К.ГЕРБОВ

Unique Photo of the Kexholm Regiment (Russian Empire), founded in 1710 by Peter the Great and engaged in twenty wars. This photograph shows more than 1,000 people, arranged in 25 rows of 50 men each. Photo original size is 110 x 60 cm. The camera and the objective with a diameter of about 1 meter were built by George R. Lawrence, 1903 https://www.wikiwand.com/en/articles/George_R._Lawrence

Според сведението на Минко Марковски, през март 1872 г. Ангел Кънчев трябвало да замине за Румъния, за да приготви работите по свикването на общото комитетско събрание. (Минко Ив. Марковски. Спомени и очерки из българските революционни движения 1868-1878. С., 1976, с. 58) Същото казва и Никола Обретенов и дава известни уточнения: в Букурещ Кънчев трябвало да се срещне с Любен Каравелов и да свикат общо събрание, което да прегледа и одобри уставопроекта, след което той да се напечата. (Минко Ив. Марковски. Спомени и очерки из българските революционни движения 1868-1878. С., 1976, с. 58; Никола Обретенов. Спомени за българските въстания. С., 1983, с. 143-144.) „Обвинителните съгласителни документи“ изглежда са били с имената и подписите на съгласните да се свика общо събрание на БРЦК.

azbuki.bg_dmdocuments_History_1_19_Chausheva_Kombov.pdf Между 27 и 30 юни 1872 г. от Турну Мъгурели Левски пише писмо до Любен Каравелов, към което прибавя бележка до Олимпи Панов със следното съдържание: „Дрехите си получих и пренесоха се. Портретите ми ги изпратете чрез Д. Хр. Попов.” В писмо от 3 август 1872 г. Левски пише на Данаил Попов: „Портрети мои щяха да ви изпровождат от Букурещ; ако бъдат изпратени, и тях им дай”. Стоян Заимов в „Миналото”, пише: „В окръжната телеграма, разпратена от София до всички полицейски власти в Дунавския и Одрински вилаети, подробно се описваше физическият портрет на Василя Левски. Преснеха от хванатия в Плевен негатив портрета му и в стотина екземпляра го разпратиха до административните центрове, а оттам до общинските управления със заповед да се покаже на ония, които желаят да го дирят.” В писмо до Иван Драсов от 25 януари 1873 г. Данаил Попов изпраща един портрет на Левски и му пише: „Ето тука ви притварям и един негов портрет, който се беше вадил лятос в Букурещ и бяха останали тамо недоправени, че ги проводиха мене, за да му ги внеса, от които и възпрях 3-4.”

Това е твърдението на Обретенов: Не се знае къде и у кого са заловени писмата. Може да са били заловени в Търново. През Дунав писмата са пренасяни от лодкари, а турската полиция е следяла какво се пренася през реката. Необходими са конкретни факти, а не голословни предположения.

Христо Иванов казва, че и двете писма до Левски са получени в Търново. Значи Обретенов ги е изпратил. В спомените си Н. Обретенов обяснява:

Този текст подвежда. Дописката е от Цариград, а не от Каравелов.

Аз не съм виждал протоколи от разследванията, за които Хамди паша споменава, че бил провел. След като за разследването на Арабаконашкия обир са правени протоколи, възможно е и при разследване на убийствата няколко месеца преди това да са съставени протоколи. Но с логически разсъждения и предположения история не се прави. Трябва да има установени факти.

В статията във в. Свобода от 2 декември 1870 г. се споменава за Али паша, но съдържането е различно от цитираното по-горе. Вероятно от друг брой на вестника е изваден горния откъс. Възможно ли е турските власти да са знаели за Васил Иванов от ВРО още през 1870 г.? Защо са го заловили чак 1872 г.?