boilad

А, да, възможно, ще ме извините надявам се. Темата е бая обемна и още не съм я изчел цялата. Моя грешка.

Дрънкане на оръжие по границата, постепенно ескалиране на конфликта и накрая ромеите минават в настъпление.

Ще опитам по друг начин. Помисли колко време отнема придвижването на ромеите от Константинопол до Анхиало примерно и възможно ли е за това време българите да свикат войската и да я съсредоточат пак при Анхиало.

Не бих казал че българите са в стратегическо настъпление.Ако е така би трябвало да настъпят някъде към Одрин.Като минимум.По скоро византийците подготвят решителен поход към Преслав и българите избират височините източно от Поморие като най удобното място да ги посрещнат.

Такава ситуация поставя редица въпроси без отговор, най-вече за българското разузнаване, което не само е толкова добро, че научава предварително за готвения от ромеите поход, но успява и навреме да предаде информацията, за да може Симеон да свика войската и своевременно да я съсредоточи на предварително избрана позиция. Бръснача на Окам безапелационно би разрязал такава трактовка.

Мисля, че тук трябва да се направи разлика между стратегия и тактика, демек българите са в стратегическо настъпление, но за конкретната битка предпочитат тактическата отбрана. По същия начин при Креси англичаните предпочитат да заемат удобни позиции и там да изчакат французите.

И от къде Франсоа-Мари да знае за българския патент "пребиване със сопи"?

От историите за ширещото се на балканите разбойничество, ама това е за друга тема и няма нищо общо с някакво бойно умение.

Преди няколко дни в БС застъпвах подобна теза, отнасяйки я към комитетското десетилетие, тя е застъпена още през 1869 г. при посещението на българските революционери от емиграцията при европейските им събратя, и дори от самия Ботев в "Народът - вчера, днес и утре":

Нашият народ има свой особен живот, особен характер, особна физиономия, коя го отлича като народ — дайте му да се развива по народните си начала, и ще видите каква част от обществения живот ще развие той, дайте му или поне не бъркайте му да се освободи от това варварско племе, с кое той няма нищо общо, и ще видите как ще той да се устрои. Или не видите семето, зародиша в неговите общини без всяка централизация, в неговите еснафи, дружества мъжки, женски и детински?

А Евгений Волков предава думите на Теофан Райнов за обиколката на революционерите в Европа през 1869 г. така:

Той, както казва Т. Райнов, възторжено изслушал заявлението на българските делегати, че българите не мислят за социализъм, тъй като икономическите условия на живота им са добри, че те искат само свобода и прекратяване на турските зверства

Основната ми идея беше, че социалния въпрос въобще не е бил на дневен ред, водещо е било националното освобождение.

http://forum.boinaslava.net/showthread.php?7093-Христо-Ботев&p=330806&viewfull=1#post330806

Разбира се еретичната мисъл, че при Ботев е водеща идеята за национално освобождение, а не лявата - беше посрещната на нож.

Безспорно Анибал има натрупан значителен боен опит под командването на баща си и чичо си в Испания, които също са даровити военачалници, но след смъртта им се проявява и като командващ в няколко кампании срещу различни иберийски племена, а най-големия му успех от този период е превземането на Сагунт. Така, че още преди Италийската кампания Анибал е прочут не само заради произхода си, но и заради пълководческия си талант.

"Социализмът", тоест липсата на частна инициатива, собственост и пазар

Интересно ми е това определение откъде го изнамери. Статията в уикито например е сравнително добра: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC

Най-общо, социалистите споделят възгледа, че капитализмът несправедливо концентрира власт и богатства в малък дял от обществото

Не е ли това точно борба срещу тенденцията на пазара да създава монополни структури?

Държавата се намесва. Само че, в полза на капиталиста.

Точно така, пък нека си разправят, че Станишев бил социалист. Социалист е колкото са социалисти Костов, царя и Борисов. Лошото е, че някои хора бързо забравят. Аз обаче помня кой промени трудовото законодателство в ущърб на работниците (за класа прослужени години става въпрос) и кой въведе всеобхватния плосък данък. Същите тези отново са на власт, обаче никой не протестира срещу това. Протестират за идеали, не за хляб, затова сутрин кусат банички, а една баничка надвишава цената на хляба, надвили са си на масрафа дет се вика.

Мисля, че Атом достатъчно категорично показа, че е историята е класифицирана като хуманитарна наука, което не пречи да е и обществена. Не може непрекъснато да се оспорва общоприетия смисъл на основни понятия и да се води смислен диалог.

Явно може, защото в тая тема се оспорва точно общоприетия смисъл на логиката, освен това не разбирам какво имаш против мнението ми, защото по същество изразява същото, което и ти в първото ти изречение, а и не оспорвам нищо.

И накрая общоприетия смисъл не е равнозначно на верен или правилен смисъл.

Дърева и Райчев напълно са му промили акъла.

Аз нямам нужда да робувам на "авторитети". За разлика от платената станишева клика, ние истинските социалисти се гордеем със свободомислието си и винаги и при всякакъв повод ще отричаме човеконенавистната идеология на неолиберализма. Защо казвам човеконенавистна ли? Всеки с малко акъл може да види как се превъзнасят добродетели като алчност, аграсивност, безскрупулност в система в която действа правилото на по-големия глупак. Без капчица свян елитаризма е поставен по-горе над всякакви егалитарни щения. А самия егалитаризъм е превърнат в архивраг.

СВОБОДА, РАВЕНСТВО, БРАТСТВО!

Едва ли някой ще може да ти даде смислен отговор. А аз не веднъж съм казвал, че системата ни е прецакана, а не това или онова правителство. В този ред на мисли няма как да не подозирам протестиращите сега в продажност, защото те не са за промяна на системата. Пропагандната машина прокара една удобна разделителна линия между хубавите и симпатичните от едната страна и социално онеправданите от друга, които видиш ли през февруари се бунтували за единия хляб, аз обаче помня, а и всеки, който не е с промит мозък може да провери, че точно онеправданите се бореха за промяна на системата и за някакви ценности, а не за хляба, докато целта на сегашните е запазване на статуквото, защото тяхното единствено искане е да се продължи с принципа "стани да седна" (едни и същи мутри да продължат да си сменят местата в парламента).

Е, хайде няма смисъл от заяждане на дребно (днес съм в умиротворително настроение ). От темата може и да излезе нещо полезно, макар и не точно според параметрите й (за които съм си изразил мнението още в първия първия ми пост по нея), например към кой дял на науките да причислим историята - към хуманитарните, или към обществените (според мен е някъде на границата, затова класификацията й е трудна).

Старая се да не създавам работа на Историка по правописа ми, ама кой знае, не съм безгрешен.

Най-древния фрагмент от Стария завет е намерен сред т. нар. свитъци от Мъртво море и датира от 3 в. пр. Хр. (представлява фрагмент от книгата на пророк Илия) Иначе дядката общо взето е прав.

Чак пълна правдивост не бих казал, но със сигурност можем да му се доверим там където е бил очевидец. А книгата верно е страшна. Даже навремето историята на връщането му от заточение ме беше вдъхновила за разказ, който си остана само идеен проект.

Сигурен съм, че от теологията наистина не би останало нищо, защото това не е наука, макар да носи гордата наставка "-логия". За останалите не съм толкова убеден.

И кво доказа с тва, че поп Минчо е махленски побойник?! Ако знаеш аз какви истории мога да разтегля? Това обаче не ме прави адепт на никакво бойно умение, освен на кръчмарския бой.

Мога да приема, че хуманитарните науки са натоварени в по-голяма степен със субективизъм от точните, но проблема е в субекта и донякъде в методологията, чиято цел е именно да сведе до минимум субективизма, или дори да го елиминира като фактор.

това не е условие да се отрекат размислите по темата, които изобщо не си даваш труда да коментираш и вероятно да прочетеш.

Ами ще се наложи да се задоволиш с лаконичните ми коментари. Определено нямам време да отговарям обстойно на всяка щуротия, която прочета (от тук следва, че определено съм си направил труда да прочета всичко в темата в която пиша). Коментарите ми са принципни и само по същество, без излишни софизми.

Ето един пример. Имаме две аксиоматични твърдения:

1. Българо- византийските отношения са антагонистични (винаги!).

2. Рим е изразител на Папоцезаризмът - по всяко време и навсякъде (добре е да се види темата на Глишев).

Това са хипотетични твърдения, които сами по себе си се нуждаят от доказателства, докато на аксиомата по дефиниция доказателства не и трябват. Това, че някой е решил да приеме тези две твърдения априори, не ги прави аксиоматични.

да обявим, че логиката е неприложима в хуманитарните науки.

Ерго хуманитарните науки не са науки, защото без логика няма наука.

Готино изложение, а споменаването на Остин Хенри Лейард ме подсети за българската връзка в археологията от онова време - помощника му Петър Матеев от Котел.

http://www.desant.net/show-news/20443/

По същото време boliad се е заел да громи умствените ми способностти

Не се съмнявам в ничии умствени способности, а в нивото на информираност, на познания.

Няма как да му обърна внимание, след като не си дал нито едно логично обяснение на предложените примери.

Нима очакваш, че някой друг ще се погрижи за образованието ти без самия теб да те интересуват проблемите които сам поставяш (моля да ме извиниш, ако ти се сторя рязък в изказванията ми). За да видиш, че съм човек ето и няколко книжки, които за съжаление не са на български, за което вината не е моя. А ако търсиш нещо на български просто използвай търсачката на компа (ама кво да обяснявам щом досега не си го направил).

Следвайки логиката на автора на темата и имайки предвид принципа за неопределеността на Хайзенберг, смело можем да твърдим, че физиката не е точна наука, което е също толкова безумно твърдение колкото и това, че логиката е неприложима за хуманитарните науки откъдето следва, че те въобще не са науки, защото без логика няма наука.

Наличието на парадокс ознава, че: 1. допусната е грешка в разсъжденията; 2. противоречието е привидно, т. е. за него си има логично обяснение. (май на това никой не обръща внимание)

Това не е моята родина и не защото не обичам България. Напротив, но аз обичам България на Ботев и Левски - идеала България, а не страната на работещите бедни и неграмотните образовани, не страната в която тези изрази не се приемат за оксиморони, не страната в която големи групи са маргинализирани по различен признак - бил той етническа, социална, религиозна или друга принадлежност.