SAlexandrov

Пакистанският лунен спътник изпрати първите си снимки на Луната! Снимка на Слънцето и Луната, заснета от пакистанската лунна мисия. Photo credit : CNSA/SUPARCO 10 май 2024 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Пакистанската микроспътникова лунна мисия “ICUBE-Q”, която на 8-ми май започна да работи в орбита около Луната, изпрати своите първи снимки! Още една снимка на Луната, заснета от пакистанската лунна мисия. Photo credit : CNSA/SUPARCO Напомням на читателите, че “ICUBE-Q” бе изстреляна на 3-ти май с китайска ракета “Лонг Марч-5” като вторичен товар на амбициозната китайска мисия “Чанг’e 6”, която първа в историята на човечеството ще се опита да събере проби от обратната страна на Луната и да ги достави на Земята. “ICUBE-Q” представлява обикновен микроспътник от типа CubeSat с тегло 6.5 килограма, като научните му прибори представляват скромни камери с 1 мегапикселова резолюция. За сравнение в света на мобилните телефони днес дори 5 мегапикселовите камери се считат за слаби. Но пък това е първият опит на Пакистан да изучи Луната, при това с достъпна технология. https://cosmos.1.bg/space/2024/05/10/icube-q-photos/

Мисия на Пакистан заработи в орбита около Луната! На илюстрацията: пакистанската мисия “ICUBE-Q”, която днес работи в орбита около Луната. Photo credit : Institute of Space Technology 9 май 2024 г. 18:00 ч. Светослав Александров. Вчера, на 8-ми май, пакистанският сателит “ICUBE-Q” бе освободен от борда на китайския кораб “Чанг’e 6” и заработи в орбита около Луната. С това Пакистан се нареди до СССР, САЩ, Япония, Швеция, Китай, Индия, Израел и Южна Корея, разположили орбитална мисия около естествения ни спътник. Постижението дава лъч надежда на изстрадалата пакистанска космическа програма, че за нея също има бъдеще. “ICUBE-Q” представлява микроспътник от типа CubeSat с тегло 6.5 килограма и две скромни камери с 1 мегапикселова резолюция. Според информация от пакистанските медии, камерите трябва да предадат снимки от Луната до 16-ти май. Мисията, макар и важна за страната, сериозно отстъпва по възможности на индийските мисии “Чандраян-1”, “Чандраян-2” и “Чандраян-3”, последната от които бе със стартово тегло 4 тона и позволи на Индия да изучава лунната повърхност посредством спускаем модул и луноход. И докато пакистанската “ICUBE-Q” бе изстреляна като вторичен товар на китайската мисия “Чанг’e 6”, Индия сама провежда полети до Луната със собствени ракети. Развитието на всяка една космическа държава е уникално и различно от това на другите. И макар че Пакистан и Индия са географски съседи, двете държави поеха по много различен път. Извън всякакво съмнение е, че Индия е категоричният и абсолютен космически лидер сред държавите на Южна Азия. Не само тя първа от тях проведе успешни орбитални роботизирани мисии до Луната и Марс, както и спускаема до Луната, а също така индийската космическа програма е на прага да изстреля самостоятелно човек в орбита. Това е естествено развитие, след като тя бе управлявана последователно от достойни учени като д-р Викрам Сарабхаи, проф. Сатиш Дхаван, проф. Удупи Рао и други. Всъщност индийската космическа агенция ISRO почти винаги е била управлявана от именити учени и се е радвала на подкрепата на властите. Обратно, в продължение на дълъг период от време, от 2001 г. чак до 2023 г. пакистанската космическа агенция SUPARCO бе оглавявана от пенсионирани генерали от армията и нямаше никаква политическа подкрепа. Следващите редове са посветени на историята на космическата програма на Пакистан, която никога не съм разказвал на страниците на КОСМОС БГ и вероятно до този момент не е била разказвана на български език. Бащата на пакистанската космическа програма е Абдус Салам – единственият пакистанец, носител на Нобелова награда, като тя е връчена през 1979 г. за приносите му във физиката. През 1960 г., Салам настоява да бъде създадена национална космическа изследователска инициатива. Първоначално тя започва като крило на Пакистанската комисия за атомна енергия, преди да се обособи през 1964 г. като самостоятелна космическа агенция – SUPARCO. Няма как да омаловажим приноса на Салам – говорим за 1960-та година, три години след изстрелването на изкуствен спътник, но преди полета Гагарин и почти десетилетие преди човек да стъпи на Луната. Ученият наистина е притежавал напредничаво за времето си мислене! Харесвате ли материалите на КОСМОС БГ? Помогнете на блога и неговия автор Светослав Александров с финансово дарение на този линк Същата тази година Салам се среща с двама учени на име Салим Мехмуд и Тарик Мустафа, които по това време живеят в САЩ. Той ги съветва да се присъединят към НАСА – и те го правят. Любопитен факт е, че агенцията снабдява двамата с ракетни технологии и им дава разрешение да ги внесат в родината си, но под условие, че споделят публично научните си открития. Така в периода между 1962 г. до 1972 г. в експлоатация навлизат суборбиталните ракети “Рехбар”, които притежават способността да достигат космическото пространство до височина 130 километра над Земята. Когато “Рехбар” започва да лети, Пакистан се превръща в третата държава в Азия, първата в Южна Азия и първата мюсюлманска държава, изпратила самостоятелно ракета в космоса. През 70-те всички признаци са налице, че Пакистан затвърждава позицията си на космически лидер в региона. След приключването на “Аполо 17”, последният пилотиран полет до Луната, астронавтите Юджийн Сърнан, Роналд Еванс и Харисън Шмит посещават Карачи. Конструирана е Йоносферната станция “Исламабад”, както и приемна станция за данни от спътниците на НАСА “Ландсад”. И после всичко се обърква. В края на 70-те на власт в Пакистан идва Зия Ул Хак. На 18 юли 1980 г. Индия успешно изстрелва спътник в орбита посредством собствена ракета. Отговорът на Зия е пакистанците да създадат своя собствена спътникова програма на име “Паксат”. Пред 1983 г. е открита наземна станция, предимно предназначена да прихваща сигналите от индийските спътници. По това време изстрелването на пакистански спътник се възприема от местните учени като “културна контраатака” спрямо Индия. Но когато Зия пристига на посещение в SUPARCO през 1984 г., неочаквано той обявява край на програмата “Паксат” с мотива, че държавата няма пари. Реално ресурсите са пренасочени към създаването на ядрена програма и строежа на атомна бомба, докато космосът бива оставен на второ място. Резултатът от тази политика е катастрофален – множество учени напускат пакистанската космическа агенция и иновациите спират. Спътникът “Бадр-1” Някои изследователи обаче отказват да си тръгнат и решават да продължат да работят независимо от тежкото финансово положение. Тогава се появяват два благоприятни фактора. Първият фактор е свързан с това, че някои от работещите в SUPARCO са завършили инженерни специалности в английския университет Сурей, който през 1981 г. построява и изпраща в космоса радиолюбителските спътници от серията “УоСАТ”. След като тези работници се връщат обратно в Карачи и Лахор, те построяват там наземни радиолюбителски станции и осъществяват комуникации с британските сателити “Уо-9” и “Уо-11”. Вторият фактор е сериозната подкрепа, която оказва Пакистанската аматьорска радиолюбителска общност. Така радиолюбителите в SUPARCO започват да строят собствен спътник, който получава името “Бадр-1” (на езика “урду” това означава “новолуние”). Под влиянието на влиятелния ядрен физик Мунир Хан, Зия Ул Хак дава одобрението си работата по “Бадр-1” да продължи. Първоначално планът е спътникът да бъде извозен в космоса с космическа совалка, но катастрофата на “Чалънджър” през 1986 г. води до цялостни забавяния в план-графика на американските полети. Спътникът е оставен на съхранение, докато SUPARCO преговаря с други държави. Най-накрая през 1990 г. китайското правителство предлага на Пакистан да изстреля “Бадр-1”. Полетът е осъществен на 12 юли същата година с ракета “Лонг Марч 2Е”. Спътникът престоява в космоса около 146 дни, преди да изгори в атмосферата. Опитът с “Бадр-1” позволява на SUPARCO да започне работа по втори сателит на име “Бадр-Б”, който не е само радиолюбителски, а притежава и няколко камери и дозиметър. Спътникът е изстрелян на 10 декември 2001 г. от космодрума Байконур с украинска ракета “Зенит-2”. По неизвестна причина радиосигналът от спътника прекъсва преждевременно и никой не знае какво точно се е случило, защото не е проведено формално разследване. Въпреки тези развития в пакистанската космическа програма, прекратената програма “Паксат” води до лоши последствия дълго време след това. През 1994 г. SUPARCO губи два орбитални слота и скоро става ясно, че е на път да загуби и трети, ако не се сдобие със спътник до април 2003 година. За да не се случи това, пакистанското правителство предприема интересен ход. Боинг построява и през 1996 г. изстрелва спътника “Палапа-С1” за нуждите на Индонезия. Бордовата му батерия обаче се поврежда и това не позволява на спътника да се използва през определени часове. Индонезийците не са доволни и искат да им се изплати обезщетение. Обезщетението е платено, а собствеността на спътника е прехвърлена на Хюз Спейс енд Комюникейшънс Къмпани. Спътникът е преименуван първо на “HGS-1”, после на “Анатолия-1” и накрая през 2002 г. пакистанците го купуват за 5 милиона долара. Така той добива последното си име “Паксат-1”, след което е преместен в подходящия за Пакистан орбитален слот. След като Пакистан придобива собственоста на сателита, президентът Первез Мушараф прави следното абсурдно изказване: “Пакистанската космическа програма е вече пред Индия след формалното изстрелване на Паксат-1 и това е благодарение на усилената работа на нашите учени. Сигурен съм, че на индийците ще им отнеме 30 месеца, за да свършат това”. По това време, напомням, индийската ракета “PSLV” редовно и самостоятелно извежда спътници почти десетилетие. А пакистанците просто купуват повреден американски спътник в орбита. След 2002 г., изобщо през последните две десетилетия, космическата програма на Пакистан търпи промяна, като страната задълбочава своите връзки с Китай. В хода на това сътрудничество е създаден пакистанският комуникационен спътник “Паксат-1Р”, който е изстрелян с китайска ракета през 2011 година. И все пак през 2012 г. пакистанската космическа агенция продължава да се оплаква от проблеми и недостатъчна подкрепа от местните власти. Китайско-пакистанският икономически коридор от 2015 г. придава нов тласък на космическата програма на Пакистан, като през 2018 г. са изстреляни два нови спътника – “Pak-TES1” и “PRSS”. Това са първите за страната спътници за наблюдения на Земята и дистанционно сондиране. Според анализатора Салман Хамийд, който пише материал за пакистанската космонавтика през 2023 г., напредък има – за пръв път през 2014 г. Пакистан предлага цялостна визия за развитието на космонавтиката, а изстрелванията на спътниците от 2018 г. представлява добра стъпка напред. Но въпреки това космическата програма все още не е достигнала нужното ниво. Властите продължават да купуват чужди спътникови данни, докато местното спътникостроене изостава. Купуването на спътникови данни от други държави е свързано с разходи, подчертава Хамийд, при това без да бъде създадена местна инфраструктура за боравене с такива. Най-лошото – страната все още не разполага с ракета за самостоятелно извеждане на спътници в орбита, за разлика от Индия. Да, не може да се отрече – китайците помагат, но не е разумно да се разчита на подкрепата на друга държава за отбранителни способности. Експертът приветства съществуването на обновена националната космическа визия, която предвижда разгръщането на орбитални групировки до 2040 г., но подчертава, че това е основна необходимост, а не задача, която може да вдъхновява хората. От друга страна той хвали лунната мисия “ICUBE-Q”, която днес е факт заради партньорството на Пакистан с Китай, но призовава, че е време да се потърсят и други сътрудничества с развиващи се космически държави. Такива, например, са Турция и Обединените арабски емирства. https://cosmos.1.bg/space/2024/05/09/pakistan-mission-moon/

УСПЕХ: Китайската мисия Чанг-e 6 пристигна в орбита около Луната! На илюстрацията: “Чанг’e 6” в окололунна орбита. Image credit : Junior Miranda 8 май 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Китайската космическа мисия “Чанг’e 6”, която бе изстреляна на 3-ти май, днес успешно се превърна в изкуствен спътник на Луната! Това бе критично важна стъпка преди историческото кацане, в хода на което трябва да бъдат събрани първите проби от обратната страна на естествения ни спътник. Съгласно новината, качена на CGTN, корабът е запалил двигателите си тази сутрин в 05:12 ч. българско време. Маневрата е позволила скоростта му да бъде забавена, за да може “Чанг’e 6” да влезе в окололунна орбита. Илюстрация на предстоящото излитане от лунната повърхност. Image credit : NAOC. Всички илюстрации са събрани от сайта на Гюнтер Кребс През следващите дни “Чанг’e 6” постепенно ще променя параметрите на орбитата си, като комуникацията с ръководството на Земята ще бъде осъществявана с помощта на релейния комуникационен спътник “Чьечиао-2”. Когато бъдат постигнати оптимални условия, спускаемият модул с отлитащата степен ще се раздели от орбиталния отсек с възвръщаемата капсула, за да извърши самостоятелно кацане в басейна Южен полюс-Ейткън, намиращ се на обратната страна на Луната. Там автоматичните механизми ще съберат пробите и ще ги натоварят на отлитащата степен. Тя ще бъде изстреляна от лунната повърхност, за да се скачи с орбиталния отсек и да поеме пътя към Земята. Напомням на читателите, че през 60-те и 70-те години на миналия век американските пилотирани експедиции “Аполо” и съветските автоматични “Луна” събраха множество проби, но само от видимата страна на Луната. Досега човечеството не разполага със скален материал и грунд, събрани от обратната страна. Ето защо настоящата мисия “Чанг’e 6” е историческа. https://cosmos.1.bg/space/2024/05/08/chang-e-6-arrives-lunar-orbit/

Защо СпейсЕкс победи Боинг в пилотираната космическа надпревара? Вече знаем! Image credit : The Angry Astronaut 7 май 2024 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Всички знаем какво се случи: през 2014 г. НАСА избра СпейсЕкс и Боинг да построят нови пилотирани космически кораби, за да могат САЩ да извозват астронавти до МКС независимо от Русия. Боинг получиха лъвския пай от $4.2 милиарда. СпейсЕкс получиха само $2.6 милиарда. И въпреки това СпейсЕкс успешно построиха пилотирания кораб “Крю Драгън”, който от 2020 г. досега вози безпроблемно астронавти до орбита и обратно. Към днешна дата Боинг не са изстреляли нито един човек в космоса. Но това, че знаем какво се случи, не обяснява защо се случи. Защо всъщност Боинг загуби комерсиалната космическа надпревара? През последните месеци журналистът Ерик Бъргър от Арс Текника търсеше контакт със служители на Боинг, настоящи и бивши, за да се изясни каква е картината зад провала на “Старлайнър”. На 5-ти май материалът бе официално публикуван. “Когато договорите бяха връчени”, пише Бъргър, “СпейсЕкс разполагаше с предимството да работи с НАСА за разработването на товарния кораб “Драгън”, който до 2014 г. вече извозваше провизии до МКС. Но фирмата нямаше никакъв опит с пилотирани полети. Обратното, Боинг имаше десетилетен такъв опит, но трябваше да започне от нулата със Старлайнър. Също така всяка от фирмите се бе сблъскала с културни предизвикателства. Преди десетилетие СпейсЕкс работиха задълбочено по няколко големи проекта, включително по създаването на нова версия ракета “Фалкън 9”, която да може да лети по-често, експериментираха с кацания и възвръщаемост, и провеждаха товарни мисии. Новият договор означаваше за тях повече пари, но и повече работа. Инженер от НАСА, който работеше със СпейсЕкс и Боинг по това време, си спомня, че когато посещаваше СпейсЕкс, атмосферата бе като в обезумяло висше училище, където всеки работник дърпаше в различни посоки. Да могат да бъдат накарани инженерите да се фокусират върху “Крю Драгън” бе трудно”. Въпреки всичко това бе нормалната среда за СпейсЕкс. Боинг никога не бяха печелили договор за фиксирана сума. Те бяха свикнали да работят на договори от типа “разходи плюс”, при които всички преразходи се пишат за сметка на правителството. Преразходите и забавянията не бяха проблем на Боинг, а на НАСА. Тъй че Боинг трябваше да се раздели с този начин на мислене и да създаде пилотиран космически кораб за твърда, ограничена сума. Но тази среда се оказа прекалено непонятна за Боинг. Що се касае до скъпоструващи космически проекти, фирмата бе свикнала да харчи чужди пари. Но сега всеки цент, похарчен за “Старлайнър”, означаваше цент по-малко печалби (или повече загуби). Ето защо Боинг разпредели по-малко ресурси за “Старлайнър”, отколкото програмата имаше нужда. “Различията между културите на двете фирми, дизайнерските философии и структурите, които вземат решенията, бяха причината СпейсЕкс да се справи отлично в среда на договори за фиксирана сума, докато Боинг се препъна, независимо че получи повече пари”, съобщава бившата зам. администраторка на НАСА Лори Гарвър. Така финансовият натиск върху Боинг бе много голям още в самото начало. В същото време фирмата се сблъска със сериозни технически трудности. Създаването на нов пилотиран космически кораб е много мъчна задача. Най-големите предизвикателства се оказаха софтуерът и горивните системи. Интересен факт е, че Боинг нямаше единен екип за създаването на софтуера на “Старлайнър”. Имаше два екипа – единият се намираше в центъра Кенеди (в щата Флорида) и той бе отговорен по създаването на програмното оборудване за наземните системи. Другият бе в центъра Джонсън (в Тексас) и той бе отговорен по създаването на този софтуер, нужен за полета. Но екипите нямаха доверие един на друг. Комуникациите бяха ограничени. Екипът във Флорида започна да подозира, че този в Тексас изостава в работата си, но не си го признава. Когато се работи по договор за фиксирана сума, на компанията се плаща само когато бъдат изпълнени определени стъпки. Завършил си обзор на софтуера? Плащат ти. Доказал си пред НАСА, че може да построиш компонент? Плащат ти. Този тип договорна структура служи като стимул на мениджърите да достигат целите. Проблемът е, че компанията може да изпълни някакъв формален критерий, за да си прибере парите, но реално нужната работа да не е свършена. Това прилича на ученици, които си преписват домашното през срока. Те имат високи оценки, но не са положили усилия да учат, за да разберат материала. Накрая това се разкрива по време на последния изпит. По същия начин Боинг натрупаха несвършена работа, която трябваше да се довърши в последните етапи. По отношение на софтуерните екипи, финалният изпит за тях бе дебютният безпилотен полет на “Старлайнър” през декември 2019 година. Сигурно си спомняте, че часовникът сбърка бордовото време с цели 11 часа. Като резултат корабът не запали своевременно двигателите си, за да достигне орбита, а когато те бяха запалени, беше похабено голямо количество гориво и “Старлайнър” не успя да се скачи с МКС. Впоследствие, няколко часа преди завръщането на кораба на Земята, се оказа, че има нова софтуерна грешка, която щеше да доведе до сблъскването на служебния модул с командния модул. Няколко месеца по-късно вицепрецидентът по пилотирани космичеки полети на фирмата Джон Мълхоланд призна, че Боинг не са изпълнили цялостно софтуерно изпитание от начало до край, колкото би продължила цялата мисия. Вместо това изпитанията са били накъсани на части. Т.е. имало е изпитание от изстрелването на кораба до разделянето на ракетата, след това отделно изпитание от разделянето до скачването и т.н… Ако обаче е било изпълнено цялостно изпитание, проблемът е щял да бъде хванат още на Земята. Ерик Бъргър съобщава, че някои от хората, които е интервюирал, са си мислили, че е трябвало да притиснат Боинг за такъв тип тест, но не са го направили заради усещането, че Боинг са по-добри от СпейсЕкс. Ето как Боинг формално изпълниха критериите по време на софтуерната разработка, за да си получат парите, но се провалиха на последния изпит. Като резултат те трябваше да идат на поправителен, като изстрелят втори безпилотен кораб за своя сметка. Това бе катастрофално за финансовото състояние на компанията. Боинг се сблъскаха с проблеми и при създаването на горивната система. Когато СпейсЕкс проектираха двигателите “Драко” и “СуперДрако” за кораба “Дрю Драгън”, това бе осъществено вътрешно, в самата фирма. Този подход носи названието “вертикална интеграция”. Боинг решиха да се доверят на традиционния подход в космонавтиката, при който задачата се поверява на поддоставчик с опит – в случая на фирмата Аероджет Рокетдайн. Аероджет Рокетдайн пък си имат свои собствени поддоставчици. Вертикалната интеграция е основната отличителна черта между съвременните фирми като СпейсЕкс и традиционните като Боинг. Тези нови фирми си създават сами компонентите по-бързо, по-евтино и по-ефективно. Най-важното: всички са в един екип и работят заедно в една посока. Когато обаче се разчита на поддоставчик, процедурата е много по-тромава. Журналистът Бъргър дава следния пример: представете си, че сте инженер в Рокетдайн, който работи по горивната система. Като такъв трябва да създадете някаква джаджа, който се свърза със служебния модул. За тази цел трябва да получите информация какви са лимитите при натоварванията на модула. Това изисква съвместна работа с инженер на Боинг и директор по снабдяването. След това инженерите на Рокетдайн трябва да сверят получената информация. После ти правиш дизайн на възпросната джаджа. След това някой друг трябва да ѝ направи структурен анализ. После трябва да изпълниш процедура по снабдяването, за да купиш материали, след това трябва да се обърнеш към системен интегратор и инженер, които от своя страна да намерят поддоставчик, който да построи джаджата”. Резултатът от всичко това е, че цяла дузина различни служители, работещи в различни департменти, част от различни компании, са имали досег с тази джаджа. Това забавя и оскъпява процеса. По-лошо: никой не притежава усещане, че процесът е негов. А сега си представете, че сте инженер в модерна компания като СпейсЕкс и трябва да създадете същия прибор. Съобразно философията на вертикалната интеграция, вие просто го проектирате и пишете поръчка, за да закупите нужните за това материали. “Когато си инженер, от теб се очаква да решаваш трудни проблеми, но структурната неефективност много силно ни затрудняваше”, признава един от хората, интервюирани анонимно от Бъргър. Но най-лошото е, че работните отношения между Рокетдайн и Боинг са били силно влошени. През юни 2018 г. кораб “Старлайнър” претърпя аномалия по време на огнево изпитание на двигателите му за аварийно спасяване. Двигателите се запалиха по план, но само четири от осемте горивни клапани се затвориха в края на теста. Близо два тона отровно хидразиново гориво се изляха на площадката. Слава Богу нямаше експлозия, но все пак огромен пожар обгърна изпитателното оборудване. Причината за аномалията бе, поне отчасти, лоша комуникация между Боинг и Рокетдайн. “Боинг и Рокетдайн малко или много се мразеха”, признава техник, участвал в злополучното изпитание. “Всеки бе минал в отбранителен режим още преди това да се случи. Беше класифицирано като риск, но двете страни не говореха открито и честно за това”. Но защо съществува такава неприязън? Според някои източници, след като Боинг избрали Рокетдайн, те поискали някакви промени в някакви системни спецификации. От Рокетдайн съответно поискали такса за промяна на поръчката, каквато е практиката при правителствените договори. Това ядосало Боинг, които са си мислили, че имат в лицето на Рокетдайн равностоен партньор, но Рокетдайн са се възприемали като поддоставчик. Като резултат Боинг и Рокетдайн са се окопали и не са работили съвместно към създаването на по-качествена горивна система. Боинг не съобщили изобщо за инцидента след случването му. Астронавтите, назначени да летят със “Старлайнър”, също не били информирани. Ние, космическите фенове, научихме за аномалията месец по-късно след репортаж на Арс Текника. Влошените отношения между Боинг и Рокетдайн излязоха наяве през лятото на 2021 г., когато, преди втория изпитателен полет на “Старлайнър” в безпилотен режим, обратното броене бе прекратено буквално часове преди старта заради неработещи клапани на горивната система. Тогава Боинг заяви, че работи заедно с партньорите си, включително Аероджет Рокетдайн, за да установи причината за повредата. Така все едно Боинг бутна поддоставчика си под влака. В програмно отношение, проектирането на “Старлайнър” също така съвпадна с много лош период в историята на Боинг. Това се случи на фона на сериозни проблеми с авиационния бизнес на фирмата, в частност двете трагични катастрофи през 2018 и 2019 г., свързани с новия самолет “737 МАХ 8”, при които загинаха над 346 души. Институционните слабости на Боинг са добре описани в книгата Flying Blind на Питър Робинсън. Робинсън е наблюдавал Боинг по времето на сливането с МакДонъл Дъглас преди четвърт век и е описал много от процесите, настъпили след този ход – в това число приоритизирането на печалбите спрямо научно-изследователските разработки, наемане на хора на ръководни позиции от МакДонъл Дъглас, въобще замяната на ръководителите-инженери с обикновени мениджъри. Замразяването на полетите на “737 МАХ”, изплащането на обезщетенията на семействата на жертвите, доведоха до финансови загуби, възлизащи на $20 милиарда. Това се случи точно когато Боинг трябваше да довършат “Старлайнър”. И накрая, разбира се, настъпи пандемията от ковид през 2020 година. Тя ускори пенсионирането на инженери с опит, които преди са работили по совалковата програма на НАСА. Така имаме два фактора едновременно: най-добрите специалисти от Боинг са принудени да работят върху проблемите със самолетите, а опитните космически лица биват пенсионирани. През 2023 г. изпълнителният директор на Боинг съобщи, че космическият отдел на фирмата вече няма да се съревновава за проекти, които се изпълняват съобразно фиксирана сума. Това вероятно ще е краят на Боинг като космическа компания – НАСА постепенно преминава към работа само на този принцип, като през 2022 г. администраторът Бил Нелсън описа договорите “разходи плюс” с израза “чума за агенцията”. В бъдеще ще има нови фирми, които работят за по-малко пари и вършат повече работа за по-кратко време. Що се касае до “Старлайнър”, както коментира журналистът Бъргър, предстоящото изстрелване на кораба с екипаж вероятно трябва да бъде отпразнувано. Не защото Боинг загубиха съревнованието срещу млада фирма като СпейсЕкс, а защото “Старлайнър” изобщо бе построен, което, на фона на гореспоменатите проблеми представлява истинско чудо. https://cosmos.1.bg/space/2024/05/07/spacex-vs-boeing/

Проблем с клапан на Атлас 5 отложи полета на Старлайнър На снимката: “Старлайнър” на стартовата площадка. Photo credit : ULA 7 май 2024 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Клапаните. Винаги са клапаните. Така и този път проблемен клапан с горната степен “Центавър” на ракетата-носител “Атлас-5” доведе до отлагане на планираното за тази нощ изстрелване на пилотирания кораб “Старлайнър”. Според информация от НАСА, сега се очаква “Старлайнър” да лети не по-рано от 10-ти/11-ти май. Но само в случай, че проблемът дотогава бъде разрешен. Ако се наложи клапанът да бъде подменен с друг, вероятно ракетата ще трябва да бъде върната в сградата за подготовка и стартът ще бъде пренасрочен за другата седмица. Корабът на Боинг “Старлайнър” ще бъде изстрелян с двама астронавти по време на тази дебютна пилотирана мисия – Бари Уилмор и Сънита Уилямс. Това са първите хора, които ще летят с ракета от семейството “Атлас” след Гордън Купър от мисията “Мъркюри-Атлас 9” през 1963 година. https://cosmos.1.bg/space/2024/05/07/atlas-v-starliner-launch-delayed/

СпейсЕкс представи официално скафандъра си за извънбордови дейности! На снимката: скафандърът на СпейсЕкс и екипажът на “Поларис Доун”. Photo credit : SpaceX/Polaris Dawn 4 май 2024 г. 22:00 ч. Светослав Александров. Днес, навръх Световния ден на “Междузвездни войни”, СпейсЕкс представи официално скафандъра, който ще се използва за излизане в открития космос, както и на повърхността на Луната, Марс и други светове! Скафандърът ще бъде тестван още тази година по време на частната мисия “Поларус Даун”, при която четирима частни астронавти ще се отправят много по-далече от Земята, отколкото всеки друг кораб се е отправял след епохата на “Джемини” и “Аполо”. Защо новината е важна? Малцина знаят, че понастоящем има сериозен недостиг на скафандри както в САЩ, така и в Русия и това не само представлява пречка пред завръщането на човек на Луната, но вече сериозно затруднява работата и на Международната космическа станция. Руската космонавтика използва застаряващите скафандри “Орлан”, а американската – “EMU”. В случая с “EMU”, те са произведени още през 70-те години на миналия век. НАСА не е произвеждала нови скафандри повече от 40 години! За да могат астронавтите да излизат в открития космос от борда на МКС, американските специалисти постоянно ги кърпят и подменят компонентите им. Това не може да продължи вечно – скафандрите са стари и опасни. През 2013 г. италианският астронавт Лука Пармитано замалко не се удави, докато бе в открития космос, същото щеше да се случи и през 2022 г. с немеца Матиас Маурер. Проектирането на нов скафандър не е тривиална работа. За хората, които не са запознати с космонавтиката, скафандърът представлява просто защитно облекло, което пази астронавтите от вакуум. Но това не е така. Всеки скафандър за излизане в открития космос реално представлява цялостен космически кораб за един човек с пълноценни животоподдържащи системи. Ето тук идва важността на днешната новина. СпейсЕкс не просто създава няколко бройки скафандри, които ще се използват от неколцина членове на скъпоструваща космическа мисия. На страницата на компанията в X пише, че замисълът е строеж на бази на Луната и град на Марс. Заселването на космоса изисква създаването на милиони скафандри! Именно това е, което прави компанията на Илон Мъск! Това е поредната революция в космическото дело, която се случва благодарение на СпейсЕкс. Фирмата вече превърна орбиталните полети в ежедневие – една ракета “Фалкън 9” излита веднъж на два-три дни. След като задачата е изпълнена, Илон Мъск преминава към преодоляването на следващото препятствие пред превръщането на човечеството в междупланетен вид. По време на мисия “Поларис Доун”, която СпейсЕкс ще осъществи най-рано през това лято заедно с милиардера Джаред Айзъкман, ще бъде поставен рекорд за най-голямо разстояние, при което човек се е отдалечавал от Земята след приключването на програмите “Джемини” и “Аполо”. Кораб “Крю Драгън” ще навлезе във висока околоземна орбита с апогей по-голям от 1 000 километра. На височина 700 километра четиримата астронавти ще излязат в открития космос – това е близо два пъти по-голяма височина от тази на МКС. Също така ще бъде изпробвана лазерна комуникация между пилотирания кораб и спътниците “Старлинк” – технология, която ще е необходима за по-нататъшните полети до Луната и Марс. https://cosmos.1.bg/space/2024/05/04/spacex-spacesuit-eva/

УСПЕХ: Китай изстреля амбициозна двупосочна мисия до Луната! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : CCTV 3 май 2024 г. 13:00 ч. Светослав Александров. Първата в историята мисия, целяща да вземе проби от обратната страна на Луната и да ги достави на Земята, започна днес! Китайската тежкотоварна ракета “Лонг Марч-5” излетя благополучно в 12:27 ч. българско време от космодрума Уънчан, за да изпрати на път към естествения ни спътник осемтонния роботизиран кораб “Чанг’e 6” (китайските журналисти го изговарят като “Чàнга”). Полетът бе осъществен в срок въпреки че времето на Уънчан бе лошо. Мисията, която ще продължи 53 дни, считано от днешното изстрелване до връщането на Земята, притежава изключително сложен полетен профил. Китай разполагаше само с два дни да изстреля “Чанг’e 6”, днес или утре, като във всеки един от дните дължината на стартовия прозорец бе едва 50 минути. Така че благополучното начало на мисията със сигурност е накарало ръководството да си отдъхне. Кадър от борда на “Чанг’e 6” в момента в който мисията достигна космическото пространство. Photo credit : CCTV За разлика от предходните начинания на Китай, които бяха национални и с минимално чуждестранно участие, “Чанг’e 6” маркира момента, в който лунната космонавтика на страната започва да става международна. Като вторичен полезен товар на борда на ракетата полетя първата мисия на Луната от Пакистан. Микроспътниковата мисия се нарича “Айкюб-Кю” (ICUBE-Q), тежи 7 килограма и притежава две камери, способни да снимат лунната повърхност. Тя също така ще търси следи от воден лед на Луната. Отделно на борда на “Чанг’e 6” пътуват няколко инструмента, осигурени от държави в Европа. –Франция е предоставила прибора DORN (Detection of Outgassing Radon), който ще изучава преноса на лунния прах и други летливи вещества от лунния реголит към лунната екзосфера. Това включва изучаването и на кръговрата на водата. –Италия е предоставила прибора INRRI – това е пасивен лазерен ретрорефлектор. Подобен ретрорефлектор, отново италиански, кацна на Марс посредством американската спускаема мисия “ИнСайт” през 2018 година. –Швеция е предоставила прибора NILS (Negative Ions on Lunar Surface), който може да измерва и открива отрицателно заредени йони на лунната повърхност. Стига “Чанг’e 6” да кацне успешно на Луната, това ще е третото меко прилуняване за 2024 година, след като по-рано Япония и САЩ постигнаха меки кацания съответно през януари и февруари. Всички признаци са налице, че човечеството се завръща на Луната и активността на лунните дейности вече започва да съперничи на тази от лунната надпревара през 60-те и 70-те години на миналия век. Последната година, когато имаше три лунни кацания, бе 1972 – тогава човечеството стана свидетел на съветската мисия “Луна 20” и на американските “Аполо 16” и “Аполо 17”. “Чанг’e 6” ще се прилуни в района на басейна Южен полюс-Ейткън, разположен на обратната страна на Луната. Очаква се пробите, които бъдат събрани, да дадат отговор на наболелия научен въпрос защо обратната страна е толкова различна от видимата, със съвсем малко петна от тъмна лава и наподобяваща по-скоро Меркурий или юпитерианската луна Калисто. Никога досега мисия не е доставяла на Земята проби от лунната обратна страна. През 60-те и 70-те години американските кораби “Аполо” и съветските автоматични междупланетни станции “Луна” успешно доставиха множество скали и грунд, но те бяха събрани от видимата страна. За да могат китайските инженери и учени да комуникират и да управляват мисия “Чанг’e 6”, през месец март в издължена окололунна орбита бе изпратен комуникационният спътник “Чьечиао-2”. “Чанг’e 6” ще трябва да събере пробите в автоматичен режим, след което те ще бъдат натоварени на възвръщаема степен и изстреляни към окололунна орбита. Там възвръщаемата степен ще се скачи с орбитален отсек – процедура, която преди да бъде направена от Китай е била осъществявана единствено от САЩ в рамките на програмата “Аполо”. Съветските възвръщаеми мисии са работили на друг принцип – спускаемата капсула е била изстрелвана от лунната повърхност на директен курс към Земята. След като настоящата мисия “Чанг’e 6” приключи, следващата роботизирана мисия “Чанг’e 7” ще бъде изстреляна през 2026 г. към Южния полюс. През 2028 г. ще бъде проведена и роботизираната мисия “Чанг’e 8”, която ще е предшественик към строежа на лунна база. Строежът на базата ще започне след 2030 г., като между провеждането на “Чанг’e 8” и 2030-та година китайски астронавт ще трябва да стъпи на лунната повърхност. https://cosmos.1.bg/space/2024/05/03/chang-e-6-launches/

Китай официално потвърди, че лунната мисия Чанг-е 6 излита на 3-ти май! На снимката: “Чанг’e 6” в готовност за полет. Photo credit : CNSA 2 май 2024 г. 14:00 ч. Светослав Александров. Едно от най-амбициозните лунни приключения започва утре! Китайската национална космическа агенция (CNSA) потвърди официално, че мисията “Чанг’e 6”, която първа в историята на човечеството ще вземе проби от обратната страна на Луната, ще бъде изстреляна на 3-ти май. Според Синхуа всички приготовления протичат според очакванията, като екипът е направил цялостна репетиция на обратното броене. Тъй като мисията е двупосочна – т.е. включва излитане от Земята, пристигане в орбита около Луната, кацане на обратната страна на Луната, обратно излитане от лунната повърхност и пътешествие към Земята, стартовият прозорец е много кратък. В случай на отлагане, Китай разполага само с един резервен ден, като във всеки един от двата дни има само 50-минутен период, в който ракетата “Лонг Марч-5” може да излети. Подробна информация за научните задачи на “Чанг’e 6”, както и за цялостната лунна стратегия на Китай, е налична в журнала за дарители и партньори на КОСМОС БГ. https://cosmos.1.bg/space/2024/05/02/chang-e-6-to-fly-tomorrow/

УСПЕХ: Пилотираният космически кораб Шенчжоу-17 се завърна на Земята! 30 април 2024 г. 13:00 ч. Светослав Александров. След половингодишен престой в орбита, пилотираният космически кораб на Китай “Шенчжоу-17” с астронавтите Тан Хонбо, Тан Шенцзе и Цзян Синлин се завърна обратно на Земята днес. Новината бе съобщена накратко от Синхуа, а китайската космическа програма излъчваше всички процедури по навлизането в атмосферата и приземяването на живо. На борда на космическата станция “Тянгон” ще продължат да живеят и работят Йе Ганфу, Ли Кон и Ли Гуансу. Тримата излетяха към орбита с новия кораб “Шенчжоу-18” на 25 април. Те ще се завърнат на Земята през октомври, след като посрещнат все още неименувания екипаж на бъдещия кораб “Шенчжоу-19”. https://cosmos.1.bg/space/2024/04/30/shenzhou-17-returns-earth/

Първият космически фотограф: Герман Титов На снимката: Герман Титов със своята камера “Конвас” 30 април 2024 г. 11:00 ч. Светослав Александров. Знаете ли кой е първият космически фотограф? Юрий Гагарин, първият космонавт, който лети около Земята на 12 април 1961 г. с кораба “Восток 1”, не носи със себе си фотоапарат. Същото се отнася и за първите американски астронавти Алън Шепърд и Гъс Грисъм, чиито полети последват този на Гагарин съответно след три седмици и три месеца. Едва четвъртият космически пътешественик след тях, съветският космонавт Герман Титов, влиза в историята като първия човек, заснел Земята от космоса с ръчен фотоапарат (а не с дистанционно управляема камера от външната страна на космически кораб или спътник). Всъщност тук става въпрос не за любителски фотоапарат, а за специално модифицирана за космически цели кинокамера “Конвас”. Както съобщава журналистът Анатолий Зак за сайта RussianSpaceWeb, камерата е била пригодена да заснема както черно-бели, така и цветни снимки. Герман Титов също така е разполагал и с малък телескопичен обектив, който е позволявал увеличение от три до пет пъти. Космическият кораб “Восток 2” с Герман Титов е изстрелян на 6 август 1961 г. в орбита с параметри 183 на 244 километра. По време на мисията си Титов прекарва в космоса цяло денонощие и прави 17 обиколки около Земята – достатъчно дълго време, за да може спокойно да заснеме снимки. За сравнение Гагарин е престоял 108 минути в космоса, а Шепърд и Грисъм – само 15 минути. Титов е истински рекордьор – при това за времето си не само по престой, а на своята 25-годишна възраст той е най-младият човек, летял в космоса. Рекордът е разбит чак през 2021 г., когато 18-годишният Оливър Деймън лети в космоса на борда на частния американски кораб “Ню Шепърд”, построен от Блу Ориджин. Титов е и първият човек, който се разболява от “космическа болест”, която наподобява “морската болест” и влошава работоспособността на космонавта. На снимката: Титов работи с камерата си по време на мисията “Восток 2”. Ето част от снимките на Земята, заснети от Титов: https://cosmos.1.bg/space/2024/04/30/first-cameraman-titov/

УСПЕХ: Ракета Фалкън 9 изведе навигационни спътници на ЕС Галилео, ЕС с позорно заглавие по случая Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 28 април 2024 г. 10:00 ч. Светослав Александров. Исторически момент в космонавтиката – за пръв път спътници от навигационната система на Европейския съюз “Галилео” бяха изведени в космоса с американска ракета, в случая “Фалкън 9” на СпейсЕкс. За съжаление Агенцията на Европейския съюз за космическата програма излезе с позорно и лъжливо заглавие, без да спомене изобщо американския си партньор. Защо ЕС плаща на Илон Мъск да вози спътниците от критично важния за Европа аналог на американската система GPS? Досега всички спътници “Галилео” са били извеждани в космоса или с руски ракети “Союз”, или с европейски ракети “Ариана 5”. След като Русия нападна Украйна през февруари 2022 г. обаче “Союз”-ите станаха недостъпни поради санкциите. А последната ракета “Ариана 5” излетя през юли 2023 г., без новата “Ариана 6” да е готова. Към настоящия момент дебютният полет на “Ариана 6” все още се бави и забавянията принудиха европейците да потърсят услугите на единствената фирма в западния свят, разполагаща с масови и редовно произвеждащи се ракети в среден и тежък клас – СпейсЕкс. Така че днешният полет безспорно е епохален за Европа – защото никога досега спътници “Галилео” не са били извеждани в космоса с американски ракети. На фона на това Агенцията на Европейския съюз за космическата програма (EUSPA) излезе със следното заглавие: Заглавието не отговаря на истината. “ЕС изстреля 2 нови спътника Галилео” – това е невъзможно да се случи, защото понастоящем Европа не разполага с никакви орбитални ракети и зависи изцяло на милостта на други държави за достъп до космическото пространство. Освен че новата “Ариана 6” не е готова, лекотоварната “Вега-С” също е изведена от експлоатация след провал още в края не на миналата, а на по-миналата година. Разбира се, това не остана незабелязано от потребителите на X (бившия Туитър) и нишката бързо се напълни с критика. Иначе днешното изстрелване беше значимо и за самите СпейсЕкс, тъй като фирмата на Мъск успя да изравни рекорда си от 20 полета на една и съща първа степен. За съжаление, понеже спътниците “Галилео” са тежки и беше нужно да се използва цялата мощ на “Фалкън 9”, днес не бе направен опит за връщането на степента. Това бе първият невъзвръщаем полет на “Фалкън 9” от ноември 2022 г., а между тогава и сега бяха проведени 146 изстрелвания. СпейсЕкс е първата фирма, върнала успешно степен на ракета след орбитален полет (втората фирма е Рокет Лаб) и единствената, изстреляла орбатно рециклирана първа степен в космоса. 20 полета на една и съща ракетна степен си е сериозно постижение, а понастоящем компанията е в процеса на сертификация на първите степени да се използват за 40 изстрелвания на всяка от тях. https://cosmos.1.bg/space/2024/04/28/spacex-launches-eu-satellites/

Китайската мисия Чанг-е 6 с участието на Европа е на стартовата площадка за полет към Луната! На снимката: “Чанг’e 6” е в готовност за изстрелване към Луната! Photo credit : CNSA 27 април 2024 г. 11:45 ч. Светослав Александров. След като през януари и февруари Япония и САЩ постигнаха меки кацания на лунната повърхност, сега е ред на Китай. Ракета “Лонг Марч-5” бе изкарана днес на стартовата площадка на космодрума Уънчан, за да може в началото на май да изпрати на двупосочен полет към Луната мисията “Чанг’e 6”. И ако преди китайските лунни мисии бяха почти изцяло национални, то тази се осъществява с международни партньори – Франция, Италия и Швеция. Официално китайските медии твърдят, че изстрелването ще е “в началото на май”, без да конкретизират точен ден. Според неофициалните сведения “Чанг’e 6” най-вероятно ще излети на 3-ти май в 11:00 ч. българско време. Задачата на мисията е да кацне откъм обратната страна на Луната, да вземе проби и да ги достави на Земята. Макар че американските пилотирани експедиции “Аполо” и съветските роботизирани “Луна” са доставяли успешно лунни проби на Земята, всички те са били събирани откъм видимата страна. Така че предстоящото взимане на проби от обратната страна на Луната представлява епохално събитие в космонавтиката! За да могат китайските ръководители да комуникират с “Чанг’e 6”, през месец март в окололунна орбита бе изпратен ретранслаторен спътник “Чьечиао-2”. Когато през 60-те и 70-те години мисии на СССР и САЩ кацат на Луната и събират проби, подходите на двете държави за изпълнението на задачата са били различни. Съветските лунни мисии са се отличавали от американските по един съществен показател. Всеки спускаем апарат от възвръщаемите сонди на серията “Луна” се е състоял от долна степен за прилуняване, горна степен за отлитане от лунната повърхност и възвръщаема капсула с контейнер за помещаване на пробите. След тяхното събиране отлитащата степен е изпращала възвръщаемата капсула на пряк курс обратно към Земята. Харесвате ли материалите на КОСМОС БГ? Помогнете на блога и неговия автор Светослав Александров с финансово дарение на този линк Американските кораби “Аполо” са работили на друг принцип. След като Нийл Армстронг и Бъз Олдрин първи кацнали на Луната и приключили мисията си, те не са се отправили директно към Земята след връщането им в модула “Ийгъл”. Вместо това горната му степен е излетяла от лунната повърхност и бързо се е ускорила до скорост 2 000 м/сек. След това минали няколко дълги часа, преди тази степен да се срещне с командния модул в орбита и да се скачи с него. Това е бил най-опасният момент от цялата експедиция. Скачването в окололунна орбита се е осъществило далече от Земята, с минимален контрол от наземното ръководство и не е имало никаква гаранция, че ще проработи. Слава Богу всичко минало наред, а Армстронг и Олдрин се прибрали успешно. През следващите четири години пет други експедиции последвали стъпките на двамата астронавти. Китайската мисия “Чанг’e 5”, която взе проби от видимата страна на Луната и ги достави на Земята през 2020 година, както и предстоящата “Чанг’e 6”, копират американския, а не съветския подход. След като спускаемият апарат събере пробите, той ще излети от повърхността на Луната, но не на пряк път към планетата ни, а ще се скачи с орбитален отсек. Именно орбиталният отсек ще прихване пробите и ще поеме по обратното пътешествие. На борда на “Чанг’e 6” ще има следните научни прибори от международни партньори: –Франция е предоставила прибора DORN (Detection of Outgassing Radon), който ще изучава преноса на лунния прах и други летливи вещества от лунния реголит към лунната екзосфера. Това включва изучаването и на кръговрата на водата. –Италия е предоставила прибора INRRI – това е пасивен лазерен ретрорефлектор. Подобен ретрорефлектор, отново италиански, кацна на Марс посредством американската спускаема мисия “ИнСайт” през 2018 година. –Швеция е предоставила прибора NILS (Negative Ions on Lunar Surface), който може да измерва и открива отрицателно заредени йони на лунната повърхност. Освен с държави от Европа, Китай си партнира и с Пакистан. Малък микроспътник на име ICUBE-Q ще търси следи от воден лед. Това са първите сериозни международни партньорства, които Китай предприема във връзка с все по-амбициозната си лунна програма. Партньорствата трябва да кулминират до създаването на Международна лунна изследователска станция. Ето какви са плановете на Китай. След като мисия “Чанг’e 6”, планирана за следващия месец, бъде завършена, през 2026 г. Китай ще изстреля “Чанг’e 7”, този път към Южния полюс на Луната – място, където досега са кацали единствено Индия (през август 2023 г.) и САЩ (през февруари тази година). След това през 2028 г. ще бъде осъществена “Чанг’e 8” – мисията-предшественик на бъдещата лунна станция. В хода ѝ ще бъдат отработени технологии за усвояване на лунни ресурси. Строежът на лунната станция ще бъде проведен в няколко стъпки – първо до 2035 г. ще бъде построена базисната ѝ структура, с научна апаратура и основни животоподдържащи системи. Тя ще може да работи в роботизиран режим продължително време и ще посреща краткосрочни пилотирани експедиции. След това до 2045 г. ще бъде проведена експанзия, включваща добавянатео на лунна орбитална станция като транспортен възел. Целта е да се отработят процедурите, които ще доведат до пилотирано кацане на Марс. https://cosmos.1.bg/space/2024/04/27/chang-e-6-ready-launch-moon/

НАСА одобри пилотирания кораб Старлайнър за дебютно изстрелване с астронавти на борда! На снимката: пилотираният космически кораб “Старлайнър” е готов за полет. Photo credit : ULA 26 април 2024 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Новият космически кораб на Боинг най-сетне бе одобрен да излети с хора на борда! Вчера НАСА и компанията обявиха, че “Старлайнър” е преминал успешно през критично важния технически преглед, който потвърждава готовността му за полет. Изстрелването на кораба с астронавтите Бъч Уилмор и Съни Уилямс е насрочено предварително за 7-ми май в 05:34 ч. българско време. Точната дата обаче зависи от готовността на Международната космическа станция. Понастоящем към нея има скачени два кораба на СпейсЕкс – пилотиран “Крю Драгън” и товарен “Карго Драгън”. За да може МКС да е готова да приеме “Старлайнър”, “Карго Драгън” трябва да се разкачи и да се върне на Земята, а “Крю Драгън” да бъде преместен към страничния адаптер. Към настоящия момент обаче връщането на “Карго Драгън” все още се бави заради лоши метеорологични условия на Земята. Когато “Старлайнър” най-сетне излети, това ще е важен момент за американската космонавтика. Това ще е първото пилотирано изстрелване на ракета “Атлас 5” и първото пилотирано изстрелване на ракета от семейството на “Атлас” след 15 май 1963 година, когато бе изстрелян космическият кораб “Мъркюри-Атлас 9” с американския астронавт Гордън Купър. Тогава Купър прекара в космоса повече от един ден, преди да се завърне на Земята. Към това време СССР вече бяха изстреляли мисиите “Восток 2” с космонавта Герман Титов, както и “Восток 3” и “Восток 4” съответно с Андриян Николаев и Павел Попович. Всички тези мисии продължиха повече от ден. Така мисията на НАСА “Мъркюри-Атлас 9” бе символична и ценна, защото чрез нея американската космонавтика придоби същия опит, който притежаваше съветската. Харесвате ли материалите на КОСМОС БГ? Помогнете на блога и неговия автор Светослав Александров с финансово дарение на този линк Предстоящото изстрелване на “Старлайнър” със застаряващата “Атлас 5” безспорно ще донесе известни ретро нотки за нас, зрителите – не само защото в бъдеще “Атлас 5” ще бъде пенсионирана в полза на новата ракета “Вулкан”, която излетя за пъв път през януари, заради липса на построени в Русия двигатели “РД-180”. Реално има достатъчно произведени “Атлас”-и, общо седем на брой, за да може Боинг да изпълни първата си демонстрационна пилотирана мисия до МКС тази година и шестте редовни, започвайки от догодина. Но ракетата донася само част от ретро усещанията. Ето как изглежда “Старлайнър” в сравнение с “Крю Драгън” (изт. Futurism Или нека да погледнем към скафандрите: Скафандърът на Боинг (вляво) и на СпейсЕкс (вдясно) Това, което Боинг ни представя като нов космически кораб, реално силно наподобява на програмата на НАСА от 60-те и 70-те. И наистина, много е вероятно “Старлайнър” да се окаже едно от последните издихания на епохата “Аполо”. Дори и сега корабът трудно може да се сравнява с ракетите на СпейсЕкс “Фалкън 9” и корабите “Крю Драгън”, които возят астронавти от 2020 г. насам – не само за нуждите на НАСА, но и по поръчка от частни лица и фирми. Макар че теоретично е заложено “Старлайнър” да обслужва новата частна орбитална станция “Орбитал Рийф”, това изисква Боинг да поеме сериозна инициатива за по-нататъшното развитие на кораба. Това включва строеж на още капсули (засега са построени само две) и адаптация на “Старлайнър” за изстрелване посредством друга ракета като “Вулкан” или “Ню Глен”. Изглежда невероятно Боинг да се ангажира с тази задача – компанията работи по “Старлайнър” на загуба. Тъй като финансирането на кораба от страна на НАСА е на принципа “фиксирана сума”, а не договор тип “разходи плюс”, Боинг сами трябваше да покриват разходите по провеждането на допълнителна безпилотна мисия през 2022 г., след като тази от 2019 г. не постигна успешно скачване с МКС. За да може “Старлайнър” да бъде прехвърлен на друга ракета, трябва богат частник или по-скоро НАСА да поеме финансов ангажимент. Но дотогава остава още много време. Наличните ракети “Атлас 5” за редовните мисии на “Старлайнър” ще свършат чак през 2030 година (ако направим сметката, че редовните изстрелвания започнат през 2025 г., ще има по един полет годишно и са налице шест “Атлас 5”). Космонавтиката през 30-те години обаче се очаква да има съвсем различен облик. “Старшип” ще лети, при това в пилотиран вариант, ще е готов новият пилотиран кораб на Китай и също така е възможно в САЩ да има още някой пилотиран орбитален кораб, напр. този, който се проектира от Блу Ориджин за изстрелване с ракета “Ню Глен”. На фона на тези разработки изглежда абсурдно, че изглеждащият ретро “Старлайнър” ще има каквото и да е бъдеще след края на МКС. https://cosmos.1.bg/space/2024/04/26/starliner-approved-to-flight/

Руските космонавти най-сетне разгърнаха първия научен прибор на модула Наука! https://cosmos.1.bg/space/2024/04/26/russian-radar-deployed-nauka/ Кадър от вчерашната “космическа разходка”. Photo credit : Roscosmos/NASA TV 26 април 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Разгеле! Доживяхме! Три години след монтирането на новия руски модул “Наука”, вчера космонавтите Олег Кононенко и Николай Чуб излязоха в открития космос и най-накрая разгърнаха първия му научен прибор. Приборът представлява синтетично-апертурен радар, който бе монтиран от външната страна на “Наука” през изминалата 2023 година. Но по време на “космическа разходка”, проведена от Кононенко и Чуб миналия октомври, нито една от планираните дейности не завърши успешно и радарът не бе разгърнат цялостно. Вчера обаче всичко мина според очакванията. Радарът бе приведен в правилно положение само след 47 минути работа в открития космос. Общо Кононенко и Чуб прекараха четири часа и половина от външната страна на МКС. Това бе 270-тата извънбордова дейност, посветена по строежа и поддръжката на станцията. Освен работата по радара, Роскосмос съобщава, че двамата космонавти са взели проби от външната част на “Наука” като част от научния експеримент “Тест”, а на модула “Поиск” бе демонтиран един от двата контейнера от биологичния експеримент “Биориск”, в хода на който се проверява как космическите условия влияят на живи организми.

УСПЕХ: Пилотираният кораб Шенчжоу-18 излетя към станция Тянгон! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : CNSA 25 април 2024 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Днес в 15:59 ч. българско време бе проведено успешно изстрелване на космическата ракета на Китай “Лонг Марч-2Ф” с пилотирания кораб “Шенчжоу-18”. Тричленният екипаж на кораба се очаква да престои около половин година на орбиталната станция “Тянгон”, като в хода на мисията астронавтите ще отгледат риби! По традиция властите на Китай обявиха имената на астронавтите едва в последните часове преди старта. Командирът на “Шенчжоу-18” е ветеранът Йе Ганфу, който през 2021 г. летя в космоса на борда на “Шенчжоу-13” и днешният полет е втори за него. “Първият полет за мен бе изпълнен с вълнение, защото аз осъществих своята мечта, както и с любопитство и очаквания. Този път обаче полетът ми се усеща като мисия – с отговорности, изпитания и дълг”, сподели Йе преди старта. Йе е придружен от Ли Кон и Ли Гуансу, които днес за пръв път излетяха в космоса. След като тримата се скачат с “Тянгон”, на борда на станцията те ще бъдат посрещнати от екипажа на кораба “Шенчжоу-17”, състоящ се от астронавтите Тан Хонбо, Тан Шенцзе и Цзян Синлин. До няколко дни “Шенчжоу-17” с двамата Тан и Цзян ще се завърне на Земята. Йе и двамата Ли ще изпълнят ред експерименти в областта на биологията през следващата половин година. Един от най-интересните представлява малък аквариум с обем от 1.25 литра. В него астронавтите ще създадат проста екосистема с водорасли и ще се опитат да отгледат малки рибки от вида данио. Макар че на пръв поглед опитът изглежда прост, това се очертава да е голяма стъпка напред към отглеждането на гръбначни животни в космоса. Китайската медия Синхуа ни информира, че в бъдеще космическите жители ще могат да се хранят с прясна риба, отгледана в орбита. Ще бъде изпълнен и опит с отглеждането на растения, като целта е наблюдаването на промени във функцията и генната експресия. Очаква се да бъдат получени над 100 семена от Arabidopsis thaliana, след което те ще бъдат замразени при -80oC и върнати на Земята за по-нататъшен анализ. Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2024/04/25/shenzhou-18-launches/

Японската мисия SLIM преживя и третата си лунна нощ Снимка на лунната повърхност, заснета вчера от SLIM. Photo credit : JAXA 24 април 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. На 23-ти април екипите на Японската космическа агенция (JAXA) отново успяха да се свържат с лунната мисия SLIM, което е показател, че тя е оцеляла за трети път след двуседмичната нощ на естествения ни спътник. Беше получена и тази снимка на лунната повърхност. Тъй като понастоящем на Луната е пладне, повърхността е изключително ярка, а сенките са къси. Ръководството на мисията е изненадано от факта, че SLIM все още работи и поддържа основните си функции, тъй като това не бе очаквано, особено след три лунни нощи. Понастоящем специалистите анализират кои компоненти са запазени и кои са с влошена работоспособност. Това ще позволи бъдещите мисии да бъдат направени още по-устойчиви. https://cosmos.1.bg/space/2024/04/24/slim-wakes-up-again/

Вояджър 1 отново работи! Междузвездната мисия на НАСА изпраща инженерни данни към Земята На илюстрацията: “Вояджър 1” е в междузвездното пространство. Image credit : NASA/JPL-Caltech 23 април 2024 г. 17:15 ч. Светослав Александров. Нищо на този свят не е вечно и всяко нещо си има край. Но за 46-годишната и първа междузвездна мисия на човечеството “Вояджър 1”, този край още не е дошъл. Екипът на НАСА преодоля сериозния компютърен проблем, възникнал в края на 2023 година, и “Вояджър 1” отново изпраща към Земята инженерни данни (т.е. информация за състоянието на бордовите системи). Скоро апаратът ще възобнови и научната си дейност. Компютрите на междузвездните мисии “Вояджър 1” и “Вояджър 2” са уникални машини. Този на “Вояджър 2” държи рекорд в Гинес за най-дълго работилият компютър в историята на човечеството, без да бъде изключван (над 43 години), а този на “Вояджър 1” държи рекорд като най-отдалеченият от Земята компютър. Разбира се, компютрите са доста по-слабички в сравнение с тези, които използваме в ежедневието. Създадени са от преди епохата на DOS! Общата им компютърна памет възлиза на 69.63 килобита – което в днешно време е достатъчно за съхранението на една снимка със средно качество във формат jpeg. Научните данни се съхраняват на магнитна лента, а не на HDD или SSD, като максимумът записани данни е 67 мегабита. Компютрите са в състояние да изпълняват 81 000 инструкции в секунда, което е внушително число… само където модерните смартфони са хиляди пъти по-бързи от това. През месец ноември с компютъра на “Вояджър 1” възникна проблем, вследствие на който космическият апарат престана да изпраща към Земята смислена информация. Апаратът комуникираше, т.е. можеше да получава и да излъчва радиосигнал, но постъпващите данни бяха безсмислена поредица от нули и единици. Тъй като “Вояджър 1” се намира на разстояние почти един светлинен ден от Земята (22 светлинни часа), диагностиката и решаването на проблема не бе лека задача. Радиосигналът пътува от Земята до междузвездната мисия в продължение на 22 часа и също толкова време отнема обратният път – от “Вояджър 1” до наземното ръководство. И това са само част от трудностите. Ръководствата за работа с “Вояджър 1” представляват пожълтели хартиени документи от 70-те. Програмирането не е тривиална задача – не се работи на Python и Java, нито на C/C++. Част от софтуера е написан на асемблер, друга – на Fortran 5. Но усилията на екипа на НАСА най-после се увенчаха с резултат. Специалистите установиха, че е повреден чип, отговорен за съхраняването на информация. Естествено, “Вояджър 1” е твърде далече и няма как чипът да бъде подменен с друг. Единственият шанс бе да се измисли софтуерна кръпка, която заобикаля чипа. Софтуерът, който доскоро бе записан на този чип, трябваше да бъде прехвърлен на друго място във FDS паметта, но нито една друга локация не е толкова голяма, че да побере този код. Затова екипът измисли план кодът да бъде разделен на части и прехвърлен в различни сектори на FDS паметта. На 20-ти април на Земята постъпи първата информация от апарата след внедряването на решението. Резултатът е положителен – “Вояджър 1” отново работи и изпраща смислена информация за състоянието на бордовите системи! През следващите няколко седмици екипът ще премести и останалата част от софтуера към работещите сектори на паметта, което ще позволи на “Вояджър 1” да започне да излъчва и научни данни. За повече информация: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2024/04/23/voyager-1-works-again/

Слънчева платноходка на НАСА ще излети в космоса тази седмица На илюстрацията: слънчевата платноходка Advanced Composite Solar Sail System. Image credit : NASA 22 април 2024 г. 21:30 ч. Светослав Александров. Ако всичко мине по план, тази седмица частна ракета “Електрон” на фирмата Рокет Лаб ще изведе в космоса “слънчева платноходка” на НАСА. Апаратът ще тества концепция за придвижване, която може да доведе до нови, по-бързи и по-бюджетни мисии до Луната, Марс и по-далече. Изстрелването е насрочено най-рано за 24-ти април в 00:30 ч. българско време. “Платноходката” на име Advanced Composite Solar Sail System ще сподели пътешествието с корейския спътник за наблюдения на Земята NEONSAT-1. Какво представлява концепцията за придвижване “слънчево плаване”? Светлинните фотони оказват налягане върху гигантско платно и по този начин те задвижват космическия апарат. Правя обаче важно уточнение – това не е задвижване посредством слънчевия вятър, който представлява заредени частички, реещи се в околослънчевото пространство. Светлината е тази, която избутва платното. Първата историята “слънчева платноходка” бе японската “Икарос”, която на този принцип през 2010 г. летя успешно до Венера. Същата година НАСА изстреля в орбита малък апарат “НаноСейл-Д”, който на 20 януари 2011 г. разгърна експерименталното си платно. След това на 20 май 2015 г. и на 25 юни 2019 г. неправителствената организация The Planetary Society изпрати в орбита мисиите “Лайтсейл-1” и “Лайтсейл-2”, като те бяха изключително успешни. Миналата година и Русия се опита да проведе експеримент в орбита със “слънчево плаване”, но разработеният от университета МГТУ “Бауман” спътник “Парус-МГТУ” не успя да разгърне платната си непосредствено след освобождаването му в космоса. Сега, ако НАСА успее, Advanced Composite Solar Sail System ще трябва да бъде въведен в околоземна орбита с височина над земната повърхност около 950 километра – два пъти по-голяма височина в сравнение с тази, която поддържа Международната космическа станция. Така остатъците от земната атмосфера няма да пречат на работата на платното. Разгръщането му ще бъде осъществено два месеца след изстрелването, когато ръководството на мисията провери работоспособността на всички системи. Защо концепцията за “слънчево плаване” е важна за човечеството? Както поясняват от The Planetary Society, по този начин космическите апарати ще могат да работят в комплексни орбити без преразход на гориво. Такъв тип мисии например биха били полярни разузнавачи – т.е. които ще кръжат непрекъснато над полюсите на Земята, Луната или Марс. Но най-вълнуващото е, че “слънчевото плаване” отваря възможността за създаването на изключително бързи космически апарати, които ще могат да посещават далечни обекти – примерно планетите от Външната слънчевата система като Уран и Нептун. С конвенционални технологии това би отнело години, даже повече от десетилетие. Има концепция и за смели мисии, които биха се отдалечили от Слънцето на голямо разстояние, достатъчно, за да се използва неговата гравитация като леща с цел да се заснемат подробни снимки на извънслънчева планета. Ако концепцията сработи, на тези фотографии ще се визуализират обекти с размер около 10 километра. Мисии, работещи с концепцията “слънчево плаване”, биха могли да посетят енигматичните тела от Облака на Оорт, който се простира на разстояние от нас между 2 000 до 200 000 астрономически единици. Но най-голямата цел би била мисия до Проксима Кентавър – най-близката до нас звезда. Организацията Breakthrough Starshot предлага да се използват мощни лазери, за да се ускорят космически апарати до 20% от скоростта на светлината. Имайки предвид, че разстоянието между нас и Проксима Кентавър е 4.24 светлинни години, апаратите ще достигнат целта си за около 20 години. НАСА вече разглежда възможности за “екстремно” слънчево плаване с цел междузвездни полети. Дори и без лазери, посредством облитане на Слънцето един лек апарат от типа CubeSat може да достигне 0.1% от скоростта на светлината. Така полетите до Уран и Нептун вече ще отнемат месеци, междузвездното пространство ще бъде достигано само след няколко години, а разстояние от 1000 астрономически единици ще бъде прекосявано за по-малко от две десетилетия. https://cosmos.1.bg/space/2024/04/22/nasa-solar-sail-spacecraft-preview/

СпейсЕкс изстреля 40-тата си ракета Фалкън 9 за 2024 г. Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 19 април 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Тази нощ в 01:40 ч. българско време СпейсЕкс проведе своето 40-то орбитално изстрелване за календарната 2024 г., като това касае само полети на ракети “Фалкън 9” и не включва “Старшип”. За сравнение – през 2023 г. фирмата на Мъск проведе 40-тия си полет в края на юни, а през 2022 г. – в началото на септември. В хода на днешната мисия в околоземна орбита бяха позиционирани нови 23 спътника от интернет групировката “Старлинк”. За целта бе използвана ракета “Фалкън 9” с рециклирана първа степен, известна под сериен номер “B1080”, за която това бе седмо изстрелване. Освен партиди “Старлинк”, степента преди е служила за извеждането в космоса на частните пилотирани експедиции “Аксиом 2” и “Аксиом 3”, на товарен кораб “Карго Драгън”, както и на европейския космически телескоп “Евклид”. На осмата минута след старта “B1080” извърши меко кацане върху плаващата платформа “Недоимък на достойнство” и скоро ще бъде подготвена за нов полет. Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2024/04/19/spacex-40th-rocket/

Пилотираният космически кораб Старлайнър бе прикачен към неговата ракета Атлас 5 На снимката: “Старлайнър” е прикачен към “Атлас 5”. Photo credit : ULA 17 април 2024 г. 08:10 ч. Светослав Александров. Вчера пилотираният космически кораб на Боинг “Старлайнър” беше изведен от сградата на компанията за предстартова подготовка към космическия център Кенеди и бе прехвърлен към центъра Кейп Канаверал. Там “Старлайнър” бе прикачен към неговата ракета “Атлас 5” в сградата за вертикално интегриране. Дебютното пилотирано изстрелване на космическия кораб засега е насрочено за 7-ми май в 05:34 ч. българско време. Това е няколкодневно отлагане (целевата дата бе 1-ви май), породено от факта, че на Международната космическа станция има голям трафик от космически кораби. Трафикът е обусловен най-вече от изстрелванията на СпейсЕкс и пилотираните кораби “Крю Драгън” и товарните “Карго Драгън”. “Крю Драгън” вози астронавти до МКС от 2020 година и корабът отдавна се е доказал като надежден, провеждащ редовни мисии. Що се касае до “Старлайнър”, предстоящата мисия се вози тестова. Съответно като тестова трябва да се съобрази с останалия полетен график, за да не наруши работния ритъм на станцията. Дотам се стигна, след като Боинг много изостанаха зад Илон Мъск и макар че усвоиха $4.2 милиарда, два пъти повече от СпейсЕкс (които получиха $2.6 милиарда и се справиха в приличен срок), “Старлайнър” досега не е летял в пилотиран вариант. Първият му дебютен безпилотен полет бе през декември 2019 г. и той не доведе до успешно скачване с МКС, а вторият му безпилотен полет бе през май 2022 г. и тогава имахме успешно скачване с МКС. Минаха две години оттогава и вече на никого не му пука дали “Старлайнър” ще се забави още или не. Ако сте се возили с влак, който закъснява, знаете, че закъсняващият влак е този, който се съобразява и изчаква другите, а не обратното – въпреки дискомфорта за вас като пътник. В случай че “Старлайнър” излети този път, както се предвижда, на 7-ми май, двама астронавти на НАСА Бъч Уилмор и Съни Уилиамс ще управляват кораба в продължение на седмица, за да изпробват всичките му системи и да оттренират скачване с МКС. След това трябва да се завърнат на Земята, като това ще се случи посредством кацане на суша, със система от парашути и амортизиращи възглавници. В случай че дебютната пилотирана мисия на “Старлайнър” е успешна, това ще отвори пътя към осъществяването и на редовните мисии. Договорът между Боинг и НАСА предвижда осъществяването на шест такива и вероятно, когато “Старлайнър” бъде одобрен за експлоатация (след успешен пилотиран тест), корабът ще се ротира с “Крю Драгън”. Една стандартна експедиция на МКС продължава около шест месеца, така че веднъж годишно ще лети “Крю Драгън”, веднъж годишно – “Старлайнър”. И тъй като след майския полет на склад ще са останали само шест ракети “Атлас 5” за изстрелванията на “Старлайнър” (спрени са от производство след като Щатите прекратиха закупуването за тях на руски двигатели “РД-180”), те ще стигнат чак до пенсионирането на МКС, насрочено за 2030-та година. Засега не е ясно дали Боинг планира бъдеще за “Старлайнър” след МКС и след “Атлас 5”, но с развитието на космонавтиката, новите технологии и наближаването нови кораби да влезат в експлоатация като “Дрийм Чейсър”, “Старшип” и бъдещата капсула на Блу Ориджин, това с всеки ден изглежда все по-невероятно. За повече информация: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2024/04/17/starliner-attached-atlas-v/

Пилотираният космически кораб Шенчжоу-18 бе изкаран на стартовата площадка На снимката: “Шенчжоу-18” в очакване на изстрелването си. Photo credit : CNSA 17 април 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Тази сутрин ракетата-носител “Лонг Марч-2Ф” с пилотирания космически кораб на Китай “Шенжчоу-18” бе изведена на стартовата площадка на космодрума Дзиуцюен за предстоящо изстрелване през следващите няколко дни. Точната дата на полета не е оповестена, но благодарение на неофициални източници смятаме, че е 25-ти април. Към настоящия момент остават неоповестени и имената на тримата членове на екипажа на “Шенчжоу-18” – по традиция китайските власти ги съобщават в последните часове преди старта. Очаква се корабът “Шенчжоу-18” да се скачи с орбиталната станция “Тянгон” и да престои в нейния състав до месец октомври, когато екипажът му ще посрещне астронавтите от по-следващата пилотирана експедиция “Шенчжоу-19”, след което ще се завърне на Земята. Астронавтите на “Шенчжоу-18” ще сменят сега живеещите на “Тянгон” астронавти Тан Хонбо, Тан Шенцзе и Цзян Синлин. Техният кораб “Шенчжоу-17” ще се завърне на Земята в края на този месец след изстрелването на “Шенчжоу-18”. Видеозапис от днешното извеждане: https://cosmos.1.bg/space/2024/04/17/shenzshou-18-transported-launch-pad/

Летял ли е Гагарин в космоса и как да сме сигурни, че е първият? 16 април 2024 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Навръх 63-годишнината от изстрелването на Юрий Гагарин, която отбелязахме на 12-ти април, коментарните секции на уебсайтовете отново бяха наводнени от хора, съмняващи се в неговия полет. “Той никога не е бил в космоса”, “защо не е взел със себе си фотоапарат” и “комунистите са излъгали” бяха само част от реакциите. Така че днес отново ще си зададем въпроса: как може да сме сигурни, че Гагарин е летял в космоса и е бил първият космонавт? Грамотните анализатори, разбира се, са наясно, че “конспирацията Гагарин” е също толкова глупава, колкото “конспирацията “Аполо”. И все пак има една съществена разлика. Съмненията, че американците никога не са пращали човек на Луната, се появяват години по-късно – първата книга по темата излиза наяве (като самиздат) през 1976 г. (“Никога не сме били на Луната: американска измама за 30 милиарда долара”, Бил Кейсинг), т.е. над три години след провеждането на последната експедиция “Аполо 17”. И тя дори не е интересна за широката общественост чак до 2001 година, когато Фокс ТВ излъчва филм по темата и тя става дъвка в набиращия популярност Интернет. От друга страна съмненията, че Гагарин не е първият космонавт, се появяват съвсем в началото на космическата надпревара, даже още преди неговия полет. В началото на 1958 г. в Щатите плъзва слух, че СССР са изстреляли суборбитален космонавт. Оказва се, че радиопрограма е излъчила аудио драматизация по подобие на печално известната “Война на световете”, довела до паника сред някои слушатели, че марсианците ни нападат. Но слуховете не спират да циркулират. На 9-ти април 1961 г., непосредствено преди полета на Гагарин, британският вестник The Daily Worker излиза с новината, че на 7-ми април е бил изстрелян кораб на име “Россия” с космонавт Владимир Илюшин. Корабът обаче претърпял някакъв инцидент, който довел до това клетият Илюшин да полудее. Преди епохата на “Гласност” и “Перестройка” през 80-те години, световните читатели в продължение на над две десетилетия са принудени да се облягат единствено на официалните сведения от СССР, които са непълни и често пъти умишлено създават изкривена атмосфера на секретност и мистерии. Появяват се снимки на космонавти с техни колеги, лицата на които са замъглени, и това подсилва съмненията, че Гагарин не е бил първият. Но така ли е било? Летял ли е наистина Гагарин в космоса на 12 април 1961 година… или е имало друг по същото време като Илюшин? Или още години преди това съветски пилоти са летяли с експериментални ракети? Харесвате ли материалите на КОСМОС БГ? Помогнете на блога и неговия автор Светослав Александров с финансово дарение на този линк През 1975 г. за НАСА започва да работи космическият инженер Джеймс Оберг. Неговото странично хоби е да разучава и описва историята на съветската космическа програма. Някъде през 1982 година, след излизането на първата му книга “Червена звезда в орбита”, Оберг преживява интересна случка. Той получава снимка от сър Артър Кларк, който току-що се е върнал от пътешествие от Москва. Снимката показва космонавта Алексей Леонов, който държи копие на книгата на Оберг, и се мръщи на нея. Книгата била отворена на страница, на която се вижда фотография, озаглавена от Оберг “шестимата от Сочи” – това е руският еквивалент на “оригиналните седем” сред американските астронавти. Те са били най-добрите сред първия отряд пионери, предопределени да станат първите звездопроходци. Снимката в книгата на Оберг е била заснета в гр. Сочи, няколко седмици след историческия полет на Гагарин. Точно под нея имало второ копие на същата снимка, но с една особеност – лицето на един от космонавтите било замъглено. Така Джеймс Оберг успял да изкопае един от призраците на съветската космонавтика. Леонов е имал основателна причина да се мръщи на книгата му – самият той, заедно с други длъжностни лица от съветската космическа програма, са се опитали да скрият някаква история. История, свързана с човек, чиято идентичност била заличена. Човекът се казвал Григорий Нелюбов. Той е бил изключително талантлив и умел пилот на реактивни самолети, макар и с голямо его. Считало се, че ще стане един от първите хора в космоса още през 1961 г., малко след мисията на Гагарин. Но същата година Нелюбов и двама негови приятели от отряда на космонавтите се връщали на работа след почивка през събота и неделя, когато, докато се опитали да преминат през контролно-пропусквателен пунк на железопътна гара, били задържани от армията. Тримата очевидно били пияни и с непристойно поведение. Проверката показала, че наистина са космонавти (както твърдели), и военните били готови да преглътнат инцидента – но един от офицерите настоял да се извинят на патрула, който ги е задържал. Гордият Нелюбов отказал – все пак скоро е щял да стане третият или четвъртият човек в космоса, съответно поискал да се отнасят към него с уважение. Офицерът не се трогнал – той изпратил доклад, който достигнал до командира на космонавтския отряд Николай Каманин. Каманин бил вбесен и изгонил и тримата от отряда. Те никога не получили шанса да станат космонавти. Съдбата на Нелюбов е незавидна. Той бил изпратен да лети с ескадрила изтребители-прехващачи край Владивосток и там се похвалил пред всички, че е космонавт. Озлобил се, че малцина му повярвали. След това наблюдавал как някогашните му колеги един по един излитали в космоса с признания и почести. Станал свидетел как Николаев, Попович, Биковски (от “шестимата от Сочи”) полетели през 1962 и 1963 година. И макар че е изпреварвал в тренировките Комаров и Леонов, те също полетели съответно през 1964 и 1965 година. А пък Феоктистов и Егоров даже не са били зачислени като космонавти, когато Нелюбов бил изхвърлен. Нелюбов потънал в алкохолизъм и депресия. На 18-ти февруари 1966 година, докато бил пиян, той застанал пред влака на гара Иполитовка и бил прегазен. Дали е било самоубийство или инцидент, ние няма как да узнаем. Джеймс Оберг не е знаел тези факти, когато е писал “Червена звезда в орбита” през 1981 г. и когато публикувал снимката, въпреки че 15 години се опитвал да издири самоличността и съдбата на въпросния космонавт. Трагичната история била разсекретена чак през април 1986 г., навръх 25-годишнината от полета на Гагарин. Светът научава изключително много за съветската космонавтика с настъпването на “Гласност” и “Перестройка” и въобще с края на Студената война. Както пише американският историк Асиф Сидики, изведнъж се появява изобилие от информация, голяма част от която е филтрирана през призмата на руски журналисти, опитали се да се докопат до ветерани, желаещи да проговорят. Резултатът в известна степен представлява исторически ревизионизъм – наратив, който се занимава с въпроса “какво наистина се е случило”, а не “какво си мислехме, че се е случило”. Става възможно и западни експерти да пътуват към Москва и да се ровят в документите. Самият Сидики е летял до Москва нееднократно, включително за да разбере какво е било развитието на съветската космическа програма преди “Спутник 1”. И въпреки че циркулират множество митове и легенди за други космонавти преди Гагарин или че той не е бил първият, фактите са категорични: няма такова нещо. Гагарин наистина е бил първият, който е летял в космоса. Да, безспорно е, че СССР са прикрили множество инциденти и аварии: благодарение на “Гласност” обществеността научава за зловещата Неделинова катастрофа от 1960 г., когато ракета експлодира на Байконур и убива 120 души. Обществеността научава и за съдбата на още един от “заличените” космонавти – Валентин Бондаренко, който загива в пожар по време на изолационно изпитание. Както пише Том Елис за National Air and Space Museum, трудно е да си представим влиянието на “Гласност” и “Перестройка” върху пренаписването на историята в СССР. То е толкова мащабно и са извадени наяве толкова факти, че през 1988 г. гимназиалните изпити по история са отменени, защото учебниците се оказват неверни и безполезни. Но на фона на мащабните разкрития не се появява нищо, което да оспори мисиите на Гагарин или на Терешкова. Историкът Сидики потвърждава, че разсекретяванията на документите, свързани с полета на Гагарин, не оспорват нищо фундаментално относно това, което знаем за него. Документите отхвърлят съмненията, че Гагарин се е разболял или не се е справил със задачите си по време на мисията. Първият космонавт е бил напълно работоспособен и завършил изцяло летателния си план. И все пак има някои схващания, които трябва да ревизираме. Много представители на космическата общност смятат, че от корабите “Восток” са произлези разузнавателните спътници “Зенит”, които са притежавали шпионски камери и са се връщали на Земята за проявяване на филма. Реалността се оказва точно обратна. Не “Зенит” е базиран на “Восток”. “Восток” е базиран на “Зенит”! Първият космонавт на планетата Юрий Гагарин е летял в модифициран шпионски спътник! Инженерите, най-общо казано, са премахнали камерите от шпионския спътник, след което са добавили животоподдържаща система и катапултириуемо кресло. Полетът на Гагарин също се е тълкувал като значим във военно отношение – документацията потвърждава, че той е “открил нови перспективи за усъвършенстването на космическото пространство и за използването на космическите обекти в интересите на отбраната”. Николай Каманин, ръководителят на отряда на космонавтите, който по-горе бе споменат във връзка със строгото ръководство и изхвърлянето на Нелюбов за пиянство и скандали, умира през 1982 година на 73-годишна възраст. В периода между 1995 и 2001 година неговите дневници биват публикувани и представляват най-подробните исторически сведения за съветската космическа програма. Подборът на космонавтите, включително на първия Юрий Гагарин, е добре описан. Нито веднъж в тези дневници няма нещо, което да намеква, че е имало друг космонавт преди Гагарин, или информация за алтернативен такъв през април 1961 година като Илюшин. Владимир Илюшин умира през 2010 г. и макар че има множество вярващи в неговия полет, както и няколко филма, никога до смъртта си не потвърждава спекулациите, че е летял в космоса. През април 1961 г. пилотът наистина претърпява тежък инцидент, но с кола, а не в космически кораб. Той никога не е бил част от отряда на космонавтите и няма нито един документ, който да потвърждава това. Няма нито една снимка, на която да се вижда заедно с останалите космонавти на СССР. Също така никога не е съществувала космическа капсула на име “Россия” – и в това отношение The Daily Worker бърка. “Изключителните твърдения изискват изключителни доказателства”, напомня космическият историк Марк Уейд за твърденията относно Илюшин. “Срещу тях имаме порой от сведения от първа ръка, публикувани в Русия непосредствено след падането на СССР от тези, свързани със събитията по това време. Дневниците и мемоарите на съветски ръководители, космонавти и инженери в центъра на космическата програма също бяха публикувани. Лични и официални документи, дневници и даже обикновени бележки са били продавани на търг и купувани от западни музеи и институции. Най-големите тайни на СССР – провалената програма за лунно кацане, Неделиновата катастрофа, отвратителните радиологични и биологични бойни глави, разработени за ракетите, всички те излязоха наяве. Със сигурност “истината” за Илюшин щеше да изпъкне сред тези разкрития. Но няма даже шепот от руските източници”. Така че фактите са ясни – първият в космоса остава Гагарин. https://cosmos.1.bg/space/2024/04/16/gagarin-first/

Мисията на НАСА за Европа е в готовност да отпътува към космодрума Кенеди На илюстрацията: “Европа Клипър”. Image credit : NASA 15 април 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Космическата одисея на НАСА към юпитерианската луна Европа започва скоро! Мисията “Европа Клипър” е във фазата на последните си приготовления преди да напусне Лабораторията за реактивно движение и да се отправи към космодрума Кенеди. Изстрелването е насрочено за октомври посредством ракета на СпейсЕкс “Фалкън Хеви”. Никога досега НАСА не е построявала толкова голяма и амбициозна роботизирана мисия. От единия край на единия слънчев панел до другия край на другия слънчев панел дължината на “Европа Клипър” възлиза на 30 метра, т.е. колкото едно баскетболно игрище. Височината е около пет метра. Харесвате ли материалите на КОСМОС БГ? Помогнете на блога и неговия автор Светослав Александров с финансово дарение на този линк “Европа Клипър” няма да каца на повърхността на луната, всъщност мисията няма дори да влиза в орбита около нея. За съжаление, поради магнитосферата на Юпитер, радиацията в околностите на Европа е прекалено силна. Затова екипът взе решение, че е по-безопасно мисията да бъде вмъкната в елиптична околоюпитерианска орбита, която ще позволи провеждането на 44 близки облитания на Европа. Пътуването след изстрелването през тази есен ще трае приблизително шест години, като пристигането около Юпитер ще е факт на 11 април 2030 година. “Европа Клипер” притежава набор от девет мощни инструмента, които ще характеризират дебелината на ледената покривка на Европа, ще измерят дълбочината на подповърхностния ѝ океан, ще определят как той взаимодейства с повърхността, ще изучат какъв е химичният му състав и ще проверят дали океанът е геологично активен. Инструментите са: Europa Thermal Emission Imaging System (E-THEMIS) – това е камера, която ще заснема изображения в инфрачервения диапазон, за да търси геологично активни местности на Европа. Камерата е сходна с тази на борда на мисията на НАСА “2001: Марс Одисей”, която от 2001 г. досега продължава да работи около Червената планета. Mapping Imaging Spectrometer for Europa (MISE) – спектрометър, работещ в близката инфрачервена област, който ще картографира химичния състав на повърхността на Европа, в това число ще определя наличието на органични вещества като аминокиселини, а също така и на соли и минерали. Europa Imaging System (EIS) – това е камерата, която ще прави снимки във видимата област на електромагнитния спектър. Europa Ultraviolet Spectrograph (Europa-UVS) – този ултравиолетов спектрограф би могъл да определи дали на Европа има гейзери, а също така ще изучава състава и динамиката на тънката атмосфера на луната. Radar for Europa Assessment and Sounding: Ocean to Near-surface (REASON) – мощен радар, който ще прониква под ледената кора на Европа и ще изучава вътрешната структура на нейния океан. Europa Clipper Magnetometer (ECM) – магнитометър, който ще изучава магнитните полета около Европа. Plasma Instrument for Magnetic Sounding (PIMS) – прибор за изучаване на космическата плазма около луната и за характеризиране на магнитните полета, генерирани от плазмените завихряния. Mass Spectrometer for Planetary Exploration (MASPEX) – масспектрометър, който ще изучава състава на повърхността и на океана под нея. За тази цел приборът ще измерва състава на тънката атмосфера на Европа и на материалите, които периодично биват освобождавани в нея. Surface Dust Analyzer (SUDA) – втори масспектрометър, който може да измерва състава на малките твърди частици, изхвърлени от повърхността на луната. Учените се надяват, че с този прибор ще успеят да уловят и анализират директно материал от Европа, дори и без да се каца на луната, за да установят дали в него има следи от органични вещества. Макар че биологията не е основна задача на мисията, приборът е проектиран да открива наличието на биологични клетки в ледените кристалчета. Gravity/Radio Science – освен посочените девет основни инструмента, имаме допълнително и този десети експеримент, който ще се проведе посредством радиоантената на “Европа Клипър” с цел характеризирането на гравитационното поле на Европа. Ако мисията “Европа Клипър” отбележи добър напредък, НАСА смята по-нататък да изстреля и спускаем апарат. Засега агенцията провежда някои изпитания на хардуерни компоненти, но все още проучванията, които ще доведат до кацане на повърхността на Европа, са съвсем в начален етап. Така че датата на изстрелването на евентуална спускаема мисия не е определена. https://cosmos.1.bg/space/2024/04/15/еuropa-clipper-ready-to-depart-kennedy/

УСПЕХ: СпейсЕкс изстреля ракета с рециклирана степен, за която това бе рекорден 20 полет! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 13 април 2024 г. 08:30 ч. Светослав Александров. Тази нощ в 04:40 ч. българско време бе проведено поредното успешно изстрелване на ракета “Фалкън 9” с 23 спътника “Старлинк”. Важното по време на мисията бе, че ракетата беше оборудвана с рециклирана първа степен, за която това бе рекорден 20-ти полет! Изстрелването бе осъществено от Площадка №40 (SLC-40) на космодрума Кейп Канаверал. Като СпейсЕкс въведе в експлоатация последната итерация на “Фалкън 9”, т.нар. “Блок 5”, Илон Мъск съобщи, че първите степени ще могат да се рециклират до 10 пъти с минимална поддръжка и до 100 пъти с малко повече поддръжка. Сега тази конкретна степен, известна под сериен номер “B1062”, е първата, която е летяла 20 пъти и се е върнала успешно обратно на Земята. СпейсЕкс вече започна подготовката по сертифициране на ускорителите за 40 мисии. Общо “B1062” е извела в космоса осем астронавта и 530 космически апарата, множеството от които представляват интернет спътници от програмата на Илон Мъск за сателитен интернет “Старлинк”. Двете пилотирани мисии са частните “Инспирейшън Фор” и “Аксиом 1”. Възвръщаемостта е интегрална част от визията на СпейсЕкс за цялостното усвояване на Слънчевата система и заселването на Марс. За да може някой ден човечеството наистина да се превърне в космическа цивилизация, ракетите трябва да могат да летят многократно, подобно на самолетите. Днешното изстрелване бе 39-тото за СпейсЕкс през 2024 г., като досега фирмата е изстреляла 38 ракети “Фалкън 9” и една “Старшип”. Засега няма изстрелвания на “Фалкън Хеви” през настоящата календарна година. Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2024/04/13/spacex-record-20-time/

Мъск е посрамен! Роскосмос – напред! Страната реве! Ангара пори небето на парчета! Кадър от вчерашния първи полет на “Ангара” 12 април 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Вчера Русия изстреля за пръв път новата ракета “Ангара” от космодрума Восточний. Представям Ви анализа на руския космически популяризатор Иля Харламов, собственик на Телеграм канала “Юра, прости”. “Мъск е посрамен! Роскосмос – напред! Страната реве! Ангара пори небето на парчета! Ето каква бе работата: на 3 август 1992 г. на основание Решение на научно-техническия съвет на Военно-космическите сили, бе обявен конкурс за проектиране и създаване на първата руска ракета от тежък клас, в който победи проектът “Ангара”. Бе казано – какво по-просто от това? Ще се занити една ракета и ще се монтира съветски двигател (защото “РД-191” е базиран на “РД-170”, като сходството е 70%, работата по него започна 1976 г.) Само че 32 години по-късно, през 2024 година, летателните изпитания на “Ангара” все още продължават. 32 години. Това много ли е или е малко? За 32 години: -Китай от нулата създаде над 20 ракети, включително сегашната “Дълъг поход 5” на водород, която превъзхожда “Ангара”. -За това време Илон Мъск създаде свой бизнес от нулата, разработи възвръщаемата ракета “Фалкън 9”, превъзхождаща “Ангара”, без съветски двигатели. Успя да изстреля с нея астронавти. А също така и ракетата “Фалкън Хеви”, която превъзхожда “Ангара” четирикратно. И тепърва изпитва “Старшип” с цялата му мощност, до който сравнението с “Ангара” би било неприлично. -САЩ като цяло създаде нов промишлен отрасъл – комерсиална космонавтика, където отношенията между доставчик и потребител се осъществяват на базата на конкуренция без участието на НАСА. -Франция създаде “Ариана 5”, която 2 пъти превъзхождаше “Ангара” по товароподемност. -Индия разработи от нулата и изстреля няколко носителя. 32 години. Преди десетилетие, през 2012 г. тогавашният шеф на Роскосмос В.А. Поповкин оцени производството на “Ангара” на 160 милиарда рубли (или $5.33 милиарда по тогавашния курс на долара). Всеки двигател – 295 милиона рубли ($10 милиона, на “Ангара А-5” такива двигатели са общо пет). Всяка “Ангара” струваше 7 милиарда рубли. А след този период данните от програмата бяха засекретени по някаква причина. Защо разработката на “Ангара” се позабави и след 32 години изстрелват само макети? Проектът има родилна болест – разработчиците забравиха как да изучат стабилността на еластичните системи. По време на полет на “Ангара” чудовищните вибрации разрушават полезния товар. Спътниците ще рябва да притежават допълнителна виброзащита, само за да могат да летят на “Ангара”. Ако “Ангара” бе полетяла преди 32 години, това вече щеше да е вчерашна ракета. Днес ракетата даже не е вчерашна, а онзиденшна, без водород, без метан, без въглероден композит, без възвръщаемост, без 3D печат, скъпа. -Заради прекалено тежките двигатели, “Ангара” няма как да бъде направена възвръщаема. -Заради същите пренапрегнати двигатели, “Ангара” не може да бъде по-евтина. -“Ангара” има вродени дефекти заради вибрациите. -“Ангара” не може да конкурира световния пазар, но отчитайки факта, че държавата се откъсна сама от световния пазар, това даже е доба новина. По мое мнение нито една друга държава не може да си позволи такъв остарял, скъп продукт с дефекти. Но защо издребнявам? Просто си помислете – милиард повече или милиард по-малко, все тая. Русия е щедра душа. Основният клиент е министерството на отбраната на Руската федерация. Ето защо “Ангара” ще лети. Както е казвал В. Глушко (1908-1989 г.), който е създател на двигателите на “Ангара”, “Ако имаш ракетен двигател, можеш да му вържеш и плет – и той ще полети”. Източник: Юра, прости https://cosmos.1.bg/space/2024/04/12/musk-e-posramen/