Carpe Diem!

О, да! Да не кажа желателно. В този сайт постоянно се публикуват конкурси за стихотворения, проза, картини и т.н. Трябва да спомена и конкурса "Душата на един извор", който се провежда редовно в два раздела - за литератори и за художници. Ще го намерите в Гугъл.

http://www.bukvite.bg/konkurs.php 10-04 Национален конкурс за поезия "В полите на Витоша" НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС ЗА ПОЕЗИЯ "В ПОЛИТЕ НА ВИТОША" През 2012 година Дирекция "Култура" на Столична община ще проведе шестото издание на Националния конкурс за поезия "В полите на Витоша". Конкурсът е анонимен и на свободна тема. Право на участие имат автори над 18-годишна възраст. Всеки автор може да участва с не повече от три непубликувани стихотворения в четири екземпляра, изпратени в запечатан плик, като в малък запечатан плик приложи лични данни /трите имена, дата на раждане, адрес и телефон за връзка/. Авторитетно жури ще оценява стиховете на кандидатите и до края на месец май ще обяви резултатите. Краен срок за изпращане на творбите - 10 април 2012 г., включително /важи датата на пощенското клеймо/ на адрес: 1000 София, пл. "Славейков" № 4, Столична община - Дирекция "Култура", За конкурса "В полите на Витоша". Материали след конкурса не се връщат. Н А Г Р А Д И: Първа награда - 800 лв. и малка пластика Втора награда - 500 лв. Трета награда - 300 лв. Поощрения - 100 лв. Съпътстваща награда за млад поет до 25 години - 300 лв. За допълнителна информация: Дирекция „Култура" на Столична община-тел.02/ 988 20 08, www.sofiaculture.bg

Ирландски танци! Вървят страхотно с бира!

Талеб е конструктивист по убеждения. А самият конструктивизъм обвързва субектите със средата, която ги заобикаля и описва взаимозависимостта между тях. Средата определя актьорите, като им задава определена култура, начин на поведение и т.н. Мисълта му е изключително нестандартна, но и много вярна и все по-приложима в днешно време. Днес ние живеем в неговия Екстремистан, където нямаме сигурност за нищо, а да предвидим нещо се оказва все по-сложно, въпреки развитите теории за прогнозиране и натрупания исторически опит. Светът е сложен и не може лесно да бъде дефиниран. Дори и да съзираме дадена тенденция, винаги може да изскочи Черният лебед и да обърка плановете ни. Талеб ни съветва да не се доверяваме бързо, да сме критични, да имаме резервни планове и да оглеждаме всеки възможен вариант за изход на и от нещата. Не бива да сме прекалено сляпо самоуверени. Аз по-скоро не мога да разбера втората част на книгата. Гаусоновата крива и т.н. ....

За любителите на поезията: http://www.poets.org/

http://www.gutenberg.org/browse/authors/p#a1457

Да, самоуправлявали сме се отчасти, но аз говоря в по-глобален смисъл и с отражение в днешно време - сякаш знаем какво трябва да се направи, но не го правим, защото не можем или не искаме, или го правят само отделни хора, които по никакъв или съвсем минимален начин повлияват на цялостната картинка. Иначе - да, за духовния и културния си живот сме се грижили най-много, до 1944 също сме се самоуправлявали, но липсва единството, има някаква разпокъсаност в историята ни...И въпреки всичко какви ли не легенди се носят за българския дух, за това, че какъвто и народ да сме, с всичките си недостатъци, които ги има всяка друга нация, по нашите земи витае нещо магическо и българите, въпреки всички несгоди, ще се съхранят.

Он лайн книги Сигурно знаете сайта, но за всеки случай Има от всичко по много. Иначе ми се прииска да споделя, че в момента чета една книга (една от три) на Люк Беноа, "Знаци, символи и митове". Тънко книжле, готино написано, но със сложни термини в областта на психологията, възникването на езиците и т.н. И все пак в мен остава един вакуум относно това как точно са възникнали първите букви, сливането им в думи и свързването им с определенена символика и смисъл. Беноа говори за необходимостта от реч, за жестовете, които са в основата на общуването, за символите, които изразяват. Не ми е и особено ясно съществуването на всички днешни езици. Критично погледнато книжката ми се струва обективна и достоверна.

Аз живея в Студентски град, в съседния блок на този, където е станало убийството. Сутринта на излизане видях две полицейски коли и още не знаех какво е станало, разбрах в последствие. Такива прояви има по цял свят, не е само български синдром, а човешки, вградено ни е. Но не знам колко още убийства трябва да станат, за да се вземат мерки - първо убиха Стоян в една чалготека пак на 500 метра от моя блок, след това дойде ред на едно изнасилено момиче и т.н. Дори и да се затворят чалготеките гаранция, че това ще спре, няма, защото студентите се събират и по квартирите, а ако забранят да си ходим на гости, можем да го правим и на улицата. Всичко е до съзнанието на хората. В тази клоака, разбирайте Студентски, кучетата са повече от студентите, да не говорим, че няма и една библиотека, но то няма и кой да ходи по библиотеките, от там пари не падат, нито пък евтини забавления. Полицаите ако се надиплят на всеки завой в студентския квартал всички ще започнат да мрънкат, че едва ли не ги следят и какво бельо си купуват, че държавата била полицейска, че "куките" са нагли и т.н. Те че не са цветя не са, но за момента друго средство за контрол не виждам - не трябват камери - докато пристигне полиция или Спешна помощ инцидентът вече ще е необратим, трябва да се действа на място при всеки такъв следващ случай. Не искам да слушам как всички скочиха да се изявяват в полза на взимане на мерки за справяне със ситуацията, защото е много милна и сърцераздирателна тази драма, която се разиграва в медиите, но ни е ясно, че се иска огромно впрягане на ресурси, а с нашата организираност и адекватни действия, най-много да станем наполовина студентите, тогава поне ще има места по общежитията, които и сега не достигат. Изтървана работа. Не стига само да се създават програми, които да предлагат някаква заетост или инициативи сред студентите, на тях няма кой да им вкорени в съзнанието полезността от това. До голяма степен това се дължи и на необразоваността, за която не мога да виня само ВУЗ-овете, но и родителите. Четох, че сте обсъждали и социализма, съжалявам, че не помня конкретни изказвания, но според мен ние никога, през цялата си многовековна история, не сме можели да се самоуправляваме. Откакто сме били под турско робство, после ни взимат руснаците и ние все следваме някого по петите и все не можем да наложим своя дума, все се бутаме барабар Петко с мъжете, разпокъсани сме като ориентация, аз лично не усещам никаква задруга в обществото ни. Понякога наистина си мисля, че на нашия манталитет му трябва една по-здрава ръка отгоре, не смея да използвам думата диктатура, но с тази слободия, в която се давим, не знам до къде ще стигнем. Проблемът за мен е многоаспектен, с дълбоки корени, той дори не е един, а са много, но в момента съм твърде афектирана, за да се впускам в тях, вие ги нищите достатъчно .

Това, което аз знам е, че гайдата е с корени в Шотландия. Ето един готин линк http://www.bagpipehistory.info/great-pipe.shtml Относно немците, нарекли са ги неми, защото не са разбирали езика им, били са сякаш "неми".

За пишман-историците - някои наблягат на приликите между българските народни танци и ирландските, тъй като келтите са имали царство по нашите земи в продължение на около век. Мога да потвърдя, че наистина двата вида танци имат много общо, но все пак те са били тук много преди ние да се появим. А за произхода и спецификите на народните ни танци може допълнително да разискваме в Етнология.

Какво си чел от него? Интересно ми е мнението ти Аз искам да изпия буквално "СЪрца за изтръгване". Знам, че е доста тежък.

Може би аз не успях да намеря нейде из форума, но питам модераторите дали според тях не се нуждаем от отделна секция "Поезия" или имаме правото да пишем тук. Борис Виан е роден на 10.03. 1920г. и умира на 23.06.1959г. в Париж. Като малък свири на тромпет в създадена от него група. Здравето му е крепко - ревматизъм, сърдечни заболявания. Ражда му се син. Виан е литературен и музикален талант - пише пиеси, филмови сценарии, публицистика, поезия. Умира от белодробен инфаркт по време на кинопремиерата "Ще плюя на вашите гробове". Може би сте го срещали под прякора Върнан Съливан. Езикът му е нецензурен. Прекрасно! По-известни романи - "Есен в Пекин", "Пяната на дните", "Сърца за изтръгване", "Червената трева". Може би някой е чел негов роман? Аз не съм, но ще. На мен лично ми харесват някои по-емблематични негови стихотворения, от които лъха студена мъдрост, огорчение, циничност. Често подминаваме по-неизвестните нам поети, повечето от нас дори на знаят как да четат поезия и как да я възприемат. Повечето от нас са просто "драскачи", всеки втори става бард. Няма лошо, нека! Ето, ако ви се чете. НЕ БИХ ЖЕЛАЛ ДА ПУКНА Не бих желал да пукна, преди да съм видял онези черни кучета, които спят без сън, маймуните от тропика със задника им гол и сребърните паяци, изпридащи гнездо. Не бих желал да пукна, преди да съм разбрал дали монета не е фалшивата луна, дали умира слънцето, сезоните дали наистина са четири. Не искам аз да пукна, преди да съм успял да премина в рокля без да съм надникнал през целия Париж, в най-калните канали и без да съм натикал там срамния си срам. Не бих желал да пукна, преди да опозная проказата и всички онези лоши болести, онези седем болести … Не ме е страх от нищо - от зло и от добро, ако, ако, ако познавам ги отблизо. Не искам да оставя което ми харесва, което аз ценя, което аз познавам - моретата зелени, където водорасли валсират със вълните по плаващия пясък. Не искам да забравя поляните през юни, земята как се пука и мириса на бор. Не бих желал да пукна без устните на тази, която съм обичал, красавицата моя, прекрасното мече, прекрасната Урсула. Не бих желал да пукна, преди да съм целунал измитото и тяло със устни и очи. Не казвам нещо друго, ще бъде неприлично, не искам да умирам, преди да са открили за всички вечни рози и ден от две минути, морето в планината и края на смъртта. И веселите вестници, щастливите деца и още толкова неща, които спят в главите на разни инженери, на разни градинари, на разни демократи, на разни урбанисти и умни философи … Има толкова за виждане, за виждане, за чуване и толкова за чакане, за търсене във тъмното, но аз съзирам края как пъпли и настъпва с муцуната си жаба, ръцете си разтваря към мен, за да ме сграбчи, госпожи, господа, не бих желал да пукна, преди да съм опитал вкуса на моя страх, най-силния на вкус, не бих желал да пукна, преди аз сам да вкуся вкуса на свойта смърт. ЖИВОТЪТ ПРИЛИЧА НА ЗЪБ Животът прилича на зъб Изобщо не мислиш за него Доволен си – дъвчеш добре Но внезапно той се разваля Боли те но щом ти е нужен За него се грижиш Но за да бъдеш съвсем излекуван Трябва да го изтръгнат от теб. КОГАТО ВЯТЪРЪТ НАХЛУЕ В МОЯ ЧЕРЕП Когато вятърът нахлуе в моя череп Когато всяка моя кост позеленее Навярно ще помислят че се хиля Но това ще е лъжливо впечатление Понеже неизбежно ще отсъства Елементът ми пластичен Пласти-пласти-пласти-тичен Който плъховете ще откъснат с чарка мой и весилата И прасците и бедрата Задника и колената Чрез които днес се движа Космите ми мойте пори Мойте синкави очи без порив Мойте зейнали ченета голи Със които ви облизвах И носа ми грандиозен Моят дроб сърце и мозък Тези ценни дреболии Всички търсеха приживе; Разни дукове, дукеси Папи разни и папеси И абати абатеси И хората от занаята Няма аз да притежавам вечно Този фосфор вече поразмекнат Дето ми помага да предвиждам И в смъртта си себе си да виждам Как със вятър в черепа позеленявам … Ах ужасно ме боли че остарявам.

http://www.youtube.com/watch?v=3YWu5iRJRk8 Размазвам се

Съгласна съм с Warlord. САЩ нямат изгода от война с Иран. Относно интересите на САЩ в Афганистан - на негова територия се съревновават за влияние няколко държави, защото Афганистан е "провалена държава", термин, който Ноам Чомски използва. Естествено, че вълците ще я нападнат. Преди Афганистан е бил северна провинция на Иран. Всичко тръгва от Студената война и американските и съветски инвазии там, отделно муджахидините, които не искат комунистите и биват подкрепяни от САЩ. След това се започва гражданската война. И нали Запада не може да стои безучастен, започва уж хуманитарни интервенции с цел да "нагоди" тамошното управление както му е угодно. А днешните санкции на ООН към Иран ми се виждат неефективни , при положение, че съвсем малко накърняват търговията на Иран, тъй като той ще продължи да изнася петрол за останалия свят, а Европа ще изгуби дипломатическо предимство и алтернативни източници на горивото. Израел, ако посмее да нападне Иран без да съгласува това със САЩ или с някой друг, ще бъде политически изолиран, санкциониран и т.н. Ситуацията започва да прилича на Карибската криза от Студената война, когато светът е бил на прага на трета световна, водена с ядрено оръжие. Що се отнася до Русия, тя играе двойна игра, защото осъзнава, че Иран е твърде опасен, а и важен, той е като коз в ръцете й при евентуални спорове със САЩ и ЕС. От друга страна, ако Русия се натиска да бъде член на ЕС, на СТО и т.н. трябва да гласува ЗА, когато ООН бълва санкциите си. В противен случай разривът в отношенията им заради несъвместими позиции по алармиращи важни въпроси ще доведе до невъзможна съвместна политика, камо ли до членство в една огранизация. МААЕ твърдят, че до една година Иран ще е създал атомна бомба.