Коди Мартин

Благодаря ти. Намерих информация за Бесите, която определено ще ми бъде от полза!

Ами нали в миналото са съществували жреци. Хора, които се е предполагало, че чрез магии и ритуали общуват с Бог и благодарение на него владеят магиите. Предполагам, че те са живеели на племена.

Здравейте, тъй като ми трябва малко повече информация за жреческите племена в миналото искам да попитам за някакъв ориентировъчен период на създаването на първото жреческо плече, но най-вече ме интересува периодът, в който е изчезнало и последното такова. Интересни са ми обстоятелствата поради, които то е изчезнало, как се е случило и като цяло кое е било то. Ще се радвам ако някой, който има информация отговори на въпросите ми.

Това е наистина една интересна тема над която съм се чудил неведнъж. Лично според мен нито виждал логика едно откритие, което може да спаси хиляди човешки животи да се крие. Нали всеки казва, че хората са създадени, за да си помагат един на друг макар в днешно време това правило да важи много малко поради това, че много от хората стават егоисти и то с право. И все пак ако аз направя подобно откритие не бих го окривал - дори напротив. Нали в крайна сметка за теб остава славата, че си открил нещо, което може да спаси човешки живот. Парите остават до едно време, но след като си отидеш от този свят хората няма да те запомнят с пари, а с дела.

Ами честно казано не мога да съпоставя двамата и да избера един от тях. И двамата имат своите, както хубави така и лоши черти и като войни са длъжни да се бият, а в една война все някой трябва да победи. Така, че и двамата ми допадат по равно.

Не съм от най-големите фенове на фантастичните романи и не мога да дам мнение, но ако съдим по филма мисля, че книгата ще е добра. И все пак ако е фантастика предпочитам филмираната версия, колкото и често да казвам, че книгите са нещо много по-различно от филмите.

Макар, че не съм от най-големите фенове на любовните романи съм чел книги от Даниел Стийл, които много са ме впечатлили, защото тя е една от съвременните авторки, които наистина умее да пише и знае как да превърне атмосферата около теб в приятно изживяване, как да те вмъкне направо в обстановката, която се развива в книгата. Който не я чел може да се поинтересува малко от нейните романи. Наистина са добри.

Да и аз чух за новината по новините. Интересно е докъде отива науката, че дори месото да превърне в химия. Както обича да казва моята баба "Всичко, което ядете сега е пълна химия" и аз се убеждавам, че е права.

Преди няколко дни завърших "Греховете на светците" на Сидни Шелдън. Страшно ми допадна, защото този автор пише толкова интересно и заинтригуващо, че я прочетох на един дъх. Наистина безспорен талант!

Дам и аз това го намерих, но си мисля, че няма да е отнело много време имайки предвид, че са само 42 реда.

Хора, пак съм аз. :D Някой има ли си на идея за колко време е отпечатана Гутенберговата Библия? Приблизително.

Дам. Ясно. Благодаря отново!

Ясно. Благодаря все пак. Ще ползвам дадените източници! А, има ли някакви други теории за смъртта на Бледа, освен че е убит от Атила?

С няколко думи, филма няма нищо общо с действителността.

Браво на всички. Наистина много ми допаднаха произведенията Ви, но това на Шпагата е наистина много добро. По този повод нещо и от мен: „Стари приятелю" - Стари приятелю, защо ти ме изостави? Защо обърна ми гръб и потегли по безкрайния път, без дори да кажеш сбогом? Защо остави само въпросителни след себе си, остави една загадка, която никой не можеше да разреши. Лек дъждец капеше тихо по земята, правейки малки локви. Хората със забързана крачка цопваха в тях и продължаваха без да спрат, сякаш им оставаше една последна минута живот. Малко по – натам се виждаха две момчета, който бестрашно тичаха, смееха се и се радваха на дъжда, който започваше да се засилва, но явно това нямаше значение за тях. Въпреки, че бяха подгизнали, те продължаваха все така да бягат с пламнали от радост очи, а хората ги гледаха все едно правят нещо нередно. Беше трудно да се повярва как едни капки вода могат да направят две деца толкова щастливи, но истината бе, че те си нямаха нищо друго. Наслаждаваха се на малкото, което им поднасяше живота и, колкото и изпитания да им поставяше, те ги подминаваха с усмивка, без да се предадат. Някак бе странно да видиш два толкова силни характера, особено на тази възраст, но хората не знаеха, какво бяха преживели те и може би никога нямаше да научат. Те бяха просто поредните луди деца, които вероятно утре щяха да са болни в леглото, а семейството им щеше притеснено да стой на тях. Те обаче нямаха семейство, което да бди над тях. Нямаха си майка, която да е до тях в тежките моменти, нито баща, който да ги научи на занаят. Бяха просто двама приятели, отхвърлени от живота, преследвани от жестоката съдба и принудени да се справят сами. След няколко минути от небето вече падаха големи топчета лед, което принуди русолявите момчета да се скрият на сигурно място. В същност това сигурно място, беше една голяма изоставена сграда, която нямаше нито прозорци нито врати. Вътре се виждаха само два стари, покъсани, кожени стола и една малка дървена маса, на която имаше хляб и вода. Когато те влязоха нямаха печка, на която да се стоплят, нямаха дори топли дрехи, които да облекат. Стояха мокри до кости, с тракащи зъби, вече съжалили, че бяха стояли толкова време под дъжда. Бе останала единствено надеждата градушката да отмине по – бързо и да изгрее слънце, което едва ли щеше да стане. Едното от русите момчета трепереше толкова силно, а лицето му бе посиняло от студ, който сякаш си пробиваше път до най – топлата част от тялото му – сърцето, за да вледени и него, и да сложи край на болката, чувствата и мъченията му. След няколко минути той падна на земята, като започна да се гърчи, а приятеля му го гледаше със сълзи на очите. Дали защото предчувствуваше, какво щеше да се случи или защото не знаеше как да му помогне, нямаше как да се разбере. След миг обаче той бързо отиде до приятеля си и го прегърна, като се опита да го стопли, но той също като него бе толкова мокър, че вероятно му ставаше по – студено. Русото момче с посинялото лице, успя да се обърне към приятеля си, сякаш да го види за последен път и едва изрече „Пази се приятелю, обичам те”, а после просто се впусна във вечен сън, в който повече нямаше да чувства болка, нито мъка. Сълзи от очите на приятеля му капеха по мъртвото тяло, а той все така вкопчен в него, без да изрече нищо. По едно време просто стана и излезе, а навън вече грееше слънце. Той пое без посока и цел, просто знаеше, че трябва да ходи. И ето го днес, стоящ на една пейка под дъжда, вгледан в минаващите хора, но този път той не беше онова бедно момче – сега беше известен бизнесмен. Можеха ли обаче да върнат парите загубения приятел? Можеха ли да заглушат болката в сърцето му? Русият мъж се изправи и отново потегли на някъде, като изрече само няколко думи: - Стари приятелю, защо ти ме изостави? Защо обърна ми гръб и потегли по безкрайния път, без дори да кажеш сбогом? Защо остави само въпросителни след себе си, остави една загадка, която никой не можеше да разреши. Автор: Илиян К.