от фейсбук:
руското настъпление се провали. Не се забави – направо се срина.
руската армия влезе в 2025 г. с инициатива, числено превъзходство, финансов ресурс и политически разчет на Кремъл за бърз срив на украинската отбрана и налагане на преговори. Разчетът беше за натиск по всички направления, маса вместо качество, изтощаване на Украйна чрез фронта и удари по енергетиката. Ключовият залог – „да притиснат“ до края на 2025 г.
Този сценарий се провали напълно. И именно този провал през 2025 г. стана основа за срива през 2026 г.
Следват факти и числа.
Темпът на настъпление на руските войски през първото тримесечие на 2026 г. е спаднал приблизително двойно спрямо същия период на 2025 г., дори с отчитане на локални операции като направлението Курск (~330 км² през март 2025). В същото време украинската армия не само удържа фронта, но и си върна част от териториите. Това означава не просто забавяне – това е загуба на ефективност на настъпателния модел.
Ключов показател е балансът на жива сила. През декември 2025 г. за първи път е отчетена ситуация, в която загубите надвишават попълненията. През март 2026 г. общите загуби (убити + ранени) достигат около 35 000 на месец при попълнения 23 000–27 000. Това е системен минус. Математически гарантирано изтощение. За първото тримесечие на 2026 г. новонабраните са малко над 70 000 – при еднократни плащания до 1,5 млн. рубли и силен административен натиск.
Системата вече не генерира достатъчно хора дори срещу пари. Деградацията на набора е потвърдена от независими изследвания, включително от анализатора Янис Клюге – спад от 20% на годишна база. Опитът да се привлекат 44 000 студенти дава едва около 2 000. Натиск чрез губернатори, подвеждащо набиране („тилови позиции“) и включване на физически негодни хора – това не усилва армията, а я разлага.
Качеството на личния състав също се срива. Загубите на опитни бойци в „месомелачни“ атаки не се компенсират. Инженери, техници, специалисти по РЕБ се изпращат в пехотата и загиват. Това е не просто загуба на хора, а унищожаване на компетенции, които трудно се възстановяват.
Вторият фактор е технологичният прелом. Украйна не печели с „брой дронове“, а със система – мащабиране, бързо внедряване и директна интеграция с фронта. Резултатът е до 8 милиона FPV-дрона годишно и качествена промяна на бойното поле. Ако преди на един войник се падаха 3–4 дрона, през 2026 г. са 8–10. Появяват се и автономни системи с машинно зрение, които не се заглушават и не изискват постоянен контрол.
Последицата – до 80% загуби на руските щурмови групи още преди влизане в бой, на 10–15 км от фронта. Пехотата просто не достига до позициите.
Паралелно се унищожава логистиката – не единични складове, а стотици; не единични удари, а хиляди малки. Натрупващият се ефект лишава подразделенията от техника, боеприпаси и ремонтни бази още преди контакт с противника.
Третият фактор е технологичната деградация на Русия. Собствени източници признават: новите разработки не достигат до фронта заради бюрокрация, корупция и страх от отговорност. Предпочита се „провереното“, дори когато е остаряло.
Критичен удар е загубата на оперативна връзка, включително заради проблеми със сателитния интернет. Цикълът „откриване – удар“ се удължава от минути до часове, което разрушава координацията.
Четвъртият фактор е липсата на стратегия. Формално целта е Славянск и Краматорск, но реално силите се разпиляват по целия фронт. Това е нарушение на основни военни принципи – липса на концентрация и резерви.
Армията действа по проста формула: „атака навсякъде“. Това не е стратегия, а инерция. Резултатът – големи загуби без реален ефект.
Петият фактор е провалът на стратегическия натиск. Ударите по енергетиката на Украйна не постигат целта си. Системата издържа, производството расте, логистиката работи. Ракети и дронове не успяват да пречупят войната.
На този фон е показателно и поведението на Путин – рязко намаляване на публичната активност през 2026 г. Това е сигнал, че образът на „победи“ вече не съвпада с реалността.
Към началото на 2026 г. Русия разполага с над 700 000 души. Но за първи път влиза във фаза на отрицателен баланс – хората намаляват.
Прогнозата е ясна: възможни са локални атаки, но системен мащабен успех вече не. Всяка нова атака ще е по-скъпа и по-малко ефективна.
Украйна, обратно, увеличава ефективността си чрез технологии и адаптация. Въпросът вече не е „кога ще падне отбраната“, а „кога ще се отвори прозорец за контранастъпление“.
Финалът е очевиден: не бърз срив, а постепенно изтощаване на руската военна машина. Тя не се срина изведнъж – тя се изчерпа сама.
Анализ на: Ігор Савчу