К.ГЕРБОВ

Този текст подвежда. Дописката е от Цариград, а не от Каравелов.

Аз не съм виждал протоколи от разследванията, за които Хамди паша споменава, че бил провел. След като за разследването на Арабаконашкия обир са правени протоколи, възможно е и при разследване на убийствата няколко месеца преди това да са съставени протоколи. Но с логически разсъждения и предположения история не се прави. Трябва да има установени факти.

В статията във в. Свобода от 2 декември 1870 г. се споменава за Али паша, но съдържането е различно от цитираното по-горе. Вероятно от друг брой на вестника е изваден горния откъс. Възможно ли е турските власти да са знаели за Васил Иванов от ВРО още през 1870 г.? Защо са го заловили чак 1872 г.?

Известно е, че преди да бъде отпечатан, уставът на БРЦК, приет от общото събрание, е редактиран от Любен Каравелов. Счита се, че той е направил само литературна обработка. Но не е така. Съдържанието на чл. 3 от гл. ІІІ в отпечатания устав се оказва коренно различно от приетият и протоколиран по време на събранието текст. Протоколираният текст гласи: „Частните револ. бълг. комитети ще съставляват комисия, която ще нагледва работите на Центр. комитет. В случай на нужда тая комисия или упълномощени лица от ч. комитети ще избира и назначава нови членове.”152 В отпечатания устав същият текст е във вида: „Частните комитети ще да съставляват комисия, която ще нагледва работите на централния комитет. Ако стане нужда, то тая комисия или упълномощените лица от частните комитети, ще избират и назначават ново лице, което ще застъпя работата на първото лице.”153 Въпросната промяна очевидно е направена след 4 май. Твърди се, че тогава, съгласно чл. 2, гл. ІІІ от приетия устав, избрания за председател на БРЦК Любен Каравелов определил за подпреседател Кирияк Цанков, за секретар Олимпий Панов, за касиер Димитър Ценович и за членове Панайот Хитов и Васил Левски.154 Знае се, че Хитов не е присъствал на събранието. Но останалите членове на новоизбрания Централен комитет изглежда са се били събрали и са разгледали споменатите по-горе въпроси, които Левски е записал в тефтерчето си. Промяната на чл. 3 от гл. ІІІ на практика е решила всичките, появили се въпроси. Никакъв редови член на ЦК не е ставал Васил Левски, а заради него е променен съответния текст от току що приетия устав. За сега не са известни данни, защо се е получило така, че Левски не е избран за ръководител на БРЦК. Пропуск ли е имало при воденето на заседанията или целенасочено е работено за осъществяване на контрол над работата на Апостола? Както се вижда от развитието на събитията по-нататък, текстът „тая комисия или упълномощените лица от частните комитети ще избират и назначават ново лице, което ще застъпя работата на първото лице”, се е появил, за да се осигури, освен „първото лице” Любен Каравелов, в ръководството на БРЦК да има и още едно ново лице, което по длъжност да е равно на него. „Новото лице” естествено е Васил Левски. Съгласно отпечатаният текст той трябвало да бъде избран и назначен от Централния комитет и упълномощените лица от частните комитети. Централният комитет е бил налице и пред него е било съставено пълномощното на Левски. Пред този ЦК той е дал и клетва. Колкото до упълномощените представители, някои от тях вече са се били разотишли. Но в писмото си до Каравелов от 27 юни 1872 г. Апостолът е написал: „изпратете ми онова, на което трябва да се подпишат и ония комитети, на които представителите не бяха пристигнали из Българско; трябва да поднеса и да подпишат”.155 В случая по-вероятно е Левски да се е объркал и да става дума за подписи на вече прибралите се в България представители. Подобни действия за подписване на втори протокол изглежда са направени и от страна на Каравелов. Той е извикал отново разотишлите се представители на общото събрание и те действително са пристигнали в Букурещ в началото на юли, но Левски вече си бил заминал.156 Никола Обретенов е пристигнал в Букурещ на 8 май 1872 г. От неговите „Спомени за Васил Левски” излиза, че работата на общото събрание не била приключила на 4 май. „Събранието се продължи до 18 май, в което след дълги разисквания се прие Устава и други наредби за комитетите”, твърди Обретенов. От тези думи излиза, че и при пристигането на втория русенски делегат все още се е обсъждал устава и вероятно тогава е направена поправката в него. Обретенов не е видял Васил Левски да получава пълномощно, но привежда следните сведения за приетите решения за избраното ръководство на комитета, които изглеждат логични: „Избра се за председател на Централния революционен комитет в Букурещ Любен Каравелов, за главен апостол на Северна и Южна България и Македония Васил Левски, а за център на революционните комитети в България гр. Ловеч.”157 В по-късно публикуваните „Спомени за българските въстания” втората част на сведението на Никола Обретенов е променена, като е отбелязано, че Васил Левски бил определен „да образува Привременно правителство в Българско, гдето той намери за добре”.158 При сравнението на двата спомена за общото събрание в Букурещ се установява, че мемоаристът (или по скоро този, който е редактирал спомените след смъртта на Обретенов) не е взел под внимание съдържанието на по-ранния ръкопис. (Васил Левски начело на БРЦК)

Защо реши, че подписът на Обретенов е поставен на 5 май. Обретенов твърди, че заседанията на събранието са продължили до 18 май. Тогава се приел Устава и други наредби на комитета, избрал се е Любен Каравелов за председател на Централния революционен комитет в Букурещ, а Васил Левски е определен за главен апостол на Северна и Южна България, за център на революционните комитети бил определен г. Ловеч. Очевидно дебатите между ръководните дейци са продължили и след 18 май, тъй като окръжното писмо, с което се известява, че Васил Левски "продължавал да изпълнава своите обязаности" е от 14 юни, а пълномощното си Левски е получил на 16 юни. Сведенията за онова време са противоречиви и затова не трябва чак толкова да се задълбаваме в детайлите и да определяме истинността на сведенията по това кой ги е дал.

Никола Обретенов обяснява, че на събранието в Букурещ присъствали той и Иларион Драгостинов като представители на Русе и околността му с 1 глас. Обретенов заминал съгласно протокол на Русенския частен революционен комитет от 7 май. „Даде ми се пълномощно и аз заминах. Пълномощно бе дадено за представяне в събранието и на Иларион Драгостинов, който замина преди мен“ пише Обретенов в спомените си. Стефан Каракостов в „Левски в спомените на съвременниците си“ е посочил Никола Обретенов и Иларион Драгостинов за представители от Русе, Шумен, Разград, Ески Джумая и околността.

Никола Обретенов в „Спомени за българските въстания“ обяснява, че Иван Т. Драсов е участвал в работата на събранието в Букурещ като представител на Хасан Касан (Ловеч), Дервишоглу Мехмед Кърджалъ (Тетевен) и Искендер Ефенди (Троян) и е имал право на 3 гласа. Подписът му обаче в протокола на събранието коренно се различава от този в приписката към писмото на Левски до Анастас Попхинов от 25 август.

За да има приписки едновременно на Драсов и Марин, значи писмото е писано в Ловеч, но не на 25 август. Датата е поставена допълнително, при изпращане на писмото. Кога и къде е станало това, не е ясно.

Хамди паша е направил разследване. В писмо от 7 септември 1872 г. на италианския консул в Русе Чезаре Дурандо до министъра на външните работи на Италия в Рим Емилио Висконти Веноста се казва, че по повод на убийството на Стоян Пенев в Русе, полицията направила всичко възможно, за да намери убийците. Много младежи, известни с либералните си възгледи били арестувани, но след това били пуснати поради липса на доказателства. (Българско национално-революционно движение 1868-1874. Том 2. 1992, с. 215) В по-ранно писмо от 6 март 1872 г. на руския консул в Русе А. Мошнин до Игнатиев в Цариград става ясно, че сред арестуваните били Никола Тихов, Ради Иванов, Тома Кърджиев, Иван Белбер, Петър Терзи, Димитър Каведжи и много други, в по-голямата си част млади хора по на 15-20 години. Те били подложени и на изтезания, не им давали и да спят. (Българско национално-революционно движение 1868-1874. Том 2. 1992, с.64-65) Щом толково желаете да откриете кой е „издайника“, потърсете протоколите от разпитите на разследваните.

Опитах се да кача целия вестник, но изглежда файла е голям и не може да бъде качен във форума. Вестникът е на разположение в Народната библиотека.

свобода.pdf

Това са измислици на русофоба Янко Гочев. Съвсим друго е съдържанието на "Свобода" от 2 декември 1870 г.

HERCVLI INVICTO AVGG https://en.numista.com/catalogue/pieces306229.html https://blog.ma-shops.com/maximianus-herculius/

The Three Graces is an Ancient Roman Marble Sculpture created in 200CE. Roman copy of a Greek statue of the 2nd century BCE with Rennaisance era restorations. Found in the Villa Cornovaglia in Rome. Louvre Museum, Paris.

През 1872 г. Иванчо Хаджипенчович пише донос до великия везир Махмуд Недим паша. Документът е пространно изложение за съществуването на тайна революционна организация сред българите. С този текст той има решаващ принос в залавянето на Васил Левски. https://www.168chasa.bg/article/6475908