Bogoris

Отговорът на така зададения въпрос е много прост - България се славянизира след средата на ХVІІІ-ти век, когато се появяват и славяните и най-вече панславяните, както и ясната руска политика към Проливите. До този момент България няма как да се славянизира, защото няма идея за славянството. През Средновековието (Първата и Втората Български държави) България, е била преди всичко християнска, по-късно и източно-православна, държава с култура близка до тази или копираща Източноримската, а и същевремнно самобитна. Славяните явно по онова време (Средновековието) не са били някакво голямо чудо/фактор, защото всички наши владетели са "царе на бъргари и ромеи/влахи", "българи родом", но никой не се е кичил с титлата "цар на славяни", "славянопобедител" или нещо подобно (или пък са възприемани като българи, т.е. не са правили някаква особена разлика), въпреки че според учените тези славяни са населявали почти цяла Източна Европа. Езикът, а впоследствие и азбуките, са си били български, защото очевидно са били най-лесно и бързо усвоени на териториите населени с българи/славяни. Най-вероятно е имало някаква близост на езика със северните европейски и азитаски народи (славяни), защото е било лесно да се разпространи църковната литература там, но това не е ясно доколко е точно така, нито пък е нужно, защото и латинският се е разпространил из цяла Западна и Северозападна Европа, пък май не е бил толкова близък с този на галите, франките и други подобни "немци". Днес, поради една или друга причина, сме част от "славянското" езиково семейство, въпреки че новото поколение, което не е учило задължително руски в училище, сигурно ще му е еднакво трудно да се разбере с един руснак, поляк или австралиец. Както много пъти се е коментирало тук и в Южна Америка говорят на испански и португалски, но това не прави 99% от жителите испанци или португалци.

Още веднъж да се уточни за неразбралите - Русия замества Турция като кредитор на България, тя не опрощава дълга. Защо прави това Русия - можем само да предполагаме, но е много по-вероятно да го прави, защото вместо фалиралата Османска империя има за длъжник България и по този начин може и допълнително да я контролира, отколкото, защото е симпатизирала на независимостта и е искала да помогне на "славянските си братя". Иначе miroki е систематизирал отношенията ни с Русия през следосвобожденската ни история повече от ясно, което обяснява и тази тема за 22 септември.

Поздравления за труда! В тази връзка един въпрос - разполагали ли са турците със снимка на Левски, по която да го търсят? Има една версия, че в книжата на БРЦК е имало и снимка на Левски и именно тази снимка им е помогнала, за да го хванат (поне са знаели кого търсят). Има и версия, че граф Игнатиев активно спомага с това турците да се сдобитя с архива на БРЦК (вкл. и снимката на Левски, ако е имало такава). Все пак да не забравяме, че по онова време (а и днес) сърбите не правят нищо без съгласието на руснаците, така че ако наистина архивът е бил при сърбите (което е и най-логично), то не е чудно как се озовал после и при турците. Друг е въпросът, че Л. Каравелов сам е виновен в случая, след като го е поверил на жена си - сръбкиня.

Хубава тема, но първият пост е доста неясен и противоречив. Дори от него е ясно, че вместо на Турция България ще трябва да плаща този дълг на Русия, която един вид го е изкупила от Турция за сметка на своето вземане срещу нея. Така че в действителност Русия нищо не губи, напротив замества един длъжник, от който е все по-малко вероятно да получи каквото и да е било (Турция) с една държава във възход (България). Интересно е някой да каже какво става с остатъка от турския дълг към Русия по повод Освободителната война (1877-78), дали изобщо нещо някога е плащано по него. На следващо място, доколкото знам, Съветска Русия не опрощава дългът на България по времето на Стамболийски, а той е заменен срещу задължение на България да издържа белогвардейцтие, поради която причина същите получават пенсия от България (вкл. наследниците на граф Игнатиев и др. подобни). Без да политизирам темата на русофили - русофоби е хубаво да се порверява и мисли преди да се пише по такива "чувствителни" теми, като ролята на Русия в историята на Третата българска държава.

Преди да обсъждате темата, която е извадена като от учебник по История на България, подготвен от КПСС/БКП, може ли някой (напр. авторът на темата) да определи какво се разбира под понятието "ромеи", за да може да стане "плодотворна дискусия".

Съединението е успяло, но Обединението на България не е. Това е проблемът, а от тук и въпросът как би се отразило на българската история едно отлагане на Съединението и щеше ли то да е невъзможно примерно в 1900 година или 1910 година? Според мен Съединението през 1885 г. е много рисковано и ползва най-вече Батенберг. Ясно е, че Петко Каравелов е бил крайно против Съединението (независимо поради какви причини). Спорно е и отношението на Стамболов, независимо от действията му веднага след това в подкрепа на Съединението.

Повод за тази тема са мемоарите от архива на Симеон Радев, който в момента продължава да излиза. Една от основните теми в тези спомени от периода на началото на ХХ век са борбите за освобождаване на Македония и раждането на идеята за самостоятелност на македонците, т.е. идеята за тяхно политическо съществуване независимо от България. Радев посочва, че идеята за този курс се дължи на недоверието на останалите балкански държави (Гърция, Сърбия и Румъния, както и на Великите сили, включително и най-вече на Русия), че даването на автономия на Македония, съгласно условията на Берлинския договор (мисля чл. 23), ще доведе до Съединение с Княжество България, подобно на това от 1885 г. с Източна Румелия. В тази връзка, не мислите ли, че ако Съединението не бе станало през 1885 г., това би променило положително бъдещата ни история? Няколко факти в тази връзка: 1. След трудното начало (Режима на пълномощията) ситуацията в Княжеството постоепенно се е стабилизирала към 1885 г. поне политически. Икономически България все още не е в завидно положение, но и големия бум от началото на ХХ век в индустриализацията и развиване на земеделието (най-вече в Добруджа) тепърва предстои. 2. Българите в Източна Румелия са извоювали категорична победа над останалите етноси (най-вече гърци и турци) и българският характер на областта е очевиден. Връзките с Княжеството са повече от добри и много често общественици от едната област живеят в другата (независимо по какви причини) и обратното. 3. Македония в същото време е значително изостанала от останалите две българсик области по отношение на бълбгарския си характер. Причините за това са много и различни. Далновидната политика на Екзархията (особено в следващите години) обаче показва, че в подходящи условия (една засилена автономия) българите биха постигнали резултати сходни с тези в Източна Румелия. 4. Какво печелим от Съединението - България става най-голямата държава на Балканите, засилва се икономически и толкова. Какво рискуваме - неизвестната реакция на Великите сили срещу нарушаването на Берлинския договор, който е подписан само преди 7 години (на Русия и трябваха близо 20 години, за да тръгне срещу последиците от Крим), една война (дали с Турция или Сърбия няма дначение), която освен с непредсказуем изход е свързана и с големи загуби (финансови и човешки). Кой спечели от всичко това - княз Батенберг спечели удължаване с по-малко от година на престоя си в България. Какво загубихме - обтягане на отношенията с Русия (доколко Русия някога е имала интерес да ни "даде" Македония е друг въпрос) и Сърбия (доколко сърбите изобщо са били наши "братя" някога също е отделен въпрос), идването на Фердиднанд след 2 години на престола (последствията са ясни), увеличаване на подозрителността на Османската империя (което рефлектира върху работата на Екзархията и Княжеството в Македония). Поне според мен с една далновидна политика Княжество България би могло да отложи Съединението и да даде шанс на автономията в Македония и при по-благоприятна международна обстановка да постигне много повече, включително и да се избегнат Балканските войни.

Очевидно всеки си чете изворите и то определени такива, както му е изгодно на неговата хипотеза. В тази връзка, каква е твоята за "създаването на България"? И още два любопитни факта относно добрата служба на българите: 1. Константинопол пада 2 пъти - първият път 1204 г. от кръстоносците, но не без помощта на враждуващите ромейски претенденти за престола (т.е. по-скоро един вид гражданска война, в която българите не са повикани да вземат страна), а вторият път (1453 г.) българите вече ги няма или поне не съществува тяхна собствена армия (след краха на последния опит за съпротива срещу османците през 1444 г.). 2. Военачалниците на българите на няколко пъти са удостоявани с титли от римляните за добрата си служба - Кубрат е патриций, а Тервел - кесар. Не знам дали в римската история има други случаи, когато чужди суверени са удостоявани с такива титли, осевн ако не са били на служба на Рим, което може би е бил и случаят с българските военачалници.

Ние учим, че България е създадена от племенното обединение на славяни и прабългари (най-общо казано и без да се впускам тук в многобройните пробойни на тази хипотеза) като средство за обща борба против Римската империя. Географското й положение и най-вече бъдещата роля на България в хода на историята показват нещо доста по-различно, а именно, че България (или тази й част, разположена южно от р. Дунав) губи на два пъти суверенитета си (1018 и 1396) не вследствие на заплаха от север, а от юг (Римската империя и османците). Не е ли странно, че едни от най-добрите воини на Средновековна Европа повече от 700 години не могат да се научат да укрепят Хемус и постоянно допускат пробиви от там, докато в същото време претърпяват само един тежък пробив от север - от княз Светослав (за който също е спорно дали търси само плячка или нещо повече по нашите земи с оглед претенциите му към Преслав)? Разбира се има и други пробиви от север, но те са винаги контролирани и по-скоро приличат на наказателни акции срещу Римската империя (напр. поради това, че някой е забравил да плати дължимата такса за охрана), отколкото на загубени битки. Та, еретичната ми мисъл е дали така погледната историята на създаването на България не е по-скоро на една погранична военна организация, създадена от Римската империя, за да брани (срещу съответното възнаграждение) северната граница на Балканския полуостров, отколкото на едно спонтанно обединение на "русите славяни", живеещи в блата и землянки, с "кривокраките прабългари", вечно яздещи, а в свободното си време, строители на монументални градове и крепости?

Защо променихте името на темата? Аз не знам, нито пък някой конкретно в тази тема посочи, поне един извор или артефакт, който да посочва, че родът Дуло са били тенгристи? За християнството вече говорихме - оказа се, че има достатъчно спорни и безспорни извори и артефакти поне за предполагаемо християнство на някои от представителите на рода. Според мен тази промяна е много некоректна - със същия успех може да промените името на темата на "Родът Дуло - марсианци или тенгристи?" - и за двата вида няма никакви доказаталества. Променено името по новия начин говори за съществуването на противоречиви доказателства, а то няма такива (поне от едната страна). Темата в начолото беше много интересна - изнесоха се доста факти и коментари по повод предполагаемото християнство на рода. Сега изведнъж започна коментар за Тангра, тюрки и др. подобони. Нека всичко от намесата на "турколога" да се премести в отделна тема, която може да си я кръсти, както си иска.

Ако позволите, ще обобщя: 1. Привържениците на хипотезата, че представителите на рода Дуло са били езичници, т.е. нехристияни не могат да представят нито един извор, който да потвърждава тази хипотеза. 2. Привържениците на християнската хипотеза се основават на изричните сведения и артефакти относно Тервел, спорните сведения относно Кубрат (според първите спорни) и още по-спорните артефакти (не е нужно да се влиза в спор за гроба на Кубрат точно тук, тъй като това е може би най-слабият аргумент за неговото предполагаемо християнство), както и някои също (спорни) сведения изобщо за християнството на българите още от ІV в. насам. Логически християнската хипотеза на този етап изглежда много по-вярна. Ако някои вижда по друг начин наличните доказателствата и изводите, нека да сподели.

За тези два извора, като определящи българите като християни вижте - "Българо-византийски отношения 4-7 век", Веселина Вачкова, в "Българското начало. Поглед от 2012 година." София, 2012 г. Тъй като не съм професионален историк и не владея латински и старогръцки се доверявам на определени историци (а очевидно от представения цитат от Козма Индикоплевст доверието ми се оправдава), както други се доверяват на Иречек и Златарски например. Но аз искам отново да се върнем на темата - представете извори, които определят рода Дуло като езичници, защото до тук се представиха само такива и то доста, които ги определят като християни.

Според Анонимния римски хронограф (ІV век) и Козма Индикоплевст (VІ век) например българите, които са разположени в района на Кавказ (защото по същото време е ясно, че има и такива на Балканите), са християни. Но нека да се върнем на темата и отново бих помолил някой да посочи конкретни извори, където владетелите от рода Дуло са посочени като езичници, т.е. нехристияни, а не евентуално еретици.

Добре де, има ли извор, в който владетелите от рода Дуло да са посочени като нехристияни (не казвам езичници, защото е еретик може да е езичник според християните-ромеи)? Вече стана ясно, че има извори и дори веществени доказателства, според които Кубрат и Тервел очевидно са посочени като християни. Така че, нека привържениците на другата хипотеза да посочат такива извори, където е изрично е казано, че Аспарух или някой друг от рода Дуло е бил евреин, мюсюлманин, тангрист (или там както трябва да се казва поклонник на Тангра), будист, зороастриец, маг или марсианец? P.S. И моля не посочвайте описанието на обсадата на Крум на Цариград, което има доста сходни паралели с библейския разказ за обсадата на Йерусалим от Сенахирим/Сенахериб, поради което е много спорно доколко е достоверно.

Малко хронология преди началото на войната: 1870-71 - създаване на Българската екзархия в граници по-големи от тези на Санстефанска България 1869-72 - Левски създава ВРО, подготовка за въстание Периода до Априлското въстание - постепенно израстване на българите на високи служби в Османската империя (Стефан Богориди, Гаврил Кръстевич и др.), увеличаване на броя на българите със западно образование, вкл. в Робърт колеж в Цариград (българите са повече от всички други националности сред учениците през този период), т.е. вече не всички заможни българи пращат децата си само в Русия В същото време Русия не може да направи нищо сама в Османската империя след краха в Кримската война, т.е. от момента, в който Русия губи ролята си на "покровител" на християните, българите тръгват РЯЗКО нагоре в империята (разбира се това не е единствената причина, а има и икономически, и национално осъзнаване и др.) Въпреки горното на всички е било ясно (предполагам включително и на Левски), че България сама не може да се освободи и едно въстание може само да доведе до някаква частична автономия, което се оказва, че е било възможно дори и след провала на Априлското въстание - Цариградската конференция и предложението за създаване на Източна и Западна България. От всички тези обективни факти излиза, че до Априлското въстание - Освободителната война единственият губещ на Балканите е Русия. Априлското въстание и войната връщат Русия на Балканите и за съжаление слагат край завинаги на мечтите за Обединена България. Да не забравяме, че към онзи момент (а дори и днес) Русия се стреми да излезе на топлите морета - каква полза ще има Русия от Санстефанска България със 7 милиона население? НИКАКВА. Русия води други 6 войни с Турция преди Освободителната - никоя от тях не е имала за цел да освободи България, а да приближи Русия до Цариград - защо си мислим, че седмата е с друга цел? Резултатите може да са различни, но целта си остава същата - Проливите.