Petrovich

Заблудите на К. Гербов се заех да изправям в поста си от 18 февруари. Но тъй като той се позовава на авторитета на Климентина Иванова, визира нейния текст и представяне на книгата на Йоан Екзарх, то моите обяснения бяха по същество дипломатично опровержение на нейните грешни твърдения и описания. Това направих съзнателно и съвсем тактично - без изобщо да я упоменавам - чрез представянето на описите на Горски и Невоструев от 1859 г. на Рък. 155 (108) от началото на 13 в. според тях и на Рък. 156 (442) от 16 в. С тези два ръкописа - плюс Лаврентиев Ръкопис от 1348 г. - работи Калайдович, а повечето му публикации на текстове в Приложенията към книгата са взети от втория ръкопис. А за един познавач, специалист и професионалист в областта на старобългарската литература тези неща - и ръкописите, и компетентните им описания от хора, държали в ръка и чели съответните ръкописи, - би трябвало да са настолно четиво. А в конкретния случай - явно не са били. Ето текстът, визиран от К. Гербов (малко е дългичък, но няма как):

1. Йоан Екзарх. Богословие (Небеса), Пролог; За небето

http://macedonia.kroraina.com/zv/zv5_1.html

"Тържество на Словото

Златният Век на Българската Книжнина (1995)

 ЙОАН ЕКЗАРХ

БОГОСЛОВИЕ (НЕБЕСА)

Това е превод на Йоан Екзарх, част от обширно съчинение на византийския богослов, писател и проповедник Йоан Дамаскин (ок. 650 — до 754). Йоан Дамаскин е първият християнски автор, направил усилия да обобщи и систематизира духовния опит на Църквата след седем века съществуване на християнството. От трите части на т.нар. „Извор на знанието” на Йоан Дамаскин Йоан Екзарх превежда 48 глави (от всичко 100) от третата част, озаглавена „Точно изложение на православната вяра”. Самият Йоан Екзарх в предисловието си към превода го нарича „Богословие”. Названието „Небеса” Екзарховият труд получава по началната глава със същото име. Изследователите предполагат, че преводът е направен рано, до 893 г., и че първоначално е писан на глаголица. Йоан Екзарх подбира главите от третата част на Дамаскиновия труд с оглед на интереса към философската, догматична и естествено-научна проблематика. Текстът на Йоан Дамаскин се основава на антични автори, непротиворечащи на християнската представа за вселената. Устройството на небесните тела е представено според Птолемеевата система с остра полемика срещу астрологията и вярата във влиянието на планетите и звездите върху човешката съдба. Засягат се и въпроси около естеството на четирите стихии, образуването на моретата и реките и др. Йоан Екзарх е превел и текста, отнасящ се до устройството на човешкото тяло. Преводът се предхожда от Пролог, разкриващ не само подбудите за създаване на превода, но и някои моменти от съдбата на преводача и схващанията на Йоан Екзарх за преводаческото изкуство. Той смята, че трябва да се превежда по смисъл и неговият възглед за „отворения превод” съвпада с отделни пасажи на други оригинални творби — например с Похвалата за цар Симеон. „Богословие” е запазено в около 18 преписа, най-старият от които е руски от края на XII — началото на XIII в. (от Синодалната сбирка, сега в ГИМ, Москва — Син.108), а другите преписи са по-късни.

ИЗДАНИЯ: Богословие святаго Иоанна Дамаскина в переводе Иоанна Екзарха Болгарского. По харатейному списку Синодальной библиотеки. М., 1877 (изд. на Чтения в Обществе истории и древностей российских, 4); Sadnik L. Des Hl. Johannes von Damaskus Ἔκδοσις ἀκριβὴς τῆς ὀρθοδόξου πίστεως” in der Uebersetzung des Exarchen Joannes (като част от Monumenta linguae slavicae, 5, в 4 тома): 1. Wisbaden, 1967,2. Freiburg, 1981,3.1982,4.1983. Само Прологът е издаван отделно, последно издание в: Старобългарски текстове, 137-141.

ЛИТЕРАТУРА: За първи път се споменава у: Калайдович К. Йоан Екзарх Болгарский. М., 1824; Трифонов Ю. Иван Екзарх български и неговото описание на човешкото тяло. // Български преглед, I, 1929, 2, 165-202; Генов М. Филсофските идеи на Иван Екзарх. Философски преглед, 6, № 11, 1934, 24-32; Вайер Е., Миклас Х. Преводаческите похвати в Богословието на Йоан Екзарх в сравнение с по-късни паралелни преводи. // Старобългарска литература, 19, 1986, 29-59.

ПРЕВОДИ: Кръстев Цв., Дуйчев И. в. Естествознанието в средновековна България. С., 1954, 59-61 (части от “Богословие”, преведени от Ив. Дуйчев). Същият превод с допълнен коментар от А. Милтенова е препечатан в: Стара българска литература, 5, 27-33, 77-80, 167-171.

Тук е поместен Прологът (превод на Кл. Иванова) и „За небето” в превода на Ив. Дуйчев (от т. 5, 27-29).

БОГОСЛОВИЕ (НЕБЕСА)

Пролог, съчинен от Йоан Презвитер Екзарх Български, който е и превел Богословието на Йоан Дамаскин"

Кои са неточностите, изкривяванията, грешните интерпретации и пр.?

1) В края на представянето е посочен каталожен номер "Син.108", какъвто отдавна - поне от 1859 г. - няма. Такъв номер има у Калайдович от 1824 г. А останалите известни 17 преписа? "По-късните" са без значение и нямат никаква стойност?!

2) Началото "Това е превод на Йоан Екзарх, част от обширно съчинение на византийския богослов, писател и проповедник Йоан Дамаскин (ок. 650 — до 754)" едновременно изказва две неистини, въвеждащи в абсолютна заблуда всеки лаик: първо, че книгата на Й.Е. е само и просто превод, като по-нататък "уточнява" и броя на преведените глави - 48, пренебрегвайки действителния брой на главите в цялата книга - 54;  второ, че този превод е част от съчинение на Йоан Дамаскин. Всички тези неточности съм обяснил чрез представените описи на Горски и Невоструев и посочването, че така - с Пролог и 54 последователно номерирани слова - цялата книга е представена в цитираните две издания на  Линда Садник и ЧОИДР. Ето и линк към второто:  Богословие святаго Иоанна Дамаскина в переводе Иоанна Екзарха Болгарского. По харатейному списку Синодальной библиотеки. М., 1877

http://starieknigi.info/Zhurnaly/COIDR/COIDR_1877_4.pdf

3) Понеже "Самият Йоан Екзарх в предисловието си към превода го нарича „Богословие”, то поради това било прието да се нарича "Богословие". Естествено, премълчава се факта, че такова название е дадено от руските издатели. А защо не е прието названието на книгата от двата ръкописа, фиксирано в описите на Горски и Невоструев "Св. Iоанна Дамаскина о православной вере, переводъ Iоанна, Ексарха болгарскаго" - само защото включва схизматичния термин православна вяра? Та то е много по-близко до названието, което сам Йоан Екзарх дава - Слово о правей вере Йоана Дамаскина.

4) Измислицата "Названието „Небеса” Екзарховият труд получава по началната глава със същото име" направо ни хвърля в тъча. В гръцкия оригинал имаме ΚΕΦΑΛΑΙΟΝ ϛʹ [Κʹ]. (20; II 6) Περὶ οὐρανοῦ,  т.е. Глава 6 на Втора книга и 20-та по общата номерация. В нашего Йоана това е Слово 17. О небеси.  

Не е нужно да продължавам - и това стига. Сега можем да преминем начисто. към фантасмагориите на К. Гербов.

И още един файл с О писменех от Лаврентиевия сборник 1348 г., но в публикацията на Калайдович в Приложенията към книгата му от 1824 г. с разночетенията в преписите, които са му били достъпни:

O pismeneh 1348_Kalajdovich 1824.pdf

Сега мога да пристъпя към проясняване на каламбурщината в тази уж-дискусия с К. Гербов, която се разрази особено бурно с ъплойдването на онези три широкоформатни jpg от Рък. 1450 (които преди това вече съм качил в pdf в моя пост и съм описал кое какво е - ама кой ти гледа!) и 1 с "допълнителния опис" на Калайдович (къде съзря такъв !!!???), с който направо изби рибата. Че не може да чете или не разбира това, което "чете" личи не само от това, но още и с първите си "компетентни" и поучителни коментари. 

"В ръкописния сборник МДА 145 има три ръкописа, писани от различни хора. Първият е Шестоднев.

Вторият е озаглавен „Сказание Йоана Екзарха“"

Казаното в първия ред съм го обяснил членоразделно, опонентът го преразказва със свои думи. Но във второто няма никакво "сказание" - киноварът гласи: "Сказаем главам Iоана Ексарха" (о-то е омега). Няма нужда от коментар.

Откъде са всичките заблуди на К. Гербов - в следващ пост.

Преди да продължа, ето оригиналния препис на О писменех от Лаврентиевия сборник 1348 г.O pismeneh 1348.pdf

On 19.02.2021 г. at 21:33, Atom said:

On 12.02.2021 г. at 17:31, Petrovich said:

Защо О писменех е първото българско историческо (касаещо историята на България) съчинение - това бих се опитал да покажа, ако ми бъде позволено. Защото то пряко указва към такива (все още неясни) възлови въпроси като християнизацията на България и сътворяването на адекватна на българския говор от средата на 9 в. писменост, с една дума, онова, което и днес се величае като "дело на КиМ". И то среща - съзнателно или по инерция - голямото препятствие "славяните". Да, "славяни" или "българи"!? - В това е въпросът. Че българите са станали славяни - кой спори??? Ама кои "българи", ама какви "славяни"? Че българите са славяни - ама бамбашкъ - така си е! Взели, че въвели следпоставен определителен член - съвсем бамбашкъ - в противовес на великия руски язик, който не знае такива нововъдения? - Хак да им е! Да се оправят! Да живее Македония, родината на славянската писменост!

Какви проблеми за българската история поставя О писменех  на  Иоан  Екзарх - в следващия пост.

 

Каква точно е тезата която защитаваш? Може ли да я скицираш с няколко по-обикновени думи, а не толкова "заобиколно".  

"Незаобиколно" тезата ми е формулирана в самото заглавие на поста - Трактатът на Йоан Екзарх, най-често визиран под заглавието "О писменех чръноризца Храбра" (макар това заглавие да носят 10-12 преписа) като историческо съчинение и исторически извор за българската история. В него по най-категоричен и ясен начин са датирани двете фундаментално значими за историята на българите в средата на 9-ти век - първото е доброволното официално покръстване от Константинопол, а второто - сътворяването на словенското писмо от братята Методий и Константин.

Едното е започнало през 854 г., през "втората година от царстването" на "княз" Муртаг, сам преименувал се по християнски на името на "архистратига" Михаила (а не по името на ромейския василевс "пияницата") и приел новата владетелска титла Богорис. С една дума, станал Богорис Михаил, както бива титулуван и именуван във всички официални документи, или, ако трябва да предадем пълно владетелското му име - Богорис Муртаг II Михаил.

Другото събитие - създаването на словенското писмо, абсолютно необходимо за реалната и постъпателна християнизация на новопокръстен народ (християнството е писмовна култура, без писменост на езика на народа, на който проповядват светителите, християнизацията си остава гол политически акт с много негативни последици), - се случва по стечение на обстоятелствата още през следващата 855 г. (или лето 6363 по А.М.) в хода на политическата криза в Романя след навършването на пълнолетие на невръстния император. Това е съдбоносната за двамата братя 855 г., открила им пътя към тяхното бъдно битие на апостоли и просветители славянски. Най-напред Методий, по принуда напуснал своята длъжност на клисурарх след 10-годишна военна служба и станал монах в някакъв манастир в Мала Азия, започнал да "общува само с книгите" - да изобретява словенското писмо. След това и брат му Константин, след животоспасяващата операция на покровителя им логотет Теоктист, изпратил го с посолство за сключване на мирен договор с Арабския халифат, но чак след убийството на Теоктист от Варда се присъединил към брата си - и така подхванали общото им дело, несъмнено по поръчителство на българския владетел Богорис Михаил. Азбуката, по-точно - азбучната система, която създават, изхождайки от гръцкото писмо, съответно и направените преводи на богослужебни книги от гръцки се основават на жив словенски говор, а именно западнобългарския диалект на "смолените", чиито език и обичаи Методий е изучил като военен управител на клисура Стримон. Тази азбучна система - съобразявайки се с традицията - наричам първична кирилица, за разлика от източнобългарската, преславска редакция западнобългарския език и на първичната глаголица, създадена от братята най-вероятно през 862/863 за целите на тяхната Моравска мисия. Така в Преслав имаме вторична глаголица и вторична кирилица, което Йоан Екзарх специално изтъква, казвайки, че азбуката още се доустроява в реална жизнена практика - и тази азбука е една, но в два различни шрифта.

Естествено, гореизложеното е в пълно противоречие с т.нар. "официална версия" и за покръстването, и за сътворяването на словенското писмо. Да се обоснове и защити тази алтернативна теория - в това виждам смисъла за продължаването на тази тема, за което доста се колебах дали да отпочна. Но кърпата вече е хвърлена, няма връщане назад!

И нещо много по-съществено - скритата ми цел е да очертая поне в общи щрихи действителната биография на римския църковник Йоан Екзарх, интелектуалния колос на Средновековна България - кодификатор на (старо)българския език, натрупал такова количество "филологически познания", че превежда великолепно от гръцки и латински и пише слова, беседи и жития, в частност житията на Константин и Методий, съставя купища изборници и обучава неизброимо количество духовници-просветители и пр. и пр. - в крайна сметка се питам, Златният век дали щеше да бъде наистина златен, ако го нямаше Йоан Екзарх. Дано и други с мисъл и разум си задават същия въпрос.

И отново

O pismenex gl.55. 1450.pdf

Да, не са. Ще пробвам отново.

Sb. 1450 - 2.pdf

О писменех като 55-та глава на книгата на Йоан Екзарх Слово о правей вере Йоанна Дамаскиньска

Най-ранния препис на О писменех като глава 55 намираме в сборник от 1450 г. (датиран по хартията), съдържащ пълните текстове на двете книги на Йоан Екзарх Шестоднев и Небеса - Рък. МДА №145  http://rutracker.org/forum/viewtopic.php?t=3406581

Книжното тяло съдържа 388 листа, последният залепен за коричната подвързия. Текстът е разпределен в 3 корпуса, по страниците на файла (двойни) съответно:

от стр. 4дясно до стр. 279д - целият Шестоднев

от стр. 283д до стр. 358д - Съдържание на Небеса 48 слова и пълния текст на тези слова от стр. 284 ляво нататък

от стр. 361д до стр. 386ляво - Пролог на Небеса и последователно всичките допълнителни 7 глави без празни страници.

Този така конструиран състав на сборника с празни страници между 3-те блока показва, че са работили поне 3 скриптори, между които е била разпределена цялостната работа по преписването, вероятно плюс един, който е изписвал киноварните заглавия и е изпълнявал функциите на редактор и коректор, което личи по множеството бележки на празните полета в целия текст на Небеса, вероятно сравняван с текста на ръкописа от 12-13 век. 

Ето два файла с отделни страници от Рък. МДА №145.

Sb. 1450 - 1.pdf

С. 1 - Пролог към Шестоднев - тук Прилогъ

С. 2,3 - Съдържание в 48 слова на Небеса и начало на слово първо

С. 4 - Слово второ

С. 5 - Слово 47

С. 6 - Слово 48 - последен ред, киновар

С. 7 - Въпрос на/към Козма Индикоплов и ответ, една от добавките на Й.Е. към текстовете на Йоан Дамаскин, в случая - на края на слово 48. В киновара са за отбелязване две неща: първо, лигатурното изписване; второ, наличието на глаголическо Д, което поставя много въпроси. 

Вторият файл 

Sb. 1450 - 2.pdf

С. 1 - Пролог към Небеса

С. 2 - Глава 49 О вере. Вероятно тук е разгадката за грешната номерация по-сетне - изписаното МѲ (49) е било разчетено като НѲ - т.е 59, поради особеното изписване на М, много сходно с Н - това се вижда и от надредните записи на буквите М и Н в заглавката на Небеса (с. 2 от предходния файл).

С. 3 - Глава 50, тук обозначена като 60 с кси.

С. 4 - Глава 52, обозначена като 62.

С. 5 - Глава 54, необозначена

С. 6 - Глава 55 О писменех Черноризца Храбра, обозначена като 65.

Да представим и самия текст на О писменех, какъвто го намираме в този ръкопис от 1450 г., естествено - руска редакция, който включва знаменитата "добавка" на Й.Е. "още са живи онези, които са ги виждали" двамата - т.е. Константин и Методий. Той е вторият по древност препис, след "нашия" в Лаврентиевия ръкопис от 1348 г. - също руска редакция, с доста "дефекти", както твърдят руските ни приятели. К. Куев го включва под № 2 в книгата си Черноризец Храбър (1967), а с един нескопосан превод на съвременен руски език този препис се представя за най-автентичен и близък до оригинала.

O pismenex gl.55. 1450.pdf

Разбира се, всичко казано и показано вероятно ще помогне да се преодолее скептичното мнение, че О писменех е действително авторски текст на Йоан Екзарх, а не на фантасмагоричния, световно неизвестен Черноризец Храбър. Традицията е много силна, трудно преодолима, но все пак да се опитаме да покажем кой и как се крие зад това уж-име.

п.п. Не зная дали файловете са се ъплойднали, ако не - ще викам за помощ.

Преди 49 минути, Stoned said:

Произходът на древните българи или прабългарите е твърде сложно и заплетено уравнение, поради многото неизвестни в него. Нямаме собствен етногенезен мит, нямаме собствени източници. Именникът на Българските канове не може да се смята за такъв, тъй като е един владетелски списък, без нито едно отразено събитие. Годините за управлението отдъв Дунава „с остригани глави” на българсдките владетели са напълно изкуствено сметнати по управлението на двата митични персонажа Авитихол – 300 г. и Ирник – наполовина – 150 г. Този факт показва че дори за българите от 8 в. когато е съставен този списък няма никакъв ясен спомен за произхода и липсва родова памет. 

Това е така защото бидейки една „сарматска” общност прабългарите не са били писмен и историчен народ, а миналото се е предавало под форманта на епоси и легенди, които бързо със смяната на поколенията се изкривяват до неузнаваемост.За произхода може да съдим главно по това какво са писали другите за нас, а то е твърде оскъдно, основно по материалната култура и погребалните обичаи с които се занимава археолоигята, антропологичния тип на костния материал и древнобългарсиките езикови остатъци. Като се анализилрат комплексно тези данни може да се направят някои ориентировъчни изводи. 

Меко казано - всичко това е абсолютно невярно. Как си представяте един току-що дошъл безписмен и неисторичен народ да започне да дялка надписи на гръцки език на Мадарските скали?! Най-ранният надпис се датира малко след 700-та година. Приказките за наемането на гърци и пр. са не по-малко фантасмагорични.

Българите на Аспарух идват в Малка Скития и Мизия с две писмености на поне два езика. Единият е гръцкият - през елинистичната епоха и късната античност гръцкият функционира като официален, международен език на огромната територия от Кавказ до Северното Причерноморие и Прикаспие, вероятно и далеч на изток; на него се води официална кореспонденция, подписват се съглашения и договори. Обитаващите тези региони българи, какъвто и да е техният етнически състав, дали правят изключение? - Едва ли!

Вторият език също можем да го определим като международен, с много диалекти, дори и в онзи, дето го именуваме "прабългарски" (аз предпочитам "древнобългарски", за разлика от старобългарски). На този език също има надписи, чиито графеми всички се надпреварват да кръщават "руни", но това вероятно не е буквена (фонетична) писменост, а каква точно - как да кажем като още не е разгадана?! И самият факт, че на тази писменост се правят надписи чак до 10-ти век говори много. Няма как в народната памет да се запазят всички онези странни словосъчетания от Именника, ако няма действително познание за това писмо, ако тези драски, шарки, "тамги", "черти и резки" не значат нищо смислено за пишещите и четящите го.

On 12.02.2021 г. at 21:36, К.ГЕРБОВ said:

„Небеса“ на Йоан Екзарх съдържа 48 глави. http://macedonia.kroraina.com/zv/zv5_1.html

Няма сведения някоя от тях да е „О писменех“. Става дума за превод на текст от Йоан Дамаскин.

"Небеса" ("Богословие") на Иоан Екзарх действително съдържа превод на 48 глави от третата част на трилогията "Извор на знанието" на Йоан Дамаскин. Така че няма как "някоя от тях да е „О писменех“". Това е някакво абсурдно недоразумение, камо ли пък да има и "някакви сведения". Естествено, действително недоразумение има, но то е другаде. За яснота по-долу давам описанията на Рък. 155 (стар кат. № 108) от началото на 12 век според откривателя му К.Калайдович и на Рък. 156 (442) от 16 век от Синодалната библиотека, направени от Горский и Невоструев през 1859 г.

http://starieknigi.info/Knigi/G/Gorskij_A_V_Nevostruev_K_I_Opisanie_slavyanskih_rukopisej_Mosk_Sinod_biblioteki_02_02_1859.pdf

Рък. 155 (108) - най-ранен, пергамент, съдържа Пролог на Йоан Езарх и 54 глави, от които номерирани 48 са превод от Йоан Дамаскин, а 6 само с киноварни заглавия са извадки-преводи от Теодорит Кирски, Григорий Ниски, Епифаний Кипърски, също и невключени в преведените глави текстове на Дамаскин. Първоначално Й.Е. започва да превежда поред главите от Дамаскин, но след 11 глава подбира главите за превод, както и съдържанието им - текстът е изпъстрен със собствени разсъждения на Й.Е., отделни вметки, въпроси и ответи, така че е пресилено да се твърди, че това е обикновен превод. И с въпросните 6 глави действа по същия начин. Всичко това показва специфичния стил на Й.Е., какъвто виждаме и в "Шестоднев".

Но този Рък. 155 (108) има съществен дефект - липсват 4 листа. Пробелът е запълнен от Рък. 156 (442) - много късен, на хартия, но с напълно идентично съдържание до л. 113, без Пролога, но с пълна поредна номерация на 54-те глави. Именно така - с Пролог и 54 последователно номерирани глави - е издадена книгата на Йоан Екзарх в ЧОИДР 1877, кн. 4. Но заглавието е грешно.

Заглавието "Небеса" се появява като добавка в Рък. 156 (442) - на първия залепен за корицата лист долу вляво има надпис: "книга Йоана Дамаскина: Небеса". А в текста на този Рък. 156 (442), както и в Рък. 155 (108) преди Глава 1 стои: "Слово о правей вере Йоана Дамаскина". Което е и действителното название на Екзарховата книга. За добавянето на О писменех към "Слово о правей вере Йоана Дамаскина" като 55 глава - в следващия пост.

А тук освен двете описания на визираните ръкописи ще добавя и линк към Калайдович К.Ф. Иоанн, ексарх болгарский. Исследование, объясняющее историю словенского языка и литературы IX и X столетий. 1824.  - в оптимален обем.

http://starieknigi.info/Knigi/K/Kalajdovich_K_F_Ioann_eksarh_bolgarskij_1824.pdf

Ms.155(108),12s.-Gorskij, Nevostruev. Opisanie. 02-02. 1859. 288-307.pdf

Ms.156(442),16s.-Gorskij, Nevostruev. Opisanie. 02-02. 1859. 307-318.pdf

Преди 1 час, sir said:

Преди 23 часа, Conan said:

К.М

Започна да се самоцитираш вече, а?

Уважаеми Sir, не стават ли множко тия конспирации? 

Вече се подведох веднъж по Вашата добронамереност, та трябваше да си изтърпя унижението да играя играта, в която доброволно съм се набутал.

Кому е нужно това идентифициране на Х като Y, сякаш ще вадим дивиденти и ще забогатеем, та комшийте да ни завидят? Следя Форума тихомълком и нямам впечатление Конан да наподобява писанията на К.М. Зная го Кирчо, зная кой му писа дисертацията, кой го бута у Парламенто... и пр. и пр. Не така, с рого напред! Нали сам казвате, че е нужно взаимно уважение между колегите, които си делят от времето, за да човъркат в дебрите на така забалтачената българска история. Хайде да минем към истински конструктивизъм, белким пък нещо се пръкне!

Вярвам, че сте съгласен!

Благодаря Ви, г-н Янков, за "основния принцип". Само дето не ми стана ясно за какъв "Основен принцип" става дума и на какво. 

Да не влизам в лични обяснения и квалификации, но поне да ми бяхте цитирали английската или поне руската версия на Wiki, която преписва от преждеспоменатата, а ми сочите тази пошлост, качена от някой-си, дето бъкел не отбира от това, за което иде реч.

Много остроумно, англофоне Тантин, но е добре все пак поне някога да отбираш и от ирония и сарказъм, колкото и да демонстрираш "владеене" на френски и руски (които май не знаеш). Но, нищо лично, просто "между другото".

On 9.02.2021 г. at 2:05, Frujin Assen said:

Използвайки бръснача на Окам и вървейки по пътя на най малкото съпротивление много по вероятно е северите да са славяни, максимум българи /или дошли с българите/- но в никакъв случай готи.

Да, не си струва да се спори - северите не са готи! По-скоро съм съгласен да са от склавинските племена. Такива бол, макар че не им знаем имената. Цялата Дунавска низина са населили, че и отвъд Дунава. И след като онези другите склавини от "7-те рода" са се провалили по какъвто и да е начин да възпрат окупатора Никифор по източните старопланински проходи да нахлуе "по суша и море" в земята, вече наричана България, съвсем логично новият владетел на тези земи Аспарух да прати северите, справили се със заплахата от Авария (или от Кубер, брато му) да пазят тези проходи, а "7-те рода" да разпердушини на на юг и запад от новата България, че и - по Теофан Изповедник - да ги облага и с данък (как ще го събира този данък си е негов проблем!). Всичко това е ясно, нема проблема.

Ама какъв е тоя Окам, дето и с бръснач работи, та трябва "и вървейки по пътя на най малкото съпротивление" да приемем за "много по-вероятно" "северите да са славяни, максимум българи", независимо как и с кого са дошли?

О писменех - историческо съчинение и исторически извор. Херменевтика на историята и историографията

Не зная дали има смисъл да занимавам историческата общност на форумнаука.бг с моите размисли около труда на най-големия български мислител от Средновековието Йоан Екзарх, но ще се опитам с терзаещите ме въпроси и нищожните си познания поне да насоча прожектора на вниманието към онези действителни проблеми на българската история, които и в момента са във фокуса на актуалната политика.

Под заглавие "О писменех Чръноризца Храбра" словото на Йоан Екзарх, прочетено за пръв път на т.нар. "преславски църковно-народен събор" от 893 г., намираме в известния Иван-Александров (или Лаврентиев - по името на съставителя му) сборник от 1348 г. Константин Калайдович го публикува в книгата си "Иоан Екзарх Български", през 1824 г. (лично съм снимал собствения екземпляр на Васил Златарски от частната му библиотека - Калайдович К. – Іоаннъ, Ексархъ Болгарскій / Иоанн, Екзарх Болгарский [1824, PDF, RUS], https://rutracker.org/forum/viewtopic.php?t=3104358). И този препис - както по-горе в предишния пост посочих - се възприема, доколкото е "най-ранен" за нас днес, като автентичен текст на словото. Нищо по-невярно от това. Текстът от 1348 г. е не само препис от случайно попаднал (или наличен) в Търновграда руски препис, но и "преведен" на среднобългарски. Кашата е пълна - уж български, ама не съвсем! Ако прибавим и считания от "специалистите" (руски) за "автентичен" и "единствено достоверен" препис, включен в руски сборник от 15 в. (ок 1450 г., който всъщност е "Съчинения" на Иоан Езарх) като глава 65 (вероятно грешно - в други преписи е глава 55) от "Небеса" ("Богословие") на Иоан Екзарх (като цяло превод на Иоан Дамаскин) - то цялата каша около уникалното съчинение на Екзарха става пълно.

Защо О писменех е първото българско историческо (касаещо историята на България) съчинение - това бих се опитал да покажа, ако ми бъде позволено. Защото то пряко указва към такива (все още неясни) възлови въпроси като християнизацията на България и сътворяването на адекватна на българския говор от средата на 9 в. писменост, с една дума, онова, което и днес се величае като "дело на КиМ". И то среща - съзнателно или по инерция - голямото препятствие "славяните". Да, "славяни" или "българи"!? - В това е въпросът. Че българите са станали славяни - кой спори??? Ама кои "българи", ама какви "славяни"? Че българите са славяни - ама бамбашкъ - така си е! Взели, че въвели следпоставен определителен член - съвсем бамбашкъ - в противовес на великия руски язик, който не знае такива нововъдения? - Хак да им е! Да се оправят! Да живее Македония, родината на славянската писменост!

Какви проблеми за българската история поставя О писменех  на  Иоан  Екзарх - в следващия пост.

Файлът си се отваря и сваля без проблеми. Какво е това "btw"? Тв ли, що ли? С благодарности към "makebulgar", моят файл не бе така качествен.

Благодаря, Sir! Трогнат съм.

Десетки пъти съм чел този надпис (в превода на Бешевлиев, както и неговия въвеждащ текст и коментарните му бележки), в опита ми преди време да разгадая мистерията на онази амалгама от събития на Балканите, която Георги Вернадски е нарекъл "Дунавската криза от 838 г.", но както тогава, така и сега ми остава абсолютно непонятен израза "моите братя българите" - сякаш Пресиян (а надписът е негов, не на Маламир) не е владетел тъкмо на българите (членуването на "българите" усилва това чувство). А при положение, че бях стигнал до убеждението, че "Михаил Българинът" на Симеон Логотет, "Звиница" на Теофилакт и Пресиян са едно и също лице, не ми оставаше нищо друго, освен да приема "римската теза" на Боцмана - абсурдна от всяка гледна точка. Вероятно поради всичко това онзи, който се грижи за психическото здраве на хората, е заличил от претоварения ми харддиск тази информация.

Благодаря Ви.

Преди 8 минути, sir said:

Е, аз отговорих на въпроса къде Маламир е писал за българи. "Моите братя" са от друг надпис, съвсем ясно е, че го знаеш кой е, тъй че не разбирам смисъла от тези софизми. Аз обаче предлагам да спрем да цапаме тази стара тема, в която потенциално полезни мнения само след няколко дни ще бъдат изгубени за този, който евентуално би могъл да научи нещо от тях. Ако има нещо, за което искаш да си поговорим, отвори нова тема със съответните заглавие и въвеждаща част и няма лошо да продължим.

О.К. Sir! Съгласен!

И без каквато и да е ирония или сарказъм Ви моля наистина да ми подскажете в кой надпис ги има тези проклети "мои братя". Не съм срещнал този израз - а той много ме заинтригува - колкото и да си въобразявам, че всичко съм видял, явно самозаблуждавайки се. И отново благодаря!

Преди 13 минути, Евристей said:

@sir ти е отговорил точно. Ако искаш и линкове , но се учудвам, че не само не ги знаеш, но и запитваш като , че ли такова...животно нема. 

Защо първо не се запознаеш с така наречените първо-български каменни надписи  http://macedonia.kroraina.com/vb3/vb_uvod.htm  но .....  първо здраво четене , след това вече кое е правилно. грешно, тенденциозно и т. н. 

Относно Пресиан-Персиан - прие се (по едно време (моето) че и двете са дублетни.  За мен е Персиан (не ми се спори точно тук) Ако проблемът е това - съгласявам се - мир да има. 

Разбира се, уважаеми Евристей, Вие сте напълно прав. Всичко, което излиза от Вашата уста, сър, е самата света истина. Е, използвате отвреме навреме и каруцарски език, за да поучавате палетата, ама на сте случил. Простено да Ви е, човек на възраст... 

Но все пак да Ви кажа - "така наречените първо-български каменни надписи" навярно ги знам много преди Вас, все пак Софийското килийно училище дава (или даваше) добра основа, а и не съм преставал да ги проучвам. А цитираното от Вас Маламирово писание (каквото няма - вижте в поста ми по-рано, преди Вашата информация) явно показва, че лежите на стари лаври - цитирате по памет, ама с годините паметта отслабва и човек започва да привижда неща, каквито няма в действителност. И това не е само в сегашния случай - да Ви припомням ли Вашето репликиране на мое изказване в друга тема във връзка с Акониат, от която Ваша реплика просто личи, че пак говорите "по памет", без изобщо да правите каквито и да е усилия да проумеете какво всъщност казва онзи, другият диалогист, ако изобщо го възприемате като мислещо същество. Да не говорим за напоителната Ви и нравоучителна лекция, която ми изнесохте за келтите. Благодаря! Но... простено да Ви е! И все пак - да Ви имам самочувствието!!!???

Преди 27 минути, sir said:

Преди 54 минути, Petrovich said:

Много интересно. Къде Маламир (в каменните надписи - друго няма) е използвал "българи"?

В надпис 58 по изданието на Бешевлиев, което е качено в нета. Разбира се, понеже надписът е изгубен, то можем спокойно да го отпишем и него като фалшификация. По всичко личи, че това са новите критерии за наука по тия ширини.

Виж, за изкуственото съживяване на теми от разни много начетени потребители в последно време си прав.

Благодаря, Sir. Ето, отварям Бешевлиев В. Първобългарски надписи. 1992. И на с. 225 намираме 

Няма "моите братя българи"!!! Естествено, че грък ще напише "булгарис", което ще преведем като "българи". И въпросът ми към Евристей беше не толкова към "българи", които в автентичните български писания е "блъгаре", колкото за "моите братя".  Тази "добавка" е много озадачаваща, съгласен ли сте?

Преди 25 минути, Евристей said:

Маламир "..моите братя българите.."  и  Персиан  "..на многото българи.." не си ги чувал или .и те са фалшификат

Много интересно. Къде Маламир (в каменните надписи - друго няма) е използвал "българи"? Любопитно ми е. Че и "Персиан"?! Все бях "чувал" за "Пресиан", "Пресиам", както го пишат гръцките аналисти, но сигурно съм пропуснал някакво тяхно изписване като "Персиан", вероятно под влияние на множеството интерпретации на надписа на "Пресиян II", както го именува ПламенПавлов.

А иначе, много похвално е декодирането на Жо Ро като Курти Вълчанов и Валхирия - поздрави! - в една изкуствено възродена напълно безсмислена тема отпреди 7 години. И подозренията на Sir за конспирация са основателни.

Преди 19 минути, T.Jonchev said:

Ако Константинополската ера е минавала за единствено правилна, щеше да я използва и Теофан. В България са използвани най-различни способи за датиране, вкл. Александрийската ера. Колкото до Коцел, той е владетел след смъртта на Прибина, т.е. след 861г. Освен това пространните жития на Кирил и Методий свързват създаването на азбуката съвсем пряко с моравската мисия. А "патриотичната" връзка с 855г., измислена в миналото, за да утвърди тази датировка, е доста несериозна.

Аплаузи.

Никой никъде на говори, че "Константинополската ера е минавала за единствено правилна". А монахът Теофан какъв авторитет е? Навремето Комар го представи като пълен профан, възвеличавайки Никифор като интелект (с цел да уязви българските историографи какви "патриотарски" глупаци са), а пък Павел Кузенков (живият познавач на "ерите") - като последният хронографист-аналист. Обективно - Теофан използва Александрийска ера със старото римско (мартенско) начало на годината, едновременно следвайки библейското начало за сътворението на Адам от кал - по икиндия, т.е, в средата на щестия ден, което - превърнато от божието безвремие в земни години - дава 5500. Но всички датировки на Теофан се разминават с действителното датиране на историческите събития с 16 или 8 години, понякога с + или - 1 година, в зависимост от какъв източник е заимствал. Но факт е, че на българските "историографи" от края на 9-ти и 10-ти век Никифор и Теофан не са попаднали в полезрението им (синчето на "Борис" май повече е обитавал Константинополските таверни, вместо да копира гръцки папируси), а през 60-те години на 10 в. някой нашенски монах взел че преписал в К-л компилацията на Симеона магистра и логотета, че и я превели в Преслав, та и до ден днешен българските историографи да твърдят, че България била покръстена поради страха от византийския меч (да не забравим и божието проклятие глад) след невъзможния и чисто въображаем поход на византийците по суша и море срещу България.

Колкото до Коцел, той никога не е бил "владетел" - нито преди, нито след смъртта на Прибина 861 г. ВЛАДЕТЕЛИ са Богорис Михаил, Людовик Немски, Теофил, Михаил III (непълнолетен) - с една дума, суверенни владетели на суверенна държава. Какъв е Прибина, после и синът му Коцел/Костел? - Управител на ленно владение в Източна Панония по милостта на Франкския суверен! Е, хайде да бъдем обективни - поне е документирано във франкските анали, в Conversio... През 861 г. воюват моравците на Растица (южно от драва) и панонците на Прибина (северно от Драва), Прибина е убит, наследява ленното владение синът ме Коцел... Ех, как не се е сетил Йоан Екзарх при личните си срещи с Коцел да го пита откога е "владетел" на това ленно владение!? Та да беше поставил в О писменех името Прибина. Когато са се срещнали Коцел е бил мъж на около 35 години. 

Че "пространните жития на Кирил и Методий свързват създаването на азбуката съвсем пряко с моравската мисия" е видимо от пръв поглед. Но точно в това е проблемът. Вижте ги тези ПЖ - в КЖ за фантасмагоричната сарацинска мисия - 5 страници, за Хазарската - 7, за Венецианския диспут - 3,5, а за великата Моравска мисия - 3 реда!!! Ей, хора, тука нещо не е наред. Царят вика Константин, нарежда му да извърши велико дело - да състави нова азбука за един непознат народ, че и да преведе на това ново писмо Свещените книги и да пътува да ги просвещава, изпълнявайки мисия по величайша заповед, за която мисия никой не го е еня!? Има нещо гнило в Дания! И дори когато йерарсите на Аквилея на специално събран събор са го приклещили с брата му Методия и техните сподвижници в ромейското владение Венеция през октомври-ноември на 867 г., че проповядват в чужд диоцез и извършват еретическо богослужение на непризнат от Светата църква език, - дори тогава ромейският епарх на Венеция не си помръдва пръста да защити ромейските поданици! Е, житията мълчат (защо ли?), но папа Николай I, уведомен от българското посолство в Рим, се застъпва за тях и ги вика да види плодовете на тяхното свещено дело.

А тази "измислена в миналото" (кое минало?) - "патриотичната" връзка с 855г." - можем да подминем с усмивка, защото - както казват братята руснаци - тя е повече от несериозна.

Преди 55 минути, T.Jonchev said:

Преди 1 час, resavsky said:

Тука вече опираме до големия въпрос дали съвпадането на двете събития / българската християнизация и създаването на българската азбука /  е проста случайност?Дали Борис е имал някакъв контакт с Кирил и Методий още от Византия или поне от моравския им период.И как е щял да постъпи ако Климент,Наум и Ангеларий не са били изгонени от Моравия.

Не е случайност. Моравското пратеничество през 862г. не бие път до Константинопол само заради учители - това е между другото. Между Великоморавия и империята е сключен военен съюз, резултат от който е войната с България малко по-късно, която завършва с покръстването и разтрогването на съюза между Борис и Людовик Немски.

Уважаеми Т.Йончев, адмирирам ВАШАТА прецизност, обективност и стремеж към научна достоверност - "между другото" на тях разчитах за подкрепа при лансирането на моите нетрадиционни становища. И затова имам няколко съвсем нетрадиционни въпроси:

1) Може ли да ми посочите някакъв документ или източник, който указва, че през 862 г. действително е имало "Моравско пратеничество" до Константинопол, независимо дали то е искало само учители или и нещо друго; (Понеже аз се съмнявам дали е имало такова, въпреки че академик Борис Флоря вече 40 години ни казва да не се съмняваме)

2) Може ли да ми посочите някакъв източник за съществуването на "първата славянска държава", която именувате "Великоморавия", преди Константин VII да именува владенията на Свентоплунк "Велика Моравия"; (от малкото неща, които съм чел, стигнах до заключението, че императорът-историк е ползвал доста български извори - р. Велика Морава, Белиград са си български топоними)

3) Има ли някакъв документ за "военен съюз на Великоморавия и империята" (подразбираме Византийската), който по-късно да води до война с България? В тази връзка ме гложди такъв въпрос: през 862 г. фамозната Великоморавия държава (полития) ли е? Дори според някои чешки историци (Иржи Махачек) тя, Великоморавия, само се пъне да стане такава, успява донякъде частично след 879, дори папата в писмо веднъж нарича тогава Свентоплунк rex вместо традиционното dux. В същия план - има ли някакви достоверни сведения за военен съюз на Франкия и България, насочен към великата държава Великоморавия?

4) Може ли да ми посочите документ или някакава хроника (или хронограф) - извън Псевдо-Симеон, от който преписва Симеон Логотет, - за действителна война на Византия с България около есента на 863 г. или пък 864 г., "която завършва с покръстването и разтрогването на съюза между Борис и Людовик Немски"? Сигурно не съм запознат с нужните документи или съм чел такива, които свидетелстват за нещо съвсем различно.

Оставам Ваш върл фен - наистина, действително, - и се надявам на помощ в уясняването на тези мътни и сложни за мен проблеми.

Преди 17 минути, T.Jonchev said:

В късните преписи и преработки се срещат редица иновации, които липсват в най-ранните запазени ръкописи и напълно логично е да смятаме, че става дума за прибавки - както имената на Фотий, императрица Теодора, та дори и Рюрик. Вмъкването на тези 44г. е от същия род. Едва ли може да се приеме, че числото 44 се е получило при неправилно транслитериране от глаголически оригинал, а числото 6363 се е съхранило непроменено.

Какво значат тези "късни" и "най-ранни", но "запазени" преписи? Кой е критерият за определянето им като "късни" и "най-ранни"? Явно "запазени", защото става дума за преписи, които са правени при различни исторически обстоятелства и с различни цели. "Рюрик" е добавян с текст от ПВЛ, Фотий - заради първото кръщение на "росите" при Асколд и Дир (866), които "роси" нямат нищо общо с Киевска Русь; колкото и да се напъват колегите от Украйна и Русия да докажат, че Рюрик, Олег и детището Игор са действителни исторически фигури, те са успели точно толкова, колкото нашите са доказали, че Авитохол и Ернак са такива - разликата е никаква. В дълбочина погледнато, въпросът е дали приемаме руската концепция за българската история, така или иначе в определени граници наложена от руския възпитаник (и от схизматичната православна църква) Васил Златарски, както и неисторичното мислене в българската историография. Но да не се разпростирам.

В масовото съзнание битува представата, че колкото "по-ранен" е един препис, толкова по-близък е до оригинала - абсолютна заблуда. Има късни преписи, дори от 18 в., които са по-близки до оригинала. Кой оригинал? Няма един-единствен оригинал на О писменех!  Ако под оригинал се разбира автограф, т.е. авторски текст. Е, няма такъв! Не е запазен! Но има варианти с авторски добавки от Йоан Екзарх, правени в продължение на 30 години. Въпросът е: кои добавки или редакции може да са авторски, кои чужди. На българската общественост се представя като "най-ранен" (и достоверен - !?) препис на О писменех от Иван-Александровия (Лаврентиев) сборник от 1348, във връзка с чието "откриване" Константин Калайдович издава Йоан Екзарх български през 1824 г. Освен О писменех Калайдович публикува и най-голямата мистификация на Йоан Екзарх Написание о правей вере, чието заглавие е просто рефлекс на Небеса (Богословие), явяващо се под заглавие Слово о правей вере. По-рано цитирах един уникален (единствен) препис на О писменех  със "словенские блъгаре" от 16 в., чиято уникалност се допълва със запазена датировка от авторския оригинал - 916 г. (Куев, № 10), както и изброяване на Седмочислениците - само дето са 8, с добавено името на Лаврентий,, което в зруги ръкописи замества името на Сава. И това ли е късна произволна добавка?

Руснаците пък посочват като единствено правилен (или най-достоверен) препис онзи от Московски сборник от 15 в., който съвсем определено може да се определи като Съчинения на Йоан Екзарх, където накрая с индекс киновар 65 (грешно - вместо 55, поради непонятно въведената номерация на допълнителните 6 глави към Богословие на Йоан Екзарх). Разликата между "българския" и "Московския" препис е в два пункта: 1) в "българския" (1348) имаме "бог помилова род члвеческий", в "Московския" - "род словенский", т.е. с век по-късния препис е по-достоверен от по-ранния; 2) в "Московския" препис е изброена цялата азбука - 24 гръцки, 14 славянски, - ама в такава каша, включително и с тези "и пе, хлъ тъ"... 

Накратко, че стана много, ама няма как - тази "добавка" за датиране на създаването на словенското писмо от КиМ през 855 г. чрез 7-я ВС е авторска, излязла изпод перото на Йоан Екзарх (или на подопечните му скриптори), а не руска (или нечия друга), каквато е например добавката за "рушките писмена" в ЖК. Защо и как исторически е тази 855 г. като начало на създаването на словенското писмо по времето на Михаил и майка му Теодора, когато е и първото "официално" покръстване на българите от Константинопол, за разлика от второто през 866 от Рим, - за това в темата О писменех, ако Бог ми дава живот и здраве. Но моля Ви - не зачислявайте прибързано становището ми във фолк-хистори.

Преди 27 минути, T.Jonchev said:

Преди 3 часа, Petrovich said:

дори датира в О писменех сътворяването на словенското писмо от КиМ 69 години след 7-я събор - в 855 г.

Къде в "О писменех" има датиране, свързано със VII ВС?

Сътворяването на словенското писмо се датира по VII ВС в около 70 % от всички над 150 пълни преписа на О писменех под заглавие "Сказание како состави стыи Кирил Философ азбуку по языку словенску и книги преведе от греческих на словенскии язык" (текстологичните вариации са твърде много, но като лексика това е заглавието). Конкретно: К. Куев (1967) публикува 73 преписа, но от тях пълни са 69. От тях 43 (процентът може да се изчисли) съдържат следния текст: "Аще ли въпросиши словенских букарей глаголя кто ви писмена сотворил ест и книги преложил . то вси ведят и отвещавше рекут: стыи Константин Философ, нарицаемыи Кирил. Тои нам писмена сотворил и книги преложил и Метод брат его епископ Моравскии. И аще въпросят в кое время и отвещаем по седмом соборе в МД (44) лето во времена Михаила цря греческаго и матере его Теодоры иже правоверную веру утвердиста в лето от создания миру ST&Г (6363)." (Не ми излиза кирилицата, това & е кси).

В текста е очевадна грешката при транслитерацията на глаголическия текст на кирилица на годините от 7-я събор до създаването на словенското писмо - 44 вместо действителните 69 (от 787 до 855). При това има двойна грешка. Глаголическото М с числова стойност 60 е буквално транслитерирана в кирилическо М с числова стойност 40. Фамозна е грешката при транслитерацията на единиците: глаголическото З (земля) е правилно транслитерирано в кирилическата ТИТА в първичния антиграф, но впоследствие преписвачите грешно са разчели ТИТА като Д (добро) поради явно различния шрифт на ТИТА - свалената на реда хоризонтална хаста на ТИТА графично уподобява ТИТА на Д (добро), поради което преписвачът е дешифрирал "вярно" буквеното число Д=4.

Фамозното в случая е това, че същото грешно разчитане е налице и в ЖК - агиографът Йоан Екзарх казва, че при т.нар. Сарацинска мисия Константин бил на 29 години, а в транслитерираните текстове стои 24 (ВД). А това препраща мисията в 851 г., което на свой ред довежда до неимоверно число писания, че ум да ти зайде. Особено се е престарал Франтишек Дворник в една специална статия в DOP като развива идеята как Константин и Фотий ходили при арабския халиф да го християнизират. Но нейсе, само това да е.

За да не бъда голословен давам 2 файла с текстове, открити след 1967 г., в т.ч. един на самия К. Куев (много са занимателни неговите "докази" за невярната датировка 855), а в другия публикация на 3 преписа от Кирило-Белозерския манастир на Христо Трендафилов.

Куев-1983-Нов препис О писменех. Лит-зн-е и фолк._77-81.pdf Трендафилов 2001_Три непубл. преписа на трактата „За буквите“_ПКШ-5_230-242.pdf

Преди 5 часа, Опълченец said:

Преди 20 часа, Atom said:

Ето ти един латински текст:

 

 

В единия случай имаме Sclavicas litteras - склавска азбука, а в другия например словѣньскаia писмена. Каква е разликата според теб в употребата на склавски и словѣньски? 

Expand  

Откъде е тази извадка? Прави впечатление написаното, че Методий е славянин.

Извадката е от Conversio Bagoariorum et Carantanorum - всъщност добавка към основния текст на съчинението, което е написано най-вероятно от архиепископа на Залцбург Адалвин през 870/871, от една страна, като обвинителен акт на съдебния процес в Регенсбург срещу Методий, от друга, в защита на законните права на Залцбургската архиепископия над Източна Панония като мисионерски диоцез. Той е получен по споразумението между епископите на Пасау и Залцбург и Патриарха на Аквилея (Чивидале) за разпределение на завоюваните територии на Аварския каганат след третия поход на франките от 796г. Самото съвещание на тримата се е състояло "някъде на Дунав" - в превзетия втори по големина аварски хринг на устието на Тиса в Дунав, където е крепостта Тител (това може да се види на картите на Петър Коледаров). Добавката вероятно е писана от аквилеец - като израз на претенциите на Аквилея към Северна Панония, т.е. земите на север от Драва.

А Методий е арестуван в Блатноград (Мосапурк, сега Залавар) - "столицата" на Блатненското "княжество", където Залцбургската архиепископия е създала свой мисионерски архипрезвитериат, по обвинението, че проповядва в чужд диоцез и на това отгоре върши богослужение на славянски език. Житие Методиево ни разказва всичко това. Но ЖМ не ни казва директно, че Методий е назначен като ставропигиален (архи)епископ на Римския папа - завоалираното "този диоцез принадлежи на Римския престол" не е достатъчно. Адриан II създава Моравско-Панонската ставропигия със седалище Сирмиум като реализация на подетата от предшественика му папа Николай I битка за връщане на Илирик към Римския престол, битка, започнала още при папа Адриан I през 787 г., но тогава приключила без успех. Поради това Рим не признава 7-я събор в Никея и Константинопол за Вселенски. Да кажем, че Методий е римски църковник - какъвто е от 870 до края на живота си, - значи да предизвикаме схизматичната православна славистика на дуел. Още повече пък ако кажем, че самото ЖМ е написано от римски църковник, какъвто е Йоан Екзарх - поне до 900-та година. А че е такъв, ясно се вижда от увода на ЖМ, където са представени само първите 6 събора. След 900-та година вече признава 7-я събор, дори датира в О писменех сътворяването на словенското писмо от КиМ 69 години след 7-я събор - в 855 г. И няма никакво противоречие с "официалното" становище за 863 г., още по-малко пък може да става дума за патриотарска митология и пр., каквито "оценки" прозират в някои предходни постове (фиксирам К. Гербов). В крайна сметка става дума за реален исторически процес на създаване и употреба на едно ново писмо от КиМ, а не на две азбуки, каквото е "официалното" становище, да не говорим за масовите представи. Няма две азбуки, а една, сътворена от КиМ, но явила се на бял свят по ред исторически причини в два "шрифта", единственото съществено различие между които е в числовите стойности на буквите.