Мъск и защо го прави. Това е сериозен проблем, защото Мъск е могъщ визионер, а фирмите му стават все по-важни доставчици на променящи живота ни технологии. Хендмър се е срещнал за пръв път с Илон Мъск през 2011 година и го е сметнал за дълбокомислещ и интересен човек, макар че, разбира се, има и други хора, които получават сериозна критика (и благословия) в контекста на техния труд. Все пак инженерът е бил достатъчно впечатлен от работата на СпейсЕкс по това време (въпреки че тогава ракетата “Фалкън 9” бе летяла само два пъти), че решил да вложи нищожните си спестявания като току-що завършил студент в акции на Тесла, които са увеличили впоследствие стойността си 120 пъти и това му е позволило да кандидатства за Зелена карта и американско гражданство. “Въпреки постиженията си, Илон не е идеален, особено според собствените му признания, а ние щяхме да сме обогатени културно и цивилизационно, ако можехме да влизаме в смислена дискусия и оправдана критика за множеството му погрешни стъпки и опита му по пътя на научаването”, категоричен е Хендмър. “Проблемът е, че в почти всяко интервю на Мъск уж професионалните журналисти не са си написали домашното, не разбират с какво са се захванали и губят час от времето на Илон, час от собственото си време и час от нашето време”. Хендмър напомня печално известното интервю на Мъск за BBC, в което журналистът го попита: “Защо престана да забраняваш речта на омразата?”. На този въпрос Илон отговори: “Какво е реч на омразата? Дай определение. Дай ми пример къде и как се случва на тази платформа”. Журналистът си нямаше и на представа! Само че това са основни неща. “Речта на омразата” си има дефиниция. Съществува интересен спор за последствията ѝ, до каква степен трябва да има “баланс” в контекста на свободното слово, особено когато става въпрос за форум, собственост на частна компания. Ще бъде интересно да чуем мнението на Илон Мъск по този въпрос. След някои последващи уточнения останахме с впечатлението, че той разглежда доксингът и подбуждането на насилие като момента, в който границата е прекрачена, но това не е особено проницателно. Не се навлиза дълбоко във философската тематика относно фундаменталната важност за свободната мисъл, изразяването ѝ и асоциирането ѝ със свободата, което води до Първата поправка в Конституцията и което почти не се изучава в училище! Слава Богу Илон Мъск успя да поеме кормилото на интервюто, така че научихме смислени неща по други проблеми въпреки катастрофалния провал на интервюиращия го журналист. Инженерът сравнява интервюто по BBC с изключителните космически интервюта на Тим Дод (The Everyday Astronaut), който полага мъчителни усилия да бъде колкото се може по-добре информиран, има списък от добре подготвени въпроси и придържа Илон в коловозите на тематиката, за да може да имаме вътрешен поглед затова защо и как той мисли по проблемите. “Ако ще интервюирате Илон Мъск, особено важно е да си напишете домашното и да практикувате. Кандидатите за президент практикуват усилено за дебати, защото са професионалисти, които, подобно на музикантите и спортистите, трябва да излязат на терена подготвени и уверени, че няма да сбъркат. Никой досега не е успял да организира качествено интервю с Илон”, категоричен е Хендмър. Инженерът смята, че една от причините, поради които Илон Мъск остава истинска загадка, е фактът, че той не може да се сближава с обикновените хора, като изключим повърхностния му мийм хумор. Той разсъждава на езика на физиката и математиката и умът му е окупиран от неясни, нечетивни технически и ръководни проблеми. За повечето от тези проблеми той е първият човек в историята, който се сблъсква с тях. Не се държи като повечето богати и могъщи хора, които живеят анонимен личен живот, купуват бързи коли, яхти, дворци и други символи на статуса. Няма си лична пиар агенция, която да му лъска имиджа или да изографиса някаква простонародна персона. Хендмър напомня, че през 2002 г. Илон Мъск печели $180 милиона от продажбата на PayPal към EBay, след което същата година основава СпейсЕкс с бюджет от $100 милиона. Инженерът пита: ако излезете начисто с $180 милиона, какви биха били шансовете 22 години по-късно да се бъхтите 100 часа седмично по проблеми, което са се оказали непостижими за по-големи, по-малко драматични, с по-големи ресурси и вероятно по-умни компании? Шансът е нулев. Но за Илон Мъск да се труди и да успява по време на прехода му от софтуерни към множество хардуерни проблеми е безпрецедентно. Списъкът хардуерни предприемачи, които са построили нещо, сравнимо дори и с един от бизнесите на Илон Мъск, е много кратък. Може би ще се сетим за Хенри Кейсър. Илон Мъск е от различно тесто. Той изглежда и говори като зубър на средна възраст, но способността му да носи на болка и риск (според двамата му биографисти) лежи извън графиката. Мъск е отраснал в Южна Африка, по времето на апартейда, а това е култура, която е толкова чужда за нас, че даже Мормоните с тяхната работна етика и фокус върху тераформирането ни изглеждат просто причудливи. Множество хора свидетелстват, че е имал трудно детство и е бил толкова често тормозен в училище, че неведнъж е трябвало да лежи в болница. Хендмър е изумен, че коментариатът си мисли, че ако го плюеш достатъчно усърдно, Мъск ще подвие опашка и ще се прибере вкъщи. Тези хора не разбират. Илон никога не се отказва! Неговата компания бе подигравана пред Конгреса не от кой да е друг, а от Нийл Армстронг, първия човек, стъпил на Луната. Никой никога не е бил подиграван и няма да бъде подиграван толкова много отсега до края на света. Но Нийл Армстронг бе зле информиран и може само да съжаляваме, че не доживя да види по-късните успехи на СпейсЕкс. Компанията спечели конкурса на НАСА за връщането на астронавти на Луната – този път със стотонен, напълно възвръщаем кораб “Старшип”, способен да превозва милиони хора към Марс. Хендмър избира да се позове на предаване на Джон Оливър като емблематична анти-Илон кампания с неправилна и недобронамерена критика. Eто някои акценти: Илон Мъск присъстваше в новините през цялата година, започвайки от тестовото изстрелване на най-мощната ракета, построявана някога, до отзоваването на 2 милиона автомобила заради съмнения, свързани с безопасността им Това “отзоваване”, което бе отразявано на предните страници на вестниците по цял свят, бе свързано с рутинен безжичен софтуерен ъпдейт. Шокиращо! Тесла бяха и все още са най-безопасните коли, създавани някога. Междувременно Дайхацу (дъщерна фирма на Тойота) си призна, че е фалшифицирала данни в продължение на 30 години. Фолксваген все още изисква от клиентите си да водят колата до дилъра, за да може софтуерът да бъде ъпдейтван, а безжичните ъпдейти на Форд блокират автомобила. Фолксваген трябваше да плати $33 милиарда глоби за измами по време на тестовете за емисии, а наскоро Къминс се присъедини към тях, задето са монтирали устройства, за да заблудят изпитанията, и задето продават милиони коли, замърсяващи въздуха, който дишаме, коли, които убиват нашите деца. -Бих могъл да говоря с часове относно това, което Мъск направи с Туитър – много от журналистите го правят, защото там прекарват по-голямата част от работното си време. Това, за съжаление, е вярно и не е хубаво. Новините наистина излизат по-бързо в X, но ние имаме нужда от журналисти, които да докладват случващото се, а не да пускат парливи мнения в социалния си балон. Това, с което Мъск прекарва времето си в Туитър, безспорно е променило как другите гледат на него. В продължение на дълго време той бе смятан за неповторим гений, който ще спаси човечеството, бе описван като истинския Железен човек. Това бе сравнение, което самият той приемаше и даже изигра камео роля в Железния човек 2. Илон Мъск позволи на режисьора Джон Фавро да използва съоръженията на СпейсЕкс за снимките на Железния човек, първият и най-глупав филм от Вселената на Марвел. Когато графикът го позволи, Фавро покани Илон Мъск да изпълни камео роля в Железния човек 2. Това надали е най-деструктивното участие на технологичен милионер в Холивуд. Гаднярско е, но Оливър прави инсинуация тук и на някои други места, че Илон има месиански комплекс, който е нетипично на фона на честите му признания за недостатъците. В продължение на дълго време публичният образ на Илон бе като на инакомислещ изобретател, който чупеше бюрократични прегради, революционизираше космическите пътешествия и правеше така, че електромобилите да изглеждат готини. И той наистина прави много неща. Като допълнение към Туитър, той оглавява пет различни компании: Тесла, СпейсЕкс, Боринг къмпъни, Нюрълинк и X.ai Тук е добре да напомним, че Туитър е най-лесната и най-простата от компаниите му. Не е необичайно богатите хора да си купуват медии. Джеф Безос купи Washington Post за $250 милиона през 2013 година. Защо? Защото свободата не е безплатна. Ако имате лошия късмет да ръководите компания, която е толкова известна като Амазон или Тесла, най-големият несвойствен риск е т.нар. “внимание от регулаторите” под една или друга форма. Но ако разполагаш с вестник, значи имаш лост за действие. Въпреки че се шегуваше да основе непартиен вестник за проверка на фактите под името “Правда”, Илон Мъск е закъснял играч в купуването на медии. Дълги години той го отхвърляше като “нещо, което е хубаво да го имаш”, но все пак разсейващо, само че по времето на ковид пандемията Мъск осъзна, че голям брой регулатори и длъжностни лица чакаха удобно извинение, за да му навредят. Така той се принуди да приеме тази Фаустова сделка. Фирмите на Илон Мъск представляват огромна аномалия. Илон е организирал повече от 100 рунда на финансиране, докато повечето предприемачи са късметлии, ако успеят един-два рунда. Илон никога не е прахосвал парите на инвеститорите си. Това е изключително необичайно. Компаниите на Илон вършат луди, финансово рисковани неща, захващайки се с невъзможни проблеми, а накрая успяват. Няма с какво да се сравняват. Даже Джеф Безос, който е невероятно богат и има невероятно успешни бизнеси и който е основал собствена ракетна компания, каза наскоро в интервю с Лекс Фридман: “ако мога да съдя по резултатите, това трябва да е много способен човек. Няма начин да притежаваш Тесла и СпейсЕкс без да си способен. Невъзможно е”. СпейсЕкс е много успешна фирма в това да взима готови технологии, неща, които са разработени от НАСА още преди 50 години. Това е доста популярен недобронамерен слух и докато е вярно, че НАСА помогна на СпейсЕкс в ранните дни от съществуването на компанията, а и до ден днешен остава важен клиент, трябва да си спомним, че НАСА е пълна с експерти, които спорят до ден днешен, че връщането на ускорителите е невъзможно и икономически глупаво. СпейсЕкс се възползва от инвестиции на сума трилиони долари, но що се касае до разработките на НАСА, те са достъпни за всеки предприемач в базата данни NTRS. Множество други компании бяха основани, някои от тях – от ветерани, бивши работници в СпейсЕкс, а успехите им са спорни. Ако бе толкова лесно да копираш ракетите на НАСА, защо Астра, Вектор, Файърфлай, Ей Би Ел, Рокет Лаб, Релативити, Блу Ориджин и т.н. не успяват да съберат голямо количество пари? Причината затова е, че СпейсЕкс е изключително иновативна компания, по начин и размах, който е много труден да бъде разбран от странични наблюдатели. Ако СпейсЕкс просто копираше НАСА, фирмата щеше да се провали, защото ракетите на НАСА никога не са се доближавали до икономическа полза. Подобно на Хенри Форд, Мъск успя да надгради технологии, които други създадоха. Това не е единственият начин, по който прилича на Форд, което, вероятно знаете, ако потърсите в Гугъл техните имена и добавите думичката “антисемитизъм”. Има много прилики между Илон и Хенри Форд. И двамата са били свидетели как първородният им син умира. И двамата са пацифисти, които са се обявявали в подкрепа на военния изолационизъм на САЩ (това беше кауза на левите до момента в който Обама бе избран). Те революционизираха и обновиха производството, давайки работа на стотици хиляди хора. Техните технологии бяха игнорирани и атакувани от общоприетата политическа мъдрост до момента, в който не станаха минимален жизнеспособен продукт за някаква стратегическа победа на САЩ или американските съюзници. За Форд това бе неговата технология за масово производство, довела до Арсенала на демокрацията и конструирането на тежкия бомбардировач B-24 във фабриката Уилоу рън. За Илон Мъск това бе Старлинк. Преди две години той представи робот на Тесла, като показа прототип, който се оказа обикновен танцьор в костюм на робот и това бе точно толкова тъпо, колкото ти звучи. -Харесва ми! Всичко, което ти трябва, за да основеш компания за роботи, е да инвестираш в костюм от спандекс и танцьор! Аз (бел. прев. – Хендмър) присъствах на това събитие, благодарение на покана от читател на този блог. Отново Джон не успява да схване за какво иде реч, отново дезинформира аудиторията си като потвърждава предварителните пристрастия на слушателите си. Тесла отвори вратите си, за да покаже своите самоуправляеми коли, Сайбъртрък, суперкомпютъра Доджо и проекта за човекоподобен робот Оптимус. Защо? За да бъдат привлечени топ таланти. Сработи ли тази стратегия? Най-желаните места за започване на работа сред завършващи инженери са Тесла и СпейсЕкс. Защо? Понеже Илон е щедър откъм заплати и отпуски? Едва ли. Защото това са местата, където най-добрите хора трябва да отидат, за да изпробват своя кураж с най-умните хора, най-добрите екипи, най-сложните проблеми. Животът е кратък. Ако искаш да си добър, трябва да се потрудиш здраво. Последната седмица (т.е. откъм писането на материала на Хендмър) Тесла публикува видео за големия прогрес на Оптимус, обаче няма как да го знаеш, ако гледаш шоуто на Оливър. Има ли някой представа колко трудно е да създадеш човекоподобен робот? Само преди две години всички стари мъдреци си клатеха главите и уверено твърдяха, че Илон и неговите топ инженери не са наясно, не знаят за какво говорят, забравили са основните инженерни принципи. Днес същите тези хора са не по-малко уверени и грешат по същия начин. Това е интересна история. Къде са телевизионните говорители, които биха споделили как повечето от границите, които издигаме и приемаме, могат да бъдат разградени посредством достатъчно напреднала технология и инженерна мисъл? Не може ли да празнуваме отличната инженерна работа? Имаме ли друг план да оправим проблемите в света? Целият материал е достъпен на сайта на Кеси Хендмър. https://cosmos.1.bg/space/2024/10/15/elon-musk-nerazbran/

УСПЕХ: СпейсЕкс проведе стотното си изстрелване за 2024 година! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 15 октомври 2024 г. 10:30 ч. Светослав Александров. СпейсЕкс не спира да постига успех след успех! Днес, на 15-ти октомври, фирмата отбеляза стотното си космическо изстрелване за 2024 година! Това е забележително, защото нито една друга държава или фирма няма даже 50 полета. А годината даже не е свършила, остават два месеца и половина! Ако включим всички останали космически компании в САЩ, общо тази държава има 117 изстрелвания. Което означава, че ако извадим бройката на СпейсЕкс, другите американски космически играчи са провели 17 мисии за годината. На второ място след САЩ са Китай с 47 полета. Много назад, на трето място, са Русия със своите 11 изстрелвания на космически ракети. Японците са на четвърто място с пет изстрелвания. Петото място се поделя между Индия и Иран с по три изстрелвания. Европейският космически отрасъл е на шесто място с две изстрелвания, а последното седмо място остава за Северна Корея с едно изстрелване. През цялата 2024 г. има само четири провала – един американски, един китайски, един японски и севернокорейският. Сега да видим каква е статистиката за СпейсЕкс. Днешният полет, осъществен в 09:10 ч. българско време, бе 95-тият за “Фалкън 9” през 2024 година. Фирмата на Илон Мъск е провела още две изстрелвания на свръхтежка ракета “Фалкън Хеви” и три изстрелвания на свръхтежка ракета “Супер Хеви” със “Старшип”. В космоса бяха изведени 23 спътника от серията “Старлинк V2-Мини”. “Мини” е показател, че това е миниатюрна версия на спътниците V2, специално адаптирана за ракети “Фалкън 9”. Иначе стандартните “Старлинк V2” ще бъдат изстрелвани със “Старшип”. За нуждите на днешния полет бе използвана ракета “Фалкън 9” с рециклирана първа степен под сериен номер “B1080”, за която това бе 11-то изстрелване. Преди степента е служила за извеждането в космоса на две частни пилотирани мисии на кораб “Крю Драгън” (“Аксиом 2” и “Аксиом 3”), на товарен кораб “Сигнус”, на товарен кораб “Карго Драгън”, на космическия телескоп “Евклид”. На осмата минута след старта степента извърши меко кацане върху платформата “Недоимък на достойнство”. Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2024/10/15/spacex-100th-flight-year/

УСПЕХ: Ракета Фалкън Хеви изведе на път към юпитерианската луна Европа мисията на НАСА Европа Клипър! На снимката: изстрелването на “Европа Клипър”. Photo credit : NASA 14 октомври 2024 г. 20:40 ч. Светослав Александров. СпейсЕкс току-що проведе първото си изстрелване на мисия към планета от външната Слънчева система! Свръхтежката ракета “Фалкън Хеви” излетя от космическия център Кенеди в 19:06 ч. българско време, а на борда ѝ бе роботизираният кораб на НАСА “Европа Клипър”, който се отправи към юпитерианската луна Европа. Изстрелването представлява страхотен триумф за НАСА, но също така и за СпейсЕкс. В продължение на дълги години конгресмените на САЩ бяха задължили със закон НАСА да изстреля мисията посредством ракетата “Спейс Лонч Систъм”, която се строи от Боинг и други стари аерокосмически корпорации. Историята бе разказана по-рано днес на страниците на КОСМОС БГ, тук само ще напомня, че политиците се отказаха от безумното си искане, след като експертите на НАСА доказаха, че “Спейс Лонч Систъм” е опасна – вибрациите на твърдогоривните ускорители биха застрашили крехката апаратура. Така американската космическа агенция нямаше друг избор, освен да се довери на СпейсЕкс. Фирмата на Илон Мъск пое огромна отговорност – това безспорно е най-сложната и най-важна междупланетна мисия за последните години. И важното е, че не разочарова. Изстрелването бе успешно! Ако имаше някакво предимство да се беше използвала “Спейс Лонч Състъм”, то е, че ракетата щеше да изведе мисията на бърза и директна траектория към Юпитер. С “Фалкън Хеви” пътешествието ще е с две години и половина по-бавно и “Европа Клипър” ще трябва първо да прелети край Марс през февруари 2025 г. и край Земята през декември 2026 г., за да може мисията да набере скорост. Пристигането в околоюпитерианска орбита е насрочено за април 2030 година. Но няма причина да недоволстваме, че ще почакаме толкова дълго, за да видим Европа отблизо. Боинг и старите космически мастодонти са твърде бавни. “Спейс Лонч Систъм” нямаше да е готова за изстрелване нито тази есен, нито догодина, а и графикът на ракетата е пълен заради програмата “Артемис”. Благодарение на СпейсЕкс мисията “Европа Клипър” вече лети – и това е важното! “Европа Клипър” не просто тежи повече от 6 тона, по размах на слънчевите панели дължината на кораба е 30 метра – колкото размера на баскетболно игрище. Това е най-големият космически кораб, изпращан някога в междупланетното пространство! За да може мисията да бъде изведена на правилната траектория, не бе правен опит за връщането нито на централното ядро на “Фалкън Хеви”, нито на страничните ускорители. Цялата енергия бе необходима за пътя към Юпитер. Сега предстоят няколко много важни и отговорни часа. Екипите са получили първия радиосигнал от “Европа Клипър” и сега ще бъде направена цялостна проверка на бордовите системи. Особено критично ще е разгръщането на слънчевите панели, така че ще следим информацията от НАСА и стискаме палци всичко да е наред! Днешното изстрелване бе 11-то за ракетата “Фалкън Хеви” от началото на нейната експлоатация през 2018 г. и второто междупланетно. Точно преди една година, през октомври 2023 г., с “Фалкън Хеви” бе изведена мисията на НАСА до астероида Психея. И макар че космическите новини са заемани най-вече от “Старшип”, по-старата свръхтежка ракета “Фалкън Хеви” е утвърдена и още дълго ще бъде използвана от НАСА за научни и междупланетни мисии, както и за строежа на станцията около Луната “Гейтуей”. Но да се върнем на “Европа Клипър”. За съжаление мисията няма да каца, дори няма да навлиза в орбита около юпитерианската луна… Донякъде се сбъдва предсказаното от сър Артър Кларк в неговата Втора одисея: Въпреки това “Европа Клипър” има богата научна програма пред себе си. Докато космическият кораб е в елиптична орбита около Юпитер, той ще може да проведе 45 близки облитания на Европа. Това ще позволи на мисията да картографира подробно повърхността на луната, да характеризира дебелината на ледената ѝ покривка, да изучи химичния ѝ състав и да провери дали океанът ѝ е геологично активен. Напомням бордовите научни инструменти: Europa Thermal Emission Imaging System (E-THEMIS) – това е камера, която ще заснема изображения в инфрачервения диапазон, за да търси геологично активни местности на Европа. Камерата е сходна с тази на борда на мисията на НАСА “2001: Марс Одисей”, която от 2001 г. досега продължава да работи около Червената планета. Mapping Imaging Spectrometer for Europa (MISE) – спектрометър, работещ в близката инфрачервена област, който ще картографира химичния състав на повърхността на Европа, в това число ще определя наличието на органични вещества като аминокиселини, а също така и на соли и минерали. Europa Imaging System (EIS) – това е камерата, която ще прави снимки във видимата област на електромагнитния спектър. Europa Ultraviolet Spectrograph (Europa-UVS) – този ултравиолетов спектрограф би могъл да определи дали на Европа има гейзери, а също така ще изучава състава и динамиката на тънката атмосфера на луната. Radar for Europa Assessment and Sounding: Ocean to Near-surface (REASON) – мощен радар, който ще прониква под ледената кора на Европа и ще изучава вътрешната структура на нейния океан. Europa Clipper Magnetometer (ECM) – магнитометър, който ще изучава магнитните полета около Европа. Plasma Instrument for Magnetic Sounding (PIMS) – прибор за изучаване на космическата плазма около луната и за характеризиране на магнитните полета, генерирани от плазмените завихряния. Mass Spectrometer for Planetary Exploration (MASPEX) – масспектрометър, който ще изучава състава на повърхността и на океана под нея. За тази цел приборът ще измерва състава на тънката атмосфера на Европа и на материалите, които периодично биват освобождавани в нея. Surface Dust Analyzer (SUDA) – втори масспектрометър, който може да измерва състава на малките твърди частици, изхвърлени от повърхността на луната. Учените се надяват, че с този прибор ще успеят да уловят и анализират директно материал от Европа, дори и без да се каца на луната, за да установят дали в него има следи от органични вещества. Макар че биологията не е основна задача на мисията, приборът е проектиран да открива наличието на биологични клетки в ледените кристалчета. Gravity/Radio Science – освен посочените девет основни инструмента, имаме допълнително и този десети експеримент, който ще се проведе посредством радиоантената на “Европа Клипър” с цел характеризирането на гравитационното поле на Европа. Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2024/10/14/falcon-heavy-launches-europa-clipper/

Свръхтежката ракета Фалкън Хеви е в готовност да изстреля Европа Клипър днес! На снимката: “Фалкън Хеви” с “Европа Клипър” е във вертикално положение. Photo credit : SpaceX 14 октомври 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Космическата ракета на СпейсЕкс “Фалкън Хеви” е в готовност да изстреля мисията на НАСА до Европа, луната на Юпитер, тази вечер в 19:06 ч. българско време! Описание на мисията с научните ѝ задачи вече съм представил в статията от м. април тази година, така че в тази публикация ще се фокусирам единствено върху самото изстрелване. Истинско чудо е, че “Европа Клипър” ще лети в срок и то именно със свръхтежка ракета, построена от фирмата на Илон Мъск. Първоначално Конгресът на САЩ беше задължил НАСА да използва ракетата “Спейс Лонч Систъм”, която днес е в основата на програмата “Артемис” и която трябва да използва космическия кораб “Орион” към Луната. Вече сте наясно, че досега “Спейс Лонч Систъм” има само едно изстрелване, през 2022 г., когато корабът направи окололунна обиколка в безпилотен режим. А вторият полет, който е пилотиран, още се бави – той трябваше да е факт тази есен, сега е отложен за есента на 2025 г. и може да има още отлагания. “Спейс Лонч Систъм” е скъпа, рядко летяща ракета и като цяло представлява сериозен програмен провал на американската космическа политика. За сравнение ракетата на СпейсЕкс “Супер Хеви”, извеждаща кораба “Старшип” в орбита, която има по-големи възможности от “Спейс Лонч Систъм”, вече е летяла пет пъти, от които веднъж във възвръщаем вариант. Но понеже “Спейс Лонч Систъм” се строи от 2011 г. и понеже Конгресът налива средства, тъй като основната функция на ракетата е да осигурява работни места за старите аерокосмически предприятия, конгресмените бяха решили да задължат НАСА да ползва именно нея за “Европа Клипър” – под предлога, че трябва да ѝ се намерят и други приложения извън лунната програма. Това се случваше на фона на изключителното недоволство на учените на проекта “Европа Клипър”, които, напълно основателно, се притесняваха, че ако разчитат на “Спейс Лонч Систъм”, полетът няма да бъде осъществен в срок. Отделно щяха да са нужни още допълнителни $1.5 милиарда за мисията, тъй като “Спейс Лонч Систъм” е скъпа ракета. Най-после през 2021 година Конгресът капитулира пред исканията на НАСА да използва различна ракета. Аргументът, който натежа в полза на това решение бе, че специалистите доказаха, че “Спейс Лонч Систъм” би била твърде опасна за “Европа Клипър”. Тя притежава два странични твърдогоривни ускорителя, които вибрират и могат да увредят крехката научна апаратура на космическия апарат. На 21-ви юли същата година НАСА взе единственото възможно решение – да изстреля мисията с “Фалкън Хеви”. Едно е ясно – “Европа Клипър” ще лети. Можете ли да си представите, че “Спейс Лонч Систъм”, ако изобщо беше готова, щеше да е достатъчно гъвкава ракета, за да може за ден-два да бъде изведена на стартовата площадка след урагана Милтън?! “Европа Клипър” е тежък космически кораб. Със своето тегло от 6 065 килограма, той има нужда от цялата мощ на “Фалкън Хеви”, за да поеме по пътя към Юпитер. Това означава, че “Фалкън Хеви” ще лети изцяло в невъзвръщаем вариант. Нито централното ядро, нито страничните ускорители ще кацат на Земята, а след мисията ще се изхвърлят в океана. Централното ядро (B1090) е новопроизведено. То ще лети на своя пръв и последен полет. Двата странични ускорителя, B1064 и B1065, са летяли вече пет пъти и сега предстои техният шести и окончателен полет. Двете половини на обтекателя са единственият компонент, който ще бъде върнат на Земята и рециклиран. Метеоролозите дават 95% шанс за хубаво време. Ако се наложи отлагане за утре, прогнозата е също толкова благоприятна. Това ще бъде второто изстрелване на “Фалкън Хеви” за 2024-та година и 11-тото от началото на ракетата в експлоатация през 2018 година. Общо СпейсЕкс са провели 98 изстрелвания на ракети за 2024-та, така че полетът на “Европа Клипър” ще е 99-ти за календарната година. НАСА ще излъчва изстрелването на живо на този линк: https://cosmos.1.bg/space/2024/10/14/falcon-heavy-ready-for-clipper/

УСПЕХ: СпейсЕкс за пръв път захвана СуперХеви посредством роботизираната ръка МекаЗила след безупречен пети полет! На кадъра: “Супер Хеви” се насочва към “МекаЗила” за прихващане. Photo credit : SpaceX 13 октомври 2024 г. 18:00 ч. Светослав Александров. Петият полет на кораба на СпейсЕкс “Старшип” завърши с пълен успех! Този път фирмата на Илон Мъск отбеляза историческо и триумфално захващане на ракетата-носител “Супер Хеви” посредством гигантската роботизирана ръка “Меказила”, част от стартовия комплекс. Изстрелването бе осъществено в 15:25 ч. българско време. Понастоящем работните ракети на СпейсЕкс “Фалкън 9” притежават възвръщаеми първи степени, които, след като изведат полезните си товари в космоса, извършват меки кацания върху роботизирана платформа в океана или върху специализирана наземна площадка. Този метод, който се ползва от 2015 г. досега, има съществен недостатък – степента е оборудвана с механизъм за разгръщане на застопоряващи крачета, който я утежнява допълнително и намалява товароподемността ѝ. В случая със “Старшип”, ракетата “Супер Хеви” е от т.нар. свръхтежък клас (от класа на “Сатурн 5” или “Енергия”) и сходен механизъм би бил още по-обемен и тежък. Драстичният спад в товароподемността на “Супер Хеви” би бил крайно нежелателен – Илон Мъск замисля системата за колонизация на Луната и Марс, което значи изстрелване на огромно количество товари и хиляди астронавти. Ето защо се стигна до решението “Супер Хеви” да има по два къси пръта от всяка страна, колкото да може да бъде улавяна. А целият механизъм за застопоряване бе прехвърлен към стартовата площадка и опорната кула. Идеята изглеждаше толкова откачена, че множество диванни анализатори, но и сериозни аерокосмически инженери се обзалагаха, че никога няма да проработи! Само че мотото на СпейсЕкс е следното: ако физичните закони не го забраняват, значи е постижимо. Днес то беше постигнато! “Днес беше направена голяма стъпка към превръщането на човечеството в междупланетен вид”, написа Илон Мъск в X след успешната мисия. “Това е научна фантастика, без да е фантастика”, отбеляза предприемачът в друг коментар. Освен успешното захващане на “Супер Хеви”, самият кораб “Старшип” също направи една обиколка около Земята, след което навлезе в земната атмосфера и извърши управляаемо приводняване в океана. Голямата цел в бъдеще е и “Старшип” да се завръща на суша и използва повторно. Това обаче ще отнеме време. Харесвате ли материалите на КОСМОС БГ? Помогнете на блога и неговия автор Светослав Александров с финансово дарение на този линк! “След като СпейсЕкс постигне възвръщаемост на основната степен, което е неизбежно, най-голямата ракета в историята на човечеството ще е в по-голямата си част преизползваема. Ще отнеме време, докато се стигне до възвръщаемост и на горната степен, но тъй като СпейсЕкс може често и бързо да строи космически кораби, това няма значение в краткосрочен план”, написа журналистът Ерик Бъргър от Арс Текника малко преди днешния успех. Истината е, че след днешното изстрелване може да заключим, че програмата “Старшип” е технологичен успех в пълния смисъл на този израз. Очакваме сега тя да се превърне и в програмен успех, като изпълни задачата си по цялостното усвояване на околоземната орбита и колонизирането на Слънчевата система. Големите пречки от тук насетне не са технологични. Технологията е готова и вече е въведена в експлоатация. Както пише още Бъргър, големите пречки отсега нататък са свързани с разработката на допълнителни наземни системи, достъпността на гориво, както и регулаторните трудности. “Аз не мисля, че Федералната авиационна администрация е недобронамерен играч”, смята Бъргър, “но тя не е създадена за такава епоха или среда. Проблемът трябва да се разреши от Конгреса, ако изобщо политиците искат програмата за завръщане на Луната “Артемис” да успее”. Защото реалността е, че днешният полет, макар и успешен, стана факт след двумесечно закъснение заради регулаторните трудности. Ракетата-носител “Супер Хеви” и корабът “Старшип” бяха готови за изстрелване още през август. Илон Мъск предупреди, че забавянето може да доведе до неизпълнение на срока човек да се завърне на Луната в предвидения от НАСА срок. Предприемачът нееднократно се ядосваше, че не е нормално компанията му СпейсЕкс да строи ракета за по-кратко време, отколкото е нужно на регулаторите да преместят папка от едното на другото бюро. Ето каква е реакцията след днешния успех от водещи експерти в аерокосмическия отрасъл: “Старшип и Супер Хеви вече имат повече полети (5) от съветската лунна ракета Н1 (4)”, написа руският космически журналист Анатолий Зак. “Поздравявам СпейсЕкс за успешното захващане на ракета и петия летателен тест на Старшип днес”, написа администраторът на НАСА Бил Нелсън. “Докато се приготвяме да се върнем на Луната с програмата Артемис, продължаващите изпитания ще ни подготвят за смелите мисии, които предстоят в бъдеще – включително кацането на Южния полюс на Луната и по-нататък на Марс!”. “Човечеството сега има истински шанс да построи постоянни селища на Луната, Марс и в останалата Слънчева система”, смята Делян Аспарухов, съосновател на космическата компания Варда. “Супер Хеви и изцяло възвръщаемата ръкета бяха неизпълнима мечта на научната фантастика и СпейсЕкс успяха. Най-великата държава в света (бел. прев. – САЩ)!” “Спомням си това събрание, на което Илон Мъск ни каза, че няма да използваме крачета за кацане, че ще прихващаме ракетата във въздуха. Ние всички реагирахме – моля?”, сети се експертът по течногоривни ракетни двигатели Том Мюлер. “Вярвате ли сега?”, попита астронавтът Джаред Айзъкман, който миналият месец се отдалечи с кораб на СпейсЕкс “Крю Драгън” на 1 400 километра от Земята, рекордно разстояние след приключването на програмата “Аполо”. Айзъкман прикачи следната илюстрация към въпроса си: Видеозапис от днешния полет: https://cosmos.1.bg/space/2024/10/13/starship-flight-5-success/

Федералната авиационна администрация връчи разрешително за петия полет на Старшип! “Старшип” в очакване на полет. Photo credit : SpaceX 12 октомври 2024 г. 20:00 ч. Светослав Александров. Федералната авиационна администрация (ФАА) най-сетне даде зелена светлина за петото изстрелване на свръхтежката ракета “Супер Хеви” и нейния кораб “Старшип”. СпейсЕкс получи дългоочакваното разрешително! Полетът може да бъде осъществен още в неделя! Ден по-рано регулаторът обяви всички разследвания за отклоненията от работата на горната степен на ракетите “Фалкън 9” за приключили. Няма никакви пречки пред цялостното възобновяване на полетите. Стартовият прозорец се отваря в 15:00 ч. българско време, на 13-ти октомври. Мисията е очаквана с голямо нетърпение от космическите ентусиасти, защото тя може да включва първото прихващане на “Супер Хеви” от роботизираната ръка “Меказила” на кулата на стартовата площадка. Това обаче ще се случи само ако няма никакви отклонения от траекторията, дори и минимални, и единствено ако полетният ръководител подаде ръчна команда. Междувременно СпейсЕкс публикува интерактивна игра, в която можете да пробвате вашите умения да прихващате ракета. Ще успеете ли, или ракетата ви ще се разбие? Пробвайте на този линк: https://starshipthegame.spacex.com https://www.space-bg.org/space/2024/10/12/faa-license-given/

В очакване на петия полет на Старшип 10 октомври 2024 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Американската космическа компания СпейсЕкс е насрочила петия полет на свръхтежката ракета “Супер Хеви” с кораба “Старшип” за 13-ти октомври, ако дотогава бъде връчено разрешително. Този “Старшип” е в техническа готовност за изстрелване още от месец август – но Федералната авиационна администрация (ФАА), регулаторът в САЩ, отказа да издаде своевременно разрешителното. Първоначално СпейсЕкс планираше петата мисия на “Старшип” да е аналогична на четвъртата, докато дебютният опит за прихващане на “Супер Хеви” от роботизираните ръце “Меказила” на стартовата кула да бъде проведен по време на шестия полет. Но четвъртата мисия бе толкова успешна, че фирмата на Илон Мъск реши да пренебрегне повторението и прихващането да се случи още при петата. Промененият профил доведе до притеснения за евентуални екологични последствия и ФАА реши да се консултира с други агенции – което доведе до отлагането на решението за връчване на разрешително за края на ноември. За Илон Мъск обаче подобно забавяне бе недопустимо. Последва яростна битка с регулатора в социалните мрежи, където ръководствата на ФАА и СпейсЕкс си прехвърляха словесни престрелки. Но никой от нас не знае какво точно се случва зад кулисите. Очевидно СпейсЕкс има много добър екип от юристи и дипломацията се води на високо ниво. След последното запитване от медиите към ФАА тази седмица, регулаторът вече не ни съобщава, че решение се очаква да бъде взето чак през ноември. Според различни източници в ракетно-космическия отрасъл, ФАА и СпейсЕкс са на път да стигнат до споразумение и разрешителното скоро ще бъде връчено. Четвъртият полет, както споменах в по-предния параграф, бе много успешен, но едва днес научихме подробностите около този успех. Според думите на Бил Герстенмеър, кацането на “Супер Хеви” в океана е било изключително точно, като отклонението е възлизало само на половин сантиметър! Именно такава точност е необходима, за да може ракетата да се подравни с кулата на стартовата площадка и да бъде прихваната. Точността е вече постигната! СпейсЕкс ни предупреждава, че прихващането с “Меказила” ще е факт само ако бъдат изпълнени хиляди условия. Ракетата трябва да е в отлично състояние при завръщането, необходимите двигатели да работят, траекторията да е точна – и дори това няма да е достатъчно, полетният ръководител накрая трябва да даде личното си одобрение и да въведе ръчна команда. Ако такава команда не бъде дадена, “Супер Хеви” ще бъде насочена за меко приводняване в океана. “Старшип” е критично важна система за програмата на НАСА “Артемис” и следващото стъпване на човек на Луната. Ако по времето на “Аполо” се е разчитало на съвсем дребен лунен модул, който е помещавал двама астронавти и те даже не са имали кресла, а е трябвало да стоят прави по време на кацането на лунната повърхност, то “Старшип” е модерен и просторен космически кораб. Той няма да се изстрелва директно към Луната, а ще бъде презареждан в орбита посредством специални танкери. След като кацанията на кораба бъдат овладени, няма спор, че следващата стъпка ще е разработката и изстрелването на тези танкери. Засега не е ясно колко танкери с гориво ще са необходими, за да може “Старшип” да лети до Луната. Спрягат се числа между 15 и 35 изстрелвания, което на пръв поглед ни се струва невъобразимо много. Но нека не забравяме, че СпейсЕкс не работи по същия начин, по който работят останалите космически компании. Фирмата действа с много бързи темпове. Реално предстоящият полет на “Старшип” ще е 98-мото изстрелване на СпейсЕкс за 2024-та година, така че, да, фирмата на Илон Мъск няма никакви проблеми да изстрелва десетки ракети в рамките на кратък период. https://cosmos.1.bg/space/2024/10/10/fifth-flight-starship-preview/

Китайско-европейската космическа обсерватория Айнщайн установи, че новооткритият ярък обект излъчва в рентгеновия диапазон Обектът, видим в Legacy Surveys, преди експлозията на 4-ти октомври 8 октомври 2024 г. 12:15 ч. Светослав Александров. Новата космическа обсерватория на Европа и Китай “Айнщайн” сполучи да наблюдава яркия небесен обект, открит от нашия екип в петък, и установи, че той излъчва в рентгеновия диапазон! Резултатите от наблюденията са описани в нова статия с водещ автор C.Y. Wang, качена на The Astronomer’s Telegram. Екипът от учени е установил, че рентгеновият източник е на 3.6 арксекунди от оптическия транзиент, поради което те вероятно са свързани. Напомням на читателите, че транзиентът, известен под името GOTO065054.49+593624.51, бе открит на 4-ти октомври от международен екип от любители и професионалисти. Първоначалната научна публикация е с водещ автор T. Killestein, а като съавтори и съоткриватели сме включени петима любители – Rosemary Billington, Virgilio Gonano, Svetoslav Alexandrov (аз), Antonio Pasqua и Cledison Marcos da Silva. Яркото астрономическо явление е било забелязано първо от любителите, които (на платформата за гражданска наука Zooniverse, в рамките на проекта Kilonova Seekers) сме успели да маркираме изображението като потенциално интересно и съдържащо астрономически транзиент само три часа след заснемането му посредством рутинно сканиране на нощното небе от телескопите на GOTO (съкр. от Gravitational-wave Optical Transient Observer). През следващите дни бяха проведени множество по-нататъшни наблюдения. Космическата обсерватория “Айнщайн”, която установи, че транзиентът излъчва в рентгеновия диапазон, е съвместен проект между Китайската академия на науките, Европейската космическа агенция и Института “Макс Планк” в Германия. Изстрелването на обсерваторията бе проведено на 9-ти януари тази година с китайска ракета “Лонг Марч 2С”. На борда на “Айнщайн” има два телескопа – Wide-field X-ray Telescope (WXT) и Follow-up X-ray Telescope (FXT). Европейската космическа агенция е допринесла за тестването и калибрирането на оптиките и рентгеновите детектори на WXT, както и е сглобила едно от двете огледала на FXT. Немският институт “Макс Планк” е сглобил другото огледало и детекторните модули на FXT. По време на цялата мисия “Айнщайн” провежда комуникации със наземните станции на ЕКА за сваляне на данни. https://cosmos.1.bg/space/2024/10/08/einstein-space-observatory-observes-goto-transient/

УСПЕХ: Европейската мисия Хера излетя към астероидите Дидим и Диморф! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : ESA – S. Corvaja 7 октомври 2024 г. 19:00 ч. Светослав Александров. Тази вечер в 17:52 ч. българско време ракета на СпейсЕкс “Фалкън 9” изведе безпроблемно мисията на Европейската космическа агенция (ЕКА) “Хера” на път към Марс, а оттам насетне към астероидите Дидим и Диморф! Изстрелването беше осъществено въпреки песимистична прогноза, която предвиждаше само 15% шанс за благоприятни метеорологични условия. СпейсЕкс е надеждна компания и ракетите ѝ редовно преборват лошите тенденции във времето – и сега полетът се случи точно навреме, преди ураганът Милтън да връхлети Флорида. Заради Милтън изстрелването на мисията на НАСА “Европа Клипър” вече бе отложено за след 10-ти октомври, докато метеорологичната обстановка се успокои. Но днес беше добър ден за космическите ентусиасти! “Фалкън 9” изпрати “Хера” на траектория към Марс, като сближението с планетата е насрочено за март 2025 година. Там европейската космическа мисия ще направи рядко и уникално посещение на марсианската луна Деймос. След това “Хера” ще поеме към системата Дидим-Диморф, като пристигането в околността ѝ ще е факт в края на 2026 година. Днешното изстрелване бе един от редките невъзвръщаеми полети на “Фалкън 9”. Степента “B1061” бе изхвърлена в океана след своя 23-ти и последен полет. Нямаше опит за кацане. Това се наложи, тъй като цялата ѝ енергия бе нужна за предстоящото междупланетно пътешествие. Полетът бе 95-ти за ракетите от семейството “Фалкън” през 2024 година. Основната научна задача на “Хера” е да изследва астероида Диморф. Това е същият астероид, върху който бе разбит снаряд през септември 2022 г. от мисията на НАСА “Дарт”. По същността си това бе изпитание на технологии на защита на Земята от астероиди – първото по рода си. Сега новата мисия на ЕКА “Хера” ще разузнава какви са резултатите от експеримента, какъв е размерът на получения кратер, какво е точното отклонение на Диморф от орбитата му. Същевременно “Хера” ще тества нови технологии за навигация около астероида и ще събере важни научни данни, които ще подпомогнат изследователите при планирането на по-нататъшни мисии. Не на последно място, когато пристигне в околността на Дидим, “Хера” ще пусне край него два микроспътника по стандарта CubeSat. Първият носи названието “Милани” и е построен съвместно от Италия, Чехия и Финландия. “Милани” ще снеме спектралните характеристики на Дидим и Диморф и ще събере проби от праха, за да търси вода и органични вещества. Вторият носи названието “Ювентас” и е разработен от Дания и Румъния – посредством радар ще изучава вътрешната структура на Диморф. Мисията на “Ювентас” ще завърши с меко кацане върху Диморф. Възможно е при кацането да бъдат извършени няколко подскока, след което микроспътникът ще застине на едно място. Очаква се той да работи на астероидната повърхност няколко дни. Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2024/10/07/esa-hera-launches/

Най-после! Европейска фирма почна да строи пилотиран космически кораб! На снимката: капсулата на PLD Space. 7 октомври 2024 г. 18:15 ч. Светослав Александров. Как ви звучи някой ден да има възможност европейските астронавти да летят в космоса с европейски космически кораб от европейски космодрум? С тази задача се е заела испанската компания PLD Space. Това е първият частен пилотиран космически кораб, който се разработва на територията на Европа! PLD Space не е неизвестна компания – миналата година тя проведе първото си успешно изстрелване на ракетата “Миура”, която е суборбитална и лекотоварна. Но пътят към пилотирания кораб ще е дълъг и многогодишен. Тепърва предстои да бъде създадена среднотоварна, вече орбитална ракета “Миура 5”. А пилотираният космически кораб, който носи названието “Линс”, ще лети с тежкотоварната ракета “Миура Некст”. В плановете на фирмата е залегнала и свръхтежка ракета “Миура Хеви”, която се явява копие на “Фалкън Хеви”. Пилотираният кораб “Линс” ще може да лети с екипаж от 4 до 5 души. Ще има и товарен вариант, който ще извозва до орбита 5 тона провизи и обратно 3.4 тона. Идеята на PLD Space е да използва тези кораби и за лунни експедиции. Към настоящият момент вече е построен структурен прототип на капсулата, който служи за изпитания. Вероятно ще отнеме десетилетие, докато корабът влезе в експлоатация. Но изпитателната програма е богата. Още догодина е предвидено летателен тест на капсулата, при който тя ще бъде пускана от борда на хеликоптер или балон. През 2028 г. трябва да има изпитание на аварийната система по време на ракетно изстрелване. За тази цел ще се ползва ракетата “Миура 5”. Очакванията са ракетата “Миура Некст”, която ще е нужна за пилотирани мисии, да е готова през 2030. Към настоящия момент PLD Space е събрала инвестиции от €155 милиона, а броят на работниците е 250 с тенденция за увеличаване. Всеки месец биват наемани 15 нови служителя. https://cosmos.1.bg/space/2024/10/07/pld-space-crewed-spaceflight/

Отбелязваме 65 години от първата мисия, заснела обратната страна на Луната – Луна 3! Снимка на обратната страна на Луната, заснета от “Луна 3”. 7 октомври 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Днес е исторически ден за космонавтиката – навършват се точно 65 години от първото успешно заснемане на обратната страна на Луната, осъществено от космически апарат. Това е съветската автоматична лунна станция “Луна-3”. Важно е обаче да бъде направено уточнение, че когато мисията е изстреляна на 4-ти октомври 1959 г., тя все още не се казва “Луна-3”. Именуването на съветските полети по този начин, т.е. с название “Луна” и номерче, започва през 1963 година, което значи, че трите успешно изстреляни апарата дотогава (“Луна-1”, “Луна-2” и “Луна-3”) получават обозначенията си със задна дата. В ОКБ-1, където се строят космическите апарати, първите от тях, предназначени за полети до Луната, имат вътрешно название “Е1”. От тях са изстреляни успешно два – тези, които по-късно ще получат название “Луна-1” (на 2 януари 1959 г.) и “Луна-2” (на 12 септември 1959 година). Тези ранни модели автоматични лунни станции са прости – с тегло 361 килограма, помещаващи предавател, батерия и набор от елементарни прибори за изучаването на космическите лъчения и космическия прах. Основната задача е разбиване на Луната (т.нар. твърдо кацане). Първата мисия обаче не успява да я постигне и вместо това тя прелита край естествения ни спътник, навлизайки в междупланетното пространство. Събитието все пак е историческо – първият междупланетен полет на човечеството, поради което Александър Казанцев, съветски автор за “Правда”, дава название на мисията “Мечта” като символ на устрема ни към звездите. Вече втората мисия от септември 1959 г. (по-късно получила името “Луна-2”) успява да се разбие в лунната повърхност. Следващото поколение лунни станции носят вътрешно название “Е2”. Допълнителната апаратура в сравнение с “Е1” представлява специална фототелевизионна камера, построена от Ленинградския научно-изследователски институт за телевизия. Камерата, наречена “Енисей”, е проектирана да заснема фотографиите на филмова лента, след което филмът автоматично се проявява и накрая се сканира и преобразува в телевизионен сигнал. Предимството на фототелевизионните камери е, че веднъж проявен, филмът може да се сканира многократно по команда от Земята и така няма загуба на данни. “Луна 3” снима естествения ни спътник на 7-ми октомври от разстояние 65 200 километра. Най-качествените фотографии са излъчени към Земята на 18-ти октомври, докато апаратът е на 40 000 километра от нашата планета. Специално е изчислено мисията да успее да фотографира обратната страна на Луната, докато е изцяло осветена от Слънцето откъм гледната точка на апарата, но това означава, че контрастът на лунния терен е лош. Все пак снимките са исторически – за пръв път човечеството разбира как изглежда тази страна на Луната, която никога не се вижда от Земята. https://cosmos.1.bg/space/2024/10/07/luna-3-anniversary/

Блу Ориджин построи нов пилотиран кораб, изстрелва го пробно утре! На снимката: нов, лъскав космически кораб “Ню Шепърд”, който ще дебютира утре. Photo credit : Blue Origin 6 октомври 2024 г. 18:00 ч. Светослав Александров. С цел посрещането на засилващото се пазарно търсене към суборбитални пилотирани космически полети, фирмата Блу Ориджин построи нова възвръщаема ракета и пилотиран кораб от серията “Ню Шепърд”. Дебютното изстрелване на ракетата и кораба в безпилотен режим е насрочено за утре, 7-ми октомври, в 16:00 ч. българско време. Компанията на Джеф Безос ще излъчва на живо, като предаването ще започне 15 минути преди старта. Новият космически кораб носи названието “Линия на Карман” – очевидно в знак на това, че Блу Ориджин може да провежда полети над официално признатата в света 100-километрова височинна граница за началото на космическото пространство. Доскоро Върджин Галактик, фирмата на Ричард Брансън, изстрелваше вече пенсионирания кораб “Юнити” на височина 80 километра, а през следващите месеци Спейс Пърспектив ще почне да извозва пътници с кораба “Нептун” на височина 30 километра. Блу Ориджин без съмнение иска да излъчи послание, че за разлика от всички останали претенденти може да организира истински космически пътешествия. Ракетата и корабът “Ню Шепърд” са възвръщаеми на 99% – като това включва рециклиране на парашутите и двигателите. Като за дебют, на борда на новия кораб ще пътуват 12 научни експеримента – 5 ще бъдат прикачени към ракетата, а шест ще са във възвръщаемата капсула. Сред тях са нови навигационни системи за “Ню Шепърд” и “Ню Глен”, нови технологии LIDAR за дистанционно измерване на разстояние, които ще се използват в програмата на НАСА за завръщане на Луната при следващите лунни кацания, датчици за позициониране, финансирани посредством грант от програмата на НАСА “ТекФлайтс”. Също така на борда на “Линия на Карман” ще пътува частен полезен товар, който представлява възстановка на монолит от книгата на Артър Кларк “2001: Космическа одисея” и филма на Стенли Кубрик по нея. И не на последно място, корабът ще превози десетки хиляди пощенски картички от инициативата “Клуб за бъдеще”. За повече информация: Блу Ориджин https://cosmos.1.bg/space/2024/10/06/blue-origin-new-crewed-spaceship/

Мисията Европа Клипър бе опакована под обтекателя на Фалкън Хеви! На снимката: “Европа Клипър” непосредствено преди опаковането. Photo credit : SpaceX 5 октомври 2024 г. 09:20 ч. Светослав Александров. Вчера мисията на НАСА “Европа Клипър”, която през следващата седмица ще бъде изстреляна към юпитерианската луна Европа, бе опакована под обтекателя на ракетата-носител “Фалкън Хеви”! Изстрелването е насрочено за не по-рано от 10-ти октомври в 19:31 ч. българско време. Построената за $5 милиарда роботизирана експедиция ще разучава океана на Европа и ще определи дали той е подходящ за живот. Подробно описание на мисията и научните ѝ задачи има в статията на КОСМОС БГ от месец септември. https://cosmos.1.bg/space/2024/10/05/europa-clipper-capsulated/

Мисията на ЕКА Хера е готова за полет до астероидната система Дидим-Диморф! На снимката: мисия “Хера”, преди да бъде прибрана под обтекателя на ракетата. Photo credit : ESA 5 октомври 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Днес Европейската космическа агенция (ЕКА) съобщи, че мисията “Хера” до астероидната система Дидим-Диморф бе капсулована под обтекателя на ракетата “Фалкън 9”. Изстрелването е насрочено за не по-рано от 7-ми октомври в 17:52 ч. българско време. Това е същата система, до която през септември 2022 г. летя мисията на НАСА “Дарт”. Тогава върху повърхността на Диморф бе разбит снаряд, който промени орбитата му. По същността си това бе изпитание на технологии на защита на Земята от астероиди – първата по рода си. Сега новата мисия на ЕКА “Хера” ще разузнава какви са резултатите от експеримента, какъв е размерът на получения кратер, какво е точното отклонение на Диморф от орбитата му. Същевременно “Хера” ще тества нови технологии за навигация около астероида и ще събере важни научни данни, които ще подпомогнат изследователите при планирането на по-нататъшни мисии. Не на последно място, когато пристигне в околността на Дидим, “Хера” ще пусне край него два микроспътника по стандарта CubeSat. Първият носи названието “Милани” и е построен съвместно от Италия, Чехия и Финландия. “Милани” ще снеме спектралните характеристики на Дидим и Диморф и ще събере проби от праха, за да търси вода и органични вещества. Вторият носи названието “Ювентас” и е разработен от Дания и Румъния – посредством радар ще изучава вътрешната структура на Диморф. Мисията на “Ювентас” ще завърши с меко кацане върху Диморф. Възможно е при кацането да бъдат извършени няколко подскока, след което микроспътникът ще застине на едно място. Очаква се той да работи на астероидната повърхност няколко дни. За повече информация: ЕКА https://cosmos.1.bg/space/2024/10/05/hera-mission-didimus-dimorphos/

Любители и професионални астрономи открихме ярко астрономическо явление Обектът, видим в Legacy Surveys, преди днешната експлозия 4 октомври 2024 г. 20:22 ч. Светослав Александров. Тази нощ любители и астрономи-професионалисти открихме изключително ярко астрономическо явление. Откритието е публикувано на The Astronomer’s Telegram – научно списание, което съществува с цел спешно разпространяване на информация за нови астрономически наблюдения. Водещ автор на публикацията е T. Killestein от Университета в Турку, като сред съавторите на публикацията са вписани петима любители: Rosemary Billington, Virgilio Gonano, Svetoslav Alexandrov (аз), Antonio Pasqua и Cledison Marcos da Silva. Яркото астрономическо явление е било забелязано първо от любителите, които (на платформата за гражданска наука Zooniverse) са успели да маркират изображението като потенциално интересно и съдържащо астрономически транзиент само три часа след заснемането му посредством рутинно сканиране на нощното небе от телескопите на GOTO (съкр. от Gravitational-wave Optical Transient Observer). Последващо изследване доказа, че този източник не е съществувал преди две нощи и вероятно източникът му представлява синя звезда. Яркостта на звездата е нараснала с магнитуд 8.5 (или фактор от 1500x), което предполага, че става въпрос за експлозия на нова от катаклизмична променлива звезда. Тези звезди представляват бели джуджета в двойна система, които крадат водород от звездата-компаньон посредством акреция. Когато се натрупа достатъчно маса, на повърхността на бялото джудже възниква експлозия. Ръководителите на проекта вече провеждат свои собствени наблюдения, но посредством The Astronomer’s Telegram откритието е споделено с широката астрономическа общност. Според екипа астрономическото явление се намира в нашата галактика Млечен път (тъй като се наблюдава звезда), а не в съседна галактика. Явлението е много ярко в сравнение с типичните, докладвани и откривани вследствие на проекта за гражданска наука Kilonova Seekers, и вероятно може да бъде наблюдавано с любителски телескоп! Ръководителите на проекта молят, ако можете да заснемете снимки (или даже да направите спектроскопски наблюдения), да ги качите на този линк във форума на Zooniverse. Според последващ пост от T. Killestein, вече имаме потвърждение, че скоро космическият телескоп “Суифт” ще наблюдава нашето откритие. Очаквайте новини! За допълнителна информация: Kilonova Seekers https://cosmos.1.bg/space/2024/10/04/cataclysmic-variable-discovery/

УСПЕХ: Американската космическа ракета Вулкан изпълни втория си полет! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : ULA 4 октомври 2024 г. 16:55 ч. Светослав Александров. В деня, в който отбелязваме 67 години от изстрелването на първия изкуствен спътник – съветския “Спутник 1”, САЩ изстреля успешно новата тежкотоварна ракета “Вулкан”, чиято цел е да изхвърли Русия завинаги от американския ракетостроителен бизнес. Изстрелването беше осъществено от космодрума Кейп Канаверал в 14:25 ч. българско време. Американската компания Юнайтед Лонч Алайънс (ЮЛА) започна разработката на “Вулкан” през 2014 година – същата година, в която Русия нападна Украйна и анексира Крим. Тогава Конгресът на САЩ постанови американските фирми незабавно да спрат да купуват руски ракетни двигатели. Старата ракета на ЮЛА, “Атлас 5”, разчиташе на двигатели “РД-180”. “Вулкан” заменя “Атлас 5”, като на първата си степен използва два двигателя на течен метан и кислород “BE-4”, разработени от фирмата на Джеф Безос – Блу Ориджин. Като за нова ракета, днешният полет не бе съвсем безпроблемен. На един от спомагателните твърдогоривни двигатели “GEM 63XL” му изпадна соплото на 35-тата секунда след старта. Но горната степен “Центавър” работеше в продължение на 20 секунди повече, за да компенсира аномалията, така че в крайна сметка мисията завърши с пълен успех. Самата мисия е обозначена като “Cert-2” – т.е. полет, който трябва да сертифицира ракетата “Вулкан”, за да може да превозва критично важните военни спътници на САЩ. Сега вече СпейсЕкс не са единствените космически превозвачи на американския пазар в средния/тежкия клас! ЮЛА, обединението между Боинг и Локхийд Мартин, отново се завърна в играта! В космоса беше изведен макет с някои научни прибори. Първоначално ЮЛА смяташе ракетата да извози малката совалка на Сиера Спейс “Дрийм Чейсър”. Но Сиера се забави и понеже ЮЛА наистина искаше да побърза, за да може да докаже на американските военни, че “Вулкан” е в готовност, полетът беше осъществен още сега, макар и с макет. Нямаше време за протакане, нямаше време да се чака Сиера да се натутка със совалката. СпейсЕкс са практически монополист. Алтернативен превозвач е повече от нужен. Така че вторият полет на “Вулкан” е в историята. Две мисии, два успеха. Въпреки аномалното поведение на страничния ускорител, важно е да се подчертае, че новите двигатели на Блу Ориджин “BE-4”, които заменят “РД-180”, успешно компенсираха тази аномалия и те се доказаха като надеждни дори в подобна екстремна ситуация!!! Американското импортозаместване сработи! Следователно, може да кажем едно голямо “Браво” и на Джеф Безос. Чакаме сега дебютното изстрелване на “Ню Глен”, ракета, също разчитаща на “BE-4”. Слава Богу, СпейсЕкс вече не са единствени. Видеозапис от днешния полет: https://cosmos.1.bg/space/2024/10/04/vulcan-second-flight-success/

Съществува сериозен риск НАСА да изостане от Китай относно пилотираните мисии до Луната Снимка от излитането на “Артемис 1” през есента на 2022 г. Photo credit : NASA 3 октомври 2024 г. 12:45 ч. Светослав Александров. През ноември 2022 г. ракетата “Спейс Лонч Систъм” излетя за пръв и към този момент единствен път, за да изпрати кораба “Орион” на пробна безпилотна обиколка около Луната в рамките на мисията “Артемис 1”. Днес, две години по-късно, втората предвидена мисия, “Артемис 2”, този път с астронавти, продължава да се бави. Бившият инженер на НАСА Кеси Хендмър предупреждава, че “Спейс Лонч Систъм” продължава да тежи като воденичен камък и докато програмата “Артемис” е застинала на едно място, Китай напредва. Хендмър написа критична статия относно “Спейс Лонч Систъм” още преди четири години, в която призова работата по ракетата да бъде прекратена. През това време инженерът напусна НАСА и стана предприемач в частния сектор – преживяване, което (по негови думи) е променило начина му на мислене. Сега той написа нова статия в блога си, защото има по-добър поглед към структурните проблеми, които съпътстват лунната програма на НАСА. Мениджърите на НАСА, пише Хендмър, постоянно се оплакват от трудностите при търсенето на кадри и задържането им на работа. Това са затруднения, които НАСА не е изпитвала допреди 20 години. Тоест, отпреди времената на появата на “Спейс Лонч Систъм” и на частните космически компании, които, за разлика от НАСА, предлагат комбинация от съобразени с пазара компенсации, кариерна пътека, която награждава амбицията и компетентността, и работна среда, която изхвърля неспособните. “Представете си какви умствени упражнения са ви нужни, за да искате да работите в агенция, която продължава да вярва в техническа доктрина, не по-малко абсурдна от 2+2=5”, коментира експертът и продължава: всеки в НАСА е наясно, че “Спейс Лонч Систъм” е приближаваща катастрофа, но все още никой не може да го каже. Официално това все още е най-мощната ракета, построявана някога (без “Старшип”), това все още е официалната ни машина, която ще ни отведе до Луната и Марс! Но в реалността тя е безумно скъпа, опасна, недостатъчно мощна и едва повдига смислен полезен товар до ниска околоземна орбита. “Преди четири години писах, че най-доброто време, когато “Спейс Лонч Систъм” трябваше да бъде прекратена, бе преди 20 години, а второто най-добро време бе към момента на писането”, казва Хендмър. Четири години по-късно програмата е изяла $20 милиарда без да има видим резултат. Така общата разработка надхвърля $100 милиарда. Програмата харчи по $12 милиона на ден!”. Но това, което е най-лошото е, че НАСА изостави всякакви преструвки, че се грижи да контролира разходите по всеки неин проект. Всяка голяма програма на агенцията надхвърля бюджета, който е предвиден за нея, като така НАСА се принуждава да ги прекратява. Това е симптом, че агенцията, която направи компромиси относно техническия интегритет на флагманската си програма, вече е загубила способност да поддържа този интегритет за всяка друга програма. Хендмър дава много примери за проблемите в програмите на НАСА. Няма да превеждам всеки един от тях, но най-фрапантният е свързан със строежа на “Обитаемата Световна Обсерватория” – гигантски телескоп, който трябва да разучава потенциално обитаемите планети, наблюдавани от “Джеймс Уеб” и да търси живот на тях. А “Джеймс Уеб” бе друга програма, която бе предвидена да струва $1 милиард, накрая стигна $10 милиарда и излетя след четвърт век забавяния през 2021 година. НАСА, вместо да наложи дисциплина и да измисли договор, съобразно който фирмата-строител на телескопа Нортроп Груман няма да бъде наградена за прахосването на парите, просто реши да отложи изстрелването на “Обитаемата Световна Обсерватория” за след 2050 година. И вероятно това означава, че тя никога няма да бъде изстреляна, защото до 2050 г. всички хора, които знаят как се строи космически телескоп, ще са се пенсионирали. Хендмър хвали в своята статия СпейсЕкс, но подчертава, че всеки работещ в ракетно-космическия отрасъл на САЩ знае каква е истината. “Тук не става въпрос само за безкритичните фенове на СпейсЕкс или за недоволните бивши работници. Всеки път, когато пиша в блога си по тази тема, получавам дузина непоискани имейли от настоящи работници на НАСА, които са се превърнали в затворници на нейните програми. Те потвърждават и даже надхвърлят моите собствени страхове. Дори хората, които работят по тези програми знаят, че са глупост, и все пак политиката на агенцията ги задължава да движат колелото, година след година, правейки слайдове с все по-жалки визуализации и нещастно подписвайки бонусите на стойност стотици милиони долари, които ще бъдат дадени на поддоставчици, които от своя страна вероятно никога няма да свършат работата”, категоричен е Хендмър. “Китай е на ръба да усъвършенства ретроракетните кацания, с което ще ерозира относителния напредък на САЩ. Китайската програма е адски фокусирана върху изпращането на тайконавти на Луната и нещо ми подсказва, че техните програмни мениджъри се страхуват от провала повече, отколкото нашите”, смята експертът. https://cosmos.1.bg/space/2024/10/03/nasa-risk-artemis/

Ракетата Вулкан е на стартовата площадка в очакване на втория си полет На снимката: “Вулкан” по време на вчерашното “мокро” изпитание. Photo credit : ULA 2 октомври 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. След безупречен дебют през януари, днес новата ракета на Юнайтед Лонч Алайънс “Вулкан” е отново на стартовата площадка със задача да изпълни втори, критично важен полет, който ще докаже готовността ѝ да превозва полезни товари на САЩ със значение за националната сигурност на страната. Полетът е насрочен за 4-ти октомври в 13:00 ч. българско време. Като част от предстартовата подготовка, вчера бе изпълнено “мокро” изпитание, в хода на което ракетата бе заредена с гориво и беше отрепетирано цялостно обратно отброяване. “Вулкан” със своите двигатели “BE-4”, построени от Блу Ориджин, заменя старата ракета “Атлас 5” с предоставяни от Русия двигатели “РД-180”. През 2021 г. ЮЛА заяви, че закупуването на “РД-180” е окончателно преустановено и оставащите ракети “Атлас 5” ще използват единствено тези двигатели, които са останали на склад. Въвеждането на “Вулкан” в редовна експлоатация е важно, тъй като понастоящем абсолютен монополист в САЩ в областта на средните и тежки изстрелвания е Илон Мъск. Неговата фирма СпейсЕкс провежда изстрелване веднъж на два-три дни и безспорно триумфите са големи. Но от юли до края на септември работната ракета “Фалкън 9” претърпя три леки аномалии, които, макар и да са съвсем дребни и да не са довели до застрашаването на правителствен или комерсиален полезен товар или живота на астронавт, все пак са повед за притеснение. Не е хубаво цялата космонавтика да зависи от една-единствена фирма. Толкова е важно второто изстрелване на “Вулкан”, че ЮЛА реши да изстреля ракетата без полезен товар, след като Сиера Спейс заяви, че совалката “Дрийм Чейсър” няма да е готова за мисия. На борда на “Вулкан” ще има единствено макет и някои дребни технологични демонстратори. Естеството на тези демонстратори е фирмена тайна. През 2024-та година монополът на Илон Мъск започна да се пропуква. Ракетите на САЩ “Вулкан”, на Европа “Ариана 6” и на Япония “Ейч Три” вече проведоха дебютните си успешни мисии. Втори благополучен полет на “Вулкан” ще е повече от добре дошъл. Но черешката на тортата си остава дебютното изстрелване на “Ню Глен” през ноември, което, за разлика от гореспоменатите ракети, ще включва възвръщаема първа степен. Ако тази степен извърши успешно кацане, то Мъск вече няма да е единственият голям играч на космическата сцена. https://cosmos.1.bg/space/2024/10/02/vulcan-launch-pad/

УСПЕХ: Пилотираният космически кораб Крю Драгън се скачи с МКС! На кадъра: “Крю Драгън” доближава МКС. Photo credit : NASA 30 септември 2024 г. 00:45 ч. Светослав Александров. Боинг, гледайте и се учете! Пилотираният космически кораб на СпейсЕкс “Крю Драгън”, който ще върне на Земята изоставените от “Старлайнър” астронавти Бъч Уилмор и Съни Уилямс, се скачи без никакви проблеми с Международната космическа станция днес в 00:31 ч. българско време. Всички процедури по сближаването и скачването бяха изпълнени в автоматичен режим. На борда на МКС пристигнаха руският космонавт Александър Горбунов и неговият американски колега Ник Хейг. Те ще останат в орбита до февруари 2025 г., когато ще се завърнат на Земята с Уилмор и Уилямс на същия този кораб. Единственото отклонение от мисията настъпи след вече успешното изстрелване на “Крю Драгън” вчера в 20:17 ч. българско време. След като втората степен вмъкна кораба в правилната орбита, тя трябваше да бъде потопена в океана – процедура, която отново бе изпълнена успешно, но поради неизвестна до този момент причина бе пропуснат коридорът за навлизане и в крайна сметка степента се приводни в съседен регион. СпейсЕкс постави на пауза изстрелванията на “Фалкън 9”, докато случаят се изясни. Но важното е, че драмата на МКС приключи. Оставените от Боинг астронавти в орбита вече има с какво да се приберат на Земята! Напомням на читателите, че вчерашното изстрелване на кораб с екипаж бе първото, което бе проведено от Площадка №40 на космодрума Кейп Канаверал. Сега НАСА и СпейсЕкс имат две площадки за изстрелвания на “Крю Драгън” – на Кенеди (площадка №39) и на Кейп Канаверал. И докато бъдещето на кораба на Боинг “Старлайнър” остава неясно, СпейсЕкс строят кораби, откриват нови площадки! https://cosmos.1.bg/space/2024/09/29/crew-dragon-docks-iss-6/

И накрая една страхотна новина! Започнаха да пристигат снимките от историческата експедиция Polaris Dawn, при която за пръв път след половин век, след края на "Аполо", астронавти прекосиха поясите на Ван Алън, отправиха се на 1 400 километра от Земята и постигнаха рекордна за пилотираната космонавтика орбита. На някои от снимките се вижда Земята, а на една от тях астронавтите са сполучили да снимат звезди! Изключително трудно е да се снимат звезди от космически кораб, но този път успяха! 2024-polaris-dawn-earth-4.jfif 2024-polaris-dawn-earth-3.jfif 2024-polaris-dawn-earth-2.jfif 2024-polaris-dawn-earth-1.jfif 2024-polaris-dawn-earth.jfif 2024-polaris-dawn-stars.jfif

УСПЕХ: Руснак и американец излетяха в космоса с американски кораб Крю Драгън! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit: SpaceX 28 септември 2024 г. 20:55 ч. Светослав Александров. Руският космонавт Александър Горбунов и американският му колега Ник Хейг излетяха успешно днес в космоса в 20:17 ч. с кораб на СпейсЕкс “Крю Драгън”. Това бе първият пилотиран космически полет, който бе проведен от Площадка №40 на космодрума Кейп Канаверал в САЩ! Напомням на читателите, че НАСА и СпейсЕкс взеха решението през 2022 г. да построят нужните съоръжения на Площадка №40, които да ѝ позволят да осигурява пилотирани мисии, с цел облекчаването на засиления трафик на ракети “Фалкън 9” и кораби “Драгън”, както и да има резервен вариант в случай че нещо се случи с Площадка №39 на космодрума Кенеди, откъдето по традиция се изстрелват астронавти. СпейсЕкс възнамерява по-нататък от Кенеди да изстрелва ракети “Супер Хеви” и кораби “Старшип”. Евентуална експлозия на “Супер Хеви” може да унищожи пилотираната инфраструктура за “Крю Драгън”, така че сега, когато има площадка и на Кейп Канаверал, НАСА може да е спокойна. Командирът на днешната експедиция е опитният астронавт на НАСА Ник Хейг, който през 2018 г. преживя експлозия на руска ракета “Союз”, но за щастие беше спасен. Не бива да ни изненадва защо американската космическа агенция избра Хейг точно за този полет – изстреляният днес “Крю Драгън” ще трябва да върне на Земята астронавтите Бъч Уилмор и Съни Уилямс, които не можаха да се приберат с кораба на Боинг “Старлайнър”. “Старлайнър” все пак кацна успешно на 7-ми септември, но без екипаж. А на командир Ник Хейг се пада отговорната задача да прибере Уилмор и Уилямс. Неговият колега е руският космонавт Александър Горбунов, за който това е първа космическа мисия. Горбунов лети в космоса на борда на американски кораб благодарение на споразумение, което НАСА е сключила с Роскосмос за полети на разменни начала. Американците возят руски космонавти на кораби “Крю Драгън” и в замяна на това руснаците също возят на “Союз” американски астронавти. Напомням, че на 11 септември кораб “Союз МС-26” изведе в космоса американския астронавт Доналд Петит, както и руските космонавти Алексей Овчинин и Иван Вагнер. За пръв път на борда на “Крю Драгън” след дебютното изстрелване на кораба през 2020 г. има само двама души. Но както подчертах, мярката е нужна за прибирането на Уилмор и Уилямс, така че при завръщането през февруари 2025 г. корабът ще кацне с четиричленен екипаж. Това е деветата дългосрочна пилотирана експедиция, която СпейсЕкс извозва до Международната космическа станция. Капсулата, която служи за превоза на Горбунов и Хейг, носи названието “Фрийдъм” и това е четвъртото ѝ пътешествие към МКС. Ракетата “Фалкън 9”, която изведе кораба в орбита, бе оборудвана с вече употребявана първа степен, известна под сериен номер B1085. Това бе второто изстрелване за тази конкретна степен. На осмата минута след старта B1085 извърши благополучно кацане върху наземната площадка LZ-1. Вместо заключение бих искал да подчертая, че завършваме месец септември с три пилотирани изстрелвания – две американски и едно руско. Единият от американските полети бе на частната мисия Polaris Dawn, при която пилотиран кораб “Крю Драгън” с четирима души се отдалечи на 1 400 километра от Земята. Това бе най-далечното пътешествие на човек след приключването на програма “Аполо” и за пръв път след половинвековна пауза астронавти навлязоха в радиационните пояси на Ван Алън. Беше поставен и рекорд за най-високата околоземна орбита, посетена от хора. Какъв страхотен, страхотен месец за СпейсЕкс и за световната космонавтика! Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2024/09/28/crew-9-mission-launch-success/

Пилотираният космически кораб Крю Драгън вече може да каца с ракетните си двигатели при извънредни ситуации! На снимката: ретроракетно кацане на “Драгън”. Photo credit : SpaceX 28 септември 2024 г. 09:30 ч. Светослав Александров. Стийв Стич, програмен мениджър на комерсиалната пилотирана програма на НАСА, ни поднесе изненада по време на днешен брифинг! Пилотираният космически кораб на СпейсЕкс “Крю Драгън” вече ще може да се завръща на Земята само с ракетните си двигатели, макар че това е опция, която би се използвала единствено при отказ на парашутната система. Техническа способност за ретроракетно кацане имат както вече изстреляният кораб “Крю Драгън” с осмата дългосрочна експедиция, понастоящем прикачен към МКС, така и този “Крю Драгън” с деветата дългосрочна експедиция, който при благоприятни метеорологични условия ще излети днес в 20:17 ч. с руския космонавт Александър Горбунов и американския астронавт Ник Хейг. Тази възможност превръща “Крю Драгън” в единствения пилотиран космически кораб в цял свят, който може да каца само с ретроракети. Други космически кораби в активна експлоатация като руският “Союз” и туристическият на Блу Ориджин “Ню Шепърд” притежават ретроракети – но те са маломощни и само спомагателни, колкото да облекчат кацането, т.е не могат да заменят изцяло парашутите. Корабът на Боинг “Старлайнър” пък използва омекотяващи въздушни възглавници, като за тяхното разгръщане трябва да се изхвърли целият топлинен щит – т.е. в сравнение с всички останали кораби той е най-рисков, защото при провал на парашутната система няма никакъв резервен вариант за спасение, а при неуспешно изхвърляне на топлинния щит кацането би било твърдо и травматично за астронавтите. Преди около десетилетие Илон Мъск беше заложил на ретроракетното кацане като предпочитан метод за завръщането на кораба “Крю Драгън”. Основната причина затова се корени във факта, че ако някой ден искаме да колонизираме Слънчевата система, то космическите кораби трябва да са в състояние да кацат на всяка планетарна повърхност. Втората причина, колкото и невероятно да звучи е, че създаването на класическа парашутна система за кацане е много трудна задача. Това е антиинтуитивно и трудно за вярване, тъй като парашути съществуват от средновековието, а за пилотирани цели се ползват още при балонните полети през 18-ти век. Но е изключително сложно да се проектира надеждна парашутна система за пилотиран космически кораб, при която парашутът се разгръща в условия на разредена атмосфера и при много високи скорости. По времето на лунната програма “Аполо” парашутите са били сериозен морален проблем за инженерите и почти са спънали цялото начинание, първата катастрофа на пилотиран кораб (“Союз 1” с космонавта Комаров) е именно заради отказ на парашутната система, а една от причините за дългогодишните отлагания при “Крю Драгън” и “Старлайнър” бе свързана с трудностите при създаването на надеждни за тях парашути. НАСА обаче в своя консерватизъм настоя “Крю Драгън” да се завръща с парашути, а Илон Мъск се съгласи, защото в един момент плановете му за завръщане на Луната и изпращане на хора към Марс започнаха да разчитат на кораба от ново поколение “Старшип”. Но очевидно ретроракетното кацане винаги е съществувало като вариант за “Крю Драгън” – и сега опцията е повторно активирана. Тук е коректно да се подчертае – НАСА и СпейсЕкс ще използват ретроракетното кацане само при пълен провал на парашутите на “Крю Драгън”. Космическият кораб разгръща при завръщането си общо четири парашута и за да се стигне до варианта с ретроракети, трябва да не се разтвори нито един от тях. “Крю Драгън” може да постигне успешно кацане само с единичен парашут. Но фактът, че опцията съществува и е технологично възможна, е достатъчно съществен. Защо чак сега, вероятно се питате? Според Бил Герстенмеър от СпейсЕкс поводът е успешният полет на пилотираната мисия Polaris Dawn преди две седмици, когато група от четирима астронавти постигна най-високата околоземна орбита, посещавана от човек (1 400 км) и това бе най-голямото разстояние, на което човек се отдалечи след половинвековна пауза (от края на “Аполо”). Явно полетът е убедил фирмата в цялостната надеждност на двигателната система “Супер Драко”, като Герстенмеър използва израза “имаме екстра увереност”. https://cosmos.1.bg/space/2024/09/28/crew-dragon-propulsive-landing-is-back/

Космическият телескоп Джеймс Уеб откри липсващо звено в еволюцията на галактиките Ограденият с квадратче обект на тази снимка представлява галактика, чиято светлина е породена не толкова от нейните звезди, а от нагорещения около тях газ. Credit : NASA, ESA, CSA, STScI, Alex Cameron (Oxford) 26 септември 2024 г. 12:15 ч. Светослав Александров. Космическият телескоп на НАСА/ЕКА/ККА “Джеймс Уеб” отново направи важно за фундаменталната наука откритие! Докато е изучавал далечния космос, телескопът се е натъкнал на древна галактика, която може да се окаже липсващото звено в разбиранията ни за галактичната еволюция. Галактиката е известна в каталозите като GS-NDG-9422 (9422). “Моята първа мисъл, когато погледнахме нейния спектър, бе “това е странно”, което е причината “Джеймс Уеб” да бъде проектиран: изцяло нови феномени в ранната Вселена. Те ще ни помогнат да разберем как е започнала космическата история”, съобщава изследователят Алекс Камерън от Оксфордския университет. Камерън се е свързал с колегата си Харли Катц, теоретик, за да обсъдят получените данни. След като обединили усилията си, учените са разгледали компютърни модели за космически газови облаци, които се нагряват от масивни звезди. Нагряването е толкова силно, че самият газ почва да свети по-ярко от звездите. Наблюденията на “Джеймс Уеб” почти перфектно съвпада с прогнозираното от тези теоретични модели. За да може да се получат тези условия, са необходими изключително горещи звезди. В нашата локална Вселена масивните звезди имат температура 40 000 – 50 000 oC. Но в тази далечна, древна галактика, има звезди, които са с температура по-висока от 80 000 oC. Компютърните модели предсказват, че феноменът околният газ да свети по-ярко от звездите би следвало да се е случвал по време на Първото поколение звезди след възникването на Вселената. Тези звезди са класифицирани от астрономите като Популация III звезди. Данните от “Джеймс Уеб” показват, че наблюдаваната галактика няма такъв тип звезди, защото химичният ѝ състав е много комплексен. И все пак нейните звезди са по-различни от познатите ни, което може да ни е от полза – възможно е да става дума за преход между първични звезди и типовете галактики, които са ни добре известни. Въпреки че откритието на “Джеймс Уеб” е впечатляващо, то само по себе си повдига нови въпроси. Дали тези условия са често срещани сред галактиките от съответния времеви период, или напротив – срещат се рядко? Какво може да научим за още по-ранните епохи от галактичната еволюция? Камерън, Катц и техните колеги вече активно разучават и други галактики, за да могат да схванат какво точно се е случило през първия милиард години след възникването на Вселената от Големия взрив. За повече информация: НАСА, ЕКА https://cosmos.1.bg/space/2024/09/26/james-webb-galaxy-evolution/