Gloster

Бенин много добре са можели да обработват бронз и злато. През 1897 когато е запален и разграбен,търговия с роби вече няма.

На колене пред Бог Македон,татари.

Една карта на кралствата Мосси окобо 1530,като те все още са били зависимост от Империята Сонгай.

Възход на кралствата Мосси След тези успехи,основната задача била територията владяна от мосси(все още племе) да се централизира и да се продължи ограничено експанзията. Династията продължавала да управлявала от град Ouagadougou. Но скоро се в региона се появило нови кралства. И трите града основани от синовете на Уедраого според легендата след известно време придобили независимост от "централната власт" в Ouagadougou. Така кралствата Мосси станали четири засега. По-времето на петия владетел в Ouagadougou Комдимие(около 1170),започнали още два бунта отново срещу него,като и двата били успешни. На север се откъснало кралство Ятенга(днес на територията на провинция Ятенга в Буркина Фасо),а на юг кралство Ризим. Комдимие не се примирил с това,като воювал няколко години с Ятенга,но без успех.Ятенга дори успяла да завладее едно от другите отцепили се кралства-Зондома. За да се спре бъдещите разцепления Комдимие все пак провел реформа-синовете му(и синовете на всеки бъдещ владетел,поне в Ouagadougou) ,получавали статус на "Димас"-управлявали провинциите на кралството,с широка автономия(за да не се отцепят и те),но признаващи един владетел в "столицата". Системата се оказала успешна. Макар и разединени кралствата Мосси се засилвали все-повече и се превърнали в регионални сили. Наглед малкото кралство Ятенга,започнало войни с могъщата мюсюлманска империя Сонгай,като между 1328 и 1477 превзело Тимбукту и един важен търговски пост в региона Масина(и двете днес в Мали). Когато Аския Мохамед Първи станал лидер на Сонгайската Империя,започнал свещенна война с анимистичните кралства Мосси през 1497. Кралствата Мосси не могли да издържат на тази сила и били всичките покорени от могъщия Сонгай. Но въпреки това те се съпротивлявали на налагането на исляма и успяли да запазят традиционните си вярвания. През 1591 Сонгайската империя се разпаднала и Мооси бързо въстановили независимостта си. .

Кралствата Мосси(11 век-1896) http://en.wikipedia.org/wiki/Mossi_Kingdoms Кралствата Мосси,са предколониални могъщи държавни образувания на територията на днешната Буркина Фасо,които дълго време доминирали в региона на река Горна Волта. Те били основани от воини идващи от регионът Догомба в днешна Гана. За произхода им има противоречиви легенди. Според една от тях принцеса от региона Дагомба избягала от град Гамбага,защото се скарала с баща си. Историците са на мнение,че ако тя и баща и са изобщо съществували,това е станало някъде между 11 и 15 век. Принцесата се наричала Ниенега и избягала в мъжки дрехи.Отишла в къщата на ловец на слонове от племето Боусанси,наречен Риале. Той първоначално и повярвал,че е мъж,но един ден открил истината и двамата се оженили. Имали син наречен Уедраого,на името на коня,с когото принцесата избягала от Гамбага. Уедраого,когато бил на 15 години посетил дядо си в Гамбага,а той му дал четири коня,петдесет крави и няколко Дагомбски конника. С тези малки сили и на крехка възраст,Уедраого покорил племената Боусанси,оженил се,имал три сина и основал град Тенкодого(днес в Буркина Фасо). -Първия му син основал град Fada N'gourma. -Втория му син,управлявал значителна територия на територията на днешната провинция Зондома-една от 45те провинции в днешна Буркина Фасо. -Третия син наследил бащиния град,след като Уедраого починал.Той се оженил за жена от племето Ниниси и обединил трите племена-Догомба,Боусанси и Ниниси в ново племе наречено Мосси. http://en.wikipedia.org/wiki/Mossi_people Скоро след това новото племе,покорило племето Кибиси и племената Гурунси.

Попринцип рядко говоря за племена в темата...Всмисъл тези държавните образувания,наистина са воювали с племена,но самите те са нещо много повече. А за тояги пък хич.

Кралство Коя(1505-1896) http://en.wikipedia.org/wiki/Kingdom_of_Koya Кралство Коя или кралство Темне е предколониално държавно образувание на територията на днешната Сиера Леоне. Столицата и се е намирала на Кейп Моунт,на територията на днешна Либерия. Коя е основана от етническата група Темне около 1505 година,която мигрирала от север търсейки търговивски контакти с португалците на юг. Кралството било управлявано от владетел наречен Баи или Обаи.Списък на владетелите на Коя- http://en.wikipedia.org/wiki/Obai Самата Коя се състояла от "под-кралства" управлявани от благородници,наречени Гбана. Установени били дипломатически отношения с французите и британците през 18 век. На децата на благородниците в Коя е било позволено да се обучават в европа. Коя също така търгувала с мюсюлманските държава на север и позволявала на мюсюлмани да навлизат на територията й. При управлението на крал Нембанга(1775-1793),бил сключен договор,който позволявал основаването на британска колония на крайбрежието през 1788. Коя участвала в транс-атлантическата търговия с роби. Все пак понякога владетелите решавали да спрът временно търговията с роби,но това не спирало отделните тяхни поданици. От 1801 до 1807,Коя за първи път водила война с британските колонисти,а и с съседния народ Сусу. Войната била загубена и британците завзели северния бряг на Сиера Леоне,като части от брега били предадени и на Сусу. Въпреки това Коя продължавала да е най-могъщата регионална сила. През 1815 Коя започнала отново война със Сусу.Този път британците не взели страна и Сусу загубили придобитите територии. През 1841 било победено пък племето Касона на река Мабаоле. Отношенията с британците обаче били проблемни,като британците бомбардирали Коя от морето,а кралят отвърнал като изгонил християнските мисионери през 1860. Но британците се засилвали в региона все повече и виждайки положението последния истински крал на Коя,на 31 август 1896 приел държавата му да стана британски протекторат.

Апогей,упадък и край. Фута Джалон се превърнала скоро в мултиетническа и мултиезична държава управлявана от мюсюлманите фулани и притежаваща могъщи армии,съставени от роби и свободни хора. Фуланите се възползвали от процъвтяващата търговия с роби с европейците на крайбрежието. Тя се водела най-често с французите и португалците. Фуланите снабдявали и с жито,добитък и други стоки европейците. Заради търговските права на европейците владетелите на фуланските държави получавали лични подаръци от тях. През 1865 Фута Джалон започнала инвазия в анимистичната държава Каабу. Решаващата битка се състояла при Кансала в 1867. Там 12 хилядната армия на Фута Джалон се изправила само срещу от 2000 до 5000 кабуу. Фуланите и съюзниците им,успяли да спечелят битката,унищожавайки кралство Каабу,но загубили около 8000 убити в битката. Тази загуба не можела да бъде компенсирана и с това започнал упадъкът на Фута Джалон. Французите също не били доволни от това,че доминирали само на крайбрежието и морето. Те започнали да навлизат в Фута Джалон,използвайки вътрешните междуособици в кралството избухнали по-това време. Накрая решили,че са достатъчно силни да завладеят напълно държавата и през 1896 в битката при Поре-Дака те разбили последния владетел на Фута Джалон-Боубакар Трети(1894-1896).

Новата държава Фута Джалон се управлявала стриктно по шериата,с един владетел. Столицата била град Тимбо,близо до днешния град Мамоу. ( Mamou- в Гвинея,ето го и Timbo ) Държавата се състояла от девет провинции наречени "диве",които имат определена автономия(подобно на Сокото,късна фуланска държава). Провинциите били-Timbo, Timbi, Labè, Koîn, Kolladhè, Fugumba, Kèbaly, Fodé Hadji и Murya. Всъщност управниците на тези провинции в град Тимби,решили Алфа Ибрахим Муса от Тимбо да стане първия Алмами на Фута Джалон и тъй като по-този начин Тимбо станал столица. Целта на владетелите на Фута Джалон била главно да убедят по-един или друг начин местните общности да станат мюсюлмански. Чрез войни и преговори Фута Джалон станала регионална сила,притежаваща влияние и генерираща благосъстояние. Като суверенна държава,тя разглеждала Франция и другите европейски сили,като дипломатически партньори,а в същото време защитавала художествените и литературни постижения в мюсюлманските центрове,като свещенния град Фугумба. През 1777 починал първия владетел Алфа Ибрахим Муса. Неговите наследници разделили на две държавата между двете семейства Алфая и Сория. Те водели непрекъснати войни помежду си,заплашващи цялата държава. Накрая бил сключен мир,като се установила система от двойно лидерство в държавата-имало двама Алмама,един от всеко семейство. Двата Алмама трябвало да си разменят властта на всеки две години,но тази система не работела гладко.

Карта на четирите фулански държави около 1830.Фуланите макар и номади,са се превърнали удивително в държавотворци.

Докато спорим,да се насочим и към... Кралство Фута Джалон или Алмаматът Тимбо(1725-1896) Това е била предколониална западноафриканска мюсюлманска държава,намирала се в планинския регион Фута Джалон на територията на днешна Гвинея.Тя е и втората държава на фуланите,която разглеждаме в тази тема. http://bg.wikipedia....Р°_Р"жалон Регионът Фута Джалон е бил населен от полу-номадския народ Фулани между 13 и 16 век. По-точно от една обособила се точно в този регион част от фуланите,наричаща се Пули или Пулари,откъдето и идва местния им език-"пуларски език",част от фуланския. Те изповядвали традиционните си вярвания. През 16 век дошъл приток от фулани мюсюлмани от региона Масина в днешно Мали. Както в близкия регион Фута Тооро,така и в Фута Джалон мюсюлманите фулани и традиционалистите фулани живяли заедно в мир. Според местните източници обаче в 17 век избухнала свещенна религиозна война. През 1725 мюсюлманите фулани напълно установили контрол над региона Фута Джалон и основали първата фуланска теократична държава. Алфа Ибрахим Муса станал първият водач на вярващите(в Аллах) и първия Алмаами на Фута Джалон. Теократичния модел на Фута Джалон по-късно ще вдъхнови другата фуланска теократична държава-Фута Тооро.

Това си е обида към Етиопия.Нито са диваци,нито варвари. Но не са и на нивото на викторианска Европа. Затова няма нищо възмутително в това което са направили. Възмущавам означава неприятна изненада. Не може да има никаква изненада тук-етиопците са постъпвали така и с други противници. Това е нормално за тях. И е абсурд италианците да казват "ние отиваме да колонизираме тези диваци" и след като са ги били,да се оплакват "ама защо постъпиха така дивашки?". Обаче ако един италианец или англичанин ти се гордее колко е културен и модерен и цивилизован,почне да се държи в Африка като варварин-да това вече е възмутително.

Няма как да го оправдавам.Но го разбирам,защото е нормално за тях. Какво е възмутителното? Те напрактика не са се променили от средновековието тогава много.

Първо спри с това "белите","черните"-никога не съм делил хората така. Ако за някой тук расата има значение,за мен няма. Ами като имаме една агресия,какво друго да ми е мнението? Ако етиопците бяха нахлули в Сицилия,скополи там италианците и запалили няколко града ще съм възмутен от това. Но нямаме такова нещо нали? И да възмутен съм от това,че англичаните в 1897 варварски опожаряват и ограбват като диваци Бенин. Не съм го очаквал от тях,това не е постъпка на европейци от викторианската епоха. А какво да се възмущавам на етиопците или зулусите? Те не са напрактика в новото време,живеят си средновековния живот и се отнасят с врага както си знаят. Това е естествено за тях.Те ще постъпят така с всеки враг. Но за европейците не е естествено.

Бенин.Виж другата тема. Разграбен и опожарен от културните англичани в края на 19 век. В Африка,джентълмените забравят цялата си култура и изисканост.

Не защото имаме агресор.Имаме и Африка. Какво друго да очакваме там? Това не е Европа,европейските норми и правила не важът. И двете страни(и колонизатори и местни) постъпват с победения жестоко. В Индия е същото. Европейците опожаряват градове и облагат населението с квоти.Такива неща в Европа не биха направили колонизаторите през този период. Етиопците пък постъпват така с пленените италианци. И все пак,това е направено след битка,която е спасила държавата Етиопия напрактика. Същото е положението с руснаците при нахлуването на германската армия през 1941.Ми жестокост има от двете страни.

Те са нахлули с цел да анексират Етиопия. Това е естествена защита,да жестока,но присъща за много народи през много времена. Етиопците по-това време са със да кажем "средновековен морал"-не са приемали никакви правила на войната и т.н.

Не.Но все пак италианците са агресора и това е много съществено.В никакъв случай италианците не могат да се пишат жертви. А етиопците са защитавали страната си от директна окупация. А какво оправдава постъпката на британците да изгорят Бенин? И то през 1897.

Всъщност за да бъде нещо достоверно трябват източници,които не са само местни. Ами например с Каффа. В легендите на Джимма се казва,че Джимма е установила някакви връзки с Каффа. В легендите на Каффа се казва същото. Имаме препокриване.

Етиопците са нападнати от агресор в случая.Тук нямаме със сигурност "неусвоени територии". Иначе етиопците са имали и огнестрелно оръжие,даже и някакви оръдия при Адуа. Но победата им е уникална за Африка,като значение.

Че аз винаги съм го отбелязвал. Пък и няма разлика в достоверността между устни легенди и записани легенди.

Ето малко изображения на битката.Втората е етиопска.На четвъртото изображение е бойното поле.

На 1 март 1896 се е провела великата битка при Адуа. Тази битка съхрани единствената предколониална държава,преживяла колониализма-Етиопия. http://en.wikipedia.org/wiki/Battle_of_Adwa Около 100 000 етиопци срещу 17,700 италианци. Етиопските загуби са около 4000-5000 души убити и около 8000 ранени. Италианските са 7000 убити,1500 ранени и 3000 заловени.

А вирусите не са ли безсмъртни? Тоест ако не са активни.

Упадък и край Упадъкът на Бенин започнал скоро след 1700.В това време се засилила транс-антлантическата търговия с роби. Въпреки това през 19 век Бенин изживява възраждане,с развитието на търговията с палмово масло и текстилни изделия. Но един от кралете,за да защити независимостта на Бенин,забранил износа на дурги стоки,освен палмово масло През 80те и 90те години на 19 век било Великобритания се опитала да направи Бенин свой протекторат. Последния крал на Бенин Овонрамвен(1888-1897) се постарал да запази държавата си. Британците обаче след ограничаването на търговията им с Бенин,имали амбиции към богатия регион. Британските сили начело с вице-консула Джеймс Филипс през 1896 при посещението си в Бенин се опитали да свалят краля и да завземат властта. Те носели със себе си тайно оръжия. Планът на Филипс бил да се добере до двореца уж за преговори и да го завземе отвътре. Кралят Овонрамвен предчуствал какво го чака и отказал поради церемониални причини. Тогава Филипс изпратил бастуна си до краля,което било кръвна обида. Експедицията на Филипс била нападната и само двама души от нея оцелели. Филипс бил убит. В отговор на това, започнала военна експедиция ръководена от Хари Раусън през 1897,състояща се от 1200 войници. Културните британски колонизатори от края на 19 век този път,постъпили точно като некултурните испански конквистадори от началото на 15 век. Било им заповядано да опажарят всяко селище,което завладеят. Въпреки съпротивата,те успяха да превземат Бенин,като го изгорили и ограбили. Дори на места унищожавали местните произведения на изкуството. Всички участници в еспедицията се оттдали на грабеж. Според самите тях,били награбени около 2500 религиозни артефакта. Повечето не са върнати на Нигерия до днес. Много от тези предмети оказали влияние върху модернизма в Европа. Искали да обесят краля,но той успял да избяга. По късно бил заловен, а смъртната му присъда отменена и заменена с изгнание. Британския генерален-консул Мур,който заловил Овонрамвен,се самоубил през 1909. Но с независимостта на Бенин било свършено. military operation against Benin