zeleno_cvete

Да добавим и останалите забележки по старогръцкия текст: - за израза "ἀπ’ αἰῶνος" предпочитам превод от рода на "открай време", вместо "от памтивека" - в текста имаме "πατρίδος", което по-скоро означава "отечество, татковина, роден край" - "λαμπροτάτης" е по-скоро "сияен, бляскав" - за епитета "παράδοξος" предпочитам превода "изумителен" - в текста нямаме "граждани", а имаме "хора, люде" (ἀνθρώπων) Отделно трябва да се отбележи важния факт, че името на олимпиеца е във винителен падеж (акузатив), така че адаптираният превод би трябвало да използва конскрукция от типа "него го почетоха", а не "на него издигнаха (статуя). Също така в надписа не е изрично споменато за статуя, така че това е само хипотеза. След тези забележки, моят вариант на адаптиран превод е следният: По решение на Свещения съвет и сияйния народ (почетоха) Аврелий Фронтон Диофански, изумителния бегач, Олимпионикия и Алионикия, единствен и пръв открай време сред всички люде в родния си край. Постави (статуята) с лични средства щастливият му колега и атлет Аврелий "Злобата" Менандър Менандърски.

Продължаваме с изследванията. Полезни сведения за Аврелий Фронтон намираме в холандската научна студия "GRIEKSE ATLETEN IN DE ROMEINSE KEIZERTIJD (31 v. Chr. – 400 n. Chr.)": http://dare.uva.nl/document/2/144774 Всеки от атлетите е представен с нещо като визитна картичка, ето какво имаме за Аврелий Фронтон (стр. 259): 33. Aurelius Fronton Hardloper uit Augusta Trajana (Thracië), derde eeuw n. Chr. (?). Fronton behaalde als eerste atleet uit zijn vaderstad overwinningen bij de Olympische spelen en de Halieia op het eiland Rhodos. Ter ere van hem werd er door zijn collega (ςύντροφοσ) Aurelius Menandros alias ‘de Stille’ (ὁ καὶ Κότοσ) een standbeeld opgericht, een teken van de vriendschappen die er binnen de beroepsgroep konden bestaan. Dit eerbetoon vormt een van de weinige bewijzen voor participatie van atleten uit deze regionen in de grote Griekse sportfestivals. IGBR III, 2, no. 1574 Bouley (2001) 217 NAAM Aurelius Fronton STAD Augusta Trajana (Thracië) SOCIALE STATUS n.b. ONDERDE(E)L(EN) hardlopen, discipline onbekend LEEFTIJDSKLASSE(N) n.b. TIJD derde eeuw n. Chr. (?) OLYMPIONIKES JA PERIODONIKES NEE OVERWINNINGEN Olympia, Rhodos OVERIGE DEELNAMES n.b. AGONISTISCHE REGIO’S Thracië (?), Griekenland, Klein-Azië TITELS Ὀλυμπιονίκησ, Ἁλιονίκησ, παράδοξοσ CARRIEREDUUR n.b. BIJNAAM n.b. BESTUURLIJKE CARRIERE n.b. AMBTEN n.b. BOULEUTES n.b. BURGER Augusta Trajana, Rome BRON IGBR III, 2, no. 1574 BIJZONDERHEDEN Fronton werd in zijn vaderstad met een standbeeld geëerd, dat was opgericht door een collega INSCRIPTIE(S) JA, Augusta Trajana OPGERICHT DOOR collega-atleet Aurelius Menandros RANGSCHIKKINGSPRINCIPE n.v.t. WIJZE VAN WEERGAVE n.v.t. BEELD JA, maar verloren gegaan Холандският ми е пълна мъгла, надявам се някой да помогне с превода, но, ползвайки преводача на Гугъл, горе-долу разбрах най-важното, а то е, че доста проблематичната дума "ςύντροφοσ" е преведена като "колега". Другото важно нещо е, че изразът "ὁ καὶ Κοτος" се явява прякор на Аврелий Менандър, тоест нямаме "Аврелий Менандър, син на Менандър и Кото", а имаме "Аврелий "Злобата" Менандър Менандърски ". Странното е, че "κοτος" на старогръцки е "злоба, гняв", докато "stille" на холандски означава "тих, спокоен".

Работим по въпроса, колега, хубавите работи искат време Към момента проучванията ми доведоха до важните новини, че с прозвището " Ὀλυμπιονείκης " са били удостоявани победителите в игрите в Олимпия. Съответно с прозвището " Ἁλιονείκης " са били удостоявани победителите в игрите, провеждани по време на фестивала " Ἁλιεῖα " на остров Родос. Следователно изразът "победител в олимпийските игри в Елида и Родос" е доста неадекватен, защото на о. Родос не е имало "олимпийски игри", а и защото става въпрос за прозвищата "Олимпионикий" и "Алионикий", така че коректният превод трябва да включва именно тези прозвища.

На надписа различаваме следните неща: ΑΓΑΘΗΙ ΤΥΧ[....] ΑΥΡ. ΦΡΟΝΤWΝΑ ΔΙΟΦΑΝΟΥC ΟΛΥΜΠΙΟΝΕΙΚΗΝ ΑΛΙΟΝΕΙ- ΚΗΝ ΔΡΟΜΕΑ ΠΑΡΑΔΟΞΟΝ ΜΟΝΟΝ ΚΑΙ ΠΡWΤΟΝ ΑΠ ΑΙWΝΟC ΠΑΝΤWΝ ΑΝΘΡΟΠΩΝ ΑΠΟ ΤΗC ΑΥ- ΤΟΥ ΠΑΤΡΙΔΟC ΔΟΥΜΑΤΙ Β ΙΕΡWΤΑΤΗC ΚΑΙ ΛΑΜΠΡΟΤΑΤΟΥ ΔΗΜΟΥ ΑΝΕCΤΗCΕΝ . ΑΥΡ . ΜΕΝΑΝ- ΔΡΟC ΜΕΝΑΝΔΡΟΥ Ο ΚΑΙ ΚΟΤ[...] ΕΚ ΤWΝ ΙΔΙWΝ ΤΟΝ ΑΘΛΗΤΗΝ ΚΑΙ CΥΝΤΡΟΦΟΝ ΕΥΤΥΧWC Надписът е реконструиран по следния начин: ἀγαθῆι τύχηι. Αὐρήλιον ∙ Φρόντωνα Διοφανοῦς Ὀλυμπιονείκην Ἁλιονεί- κην δρομέα παράδοξον μόνον καὶ πρῶτον τῶν ἀπ’ αἰῶνος πάντων ἀνθρώπων ἀπὸ τῆς αὐ- τοῦ πατρίδος δόγματι βουλῆς ∙ ἱερωτάτης καὶ λαμπροτάτου δήμου ἀνέστησεν ∙ Αὐρήλιος ∙ Μέναν- δρος Μενάνδρου ὁ καὶ Κοτος ἐκ τῶν ἰδίων τὸν ἀθλητὴν καὶ σύντροφον. εὐτυχῶς. http://epigraphy.packhum.org/inscriptions//main?url=oi%3Fikey%3D169664%26bookid%3D188

В центъра на Стара Загора има един мраморен кютук с надпис на старогръцки, който, по думите на старогагорци, от десетилетия висял безпризорен сред руините на археологическата част на града. Наскоро, както се оказа, надписът е бил криво-лево преведен. Не знам кой е преводачът, но ето неговата версия: „На добър час! На Аврелий Фронтон, син на Диофан, победител в олимпийските игри в Елида и Родос, забележителния бегач, единствен и пръв от памтивека сред всички граждани на родния град, по решение на Свещения съвет и славното Народно събрание (на Августа Траяна) Аврелий Менандър, син на Менандър и Кото, издигна статуята за своя сметка на атлета и съвъзпитаника си щастлив!“. Не е нужно човек да е дипломиран специалист, за да видим, че доста от нещата в превода липсват в самия надпис. Ето и въпросната статия, там има снимка на надписа: http://www.nbp.bg/nbp/аврелий-фронтон-забележителният-бег/

Разбира се, Галахаде, че има и други думи, започващи с "ΔΗΜ", така че има смисъл да помислим и за алтернативни версии. Между другото, докато правех разни справки, оказа се, че изразът "на анхиалци" на гръцки е ΑΓΧΙΑΛΕΩΝ (род.падеж), а не ΑΓΧΙΑΛΟΝ, което се вижда на реверса на монетата от Анхиало. Следователно трябва да се откажа от варианта "стратег на тукашните анхиалци" и засега оставам на варианта "стратег на Анхиалско (Анхиалска околия)".

Предлагам да включим в дискусията и надписа от Виза. Този надпис е публикуван в "The Annual of the British School at Athens" № XII, прикачил съм извадка от стр. 175, ето и линк към източника: http://www.mocavo.co.uk/The-Annual-of-the-British-School-at-Athens-Volume-12/282041/175#191 Интересното в този надпис е, че имаме израза "στρατηγὸς τῶν περὶ Ἀνχίαλον τόπων", който се превежда като "стратег на местата около Анхиало". Това ме навежда на смелата идея, че в новооткрития надпис, където имаме "ὁ περὶ Ἀνχίαλον στρατηγός", виртуозният превод би могъл да бъде "стратег на Анхиалско" - тук смисълът на "Анхиалско" е както в изрази от типа "бях по Пловдивско", "дъжд валя във Варненско" и т.н.

Сега се сещам за още една интересна особеност на надписа, а именно, че на третия ред имаме "РΑΣΙΛΕΩΣ", а не "ΒΑΣΙΛΕΩΣ", тоест каменоделецът явно е допуснал грешка, което е очевидно, ако се сравнят графичните особености на буквите "Р" и "В". Това лесно е могло да бъде поправено, но е доста странно, че никой тогава не го е забелязал, което ме навежда на мисълта, че по това време доста малко хора от тази околия са били грамотни.

Информацията за района се съдържа в израза " ὁ περὶ Ἀνχίαλον στρατηγός " . Моят вариант на превода е "стратег на тукашните анхиалци", но е възможен и вариантът "стратегът на Анхиалска околия" - това показва, че районът, където сега е Бургас, е спадал към земите на Анхиало и съответно се подразбира, че там е имало религиозен комплекс на Деметра, но надписът не дава основание да смятаме, че е имало и някакво селище.

Понеже новооткритият надпис от Акве Калиде предизвика световен отзвук и все повече почитатели на античните артефакти, намерени в България, се опитват да разчетат надписа, реших да направя една фотошопова реконструкция с учебно-научни цели, за да може буквите и думите да се разпознават по-лесно.

Мироки, в смислово отношение този превод е верен, разбира се. Ако искаме, обаче, да обърнем внимание на нюансите и да направим един по-изкусен превод, то бихме получили нещо такова: "На Деметра е олтарът, за благоденствие на господарите василевс Реметалк II и Питодорида II - дъщеря на Котис III, сина на василевс Реметалк I - и децата им. Аполоний Ептайкентски, стратег на тукашните анхиалци." Някои бележки по този превод: - изразът " ὁ περὶ Ἀνχίαλον στρατηγός " не значи точно "стратег на Анхиало", защото имаме "Ἀνχίαλον" (анхиалци, тоест жители на Анхиало), а също така и "περὶ", което се превежда като "наоколо", в случая има смисъл на "тукашни", тоест "стратег на анхиалците наоколо" или " стратег на тукашните анхиалци" - "Επταικενθου" има смисъл на "син на Ептайкент", тоест явява се нещо като бащино име и на български е най-добре да се превежда като Ептайкентов или Ептайкентски. - в надписа не е декларирано, че Аполоний Ептайкентски именно "посвещава" този олтар на богинята Деметра, а в края на надписа е упоменато името и длъжността му, като се подразбира само това, че е направен по негова заповед, затова и в моя превод предлагам израза "На Деметра е олтарът", без да добавям други хипотетични думи.

Преводът на текста от постинг №8 е нещо от този род: “На великия бог Аполон Карсенски, като се помоли и като сполучи, жертвеник издигна Аполоний Ептайкентски от Виза, стратег на Анхиало и на Селетика, и на Рузика, за себе си и за жена си Леонто, и за децата си по времето на Реметалк, василевс на траките.”

Thank you, Steppenwolf, for this professional explanation and welcome to the forum! There are already six known inscriptions (with the new one) of Apollonius Eptaikenthou, let's see the one, found in "Izgrev" (a residential distric of Burgas): [Ἀπόλλω]νι Καρ̣σηνωι θε[ῶι μεγά]λωι εὐξάμενος [καὶ ἐπιτ]υχὼν τὸν βωμὸν [ἀνέθηκ]ε Ἀπολλώνιος [Επταικ]ενθου Βιζυηνὸς [στρατη]γὸς Ἀγχιάλου [καὶ Σελ]λητικῆς καὶ Ρυσι[κῆς ὑπέ]ρ τε ἑαυτοῦ καὶ [γυναικ]ὸς Λεοντοῦς καὶ [τέκνω]ν ἐπὶ Ροιμηταλκου [Θρᾳκῶ]ν βασιλέως. As we see, the name here is written with "Г", so your remark about spelling is obviously true

Намерих по-добра снимка на надписа и на нея се вижда, че първият ред започва с "ΔΗΜ". Вероятно това е причината да решат, че светилището е посветено на богинята Деметра, тоест на първият ред би трябвало да е "ΔΗΜΗΤΡΙ ΤΟΝ ΒΩΜΟΝ".

Романе, благодаря за линка, определено е от полза за дискусията! Оказва се, че последната буква на 6-ти ред е "Θ", а не "О", а втората буква на 7-ми ред е "Г", а не "Т", така че получаваме "ΘΥГΑΤΡΟΣ" (дъщеря). Така за текста получаваме : 1. [?][?]ΗΜ........ΤΟΝ ΒΩΜΟΝ 2. ΥΠΕΡ ΤΗΣ ΤΩΝ ΚΥΡΙΩΝ 3. ΣΩΤΗΡΙΑΣ ΒΑΣΙΛΕΩΣ ΡΟΙ- 4. ΜΗΤΑΛΚΟΥ ΚΑΙ ΠΥΘΟΔΩ- 5. ΡΙΔΟΣ ΒΑΣΙΛΕΩΣ ΡΟΙΜΗ- 6. ΤΑΛΚΟΥ ΥΙΟΥ ΚΟΤΥΟΣ Θ- 7. ΥГΑΤΡΟΣ ΚΑΙ ΤΩΝ ΤΕΚΝΩ- 8. Ν ΑΥΤΩΝ ΑΠΟΛΛΩΝΙΟΣ Ε- 9. ΤΑΙΚΕΝΘΟΥ Ο ΠΕΡΙ ΑΝΧΙ- 10. ΑΛΟΝ ΣΤΡΑΤΗΓΟΣ На 10-ти ред добавяме "ΑΛ", за да получим "ΑΝΧΙΑΛΟΝ", както предлага тракологът д-р Йордан Илиев, но проблемът е, че на старогръцки "Анхиало" се пише като "ΑГΧΙΑΛΟΣ", тоест с "Г". Другото странно нещо е, че второто име на стратега е записано като "ΕΤΑΙΚΕΝΘΟΥ", тоест липсва едно "П".

В сряда (08.07.2015г.), при разкопки на Акве Калиде (Aquae Calidae) в бургаският квартал "Ветрен", бе намерена плоча с надпис на старогръцки. Нашите археолози дават само някакви общи мнения за съдържанието на надписа. Хубаво, че поне има някаква снимка на плочата, та може ние, лаиците, да се опитаме сами да си разчетем надписа, без да чакаме светилата на нашенската наука благородно и безвъзмездно да ни осветлят по темата. На прикачената снимка се вижда, че надписът се състои от десет реда, на които виждам следния текст: 1. .[?][?]ΗΜ...........ΤΟΝ ΒΩΜΟΝ 2. ΥΠΕΡ ΤΗΣ ΤΩΝ ΚΥΡΙΩΝ 3. ΣΩΤΗΡΙΑΣ ΒΑΣΙΛΕΩΣ ΡΟΙ- 4. ΜΗΤΑΛΚΟΥ ΚΑΙ ΠΥΘΟΔΩ- 5. ΡΙΔΟΣ ΒΑΣΙΛΕΩΣ ΡΟΙΜΗ- 6. ΤΑΛΚΟΥ ΥΙΟΥ ΚΟΤΥΟΣ Ο- 7. ΥΤ ΑΤΡΟΣ ΚΑΙ ΤΩΝ ΤΕΚΝΩ- 8. Ν ΑΥΤΩΝ ΑΠΟΛΛΩΝΙΟΣ Ε- 9. ΤΑΙΚΕΝΘΟΥ Ο ΠΕΡΙ ΑΝΧΙ- 10. ........ΟΝ ΣΤΡΑΤΗΓΟΣ Първите две букви от първия ред, означени с [?], не се виждат ясно, след това има отчупено парче с липсващи букви, мястото е маркирано с "........". На 10-тия ред също има отчупено парче с липсващи букви, това място също е означено с ".......". Надявам се да се получи интересна дискусия, защото ми се струва, че това, което в пресата е казано за съдържанието на надписа, не е много вярно.

Добре дошъл в темата, Галахад, но единствено успях да разбера, че нещо си недоволен. Толкова ли е трудно да изразиш мислите си по един стегнат и ясен начин? Ако не си забелязал, Масуди дава лаконично сведение, касаещо религията на прабългарите - "Борджан са от вярата на магите, те нямат изобщо книги." . За да разберем какво е имал предвид Масуди, трябва да намерим друг, независим извор, пряко касаещ изследвания въпрос - това в историческата наука се нарича историко-сравнителен метод, но предполагам ти не си дипломиран историк и съответно си извинен за незнанието. И така, търсейки друг източник на сведения по въпроса, намираме го в лицето на Теофилакт Охридски, който казва -"Те не знаели името на Христа и със скитското си безумие служели както на Слънцето, Луната и други звезди, а някои пък принасяли в жертва и кучета". По този начин, благодарение на историко-сравнителния метод, ние успяваме да определим посоката, в която трябва да вървим, за да разкодираме израза "борджан са от вярата на магите".

Теофилакт Охридскви в "Мъченичеството на 15-те тивериуполски мъченици" дава сведения за вярванията на прабългарите, които може да са от полза за темата. Извадката я направих от ГИБИ, том 9, стр 62-63.

Намерих един доста ценен пасаж от хрониката на Кедрин-Скилица (ГИБИ, том 6), в който с няколко изречения се обрисува в каква ситуация е Самуил по време на цялото си царуване. Вижда се, че на ромеите им е било пределно ясно, че Самуил няма ресурси и многобройна армия, чрез която да окаже сериозна съпротива, така че императорът почти всяка година прави рутинни походи срещу България, които постепенно съсипват съпротивата. Но нека се върнем назад и видим какво прави Симеон - просто събира армията, излиза на голо поле и вика айде елате, ваш`та мама ромейска, айде да видим кой-кого! И просто ги громи на поразия, къдего ги свари, а и унижава, даже обсажда Константинопол и ги принуждава го провъзгласяват са василевс на ромеите, което се вижда от неговите печати. А по-късно Самуил дебне по проходи и прави отбранителни съоръжения, прави набези в ромейските територии, когато императорът с войската си е някъде в Мала Азия, а после оставя българските крепости сами да се оправят, когато Василий II направи поредния си рутинен поход в България. Ами не става така, сори, така държава не се спасява. На практика Василий II действа спрямо България по същия начин, по който и Симеон, и успява, за съжаление...

В изворите няма как да има данни от кои области на държавата Самуил е набирал войници, просто защото за ромеите по това време такава държава вече не съществува и това са бунтовници от областта, която е била подвластна на комит Никола. Оттук следва и единственото логическо допускане, че Самуил е могъл да набира войници само от тази област. Другите области(комитати) са били в тотална анархия и Самуил, след като братята му един след друг умират, прави опит да установи контрол над тях, като този контрол е твърде ефимерен, особено над Североизточна България, затова и ромеите така лесно я завладяват отново. Питаш откъде вадя цифрите за числеността? Аз не ги вадя, то е близко до ума, като се изхожда от партизанско-отбранителната тактика на Самуил - Василий II шета надлъж и нашир из българските земи, а Самуил едвам смогва да организира тук-там някакви отбранителни действия.

Чесленост порядъка на десетки хиляди звучи несериозно и наивно - просто нямаме никакви научни основания да смятаме, че Самуил е бил в състояние да събере подобна армия. Ако можеше, той просто щеше да действа агресивно и безкомпромисно като Симеон, вместо да дебне ромеите, когато преминават през проходите или да укрепва и отбранява теснините, където ромеите се опитват да преминат. Няма никакви данни, че Самуил е набирал войски от всички територии, населени с българи, така че му остава най-вече регионът(в частност комитатът), който е бил подвластен на баща му, комит Никола. На тази база можем да допуснем, че Самуил е разполагал едва с няколко хиляди войници, като дори 5000 ми се вижда твърде много, но хайде да допуснем някакво число между 5 и 10 хиляди преко сили - в контекста на тези разсъждения, 8-те хиляди от приписките в Манасиевата хроника ми се виждат като добра отправна точка, но за общата численост на самуиловата войска, а не на ослепените войници. При Беласица ромеите едва ли са пленили повече от 1000 човека, което пак е твърде тежка загуба за Самуил, предвид малката численост на армията, която е могъл да събере. Лично за мен поражението при р. Сперхей е по-фатално и то бележи началото на края, защото показва на ромеите, че срещу себе си имат един български владетел с посредствени (да не кажа слаби) качества като военачалник и управленски възможности - това им дава увереност и бавно, но методично унищожават агонизиращата България. Това не прави Самуил позорна фигура в нашата история, разбира се, той е дал всичко от себе си, за да спаси България, но такива са му били качествата и толкова е могъл да направи. Но при едно по-далновидно и стратегическо мислене, той можеше да избегне ненужните походи и големите провали, някак си да издържи натиска на Византия, а Василий II нямаше да бъде запомнен като "Българоубиец".

Да споделя още мисли относно абсурдната корона на Самуил. По принцип най-достоверен източник за конструкцията на византийските корони от този период са нумизматичните и сфрагистичните източници, тоест монетите и печатите на съответните императори - близко е до ума, че проектите за монети и печати са приемани след одобрение от самия император и на съответните изображения, в частност и короната, не биха се допуснали някакви елементи, които не съответстват на конкретния император. За короните на българските владетели остават само сфрагистичните източници, защото монетосечение в ПБЦ няма. За щастие имаме достатъчно печати на цар Петър, по които можем да направим що-годе адекватна реконструкция на българската корона. В предишния ми пост представих византийски монети, на които се вижда идейната конструкция на византийските корони и на тях определено липсват каквито и да било триъгълни елементи. За сметка на това, такива елементи съвсем категорично присъстват на короните, носени от византийските императрици. Като конкретен пример прикачвам тук монета от 1042, на която са изобразени сестрите-императрици Зоя и Теодора. На втората фигура представям два печата на цар Петър и Мария, на които ясно се вижда, че само короната на Мария съдържа въпросните триъгълни елементи. Заключението е просто и ясно - конструкцията на императорската ( респ. царската) корона не съдържа триъгълни елементи, те са характерни само за короната на императрицата (респ. царицата). Това заключение отново повдига въпроса що за "специалисти" са участвали в консултациите, свързани с този проект?

Да, трябва да се съглася с аргумента, че проекцията на главата се увеличава при накланяне. Съответно се извинявам за леко агресивния ми пост към Вас, ..... Но все пак се постарах да направя нужните измервания и резултатът се вижда на приложената картинка - в хоризонтално положение главата има проекция от 180 условни единици, а при наклон от 45 градуса проекцията е 225 условни единици (просто такава ми беше скалата на графичния редактор), след това разделяме 225 на 180 и получаваме 1.25, тоест наклонената глава изглежда 1.25 пъти по-издължена от главата в хоризонтално положение. Ако се доверим на снимката, където главата се нанася 5.5 пъти в дължината на статуята, трябва да умножим 5.5 по 1.25, за да получим коригираното съотношение, което е 6.875, тоест пак се получава пропорция под 7. Но дори да приемем, че Сашо Хайтов е проектирал пропорция 7, то много по-важно е какво визуално усещане създава фигурата, както каза Галахад, а то е, че сякаш ти напомня на някое джудже от "Властелинът на пръстените". Между другото, Вие убедихте ли се, че при накланяне на главата се смалява с 2-3 см. височината на човек?

Поредната изумителна глупост... Че височината се променя с 2-3 сантиметра при накланяне на главата на около 45 градуса, това елементарно може да се провери - заставаш с изправена глава до касата на вратата в хола, слагаш отгоре един достатъчно дълъг триъгълник или нещо, с което да направиш прав ъгъл, навеждаш главата и просто виждаш как трябва да свалиш с няколко сантиметна надолу летвата, за да опре върху главата. Освен това, при накланяне на главата се смалява проекцията й върху вертикалтата ос, тоест при изправена глава нейният вертикален размер е по-голям от размера й, когато е наклонена, така че съотношението ще е дори по-малко от 5.5, примерно някъде 5, което е още по-зле. ПП. А за короната се вижда, че не участва в определянето на съотношението.

Нима не усещаш каква глупост си написала? Ако главата е наклонена под ъгъл 45 градуса, това не значи, че и тялото е наклонено под 45 градуса. Ти, когато стоиш права и си наклониш само главата, с колко се скъсява височината ти?